Фирмата

380

ши, че някъде между полунощ и един часа се е качил в бяла кола заедно с някаква жена, която седнала зад волана. По всичко личало, че бързат. Подкарали на изток по магистрала 182.

Без да се представя, Арън Римър се обади от стаята на шестия етаж в Хилтън” на заместник-шерифа в окръг Болдуин и го помоли да провери кои компании Б Мобийл дават коли под наем и дали някоя си Аби Макдиър е вземала автомобил. Същия бял автомобил марка Кътлас”, който издирвате, съобщи той.

Полицията от Мобийл до Маями започна да търси колата, която Аби Макдиър бе наела от компанията Ейвис”. От канцеларията на шерифа обещаха на приятеля на жертвата, Арън Римър, да го държат в течение.

Той щеше да чака в Хилтън”. Бе наел стая заедно с Тони Върклър. В съседната стая бе шефът му, Де-вашър. Четиринадесет от юначагите му седяха в стаите на седмия етаж и чакаха.

Мич направи седемнадесет курса от апартамента до камионетката, която бе наел, но до обед все пак натовари цялата документация на Бендини”. Даде кратка почивка на стеклите си крака. Седна на леглото и написа указания за Тами. Обясни й подробно какви банкови преводи е направил и й нареди да изчака една седмица, преди да се свърже с майка му. Много скоро тя щеше да бъде милионерка.

Сложи телефона на коленете си и се подготви за неприятния разговор. Обади се в Дейн Каунти Банк” и потърси Хю Съдърланд. Каза, че е спешно.

Ало! - отговори тъст му сърдито.

Господин Съдърланд, обажда се Мич. Дали .,.

Къде е дъщеря ми? Добре ли е?

Да. Много добре. С мен е. Ще заминем в чужби

на за няколко дни. Или може би седмици. Или месеци.

- Ясно - изрече бавно Съдърланд. - А къде смя-

те да ходите?

Не сме решили. Просто ще се поразходим.

Да не се е случило нещо?

Да, сър. И то сериозно, но сега не мога да ви

381

обясня. Може би по-късно. Четете внимателно вестниците. До половин месец ще се появи голям материал за Мемфис.

В опасност ли сте?

Нещо такова. Тази сутрин да сте получавали ня

какъв необичаен банков превод?

Да. Преди около час някой е превел един милион.

Този някой съм аз, парите са ваши.

Последва дълга пауза.

Мич, трябва да ми обясниш.

- Да, сър, прав сте. Но не съм в състояние. Вед

нъж да напуснем страната, и след около седмица ще

ви се обадим. Харчете парите, както намерите за доб

ре. Трябва да бързам.

Мич изчака една минута и се обади в стая 1028 в Холидей Ин” в Панама Сити Бийч.

Ало! - каза Аби.

Здравей, скъпа. Как си?

Ужасно, Мич. Снимката на Рей се мъдри на пър

ва страница във всички тукашни вестници. Най-напред

писаха, че е избягал и някой го бил видял в Мобийл.

А сега съобщиха в телевизионните новини, че е глав

ният заподозрян за едно изнасилване снощи.

Какво? Къде?

В Пердидо Бийч Хилтън”. Рей залови блондин

ката, която ме проследи до хотела. Нахвърлил й се в

стаята и я завързал. Нищо сериозно. Взел й парите и

пистолета, а тя сега твърди, че я е пребил и изнасилил.

Всички ченгета във Флорида издирват колата, която

наех снощи в Мобийл.

Къде е колата?

Оставихме я на километър и половина оттук, в

голяма вилна зона. Страх ме е, Мич.

Къде е Рей?

Пече се на плажа да хване загар. Снимката по

вестниците е стара. На нея е с дълга коса и е много

блед. Сега се е остригал късо и се опитва да почернее.

Може и да отървем кожата.

И двете стаи ли взехте на твое име?

Да, Рейчъл Джеймс.

Слушай, Аби. Забравете за Рейчъл и Лий, за

382 ,

и Аби. Чакайте да се стъмни и се изнесете. Само гледайте да не ви забележат. На около километър в източна посока има малък мотел, Блу Тайд”. Тъкмо ще се поразходите с Рей по плажа, докато го намерите. Вземете две съседни стаи. Платете в брой. Представи се като Джаки Нейджъл. Чу ли? С това име, защото, когато дойда, ще търся тази жена.

- Ами ако нямат две съседни стаи?

- В случай че там не стане, малко по-нататък има

друг мотел - Сийсайд”. Отседнете в него. Под също

то име. Аз тръгвам някъде към един, след десет часа

сигурно ще съм при вас.

А ако намерят колата?

Ще претърсят педя по педя целия Панама Сити

Бийч. Отваряйте си очите на четири. Щом се мръкне,

опитай да се вмъкнеш в някоя дрогерия и си купи боя

за коса. Подстрижи се съвсем късо. Изруси се.

- Да се изруся ли?

Или се боядисай червена. Все ми е едно. Но си

смени цвета на косата. Рей да не излиза от стаята. Не

рискувайте.

Той има пистолет, Мич.

Предай му, че съм казал да не го пипа. До до

вечера всичко наоколо сигурно ще гъмжи от ченгета,

Къде ти ще се надстрелва с тях!

- Обичам те, Мич. И ме е много страх.

- Нищо, че те е страх. Само не прави глупости. Не Знаят къде сте и не могат да ви намерят, ако се движите. Ще съм при вас до полунощ.

Ламар Куин, Уоли Хъдсън п Кендъл Махай обмисляха следващия си ход в заседателната зала на третия етаж. Като старши сътрудници знаеха за петия етаж и за сутерена, за Лазаров и Моролто, за Ходж и Козински. Знаеха и че постъпиш ли във фирмата, няма мърдане.

Говореха си за Деня. Сравняваха го с деня, когато са научили, че няма Дядо Коледа. Тъжен и страшен ден; Нейтан Лок ги извика в кабинета си и им ка-За за най-големия им клиент. После им представи Де-“ашър. Бяха служители на клана Моролто и от тях се чакваше да работят усърдно, да харчат тлъстите си

383

заплати и да си затварят устата. И тримата го послушаха. Беше им минавало през ум да напуснат, но така и не се престрашиха. Имаха семейства. След време като че ли позабравиха за Деня. Имаше толкова честни клиенти, за които можеха да работят. Толкова много сериозна, честна работа.

Съдружниците се занимаваха с по-голямата част от мръсната работа, но колкото повече се издигаха, толкова повече се оказваха замесени в далаверите. Втълпяваха им, че никога няма да бъдат разкрити. Бяха твърде умни. Не си знаеха парите. Прикритието им бе съвършено. Тримата около заседателната маса бяха особено загрижени от факта, че другите съдружници се бяха омели. Никой не бе останал в Мемфис. Бе изчезнал дори Ейвъри Толсън. Бяха го изписали от болницата.

Стана дума и за Мич. Бе някъде наблизо, изплашен до смърт и хукнал да си спасява кожата. Ако Де-вашър го заловеше, щяха да го убият и да го погребат като Ходж и Козински. Но откриеха ли го агентите на ФБР, щяха да получат документите и фирмата отиваше по дяволите, включително и те тримата.

А какво щеше да стане, ако не го заловеше никой? Ако Мич все пак изчезнеше? Заедно с документите, разбира се. Ами ако те с Аби вече бяха на някой плаж, пиеха ром и си брояха парите? Тази мисъл им хареса и известно време я обсъждаха.

Накрая решиха да изчакат до другия ден. Ако Мич бъдеше очистен, щяха да останат в Мемфис. Ако не го откриеха, пак щяха да останат в Мемфис. Но ако го заловеше ФБР, и те щяха да си плюят на петите. Бягай, Мич, бягай!

Стаите в мотел Блу Тайд” бяха тесни и неугледни. Килимът бе поне на двадесет години и бе много протрит. Покривките на леглата бяха прогорени с цигари. Но Аби и Рей не търсеха лукс.

В четвъртък, след като се стъмни, Рей застана с ножицата зад Аби и внимателно я подстрига около ушите. Двата пешкира под стола се покриха с отрязаната й черна коса. Тя зорко следеше движенията му 8 огледалото до стария цветен телевизор и не пестеше

381

г

напътствията. Рей я подстрига по момчешки, с бретон. Отстъпи назад и доволен, огледа работата си.

- Бива си ме - каза й.

Аби се усмихна и изчисти космите от ръцете си.

- Сега сигурно трябва да я боядисам - каза тъж

но.

Отиде в тясната баня и затвори вратата.

След час излезе руса. Златисторуса. Рей бе заспал върху покритото легло. Аби коленичи на мръсния ки- лим и събра кичурите коса.

Вдигна ги от пода и напълни с тях една найлонова торба. Сложи в нея и празното шише от боята, и малката четка и я завърза. На вратата се почука.

Аби се закова на място и се ослуша. Пердетата бяха дръпнати. Побутна Рей по краката. Отново се почука. Рей скочи от леглото и грабна пистолета.

Кой е? - прошепна Аби от прозореца.

Сам Форчън - чу се в отговор.

Рей отключи вратата и в стаята влезе Мич. Прегърна Аби, после и брат си. Заключиха, угасиха лампите и седнаха в тъмното върху леглото. Мич бе притиснал жена си до себе си. Имаха толкова много да си казват, но и тримата мълчаха.

Отвън под пердетата проникваше тъничък лъч, който лека-полека освети тоалетката и телевизора. Никой не продумваше. Не се чуваха никакви звуци. Паркингът бе почти празен.

Криво-ляво мога да обясня защо съм тук - ка

за най-после Рей, - но се чудя вие какво търсите в то

зи мотел.

Щем, не щем, трябва да забравим защо сме

тук - отговори Мич - и да помислим как да се из

мъкнем. Тримата. Живи и здрави.

Аби ми разказа всичко - вметна Рей.

Аз не знам всичко - обади се тя. - Не знам кой

ни преследва.

- Според мен са наблизо - прошепна Мич. - Де-

вашър и неговите долни типове. Сигурно са в Пенса-

кола. Там е най-близкото по-голямо летище. И Тарънс

е някъде по крайбрежието и ръководи своите момчета,

които търсят под дърво и камък Рей Макдиър, изна-

силвача. И неговата съучастница, Аби Макдиър.

” М1,м\тд 385

Какво ще стане сега? - поинтересува се Аби.

Ще намерят колата, ако вече не са я намерили.

Това ще ги насочи към Панама Сити Бийч. Във вест

ника пише, че издирват Рей от Мобийл чак до Маями.

Намерят ли колата, ще се насочат насам. По крайбре

жието има хиляди евтини мотели като този. Нищо дру

го освен мотели, вили и магазинчета за спортни стоки.

Страхотна навалица е, гъмжи от летовници по къси

панталони и сандали, а утре и ние ще бъдем летовни

ци като другите. И сто души да ни преследват, разпо

лагаме с два-три дни.

А след като решат, че сме тук, какво ще стане? -

попита Аби.

Вие с Рей може просто да сте зарязали колата

и да сте отпрашили с друга. Откъде ще знаят, че сме

на Миракъл Стрип, но сто на сто ще дойдат да ни тър

сят и тук. Това обаче не е Гестапо. Не могат да изби

ват току-така врати и да правят обиски.

Девашър може - отбеляза Рей.

Да, но в околността има милиони врати. Ще бло

кират пътищата, ще държат под наблюдение всички

магазини и ресторанти. Ще ходят от хотелиер на хоте

лиер, ще им показват снимката на Рей. За няколко дни

ще се струпат като мухи на мед и ако имаме късмет,

ще ни изтърват.

Ти с какво дойде, Мич? - попита Рей. 1

С камион.

Защо не се метнем на камиона и не отпратим

накъдето ни видят очите? Зарязали сме колата на ки

лометър и половина оттук, сто на сто преследвачите

ни ще я намерят на шосето, а ние знаем, че те идват.

Я да се омитаме!

Слушай, Рей! Възможно е вече да са блокирали

пътищата. Наистина. Нали те измъкнах от затвора?

Имай ми повече вяра. ,

По Миракъл Стрип зави сирена. Вцепенени, те заслушаха как воят й се отдалечава.

- Тъй да бъде - обади се Мич. - Да се махаме.

Тук не ми харесва. Паркингът е празен и е само на

хвърлей от магистралата. Спрял съм камиона малко

понататък пред тежкарския мотел Сий Гълс Рест”.

Наел съм в него две чудесни стан. И хлебарките с-з къ лс-къдс по-малки. Ще сп направим м,tm?tmtm-tmtm. ка по плажа. После ще се заемем камиона. Звучи вълнуващо, нали?

36

В ПЕТЪК преди изгрев слънце Джоуи Мо-ролто и неговата група за бързо реагиране кацнаха на летището в Пенсакола с взет под наем самолет ДС- 9”. Лазаров ги чакаше с две лимузини и осем микробуса. Разказа на Джоуи какво се е случило през последните двадесет и четири часа, докато напускаха Пенсакола и се насочваха на изток. След час пристигнаха пред дванадесететажната вила, наречена Сандпай-пър”, насред крайбрежната ивица Миракъл Стрип при Дестин. Бяха на един час път от Панама Сити Бийч. Лазаров бе наел-мезонета на последния етаж само срещу четири хиляди долара седмично, по ниската тарифа. Останалата част от дванадесетия етаж и целият единадесети бяха ангажирани за главорезите.

Моролто издаваше заповеди като превъзбуден сержант по време на учения. В хола на мезонета бе командният пункт, от който се виждаше спокойната изумрудена вода. На Моролго му беше крив целият свят. Поиска да закусва и Лазаров изпрати две камионетки до близкия супермаркет. Поиска и Макдиър и Лазаров го помоли да потърпи.

Когато се съмна, главорезите вече се бяха настанили. Чакаха.

На пет километра оттам, на балкона на осмия етаж в хотел Сандъстин”, който се виждаше от Сандпай-пър”, Ф. Дентън Войлс и Уейн Тарънс пиеха кафе, наблюдаваха как слънцето бавно изгрява над хоризонта и обсъждаха стратегията. През нощта не бяха направили нищо. Не бяха намерили колата. От Мич нямаше и помен. Шестдесетте агенти на ФБР и стотиците местни полицаи, които претърсваха педя по педя крайбрежието, бяха длъжни да открият поне автомобила. С всеки час Мич и Аби Макдиър се отдалечаваха все повече.

386

387

В шкафа до масичката бяха заповедите за арест. Рей Макдиър бе обвинен в бягство от затвора, кражба и изнасилване. Аби бе просто съучастница. В заповедта за арестуването на Мич бе проявена повечко фантазия. Той бе обвинен, че спъва действията на властите и че донякъде, видите ли, е замесен в рекет. И, разбира се, задължително допълнение - че е фалшифици-рал документи. Тарънс не бе наясно към какво точно се отнася това, но откакто работеше във ФБР, не бе виждал случай, в който обвиненият да не е фалшифи-цирал документи.

Заповедите бяха издадени и огласени надълго и нашироко пред десетки репортери от вестниците и телевизионните компании в целия Югоизток на САЩ. Обучен да стои с каменно лице и да мрази представителите на масмедиите, Тарънс се бе срещнал на драго сърце с репортерите.

Трябваше да вдигнат голям шум. На всяка цена трябваше да намерят Мич, Аби и Рей Макдиър, преди да ги е открила мафията.

Рик Аклин дотича от стаята на балкона.

- Намерили са колата!

Тарънс и Войлс скочиха на крака. - Къде?

В Панама Сити Бийч. В паркинг на едно възви

шение.

Извикай нашите хора, всички до един! - изкре

щя Войлс. - Не е нужно да ги издирвате в целия ра

йон. Нека агентите се съсредоточат в града. Ще го

претърсим педя по педя. Съберете всички местни по

лицаи. Наредете им да блокират всички магистрали и

черни пътища, водещи към Панама Сити Бийч. Прове

рете колата за отпечатъци от пръсти. Какъв е този

град?

Прилича на Дестин. Разпрострял се е на дваде-

сеткилометрова ивица покрай плажа, в него има глав

но хотели, мотели, вили и санаториуми - отговори Ак

лин.

Нашите хора веднага да обиколят хотелите, един

по един. Готов ли е портретът на Аби, направен по опи

сание?

Сигурно - рече Аклин.

Всеки агент и полицай трябва да има описание-

388

то на тримата, на Аби, Мич и Рей, както и снимката на големия брат. Нека нашите обходят с тях крайбрежието.

Слушам!

Далече ли е Панама Сити Бийч?

На около петдесет минути път източно оттук.

Пригответе колата!

Телефонът събуди Арън Римър в стаята в Перди-до Бийч Хилтън”. Обаждаше се следователят от ше-рифството в Болдуин. Съобщи на Арън, че са намерили колата в Панама Сити Бийч. Преди броени минути. На около километър и половина от Холидей Ин”. На шосе 98. Много съжалявал за момичето. Надявал се, че е по-добре.

Римър благодари и незабавно звънна на Лазаров в Сандпайпър”. След десет минути той и Тони, който делеше с него стаята, както и Девашър и още четиринадесет души потеглиха на изток. Панама Сити Бийч бе на три часа път.

В Дестин Лазаров мобилизира своите главорези. Те излязоха бързо, скочиха в микробусите н тръгнаха на изток. Светкавичната война бе започнала.

Само за няколко минути наетият от Мич камион се озова в центъра на вниманието. Младият заместник-шеф на бюрото за коли под наем в Нашвил се казваше Били Уийвър. В петък той отвори бюрото рано, направи си кафе и прегледа вестника. В долния край на първа страница прочете заинтригуващ материал за -Рей Макдиър и издирването му по крайбрежието. После се споменаваше и Аби, а след това - братът на беглеца, Мич Макдиър. Бе чувал това име.

Дръпна едно чекмедже и прелисти разписките за дадените под наем коли. Да, паметта му не го лъжеше, късно в сряда някой си Макдиър бе наел камион. Беше се подписал като М. И. Макдиър, но на шофьорската му книжка пишеше Мичъл И. от Мемфис.

Като патриот и честен данъкоплатец Били се обади на братовчед си в градското управление на полицията. Братовчед му пък позвъни в канцеларията на ФБР в Нашвил и след четвърт час камионът вече бе в центъра на вниманието.

389

Тарънс отговори на радиотелефона, докато Аклин караше колата. Войлс бе на задната седалка. Камион ли? Защо ще наема камион? Бе напуснал Мемфис без колата, без дрехи, обувки или четка за зъби. Не бе нахранил кучето. Не бе взел със себе си абсолютно нищо. Защо му е тогава камион?

Ами да, за документите на Бендини”. Или е напуснал Нашвил с документите, натоварени в камиона, или е тръгнал с него да ги вземе. Но защо в Нашвил?

Мич се събуди по изгрев слънце. Хвърли дълъг, изпълнен с обич поглед към жена си - сега симпатично руса, но не я помилва. Можеше да почака. Остави я да спи. Заобиколи камарата кашони в тясната стая и отиде в банята. Взе набързо душ и намъкна сивия анцуг, който си бе купил в Монтгомъри. Вървя по плажа около километър, докато не намери магазин за туристически стоки. Купи цял плик кока-кола, бисквити и пържени картофи, тъмни очила, каскети и три вестника.

Когато се върна, Рей го чакаше при камиона. Раз-, твориха вестниците върху леглото на Рей. Положението беше по-напечено, отколкото очакваха. По първите страници на вестниците, излизащи в Мобийл, Пенса-кола и Монтгомъри, бяха поместени материали, придружени с портретите по описание на Рей и Мич, както и снимката на Рей. Според вестника, издаван в Пен-сакола, журналистите не получили портрет на Аби.

Както при всички портрети, правени по описание, и техните на места бяха добри, на места - лоши. Мич гледаше своето изображение и се мъчеше да прецени безпристрастно доколко отговаря на истинския му лик. Вестникарските материали гъмжаха от невероятните изявления на Уейн Тарънс, специален агент от ФБР. Той твърдеше, че Мичъл Макдиър е бил забелязан в района между Гълф Шорс и Пенсакола. Знаело се, че те с Рей са въоръжени и извънредно опасни. Че са се зарекли да умрат, но да не се оставят да ги хванат, че гражданството вече събирало пари за онзи, който ги залови, и ако някой забележел човек, който макар и малко да прилича на един от братята Макдиър, веднага да се обадел в най-близкия полицейски участък.

Хапнаха от бисквитите, и отсъдиха, че вестникар-

390

ските портрети по описание са доста неточни. Снимката на Рей бе дори комична. Влязоха тихо в съседната стая и събудиха Аби. Заеха се да разопаковат документацията на Бендини” и да монтират видеокамерата.

В девет часа Мич се обади на Тами - за нейна сметка. Бе получила фалшивите документи за самоличност и паспортите. Той й нареди да ги прати по най-бързия начин на Сам Форчън, рецепцията на мотел Сий Гълс Рест” 16694, шосе 98, Панама Сити Бийч, щата Флорида. Тами му прочете материала на първа страница за него и малката му банда. Нямало портрети по описание.

Мич й каза, след като изпрати паспортите, да напусне Нашвил. Да отиде в Ноксвил, който е на четири часа път, да отседне в някой голям мотел и да му се обади в стая 39, мотел Сий Гълс Рест”. Даде й телефонния номер.

Двама агенти от ФБР почукаха на вратата на старата олющена каравана на улица Сан Луис 486. Господин Ейнзуърт им отвори по бельо. Те му гоказаха полицейските си значки.

- Какво искате? - изръмжа Ейнзуърт.

Един от агентите му подаде сутрешния вестник.

Познавате ли тези двама мъже?

Той се вторачи във вестника.

Май са синовете на жена ми. Никога не съм ги

виждал.

Как се казва жена ви? .

Айда Ейнзуърт.

Къде е?

Ейнзуърт прелистваше вестника.

На работа. В Уофъл Хът”, Значи са наблизо, а?

Да, господине. А вие не сте ли ти виждали?

001

Не, нали ви обясних. Но ще си приготвя писто

лета.

Жена ви срещала ли се е с тях?

Доколкото знам, не.

Благодарим ви, господин ЕГшзуърт. Наредено ни

е да поставим улицата под наблюдение, но няма да ви

безпокоим.

- Добре. Тези момчета са луди. Винаги съм го

твърдял.

На километър и половина оттам други двама агенти спряха пред Уофъл Хът” и започнаха да наблюдават заведението.

До обед всички шосета и пътища, които водеха към Панама Сити Бийч, бяха блокирани. По Миракъл Стрип полицаите спираха движението на всеки шест километра. Обиколиха магазините за спортни стоки и показаха портретите. Лепяха ги по таблата за обяви пред ресторантите Шонис”, Пипа Хът”, Такоу Бел” и още десетина закусвални. Казваха на касиерките и келнерките да внимават, в случай че се появят братята Макдиър. Били много опасни.

Лазаров отседна със своите хора в Бест Уестърн” на три километра западно от мотел Сий Гълс Рест”. Нае голяма заседателна зала, която превърна в свой команден пункт. Четирима от главорезите му бяха изпратени в един магазин за спортни стоки и се върнаха с какви ли не летни дрехи, сламени шапки и каскети. Нае два форда и ги оборудва с полицейски радиоло-кационни антени. Колите сновяха по Миракъл Стрип и ловяха безкрайните радиосигнали. Веднага чуха съобщението, че се издирва камионът, и се включиха в търсенето му. Девашър пръсна наетите микробуси по отсечката. Главорезите му стояха ни лук яли, ни лук мирисали по големите паркинги и чакаха с радиостанциите.

Някъде към два Лазаров бе извикан по спешност от служител на петия етаж в Бендини Билдинг. Съобщи му две неща. Първо, един от работещите във фирмата, изпратени на Каймановите острови, открил възрастен ключар, който срещу определена сума си спомнил, че към полунощ на първи април е вадил единадесет дубликата на единадесет ключа, закачени на два ключо-държателя. Сетил се, че жената, хубавичка американка, брюнетка със страхотни крака, му платила в брой и много бързала. Било лесно да извади дубликатите, затруднил го само един ключ от Мерцедес. Не бил сигурен за него. Второ, обадил се някакъв банкер от Големия Кайман. В четвъртък, в 9,33 часа сутринта, от

банка Монреал” в Саутистърн Банк” в Нашвил били преведени един милион долара.

Между четири и четири и половина радиостанциите на полицаите не млъкнаха нито за миг. Администраторът от регистратурата на Холидей Ин” разпознал по описанието на Аби жената, която в 4,17 часа след полунощ в четвъртък платила в брой за две стаи. Отседнала за три нощи, но по обед камериерката влязла в стаята да почисти и не я заварила. По всичко личало, че в четвъртък в стаите не е спал никой. Аби не се била обадила, че си тръгва, а била предплатила до събота на обед. Администраторът не бил забелязал тя да има съучастник. Само за час Холидей Ин” бе обсаден от полицаи и агенти на ФБР, а също от гангстери на Мо-ролто. Тарънс разпита лично администратора.

Те бяха тук! Някъде в Панама Сити Бийч. Вече бяха сигурни за Рей и Аби. Подозираха, че и Мич е с тях, но не бе потвърдено. До 4,58 в петък следобед.

Тогава гръмна бомбата. Заместник-шерифът спрял пред евтин мотел и забелязал сивобялото чергило на камиона. Минал между две сгради и усмихнат, съгледал малкия камион, потулен между двуетажното здание на мотела и боклукчийска кола. Записал номера му. Тутакси се обадил в участъка.

След пет минути мотелът бе обкръжен. Собственикът се разкрещя от кабинета си. Погледна портретите по описание и поклати глава. Пет значки на ФБР блеснаха пред очите му и той стана по-отзивчив.

Придружен от десетина детективи, взе ключовете и тръгна с тях от врата на врата. Общо четиридесет и осем.

Бяха заети едва седем стаи. Собственикът обясни, че сезонът бил мъртъв. Всички по-малки мотели се борели да оцелеят до края на май. Едвам свързвал двата края. дори притежателят на мотел Сий Гълс Рест” на шест километра в западна посока.

Анди Патрик бил осъден за пръв път за фалшифициране на чекове едва деветиадесетгодишен и лежал в затвора четири месеца. Сетне, набеден за престъпник, все не можел да ся намери работа и следващите два-

392

393

!Г

десет години се скитал нсмпл-недраг. Обирал магазини, фалшифицирал чекове, крадял от жилища. Дребен, хрисим човек, на двадесет и осем години бил пребит от бой от някакъв дебел безочлив заместник-шериф в Тексас. Останал без око, загубил всякакво уважение към закона.

Преди половин година се озовал в Панама Сити Бийч и срещу четири долара на час се хванал нощен администратор на рецепцията в мотел Сий Гълс Рест”. В петък към девет вечерта Анди гледаше телевизия, когато в мотела влезе дебел, безочлив заместник-шериф.

- Търсим едни престъпници - оповести той и оста

ви върху мръсното гише няколко от портретите по опи

сание и снимката на Рей. —Ей тези хора. Според нас

са някъде тук.

Анди се взря в портретите. Този на Мичъл И. Мак-диър му се стори доста познат. Нещо прищрака в главата на дребния престъпник.

С единственото си здраво око той погледна дебелия нахален заместник-шериф и рече:

- Не съм ги виждал. Но ще внимавам да не се

появят.

- Опасни са - натътри заместник-шерифът.

Ти си опасният, помисли си Анди.

- Закачи портретите на стената - нареди дебела

кът.

А, без тия, това да не ти е бащиния, каза си Анди.

- Съжалявам - рече му, - но нямам право да за

качам нищо по стените.

Заместник-шерифът се изпъчи, наклони глава и погледна Анди през тъмните очила с дебели рамки.

Слушай, дребосък, аз ти давам това право.

Съжалявам, сър, но не мога да закачам нищо по

стените, ако не ми нареди шефът.

А къде е той? ,

Не знам. Сигурно в някой бар.

Заместник-шерифът внимателно взе портретите, мина зад гишето и ги закачи на дъската за обяви. Сетне изгледа отгоре Анди и изсъска:

- Ще се върна след час-два. А си ги свалил, а съм

те арестувал, задето пречиш на властите.

Анди не потрепна.

394

- Няма да стане. Веднъж в Канзас за такова нещо

ме пратиха на топло, тъй че съм наясно по въпроса.

Мсссстите бузи на заместник-шерифа почервеняха и той изскърца със зъби.

Брей, че фукльо!

Точно така!

Ако ги откачиш, ти обещавам, че все ще измисля

за какво да те тикна в затвора.

Чудо голямо, бил съм там и друг път!

Отвън пробляснаха червени светлини и съвсем наблизо се чуха сирени. Заместник-шерифът се обърна и загледа какво става. Промърмори нещо и излезе надуто. Анди хвърли портретите в кошчето за боклук. Наблюдава известно време как полицейските коли се разминават по шосето, после прекоси паркинга и се отправи към задната постройка. Почука на стая 38.

Изчака и почука още веднъж.

- Кой е? - попита някаква жена.

- Управителят - отговори Анди, горд с титлата си.

Вратата се отвори и в коридора излезе мъжът, кой

то приличаше на портрета на Мичъл И. Макдиър,

Какво има, господине? - попита той.

Анди забеляза, че онзи е притеснен.

Току-що идваха от полицията, нали разбирате?

Какво искат? - поинтересува се М и ч невинно.

Твоята глава, помисли си Анди, но рече:

Просто разпитват и показват някакви портрети.

Разгледах ги, така де.

Ъхъ.

- Доста добри са - добави Анди,

Макдиър го изгледа вторачено.

- Полицаят каза - продължи Анди, - че единият

е избягал от затвора. Нали ме разбирате? И аз съм бил

Зад решетките, мен ако питате, всеки с ума си трябва

Да бяга оттам. Нали така?

Макдиър се усмихна доста нервно.

Как се казваш?

Анди.

Хайде да се споразумеем, Анди. Сега ще ти дам ^дин бон и утре още толкова, ако пак не разпознаеш Кого, Същото важи и за вдругиден.

Ей това е работа, помисли си Анди, но щом този човек можеше да си позволи да дава по хиляда долара на ден, сигурно му бе по джоба да дава и по пет хиляди. Това бе звездният му миг.

Не - отсече Анди. - По пет хиляди на ден.

Макдиър изобщо не се колеба.

Разбрахме се. Чакай да взема парите.

Влезе в стаята и се върна с пачка банкноти.

Пет бона на ден, Анди, нали така?

Анди взе парите и се огледа. Щеше да ги преброи по-кгсно.

Сигурно искаш да разкарам и камериерките? -

попита той.

Чудесна идея. Няма да е зле. -ч

- Още пет хиляди - оповести Анди. 3

Макдиър се подвоуми. \

Дадено. Имам още нещо за теб. Утре сутринта

на регистрацията ще пристигне експресна пратка за

Сам Форчън. Ще ми я донесеш, няма да пускаш каме

риерките и ще ти дам още пет бона.

Няма да стане. Аз съм нощна смяна.

Добре, Анди. Ами ако работиш целия уикенд, по

двадесет и четири часа на денонощие, ако не пускаш

камериерките и ми донесеш колета? Можеш ли да го

направиш?

Защо не! Шефът е пияница. Ще се израдва, ако

работя целия уикенд.

Колко искаш?

Приемай, сега ти е паднало, рече си Анди.

Още двадесет хиляди.

Макдиър се усмихна.

Имаш ги.

Анди се ухили и мушна парите в джоба си. Тръгна си, без да казва нищо, а Мич се върна в стаята.

- Кой беше? - почти извика Рей.

Брат му се усмихна и погледна между щорите и про1 зореца.

- Знаех си, че трябва да извадим голям късмет,

за да се измъкнем оттук. Май ни провървя.

396

37

В ЧЕРЕН КОСТЮМ и червена вратовръзка се бе разположил на председателското място край покритата с плексиглас заседателна маса в зала Дюните” на хотел Бест Уестърн”. На двадесетте стола около масата седяха неговите най-кадърни и най-умни хора. Край стените бяха застанали доверените му главорези. Макар да бяха дебелокожи убийци и да вършеха мръсните си дела ефикасно и без угризения, сега приличаха на палячовци с шарените шорти, крещящите ризи и удивителния набор от сламени шапки. Изглеждаха толкова смешни, че на Моролто му идеше да се изкикоти, ако положението не бе толкова напечено. Той слушаше.

Вдясно до него седеше Лу Лазаров, а вляво - Девашър. Всички в малката зала слушаха напрегнато, докато двамата се надприказваха през масата.

- Тук са, знам, че са тук - отсече Девашър теат

рално, като удряше с длани по масата при всяка срич-,

ка. Имаше чувство за ритъм.

Беше ред на Лазаров:

- Съгласен съм. Тук са. Двама са пристигнали с

кола, един - с камион. Намерихме изоставени и ко

лата, и камиона. Целите са в отпечатъци от пръсти. Да,

тук са.

Девашър: —;

- Но защо в Панама Сити Бийч? Няма логика.

Лазаров:

- Първо, онзи хлапак е бил тук и преди. Идвал е

за Коледа, не помниш ли? Местността му е позната и

тсй си въобразява, че е фасулско да се крие по евтини

те мотели. Всъщност добре го е измислил.-Но има и

големи пречки. Преди всичко, за беглец е помъкнал

прекалено много багаж - например брат, когото всич

ки издирват. И жена. И купчина документи, които ве-

РОЯТНО е докарал с камиона. Детска му работа. Щом

“Де бягам, ще взема всички, които ме обичат. После

брат му изнасилва момиче, поне така си мислят ония,

и изведнъж всички полицаи от Алабама и Флорида

тР”ьгват по петите им. Наистина не му върви.

397

- Няма как да отворим всички врати, но защо Да

не опитаме!

Моролто се изправи и огледа насъбралите се.

- Ами морето? - обърна се той с въпрос към Ла

заров и Девашър.

Двамата се спогледаха объркани.

- Морето! - изкрещя Моролто. - Я да ви чуя сега!

Всички огледаха отчаяно масата и спряха поглед

върху Лазаров.

- Извинявайте, сър, но не ви разбирам.

Моролто се наведе току над Лазаров.

- Какво ще кажеш за морето, Лу? Намираме се

на брега, нали? От едната страна има суша, шосета,

железопътни линии и летища, а от другата - вода и

лодки. Е, щом шосетата са блокирани, а през желез

ниците и летищата не. може и пиле да прехвръкне, къ

де според теб ще идат? За мен е очевидно, че ще се

опитат да намерят лодка и да се измъкнат някоя нощ.

Има логика, нали, момчета?

Всички в залата бързо кимнаха. Девашър се обади пръв:

Наистина съвсем логично.

Чудесно - каза Моролто. - А къде са нашите

лодки?

Лазаров скочи, обърна се към стената и закрещя заповеди на своите хора.

- Идете на пристанищата! Наемете всички рибарски

лодки, които намерите, за довечера и утре за целия ден.

Платете колкото поискат. Не отговаряйте на никакви

въпроси, само им плащайте. Нашите да се качат на

лодките и час по-скоро да излязат в морето. Да стоят

на около миля от брега.

В петък вечерта малко преди единадесет Арън Ри-мър отиде на касата на една денонощна бензиностанция в Талахаси и плати за безалкохолна бира и четиридесет и пет литра бензин. Трябваха му монети за те- лефон. Навън при автомивката прелисти указателя я се обади в полицейския участък на Талахаси. Каза, че е спешно, и телефонистката го свърза с дежурния кз-питан.

- Слушайте! - изкрещя Римър. - Намирам се на

бензиностанцията на Тексако” и преди пет минути 8Й”

400

Т

дях престъпниците, които всички издирват! Сигурен съм, че са те.

Какви престъпници? - поинтересува се капита

нът.

Ония, Макдиър. Двама мъже и една жена.Тръг

нах от Панама Сити Бийч някъде преди два часа и ви

дях портретите им във вестника. Спрях да заредя и ги

мернах.

Римър обясни къде се намира и зачака - след някакви си тридесет секунди пристигна първата патрулна кола с мигащ син буркан. Не след дълго тя бе последвана от втора, трета, четвърта кола. Качиха Римър на предната седалка и отпрашиха към участъка в южната част на града. Капитанът и неколцина полицаи го чакаха нетърпеливо. Вкараха го като някаква много важна личност в кабинета на капитана, на бюрото му лежаха трите портрета по описание и снимката на Рей.

Те бяха! - извика Римър. - Току-що ги видях,

няма и десет минути. Бяха в зелен пикап марка Форд”

с регистрационни номера на Тенеси и с ремарке.

Къде точно бяхте? - поинтересува се капитанът.

Полицаите попиваха всяка дума на Римър.

- Зареждах на четвъртата бензоколонка, сипвах

обикновен безоловен бензин и те спряха на паркинга,

бяха много подозрителни. Спряха встрани от бензоко-

лонките, жената слезе и отиде в бензиностанцията. -

Римър взе портрета на Аби и го разгледа. - Да. Тя

беше. Сигурен съм. Косата й е доста по-къса, но е тъм- ,

на. Веднага излезе, не купи нищо. Изглеждаше притес

нена и бързаше да се върне в пикапа. Аз заредих и

влязох в бензиностанцията. Точно когато отварях вра

тата, те минаха на хвърлей от мен. Видях ги и тримата.

Кой караше? - попита капитанът,

Римър погледна снимката на Рей.

Не този. Другият. - Посочи портрета на Мич.

- Мога ли да видя шофьорската ви книжка? - каза

един сержант.

Римър имаше три комплекта документи за самоличност. Подаде на сержанта шофьорската си книжка, из-Дадена в Илинойс с негова снимка, но на името на франк Темпъл.

401

Накъде отиваха? - поинтересува се капитанът. -

На изток.

В същия момент на около тест километра от участъка Тони Върклър окачи слушалката на телефонния автомат и усмихнат, се върна в закусвалнята Бъргър

Кинг”.

Капитанът говореше по телефона, сержантът преписваше данните от шофьорската книжка на Римър Темпъл, а десетина полицаи разговаряха възбудено, когато в кабинета се втурна друг полицай.

Току-що ми се обадиха пак по телефона. Още

един човек ги е забелязал при Бъргър Кинг” на изток

от града. Данните съвпадат. И тримата били в зелен

иикап с ремарке. Мъжът, който се обади, не се предста

ви, но спомена, че е видял портретите им във вестни

ка. Каза, че направо от прозореца на пикапа купили

храна и пак потеглили.

Сто на сто са били те! - заключи капитанът с

широка усмивка.

Шерифът на окръг Бей пиеше гъсто черно кафе от пластмасова чаша, бе вдигнал краката си, обути в черни ботуши, върху заседателната маса в Карибската зала” на Холидей Ин”.

Влизаха и излизаха агенти от ФБР, които си сипваха кафе и през шепот си предаваха последните новини. Кумирът на шерифа - директорът на ФБР Ф. Дентън Войлс, седеше срешу него и заедно с трима от подчинените си разглеждаше картата на града. Направо невероятно - Дентън Войлс да дойде в окръг Бей! В залата гъмжеше от ченгета - местни и дошли заедно с шефовете. В ъгъла звъняха телефони, пищяха радиостанции. Заместниците на шерифа и полицаи от три окръга сновяха напред-назад, превъзбудени от издирването, напрежението и присъствието на агентите от ФБР. И на Войлс.

В залата нахълта един заместиик-шериф със светнали от вълнение очи.

- Току-що ми звъннаха от Талахаси! За четвърт

час са се обадили двама души, потвърдили, че са за

белязали тримата бегълци. Били в зелен пикап с реги

страционни номера на щата Тенеси.

Войлс остави картата и отиде при заместник-шерифа-

- Къде са ги видели?

Залата утихна, бръмчеше само радиостанцията.

402

- Първо на една бензиностанция. След това при

закусвалня на Бъргър Кинг” на шест километра оттам.

Купили си храна, без да слизат от пикапа. И двамата

свидетели били сигурни в показанията си и дали еднак

ви описания.

Войлс се обърна към шерифа.

- Обадете се в Талахаси за потвърждение. Далече

ли е?

Шерифът свали черните си ботуши на пода,

- На час и половина път. По магистралата.

Войлс посочи към Тарънс и двамата влязоха в малка стая, използувана за барче. Шумът в залата отново се засили.

- Ако наистина са били забелязани - каза Войлс ти

хо в лицето на Тарънс, - само си губим времето тук,

- Да, сър. Звучи правдоподобно. Ако се беше оба

дил само един, можеше и да е сбъркал или да си е

направнл шега, но са позвънили двама, и то непосредст

вено един след друг,

Как, по дяволите, са се измъкнали?

- Сигурно чрез онази жена, шефе. Помага му вече

цял месец. Не знам коя е, нито къде я е намерил, но

тя ни наблюдава отнякъде и непрекъснато му е под

ръка.

- Мислиш ли, че е с тях?

А, едва ли. Може би ги следва отблизо и само

получава нареждания от него.

Много е умен, Уенн. Обмислял е всичко от месеци.

Дума да няма.

Веднъж спомена за Бахамските острови.

Да, сър. Милионът, конто му платихме, бе пре

веден в една банка във Фрийпорт. По-късно ми каза,

че не е държал дълго парите там.

- Допускаш ли, че е тръгнал нататък?

Знам ли! При всички положения трябва да на

пусне страната. Днес приказвах с директора па затво

ра. Каза ми, че Рей Макдиър говори свободно нет-шест

езика. Могат да отидат, където поискат.

Май няк-.л какво повече да търсим тук - заключи

Войлс.

Защо не наредим шосетата коло Талахаси да бъ-

Дят блокирани? ьлед като знаем с какво се придвиж-

Ват, ще ги заловим бързо. Най-късно до сутринта.

408

Нека до едни час всички полицаи л Централна

Флорида излязат по шосетата. Всички пътища да бъ

дат блокирани. Да бъдат спирани всички ппкапи марка

Форд”. Нашите хора ще останат тук до разсъмване,

после ще се изтеглим.

Слушам, сър! - отговори Тарънс с уморена ус

мивка.

Вестта, че тримата са били забелязани при Тала-хаси, се разнесе моментално по Изумрудения бряг. Панама Сити Бийч си отдъхна. Тримата Макдиър се бяха изпеели. По причини, нзвестни само на тях, бяха поели към вътрешността на страната. Бяха ги забелязали и познали двама души, а те отчаяно се носеха по тъмното шосе, където неизбежно щяха да ги задържат!

Полицаите от крайбрежието се прибраха по домо-вгте си. Само в окръг Бей и Гълф бяха оставени за през ношта няколко патрула. В събота часовете преди разсъмване бяха почти спокойни. В двата края крайбрежната ивица, върху която се бе разпрострял градът, остана блокирана и полицаите от време на време проверяваха книжките на шофьорите. Шосетата северно от града бяха свободни и чисти. Издирването се бе пренесло на изток.

В предградията на Окала, щата Флорида, близо до Силвър Спрингс Тони Върклър слезе от колата и пусна четвърт долар в телефонния автомат. Обаждаше се в полицейския участък на Окала, за да съобщи по спешност, че при Панама Сити Бийч е видял тримата издирвани престъпници. Тримата Макп.иър! Обясни, че е мернал портретите им във вестника предния ден, когато е минавал през Пенсакола, и сега ги е забелязал. Диспечерът му отвърна, че е станала тежка злополука и всички полицаи са там, и го помоли да мине край участъка, за да направи протокол. Тони отсече, че бърза, но щом било толкова важно, щял да иде веднага.

Когато пристигна, началникът на управлението го, чакаше по тениска и дънки. Очите му бяха подпухнали и зачервени, косата му - разрешена. Той въведе Тони в кабинета си и му благодари за съдействието-Записваше всяка негова дума, докато той обясняваш6

404

как наливал бензин, когато един зелея форд пикап с ремарке спрял пред магазина до бензиностанцията, кйк от него слязла някаква жена и се обадила от телефонния автомат. Той пътувал от Мобийл за Миями и минал през местата около Панама Сити Бийч, където продължавало издирването на бегълците. Бил чел вестниците, слушал и радио и знаел всччко за тримата Макдиър. Та като влязъл в бензиностанцията да плати бензина, видял жената и тя му се сторила погната. Тогава се сетил за вестниците. Отишъл при щанд за списания и през витрината огледал добре мъжете. Бил сигурен. Жената затворила телефона, върнала се в пнкапа, седнала между двамата мъже и те веднага потеглили. Били със зелен ф о1”-д с регистрационни номера на Тенеси.

Началникът му благодари и се обади в шерифство-го на окръг Марион. Тони се сбогува и се върна в колата. В нея на задната седалка спеше Арън Римър. Отправиха се на север, към Панама Сити Бийч. В събота в седем сутринта Анди Патрик огледа крайбрежната ивица, после бързо прекоси паркинга и отиде в стая 39. Почука тихо.

След малко някаква жена попита: - Кой е?

- Управителят - отговори той.

Вратата се отвори и от стаята излгзе мъжът, който приличаше на Мичъл И. Макдиър от портрета във вестниците. Сега косата му бе много къса н златиста. Администраторът се загледа в пея.

- Добро утро, Анди - каза му мъжът учтиво, каго

оглеждаше паркинга.

- Добро утро. Чудех се дали сте още тук.

Ма-кдиър кимна и продължи да гледа паркинга.

Защото, ако се вярва на телевизилта, нощес сте

прекосили половината Флорида.

Да, и ние гледаме телевизия. Играят си играчки,

нали, Анди?

Анди ритна един камък на тротоара.

- По телевизията казаха, че нощес са ви ииделн

зрима души. На три различни места. Стори ми се мал

ко странно. През цялата нощ бях на абота, пък не

съм ви забелязал да излизате. Малко преди да се съм

не, отскочих до едно кафене оттатък шосето, както

405

обикновено, там имаше полицаи. Седнах на две крачки от тях. Говореха си, към четири сутринта, след като ви е забелязал и трети човек, всички от ФБР са се. изнесли. Повечето ченгета също са се разотишли. Крайбрежната ивица ще бъде блокирана до обед, после ще махнат патрулите. Според слуховете някой ви е помогнал и се опитвате да идете на Бахамските острови.

Макдиър слушаше внимателно, без да сзаля очи от паркинга.

Какво друго казаха?

Все споменаваха някакъв взет под наем камион

с открадната стока, били го открили, но той бил пра

зен. Никой не проумявал как сте натоварили я ремар

ке задигнатата стока и сте се измъкнали под носовете

им. Направо са смаяни. Е, аз си мълчах през цялото

време, но реших, че става дума за същия камюн, е

който дойде в четвъртък вечерта.

Макдиър се бе замислил и не каза нищо. Не изглеждаше притеснен. Анди се бе вторачил к лицето му

- Май нещо те тревожи - отбеляза той. - Сигу.

но защото полицаите са се омели и са прекратили и

дирването. Че какво по-хубаво от това!

— Анди, мога ли да ти кажа нещо?

- Разбира се!

; - Сега е по-опасно, отколкото преди.

: Администраторът поумува малко, сетне попита:

- Защо?

- Полицаите искаха само да ме арестуват, Анди.

Но има хора, които искат да ме убият. Професионална

главорези, Анди. Повечето от тях. А те са още тук.

Администраторът присви здравото си око и загледа втренчено Макдиър. Професионални главорези? Тук, на крайбрежната ивица? Отстъпи крачка назад. Идеше му да попита кои са те и зашо го преследват, но знаеше, че няма да получи отговор. Изведнъж му хрумна нещо.

Защо не избягате?

Да избягаме ли, как?

Анди ритна още един камък и кимна към очукания стар понтяак, спрян зад администрацията.

- Ами с мояга кола. Ще се събереге в багажника

п тримата. Ще ви изведа от града. Изглеждате ми ла-

406

ралиа, ще се качите на някой самолет и дим да ви няма.

- И колко ще ни струва?

Андн впери поглед в краката си и се почеса по ухото. Този май пласира наркотици, камжншге сигурно бяха тъпкати с кокаин и със суха пара. И може би го преследваха колумбийците.

Е, доста скъпо. Мисълта ми е, че сега юлучавам

по пег бона на ден само защото съм невинен админи

стратор в мотел, който не е много наблюдателен. Не

съм забъркан в нищо. Но ако ви изведа с колата, ста

вам съучастник, току-виж, пак ми лепнали някоя при

съда и ме тикнали на топло. Вече съм бял там, к.чкто

знаеш. Затова ще струва доста скъпо,

Колко, Анди?

Сто хиляди.

Макдър дори не трепна. Лицеи му Ск спокойно, той гледаше към океана зад плажа. Ащь: веднага разбра, че сумата ие е съвсем неприемлива.

- Трябва да см помисля. Засега си дръж очите от

ворени. Щом са си отишли полицаите, ще пристигнат

убийците. Може да ни чака много оласги ден, Анди, и

се нуждая от помощта ти. Ако забележиш съмнителни

типове, веднага ми кажи. Няма да излизаме от стаите.

Анди се върна на рецепцията. И най-големият глупак да си, ще скочинРв багажника и щг офейкаш. Явно въпросът беше в кашоните, в задигнчтата стока. Затова не искаха да избягат.

Мич, Аби и Рей хапнаха от коравите бисквити, пийнаха от топлите безалкохолни напитки. Рей умираше за една студена бира, но бе твърде рисковано да прескочи още веднъж до магазина. Загледаха сутрешните новини. От време на време някой телевизионен канал по крайбрежието показваше портретите им по описание. Отначало това ги плашеше, но после свикваха.

В събота, малко след девет сутринта Мич изключи телевизора и отново седна на пода между кашоните. Подбра няколко документа и кимна на Аби, която бе взела видеокамерата, после продължи да дава свидетелски показания.

Лазаров изчака камериерките да отидат на работа и разпрати главорезите си по крайбрежната ивица.

407

Движеха се по двама, чукаха по вратите, надничаха през прозорците, промъкваха се по тъмните коридори. В повечето малки мотели имаше две-три камериерки, които знаеха всички стаи и отседналите в тях гости. Процедурата бе проста и обикновено даваше резултат. Един от гангстерите намираше някоя камериерка, даваше й сто долар?- и й показваше портретите по описание. Ако тя откажеше да говори, й буташе още пари, докато онази склони. В случай че не знаеше нищо за хората от портретите, я питаше дали е виждала спрял наблизо камион или стая, пълна с кашони, или двама мъже и една жена, които се държат подозрително или изглеждат уплашени, дали изобщо е забелязала нещо необичайно. Ако не изтръгнеше нищо от жената, я питаше кои стаи са заети и чукаше по вратите.

Лазаров ги бе инструктирал да започнат с камериерките, да влизат през входа откъм плажа, да не лрипарват до рецепцията, да се правят на ченгета. Открият ли бегълците, веднага да им теглят куриума и да му се обадят.

Девашър разположи четири от наетите микробуси покрай Миракъл Стрип, близо до шосето. Ламар Куин, Кендъл Махан, Уоли Хъдсън и Джак Олдрич седяха зад волана и наблюдаваха всички минаващи автомобили. Бяха пристигнали посред нощ с частен самолет заедно с още десетина старши съдружници в Бендини, Ламбърт и Лок”. Бившите приятели и колеги на Мич Макдиър се навъртаха около летовниците, по магазините за сувенири и кафенетата и тайничко се надяваха, че няма да го срещнат. . Съдружниците бяха извикани от цялата страна и към десет сутринта вече се разхождаха по плажа и оглеждаха басейните и фоайетата на хотелите. Нейтан Лок бе останал с Моролто, но осганалите съдружници се дегизираха с каскети за голф и тъмни очила и получаваха нареждания от главнокомандуващия” - Девяшър. Отсъствуваше само Ейвъри Толсън, не се бе обаждал, откакто го бяха изписали от болницата. Заедно с тридесет и тримата адвокати Моролто разполагаше почти със сто души за издирването на бегълците.

:!

Пиколото в мотел Блу Тайд” взе стоте долара, погледна портретите по описание и заяв^, че в четвър

408

тък рано вечерта жената и един от мъжете май са наели две стаи. Пак се взря в скицата на Аби и се убедя, че е тя. Дадоха му още малко пари м той отиде ня рецепцията да провери картите. Върна се с вестта, че жената е отседнала в мотела като Джак?! Нейджъл и е платила в брой две стаи за четвъртък, петък и събота. Срещу още пари двамата главореза го последваха до стаите. Пиколото почука на двеге врати. Никой не отговори. Отключи ги и пусна новите си приятели да ги огледат. В петък вечерта стаите не бяха ползувани. Един от гангстерите се обади на Лазаров, след пет минути Девашър пристигна и същз затърси следи. Не откри нищо, но веднага ограничих-. издирването в отсечка от шест километра между мотел ,,5лу Тайд” и мотел Бийчкоумър”, където бе намерен камионът.

Групата за бързо реагиране ма мафиозяте се пре

мести по-наблизо с микробусите. Съдружниците и

старшите служители кръстосваха плажа и ресторан

тите. А въоръжените главорези чукаха но вратите.

Анди получи колета, адресиран до Сам Форчър, в десет и тридесет и пет и го огледа. Изпращаше го някоя си Дорис Грийнуд с адрес авеню Поялар 4040, Мемфис, щата Тенеси. Не бе посочен телефонен номер. Администраторът бе сигурен, че пратката е ценна, и за миг се замисли дали да не смъкне ощз пари. Но вече се бяха договорили да я предаде. Огледа ивицата край плажа и излезе с колета от администрациите.

След толкова години, през които се бе крил и изплъзвал, Анди подсъзнателно се бе научил да се придвижва бързо в сенките, покрай ъглите. Сви зад сградата, за да пресече паркинга, и видя, че двама мъже чукат на стая 21. Стаята бе свободна и администраторът веднага се усъмни. Мъжете бяха с възголемп еднакви бели шорти, които им стигаха почти до коленете, макар че бе трудно да се каже къде свършват шортите и къде започват белоснежните им крака. Единият бе с тъмни чорапи и износени м ара гонки, другият - с евтини сандали, които очевидно му убиваха. Върху големите им глави имаше бели пакамени шапки. Анди бе прекарал половин година в курорта и гече можеше да познае кои са дошли да летуват и кои са-

409

мо се преструваха на туристи. Мъжът пред вратата почука още веднъж и администраторът видя, че отзад от панталоните му стърчи голям пистолгт.

Бързо се върна с тихи стъпки в администрацията. Позвъня на стая 39 и каза, че търси Сам Форчъч.

На телефона е Сам.

Обажда се Анди от рецепцията. Не гледай на

вън, но двама много съмнителни типове чукат? по вра

тите от другата страна на паркинга.

Полицаи ли са?

А, едва ли. Не минаха през рецепцията.

Къде са камериерките?

В събота идват в единадесет часа.

Добре, ще изгасим лампите. Наблюдавай ги и

се обади пак, щом си идат.

През прозорчето в един килер Анди загледа как мъжете обикалят от врата на врата. Бяха заети единадесет от всичките четиридесет и две стаи. Никой не отвори в стая 38 и 39. Мъжете се върнаха на плажа н изчезнаха. Професионални убийци! В неговия мотел!

Отсреща при паркинга на малко игрище за голф Анди видя още двама, които очевидно не бяха летовници и които разговаряха с мъж в бял микробус. Сочеха в различни посоки, изглежда, се караха.

Анди позвъни на Сам.

Слушай, Сам, отидоха си. Но наоколо гъмжи с

такива като ония двамата.

Колко са?

Виждам още двама отсреща. По-добре бягайте.

Спокойно, Анди! Няма как да ни видят, ако

стоим тук.

Но не можете да стоите вечно! Шефът скоро ще

разбере.

Не след дълго ше се изнесем, Ачди. Какво стл-

ва с колета?

Пристигна.

Чудесно. Трябва да го видя. Слушан, Анди, нещо

сме огладнели. Защо не прескочиш отсреща да ни до

несеш топла храна?

Анди бе администратор, а не келнер. Но срещу пет хиляди долара на ден в Сий Гълс Ресг” нямаше нищо против и за известно време да бъде сервитьор.

- Готово. Връщам се ей сега.

Уейн Тарънс грабна телефона и се просна аърху единичното легло в стаята в хотел Рамадз Ин” в Ор-ландо. Беше изтощен, ядосан, объркан и му бе дошло до гуша от Ф. Дентън Войлс. Беше събота, един и половина следобед. Обади се в Мемфис. Секретарката нямаше какво да му докладва, освен чг е звънкла Мери Алис, искала да говори с него. Бяха засекли, че се обажда от уличен телефон в Атланта. М-ера Алис казала, че ще се обади пак в два часа, за да з.вди дали Уейн - нарекла го бе У ей н - вече се е регистрирал в хотела. Тарънс съобщи номера на стаята и затвори. Мери Алис. В Атланта. Макдиър в Талахзси, после в Окала. Сетне вече нямаше и помен от Макдиър. Нито пък от зеления пнкап с ремарке с регистрационни номера на Тенеси. Мич пак беше изчезнал. Яко дчм.

Телефонът иззвъня. Тарънс вдигна бавно слушалката.

Мери Алис - каза той тихо.

Уейн, милнчък! Как позна?

- Къде е той?

Кой? - засмя се Тами.

Маклиър. Къде е?

Е, Уейн, вие с вашите момчета изиестно време

бяхте на две крачки от него, но после зи пратиха за

зелен хайвер. Сега дори не сте близо, миличък, съжа

лявам, че трябва да ти го кажа.

За четиринадесет часа трима души се заклеха, че

са го познали.

Защо не ги проверявате, Уейн? Мич ми каза пре

ди няколко минути, че не е стъпвал в Талахасй. Н не

е чувал за Окала. Никога не е карал .челен пикал. И

то с ремарке. Вае, момчета, от шега не разбирате.

Веднага излапвате въдицата.

Тарънс стисна носа си и задиша тежко над телефона.

Е, как е в Орлавдо? - попита Тами. - Ще идеш

ли до Дисниланд?

Къде, по дяволите, е той?

Уейн, Уейн, успокой се, миличък! Ще полушш

Документите.

Тарънс се изправи на стола.

410

Кога?

Ако бяхме алчни, щяхме да си поискаме оста

налите пари. Говоря от телефонен автомат. Уейн, не

си прави труда да го засичаш. Но не сме алчни. До

двадесет и ч”етири часа ще получиш документите. Ако

всичко върви добре.

Къде са те?

Ще ти се обадя пак, миличък. Ако бъдеш на то

зи телефон, ще ти звъня на всеки четири часа, докато

Мич ми кажг къде са документите. Инак може да те

изгубя, миличък. Затова стой там.

Ще бъда тук. Той още в САЩ ли е?

А, не. Струва ми се, че вече е в Мексико. Брат

му говори испански.

Знам.

Тарънс се просна върху леглото - вече му бе дошло до гуша. Да върви, ако ще, и в Мексико, стига да му даде документите.

- Не мърдай оттам, миличък. Подремни. Вероятно

си капнал. Ще ти се обадя някъде към пет-шест.

Тарънс остави телефона на нощното шкафче н се унесе.

В събота следобед, когато в полицейското управление на Панама Сити Бийч собствениците на мотели се оплакаха за четвърти път, полицията намали темпото на издириването. Изпрати свои хора е мотел Брей-кърс”, чийто ядосан притежател разказа, че някакви въоръжени мъже тормозят гостите му. Други ченгета отидоха в мотелите край плажа и започвах;, да търсят въоръжените мъже, които пък издирваха тримата Мак-диър. На Изумрудения бряг всеки момент можеше да избухне същинска война.

Уморени н запотени, хората на Девашър 5яха принудени да работят сами. Пръснаха се из плажа и се отказаха да обикалят от врата на врата. Седяха но пластмасовите шезлонги край басейните и наблюдаваха летовниците, които идваха или си отиваха. Лежаха под чадърите на плажа, криеха се в тъмните сенки следяха движението на туристите.

412

Когато се свечери, армията от главорези, гангстери, въоръжена охрана и адвокати се скри на тъмно и зачака. Ако тримата Макдиър смятаха да си ллюят на пгтите, щяха да го направят през нощта. Причакваше ги цяла войска.

Притеснен, Девашър се бе облегнал върху дебелите си ръце на перилата на балкона пред стаята в хотел Вест Уестърн”. Гледаше празния плаж доау и слънцето, което бавно залязваше зад хоризонта. Арън Римър влезе през плъзгащата се стъклена врата и спря зад Девашър.

- Намерихме Толсън - съобщи той.

Девашър не помръдна.

- Къде?

Скрил се е в апартамента на приятелката си в

Мемфис.

Сам ли е бил?

Да. Скъсали са го от бой. Направи ти га така,

че да прилича на грабеж.

В стая 39 Рей преглеждаше за кой ли път новите паспорти, визи, шофьорски книжки и кръщелни свидетелства. Снимките на Мич и Аби в плепортиге бяха правени наскоро - когато те бяха с дълги тъмни коси. Веднъж да избягат, косите им щяха да ся възвърнат цвета. В паспорта на Рей имаше ретуширана моментална снимка на Мич от юридическия факултет в Харвард, на нея той бе с дълга коса, .набола брада я приличаше на студент. Вгледаше ли се внимателно човек, щеше да забележи, че очите, носът и скулите не са същите, но карай! Документите бях^ издадени иа имената на Лий Стивънс, Рейчъл Джеймс и Сам Фор-чън, според тях и тримата живееха в Мърфрийсбъро, щата Тенеси. Док бе свършил добра рабога ,т докато разглеждаше документите, Рей се бе ухилил до уши. Аби прибра в кашона видеокамерата ,.Сони. Сгъна н опря до стената триножника. Подреди грижливо върху телевизора четиринадесетте видеокасети със за-лиси, всичките с етикети.

След шестнадесет часа видеозаписите със свиде-

413

телските показания бяха готови. Ми ч застана пгед камерата с вдигната дясна ръка и се закле да говори само истината. Беше се изправил до шкафа, а подът около него бе осеян с документи. Като използуваше бележките, описите и диаграмите на Тами, той най-на-пред говори за банковата документация. Назова над двеста и петдесет тайни сметки в единадесет банки на Каймановите острови. Някои бяха поименни, но повечето бяха анонимни. С копия от извлечения Лич пресъздаде тяхната история. Суми, внесенл в брой, банкови преводи и пари, теглени лично от някой представител на клана. В края на всеки документ, който цитираше в показанията си, нанасяше с червен флу-мастер инициалите ММ, а после го номерираше: ММ-1, ММ-2, ММ-З. С последния изобличителен документ: ММ -1485, той бе разкрил, че на Каймановите острови са укрити деветстотин милиона долара.

Сетне описа надълго и нашироко как е изградена империята. За двадесет години кланът Моролто и неговите невероятно богати и невероятно предани адвокати бяха регистрирали на Каймановите острови над четиристотин фирми. Повечето имаха дъшерни фирми и използуваха банките като свои представители г, седалища. Мнч бързо бе разбрал, че разполага с част от документите, и изказа пред камерата предположението, че повечето материали са укрити в сутерена в Мел-фис. Поясни също - за съдебните заседатели, че за да се изобличи докрай Моролто, ще е нужна цяла армия данъчни чиновници, които една година да се занимават само с клана. Разясняваше бавно всек-и изобличителен документ, номерираше го грижливо и о прибираше в папката. Аби снимаше с камерата. Рей наблюдаваше паркинга и разглеждаше фалшивите паспорти.

Цели шест часа Мич даваше показания за оазлич-ните методи, чрез които Моролто и -неговите адвокати перат мръсни пари. Естествено, предпочитаха да ги натоварят на самолета на Бендинн” и да ги откарат на Каймановите острови, обикновено с парите пътуваха и двама-трима адвокати, та полетът да не буди подозрения. Тъй като в САЩ по суша, въздух и мора биваха внасяни наркотици, митничарите не се интересуваха особено какво се изнася от страната. Организацията

414

бе безупречна. Самолетите излитаха с мръсни пари, а се връщаха празни. Щом кацнеха на Големия Кай- ман, някой от адвокатите подкупваше местните митничари и съответния банкер. Понякога до една четвърт от пренасяните мръсни пари отиваха за подкупи.

Щом парите бъдеха внесени в анонимните сметки, ставаше почти невъзможно да бъдат проследени. Но доста от банковите операции съвпадаха с важни събития в живота на фирмите. Сумите най-често биваха влагани в някоя от десетината анонимни сметки. .Мич ги наричаше суперсметки”. Съобщи на съдебните заседатели номерата им и имената на банките. По-късно, когато биваха регистрирани нови фирми, парите се прехвърляха-от суперсметките в техните сметки, откривани обикновено в същите банки. След като сумите станеха притежание на законно регистрирана зм Кай-маните фирма, започваше тяхното същинско изпиране. Най-простият и най-използуван метод бе фирмата да закупува в Съединените щати недвижими имоти или друго имущество. Сделките се уреждаха от оправните адвокати в Бендини, Ламбърт и Лок” я всичките пари биваха прехвърляни по банков път. Често някоя фирма на Каймановите острови купуваше друга местна компания, която пък притежаваше фирма в Панама, а тя от своя страна имаше холдинг в Дания. Датчани-те купуваха някаква фабрика в Толидо, като превеждаха необходимата сума чрез банков клон в Мюнхен. И мръсните пари вече бяха чисти.

Мнч номерира материал ММ-4242 и така приключи със свидетелските показания. Шестнадесет чася показания бяха предостатъчни. Тарънс и колегите му можеха да покажат видеозаписите на съдебните власти, които решаваха дали да се заведе дело, и след това да подведат под отговорност поне тридесет адвакст-ти от фирмата Бендини”. Можеше да иде с видеозаписите при някой федерален прокурор я да получи заповед за обиск.

Мич бе изпълнил своето задължение по сделката. Макар че нямаше да застане лично пред съда кат свидетел, бе получил само един милион ж щеше да предаде на ФБР повече материали, отколкото се бяха разбрали. Бе физически и емоционално изтощен, за-

435

гаси лампите и седна на леглото. Аби седеше на един стол със затворени очи.

Рей надникна през щорите.

- Я да пийнем по една студена бира - обади се

той.

- Не ми е до това - сряза го Мич.

Рей се обърна и го загледа.

Успокой се, братле. Вече е тъмно, а магазинът

е на две крачки от плажа. Мога да се погрижа за се

бе си.

Остави я тази бира, Рей. Излишно е да риску

ваме. Тръгваме след няколко часа и ако всичко върви

добре, ще се наливаш с бира до края на живота си.

Рей не го послуша. Нахлупи бейзболен каскет, мушна малко пари в джобовете си и посегна към пистолета.

- Рей, моля те, остави поне пистолета - помоли

го Мич.

Рей затъкна пистолета под ризата сн и излезе от стаята. Тръгна бързо по пясъка зад малките мотели и магазинчета, като се криеше в сенките и мечтаеше за една студена бира. Спря зад гастронома, огледа се и сигурен, че не го наблюдава никой, влезе през предния вход. Хладилният шкаф с бирата бе в дъното на магазина.

На паркинга до плажа Ламар Кули, скрит псд голяма сламена шапка, разговаряше с някакви хлапета от Индиана. Видя, че в гастронома влиза Рей. Леката походка на мъжа му се стори позната. Ламар се приближи до витрината и погледна към хладилния шкаф, Очите на човека бяха скрити под тъмни очила, но Ламар не можеше да сбърка. Влезе в малкия магазин и си взе пакет пържени картофи. Изчака до касата се озова лице в лице с човека, който не бе Мичъл Мак-диър, но много приличаше на него.

Беше Рей. Не можеше да е друг. Лицето му ое загоряло от слънцето, а косата му бе прекалено офъка-на, за да е подстригвана от бръснар. Очите му ке се виждаха. На ръст бе колкото Мич, имаше и еъщото тегло. Вървеше по същия начин.

- Как си? - попита го Ламар.

- Чудесно. А ти?

И гласовете им си приличаха.

Ламар плати пържените картофи и се върна на паркинга. Спокойно хвърли картофите в кофата за смет до телефонната будка и бързо се отправи към съседния магазин за сувенири, за да продължи да търси семейство Макдиър.

38

ЩОМ СЕ СВЕЧЕРИ, откъм плажа задуха хладен бриз. Слънцето бе залязло бързо и нямаше луна, която да го замени. В далечината небето бе покрито с безобидни тъмни облаци, водата бе черна.

Мракът доведе рибари на кея Дан Ръсел” в средата на крайбрежната ивица. Те се събираха край бетонния пристан по трима-четирима и наблюдаваха мълчаливо въдиците си, потопени в черната вода на шест метра под тях. Стояха -неподвижни, облегнати на перилата, от време ла време плюеха или си разменяха по някоя дума. Радваха се на бриза, на тишината и на спокойната вода къде-къде повече, отколкото на рибата, която почти не кълвеше. Бяха от Севера, всяка година идваха тук да почиват една седмица - винаги по едно н също време, винаги в един н същ мотел. Всяка вечер се стичаха на кея да ловят в мрака риба и да се радват на морето. Между тях бяха оставени кофички със стръв и портативни хладилници, пълни с бира.

Случваше се някои летовници или влюбени да дойдат през нощта на пристана и да стигнат до края му. Взираха се в черната тиха вода, после се обръщаха да се любуват на безбройните блещукащи светлинки по крайбрежието. Наблюдаваха неподвижните, облегнати а лакти рибари..Те не им обръщаха внимание.

Не забелязаха и Арън Римър, който към единадесет часа мина нехайно зад тях. Изпуши една цигара в края на кея и хвърли фаса в океана. Оглеждаше плажа и си мислеше за хилядите мотелски стаи и.вили.

416

ФИРМАТА

417

Дан Ръсел” бе най-западният от трите кея в Панама Сити Бийч. Беше най-новият, най-дългият и единственият, изграден изцяло от бетон. Другите два бяха по-стари и бяха от дърво. В средата на кея имаше малка тухлена постройка с магазинче за рибарски принадлежности, снекбар и тоалетна. Нощем бе отворена само тоалетната.

Кеят бе на около километър източно от мотел Сий Гълс Рест”. В единадесет и половина Аби излезе от стая 39, мина край мръсния басейн и тръгна на изток по плажа. Беше по къси панталони, с бяла сламена шапка н амурак с вдигната яка. Вървеше бавно и замислено с ръце в джобовете, като човек, който често се разхожда по плажа. Пет минути след нея Мич напусна стаята, мина край басейна и тръгаа подпре й. Вървеше и гледаше океана. Двама мъже, които тичаха за здраве, се приближиха, като дкапаха във водата и говореха, запъхтени. За всеки случай Мич носеше на ширит около В-рата си свирка, пъхната под черната му риза. В чтноите си джоба бе натъпкал шестдесет хиляди долара в банкноти. Гледаше от време на време към океана и нервно наблюдаваше Аби отпред. Когато Мич бе изминал около двеста метра по плажа, Рей напусна стая 39 за последен път. Заключи я и прибра ключа. Около кръста си бе намотал дванадесетмстро-во черно найлоново въже. Под него бе затъкнал пистолетът. Беше се заметнал с широко шушляково яке. Анди бе получил още две хиляди, за да им достави дрехите и необходимите вещи.

Рей мина край басейна и излезе н.а плажа. Виждаше Мич, но почти не забелязваше Аби. Плажът бе пуст.

Бе събота, наближаваше полунощ и повечето рибари си бяха тръгнали от кея. Аби мерна трима от тях при тоалетните. Подмина ги и спокойно продължи към края на кея, където се облегна на бетонните перила и се загледа в- безкрайния тъмен залив. Докъдето поглед стига, над водата бяха пръснати червени светещи шамандури. Сините и белите светлини на пролива блестяха в права редица на изток. Примигващият жълт про жектор па някакъв кораб се движеше към хоризонта Аби беше сама в края на кея.

Мич се скри на плажа, на един шезлонг под сгънат чадър в началото на кея. Не виждаше Аби, пред него се бе ширнал океанът. На петнадесет метра Рей седеше в тъмното на един тухлен зид. Ровеше с крака в пясъка. Чакаха. От време на време поглеждаха часовниците си.

Точно в полунощ Аби притеснено свали ципа на анурака и отвърза тежък електрически фенер. Погледна водата отдолу и го стисна силно. Допря го до стомаха си, като го прикриваше с анурака, и светна три пъти. Палеше и гасеше. Зелената крушка п-роблесна. Аби държеше здраво фенера и гледаше океана.

Никакъв ответ. Изчака две безкрайно дълги минути н светна пак. Отново три пъти. Пак е последва отговор. Пое дълбоко дъх и си каза: Спокойно, Аби, спокойно! Той е някъде там.” Светна още три пъти. Отново изчака. Нямаше отговор.

Мич седеше на ръба на шезлонга н с тревога наблюдаваше океана. С крайчеца на окото видя някакъв човек, който почти тичаше откъм запад. Скочи на стъпалата на кея. Беше Скандинавеца. Мич се стрелна по плажа след него.

Арън Римър мина зад рибарите н малката постройка, без да сваля очи от жената с бялата шапка в края а кея. Беше се -извела и стискаше нещо. Светна пак. Три пъти. Той се приближи тихо до ея.

- Аби!

Тя се обърна и се опита да извика. Римър се хвърли върху нея и я изблъска до перилата. Мич се понесе в мрака с главата напред право в краката на Скандинавеиа и тримата се строполиха върху хлъзгавия бетон. Мич усети пистолета върху кръста на Скандинавеца, Замахна бясно с едната ръка, но не го улучи. Римър се извъртя и фраона Мич по лявото око. Аби зарита и се измъкна. Мич бе заслепен и замаян. Римър се изправи и посегна към пистолета, ала не го намери. Рей връхлетя като освирепял и с все сила запрати Скандпнавеца върху перилата. Стовари върху очите и носа му четири пестника като гюллета, след ксеки удар бликваше кръв. Беше се научил в затвора. Скандинавеца падна на четири крака и Рей го изрита мощно по главата. Той пъшкаше жаловито, сетне се свлече надолу с лицето.

418

419

Рей взе пистолета и го подаде а Мич, който вече се бе изправил и се мъчеше да фокусира поглед със здравото си око. Аби наблюдаваше кея. Нямаше никой.

- Почни да давай! сигнали с фенера - каза Рей

и отмота въжето от кръста си.

Аби се обърна към водата, прикри фенера, намери колчето и започна да сигнализира като луда.

Какво ще пра:виш? - прошепна Мич, като на

блюдаваше Рей и въжето.

Има две възможности. Да го простреляме в че

репа или да го удави-м.

О, Господи! - възкликна Аби, като продължава

ше да святка.

Не стреляй с пистолета - прошепна Мич.

Благодаря - отвърна Рей.

Грабна малко от въжето, омота го около врата на Скандинавеца и затегна примката. Мич се обърна гърбом и застана между тялото и Аби. Тя не се опитваше да гледа.

- Съжалявам. Нямаме избор - промърмори Рей

почти на себе си.

Човекът в безсъзнание не оказваше никаква ъпрс-тива, не помръдваше. След три минути Рей въздъхна шумно и обяви:

- Мъртъв е. - Върза другия край на въжето за

един стълб, промуши тялото под перилата и тихо го

спусна във водата. - Ще сляза пръв - каза той, като

пропълзя под стълбовете и отпусна въжето.

На два и половина метра под кея бе прикрепена

напречна метална греда към два от дебелите бетонни

стълбове, които се губеха под водата. Тя бе добро скри

валище. Аби се спусна по въжето втора. Рей я хвана

за краката и я придърпа надолу. Мич, който вижда

ше само с едното око, загуби равновесие и едва не

падна във водата. ,

Но и тримата успяха да се спуснат. Седнаха на напречната греда, която бе на три метра от студената тъмна вода. На три метра от рибите и трупа от Скандинавеца. Рей преряза въжето,- та трупът да падне на дъното и да изплава едва след ден-два.

420 “

Седяха като три бухала на клон, наблюдаваха светлините на шамандурите и на прилива и очакваха по водата при тях да дойде някакъв месия. Чуваха се само тихият плисък на вълните и щракането на фенера.

После отгоре, откъм кея долетяха гласове. Нервни, възбудени, тревожии гласове на хора, които търсеха някого. След малко заглъхнаха.

- Е, братле, какво ще правим сега? - попита Рей

шепнеш ком.

- План Б” - отвърна Мич.

- И какъв е той?

Ще плуваме.

Много смешно, няма що! - обади се Аби и про

дължи да святка.

Мина един час. Желязната греда не бе удобна, макар че на нея не ги виждаше никой.

- Забелязахте ли о-нези две лодки в морето? -

допита Рей.

Бяха малки, на около миля от брега, през последния час бяха кръжили подозрително напред-назад, така че да се виждат от плажа.

Според мен са рибарски - вметна Мич.

Кой излиза за риба в един часа през нощта! -

ахна Рей.

Тримата се замислиха. Не можеха да намерят обяс-яение.

Аби го забеляза първа, надяваше се и се молеше да не е трупът, който се носи към тях.

- Ей там - посочи тя на около петдесет метра в

океана.

Беше якакъв черен предмет, който бавно се насочваше по водата към тях. Наблюдаваха го съсредоточено. После се чу тракане като от шевна машина.

- Продължавай да святкаш - каза Мич.

Предметът се приближаваше. Беше малка лодка, в

която седеше човек.

- Ейбанкс! - прошепна доста високо Мич.

Тракането престана.

- - Ейбанкс! - повтори той.

- Къде сте, по дяволите? - долетя отговор.

42!

- Тук, под моста. Побързай, за Бога!

Шумът се засили и Ейбанкс спря под моста моторен гумен сал с дължина два и половина метра. Скочиха от металната греда и щастливи, паднаха един върху друг в сала. Тихо се прегръщаха, прегръщаха и Ейбанкс. Той даде газ и се насочи към открито море.

Къде е яхтата? - попита Мич.

На около миля - отговори Ейбанкс.

А какво стана с твоя зелен сигнал?

Батерията се е изтощила.

Озоваха се пред дванадесетметрова шхуна, която Ейбанкс бе намерил в Ямайка само срещу двеста хиляди долара. Негов приятел чакаше до стълбичката и им помогна да се качат. Казваше се Джордж, просто Джордж, и говореше английски бързо, с акцент. Ейбанкс обясни, че могат да му се доверят.

- Има уиски, ако искате. В долапчето - предла-

жи им той. 4

Рей амери бутилката. Аби измъкна одеяло и легна на тясната койка. Мич застана на палубата и се полюбува на новата си шхуна. Когато Ейбанкс и Джордж качиха сала, им рече:

Да се махаме оттук. Можем ли да тръгваме веч?

Както кажете - отговори бързо Джордж.

Мич гледаше светлините край плажа и се сбогуваше. Слезе долу и си наля чаша уиски.

,- ^У.

Уейн Тарънс спеше напреко на леглото, направо с дрехите. Не бе помръднал от шест часа, когато му се обадиха за последен път. Телефонът до него издрънча. След четири позвънявания Тарънс успя да го напипа,

Ало! - Гласът му бе нисък п малко дрезгав.

Уейн,. миличък. Събудих ли те?

Разбира се.

Вече можеш да получиш документите. Стая 39,

мотел Сий Гълс Рест”, шосе 98, Панама Сити Бийч.

Човекът на рецепцнята се казва Анди, той ще ви пус

не в стаята. Внимавай с документите. Нашият приятел

ги е номерирал много старателно и точно и ти е оста

вил шестнадесет часа видеозаписи.

422

- Имам един въпрос - каза Тарънс.

- Питай, моето момче. Слушам те.

: - Откъде те изкопа? Без теб щеше да е загубен,

О, благодаря ти, Уейн. Намери ме в Мемфис.

Сприятелихме се и той ми предложи доста пари.

Колко?

Има ли значение, Уейн? Отсега нататък мога и

да не работя. Трябва да бягам, миличък. Беше наисти

на забавно.

Къде е Мич?

- Докато ние с теб си говорим, той пътува със са-

.молет към Южна Америка. Но моля те, не си пилейте

времето да го търсите. Уейн, миличък, много си ми

симпатичен, о не можахте да го хванете дори в Мем

фис. Хайде, сбогом!

Тя затвори.

НЕДЕЛЯ, рано сутринта. Шхуната се носе-. ше на юг с надути платна под безоблачното небе. Аби спеше дълбоко в каюткампанията. Рей лежеше нз копката, почти в кома от изпитото уиски. Ейбанкс бе някъде долу н дремеше.

Мич седеше на палубата, пиеше студено кафе и слушаше Джордж, който му излагаше основните принципи на мореплаването. Мъжът наближаваше шестдесетте, бе с дълга побеляла коса и тъмна, загоряла от слънцето кожа. Беше дребен и слаб, подобно на Ей-бакс. Бе австралиец, но бе избягал от родината си преди двадесет и осем години, след най-големия банков обир в историята на страната. Той и съучастникът му си поделили единадесет милиона суха пара и сребро и всеки поел по своя път. Съучастникът вече бил починал.

Не се казваше Джордж, но използуваше това име от двадесет н осем години и бе забравил истинското си. Открил Карибието в края на шестдесетте години и К;1то видял хилядите островчета, където туземците го-

порели английски, решил, че е намерил своя дом. -Вложил парите си на Бахамските острови, в Белиз, Панама н, разбира се, на Големия Кайман. Построил си имение на пустинен плаж на Малкия Кайман и двадесет и осем години обикалял карибския район с де-ветметровата си шхуна. През лятото и ранната есен си стоял у дома. Но от октомври до юни живеел на шхуната и обикалял от остров а остров. Досега бил ходил на триста острова в Карибско море. Веднъж прекарал две години само на Бахамските острови.

Има хиляди острови - обясни Джордж. - И ни

кога няма да те амерят, ако се местиш често.

Теб още ли те търсят? - поинтересува се Мич.

Не знам. Не мога да се обадя и да питам. Но

едва ли.

Къде препоръчваш да се скрием?

На шхуната. Хубава е и щом се научиш да я

управляваш, тя ще се превърне в твой дом. Намери си

някой малък остров - може би Малкия Кайман или

Брак - и двата са доста пусти - и си направи къ

ща. Като мене. Прекарвай по-голямата част от време

то а шхуната.

Кога ще спра да се тревожа, че ме преследват?

О, аз все още си мисля понякога за това. Но не

се тревожа. С колко пари избяга?

Близо осем милиона - уточни Мич.

Сумата си я бива. Имаш пари, за да правиш

каквото искаш, просто забрави враговете си. Обикаляй

от остров на остров. Това не е май-лошата участ, от

мен да го знаеш.

Дни наред плаваха към Куба, после се насочиха към Ямайка. Наблюдаваха Джордж и слушаха лекциите му. След двадесет години плаване в Карибието той бе човек с големи познания и завидно търпение. Рей, нали владееше езика, слушаше и запомняше думи като триъгълно платно, мачта, нос, кърма, румпел, лебед-ка, водолазно въже, стойки, кнехт, шкот, долен шкотов ъгъл, скрипец, скоби и ванти. Джордж им обясняваше как да наклонят шхуната, как да я обръщат срещу вятъра, как да поддържат курса и да работят с руля, как да

. разпределят товара и да акостират. Рей поглъщаше езика на мореплаването, Мич изучаваше техниката.

Аби седеше в каютата, говореше малко и се усмихваше само когато се налагаше. Не бе мечтала да живее на яхта. Мъчно й беше за къщата и се питаше какво ли ще стане с нея. Господин Райе сигурно щеше да коси тревата и да плеви градината. Липсваха й сенчестите улици, хубавите морави и орляците малчугани на велосипеди. Мислеше за кучето и се молеше съседът да го приюти. Тревожеше се за родителите си - за тяхната безопасност и за страховете им. Кога ли пак щеше да ги види? Навярно след години. Би могла да го понесе, стига да е сигурна, че не ги заплашва нищо.

Мислите й все я връщаха към настоящето. Бъдещето беше епредзидимо.

През втория ден от новия си живот се зае да пише писма - на родителите си, на Кей Куин, на господин Райе и на няколко приятелки. Знаеше, че никога няма да изпрати писмата, но й олекваше, докато изписваше думите върху хартията.

Мич я наблюдаваше внимателно, ала не я закачаше. Всъщност нямаше какво да й каже. След няколко дни- вероятно щяха да са в състояние да поговорят.

Привечер на четвъртия ден, сряда, пред очите им се появи Големият Кайман. Заобиколиха го бавно и пуснаха котва на миля от брега. Когато се стъмни, Бари Ейбанкс се сбогува. Тримата Макдиър му благодариха и той се спусна в гумения сал. Щеше да слезе на брега на пет километра от Бодън Таун, при друг леководолазен клуб, и оттам щеше да извика своите инструктори водолази да дойдат да го приберат. Щеше да научи дали са се навъртали подозрителни типове. Не очакваше неприятности.

Имението на Джордж на Малкия Кайман се състоеше от малка дървена къща, боядисана в бяло, и от две бараки. Бе на половин километър от брега, в мъничко заливче. Една островитянка се бе настаиила в най-малката барака и се грижеше за имота. Казваше се Феи.

424

425

Аби, Мич и Рей се настаниха в къщата и се опитаха да поставят началото на новия си живот. Рей, нали бе избягал от затвора, с часове обикаляше сам-сами-чък плажовете. Бе на седмото небе от щастие, но се стараеше да не го показва. Те с Джордж излизаха с шхуната по -няколко часа всеки ден и пиеха уиски, докато опоз-наваха островите. Обикновено се- връщаха пияни.

Аби прекара пързня ден в стаичката ка горния етаж с изглед към залива. Написа още писма н започна да си води дневник. Спеше сама.

Два пъти седмично Феи ходеше с камионетката до града за храна и да прибере пощата. Един ден се върна с колет от Бпри Кйбанкс. Джордж го донесе на Мич. Вътре имаше пратка от Маямп, бе адресирана до Ейбанкс от Дорис Грийуд. Мич отвори големия издут плик, в който намери три вестника - два от Ат-ланта и един от Маями.

С тлъсти заглавия се съобщаваше, че адвокатите от фирма Бендшш” в Мемфис до един са подведени под отговорност, че са заведени дела срещу петдесет н един настоящи и бивши служители на кантората, както и срещу тридесет и един предполагаеми членове на клана Моролто в Чикаго. Главният прокурор а САЩ заявяваше, че ще бъдат заведени и други дела. Това било само върхът па айсберга. Директорът на ФБР Ф. Дентън Войлс бе разрешил да го цитират, че това е едни от най-сериозните удари срещу организираната престъпност в САЩ, който трябвало да бъде предупреждение за честните професионалисти и бизнесмени, изкушени да работят с мръсни пари.

Мич сгъна вестниците и излезе на дълга разходка по плажа, Седна под сянката на няколко палми. Във вестника, излизащ в Атланта, бе поместен списък с имената на всички адвокати от Бендини”, подведени под отговорност. Мич ги прочете бавно. Изпита тъга. Беше му почти мъчно за Нейтан Лок. Почти. Уоли Хъд-сън, Кендъл Маха, Джак Олдрич и накрая Ламар Куин. Представяше си лицата им. Познаваше жените и децата им. Загледа се в блесналия океан и се замисли за Ламар и Кей Купи. Обичаше ги и в същото вре-

126

ме ги мразеше. Те бяха допринесли да го прилъжат на работа във фирмата и носеха известна вина. Но му бяха приятели. Колко жалко! Ламар може би щеше да лежи две години в затвора, а после да бъде пуснат под гаранция. Може би Кей и децата щяха да оцелеят. Може би.

- Обичам те, Мич!

Зад него бе застанала Аби. Носеше пластмасова кана и две чаши. Мич й се усмихна и посочи пясъка до себе сн.

Какво има в каната?

Пунш с ром. Приготви ни го Феи.

- Силен ли е?

Тя седна до него върху пясъка.

- Има най-вече ром. Казах на Феи, че трябва да

се напием, и тя се съгласи.

Мич я притисна до себе си и отпи от пунша. Загледаха как една малка рибарска лодка се движи бавно през искрящата вода.

Страх ли те е, Мич?

Ужасно.

— И мен. Това е лудост.

Но успяхме, Аби. Живи сме. И сме в безопас-

иост. И сме заедно.

А какво ще стане утре? Вдругиден?

Не знам, Аби. Можеше да бъде и по-лошо, на

ясно си. Името ми можеше да бъде във вестника за

едно с имената на другите подсъдими. А можехме да

бъдем и мъртви. Има и по-лошо от това, да плаваш

из Карибието и да имаш осем милиона в банката.

Дали родителите ми са в безопасност?

Мисля, че да. Какво би спечелил Моролто, ако

навреди на родителите ти? Не ги заплашва нищо.

Тя отново напълни чашите с пу.нш с ром и го целуна по бузата.

- Аз ще се справя, Мич. Щом сме заедно, мога да

ге справя с всичко.

— Аби - изрече Мич бавно, загледан във водата. - Длъжен съм да ти призная нещо.

- Слушам те.

427

Истината е, че никога не съм искал да бъда ад

вокат.

Виж ти!

Да. Дълбоко в себе си винаги съм мечтаел дч бъ

да моряк.

- Наистина ли? А някога любил ли си се на

плажа?

Мич се поколеба само за миг.

Ами е!

Тогава наздраве, моряко. Хайде да се напием и

да си направим едно бебе.

ДЖОН ГРИШАМ ФИРМАТА

Американска Първо издание

Превод Леда Милева

Редактор Емилия Л. Масларова

Художн.п: Тотко !\ьосемарлиев

Художествен редактор Веселин Цаков

Технически редактор Веселин Сеизов

Коректор Пенка Драганова

Формат 3284108

Печатш; коли 27

Издателство Хемус” ООД

ДФ Полиграфически комбинат”, София

5ВМ 954-428-036-7