Фирмата

каза пазачът, докато раз-

Сигурно сте новият

глеждаше пропуска.

Да. Мич Макдиър.

Мога да чета. Трябваше да ви позная по ко

лата.

Как се казвате? - попита Мич.

Дъч Хендрикс. Работил съм тридесет и три го

дини в полицейското управление на Мемфнс.

Приятно ми е да се запознаем, Дъч!

И на мене. Доста сте подранили, а?

Мич се усмихна и си прибра пропуска.

А, мислех, че всички вече са тук.

Дъч се опита да се усмихне.

Вие сте първият. Скоро ще дойде господин Лок.

Вратата се отвори и пазачът го пусна да влезе. Мич

намери името си, изписано с бели букви върху асфалта, и паркира лъскавото беемве, съвсем само на третия ред. Грабна от задната седалка тъмночервеното дипломатическо куфарче от кожа на змиорка и затвори внимателно вратата. Пред задния вход на сградата стоеше друг пазач. Мич се представи и го изчака да отключи. Погледна часовника си. Точно пет и половина. Изпита облекчение, че е толкова рано. Останалите служители във фирмата още спяха.

Натисна ключа за лампата в кабинета и остави дипломатическото куфарче на временното бюро. Отправи се към бюфета в дъното на коридора. Машината за кафе бе голяма и мощна, никъде обаче не пишеше как се пуска. Мич я разглежда няколко минути и сипа доза кафе във филтъра. Наля вода през един от отворите в горната част и се усмихна, когато готовото кафе започна да капе точно където трябва.

В един ъгъл в кабинета бяха оставени трите кашона с книги, папки, юридически справочници и бележки от университета, които бе трупал последните три години. Сложи първия върху бюрото и се зае да го из-

64

5. ФИРМАТА

65

празва. Подреди материалите на малки купчинки в края на писалището.

След като изпи две чаши кафе, намери материалите, които трябваше да преговори за изпита, в третия кашон. Отиде до прозореца и вдигна щорите. Още бе тъмно. Не забеляза човека, появил се на вратата.

- Добро утро!

Мич се обърна и се взря.

- Изплашихте ме - рече той и пое дълбоко дъх.

— Извинявайте. Казвам се Нейтан Лок. Май не се

познаваме.

- Аз съм Мич Макдиър. Новият служител.

Ръкуваха се.

- Да, знам. Съжалявам, че не се запознахме по-

рано, по време на посещенията ви. Бях зает. Мисля,

че ви мярнах на погребенията в понеделник.

Мич кимна, но бе сигурен, че никога не е виждал отблизо Нейтан Лок. Иначе щеше да го запомни. Какви очи, какви студени черни очи с огромни черни бръчки около тях. Огромни очи. Незабравими. Косата му беше бяла и оредяла на темето, но с гъсти кичури край ушите. Белотата й контрастираше рязко с лицето му. Когато Лок говореше, очите му се присвиваха, а зениците му блестяха свирепо. Зловещи очи. Виждащи очи.

Може би - отговори Мич. смаян от това лице,

най-злокобното, което бе виждал. - Може би.

Виждам, че сте ранобуден.

Да, сър,

- Е, радвам се, че сте на работа при нас.

Нейтан Лок се дръпна от вратата и изчезна. Мич

огледа коридора, после затвори вратата. Нищо чудно, че държат Лок на четвъртия етаж, далеч от другите. Сега разбра защо не се е срещнал с Нейтан Лок, преди да подпише договора. Вероятно щеше да се разколебае. Навярно го криеха от всички служители, които се канеха да назначат. Мич не бе виждал човек с толкова неприятно, зловещо присъствие. Какви очи, повтори си пак наум, след което качи краката си на бюрото и отпи от кафето. Какви очи!

Както очакваше, Нина му донесе нещо за ядене, когато се появи в осем и половина. Предложи му една поничка, но той си взе две. Попита дали сутрин да му носи повечко храна и Мич прие на драго сърце.

6

Какво е това? - попита секретарката, сочейки

купчините папки и бележки върху бюрото.

Работата, която трябва да свършим днес. Пред

стои ни да подредим тези материали.

Няма ли да ми диктувате?

Още не. След няколко минути ще се срещна с

Ейвъри. Трябва да въведем някакъв ред.

Колко вълнуващо - каза Нина н се запъти към

бюфета.

Ейвъри Толсън го чакаше с дебела папка, която му подаде.

- Преписката на Капе. Част от нея. Клиентът се

казва Съни Капе. Сега живее в Хюстън, но е израсъл

в Арканзас. Притежава към тридесет милиона и тре

пери на всеки цент. Точно преди да умре, баща му му

оставил няколко стари шлепа, с които той основал най-

мощната транспортна компания по река Мисисипи.

Сега има кораби по целия свят. Ние сме негови юрис

консулти, не се занимаваме само със съдебните му

дела. Иска да основе още едно дружество с ограниче

на отговорност и да купи поредната флотилия от тан

кери, този път от наследниците на някой си Чин от

Хонконг. Капе обикновено държи основния пакет от

акции и привлича още двадесетина съдружници, с кон

то да подели риска и да увеличи уставния капитал.

Сделката възлиза на близо шестдесет и пет милиона

долара. Регистрирал-съм няколко негови дружества с

ограничена отговорност, всичките са различни, всички

те са със сложна структура. А с него се работи мно

го мъчно. Перфекционист е и си въобразява, че знае

повече от мен. Ти няма да разговаряш с него. Всъщ

ност никой тук не разговаря с него освен мен. В пап

ката е част от документацията за последното му дру

жество. Аз го регистрирах. Наред с другото съдържа

проспект, споразумение за образуване на дружество,

декларация за предмета на дейност, имуществени де

кларации и самия договор за дружество с ограничена

отговорност. Прочети всичко до последната буква. След

това подготви груб проект на договора за дружест

вото.

Папката в ръцете на Мич изведнъж натежа. Може би пет и половина не бе достатъчно рано. Съдружникът продължи:

67

Според Капе разполагаме с. около четиридесет

дни, така че вече сме позакъснели. Марти Козлнски

ми помагаше, щом прегледам папката му, ще ти я дал.

Имаш ли въпроси?

А проучванията?

Повечето са направени, но ще трябва да ги осъ

времениш. Миналата година печалбата на Капе е око

ло един милион долара, а той плати нищожни данъ

ци. Не обича да плаща данъци и ме държи лично от

говорен за всеки изтатен цент. Разбира се, всичко е,

законно, но мисълта ми е, че работата трябва, да е из

пипана. Става дума за милиони долари, вложени в но

ви начинания и по този начин спасени от данъци. Но

вото дружество ще бъде проучено най-внимателно от

службите на поне три държави. Затова си отваряй

очите.

Мич прелисти документите.

- По колко часа на ден трябва да работя върху

случая?

— Колкото може повече. Знам, че изпитът е важен, но не по-малко важен е и Съни Капе. Миналата година ни плати хонорар от близо половин милион.

Разчитайте на мен.

Излишно е да ми го казваш. Както ти споменах,

отчита ти се сто долара на час. Днес Нина ще пре

гледа заедно с теб графиците. И запомни, не подценя

вай отчитането.

То оставаше да забравя!

Застанали пред металната врата на петия етаж, Оливър Ламбърт и Нейтан Лок гледаха нагоре към камерата. Нещо изщрака и вратата се отвори. Човекът от охраната им кимна. Девашър чакаше в кабинета си.

Добро утро, Оли! - каза той тихо, без да об

ръща внимание на другия съдружник.

Какви са последните новини? - подхвърли Лок

по посока на Девашър, без да го гледа.

- От къде? - попита спокойно Девашър.

- От Чикаго.

- Много са разтревожени, Нат. Не знам какво си

мислиш, но не искат да си цапат ръцете. И, честно ка

зано, просто не проумяват защо трябва да го правят.

Карай без заобикалки!

Задават някои неудобни въпроси, например тол

кова ли не можем да озаптим хорага си.

И ти какво им отговаряш?

Че всичко е тип-топ. Че великата фирма на Бен-

дини е непоклатима. Пукнатините са запушени. Всич

ко върви по вода. Няма проблеми.

Каква вреда са ни нанесли? - запита Оливър

Ламбърт.

Още не знаем. И едва ли ще узнаем, но мен ако

питаш, изобщо не са пропели. Смятали са да го на

правят, това е безспорно, но май не са успели. От до

ста надежден източник знаем, че в деня на злополу

ката към острова са тръгнали агенти от ФБР, затова

смятаме, че са искали да се срещнат с тях и да ги на

карат да изпеят и майчиното си мляко.

Откъде знаеш? - попита Лок.

Не ме подпитвай, Нат. Имаме си източници. Ос

вен това имахме наши хора из целия остров. Пипаме

добре.

Очевидно.

А злополуката? Да- не ни надушат?

Ами! Ще ни надушат! Направено е съвсем про

фесионално.

Как е попаднал там и онзи, местният?

Трябваше да прилича наистина на злополука,

Оли.

А местните власти?

Какви власти? Островът е малък, спокоен, Оли.

Миналата година там е имало едно убийство и чети

ри злополуки с водолази. За тях това е най-обикнове

но произшествие. Удавили са се трима души.

А ФБР? - намеси се Лок.

Не знам.

Мислех, че имаш някакъв източник.

Имаме. Но не можем да го открием. Не сме чу

вали нищо от вчера. Нашите са още на острова и не

са забелязали нищо тревожно.

Колко ще останат там?

Седмица-две.

Какво ще се случи, ако ФБР се разрови? - по

пита Лок.

Държим ги под око. Ще ги видим, когато сля-

69

ху законодателството в щата Тенеси. Фирмата разполагала с опреснителна програма за всяка от петнадесетте дисциплини.

- Значи има петнадесет такива тефтера? - попита

Мич вдигна тетрадката.

Уоли се усмихна.

Да. Гледаме да изпипаме всичко до най-малки

те подробности. Никой във фирмата не се е провалил

на изпита…

Знам. Знам. Няма да бъда първият.

Следващия месец и половина ние двамата ще

се срещаме поне веднъж седмично, за да минем мате

риала. Ще работим около два часа, така че си пла

нирайте нещата. Какво ще кажете за сряда в три часа?

Сутринта или следобед?

Следобед. ;

Чудесно.

Както знаете, договорите и търговското законо

дателство са свързани, затова съм включил в мате

риалите и търговското право. Ще минем и двете дис

циплини, но ще трае по-дълго. По принцип на изпита

често питат за търговските сделки. За тях човек мо

же да направи чудесна писмена разработка, затова та

зи тетрадка е от голямо значение. Включил съм въ

проси от предишни изпити заедно с примерните им от

говори. Интересно четиво.

Направо изгарям от нетърпение.

Вземете първите осемдесет страници за другата

седмица. Ще намерите някои въпроси за писмен отго

вор, които трябва да разработите.

Нещо като домашно.

Точно така. Другата седмица ще го прегледам я

оценя. Важно е всяка седмица да се упражнявате по

тези въпроси.

По-тежко, отколкото да следваш право.

И много по-важно от юридическия факултет. Гле

даме на това много сериозно. Имаме комисия, която

ще следи подготовката ви от сега до изпита. Ще ви

държим под око.

Кои са в комисията?

Ейвъри Толсън, Ройс Макнайт, Рандъл Дънбар,

Кендъл Махан и аз. Ще се събираме всеки петък, за

да преценяваме как върви подготовката.

Уоли извади по-малка тетрадка и я остави на бюрото.

Тук ще отразявате какво сте свършили. Ще от

белязвате колко часа сте учили за изпита и по кои

предмети. Ще я вземам всеки петък сутрин, преди да

се събере комисията. Имате ли въпроси?

Не - отговори Мич и остави тетрадката върху

папката на Капе.

- Добре. Ще се видим другата сряда в три.

Само десет секунди, след като той излезе, се появи

Рандъл Дънбар - носеше дебела тетрадка, която много приличаше на оставената от Уоли. Всъщност беше същата, само дето бе по-тънка. Дънбар завеждаше отдела за недвижима собственост и бе уредил закупуването на къщата на Макдиър през май. Подаде на Мич тетрадката с надпис Закон за недвижимата собственост” и обясни, че неговата специалност е най-трудната част от изпита. Всичко се свеждало до собствеността. Бил разработвал тези материали цели десет години и призна, че дори му минавало през ума да издаде авторитетен труд върху имущественото право. За да го подготви за изпита, му трябвал поне един час седмично, за предпочитане във вторник следобед. Говори близо час колко различен бил изпитът преди тридесет години, когато на него се явявал той.

Кендъл Махан прибави нещо ново. Искаше да се срещат в събота сутрин. Рано, например в седем и половина.

- Няма проблеми - отговори Мич, като пое от

него тетрадката и я сложи до другите.

Тази бе по конституционно право, към което Махан имал слабост, макар рядко да му се случвало да го използува. То било най-важно на изпита, поне така било преди пет години, когато той го взел. Когато бил в последния курс в юридическия факултет, бил публикувал в Кълъмбия Ло Ревю” статия за правата според първата поправка към Конституцията. В тетрадката имало копие от нея, в случай че Мич ре-шял да я прочете. Мич обеща да го стори почти незабавно.

Процесията продължи целия следобед, през кабинета му се изнизаха половината служители в кантората - кой с тетрадка, кой да му даде някакво до-

72

73

машно, кой да настоява да се срещат веднъж седмично. Поне шестима му напомниха, че никой от фирмата не е бил късан на изпита.

Когато в пет часа секретарката дойде да каже довиждане, малкото бюро бе отрупано с материали за изпита, достатъчни да вземат здравето на фирма от десетина души. Мич вече не можеше да говори, само й се усмихна и продължи да чете разработката на Уоли за договорите. След час се сети, че е гладен. И тогава за пръв път от дванадесет часа си спомни за Аби. Обади й се по телефона.

Няма да си дойда скоро - съобщи й Мич.

Но аз готвя вечеря.

Остави я на печката - отвърна й малко рязко.

Последва кратка пауза.

Кога ще се прибереш? - попита Аби бавно и

ясно.

След няколко часа.

Няколко часа! Че ти вече си прекарал там по

ловината денонощие.

Ами да. Затънал съм в работа.

Но това е първият ти ден.

Няма да ми повярваш, като ти разкажа.

Добре ли си?

Много добре. Ще се прибера по-късно.

Работещият двигател събуди Дъч Хендрикс и той скочи на крака. Вратата се отвори и пазачът остана до нея, докато последната кола напускаше паркинга. Тя спря до него.

Лека нощ, Дъч - каза Мич.

Чак сега ли си тръгваш?

Да, тежък ден.

Дъч освети с фенерче часовника си. Показваше единадесет и половина.

- Внимавай - рече той.

- Да. Ще се видим след няколко часа.

Беемвето зави по Фрънт Стрийт и се понесе в нощта. След няколко часа, помисли си Дъч. Тези младоци наистина бяха страхотни. Осемнадесет, двадесет часа на ден, включително в събота. Че и в неделя. Всички до един смятаха да стянат най-великите юристи на света и да спечелят милион долара за един ден. По-

някога работеха и по двадесет и четири часа, спяха направо на бюрата. Беше виждал всичко това. Но не издържаха. Човешкото тяло не е създадено, за да бъде малтретирано така. След около половин година губеха темпото. Работеха само по петнадесет часа на ден, в неделя почиваха. Сетне започваха да почиват и з събота следобед. Накрая работеха някакви си дванадесет часа дневно.

Никой не издържаше да бьхта повече от половин година по сто часа седмично.

ЕДНАТА СЕКРЕТАРКА търсеше в шкафа с папките нещо, от което Ейвъри имаше нужда веднага. Другата бе застанала пред бюрото му със стенографски бележник и от време на време записваше нарежданията, които й даваше, когато престанеше да крещи в слушалката на телефона и слушаше човека в другия край на линията. Върху телефонния апарат мигаха три червени светлинки. Докато говореше в слушалката, секретарките си разменяха остри реплики. Мич влезе бавно в кабинета и застана до вратата, - Тихо! - изкрещя Ейвъри на секретарките.

Онази при шкафа с папките блъсна чекмеджето и

отиде при съседния шкаф, наведе се и дръпна най-долното чекмедже. Ейвъри щракна с пръсти на другата и посочи календара върху писалището. Затвори телефона, без да каже довиждане.

Какъв ми е графикът за днес? - попита той и

вдигна някаква папка от бюрото си.

В десет сутринта среща с хората от Службата

за държавни приходи. В един среща с Нейтан Лок

по преписката на Спиноза. В три и половина заседа

ние на съдружниците. Утре целия ден сте в данъчния

съд и днес през цялото време би трябвало да се гот

вите за там.

Великолепно. Отложете всичко. Проверете кога

в събота следобед има самолет за Хюстън и за Мем-

фнс в понеделник, рано в понеделник.

- Да, сър. .

74

г

Мич, къде е папката на Капе?

На бюрото ми.

. - Какво си свършил досега?

Прочетох я почти цялата.

Няма за кога да се мотаем. Току-що говорих със

Съни Капе. Иска да се срещнем в събота сутринта в

Хюстън и да му покажем грубия проект на договора

за образуване на дружество с ограничена отговорност.

Мич усети как от притеснение празният му стомах се свива. Доколкото си спомняше, договорът обхващаше близо сто и четиридесет страници.

Съвсем груб проект - каза Ейвъри и посочи ед

ната секретарка.

Няма проблеми - отговори Мич с цялата уве

реност, която успя да събере. - Може да не е съвър

шен, но ще ви представя груб проект.

Искам го до събота на обед, и то възможно в

най-добър вид. Ще пратя една от секретарките да по

каже на Нина къде в компютъра са типовите догово

ри. Така ще си спестим малко от диктуването и маши

нописа. Знам, че не е справедливо, но при Сънн Капе

няма нищо справедливо. Страшно е взискателен. Каза

ми, че сделката трябва да приключи до двадесет дни,

или всичко отива по дяволите. Ще ни вземат здра

вето.

Ще го направя.

Добре. Ще се срещнем в осем сутринта, да ви

дим докъде си стигнал.

Ейвъри натисна един от мигащите бутони и се разкрещя в слушалката. Мич се върна в кабинета си н затърси папката на Капе под петнадесетте тетрадки на бюрото. Нина подаде глава през вратата.

Вика ви Оливър Ламбърг.

- Кога?

Незабавно.

Мич погледна часовника си. Бе от три часа във фирмата, а вече му се струваше, че е минал цял ден.

- Може ли малко по-късно?

Едва ли. Господин Ламбърт няма навика да

чака.

Ясно.

Отивайте.

Какво иска?

- Секретарката не ми каза.

Мич си облече сакото, оправи си вратовръзката п се. втурна нагоре към четвъртия етаж, където го очакваше секретарката на Ламбърт. Тя се представи и му съобщи, че работи във фирмата от тридесет и една години. Всъщност била втората секретарка, назначена от Антьни Бендини, след като той се преместил в Мем-фис. Казвала се Айда Ренфро, но всички й викали госпожа Айда. Въведе го в просторния кабинет и затвори вратата.

Оливър Ламбърг стоеше зад бюрото; свали очилата си за четене. Усмихна се сърдечно и остави лулата върху медната поставка.

Добро утро, Мич - каза той бавно, сякаш вре

мето нямаше значение за него. - Заповядай, седни

там. - Ламбърт посочи канапето. - Искаш ли кафе?

Не, благодаря.

Мич се отпусна на канапето, а съдружникът седна на стол, който бе на крачка от него и почти на метър по-високо. Мич разкопча сакото си и се опита да се държи непринудено. Кръстоса крака и погледна новите си обувки. Две стотачки. За толкова на час работеха служителите в тази фабрика за пари. Помъчи се да бъде спокоен. Но още помнеше паниката в гласа на Ейвъри и виждаше отчаянието в очите му, докато той слушаше по телефона оня Капе. Работеше тук едва от два дни, а вече главата му бучеше и стомахът го при-свиваше.

Ламбърт му се усмихна лъчезарно и бащински. Явно щеше да му дръпне лекция. Бе като изваден от кутийка, с ослепително бяла риза от чист памук и малка тъмна копринена папионка, с която изглеждаше много интелигентен и мъдър. Както винаги, тенът му беше по-силен, отколкото човек би могъл да получи в средата на мемфиското лято. Зъбите му блестяха като диаманти. Досущ като шестдесетгодишен манекен.

Ще ти кажа само две неща. Мич - започна

той. - Разбирам, че вече си затънал до гуша в ра

бота.

Да, сър, така си е.

Паниката е начин на живот във всяка голяма

юридическа кантора, а от клиенти като Съни Капе мо-

76

77

же да получиш язва. Нашите клиенти са единственият ни капитал, затова се скъсваме да им угодим. Мич се усмихна, но и се намръщи.

Две неща, Мич. Първо, каним ви с жена ми на

вечеря в събота. Доста често вечеряме навън и ни с

приятно да бъдем с приятели. Падам си малко чрево

угодник и обичам добрата кухня и хубавите напитки.

Обикновено запазваме голяма маса в някой от люби

мите ни ресторанти, каним приятели, покайваме си до

бре и пием най-отбрани вина. Вие с Аби свободни ли

сте в събота?

Разбира се.

Ще дойдат и Кендъл Махан, Уоли Хъдсън, Ла-

мар Куин със съпругите си.

Ще ни бъде много приятно.

Чудесно. Любимият ми ресторант в Мем-фис е

Жюстин”. Стар ресторант с изключителна френска

кухня и огромен избор от вина. Какво ще кажеш за

седем вечерта в събота?

Ще бъдем там.

Второ, има нещо, за което трябва да поговорим.

Сигурен съм, че го разбираш, но си струва да го об

съдим. Много е важно за нас. Знам, в Харвард са ви

учили, че ти като адвокат трябва да пазиш тайните на

своя клиент. И отношенията между вас са по-особени

и при никакви обстоятелства не бива да издаваш оно

ва, което ти е казал той. То е строго поверително. В

разрез с етиката е да разискваме проблемите на кли

ента. Това. разбира се, важи за всеки юрист, но в на

шата фирма тези професионални отношения са много

по-сериозни. Не обсъждаме работите на клиента си с

никого. С други юристи. Нито пък със съпругите си.

Понякога не го правим дори помежду си. Като пра

вило вкъщи не споменаваме нищо и жените ни ся

свикнали да не питат. Колкото по-малко говориш, тол

кова по-добре. Господин Бендини залагаше много на

поверителността, научи и нас да си държим езика зад

зъбите. Никога не ще чуеш някой от фирмата дори да

изрича името на клиента си извън сградата. Отнася

ме се към това изключително сериозно.

Накъде ли бие с тези приказки, питаше се Мич.

Всеки студент по право би могъл да дръпне такава

реч. …………

Наясно съм с това, господин Ламбърт, излишно

е да се тревожите.

Който не си държи езика зад зъбите, губи в

сьда.” Такъв бе девизът на господин Бендини и той го

прилагаше към всичко. Просто не обсъждаме пробле

мите на клиентите си с никого, включително с жени

те си. Гледаме да си мълчим, да пазим всичко в тай

на. Ще се запознаеш и с други юристи от града и ра

но или късно те ще почнат да подпитват за фирмата

или за някой клиент. Просто си мълчим, ясно ли е?

Да, господин Ламбърт.

Чудесно. Гордеем се с теб, Мич. От теб ще ста

не голям адвокат. И то много богат. До събота!

Госпожа Айда съобщи на Мич, че Толсън го викал да отиде веднага при него. Той й благодари и изтича надолу по стълбите, мина по коридора покрай кабинета си и стигна големия ъглов кабинет. Сега секретарките вече бяха три — търсеха нещо в папките и си шепнеха, докато шефът крещеше по телефона. Мич си: намери безопасно място на един стол до вратата и загледа цирка. Жените вадеха папки и тефтери и си мърмореха на странни езици помежду си. От време на време Ейвъри щракваше с пръсти, сочеше в една или друга посока и секретарките подскачаха като подплашени зайци.

След няколко минути той трясна телефона, пак без да казва довиждане. Погледна Мич.

— Отново се обади Съни Капе. Китайдите искали седемдесет и пет милиона и той е готов да им ги плати. Вместо дв.адесет и петима в дружеството с ограничена отговорност ще има четиридесет и петима съдружници. Разполагаме с двадесет дни, или сделката пропада.

Две от секретарките отидоха при Мич и му подадоха дебели папки.

- Ще се справиш ли? - попита Ейвъри почти е

насмешка.

Секретарките го погледнаха. Мич грабна папките и се отправи към вратата.

Разбира се, че от сега до събота ще се спрая.

Това ли е всичко?

И то ти стига. Ще работиш единствено па тази

преписка, ясно ли е?

- Да, шефе.

В кабинета Мич струпа в ъгъла петнадесетте тетрадки за изпита. Подреди грижливо върху писалището преписката на Капе. Пое си дълбоко дъх и зачете. Па вратата се почука.

- Кой е?

Нина показа глава.

- Неприятно ми е да ви го съобщя, но пристигна

ха вашите нови мебели.

Мич потърка слепоочия и промърмори нещо.

Дали да не поработите час-два в библиотеката?

Може.

Прибраха отново преписката на Капе и преместиха

петнадесетте тетрадки в коридора, където двама чер-

нокожи чакаха с купчина кашони и един персийски ки

лим.

Нина го последва до библиотеката на втория етаж.

Трябваше да се срещна с Ламар Куин в два ча

са и да учим за изпита. Обади му се и отложи сре

щата. Кажи, че ще му обясня по-късно.

В два часа имате среща с Гил Вон - вметна тя.

Отложи и нея.

Той е съдружник.

Отложи я. Ще му се извиня по-късно.

Ама не бива така.

Прави каквото казвам.

Вие сте началникът.

- Благодаря.

Жената, която слагаше тапетите, бе ниска и мускулеста, в напреднала възраст, но бе свикнала на тежка работа и пипаше много вещо. Обясни на Аби, че от близо четиридесет години лепяла скъпи тапети в най-хубавите къщи на Мемфис. Говореше непрекъснато, но не спираше да работи. Режеше тапета точно, като хирург, после нанасяше лепилото като художник. Докато то съхнеше, сваляше рулетката от работния си кожен колан и мереше необлепения ъгъл на трапезарията. Шепнеше си числа, които Аби не разбираше. Измери дължината и височината на четири различни места и ги запомни. Качи се на преносимата стълба и помоли Аби да й подаде едно роло от тапета. Пасваше до сантиметър. Притисна го здраво към стената и

повтори за кой ли път, че тапетите са много хубави, скъпи и ще траят дълго. Харесвал й също така и цветът. Връзвал се с пердетата и килима. Аби отдавна се бе уморила да казва благодаря”. Кимна и погледна часовника си. Беше време да се заеме с вечерята.

Когато тапетът бе залепен върху стената, Аби каза на жената да си тръгва и да дойде на другата сутрин в девет часа. Тя се зае да прибира нещата си. Получаваше по дванадесет долара на час, и то в брой, и бе готова на всичко. Аби се любуваше на стаята. Щяха да я свършат утре и вече щеше да има тапети навсякъде освен в двете бани и в кабинета. Смятаха да се заемат с боядисването другата Ьедмица. Лепилото от тапетите, незасъхналият лак върху полицата над камината и дъхът на новите мебели се сливаха в чудесен свеж аромат. Съвсем като в нова къща.

Аби се сбогува с жената, после отиде в спалнята, съблече се и се излегна напреки на леглото. Обади се на мъжа си и поговори малко с Нина, която й съобщи, че той е на заседание и ще се позабави, но щом се появи, ще й позвъни. Аби протегна дългите си, уморени крака и потърка рамене. Вентилаторът, монтиран на тавана, бавно се въртеше над нея. Все някога Мич щеше да си стои повече вкъщи. Известно време щеше да работи по сто часа на седмица, после да намали на осемдесет. Аби можеше да почака.

Събуди се след един час и скочи от леглото. Наближаваше шест часът. Телешко по италиански. Точно така. Обу си къси панталони в защитен цвят и навлече едно бяло поло. Изтича в кухнята - тя вече бе готова, оставаше само някои неща да се боядисат и да се закачат пердета, които щяха да пристигнат другата седмица. Аби намери рецептата в една готварска книга за италиански специалитети и старателно нареди всички продукти на масата. Докато Мич следваше право, рядко си позволяваха телешко, ако не се броят хамбургерите. Готвеха все пиле. Най-често ядяха сандвичи и кренвирши.

Но сега, след като изведнъж бяха забогатели, нямаше да е лошо Аби да се научи да готви. Първата седмица всяка вечер готвеше нещо ново и ядяха заедно, когато и да си дойдеше Мич. Аби предварително решаваше какво да приготви, ровеше в готварските

80

6. ФИРМАТА

81

г

книги, опитваше различни сосове. Кой знае защо, Мич предпочиташе италианската кухня; след като Аби усвои и усъвършенствува спагетите и свинско капели-ни”, бе време да се научи да прави и телешко пита-ка”. Начука с дървения чук телешките котлети, докато станаха достатъчно тънки, после ги оваля в посолено и поръсено с пипер брашно. Сложи съд с вода па печката за тънките макарони. Сипа чаша вино и пусна радиото. Следобед се бе обаждала два пъти във фирмата, а Мич не бе намерил време да й звънне. Помисли дали да го потърси пак, но се отказа. Бе негов ред. Щеше да сготви и те щяха да вечерят, когато и да се прибереше той.

Задуши котлетите в гореща мазнина, докато телешкото омекна, после ги извади. Изсипа мазнината от тигана, добави вино и лимонов сок и изчака сместа да кипне. Непрекъснато я бъркаше, за да се сгъсти. Върна месото в тигана, добави гъби, артишок и масло. Покри тигана и го остави да къкри.

Запържи бекона, нарязаните домати и сварените макарони и добави още една чаша вино. В седем часа вечерята бе готова: бекон и доматена салата, телешко пиката” и хляб с чеснов лук във фурната. Мич още не се беше обадил. Аби излезе на терасата с чаша вино и извърна очи към задния двор. Хърси изскочи от храстите. Аби прекоси с кучето двора, огледа моравата и спря под двата големи дъба. Между клоните на единия се виждаха останки от къщичка. Върху дънера му бяха издълбани инициали. От другия дъб висеше въже. Аби намери гумена топка, хвърли я и загледа как кучето хукна да я гони. Надаваше ухо дали откъм кухнята няма да звънне телефонът. Не се чуваше нищо.

Хърси замръзна на място, после изръмжа към съседния двор. Зад старателно подкастрения жив плет от чемшир се подаде господин Райе. От носа му капеше пот, фланелката му бе мокра. Той свали зелените си ръкавици и забеляза през оградата от железни халки Аби, която стоеше под дървото. Усмихна й се. Погледна загорелите й крака и пак се усмихна. Избърса чело с потната си ръка и се отправи към оградата.

Как си? - попита запъхтян. От гъстата му сплъ

стена бяла коса капеше пот.

Много добре, господин Райе. А ти?

Ама че жега! Сигурно е тридесет и шест гра

дуса.

Аби бавно се приближи до оградата да побъбрят. От една седмица бе забелязала, че съседът я заглежда, но това не я притесняваше. Беше най-малко на седемдесет и навярно бе безопасен. Нека гледа човекът. Освен това можеше да си говори с него. Откакто Мич бе излязъл преди разсъмване, бе разменила някоя дума единствено с жената, дошла за тапетите.

- Моравата ти е страхотна - каза тя.

Съседът се избърса пак и се изплю на земята.

Страхотна ли? Ти на това страхотна ли му ви

каш? Като от списание е. Не съм виждал по-хубава

морава. Заслужавам наградата Градинар на месе

ца”, но няма да ми я дадат. Къде е съпругът ти?

Във фирмата. Работи до късно.

Наближава осем. Сигурно е излязъл преди из

грев слънце. Правя си разходката в шест и полови

на, а него вече го нямаше. Да няма проблеми?

А, не, дай му да работи.

— Ако имах жена като тебе, щях да си стоя вкъщи. Изобщо нямаше да излиаам, Аби се усмихна на комплимента.

- Как е госпожа Райе?

Съседът се намръщи и изскубна един бурен от оградата.

- Май не е много добре. Не е много добре.

Погледна настрани и прехапа устна. Госпожа Райе

имаше рак. Нямаха деца. Лекарите й даваха най-много година. Бяха изрязали по-голямата част от стомаха й, но бе получила разсейки в белите дробове. Тежеше едва четиридесет килограма и рядко ставаше от леглото. Когато се отби за пръв път у новите съседи. Райе се просълзи, щом заговори за жена си н за това как след петдесет и една години брак ще остане сам.

- Не, няма да ми дадат наградата за градинар

на месеца. Не живеем в подходящ квартал. Все я

присъждат на опия баровци, дето наемат градинар-

83

чета да им вършат цялата работа, докато те си пияг дайкири край басейна. Моравата си я бива, нали?

Невероятна е. Колко пъти на седмица я косиш?

Три-четири. Зависи от дъждовете. Да окося ли

и твоята?

— Не. Ще го направи Мич.

- Той май няма време. Ще имам грижата, ако

порасне, да я подстрижа малко.

Аби се обърна и погледна към кухненския прозорец.

- Чуваш ли телефона? - попита тя и се отда

лечи.

Господин Райе посочи слуховия си апарат. Тя му каза довиждане и изтича в къщата. Когато вдигна слушалката, телефонът спря да звъни. Беше осем и половина, почти се бе мръкнало. Обади се във фирмата, но не отговори никой. Може би Мич си бе тръгнал с колата.

В единадесет вечерта телефонът издрънча. Освен звъна му и лекото похъркване в кабинета на втория етаж не се чуваше нищо. Бе вдигнал върху новото бюро краката си, които от обездвижването бяха изтръпнали. Бе отпуснал тяло в тапицирания с кожа стол. Беше се наклонил на една страна и потънал в дълбок сън, дишаше равномерно. Преписката на Канс бе подредена върху писалището, до корема си Мич притискаше един внушителен документ. Обувките му бяха на пода до бюрото, до купчинка документи от преписката. Между обувките бе паднал празен плик от пържени картофи.

Телефонът иззвъня десетина пъти и той се размърда, после скочи към апарата. Беше жена му.

- Защо не ми се обади? - попита тя спокойно, но

и донякъде угрижено.

Извинявай. Заспал съм. Колко е часът?

Потърка очи н погледна часовника си.

Единадесет. Друг път се обаждай.

Звъних ти. Никой не отговори.

- Кога?

Между осем и девет. Къде беше?

Тя не отговори. Изчака.

Ще се прибереш ли?

Не. Налага се да работя цяла нощ.

Цяла нощ ли? Как така ще работиш цяла нощ,

Мич!

Защо да не работя! Колегите го правят непре

къснато. Очаква се да го правя.

А аз те очаквах вкъщи, Мич. Можеше поне да

се обадиш. Вечерята е още върху печката.

Извинявай. Затънал съм до гуша, изгубих пред

става за времето.

Последва кратко мълчание.

Винаги ли ще бъде така, Мич?

Вероятно.

Ясно. Кога според теб ще се прибереш?

Страх ли те е?

Не, не ме е страх. Ще си легна.

Ще си дойда към седем да взема един душ.

Добре. Ако спя, не ме буди.

Аби затвори телефона. Мич погледна слушалката и я остави. Един агент от охраната на петия етаж се ухили.

- Не ме буди.” Виж ти! - каза си той и натис

на бутона на компютъризираното записващо устройст

во. Докосна още три бутона и заговори в малкия ми

крофон: - Ей, Дъч, стига си спал там долу!

Дъч се събуди и се наведе над вътрешния телефон.

Да, какво има?

Обажда се Маркъс, онова приятелче май смята

да кисне тук цяла нощ.

- Е и?

Проблемът е, че е забравил да се обади на же

на си, пък тя приготвила страхотна вечеря.

Жалко! Чували сме го и преди.

Ъхъ, първата седмица го прави всеки новобра

нец. Както и да е, каза й, че ще се върне вкъщи чак

сутринта. Тъй че можеш пак да поспиш.

Маркъс натисна още няколко бутона и отново взе списанието.

Аби чакаше, когато слънцето надникна между дъбовете. Отпиваше от кафето, държеше кучето и слушаше тихите звуци в събуждащия се квартал. Беше спала неспокойно. Топлият душ не я бе отморил. Бе-

84

85

ше само по бяла хавлия, една от хавлиите на Мич. Косата й бе мокра и опъната назад.

Блъсна се врата на кола и кучето се обърна към къщата. Аби чу как Мич отключва входа откъм кухнята и след миг плъзгащите се врати към терасаа се отвориха. Той остави сакото си на пейката до вратата и отиде при жена си.

- Добро утро - каза й и седна срещу нея на пле

тената маса.

Аби му се усмихна насила.

Добро утро!

Станала си рано - рече той, като се опитваше

да звучи дружелюбно.

Не се получи. Тя се усмихна пак и отпи от кафето. Мич пое дълбоко дъх и погледна двора.

Виждам, още ми се сърдиш за снощи.

А, не, не ти се сърдя.

Извиних ти се и бях искрен. Опитах да ти се

обадя.

Можеше да опиташ още веднъж.

Моля ти се, не се развеждай, Аби. Кълна ти се,

няма да се повтори. Само не ме оставяй.

Сега тя се засмя от сърце. — Изглеждаш ужасно.

Какво има под хавлията?

— Нищо.

Я да видим.

- Защо не подремнеш? Изглеждаш капнал от

умора.

— А, не. В девет имам среща с Ейвъри. И втора среща пак с него в десет.

tm- Да не са решили да те умъртвят първата седмица?

- Да, но няма да им се дам. Аз съм мъжко момче. Хайде да вземем душ.

- Вече го направих.

— Гола ли?

- Да.

- Разкажи ми как, с всички подробности.

Ако си беше дошъл в приличен час, нямаше да

се чувствуваш ограбен.

Сигурен съм, че ще се случва и друг път, ми-

ла. Пак ще работя по цяла нощ. Ти не се оплакваше, когато в университета учех но двадесет и четири часа.

Тогава беше друго. Търпях, защото знаех, че

все някога ще се дипломираш. Но сега си адвокат,

и то задълго. Това част от професията ли е? Винаги

ли ще работиш по хиляда часа седмично?

Аби, това е първата ми седмица.

Точно това ме тревожи. Ще става още по-лошо.

То се знае. Влиза в цената, Работата е убийстве

на, слабите биват изяждани, а силните забогатяват.

Нещо като маратон. Който издържи, грабва торбата с

парите.

И умира на финиша.

А, едва ли. Тук сме от някаква си седмица, а

вече се тревожиш за здравето ми.

Тя отпи от кафето и погали кучето. Беше красива. Наистина красива. С уморените си очи, без грим, с мократа коса. Мич стана, отиде зад нея и я целуна но бузата.

- Обичам те - прошепна й.

Аби стисна ръката му върху рамото й.

- Иди си вземи душ. Ще приготвя закуска.

Подреди идеално масата. Извади от бюфета пор

целановия сервиз от баба си, за да го използуват за

първи път в новата къща. Запали свещите в сребър

ните свещници. Наля сок от грейпфрут в кристалните

чаши. Сложи върху чиниите ленени салфетки в тон с

покривката. Мич излезе от банята, облече новия кари

рай костюм и когато влезе в трапезарията, направо

подсвирна.

По какъв случай?

Специална закуска за специален съпруг.

Той седна и се загледа възхитен в порцелановия сервиз. Яденето се претопляше в сребърен съд.

Какво си сготвила? - попита и млясна.

Аби посочи съда и вдигна капака.

Какво е това? - попита Мич, без да я поглежда.

Телешко пиката”.

Телешко какво?

Телешко пиката”.

Мич извърна очи към часовника.

86

87

Мислех, че по това време се закусва.

Сготвих го снощи за вечеря, защо да не то опи

таш сега?

Телешко пиката” за закуска?

Аби се усмихна широко и леко поклати глава. Мич погледна пак чинията и се замисля. Накрая каза:

- Мирише хубаво.

СЪБОТА СУТРИН. Мич се успа и чак до седем не отиде във фирмата. Не се обръсна, нахлузи дънките и една стара риза, обу мокасините на бос крак. Така се обличаше в университета. Късно в петък договорът на Капе бе готов и бе преписан на машина. Мич направи още някои поправки и в осем часа в петък вечерта Нина го преписа още веднъж. Той се досещаше, че секретарката почти няма личен живот, затова не се поколеба да я помоли ла остане до по-късно. Тя му обясни, че няма нищо против да работи извънредно, и Мич й каза да дойде н в събота сутринта.

Нина се появи в девет часа в невъобразимо впити дънки. Мич й даде договора от двеста и шест страници с последните корекции и я накара да го препише за четвърти път. В десет имаше среща с Ейвъри.

В събота фирмата се променяше. Всички адвокати на щат бяха налице, както и повечето съдружници и няколко секретарки. Нямаше клиенти, затова не бе нужно да са облечени официално. Кажи-речи, всички бяха по дънки, все едно че бяха в животновъдна ферма. Никой не бе с вратовръзка. Някои от контетата носеха силно колосани ризи, които сякаш попукваха при всяка крачка.

Но не липсваше напрежение, поне за Мичъл И. Мак-диър, новия адвокат. Бе отложил срещите си за преговор на материала за изпита в четвъртък, петък и събота и петнадесетте тетрадки стояха на полицата, събираха прах и му напомняха, че май наистина ще бъде първият служител в кантората, скъсан на изпита.

В десет часа четвъртият вариант бе готов. Нина

88

тържествено го остави върху бюрото на Мич и тръгна към бюфета. Договорът бе набъбнал на двеста и деветнадесет страници. Четири пъти Мич го бе изчел дума по дума и бе проучвал данъчното законодателство, докато не го бе научил наизуст. Отиде в кабинета на съдружника, с когото работеше, и остави документа на писалището му. Секретарката слагаше нещо в огромно дипломатическо куфарче, а шефът й говореше по телефона.

Колко страници? - попита Ейвъри, щом остави

слушалката.

Над двеста.

Доста внушително. Груб ли е проектът?

Не много. Това е четвъртият вариант от вчера

сутринта. Почти перфектен е.

Ще видим. Ще го прегледам в самолета, после

Капе ще го чете под лупа. Ако намери и една-единст-

вена грешка, ще вдигне врява до небето и ще се за

кани, че няма да плати. Колко часа си работил върху

него?

Петдесет и четири и половина от сряда насам.

Доста зор ти дадох, извинявай. Първата ти сед

мица бе трудна. Но понякога клиентите ни пришпор-

ват доста, това няма да е единственият случай, когато

ще се скъсаме от работа заради някой, който ни пла

ща по двеста долара на час. Такъв ни е занаятът.

Няма значение. Изостанах с преговора за изпита,

но ще наваксам.

- Оня простак Хъдсън измъчва ли те?

- Не.

- Ако се опита, кажи ми. Работи при нас от ня

какви си пет години, а все се прави на голям спец. Въ

образява си, че знае всичко. Не ми е особено симпа

тичен.

Нямам проблеми с него.

Ейвъри сложи договора в куфарчето.

Къде са проспектът и другите документи?

Направил съм по един много груб проект за всеки.

Казахте, че разполагаме с двадесет дни.

Така е, но да не отлагаме. Капе е много при

прян, иска си документите много преди определения

срок. Утре ще работиш ли?

89

г

- Не смятах да работя. Всъщност жена ми настоява

да идем на черква.

Ейвъри поклати глава.

- Жените понякога наистина пречат - каза той,

без да очаква отговор.

Ми ч не му отвърна.

Нека до другата събота свършим с Капе.

Добре. Няма проблеми - рече Мнч.

Говорихме ли за Кокър-Ханкс? - попита Ейвърн,

прелиствайки някаква папка.

- Не.

Ето я преписката. Кокър-Ханкс е едър предприе

мач от Канзас Сити. Има фирми в цялата страна с ка

питал около сто милиона долара. Някаква компания от

Денвър, Холоуей-Бръдърс”, предлага да изкупи пред

приятията на Кокър-Ханкс. Иска да прехвърли някои

капитали, някои активи, някои договори и да вложи

малко пари в брой. Доста сложна сделка. Запознай се

с преписката и в четвъртък сутрин, когато се върна,

ще я обсъдим.

С колко време разполагаме?

Тридесет дни.

Преписката не беше толкова дебела като папката на Капе, но беше не по-малко внушителна.

Тридесет дни - промърмори Мич.

Сделката възлиза на осем милиона, а нашият хо

норар е двеста хиляди. На това му се вика работа. Ви

наги, когато погледнеш папката, отчитай по един час.

Работи по нея при всяка възможност. Дори ако ти дой

де наум името Кокър-Ханкс, когато идваш с колатя

във фирмата, отчитай по един час. Ще спечелим луди

пари.

Ейвъри се наслаждаваше па самата мисъл за клиент, готов да плати колкото му кажеш. Мич се сбогува и се върна в кабинета си.

Точно когато бяха свършили с коктейлите, вече проучваха листа с вината и слушаха как Оливър Ламбърт сравнява букетите н достойнствата на френските марки, точно когато Мич и Аби си дадоха сметка, че предпочитат да са си вкъщи, да ядат пица и да гледат телевизия, двама мъже отключиха лъскавото черно беемве на паркинга пред ресторант Жюстин”. Бяха със сака

н вратовръзки и не биеха на очи. Най-невинно пресякоха центъра на града и отидоха в новата къща на семейство Макднър. Паркираха, където трябва, пред навеса за колата. Човекът зад волана извади друг ключ и двамата влязоха в къщата. Затвориха кучето в шкафа в банята.

Сложиха в тъмното малко дипломатическо куфарче върху масата в трапезарията. Извадиха тънки гумени ръкавици и ги надянаха, сетне се въоръжиха с електрически фенерчета.

- Най-напред се заеми с телефоните - каза еди

ният.

Работеха бързо, без да налят лампите. Откачиха слушалката на телефона в кухнята и я оставиха на масата. Отвинтиха мембраната и я огледаха. За някакви си десетина секунди прикачиха към слушалката миниатюрен предавател с размерите на стафида. Когато лепилото изсъхна, върнаха мембраната на място, прикрепиха слушалката към телефона и го окачиха на стената. Гласовете или сигналите щяха да бъдат приемани от малък приемник, който двамата щяха да монтират на тавана. Чрез по-голям предавател, сложен до приемника, сигналите щяха да стигат през града до .”нтеиа върху покрива на Бендини Бнлдинг. Захранвани от променливия ток, малките предаватели в телефоните можеха да излъчват безконечно.

- Дай другия апарат от кабинета.

Двамата преместиха куфарчето на едно канапе. Забиха пиронче в ламперията над облегалката, после го извадиха. Сложиха внимателно в дупката тънко черно инлиндърче с размери милнметър и половина на два и половина сантиметра. Закрепиха го п го покриха с лепило. Микрофонът не се виждаше. Мъжете прикачиха към ръба на ламперията жичка колкото човешки косъм н я свързаха с тавана. Щяха да я съединят с приемника в таванското помещение.

Монтираха такива микрофони и в стените на спалните. Намериха подвижната стълба в коридора и се качиха в таванското помещение. Единият извади от куфарчето приемника и предавателя, а другият много внимателно изтегли тънките жички от стените. Когато ги съедини, ги омота с изолирбанд и ги прекара до ъгъла, където вторият мъж слагаше предавателя в стар кашон.

9!

Наставиха кабела на променливия ток и го скачиха с устройството, за да го захранват с енергия. На два сантиметра от улука върху покрива опънаха малка антена.

Едвам си поемаха дъх в непоносимо горещия тъмен таван. Мушнаха предавателя в малката пластмасова кутия на старо радио, в която нахвърляха парчета изолирбанд и стари дрехи. Сложиха я в отдалечен ъгъл и бе малко вероятно някой да я забележи след месеци, че и след години. А и да я забележеше, щеше да я помисли за някаква вехтория, може би да я вземе и хвърли, без изобщо да се усъмни. Мъжете се полюбуваха за миг на работата си и слязоха по стълбата.

Грижливо заличиха следите си - бяха приключили за десет минути.

Пуснаха кучето от шкафа и се промъкнаха при навеса за колата. Излязоха бързо на заден ход от алеята и се понесоха в нощта.

Паркираха преспокойно беемвето пред ресторанта тъкмо когато вътре келнерите поднасяха печената риба. Мъжът зад волана бръкна в джобовете си и намери ключа на тъмночервен ягуар, собственост на адвоката Кендъл Махан. Двамата заключиха беемвето и се мушнаха в ягуара. Семейство Махан живееше много по-близо от Макдиър и лко се съди по плана на къщата, щяха да свършат по-бързо.

Маркъс гледаше таблото с мигащи светлини на петия етаж на Бендини Билдинг и очакваше сигнал от Ист Медоубрук 1231. Вечерята бе свършила преди половин час, бе време да слуша. Проблесна мъждива жълта светлинка и той си сложи слушалките. Натисна бутона за записване. Зачака. Върху таблото замига зелена светлина. Бе от микрофона в стената на спалнята. Сигналите станаха по-яснп, гласовете, отначало слаби, се избистриха. Маркъс усили звука и заслуша.

Тая Джил Махан е голяма кучка - каза жена

та - госпожа Макднър. - Колкото повече пиеше, тол

кова по-неприятна ставаше.

Май е със знатно потекло - отговори господин

Макдиър.

Мъжът й е свестен, но тянаистина е много не

приятна - настоя госпожа Макдиър.

Пияна ли си? - попита Ми ч.

Почти. Готова съм за страстен секс.

Маркъс усили сигнала и се наведе към мигащите светлини.

- Съблечи се - настоя госпожа Макдиър.

- Не сме го правили от доста време - каза мъжът.

Маркъс стана и се наведе над бутоните и светли

ните.

- И кой е виновен? - попита жената.

- Не съм забравил как се прави. Красива си.

— Лягай де - рече тя.

Маркъс завъртя бутона за усилване до края. Усмихна се на светлинните и задиша тежко. Обичаше служителите, току-що завършили право и преливащи от енергия. Слушаше ухилен как се любят. Затвори очи и си ги представи.

9

КРИЗАТА С КАПС отшумя благополучно за половин месец главно благодарение на това, че няколко дни работиха по осемнадесет часа, и на новоназначения служител във фирмата, който още не бе взел адвокатския си изпит и беше прекалено зает с преписките, за да се тревожи за това. През юли отчете средно по петдесет и девет часа на седмица, рекорд на фирмата за служител, който още не си е взел изпита. На месечното заседание Ейвъри гордо уведоми съдружниците, че Макдиър е работил невероятно за новак. Благодарение на него приключили с преписката на Капе три дни предсрочно. Договорите, общо четиристотин страници, били изготвени перфектно и проучени най-подробно. Пак благодарение на Макдиър щели да свършат с Кокър-Ханкс до един месец, а фирмата щяла да спечели близо четвърт милион. Той бил същинска машина.

Оливър Ламбърт изказа загриженост, че Макдиър не учел. Адвокатският изпит беше след по-малко от три седмици, а за всички бе ясно, че младокът не е готов. През юли беше отменил половината часове за прего-

92

93

вор м бе учил някакви си двадесетина часа. Ейвъри му отговори да не се тревожи, неговото момче щяло да се подготви.

Половин месец преди изпита Мнч най-сетне се оплака. Сигурно нямало да го издържи, обясни той на Ейвърн, докато обядваха в клуба Манхатън”, имал нужда от време, за да учи. От много време. Можел да нре-тупа материала за две седмици и да мине на косъм. Но Ейвъри трябвало да го остави на спокойствие. Никакви срокове. Никакви пожарни случаи. Никаква работа по цяла нощ. Мич се молеше. Ейвъря го слушаше внимателно, накрая се извини. Обеща да не го закача през останалите две седмици. Мнч му благодари.

Първия понеделник на август в библиотеката на първия етаж бе свикано събрание на фирмата. Това бе най-голямата от четирите библиотеки и служеше за заседателна зала, за място, където биваха канени гостите. Половината адвокат бяха седнали около старинната заседателна маса от черешово дърво с двадесет стола. Останалите стояха до лавиците с дебели юридически книги в кожена подвързия, неспваряни от десетилетия. Присъствуваха всички работещи във фирмата, дори Нейтан Лок. Той влезе по-късно и застана до вратата. Не проговори на никого, никой не го погледна. Когато имаше възможност, Мнч хвърляше поглед към Черноокия.

Настроението бе мрачно. Нямаше усмивки. Бет Ко-зински и Л ори Ходж бяха въведени от Оливър Лам-бърт. Поканиха ги да седнат в предната част на залата с лице към стената, на която висяха два.портрета, покрити с черен креп. Жените се държаха за ръце и се опитваха да се усмихнат. Ламбърт застана с гръб към стената, обърнат към малкото присъствуващи.

Говореше тихо, плътният му баритон излъчваше симпатия и съчувствие. Отначало почти шепнеше, но мощният му глас отпращаше всяка сричка чак до дъното на залата. Гледаше двете вдовици: изрази дълбоката покруса на всички във фирмата и обеща, че те ще се грижат за тях, докато кантората съществува. Говореше за Мартн и Джо, за първите нм години във фирмата, за тяхната всеотдайност и за огромната празнота, зейнала след кончината им. Спомена колко са

обичали покойниците семействата си, колко привързани са били към домашното огнище.

Бе красноречив. Импровизираше, без да е обмислил предварително какво ще бъде следващото изречение. Вдовиците плачеха тихо и бършеха очите си. Няхои от но-близкпте им приятели, Ламар Куин и Дъг Търпи започнаха да подсмърчат.

Накрая Ламбърт махна черния креп от портрета 1:а Мартин Козински. Моментът бе вълнуващ. Разплакаха се и други. В юридическия факултет на Чикагския университет щяла да бъде учредена стипендия на негово име. Фирмата щяла да отпусне средства за образованието на неговите деца. Щяла да се погрижи за семейството му. Бет прехапа устни м заплака по-силно. Опитните, закоравели, твърди като стомана адвокати от великата фирма Бендини” преглъщаха бързо и избягваха да срещнат погледите си. Само Нейтан Лок не бе развълнуван. Гледаше втренчено стената и не обръщаше внимание на церемонията.

После дойде ред на портрета на Джо Ходж, на подобна биография, подобна стипендия н средства за децата му. До Мич бе стигнал слух, че четири месеца, преди да умре, Ходж си бил направил застраховка Живот”, на сума два милиона долара.

След словата в памет на загиналите Нейтан Лок се измъкна през вратата. Адвокатите наобиколиха вдовиците - изричаха тихо по няколко думи и ги прегръщаха. Мич не ги познаваше и нямаше какво да им каже. Приближи се до стената п разгледа портретите. До тези на Козински и Ходж имаше три по-малки портрета, които излъчваха същото достолепие. Вниманието му бе привлечено от портрета на някаква жена. На месинговата табелка пишеше: Алис Наус, 1948-1977”.

Тя беше едно недоразумение - прошушна Ейвъри, след като застана до Мич.

Защо? - попита той.

Типична адвокатка. Дойде от Харвард, беше пър

ва по успех в своя курс и се държеше предизвикател

но, защото е жена. Смяташе, че всички мъже гледат с

лошо око на своите колежки и че мисията на живота й

е да премахне дискриминацията. Голяма мръсница.

След половин година всички я мразехме, но нямаше

как да се отървем от нея. Принуди двама съдружници

94

да се пенсионират преждевременно. Милиган още смята, че е получил сърдечен удар заради нея. Беше й наставник.

Беше ли добра юристка?

Много добра, но нямаше как да се оцени талан

тът й. Заяждаше се за всичко.

Какво се случи с нея?

Загина при автомобилна катастрофа. Удари я

пиян шофьор. Беше голяма трагедия.

Тя първата жена тук ли беше?

Да, и последната, освен ако не ни принудят чрез

съда.

Мич кимна към следващия портрет.

А този кой е?

Робърт Лам. Беше ми добър приятел. От юри

дическия факултет на Емъри” в Атланта. Бе постъпил

три години преди мене.

Какво стана с него?

Никой не знае. Много обичаше да ходи на лов.

Една зима ловувахме лосове в Уайоминг. През 1970 го

дина отишъл на лов за сърни в Арканзас и изчезнал.

Намериха го след месец в една клисура с куршум в

главата. При аутопсията бе установено, че куршумът

е влязъл през тилната част на черепа и е отнесъл поч

ти цялото му лице. Вероятно е бил изстрелян от мощ

на далекобойна пушка. Навярно е било злополука, но

никога няма да узнаем. Не мога да см представя, че

някой е искал да убие Боби Лам.

Последният портрет бе на Джон Микъл, 1940-1984.

Какво се е случило с него? - прошепна Мич.

Това беше може би най-голямата трагедия. Не

беше силен човек и не издържа на напрежението. Про

пи се, почна да взема и наркотици. После жена му го

напусна, разводът им бе много тежък. Всички бяхме

смутени. След десет години работа във фирмата той

взе да се страхува, че няма да стане съдружник. Пиеше

все повече. Прахосахме цяло състояние да го лекува

ме, пращахме го при психиатри, къде ли не. Безрезул

татно. Изпадна в депресия, искаше да се самоубива.

Написал предсмъртно писмо от седем страници и си

пръснал черепа.

Колко ужасно!

Наистина.

Къде го е направил?

Ейвъри се прокашля и се огледа.

В твоя кабинет.

Какво!

Да, но го изчистиха.

Шегуваш ли се?

- Не, съвсем сериозно. Беше преди години. Оттога

ва и други са работили в кабинета. Няма страшно!

Мич бе изгубил ума и дума.

Нали не си суеверен? - попита Ейвъри и се ухили.

Не, разбира се.

Може би трябваше да ти кажа, но за такива

неща не се говори.

Мога ли да си сменя кабинета?

То се знае. Само да се провалиш на изпита, и

моментално те пращаме в сутерена, в кабинетите за

помощниците.

Ако се проваля, ще бъде заради теб.

- Да, но ти няма да се провалиш, пали?

- Щом ти си го взел, ще го взема п аз.

От пет до седем часа сутринта в сградата на фирмата нямаше никой и бе тихо. Нейтан Лок идваше към шест, но влизаше в кабинета си и се заключваше. В седем започваха да-се появяват служителите и да се чуват гласове. До седем и половина сградата се изпълваше с хора, пристигаха и няколко секретарки. В осем човек вече не можеше да се размине в коридорите и започваше обичайната суматоха. Бе трудно да се съсредоточиш. Бе нещо обичайно да те прекъсват. Телефоните звъняха постоянно. До девет всички адвокати, помощници, чиновници и секретарки бяха налице.

Мич обичаше самотата на ранните часове. Нагласи будилника с тридесет минути напред н започна да събужда Дъч в пет вместо в пет и половина. Правеше си две кани кафе, после обикаляше тъмните коридори, палеше лампите и оглеждаше сградата. Понякога в ясна утрин заставаше пред прозореца в кабинета на Ламар и наблюдаваше как долу, над могъщата река Мисисипи се пуква зората. Броеше шлеповете, наредени зад влекачите, които пореха бавно водата срещу течението. Гледаше как камионите пъплят по моста в далечината. Но рядко си губеше времето. Диктуваше на диктофона

96

7. ФИРМАТА

97

писма, справки, резюмета, докладни записки и какви ли не други документи, които Нина щеше да напише на машина, а Ейвъри - да прегледа. Четеше и за адвокатския изпит.

Сутринта след церемонията в памет на починалите колеги влезе в библиотеката на първия етаж, за да потърси една монография, и отново забеляза петте портрета. Отиде до стената и ги загледа, припомняйки си малкото неша, които Ейвъри му бе казал за тях. Петима мъртви служители за петнадесет години. Фирмата бе опасно място за работа. В един бележник Мич си записа имената и годините на смъртта им. Беше пет н половина сутринта.

Пешо помръдна в коридора н той се извърна надясно. В тъмното видя, че го следи Черноокия. Пристъпи до вратата и изгледа Мич.

- Какво правиш? - попита го.

Мич се обърна към него и се опита да се усмихне,

- Добро утро. Налага се да уча за изпита.

Лок погледна портретите, после се вторачи в Мич.

Ясно. Защо се интересуваш толкова от тях?

Просто от любопитство. Фирмата е преживяла

доста трагедии.

Те всички са мъртви. Ще бъде истинска трагедия,

ако не, си вземеш изпита.

Смятам да го изкарам.

Чувам друго. Съдружниците са загрижени от на

чина, по който учиш.

А загрижени ли са, че отчитам повече работа?

Не се фукай. Казаха ти, че изпитът е най-важен.

Служител, който не го е взел, няма какво да търси във

фирмата.

Мич се сети за десетина остроумни отговора, но не каза нищо. Лок отстъпи назад и изчезна. В кабинета си, след като затвори вратата, Мич пъхна имената и датите в едно чекмедже и разтвори учебника по конституционно право, но който смяташе да преговаря материала.

10

В СЪБОТА след изпита гледаше да не стои в кабинета си и вкъщи; цяла сутрин прекопава цветните лехи н чака. Къщата вече бе обзаведена и можеха да я показват. Естествено, най-напред трябваше да поканят родителите на Аби. Тя бе чистила цяла седмица. Обеща, че майка й н баща й няма да стоят дълго, само няколко часа. Ммч пък обеща, че ще бъде колкото може по-любезен.

Бе измил н лъснал двете нови коли и те изглеждаха така, сякаш току-що са излезли от магазина. Моравата в двора бе подстригана от едно съседче. Господин Райе я бе торил един месец н тя бе заприличала на тучна ливада, както той обичаше да се изразява.

Родителите на Аби пристигнаха по обед и Мич остави без желание цветните лехи. Усмихна се, поздрави ги н след като се извини, отиде да се измие. Виждаше, че се чувствуват неудобно, така им се падаше. Стоя дълго под душа, а в това време Аби им показа всеки мебел и всеки сантиметър от тапетите. Тези неща направиха впечатление на семейство Съдърланд. Дреболиите винаги ги впечатляваха. Живееха с онова, което другите имат или нямат. Бащата бе управител на малка провинциална банка, която от десет години бе на ръба на фалита. Майката се смяташе за много издигната, че да работи, п цял живот бе търсила обществено положение в град, където не можеше да го намери. Бе установила, че е потомка на някаква кралска фамилия в една от старите държави, п това винаги бе правило впечатление на миньорите от каменовъглените мини в Дейнсбъро, щата Кентъки. С толкова синя кръв във вените си смяташе, че е неин дълг да се налива с горещ чай, да играе бридж, -да говори за парите на мъжа си, да осъжда по-малко преуспелите и да работи неуморно в Клуба на градииарпте. Бащата бе надут пуяк, който се стряскаше от всяка дума на жена си п живееше във вечен емрах да не я ядоса. И двамата бяха натяквали на дъщеря си още от раждането й, че трябва да бъде нпй-добрата, да постигне най-миого и най-важното, да се омъжи за най-добрата пар-

98

99

тия. Дъщеря им се бе разбунтувала и се бе омъжила за бедно момче без семейство, само с една луда майка и брат престъпник.

- Хубава къща имате, Мич - поде господин Съдър-

ланд, опитвайки се да счупи леда.

Бяха седнали да обядват п започнаха да си подлват чиниите.

— Благодаря.

Мич не каза нищо друго. Беше се съсредоточил върху яденето. Нямаше намерение да им се усмихва. Колкото по-малко говореше, толкова по-неудобно щеше да им бъде. Искаше да почувствуват, че са виновни и са сгрешили. Искаше да се потят, да се измъчват. Те бяха решили да не дойдат на сватбата им, те бяха хвърляли камъни, не той.

Всичко е толкова хубаво - заахка майката, обър

ната към Мич.

Благодаря.

Много се гордеем с къщата си, мамо - обади се

Аби.

Разговорът веднага се насочи към обзавеждането. Мъжете ядяха мълчаливо, докато жените продължаваха да бъбрят за това какво е направила дизайнерката в еди-коя си стая. От време на време Аби, почти отчаяна, се мъчеше да запълва паузите с каквото й хрумне. Мич дори я съжали, но бе заковал очи в масата. Нищо не можеше да разсее напрежението.

Значи си си намерила работа? - попита госпожа

Съдърланд.

Да. Ще започна другия понеделник. Ще препо

давам на трето отделение в епископалното училище

Сейнт Андрю”.

- Учителите не печелят много - изтърси баща й.

Той е неумолим, помисли си Мич.

Не ми е до парите, татко. Аз съм учителка. За

мене това е най-важната професия на света. Ако съм

искала да печеля много, щях да следвам медицина.

Трето отделение - каза майка й. - Толкова слад

ки са дечицата на тази възраст! Скоро и ти ще поискаш

да имаш деца.

Мич вече знаеше, че ако нещо ще привлича тези хора в Мемфис, това ще са внуците, и бе решил, че може да почака. Около него никога не бе имало деца.

Нямаше племенници и племенничкн освен може би няколкото незаконни деца на Рей из цялата страна. Нямаше слабост към малките.

- Може би след няколко години, мамо.

Може би след като и двамата умрат, помисли си Мич.

Ти искаш деца, нали, Мич? - попита тъщата.

Вероятно след няколко години.

Господин Съдърланд отмести чинията и запали цигара. В дните, преди да дойдат на гости, Мич н Аби бяха обсъждали многократно проблема с пушенето. Мич държеше в неговата къща да не пуши никой, особено родителите й. Бяха спорили яростно и Аби бе победила.

- Как мина изпитът? - понита тъстът.

Разговорът можеше да стане интересен, помисли си

Мич.

— Беше изтощителен. Аба дъвчеше нервно.

Мислиш ли, че си го издържал?

Надявам се.

Кога ще разбереш?

След четири до шест седмици.

Колко време продължи?

Четири дни.

- Откакто сме се преместили тук, не е правил дру

го, освен да учи и да работи. Почти не съм го виждала

това лято - каза Аби.

Мич се усмихна на жена си. Вече се караха, загдето той почти не се свърта вкъщи, и му беше забавно да чуе как Аби го извинява.

Какво ще стане, ако не си го издържал? - поин

тересува се баща й.

Не знам. Не съм мислил.

Ще те повишат ли, ако си го издържал?

Мич реши да бъде любезен, както бе обещал. Но му бе трудно.

Да, ще ме повишат и ще ми. отпуснат доста пари.

Колко души работите във фирмата?

Четиридесет.

Боже мой! - възкликна госпожа Съдърланд и

запали една от своите цигари. - В целия окръг Дейн

няма толкова юристи. -

100

101

: - Къде е офисът ви? - попита бащата.

В центъра на града.

Възможно ли е да го видим? - попита тъщата.

— Някой друг път. Затворено е за посетители в

събота.

Мич се забавляваше със своя отговор. Затворено за посетители, сякаш бе музей.

Аби усети, че облаците се сгъстяват, и заговори за черквата, към която се числяха. Имала четири хиляди енориаши, гимнастически салон и пътека за боулинг. Тя пеела в хора и преподавала на осемгодишните в неделното училище. Мич идвал, когато нямал работа, но в неделя най-често ходел във фирмата.

- Радвам се, че си намерила черква, Аби - каза

баща й.

Уж бе набожен, години наред всяка неделя в Първа методистка черква в Дейнсбъро бе започвал молитвата, а останалите шест дни неуморно бе грабил и лъгал хората. Според Рей също тъй неуморно, само че тайно се бе наливал с уиски и бе хойкал по жени.

Настъпи неловко мълчание. Бащата запали още една цггара. Пуши, пуши, стар негоднико, помисли си Мич.

- Хайде за десерта да излезем на терасата - пред

ложи Аби и започна да раздига масата.

Похвалиха го, че го бива за градинар. Същото съседско момче бе подкастрило дърветата, бе оплевило и бе подрязало живия плет. Мич умееше само да скубе бурени и да изгребва нечистотиите на кучето. Можеше да нагласи и автоматичната пръскачка за тревата, но обикновено предоставяше на господин Райе да върши това.

Аби поднесе кейк с ягоди и кафе. Погледна безпомощно мъжа си, но той стоеше безучастно.

- Имате наистина хубава къща - потрети бащата,

като огледа задния двор.

Мич си представяше какво му минава през ума. Беше оценил къщата п квартала и любопитството му ставаше непоносимо. Колко ли струваше тая къща, по дяволите? Ето какво искаше да узнае. Колко са платили за нея? Колко е месечната й издръжка? Всичко. Щеше да подпитва, докато не изтръгне нещичко.

Чудесна е - повтори и майката за десети път.

Кога е строена? - попита бащата на Аби.

102

Мич остави чинпйката на масата и се изкашля. Бе предусетил въпроса.

Преди около петнадесет години - отговори той.

Колко квадратни метра е?

Стотина - отговори Аби припряно.

Мич я погледна. Вече губеше търпение.

Чудесен квартал - додаде майката услужливо,

С кредит ли я купихте? - попита бащата, сякаш

разговаряше с човек, който иска заем, но няма гаран

ции, че ще го изплати.

Да - потвърди Мич и зачака.

Аби също зачака, като се молеше да се размине. Но бащата не чакаше, не можеше да чака.

- Колко платихте?

Мич си пое дълбоко дъх н понечи да отвърне: Луди пари.” Аби обаче го изпревари.

- Не сме платили кой знае колко, татко - отсече

тя и се смръщи. - Оправяме се някак с парите.

Мич се усмихна криво, но не каза нищо. Госпожа Съдърланд се изправи. .

- Хайде да се поразходим с колата! Ще ми се да

видя реката п новата пирамида, дето я построиха край

нея. Ще идем ли? Хайде, Харолд!

Господин Съдърланд пак се канеше да пита нещо за къщата, но жена му го задърпа за ръката.

- Чудесна идея! - обади се Аби.

Качиха се в лъскавото ново беемве и отидоха на реката. Аби ги помоли да не пушат в новата кола. Мич караше мълчаливо и се стараеше да бъде любезен.

11

НИНА СЕ ВТУРНА в кабинета с куп документи и ги остави пред шефа сп.

Подпишете ги - настоя тя и му подаде неговата

писалка.

Какво е това? - попита Мич и послушно започ

на да подписва.

— Не питайте. Доверете се на мен.

- Намерих една правописна грешка в договора на

Ландмарк.

103

От компютъра е.

Тогава оправи компютъра.

До колко часа ще работите довечера?

Мич прелисти документите и продължи да ги подписва.

Не знам. Защо?

Изглеждате уморен. Защо не се приберете по-

рано, например към десет, десет и половина и не си

починете? В очите сте заприличали на Нейтан Лок.

Много смешно.

Обади се жена ви.

Ще й позвъня след минутка.

Мич подписа писмата и документите и Нина ги прибра.

Пет часът е. Аз си тръгвам. Оливър Ламбърт ви

чака в библиотеката на първия етаж.

Оливър Ламбърт ли? Чака ме?

Точно така. Обади се преди пет минути. Било

много важно.

Мич оправи вратовръзката си, изтича по коридора, спусна се по стълбите и тръгна спокойно към библиотеката.

Около заседателната маса седяха Ламбърт, Ейвъри и повечето съдружници. Присъствуваха и всички адвокати на щат, които стояха зад съдружниците. Председателското място в края на масата бе празно. В библиотеката бе много тихо, почти като на тържество. Никой не се усмихваше. Ламар бе съвсем близо, но не го погледна. Ейвъри бе притеснен. Уоли Хъдсън подръпна края на папионката си и бавно поклати глава.

- Седни, Мич - покани го сериозно Ламбъ-рт. -

Трябва да поговорим.

Дъг Търни затвори вратата.

Мич седна и напразно потърси нещо, което да го успокои. Съдружниците извъртяха столовете си към него и се посгъстиха. Адвокатите го заобиколиха, без да откъсват очи от Мич.

- Какво има? - попита той плахо и погледна без

помощно Ейвъри.

Над веждите му избиха капчици. Сърцето му биеше като пневматичен чук. Той едвам си поемаше дъх. Оливър Ламбърт се наведе над масата и свали очи-

лата си за четене. Намръщи се съчувствено, сякаш предстоеше нещо мъчително.

- Току-що ни се обадиха от Нашвил, Мич, затова

искаме да говорим с теб.

Изпитът. Изпитът. Изпитът. Беше станало нещо безпрецедентно. Най-после един от служителите във великата фирма Бендини” бе скъсан на него. Мич погледна Ейвъри, идеше му да изкрещи: Ти си виновен!” Ейвъри потърка вежди, сякаш внезапно го бе заболяла глава, и избягна погледа му. Ламбърт огледа подозрително другите съдружници и отново се обърна към Макдиър.

- Опасявахме се, че ще се случи, Мич.

Макдиър искаше да каже нещо, да обясни, че заслужава да му дадат още една възможност, че след половин година пак ще има изпит и той ще го издържи, че няма да ги посрами за втори път. Усети силна болка под кръста.

- Да, сър - отвърна притеснено, с чувство на по

ражение.

Ламбърт се обърна към жертвата си.

- От Нашвил ни съобщиха, че на изпита си получил

най-високата оценка. Честито, господин адвокате!

В библиотеката избухнаха смях и възгласи. Всички го наобиколиха и му стиснаха ръката, затупаха го с усмивки по гърба. Ейвъри се доближи и обърса челото му с носна кърпа. Кендъл Махай тропна три бутилки шампанско на масата и започна да ги отпушва. Напълни пластмасови чаши за всички. Мич най-после си пое дъх и се усмихна. Изпи шампанското на екс н му сипаха повторно.

Оливър Ламбърт сложи нежно ръка върху врата му и заговори:

- Гордеем се с теб, Мич. Ти си третият служител

във фирмата, получил златен медал, и според нас ти

се полага премия. Приготвил съм ти чек за две хиляди

долара, поднасям ти го като скромна награда за успеха.

Разнесоха се подсвирквания и възгласи.

- Освен това доста ще ти увеличим и заплатата.

Насъбралите се пак подсвирнаха.

Мич пое чека, но не го погледна. Господин Ламбърт

вдигна ръка н помоли за тишина. .

104

105

- От името на фирмата бих искал да ти поднеса

това.

Ламар му подаде пакет, увит в кафява хартия. Лам-бърт я разкъса и я хвърли на масата.

- Поръчахме тази плоча, защото бяхме сигурни, че

ще дойде днешният ден. Както виждаш, това е брон

зово копие на нашия фирмен знак заедно с имената на

всички работещи тук. Ето го и твоето име, Мнчъл И.

Макдиър. То ще бъде изписано върху бланките на фнр-

мата

Мич пое смутен наградата. Лицето му бе възвърнало цвета си и шампанското започна да му се услажда.

- Благодаря - каза тихо той.

След три дни в мемфнския вестник бяха публикувани имената на юристите, издържали адвокатския изпит. Аби изряза бележката за албума си н изпрати копия на родителите си и на Рей.

Мич беше открил закусвалня на три пресечки от Бендинп Билдннг, между Фрънт Стрнйг и крайбрежния булевард, близо до реката. Беше мрачна дупка с малко посетители и мазни люти кренвирши. Харесваше му, защото можеше да се отскубне за малко и докато хапва, да оправи някой документ. Сега, когато вече бе пълноправен адвокат, можеше да изяде един кренвирш на обед н да отчита по сто и петдесет долара на час.

Седмица, след като името му се бе появило във вестника, обядваше сам на масата в дъното. В закусвалнята нямаше никой. Мич четеше проспект, дебел два пръста. Собственикът, грък, дремеше зад касата.

До масата се приближи някакъв непознат и спря на около метър. Свали обвивката на един сладкиш колкото може по-шумно. Щом видя, че Мич не го забелязва, отиде на масата и седна. Мич погледна през покривката на червени карета н остави материала до студения чай.

- Мога ли да ви услужа с нещо? - попита той.

Непознатият погледна касата, после празните маси

и помещението зад себе си.

- Вие сте Макдиър, нали?

Говореше със силен акцент, без съмнение бруклнн-ски. Мич го огледа внимателно. Беше около четиридссст-

106

годишен, отстрани бе подстриган късо, по войнишки, а

побелелият перчем му падаше почти в очите. Носеше тъмносин костюм с жилетка от плат, който съдържаше поне деветдесет процента полиестер. Вратовръзката му бе евтина, имитираше коприна. Не бе облечен кой знае как, но изглеждаше спретнат и наперен.

- Да. А вие кои сте? - попита Мич.

Мъжът бръкна в джоба си и измъкна една значка.

Тарънс, Уейн Тарънс, агент на ФБР.

Вдигна вежди и зачака отговор.

Заповядайте — каза Мич.

Щом нямате нищо против.

Да не смятате да ме претърсвате?

Засега не. Просто исках да се запознаем. Про

четох името ви във вестника и научих, че сте новият

служител в Бендини, Ламбърт и Лок”.

Какъв интерес представлява това за ФБР?

Държим под око тази кантора.

Мич загуби интерес към кренвирша и бутна чинията в средата на масата. Сложи още захарин в бакелито-вата чаша с чай.

Ще пийнете ли нещо? — попита той.

Не, благодаря.

- Защо държите под око фирмата?

Тарънс се усмихна и погледна гърка.

— Още не мога да ви кажа. Има защо, но не съм дошъл да говорим за това. Дойдох да се запознаем и да ви предупредя.

Да ме предупредите ли?

Да, да ви предупредя за вашата кантора.

Слушам ви.

- Три неща. Първо, не вярвайте на никого във фир

мата. Няма нито един човек, на когото да се доверите.

Не го забравяйте. Второ, всяка дума, която изричате -

вкъщи, в кабинета си или в сградата, - навярно се за

писва. Вероятно ви подслушват и в колата.

Мич го наблюдаваше и го слушаше съсредоточено. Това допадна на Тарънс.

И трето? - попита адвокатът.

Трето, парите не растат по дърветата.

Защо не говорите без заобикалки?

Сега не мога. Мисля, че ние с вас ще се сбли

жим. Искам да ми вярвате н знам, че трябва да заслу-

107

г

жа доверието ви. Затова няма да нзбързвам. Няма как да се срещаме във вашия кабинет, нито в моя, не бива да говорим и по телефона. Ето защо от време на време ще идвам при вас. А засега просто помнете тези три неща н Гхьдсте нащрек.

Тарънс стана и посегна към портфейла си.

- Ето ви визитната мм картичка. Домашният ми

телефон е записан на гърба. Звънете само от уличен

апарат.

Мич разгледа картичката.

- Защо ще ви звъня?

- Известно време няма да се наложи. Но не хвърляйте картичката.

Мнч я мушна в джоба на ризата си.

- И още пешо - продължи Тарънс. - Видяхме ви

на погребенията на Ходж н Козински. Жалко, много

жалко. Не беше злополука.

Погледна надолу към Мич с ръце в джобовете.

Не ви разбирам.

Обадете ми се някога, но вннмавпГпе. Помнете,

че ви подслушват.

Малко след четири часа се чу клаксон н Дъч скочи на крака. Изруга и тръгна пред фаровете.

- И ти си един, Мнч! Четири часът е. Какво тъпоти

тук?

- Извинявай, Дъч. Не можах да спя. Тежка нощ.

Вратата се отвори.

До седем и половина бе издиктувал на диктофона

достатъчно, та Нина да работи два дни. Тя не мър

мореше чак толкова, когато бе заета. Мич си бе поста

вил за цел най-накрая да стане първият адвокат на

щат, който ще докаже, че има нужда от втора секре

тарка. 1

В осем часа се настани в кабинета на Ламар и зачака. Прегледа един договор, пи кафе и каза на секретарката му да си гледа работата. Ламар дойде в осем и петнадесет.

- Трябва да поговорим - каза Мич и затвори вра

тата.

Ако Тарънс бе прав, кабинетът се подслушваше и разговорът щеше да бъде записан. Макдиър не знаеше на кого да вярва.

108

Изглеждаш угрижен - поде Ламар.

Чувал ли си някога за човек на име Тарънс, Уейн

Тарънс?

- Не.

- От ФБР.

Ламар затвори очи.

ФБР - промърмори той.

Точно така. Показа значката си.

Къде го видя?

Той ме намери в заксувалнята на Лански на аве

ню Юниън. Знаеше кой съм и че току-що съм си взел

изпита. Твърди, че знаел всичко за фирмата и че ни

наблюдават отблизо.

Каза ли на Ейвъри?

Не. Не. съм споменавал на никого освен на теб.

Чудя се какво да правя.

Ламар вдигна слушалката.

Трябва да съобщим на Ейвъри. Май се е случ

вало и преди.

Какво става, Ламар?

Ламар се обади на секретарката на Ейвъри и каза, че е спешно. След няколко секунди Ейвъри позвъни.

— Имаме малък проблем, Ейвъри. Вчера някакъв агент от ФБР се е свързал с Мич. Сега момчето е в кабинета ми. - Известно време Ламар мълча, после се обърна към Мич: - Каза ми да чакам, обажда се на

Ламбърт.

- Изглежда ми твърде сериозно - отбеляза Мич.

- Да, но ти не се тревожи. Има си обяснение. Случ

вало се е и преди.

Ламар приближи слушалката до ухото си и заслуша. После затвори.

- След десет минути ни викат в кабинета на Лам

бърт.

Чакаха ги Ейвъри, Ройс Макнайт, Оливър Ламбърт, Харолд ОКейн и Нейтан Лок. Когато Мич влезе, стояха изнервени около малката заседателна маса и се опитваха да изглеждат спокойни.

Седни - покани го Нейтан Лок и се усмихна

сковано. - Кажи ни всичко.

Това какво е? - Мич посочи магнетофона в цен

търа на масата.

-ч , 109 -

- За да не изтървем нещо - отговори Лок и махна

към един свободен стол.

Мич седна н се загледа през масата в Черноокия. Ейвъри се настани между тях. Никой не продумваше.

— Вчера обядвах в закусвалнята на Лански на авеню Юнпън. Онзи довтаса и седна на масата срещу мен. Знаеше как се казвам. Показа служебна значка и се представи като Уейн Тарънс, агент от ФБР. Погледнах значката, беше истинска. Обясни, че искал да се запознаем, защото сме щели да се сближим. Държали под око фирмата, предупреди ме да не се доверявам на никого. Пошиах го защо, а той отговори, че нямал време да ми обяснява, щял да го наноави по-късно. Не знаех какво да кажа, само слушах. Щял да ме потърси пак. Преди да си тръгне, подхвърли, че са ме видели на погребенията. После вметна, че Ходж и Козински не пили загинали при злополука. И си отиде. Разговаряхме някакви си пет минути.

Черноокия гледаше втренчено Мич м попиваше всяка д умя.

- Виждал ли си го някога?

- Не.

На кого спомена за него?

Само на Ламар. Сутринта, веднага щом дойде.

А на жена си?

- Не.

- Остави ли ти телефонен номер, на който да му

се обадиш?

- Не.

Държа да знам всяка дума, която е- изрекъл -

отсече Лок.

Казах ви каквото си спомням. Не мога да го

повторя дословно.

Сигурен ли си?

Пьжа помисля още малко. - Смяташе да не им

съобщава всичко. Вгледа се в Черноокия и разбра, че

топ очаква да чуе още нещо. - А, да. Бил видял името

ми т.-в вестника и знаел, че съм новият служител във

фирм.тга. Това е всичко. Разговорът бе много кратък.

Опитай се да си спомниш всичко - настоя Лок,

- Попитах го дали иска чай. Той отказа.

Магнетофонът бе изключен, съдружниците като че

ли се поуспокоиха. Лок отиде до прозореца.

Мич, от годени си имаме неприятности с ФБР,

както и със Службата за държавни приходи. Някои

наши клиенти са големи комбинатори - богаташи, кои

то печелят милиони и харчат милиони, а не искат да

плащат данъци. Дават ни хиляди долари, само и само

да избегнат данъците по законен път. Славим се като

много нападателни и не се боим да поемаме рискове,

стига клиентите ни да го искат. Става дума за много

обиграни бизнесмени, които знаят какво е риск. Пла

щат ни скъпо и прескъпо, защото не подхождаме дог

матично. Службата за държавни приходи понякога

оспорва начините, по които ги измъкваме от данъчно

облагане. През последните двадесет години се е стига

ло и до съд, но пак сме се оправяли. Онези от Служ

бата за държавни приходи не ни обичат, а и ние не си

падаме по тях. Някои наши клиенти не са от най-нрав

ствените хора, ФБР ги е разследвало и ги е тормозило.

От три години и на нас ни взеха здравето. Тарънс е

новобранец, наумил си е да направи кариера. Дойде в

града преди някаква си година и непрекъснато си вре

носа. Не бива да говориш с него втори път. По всяка

вероятност краткият ви разговор вчера е бил записан.

Тарънс е опасен, извънредно опасен. Не играе честно

и ти скоро ще разбереш, че повечето агенти на ФБР

са мръсници.

Колко от клиентите са били осъдени?

Нито едни. Спечелили сме всичките дела, които

е завеждала срещу нас Службата за държавни при

ходи.

А какъв е случаят с Козински н Ходж?

Уместен въпрос - отговори Оливър Ламбърт. -

Не знаем какво е станало. Отначало приличаше на зло

полука, но вече не сме сигурни, че е така. В мотор

ницата с Марти н Джо е имало и един местен човек,

инструктор по леководолазен спорт. Сега властите на

острова подозират, че е бил ключовата фигура в цяла

мрежа за търговия с наркотици с център в Ямайка и

може би взривът е бил насочен срещу него. Острови

тянинът също загина.

Едва ли някога ще научим истината - добави

Ройс Макнайт. - Местната полиция не е много опит

на. Предпочетохме да се погрижим за семействата на

110

111

загиналите колеги и за нас това е злополука. Честно казано, не знаем какво повече можем да направим.

Нито дума по този въпрос на никого - нареди

Лок на Мич. - Пази се от Тарънс, а ако той се свърже

с теб отново, съобщи ни незабавно. Ясно ли е?

Да, сър.

- Не казвай дори на жена си - обади се Ейвърн.

Мич кимна.

Лицето на Оливър Ламбърт възвърна бащинската си сърдечност. Той се усмихна и започна да си играе с очилата.

- Мич, знаем, че звучи страшно, но сме свикнали.

Остави на нас да се оправяме и ни имай доверие. Не

се страхуваме от господин Тарънс, от ФБР, от Служ

бата за държавни приходи, от никого, защото не сме

направили нищо лошо. Антъни Бендини е изградил фир

мата с къртовски труд, с талант и безкомпромисна ети

ка. И ние всички сме възпитани в този дух. Някои наши

клиенти не са светци, но няма адвокат, който да на

прави клиента си по-морален. Не се тревожи. Само се

пази от този човек - той е много, много опасен. Ако

му даваш сведения, ще става все по-нахален и ще ни

създава главоболия.

Лок насочи към Мич кривия си пръст.

Ако поддържаш и занапред връзки с Тарънс, ще

поставиш под въпрос бъдещето си във фирмата.

Ясно ми е - каза Мич.

- Наистина му е ясно - защити го Ейвърн.

Лок изгледа Толсън.

- Това е всичко, Мич - приключи Ламбърт. - Бъди

предпазлив.

Мич и Ламар се отправиха към вратата и отгам - към най-близкото стълбище.

- Свържи се с Девашър - обърна се Лок към Лам

бърт, който бе до телефона.

След две минути двамата старши съдружници вече седяха срещу отрупаното бюро на Девашър.

Чу ли? - попита Лок.

Чух, разбира се, Нат. Чухме всяка дума, която

малкият каза. Ти се справи наистина отлично. Взе му

страха и той ще бяга от Тарънс, както дяволът - от

тамян.

Ами Лазаров?

Трябва да му кажа. Той е шефът. Не можем да

се преструваме, че не се е случило нищо.

Какво ли ще направят?

А, нищо. Денонощно ще държим под око момче

то и ще следим всичките му телефонни разговори. И ще

чакаме. Няма да предприеме нищо. Всичко зависи от

Тарънс. Той ще го потърси отново, но тогава и ние ще

бъдем там. Постарайте се да държите Мич в сградата

колкото е възможно повече. Когато излиза, уведомя

вайте ни, ако можете. Всъщност, мен ако питате, не

се е случило нищо лошо.

Защо са се спрели на Макдиър? - поинтересува

се Лок.

Явно са избрали нов подход. Нали помните, Ко-

зински и Ходж сами отидоха при тях. Може да са из

дрънкали повече, отколкото си мислехме. Не знам. Въз

можно е да смятат, че Макдиър е най-уязвим, защото

току-що е завършил и прелива от ентусиазъм. И от

нравственост. Като нашия Оли. Добре го каза, Олн,

много добре.

Млъкни, Девашър!

Девашър престана да се усмихва и прехапа долната си устна. Не отговори нищо. Погледна Лок.

Нали знаеш каква е следващата стъпка? Ако Та

рънс и занапред си пъха носа, онзи кретен Лазаров

ще ме извика някой ден и ще ми нареди да го очистя.

Да му запуша устата. Да го сложа в някоя бъчва и да

го търкулна в залива. А случи ли се това, всички вие,

почтени джентълмени, ще се пенсионирате рано-рано и

ще се ометете от страната.

Лазаров няма да нареди да посегнем на агент.

Да, ще е глупаво, но Лазаров си е глупак. Много

се тревожи за положението тук. Непрекъснато се обаж

да и подпитва. Отговарям му каквото ми падне. По

някога слуша, друг път ругае. Но ако нареди да пре

махнем Тарънс. няма да имаме друг избор.

От такива приказки ми призлява - каза Лам

бърт.

Искаш ли наистина да ти призлее, Оли? Остави

някой от изисканите ти адвокатчета да се сдуши с Та

рънс и да пропее, пък тогава ще те питам. А сега ви

предлагам да намирате на Макдиър толкова работа,

че да не му остава време да мисли за Тарънс.

112

ь ФИРМАТА

113

Боже мой, Девашър, той и сега бъхта по двадесет

часа в денонощието. Започна като фурня и не е нама

лил темпото.

Просто го дръжте под око. Наредете на Ламар

Куин да се сближи с него, та ако го прихване нещо,

да си изплаче душата на него.

Идеята е добра - отвърна Лок и погледна Оли. -

Я да си поприказваме хубаво с. Куин. Той е най-близък

с Макдиър, може да се сприятелят още повече.

Слушайте - намеси се Девашър. - Макдиър си е

глътнал езика от страх. Няма да предприеме нищо. Ако

Тарънс го потърси пак, ще постъпи както днес. Ще

изтича право при Ламар Куин. Показа ни на кого се

доверява.

Издрънкал ли е нещо на жена си снощи? - попи

та Лок.

- Проверяваме магнетофонните записи. Ще ни от

неме около час. Поставили сме толкова подслушвателни

уредби в града, че са ни нужни шест компютъра, за да

открием каквото ни трябва.

Загледан през прозореца в кабинета на Ламар, Мнч подбираше внимателно думите си. Не говореше много. Ами ако Тарънс бе прав? И всичко се записваше?

По-добре ли си сега? - попита Ламар.

Да, струва ми се. Мисля, че разбрах.

Такива неща са се случвали и по-рано, както каза

Лок.

С кого? Към кого са се насочвали преди?

Не си спомням. Беше преди три-четири години.

Но не помниш с кого?

Не. Не е ли все едно?

Просто ми е интересно. Не проумявам защо са

се спрели на мен, новака, който измежду четиридесет

те адвокати тук знае най-малко за фирмата и за клиен

тите й. Защо са избрали мен?

Не знам, Мич. Слушай, защо не постъпиш, както

ти предложи Лок? Помъчи се да забравиш случилото

се и избягвай Тарънс. Не си длъжен да разговаряш с

него, ако не ти представи съдебно постановление. Кажи

му да се разкара, ако цъфне пак. Той е опасен.

Да, сигурно си прав. - Мнч си наложи да се ус-

михне и се отправи към вратата. - Нали вечерята утре не се отменя?

Разбира се, че не. Кей е решила да си направим

скара н да вечеряме край басейна. Елате по-късно, ня

къде към седем и половина.

До утре.

НАДЗИРАТЕЛЯТ го извика, претърси го за оръжие и го въведе в голямо помещение, в което дошлите на свиждане разговаряха през дебелата телена мрежа, разделяща кабинките.”

- Кабина четиринадесета - каза надзирателят и

му я посочи.

Мнч влезе вътре п се разположи. След минута се появи Рей, който седна между двете преградки от другата страна на решетката. Ако не бяха белегът върху челото на Рей и бръчките около очите му, можеха да минат за близнаци. И двамата бяха високи близо метър и деветдесет, и двамата тежаха около осемдесет килограма, имаха светлокестенява коса, малки сини очи, високи скули п широка брадичка. Бяха им казвали, че к рода им има индианска кръв, но тъмният цвят на кожата се бе изгубил през дългите години в каменовъглените мини.

Мич не бе идвал в Бръшн Маунтън от три години. От три години н три месеца. Вече от осем години си пишеха два пъти месечно.

- Как е френският ти? - попита най-после Мич.

Тестовете, през които Рей бе минал в армията, бяха

показали, че има удивителна дарба за езиците. Две години бе служил като преводач от виетнамски. Бе овладял немски език през шестте месеца, когато частта му бе в Германия. Испански бе усвоил за четири години, но бе принуден да го учи по речник от библиотеката в затвора. Сега изучаваше френски.

- Вече го владея добре, така поне мисля - отгово

ри Рей. - Трудно ми е да кажа. Тук нямам възмож

ност да го практикувам. Изглежда, по строежите не

114

115

Искам да ми направиш една голяма услуга, стига

да нямаш нищо против.

Казвай.

Иди в някоя книжарница и потърси кисеш, с

които можеш да научиш гръцки за двадесет и четири

часа. Това и гръцко-английски речник.

Ще ти ги пратя другата седмица. . :;

А може ли и за италиански? :

Няма проблем.

Не съм решил дали да ида в Сицилия или на

островите в Гърция. Двоумя се. Съветвах се с пастора

на затвора, но и той не ми помогна особено. Мислех да

ида и при директора. Ти какво мислиш?

Мич изцъка и поклати глава.

- Защо не идеш в Австралия?

- Чудесна идея. Прати ми касети на австралийски

и речник.

И двамата се усмихнаха, после станаха сериозни. Наблюдаваха се внимателно и чакаха надзирателят да им каже, че свиждането е приключило. Мич погледна белега върху челото на Рей и си спомни за безбройните кръчми и за безбройните сбивания, довели до неизбежното убийство. Рей го наричаше самозащита. Години наред на Мич му идеше да прокълне брат си за глупостта му, но вече не му се ядосваше. Сега му се искаше да го прегърне, да го заведе вкъщи и да му помогне да си намери работа.

Не ме съжалявай - каза Рей.

Аби смята да ти пише.

Ще се радвам. Смътно си я спомням като мъ

ничка в Дейнсбъро, все се навърташе около банката

на баща си на Мейн Стрийт. Кажи й да ми прати своя

снимка. А също снимка на вашата къща. От сто годи

ни насам ти си първият Макдиър, който притежава не

движим имот.

Трябва да тръгвам.

Направи нещо заради мене. Потърси мама, поне

да сме сигурни, че е жива. Редно е да го сториш, нали

вече свърши университета.

Мислил съм за това.

Помисли още малко, чу ли?

Разбира се. Ще дойда да те видя след около

месец.

Девашър смуква от пурата и издиша пушека към вентилатора.

Открихме Рей Макдиър - обяви той гордо.

Къде? - попита Оли.

В щатския затвор в Бръши Маунтън. Преди осем

години в Нашвил е осъден за убийство на петнадесет

години затвор без право да бъде освобождаван под га

ранция. Истинското му име е Реймънд Макдиър. На

тридесет и една години е. Не е женен. Служил е трн

години в армията. Разжалвай е позорно. Пълен песрет-

ник.

Как го открихте?

Вчера по-малкият брат му бе на свиждане. Сле

дяхме го. Нали знаеш, наблюдаваме го денонощно.

Всички знаят, че братът е в затвора. Можехте да

го издирите и по-бързо.

Щяхме да го сторим, Олп, стига да бе важно.

Вършим си работата.

Осъден на петнадесет години значи? Кого е убил?

Както обикновено. В някаква кръчма пияници се

сбиват за жена. Но не е имало оръжие. Полицейският

доклад и аутопсията са показали, че е ударил жертва

та два пъти с юмрук и е счупил черепа й.

А защо е бил разжалвай?

За грубо неподчинение. И за нападение на офи

цер. Направо се чудя как се е отървал без военен съд.

Изглежда, е непоносим.

Прав си, не е толкова важно. Какво друго си

научил?

Нищо особено. Къщата на Мич се подслушва,

нали така? Не е споменал на жена си за Тарънс. Всъщ

ност го подслушваме през цялото денонощие. Пред ни

кого не е отварял дума за агента.

Оли се усмихна и кимна одобрително. Гордееше се с Макдиър. Какъв адвокат!

А сексът?

Можем само да слушаме, Оли. Но слушаме мно

го внимателно. Мен ако питаш, от половин месец не са

се любили. То се знае, виси тук по шестнадесет часа в

денонощието и бъхта като негър над задачите, които

му възлагате. На Аби като че ли започва да й омръзва.

Може да е обичайният синдром, характерен за съпру

гите на новопостъпилите. Обажда се често на майка

118

119

си - за нейна сметка, за да не разбере Мич. Казва й, че той се е променил и други такива глупости. Смята, че мъжът й се самоубива, като работи толкова много. Това чуваме. Но нямам снимки, Оли, и съжалявам, защото знам колко ги обичаш. При първа възможност ще ти доставим и снимки.

Оли гледаше в стената. Не каза нищо.

Слушай, Олп, мисля, че трябва да го командиро

ваме с Ейвъри на Големия Кайманов остров. Опитай

се да го уредиш.

Не е трудно. Мога ли да попитам защо?

Не сега. Ще научиш по-късно.

Сградата беше близо до центъра на града, в квартал с ниски наеми на две пресечки от сенките на модерните кули от алуминий и стъкло, наблъскани една до друга, сякаш земята в Мемфис не достигаше. Табелата на пътната врата отпращаше посетителите на горния етаж, където бе кантората на Еди Ломакс, частен детектив. Приемал само по предварително уговорен час. На вратата горе пишеше, че Ломакс извършва всякакви разследвания - за развод, злополуки, безследно изчезнали роднини. В рекламата в телефонния указа тел се наблягаше на опита му като полицай, но не се споменаваше, че кариерата му в полицията е приключила. Пишеше още с какво се занимава фирмата му: подслушване, охрана, попечителство на деца, снимки, съдебни показания, анализ на гласове, издирване на имущество, застрахователни искове и сведения за пред-брачния живот. Кантората била финансово осигурена, застрахована, притежавала разрешително и била на разположение двадесет и четири часа в денонощието. Етична, надеждна, поверителна, честна.

На Мич му направи впечатление, че се набляга на доверителността. Определиха му час за пет следобед, но той подрани с няколко минути. Стройна ослепителна блондинка в тясна кожена пола и черни ботуши го запита как се казва и му посочи оранжевия пластмасов стол до прозореца. Еди щял да се освободи след минута. Мич огледа стола, забеляза, че е прашен и с няколко мазни петна, и отклони поканата да седне, като каза, че го боли гърбът. Тами вдигна рамене и продължи да дъвче дъвка и да пише някакъв документ на пишещата

машина: Мич се чудеше дали е сведение за предбрачен живот, резултатът от следенето на някого или може би план на нанасяне на контраудар. Пепелникът върху бюрото на секретарката бе пълен с угарки, изцапани с розово червило. Докато тя удряше по клавишите на машината с лявата ръка, с дясната напипваше поредната цигара в пакета и я мушкаше между лепкавите си устни. Със забележителна координация щракна нещо с лявата ръка и над невероятно дългата и тънка цигара блесна пламъче. Щом пламъчето изгасна, устните на секретарката се свиха, стиснаха края на цигарата и тя започна да вдишва дима с цялото си тяло. Буквите оформяха думи, думите — изречения, изреченията - абзаци, а блондинката продължаваше отчаяно да изпълва дробовете си. Най-после, когато цигарата се бе превърнала до половината във висяща пепел, секретарката преглътна, махна я от устните си с два лакирани червени нокътя и мощно изпусна дима. Пушекът полетя към потъмнелия гипсов таван, където раздвижи издишания по-рано облак и се завъртя около флуорес-центната лампа. Блондинката се закашля; от сухата й дразнеща кашлица лицето й почервеня, а огромните й гърди се заклатиха и почти опряха в клавишите на машината. Жената грабна една чаша и отпи от нея, после отново захапа филтъра на цигарата и запуфка.

След две минути Мич вече се опасяваше, че ще се задуши от въглеродния окис. Забеляза малка дупчица в едно стъкло на прозореца, по което чудно защо нямаше паяжина. Приближи се до овехтелите прашни пердета и се опита да вдъхне въздух през дупката. Призляваше му. Зад гърба му отново се чуха кашляне и хриптене. Мич направи опит да отвори прозореца, но той бе залепнал от много пластове напукана блажна боя.

Тъкмо когато започна да му се вие свят, тракането на машината и пушенето спряха.

- Адвокат ли сте?

Мич се обърна и погледна секретарката. Сега тя бе седнала в края на бюрото с кръстосани крака, черната кожена пола се бе вдигнала високо над коленете й. Пиеше диетична пепси-кола.

- Да.

- В голяма кантора ли? ;

120

121

- Добре де, така е. Но засега да не го обсъждаме

повече.

- Правилно. Кой е четвъртият?

- Някой си Уейн Тарънс. Агент от ФБР тук, в Мем-

фис.

- От ФБР ли?

Смущава ли те?

Да, смущава ме. Вземай по четиридесет ^долара

на час за полицаи.

Няма проблем.

Какво те интересува?

- Провери го. Откога е тук. Откога е агент. С. какво

име се ползува.

- Фасулска работа.

Мич сгъна листа н го мушна в джоба си.

Колко време ще ти отнеме? .,

Около месец.

Чудесно.

Как се казваше вашата фирма? .. .-

Бендпни, Ламбърт и Лок”.

Тези двама, дето загинаха през лятото…

Работеха във фирмата,

Някакви подозрения?

- Не.

Просто реших да попитам.

Слушай, Еди. Трябва да внимаваш много. Не ми

се обаждай вкъщи, нито във фирмата. Ще те потърся

след около месец. Имам съмнения, че ме следят съвсем

отблизо.

- Кой?

- И аз искам да знам.

13

ЕИВЪРИ СЕ УСМИХНА, след като видя компютърната разпечатка.

За месец октомври си отчитал средно по шест

десет и един часа на седмица.

Мислех, че са шестдесет и четири - възрази

Мич.

И шестдесет и един са много. Всъщност никога

не сме имали човек, който първата година да пред

ставя такива високи средни отчети. Отговарят ли на

извършената работа?

Не съм раздувал. Можех да отчета и повече.

По колко часа седмично работиш?

Между осемдесет и пет и деветдесет. Ако исках,

щях да отчета по седемдесет и пет.

Не бих те съветвал, поне засега. Току-виж ня

кой ти завидял. Младите адвокати на щат те държат

под око.

Искаш да работя по-малко ли?

Не, разбира се. Ние с теб изоставаме с месец.

Само се тревожа, че работиш прекалено много. Тре

вожа се, и толкоз. Повечето служители започват при

нас като хали - отчитат по осемдесет, че и по де

ветдесет часа на седмица, ала след два месеца кап-

ват. Шестдесет и пет-седемдесет часа е нормално. Но

ти, изглежда, имаш необикновена енергия.

Не съм от поспаливите.

Какво мисли жена ти?

Има ли значение?

— Не се ли сърди, че работиш до толкова късно?

Мич погледна Ейвъри и за миг си спомни караницата предната нощ, когато се бе прибрал три минути преди полунощ. Накрая се одобриха с. Аби, но дотогава не се бяха спречквали така, а можеше да се очаква, че пак ще се скарат. Той не бе отстъпил. Аби бе казала, че се чувствува по-близка със съседа, господин Райе, отколкото със съпруга си.

Тя ми влиза в положението. Обясних й, че след

две години ще стана съдружник и ще се пенсионирам,

преди да съм навършил тридесет.

Доста се стараеш да го постигнеш.

Нали не се сърдиш? През всеки час, който съм

отчел миналия месец, съм работил върху твои дела,

тогава май не се тревожеше толкова, че ме претовар

ваш с работа.

Ейвъри остави разпечатката върху шкафа и погледна намръщено Мич.

- Просто не искам да изгориш като свещ или да

си зарежеш семейството.

На Мич му се видя странно, че за брака го поуча-

126

127

ва човек, изоставил жена си. Погледна Ейвърн колкото се може по-презрително.

- Няма защо да се тревожиш какво става в моя

дом. Бъди доволен, че си върша работата тук.

Ейвъри се наведе над бюрото.

Виж, Мич, не ме бива много за такива неща.

Натискат ме шефовете. Ламбърт и Макнайт се безпо

коят, че може би се престараваш. Ндваш в пет, и то

всяка сутрин, понякога и в неделя. Това е огромно

напрежение.

Какво казаха?

Нищо особено. Вярваш или не, Мич, но наисти

на държат на теб и на семейството ти. Държат да ра

ботят с щастливи адвокати с щастливи съпруги.

Ако всичко е наред, адвокатите нямат грешка. Лам

бърт се отнася много бащински. Смята да се пенсио

нира след две години и се опитва да изживее още

веднъж славните си години чрез теб и другите млади

служители. Ако разпитва твърде много или изнася по

някоя лекция, не го вземай присърце. Той си е извою

вал правото да бъде тарторът тук.

Кажи им, че съм много добре. И Аби е добре,

щастливи сме и си гледаме работата.

Чудесно. Свършихме по този въпрос. Искам да

ти съобщя, че след седмица двамата с теб отиваме в

командировка на Големия Кайманов остров. Трябва

да се срещна с неколцина банкери там от името на

Сън и Капе и на трима други клиенти. Заминаваме по

работа, но както и друг път, все ще намерим време

да се погмуркаме. Казах на Ройс Макнайт, че ми

трябваш, и той се съгласи. Според него навярно се

нуждаеш от малка промяна. Искаш ли да дойдеш?

Разбира се. Само съм донякъде изненадан.

Отиваме по работа, затова ще бъдем без съ

пругите си. Ламбърт се безпокоеше дали няма да си

имаш проблеми вкъщи.

Господин Ламбърт се безпокои твърде много

какво става вкъщи. Кажи му, че владея положение

то. Нямам проблеми.

Значи ще дойдеш?

То се знае, че ще дойда. Колко време ще бъдем

там?

Няколко дни. Ще отседнем в една от вилите на

кантората. В другата може би ще се настани Съни Капе.-Ще се опитам да използуваме самолета на фирмата, но ако не може, ще летим с редовен полет. - За мен няма значение.

Само двама от пътниците в самолета на Кайман Еъруейс”, излитащ от Маями, бяха с вратовръзки и след първия пунш с ром Ейвъри свали своята и я напъха в джоба на сакото си. Пупшът бе поднесен от красиви тъмнокожи стюардеси кайманки със сини очи и приятни усмивки. Ейвъри непрекъснато повтаряше, че островитянките били страхотни.

Седнал до прозореца, Мич се стараеше да прикрие вълнението си от това, че за пръв път напуска страната. В една библиотека бе намерил книга за Кайма-новите острови. Имаше три острова - Големият Кайман, Малкият Кайман и Кайман Брак. Двата по-малки били слабо населени н рядко посещавани. Големият Кайман имал осемнадесет хиляди жители, дванадесет хиляди регистрирани фирми и триста банки. Двадесет на сто от населението било бяло, двадесет - чернокожо, а останалите шестдесет на сто били със смесена кръв и не се интересували към коя раса принадлежат. През последните години столицата Джордж-таун се била превърнала в убежище за мнозина чужденци, решили да укрият доходите си от данъчните служби, и банкерите там били потайни като швейцарските. Нямало данък общ доход, данък оборот, данъци върху печалбите, нито имуществени данъци и такси върху даренията. Някои компании и инвеститори получавали гаранция, че ще бъдат освободениот данъци в продължение на половин век. Островите били британско владение с необикновено стабилно правителство. Приходите от митата върху вноса и туризма осигурявали необходимите на властите средства. Нямало престъпност, нито безработица.

Големият Кайман бил дълъг тридесет и пет километра и на няколко места широк до тринадесет километра, но от въздуха изглеждаше много по-малък. Представляваше неголяма скала, заобиколена от прозрачна сапфирена вода.

Самолетът започна да се снишава над нещо като лагуна, ала в последния миг се показа къса асфалти-

128

9. ФИРМАТА

129

рана писта, на която той се приземи. Счязоха и минаха безпрепятствено през митницата. Някакво черпо-кожо хамалче грабна чантите на Мпч и ги хвърли заедно с багажа на Ейвъри в едни форд, модел 1972 година. Мич му даде щедър бакшиш.

Севън Майл Бийч! - изкомандува Рйвъри, каго

газрътна остатъка от последния пунш с ром.

Дадено, мои - проточи шофьорът.

Отпратиха с таксито към Джорджтаун. По радиото гърмяха весели ритми. Шофьорът се поклащаше и тактуваше с пръсти по волана. Беше навлязъл в на-срещното платно, но тук никой не спазваше правила-та. Мич се отпусна в износената седалка и кръстоса крака. Колата нямаше климатична инсталация, ако не се броят отворените прозорци. Влажният тропически въздух духаше в лицето му и рошеше косата му. Бе приятно.

Островът беше равен и по шосето към Джорджтаун пъплеха .малки европейски коли, мотопеди и велосипеди. Къщите бяха едноетажни, с ламаринени покриви и бяха боядисани във весели цветове. Градинките им бяха мънички, с оскъдна трева, ьо добре поддържани. Когато приближиха града, се появиха магазини и къщи на два и три етажа с бели фасади, под чиито сенннци туристите се криеха от слънцето. Шофьорът зави рязко н изведнъж се оказаха в центъра на града, където бяха струпани модерните сгради па банките.

Ейвъри пое ролята на гид.

- Тук има банки от всички страни. Германия,

Франция, Великобритания, Канада, Испания, Япония,

Дания. Дори от Саудитска Арабия и Израел. По пос

ледни данни са над триста. Всеки може да се спаси от

данъците. Тук банкерите са много мълчаливи. В срав

нение с тях швейцарците изглеждат дърдорковци.

Таксито намали скоростта поради натовареното движение и разхлаждащият вятър спря.

Виждам много канадски банки - отбеляза Мич.

В тази сграда е канадската банка Монреал”.

Трябва да отидем там утре в десет сутринта. Работим

главно с канадски банки.

Защо?

Теса сигурни. . -..

Оживената улица правеше завой н се вливаше в друга. На хоризонта зад кръстовището се виждаше блестящата синева на Карибско море.

- Това е заливът Хогсти - обясни Ейвъри. - Там

преди триста години са хвърлили котва пиратските

кораби. Не друг, а Черната брада е обикалял остро

вите и е заравял на тях плячката сн. Преди няколко

години намериха част от нея в една пещера близо до

Бодън Таун.

Мич кимна, сякаш бе повярвал. Шофьорът се усмихна в огледалото за обратно виждане. Ейвъри избърса потта от челото си.

- Това място винаги е привличало пиратите. Ни

кога е идвал Черната брада, а сега съвременните пи

рати създават фирми и крият парите си тук. Така ли

е, мон?

— Така е — отвърна шофьорът.

- А това е Севън Майл Бнкч - каза Ейвъри. -

Един от най-красивите н прочути плажове в света.

Така ли е, мон.

Точно така, мон.

Довечера в Палмите” има ли вечеря ка от

крито?

Да, мои. В шест часа.

Намира се точно до кашата вила. Палмите”

е известен хотел с най-екзотичната програма на плажа.

Мич се усмихна, загледан в хотелите, край които минаваха. Спомни си разговора в Харвард, когато Оливър Ламбърт го бе поучавал, че фирмата не обича разводите и женкарството. Също и пиенето. Може би Ейвъри бе пропуснал тези поучения. Или не?

Вилите на кантората бяха в центъра на Севън Майл Бийч, в съседство с друг комплекс и с Палмите”. Както можеше да се очаква, бяха просторни и скъпо обзаведени. Ейвъри каза, че всяка от тях може да се продаде за половин милион, но не били за продан. Нито се давали под наем. Тук сн почивали изморените адвокати от Бепдини, Ламбърт и Лок”. И неколцина много специални клиенти.

От балкона пред спалнята на втория етаж Мич наблюдаваше малките лодки, които се носеха по искрящото море. Слънцето вече клонеше на залез и ситните вълни пречупваха лъчите му в хиляди посоки. Екскур-

130

131

зионно корабче се отдалечаваше бавно от острова. Десетки туристи се разхождаха по плажа, подритваха пясъка, джапаха във водата, ловяха раци или пиеха пунш с ром и ямайска бира Ред Страйп”. СИ Палмите” се носеха ритмични карибски мелодии - големият бар на открито с тръстиков покрнв привличаше като магнит летовниците. В тръстикова колиба наблизо даваха под наем водолазни костюми, лодки п топки за волейбол.

Ейвъри излезе на балкона в ярки шорти на оранжеви и жълти цветя. Тялото му бе слабо и стегнато, нямаше корем. Той бе акционер в един спортен клуб в М е м ф и с и всеки ден ходеше да спортува. Там явно човек можеше да получи и загар. На Мич това му хареса.

Какво ще кажеш за шортите ми? - попита

Ейзъри.

Страхотни са. И много подходящи.

Имам още един чифт, мога да ти услужа.

Не, благодаря. Ще сн остана по моите физкул

турни шорти от Уест Кентъки”.

Ейвъри отпиваше от питието си и се любуваше на гледката.

Идвал съм десетки пъти, но винаги се вълну

вам. Мислил съм дори да се установя тук, след като

се пенсионирам.

Ще е хубаво. Ще можеш да се разхождаш по

плажа и да ловиш раци.

Да играя домино и да пия Ред Страйп”. Опитвал

ли си тази бира?

Май не.

Я да си вземем по една.

Откритият бар се наричаше Ръмхедс”. Беше пълен с жадни туристи и няколко местни жители, които играеха на домино около дървена маса. Ейвъри си проби път през навалицата и се върна с две бутилки. Намериха си място до играчите на домино.

Веднъж да се пенсионирам, и ще дойда да жи

вея тук. Ще си изкарвам прехраната, като играя до

мино. И ще пия Ред Страйи”.

Бирата си я бива.

А щом ми омръзне доминото, ще се забавлявам

с мятане на стрелички. - Ейвъри кимна към ъгъла,

където неколцина пияни англичани хвърляха стрелички към мишената и се ругаеха. - А щом ми втръсне и от стреличките, не знам какво ще правя. Извинявай.

Ейвъри се отправи към една маса, на която току-що бяха седнали две млади жени по бикини. Представи се, а те го поканиха при тях. Мич си поръча още една бира и отиде на плажа. В далечината се издигаха банките на Джорджтаун. Тръгна натам.

Храната бе подредена върху сгъваеми маси около басейна. Костур на скара, пушено филе от акула, пържени скариди, костенурки, миди, омари. Всичко бе прясно, току-що извадено от морето. Гостите се трупаха около масите и си сервираха сами, а келнерите сновяха напред-назад с големи кани пунш с ром. Хранеха се на масички във вътрешния двор, който гледаше към Ръмхедс” и морето. Музикантите настройваха инструментите. Слънцето се скри в облак, после изчезна зад хоризонта.

Мич последва Ейвъри към бюфета, после, както очакваше, до една маса, където вече седяха две жени. Бяха сестри, около тридесетгодишни, и двете бяха разведени и доста пийнали. Едната - казваше се Кари, се бе залепила за Ейвъри, а другата, Джу-лия, веднага започна да прави мили очи на Мич. Той се питаше какво ли им е казал Ейвъри.

Виждам, че си женен - прошепна Джулпя и

се премести до Мич.

Да, и то много щастливо.

Тя се усмихна, сякаш приемаше предизвикателство. Ейвъри и неговата дама си намигнаха. Мич грабна чашата и я гаврътна.

Ядеше и не можеше да мисли за нищо освен за Аби. Трудно би могъл да й обясни, ако се наложеше. Вечеряше с две привлекателни, почти голи жени. Невъзможно бе да й обясни. Разговорът на масата вървеше трудно, а Мич се държеше сковано. Келнерът сложи на масата голяма кана, която за нула време бе изпразнена. Ейвъри ставаше досаден. Каза на жените, че Мич е играл в отбора на Джайънтс” и на два пъти е бил носител на големи награди. Печелел по