Фирмата

Трябва да се поотпуснеш.

- Смятам да се отпусна в Ръмхедс1.

Мич си представи барчето с местната бира, доминото, стреличките и а, да, с изрязаните бански костюми. И момичето.

За пръв път ли ще летиш със самолета Лиър”? -

попита Ейвъри, вече по-спокоен.

Да. Тук съм от седем месеца и едва сега го виж

дам. Ако през март знаех, че ще е така, щях да постъ

пя на работа в някоя кантора на Уолстрийт.

Не си за Уолстрийт. Знаеш ли какво правят там?

Имат по триста адвокати в една фирма. И всяка годи

на назначават по тридесет нови служители, че и по

вече. Всеки се стреми да работи там, понеже е Уол

стрийт. И след около един месец събират тридесети

мата новопостъпили в една зала, уведомяват ги, че в

течение на пет години трябва да работят по деветде

сет часа седмично, а след това половината вече ще са

напуснали. Текучеството е невероятно. Там е убийстве-

194

но за новаците, плащат им по сто-сто н петдесет долара на час, изстискват ги като лимони и после им показват вратата. Това е Уолстрийт. А младоците така и не виждат самолета на кантората. Нито лимузината. Ти си истински късметлия, Мич. Трябва всеки ден да благодариш на Бога, че се спряхме на теб и те привлякохме в добрата стара фирма Бенднни, Ламбърт и Лок”.

Деветдесет часа не е нищо. Бих могъл да изпол

зувам останалите.

Е, ще ти се върне с лихвите. Чу ли каква пре

мия получих за миналата година?

- Не.

Четиристотин осемдесет и пет хиляди. Не е лошо,

а? И това е само премията.

Аз взех шест хиляди - каза Мич.

Дръж се за мен и ще стигнеш далеч.

Така е, но първо ще продължа юридическото с

образование.

След десет минути лимузината зави в пресечка, която водеше към няколко хангара. На табелата пишеше ,,Мемфис Аеро”. Източен сребърен самолет Лнър 55” се придвижваше бавно към терминала.

- Ето го - каза Ейвъри.

Дипломатическите куфарчета и багажът бяха натоварени бързо в самолета и след минути пилотът получи разрешение да излети. Мич затегна колана, любувайки се на облечената в кожа и месинг кабина. Беше пищна и луксозна, както и бе очаквал. Ейвъри си направи още едно питие н също затегна колана.

След час и петнадесет минути самолетът започна Да се спуска към международното летище Балтимор-Вашингтон, а Ейвъри и Мич слязоха на пистата и отвориха багажника. Ейвъри посочи човек в униформа, застанал при един от изходите.

- Това е твоят шофьор. Лимузината чака отпред.

Върви след него. След около четиридесет минути ще

бъдеш в Капитъл Хилтън”.

— С друга лимузина ли? - попита Мич.

- Да. На Уолстрийт нямаше да го направят за теб.

Стиснаха си ръцете и Ейвъри отново се качи в са-

молета. След половин час той бе зареден и пак се насочи на юг. Ейвъри вече беше заспал.

Три часа по-късно самолетът кацна в Джорджтаун на Големия Кайман. Придвижи се край терминала до мъничък хангар, където щеше да пренощува. Един човек от охраната взе багажа на Ейвъри, заведе адвоката до входа и го придружи през митницата. Пилотът и помощникът му минаха през обичайния ритуал след полета и през митницата.

След полунощ светлините в хангара бяха угасени и няколкото самолета останаха на тъмно. Отвори се странична врата, през нея влязоха трима души, сред които и Ейвъри, и бързо отидоха при самолета марка Лиър 55”. Ейвъри отвори багажника и тримата бързо разтовариха двадесет и пет тежки кашона. От влажната тропическа горещина хангарът приличаше на пещ. Всички бяха плувнали в пот, но си мълчаха, докато ие свалиха от самолета и последния кашон.

- Трябва да са двадесет и пет. Преброй ги - на

реди Ейвъри на някакъв мускулест островитянин с ши

рока риза и пистолет на кръста.

Другият държеше голям тефтер и наблюдаваше зорко, сякаш бе склададжия, който приема стока. Местният човек преброи бързо кашоните, от него върху тях капеше пот.

Да. Двадесет и пет.

Колко? - попита мъжът с тефтера.

Шест и половина милиона.

Всичките в брой?

В брой. В щатски долари. В банкноти от по сто

и по двадесет долара. Дайте да ги натоварим.

За къде са?

За банка Квебек”. Чакат ни.

Всеки грабна по кашон и се отправи в тъмното към страничната врата, където четвърти мъж ги очакваше с раздрънкана камионетка, произведена на Каймановите острови. Натовариха кашоните на нея. Въоръжените местни жители стояха с насочени пистолети, докато мъжът, получил стоката, изкара камионетката от хангара и пое към центъра на Джорджтаун.

Регистрацията започна в осем часа пред Сенчъри Рум” на мецанина. Мич дойде рано, отметна се, взе

196

тежката папка с материали с корица, върху която на машина бе написано името му, и влезе вътре. Намери си място в средата на големия салон. В брошурата пишеше, че в семинара ще участвуват едва двеста души. Един келнер поднесе кафе и Мич разтвори Вашингтон Поуст”. Най-много материали имаше за любимия отбор Редскинс”, който отново бе в А-група.

Салонът се изпълваше бавно с адвокати, специализирали се в данъчното право. Бяха дошли от цялата страна, за да научат последните изменения в данъчното законодателство, което непрекъснато биваше усъвършенствувано. В девет без пет отляво на Мич седна спретнат младичък адвокат, който не каза нищо. Мич го погледна и отново се зачете във вестника. Когато салонът се изпълни, водещият приветствува всички и представи първия оратор, конгресмен от Орегън, председател на подкомисия в Конгреса. Когато той започна лекцията, която се очакваше да трае един час, адвокатът вляво от Мич се наведе и му протегна ръка.

- Здравей, Мич - прошепна той. — Аз съм Грант

Харбисън от ФБР.

Показа му и картата си.

Конгресменът започна с някаква смешка, която Мич не чу. Той разгледа картата, като я държеше близо до себе си. На около метър от него седяха петима души. Не познаваше хората в салона, но нямаше да е приятно, ако някой го види, че държи карта на ФБР. След пет минути погледна с празен поглед Харбисън.

Той му прошепна: . -

Трябва да те видя за малко.

Ами ако съм зает? - попита Мич.

Агентът извади от папката за семинара и обикновен бял плик и му го подаде. Мич го отвори близо до гърдите си. Бележката бе написана на ръка, със ситни, но четливи букви. Най-отгоре прочете: Директор на ФБР:.

В бележката се казваше:

Уважаеми господин Макдиър, Бих искал да поговоря с Вас няколко минути през обедната почивка. Моля Ви, следвайте , указанията на агента Харбисън. Няма да Ви

197

отнема много време. Благодарим за отзивчивостта.

Ф. Дентън Войлс Директор.”

Мич сгъна бележката, прибра я в плика и бавно го мушна в папката. Благодарим за отзивчивостта. От директора на ФБР. Съзнаваше колко важно е да запази самообладание, да не се издаде с израза си, да се държи така, сякаш не се е случило нищо. Но все пак потърка слепоочията си с две ръце и се загледа в трибуната отпред. Затвори очи и усети, че му се вие свят. ФБР. Агентът седеше до него! Бе дошъл на крака. Пишеше му Директорът на Бюрото. Навярно и Та-рънс бе някъде наблизо.

Изведнъж салонът избухна в смях на някаква духовита фраза на конгресмена. Харбчсън бързо се наклони към Мич и прошепна:

- След десет минути в мъжката тоалетна зад ъгъла.

Остави папката върху писалището и излезе още преди салонът да е утихнал.

Мнч прелисти първата част от материалите и се престори, че ги изучава. Конгресменът обясняваше надълго и нашироко как храбро отстоява от данъчните чиновници интересите на богатите, но и облекчава бремето на данъците, стоварило се върху отрудените хора. Под неговото смело ръководство подкомисията бе отхвърлила законопроект, ограничаващ данъчните облекчения за компании, които търсят петрол и газ. Той бил армия от един войник на Капитолия.

Мич изчака петнадесет минути, после още пет, сетне се закашля. С ръка върху устата се пр.шъкна между седалките към дъното на салона и през задната врата отиде да пие вода.

В мъжката тоалетна Харбисън си миеше за десети път ръцете.

Мич отиде при съседния умивалник и пусна студената вода.

- Какво искате? - понита той.

Харбисън го погледна в огледалото.

- Аз само изпълнявам заповеди. Директорът Войлс

ви кани на среша и ме прати да ви заведа.

198

А той какво иска от мен?

Няма да говоря от негово име, но сто па сто не

що много важно.

Мич предпазливо огледа тоалетната. Нямаше никой.

- А ако съм твърде зает, за да се срещна с него?

Агентът спря кранчето на водата и изтръска ръце

те си над умивалника.

Срещата е неизбежна, Мич, Хайде да не си пра

вим номера. Когато на семинара дадат обедна почив

ка, потърсете такси с номер 8067 вляво от главния вход.

Ще ви закара до Мемориала на ветераните от Виет

нам. Ние ще бъдем там. Внимавайте. От Мемфис са

дошли двама, които ви следят.

Какви двама?

Ония приятелчета от Мемфис, Правете, каквото

ви казваме, и те няма да разберат нищо.

Водещият на семинара благодари на втория лектор, преподавател по данъчно законодателство от Нюйоркския университет, и даде обедна почивка.

Мич не каза нищо на шофьора на таксито, който подкара като луд. Скоро се изгубиха сред уличното движение. След петнадесет минути спряха край Мемориала.

- Още не слизайте - отсече шофьорът.

Мич не помръдна. Десет минути седя неподвижно, без да продума. Най-после до таксито спря бял форд ескорт и изсвири с клаксона. След това се отдалечи.

Загледан напред, шофьорът каза:

- Хайде, отидете при Мемориала. След пет ми

нути ще ви потърсят.

Мич слезе на тротоара, а таксито потегли. Мушна ръце дълбоко в джобовете на палтото и се отправи бавно към Мемориала. Севернякът вдигаше вихрушки от опадали листа. Мич потрепери и вдигна яката на палтото.

Самотен посетител в инвалидна количка гледаше вторачено стената. Беше завит с дебело одеяло. Под прекалено голямата барета в защитен цвят носеше авиаторски очила, които скриваха очите му. Седеше към края на стената, където бяха изписани имената на убитите през 1972 година. Мич зачете годините, до-

199

като не спря на хвърлей от инвалидния стол. Четеше имената едно по едно, без да обръща внимание на човека в количката.

Пое си дълбоко дъх - бе усетил, че краката му омекват и стомахът го нрисвива. Продължи да чете бавно имената и ето че към края на списъка го откри. Старателно, безстрастно изсечено като всички други -^ Ръсти Макдиьр.

На сантиметри от него под мемориала бе оставена кошница със замръзнали увехнали цветя. Мич я отмести бавно и коленичи пред стената. Докосна изсечените букви на името Ръсти. Ръсти Макдиър. Загинал на осемнадесет години. Бе във Виетнам от два месеца, когато стъпил върху мина. Съобщиха им, че е починал на място. Според Рей винаги казвали така. Мич избърса една дребна сълза, без да сваля очи от стената. Мислеше за петдесет и осемте хиляди семейства, известени, че близките им са починали на място и не са се мъчили.

- Мич, чакат те.

Обърна се и погледна мъжа в инвалидната количка, единственото живо същество наоколо. Беше се вторачил с авиаторските очила право в стената. Мич се огледа.

- Не се тревожи! Отцепили сме района. Не ни на-

блюдават.

А вие кой сте? - попита адвокатът.

От групата съм. Имай ни доверие, Мич. Дирек

торът ще ти съобщи важни неща, които могат да спасят

живота ти.

Къде е той?

Човекът в инвалидната количка се извърна и погледна към плочннка.

- Върви натам. Те ще те намерят,

Мич погледа още малко името на брат си и се отдалечи от инвалидната количка. Мина край статуята на тримата войници. Вървеше бавно и чакаше с ръце в джобовете. На петдесетина метра след паметника пз-зад едно дърво се показа Уейн Тарънс, който тръгна редом с него.

- Не спирай - нареди му той.

- Защо не съм изненадан, че те виждам тук? - ре

че Мич.

200

Върви. Знаем, че преди теб са пристигнали по

не двама мухльовци от Мемфис. Отседнали са в съ

щия хотел, в стаята до теб. Не са те проследили до

тук. Пратихме ги за зелен хайвер.

Какво, за Бога, става, Тарънс?

- Скоро ще разбереш. Сега не спирай. И не се безпокой, не те наблюдава никой освен двадесетина наши агенти.

Двадесет ли?

Да. Отцепили сме района. Искаме да сме сигур

ни, че ония негодници от Мемфис няма да довтасат.

Не очаквам да го направят. .

Кои са те?

Директорът ще ти обясни.

Защо си прави този труд?

Много питаш, Мич.

Но ти не ми отговаряш.

Тарънс посочи надясно. Слязоха от плочника и се насочиха към масивна бетонна скамейка до мост за пешеходци, който водеше към малка горичка. Водата в езерото под моста бе замръзнала.

- Сядай! - нареди му Тарънс.

Седнаха. По моста минаха двама мъже. Мич веднага позна по-ниския - беше Войлс. Ф. Дентън Войлс, директор на ФБР по време на мандата на трима президенти, човек, който не си мереше много-много думите, бе обявил война на престъпността и се славеше като безмилостен.

Впечатлен, Мич се изправи, когато двамата спряха при скамейката. Войлс му протегна студената си ръка и извърна към него едрото си валчесто лице, известно в целия свят. Здрависаха се и се представиха един на друг. Войлс посочи пейката. Тарънс и другият агент отидоха на моста и огледаха парка. Мич извърна очи към езерцето и до едно дърво на стотина метра съгледа двама мъже, очевидно агенти - бяха ниско подстригани, в еднакви черни палта.

Войлс седна до Мич, краката им се допираха. На плешивата му глава бе килнато кафяво бомбе. Беше поне седемдесетгодишен, но тъмнозелените му очи се движеха бързо и не пропускаха нищо. И двамата седяха неподвижно на скамейката с ръце в джобовете.

— Благодаря ви, че дойдохте - започна Войлс.

201

- Едва ли имах избор. Вашите хора бяха непреклонни.

- Да. Изключително важно е.

Мич си пое дълбоко дъх.

Имате ли представа колко объркам и изплатен

се чувствувам? Направо съм изумен. Обяснете ми, сър,

какво става.

Господин Макдиър, мога ли да в викам Мич?

Разбира се. Защо не.

Добре, Мич, аз не съм от бъбривите. И това, кое

то ще ви кажа, безспорно ще бъде удар за вас. Ще

ви ужаси. Може и да не ми повярвате. Но бъдете си

гурен, че ви говоря истината и с ваша помощ можем

да ви спасим живота.

Мич се стегна и зачака.

- Нито един адвокат не е напуснал вашата кантора

жив. Трима се опитаха, но бяха убити. Други двама

се готвеха да напуснат, ала миналото лято загинаха.

Адвокат, който постъпи в Бендини, Ламбърт и Лок”,

не може да напусне, освен ако не се пенсионира и не

си държи езика зад зъбите. А докато дойде време да

се пенсионира, вече са го забъркали и той не може

да говори. На петия етаж фирмата има голяма служ

ба за следене. Къщата и колата ви се подслушват. Те

лефоните ви също. По бюрото и в кабинета ви има

микрофони. Буквално всяка дума, която произнасяте,

се чува и се записва на петия етаж. Следят ви, по

някога следят и жена ви. И сега, когато разговаряме,

са във Вашингтон. Разбирате ли, Мич, това не е как

ва да е фирма. Тя е замесена в голям бизнес, в много

доходен бизнес. И много незаконен. Тя пе е собстве

ност на съдружниците.

Мич се обърна и се взря в лицето му. Докато говореше, директорът гледаше към замръзналото езерце.

Виждате ли, Мич, адвокатската фирма Бенди

ни, Ламбърт и Лок” е собственост на престъпния клан

Моролто от Чикаго. На мафията. Оттам пращат убий

ците. И затова сме тук с вас. - Войлс стисна силно ко

ляното на Мич и се вгледа в очите му само от педя. -

Става дума за мафията.

Не мога да повярвам - ахна Мич, скован от

страх. Гласът му бе слаб и хриплив.

Директорът на ФБР се усмихна.

- А, не вярвате! От доста време ви глождят подо

зрения. Затова разговаряхте с Ейбанкс на Каймановите

острови. Затова наехте онзи съмнителен детектив, ко

гото юначагите от петия етаж очистиха. Вие знаете, че

във фирмата има нещо гнило.

Мич се наведе и опря лакти на коленете си. Загледа се в земята между обувките си.

- Не мога да повярвам! - повтори едва чуто.

- Доколкото ни е известно, около двадесет и пет на

сто от техните клиенти, не, от вашите клиенти не са

забъркани в никакви престъпления. В кантората рабо

тят неколцина много добри адвокати, които се занима

ват с данъците и осигуровките на богати клиенти. Чу

десно прикритие. Повечето преписки, по които сте рабо

тили досега, са били съвсем законни. Ето как действу

ват. Назначават някой новак, пълнят му гушата с пари,

купуват му беемве, къща, все тежкарски неща, изпра

щат го в командировка на Каймановите острови и го

залъгват с истински дела. С истински клиенти. Това про

дължава няколко години и новакът не подозира нищо,

нали така? Въобразява си, че фирмата няма равна, че

колегите са страхотни. Че печели добре. По-хубаво от

това, здраве му кажи! После, след пет-шест години, ко

гато наистина започнете да печелите луди пари, когато

те държат ипотеката ви, когато имате жена и дена и

всичко е толкова розово, пускат бомбата и ви казват

истината. И няма връщане назад. Това е мафията, Мич.

Тези приятелчета не си поплюват. Убиват някое от де

цата ви или жена ви и окото им не мига. Печелите па

ри, каквито няма да ви дадат другаде. Изнудват ви, по

неже имате семейство, а това няма никакво значение за

мафията. И какво правите вие, Мич? Кротувате си. Не

можете да напуснете. Ако останете, натрупвате милио

ни и се пенсионирате млад, а семейството ви оцелява.

Решите ли да напуснете, ще окачат портрета ви върху

стената в библиотеката на първия етаж. Бива ги да

убеждават.

Младият адвокат потърка чело и затрепери.

- Слушайте, Мич, ясно ми е, че ви мъчат хиляди въпроси. Добре. Просто ще продължа да говоря и ще ви кажа каквото знам. Петимата мъртви адвокати искаха да напуснат, след като научиха истината. Не сме говорили с първите трима, защото, честно казано, допре-

202

203

ди седем години не знаехме нищо за кантората. Ония прнятелчета пипаха много професионално и не оставяха никакви следи. Първите трима вероятно просто са искали да напуснат и го направиха. В ковчези. Случаят с Ходж и Козински е различен. Те ни потърсиха и последната година имахме с тях няколко срещи. Казали истината на Козински, след като той бил работил във фирмата седем години. Споделил с Ходж. Държали се един за друг цяла година. Козински трябвало да стане съдружник и решил да напусне, преди това да се случи. Затова те с Ходж взели фаталното решение да се махнат. Не подозирали, че първите трима са били убити, поне не са го споменавали пред нас. Изпратихме Уейн Тарънс в Мемфис, за да се свърже с тях. Тарънс е голям спеи в борбата с организираната престъпност, работил е в Ню Йорк. Наистина се сближил с двамата адвокати и тъкмо тогава се случи онова на Каймановите острови. Тези типове в Мемфис са много обиграни, Мич. Не го забравяйте. Имат пари и наемат най-опитните. И тъй, след като Ходж и Козински бяха убити, реших да си разчистя сметките с фирмата. Успеем ли, ще изправим пред съда всички едри риби от клана Моролто. Вероятно ще заведем над петстотин дела. Данъчни нарушения, пране на мръсни пари, изнудване, какво ли не. Така вероятно ще унищожим клана Моролто, а това ще е най-големият удар срещу организираната престъпност през последните тридесет години. И, Мич, всичко това е в папките на досгопочтената фирма Бендини” в Мемфис.

А защо в Мемфис?

Уместен въпрос. Кой би заподозрял една малка

кантора в Мемфис, щата Тенеси? Там няма мафноти.

Мемфис е тих, приятен, спокоен крайречен град. Фир

мата би могла да бъде в Дърам, Топика или в Уичита

Фолс. Но са избрали Мемфис. Все пак градът е доста

тъчно голям, за да скрие една кантора с четиридесет ад

вокати. Изборът им е безупречен.

Значи всички съдружници …

- Да, всички съдружници са в течение и следват

правилата. Подозираме, че знаят и повечето адвокати

на щат, но не сме сигурни, не сме наясно за много не-

Ща, Мич. Не съм в състояние да обясня механизмите и

кой дърпа конците. Но сме почти сигурни, че във фирмата се вършат доста престъпления.

Какви например?

Укриване на данъци. Кантората се занимава с

всички данъци на клана Моролто. Плаща значителни

суми, но укрива част от печалбата. Пере пари. Реги

стрира с мръсни пари напълно законни предприятия.

Банката в Сейнт Луис е един от големите й клиенти.

Какво представлява тя?

Често е гарант.

Точно така. Притежава я мафията. Фирмата е

юридически представител на банката. Моролто приби

ра около триста милиона долара годишно от игрални до

мове, наркотици, хазарт и какво ли още не. Само в брой.

Повечето пари отиват в ония банки на Каймановите

острови. А как са пренасяни от Чикаго до островите?

Имате ли представа? Вероятно със самолета. Накиче-

ният с позлата самолет Лиър”, с който дойдохте, лети,

речи-речи, веднъж седмично до Джорджтаун.

Мич се поизправи и погледна Тарънс, който сега етоеше на пешеходния мост и беше достатъчно далеч, за да ги чува.

Тогава защо не ги изправите пред съда и не ги

разгромите?

Не можем. Но ще го направим, уверявам ви. Въз

ложил съм случая на петима агенти в Мемфис и на три

ма тук, във Вашингтон. Ще ги заловя, Мич, наистина!

Но ни трябва вътрешен човек. Те са много обиграни. Не

си знаят парите. Извънредно предпазливи са и никога

не грешат. Нуждаем се от помощта - вашата или на

някой друг, който работи в кантората. Трябват ни копия

от преписките, от банкови сметки, от милиони докумен

ти, които могат да се вземат само вътре. Няма друг

начин.

И сте избрали мен?

Да, избрахме вас. Ако откажете, ще си продъл

жите по поетия път, ще спечелите много пари и изоб

що ще преуспеете като адвокат. Но ние няма да се пре

дадем. Ще изчакаме да постъпи нов служител и ще се

опитаме да склоним него. Ако пък не успеем, ще се свър

жем с някой от по-старите адвокати. Някой, който ще

има смелостта, морала и волята да извърши нужното.

Все някога ще намерим подходящия човек, Мич, а кога-

204

205

то това стане, ще ви дадем под съд заедно с всички други и ще пратим богатата и преуспяваща престъпна банда зад решетките. Това ще се случи, момчето ми, повярвайте ми.

В този миг, на това място и по това време Мич му вярваше.

Господин Войлс, студено ми е. Дали да не се по-

разтъпчем?

Разбира се, Мнч.

Отидоха бавно до плочника и тръгнаха към Мемо-риала. Мич погледна през рамо. Тарънс и другият агент ги следваха от разстояние. Трети агент, облечен в тъмнокафяво, седеше на пейка по-нататък и се оглеждаше.

Кой е бил Алтъни Бендини? - попита адвокатът.

През 1930 година се оженил за момиче от клана

Моролто. Станал зет на стареца. Имали са някакви да

лавери във Филаделфия и Бендини се установил там,

После, през четиридесетте го пратили да основе фирма

в Мемфис. Но доколкото знаем, е бил много добър ад

вокат.

Мич си блъскаше главата над хиляди въпроси. Беше му на устата да ги зададе, но се опита да е спокоен, ведър, скептичен.

А Оливър Ламбърт?

Той дърпа конците. Идеалният старши съдруж

ник, който съвсем случайно научава за Ходж и Козин-

ски и за плановете те да бъдат очистени. Следващия

път, когато срещнете господин Ламбърт във фирмата,

се постарайте да си спомните, че е хладнокръвен убиец.

Е, да, няма друг избор. Ако не беше склонил да влезе

в играта, щяха да го намерят удавен. Всичките са та

кива, Мич. Започнали са също като вас. Млади, умни,

амбициозни и после изведнъж са разбрали в какво са

се забъркали, ала вече е нямало връщане назад. И та

ка играта продължава, всички работят къртовскн, по

лагат страхотни усилия да поддържат фасадата и да

изглежда, че фирмата им е почтена. Почти всяка годи

на издирват по някой умен млад студент правист с бе

ден произход и с жена, която иска да има деца, напъл

ват му гушата с пари и го назначават.

Мич се сети за парите, за изключително високата заплата, която му даваше малката мемфпска кантора, за

колата и за иисколихвения заем. Беше си избрал Уол-сгрийт, но се бе помамил от парите. Само от тях.

- Нейтан Лок?

Директорът на ФБР се усмихна.

Лок е друга история. Расъл е в немотия в Чика

го и на десет години вече е бил момче за всичко при Мо

ролто. Цял живот е бил леке. С голям зор завършил

право и старецът го пратил на юг, да работи с Антъни

Бендини. Открай време имал слабост към него.

Кога е починал Моролто?

Преди единадесет години на осемдесет и осем.

Има двама синове - големи лигльовци, Мики Устата

и Джоуи Попа. Мики живее в Лае Вегас п не играе кой

знае каква роля във фамилния бизнес. Джоуи е шефът.

Излязоха на друга павирана пътека. В далечината вляво се възправяше паметникът на Вашингтон. Отдясно пътеката водеше към Мемориала. Сега там имаше неколцина души, които се взираха и търсеха имената на синове, съпрузи или приятели. Мич се насочи към стената. Вървяха бавно.

Младежът промълви тихо:

- Не проумявам как така кантората върши толкова беззакония и ги запазва в тайна. В нея работят много секретарки, чиновници и помощник-адвокати.

- Уместна забележка, на която не мога да отговоря напълно. Според нас хората са разделени на две. Новите служители, повечето секретарки и помощният персонал се занимават със законните сделки, А старши сътрудниците и съдружниците вършат мръсната рабо- та. Ходж и Козински бяха готови да ни предоставят много информация, но не успяха. Ходж споменал веднъж на Тарънс, че в сутерена работели доста помощник-адвокати, за които не знаел нищо. Ръководели ги Лок, Милиган, Макнайт и още неколцина съдружници и никой не бил наясно какво точно -вършат. Секретарките са в течение на всичко и подозираме, че някои са замесени в играта. В случай че е така, сигурно получават огромни заплати и си траят. Така де! Ако работите там, получавате луди пари и големи облаги, ако знаете, че започнете ли да задавате много въпроси или се разприказвате, ще свършите в реката, какво ще направите? Ще си държите езика зад зъбите и ще си прибирате парите.

206

207

Спряха в началото на мемориалната стена: черният гранит започваше от земята и се издигаше на височина седемдесет метра, където образуваше ъгъл и се сливаше с втората редица подобни гранитни блокове. На двадесетина метра възрастен мъж и жена се взираха в имената и ридаеха. Стояха прегърнати, за да се топлят и да се крепят. Жената се наведе и остави под стената черно-бяла снимка в рамка. Мъжът сложи до нея кутия от обуща, пълна с неща, пазени за спомен от училищните години на сина им. Програмата на футболните срещи, снимки на класа, любовни писма, ключодър-жатели и една златна верижка. Заплакаха по-силно.

Мич се обърна с гръб към стената и погледна паметника на Вашингтон. Директорът на ФБР наблюдаваше очите му.

И какво очаквате от мен?

Преди всичко да си мълчите. Започнете ли да за

давате въпроси, животът ви е на косъм. Както и живо

тът на жена ви. Засега не създавайте деца. Децата са

лесна мишена. Правете се на ударен, сякаш всичко вър

ви по мед и масло и още се надявате да станете най-

великият адвокат на света. На второ място, трябва да

вземете решение. Не сега, но скоро. Трябва да решите

дали ще ни сътрудничите. Стига да ни помогнете, ние,

разбира се, ще ви се отплатим. Ако не приемете, и за

напред ще държим фирмата под око, докато се спрем

на друг човек. Както казах, все някога ще намерим ня

кой, който да е достатъчно смел, и ще смажем тези не

хранимайковци. Тогава ще загине и кланът Моролто.

Ние ще ви охраняваме, Мич, и никога през живота ня

ма да ви се налага да работите.

Какъв живот? До гроб ще живея в страх, ако

изобщо оживея. Чувал съм за свидетели, уж засекрете

ни от ФБР. След десет години се прибират от работа,

дават на заден ход, за да вкарат колата в гаража, и тя

се взривява. От човека остава само мокро петно. Ма

фията не забравя, господин директоре. И вие го знаете.

Не забравя, Мич. Но аз ви обещавам, че вие с

жена ви ще бъдете охранявани. - Директорът погледна

часовника си. - По-добре се връщайте, за да не се усъм

нят. Тарънс ще поддържа връзка. Имайте му доверие,

Мич. Той се старае да ви спаси живота. Има всички

пълномощия да действува от мое име. Ако ви каже нещо, значи идва от мен. Натоварен е и да преговаря.

Да преговаря за какво?

За условията, Мич. Какво ще ви дадем в замяна

на информацията, която ще получим от вас. Решили сме

да премахнем клана Моролто и вие ще определите усло

вията. Назовете някаква сума и чрез ФБР правител

ството ще я плати. Стига да е разумна. Казвам ви го

аз, Мич. - Продължиха бавно покрай стената и спряха

пред агента в инвалидната количка. Войлс посочи с ръ

ка. - Чака ви такси на мястото, откъдето дойдохте, но

мерът е 1073. Шофьорът е същият. А сега тръгвайте.

Няма да се видим вече, ала след няколко дни Тарънс

ще се свърже с вас. Обмислете предложението ми. Не

си втълпявайте, че фирмата е непобедима и ще работи

вечно, аз няма да го допусна. В иай-скоро време съм им

подготвил нещичко. И се надявам, че ще бъдете на на

ша страна.

Не разбирам какво трябва да правя.

Тарънс знае плана. Много ще зависи от вас и от

това, което ще научите, след като се съгласите да ни

съдействувате. Сторите ли го веднъж, няма връщане

назад. Те са по-безмилостни от всяка друга организа

ция по света.

Защо избрахте мен?

Трябваше да изберем някого. Не, не е съвсем та

ка. Избрахме вас, защото имате смелостта да скъсате

с тях. Нямате деца, нито роднини, само жена. Нямате

връзки, корени. Всички, които сте обичали, са ви нара

нили, освен Аби. Расли сте сам и така сте станали не

зависим и сте се научили да разчитате на себе си. Ня

мате нужда от фирмата. Можете да я напуснете. По-

зрял сте от повечето си връстници. И сте достатъчно

умен, за да се справите, Мич. Няма да се оставите да

ви хванат. Затова се спряхме на вас. Сбогом, Мич. Бла

годаря ви, че дойдохте. Време е да се връщате.

Войлс се обърна и бързо се отдалечи. Тарънс чакаше в края на Мемориала - махна на Мич, сякаш за да му каже: Довиждане - засега.”

208

Н. ФИРМАТА

209

20

СЛЕД ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО КАЦАНЕ в Ат-лапта самолетът се приземи в студения дъжд на международното летище Мемфис. Спря до изход 19 и плътната тълпа от пътници бизнесмени бързо слезе. Мич носеше само дипломатическото куфарче и брой на списание Ескуайър”. Видя, че Аби го чака при телефонните автомати, и се провря през навалицата. Хвърли куфарчето и списанието до стената и прегърна жена си. Четирите дни във Вашингтон им се бяха сторили цял месец. Целуваха се отново и отново и си шепнеха тихо.

Какво ще кажеш да излезем довечера? - попи-

та той.

Вечерята вече е на масата, а виното е в хладил

ника - отвърна Аби.

Хванати за ръце, минаха през блъсканицата и отидоха при лентата за багажа. Мич каза тихо па жена си: — Трябва да поговорим, но не у дома. Аби стисна ръката му по-силно.

Предстои ни доста дълъг разговор.

Какво се е случило?

Не мога да ти кажа с две думи.

Защо ли изведнъж се изнервих?

Запази спокойствие. Продължавай да се усмих

ваш. Наблюдават ни.

Тя се усмихна и погледна надясно.

Кой?

Ще ти обясня след малко.

Мич внезапно я издърпа вляво от себе си. Пресякоха талазите от движещи се хора и се отправиха към тъмно претъпкано барче, където бизнесмените пиеха, гледаха телевизионния приемник над тезгяха и чакаха своите полети. Току-що се бе освободила кръгла масичка, отрупана с празни халби, и Мич и Аби седнаха с гръб към стената, за да виждат и тезгяха, и движещите се хора. Бяха един до друг, на около метър от съсед-, пата маса. Мич се взираше във вратата и изучаваше лицето на всеки влизащ.

- Колко те стоим тук? - попита Аби.

- Защо?

Тя изхлузи дългото кожено палто от лисица и го сгъна върху стола от другата страна на масата.

Какво гледаш?

Усмихвай се още малко! Дръж се, като че ли на

истина съм ти липсвал. Хайде, целуни ме!

Докосна я леко по устните, известно време се гледаха усмихнати в очите. Целуна я и по бузата и пак впери поглед във вратата. Един келнер се втурна към масата и я разчисти. Поръчаха си вино.

Аби му се усмихна.

- Как беше командировката?

Скучна. Четири дни слушахме лекции по осем ча

са на ден. След първия ден почти не излизах от хоте

ла. За тридесет и два часа ни обясниха промените в да

нъчните закони, които би трябвало да усвояваме поло

вин година.

Успя ли да разгледаш града?

Мич се усмихна и погледна жена си замечтано.

- Липсваше ми, Аби. Както не ми е липсвал ни

кой. Обичам те. Ти си очарователна, просто великолеп

на. Неприятно ми е да пътувам сам н да се събуждам в

чуждо хотелско легло без теб, И имам да ти казвам не

що ужасно.

Аби престана да се усмихва. Той бавно огледа салона. Пред тезгяха в три реда бяха застанали пътници, които гледаха мача между Никс” и Лейкърс” и подвикваха. Изведнъж стана по-шумно.

- Ще ти кажа - допълни Мич. — Но е твърде ве

роятно някой да ни следи. Не че ще ни чуят, но сигур

но ни наблюдават. Усмихвай се от време на време, ма

кар че ще ти е трудно.

Донесоха виното и Мич започна разказа си. Не пропусна нищо. Аби проговори само веднъж. Обясни й за Алтъни Бендини и стария Моролто, за Нейтан Лок, израсъл в Чикаго, и за Оливър Ламбърт, както и за онези, от петия етаж, които следят всичко.

Аби нервно отпиваше от виното и храбро се мъчеше да прилича на нормална любеща съпруга, която е тъгувала за мъжа си, докато го е нямало, а сега слуша с огромно удоволствие разка.за му за семинара по данъчно облагане. Наблюдаваше хората около тезгяха, отпиваше от виното и понякога се усмихваше на Мич, 210

а той й разправяше за прането на пари и за убитите адвокати. Аби бе изтръпнала от страх. Дишаше запъхтяно. Но продължаваше да слуша и да се преструва.

Келнерът донесе още вино, навалицата понамаля. След един час Мич завърши с шепот:

Войлс каза, че Тарънс ще се свърже с мен след

няколко дни, за да разбере дали ще им сътруднича.

Сбогува се и си тръгна.

И това се случи във вторник? - попита Аби.

Да. Първия ден.

Какво прави през останалите дни?

Почти не съм спал, почти не съм ял, кажи-речи,

през цялото време ме болеше глава.

— И аз усещам как ще ме заболи.

- Извинявай, Аби. Идеше ми да хвана първия са

молет, три дни не можах да дойда на себе си.

Сега и аз съм като попарена. Направо не мога да

повярвам. Звучи ми като лош сън, само дето е много

по-страшно.

И това е само началото. Този път ФБР не си по

плюва. Иначе защо директорът ще се среща с мен, ня

какво начеващо адвокатче от Мемфис, при студ десет

градуса под нулата, на бетонна пейка в парка? Въз

ложил е акцията на петима агенти в Мемфис и на три—

ма във Вашингтон, каза, че нямало да жалят средства,

за да разкрият престъпленията на фирмата. Ако си мъл

ча, ако откажа да им сътруднича и си върша работата

като предан служител на Бендини, Ламбърт и Лок”,

някой ден те ще довтасат със заповед за арест и ще

ни приберат до един. Реша ли да им сътруднича, след

като предам фирмата на Федералното бюро, ние с теб

ще напуснем по късна доба Мемфис и ще идем да жи

веем в Бойс, щата Айдахо, като господин и госпожа

Уилбър Гейтс. Няма да си знаем парите, но ще сме при

нудени да работим, за да не будим подозрения. След

като ми направят пластична операция, ще стана шо

фьор в склад, а ти ще работиш половин ден в някоя дет

ска градина. Ще имаме две, може би три деца и всяка

вечер ще се молим хора, на които не сме виждали очи

те, да си държат езиците зад зъбите и да ни забравят.

Непрекъснато ще живеем с ужаса, че ще ни открият.

- Страхотно, Мич, направо страхотно.

Аби се мъчеше да не заплаче. Той се усмихна и огледа барчето.

- Имаме и трета възможност. Можем да минем през

оная врата, да си купим два билета за Сан Диего, да

се промъкнем през границата и до края на живота си

да ядем мексикански царевични питки.

- Хайде да заминем!

Но те вероятно ще ни проследят. Какъвто съм

късметлия, Оливър Ламбърт ще ни чака в Тихуана с

цял взвод главорези. Няма да излезе нищо. Просто ми

хрумна.

Ами Ламар?

- Не знам. Работи във фирмата от шест-седем го

дини, така че навярно е в течение. Ейвъри е съдружник

и очевидно е забъркан.

- А Кей?

Кой знае! Напълно възможно е съпругите да не са

наясно. Мислих за това четири дни, Аби, прикритието е

чудесно. Фирмата изглежда точно така, както се очак

ва. Никой не би се усъмнил. Нима на мен, на теб или

на някого, когото канят на работа, ще му мине през

ума, че тук се вършат такива злоупотреби? Всичко е из

пипано. Само дето Федералното бюро вече ги е наду

шило.

И сега очаква ти да свършиш мръсната работа?

Защо са избрали теб, Мич? В кантората работят чети

ридесет адвокати.

Защото не знаех нищо. Бях невинно пиленце.

ФБР не е сигурно кога точно съдружниците изненадват

адвокатите на щат с радостната новина, затова не са

искали да рискуват с друг. По една случайност последен

съм назначен аз и затова са ми заложили капана вед

нага щом издържах адвокатския изпит.

Аби хапеше устни и сдържаше сълзите си. Погледна с празен поглед вратата на тъмния салон.

И подслушват всичко, което си говорим - каза тя.

Не. Само телефонните разговори и това, което си

говорим вкъщи и в колите. Имаме възможност да си

приказваме тук и в повечето ресторанти, както и на те

расата. Но ти предлагам да стоим по-надалечко от плъз

гащата се врата. За по-сигурно ще се промъкваме зад

бараката н ще си шепнем.

Май се опитваш да си духовит. Не си прави тру-

212

213

да. Не ми е до шеги. Толкова съм изплашена и ядосана, че не ме свърта па едно място. Страх ме е да говоря в собствения си дом. Внимавам за всяка дума, която изричам по телефона, дори когато съм сбъркала номера. Иззвъни ли, подскачам и се втрещявам. А сега и това.

Я пийни още малко!

Имам нужда от още доста питиета. - -

Мич я сграбчи за китката и я стисна силно.

- Чакай малко. Виждам познато лице. Не се об

ръщай!

Аби затаи дъх.

- Къде?

— От другата страна набара. Усмихвай се и ме гледай.

Вторачен в телевизионния екран, на високо столче пред тезгяха седеше загорял от слънцето рус мъж с ярък синьо-бял скиорски пуловер. Сякаш току-що бе слязъл от планината. Но Мич бе виждал и във Вашингтон този загар, русите кичури на челото и русите мустаци. Не изпускаше от погледа си мъжа.-Синята светлина от екрана озаряваше лицето му. Мич се дръпна на по-тъмно. Русолявият надигна шише бира, поколеба се и ето! - стрелна с очи мястото, където Мич и Аби се бяха сгушили един до друг.

Сигурен ли си? - попита тя през зъби.

Да. Виждал съм го във Вашингтон, но не си спом

ням точно къде. Всъщност съм го забелязвал два пъти.

От тях ли е?

Откъде да знам!

Хайде да се махаме!

Мич остави двадесет долара на масата и те с Аби си тръгнаха от летището.

Седнал зад волана на нейното пежо, той пресече бързо паркинга, плати на пазача и отпраши към центъра. След петминутно мълчание Аби се наведе към него и прошепна в ухото му:

Можем ли да говорим?

Мич поклати глава.

Е, какво беше времето, докато ме нямаше?

Жена му се извърна п погледна през прозореца.

Студено. Довечера може да превали сняг.

214

- Цялата седмица температурата във Вашингтон

беше псд нулата.

Аби сякаш бе поразена от това разкритие.

Имаше ли сняг?

Не. Но бе ужасно студено.

Какво съвпадение! Студено и тук, и там.

Мич се гю.дсмихна. Поеха мълчаливо по отклонението.

Кой ще спечели Голямата купа? - попита той.

Ойлърс”.

Така ли мислиш? Аз съм за Редскинс”. Във Ва

шингтон говореха само за това.

— Виж ти! Какви особняци са хората там.

Пак замълчаха. Аби закри уста с опакото на дланта си и се загледа в мигачите на колите отпред. Бе толкова стъписана, че би поела риска да заминат за Тихуа-на. Нейният съпруг, завършил трети по успех право в Харвард, за когото фирмите на Уолстрийт се надпреварваха, човекът, който можеше да започне работа навсякъде, във всяка кантора, бе постъпил при… мафията! След като вече бяха убили петима адвокати, едва ли щяха да се поколебаят да очистят и шести. Нейният съпруг! После, се сети за многобройните си разговори с Кей Куин. Фирмата поощрявала адвокатите да имат деца. Фирмата разрешавала на жените им да работят, но ие непрекъснато. Фирмата не назначавала никого от заможно семейство. Фирмата изисквала всички да са й предани. Във фирмата имало най-малко текучество. Нищо чудно.

Мич я наблюдаваше внимателно. Двадесет минути, след като си тръгнаха от летището, спряха пред навеса до беемвето. Хванаха се за ръце и отидоха пеш до къщата.

Това е лудост, Мич.

Да, но е истина. И няма да ни се размине.

Какво ще правим?

Не знам, мила. Но трябва да го направим бързо

и нямаме право да грешим.

Страх ме е!

Аз съм ужасен.

Тарънс не чака дълго. Седмица след като при Ме-мориала бе махнал на Мич за довиждане, младият ад-

215

вокат го забеляза да крачи забързан в студа към Федералната съдебна палата на Норт Мейн, на осем пресечки от фирмата. Вървя след него още две пресечки, после се мушна в малко кафене с прозорци към улицата, или както я наричаха, алеята. В Мемфис Мейн Стрийт бе забранена за коли. Асфалтът бил покрит с плочник, след като булевардът бил превърнат в пешеходна зона. Тук-таме между плочите стърчеше по някое самотно дърво, разпростряло голи клони сред сградите. По алеята се шляеха пияници и скитници, които просеха пари или храна.

Тарънс седна при прозорците и загледа отдалеч как Мич изчезва във Федералната съдебна палата. Поръча си кафе и кифла с шоколад. Беше десет часът сутринта. По графика за деня Макдиър имаше кратко дело в Данъчния съд. Щяло да свърши много бързо, научи Тарънс от съдебния пристав. Агентът зачака.

В съда нищо не ставаше бързо. След един час Тарънс се наведе към прозореца и заразглежда хората, бързащи в далечината. Изпи и третото си кафе, остави на масата два долара и се скри зад вратата. Когато Мич доближи отсрещната страна на алеята, Тарънс веднага се отправи към него.

Мич го видя и за миг забави крачка.

Здравей! Имаш ли нещо против да повървя с теб?

Да, Тарънс. Опасно е, не знаеш ли?

Крачеха бързо, без да се гледат.

- Виждаш ли онзи магазин? - каза Тарънс и по

сочи надясно. - Търся си обувки.

Влязоха в магазина за обувки на Дон Пан. Тарънс отиде в дъното на тясното помещение и спря при рафтовете с евтини пластмасови сандали по 4,99 долара за два чифта. Мич го последва и взе един чифт. Дон Пан или може би някакъв друг кореец ги изгледа подозрително, но не каза нищо. А те се взираха между рафтовете към входа.

Вчера се обади директорът - прошепна Тарънс,

без да движи устни. - Пита за теб. Каза, че е време да

вземеш решение.

Отговори му, че още мисля.

Споменавал ли си нещо на онези приятелчета от

фирмата?

Не. Все още мисля.

216

- Добре. Мен ако питаш, не бива да им казваш. -

Тарънс подаде на Мич визитна картичка. - Пази я. На

гърба има два номера. Можеш да позвъниш на някой

от тях, но от уличен автомат. Там има телефонен сек

ретар, просто предай съобщението и посочи кога и къде

да се срещнем,

Мич сложи картичката в джоба си. Тарънс внезапно се сниши.

Какво има? - попита Мич.

Май са ни проследили. Току-що видях един от

ония главорези, мина край магазина и надникна вътре.

Слушай, Мич, слушай ме внимателно. Излизаме заед

но и щом се появим навън, изкрещи да се махам и ме

блъсни. Аз ще се държа така, сякаш искам да се сбием,

а ти хукни към фирмата.

Заради теб ще ме убият, Тарънс.

Прави каквото ти казвам. Щом стигнеш във фир

мата, съобщи за случката на съдружниците. Кажи им,

че съм те пресрещнал и ти си се отскубнал при първа

възможност.

Навън Мич блъсна Тарънс по-силно, отколкото бе нужно, и изкрещя:

- Махай ми се от главата! И ме остави на мира!

Тича чак до авеню Юниън, после до Бендини Бил-

динг вървя по-бавно. Спря в тоалетната на първия етаж да си поеме дъх. Загледа лицето си в огледалото и десет пъти пое дълбоко въздух.

Ейвъри говореше по телефона, още две лампички мигаха върху апарата. На канапето седеше секретарката със стенографски бележник, готова да запише лавината от нареждания. Мич я погледна и каза:

- Излез, ако обичаш. Трябва да поговоря с Ейвъри

насаме.

Тя се изправи и Мич я изпроводи до вратата. Ейвъри го наблюдаваше зорко, накрая остави слушалката.

Какво има? - попита той.

Мич стоеше до канапето.

Връщах се от съда и ФБР се опита да ме отвлече.

По дяволите! Кой беше?

Същият агент. Някой си Тарънс.

Ейвъри вдигна слушалката и продължи да говори.

- Къде стана?

217

На пешеходната зона. Вървях сам, мислех си за

работата.

За пръв път ли се появява след онзи случай?

- Да. Най-напред не го познах.

Ейвъри каза в слушалката:

Обажда се Ейвъри Толсън. Трябва да се чуя не

забавно с Оливър Ламбърт … Не ме интересува, че раз

говаря по телефона. Прекъснете го, и т веднага.

Какво става, Ейвъри? - попита Мич.

Здравей, Оливър. Обажда се Ейвъри. Извинявай,

че те прекъснах. В кабинета ми е Мич Макдиър. Преди

няколко минути се връщал от Федералната съдебна

палата и някакъв агент на ФБР го пресрещнал на пе

шеходната зона … Какво? Да, току-що дойде в каби

нета и ми каза … Добре, идваме след пет минути. -

Ейвъри остави слушалката. - Успокой се, Мнч. Й друг

път се е случвало.

Знам, Ейвъри. но не проумявам защо се занима

ват с мен. Аз съм най-новият служител във фирмата.

Просто ти играят по нервите. Нищо повече. Седни!

Мич отиде до прозореца и погледна към реката в далечината. Ейвъри беше изпечен лъжец. Сега беше време да каже те просто се заяждат с нас”. Успокой се. Мич! Да се успокои ли? Осем агенти на ФБР бяха на- товарени ла разследват кантората, а директорът, Ден— тъй Войлс, всекидневно следеше случая. Да се успокои? Току-що го бяха видели да си шепти с агент на ФБР В магазин за евтини обута. А сега бе принуден да се държи като нищо неподозираща пионка, върху която са се нахвърлили злите сили на правителството. Играели му значи по нервите! Тогава защо онзи главорез го следеше, докато той отиваше в съда? Отговори де, Ейвъри!

- Изплаши ли се? - попита го съдружникът, после

го прегърна през раменете и се загледа през прозореца.

— Не особено. Нали Лок ми обясни всичко миналия път. Просто искам да ме оставят на мира.

— Работата е сериозна, Мич. Хич не се заблужда- вай. Хайде да идем при Ламбърт.

Мич последва Ейвъри по лъкатушещия коридор. Някакъв непознат в черен костюм им отвори вратата и после я затвори. Ламбърт, Нейтан Лок и Ройс Макнайг стояха до малката заседателна маса. На нея пак имаше магнетофон. Мич седна отсреща. Черноокия се на-

2!8

г

стани на председателското място и се загледа в Мич. Заговори, заплашително намръщен. В стаята нямаше

усмивки.

- Мич, след първата среща през август свързвал ли

се е с теб Тарънс или някой друг от ФБР?

- Не.

- Сигурен ли си?

Мич удари по масата.

- По дяволите! Казах ви вече! Защо не ме накара

те да се закълна?

Лок се стресна. Всички бяха стреснати. Последва тежко, напрегнато мълчание от тридесет секунди. Мич гледаше право в Черноокия, който едва забележимо кимна с глава.

Намеси се Ламбърт, който вечно замазваше положението.

Слушай, Мич, знаем, че е страшно.

Разбира се, че е страшно. И никак не ми харес

ва. Гледам си работата, трепя се по деветдесет часа на

седмица и се стремя единствено да бъда добър адвокат

и служител на фирмата, а ФБР, кой знае защо, продъл

жава да ми прави тези малки посещения. Сега, сър, аз

бих искал да получа някои отговори.

Лок натисна червеното копче на магнетофона.

- Ще поговорим за това след малко. Първо ни ка

жи какво се случи.

- То е много просто, господин Лок. Отидох във Фе

дералната съдебна палата в десет часа. за да се явя

пред съдията Коуфър по делото на Малкълм Делейни.

Бях там около един час и си свърших работата. Изля

зох от Съдебната -палата и тръгнах към кантората, вър

вях бързо. Навън е седем градуса под нулата. На една-

две пресечки северно от авеню Юниън този Тарънс из

никна сякаш изпод земята, сграбчи ме за ръката и ме

набута в някакво магазинче. Почнах да ругая, но той

все пак е агент на ФБР. Не исках да правя сцени. Вът

ре ми каза, че искал да поговорим. Отскубнах се и се

спуснах към вратата. Той ме последва и се опита да

ме хване, но аз го блъснах. После изтичах дотук и оти

дох право в кабинета на Ейвъри. Това е. Друго не ми

е казвал.

— За какво искаше да говорите?

- Не му дадох възможност да ми обясни, господин

219

Лок. Нямам намерение да разговарям с разни агенти на ФБР, ако не ми връчат призовка.

Сигурен ли си, че е същият агент?

Да. В първия момент не го познах. Не съм го

виждал от миналия август. Щом влязохме в магазина,

извади значката и пак си каза името. В този миг из

бягах.

Лок натисна друго копче н се облегна на стола. Ламбърт седеше зад него и се усмихваше донемайкъде сърдечно.

- Слушай, Мич, обяснихме ти и миналия път. Тези

приятелчета стават все по-дръзки. Миналия месец са

ходили и при Джак Олдрич, докато обядвал в ресторант-

че на Секънд Стрийт. Не сме наясно какво целят, но

тоя Тарънс не е добре. Само ви стряска.

Мич наблюдаваше устните му, но чуваше малко от онова, което той му казваше. Когато заговори Ламбърт, си спомни за Козински и Ходж, за хубавите им вдовици н деца на погребенията.

Черноокия се изкашля.

- Работата е сериозна, Мич. Но ние нямаме какво

да крием. Ако ни подозират в нещо, да проучат клиен

тите ни. Ние сме адвокати. Може да представляваме хо

ра, които заобикалят законите, но не сме допускали ни

какви нарушения. Много сме учудени.

Мич се усмихна и разпери ръце.

Какво искате да правя аз? - попита той чисто

сърдечно.

Не можеш да направиш нищо, Мич - каза Лам

бърт. - Просто стой далеч от това приятелче и бягай,

ако го видиш. И ни уведомявай веднага, дори само да

те погледне.

Той тъкмо това и направи - обади се Ейвъри в

негова защита.

Мич гледаше много жално.

- Свободен си - рече му Ламбърт. - И ни дръж

в течение.

Той излезе от кабинета сам.

Девашър кръстосваше зад бюрото, без да обръща внимание на съдружниците.

- Лъже, казвам ви. Лъже кучият син. Сигурен съм.

- Твоят човек какво е видял? - поинтересува се

Лок.

- Видял е друго. Малко по-различно. Всъщност мно

го по-различно. Според него Макдиър и Тарънс са влез

ли в магазина за обувки съвсем спокойно. Агентът не

го е вкарал вътре насила. Няма такова нещо. Прибли

жил се, поговорили и двамцата се вмъкнали в магази

на. Отишли в дъното и се спотайвали там трн-четири

минути. После друг от моите хора минал кран магази

на, надникнал вътре, но не забелязал нищо. Очевидно

ония са го мернали, защото след няколко секунди са

изхвърчали от магазина и Макдиър почнал да блъска

Тарънс и да крещи. Има нещо гнило, казвам ви.

- Тарънс хванал ли го е за ръката, за да го вкара

насила в магазина? - попита Нейтан Лок бавно и от

четливо.

- Ами, друг път! Макдиър си е влязъл най-спокой

но и лъже, че онзи го е стиснал за ръката. Според моя

човек са щели да стоят още вътре, ако не са ни забеля

зали.

- Но не си сигурен - отбеляза Нейтан Лок.

- Не съм сигурен, я! Не са ме канили в мага

зина.

Девашър продължи да снове, адвокатите гледаха пода. Отви една пура и я пъхна в устата си. Накрая Оливър Ламбърт поде:

- Слушай, Девашър, не е изключено Макдиър да

казва истината, а твоят човек да не е видял добре. Та

ка де! Защо да приемаме информацията ти на гола вя-

ри, Макдиър не го заслужава.

Дешавър изръмжа и не му обърна внимание.

Знаеш ли дали са се срещали от август насам? -

поинтересува се Ройс Макнайт.

Не, но това не значи, че не са разговаряли. И за

ония двамата научихме, когато вече бе късно. Не е въз

можно да следим всяко тяхно движение. Просто не е

възможно.

Дешавър сновеше напред-назад при шкафа, очевидно бе потънал в мислите си. Най-после каза:

Трябва да поговоря с него.

С кого?

С Макдиър. Сега е моментът да си поприказ

ваме.

220

221

За какво? - попита Ламбърт изнервено.

Оставете на мен. Не ми пречете.

Не избързваш лп? - възрази Лок.

Пет пари не давам какво мислите. Ако вие, паля-

човци такива, отговаряхте за сигурността, всички отдав

на да сте зад решетките.

Мич седеше в кабинета, бе затворил вратата и гледаше стената. Главата го цепеше, беше му зле. Нячгой почука.

- Влез - каза той тихо.

Ейвъри надникна, после дойде при бюрото.

Какво ще кажеш да обядваме заедно?

Не, благодаря. Не съм гладен.

Съдружникът мушна ръце в джобовете си и се усмихна приятелски.

- Знам, Мич, че си разтревожен. Хайде да си почи

нем малко. И бездруго имам в града среща. Ела в един

часа в клуба Манхатън”. Ще си похапнем като хора

та и ще си поприказваме. Ангажирал съм лимузината

за теб. Ще те чака долу в един без четвърт.

Мич се усмихна насила, уж трогнат от вниманието.

На драго сърце, Ейвъри.

Хайде тогава. До един.

В един без четвърт Мич излезе от сградата и тръгна към лимузината. Шофьорът му отвори вратата и той се качи в автомобила. Вътре го очакваха.

В единия край на задната седалка кротко седеше набит плешив шишко с огромна увиснала шия. Протегна му ръка,

Казвам се Девашър. Приятно ми е да се запоз

наем.

Да не съм сбъркал лимузината? — попита Мич.

- Не, не. Бъди спокоен.

Шофьорът потегли.

— С какво мога да ви бъда полезен? - поинтересува се Мич.

- Изслушай ме. Трябва да си поговорим.

Шофьорът зави по крайбрежния булевард н се насо

чи към моста Ернандо де Сого.

Къде отиваме? - попита Мич.

Ще се поразходим малко с колата. Отпусни се,

момчето ми.

Значи съм шестият, помисли си Мич. Това беше. Не, чакай. Когато са намислили да очистят някого, проявяват много повече въображение.

Мога ли да ти викам Мич?

Разбира се.

Чудесно. Мич, аз отговарям за сигурността във

фирмата н …

Защо фирмата трябва да има служба за сигур

ност?

Само ме изслушай, момчето ми, и ще ти обясня.

Кантората отдава голямо значение на сигурността още

от времето на стария Бендини. Той беше маниак на те

ма секретност. Моята работа е да пазя фирмата и чест

но да ти кажа, сме много загрижени от тази история с

ФБР.

— И аз.

Да. Смятаме, че ФБР е решило да внедри сред

пас свой човек, за да събира информация за някои на

ши клиенти.

За кои?

— Някои от едрите риби, които укриват данъци.

Мич кимна и погледна към реката долу. Вече бяха в щата Арканзас и очертанията на Мемфис зад тях избледняваха. Девашър мълчеше. Седеше като жаба със скръстени на корема ръце. Мич чакаше, докато разбра, че дебеланкото не се смущава от паузите в разговора. На няколко километра от реката шофьорът пое по издълбан междуселищен път, който лъкатушеше и отно-зд се насочваше на изток. После зави по посипано с чакъл шосе, което близо два километра се виеше край ниви с фасул. Изведнъж Мемфис пак се показа зад реката.

- Къде отиваме? - попита Мич понякъде притеснен.

- Не се безпокой. Искам да ти покажа нещо.

Някакви гробища, помисли си Мич. Лимузината спря

па скала, под която на три метра имаше дюна. Отсреща се открояваше внушителният силует на Мемфис. Виждаше се и върхът на Бендини Билдииг.

Хайде да се поразходим - предложи Девашър.

Къде?

Ела. Не се тревожи.

Девашър отвори вратата и отиде при задната броня. Ь;ч го последва бавно.

222

223

Както вече ти казах, сме много обезпокоени ог

тази среща с ФБР. Ако разговаряш с агентите им, те

ще се развихрят и един Бог знае какви те ги забърка г.

В никакъв случай не говори повече с тях. Ясен ли съм?

Да. Разбрах го още след първата среща през ав

густ.

Изведнъж Девашър се доближи на педя от лицето му. Ухили се злобно,

- Знам как да те накарам да си останеш честен. -

Бръкна в джоба на спортното си сако и извади голям

жълт плик. - Разгледай ги - каза той насмешливо и

се отдалечи.

Мич се облегна на лимузината и припряно отвори плика. Вътре имаше четири големи черно-бели снимки, бяха много ясни. На плажа. С момичето.

- Божичко! Кой ги е направил? - изкрещя той към

Девашър.

- Толкова ли е важно? Това си ти, нали?

Нямаше никакво съмнение кой е на снимките. М м ч

ги накъса на малки парченца м ги запокити към Девашър.

Имаме колкото щеш от тях във фирмата - рече

Девашър спокойно. - Нямаме намерение да ги изпол

зуваме, но поговориш ли си още веднъж с господин Та-

рънс или с някой от колегите му, начаса ще ги пратим

на жена ти. Какво ще кажеш, Мич? Представи си как

хубавичката ти женичка отива да си вземе женското спи

сание от пощенската кутия и вижда този странен плик,

адресиран до нея? Опитай се да си го представиш. След

ващия път, когато вие с Тарънс решите да си купувате

сандали, си спомни за нас. Защото ние ще те държим

под око.

Кой знае за снимките? - попита Мич.

Аз и фотографът. Сега и ти. Никой от фирмата

не знае и не смятам да им ги показвам. Но ако продъл

жаваш да вършиш глупости, мога да се обзаложа, че

ще си ги предават един на друг през обедната почивка.

Аз не си поплювам.

Мич седна на багажника и потърка слепоочия. Девашър се приближи до него,

- Слушай, малкият. Ти си много кадърен и скоро

ще натрупаш цяло състояние. Не си играй с огъня. Гле-

дай си работата, играй играта, купувай си нови коли, по-големи къщи, изпълнявай съпружеските си задължения. Както всички останали. Не ми се прави на герой. Не искам да използувам тези снимки. - Разбрах.

21

СЕДЕМНАДЕСЕТ ДНИ н седемнадесет нощи Мич и Аби Макдиър живяха неспокойно, но без да бъдат тревожени от Уейн Тарънс или някой негов колега. Всичко си вървеше по старому. Мич работеше по осемнадесет часа на ден, включително в събота и неделя, и излизаше от фирмата само колкото за да се прибере с колата вкъщи. Обядваше на бюрото. Ейвъри пращаше други служители да попълват пековете за преразглеждане иа делата или да се явяват в съда. Мич рядко напускаше кабинета, своето тясно убежище, където бе сигурен, че Тарънс не може да го намери. Доколкото бе възможно, не се мяркаше по коридорите, в тоалетните или бюфета. Наблюдаваха го, бе убеден. Не знаеше кой, но неколцина души дебнеха всяко негово хвижение. Така че седеше на бюрото, почти винаги при атвореиа врата, бъхташе, отчиташе огромно количество абота и се мъчеше да забрави, че сградата има пети таж, а на петия етаж е онзи тантурест злобар па име Девашър и той притежава няколко снимки, които мо-ат да го унищожат.

Дните минаваха, не се случваше нищо и Мич все по-ече се затваряше в своята черупка с надеждата, че победният епизод в корейския обущарски магазин веро-тно-е изплашил Тарънс или са го уволнили заради га-а. Може би Войлс просто щеше да се откаже от опера-пята и Мич щеше да продължи щастливо по своя път, : трупа пари, да стане съдружник и да си купува всич-, каквото му хрумне. Но много добре знаеше, че не е .ка.

За Аби къщата им се бе превърнала в затвор, ма-;.ф че тя влизаше и излизаше когато иска. Работеше овече в училището, повече се разхождаше из града и оне веднъж на ден ходеше да пазарува. Взираше се

224

ФИРМАТА

225

пресече широкия правоъгълен вестибюл, сякаш търсе-!

къщи?

ше нещо. Всички лампи бяха изгасени освен една. Ройй

Макнайт работеше до късно. Мич се промъкна незабб: ^и.шанего МУ беще вече почти нормално Аби беше

лязано край кабинета. Вратата на Ейвъри беше затво -УОР—

във всекиго, особено в мъжете в тъмни костюми, които й хвърляха погледи. Носеше слънчеви очила, за да не виждат очите й. Не ги сваляше и когато вали. Късно вечер, след като се нахранеше сама и сядаше да чака Мич, се вторачваше в стените и едвам издържаше на изкушението да се впусне да ги оглежда. Защо да не провери телефонните апарати под лупа? Жиците и микрофоните едва лн бяха невидими. Често й се нриискваше да потърси някакъв наръчник за подслушвателни устройства, за да ги разпознае. Но Мяч не даваше и да се издума. Микрофоните наистина бяха монтирани и всеки опит да ги открият щеше да е фатален.

Затова Аби се движеше на пръсти в собствения си дом, чувствуваше, че върху нея се извършва посегателство, и знаеше, че това не може да продължи много дълго. И двамата с Мич си даваха сметка колко е важно да се държат естествено, да си говорят естествено. Опитваха се да подхващат нормален разговор как е минал денят, за фирмата, за нейните ученици, за времето, за какво ли не. Но звучеше плоско, често насиле-н и изкуствено. Докато Мич следваше, се любеха много и буйно: сега почти не го правеха. Някой ги подслушваше.

Стана им навик да излизат на среднощни разходки нз квартала. Всяка вечер изяждаха набързо по един сандвич, изричаха заучените фрази, че имат нужда да се поразтъпчат, и излизаха навън. Държаха се за ръце и се разхождаха в студа, говореха си за кантората, за ФБР и какво да предприемат. Винаги стигаха до еднр и също заключение, че нямат изход. И така седемнаде сет дни и седемнадесет нощи.

На осемнадесетия се получи нов обрат. В девет черта Мич се почувствува капнал от умора и реши да се прибере вкъщи. Беше работил без почивка петнаде1 сет часа и половина. По двеста долара на час. Както обикновено, мина по коридорите на втория етаж, после се качи по стълбището на третия и уж небрежно надникна във всички кабинети, за да види кой още работи На третия етаж нямаше никой. Отиде и на четвъртия

рена и тон хвана дръжката - беше заключено. Отиде в библиотеката в дъното на коридора, трябваше му една книга. Половнн месец бе обикалял така по късна доба и не бе открил над кабинетите и в коридорите телевизионни камери за вътрешно наблюдение. Отсъди, че само подслушват, без да наблюдават.

На изхода каза довиждане на Дъч Хендрикс н се отправи с колата към къщи. Аби не го очакваше толкова рано. Мич отключи тихо вратата откъм гаража и се шмугна в кухнята. Запали една лампа. Жена му бе в спалнята. Между кухнята и кабинета имаше малък салон със сгъваема масичка, на която тя слагаше пощата, получена през деня. Мич остави куфарчето на масичката н тъкмо в този миг видя големия плик, адресирай с черен флумастер до Аби Макдиър. Нямаше адрес на подателя. С дебели черни букви бе написано: Сним-ков материал, да не се прегъва.” Сърцето му спря, едвам си поемаше дъх. Грабна плика. Беше отварян.

По челото му изби пот. Устата му пресъхна, той не можеше да преглъща. Сърцето му забумка като ковашки чук. Дишането му бе трудно и болезнено. Виеше му е свят. Мич отстъпи бавно от масичката с плика в ръка. Реши, че Аби си е легнала. Наранена, погнусена, опустошена и ядосана до смърт. Избърса чело и се опита да се съвземе. Трябваше да го посрещне като мъж. Аби наистина бе в леглото и четеше книга, телевизорът бе включен. Кучето се намираше в задния двор. Мич отвори вратата, жена му подскочи като ужилена. Одва не изкрещя срещу неканения гост, преди да поз-ае мъжа си.

- Изплаши ме, Мич.

В очите й той прочете страх, ггосле радост. Не беше плакала. Всичко бе наред. Не бе страдала. Не се бе ядосала. Мпч изгуби дар слово.

в леглото,

- Защо си вкъщи? - попита тя н седна

пече усмихната.

Усмихната ли!

преди да си дойда

Нали живея тук! - промълви той.

Защо не ми се обади?

Трябва лн да се обаждам,

226

във всекиго, особено в мъжете в тъми н костюми, които: й хвърляха погледи. Носеше слънчеви очила, за да не виждат очите й. Не ги сваляше и когато вали. Късно вечер, след като се нахранеше сама и сядаше да чака Мич, се вторачваше в стените и едвам издържаше на изкушението да се впусне да ги оглежда. Защо да не провери телефонните апарати под лупа? Жиците и микрофоните едва ли бяха невидими. Често й се приискваше да потърси някакъв наръчник за подслушвателни устройства, за да ги разпознае. Но Мич не даваше и да се издума. Микрофоните наистина бяха монтирани и всеки опит да ги открият щеше да е фатален.

Затова Аби се движеше на пръсти в собствения си дом, чувствуваше, че върху нея се извършва посегателство, и знаеше, че това не може да продължи много дълго. И двамата с Мич си даваха сметка колко е важно да се държат естествено, да сн говорят естествено Опитваха се да подхващат нормален разговор как е минал денят, за фирмата, за нейните ученици, за времето, за какво ли не. Но звучеше плоско, често насиле-! но и изкуствено. Докато Мич следваше, се любеха много и буйно: сега почти не го правеха. Някой ги подслушваше.

Стана им навик да излизат на среднощни разходки из квартала. Всяка вечер изяждаха набързо по един! сандвич, изричаха заучените фрази, че имат нужда да се поразтъпчат, и излизаха навън. Държаха се за ръце и се разхождаха в студа, говореха си за кантората, за ФБР и какво да предприемат. Винаги стигаха до едни и също заключение, че нямат изход. И така седемнаде сет дни и седемнадесет нощи.

На осемнадесетия се получи нов обрат. В девет ве черта Мич се почувствува капнал от умора и реши да се прибере вкъщи. Беше работил без почивка петнадесет часа и половина. По двеста долара на час. Както обикновено, мина по коридорите на втория етаж, после се качи по стълбището на третия и уж небрежно надникна във всички кабинети, за да види кой още работи. На третия етаж нямаше никой. Отиде и на четвъртия пресече широкия правоъгълен вестибюл, сякаш търсе-! ше нещо. Всички лампи бяха изгасени освен една. Ройс Макнайт работеше до късно. Мич се промъкна незабелязано край кабинета. Вратата на Ейвъри беше затво

226

рена и тон хвана дръжката - беше заключено. Отиде в библиотеката в дъното на коридора, трябваше му една книга. Половин месец бе обикалял така по късна доба п не бе открил над кабинетите и в коридорите телевизионни камери за вътрешно наблюдение. Отсъди, че само подслушват, без да наблюдават.

На изхода каза довиждане на Дъч Хендрикс и се отправи с колата към къщи. Аби не го очакваше толкова рано- Мич отключи тихо вратата откъм гаража и се шмугна в кухнята. Запали една лампа. Жена му бе в спалнята. Между кухнята и кабинета имаше малък салон със сгъваема масичка, па която тя слагаше пощата, получена през деня. Мич остави куфарчето на масичката и тъкмо в този миг видя големия плик, адресиран с черен флумастер до Аби Макдиър. Нямаше адрес на подателя. С дебели черни букви бе написано: Сним-ков материал, да не се прегъва.” Сърцето му спря, едвам си поемаше дъх. Грабна плика. Беше отварян.

По челото му изби пот. Устата му пресъхна, той не можеше да преглъща. Сърцето му забумка като ковашки чук, Дишането му бе трудно и болезнено. Виеше му е свят. Мич отстъпи бавно от масичката с плика в ръка. Реши, че Аби си е легнала. Наранена, погнусена, опустошена и ядосана до смърт. Избърса чело и се опита да се съвземе. Трябваше да го посрещне като мъж. Аби наистина бе в леглото и четеше книга, телевизорът бе включен. Кучето се намираше в задния двор. Инч отвори вратата, жена му подскочи като ужилена. Кдва не изкрещя срещу неканения гост, преди да поз-;ае мъжа си.

- Изплаши ме, Мич.

В очите й той прочете страх, ггосле радост. Не беше плакала. Всичко бе наред. Не бе страдала. Не се бе ядосала. Мпч изгуби дар слово.

- Защо си вкъщи? - попита тя и седна в леглото,

:ече усмихната.

Усмихната ли!

Нали живея тук! - промълви той.

Защо не ми се обади?

- Трябва ли да се обаждам, преди да си дойда

къщи?

Дишането му беше вече почти нормално. Аби беше обре!

г

- Няма да е лошо. Ела и ме целуни!

Той се наведе над леглото и я целуна. Подаде й плика.

Какво е това? - запита уж нехайно.

Ти ми кажи. Адресиран е до мен, но беше празен.

Аби затвори книгата и я остави на нощното шкафче.

Празен значи! Мнч се усмихна и пак я целуна.

- Очакваш ли някой да ти изпрати снимки? - по

пита я, уж не знаеше нищо.

— Не. Сигурно са сгрешили.

Мич почти чуваше как Девашър се смее на петия етаж. Оня дебел мръсник стоеше в някакво тъмно помещение, цялото в жици и апаратура, със слушалки на валчестата глава и се превиваше от смях.

- Чудно нещо - рече той.

Аби си обу дънки и посочи задния двор. Мич кимна. Даваха си прости знаци, само посочваха или кимваха към вътрешния двор.

Той остави плика на сгъваемата масичка и за миг докосна буквите по него. Вероятно бе почеркът на Девашър. Направо го чуваше как се смее. Виждаше дебелото му лице и ехидната усмивка. По време на обеда съдружниците сигурно са разгледали една по една снимките. Мич си представяше как Ламбърт и Макнайт, и дори Ейвъри ги гледат с възхищение, докато си пият кафето и ядат десерта.

Нека им да се любуват, чудо голямо! Нека се наслаждават на блестящите си, богати и щастливи адвокатски кариери през няколкото месеца, които им остават.

Аби мина край него и той й стисна ръката.

Какво има за вечеря? - попита я колкото да го

чуят онези, които подслушваха.

Защо да не вечеряме навън? Трябва да отпразну

ваме, че веднъж си се прибрал в приличен час.

Минаха през кабинета.

- Добра идея - каза Мич.

Промъкнаха се през задната врата, пресякоха вътрешния двор и се скриха в мрака.

Какво има? - каза Мич.

Днес получи писмо от Дорис. Пише, че е в Наш-

вил, но ще се върне в Мемфис на двадесет и седми фев

руари. Трябвало да ге вили. Било важно. Писмото беше

много кратко.

На двадесет и седми ли? Че то беше вчера.

Знам. Сигурно вече е в Мемфис. Какво ли иска?

Аз пък се чудя къде е.

Пише, че мъжът й имал договор в града.

Добре. Тя ще ни намери - каза Мич.

Нейтан Лок затвори вратата на кабинета и прати Девашър при малката заседателна маса до прозореца. Двамата се мразеха и не го криеха. Но работата си е работа, а те получаваха нареждания от един и същи човек,

- Лазаров нареди да поговоря с тебе насаме - поч

на Девашър. - Последните два дни бях с него във Ве-

гас. Много е разтревожен. Всички са разтревожени,

Лок, а той вярва най-много на теб. Ти си му по-симпа

тичен, отколкото аз.

- Има защо - подметна Лок, без да се усмихва.

Черните бръчки около очите му се свиха и той впе

ри поглед в Девашър.

Каза да обсъдим някои неща.

Слушам.

Макдиър лъже. Знаеш, Лазаров все се хвали, че

имал свой човек във ФБР. Никога не съм му вярвал,

и сега не му вярвам напълно. Но според Лазаров из

точникът твърдял, че през януари във Вашингтон Мак

диър се е срещал тайно с големи клечки от ФБР. Бях

ме пратили хора, те не са видели нищо, ала няма как

да следиш някого през цялото време и той да не те

усети. Сигурно сме го изтървали за малко.

Ти вярваш ли в това?

— Не е важно дали вярвам. Важното е, че вярва Лазаров. Във всеки случай ми каза да обмислим как … хм … да му затворим устата.

По дяволите, Девашър! Не можем непрекъснато

да унищожаваме хора.

Само да обмислим, нищо повече. Казах на Ла

заров, че е твърде рано и ще сгрешим. Но те са обез

покоени, Лок.

- Така не може да продължава, Девашър. Сериоз-

но ти говоря. Ами доброто ни име! При нас има повече

смъртни случаи, отколкото на петролните сонди. Хора-

га ще се разприказват. Ще се докараме дотам, че нито

228

229

един нормален студент по право няма да иска да ра боти при нас.

Ти не бери грижа за това. Лазаров нареди да не

назначаваме нови хора. Заръча да ти съобщя. А също

да видя колцина служители още не са в течение.

Май петима. Чакай да видя. Линч, Соръл, Бън-

тин, Майърс и Макдиър.

Остави го Макдиър. Лазаров е убеден, че той

знае повече, отколкото предполагаме. Сигурен ли си,

че другите четирима не са усетили нищо?

Лок помисли малко и промърмори под нос:

Не сме им казвали. Вие ги подслушвате и следи

те. Какво чувате?

Нищо. Тези четиримата говорят и се държат та

ка, сякаш не подозират нищо. Можеш ли да ги увол

ниш?

- Да ги уволня ли? Те са адвокати, Девашър. Адвокати не се уволняват. Работят предано за фирмата.

Фирмата се променя, Лок, Лазаров настоява да

уволним онези, които не са в течение, и да не назна

чаваме нови. Федералното бюро очевидно е променило ;

стратегията, време е и ние да се променим. Лазаров на- .

реди да огледаме кораба и да запушим пробойните.

Само това оставаше да седим със скръстени ръце, до

като вербуват хора измежду нашите.

Да ги уволним - повтори Лок, сякаш не можеше

да повярва. - Фирмата никога не е уволнявала адво- ;

кати.

— Много трогателно, Лок. Пречукахме петима, а не

сме уволнявали никого. Наистина чудесно. Имаш един

месец да го направиш, затова помисли какви причини

да изтъкнеш. Аз предлагам да уволниш и четиримата

наведнъж. Кажи им, че сте загубили голяма сделка и

трябва да намалите разходите.

— Ние имаме клиенти, не сделки.

Добре де. Вашият най-голям клиент ви нарежда

да уволните Линч, Соръл, Бънтнн п Майърс. А сега

мисли как да го направим.

Как да уволним четиримата, без да уволним Мак

диър?

Ще измислиш нещо. На г. Имаш цял месец. Отър

ви се от тях и не назначавай други. Лазаров държи да

сме малко и да има доверие на всички. Изплашил се е. И се е ядосал. Излишно е да ти казвам какво ще се случи, ако някое от твоите хлапета изплюе камъчето.

“- Излишно е, наистина. Той какво смята да прави с Макдиър?

Засега същото. Подслушваме го през цялото вре

ме, не е обелил и дума пред жена си или някой друг!

Нито дума! Бил е сгащен два пъти от Тарънс, но ви е

съобщил и за двата случая. Все още мисля, че втора

та им среща е малко съмнителна, затова си имам едно

наум. От друга страна, Лазаров е убеден, че малкият

се е срещал с някого във Вашингтон. Опитва се да по

лучи потвърждение. Каза, че източниците му знаят мал

ко, но ще проучат. Ако Макдиър наистина се е срещал

с ония от Бюрото и си е премълчал, Лазаров сто на сто

ще заповяда да действувам незабавно. Затова иска да

помислим как да очистим Макдиър.

Как смяташ да го направиш?

Още е твърде рано. Не съм се замислял.

Нали знаеш, че след две седмици отива с жена

сп да кара отпуската см на Каймановите острови. Ще

отседнат в една от нашите вили, както обикновено.

Не можем да го направим пак там. Ще събудим

подозрения. Лазаров ми нареди тя да забременее.

Жената на Макдиър ли?

Да. Смята, че ако имат дете, по-лесно ще го из

нудваме. Тя взема хапчета против забременяване, тъй

че трябва да се вмъкнем у тях и да ги заменим с други.

В този момент големите черни очи на Лок се пона-тъжиха и той погледна през прозореца.

Какво, по дяволите, става, Девашър? - попита

тойдихо.

Предстои фирмата да се промени, Нат. Изглеж

да, Федералното бюро проявява голям интерес към нас

и не се отказва да ни слага капани. Току-виж, някой

от младоците налапа въдицата и тогава му мислете.

А, едва ли, Девашър. Кой от адвокатите тук ще

е толкова глупав да рискува живота и семейството си

заради някакви обещания на федералните агенти! Про

сто не вярвам, че ще се случи. Младежите са прекалено

умни и печелят прекалено много пари.

Дано си прав.

231

22

ХАЗЯИНЪТ се облегна на асансьора и се загледа очарован в черната кожена минипола на жената, застанала с гръб към него. Плъзна поглед надолу почти до коленете, където полата свършваше и се показваха ръбовете на черните копринени чорапи, после към леко извитите черни токове и червените фльонги на обувките. Бавно огледа ръбовете обратно нагоре до кожената пола и се вторачи мръснишки в закръгления й задник, после в червения кашмирен пуловер, под който - нали гледаше жената в гръб, не се виждаше нищо особено. Долу във фоайето обаче мъжът я бе видял отпред - бе доста надарена. Косата й падаше до раменете и приятно се открояваше на фона на червеното. Хазяинът знаеше, че е изрусена, но какво пък - пак я желаеше с тази кожена минипола, с ръбовете на чорапите, извитите токове, впития пуловер и щръкналите гърди. На драго сърце щеше да я настани в сградата. Жената търсеше малка канцелария. Щяха да се спазарят за наема.

Асансьорът спря. Вратата се отвори и хазяинът последва жената по тесния коридор.

- Насам - посочи той н запали лампата.

В ъгъла мина пред нея и мушна ключа във вехта дървена врата.

- Има само две стаи - каза хазяинът и запали оше

една лампа. - Около шестдесет квадратни метра.

Жената отиде право при прозореца.

Гледката е хубава - отбеляза Тами, загледана

в далечината.

Да, хубава е. Килимът е нов. Боядисвано е мина

лата есен. Тоалетната е в коридора, помещенията са

добри. Преди осем години сградата бе ремонтирана. -

Говореше, втренчен в ръбовете на черните й чорапи.

Не е лошо - рече Тами, но не в отговор на оно

ва, което й бе споменал мъжът. Продължи да гледа през

прозореца. - Как се казва сградата?

Тук навремето е била борсата за памук. Една от

най-старите постройки в Мемфис. Наистина престижен

адрес.

232

- Колко престижен е наемтт?

Мъжът се покашля и “ложи

ка, която обаче не погледа н”РеД ебе И една пап-

ЧИ УК.вете й- ДНа Не можеше Да откъсне

3- За какво

месечно - теме

си покрива

окм

пуловер белнраш,

той,

1я

огледа офиса

имате нужда?

т0,е, ,

канцеларски ебели Сг” ””е”твте- Най-обк,тм

-“

ОТаъра 233

— Ще ви плащам по триста долара месечно за обзаведен офис.

- Разбрахме се — съгласи се той, после отвори една

папка и извади непопълнен договор.

Сложи го на сгъваемата маса и започна да пише.

Как се казвате?

Дорис Грийнуд.

Майка й се казваше Дорис Грийнуд, а нейното име бе Тами Инес Грийнуд, преди да срещне Бъстър Хемп-хил, който после стана по съдебен път Елвис Арън Хемпхнл. Оттогава животът й бе доста труден. Майка живееше в Ефингам, щата Илинойс.

Готово, Дорис - каза хазяинът, опитвайки се да

бъде дружелюбен, сякаш вече си говореха на малко име

н ставаха все по-близки. - Домашен адрес?

Не може ли без него? - попита тя раздразнено.

Ами … ъъ, просто трябва да разполагаме с тази

информация.

Не ви влиза в работата.

- Дадено. Няма проблеми. - Тон задраска с театра

лен жест тази част от договора. Наведе се над него. -

Я да видим. Договорът е валиден от днес, втори март,

за шест месеца, до втори септември. Така става ли?

Тами кимна и запали цигара. Хазяинът прочете следващата графа.

- Да, искаме депозит от триста долара плюс наема

за първия месец в предплата.

Тами измъкна пачка банкноти от джоба на тясната черна кожена пола. Отброи шест банкноти от по сто долара и ги остави на масата.

Напишете ми разписка - каза тя.

Разбира се. - Хазяинът продължи да пише.

На кой етаж сме? — попита Тами н пак отиде до

прозореца.

На деветия. Вземаме глоба десет на сто за про

срочен наем след петнадесето число. Запазваме си пра

вото да влизаме за проверка. Помещението не може да

се използува за незаконна дейност. Поемате текущите

разходи и данъците върху недвижимите имоти. Ще по

лучите място на паркинга от другата страна на улица

та. Ето ви два ключа. Имате ли въпроси?

Да. Имате ли нещо против, ако работя извънред

но, до късно вечер?

г

- За мен е все едно. Можете да влизате и да излизате, когато поискате. Пазачът на входа откъм Фрънт Стрийт ще ви отваря вечер.

Тами мушна цигара между начервените си устни и отиде при масата. Погледна договора, поколеба се и се подписа с името Дорис Грийнуд.

Заключиха и хазяинът я последва по коридора до асансьора.

До обед на следващия ден докараха безразборно подбрани мебели и Дорис Грийнуд от фирмата Секретарски услуги Грийнуд” сложи върху писалището взетата под наем пишеща машина до взетия под наем телефонен апарат. Седнала с лице към шилещата машина и обърната леко наляво, можеше да наблюдава през прозореца движението по Фрънт Стрийт. Напълни чекмеджетата на бюрото с хартия за пишеща машина, бележници, моливи и други дреболии. Нареди списания по шкафовете за папки н на масичката между двата стола, на които щяха да се разполагат клиентите.

На вратата се почука.

Кой е? - попита тя.

Носим копирната машина — отговори някой.

Тами отключи и отвори. Нисък, извънредно подвижен дребосък на име Горди се втурна вътре, огледа стаята и попита грубо:

Къде да я сложим?

Ей там - отговори тя и посочи съседната празна

стаичка без врата.

Двама младежи в сини униформи тикаха ниска количка, върху която бе сложена копирната машина.

Горди остави документите върху бюрото.

— Машината е много голяма за стаята. Вади по деветдесет копия на минута, всичко е автоматично. Бива си я.

- Къде да се подпиша? - попита Тами, без да му

обръща внимание.

Тон посочи с писалката.

- За половин година, по двеста и четиридесет до

лара на месец. В тях са включени сервизът и поддръж

ката, както и петстотин листа хартия за първите два

месеца. Какъв формат листове искате - канцеларски

или за писма?

— Канцеларски.

234

235

ШИЯ

- Първата вноска трябва да направите на десети,

същата дата важи и за вноските през следващите пет

месеца. Упътването е под капака. Обадете се, ако има

те въпроси.

Па излизане от канцеларията двамата носачи изгледаха тесните й избелели дъпки и червените токове. Горди откъсна втория екземпляр от договора, написан на жълта хартия, и го подаде на Тами.

- Благодаря за сделката - каза той.

Тами заключи вратата след него. Отиде при прозореца до бюрото и погледна на север към Фрънт Стрийт. Отсреща, на две пресечки оттам, се виждаха четвъртият и петият етаж на Бендинн Билдинг.

Мнч бе забил нос в справочниците и купчините документи. Нямаше време за никого освен за Ламар. Давате си сметка, че отчужденото му държание не е останало незабелязано. Затова работеше оше по-усилено. Сигурно нямаше да се усъмнят, ако отчиташе по двадесет часа па ден. Може би парите щяха да оправдаят усамотението му.

Нина му остави кутия със студена пица, когато си тръгна следобед. Мич я изяде, докато разчистваше бюрото. Обали се на Аби. Каза й, че те отиде на свиждане с Рей и ще се върне в Мемфис късно в неделя. Излезе през страничната врата към паркинга.

Три часа и половина кара, натиснал газта до дупка, без да сваля очи от огледалото за обратно виждане. Нищо. Все не ги забелязваше. Явно се обаждаха на някого, който го причакваше отпред. В Нашвил внезапно свърна от магистралата и се отправи към центъра на града. Гледаше картата, на коя го си бе отбелязал разни неща, вмъкваше се в потока от двпжеши се коли, отскубваше, се, правеше обратен завой, кога ю бе възможно, с една дума, караше като ненормален. В южната част на града влезе в някакъв жилищен комплекс и закриволичи между блоковете. Добре го бе измислил. Паркингите бяха чисти и нямаше чернокожи. Спря до едно учреждение и заключи беемвею. Телефонният автомат до покрития басейн работеше. Поръча такси за адрес на две пресечки оттам. Изтича по пресечката между блоковете и стигна на посочения адрес едновременно с таксито.

Автогара Грейхаунд” - каза на шофьора. - И

бързайте. Разполагам само с десет минути.

Спокойно, приятелче. Близо е, на шест улици

гттук.

Мич се сгуши на задната седалка и загледа движението. Шофьорът караше бавно и уверено и след седем минути зави по Осма улица. Спря пред автогарата. Мич метна на предната седалка две банкноти по пет долара и се спусна към сградата. Купи си билет за автобуса за Атланта, който тръгваше в четири и половина. Часовникът на стената показваше четири и тридесет и една минути. Чиновничката на гишето му посочи летящата врата.

- Автобус 454 - каза тя. - Потегля всеки момент.

Шофьорът трясна вратата на багажника, взе билета му и се качи след Мич в автобуса. На първите три реда седяха възрастни негри. Още десетина пътници се бяха разположили в задната част на автобуса. Мич мина бавно по пътеката, огледа всички лица и не позна никого. Седна до прозореца на четвъртия ред от края. Сложи си тъмни очила и погледна зад себе си. Никой. По дяволите! Дали не бе сбъркал автобуса? Взираше се през тъмните прозорци, когато автобусът бързо се включи в движението. Щеше да спре в Ноксвил. Може би щяха да го чакат там.

Когато излязоха на магистралата и шофьорът от-праши с пълна скорост, внезапно се появи мъж в дън-ки и памучна риза, който седна до Мич. Беше Тарънс, Мич въздъхна с облекчение.

Къде беше? - попита той.

В тоалетната на автобуса. Изплъзна ли им се?

Тарънс говореше тихо и оглеждаше тиловете на пътниците пред тях. Никой не ги слушаше. Никой не би могъл да ги чуе.

Никога не ги виждам, Тарънс. Не мога да кажа

дали съм се излъгал. Трябва да са супермени, че да са

ме проследили.

Видя ли на автогарата нашия човек?

Да. До телефонния автомат с червен каскет на

клуба Фолкънс”. Чернокожо конте.

Той е. Щеше да даде знак, ако са те следвали.

Показа ми, че мога да продължа.

236

237

Тарънс бе с огледални очила под зелен каскет на мичиганския бейзболен отбор. Миришеше на чисто.

Май не си в униформа - поде Мич, без да се ус

михва. - Войлс ли ти разреши да се облечеш така?

Забравих да го питам. Ще му кажа утре сутрин.

В неделя? - изненада се Мич.

Разбира се. Ще иска да знае как е минало мал

кото ни пътешествие с автобуса. Разговаряхме цял час,

преди да тръгна.

Да започнем от началото. Какво ще стане с ко

лата ми?

След няколко минути ще я приберем и ще я па

зим. Ще бъде в Ноксвил, когато ти потрябва. Не се без

покой.

Мислиш ли, че ще ни открият?

Изключено. Никой не те следваше от Мемфмс, не

открихме нищо и в Нашвил. Няма страшно.

Извинявай, но се безпокоя. След оня провал в ма

газина за обувки си мисля, че и вие не сте застрахова

ни срещу глупости.

— Да де, сплескахме я. Ние …

И то здравата. Като нищо щях да се озова в спи

съка на хората, които трябва да бъдат премахнати.

Справи се добре. Няма да се повтори.

Обещай ми, Тарънс. Обещай, че никога вече няма

да припарваш до мен на обществено място.

Тарънс погледна пътеката в средата и кимна.

- Не, Тарънс. Искам да го чуя от твоята уста. Обе

щай ми.

- Добре де. Няма да се повтори. Обещавам ти.

Благодаря. Сега сигурно мога да ям в ресторант,

без да тръпна, че някой ще ме сграбчи за ръката.

Разбрахме се.

Един стар негър с бастун се приближи, усмихна им се и ги подмина. Вратата на тоалетната се затвори с трясък. Автобусът се движеше в лявото платно и профучаваше покрай дисциплинираните шофьори.

Тарънс прелистваше списание. Мич гледаше пейзажа. Човекът с бастуна си свърши работата и с клатуш-кане стигна до предната седалка.

Е, защо се качи на автобуса? - попита Тарънс, об

ръщайки страниците.

Не обичам самолетите. Винаги пътувам с авюбус.

— Ясно. Откъде да започнем?

- Войлс каза, че знаеш плана.

- Да. Трябва ми само един футболен защитник.

— Добрите струват много скъпо.

Ние имаме пари.

Ще ви струва много повече, отколкото си мисли

те. Доколкото разбирам, трябва да се откажа от чети

ридесет години адвокатска практика със среден доход

половин милион долара годишно.

Това прави двадесет милиона.

Знам. Но можем да се попазарим.

— Радвам се да го чуя. Смяташ, че ще работиш, или както казваш, ще имаш адвокатска практика цели четиридесет години. Доста самонадеяно. Хайде на шега да си представим, че след пет години ликвидираме фирмата и те дадем под съд заедно с другите ти приятел-чета. После те осъждат на няколко години затвор. Няма да ти тръснат много тежка присъда, защото си бил по-скоро изпълнител, пък и си чувал колко са добри затворите. Но във всички случаи ще загубиш правото да практикуваш като адвокат, ще загубиш къщата си, малкото си беемве. Вероятно и жена си. Щом излезеш от затвора, ще отвориш частно детективско бюро като твоя стар приятел Ломакс. Не е кой знае каква философия, стига да не си вреш носа, където не трябва.

— Както ти казах, можем да се попазарим.

- Добре. Колко искаш?

- За какво?

Таръис затвори списанието, сложи го под седалката н разлисти дебела книга с мека подвързия. Направи се, че чете. Мич говореше с крайчеца на устата и гледаше пътеката между седалката.

- Уместен въпрос - рече Тарънс толкова тихо, че

думите му едва се чуха през далечното бучене на дизе

ловия двигател. - Какво искаме от теб? Уместен въп

рос. Първо, налага се да се откажеш от адвокатската

си практика. Трябва да разкриеш тайни и документи,

свързани с твои клиенти. Само това стига, за да бъдеш

лишен от адвокатски права, но то не е толкова важно.

Ние с теб трябва да се уговорим, че ще ни поднесеш

тайните на фирмата на тепсия. Веднъж уговорим ли се,

другото ще се уреди. Второ, най-важното, ще ни предо

ставиш документи, с които да подведем под отговорност

238

всички във фирмата и повечето босове от клана Мо-ролто. Документацията се намира в малката сграда на Фрънт Стрийт.

- Откъде знаеш? .

Тарънс се усмихна.

Знаем, защото пръскаме милиони долари за бор

бата с организираната престъпност. Защото сме по ди

рите на клана Моролто от двадесет години. Защото

имаме източници и вътре в клана. Защото Ходж и Ко-

зински казаха много, преди да бъдат очистени. Не ни

подценявай, Мич.

И според теб ще успея да изнеса информацията?

Да, господин адвокат. В състояние си да органи

зираш нещата отвътре така, че от фирмата да не оста

не нищо и да се разпадне един от най-мощните пре

стъпни кланове в САЩ. Трябва да ни разкриеш всичко

за кантората. В кой кабинет работи всеки сътрудник

и служител. Имената на всички секретарки, чиновници,

помощник-адвокати. Кой кои преписки движи. С кои

клиенти работи. Кой дърпа конците на петия етаж. Как

во има там. Къде се пазят документите. Има ли цен

трално хранилище за архивите. Каква част от тях е

компютъризирана. Каква част е на микрофилми. И най-

важното, трябва да изнесеш тези неща и да ни ги да

деш. Ако имаме достатъчно улики, ще нахлуем във фир

мата и ще я разгромим. Но това е крайна стъпка. Тряб

ва да имаме много точни и сигурни улики, преди да вле

зем със заповед за арести.

Това ли е всичко, което искате?

Не. На процесите ще трябва да свидетелствуваш

срещу всичките си колеги. А гледането им може да се

проточи с години.

Мич си пое дълбоко дъх и затвори очи. Автобусът намали скорост, отпред имаше двоен керван от подвижни къщички. Свечеряваше се и една по една колите на отсрещното платно запалиха фаровете. Да свидетелствува на процесите! Не му бе минавало през ума. Обвиняемите бяха в състояние да позлатят адвокатите си, да купят най-добрите специалисти по наказателно право и процесите можеха да продължат безкрайно.

Тарънс наистина се зачете в книгата с мека подвър-зия, беше от Луис Ламур. Нагласи лампичката над седалката, сякаш бе най-обикновен пътник. След петдесе-

240

тина километра, през които пътуваха, без да разговарят, Мич свали слънчевите очила и погледна агента. - А какво ще стане с мен?

- Ще получиш много пари за това, което ще свър

шиш. Ако си човек с морал, всяка вечер ще заспиваш

с чиста съвест. Сам ще избереш къде да живееш, раз

бира се, с нова самоличност. Ще ти намерим работа,

ще променим формата на носа ти, всъщност ще напра

вим всичко, каквото поискаш.

Мич безуспешно се мъчеше да гледа шосето. Обърна се към агента.

- Морал ли? Не ми споменавай тази дума втори

път, Тарънс. Аз съм невинна жертва и ти го знаеш мно

го добре.

Агентът изръмжа и се усмихна хитро. Изминаха още няколко километра в мълчание.

А жена ми?

Да, можеш да останеш с нея.

Колко остроумно!

Извинявай. Тя ще получи каквото поиска. Как

во знае?

Всичко. - Мич се сети за момичето на плажа. -

Е, почти всичко.

Ще й намерим добре платена работа в Служба

та за социално осигуряване. Не се плаши, Мич.

Ще бъде страхотно. До мига, когато някой от ва

шите хора се раздърдори. Тогава ще прочетеш във вест

ника за мен или за жена ми. Мафията никога не забра

вя, Тарънс. По-злопаметни са н от слоновете. И па

зят тайна по-дзбре от вашите. Някои твои колеги са

погубвали хора, не отричай това.

Не го отричам. И ще ти призная, че мафнотите са

много изобретателни, наумят ли си да очистят някого.

Благодаря за информацията. И какво да правя аз?

Трябва да решиш сам. Имаме около двеста хиля

ди свидетели, които живеят из цялата страна с нови

имена, нов дом и нова работа. Всичко е на твоя страна.

И аз трябва да си опитам шанса?

- Да. Или си слагаш главата в торбата, или ще се

правиш на велик адвокат и ще се молиш никога да не

нахлуем във фирмата.

- Чудесен избор, Тарънс, няма що…

241

ФИРМАТА

- Наистина е чудесен и се радвам, че можеш да избираш.

Жената, която пътуваше със стария негър с бастуна, стана бавно от мястото си и тръгна, клатушкайки се, към тях. Подпираше се на облегалките. Тарънс се наклони към Мич, когато тя мина край тях. Не смееше да говори, когато наблизо имаше непознат. Жената бе най-малко на деветдесет години, едвам ходеше, по всяка вероятност бе неграмотна и ни най-малко не се интересуваше от Тарънс. Но той тутакси замълча.

След петнадесет минути вратата на тоалетната се отвори п се чу шумът на пуснатата вода. Старицата се; затътри към предните седалки и се намести на мястото си.

- Кой е Джак Олдрич? - попита Мич.

Допускаше, че го използуват за прикритие, и с край-;

чеца на окото внимателно наблюдаваше реакцията на

Тарънс. Той вдигна очи от книгата и се загледа в се-!

далката отпред. ч

- Името ми е познато. Но не се сещам кой е този

човек. -зйЕ

Мич отново се загледа през прозореца. Тарънс знае-1 ше - преди да отговори, бе.трепнал и очите му бързо се бяха присвили. Мич наблюдаваше движението н;

запад.

— Та кой е? - попита Тарънс накрая. — Не го ли познаваш?

Ако го познавах, нямаше да питам.

Работи във фирмата. Би трябвало да го знаеь

Тарънс.

- В града има колкото искаш адвокати. Вероятщ

ги познаваш всичките. :

Познавам тези, които работят в Бендини, Лак

бърт и Лок”, тихата фирмичка, която проучвате от де

сет години. Олдрич е в нея от шест години, по непс

гвърдени данни преди два месена ФБР се е опитало д^

установи контакт с него. Вярно ли е? в

Опашата лъжа. Кой ти го каза?

Няма значение. Носи се такъв слух.

Това е лъжа. От август насам не сме говорили

никого освен с теб. Честна дума. И не смятаме да г

ворим с никого, освен ако, разбира се, не откажеш и

сме принудени да се насочим към друг.

242

- Никога ли не си говорил с Олдрич?

— Нали ти казах.

Мич кимна и взе едно списание. Половин час пътуваха, без да продумат. Тарънс остави романа и най-по-слс рече:

Слушай, Мич, след около час ще бъдем в Нокс-

впл. Трябва да се разберем. Утре сутринта Войлс ще

има да ме разпитва.

Колко ще получа?

Половин милион.

Всеки уважаващ себе си адвокат знае, че първото предложение трябва да се отклони. Във всички случаи, Бе виждал как Ейвъри зяпва от изненада и яростно клати глава с истинско отвращение и недоумение при първите предложения, колкото и разумни да са те. Щяха да последват нови предложения п контрапредложе-иия, щяха да се попазарят, ала първото предложение винаги биваше отклонявано.

Затова Мич поклати глава, усмихна се към прозореца, сякаш го бе очаквал, и отказа петстотинте хиляди долара.

- Нещо смешно ли казах? - попита Тарънс, който не бе адвокат, нито пък го биваше да се пазари.

Това е смехотворно, Тарънс. То оставаше да на

пусна една златна мина срещу някакъв си половин ми

лион. Като се приспаднат данъците, в най-добрия слу

чай ще останат чисти триста хиляди.

Ами ако закрием златната мина и пратим всички

вас, изтънчените преуспяващи адвокатчета, зад решет

ките?

Ако. Ако. Ако знаехте толкова много, защо досе

га не сте направили нишо? Войлс подметка, че чакате

от десет години. Добре пипате, няма що. Винаги ли сте

толкова чевръсти?

— Ще поемеш ли риска, Макдиър? Ще ни трябват още най-много. пет години, после правим на нищо фирмата и те пращаме на топло. И тогава ще е все едно колко време ни е било нужно, нали? Резултатът ще е същият, Мич.

Извинявай. Мислех, че преговаряме, а не се за

плашваме.

Направих ти предложение.

Сумата е твърде ниска. Очак?аге от мен нещо, с

243 -

чиято помощ ще възбудите съдебно дирене срещу едни от най-неуловимите престъпници в Щатите, нещо, което може да ми коства живота. И ми предлагате някакво жалко подаяние. Най-малко три милиона.

Тарънс не трепна, не се смръщи. Прие контрапред-ложението със спокойно, ведро лице и Мич си даде сметка, че сумата не надхвърля определените граници.

- Това са много пари - рече агентът почти на себе ;

си. - Едва ли някога сме плащали такава баснословна

цена,

Но можете да си го позволите, нали?

Съмнявам се. Трябва да говоря с директора.

С директора ли? Смятах, че ти е дал всички пъл

номощия за този случай. Налага ли се непрекъснато да

тичаме при директора, докато се споразумеем? 1

Какво още искаш?

Имам предвид още някои неща, но ще ги обсъж-

да ме едва след като уточним парите.

Старецът с бастуна очевидно не бе добре с бъбреци-1 те. Пак се изправи и закрета към задната част на ав- тобуса. Тарънс отново се зачете в книгата. Мич запре-^ листва стар брой на списание.

В осем без две минути автобусът свърна от магистралата. Тарънс се наведе към Мич и прошепна:

Излез през предния изход на автогарата. Ще ви

диш младеж с оранжева тениска на университета на Те-

неси, ще е застанал до стара бяла кола модел Брон-

ко”. Ще те познае и ще се обърне към теб с името

Джефри. Ръкувайте се като стари приятели и се каче

те в колата. Той ще те закара при твоята.

Къде е? - прошепна Мич.

Зад едно общежитие в университетското градче

Проверили ли са дали има подслушвателн

устройство?

- Сигурно. Питай момчето. Ако са те следили, кФ

гато си напускал Мемфис, може вече да подозират н

що. Иди с колата в Хендерсън. На около шестдесет ки

лометра от Нашвил е. Там има мотел от веригата Хо-

лилей Ин”. Ние също ще внимаваме и ако има нещо

съмнително, ще те потърся в понеделник сутринта.

Кога ще се качим пак на автобус?

Във вторник жена ти има рожден ден. Запази ма-

244

са в Гризапти”, италианския ресторант при летището. Точно в девет часа иди при автомата за цигари, пусни шест монети по двадесет и пет цента и си купи някакви цигари. Заедно с пакета ще падне една касета. Купи си уокман и чуй записа в колата, не вкъщи и в никакъв случай в кабинета. Използувай слушалките. Нека и жена ти го чуе. Ще ти съобщя най-голямата сума, която сме в състояние да дадем. Ще ти обясня и някои неща. Прослушай касетата няколко пъти и я унищожи.

- Не е ли доста сложно?

- Сложно е, но половин месец не бива да разговаряме. Наблюдават те и те подслушват, Мич. И са много опитни. Не го забравяй.

Не се тревожи.

С какъв номер играеше в гимназията?

— Четиринадесети.

А в колежа?

Четиринадесети.

- Значи кодовият ти номер ще бъде 1-4-1-4. В

четвъртък вечер се обади от уличен автомат на номер

757-6000. Ще чуеш глас, който ще ти каже нещо, включ

ващо кодовия номер. След това ще чуеш записан моя

глас, ще ти задам няколко въпроса. Ще започнем оттам.

- Защо и занапред не работя адвокатска работа?

Автобусът стигна на автогарата и спря.

- Продължавам за Атланта - обясни агентът. -

Няма да се видим две седмици. Ако се случи нещо не

предвидено, обади се на някой от телефоните, които ти

дадох.

Мич застана на пътеката в автобуса и погледна Тарънс.

- Три милиона. Нито цент по-малко. Щом пилеете

милиарди за борбата с организираната престъпност, все

Ще намерите три милиона и за мен. Освен това, Тарънс,

имам и трета възможност. Мога да изчезна някоя нощ,

и толкоз. Сторя ли го, вие с клана Моролто можете да

.си се гоните до второ пришествие, а през това време аз Ще играя домино някъде на Карибите.

- Е, да, Мич, сигурно ще изиграеш едва-две игри,

но след седмица те ще те спипат. А ние няма да сме

там, за да те охраняваме. Довиждане, моето момче.

Мич скочи от автобуса и излезе тичешком от автогарата.

245

23

В ОСЕМ И ПОЛОВИНА сутринта във вторник Нина подреди на купчинка разхвърляните по бюрото му листове и папки. Обичаше този ранен утринен ритуал - да подрежда бюрото и да уточнява програмата на Мич за деня. Бележникът, в който бяха отбелязани срещите, бе оставен в ъгъла върху писалището. Нина надникна в него.

- Предстои ви тежък ден, господин Макдиър.

Мич прелистваше някаква папка и се стараеше да не

й обръща внимание. ;

- Всичките ми дни са тежки.

В десет часа имате съвещание при Махан във

връзка с обжалването на Делта Шилинг”.

Очаквам го с нетърпение - промърмори Мич. .

В единадесет и половина имате заседание при

Толсън по ликвидацията на компанията Грийнбрайър”.

Секретарката съобщи, че ще трае поне два часа.

Защо два часа?

Не ми плащат, за да задавам въпроси, господин

Макдиър. Почна ли да го правя, ще ми изстине мястото.

В три и половина ви вика Виктор Милиган.

- По какъв въпрос?

Пак ще ви напомня, господин Макдиър, аз не за

давам въпроси. А след петнадесет минути трябва да бъдете в офиса на Франк Мълхоланд.

- Да, знам. Къде се намира?

- В сградата на някогашната борса за памук. На

четири-пет пресечки по Фрънт Стрийт, на ъгъла с аве

ню Юниън. Минавали сте оттам стотици пъти.

А, да. Друго?

Да ви донеса ли нещо за хапваме, когато се вър

на от обед?

Не, в града ще изям на крак един сандвич.

- Готови ли са материалите за срещата с Мъл

холанд?

Мич мълком посочи тежката черна адвокатска чанта. Нина излезе. Само след секунди Мич мина по коридора, спусна се по стълбите и излезе от сградата. Спря за миг под една улична лампа, после се обърна и тръг-

246

па бързо към центъра на града. В дясната ръка държеше черната чанта, а в лявата - тъмночервеното дипломатическо куфарче от кожа на змиорка. Такъв бе сигналът.

Спря до пожарогасителя пред зеленото здание с капаци на прозорците. Изчака малко, после пресече Фрънт Стрийт. Това бе друг сигнал.

На деветия етаж на някогашната борса за памук Тами Грийнуд от бюрото Секретарски услуги Грийнуд” се дръпна от прозореца и си облече палтото. Заключи вратата след себе си и натисна копчето на асансьора. Зачака. Предстоеше й да се срещне с човек, заради когото като нищо можеха да я убият.

Мич влезе във фоайето и пое право към асансьорите. Не забеляза никой, който да буди подозрение. Десетина бизнесмени разговаряха, както влизаха и излизаха. Една жена шепнеше нещо в телефонния автомат. Пред входа откъм авеню Юниън сновеше човек от охраната. Мич натисна копчето на асансьора и зачака. Беше сам. Но тъкмо когато вратата се отвори, някакъв младок, издокаран с черен костюм и лъскави обуща с бомбета, се вмъкна в асансьора. Мич се бе надявал да пътува сам.

Офисът на Мълхоланд бе на седмия етаж. Мич натисна копчето, без да обръща внимание на младежа в черния костюм. Докато асансьорът се изкачваше, двамата съсредоточено наблюдаваха мигащите номера на етажите над вратата. Мич се дръпна назад в тесния асансьор и остави тежката чанта на пода, до десния си крак. Вратата се отвори на четвъртия етаж и в асансьора припряно се качи Тами. Младокът я погледна. Бе облечена донемайкъде строго. Най-обикновена къса плетена рокля без предизвикателно деколте. Най-обикновени обувки. Онзи я погледна пак. Косата й бе боядисана в мек червеникав оттенък. Младокът я стрелна още вед-пъж с очи н натисна копчето за затваряне на вратата. Тами се качи с голяма черна адвокатска чанта като тази на Мич. Без да го поглежда, застана до него и внимателно я остави до неговата. На седмия етаж Мич грабна нейната чанта и слезе. На осмия младото конте в черния костюм също се измъкна от асансьора, а на Деветия Тами слезе с тежката черна адвокатска чанта, натъпкана с преписки на Бендини, Ламбърт и Лок”, и н отнесе в своята канцелария. Заключи вратата и

247

дръпна резето, бързо си свали палтото и влезе в стаичката с ксерокса. Папките бяха седем, всяка бе дебела най-малко два-три сантиметра. Тами ги сложи внимателно на сгъваемата масичка до машината и взе папката с надпис Кокър-Ханкс до Ист Тексас Пайп”. Махна алуминиевата скоба, взе листовете от папката и започна да вади копия от купчината документи, писма и

бележки.

След половин час седемте папки бяха прибрани обратно в адвокатската чанта. Копията, подредени в четиринадесет папки, бяха заключени в огнеупорен сейф, скрит в малък килер, който също бе заключен. Тами остави чантата до вратата и зачака.

Франк Мълхоланд бе съдружник във фирма о1 десетина души, специализирали се в банкови операции и застраховки. Клиентът му бе възрастен мъж, собственик на верига железарски магазини, възлизащи в един момент на стойност осемнадесет милиона, преди него- вият син и предалият го надзорен съвет да вземат ком- панията в свои ръце и да го принудят да се оттегли. Старият завел дело. Компанията пък завела дело срещу него. Всеки съдел всекиго вече година и половина. Сега, когато адвокатите бяха напълнили гушите, бе дошло време нещата да се уредят. Фирмата Бендини, Лам-бърт и Лок” се бе нагърбила да даде консултация за данъците на сина и на новия надзорен съвет, а преди два м есеца Ейвъри бе представил Мич на двете спорещи страни. Смятаха да предложат на стария компенсация от пет милиона долара в стоки, дивиденти и няколко

акции.

Мълхоланд не бе съгласен. Непрекъснато повтаряше, че неговият клиент не бил алчен и знаел, че няма да си възвърне контрола върху компанията. Върху своята компания! Но пет милиона долара изобщо не го задоволяваха. Всеки съдебен състав, колкото и тъпи да са членовете му, ще прояви съчувствие към стареца и бе повече от очевидно, че оспорваната собственост възлиза поне на двадесет милиона.

Цял час спориха, правиха предложения и се пазариха и накрая Мич увеличи сумата на обезщетението на осем милиона, а адвокатът на стареца заяви, че ще помисли дали да не отстъпи на петнадесет милиона. Мич

248

любезно прибра документите в дипломатическото си куфарче, а Мълхоланд учтиво го изпроводи до вратата. разбраха се да се видят пак след седмица. Стиснаха ръце като първи приятели.

Асансьорът спря на петия етаж и Тами влезе най-спокойно. Нямаше други пътници освен Мич.

Някакви проблеми?

Не. Заключих по дзе копия.

Колко време ти отне?

Половин час.

Асансьорът спря на четвъртия етаж и Та.ми взе празната адвокатска чанта.

Утре на обед? - попита тя.

Да - отговори й Мич.

Вратата се отвори и Тами изчезна на четвъртия етаж. Той се спусна сам до фоайето, което беше празно, ако не се брои същият човек от охраната. Мичъл Макдиър се отдалечи бързо от зданието, носеше две тежки чанти, и важно се върна във фирмата.

Двадесет и петият рожден ден на Аби бе отпразнувай доста скромно. В Гризанти” тя и Мич си шепнеха и се опитваха да се усмихват. Не им беше лесно. В този момент някъде в ресторанта агент на ФБР държеше касета, която щеше да сложи в автомата за цигари в преддверието точно в девет часа, а Мич трябваше да бъде там няколко секунди по-късно и да я вземе, без да го забележат или заловят злосторниците, които не познаваше и не знаеше как изглеждат. От записа щеше да се разбере точно каква сума ще получи семейство Макдиър в замяна на предоставените улики и за неспокойния живот след това.

Ядяха колкото да не е без никак, опитваха се да се усмихват и да водят дълъг разговор, но главно се притесняваха и поглеждаха часовниците си. Вечерята бе кратка. В девет без петнадесет бяха приключили. Мич се отправи към тоалетната и пътьом огледа тъмното преддверие. Автоматът за цигари бе в ъгъла, тъкмо където се очакваше да бъде.

Поръчаха си кафе; точно в девет Мич отново отиде при автомата в преддверието и нервно пусна шест монети по двадесет и пет цента, след което в памет на Еди Ломакс дръпна ръчката под надписа Марлборо”. Бързо бръкна в отвора, взе цигарите и след като опипа

249

тъмната кухина, намери касетата. Телефонният автомат до машината за цигари иззвъня и той подскочи. Извърна се и огледа преддверието. Беше празно, само на бара седяха двама мъже и наблюдаваха телевизионния екран зад бармана. От тъмния ъгъл в дъното се разнесе пиянски смях.

Аби следеше всяка негова стъпка и движение. М-п се върна н седна срещу нея. Вдигна вежди.

Е?

Взех я. Касета за твоя малък касетофон Сон! .

Отпи от кафето и се усмихна невинно, както оглеж

даше бързо препълнения ресторант. Не ги наблюдаваше ,

никой. Никой не им обръщаше внимание. г

Подаде на келнера сметката, която той бе оставил “

на масата, и кредитна карта.

- Бързаме - каза доста грубо.

Келнерът се върна след няколко секунди. Мач се подписа.

В беемвето наистина имаше подслушвателни уредби.

И то доста. Преди четири дни хората на Тарънс го бяа

огледали спокойно и много внимателно, докато чакаха ,

автобуса. Апаратурата бе много скъпа и бе инсталирана

професионално, та да се чува и записва и най-леката,:

въздишка или кашляне. Микрофоните обаче можеха са-

мо да слушат и да записват, но не и да те следят. Кол- .

ко мило от тяхна страна, помисли си Мич, само слушат, ^

без да следят маршрута на беемвето. ^

Мич и Аби си тръгнаха от паркинга на рестораььа,

без да си продумат. Тя отвори внимателно портативния

касетофон и сложи касетата. Подаде слушалките па ^

мъжа си. Натисна копчето. Наблюдаваше го как

слуша и кара безцелно към магистралата. \

Гласът бе на Тарънс: Здравей, Мич. Днес е вторник, н двадесет и пети февруари, малко след девет вечерта.^,. Честит рожден ден на прекрасната ти съпруга! Записът;,-ще трае десетина минути. Инструктирам те да го из-У слушаш внимателно един-два пъти и после да го уни-^ щожиш. В неделя имах разговор на четири очи с ди-п ректора Войлс и го осведомих за всичко. Между дру- ;! гото, ми бе приятно да пътуваме с автобуса. Войлс е;н много доволен от развоя на нещата, но смята, че сме-;-разговаряли достатъчно. Настоява да се споразумеем, Т и то бързо. Обясни недвусмислено, че никога не сме

250

плащали три милиона и няма намерение да ги даде и на теб. Руга доста, но с една дума, каза, че можем да платим най-много един милион в брой, вложени в швейцарска банка, н никой, дори Службата за държавни приходи, няма да узнае за тези пари. Един милион долара, освободени от данъци. Това е най-високата сума, която сме давали на някого, и Войлс каза, че ако не я приемеш, да си гледаш работата. Ще направим тази фирмнчка на пух н прах и без теб, Мич.”