Фирмата

Джон Гришам

Фирмата

Издателство Хемус

Файлов източник: zaknigi.com

21.12.2010

ВЕЧЕ ЗА КОЙ ЛИ ПЪТ старши съдружникът проучи резюмето и пак не намери нищо, което поне на книга да не му харесва у Мичъл И. Макдиър. Беше умен, амбициозен, хубав. И гладен естествено - при произход като неговия. Бе женен - нещо задължително. Фирмата никога не бе наемала неженен адвокат и гледаше с лошо око на развода, женкарство-то и пиенето. В договора бе включена и проверка за наркомания. Макдиър имаше научна степен по счетоводство, бе взел от пръв път изпита за експерт-сче-товодител и искаше да бъде адвокат по данъчно облагане, което, разбира се, бе задължително за данъчна фирма. Беше бял - фирмата никога не бе наемала чернокожи. Назначаваше само бели. Освен това се намираше не другаде, а в Мемфис, докато богатите чернокожи предпочитаха Ню Йорк, Вашингтон или Чикаго. Макдиър бе мъж - във фирмата нямаше жени. Бяха сбъркали веднъж, в средата на седемдесетте години, когато назначиха първия по успех от Харвард, а това се оказа жена, която нямаше равна в данъчното облагане. Работи при тях в продължение на четири бурни години и загина при автомобилна катастрофа.

На книга Макдиър изглеждаше добър. Бяха предпочели него. Всъщност тази година нямаше други подходящи. Кандидатите не бяха много. Щяха да вземат или Макдиър, или никого.

Съдружникът, мениджър на фирмата, Ройс Мак-лайт, проучваше папка с надпис Мичъл И. Макдиър - Харвард”. Досието, дебело два пръста, с гъсто изписани страници и няколко снимки, бе подготвено от бивши агенти на ЦРУ, които работеха за частно де-

г РГ-ПЯ ояха клиенти на тяхната

тективско бюро в петлд безплатни проучва-

фирма и всяка година им щ - проучиш нищо

ния Според тях било лесна рао науцили на.

неподозираши студенти по право^ е североиз.

пример, че Макдиър иредпочитад^. ^ а

точните шатй, че има три прьдло- най.ВИСоката

две в Ню Йорк и едно в Чинато и^ ^ ^ хи.

заплата, която му ПРСДЛЯ ^Диската - шестдесет и

ляди долара годишно, а курс имал Въз-

осем хиляди. Беше търсен, п ь ? с пишови.

можност да вземе изпита по цен^ ^^ Преди даа

Но и без тях изкаРал”!””еския факултет му предло-

месеца на купон в юридичс ^^ ^^ трЪгнал, тъй ка-

жили кокаин. Отказал и д на време по

то всички му се изсмял ь Пиел от р ^ нямад една бира, но за да пиеш се ск долара на ко-Дължал близо двадесет и три X

СаБкенШаейтГЛрГисти досието и се усмихна. Мак-

амар и две годишен и още не

бе станал съдружник. Бяха го взели заради младежкия МУ вид - да придава съответен облик на Бенди-ни Ламбърт и Лок”; фирмата всъщност си беше млада! тъй като повечето съдружници, натрупали предостатъчно пари, се пенсионираха, щом наближеха или навършеха петдесет. Но той щеше да стане съдружник. С гарантиран до края на живота шестцифрен доход можеше да си позволи хубавите костюми по хиляда и двеста долара, които стояха тъй добре на високата му, атлетична фигура. Разходи се бавно из апартамента, нает срещу хиляда долара на ден, и си наля още една чаша кафе без кофеин. Погледна часовника си. После извърна очи към” двамата съдружници, седнали до малката заседателна маса при прозорците.

Точно в два и половина на вратата се почука. Ла-мар се обърна към съдружниците, които мушнаха резюмето и папката в отвореното куфарче. И тримата посегнаха към саката си. Ламар закопча горното си копче и отвори вратата.

- Мичъл Макдиър? - попита той с широка усмивка н протегна ръка.

- Да!

Ръкуваха се енергично.

- Приятно ми е да се запознаем, Мичъл. Аз съм

Ламар Куин.

Драго ми е. Моля ви, наричайте ме Мич.

Влезе вътре и бързо огледа просторната стая.

Разбира се, Мич!

Ламар го хвана през раменете и го заведе в другия край на апартамента, при съдружниците, които се представиха. Държаха се извънредно топло и сърдечно. Предложиха му кафе, после вода. Седнаха край лъскавата махагонова заседателна маса и си размениха любезности. Макдиър разкопча сакото си и кръстоса крака. Вече имаше доста опит в търсенето на работа и знаеше, че го искат. Отпусна се. С три предложения за работа, които бе получил от три сред най-уважаваните фирми в страната, не бе опрял до този разговор, нито до тази фирма. Можеше да си позволи да бъде и м а яко самонадеян. Бе дошъл от любопитство. И защото мечтаеше за по-мек климат.

Оливър Ламбърт, старши съдружникът, се наведе, опря се на лакти и пое в свои ръце предварителния разговор. Бе словоохотлив и приятен, със звучен, почти професионален баритон. Шестдесет и една годишен, тарторът вьв фирмата, той прекарваше повечето време в това, да обуздава огромното самочувствие на някои от най-богатите адвокати в страната. Беше съветникът, човекът, при когото по-младите колеги отиваха със своите проблеми. Господни Ламбърт се занимаваше и с подбора на новите хора, пак той имаше задачата да назначи Мичъл И. Макдиър.

Омръзнаха ли ви зече тези разговори? - запи

та Оливър Ламбърт.

А, не. Те са в реда на нещата.

Да, да, съгласиха се всички. Сякаш вчера и те са ходели по събеседвания и са представяли резюмета, изплашени до смърт, че няма да си намерят работа, че трите години на пот и мъки ще идат на вятъра. Знаели много добре какво му е.

- Мога ли да задам един въпрос? - попита Мич.

Разбира се.

— Безспорно.

На ваше разположение сме.

б

- Защо разговаряме в хотелска стая? Другите

ми организират събеседванията в самите университети чрез бюрата за назначения.

- Уместен въпрос.

Всички кимнаха, спогледаха се и се съгласиха, че въпросът е уместен.

Може би ще ви отговоря аз, Мич - каза Ройс

Макнайт, съдружникът мениджър. - Трябва да разбе

рете каква е нашата фирма. Ние сме по-различни и

се гордеем с това. При нас работят четиридесет и един

адвокати, така че фирмата в сравнение с другите е мал

ка. Не назначаваме много хора, средно по един на две

години. Предлагаме най-високите заплати и добавки в

страната, не преувеличавам. Затова много държим на

подбора. Спряхме се на вас. Изпратихме ви писмото,

което получихте миналия месец, след като проучихме

над две хиляди абсолвенти в най-добрите правни фа

култети. Изпратихме само едно писмо. Не обявяваме

свободните места и не поощряваме кандидатствуване

то. Не се афишираме, работим по друг начин. Ето на

шето обяснение.

Разбирам. С какво се занимава фирмата?

С данъци. Понякога и с ценни книжа, недвижими

имоти и банкови операции, но осемдесет на сто от де

лата се свързани с данъчното облагане. Затова по

искахме да се срещнем с вас, Мич. Познанията ви в

тази област ни направиха силно впечатление.

Защо отидохте в Уест Кентъки”? - попита Оли-

вър Ламбърт.

Отговорът е прост. Предложиха ми пълна стипен

дия, ако играя във футболния им отбор. Иначе щеше

да бъде невъзможно да следвам.

Разкажете ни за семейството си.

Важно ли е?

За нас е много важно, Мич - рече топло Ройс

Макнайт.

Всички казват така, помисли си Макдиър.

Добре, баща ми загина в каменовъглените ми

ни, когато бях на седем години. Майка ми се омъжи

повторно и живее във Флорида. Имам двама братя.

Ръсти бе убит във Виетнам. Имам и брат на име Рей

Макдиър.

Той къде е?

- Това едва ли ви интересува.

Макдиър погледна кръвнишки Ройс Макнайт. В до-гието нямаше нищо за Рей п това бе странно.

Извинявайте - каза меко съдружникът мениджър

Мич, седалището на нашата фирма е в Мемфис -

обади се Ламар. - Това притеснява ли ви?

Ни най-малко. Не обичам студения климат.

Били ли сте в Мемфис?

- Не.

Скоро ще дойдете. Ще ви хареса.

Мич се усмихна и кимна, готов да продължи разговора. Сериозно ли говореха тези приятелчета? Само това оставаше — да се занимава с такава малка фирма в някакъв малък град, когато го чакаше Уол-стрийт.

Какво място заемахте във вашия курс? - поин

тересува се Ламбърт.

Между първите пет.

Не в първите пет процента, а между петимата първенци. Този отговор трябваше да е достатъчен за всички. Сред първите петима от общо триста студенти. Би могъл Да каже, че е трети по успех, само на крачка от втория и съвсем близо до първия. Но не го направи. Хората, с които говореше, бяха завършили не толкова реномирани университети - Чикагския, Кълъмбия” и Вандърбилт”, доколкото си спомняше от беглия преглед на един юридически справочник. Знаеше, че бързо ще подминат академичната тема.

Защо избрахте Харвард?

Всъщност Харвард избра мен. Кандидатствувах

в няколко университета и бях приет във всичките. Хар

вард ми предложи по-голяма стипендия. Пък и мислех,

че е най-добрият. И сега смятам така.

Написали сте го много добре - каза Ламбърт,

загледан със задоволство в резюмето. Досието му бе

в чантата под масата.

Благодаря. Постарах се.

Получили сте много високи оценки на изпитите

за данъчно облагане и ценни книжа.

Интересувам се от това.

Запознахме се с една ваша писмена работа и

ни се стори много задълбочена.

Благодаря. Обичам изследователската дейност.

8

9

Американския данъчен институт във Вашингтон. Ние се гордеем с добрите си експертизи и непрекъснато се учим - всички до един. Ако искате да получите научна степен по данъчно облагане, ще платим. Колкото до адвокатската ви практика, през първите две години тя няма да бъде много интересна. Ще правите много проучвания и изобщо ще се занимавате със скучна материя. Но ще бъдете добре платен.

- Колко?

Ламар се обърна към Ройс Макнайт, който погледна Мич и каза:

Ще обсъдим заплатата и другите възнагражде

ния, когато дойдете в Мемфис.

Искам точна цифра, иначе може и да не дойда в

Мемфис. ,

Макдиър се усмихна, арогантен, но приветлив. Говореше като човек, получил вече три предложения за работа.

Съдружниците си размениха усмивки, Ламбърт заговори пръв:

- Добре. Първата година основна заплата от осем

десет хиляди годишно плюс премии. Осемдесет и пет

втората година плюс премиите. Нисколихвен заем, за

да си купите къща. Членство в два местни клуба. И

едно ново беемве. Вие ще си изберете цвета, разбира се.

Погледите се насочиха към неговите устни в очакване по страните му да се появят бръчици и зъбите му да се покажат. Той се опита да скрие усмивката си, но не успя. Засмя се под мустак.

- Направо невероятно - промърмори Макдиър.

Осемдесет хиляди в Мемфис се равняваха на сто и

двадесет хиляди в Ню Йорк. Беемве ли каза онзи? Неговата мазда с подвижен покрив бе на милион километра и сега я цалеше с манивела, докато спести за нов стартер.

- Плюс още някои малки добавки, за които на

драго сърце ще поговорим в Мемфис.

Изведнъж Макдиър почувствува силно желание да посети Мемфис. Май беше край река.

Усмивката му изчезна и той възвърна самообладанието си. Погледна строго, важно Оливър Ламбърт и каза, като че бе забравил за парите, за къщата и за беемвето:

Разкажете ми за вашата фирма.

Четиридесет и един адвокати. Миналата година

спечелихме повече, отколкото която и да е друга фир

ма. Включително и големи фирми в страната. Работим

само с богати клиенти - корпорации, банки и заможни

хора, които плащат солидните ни хонорари и никога не

се оплакват. Специализирали сме се и в международ

ното данъчно о-благане, което е не само интересно, но

и много доходно. Работим единствено с хора, на които

им е по джоба. ^

Колко време трябва да мине, за да станеш съ

дружник?

Средно десет години, и то доста усилни. Съдруж

ниците ни често печелят по половин милион на година

и повечето се пенсионират, преди да навършат петде

сетте. Трябва да дадете своя принос, да работите по

шестнадесет часа на ден, но си заслужава, особено ко

гато станете съдружник.

Ламар се наведе.

- Не е необходимо да сте съдружник, за да имате

шестцифрен доход. Аз съм във фирмата от седем годи

ни и преди четири години надхвърлих стоте хиляди на

година.

М н ч се замисли и изчисли, че когато навърши тридесет, ще получава доста над сто хиляди, ако не и двеста хиляди. На някакви си тридесет години!

Другите го наблюдаваха внимателно, знаеха точно какво пресмята.

- Какво търси в Мемфнс една фирма, специализи

рала се в международното данъчно облагане? - попи

та той.

Това събуди усмивки. Ламбърт свали очилата си за четене и започна да ги върти.

Ето един уместен въпрос. Господин Бендини е

основал фирмата през 1944 година. Бил данъчен адво

кат във Филаделфия, имал богати клиенти от Юга.

Дошла му тази странна идея и се установил в Мемфис.

В продължение на двадесет и пет години назначавал

само данъчни адвокати и фирмата там преуспяла. Ни

кой от нас не е от Мемфис, но го обикнахме. Много

приятен стар южен град. Впрочем господин Бендинп

умря през 1970 година.

Колко служители има фирмата?

12

13

\

Двадесет. Стараем се да поддържаме съотноше

нието на един съдружник - един служител на фирма

та. Това е висок процент за бранша, но на нас ни ха

ресва. И тук сме по-различни.

Всичките ни съдружници са мултимилионери на

четиридесет и пет годишна възраст - допълни Ройс

Макнайт.

Всичките?

Да, сър. Не вн гарантираме, но ако дойдете при

нас, ако десет.,години работите усилено, ако станете

съдружник, ако работите още десет години и не сте

милионер до четиридесет и петия си рожден ден, ще

бъдете първият подобен случай от двадесет години

насам.

Статистиката ви е внушителна.

Фирмата ни е внушителна, Мнч - каза Оливър

Ламбърт, - и се гордеем с това. Много сме привързани

едни към друг. Мислим един за друг. При нас я няма

убийствената надпревара, с която се славят големите

фирми. Много внимаваме кого назначаваме, а целта ни

е всеки нов служител да стане съдружник колкото мо

же по-бързо. Поради това отделяме извънредно много

време и пари за себе си и особено за новите хора.

Рядко, много рядко се случва адвокат да напусне

фирмата. Няма такова нещо. Правим всичко възможно

служителите ни да напредват в кариерата. Искаме хо

рата ни да бъдат щастливи. Смятаме, че това е най-

резултатният стил па работа.

Ще ви съобщя и други внушителни данни - до

пълни Макнайт. - Миналата година във фирми като

нашата н в по-големи текучеството сред служителите

е било средно двадесет и осем на сто. В Бендини,

Ламбърт и Лок” то е нула. По-миналата година - пак

нула. От доста време не е напускал никой.

Наблюдаваха го внимателно, за да се уверят, че е схванал всичко. Всяко условие беше важно, но сигурността и постоянният трудов договор засенчваха останалите подробности. Обясняваха му възможно най-изчерпателно - засега. По-нататъшните уточнения щях! Да дойдат по-късно.

Разбира се, знаеха много повече, отколкото можеха да кажат. Например, че майка му живее в каравана в Панама Сити Бийч с втория си мъж, алкохолизпраи

шофьор на камион вече в пенсия. Знаеха, че е получила застраховка от четиридесет и една хиляди долара след експлозията в мината, че ги е прахосала, а после, когато най-големият й син загинал във Виетнам, полудяла. Знаеха, че Мич е бил изоставен, че е отгледан в мизерия от брат си Рей когото не бяха успели да открият и от състрадателни роднини. Бедността го е измъчвала и те с. право предполагаха, че тя е в дъното на силното му желание да преуспее. Работил е по тридесет часа седмично в денонощен магазин и в същото време е играл футбол и е получавал отлични бележки. Знаеха, че не си доспива, че гладува. Беше човек за тях.

Бихте ли искали да ни посетите? - предложи

Оливър Ламбърт.

Кога? - попита Мич, както си мечтаеше за чер

ното беемве с гюрук.

Старата мазда само с три таса на колелата и с напукано предно стъкло висеше над канавката с извити предни колела, насочени към бордюра, та колата да ме полети по панадолнището. Аби сграбчи дръжката па вратата, натисна я силно два пъти и я отвори. Мушна ключа, натисна съединителя и завъртя кормилото. Маздата потегли бавно и започна да набира скорост. Аби затаи дъх, отпусна съединителя и прехапа устна, докато моторът с повреден заглушихел започна ла вие.

Мич бе получил три предложения за работа, значи след четири месеца можеха да имат нова кола. Аби щеше да изтрае. Три години бяха търпели да живеят бедно в двустаен студентски апартамент в университетското градче, пълно с поршета и малки мерцедеся с гюруци. Обикновено не обръщаха внимание на подигравките на състудентите и колегите си в този бастион на снобизма на източното крайбрежие. Провинциалисти от Кентъки, те имаха малко приятели. Но бяха издържали и бяха успели.

Аби предпочиташе Чикаго пред Ню Йорк, дори и заплатата да е по-малка, главно защото бе по-далеч от Бостън и по-близо до Кентъки. Но Мич не бързаше да вземе решение и съвсем в свой стил претегляше всичка внимателно, без да издава мислите си. Тя не бе шжа-

!4

15

нена да иде в Ню Йорк и в Чикаго със съпруга си. Беше й омръзнало да гадае. Искаше отговор.

Паркира на забранено място на хълма най-близо до апартамента и извървя пеша двете пресечки. Живееха в двуетажен правоъгълник от червени тухли с тридесет апартамента. Аби спря пред тяхната врата и за-търси ключовете в портмонето си. Изведнъж вратата се отвори. Мич я грабна, вкара я в малкото жилище, стовари я на дивана и я зацелува по врата. Тя крещеше и се смееше, докато краката и ръцете им се преплитаха. Целунаха се - една от онези дълги влажни десетминутни целувки, придружени с опипване, милувки и пъшкане, като в юношеските години, когато целувката те забавлява и е нещо тайнствено, единепе-ното, което можеш да си позволиш.

Боже мой! - възкликна Аби накрая. - Какво

става?

Подушваш ли нещо?

Хм, да. Какво?

Пиле чоф мейн и яйца фу юн. От магазина Уон

Бокс”.

А какъв е поводът?

И бутилка скъпо бяло вино,

Какво си направил, Мич?

Ела с мен.

На малката, боядисана с блажна боя кухненска маса, сред юридическите справочници и бележниците имаше голяма бутилка вино и плик с китайски ястия. Избутаха учебниците настрана и извадиха храната. Мич отвори бутилката и напълни две пластмасови чаши.

- Днес имах страхотен разговор с представителите

на една фирма.

- Коя?

- Помниш ли фирмата в Мемфис, от която мина

лня месец получих писмо?

Да. Не му обърна особено внимание.

Точно така. Но сега ми взе ума. Занимава се

само с данъчно облагане и парите са добри.

Колко добри?

Мич тържествено сложи яденето от кутията в двете чинии, после отвори пликчетата със соев сос. Аби чакаше отговор. Той отвори друга кутия и започна да дели

16

яйцата, приготвени по китайски. Отпи от виното и се облиза.

Колко?— повтори Аби.

Повече, отколкото в Чикаго. И на Уолстрийт.

Тя отпи замислено голяма глътка вино и погледна

Мич подозрително. Кафявите й очи се свиха и заблестяха. Веждите й се снишиха и челото й се набръчка. Аби чакаше да чуе отговора.

- Колко?

Първата година осемдесет хиляди годишно плюс

премии. Втората година осемдесет и пет хиляди плюс

премии - каза Мич нехайно, както разглеждаше пар

ченцата целина в ястието.

Осемдесет хиляди ли! - повтори тя.

Осемдесет хиляди, мила. Осемдесет бона в Мем

фис, щата Тенеси, е горе-долу колкото сто и двадесет

хиляди в Ню Йорк.

Че кой е залетял за Ню Йорк? - попита Аби.

Плюс нисколихвен заем за жилище.

Отдавна не бяха изричали думата жилище”. Всъщност Аби не си спомняше кога за последен път са говорили за свой дом или за нещо, свързано с него. От месеци се бяха примирили, че ще трябва да живеят под наем до онзи далечен, сякаш недостижим миг в бъдещето, когато ще забогатеят и ще могат да получат голям заем.

Тя остави ма масата чашата с вино и каза делово:

Не те чух.

Нисколихвен заем за жилище. Фирмата ще ни

заеме достатъчно пари, за да си купим къща. За тези

господа е много важно техните служители да изглеж

дат преуспели, затова ни отпускат пари при много ни

сък лихвен процент.

Искаш да кажеш за къща с морава и храсти?

Да. Не някой невъзможно скъп апартамент в

Манхатън, а къща в предградията с три спални, с алея

и гараж за две коли, където ще държим беемвето.

Аби не реагира веднага, но накрая каза:

Беемве ли? Чие беемве?

Нашето, мила. Нашето беемве. Фирмата ни пре

доставя нова кола. Нещо като първа авансова премия.

Още пет хиляди долара годишно. Ние ще изберем цве

та, разбира се. Какво ще кажеш, дали да не е черна?

17

2. ФИРМАТА

- Край на таратайките! Край на бричките! Край

на колите втора ръка - промълви Аби и поклати глава.

Мич преглътна макароните и се усмихна. Виждаше - жена му мечтаеше може би за мебелите, за тапетите, а след време вероятно и за басейн. И за бебета, чернооки дечица със светлокестеняви косичкц.

А те има и други добавки, които ще обсъдим

нататък.

Не разбирам, Мич. Защо са толкова щедри?

И аз ги попитах. Твърде взискателни са при под

бора на служителите и се гордеят, че плащат най-

много. Търсят най-кадърните и на драго сърце си раз

вързват кесията. При тях няма текучество. Освен дру

гото, за да привлекат в Мемфис най-добрите, се иска

да плащат повече.

Ще бъдем по-близо до дома - каза Аби, без да

го поглежда.

Аз нямам дом. Ще бъдем по-блнзо до твоите

родители и това ме тревожи.

Аби не отговори, както обикновено, когато Мич под-метнеше нещо за семейството й.

- Ще бъдеш по-близо до Рей.

Той кимна, отхапа от едно яйце и си представи първото гостуване на родителите й, сладкия миг, когато ще спрат на алеята с очукания кадилак и изумени, ще погледнат новата им къща във френски колониален, стил с две ноаички коли в гаража. Ще си умрат от завист и Ще има да се чудят как бедното момче без семейство м без никакво положение е могло да си го позволи на двадесет и пет години, след като току-що се е дипломирало в юридическия факултет. Ще се усмихнат насила и ще кажат с половин уста колко е хубаво всичко, а не след дълго господин Съдърланд няма да се стърпи и ще попита колко струва къщата, и Мич ще му каже да си гледа работата, от което старецът ще се вбеси. Ще си тръгнат на бърза ръка и ще се върнат в Кентъки, където всичките им приятели ще научат колко добре са се устроили в Мемфис дъщеря им изет им. На Аби ще й е мъчно, че той не се разбира с родителите й, но няма да каже почти нищо. От самото начало се държаха с него като с прокажен. Според тях бе толкова недостоен, че дори не си направиха труда да дойдат на скромната им сватба.

- Ходила ли си някога в Мемфис? - попита той.

Веднъж като малка. Имаше някакъв църковен

събор. Помня само реката.

Канят ни да идем.

Нас? Значи съм поканена и аз?

Да. Настояват да дойдеш и ти.

Кога?

— След половин месец. Ще вземем самолета в четвъртък следобед и ще прекараме там края на седма-цата,

- Тази фирма вече ми харесва.

ПЕТЕТАЖНАТА СГРАДА била построена от някакъв търговец и синовете му преди сто години, след Реконструкцията1, когато търговията с памук в Мемфис отново потръгнала. Намираше се в средата на Котън Роу на Фрънт Стрийт, при реката. Във вестибюлите, на бюрата в нея са били закупени милиони бали памук, та от делтите на Мисисипи и Арканзас да поемат към целия свят. Напусната, изоставена, после ремонтирана няколко пъти след Първата, световна война, през 1951 година тя била закупена от един оправен данъчен адвокат на име Антънн Бендини. Той я обновил и я напълнил с адвокати. Дал й ново име - Бендини Билдинг.

Обичал много сградата, давал мило и драго за нея, от година на година я правел все по-хубава. Укрепил я, обезопасил вратите и прозорците и наел въоръжена охрана, която да пази сградата и хората в нея. Добавил асансьори, електронни детектори, кодове, спортен салон, сауна, съблекални и стол за съдружниците на петия етаж с невероятна гледка към реката.

За двадесет години успял да създаде най-богатата адвокатска фирма в Мемфис, за която никой не знаел нищо. Бендини бил вманиачен на тема секретност. На служителите, назначавани във фирмата, било втълпя-

Б. пр.

1 Периодът от 1867 до 1877 година, когато Конгресът на САЩ приема законите за реорганизация на бившите конфедератадаи

щат.

18

19

вано да си държат езика зад зъбите. Всичко се пазело в тайна. Заплати, допълнителни възнаграждения, повишения и най-вече - клиентите. Новопостъпилите били предупреждавани, че разгласят ли нещо, няма да получат скоро светия граал - правото да станат съдружници. Крепостта на Фрънт Стрийт бе обвита в потайност. Съпругите знаели, че не бива да задават въпроси, или ще бъдат лъгани. От служителите се очаквало да работят къртовски, да си затварят устата и да харчат тлъстите си заплати. И те го правели.

Със своите четиридесет и един адвокати фирмата била четвърта по значение в Мемфис. Работещите в нея не вдигали шум около себе си. Образували нещо като клан и не общували с други адвокати. Жените им играели тенис и бридж заедно, ходели заедно по магазините. Служителите на Бендини, Ламбърт и Лок” се превърнали в голямо семейство. И то доста богато.

Един петък в десет часа сутринта лимузината на фирмата спря на Фрънт Стрийт и от нея слезе Мичъл И. Макдиър. Учтиво благодари на шофьора и изпрати с възхитен поглед колата. За пръв път пътуваше с лимузина. Стоеше на тротоара до уличната лампа и се любуваше на странната, живописна и въпреки това някак си внушителна сграда, където се помещаваше толкова потайната фирма на Бендини. Нямаше нищо общо с величествените кули от метал и стъкло, където бяха канцелариите на най-тежкарските юридически фирми в Ню Порк, или с огромния цилиндър, който бе посетил в Чикаго. Но веднага почувствува, че тази сграда ще му хареса. Не бе така претенциозна. Приличаше повече на него.

Ламар Куин се показа на главния вход и слезе по стълбището. Извика на Мич и му махна да се приближи. Беше ги посрещнал на летището предишната вечер н ги бе настанил в Пибоди” - грандхотела на Юга”.

- Добро утро, Мич! Как спа?

Ръкуваха се като приятели, които не са се виждали отдавна.

Много добре. Хотелът е чудесен.

Знаехме, че ше ти хареса. Всички харесват Пи

боди”.

Влязоха в предното фоайе, където на малката дъска за обяви бе написано приветствие към господин Мичъл И. Макдиър, госта на деня. Добре облечената, но непривлекателна служителка на пропуска му се усмихна мило и се представи като Силвия, сетне добави да й се обади, ако има нужда от нещо, докато е в Мемфис. Той й благодари. Ламар го поведе по дълъг коридор, откъдето започнаха обиколката на сградата. Обясни му плана й и пътьом го представи на разни секретарки и стажант-адвокати. В библиотеката на втория етаж неколцина адвокати бяха седнали на сладкиши и кафе около огромната заседателна маса. Млъкнаха, щом влезе гостът.

Оливър Ламбърт го поздрави и го представи на другите. Бяха двадесетина души, повечето служители във фирмата горе-долу на възрастта на Мич. Ламар му бе обяснил, че съдружниците били много заети, по-късно щели да обядват с него. Мич застана до масата, а Ламбърт призова за тишина.

- Господа, това е Мичъл Макдиър. Всички сте чу

вали за него. Тази година е пръв сред кандидатите.

Нашият избраник, така да се каже. Ухажват го голе

мите клечки от Ню Йорк и Чикаго, затова трябва да

го примамим някак в нашата малка фирма в Мемфис.

Всички се усмихнаха и кимнаха одобрително. Гостът се смути.

- След два месеца ще се дипломира в Харвард, и

тос отличие. Заместник-главен редактор е на Хар

вард Ло Ревю”. - Това направи впечатление, Мичъл

го забеляза. - Преди е учил в Уест Кентъки”, където

също е завършил с отличие. - Това не направи толко

ва силно впечатление. - Играл е и футбол четири го

дини, бил е защитник.

Сега присъствуващите наистина бяха заинтригувани. Някои дори изпитаха нещо като благоговение.

Старши съдружникът продължи монолога си, докато Мич стоеше до него и се чувствуваше, неудобно. Ламбърт говореше монотонно колко взискателни са при избора си и колко подходящ бил кандидатът. Мич сложи ръце в джобовете си и престана да слуша. Вгледа се в събралите се. Бяха млади, преуспяващи и богати. Бяха облечени строго, но не по-различно, отколкото адвокатите в Ню Йорк” и Чикаго. Тъмносиви или тъм-

20

21

носили костюми, бели или сини ризи, колосани яки, копринени вратовръзки. Нищо крещящо или нетрадиционно. Имаше една-две папионки, но нищо по-преднз-викателно. До един бяха спретнати. Никакви бради, мустаци или коса над ушите. Неколцина бяха невзрачни, но повечето бяха представителни.

Ламбърт каза в заключение:

. - Ламар ще обиколи с Мич кабинетите, тъй че ще имате възможност да си поговорите с него. Нека му покажем, че е добре дошъл. Довечера той и очарователната му съпруга, наистина очарователната Аби ще хапнат котлети в ресторант Рандеву”, а ,утре, разбира се, вечерята от името на фирмата ще бъде в моя дом. Ще помоля всички да се представите колкото може по-добре. - Ламбърт се усмихна и погледна госта. - Мич, ако ви е омръзнал Ламар, кажете ми, за да намерим по-квалифициран придружител.

Когато тръгнаха да излизат, Мич се ръкува още веднъж с всички, като-се мъчеше да запомни повече имена.

- Да започнем обиколката - предложи Ламар,

щом помещението се опразни. - Това е библиотеката,

имаме такива библиотеки на първите четири ета-жа.

Използуваме ги и за големи събрания. Книгите са раз

лични на отделните етажи, човек не знае къде ще се

озове, докато прави някоя справка. Имаме двама щат

ни библиотекари, използуваме и много микрофилми и

микрофишове. По принцип не правим справки извън

сградата. Разполагаме с около сто хиляди тома, вклю

чително с изданията на всички данъчни служби. Биб

лиотеката ни е по-богата, отколкото на някои юриди

чески факултети. Ако ти трябва книга, която нямаме,

само кажи на библиотекаря.

Минаха покрай дълга заседателна маса, между десетки лавици с книги.

Сто хиляди тома - промърмори Мич.

Да, харчим почти половин милион годишно, за да

попълваме и обогатяваме библиотеката. Съдружниците

все мърморят, но и през ум не им минава да спестят

това перо в разходите. Виждаш една от най-големите

частни правни библиотеки в страната и ние се гордеем

с нея.

Много е внушителна.

- Стараем се справките да не ни затрудняват.

Знаеш, понякога е много отегчително и губиш сума ти

време, докато намериш нужните материали. Първите

две години ще прекарваш тук доста часове, затова

бихме искали да ти бъде приятно.

Зад отрупаното бюро в дъното седеше един от библиотекарите - представи се л ги разведе набързо из компютърната зала с десетина терминала, съдържащи най-новите данни. Предложи да им покаже закупения наскоро софтуер - наистина последна дума на техниката, но Ламар каза, че може да се отбият по-късно.

- Свястно момче е - рече той, когато излязоха от

библиотеката. - Плащаме му четиридесет хиляди го

дишно само за да поддържа и попълня библиотеката.

Удивителна е.

Наистина удивителна, помисли си Мич.

Вторият етаж беше съвсем същият като първия, третия и четвъртия. В средата на всеки етаж бяха секретарките, бюрата им, шкафовете с папките, копирните машини и другата техника. От едната страна на откритото пространство бе библиотеката, а от другата - по-малките заседателни зали и кабинетите.

Няма да видиш красива секретарка - обясни

Ламар тихо, докато ги наблюдаваха как работят.

Това е неписан закон във фирмата. Оливър Ламбърт

много държи да назначава най-възрастните и най-

грозничките. А, някои работят тук от двадесет го

дини и знаят за правото повече, отколкото ще научиш

в университетите.

Струват ми се възпълнн - забеляза Мич почти

на себе си.

Да, това влиза в цялостната ни стратегия да си

гледаме само работата. Флиртовете са строго забране

ни и доколкото знам, никога не ги е имало.

А ако се случи?

Знае ли човек! Естествено секретарката ще бъде

уволнена. А адвокатът вероятно ще бъде строго нака

зан. Може да му коства правото да стане съдружник.

Но никой не иска да проверява какво би се случило,

особено с тези крави.

Обличат се добре.

Не ме разбирай погрешно. Назначаваме най-

оправните секретарки и им плащаме повече от всички

22

23

други фирми в града. Виждаш най-добрите, но не непременно най-хубавите. Трябва да са опитни и зрели. Ламбърт не назначава секретарки, коото не са навършили тридесет.

Всеки адвокат ли разполага със секретарка?

Да, докато стане съдружник. Тогава получава

още една, защото има нужда от нея. Нейтан Л ок има

три, всичките с по двадесет години стаж, търчат като

луди.

Къде се намира кабинетът му?

На четвъртия етаж. Там не може да припада

никой.

Мич понечи да зададе въпрос, но се отказа.

- Ъгловите кабинети са най-просторни - обясни

Ламар, - там са старши съдружници. Кабинетите на

властта - рече той с възхищение.

Обзавеждали се според личния вкус, без да се жалят средства, и се освобождавали само при пенсиониране или смърт, а тогава за тях се борели по-младите съдружници.

Ламар пъхна ключ в една от бравите и те влязоха в кабинета.

Изгледът е хубав, нали? - каза той, когато Мич

отиде до прозорците и погледна реката, която течеше

лениво зад крайбрежния булевард.

Как можеш да получиш този кабинет? - запита

той, любувайки се на един шлеп, който излизаше из

под моста за Арканзас.

Трябва доста да почакаш, а щом се настаниш

тук, ще бъдеш много богат и много зает, та да се рад

ваш на гледката.

На кого е този кабинет?

На Виктор Милиган. Шеф е по данъците, голям

добряк. От Нова Англия е, но е в Мемфис от двадесет

и пет години и го смята за свой роден град. - Ламар

мушна ръце в джобовете си и се разходи из стаята. -

Дюшемето и таваните са още от построяването на сгра

дата, преди сто години. Повечето подове са с мокет,

но в някои помещения още са дървени. Когато дойдеш,

ще можеш да избираш между килимите и мокета.

Дюшемето ми харесва. А килимът?

Много стар е, персийски. Не знам откъде се е

взел. Писалището е на прадядо му, съдия в Роуд Ай-

ланд, така поне твърди Милиган. Голям фукльо е, никога не знаеш дали ти казва истината.

Къде е той?

Май в отпуска. Казаха ли ти за отпуските?

- Не.

- Първите пет години получаваш по две седмици.

Платени, разбира се. После по три седмици, докато

станеш съдружник, а тогава си вземаш колкото искаш.

Фирмата има вила във Вейл, хижа край едно езеро в

Манитоба и две къщи в Севън Майл Бийч на Големия

Кайманов остров. Ползуват се безплатно, но трябва да

се запишеш предварително. Съдружниците имат пре

димство. След това отива който е направил пръв заяв

ката. Дай им на колегите да ходят на Каймановите

острови! Там мнозина укриват данъците си и много от

пътуванията не се смятат за отпуска. Милиган май е

там, гмурка си се на воля и му вика, че върши работа.

На лекциите по данъчно облагане Мич бе чувал за Каймановите острови и знаеше, че са някъде в Карибско море. Понечи да попита точно къде се намират, но реши да провери сам.

Само две седмици? - поинтересува се той.

Ами да. Това проблем ли е?

А, не. Но фирмите в Ню Йорк предлагат поне

три седмици.

Говореше като човек, който пръска луди пари за почивка. Ала с изключение на трите дни - техния така наречен меден месец”, и на редките разходки с кола из Нова ^Англия всъщност не бе почивал никога и не бе напускал страната.

- Можеш да ползуваш и една седмица неплатена

отпуска.

Мич кимна, сякаш това бе предостатъчно. Излязоха от кабинета на Милиган и продължиха обиколката. . Коридорът образуваше дълъг правоъгълник, от едната му страна бяха кабинетите на адвокатите - просторни, слънчеви, с хубав изглед. Тези, които гледали към реката, ое смятали за по-престижни, обясни Ламар, и обикновено там работели съдружниците. Имало списъци на чакащи за тях.

Заседателните зали, библиотеките и бюрата на секретарките бяха от вътрешната страна на коридора, далеч от прозорците и всичко, което може да те раз-

24

25

сее. Кабинетите на служителите бяха по-малки, но затова пък бяха обзаведени скъпо и бяха много по-внушителни от кабинетите, които Мич бе видял в Ню Йорк и Чикаго. Ламар каза, че фирмата пръснала цяло състояние за консултанти по обзавеждането. Парите тук сякаш растяха по дърветата. По-младите адвокати бяха приветливи и словоохотливи, сякаш бяха чакали някой да прекъсне работата им. Повечето казваха две-три приказки колко велики са фирмата и Мемфис. Човек се привързвал към стария град, ала се искало малко време. Те също били канени от големите клечки във Вашингтон и на Уолстрийт, но съвсем не съжалявали, че са дошли тук.

Съдружниците бяха по-заети, но също се държаха любезно. Отново н отново повтаряха на Макдиър, че са се спрели на него след внимателен подбор и че бил много подходящ. Обещаваха, че ще си поговорят на воля по време на обеда.

Един час преди това Кей Куин бе оставила депата на бавачката и прислужницата и се бе срещнала с Аби за закуска в Пибоди”. Бе израсла в малък град, също като нея. Омъжила се за Ламар след колело, после живели три години в Нашзил, докато той следвал право във Вандърбмлт”. Ламар печелел толкова много, че тя напуснала работа и родила две деца, разликата им била четиринадесет месеца. Сега, нали вече не работела и била родила децата, прекарвала повечето време по местните клубове и Е^ черквата. Макар че получаваха много пари и бяха заможни, Кей бе скромна, .непринудена и очевидно бе решена да си остане такава независимо от успеха на мъжа си. Аби си намери приятелка.

Закусиха кроасани и пържени яйца, после седнаха във фоайето на хотела да си изпият кафето и да погледат патиците, които плаваха в кръг в шадравана. Кей предложи да пообиколят Мемфис и по-късно да обядват близо до тях. А защо и да не минат през някои магазини?

Казаха ли ви за нисколихвения заем? - попи

та тя.

Да, при първия разговор.

Ще настояват да купите къща, когато се пре-

местите тук. Повечето юристи не могат да си го позволят веднага след като завършат право, затова фирмата ше ви отпусне пари при по-ниска лихва и ще поеме ипотеката.

Колко ниска?

Не знам. Тук сме от седем години, а вече купих

ме и втора къща. Ще е изгодно, наистина. Фирмата ще

се грижи да имате дом. Това е нещо като неписан

закон.

— Толкова ли е важно?

— Да, по няколко причини. Преди всичко държат да се преселите тук. Фирмата много внимава кого назначава и обикновено успява да привлече хората, на които се е спряла. Но Мемфис не е най-интересният град, затова трябва да предлага повече. Има и големи изисквания, особено към служителите си. Те работят и извънредно, по шестнадесет часа на ден, често отсъствуват от къщи. Няма да ви бъде лесно и на двамата и съдружниците го знаят. Смятат, че здравият бра,к прави адвокатите щастливи, а щастливият адвокат работи по-добре, тоест всичко опира до печалбата. До нища друго. Има и още една причина. Тези пр-иятелчета - всички са мъже, няма жени - се гордеят много, че са богати, и държат това да си личи. Би било обида за фирмата, ако някой от служителите й е принуден да живее в апартамент. И вие трябва да живеете в къща, а след пет години - в по-голяма къща. Ако ни остане малко време, следобед ще ти покажа някои от къщите на съдружниците. Щом ги видиш, няма да имаш нищо против шестнадесетчасовия работен ден.

— Вече съм свикнала.

- Много добре, но следването не може да се срав

нява с работата във фирмата. Работят н по сто часа

на седмица, когато стане време да се събират данъците.

Аби се усмихна и кимна, сякаш това й е направило силно впечатление.

Ти работиш ли?

Не. Повечето от жените на служителите не ра

ботят. Парите стигат, не ни се налага, а и мъжете не

могат да ни помагат много при отглеждането на деца

та. Разбира се, не е забранено да се работи.

- Забранено от кого?

— От фирмата.

26

27

- Даног

Аби повтори наум думата забранено”, но не каза гласно нищо. Кей пиеше кафето на малки глътки и гледаше патиците. Едно момченце се отдалечи от мачка си и застана до шадравана.

Смятате ли да имате деца? - попита Кей.

Може би след година-две.

Това се насърчава.

От кого?

От фирмата.

Какво я интересува фирмата дали имаме деца?

Пак заради стабилността на семействата. Всяко

новородено е голямо събитие във фирмата. Изпращат

в родилния дом цветя и подаръци. Отнасят се с теб ка

то с царица. Съпругът ти получава една седмица от

пуска, но е прекалено зает, че да се възползува. Вна

сят хиляда долара в специален фонд, за да ги дадат

на детето, когато постъпи в колеж. Много е забавно.

Прилича на едно голямо братство.

По-скоро на голямо семейство. Животът ни сз

върти около фирмата и това е важно, защото никой от

нас не е от Мемфис. Всички сме преселници.

Това е чудесно, но не искам някой да ми казва

кога да работя, кога да си стоя вкъщи и кога да имам

деца.

Не се безпокой. Грижат се много един за друг,

но фирмата не се бърка в живота на служителите си.

Започвам да се съмнявам.

Бъди спокойна, Аби! Фирмата е като едно семей

ство. Хората са чудесни, а Мемфис е прекрасен стар

град, в който да живееш и да отгледаш децата си.

Животът тук е много по-евтин, няма ги лудешките ско

рости. Може би мечтаете за по-големите градове. И

ние искахме да живеем в голям град, но сега не бях

сменила Мемфис за никой друг.

Ще го поразгледаме ли?

Нали за това съм тук. Мисля да започнем от

центъра, после да идем на изток, в по-хубавите кварта

ли, а защо да не видим някои къщи и да обядваме а

любимия ми ресторант?

Звучи чудесно.

Кей плати кафето, както бе платила и закуската, и двете потеглиха от Пибоди” с новия мерцедес на семейство Куин.

28

Столът, както простичко го наричаха, бе в западната част на петия етаж, над крайбрежния булевард и реката, която се виждаше долу в далечината. Върху едната стена имаше огромни прозорци, от които се откриваше великолепна гледка към параходите, моторниците, шлеповете, доковете и мостовете.

Помещението бе нещо като запазена територия, като светилище за адвокатите, достатъчно кадърни и амбициозни, за да бъдат наричани съдружници в тихата фирма на Бендини. Събираха се всеки ден за обеда, приготвен от Джеси Франсес, огромна и темпераментна възрастна негърка, и поднасян от съпруга й Рузвелт, който носеше бели ръкавици и възширок избелял смачкан смокинг, подарен му лично от господин Бендини малко преди смъртта му. Събираха се понякога н сутрин на кафе и сладки, за да обсъдят проблемите на фирмата, и - рядко - на чаша вино в късния следобед, за да отпразнуват успешното приключване на месеца или необикновено голям хонорар. Столът бе само за съдружниците и понякога за някой гост, например богат клиент или бъдещ служител. Работещите във фирмата можеха да обядват там по два пъти в годината, само по два пъти - за това се водеше отчет, - и то по покана на някой съдружник.

До стола имаше малка кухня, където действуваше Джеси Франсес, - пак там преди двадесет и шест години тя бе приготвила първия обед за господин Бендини и за още неколцина. Двадесет н шест години бе готвила южняшки ястия и не обръщаше внимание на молбите да опита да приготви блюда с имена, които й бе трудно да произнася. Не яжте, щом не ви харесва”, бе обичайният й отговор. Ако се съди по онова, което Рузвелт прибираше от масите, храната биваше изяждана с огромно удоволствие. Джеси разпращаше седмичното меню в понеделник, искаше заявките до десет часа всеки ден и не забравяше с години, ако някой откажеше да обядва или не дойдеше. Двамата с Рузвелт работеха по четири часа на ден и получаваха хиляда долара месечно.

Мич седеше на една маса с Ламар Куин, Оливър Ламбърт и Ройс Макнайт. Днес имаше чудесни котлети, гарнирани с бамя и варена тиква.

- Няма никаква тлъстина - отбеляза господин Ламбърт.

29

Много е вкусно - каза Мич.

Вие свикнали ли сте да ядете мазно?

Да. Така готвят в Кентъки.

Във фирмата съм от 1955 година - вметна госпо

дин Макнайт, - а идвам от Ню Джърси. Дума да ня

ма, не можех да гледам южняшките ястия. Всичко се

запържва с животинска мазнина. Тогава господин Бен-

дини реши да открие това малко кафене. Назначи

Джеси Франсес н затова последните двадесет години

имам киселини. Пържени червени домати, пържени зе

лени домати, пържени сини домати, пържена бамя,

пържена тиква, пържено не знам си какво. Един ден

Виктор Мнлиган каза, че му е дошло до гуша. Той е

от Кънектикът, нали? А Джеси Франсес беше пригот

вила цяла купа пържена туршия с копър. Пържена ур-

шия с копър, моля ви се! Милиган измърмори нещо на

Рузвелт, а той го предал на Джеси Франсес. Тя се из

мъкнала през задната врата. Нямаше я никаква цяла

седмица. Рузвелт искаше да работи, но тя го държеше

вкъщи. Накрая господин Бендини замаза положението

и тя склони да се върне, при положение че никой вече

не се оплаква. Но все пак намали мазнината. Затова,

мен ако питате, всички те живеем с по десет години

повече.

Много е вкусно - каза Ламар и си намача с

масло още една филийка.

Винаги е вкусно - добави Ламбърт, когато Руз

велт се приближи. - Ястията на Джеси са калорични

н хранителни, но ние рядко пропускаме обеда.

Мич ядеше внимателно, говореше изнервено и се стараеше да изглежда спокоен. Едвам успяваше. Заобиколен от видни преуспели адвокати, всичките милионери, в техния скъпо обзаведен просторен ресторант, той се чувствуваше като на свещена земя. Присъствието на Ламар, както и на Рузвелт му действуваше успокоително.

Когато стана ясно, че Мнч се е нахранил, Олнвър Ламбърт си избърса устата, изправи се бавно и почука с лъжичка по чаената чаша.

- Господа, моля за внимание.

Помещението утихна, двадесетината съдружници се обърнаха към централната маса. Оставиха салфетките и загледаха госта. На бюрото на всеки лежеше копие

от неговото досие. Преди два месеца бяха гласували единодушно, че измежду кандидатите се спират на него. Знаеха, че тича за здраве по няколко километра на ден, че не пуши, алергичен е към сулфнтите, сливиците му са извадени, има синя мазда, че майка му е луда и че веднъж за едно полувреме е спасил три сигурни гола. Знаеха, че не взема нищо по-силно от аспирин дори когато е болен и че е достатъчно беден, та ако поискат, да работи и по сто часа на седмица. Харесваше им. Имаше приятна външност, атлетически вид, бе човек с блестящ ум и здраво тяло.

Както ви е известно, днес имаме много специален

гост, Мич Макдиър. Скоро ще се дипломира с отличие

в Харвард …

Браво, браво! - обадиха се двамина, завършили

Харвард.

— Да, благодаря ви. Той и жена му Аби са отседнали за уикенда в Пибоди” като наши гости. Мич ще завърши като един от петимата първенци измежду триста студенти н има много предложения за работа. Ние искаме да дойде тук и съм уверен, че ще поговорите с него, преди да си тръгне. Довечера ще бъде на вечеря с Ламар и Кей Куин, а утре ще вечеряме вкъщи. Поканени сте всички.

Мич се усмихваше притеснено на съдружниците, а. господин Ламбърт продължи да говори колко преуспяваща е фирмата. Когато свърши, продължиха да ядат - Рузвелт бе поднесъл пудинг и кафе.

Любимият ресторант на Кей бе изискан, намираше се в източната част на Мемфис и в него ходеха само богати млади хора. Почти навсякъде се виеше папрат, джукбоксът свиреше само парчета от началото на шестдесетте години. Дайкирито се сервираше във високи сувенирни чаши.

— По едно ни стига - предупреди Кей.

— Не съм много по пиенето.

Поръчаха си банички с шунка и дайкири.

- - М-ич пие ли?

— Съвсем малко. Спортува и много държи на формата си. Пие от време на време само по една бира или чаша вино. Л Ламар?

- П той почти не пие. Всъщност обикна бирата в

31

юридическия факултет, но има склонност към пълнее-не. Съдружниците във фирмата не гледат с добро око на хората, които пият.

Това е похвално, но какво им влиза в работата?

Алкохолът и правото са несъвместими. Повечето

юристи пият катс смокове и сред тях има много алко

холици. Май се проливат в университета. Във Вап-

дърбилт” все се намираше някой, който да домъкне

буре бира. Сигурно и в Харвард е същото. Професията

е свързана с голямо напрежение, значи и с много пие

не. Хората от фирмата не са въздържатели, но пият с

мярка. За да си добър адвокат, трябва да си здрав.

Съгласна съм! Мич казва, че нямало текучество.

Да. Не си спомням някой да е напуснал през

седемте години, откакто сме тук. Парите са много доб

ри, а и фирмата подбира внимателно служителите си.

Предпочита да ие са от богати семейства.

Не разбирам.

Никога не назначават адвокати, които имат и

Други доходи. Държат хората, които вземат, да са мла

ди н безпарични. Въпрос на лоялност. Ако всичките ти

пари идват от един -източник, естествено е да бъдеш

лоялен. Фирмата изисква изключителна преданост.

Според Ламар никой не обелва и дума за напускане.

Всички са доволни и богати или са на път да забога

теят. Ако някой реши да напусне, едва ли ще намеря

друга кантора с такива заплати. Ще предложат нл

Мич всичко, за да го привлекат. Много се гордеят, че

плащат повече.

Защо не назначават жени?

Опитаха веднъж. Беше голяма мръсница, непре

къснато създаваше неприятности. Повечето адвокатки

са скандалджийки. С тях се работи мъчно. Ламар раз

правя, че се боят да назначат жена, защото, ако се

окаже неподходяща, не могат да я уволнят без нейно

съгласие и така нататък.

Донесоха им яденето и те отказаха второ дайкири. Стотици млади професионалисти се тълпяха под киче-стата папрат н в ресторанта стана весело. Смоукн Ро-бинсън пееше тихо от джукбокса.

- Хрумна ми чудесна идея - каза Кей. - Позна

вам една агентка за недвижими имоти. Хайде да й се

обадим и да видим някои къщи.

Какви къщи?

Като за тебе и Мич. За най-новия служител в

Бендини, Ламбърт и Лок”. Тя ще ти покаже няколко

за сума, каквато можете да си позволите.

Не знам каква е сумата.

Някъде около сто-сто и петдесет хиляди. Пбслед-

шят служител, когото назначиха, си купи къща в Оук-

гроув горе-долу за тези пари.

Аби се наведе и почти прошепна:

Какви ще бъдат вноските?

Не знам. Но ще ви е по джоба да ги плащате.

Около хиляда месечно или малко повече.

Аби я погледна втренчено л преглътна. Наемът на малките апартаменти в Манхатън бе двойно по-голям.

- Да й се обадим.

Както можеше да се очаква, кабинетът на Ройс Макнайт беше от тези за хората с власт” и от него се откриваше прекрасна гледка. Намираше се на едно от най-хубавите места на четвъртия етаж, почти срещу кабинета на Нейтан Лок. Ламар си тръгна, а съдружникът мениджър покани Мич да седне край малката заседателна маса до канапето. Прати една от секретарките за кафе.

Попита Мич какво мисли за гостуването си и той му отговори, че дотук впечатленията му са много добри.

Мич, искам да уточня подробностите на нашето

предложение.

Разбира се.

Основната заплата за първата година е осемде

сет хиляди годишно. Когато се дипломираш, ще полу

чиш повишение от пет хиляди долара. Не премия, а

повишение. Изпитът е през август и почти цяло лято

ще се подготвяш за него. Провеждаме опреснителен

курс върху материала и някой от съдружниците ще

ръководи подготовката ти. Това става главно в работ

но време. Както знаеш, повечето фирми те назначават

и очакват да се готвиш за изпита през свободното си

време. Но не и ние. Никой от нашите служители не е

бил късан на този изпит и сме сигурни, че няма да на

рушиш традицията. Осемдесет хиляди първоначално,

а след половин година осемдесет и пет хиляди. След

една година стаж заплатата ти ще се повиши на девет-

8 ФИРМАТА

33

десет хиляди, освен това всеки декември ще получаваш иремиални в зависимост от печалбата и положения труд. Миналата година служителите взеха средно девет хиляди долара премии. Както знаеш, адвокатите на щат в юридическите кантори рядко участвуват в подялбата на печалбата. Имаш ли въпроси за заплатата?

Какво става след втората година?

Основната ти заплата ще се увеличава с около

десет на сто годишно, докато станеш съдружник. Не

са гарантирани нито повишенията, нито премиалните.

Те зависят от работата.

Това е справедливо.

Както знаеш, за нас е важно да си купите къща.

Това създава сигурност и престиж, а ние много дър

жим на тях, особено при служителите на щат. Фирма

та осигурява нисколихвен ипотечен заем за тридесет

години при твърда лихва. Ако след няколко години

решиш да продадеш къщата, няма да получиш отново

заем. Това важи само за първото ви жилище. После

ще се оправяте сами.

Каква е лихвата?

Възможно най-ниската, според законите в стра

ната. Сегашната лихва при кредитите е десет-десет и

половина процента. Ние ще ти .издействуваме лихва

между седем н осем процента. Сред клиентите ни има

и банки и те ни оказват съдействие. Пр твоята запла

та не е проблем да ти отпуснат такъв заем. Всъщност,

чко е нужно, фирмата ще се подпише като гарант.

Много щедро, господин Макнайт.

За нас е важно. Пък и не сме на загуба. Само

си намерете къща, и нашият отдел за недвижими имо

ти ще се заеме с всичко. Вие трябва просто да се на

несете.

- А как стои въпросът с беемвето?

Макнайт се подсмихва.

Правим го от десет години, и.то с успех. Не е

кой знае каква философия. Избираш си беемве от по-

малките модели, ние го наемаме за три години и ти да

ваме ключовете. Плащаме регистрацията, застрахов

ката, поддръжката. След три години можем да купим

колата от компанията, от която сме я взели, на при

емлива цена. Това също-става еднократно.

Много е съблазнително.

- Знаем,

Макнайт погледна бележника си.

- Поемаме изцяло здравното осигуряване на се

мейството. Бременност, контролни прегледи, зъбни про

тези, всичко. Плаща ги фирмата.

Мич кимна, но това не му направи впечатление. Такава беше практиката навсякъде.

Имаме и великолепна програма за пенсионно

осигуряване. За всеки долар, който заделяш за пенси

онния фонд, фирмата добавя два, при условие обаче,

че инвестираш поне десет на сто от основната си за

плата. Да речем, първоначалната ти годишна заплата

е осемдесет хиляди и първата година ти влагаш осем

хиляди. Фирмата внася шестнадесет хиляди, така че

още след първата година разполагаш с двадесет и че

тири хиляди. Имаме представител в Ню Йорк, който

се грижи за фонда, и миналата година лихвеният про

цент по него бе деветнадесет на сто. Не е лошо. Заде

ляш ли в продължение на двадесет години пари за не

го, на четиридесет и пет ще бъдеш милионер само от

пенсионните си вноски. Има обаче едно условие - ако

напуснеш, преди да са минали двадесет години, губиш

всичко освен парите, които си вложил, без лихви вър

ху тях.

Звучи доста сурово.

Не, всъщност сме доста щедри. Посочи ми дру

га кантора или компания, която да внася в пенсионния

фонд суми в съотношение две към едно. Доколкото

знам, няма такива. Така се грижим за себе си. Мнози

на съдружници се пенсионират на петдесет, а някои -

на четиридесет и пет години. При нас няма пределна

възраст за пенсиониране и някои работят и след като

са навършили шестдесет-седемдесет години. Който как

то реши. Целта ни е просто да осигурим добра пенсия,

та който иска, да може да се пенсионира рано.

Колко пенсионирани съдружници имате?

Двадесетина. Ще ги виждаш тук от време на

време. Обичат да идват и да обядват с нас, а някои

си запазват и кабинетите. Ла ма р спомена ли ти за от

пуските?

- Да.

- Добре. Прави заявките предварително, особено

за Вейл и за Каймановите острови. Покриваш сам път-

34

35

ните, но квартирата е безплатна. Имаме доста клиенти на островите и понякога ще те командироваме там за два-три дни. Тези пътувания не се смятат за отпуска, а ще отскачаш дотам по работа почти всяка година. Работим здраво, Мич, но и почиваме добре.

Мич кимна одобрително и си представи как се пече на карибски плаж, пие пина колада и гледа момичетата по бикини.

Ламар спомена ли за извънредната заплата при

постъпването?

Не, но звучи интересно.

Ако постъпиш във фирмата, получаваш чек за

пет хиляди долара. Предпочитаме да изхарчиш повече

то от тях за дрехи. Седем години си носил дънки и

фланелки, едва ли имаш много костюми и ние го зна

ем. Държим много на външния вид. Адвокатите ни

трябва да са облечени строго и изискано. Нямаме пра

вила за облеклото, но ще схванеш кое е прието.

Пет хиляди долара ли каза? За дрехи? Сега Мич имаше два костюма, единия от които бе облякъл. Все пак че се усмихна.

Някакви въпроси?

Да. Големите фирми имат лошата слава, че

скъсват от работа служителите си, че първите три го

дини ги товарят с досадни проучвания и ги държат по

библиотеките. Нямам намерение да го правя. Е, ще

си изпълнявам задълженията, знам, че ще съм нещо

като чирак. Но не искам да правя справките на всич

ки служители. Бих искал да работя с истински клиен

ти и с техните истински проблеми.

Макнайт слушаше внимателно и изчакваше с отре-петирания си отговор.

- Разбирам, Мич. Прав си, това наистина е проб

лем в големите фирми. Но не и тук. Първия месец и

половина ще се готвиш главно за изпита. Щом го взе

меш, започва адвокатската ти практика. Ще бъдеш

прикрепен към някой от съдружниците и неговите кли

енти ще бъдат и твои клиенти. Е, да, ще се наложи да

правиш повечето справки, които ти възложи той, ти

също ще правиш проучванията, които те интересуват,

а сегиз-тогиз от теб ще се иска да помогнеш на някой

друг при подготовката на справка или проучване. Ис

каме да си доволен. Гордеем се, че при нас няма те-

кучество, и полагаме особени усилия служителите да напредват в кариерата. Ако не се сработиш със съдружника, към който си прикрепен, ще те пратим при друг. Ако видиш, че не ти допада данъчното облагане, ще ти дадем възможност да опиташ с ценните книжа или с банковите проблеми. Ще решиш ти. Фирмата скоро ще вложимного пари в теб и се надяваме да работиш ефикасно.

Мич отпи от кафето и се замисли какво друго да попита. Господин Макнайт погледна списъка си.

Покриваме всичките разноски по преместването

ти в Мемфис.

Няма да са големи. Само един камион за багажа.

Нещо друго, Мич?

- Не, сър. Не се сещам за друго.

Съдружникът сгъна списък-а и го прибра в папка

та. Подпря се на лакти върху масата и се наведе.

- Мич, не че те притесняваме, но искаме да ни от

говориш час по-скоро. Ако постъпиш другаде, трябва

да си търсим човек. Става бавно, а ни се ще новият

служител да започне от първи юли.

Приемлив срок^ли е десет дни?

Чудесно. Да кажем, до тридесети март.

Разбира се, но аз ще ви се обадя преди тов”3.

Мич се сбогува. Ламар го чакаше в коридора пред

кабинета на Макнайт. Уговориха се да вечерят в седем часа.

НА ПЕТИЯ ЕТАЖ на сградата нямаше кабинети. Столът за съдружниците и кухнята бяха в западния му край. В средата имаше няколко небояди-сани и неизползувани складови помещения, които стояха заключени, а останалата трета от етажа бе отделена с дебела бетонна стена. В центъра й имаше малка метална врата с бутон и камера над нея; тя водеше към тясно помещение, където човек от въоръжената охрана наблюдаваше вратата и множеството екрани на вътрешната телевизионна мрежа. Един коридор лъкатушеше сред лабиринт от малки канцеларии п каби-

36

37

нети, в които някакви хора вършеха потайната си работа - да наблюдават и да събират информация. Прозорците бяха замазани с боя и покрити с щори. В тази крепост никога не проникваше слънчева светлина.

Девашър, шефът на службата за сигурност, работеше в най-големия от тесните, оскъдно обзаведени кабинети. Върху голите стени нямаше нищо, ако не се брои удостоверението, че тридесет години той е служил предано като детектив в полицейското управление на Ню Орлиъис. Беше среден на ръст, шир-окоплещест, с малко шкембенце и огромна валчеста глава, на която само от дъжд на вятър се появяваше усмивка. Смачканата му риза бе с разкопчана яка, та да не стиска дебелия му врат. На закачалката до лъснатото от носене сако висеше широка евтина вратовръзка.

В понеделник сутринта след посещението на Мак-диър Оливър Ламбърт спря пред малката метална врата и погледна камерата над нея. Натисна бутона два пъти, почака и накрая влезе. Прекоси бързо тесния коридор и се озова в кабинета. Девашър изпусна дим от холандската си пура към празния пепелник и разбута книжата на всички страни, докато накрая се показа дървеният плот на бюрото.

- Добро утро, Оли! Сигурно искаш да говорим за

Макдиър.

Девашър бе единственият човек в сградата, който го наричаше Оли.

Да, освен за другото.

Ами прекара си добре, фирмата му направи сил

но впечатление, хареса Мемфис и по всяка вероятност

ще постъпи.

Къде бяха твоите?

Бяхме в хотелските стаи от двете страни на тях

ната. Стаята им, разбира се, се подслушваше, както и,

лимузината и телефона.

Остави общите приказки.

Дадено бе! В четвъртък вечер се настаниха къс

но и си легнаха. Поговориха. В петък вечерта той раз

каза на жена си всичко за фирмата, за кабинетите, за

хората, сподели, че си бил голям симпатяга. Е, дово

лен ли си?

Карай нататък!

Каза й за тежкарския стол и за обеда със съ-

дружниците. Съобщи й подробностите на предложението, и двамата бяха във възторг. Било много по-изгодно от другите. Жена му си мечтаела за къща с алея за колите, тротоар, дървета и заден двор. Той й обеща, че ще я има.

Някакви проблеми около фирмата?

Ами не. Подметна нещо, че нямало чернокожи и

жени, но това май не го безпокои.

Какво ще кажеш за жена му?

Прекарала чудесно. Градът й допаднал, разгле

дали го с жената на Куин. В петък следобед видели

няколко къщи и тя си харесала две.

Имаш ли адресите?

Разбира се, Оля. В събота сутринта извикаха

колата и се разходиха из целия град. Бяха шашиати от

лимузината. Шофьорът не ги е водил в бедните квар

тали, видели още няколко къщи. Спрели се на една,

намира се на улица Ист Медоубрук 1231. Свободна е.

Показала им я някаква агентка за недвижими имоти,

казва се Бетси Бел. Иска сто и четиридесет хиляди, но

ще я даде и за по-малко. Вижте там да го уредите.

Кварталът е хубав. Кога е строена къщата?

Преди десет-петнадесет години. Около сто квад

ратни метра. В колониален стил.- Подходяща е за един

от твоите синове, Оли.

Сигурен ли си, че са харесали тъкмо тази?

Поне засега. Обсъждали дали да не дойдат пак

след месец, за да видят и други. Щом приеме, защо не

гк поканите пак? Нали така правите обикновено?

Да. Ще го уредим. Какво казаха за заплатата?

Направо нямат думи. По-висока не са му пред

лагали засега. Само за парите говореха. За заплатата,

пенсионния фонд, ипотеката, беемвето, премиите. Не

можеха да повярват. Тези млади хора май наистина са

бедни като църковни мишки.

Така е. И според теб сме го спечелили, а?

Повече от сигурен съм. Казал веднъж, че канто

рата може да не е. толкова престижна като онези на

Уолстрийт, но затова пък адвокатите не отстъпвали по

професионализъм и били и много по-симпатични. Мен

ако питаш, ще постъпи при нас.

Нещо съмнително?

А, не. Куин очевидно му е казал да не припар-

38

39

ва до кабинета на Лок. Той предал на жена си, че при него не влизал никой освен няколко секретарки и съдружниците. Споделил, че според Куин Лок си бил особняк н не бил много общителен. Но едва ли подозира нещо. Жена му казала, че фирмата май се интересува от някои неща, които не й влизат в работата.

Какви например?

Лични въпроси. Деца, дали работят съпругите и

тъй нататък. Изглеждала малко подразнена, но веро

ятно само е споделила едно наблюдение. В събота сут

ринта рекла на Мич, че няма да позволи на някакви

адвокатчета да й нареждат кога да работи и кога да

ражда. Но не е болка за умиране.

Той дава ли си сметка, че му предлагаме посто

янна работа?

Според мен, да. Не е отварял дума, че ще оста

не във фирмата само някоя и друга година, а после

ще се премести. Мен ако питаш, е разбрал какво се

очаква от него. И той като другите иска да стане съ

дружник. Едвам свързва двата края и парите му тряб

ват.

А за вечерята у нас?

Били притеснени, но прекарали добре. Много им

харесала къщата. И са възхитени от жена ти.

Секс?

Всяка вечер. Бяха като на меден месец.

Какво правеха?

Е, нали знаеш, няма как да видим. Звучеше нор

мално. Нищо особено. Сетих се за теб и колко обичаш

снимките. Виках си, жалко, че не можем да монтира

ме няколко камери за онова приятелче, Оли.

Стига, Девашър!

Може би другия път.

Замълчаха, Девашър се вгледа в бележника си. Угаси пурата в пепелника и се усмихна на себе си.

- Общо взето - рече той, - имат здрав брак. Оби

чат се. Твоят шофьор каза, че са се държали за ръце

целия уикенд. Нито една остра дума през трите дни.

Дсста добре, нали? Но какво да кажа аз? Нали съм

се женил три пъти. .

- Да де. А деца?

— След две години. Искала да поработи малко, а после да роди.

Какво ще кажеш за младежа?

Свестен е. И много амбициозен. Няма да миряса,

докато не стигне до върха. Ще поеме някои рискове,

ако се наложи, ще наруши някои правила.

Оли се усмихна.

Ето това исках да чуя.

Два телефонни разговора. И двата с майка й в

Кентъки. Нищо особено.

А нещо за неговото семейство?

Не са го споменавали.

Нито дума за Рей?

- Още проверяваме, Оли. Дай ни малко време.

Девашър затвори папката на Макдиър и отвори

друга, много по-дебела. Ламбърт потърка слепоочията си, загледан в пода.

- Нещо ново? - попита той тихо.

Новината не е добра, Оли. Вече съм убеден, че

Ходж и Козински са комбина. Миналата седмица Фе

дералното бюро за разследване издало заповед за

обиск у Козински. Намерили нашите микрофони. Ка

зали му, че къщата му се подслушва, но, разбира се,

не знаят от кого. Козински го съобщи на Ходж м-ина-

лия петък, бяха се скрили в библиотеката на третия

етаж. Имаше микрофон наблизо и чухме отделни фра

зи. Говореха за подслушването. Убедени са, че нався

къде има микрофони, и подозират нас. Много внима

ват къде приказват.

Защо ФБР е издал заповед за обиск?

Уместен въпрос. Може би заради нас. За да из

глежда всичко законно. Във ФБР ни имат уважението.

Кой агент?

Тарънс. Случаят очевидно е възложен на него.

Бива ли го?

Да. Млад, зелен, прекалено старателен, но си

разбира от работата. Нашите не могат да се мерят с

него.

Колко пъти е говорил с Козински?

Няма как да узнаем. Допускат, че ги подслуш

ваме, затова си отварят очите. Знаем, че миналия ме

сец са се срещали четири пъти, но не изключвам да са

повече.

Много ли се е раздрънкал?

А, едва ли. Още опипват почвата. За последен

40

41

път ги засякохме да разговарят преди седмица и той не каза кой знае какво. Уплашен е до смърт. Увещават го как ли не, но получават малко. Още не се е престрашил да им сътрудничи. Не забравяй, че те се свързаха с него. Поне така си мислим. Взели са му страха и той е бил на път да приеме. Сега обаче се е разколебал. Ала все още е във връзка с тях и това ме безпокои.

Жена му знае ли?

Едва ли. Вижда, че мъжът н се държи странно,

а той го обяснява с напрежението във фирмата.

А за Ходж?

Доколкото знаем, оше не е говорил с онези от

Федералното бюро. Те с Козински си приказват или

по-скоро си шушукат много. Ходж повтаря като курди-

сан, че го е страх до смърт от ФБР, че не играят чест

но, че се опитват да го преметнат. Няма да предприе

ме нищо без Козински.

Ами ако премахнем Козински?

Ходж ще .се преобрази. Но- не сме стигнали чак

дотам. По дяволите, Оли, той не е някой изпечен ганг

стер, .който ни мъти водата. Много свестен младеж е,

има и деца.

Страшно състрадателен си, няма що! Да не мис

лиш, че ми е приятно? Господи, дето е думата, почти

съм ги отгледал тези хлапетни!

Ще ги вкараме в пътя. преди да е станало къс

но. В Ню Йорк стават подозрителни, Оли. Задават пре

калено много въпроси.

- Какво си ч.м казал, Девашър?

Всичко. Това ми е работата. Вдругиден те вчкзт

в Ню Йорк, за да им дадеш пълна информация.

Какво искат?

О,тсвори. И планове.

лаьове за какво?

Предварителни планове за елиминирането на Ко

зински, Ходж и Тарънс, ако се наложи.

Тарънс ли! Ти да не си полудял, Девашър? Са

мо това оставаше да елиминираме полицай. Ще изпра

тят цяло поделение.

Лазаров е глупак, Оли. Знаеш. го. Не е с всичкия

см, но защо да му го казваме!

А защо да не му го кажа? Ще ида в Ню Йорк и

ще му кажа право в очите, че е пълен глупак.

Направи го, Оли. Направи го!

Оливър Ламбърт скочи от стола и се отпра-ви към вратата.

Дръжте под око Макдиър още един месец.

То се знае, Оли. Той ще постъпи при нас. Не бе

ри грижа.

МАЗДАТА бе продадена за двеста долара - почти всичките” веднага отидоха за наемане на камион. Сумата щеше да бъде възстановена на Мич в Мемфис. Подариха или изхвърлиха половината мебели - очукани и разностилни, а на камиона натовариха всичко на всичко хладилник, легло, кухненски бюфет и скрин, малък цветен телевизор, кашони с чинии, дрехи и дреболии и една стара кушетка, която взеха от сантименталност и която нямаше да остане дълго.в новото им жилище.

Аби държеше Хърси, кученцето, докато Мич караше през Бостън на юг, към далечния юг, където им обещаваха по-добър живот. Три дни пътуваха по странични шосета, радваха се на природата, пееха заедно с. радиото, спяха в евтини мотели и говореха за къщата, беемвето и новите мебели, за деца и богатство. Сваляха прозорците и оставяха вятърът да ги духа, когато камионът достигаше почти максималната си скорост - седемдесет километра в час. По едно време някъде в Пенсилвания Аби подметка да погостуват малко в Кентъки. Мич не каза нищо, но избра маршрута през Южна и Северна Каролина и Джорджия и не се доближи до Кентъки на повече от триста километра. Аби си премълча.

Пристигнаха в Мемфис в четвъртък сутрин и както им бяха обещали, черното беемве бе спряно пред гаража, сякаш там му бе мястото. Мич се загледа в колата, Аби - в къщата. Моравата в двора бе гъста,

42

43

добре подстригана. Живият плет бе подризан,

бе цъфнал.

им

ювете бяха под една кофа в бараката, както

обещали.

л

КОЛ;,

,

Л а,,йнерката, която щеше да обзаведе и кабинета на ЙИз дойде следобед и донесе мостри за мокет, бои, под^ иастилки, пердета, завеси, тапети. След жили-щет^и еймбридж на Аби й се видя малко смешно, че ще . В0 дизайнерка, но не се възпротиви. Мич веднага с Д^егчи, извини се и излезе пак с колата. Обиколи “те сенчести улици с дървета от двете страни в х квартал, където вече живееше. Усмихваше се, се с колата колкото да я опитат и раз-бързо камиона, та съседите да не видят и им имущество. Върнаха камиона на най-представител на компанията. Пак покараха

,

лапетии с велосипеди спираха и подсвиркваха при л на новата кола. Помаха на раздавача, който, ПЛУ^ в пот вървеше по тротоара. Ето че той, Ми-чъл ^ Макдиър, двадесет и пет годишен, завършил лра^ реди някаква си седмица, бе пристигнал.

!^ часа отидоха с дизайнерката в скъп магазин за , Туш, където управителят учтиво ги осведоми, че госгк Оливър Ламбърт вече е направил необходи-Д1р ако си изберат обзавеждане, да го вземат на ^ Купиха покъщнина за целия си дом. От време па аЦте Мич се мръщеше и два пъти се наложи да се от някои МНОго скъпи вещи, но този ден ду-аше Аби. Дизайнерката все я хвалеше за не-вера Й,Я вкус, после каза, че ще се видят с Мич в по-,, за да обзаведат кабинета му. Отлично, от-

С; рта на града тръгнаха към жилището на Куин. Аби криждала къщата при първото им посещение, но не с^ е,щаше как се стига до нея. Беше в квартал, нарече Сцкасо Гардънс, и тя помнеше залесените пло—щи, лмните къщи и предните дворове с цветя, под-Дър Ч от градинари. Паркираха на алеята след новия л а^едес и стария мерцедес.

Г е”,дужницата кимна учтиво, но не се усмихна. Заведе във всекидневната и ги остави. Къщата бе тъм-ги

44

на и тиха - ни деца, ни гласове, никой. Те се любуваха на мебелите и чакаха. Говореха си шепнешком, после започнаха да губят търпение. Да, наистина бяха поканени на вечеря днес, четвъртък, 25 юни, в шест часа вечерта. Мич пак погледна часовника си и каза, че е обидно. Продължиха да чакат.

От антрето се появи Кей и се опита да се усмихне. Очите й бяха подпухнали и безжизнени, от ъгълчетата им се стичаше грим. По страните й се виждаха сълзи, тя държеше на устата си носна кърпа. Прегърна Аби и седна до нея на канапето. Както хапеше кърпичката, заплака по-високо.

Мич коленичи пред нея.

- Кей, какво се е случило?

Тя притисна кърпичката до устата си и поклати глава. Аби стисна едното й коляно, а Мич я потупа леко по другото. Наблюдаваха я със страх, очакваха най-лошото. Дали не бе станало нещо с Ламар или с някое от децата?

Случи се трагедия - каза тя, както хлипаше.

С кого? - попита Мич.

Кей избърса очи и въздъхна дълбоко.

- Двама служители на фирмата са загинали днес -

Марти Козински и Джо Ходж. Бяхме много близки с

тях.

Мич седна върху масичката. Помнеше Марти Козински от второто си посещение през април. Беше обядвал с него и с Ламар в закусвалня на Фрънт Стрийт. Предстоеше му да стане съдружник, ала съвсем не изглеждаше ентусиазиран. Мич не можеше да си припомни Джо Ходж.

- Какво се е случило? - попита той.

Кей вече не плачеше, но сълзите продължаваха да се стичат. Тя избърса отново лицето си и го погледна.

Не знаем със сигурност. Бяха на Големия Кай-

манов остров, гмуркали се с водолазни костюми. На

лодката станала експлозия, предполагаме, че са се

удавили. Ламар каза, че не знаели подробности. Пре

ди няколко часа имало заседание на фирмата, на кое

то им го съобщили. Ламар едвам намерил сили да се

прибере.

Къде е?

При басейна. Чака ви.

45

Седеше на няколко метра от басейна, на бял метален градински стол до масичка, над която имаше малък чадър. Въртящата се пръскачка до цветната леха тракаше, съскаше и хвърляше вода в съвършена дъга, която обхващаше масата, чадъра, стола и Ламар Ку-ии. Той беше съвсем мокър. От носа, ушите и косата му капеше вода. Синята му памучна риза н вълнените панталони бяха прогизнали. Беше без чорапи и обувки.

Седеше като вкаменен, без да трепва, въпреки че водата непрекъснато го обливаше. Бе потънал-в мислите си. Някакъв предмет до оградата в далечината бе приковал вниманието му. В една локва на бетона до стола се виждаше неотворена бутилка бира Хап-некен”.

Мич огледа моравата отчасти за да се увери, че съседите не ги виждат. Нямаше как да ги видят. Кипарисите, извисили се на близо три метра досущ като ограда, осигуряваха пълно уединение. Мич обиколи басейна и спря в края на сухото място. Ламар го забеляза, кимна, опита се да се поусмихне и му посочи един мокър стол. Мич го дръпна встрани и седна тъкмо когато се изсипа нова струя вода.

Ламар пак се вторачи в оградата или в това, което гледаше в далечината. Седяха така сякаш цяла вечност и слушаха тракащата пръскачка. Сегиз-тогиз Ламар поклащаше глава и се опитваше да промърмори нещо. Мич се усмихваше неловко, не знаеше какво да каже и дали изобщо е нужно да говори.

- Колко жалко, Ламар! - осмели се той най-на-

края.

Ламар го чу и го погледна.

Наистина.

Просто не знам какво да кажа.

Ламар откъсна очи от оградата и се извърна към Мич. Тъмната му коса бе мокра н падаше върху очите му, които бяха зачервени и изразяваха болка. Той се взираше и чакаше да отмине следващата струя вода.

Знам. Какво ли да каже човек! Съжалявам, че

се случи сега, днес. Нямахме настроение за готвене.

Остави това. Преди малко загубих всякакъв апе

тит.

Помниш ли ги? - попита Ламар, издухвайки во

да от устните си.

Спомням си Козински, но не и Ходж.

Марти Козински бе един от най-добрите ми прия

тели. От Чикаго е. Постъпил е във фирмата три годи

ни преди мен н вече му бе ред да стане съдружник.

Голям адвокат, всички му се възхищавахме и ходехме

за съвети при него. Беше може би най-добрият във

фирмата при водене на преговори. Бе спокоен, издър

жаше на напрежение. - Ламар обърса веждите си и

се загледа в земята. Когато заговори, от носа му за-

капа вода, която му пречеше. - Има три деца. Близ-

начките са един месец по-големи от нашия син, все си

играят заедно.

Стисна очи, прехапа устна и заплака.

Мич искаше да си тръгне. Опитваше се да не гледа приятеля си.

— Много съжалявам, Ламар. Наистина.

След няколко минути сълзите спряха, но на и водата. Мич огледа ширналата се морава - търсеше крана. На два пъти събра смелост да попита дали да спре пръскачката, но и двата пъти реши, че щом Ламар издържа, ще издържи и той. Може би му помагаше. Погледна часовника си. След час и половина щеше да се сгъмни.

— Как е станала злополуката? - попита накрая.

Не ни казаха много. Гмуркали се с водолазни

костюми, когато на лодката избухнал взрив. Капита

нът, леководолаз, също загинал. Местен човек от ост

ровите. Сега се опитват да пренесат телата.

Къде са били жените им?

— Вкъщи, слава Богу. Те двамата бяха в командировка.

— Не мога да си спомня Ходж.

— Беше висок, рус, все си мълчеше. От хората, с които уж се познаваш, но не помниш. И той като тебе е завършил Харвард.

- На колко години бе?

- И двамата, той и Марти, бяха на тридесет и че

тири. След Марти бе негов ред да стане съдружник.

Бяха много близки. Всички сме близки, особено сега.

Ламар приглади с две ръце правата си коса назад. Стана и отиде на сухо. От ризата и маншетите на пан-

46

17

талоните му се стичаше вода. Изправи се до Мич и загледа с празен поглед върховете на дърветата -в съседния двор.

Как е беемвето?

Бива си го. Страхотно е. Благодаря ти, че си го

докарал.

Кога пристигнахте?

Тази сутрин. И вече навъртях хиляда километра.

Яви ли се дизайнерката?

Да. Изхарчиха с Аби заплатата ми за догодина.

Чудесно. Къщата е хубава. Радваме се, че си

при нас, Мич. Само съжалявам, че се получи така. Тук

ще ти хареса.

Няма защо да се извиняваш.

Още не мога да повярвам. Като вцепенен съм.

Не знам как ще погледна в очите жената и децата на

Марти. Предпочитам да ме налагат с камшик, откол

кото да ида у тях.

Жените се показаха, прекосиха терасата и слязоха по стълбите към басейна. Кей намери крана и пръскачката млъкна.

По залез слънце си тръгнаха от Чикасо Гардънс и поеха с колата по натоварената магистрала на запад към центъра. Държаха се за ръце, но почти не говореха. Мич отвори люка на покрива и свали прозорците. Аби порови в една кутия със стари касетки и намери запис на Брус Спрингстийн. Стереото работеше чудесно. Закопняло сърце” бумтеше през прозорците, докато малката лъскава кола се носеше към реката. Топлият, лепкав влажен въздух на летен Мемфис се спусна заедно с тъмнината. Игрищата за софтбол оживяваха, отборите -от едри мъжаги с впити панталони от изкуствена материя и яркозелени и флуоресцентножълти фланелки очертаваха тебеширени линии и се готвеха за битка. От колите пред заведенията за бързо хранене се изсипваха младежи, дошли да се почерпят бира, да побъбрят и да се свалят. Мич започна да се усмихва. Стараеше се да забрави Ламар, Козински и Ходж. Откъде-накъде ще е тъжен? Не му бяха приятели. Мъчно му беше за техните семейства, но всъщност не познаваше тези хора. А той, Мичъл И. Макдиър, беден млад човек, израсъл без семейство, можеше д.а бъ-

де щастлив по много причини. Красива жена, нова къща, нова кола, нова работа, току-що получена в Хар-вард диплома. Остър ум и здраво тяло: не бе склонен към пълнеене и не се нуждаеше от много сън. Осемдесет хиляди годишно, засега. След две години можеше да получава шестцифрена заплата и единственото, което се искаше от него, бе да работи по деветнадесет часа на ден. За какво повече можеше да мечтае!

Спря пред една бензиностанция на самообслужване и си наля шестдесет литра. Плати и купи освен това шест дъвки. Аби отвори две и отново се понесоха с другите коли. Сега Мич вече се усмихваше.

Я да хапнем - предложи той.

Не сме облечени - отвърна Аби.

Той погледна дългите й, почернелиот слънцето крака. Беше с бяла памучна пола над коленете и бяла блуза. Мпч бе по шорти, с гуменки и избеляло черно поло.

С крака като твоите можем да влезем във всеки

нюйоркски ресторант.

Какво ще кажеш за Рандеву”? Там посетите

лите не бяха облечени официално.

- - Чудесна идея.

Спряха на платен паркинг в центъра и извървяха пеш две пресечки, за да стигнат до тясна уличка. Миризмата на скара се смесваше с летния въздух и се стелеше като мъгла над паважа. Проникваше неусетно през носа, устата и очите и възбуждаше апетита им. На уличката нахлуваше дим от вентилационни тръби, които под земята стигаха до масивните пещи, където се печаха най-хубавите свински котлети в най-добрия ресторант в град, прочут със ненадминатата си скара. Ресторант Рандеву” се помещаваше -в сутерена на стара сграда от червени тухли, която, ако не беше заведението, е щяла да бъде разрушена преди десетилетия.

Пред Рандеву” винаги се тълпяха чакащи, но в четвъртък като че ли бе по-спокойно. Въведоха ги в приличния на пещера, просторен шумен ресторант и ги настаниха на малка маса с червена карирана покривка. Докато стигнаха до масата, погледите на всички се насочиха към тях. Както винаги. Мъжете спираха да ядат, замръзваха с къс месо между зъбите, ко-

48

4 ФИРМАТА

49

гато Аби Макдиър вървеше бавно като манекенка на модно ревю. Веднъж в Бостън минаваше по тротоара и уличното движение направо спря. Бе нещо обикновено да й подсвиркват и подвикват. И съпругът и бе свикнал. Страшно се гордееше с красивата си жена. Пред тях застана намръщен чернокож с червена престилка.

- Доволен ли сте, сър? - попита той.

Листът с менюто бе напечатан върху подложки на масата, които бяха излишни. Котлети, котлети и пак котлети.

- Две порции с гарнитура, сирене и кана бира -

отвърна Мич веднага.

Келнерът не си записа нищо, само се обърна и изкрещя по посока на входа:

- Две с гарнитура, сирене и кана!

Когато се отдалечи, Мич хвана крака на Аби под масата. Тя го плесна по ръката.

Красива си - заяви той. - Кога съм тя го каз

вал за последен път?

Преди около два часа.

Два часа ли? И аз съм един!

Не го прави.

Мич пак я хвана за крака и помилва коляното й. Тя не се дръпна. Усмихна му се чаровно, на бузите й се появиха две трапчинки, зъбите й блеснаха на слабата светлина, меките й светлокафяви очи грейнаха. Тъмнок-естенявата й коса бе права и се спускаше плавно няколко сантиметра под раменете й.

Келнерът донесе бирата и напълни две халбй, без да казва и .дума. Аби отпи малка глътка и престана да се усмихва.

Мислиш ли, че Ламар е добре? - попита тя.

Не знам. Най-напред реших, че е пиян. Чувст

вувах се като идиот, докато гледах как го облива во

дата.

— Горкият! Кей каза, че погребенията навярно ще бъдат в понеделник, стига да успеят да пренесат телата.

- Хайде да говорим за нещо друго. Не обичам

погребенията, никакви погребения, дори и да съм оти

шъл само от уважение и да не познавам починалия.

Имам лоши спомени.

50

Донесоха им и котлетите. Сервираха им ги в картонени чинии с алуминиево фолио, в което да се събира мазнината. До дългите парчета месо, обилно полети със специален сос, сложиха чинийка със салата от зеле и друга с фасул. Те хванаха котлетите с пръсти.

За какво да говорим? - попита Аби.

За деца.

Мислех, че ще почакаме няколко години.

Да. Но дотогава трябва да се упражняваме ста

рателно.

Упражнявахме се във всеки мотел край шосето

от Бостън до тук.

Знам, но не и в новата ни къща.

Мич раздели два котлета и опръска веждите си със сос.

Нанесохме се едва тази сутрин.

Знам. Но какво чакаме?

Мич, държиш се, като че не ти обръщам внима

ние.

Ами да, от тази сутрин не ми обръщаш. Я да го

направим довечера, щом се приберем, нещо като осве

щаване на новата ни къща.

Ще видим.

Определяш ми среща? А видя ли го оня там? Ще

си счупи врата, за да види краката ти. Ако съм мъж

на място, ще ида и ще му ударя един по задника.

Да. Определям ти среща. Не им обръщай вни

мание на тези приятелчета. Зяпат теб. Намират те за

хубав.

Много смешно!

Мич оглозга ребрата, изяде и половината от порцията на Аби. Когато изпиха бирата, той плати сметката и излязоха на пресечката. Караше внимателно през града и намери по името улицата, която бе запомнил при една от многото си обиколки с колата през деня. На два пъти зави погрешно и накрая откри улица Медоубрук и дома на господин и госпожа Мичъл И. Макдиър.

Дюшекът и магарето на леглото бяха оставени на пода в спалнята, около тях имаше кашони. Хърси се скри под един лампион и ги загледа как се упражняват”.

След четири дни, в деня, когато Мич трябваше да седне за пръв път на новото си бюро, той и очарователната му съпруга отидоха заедно с останалите тридесет и деветима служители във фирмата и очарователните им съпруги да отдадат последна почит на Мартин С. Козински. Катедралата бе пълна. Оливър Лам-бърт държа толкова хубаво и трогателно слово, че дори Мичъл Макдиър, който бе погребал баща и брат, настръхна. Аби се просълзи при вида на вдовицата и децата.

Същия следобед се събраха отново в презвитери-анската черква в Източен Мемфис, за да се сбогуват с Джоузеф М. Ходж.

МАЛКИЯТ ВЕСТИБЮЛ пред кабинета на Ройс Макнайт бе празен, когато Мич пристигна навреме, точно в осем и половина. Изпъшка, прокашля се и зачака притеснено. Иззад двата шкафа с папки се появи възрастна секретарка със синкава коса и го изгледа навъсено. Мич разбра, че не е желан, представи се и обясни, че има среща с Макнайт за този час. Жената се усмихна и се представи като Луиз, лична секретарка на господин Макнайт от тридесет години. Предложи му кафе. Да, каза той, без мляко. Тя изчезна я се върна с чаша и чинийка. Уведоми шефа си по вътрешния телефон и покани Мич да седне. Вече го бе познала. Една от другите секретарки й го бе показала на погребенията предния ден.

Жената се извини за тъжното настроение в сградата. На никого не му било до работа, обясни тя, щели да минат дни, докато нещата влязат в релси. Младежите били много свестни. Телефонът нззвъня и тя каза, че господин Макнайт е на важно заседание и не може да бъде безпокоен. Телефонът иззвъня повторно, секретарката изслуша какво й обясняват и въведе Мич в кабинета на съдружника мениджър.

Оливър Ламбърт и Ройс Макнайт го поздравиха и го представиха на други двама съдружници, Виктор Милиган и Ейвъри Толсън, теднали около малката за-

седателна маса. Изпратиха Луиз за още кафе. Милиган завеждаше данъчния отдел, а Толсън, четиридесет и една годишен, бе един от най-младите съдружници.

Мич, извинявай за толкова потискащото нача

ло - поде Макнайт. - Драго ни беше, че присъству

ваше на погребенията вчера, но съжаляваме, че пър

вият ти ден като служител вър фирмата е толкова

скръбен.

Чувствувах, че трябва да дойда на погребения

та - каза Мич.

Гордеем се, че си при нас, и имаме големи пла

нове за теб. Току-що загубихме двама от най-добрите

си адвокати. И двамата се занимаваха само с данъ

ци, затова ще изискваме от теб повече. Сега всички

ще трябва да работим повече.

Луиз донесе табла с кафе. Сребърен кафеник, фин порцелан.

- Направо сме покрусени - каза Оливър Лам

бърт. - Трябва да ни разбереш.

Всички около масата кимнаха и се смръщиха. Ройс Макнайт прегледа някакви записки в един бележник.

- Мич, вече говорихме за това. Всеки служител във фирмата е прикрепян към някой съдружник, който му е наставник и ръководител. Тези взаимоотношения са много важни. Гледаме да пращаме служителите при съдружник, с когото ще се сработят, и обикновено не бъркаме. Е, правили сме и грешки. Несъвмес- тими характери или кой знае какво, но ако се случи, просто преместваме сътрудника. Ще работиш с Ейвъри Толсън.

Мич се усмихна притеснено на своя нов наставник.

Ще работиш под негово ръководство, ще му по

магаш с делата и преписките. Ще се занимаваш изця

ло с данъчно облагане.

Чудесно.

Да не забравя, бих искал да обядваме заедно

днес - каза Толсън.

На драго сърце - отговори Мич.

Вземи моята лимузина - предложи Ламбърт.

Така смятах да направя - отвърна Толсън.

- Кога ще получа лимузина и аз? - попита Мич.

Всички се усмихнаха и изглежда, посрещнаха с об

лекчение шегата.

52

53

След двадесетина години - рече Ламбърт.

Мога да почакам.

Как е беемвето? - запита Виктор Милиган.

Страхотно. Няма грешка.

Настанихте ли се?

Да. Всичко е чудесно. Благодарен съм на фир

мата, че ни помогна във всичко. Направихте така, че

да се почувствуваме добре дошли. Ние с Аби сме ви

много признателни.

Макнайт престана да се усмихва и пак погледна бележника.

Както ти казах, Мич, най-важно е да си вземеш

изпита. Имаш месец и половина да се подготвиш, ние

ще ти съдействуваме във всяко отношение. Имаме кур

сове за опресняване на материала, ръководени от на

ши служители. Преговаря се целият материал за из

пита, а подготовката ти ще наблюдаваме всички и осо

бено Ейвъри. Поне половината от работния ден ще от

деляш на това, както и по-голямата част от свободно

то си време. Никой от адвокатите във фирмата не е

бил късан на изпита.

Аз няма да бъда първият.

Ако те скъсат, ще ти вземем беемвето - обади

се Толсън и се подемихна.

Секретарка ще ти бъде една жена на име Нина

Хъф. Работи във фирмата повече от осем години. Особ-

иячка е, не е хубавица, но е много способна. Знае дос

та за правото и има склонност да дава съвети, особе

но на новоназначените. От теб ще зависи да я поста

виш на място. Ако не се сработите, ще я преместим,

другаде.

Къде е кабинетът ми?

На втория етаж, след кабинета на Ейвъри. Ди-

за^йнерката ще дойде следобед, за да избере бюрото

и мебелите. По възможност приеми съветите й.

Ламар също бе на втория етаж и засега тази мисъл бе успокояваща. Мич си спомни как той е седял до басейна, мокър до кости и разплакан, и как е говорел несвързано.

Макнайт продължи:

- Мич, май забравих да ти кажа нещо, за което

трябваше да поговорим още при първото ти идване.

Мич изчака н накрая каза:

- Какво?

Съдружниците наблюдаваха съсредоточено Макнайт.

- Никога не сме си позволявали някой наш слу

жител да започне работа със заеми, натрупани през

следването. Предпочитаме да се тревожиш за други

неща и да харчиш заплатата си за друго. Каква су

ма дължиш?

Мич отпи от кафето, като мислеше бързо.

Почти двадесет и три хиляди долара.

Още утре сутринта остави документите на бю

рото на Луиз.

Хм, искате да кажете, че фирмата покрива зае

мите?

Такава е нашата политика. Освен ако нямаш не

що против.

Нямам. Не знам какво да кажа.

Не е нужно да казваш нищо. През последните

петнадесет години сме постъпвали така с всичките си

служители. Просто занеси документите на Луиз.

Много сте щедър, господин Макнайт.

Да, наистина.

Ейвъри Толсън не млъкна, докато лимузината си проправяше път през обедното улично движение. Мич много приличал на него. И той бил бедно момче от разбито семейство, също бил расъл по чужди семейства из Югозападен Тексас, останал на улицата, след като завършил средно образование. Работел нощна смяна във фабрика за обувки, за да се издържа- в колежа. Извадил късмет - спечелил стипендия. Завършил с отличие, кандидатствувал право в единадесет университета и избрал Станфорд. Дипломирал се втори по успех в курса и отказал предложенията на всички големи правни кантори по западното крайбрежие. Искал да се занимава с данъци, с нищо друго освен с данъци. Оливър Ламбърт го назначил преди шестнадесет години, когато във фирмата работели някакви си тридесетииа юристи.

Имал жена и две деца, но не каза много за семейството си. Говореше за пари. Те били неговата страст. Вече имал един милион в банката, а след две години щял да спести още милион. При четиристотин хиляди годишен доход нямало да бъде трудно. Бил се сггециа-

55

г

ллзирал по регистрацията на дружества за закупуване на супертанкери. Бил най-големият експерт в тази област и хонорарът му бил триста долара на час, работел по шестдесет, че и по седемдесет часа на седмица.

Мич щял да започне със сто долара на час и щял да работи най-малко по пет часа на ден, докато си вземе изпита и получи удостоверение. След това се очаквало да работи по осем часа на ден и да получава по сто и петдесет долара на час. Отчлтането на извършената работа било най-важното във фирмата. Всичко се въртяло около него. Издигането в службата, повишението на заплатата, премиите, оцеляването, успехът, всичко зависело от това какво си свършил. Особено при младите адвокати. Наказанието ти било в кърпа вързано, ако не изпълниш и не отчетеш възложената ти за деня работа. Ейвъри не си спомнял някой да е бил наказван. Било просто нечувано служител от фирмата да не си свърши работата.

Адвокатите на щат получавали средно по сто седемдесет и пет долара на час, а съдружниците - по триста. Милиган получавал по четиристотин от двама свои клиенти, а Нейтан Лок веднъж взел петстотин Долара на час - оправял данъците на фирма, прехвърлила капитали в чужбина. Петстотин долара на час! Ейвъри се опиваше от тази мисъл и умножаваше петстотин на час по петдесет часа на седмица по петдесет седмици в годината. Един милион двеста и петдесет хиляди на година! Ей така се печелят пари в тази сфера. Събираш неколцина юристи, които работят на час, и изграждаш цяла1 династия. Колкото повече юристи привличаш, толкова повече печелят съдружниците.

Толсън предупреди Мич да не пренебрегва отчитането на дневната работа. Това било първото правило за оцеляване. Ако нямал дела, които да отчете, веднага да се обадел в неговия кабинет. Той бил затънал в преписки. На десето число всеки месец съдружниците се събирали на обед и преглеждали отчетите от предния месец. Било си направо цяла церемония. Ройс Мак-найт четял името на всеки адвокат, после месечния му отчет. Надпреварата между съдружниците била голяма, но добронамерена. Всички ставали богати. А каква по-силна подбуда! Колкото до юристите на щат, смъмрялн ги само ако отчетът им бил лош два поред-

ни месеца. Премии се полагали при много добри отчети. Служителите ставали съдружници въз основа на отчетите за спечелените па.ри. Така че, Мич, не го подценявай, предупреди отново Толсън. Отчетът бил най-важното - след като си вземел изпита, разбира се.

Този изпит бе тежък, бе голямо изпитание, нещо като обред, но човек, завършил Харвард, нямал от какво да се бои. Толсън посъветва младия си колега просто да се съсредоточи върху опреснителните курсове и да си припомни всичко, което току-що е учил в юридическия факултет.

Лимузината зави в една пресечка между две високи здания и спря пред малък навес над тротоара, който стигаше до черна метална врата. Ейвъри погледна часовника си и каза на шофьора:

- Ела да ни вземеш в два часа.

Цели два часа за обед, помисли си Мич. Това пра

ви над шестстотин долара отчетно време. Какво пра

хосничество! ,

Клубът Манхатън” бе на последния етаж в десет-етажна административна сграда, използувана за последен път в началото на петдесетте години. Ейвъри я нарече съборетина, но побърза да изтъкне, че клубът е най-изисканото заведение в града. Кухнята била отлична, тук идвали само бели богаташи, мебелировката била много тузарска. Силни обеди за силни хора. Банкери, адвокати, ръководители на предприятия, предприемачи, неколцина политици и неколцина аристократи. Покритият с позлата асансьор непрестанно сновеше между неизползуваните кабинети и спираше на изискания десети етаж. Салонният упра-вител се обърна към Толсън на малко име и попита за добрите си приятели Оливър Ламбърт и Нейтан Лок. Изказа съболезнованията си за Козински и Ходж. Ейвъри му благодари и му представи новия служител във фирмата. Масата в ъгъла, която предпочиташе, ги очакваше. Вежлив негър на име Елис им поднесе листа с менюто.

Никой във фирмата не пие на обед - каза Ей

въри, като разтвори своята папка с менюто.

И аз не пия на обед.

Това е добре. Какво искаш?

Чай с лед.

— Чай с лед за него.- обърна се Ейвъри към кел-

56

57

нера. - За мен донеси мартинй Бомбай” с лед и три маслини.

Мич не каза нищо, само се усмихна зад листа с менюто.

- Имаме прекалено много правила - промърмори Ейвъри.

След първото мартини си поръча второ, но после спря. Поръча обед за двамата. Пържена риба. Специалитетът на деня. Много внимавал да не напълнее, поясни Ейвъри. Ходел всеки ден и в здравен клуб, в неговия здравен клуб. Покани и Мич да дойде и да се попоти с него. Може би щом си вземе изпита. Последваха обичайните въпроси за футбола в колежа и обичайното скромничене.

Мич попита за децата, Ейвъри му отговори, че живеели с майка си.

Рибата бе недопържена, а печените картофи - твърди. Мич, ровете в чинията, ядеше бавно салатата и слушаше съдружника, който му разправяше за почти всички в ресторанта. Кметът обядваше на голяма маса с неколцина японци. На съседната маса бе един от банкерите, клиенти на фирмата. Имаше още няколко известни адвокати и хора от корпорации, всички ядяха лакомо и важно. Беше задушно. Според Ейвъри всички членове на клуба били важни клечки, хора, от които зависело много и в тяхната област, и в града. Тук Ейвъри бе свой човек.

И двамата се отказаха от десерта и поръчаха кафе. Мич трябвало да идва на работа в девет, обясни Ейвъри, като запали една пура. Секретарките пристигали в осем и половина. Работното време било от девет до пет, но никой не работел по осем часа. Колкото до него, той идвал в осем и рядко си тръгвал преди шест. Можел да отчита дванадесет часа, и то всеки ден, независимо колко часа всъщност е работил. Дванадесет часа на ден пет дни седмично по триста долара на час петдесет седмици в годината. Деветстотин хиляди долара отчетено време! Такава била целта му. Миналата година отчел седемстотин хиляди, но си имал лични проблеми. Фирмата не се интересувала дали Мич ще идва в шест или в девет сутринта, стига да си вършел работата.

- В колко часа се отключват вратите? - попита той.

Всеки си имал ключ, обясни Ейвъри, та да идва и да си тръгва, когато пожелае. Хората от охраната били много строги, ала били свикнали с работохолици. Някои били прословути с работоспособността си. В по-младите си години Виктор Милиган бъхтал по шестнадесет часа на ден, включително в събота и неделя, докато не станал съдружник. После спрял да работи в неделя. Получил сърдечна криза и се отказал и от работата в събота. Лекарят му наредил да работи по десет часа на ден, а в събота и неделя да почива и оттогава на Милиган му бил крив целият свят. Марти Козинскн знаел малките имена на всички чистачки. Идвал в девет сутринта, защото държал да закусва с децата. Идвал в девет, но си тръгвал среднощ. Нейтан Лок твърдял, че не можел да работи добре, след като дойдат секретарките, затова се появявал в шест. Смятал за позор да започне по-късно. Бил на шестдесет и една години, имал десет милиона, пък работел от шест сутринта до осем вечерта и още половин ден в събота. Ако се пенсионирал, щял да умре.

Никой не отбелязвал кога пристигаш. Идваш и си отиваш, когато решиш. Важното е да си вършиш работата.

Мич каза, че е разбрал. Нямаше да му е за пръв път да работи по шестнадесет часа на ден,

Ейвъри му честити новия костюм. Имало неписан закон какво трябва да бъде облеклото и било ясно, че Мич го е схванал. Ейвъри имал шивач, възрастен: кореец в Южен Мемфис, щял да прати при него и Мич, когато му било по джоба. Петстотин за костюм. Мич-каза, че може да почака годша-две.

Прекъсна ги един адвокат от някаква по-голяма кантора, който изказа съболезнованията си за починалите и попита как са семействата им. Миналата година били работили двамата с Джо Ходж по едно дело и сега просто не можел да повярва. Ейвъри го представи на Мич. Каза, че е бил на погребението. Очакваха с Мич онзи да ги остави, но адвокатът все си повтаряше като курдисан колко му било мъчно. Очевидно се интересуваше от подробностите. Ейвъри не му съобщи нищо и той най-после се махна.

58

Към два часа повечето посетители се наобядваха и започнаха да се разотиват. Ейвъри подписа чек н салонният управител ги изпрати до вратата. Шофьорът стоеше търпеливо до задния край на лимузината. Мич се качи отзад и потъна в голямата кожена седалка. Наблюдаваше сградите и уличното движение. Гледаше забързаните пешеходци по напечените тротоари к се питаше колко ли от тях са виждали отвътре лимузина п са били в клуба Манхатън”. Колко от тях щяха да бъдат богати след десет години? Усмихна се и се почувствува добре. Харвард бе на хиляди километри. Харвард, вече без студентски заеми. Кентъкп се намираше в друг свят. Миналото бе забравено. Мич бе успял.

Дизайнерката го чакаше в неговия кабинет. Ейвъри се сбогува и го помоли да дойде при него след час, за да започнат работа. Жената бе донесла проспекти за канцеларско обзавеждане и всякакви мостри. Мич я изслуша, като се стараеше да изглежда заинтересован, после й каза, че й се доверява напълно и разчита на нея да подбере каквото трябва. Тя се .спря на масивно бюро от черешово дърво без чекмеджета, на големи кресла, тапицирани с виненочервена кожа, и ка много скъп персийски килим. Мич прие всичко.

Дизайнерката си тръгна и той седна зад старото бюро, което изглеждаше много удобно и щеше да му свърши работа, само дето бе използувано и следователно не ставаше за нов адвокат в Бендини, Ламбърт и Лок”. Кабинетът бе просторен, с два прозореца по метър и осемдесет, които гледаха на север, точно към втория етаж на съседната стара сграда. Изгледът не беше особено приятен. С усилие Мич можеше да види малко от реката на северозапад. Стените бяха голи. Дизайнерката беше подбрала няколко картини. Той реши, че личната стена” ще е срещу бюрото, ЗУД. креслата: дипломите и другите грамоти трябваше да бъдат сложени в рамки и окачени на нея. Кабинетът бе голям за адвокат на щат. Много по-голям от кутийките, в които настаняваха новоназначените в Ню Йорк и Чикаго. Щеше да работи в него година-две. После щеше да се премести в друг, с по-хубав изглед. А след това - в ъглов кабинет, един от онези, където се дърпаха конците.

60

Секретарката му, госпожица Нина Хъф, почука на вратата и се представи. Бе набита жена на четиридесет и пет години, веднага личеше защо още е мома. Нали нямаше семейство, което да храни, очевидно си харчеше заплатата за дрехи и грим - без никаква полза. Защо ли все пак не си поддържаше фигурата? Тя тутакси го осведоми, че е във фирмата от осем и половина години и знаела всичко, което трябва да се знае за стила на работа,тук. Ако имал въпроси, да я питал. Била известно време в машинописното бюро и се радвала, че се връща отново секретарка. Той кимна, сякаш бе разбрал, всичко. Нина Хъф го запита знае ли как да борави с диктофона. Той потвърди, че е запознат. Предната година бил на стаж във фирма с триста служители на Уолстрийт, оборудвана1 с най-съвременна канцеларска техника. Но ако имал проблем, щял да я пита.

— Как се казва жена ви? - поинтересува се секретарката.

Толкова ли е важно? - запита той в отговор.

Ако се обади, няма да е лошо да знам името й,

за да говоря мило и приятелски.

- Аби.

- Как предпочитате кафето?

— Без мляко, ще си го правя сам.

- Нямам нищо против да го правя аз. Влиза ми в

задълженията.

Оставете на мен.

Всички секретарки го правят.

Докоснете ли се до кафето ми, ще се погрижа да

ви пратят в пощенската служба да лепите марки.

Тук марките ги лепи машина. На Уолстрийт на

ръка ли го правят?

Изразих се образно.

— Е, запомних името на жена ви и решихме въпроса с кафето, тъй че съм готова да започна.

- Утре сутрин. Бъдете тук в осем и половина.

- Дадено, шефе!

Тя излезе и Мич се усмихна на себе си. Беше наистина оперена, но щеше да е забавно да работи с нея.

После дойде Ламар. Закъснял за среща с Нейтан Лок, но решил да се отбие и да види как е приятелят

61

му. Радвал се, че кабинетите им са наблизо. Пак се извини за вечерята миналия четвъртък. Да, те с Кей и децата щели да дойдат у тях в седем, за да видят новата къща и мебелите.

Хънтър Куин бе на пет години, сестра му Хол и - на седем. И двамата ядяха спагети мпого възпитано на новата маса в трапезарията и учтиво не обръщаха внимание на възрастните, които говореха за тях. Аби ги наблюдаваше и мечтаеше и тя да си има деца. Мич ги намираше за сладки, но не беше въодушевен. Бе погълнат от спомена за събитията през деня.

Жените се нахраниха бързо, после отидоха да разглеждат,, мебелите и да обсъдят как да ги наредят. Децата излязоха с кучето Хърси в задния двор.

Малко съм изненадан, че са те сложили при Тол-

сън - каза Ламар, след като избърса устата си.

Защо?

Никога не е бил настойник на нов служител.

Има ли някаква причина?

Не. Голям симпатяга е, но трудно се сработва с

другите. Пада си единак. Предпочита да работи сам.

Имаше някакви проблеми с жена си, шушука се, че са

се разделили. Но той не обелва и дума за това.

Мич махна празната чиния и отпи от чая с лед.

Добър ли е като адвокат?

Да, много добър. Всички, които стават съдруж

ници, са добри. Неговите клиенти са богаташи, които

се чудят как да скрият от данъчното милиони долари.

Ейвъри регистрира дружества с ограничена отговор

ност. Много от операциите му са рисковани, а той е

прочут с готовността си да поема рискове при укрива

нето на данъци н след това да се бори със Службата

за държавни приходи. Повечето му клиенти също са

свикнали да рискуват. Ще ти се наложи да правиш

доста проучвания и да търсиш пътища за заобикаля

не на данъчните закони. Ще ти бъде интересно.

Докато обядвахме, ми чете лекция как да отчи

там свършената работа.

Това е много важно. Постоянно ни пришпорват

да отчитаме все повече и повече дела. А единствено

то, което можем да продадем, е времето си. Щом си

вземеш изпита, Толсън и Ройс Макнайт ще преглеждат

всяка седмица отчетите ти. Всичко е компютъризирано н .могат да следят до цент каква е продуктивността ти. Първата половин година от теб ще се очаква да отчиташ тридесет-четиридесет часа седмично. Следващите две години - по петдесет часа. За да кандидатствуваш за съдружник, трябва да си достигал шестдесет часа седмично. Никой от работещите във фирмата съдружници не отчита по-малко от шестдесет часа, и ю с максимални хонорари.

Това е много.

Само на пръв поглед. Повечето кадърни адвока

ти могат да работят осем-девет часа на ден и да от

читат дванадесет. Викаме му раздувка”. Не е съвсем

почтено спрямо клиента, но всички го правят. Големи

те кантори са се наложили точно така. Такива са пра

вилата на играта.

Да, но не е честно.

— Не е честно и да търсиш клиенти сред пострадалите в катастрофи. Безнравствено е един адвокат т,а си прибира преспокойно хонорара, ако знае, че клиентът му е забъркан с наркотици и парите са мръсни. Много неща са безнравствени. Ами лекарите, дето преглеждат сто души на ден? Или които правят ненужни операции? Някои от най-неморалните хора, които съм срещал, са ми били клиенти. Не е проблем да надуеш хонорара, когато клиентът ти е мултимилнонер и иска да излъже държавата, но държи ти да го направиш законно. Всички го вършим.

Учат ли ви на това?

Не. Сам се научаваш. В началото бъхташ като

ненормален, но така не може вечно. Затова тръгваш

по по-краткия път. Повярвай, Мич, след една година

във фирмата ще знаеш как да работиш десет часа, а

да отчиташ двойно повече. То е нещо като шесто чув

ство, което се развива у адвокатите.

Какво друго ще развия?

Ламар разклати кубчетата лед в чашата си и се замисли.

- Известна доза цинизъм. Професията ще ти се

отрази. Докато си следвал право, си си представял

юриста като пръв благородник. Като човек, който от

стоява човешките права, защитава Конституцията, за

криля потиснатите, бори се за принципите на клиента

63

си. А после, след като практикуваш половин година, си даваш сметка, че не сме нищо друго освен маша в ръцете на някого. Може да ни купи всеки, който спечели наддаването, всеки мошеник, всеки простак с достатъчно пари да ни плати тлъстия хонорар. Вече нищо не те стряска. Хората си въобразяват, че това е почтена професия, но ще срещаш толкова продажни юристи, че ще ти иде да пратиш всичко по дяволите и да си намериш някаква човешка работа. Да, Мич, ще станеш циник. Тъжно наистина.

Не биваше да ми го казваш точно сега, в на

чалото на кариерата ми.

Компенсира се от парите. Невероятно, човек е го

тов на всичко срещу двеста хиляди годишно.

На всичко ли? Звучи ужасно.

Съжалявам. Не е чак толкова страшно. Възгле

дите ми за живота се промениха рязко миналия чет

въртък.

Искаш ли да видиш къщата? Чудесна е.

Може би друг път. Нека си поговорим.

6

В ПЕТ ЧАСА сутринта будилникът изтрещя на новото нощно шкафче под новия лампион и бе мигновено спрян. Мич прекоси замаян тъмната къща и намери Хърси, който чакаше пред задната врата. Пусна го в двора и се отправи към душа. След двадесет минути се върна при жена си, която още спеше, и я целуна за довиждане. Тя не му отвърна.

По улиците нямаше движение и Мич стигна във фирмата само за десет минути. Бе решил този ден да отиде в пет и половина, но ако някой го е изпреварил, ще ходи в пет, в четири и половина, когато и да е, само и само да е пръв. Какво ти спане! Щеше да ходи винаги пръв в Бендини Билдинг, докато не стане съдружник. Ако на другите им бяха нужни десет години”, Мич щеше да го постигне за седем. Щеше да стане най-младият съдружник в историята на фирмата, така бе решил.

Пространството около сградата бе оградено с ме-

тални вериги, до входа стоеше пазач. Вътре на паркинга имаше място, където между жълтите линии бе изписано името на Мич. Той спря пред входа и зачака. Пазачът в униформа се показа от мрака и се приближи до вратата за колите. Мич натисна един бутон, свали прозореца и показа пластмасов пропуск със снимката си.