Електроник — момчето от куфара

„Сироежкин съм аз…“

Първа, която Сироежкин видя, когато се втурна в голямата зала, беше девойката със синята рокля. Тя стоеше до самата врата, облегната на колоната, и с широко отворени очи гледаше Серьожка. После се обърна към сцената и очите й станаха още по-големи и още по-учудени.

Серьожка също погледна към сцената и побледня: на трибуната пред цялата зала говореше Електроник! Тогава Сергей се спусна и, без да разбира какво прави, затича към дългата маса, около която седяха някакви хора. Той не чуваше силния си вик, само искаше да дотича по-бързо до масата.

В пълна тишина Сергей застана пред сивокосия човек, който внимателно го гледаше, наведе глава и едва чуто каза:

— Сироежкин съм аз…

Сироежкин каза това почти шепнешком. Но го чуха. И всички изведнъж забелязаха колко много прилича той на момчето, което беше на трибуната.

Академик Немнонов гледаше ту единия, ту другия Сироежкин и кой знае защо мълчеше.

— Близнаци! — високо каза един от зрителите. — Не е честно!

— Не, не са близнаци! — прозвуча гласът на професора. Громов стана, отиде накрая на сцената. — Не бързайте да правите изводи, приятели. Сега всичко ще ви стане ясно.

Очите на Громов сияеха. Само няколко крачки го деляха от момчето, което преди няколко минути говореше от името на Сергей Сироежкин. Професорът се обърна към него:

— Момче, кажи, моля ти се, какъв ден от седмицата е бил първи януари на сто и осемдесета година?

— Петък — без да се замисли, каза момчето със синята куртка.

— Сумата на три числа е четиридесет и три — продължи професорът, — а сумата на техните кубове е седемнадесет хиляди двеста деветдесет и девет. Кои са тия числа?

— Двайсет и пет. Единайсет. Седем — моментално отговори момчето.

После Громов го помоли да извлече двайсети корен от число с четиридесет и две цифри и пак последва незабавен отговор.

— Човек-сметачна машина? — предположи един ученик от горните класове.

Професорът поклати глава.

И в този момент някой каза нерешително:

— Електроник?

И всички изведнъж загълчаха:

— Да! Да! Електроник!… Електроник!… Той е!… Да!… Гледайте! Електроник е, разбира се!…

Сякаш лавина забоботи в планините или се свличаше ледник — такъв шум се вдиша.

Председателят взе микрофона и викна:

— Обявявам почивка!