Електроник — момчето от куфара

Тайната: „Ти — това съм аз“

— Електроник! — шепнешком каза Серьожка, като отвори вратичката на гардероба. — Всичко е наред. Вързопчето занесох в бюрото за намерени вещи. Пъхнах го през гишето и офейках. Ще развържат вързопчето и ще видят: намерени са и портмонетата, и часовниците, и писалките. И никакъв скандал.

— Аз не желаех скандал — каза хрипкаво Електроник. — Те сами си даваха нещата.

— По-тихо! Всички спят! — предупреждава Серьожка. Нощ. От цялото небе в прозореца гледат звезди. Луната се е скрила зад жилищния блок.

До училището свети фенер.

— Искаш ли да спиш?

— Аз никога не спя.

— А какво ще правиш?

— Ще чета. Дай ми книги.

— Какви книги искаш? Приключения? Нещо смешно?

— Всякакви — казва Електроник. — И стихове ми дай. Полезно е да се четат стихове. Във всяка буква на стиховете — бит и половина.

— Какви са тия битове? — учудва се Серьожка.

— Бит е единица информация. В разговорната реч една буква е един бит. В стиховете — бит и половина. Но това е условно название. Можеш да ги наричаш както си щеш, дори доги.

— Ето ги цял милион дога — каза Серьожка, като взе от лавицата книги. — Сега ще ти запаля лампата. Ами акумулаторите ти трябва ли да се зареждат?

— Аз стигнах до извода, че сутринта напрежението на тока е било много силно, затова съм бягал толкова бързо.

— А какво е твоето напрежение?

— Сто и десет волта.

— Е, лесна работа. Сегичка ще взема трансформатора от хладилника и ще е точно сто и десет волта.

Серьожка тихичко донесе от коридора трансформатора и табуретката, взе от масата лампата и настани приятеля си; в гардероба. Съблече се, мушна се под одеялото и се вгледа в светлата пролука, която делеше гардероба от горе до долу. Лежеше, гледаше златната ивица и много му се щеше да стане, да надникне в гардероба и още веднъж да се убеди дали всичко това не е сън. Но той чуваше тихото шумолене на страниците, бръмченето на трансформатора, което приличаше на звука на комар, виждаше двата бели шнура, които се извиваха от гардероба към щекерите, и се усмихваше в тъмното… Изведнъж пред погледа му се завъртя огнената въртележка, подскачаха сините балони, заискри като злато лъчистата звезда… И Серьожка заспа.

… Той скочи, когато чу щракането на бравата, — родителите му излязоха. Отвори вратичката на гардероба и радостно се засмя: Електроник дочиташе един дебел том.

— Добро утро! — каза Серьожка. — Има ли милион доги?

Електроник вдигна глава:

— Добро утро. Петстотин хиляди сто и шестдесет бита.

— И стана още по-умен! — с уважение каза Серьожка. — Сега ще се умия и ще разгледаме колекцията.

На масата в кухнята беше оставена бележка: „Серьожа! Хладилникът се е развалил. Продуктите са на прозореца. Обядвай в стола. Ще се върнем на време. Мама, татко“.

— Хладилникът заработи — каза напевно Серьожа, като постави на мястото трансформатора. — А пък аз не искам да обядвам!

Той извади от масата и гардероба своите ценности, седна направо на пода до Електроник. Те разглеждаха и обсъждаха космически марки на разни страни, прегледаха колекцията със значки, играха лото и „Пътуване по Марс“, гледаха картинки от стари списания, решаваха ребуси. Серьожка току само се смееше, тупаше приятеля си по рамото. Електроник печелеше по всичко, а ребусите решаваше моментално.

— Искаш ли да ти подаря всичко? — предложи Сироежкин.

— Защо? — спокойно възрази Електроник. — Вече не искам да гълтам нищо.

— Е, тогава всичко това ще бъде наше. Твое и мое. Нали?… Ой! — Сергей скочи, погледна часовника… Двайсет минути до училище!

Той грабна учебника и бързо-бързо забъбри:

— Квадратът на хипотенузата на правоъгълния триъгълник е равен на сумата от квадратите на катетите. Квадратът на хипотенузата… Квадратът на катетите…

— Това е Питагоровата теорема — каза Електроник. — Тя е много проста.

— Проста, проста, ама в дневника имам въпросителна. И не я научих.

Електроник взе лист и молив и моментално нарисува чертежа.

— Ето доказателството на Евклид. Има още доказателства по метода на деленето, събирането, изваждането…

Сироежкин гледаше приятеля си като вълшебник.

— Браво! — въздъхна той от възхищение. — Аз да можех така… Но на Сироежкин чифтака е осигурен.

— Какво е това чифтак? — попита Електроник.

— Е, чифтак… това е двойка… или лошо (единица).

— Лошо — повтори Електроник. — Разбирам. Четох в една книга, че от всяко положение има изход. Това е авторитетно и проверено изказване.

— Изход? — Сергей се замисли. — За изход, има изход… — Той погледна Електроник право в очите и се изправи. — А ти не можеш ли да идеш на училище вместо мене?

— Мога — спокойно каза Електроник.

Очите на Серьожка светнаха.

— Хайде да направим така. — Той облиза моментално пресъхналите си устни. — Днес ти ще си Сергей Сироежкин, пък аз — Електроник. Гледай! — Серьожка заведе приятеля си при огледалото. — Това съм аз, това си ти. Отляво — аз, отдясно — ти. Сега аз ще премина от другата страна. Гледай внимателно. Нищо не се е изменило! Пак отдясно си ти, а от ляво — аз. Така ли е?

— Така е! — потвърди Електроник. — Днес аз съм Сергей Сироежкин.

— Пю-пю, това е наша тайна — предупреди Серьожка. — Разбираш ли, тайна! Ако ще да умрем, на никого ни дума. Закълни се в най-святото си!

— В какво? — попита Електроник.

— Е, в най-важното. Какво за тебе е най-важното?

Електроник помисли.

— Да не се счупя — промълви той.

— Точно така кажи: „Да се счупя, ако издам тази тайна!“

Електроник хрипкаво повтори клетвата.

— Сега слушай внимателно! — каза Сергей. — Вземаш, чантата и отиваш на училище. Ей го там — на двора. Отиваш в седми „Б“ клас — на първия етаж първата стая отляво. Като влезеш, сядаш на втория чин. Там седя аз, а пред мене е Макар Гусев, един едър дангалак. Той е една драка и се закача много, ама ти не му обръщай внимание. Нататък всичко върви като по масло. На първия урок рисуваш, на втория отговаряш за теоремата на Питагор, а третият е по география. Знаеш ли нещо от географията?

— Зная всички океани, морета, реки, планини, градове…

— Отлично! Запомни ли?

Електроник повтори поръчката. Той беше запомнил всичко превъзходно.

Серьожка моментално стъкми чантата и погледна за всеки случай към площада: дали не е там Макар Гусев? Отгоре се чу тропане. Тичаше по стълбите Професора — Вовка Каролков.

— Здравей! — викна той. — Не си ли чел още „Програмист-оптимист“? Там пише, че ти си световен шампион по бягане!

Сироежкин вдигна рамене:

— Голяма работа, шампион! Още какви работи има да научите за мене!

Той се върна в къщи и каза на Електроник:

— Помниш ли естрадата в парка, където вчера се спасихме от преследването. Ще я намериш ли? След училище ела там.