index

Мич се извини и отиде до тоалетната. Пиколото му отключи задната врата и той излезе на паркинга. Отдалеч пеенето звучеше приятно. Мич тръгна към колата, но сетне се върна н спря под един прозорец. Стоене в мрака до ъгъла, наблюдаваше и слушаше.

316

Сега Кендъл бе седнал на рояла и даваше тон за някакъв мръснишки рефрен.

Весели гласове на богати щастливи хора. Мич ги оглеждаше един по един, както бяха седнали на масите. Лицата им бяха зачервени. Очите им светеха. ге му бяха приятели - задомени мъже със съпруги и деца - и всички бяха забъркани в тези ужасни далавери.

Миналата година Джо Ходж и Марти Козински бяха пели заедно с тях.

Миналата година Мич завършваше с отличие право в Харвард и го канеха на работа къде ли не.

Сега бе милионер и скоро за главата му щеше да бъде определена тлъста сума.

Странно, колко неща се случваха само за година. Пейте, братлета! Обърна се и си тръгна.

Към полунощ на улица Мадисън се наредиха таксита и най-богатите адвокати в града бяха натика-ии на задните седалки. Естествено, Оливър Ламбърт бе най-трезв от всички н ръководеше изтеглянето. Такситата бяха общо петнадесет, във всяко имаше пияни адвокати.

Пак по това време, но в другия край на града, па Фрънт Стрийт, две еднакви камионетки марка Форд”, боядисани в тъмносиньо и жълто, спряха пред портала. Дъч Хендрикс им отвори и ги пусна. Спряха пред задния вход и осем жени с еднакви престилки започнаха да разтоварват прахосмукачки и кофи, пълни с какви ли не препарати. Свалиха и метли, парцали и рола хартия. Говореха си тихо, докато вървяха през сградата. Както им бе наредено, чистеха етаж след етаж, започнаха от четвъртия. Хората от охраната се навъртаха около тях н гн държаха под око.

Чистачките не им обръщаха внимание и чевръсто си вършеха работата - изпразваха кошчетата за смет, лъскаха мебелите, минаваха килимите с прахосмукачките и миеха тоалетните. Новата чистачка бе по-бав-“? Всичко й правеше впечатление. Тя отваряше чекмеджетата на бюрата п шкафовете с папките, когато ония от охраната не я гледаха. Беше предпазлива.

Беше се хванала на тази работа от три нощи и още

317

се ориентираше зле. Още първата нощ бе намерила кабинета на Толсън на четвъртия етаж и се бе усмихнала.

Беше по мръсни дънки и износени гуменки. Синята престилка й беше голяма, за да прикрива фигурата й, та да изглежда пълна като другите чистачки. Над джоба й бе избродирано ДОРИС”. Дорис чистачката.

Когато бяха почистили половината от втория етаж, един човек от охраната каза на Дорис и на две други жени, Сузи и Шарлот, да го последват. Мушна някакъв ключ в таблото на асансьора и той спря в сутерена. Мъжът отключи тежка метална врата, влязоха в просторно помещение, разделено на десетина малки кабинета. Върху писалищата имаше купчини документи и сред тях по един голям компютър. Навсякъде имаше компютърни терминали. Покрай стените бяха наредени черни шкафове за папки. Нямаше прозорци.

- Препаратите са там - каза мъжът и посочи един

килер.

Извадиха прахосмукачка и препарати за почистване и запретнаха ръкави.

- Не пипайте бюрата - предупреди ги онзи.

МИЧ ЗАВЪРЗА връзките на скъпите си маратонки, седна на канапето и зачака до телефона. Хърси, натъжен от двуседмичното отсъствие а господарката си, се бе свил до него и ое мъчеше да задреме. Точно в десет и половина телефонът иззвъня. Беше Аби.

Нямаше никакви сантименталности като любими”, мила”, сладурче”. Разговаряха хладно и напрегнато.

Как е майка ти? - попита Мич.

Вече е по-добре. Движи се, но има болки. Не па

да духом.

-. Радвам се. А баща ти?

Той си е все същият. Вечно е ?ает. Как е ку

чето?

Тъгува за теб. Дано не се поболее.

Липсва ми. Върви ли ти работата?

318

- Издържахме петнадесети април без провали. Сега всички са в по-добро настроение. На шестнадесети половината съдружници си взеха отпуска, така че във фирмата е по-спокойно.

- Сигурно вече не бъхташ по шестнадесет часа?

Мич се поколеба, но не й отговори. Нямаше смисъл

пак да се карат.

- Кога ще си дойдеш?

- Не знам. Мама ще има нужда от мен още поло

вин месец. За съжаление татко е може да помогне

много. Имат, разбира се, прислужница, но сега трябва

да съм до мама. - Аби замълча, сякаш се канеше да

каже нещо неприятно. - Днес се обадих в Сейнт Ан-

дрю” и им съобщих, че няма да се върна до края на

срока.

Мич веднага възкликна:

- Но до края на срока остават два месеца! Още два .месеца ли няма да си дойдеш?

Поне два месеца, Мич. Просто ми трябва малко

време, това е всичко.

Време за какво?

Хайде да не започваме пак! Нямам настроение

за караници.

Добре де. За какво имаш настроение?

Аби не обърна внимание на въпроса му, последва дълга пауза.

- По колко километра на ден тичаш?

- Около три. Отивам пеша до пистата и правя осем обиколки.

- Внимавай, много е тъмна.

- Благодаря.

Пак последва дълга пауза.

Трябва да вървя - рече Аби. - Мама ще си

ляга.

Ще се обадиш ля утре вечер?

Да. По същото време.

Тя затвори, без да каже довиждане” или обичам те”.

Просто затвори.

Мич опъна белите си чорапи н напъха бялата фланелка с дълги ръкави в долнището на анцуга. Заклю-Чй кухненската врата и тръгна по тъмната улица. Гимназията Уест Джуниър” бе на шест пресечки източно

319

и негри”. Имат си ця.та армия негри” - нископлатени главорези и техните приятелки, прибягват обаче до услугите на студенти н па други подставени лица -, дават им по десет хиляди и осемстотин долара в броц и им купуват билети до Каймановнте или Бахамскнт^ острови. Нали знаеш, за суми до десет хиляди долара не се искат декларации. И негрите” пътуват като най-обикновени туристи с джобове, натъпкани с пари, които внасят в техните банки. Не. пренасят големи суми, но ако разполагаш с триста души, които правят по двадесет курса годишно, не е кой знае каква философи да изнесеш от страната цяло състояние. Както знаещ,1 на негрите” нм викат още и смърфове”.

Таръис кимна леко, сякаш наистина знаеше. - Мнозина се натискат да бъдат смърфове”, нал така ходят безплатно на курорт и имат пари за харч лък. Освен това имат и свръхнегри”. Това са дове рени на Моролто хора, които изнасят по един милвд долара, увити добре във вестници, та да не ги засека машините на летището, с които се преглежда багажът Слагат ги в големи сакове и се качват на самолет като обикновени пътници. Носят костюми и вратовръ; ки и приличат на чиновници от Уолстрийт. Или н1 сандали и сламени шапки, тогава пренасят парите чанти, метнати през рамо. Вашите момчета ги зала! от време на време, в един процент от случаите, и гава свръхнегрите” отиват в пандиза. Но никога проговарят, нали. Тарънс? А понякога на някой смърфовете” му хрумва, че н-яма да е трудно да : дължи полета заедно с всичките пари в сака и да се порадва сам. И дим да го няма. Мафията обаче кога не забравя, може да минат година-две, но наки го спипва. Парите, разбира се, вече ги няма, нои смърфа няма да го има. Мафията никога не забраб нали, Тарънс? Както яма да забрави и мен.

Тарънс слушаше, докато стана ясно, че трябва,

каже нещо.

Прибра си милиона.

Хиляди благодарности. И съм почти готов

следващата вноска.

Почти ли?

Да, ние с момичето имаме да свършим оше е,

!

две неща. Мъчим се да измъкнем от Фрънт Стрнйт

още малко документи.

Колко документа имате вече?

Над десет хиляди.

Тарънс зяпна от учудване и се втренчи в Мич.

По дяволите! Откъде ги докопахте?

Пак с твоите въпроси!

Десет хиляди документа! - повтори Тарънс.

Най-малко десет хиляди. Банкови сметки и пре

води, документи за кредити, теглени от различни фнр-

ми, разпоредби, кореспонденция между кого ли не. Ця

ла камара изобличителни материали, Тарънс.

Жена ти спомена за някаква компания Дън

Лей”. Прегледахме папките, които вече си ни дал. До

ста добър материал. Какво друго знаеш за компанията?

Много неща. Основана е през 1986 година с

уставен капитал десет милиона долара, преведени й

от сметка в Баико де Мехико, същите десет милиона,

пренесени в брой на. Големия Кайман с реактивен са

молет Лиър”, регистриран като собственост на малка

фирмичка в Мемфис, само че в началото парите са би

ли четиринадесет милиона, после, след като митнича

рите и банкерите на Каймановите острови са получили

по нещо, са намалели на десег. При основаването сн

компанията е била регистрирана на името на някой ек

Диего Санчес, който по една случайност бил и зпмест-

ннк-управител на Банко де Мехико. Президент на ком-

“анията станал един прекрасен човек на име Нейтан

ок. неин секретар - нашият стар приятел Ройс Мак-иайт, а главен счетоводител - Ал Рубинстанк. Сигу-съм, че го познаваш. Аз не.

Той работи за Моролто.

Каква изненада! Искаш ли още?

Карай нататък!

Освен уставния капитал от десет милиона за три

Дини във фирмата били вложени още деветдесет ми-

иона. Всичко вървяло по мед н масло. Компанията

почнала да купува в САЩ какво ли не - памучни

чантации в Тексас, жилищни блокове в Дейтън, би-

Утерийни магазини в Бевърли Хилс, хотели в Сейнт

1п”ърсбърг и в Тампа. Повечето пари били превежда-

1 от четири-пет банки на Каймановнте острови. В ос-

1В;та си това е пране на пари.

323

И имаш ли го документирано?

Не ме питай глупости, Уейн. Ако е притежавах

документите, откъде щях да знам? Нали си спомнящ,

аз работя само с чисти папки.

Още колко време ти е нужно?

Половин месец. Ние с онази жена не сме се.от- :1

казали да търсим на Фрънт Стрийт. А това е оплсно. ^

Ще бъде много трудно да извадим оттам папките,

- Откъде докопахте десетте хиляди документа?

Мич подмина въпроса. Скочи на крака и се отпра-

ви към вратата.

Ние с Аби решихме да се установим в Албгокър-

ки, щата Ню Мексико. Градът е голям, но е доста за

бутан. Работи по въпроса!

Не бързай толкова. Трябва да се свършат още

доста неща.

Казах половин месец, Тарънс. Ще съм готов да

предам документите след половин месец, което значи,

че после изчезвам.

А, не. Първо трябва да видя някои от докумен-

тите.

- Паметта ти е къса, Тарънс. Моята прекрасна же

на ти обеща цял куп документи за Дън Лейн” вед

нага след като Рей излезе а свобода.

Тарънс погледна тъмното игрище.

- Ще видя какво мога да направя.

Мич се приближи и посочи с пръст към лицето му,

Слушай, Тарънс! Май не си ме разбрал. Днес е

седемнадесети април. След половин месец е първи май,

а на първи май ще ти предам, както съм обещал, ад

десет хиляди изобличителни документа, с които ще пра

тите по дяволите еди-н от най-големите кланове в пре

стъпния свят. В крайна сметка това ще ми коства жи

вота. Но аз обещах да го направя. А ти обеща да из

мъкнеш брат ми от затвора. Имащ една седмица - Д

двадесет и четвърти април. Не удържиш ли на думата

си, аз ще изчезна. И заедно с мен - разследването,

което ти е възложено, а и твоята кариера.

Какво ще прави брат ти, щом излезе от затвора?

Пак почваш с глупавите си въпроси. Ще бяга

като луд, това ще прави. Има брат с един милион Д”

лара, спец по прането на пари и банковите преводи-

324

След дванадесет часа ще напусне страната и ще пде да дотърси този милион. . - На Бахамските острови ли?

- Бахамските острови! Ти си идиот, Тарънс. Пари

те бяха на Бахамските острови по-малко от десет ми

нути. То оставаше да им вярвам на ония продажни

паупаци там.

- Господин Войлс не обича да му се поставят срокове. Направо побеснява.

- Предай на господин Войлс да не ми се прави на

интересен. Кажи му да приготви следващия половин

милион, защото аз почти приключих. Кажи му да из

мъкне брат ми от затвора, или сделката отива на ки

но. Кажи му каквото щеш, Тарънс, но или след седми

ца Рей е на свобода, или мен ме няма.

Мич трясна вратата и тръгна покрай седалките. Та-р-ьнс го последва.

- Кога ще разговаряме пак? - изкрещя той.

Мич прескочи оградата и излезе на пистата.

- Жената, която работи за мен, ще ти се обади.

Прави каквото ти каже.

31

ВСЯКА ГОДИНА след петнадесети април Нейтан Л ок ходеше за три дни във Вейл. Този път обаче тази негова традиционна отпуска бе отменена от Девашър. По нареждане на Лазаров Лок и Оливър Ламбърт седяха в кабинета на петия етаж и слушаха. Девашър съобщаваше отделните факти и се опитваше от подробностите да сглоби цялостната картина.

- Жена му заминава. Трябвало да иде при майка си, която имала рак на белия дроб. Било й омръзнало Да кисне тук. И преди са се карали. Тя все му натякваше, че работел като луд, но уж нямаше нищо се-РИОЗНО. Заминава си вкъщи при мама. Не знаела кога Щ6 се върне. Майка й била болна, и толкоз. Оперира-. Ли й били единия бял дроб. Но не открихме клиника, където да са чували името Максин Съдърланд. Прове-е всички болници в Кентъки, Индиана и Тенеси. има нещо гнило.

325

- Хайде, Девашър, не търси под вола теле - пре

късна го Ламбърт. - Преди четири години жена ми

ходи да се оперира чак в клиниката Мейо. Не знам

да има закон, според който да си длъжен да се опе

рираш в обсег петдесет километра от мястото, където

живееш. Говориш безсмислици. А те са хора с положе

ние. Може да е постъпила под друго име, за да не се

разчува. Мнозина го правят.

Лок кимна.

Мич често ли говори с нея по телефона?

Тя му се обажда веднъж на ден. Приказват си

за кучето. За майка н. За службата. Снощи му каза,

че нямало да се върне поне още два месена.

Не е ли споменавала името на болницата? - по

пита Лок.

Не. Мери си думите. Почти е говори за опера

цията. Майка й явно е вече вкъщи. Ако изобщо е по

стъпвала в болница.

Накъде биеш, Девашър?

Млъкнете и ме оставете да завърша. Я си пред

ставете, че ни разиграват, та тя да се махне от града.

От нас. От това, което предстои. Ясно ли ви е?

Смяташ, че работи за тях? - поинтересува се

Лок.

Плащат ми, за да нравя предположения, Н ат,

Предполагам, той е -наясно, че подслушваме телефони

те, и затова разговарят толкова предпазливо. Предпо

лагам, че я е пратил по-далеч от града, за да я пред

пази.

Доста неубедително - отбеляза Ламбърт. - До-

. ста неубедително.

Девашър закръстосва зад бюрото. Погледна Оли, но остави забележката му без коментар.

- Преди десетина дни някой е правил доста не

обичайни ксерокопия на четвъртия етаж. Странното е,

че се е занимавал с това в три след полунощ. Според

машите сведения копията са били направени, когато в

сградата е имало само двата адвокати. Макдиър в

Скот Кимбъл. И ннкой от тях двамата не е имал Ра

бота на четвъртия етаж. Били са използувани кодове

те а двадесет и четири преписки. Три от тях са а

Ламар Куин. Три - на Съни Капе. Останалите осем

десет са на Макдиър. Нито една не е на Кимбъл. Вик-

326

тор Милиган си е тръгнал към два и половина. Тогава Макдиър е работил в кабинета на Ейвърн. Преди Това го е изпратил на летището. Ейвъри твърди, че е ааключил вратата, но е възможно да е забравил. Или е забравил, или Макдиър има ключ. Попритиснах Ейвъри, той е почти сигурен, че е заключил. Но е било среднощ, бил е капнал от умора и е бързал много. Не е изключено да е забравил. Ала не е разрешавал на Макдиър да се връща в кабинета му и да работи там. Не че има пешо страшно в това - нали пял ден са подготвяли там данъчната декларация на Капе. Бил е ксерокс номер единадесет, а той е най-близо до кабинета на Ейвъри. Имаме сериозни основания да предполагаме, че скерокопията са направени от Макдиър.

Колко са?

Две хиляди и дванадесет.

От кои преписки?

— Осемнадесетте преписки са все за данъците на Наши клиенти. Сигурен съм, Макдиър ще обясни, че е привършил с данъчните декларации и просто ги е преснимал. Звучи доста убедително. Само дето копията винаги се правят от секретарките, пък и защо точно в три след полунощ ще вади копия на четвъртия етаж. Било е нощта срещу седми април. Колко от вашите подчинени си свършват работата седмица преди петнадесети април и сядат да вадят копия?

Девашър спря да снове и впери поглед в съдружниците. Те мислеха. Беше ги убедил.

- И ай-важното. След пет дни неговата секретар

ка вписва същите осемнадесет кодови номера в своя

ксерокс на втория етаж. Извадила е около триста ко

пия, което без да съм адвокат, ми се струва по-нор

мално. Не намирате ли?

И двамата кимнаха, но не отвърнаха нищо. Бяха адвокати, имаха опит да разглеждат въпросите от всички страни, този път обаче, не казаха ищо. Девашър е усмихна злобно и отново закрачи.

- И тъй, опипахме го, че е изправил две хиляди

копня, за които няма обяснение. Значи големият въ-

пРс е: какво е преснимал? Щом е използувал чужди

кодови -номера, за да пусне ксерокса, какво, по дяво-

Лите, е копирал? Аз не знам. Всички кабинети са би-

Ли заключени освен, естествено, кабинета на Ейвъри.

Затова попитах него. В помещението има няколко метални шкафа, където той държи истинските преписки. Винаги ги заключва, но този ден и Ейвъри, и Макдиър, и секретарките са ровили в тях. Възможно е да е забравил да ги заключи, нали е бързал за самолета. Голяма работа! Защо му е на Макдиър да преснима преписки на клиенти със законен бизнес! Както и във всички кабинети на четвъртия етаж, и при Ейвъри има четири дървени шкафа със секретни материали. Тях никой не ги пипа. Такива са правилата във фирмата. Дори и другите съдружници. Заключени са по-сигурно и от моите досиета. А Макдиър не може да ги отвори без ключ. Ейвъри ми показа ключовете си - не бил припарвал до шкафовете от два дни - преди седми април, де. Прегледа папките, според него всичко си е а мястото. Не може да каже дали са пипани. Но вие можете ли да познаете дали някоя ваша папка е пи-пана? Не, ме можете. Нито пък аз. Затова сутринта извадих папките и ще ги изпратя в Чикаго. Там ще ги проверят за отпечатъци от пръсти. Ще стане за около седмина.

Изключено е да е снимал материалите от тези

папки - обади се Ламбърт.

Какво тогава е снимал, Оли? Всички помещения

на четвъртия и на третия етаж са били заключени.

Всички освен кабинета на Ейвъри. Нека си имаме ед

но наум - не е изключено Макдиър и Тарънс да се

срещат тайно, какво тогава търси онзи младок в каби

нета на Ейвъри? Нищо освен секретните досиета.

Значи предполагаш, че има ключове - обади се

Лок.

Да. Предполагам, че е извадил дубликати от

ключовете на Ейвъри.

Оли изръмжа и се изсмя подравнено. ?

- Чувате ли се какво говорите? Не го вярвам.

Черноокия се загледа със злобна усмивка в Дева

шър. . :

Как е успял да го направи?

Уместен въпрос, на който и аз не мога да дам

отговор. Ейвъри ми показа ключовете си. Две връзки,

общо единадесет ключа. Държи ги винаги у себе си.

Такива са правилата във фирмата, нали? Когато е бу

ден, ключовете са в джоба му. Когато спи и не си б

328

вкъиди, ключовете са под дюшека,

- Къде е пътувал последния месец? - поинтересу-

0а се Черноокия.

- Можем да не броим пътуването му до Хюстън

За срещата с Капе. Бе съвсем наскоро. Преди това,

на първи април ходи за два дни до Големия Кайман.

- А, да - потвърди Оли, който слушаше напрег

нато.

- Добра памет имаш, Оли.

- Питах го какво е правил двете нощи, отговори,

че само бил работил. Едната вечер ходил в някакво

барче, но толкоз. Кълне се, че е спал сам и двете но

щи. - Девашър натисна копчето на портативен магне

тофон. - Но лъже. Този разговор е воден в девет и

петнадесет на втори април от телефона в главната

спалня на първа вила.

Чу се:

- Ейвъри се къпе - първи женски глас.

Всичко наред ли е? - втори женски глас.

Да. И да искаше, нямаше да може да го на

прави.

Защо се забави толкова?

- Не можеше да се събуди.

Усети ли иещо?

Не. Не помни нищичко. Май го тресе махмур

лук.

Колко ще останеш там?

Ще го целуна за довиждане, щом излезе от ба-

йята. Десет, може би петнадесет минути.

Добре. Побързай.”

Девашър натисна друго копче и продължи да крачи.

Нямам представа кои са тези жени, не съм спо

менавал на Ейвъри за записа. Засега. Той ме тревожи.

Жена му е завела дело за развод и Ейвъри е се вла-

Дее. Постоянно гони някакви фусти. Това поставя под

въпрос сигурността. Лазаров вероятно ще побеснее.

Онази на записа спомена за махмурлук - рече

Лок.

Ами да.

Мислиш ли, че тя е извадила дубликати на клю

човете? - попита Оли.

329

Девашър вдигна рамене и седна на изтъркания кожен стол. Напереността му изчезна.

Възможно е, но се съмнявам. Мислил съм за то

ва часове наред. Ако предположим, че е някоя, която

е намерил в барчето, и двамата са се напили, сто на

сто са си легнали късно. Как посред нощ ще извади

дубликати от ключовете на този малък остров? Просто

главата е ми го побира.

Но е имала съучастница - настоя Лок.

— Да, аправо не го проумявам. Може да са искали да му задигнат портфейла, но не са успели. Нося у себе си по две хиляди долара в брой и ако се е напил, Бог знае какво им е изприказвал. Вероятно жената е смятала да отмъкне парите в последния момент. Но не ги. е взела. Направо не знам.

- Нямаш ли други версии? - попита Оли.

Засега не. Обичам версиите, но как си го пред

ставяте тези жени да задигнат ключовете, да извадят

посред нощ на острова дубликати, без Ейвъри да ги

усети, а след това едната пак да се пъхне в леглото

му? Смехотворно е да предположим, че всичко е свър

зано с Макдиър и с това, че е правил копия на ксе

рокса на четвъртия етаж.

Така си е - съгласи се Оли.

А какво ще кажеш за складовото помещение? -

попита Черноокия.

И за това съм мислил, Нат. Ако искаш да знаеш,

вече сън не ме лови покрай тази история. В случай че

жената е проявявала интерес към документите в скла

да, вероятно е свързана с Макдиър или с друг, който

си пъха носа в нашите работи. Но не мога да изпра

вя такава връзка. Да речем, че е открила склада и

документите, какво ще прави с тях посред нощ, дока

то Ейвъри спи горе?

Например ще ги прочете.

Да, документите са цяла камара. Не забравяй,

че и тя е пила заедно с Ейвъри, иначе той щеше да

я заподозре. Очевидно цяла нощ се е наливала и лю

била. Изчаква го да заспи и внезапно й хрумва да сле

зе и да прочете банкови документи. Нещо не се връз

ва, момчета.

Може да работи за ФБР - обади се Оли гордо-

Не, не е възможно.

— Защо?

Много просто, Оли. ФБР не би го направило, за

щото подобен обиск ще е незаконен и съдът няма да

признае документите за веществени доказателства. Има

я по-сериозна причина.

Каква?

Ако беше агентка, нямаше да използува телефо

на. Никоя професионалиста не би се обадила оттам.

Мен ако питаш, е дребна крадла.

Теорията за крадлата бе изложена на Лазаров, който доста се усъмни в нея, но не можа да я опровергае. Нареди да се сменят всички брави на третия и четвъртия етаж, а също в сутерена и в двете вили на Големия Кайман. Заповяда да се издирят всички ключари па острова - не биха могли да са много, и да се установи дали някой е правил дубликати на ключове през нощта на първи април или рано сутринта на втори. Каза на Девашър да ги подкупят. Срещу малко пари щели да изпеят и майчиното си мляко. Нареди досиетата в кабинета на Ейвъри да се изследват за отпечатъци от пръсти. Девашър гордо обясни, че вече се е заел с това. Отпечатъците от пръстите на Макдиър се пазеха в Адвокатската асоциация иа щата.

Лазаров се разпореди и Ейвъри Толсън да бъде отстранен от работа за два месеца. Девашър подхвърли, че така Макдиър би могъл да се усъмни. Лазаров се съгласи и каза Толсън да постъпи в болница уж с болки в гърдите. Два месеца отпуска по лекарска препоръка. Толсън трябвало да прочисти документацията си и кабинетът му да бъде заключен, а Макдиър да бъде прикрепен към Виктор Милиган.

— Спомена нещо, че си имал хубав план как да премахнем Макдиър - напомни Девашър.

Лазаров се ухили и си зачопли носа.

Да. Май “ще прибегнем до самолета. Ще го пра

тим на кратка командировка до островите и машина

та ще се взриви.

Смяташ да погубим двамата пилоти? - попита

Девашър.

Да. Не бива да будим подозрения.

Не го правете при Каймановите острови. Съвпа-

ще бъде твърде очебийно.

330

331

Да, но трябва да стане над морето. Така остан

ките ще са възможно най-малко. Ще използуваме сил

но взривно устройство, за да не намерят почти нищо.

Самолетът е скъп.

Да. Първо ще го съгласувам с Джоуи.

Ти си шефът. Ще ми кажеш, ако можем да по

могнем с нещо и ние.

То се знае. Ти обмисли нещата.

Какво става с вашия човек във Вашингтон? -

поинтересува се Девашър.

Чакам. Сутринта се обадих в Ню Йорк, ще про

верят. Би трябвало да имаме отговор до една седмица.

Това ще ни улесни.

Да. Ако отговорът е положителен, ще се наложи

да го премахнем до двадесет и четири часа.

Ще имам грижата.

За събота сутрин във фирмата бе доста тихо. Няколко съдружници и десетина адвокати на щат сновяха по спортни дрехи. Нямаше секретарки. Мич прегледа пощата и издиктува в диктофона отговорите на писмата. След два часа излезе. Бе време да иде на свиждане на Рей.

Пет часа пътува с колата на изток. Караше със седемдесет километра в час, после - със сто и тридесет. Отбиваше се във всички крайпътни закусвални и бензиностанции. Внезапно се отклоняваше в аварийното платно. Спря под един подлез, изчака и се огледа. Онези ги нямаше. Нито веднъж не забеляза подозрителна кола, камион или камионетка. Дори огледа няколко тира. Нищо. Просто не го следяха. Иначе щеше да усети.

Надзирателят прегледа пакета с книги и цигари, който Мич носеше, и го пусна, друг надзирател го насочи към кабинка номер девет. След няколко минути зад дебелата решетка се появи и Рей.

Къде се губиш? - попита той с известно раз

дразнение. - Ти си единственият човек на света, кой

то ми идва а свиждане, а от четири месеца идваш

едва за втори път.

Знам. По това време се попълват данъчните дек

ларации и бях претрупан с работа. Ще идвам по-че

сто. Но нали ти писах!

332

Да, веднъж седмично получавам по няколко ре

да. Здрасти, Рей. Добре ли см? Как е храната? Как

ся стените? Как върви гръцкият или италианският? Аз

съм добре. Аби е отлично. Кучето е болно. Трябва да

бързам. Тия дни ще ти дойда на свиждане. С обич,

Мич.” Пишеш съдържателни писма, братко! Благода

ря ти.

Твоите не са по стока.

Какво да ти пиша аз? Надзирателите пласират

наркотици. Намушкаха един приятел тридесет и един

пъти. Видях как изнасилиха едно хлапе. Хайде, Мич,

на кого му се слушат такива неща!

Ще идвам по-често.

Как е мама?

Не знам. Не съм ходил от Коледа.

Помолих те да видиш как е, Мич. Тревожа се за

нея. Не искам онзи негодник да я бие. Веднъж да из

ляза оттук, ще сложа край на всичко това.

Ще излезеш.

Мич го изрече като нещо сигурно, не като въпрос. Опря пръст до устните си и леко кимна. Рей се облегна на лакти и го загледа вторачело.

Мич заговори бавно:

- Езрапо!. НаЬ1е йезрасю. На испански. Говори

бавно.

Рей се поусмихна.

- Кога? .

Другата седмица.

^ Кога по-точно?

Мич се замисли.

Вторник или сряда.

По кое време?

Мич се усмихна и вдигна рамене, после се заозърта.

- Как е Аби? - попита Рей.

От половин месец е в Кентъки. Майка й е бол-

Иа. - Вгледа се в брат си и изрече бавно и беззвуч

но: - Вярвай ми.

От какво е болна?

Махнаха й единия бял дроб. Рак. Цял живот

пуши като комин. Защо не откажеш цигарите?

- Ще го направя, веднъж да изляза оттук. Мич се усмихна и бавно кимна.

Остава ти да излежаваш поне още седем години.

333

- Да, а няма как да избягам. Или ще ми теглят;

куршума, или ще ме хванат. \

- Нали Джеймс Ърл Рей се измъкна.

М и ч кимна, докато го казваше. Рей се усмихна и-

загледа брат си в очите. ?

Но го спипаха. Довеждат цяла рота с овчарки,!

не е за разправяме. Едва ли някой е оцелял в плаин-1

ннте, след като е избягал от затвора.

Да говорим за друго - предложи Мич.

Чудесно.

До прозореца зад кабините за свиждане стояха два ма надзиратели. Забавляваха се с тесте порнографски” снимки, които някой бе заснел с фотоапарат Пола-роид” н се бе опитал да пренесе през охраната. Смееха се и не обръщаха внимание на посетителите. Откъм страната на затворниците сънено сновеше само един надзирател с палка.

Кога да очаквам племенници? - попита Рей.

Може би след няколко години. Аби иска момче

и момиче, готова е да роди веднага, но аз не бързам.

Надзирателят мина зад Рей, без да му обръща внимание. Братята се гледаха и се мъчеха да разчетат погледите си.

- Къде ще ида? - попита бързо Рей на испански.

Пердидо Бийч Хилтък. Миналия месец ходихме

с Аби на Каймановите острови. Прекарахме чудесна

отпуска.

Не съм чувал за такова място. Къде се намира?

В Карибско море, под Куба.

Как ще се казвам?

Лий Стивънс. Гмуркахме се. Водата е топла,

направо разкошна. Фирмата има две вили на плаж

Севън Майлс! Платих само самолетните билети. Беше

чудесно.

- Донеси ми книга. Искам да прочета за това мяс

то.

- РаазароН.е?

Мич кимна, усмихнат. Надзирателят дойде при Рей н спря зад него. Братята заговориха за едно време в Кенгьки.

Па здрачаване паркира беемвето от тъмната страна на уличка в предградие на Нашвил. Остави ключо-

334

рете в запалителя и заключи вратата. Имаше в джоба ся резервна връзка. В универсалния магазин Сиърс” влизаха тълпи хора, дошли да пазаруват за Великден. Мич се сля с тях. Вътре се мушна “в мъжката секция и заоглежда чорапите и долното бельо, без да изпуска от очи и входа. Нищо подозрително. Излезе от Сиърс” и тръгна бързо през навалицата към уличката. Вниманието му бе привлечено от черен памучен пуловер на витрината на магазин за мъжки дрехи. Вътре го пробва и реши да го купи и да излезе с него - толкова го хареса. Докато продавачът оставяше рестото на щанда, Мич прелисти указателя, за да намери телефонния номер за поръчка на таксита. Излезе отново на уличката и откри уличен автомат. Таксито щеше да дойде след десет минути.

Вече бе тъмно, беше се спуснал хладният ранен пролетен мрак на Юга. Мич седна в едно кафене и загледа началото на уличката. Бе сигурен, че не са го проследили. Отправи се небрежно към таксито.

- Брентуд - каза на шофьора и се сгуши на зад

ната седалка.

Брентуд бе на двадесет минути път.

- Квартал Савана Крийк - поясни Мич.

Шофьорът залъкатуши сред блоковете и намери

номер 480-Е. Мич метна на предната седалка дваде-сетдоларова банкнота и затръшна вратата. В началото на външната стълба откри входа на блока. Беше заключено.

— Кой е? — попита отвътре нервно някаква жена. Щом Мич я чу, почувствува, че краката му омекнат.

— Бари Ейбанкс - каза той.

Аби отвори широко вратата и се хвърли върху мъжа си. Целунаха се страстно, той я вдигна на ръце, внесе я вътре и ритна вратата. Бе като побеснял. За някакви си две секунди изхлузи пуловера през главата на жена си, разкопча сутиена и смъкна до коленете полата, която й бе възголяма. Продължаваха да се Целуват. Мич погледна притеснено евтиния продънен разтегаем диван, който бяха взели под наем. Трябвате да легнат или на него, или на пода. Сложи нежно ^би върху дивана и се съблече.

335

Диванът бе много къс и скърцаше. Матракът бе от дунапрен. Металните пръчки под него стърчаха-опасно.

Но Аби и Мич не забелязваха нищо.

Когато бе станало съвсем тъмно и тълпата пазаруващи бе пойзтъняла, зад беемвето спря лъскав черен пикап марка Шевролет Силверадо”. От него изскочи дребен човек с добре подстригана коса и бакенбарди, огледа се и мушна в ключалката на беемвето остра отвертка. Месеци по-късно, когато щеше да бъде осъден, той щеше да каже пред съда, че е откраднал над триста коли и пикапи в осем щата и с голи ръце можел да отвори кола и да запали мотора по-бързо, отколкото съдията с ключове. Вършел го за някакви си двадесет и осем секунди. Това не направи кой знае какво впечатление на съдията.

От време на време, при повече късмет някой кретен оставяше ключовете в колата и тогава средното време на кражбата рязко намаляваше. Един негов човек бе открил беемвето с ключовете. Дребният мъж се усмихна и ги завъртя. Пикапът отпраши, последван от беемвето.

Скандинавеца скочи от камионетката и го загледа втрещен. Всичко се бе разиграло светкавично. Вече бе твърде късно. Пикапът просто спря, изпречи се за миг пред погледа на Скандинавеца и хоп! - беемвето изчезна. Бяха го задигнали! Пред очите му. Скандинавеца изрита камионетката. Какво щеше да каже?

Качи се отново в камионетката и зачака Макдиър.

След един час на разтегаемия диван мъчителната самота бе забравена. Мич и Аби обикаляха малкия апартамент, държаха се за ръне и се целуваха. В спалнята Мич видя за пръв път това, което тримата знаеха като документите Бендини”. Бе виждал бележките и описа на Тами, но не и самите документи. Стаята приличаше на шахматна дъска - цялата бе в купчинки листове. На две от стените Тами бе закачила с кабарчета бял кадастрон, върху който бе нанесла описите и диаграмите.

336

Тези дни Мич щеше да прекара часове в стаята и да подготви доказателс!вения материал. Но не и тази вечер. След няколко минути щеше да си тръгне и да се върне на уличката.

Аби пак го поведе към дивана.

КОРИДОРЪТ НА ДЕСЕТИЯ етаж в крилото Мадисън” на баптистката болница бе безлюден, ако не се броят санитарят и един болногледач, който пишеше нещо на таблото. Посещенията приключваха в девет вечерта, а сега бе десет к,половина. Мич мина по коридора, каза нещо на санитаря, не обърна внимание на болногледача и почука на вратата.

- Влез! - чу се силен глас.

Отвори тежката врата и застана до леглото.

Здрасти, Мич! - поздрави Ейвъри. - Виж докъ

де се докарах!

Какво ти е?

Събудих се в шест сутринта с болки в стомаха.

Изкъпах се и почувствувах как нещо ме пробожда

точно тук, в рамото. Не можех да си поема дъх, плув

нах в пот. Господи, помислих си, сега вече загазих.

Само на четиридесет и четири години съм, смятам, че

съм в отлична форма, работя непрекъснато, храня се

доста добре, пийвам си малко повече може би, но за

що да се случи точно на мен! Обадих се на моя лекар,

а той ме извика тук в болницата. Смята, че съм полу

чил лека сърдечна криза. Надява се, че не е сериозно,

но няколко дни ще ми правят изследвания.

Сърдечна криза ли?

Така каза.

Не съм изненадан, Ейвъри. Цяло чудо е, че ад

вокатите във фирмата доживяват до петдесет.

Заради Капе е, Мич. Заради Съни Капе. Обади

се в петък п каза, че си е намерил нова кантора във

Вашингтон, която щяла да му оправя данъците. Из

тегля всичките си документи. Той е най-големият ми

клиент. Миналата година спечелих от него близо четн-

337.

рнстотин .хиляди долара, горе- долу, колкото плати ц за данъци. Сърди се не заради хонорара, а заради данъците. Голям глупак.

- Не си заслужава да мреш заради него.

М и ч се огледа дали Ейвъри е на системи, но не видя нищо. Седна на единствения стол и опря крака на

леглото.

Знаеш ли, Джийн е завела бракоразводно дело.

Чух. Едва ли си изненадан.

Изненадан съм, че не го направи още миналата

година. Предложих й цяло състояние, само и само да се

споразумеем. Дано се съгласи. То оставаше да се раз-

веждаме като цигани.

Какво мисли Ламбърт? - попита Мич.

Да си умреш от смях. За деветнадесет години

не съм го видял нито веднъж да си изтърве нервите,

но този път направо побесня. Каза ми, че съм се про

пил, че съм станал женкар и какъв ли още не. Изла

гал съм фирмата. Прати ме на психиатър.

Ейвъри говореше бавно и натъртено, от време на време задъхано и тихо. Звучеше неестествено. След едно изречение забравяше да се преструва и заговаряше с нормалния си глас. Лежеше неподвижно като труп, омотан с чаршафи, а лицето му бе румено.

- И аз мисля, че имаш нужда от психиатър. Мо-

же би от двама.

А, не! Имам нужда от един месец на слънце.

Лекарят казва, че след трп-четири дни те ме изпишат,

но два месеца не бивало да работя. Цели шестдесет

дни, Мич. да не съм стъпвал в кабинета.

Блазе ти. Току-виж, и аз получа лека сърдечна

криза.

При твоето темпо ти е в кърпа вързано.

Тп какво си сега, лекар ли?

Не. просто съм изплашен. Случи ти се нещо та

кова и се замисляш. Днес за пръв път в живота си

съм мислил за смъртта. А ако не мислиш за смъртта,

не цениш живота.

Е, малко се увличаш.

Да, знам. Как е. Аби?

Сигурно е добре. Не съм я виждал от доста

време

ме.

- По-добре си я прибери вкъщи. И я направи Ша”

338

стлива. Шестдесет часа на седмица са прекалено много, Мич. Ако работиш повече, че си съсипеш брака, пък и себе си. Тя иска деца, направи ги. Жалко, че си обърках така живота.

- По дяволите, Ейвъри! Кога ти е погребението?

Ти си на четиридесет и четири години и си получил

лека сърдечна криза. Още не си хвърлил топа.

Болногледачът влезе и изгледа Мич.

- Времето за посещения изтече, сър. Трябва да

тръгвате.

Мич скочи на крака.

- Да. разбира се. - Потупа Ейвърн по краката и

се отправи към вратата. - Ще се видим след ден-два.

- Благодаря, че дойде. Много здраве на Аби.

Асансьорът беше празен. Мич натисна копчето на

шестнадесетия етаж и след няколко секунди слезе. Изтича по стълбите до осемнадесетия етаж, пое си дъх и отвори вратата. Малко по-нататък в коридора, встрани от асансьорите Рик Аклин наблюдаваше и уж говореше по телефонния автомат. Кимна на Мич, когато той се доближи. Посочи му малка чакалня за разтревожени роднини и Мич влезе в нея. Беше тъмна и празна, с два реда сгъваеми столове и телевизор, който не работеше. Светеше само машината за кока-кола. Тарънс седеше до нея и прелистваше старо списание. Беше с анцуг, тъмносини спортни чорапи и бели гуменки, косата му бе прихваната с лента, сякаш бе тръгнал да потича.

Мич седна до него с лице към коридора.

Чист си. Проследиха те от фирмата до паркинга

и си отидоха. В коридора е Аклин, Лейни също е на

близо. Няма страшно.

Лентата ти е хубава.

Благодаря.

Виждам, получил си съобщението.

Да. Много хитро си го измислил, Макдиър. Се-

Дя си днес следобед на бюрото, гледам си работата,

Дето не е свързана със случая Бендини. Имам си п

ДРуги задачи. Влиза секретарката и казва, че някаква

Жена искала да говори с мен по телефона за някой си

Марти Козински. Скачам като ужилен, грабвам слу

шалката и ето го н твоето девойче. Било спешно, как-

т винаги. Добре де, викам й, да поговорим. Не била

339

съгласна. Настоява да си зарежа работата и да тичам в Пибоди”, а там да я чакам в оня ресторант, как му беше името? А, да, Малард” - какво да правя, отивам и й се чудя на акъла - нали никой не може да подслушва телефоните ни! По дяволите, Мич, знам, че не може. Та си пия кафето и ето че довтасва бар манът, който ме пита дали се казвам Козински. Кой Козински, викам му колкото да се позабавлявам. Нали си играем на криеница! Марти Козински, казва той смаяно. Да, аз съм, отговарям му. Чувствувах се кръгъл глупак, Мич. Оня ми разправя, че ме търсели по телефона. Отивам на бара и ето че се обажда твоето маце. Толсън бил получил сърдечна криза или нещо такова. И към единадесет часа ти си щял да дойдеш да го видиш. Много умно, няма що!

Но свършихме работа, нали?

Да, но щяхме да я свършим също тъй лесно,

ако оная ми бе казала по служебния телефон каквото

имаше да казва.

Предпочитам така. По-безопасно е. Освен това

тъкмо да излезеш от тоя кабинет.

Е, да, излизам от кабинета. Но мъкна със себе

си още трима души.

Слушай, Тарънс, ще го направим както кажа аз.

Все пак аз съм си заложил главата, не ти.

Да де. С каква кола си, по дяволите?

Селебрити, взел съм я под наем. Бива си я, на

ли?

Какво стана с черното ти адвокатско автомобил-

че?

- Имах проблеми с него - накъдето се обърнеш,

лодслушвателни устройства. В събота вечер спрях на

една уличка в Нашвил и оставих ключовете в колата.

И някой си е услужил. Обичам да пея, но имам ужа

сен глас. Откакто съм взел книжка, ако съм сам в ко

лата, си тананикам. Но с тия устройства ме беше срам-

Накрая ми писна.

Тарънс не се сдържа, усмихна се.

Бива си те, Макдиър!

Да беше видял отнякъде Оливър Ламбърт гази

сутрин, когато влязох в кабинета му и оставих поли

цейския протокол на бюрото му. Запелтечи, че много

съжалявал. И аз се държах, сякаш са ми потънали

гемиите. Колата е застрахована, не губя нищо, а онова приятелче Оливър разправя, че щели да ми купят нова. А дотогава щели да ми осигурят автомобил под наем. Съобщих му, че вече съм си взел. От Нашвил в събота вечер. Оня се намръщи, нали в колата под наем няма подслушвателни устройства. Обади се лично на представителя на фирмата Беемве” да поръча Н0в автомобил. Попита какъв цвят съм искал. Отговорих му, че черното ми е омръзнало и искам виненочервена с кафява тапицерия. Вчера ходих в магазина на фирмата и видях какви автомобили има. Нямаше виненочервени. Оливър обясни на продавача какъв искам, онзи му отговаря, че нямали виненочервени. Защо не съм вземел черна или тъмносиня, или сива, или червена, или бяла? Аз - не, та не. Искам винена, и толкоз. Трябвало да изпишат, обяснява ми Оливър. Аз се съгласявам. Той затвори телефона и пак ме пита сигурен ли съм, че не искам никакъв друг цвят. Винена, отсичам аз. Понечи да ме смъмри, но видя, че е глупаво. И тъй, за пръв път от десет месеца мога да си пея в колата.

Но да вземеш такъв модел! Не е особено пре

стижно за адвокат паралия.

Върши ми работа.

Тарънс още се усмихваше, явно впечатлен.

Какво ли ще си кажат ония типове в автосерви

за, когато почнат да разглобяват беемвето и намерят

всичките подслушвателни устройства?

Може да ги занесат в някоя заложна къща и да

ги пробутат за стереоуредба. Колко струваха?

Нашите разправят, че били от най-добрите. Де-

сет-петнадесет хиляди. Не знам. Да си умреш от

смях!

Две медицински сестри минаха, разговаряйки високо. Свиха зад ъгъла и коридорът отново утихна. Ак-ДИн уж сложи още една монета в автомата.

- Как е Толсън? - попита Тарънс.

Отлично. Дано и моята сърдечна криза бъде лека като неговата. Ще го изпишат след няколко дни, после два месеца ще е в болнични. Нищо сериозно.

Можеш ли да проникнеш в кабинета му?

Защо да прониквам? Вече съм снимал всичко в

иего.

341

Тарънс се понаведе и зачака.

Не, не мога да вляза в кабинета. Сменили са

бравите на третия и четвъртия етаж. А също в сутере

на.

Откъде знаеш?

От мацето, Тарънс. Последната седмица е вли

зало във всички кабинети, включително в сутерена.

Проверило е всички врати, всички чекмеджета, всички

помещения. Изчело е купища писма, преглеждало е

папки, дори е преровило кошчетата за боклук. Всъщ

ност няма много боклук. В сградата има десет маши

ни за рязане на хартия. Четири от тях са в сутерена.

Знаеше ли?

Тарънс слушаше напрегнато, без да помръдва.

Тя как…

Не ме питай, Тарънс, защото няма да ти кажа.

Сигурно работи при вас! Секретарка или нещо

такова. Помага ти отвътре.

Мич поклати глава.

Страхотен си, Тарънс! Днес ти се е обаждала

два пъти. Първия път в два и петнадесет н още веднъж

час по-късно. Е, как една секретарка от кантората ще

се обади за един час два пъти във ФРБ?

Може днес да не е била на работа. Или да се

е обадила от къщи.

Грешиш, Тарънс, и престани да гадаеш. Не си

пилей времето да се тревожиш за мацето. То работи

за мен и заедно ще ти предадем стоката.

Какво има в сутерена?

Голямо помещение с дванадесет кабинета, раз

делени с плексиглас, с дванадесет бюра, на които се

скъсват от работа, и с хиляди шкафове папки. Шкафо

вете са компютъризирани. Според мен това е команд

ният пункт за прането на пари. По стените на кабине

тите жената е забелязала имена и телефонни номера

на десетки банки от Карибския регион. В сутерена ня

ма много информация. Пипат страшно предпазливо. В

дъното има малка стая, заключена с десет катинара

н пълна с компютри, по-големи от хладилници.

Май си прав, че там е командният пункт.

- Да, но не мисли за него. Няма как да изнесем

нещо оттам, веднага ще писне алармената система.

Невъзможно е. Знам само един начин, по който да измъкнем стоката”.

Какъв?

Със заповед за обиск,

Ти пък не мисли за това. Нямаме основателна

причина.

Слушай, Тарънс. Ето как ще стане. Не мога да

ти дам всички документи, които искаш. Но мога да

ти дам онова, което ти е необходимо. Вече притежавам

над десет хиляди документа и макар да не съм ги

прегледал, съм видял достатъчно, за да съм сигурен,

че ако ги покажете на съдия, ще получите съдебно

постановление за обиск на Фрънт Стрийт. Можете да

получите документите, които съм събрал, и да възбу

дите съдебно дирене срещу половината хора във фир

мата. Но със същите документи ще си осигурите и съ

дебно постановление за обиск и следователно, цяла

купчина изобличителен материал. Няма друг начин,

по който да стане.

Тарънс излезе в коридора и се огледа. Нямаше никой. Разтъпка се и отиде до машината за кока-кола. Облегна се на нея и надникна през прозорчето, което гледаше на изток.

Защо само за половината хора във фирмата?

Първоначално само за половината. И за някол

ко от пенсионираните съдружници, които с парите на

Моролто са основали фиктивни компании на Каймано-

вите острови. Лесно ще възбудите съдебно дирене сре

щу тях. А след като получите всички документи, ще

разкриете и цялата престъпна организация и ще тик

нете на топло и останалите.

Откъде взе документите?

Извадих късмет. Голям късмет. Досетих се ня

как, че ония няма да държат банковите документи от

Каймановите острови тук, в Щатите. Нещо ми подска

за, че материалите вероятно са на островите. За ща

стие излязох прав. Ние преснимахме документите на

Големия Кайман.

Ние ли?

Момичето. И една приятелка.

Къде са документите?

Стига си подпитвал, Тарънс! У мен са. Това е

всичко, което е необходимо да знаеш.

343

Дай ми документите от сутерена.

Чуй ме, Тарънс. И внимавай какво ти казвам.

Документите не могат да бъдат изнесени от сутерена,

докато не получим заповед за обиск. Не е възможно,

чу ли?

Кой работи там?

Не знам. От десет месеца съм във фирмата и

не съм виждал никого. Не знам къде спират колите

си, нито откъде влизат и излизат. Те са невидими.

Според мен мръсната работа се върши от съдружни

ците и хората от сутерена.

Каква е апаратурата там?

Два ксерокса, четири машини за рязане на хар

тия, високоскоростни принтери и много компютри. Ни

що повече.

Очевидно замислен, Тарънс отиде при прозореца.

- Звучи логично. Много логично. Винаги съм се

чудел как така фирмата с всичките секретарки, чинов

ници и помощник-адвокати пази в пълна тайна Морол-

то.

Много лесно. Секретарките, чиновниците и по-

мощник-адвокатите не знаят нищо. Занимават се с ис

тински клиенти. Съдружниците и по-старите адвокати

на щат си седят в големите кабинети и се чудят как

най-добре да изперат парите, а екипът в сутерена вър

ши грубата работа. Това е чудесно смазана машина,

Значи има много законни клиенти?

Стотици. Във фирмата работят талантливи ад

вокати със страхотна клиентела. Служи им за при

критие.

И ти, Макдиър, твърдиш, че вече притежаваш

документи, с които да получим заповед за обиск и да

възбудим съдебно дирене?

Точно така. ;

И документите са в САЩ?

Да, Тарънс, в САЩ са. Всъщност съвсем на

близо.

Агентът започна да се изнервя. Запристъпва от крак на крак и запука с кокалчетата на пръстите си.

Дишаше учестено.

Какво още можеш да изнесеш от Фрънт Стрийт?

Нищо. Прекалено опасно е. Сменили са брави-

ге и това доста ме безпокои. Защо ще сменят бравите

- 344

да третия и четвъртия етаж, а не на първия и на втория? Преди половин месец преснимах на четвъртия етаж някои неща и май сглупих. Изглежда, че са ме надушили. Няма да изнеса нищо повече от Фрънт Стрийт.

А момичето?

И тя вече няма достъп.

Тарънс загриза ноктите си, както пристъпваше от крак на крак и гледаше през прозореца.

Тези документи ми трябват, Макдиър, и то бър

зо. Например до утре.

Кога Рей ще получи своите документи?

Днес е понеделник. Мисля, че е уредено за ут

ре през нощта. Нямаш представа колко ме руга Войлс.

Наложи се да използува всичките си връзки. Мислиш,

че се шегувам ли? Обади се на двама сенатори от

Тенеси, а те лично ходиха в Нашвил, за да се срещ

нат с губернатора. Ох, само как ми крещя, Макдиър!

И всичко заради твоя брат.

Той го оценява. , ,

Какво ще прави, когато излезе на свобода?

Имам грижата. Ти само го изведи.

Не давам никакви гаранции. Ако пострада, сам

ще си е виновен.

Мич стана и погледна часовника си.

Трябва да тичам. Сигурен съм, че отвън ме ча

ка някой.

Кога ще се видим пак?

Жената ще ти се обади. Прави каквото ти каже.

И без майтапи, Мич, да не ме разкарва пак.

Може да говори по моя телефон. Наистина! Изключе

но е някой да го подслушва. Стига с тези номера!

Как се казва майка ти, Тарънс?

Какво? А, Дорис.

Дорис ли?

Да, Дорис.

Светът е малък. Не можем да използуваме До-

РИС- С кое момиче беше на абитуриентския си бал?

Хм! Не съм ходил на бал.

Нищо чудно! Кое е първото ти гадже, ако си

Имал такова?

345

но мен.

Не се и съмнявам. Името на моето маце ще бъ

де Мери Алис. Следващия път, когато ти се обади,

прави каквото ти каже, чу ли?

Изгарям от нетърпение.

Направя ми една услуга, Тарьнс. Мисля, че

Тслсън се преструва, и имам лошото чувство, че сър

дечната му криза е свързана с мен. Прати твоите хо-

ра да проучат за какво става въпрос.

Разбира се. И без това си нямаме работа.

33

ВЪВ ВТОРНИК СУТРИНТА всички във фпр. мата се тюхкаха за Ейвъри Толсън. Бил по-добре. Правели му изследвания. Щял да се оправи. Било от преумора. Бил под голям стрес. Бил виновен Капе. И разводът. Налагало се да излезе в отпуска. Нина внесе куп писма за подпис.

Вика ви господин Ламбърт, стига да не сте мно

го зает. Току-що се обади.

Добре. В десет имах среща с Франк Мълхоланд.

Знаеш ли?

Разбира се. Нали съм секретарка. Знам всичко.

Във вашия кабинет или в неговия?

Мич погледна бележника си и се престори, че чете. В кабинета на Мълхоланд. В сградата на някогашната борса за памук.

В неговия - тросна се той.

И миналия път се срещахте там, нали? В юри

дическия факултет не ви ли учиха за територията?

Никога, повтарям, никога не бива да се срещате с вра

га два пъти поред на негова територия. Не е профе

сионално. Издава напрегнатост. И слабост.

Дали ще ми го простиш някога?

Чакайте да кажа на другите момичета. Всички

ви мислят за симпатяга и мъж на място. Като им ка

жа, че сте слабоват, ще получат удар.

Имат нужда от удар, но с тояга.

Как е тъща ви?

343

- Много по-добре. Ще ида да я видя в края на

.седмицата.

Секретарката взе две папки.

- Ламбърт ви чака.

Оливър Ламбърт посочи на Мич канапето и му предложи кафе. Седеше изопнат на стола и държеше чашата като английски аристократ.

- Тревожа се за Ейвъри - поде той.

- Бях при него снощи - обясни Мич. - Лекарят

настоява да излезе в двумесечна отпуска.

Да, затова си тук. Следващите два месеца ще

работиш с Виктор Милиган. Той где се заеме с пове

чето преписки на Ейвъри, така че проблемите ще са

ти познати.

Чудесно. Ние с Виктор сме добри приятели.

Ще научиш много от него. Той е гениален в да

нъчното облагане. Чете по две книги на ден.

Прекрасно, помисли си Мнч. В затвора ще изчита по десет.

Да, той е много умен. Помогна ми на един-два

пъти.

Мисля, че щесе сработите. Гледай да се срещ

неш с него тази сутрин. И още нещо. Ейвъри не е до

вършил някои неща на Каймановите острови. Както

знаеш, ходи там често, за да се среща с банкери. Всъщ

ност утре трябваше да замине за два дни. Сутринта

ми каза, че си запознат с клиентите и сметките им,

така че се налага да идеш ти.

Самолетът Лиър”, незаконните доходи, вилите, складовото помещение, документите. Хиляди неща минаха през ума на Мнч. Нещо не се връзваше.

За Каймановите острови ли? Утре?

Да, не търпи отлагане. Трима негови клиенти ис

кат на всяка цена да получат извлечения от сметките

си и други юридически справки. Смятах да пратим

Милиган, но утре сутринта той трябва да е в Денвър,

Ейвъри твърди, че ще се справиш.

— Разбира се.

- Добре. Ще заминеш със самолета на фирмата

Утре по обед и ще се върнеш с редовен полет късно в

петък. Има ли проблеми?

Дали имал проблеми ли? И още как! Рей щеше да “ЗДезе от затвора. Тарънс искаше документите. Мич

347

- Мери Алис Бренър. Биваше си я. И си падаше

трябваше да получи половин милион долара. И да изчезне на мига.

- Няма.

Върна се в кабинета и заключи вратата. Изу се, легна на пода и затвори очи.

Асансьорът спря на седмия етаж и Мич се качи по стълбите на деветия. Тами отвори вратата и я заключи след него. Той отиде при прозореца.

Наблюдаваше ли? - попита я Мич.

Разбира се. Пазачът на вашия паркинг излезе

на тротоара и гледа как вървиш насам.

Чудесно. Дори Дъч ме следи.

Той се обърна и й хвърли един поглед.

Изглеждаш изморена.

Изморена ли? Капнала съм. През последните три

седмици бях пазачка, секретарка, адвокатка, банкерка,

проститутка, куриерка и частен детектив. Ходих със

самолет до Големия Кайман девет пъти, купих девет

комплекта нови куфари и домъкнах цял тон открад

нати документи. Четири пъти ходих до Нашвил с ко

лата и десет пъти - със самолет. Изчетох толкова бан

кови сметки и правни документи, че вече недовиждам.

А когато е време да спя, надявам престилката и шест

часа се правя на чистачка. Имам толкова имена, че

съм ги написала на дланта си, за да не ги объркам.

Приготвил съм ти още едно.

Това не ме изненадва. Какво?

Мери Алис. Отсега нататък, когато говориш с

Тарънс, ще бъдеш Мери Алис.

Чакай да си го запиша. Не ми е приятен. Мно

го е груб по телефона.

Имам страхотна новина за теб.

Изгарям от нетърпение да я чуя.

Вече няма да се правиш на чистачка.

Не думай! Защо?

Няма смисъл.

Казах ти го още преди една седмица. Дори и

да си факир, не можеш да измъкнеш оттам папките,

да им извадиш копия и да ги върнеш, без да те спя-

пат.

- Говори ли с Ейбанкс? - попита Мич. - Да.

г

Получил ли е парите? ,

Да. Преведени са в петък.

Готов ли е?

Каза, че да.

Добре. А какво става с фалшификатора?

Днес следобед ще се срещнем.

- Кой е?

Бивш затворник. Те с Еди Ломакс бяха стари

приятели. Еди разправяше, че няма равен в подпра

вянето на документи.

Дано. Колко иска?

Пет хиляди. В брой, разбира се. Нови кръщел

ни свидетелства, паспорти, шофьорски книжки и визи.

За колко време ще го направи?

Не знам. Кога ти трябват?

Мич седна на ръба на взетото под наем бюро. Пое си дълбоко дъх н се опита да пресметне.

Час по-скоро. Мислех, че разполагам с една сед

мица, но сега не знам. Вземи ги възможно най-бързо.

Довечера можеш ли да идеш с колата в Нашвил?

О, да. С удоволствие. Не съм ходила вече два

дий.

Сложи в спалнята видеокамера Сони”. Купи и

кашон с видеокасети. Следващите няколко дни стой

до телефона. Прегледай документите на Бендини още

веднъж. Прави описа.

Значи да стоя там?

Да. Защо?

Повредих си два прешлена, докато спах на он

зи диван.

Ти го избра.

Ами паспортите? х

Как се казва човекът?

Док не знам кой си. Имам му телефона.

Дай ми го. Кажи му, че ще му се обадя след

Ден-два. Колко пари имаш?

Добре, че попита. Започнах с петдесет хиляди,

нали? Изхарчих десет хиляди за самолетни билети, хо-

Те-ти, куфари и коли под наем. И продължавам да

харча. Сега искаш видеокамера. И фалшиви докумен-

11 за самоличност. Само това оставаше да съм капо от пялата тази работа! Мич тръгна към вратата.

348

349

Какво мислиш за още петдесет хиляди?

Няма да ги откажа.

Той й намигна и затвори вратата, чудеше се дали ще я види пак.

Малката килия бе квадратна, с клозет в ъгъла и с два нара един над друг. Горният бе празен вече от година. Рей лелееше на долния със слушалки на ушите. Говореше си сам на някакъв чужд език. Турски. Бе готов да се обзаложи, че сега на етажа е единственият човек, който учи турски по системата БърлинД Някой шушукаше в коридора, но почти всички лампи бяха угасени. Единадесет часът. Вторник вечер.

Надзирателят се приближи мълком до килията.

- Макднър! - каза той тихо н тайнствено през

решетките.

Рей седна в края на долния нар и се вторачи в човека. Махна слушалките.

- Вика те директорът па затвора.

И таз добра, помисли си Рей. директорът седнел да ме вика в единадесет вечерта!

Къде отиваме? - попита разтревожен.

Обуй си обувките н идзай!

Рей огледа килията и скромното си имущество. За осем години се бе сдобил с черно-бял телевизор, с голям касетофон, с два кашона касети и няколко десетки книги. Получаваше по три долара на ден срещу работата си в пералнята на затвора, но след като си купеше цигари, не му оставаше почти нищо. Тоза беше всичко, което притежаваше. За .осем години.

Надзирателят мушна в ключалката тежък ключ и открехна вратата. Угаси лампата.

- Върви след мене и без глезотии. Не знам кой

си, но имаш за приятели големи клечки.

С други ключове отвори други врати и се озоваха в двора, под един от кошовете па баскетболното игрище.

- Стой зад мен! - каза надзирателят.

Рей оглеждаше трескаво тъмния двор. Стената се издигаше като планина в далечината, зад двора за разходки, където той бе изминал хиляди километри и бе изпушил цял тон цигари, бе петметрова, но н още м изглеждаше много по-висока. На петдесет метра сд”а

от ДРУга се издигаха добре осветените кули за охраната. А тя бе въоръжена до зъби.

Надзирателят се държеше нехайно, дори свойски. Разбира се, бе в униформа н имаше пистолет. Мина уверено между две сгради с метални врати, като каза на Рей да го следва и да не се тревожи. Рей се опитваше да запази самообладание. Спряха при ъгъла на една постройка п надзирателят погледна стената, която бе на около двадесет и пет метра от тях. Лъчът на прожектора направи обичайната си обиколка по вътрешния двор и двамата мъже отстъпиха в мрака.

Защо ли се крием, питаше се Рей. Дали онези горе с картечниците нямаше да стрелят? Искаше му се да знае, преди да предприеме някакви рисковани стъпки.

Надзирателят посочи към участъка от стената, откъдето бяха избягали Джеймс Ърл Рей и неговите хора. Мястото бе доста прочуто, повечето затворници в Бръши Маунтън, най-вече белите, го изучаваха и се възхищаваха.

- След около четвърт час тук ще прехвърлят стълба. Бодливата тел горе вече е прерязала. От другата страна ще намериш дебело въже.

Може ли да ти задам няколко въпроса?

Казвай бързо.

— Ами прожекторите?

Ще бъдат насочени в друга посока. Ще бъдеш

в пълен мрак.

Л картечниците горе?

Не се безпокой, надзирателите ще гледат дру

гаде.

По дяволите! Сигурен ли си?

Слушай, мой човек, виждал съм как някои не-

Ща се уреждат отвътре, но това е върхът. Директо

рът на затвора Латимър го организира лично. Там го

ре е.

Надзирателят посочи най-близката кула.

- Директорът ли?

- Да. За да не стане грешка. Кой ще прехвърли стълбата?

- Двама от надзирателите.

350

351

Рей избърса чело с ръкава си и си пое дъх. Устата му бе пресъхнала, коленете му се подгъваха. Надзирателят прошепна:

- Отвън те чака някакъв тип. Казва се Бъд. Бял

е. Прави каквото ти каже.

Светлините на прожекторите се стрелнаха още веднъж, после изгаснаха.

- Хайде! - рече едва чуто надзирателят.

Всичко потъна в мрак, настъпи зловеща тишина.

Сега стената бе черна. Някой свирна два пъти от най-близката кула. Рей коленичи и загледа.

Иззад съседната сграда се показаха два силуета, които изтичаха към стената. Грабнаха нещо в тревата и го вдигнаха.

- Хайде! - подкани го надзирателят. - Тичай.

Рей се спусна с приведена глава. Саморъчно направената стълба бе прехвърлена през стената. Надзирателите го хванаха за ръцете и го вдигнаха на първото стъпало. Тясната стълба се разклати, докато Рей бързаше нагоре. Стената бе широка шестдесзт сантиметра. В омотаната бодлива тел бе изрязана широка пролука. Рей се промуши през нея, без да докосва телта. Горе наистина имаше въже и той слезе по него от външната страна на стената. На два метра от насипа се пусна и скочи. Сниши се и се огледа. Още бе тъмно. Прожекторите бяха угасени.

Незалесеният участък свършваше след тридесетина метра, където се издигаше гъста гора.

- Насам - каза някой спокойно.

Рей тръгна. Бъд го чакаше в първия тъмен храсталак.

- Бързо. Следвай ме!

Рей вървя след него, докато стената изчезна от погледа им. Спряха на малка полянка до черен горски път. Човекът му протегна ръка.

Казвам се Бъд Райли. Доста забавно, нали?

Направо не е за вярване. А аз съм Рей Макдиьр.

Бъд бе набит мъж с черна брада и черна барем.

Носеше войнишки обуща, дънки и куртка в зашитен цвят. Не се виждаше пистолет. Почерпи Рей с цигара.

- За кого работиш?

- За никого. Правя по някоя и друга услуга на

директора на затвора. Викат ме, когато някой се пре

хвърли през стената. Разбира се, този път е по-различно. ДРУГ път си водя кучетата. Реших да почака-ме тук, докато пуснат сирените, та да ги чуеш. Няма да е честн да не ги чуеш. Те вият един вид в твоя чест.

- Карай! Чувал съм ги и по-рано.

Да, но си е друго да ги чуеш оттук. Звучат до-

Слушай, Бъд, аз …

Знаеш ли какво, Рей. Имаме колкото щеш вре

ме. Няма да те преследват особено усърдно.

Няма да ме преследват ли?

Е, ще вдигнат малко врява, ще събудят всички,

сякаш някой наистина е избягал. Но няма да хукнат

след теб. Не ти знам връзките, но явно твоите хора

са голяма работа,

Сирените завиха и Рей подскочи като ужилен. Прожекторите озариха черното небе, чуха се слабите гласове на охраната по кулите.

Разбираш ли какво имах предвид?

Хайде да тръгваме - подкани Рей нзакрачи.

Спрял съм камиона малко по-нататък на пътя.

Купил съм ти дрехи. Директорът ми каза какъв раз

мер носиш. Дано ги харесаш.

Бъд се бе запъхтял, когато стигнаха при камиона. Рей бързо се преоблече в маслиненозелени панталони и тъмносиня дочена риза.

Много са хубави, Бъд - каза той.

Хвърли затворническите дрехи в храстите.

Караха по криволичещия черен път около пет километра, после излязоха на асфалтираното шосе. Бъд слушаше парчетата по радиото и си мълчеше.

Къде отиваме? - попита най-после Рей.

Ами директорът каза, че не го интересувало н

Дори не искал да знае. Ти да си решал. Предлагам да

ВДем в някой голям град, където има автогара. След

това ще продължиш сам.

Докъде ще ме закараш?

Цяла нощ съм на твое разположение, Рей. Ти

посочи града.

Ще ми се да съм по-далечно от затвора, пре-Дй Да почна да вися на някоя автогара. Какво ще каеш за Ноксвил?

352

й- ФИРМАТА

353

Както искаш. Накъде ще поемеш оттам?

Не знам. Трябва да се махна от Щатите.

Щом имаш такива приятели, няма да е трудно

Все пак си отваряй очите. Утре снимката ти ще виса

в кабинетите на всички шерифи в цели десет щата.

Иззад хълма се показаха три полицейски коли със сини лампи. Беглецът се смъкна на пода.

- Спокойно! Няма как да те видят.

Рей загледа през задния прозорец как отминават.

Ами ако блокират пътищата?

Слушай, Рей. Няма да ги блокират. От мен да

го знаеш.

Бъд мушна ръка в единия си джоб и подхвърли на седалката пачка банкноти.

- Петстотин долара. Даде ми ги директорът на

затвора. Приятелите ти си ги бива, мой човек!

34

В СРЯДА СУТРИНТА Тари Рос се качи по стълбите на четвъртия етаж в хотел Финикс Ини. Спря на площадката пред вратата на коридора да си поеме дъх. По челото му бе избила пот. Свали тъмните очила и изтри лице с ръкава на сакото. Усети, че му се повдига, и се опря на перилата на стълбището. Изпусна празното дипломатическо куфарче на бетонния под и седна на долното стъпало. Ръцете му се тресяха, плачеше му се. Притисна с ръце стомаха си, за да не повърне.

Престана да му се гади и той задиша нормално. Хайде, по-смело де, рече си. В дъното на коридора го очакваха двеста хиляди. Стига да имаше кураж, щеше да иде и да ги получи. Пое си въздух и ръцете му се успокоиха. Хайде, по-смело!

Коленете му трепереха, но той успя да стигне вратата. Тръгна по коридора, мина покрай няколко стаи. Осмата врата вдясно. Затаи дъх и почука.

Изминаха няколко секунди. Тари Рос наблюдава-ше тъмния коридор през слънчевите- очила, но не даше нищо.

- Да - обади се някой отвътре, на педя от вра-

та 1 Тук е Алфред.

Смешно име, помисли си той. Кой ли го бе измислил?

Вратата нзскърца и над късата верига надникна

едно лице. Вратата се затвори, после се отвори широко. Алфред влезе.

- Добро утро! - каза сърдечно Вини Козо. -

Искаш ли каф”е?

- Не съм дошъл да пия кафе - отсече Алфред.

Остави куфарчето на леглото и се втренчи в Козо.

Винаги си нервен. Защо не се отпуснеш? Няма

как да те хванат.

Млъкни, Козо! Къде са парите?

Вини посочи една кожена чанта. Спря да се усмихва.

- Говори. Алфред.

Пак му се пригадн, но тон се овладя. Гледаше в обувките си. Сърцето му бумтеше като полудяло.

- Вашият човек, Макдиър, вече е получил един

милион. Приготвили са му още един. Предал е цял

куп документи на фирмата Бендини” и твърди, че

разполага с още десет хиляди.

Коремът го присви и той седна на ръба на леглото. Свали очилата си.

Продължавай! - заповяда Козо.

През последната половин година Макдиър е раз

говарял с нашите доста често. Ще свидетелствува на

процесите, после ще се скрие и ще бъде под закри

лата на правителството. Заедно с жена си.

Къде са другите документи?

Нямам представа. Той не казва. Но ги е при-

- Казвай, кучи сине! Казвай какво иска Козо!

Вини метна чантата на леглото. Алфред я отвори,

а после отвори и дипломатическото си куфарче. С разтреперани ръце се нахвърли върху пачките банкноти.

- Двеста хиляди ли са? - попита отчаяно.

Вини се усмихна.

- Така сме се споразумели, Алфред. Ще имам д

Друга задача за теб след половин месец,

А, без мен, Козо! Вече не мога.

354

355

г

Затвори дипломатическото куфарче и се спусна към вратата. Спря и се опита да се овладее.

Какво ще правите с Макдиър? - попита той,

като гледаше вратата.

Ти какво мислиш, Алфред?

Той прехапа устна, стисна куфарчето и излезе от стаята. Вини се усмихна и заключи вратата. Извади една картичка от джоба си и набра домашния номер на Лу Лазаров в Чикаго.

Тари Рос вървеше уплашен до смърт по коридора. Почти не виждаше през тъмните очила. Бе подминал седем врати и бе стигнал, кажи-речи, до асансьора, когато от мрака се протегна огромна ръка и го дръпна в някаква стая. Зашлеви го силно, а някой друг го цапардоса с юмрук в корема. После по носа. Тари Рос се просна на пода, замаян и окървавен. Куфарчето бе изпразнено върху леглото.

Хвърлиха го на един стол и запалиха лампите. Пред Тари Рос стояха трима агенти от ФБР, негови колеги. Директорът на Бюрото Войлс се приближи, клатейки глава в недоумение. Агентът с огромните точни ръце стоеше съвсем наблизо, за да го удари пак. Друг агент броеше парите.

Войлс се наведе над лицето му.

- Ти си предател, Рос. Пачавра. Не мога да го

повярвам.

Рос прехапа устни и захълца.

- Кой е този човек? - попита Войлс настойчиво.

Рос захлипа още по-силно. Не отговори.

Войлс замахна силно и го удари по лявото слепоочие. Той извика от болка.

Кой е този човек? Отговаряй!

Вини Козо - процеди Рос през хлиповете.

- Знам, че е Козо! Проклет да си! Знам! Но ти

какво му каза?

От очите на Рос се стичаха сълзи, носът му кървеше. Агентът се тресеше и гърчеше, беше тъжна гледка. Не отговаряше на въпросите.

Войлс го удряше отново и отново.

- Казвай, кучи сине! Казвай какво иска Козо!

Халоса го пак. Рос се преви надве, главата му паД-

на върху коленете. Той спря да плаче.

- Двеста хиляди долара - съобщи единият агент.

Войлс се сниши на едно коляно и почти прошепна на Рос:

- За Макдиър ли е, Рос? Моля те, моля те, кажи,

че не е за Макдиър. Кажи, Тари, кажи де!

Тари подпря лакти на коленете си и загледа пода. От коса му капеше кръв, която образуваше локвичка върху килима. С теб е свършено - каза си той. - Няма да си прибереш парите. Не ти мърда затворът. Ти се опозори. Осра се, с теб е свършено. Какво ще спечелиш, ако запазиш тайната? Край, Тари!”

Войлс го молеше тихо. Лайнар такъв, няма ли да кажеш?

- Моля те, кажи, че не е за Макдиър! Тари, мо

ля те, кажи де!

Тари Рос се изправи и си избърса очите с пръсти. Пое си дълбоко дъх. Прокашля се. Прехапа устна, погледна Войлс право в очите и кимна.

Девашър нямаше време за асансьора. Изтича по стълбите до четвъртия етаж, при най-големия от кабинетите и нахълта при Лок. Половината съдружници бяха вътре. Лок, Ламбърт, Милиган, Макнайт, Дънбар, Дентън, Лосън, Банахън, Крюгър, Уелч и Шоц. Бяха повикани и останалите.

Всички бяха поуплашени. Девашър седна на председателското място, другите се настаниха около заседателната маса.

Но

- И така, приятели. Още не сме стигнали дотам

да си вдигаме чуковете и да офейкваме в Бразилия.

Поне засега. Тази сутрин бе потвърдено, че той се е

раздрънкал пред агентите на ФБР, че те са му пла

тили един милион в брой и са му обещали още един

милион, защото се е сдобил с някои документи, за коя

то се смята, че ще решат всичко. Казаха ни го на

право от Федералното бюро. Докато разговаряме, Ла-:

заров пътува със самолет, води цяла армия, още не

е станало най-лошото. Според нашия източник - ви

сокопоставен агент - Макдиър притежава около де

сет хиляди документа и е готов да им ги предостави.

засега им е предал съвсем малко. Така поне. смя-

таме. Очевидно сме се усетили навреме. Ако го спрем, няма страшно. Казвам го, макар че ония от ФБР ве-Че са получили някои документи. Ала по всичко ли-

356

357

чи, че не разполагат с достатъчно, иначе щяха да са тук със съдебни постановления за обиск.

Девашър бе в центъра на вниманието. Това му до

ставяше огромно удоволствие. Говореше с покровител

ствена усмивка и оглеждаше едно по едно разтрево-,;

жените лица. -,

- Къде е Макдиър?

Обади се Милиган:

В кабинета си, Току-що говорих с него. Не по

дозира нищо.

Чудесно. След три часа заминава за Големия

Кайман. Така ли е, Ламбърт?

Точно така. Около обед.

Самолетът никога няма да пристигне, приятели.

Пилотът ще кацне в Ню Орлиънс, за да изпълни ед

на задача, после ще излети към острова. След като

о летял около половин час над залива, малката точи-

ца на самолета ще изчезне от радара. Завинаги. Остан

ките ще се разпръснат върху петдесет квадратни мет

ра и телата никога няма да бъдат открити. Тъжно е,

но нямаме избор.

Самолетът на фирмата ли? - попита Дентън.

Да, момчето ми. Ще вн купим друга играчка.

Много неща все още не са потвърдени, Дева

шър - намеси се Лок. - Документите, които прите

жават, по всяка вероятност са безвредни. Преди че

тири дни ти смяташе, че Макдиър е извадил копия

на някои от секретните папки на Ейвъри. Какво уста

нови?

- Проучиха папките в Чикаго. Да, в тях има до

ста изобличителни материали, които обаче не са до

статъчно, та ФБР да предприеме нещо. Няма да стиг

нат дори за една присъда. Вие, момчета, знаете, че

опасните материали са на острова. И, разбира се, в

сутерена. А там не може да припари никой. Прове

рихме папките във вилата. Всички са си на мястото.

Това не задоволи Лок.

Тогава откъде са дошли десетте хиляди доку

мента?

Ти само предполагаш, че Макдиър се е добрал

до десет хиляди документа. Аз доста се съмнявам. Не

забравяй, че младокът иска да получи още един ми

лион, преди да офейка. Сигурно ги баламосва и се

358

опитва Да се докопа до още материали. Ако имаше десет хиляди документа, защо ги нямат вече и агентите от Федералното бюро?

Тогава от какво се страхуваме? - вметна Лам-

От неизвестността, Оли. Не знаем какво прите

жава Макдиър, знаем само, че вече е получил един

милион долара. Не е глупак и ако го оставим на ми

ра, може да се докопа до нещо. Лазаров нареди да

го очистим по време на полета.

Един служител новак няма как да се добере до

толкова изобличителни документи н да ги преснима -

отсече Крюгър и огледа колегите си, за да получи

тяхното одобрение.

Някои кимнаха към него, смръщени.

Защо пристига Лазаров? - поинтересува се Дън-

бар, специалистът по недвижими имоти.

Глупав въпрос - сряза го Девашър и се огле

да да види кой го е задал. - Първо трябва да се по

грижим за Макдиър. Да се надяваме, че не е напако

стил много. После трябва да огледаме внимателно

клона и да направим необходимите промени.

Лок се изправи и спря погледа си на Оливър Ламбърт.

- Виж Макдиър да се качи на самолета.

Тарънс, Аклин и Лейни слушаха смаяни телефона върху бюрото. Войлс обясняваше от Вашингтон какво точно се е случило. Щял да тръгне за Мемфис до един час. Беше направо отчаян.

Трябва да го приберете, Тарънс. И то час по-

скоро. Козо не подозира, че знаем за Тари Рос, но

Рос му е казал, че Макдиър ще ни предаде докумен

тите всеки момент. Трябва да го приберете. Веднага!

Знаете ли къде е?

В кабинета си - каза Тарънс.

Добре. Чудесно. Доведете го при вас. Ще бъда

там след два часа. Искам да говоря с него. Довиж

дане.

Тарънс натисна бутона на телефонния апарат, после избра някакъв номер.

- На кого се обаждаш? - попита Аклин.

359

В адвокатската кантора Бендини, Ламбърт н у

Лок”. Щ

Уейн, да не си луд! - извика Лейни.

Само слушай.

Обади се телефонистката.

Мич Макдиър, ако обичате - рече Тарънс.

Един момент - отговори тя.

След това се обади секретарката:

Кабинетът на господин Макдиър.

Трябва да говоря с Мичъл Макдиър.

Съжалявам, сър. Има среща.

Слушайте, млада госпожо, обажда се съдията

Хенри Хюго. Той трябваше да бъде в съдебната зала

преди четвърт час. Чакаме го. Не търпи отлагане.

Не виждам да е отбелязано в календара му за

тази сутрин.

- Вие ли записвате срещите му?

- Да, сър.

- Тогава пропускът е ваш. Сега го извикайте на

телефона.

Нина изтича през коридора и влезе в кабинета на

Макдиър.

- Мич, обажда се някой си Хюго, съдия. Казва, че

е трябвало да бъдете в съдебната зала. Я му се оба

дете.

Мич скочи и грабна слушалката. Беше пребледнял.

Да - каза той.

Господин Макдиър - рече Тарънс. - Обажда се

съдията Хюго. Закъсняхте за делото. Идвайте веднага!

- Да, господин съдия!

Мич грабна сакото и дипломатическото си куфарче и погледна намръщен Нина.

- Съжалявам - каза тя. - Не е вписано в кален

дара.

Мич притича през коридора, спусна се по стълбите, покрай пропуска и излезе навън. Хукна по Фрън Стрийт до авеню Юниън и влетя в преддверието на някогашната борса за памук. От авеню Юниън зави на изток и затича към Мид Америка Мол.

В някои градове може и да е обичайно да видиш добре облечен млад мъж с дипломатическо куфарче

360

който търчи като попарен. Но не и в Мемфис. Хора-тл го забелязваха.

Скри се зад един павилион за плодове и си пое дъх. Не видя някой да тича след него. Изяде една ябълка. Ако опреше до надбягване, се надяваше да го гони Тони Двутонния.

Никога не бе имал високо мнение за Уейн Тарънс. Корейският магазин за обувки беше пълен провал. Ресторантът за пържени пилета на Големия Кайман също бе тъпотия. Тетрадката му за клана Моролто би отегчила и някое хлапе. Но хрумването му за парола в случай на опасност, за предупреждение в смисъл: Не задавай въпроси, ами бягай, за да отървеш кожата”, бе блестящо. От един месец Мич знаеше, че ако се обади съдията Хюго, трябва да тича презгла-ва накъдето му видят очите. Значи се е случило нещо лошо и ония приятелчета от петия етаж му готвят капан. Къде ли е Аби, помисли си Мич.

По авеню Юниън вървяха няколко двойки. Трябваше му оживен тротоар, а наоколо нямаше хора. Погледна кръстовището на Фрънт Стрийт и Юниън и не видя нищо подозрително. След две пресечки в източна посока влезе небрежно във фоайето на хотел Пи-боди” и затърси телефон. На мецанина, който гледаше към фоайето, в малкия коридор пред мъжката тоалетна намери автомат. Избра номера на мемфиския клон на ФБР.

- Уейн Тарънс, ако обичате. Спешно е. Обажда се

Мич Макдиър.

Тарънс вдигна слушалката само след секунди.

Мич, къде си?

Е, Тарънс, какво става?

Къде си?

Извън сградата съм, съдия Хюго. Засега съм Б

безопасност. Какво се е случило?

Мич, на всяка цена ела тук.

Няма да ходя никъде, Тарънс. Няма да напра

вя нищо, докато не ми кажеш какво се е случило.

Ами имаме малък проблем. Един се е раздрън

кал. Трябва …

- Раздрънкал, ли каза, Тарънс? И това ако е ма-Лъ проблем! Говори, Тарънс, иначе ще затворя и ще

361

има да ме търсите. Засякъл си откъде се обаждам,!

нали, Таръцс? Затварям. 1

- Не! Слушай, Мич. Те знаят. Знаят, че сме раз-1

говаряли,знаят за парите и за папките.

Последва дълга пауза. . 1

Някой се бил раздрънкал! И таз добра! Казвай

бързо какво е станало.

Много ни е мъчно, Мич, знай, че ни е много

мъчно. Войлс е смазан. Един от висшите ни служи

тели е продал информацията. Заловихме го тази сут

рин в хотел във Вашингтон. Платили са му двеста хи

ляди, за да им каже за теб. Просто сме отчаяни, Мич.

О, трогнат съм. Какво да правя сега, Тарънс?

Сигурно искаш да изприпкам при теб и да седнем да

се утешаваме взаимно.

- Войлс ще дойде по обед. Пристига със самолет

заедно с главните си помощници. Иска да се срещне

с тебе. Ще те измъкнем от града.

- Така. Очаквате да се втурна във вашите обя

тия, за да ме закриляте. Ти си кретен, Тарънс. И Войлс

е кретен. Всички сте кретени. А аз съм кръгъл глу

пак, че ви се доверих. Засичаш ли откъде се обаждам,

Таръис?

- Не!

Лъжеш. Затварям, Тарънс. Стой там, ще ти се

обадя след половин час от друг телефон.

Не! Мич, слушай! С теб е свършено, ако не дой

деш тук.

Довиждане, Уейн. Чакай на телефона.

Мич окачи слушалката и се огледа. Отиде при една мраморна колона и надникна към фоайето долу. В шадравана плуваха патици. На бара нямаше никой. На една маса седяха богати стари дами, които пиеха чай и клюкарствуваха. Пред регистратурата имаше само един гост на хотела.

Внезапно Скандинавеца се подаде иззад едно дръвче в голяма саксия и го погледна.

- Там горе! - извика той през фоайето на чове

ка с него.

Двамата не изпускаха Мич от очи, погледнаха и стълбището към мецанина. Барманът се извърна нагоре, после към Скандинавега и приятеля му. Старите дами наблюдаваха, без да продумват.

за?

- Извикайте полиция! - изкрещя Мич и се дръп

на от перилата.

Двамата мъже се втурнаха през фоайето и хукнаха нагоре по стълбите. Барманът не помръдна. Дамите седяха като вкаменени.

По стълбите се чуха тежки стъпки. Мич седна на перилото, пусна дипломатическото куфарче, прекрачи парапета, поизчака и от шест метра скочи на килима във фоайето. Падна тежко, но успя да се задържи на крака. Прониза го болка. Коляното, което бе наранил на един футболен мач, го присви, но не се огъна.

Зад него до асансьорите имаше малък павилион за мъжка мода, на витрината бяха изложени вратовръзки и най-новите модели на Ралф Лорън. Мич влезе, куцукайки. Зад щанда търпеливо чакаше младеж на не повече от деветнадесет години. Нямаше клиенти. Външната врата водеше към авеню Юниън.

- Вратата заключена ли е? - попита Мич спо

койно.

- Да, сър.

- Искаш ли да спечелиш хиляда долара в брой.

Не те забърквам в нищо незаконно.

Мич бързо отброи десет банкноти от сто долара и ги метна върху щанда.

- Да, разбира се. Защо не?

— Няма нищо незаконно, нали разбра? Честна дума! Не бих ти причинил неприятности. Отключи и когато след двадесет секунди дотичат двама мъже, кажи им, че съм излязъл през задната врата и съм се метнал на едно такси.

Младежът се усмихна още по-весело и прибра парите.

Няма проблеми.

Къде е пробната?

Ето там, сър, при склада.

Отключи вратата - рече Мич, нахълта в проб

ната и седна.

Разтърка коленете и глезените си. Продавачът под-Реждаше вратовръзките, когато Скандинавеца и другият се втурнаха през вратата откъм фоайето.

Добро утро - каза той бодро.

Да си видял един да притичва оттук? Среден на

РЪСТ, в тъмносив костюм п червена вратовръзка?

Да, сър. Току-що изхвърча през онази врата

се качи на едно такси.

На такси ли? По дяволите!

Вратата се отвори и се затвори, в павилиона стана тихо. Момчето отиде при рафта за обувки до склада.

- Отидоха си, господине.

Мич продължаваше да разтрива коленете си.

Иди на вратата. Кажи ми, ако ги видиш.

След две минути продавачът се върна.

Няма ги.

Мич все още седеше и се усмихваше, загледан във вратата.

- Чудесно. Дай ми едно от онези ръждивозелени

якета петдесет и втори размер и бели обувки от елено

ва кожа. Донеси ми ги, ако обичаш. И продължавай

да наблюдаваш.

- Да, сър.

Продавачът започна да си подсвнрква и отиде да вземе якето и обувките, после ги мушна под вратата на пробната. Мич си махна вратовръзката и бързо се преоблече. Отново седна.

Колко ти дължа? - попита от пробната.

Чакайте да видим. Петстотин долара.

Добре. Поръчай ми такси и ме извикай, щом

дойде.

Тарънс крачеше като бесен около бюрото. Бяха засекли, че Мич се е обадил от хотел Пибоди”, но Лейни бе отишъл твърде късно. Вече се бе върнал и седеше притеснен до Аклин. Четиридесет минути след първото обаждане по вътрешната уредба прогърмя гласът на секретарката.

Господин Тарънс! Обажда се Макдиър.

Тарънс се хвърли към телефона.

Къде си?

В града. Но не за дълго.

Слушай, Мич, в този град няма да оцелееш и

два дни, ако си сам. Ще докарат тук достатъчно гла

ворези, за да започнат поредната война. Остави да ти

помогнем.

Не знам, Тарънс. По някаква причина точно се-

364

га ви нямам доверие. И аз не знам защо. Имам лошо предчувствие.

Моля те, Мич! Не прави тази грешка.

Сигурно искаш да повярвам, че вие ще ме за

криляте до гроб. Не ме разсмивай, Тарънс! Сключих

сделка с ФБР и насмалко да ми теглят куршума на

право в кабинета. Страшно ме закриляте, няма що!

Тарънс дишаше шумно в слушалката. Последва дълга пауза.

Ами документите? Платихме ти за тях цял ми

лион.

Ти не си добре, Тарънс. Платихте ми един ми

лион за чистите папки. Получихте ги, а аз си взех ми

лиона. Е, да, това е само част от сделката. Защитата

също влизаше в нея.

Дай ни тия проклети папки, Мич. Криете ги ня

къде наблизо, каза ми. Ако искаш, бягай, но остави

папките.

А, няма да стане, Тарънс. Мога да офейкам, друг

въпрос е дали хората на Моролто ще ме преследват.

Ако не се доберете до папките, няма да получите и

заповеди за арест. В случай че хората на Моролто не

бъдат подведени под съдебна отговорност, при по-го

лям късмет, току-виж, забравят за мен. Изкарах им

ангелите, но не съм им навредил кой знае колко. Тъй

де, не е изключено някой ден пак да ме вземат при

тях.

Едва ли си вярваш! Няма да мирясат, докато

не те спипат. Ако не получим досиетата, и ние ще те

подгоним. Такава е истината, Мич.

Тогава ще заложа на Моролто. Ако вие ме от

криете първи, знам как да действувам. Не ви завиж

дам.

Ти си се побъркал, Мич. Кръгъл глупак си, ако

си въобразяваш, че можеш да си вземеш милиона и

Да се изпариш. И в пустинята ще пратят по петите ти

главорези с камили. Не го прави, Мич!

- Довиждане, Уейн. Много здраве от Рей.

Линията прекъсна. Тарънс грабна апарата и го за-

покити към стената.

Мич погледна часовника върху стената на лети-то. Избра друг телефонен номер. Обади се Тами. Здравей, сладурче! Извинявай, ако те будя.

.365

Не се тревожи, и без това не мога да заспя на

този диван. Какво има?

Хич не ме питай! Здравата сме загазили. Взе

ми молив и слушай внимателно. Нямам нито секун

да за губене. Бягам, а те са по петите ми.

Казвай бързо!

Първо, обади се на Аби у родителите й. Кажи

й да зареже всичко и да напусне града. Няма вре

ме да целуне майка си за сбогом, нито да взема ба

гаж. Още щом затвори телефона, да се качва на ко

лата и да отпрашва. И да не се обръща. Да иде по

шосе 55 в Хънтингтън, щата Западна Виржиния, и

после право на летището. Да вземе самолета от Хън

тингтън за Мобийл. В Мобийл да наеме кола и да

поеме към Гълф Шорс, оттам на изток към Пердидо

Бийч. Да се регистрира в хотел Пердидо Бийч Хил-

тън” с името Рейчъл Джеймс. И да чака. Записа ли?

- Да.

Второ. Трябва да идеш със самолет в Мемфис.з

Обадих се на Док, но паспортите и другото не са го-!

тови. Наругах го, все едно че говоря на стената. Обе

ща да работи цялата нощ и до сутринта да е готов,

Аз ннма да съм тук, затова иди да прибереш доку-

ментите.

Да, сър.

Трето. Пак вземи самолета н се върни в апар-

тамента в Нашвнл. Чакай на телефона. Да не си

мръднала от него.

Дадено.

Четвърто. Обади се на Ейбанкс,

Добре. И къде ще идеш?

Ще дойда в Нашвил, но не съм сигурен когз.

Сега се налага да тръгвам. Слушай, Тами, кажи на

Аби, че може да й коства живота, ако не избяга. Вед

нага да бяга, незабавно, чу ли?

Разбрано, шефе.

Мич забърза към изход 22 и се качи на самолет на компанията Делта”, излиташ, за Снискнати в десет и четири минути. Стискаше списание, натъпкано с еднопосочни билети, всичките платени с чек: един до Тълса с полет на компанията Американ”, излитащ в десет и четиридесет, на името на Мич Макдиър; един до Чикаго с полет на Нортуест” в десет часа и пет-

366

надесет минути, купен на името на Мичъл Макдиър; един до Далас с полет на Юнайтед” за десет и половина, купен на името на Мичъл Макдиър, и един до Дтланта за полет на Делта” в единадесет и десет, купен пак на името на Мичъл Макдиър.

Билетът до Синсинати бе платен в брой на името на Сам Форчън.

Лазаров влезе в кабинета на четвъртия етаж и всички наведоха глави. Девашър го загледа като изплашен, току-що напердашен малчуган. Съдружниците се вторачиха във връзките на обувките си и се опитаха да потулят страха.

- Не можем да го намерим - обясни Девашър.

Лазаров не бе от онези, които крещят и ругаят.

Много се гордееше, че каквото и да става, запазва самообладание.

- И какво, просто е станал и е излязъл? - попи

та той спокойно.

Не последва отговор, пък и не бе нужен.

Добре, Девашър, ето какво смятам да правим.

Прати всичките си хора на летището. Проверете вся

ка авиокомпания. Къде е колата му?

На паркинга.

Чудесно. Значи е тръгнал пеша. Напуснал е ва

шата малка крепост пеша. Това много ще се хареса

на Джоуи. Проверете всички компании, които дават

коли под наем. Колко съдружници присъствуват тук?

Шестнадесет.

Разпределете ги по двойки и ги пратете на ле

тищата в Маями, Ню Орлиъис, Хюстън, Атланта, Чи

каго, Лос Аижелос, Сан Франсиско и Ню Йорк. Да

обиколят чакалните. Направо да живеят там. Да се

хранят в ресторантите. Да наблюдават хората, пъту

ващи за чужбина. Утре ще изпратим подкрепления.

Вие, уважаеми джентълмени, го познавате добре, тъй

че се налага да го намерите. Задачата е сложна, но

нямаме друг избор. Ще ви отворим малко работа. И

колкото и да ми е неприятно да ви го съобщя, тези

часове няма да ви се плащат… А къде е жена му?

В Дейнсбъро, щата Кентъки. При родителите си.

Доведете я. Не й правете нищо, само я доведете,

367

Да започнем ли да унищожаваме документи? -

попита Девашър.

Ще изчакаме двадесет и четири часа. Изпрате

те някого на Големия Кайман и унищожете папките

там. И побързай, Девашър.

Кабинетът се изпразни.

Войлс сновеше край бюрото на Тарънс и крещеше заповеди. Десетина лейтенанти записваха командите му.

— Отценете летището. Проверете пътуващите по всички линии. Съобщете на нашите хора във всички големи градове. Свържете се с митниците. Имаме ли негова снимка?

Не можем да намерим, сър.

Намерете, и то бързо. До довечера трябва да я

разпратите до всички бюра на ФБР и всички митни

ци. Тръгнал да бяга! Какъв глупак!

35

АВТОБУСЪТ ПОТЕГЛИ от Бирмингам малко преди два часа следобед в сряда. Рей бе седнал най-отзад и наблюдаваше всеки, който се качва и се намества на седалките. Бе облечен спортно. Бе взел такси до една търговска улица в Бирмингам и за половин час си бе купил прани дънки, карирана спортна риза с къс ръкав и чифт червено-бели маратонки. Бе изял една лица и се бе подстригал канадска ливада. Бе с големи тъмни очила н кафеникав каскет.

До него седеше ниска и дебела, мургава тъмнокожа жена.

Усмихна й се.

- От къде сте? - попита на испански.

Лицето й разцъфна от нескрита радост, от широката усмивка се показаха малкото зъби в устата й.

- Мех!со - каза тя ггрдо. - НзЬ!а езрапо!? - по

пита го на драго сърце.

- 5!.

Два часа, докато автобусът пътуваше към Монтго-мъри, си бъбриха на испански. От време на време же-

ЗГ?

пата трябваше да повтаря какво му е казала, но Рей бе приятно изненадан от себе си. Осем години не бе говорил испански и естествено, го бе позабравил.

Специалните агенти Дженкинс и Джоунс го следваха зад автобуса с додж. Дженкпнс караше, а Джоунс спеше. Бе им станало скучно десет минути, след като излязоха от Ноксвил. Бяха им казали, че е рутинно наблюдение. Не било страшно, и да го изгубели. Но все пак да не го изпускали.

Полетът от Хънтингтън до Атланта беше след два часа. Аби седеше в един отдалечен ъгъл на тъмната чакалня и наблюдаваше. Само наблюдаваше. На стола отстрани бе оставила сака. Въпреки категоричните указания си бе взела четка за зъби, тоалетни принадлежности и малко дрехи. Бе написала и бележка на родителите си, че се налага да отскочи до Мемфис, за да види Мич, че всичко е наред и да не се безпокоят. Не се докосваше до кафето, само наблюдаваше пристигащите и заминаващите.

Не знаеше дали Мич е жив или мъртав. Тами н бе казала, че бил изплашен до смърт, но се владеел. Както винаги. Щял да замине със самолет за Нашвил, а тя, Тами, за Мемфис. Било доста сложно, но била сигурна, че Мич е наясно какво върши. Обясни на Аби да иде в Пердидо Бийч и да чака.

Аби не бе чувала никога за Пердидо Бийч. С положителност знаеше, че и Мич не е ходил там.

Чакалнята й действуваше на нервите. На всеки десет минути някой пиян бизнесмен се приближаваше и се хвърляше да я ухажва. Тя го отпращаше.

След два часа се качи на самолета. Мястото й бе До пътеката. Затегна колана и се отпусна. И в този миг я видя.

Бе много руса, с високи скули и квадратна, почти мъжка челюст, но въпреки това изглеждаше силна и привлекателна. Аби бе мяркала и преди това лице. Само отчасти, защото очите на жената, както и по-Рано. не се виждаха. Тя хвърли поглед към Аби, по-Сле, докато минаваше край нея, се извърна и се от-прави към мястото си някъде по-назад.

Барчето ..Шипрек”! Блондинката в барчето Шип-Рек”. Блондинката, която се мъчеше да чуе какво си

369

“АТА

говорят с Мич и Ейбанкс. Онези я бяха открили. Д щом бяха открили нея, къде ли бе Мич? Какво ли му бяха направили? Спомни си как два часа е карала от Дейнсбъро до Хънтингтън по лъкатушния планински път. Бе натискала газта до дупка. Нямаше начин да са я проследили.

Самолетът излезе на пистата и след минута се извиси и се отправи към Атланта.

За втори път от три седмици Аби гледаше от илю-минатора потъналата в здрач Атланта. Заедно с блондинката. След половинчасов престой самолетът продължи за Мобийл.

От Синсинати Мич хвана самолета за Нашвил. Пристигна в шест вечерта в сряда, дълго след затварянето на банките. Намери в указателя адреса на бюро за камиони под наем и си поръча такси.

Нае камион от по-малките модели. Плати в брой, но за гаранция трябваше да покаже шофьорската си книжка и кредитната карта. Ако Девашър го откриеше в бюро за камиони под наем в Нашвил, значи така му е било писано. Купи двадесет големи кашона и се отправи към апартамента.

Не бе хапвал от вторник вечерта, но му провър-вя. Та ми бе оставила кесия пуканки и две бири. Нахвърли им се като невидял. В осем вечерта се обади за пръв път в хотел Пердидо Бийч Хилтън”. Потърси Лий Стивънс. Не бил пристигнал, отговори жената на регистратурата. Той се пзлегна на пода в кабинета и се запита какво ли се е случило с Аби. Ами ако е мъртва в Кентъки, а той не знае! Не можеше да се обади.

Диванът бе разтегнат, евтините чаршафи висяха чак до пода. Тами не бе къщовница. Мич погледна малкото временно легло и се сети за Аби. Само преди пет нощи се бяха любили на него до премала. Надяваше се, че сега жена му е в самолета. И е сама. В спалнята седна върху неразтворения кашон с видеокамерата и огледа с възхищение документите, изпълнили цялата стая. Бяха подредени върху килима на две безупречни купчини: Банки на Каймаковит острови” и Фирми на Каймановите острови”. ВърУ всяка купчина имаше жълт бележник с името на коМ-

370

панията, после следваха страници с дати и описи. И имена на хора!

Дори Тарънс би могъл да направи истинска сензация с тези документи. Съдебните власти, които ре-щават дали делото може да се изпрати в съда, направо шяха да ги излапат. Главният прокурор на САЩ щеше да свика пресконференция. А на процесите съдебните заседатели щяха да издават присъда след присъда.

Специалният агент Дженкннс се прозя над телефонната слушалка и набра номера на бюрото в Мемфис. Не бе спал цяло денонощие. Джоунс хъркаше в колата.

ФБР - обади се някакъв мъж.

Кой е? - попита Дженкинс. Обичайната про

верка.

Аклин.

Здрасти, Рик, обажда се Дженкинс. Ние…

- Дженкинс! Къде се загуби? Чакай!

Дженкинс спря да се прозява и огледа автогара

та. Някой изкрещя като бесен в слушалката:

Дженкинс! Къде си?

Беше Уейн Тарънс.

На автогарата в Мобийл. Изгубихме го.

— Какво? Как така го изгубихте?

Дженкинс изведнъж се разсъни и се наведе над телефона.

Чакай малко, Уейн. Инструкцията беше да го

следим осем часа и да видим къде отива. Нали каза,

че е рутинно наблюдение.

Ама как така сте го изгубили!

Уейн, не ни беше наредено да го следим до края

на живота му. Казахте осем часа, Уейн. Ние го сле

дихме двадесет часа, после го изтървахме. Какво тол

кова е станало!

Защо не се обадихте?

Търсихме ви два пъти. От Бирмингам и Монтго-

“ърн. И двата пъти даваше заето. Какво има, Уейн?

” Един момент.

А Дженкинс стисна слушалката по-здраво и зачака. Лоадц се някой друг: Ало, Дженкинс?

371

- Да.

- Обажда се директорът на ФБР Войлс. Какво, по

дяволите, се е случило?

Дъхът на Дженкинс секна, той се огледа изплашен

наоколо.

Сър, загубихме го. Следвахме го двадесет часа

и когато слезе от автобуса тук, в Мобийл, се сля с

тълпата. . ;

Чудесно, моето момче. Преди колко време?

Двадесет минути.

Слушай сега. Трябва на всяка цена да го на

мерим. Брат му ни взе парите и дим да го няма. Свър

жете се с нашите в Мобийл. Представете се и обяс

нете, че един избягал убиец е на свобода в града. Си

гурно са си окачили на стената името и снимката на

Рей Макдиър. Майка му живее в Панама Сити Бийч,

вдигнете на крак всичките ни местни служители от

там до Мобийл. Пращам ви подкрепления.

Слушам. Съжалявам, сър. Не ни беше нареде

но да го следим вечно.

Ще го обсъдим по-късно …

В десет часа Мич се обади за втори път в Пер-дидо Бийч Хилтън”. Потърси Рейчъл Джеймс. Не била пристигнала. Потърси и Лий Стивънс. Един момент, каза жената на регистратурата. Мич седна на пода и зачака напрегнато. Свързаха го с хотелската стая. Телефонът иззвъня десетина пъти и накрая някой все пак вдигна.

- Да - каза бързо.

- Лий? - попита Мич. -

Кратка пауза.

- Да.

- Обажда се Мич. Честито.

Рей се просна на леглото и затвори очи.

- Толкова лесно беше, Мич. Как го направи?

Ще ти кажа, когато имаме време. Точно сега до

ста хора се чудят как да ме пратят на оня свят. Мен

и Аби. Бягаме.

Кой, Мич?

Трябват ни десет часа, за да ти разкажа само

началото. Запиши един номер - 615-889-4380.

Не е в Мемфис.

372

Не, в -Нашвил е. Намирам се в апартамент, кой

то служи за команден пункт. Запомни номера наизуст,

дко ме няма, ще се обади момиче на име Тами.

Тами ли?

Историята е дълга. Прави каквото ти казвам. По

някое време нощес Аби ще се регистрира в хотела под

името Рейчъл Джеймс. Ще дойде с кола под наем.

Тя ще дойде тук?

Слушай, Рей. Ония главорези са по петите ни,

но ние сме едни гърди пред тях.

Пред кого?

Пред мафията. И ФБР.

Само пред тях ли?

Надявам се. Слушай сега. Не е изключено да

следят Аби. Трябва да я намериш, да я държиш под

око и да си сигурен, че няма опашка.

А ако има?

Обади ми се и тогава ще говорим,

Няма проблеми.

Не говори по този телефон, освен когато се обаж

даш на номера, който ти дадох. Не бива да сме мно

гословни.

Имам няколко въпроса, братле.

Аз имам отговорите, но не сега. Погрижи се за

жена ми и звънни, когато пристигне.

Разбира се. Благодаря ти, Мич.

АсНоз.

Един час по-късно Аби зави от магистралата към извитата автомобилна алея на Хилтън”. Паркира колата с регистрационни номера на щата Алабама и отиде припряно при входа. Поспря се, погледна назад и влезе в хотела.

След две минути под верандата, зад хотелските камионетки спря жълто такси с регистрация на Мобийл. Рей го забеляза. Жената на задната седалка се бе навела и говореше с шофьора. Изчакаха малко. Тя изва-Ди парн от портмонето си и му плати. Слезе и почака таксито да се отдалечи. Беше блондинка, това беше първото, което биеше на очи. Бе много стройна, във впити черни кадифени панталони. И с тъмни очила, кето изглеждаше странно, з г. що то наближаваше сред-

373

нощ. Приближи се плахо до входа, почака и влезе. не я изпускаше от поглед. Слезе във фоайето.

Блондинката отиде при единствения служител на

регистрацията.

- Стая с едно легло, ако обичате - каза тя.

Служителят й подаде регистрационната карта. Блон

динката написа името си и попита:

- Как се казва жената, която отседна в хотела пре-:

ди мен? Струва ми се, че ми е стара приятелка.

Служителят прелисти регистрационните карти.

Рейчъл Джеймс.

Да, тя е. Откъде е?

Дала е адрес в Мемфис - отговори мъжът.

В коя стая е? Смятам да й се обадя.

Нямаме право да даваме номерата на стаите -

обясни служителят.

Блондинката бързо извади две банкноти от двадесет долара н ги плъзна по гишето.

- Искам само да я видя.

Мъжът прибра банкнотите. ;

— Стая 622.

Жената плати в брой.

- Къде са телефонните автомати?

- Зад ъгъла - отговори служителят.

Рей се шмугна зад ъгъла и видя четири телефонни автомата. Грабна слушалката на средния и уж започна да разговаря с някого. Блондинката застана на последния телефон и се обърна с гръб към Рей. Говореше тихо. Той чуваше само откъслечни думи.

- … регистрира се … стая 622 …. Мобийл … ня

каква подкрепа … не мога . ,. един час? … да .., по

бързайте.

Жената затвори, а Рей заговори по-силно.

След десет минути на вратата на блондинката се почука. Тя скочи от леглото, грабна пистолета калибър 45 и го затъкна в кадифените панталони под ризата си. Въпреки че на вратата имаше верига, я подпря с

гръб.

Но вратата зейна и я притисна до стената. Рей се нахвърли върху блондинката, изтръгна пистолета и я просна с лице към килима. Мушна дулото на пистолета в ухото й.

- А си гъкнала, а съм ти теглил куршума.

374

Жената се отказа да се съпротивлява и затвори очи. Це каза нищо.

- Ти коя си? - попита Рей и мушна дулото по-дълбоко в ухото й.

Пак не последва отговор.

- Не мърдай и нито звук! Ясно ли е? На драго рце ще ти пръсна черепа.

Той се отпусна, както седеше на гърба й, и отвори сака й. Изсипа съдържанието на пода и намери само чифт чисти чорапи за тенис.

— Отваряй уста! - заповяда й Рей.

Тя не помръдна. Дулото отново се опря до ухото й и блондинката бавно отвори уста. Рей я запуши с чорапите, после й сложи на очите копринена нощница. Завърза краката и ръцете й с чорапогащи, сетне разкъса чаршафите на дълги ивици. Жената не помръдваше. Накрая Рей така я омота, че тя заприлича на мумия. Той я тикна под леглото.

В портмонето й имаше шестстотин долара в брой и шофьорска книжка в калъф, издадена в Илинойс. Ка-рън Адеър от Чикаго. Дата на раждане: 4 март 1962 година. Рей взе портмонето и пистолета.

В един след полунощ телефонът иззвъня. Мич още не спеше. Бе затънал до гърло в банкови сметки. В страхотни банкови сметки. Донемайкъде изобличителни.

Ало - отговори той предпазливо.

Командният пункт ли е?

До гласа се чуваше някакъв джукбокс.

Къде си,Рей?

В една кръчма, Флорарама”. Точно на шосето.

Къде е Аби?

В колата. Всичко е наред.

Мич си отдъхна и се усмихна. Продължи да слуша.

Наложи се да напуснем хотела. Една жена сле

деше Аби. Същата, която сте видели в барчето на Кай-

мановите острови. Аби се помъчи да ми обясни всич-

К0- Жената я следяла целия ден, довтаса и в хотела.

Погрижих се за нея и дим да ни няма.

Погрижил си се за нея ли?

Да. Мълчеше като гроб, известно време няма да

Ни се пречка. - -

375

Аби добре ли е?

Да. И двамата сме капнали от умора. Какво си

ИЗМИСЛИЛ?

Намирате се на около три часа път от Панама

Сити Бийч. Знам, че сте капнали, но трябва да се мах

нете оттам. Идете в Панама Сити Бийч, зарежете ко

лата и наемете две стаи в Холидей Ин”, Обадете ми

се, след като се настаните.

Дано знаеш какво правиш!

Вярвай ми, Рей.

- Не че не ти вярвам, но почва да ми домъчнява

за затвора.

- Няма как да се върнеш там, Рей. Ако ие се из

мъкнеш, ще бъдем мъртви.

В центъра на Нашвил таксито спря на червен светофар и Мич скочи от него, макар че краката му бяха изтръпнали и го боляха. Накуцвайки, мина през оживеното в сутрешния час кръстовище, като се промъкваше между колите.

Саутистърн Банк” се помещаваше в тридесетета-жен стъклен цилиндър и приличаше на кутия за топки за тенис. Стъклените стени бяха тъмни, почти черни. Сградата се издигаше встрани от кръстовището, сред лабиринт от асфалтирани улички, шадравани и добре поддържани тревни площи.

Мич влезе през летящата врата заедно с неколцина чиновници, които бързаха за работа. В облицованото с мрамор преддверие намери табела за разположението на службите и се качи с асансьора на третия етаж. Отвори тежка стъклена врата и се озова в просторен кръгъл кабинет. Иззад стъкленото бюро го погледна красива жена на около четиридесет години. Изобщо не му се усмихна.

Търся господин Мейсън Лейкок - каза Мич. 1

Жената посочи с ръка.

Заповядайте, седнете.

Лейкок не се бави. Появи се иззад един ъгъл, кисел като секретарката.

- С какво мога да ви услужа? - попита той носо

во.

Мич се изправи.

Искам да преведа по банков път малко пари,

Добре. Имате ли сметка в нашата банка?

376

- Да,

Как се казвате?

Сметката е анонимна.

С други думи, помисли си Мич, няма да ви се представя, господин Лейкок. Не е нужно да знаете името ми.

- Елате с мен.

Кабинетът беше без прозорци. Върху шкафа зад стъкленото бюро бяха наредени какви ли не компютри и монитори.

- Номера на сметката, ако обичате.

Мич го знаеше наизуст: 214-31-35.

Лейкок натисна компютъра и се вгледа в един от мониторите.

- Сметката е открита от Т. Хемпхил и от нея мо

гат да теглят пари само тя и един мъж със следните

физически данни: ръст около метър и осемдесет и пет,

тегло осемдесет-осемдесет и четири килограма, сини

очи, кестенява коса, възраст двадесет и пет-двадесет и

шест години. Вие отговаряте на описанието, сър. - Лей

кок не сваляше поглед от монитора. - Кои са послед

ните четири цифри от номера на социалната ви осигу

ровка?

- 8585.

Чудесно. Имате право да теглите от сметката.

Какво мога да направя за вас?

Смятам да прехвърля известна сума от една бан

ка на Големия Кайманов остров.

Лейкок се смръщи и извади от джоба си молив.

От коя?

Банка Монреал”.

Каква е сметката?

Анонимна.

Вероятно имате номера?

- 499 ДФХ 2122.

Лейкок го записа и стана.

- Ще се върна веднага.

И излезе от стаята. Минаха десет минути. Мич ба-Рабанеше по ожулените си колене и гледаше монито-Р^те зад бюрото.

Лейкок се върна със своя шеф, господин Ноукс, под-пРеДседател на банката или нещо такова. Той се пред-

377

стави, застанал зад бюрото. Двамата банкови служители бяха притеснени. Гледаха към Мич. Ноукс се обади пръв:

- Господине, върху сметката са наложени някои

ограничения. Трябва да разполагате с определена ин

формация, преди да направим превода.

Мич кимна уверено.

- Кога са внесени последните три суми и на колко

възлизат?

Наблюдаваха го съсредоточено, бяха сигурни, че не знае.

Мич отново ги каза като по вода, без да поглежда никъде.

- Трети февруари тази година, шест и половина

милиона. Четиринадесети декември миналата година,

девет милиона и двеста хиляди. И октомври миналата

година, единадесет милиона.

Лейкок и Ноукс гледаха с отворени уста данните, появили се на монитора. Ноукс успя да се усмихне, колкото да не е без никак.

Чудесно. Имате право да теглите от сметката.

Лейкок стоеше с молив в ръка.

Сър, кой все пак е номерът?

Мич се усмихна и пак кръстоса крака. - 72083.

- И каква сума смятате да преведете?

- Десет милиона долара, и то незабавно, в сметка

214-31-35 във вашата банка. Ще изчакам.

Не е нужно да чакате, господине.

Не. Ще почакам. Щом направите превода, ще ви

помоля да прехвърлите и други суми.

Ще се върнем след няколко минути. Кафе?

Не, благодаря. Имате ли вестник?

Разбира се - отговори Лейкок. - Ей на онази

маса.

Двамата излязоха бързо от кабинета, пулсът на Мич се поуспокои. Той разгърна Тенесиън”, който излизаше в Нашвил, и прехвърли три страници, докато намери кратката бележка, че от Бръши Маунтън е избягал затворник. Нямаше снимка, нито подробности. Реа и Аби бяха в безопасност в Холиден Ин” на Мира къл Стрип в Панама Сити Бийч, щата Флорида.

378

Засега не можеха да ги проследят. Поне така се надяваше Мич.

Лейкок се върна сам. Сега бе дружелюбно н-астро-ен, още малко, и да го потупа по гърба.

Преводът е направен. Парите са тук. С какво

още можем да ви услужим?

Искам да прехвърля почти цялата сума.

На колко пъти?

На три.

Нека да уточним първия превод.

Един милион долара е Коуст Нашънъл Банк” в

Пенсакола, на анонимна сметка, до която има достъп

само един човек - бяла жена, около петдесетгодишна.

Аз ше й съобщя номера.

Там имате ли стара сметка?

Не. Искам да откриете оттук.

Чудесно. А вторият превод?

Един милион долара в Дейн Кънтри Банк” в

Дейнсбъро, щата Кентъки, на някоя от сметките на Ха-

ролд или Макси-н Съдърланд. Балната е малка, но е

свързана с Юнайтед Кентъки” в Луисвил.

Ясно. А третият превод?

- Седем милиона в Дойчбанк” в Цюрих. На сметка номер 772-03 БЛ-600. Другите пари ще останат тук.

- Ще ни отнеме около час - поясни Лейкок, как

то пишеше.

- Ще ви се обадя след един час за потвърждение.

- Разбрахме се.

— Благодаря ви, господни Лейкок.

От всяка стъпка, която правеше, го болеше, но той не усещаше болката. Почти изтича надолу по ескала-тора и излезе от сградата.

На последния етаж в клона на банка Монреал” “а Големия Кайман чиновничката от службата за банкови преводи мушна компютърната разпечатка току “Д острия нос на Рандолф Осгуд. Бе отбелязала с кръгче един необичаен превод, възлизащ на десет ми-лиона долара. Необичаен, защото парите в тази смет-^а не се връщаха в Съединените щати, необичаен още затова, че отиваха в банка, с която не работеха. Ос—Уд разгледа разпечатката и се обади в Мемфис. Гос-

подин Толсън бил в отпуска по болест, съобщи му секретарката. А Нейтан Лок? - попита той. Господин Лок бил извън града. Виктор Милиган? Господин Милиган също отсъствувал.

Осгуд остави разпечатката върху купчината докуС менти. с които смяташе да се занимае на другия ден.

По целия Изумруден бряг на Флорида и Алабама, от покрайнините на Мобийл до Пенсакола, Форд Уол-тън Бийч, Дестин и Панама Сити се бе спуснала про, летна вечер. По цялото крайбрежие имаше само едно сериозно престъпление: в стаята в хотел Пердидо Бийч Хилтън” била ограбена, пребита и изнасилена някаква млада жена. Приятелят й, висок русокос мъж с подчертано скандинавски черти, я бе намерил завързана и със запушена уста в стаята й. Казваше се Арън Римър и бе от Мемфис.

Най-интересното тази нощ бе издирването на убиеца Рей Макдиър, избягал от затвора. Търсеха го в района на Мобийл. Бил забелязан на автогарата. Снимката му бе поместена на първа страница в сутрешния вестник и до десет часа се явиха трима души, потвърдили, че са го видели. Бе установено, че от Мобийл Бей е отишъл във Фоули в Алабама, а оттам - в Гълф

Шорс.

Тъй като Хилтън” е на някакви си петнадесет километра от Гълф Шорс и единственият избягал убиец се намираше недалеч от мястото, където бе извършено единственото сериозно престъпление, всички веднага си направиха съответния извод. Администраторът от нощната смяна на регистратурата в хотела даде точно описание на Рей Макдиър, а от регистрационните карти се разбра, че към девет и половина вечерта беглецът е наел стая в хотела под името Лий Стивънс. И платил в брой. По-късно в хотела се бе настанила жената, която била нападната. Тя също опозна Рей

Макдиър.

Администраторът си спомни и че жертвата го е питала за някоя си Рейчъл Джеймс, отседнала в хотела пет минути преди нея и също платила в брой. Рейчъл Джеймс се бе изнесла през нощта, без да се обади. ^ освобождава стаята. Както и Рей Макдиър, или 11 Стивъкс. Пазачът на паркинга описа Макдиър и съо