index

Мич се усмихна мрачно, загледан в колите, които

профучаваха край тях при отбивната. Аби очакваше

някакъв знак, сигнал, изсумтяване или въздишка, нещо,

което да подскаже как вървят нещата. Но не рече нищо.

Записът продължи:

Ще се грижим за теб, Мич. Можеш винаги при нужда да разчиташ на закрилата на ФБР. Редовно ще проверяваме как си. И ако след няколко години решиш да се преместиш в друг град, ще го уредим. Можеш да се преселваш всеки пет години, ще поемем разноските и ще ти намираме работа. Добра работа във Федералната агенция на ветеранитеот армията, в Социал-аото осигуряване или пощите. Войлс спомена, че не е изключено да ти уредим високоплатена длъжност в частна фирма, сключила договор за доставки с правителството. Кажи какво желаеш и ще го получиш. Естествено, ще ви осигурим нова самоличност на теб и жена ти и ако искате, можете да я променяте всяка година. Не е проблем. Ако ти хрумне нещо по-добро, съобщи пи. Можеш да живееш в Европа или в Австралия, стига да предпочиташ. Ще бъдеш обграден с внимание. Знам, обещаваме твърде много, Мич, но сме съвсем сериозни н ще сключим с теб договор. Ще ти платим един милион в брой, освободен от данъци, и ще те устроим, където пожелаеш. Това е нашето предложение. А в замяна ги трябва да ни предадеш фирмата и клана Моролто. -а това ще говорим по-късно. Времето ти изтече. Войлс ме притиска, трябва да побързаме. Обади ми се на нпи телефон в девет часа в четвъртък от телефонния автомат до мъжката тоалетна в ресторант Хюстън” на . Улица Поплар. Всичко хубаво, Мич.”

1ой прекара пръст по шията си, Аби спря касетата 11 я върна. Мнч н подаде слушалките и тя заслуша сьс—н-лоточено.

Разхождаха се невинно из парка като двама влюбени, хванати за ръце, вървяха, огрени от хладната ясна лунна светлина. Спряха при едно оръдие и се загледаха във величествената река, която бавно криволичеше към Ню Орлиънс. При същото оръдие, където покойният Еди Ломакс бе стоял в суграшицата и бе съобщил резултатите от последните си разследвания като детектив.

Аби държеше касетата н гледаше надолу към реката. Бе я прослушала два пъти; не я остави в колата, току-виж. някой я задигнал. Вече седмици наред мълчаха и си говореха само навън, затова думите идваха

трудно.

- Знаеш ли, Аби - продума накрая Мич и удари

дървеното колело на оръдието, - открай време си меч

тая да работя в поща. Имах един чичо, беше селски

раздавач. Чиста работа.

Правеше рискован опит да прояви чувство за хумор. Но успя. Аби се поколеба, после леко се засмя и Мич усети, че наистина я е развеселил.

Тъй де, а аз бих могла да мия подовете в болница

з; ветерани от войната.

То оставаше да миеш подове. Можеш да сменяш

подлоги, да вършиш нещо полезно и незабележимо. Ще

живеем в спретната дървена къщичка на Мейпъл Стрийт

в Омаха. Аз ще се казвам Харви, а ти - Телма, трябва Я

да си измислим някакво кратко, непретенциозно фа

милно име.

Например По - добави Аби.

Страхотно. Харви и Телма По. Семейство По. Ще

имаме един милион долара в банката, но няма да сме

в състояние да похарчим и цент, защото всички на Мей-1

пъл Стрийт ще забележат и веднага ще почнем да бием-

на очи, което е доста нежелателно.

Ще си променя носа. \

Но носът ти е съвършен.

Носът на Аби е съвършен, но на Телма? Трябва .

да го променим, не мислиш ли? ^

- Да, сигурно. ,

Тези шегички изведнъж му омръзнаха и Мич замъл-Р

ча. Аби мина пред него и той я прегърна през раменете,

Загледаха как някакъв влекач бавно тегли сто шлепа!

“под моста. От време на време някой облак закриваше

: 252

Г

луната, от запад ту се появяваше, ту утихваше хладен вятър.

Вярваш ли на Тарънс? - попита Аби.

В какъв смисъл?

Да допуснем, че не направиш нищо. Вярваш ли,

че някога ще проникнат във фирмата?

Страх ме е да не го вярвам.

Значи вземаме парите и дим да ни няма?

— За мен, Аби, е по-лесно да взема парите и да избягам. Нямам си никого. При теб е по-друго. Никога вече няма да видиш родителите си.

- Къде ще идем?

- Не знам. Но ми се ще да се махнем от Щатите.

Не можем да имаме сляпо доверие на ФБР. Ще се чув

ствувам по-сигурен в друга държава, но няма да го

кажа на Тарънс.

- Какво ще правиш сега?

— Ще приема предложението, после бързичко ще се запретна да осигуря необходимата информация и корабът да бъде потопен. Не знам какво търсят, но все ще го открия. Щом Тарънс получи достатъчно материали, изчезваме яко дим. Ще вземем парите, ще си направим пластични операции на носовете и дим да ни няма.

- Колко са парите?

- Над един милион. Те ни разиграват със сумата. Можем да се пазарим.

- Колко ще получим?

- Два милиона в брой, осЕюбодени от данъци. Нито

цент по-малко.

- Ще ги дадат ли?

- Да, но не е там въпросът. Въпросът е дали да ги

вземем и да избягаме?

На Аби й стана студено и гой я заметна с палтото си. Притисна я по-силно до себе си.

- Сделката е мръсна, Мич - обади се жена му, -

но поне ще бъдем заедно.

— Казвам се Харви, а не Мич.

Мислиш ли, че ще бъдем в безопасност, Харви?

Тук не сме в безопасност.

Не ми харесва тук. Чувствувам се самотна и се

страхувам.

- А на мен ми писна да бъда адвокат.

253

Хайде да вземем парите и да се разкараме.

Готово, Телма.

Аби му даде касетата със записа. Той я погледна, после я запокити надолу, зад крайбрежния булевард, по посока на реката. Хванати за ръце, прекосиха бързо парка и се отправиха към беемвето, спряно на Фрънт Стринт.

24

ЕДВА ЗА ВТОРИ ПЪТ, откакто бе започнал работа, на Мич му разрешиха да посети тежкарския стол на петия етаж. Ейвъри го покани с обяснението, че съдружниците са силно впечатлени от това, че през : февруари Мич е отчитал средно по седемдесет и един часа работа на седмица, та искали да го възнаградят с обед. Никой служител не можеше да откаже подобна покана, каквито и графици, срещи, клиенти, срокове и други страшно важни, неотложни и критични дела ;и имаше в Бендини, Ламбърт и Лок”. Никой служите; в историята на кантората ле бе отказвал покана зг обед в стола. Всеки получаваше по две такива покани годишно, по списък.

Мич разполагаше с два дни, за да се подготви. От-нърво реши да откаже и когато Ейвърн му подметна за обеда, през ума му минаха какви ли не неубедителни причини да отхвърли поканата. Да яде, да се усмихва, да бъбри и да се сближава с престъпници, колкото богати и изтънчени да бяха те, бе много по-неприятно, отколкото да сподели па автогарата паница супа с някой бездомник. Но ако откажеше, щеше да престъпи традицията. А както се развиваха нещата, поведението му и бездруго будеше доста подозрения.

И тъй, щеше да седне с гръб към прозореца, да се усмихва насила и да води незначителни разговори с Ейвъри, Ройс Макнайт и, то се знае, с Оливър Ламбърт. Знаеше, че ще е на масата на тези тримата. Знаеше го от два дни. Знаеше и че ще го наблюдават уж нехайно, но внимателно, и ще се мъчат да открият някакви признаци на отчаяние или цинизъм. Или нещо друго. Знаеше, че ще се хващат за всяка негова дума, каквото и

^а кажеше. Знаеше, че ще го хвалят н ще му обещават какво ли не.

Оливър Ламбърт бе по-мил от всякога. Било своеобразен рекорд адвокат на щат да отчете седемдесет и един часа седмично, каза той, докато Рузвелт поднасяше котлетите. Обясни благо, като оглеждаше помещението, че всички съдружници били изумени и възхитени. Мич се усмихна пресилено и се зае с месото. Останалите съдружници, учудени или безразлични, разговаряха вяло, съсредоточени върху яденето. Мич преброи осемнадесет съдружници още на работа и седем пенсионирани - те бяха спокойни, с панталони в защитен цвят и пуловери.

- Имаш необикновена енергия — обади се Ройс Макнант. както дъвчеше.

Мич кимна учтиво. Да, да, използувам енергията си през цялото време, помисли той. Гледаше да не си спомня за Джо Ходж и Марти Козннскн, нито за другите трима мъртви адвокати, чиито портрети висяха на стената долу. Но нямаше как да не мисли за снимките с момичето на плажа и се питаше дали всички знаят за тях. Всички ли ги бяха видели? Бяха ли си ги предавали от ръка на ръка по време на някой малък обед, на който са присъствували само съдружници? Девашър бе обещал, че няма да ги показва на никого, но колко струваше честната дума на един главорез? Сто на сто ги бяха виждали. Войлс бе подметнал, че в далаверите са забъркани всички съдружници и повечето служители.

Нямаше апетит, затова можеше да се сметне, че се е справил прилично. Дори изяде кръгло хлебче, намазано с масло, колкото другите да видят, че се държи естествено, и да не усетят, че няма никакъв апетит.

- Значи другата седмица заминавате с Аби на Кай-

мановите острови? - попита Оливър Ламбърт.

— Да, тогава е пролетната ваканция, още преди два месеца запазихме една от вилите. Изгаряме от нетърпение да идем.

Много- неподходящо време си избрал - отбеляза

Ейвъри намусено. - Изостанали сме с цял месец.

Ние винаги сме изостанали с месец, Ейвъри. Как

во значение има една седмица? Сигурно искаш да взема

преписките, по които работя?

255

Идеята не е лоша. Аз винаги го правя.

А, без тия, Мич - обади се уж възмутен Оливър

Ламбърт. - Фирмата няма да се продъни, докато си в

отпуска. Вие с Аби заслужавате една седмица почивка.

Много ще ти хареса - вметна Ройс Макнайт, ся

каш Мич не бе ходил на островите, сякаш онова нещо

на плажа не се бе случило и никой не знаеше за сним

ките.

Кога заминавате? - поинтересува се Ламбърт.

В неделя сутринта. Рано.

С Лиър” ли ще пътувате?

- Не. С компанията Делта”, полетът е директен.

Ламбърт и Макнайт се спогледаха така, че Мич да

не забележи. Откакто бе влязъл в стола, Мич усети, че и от другите маси го стрелкат любопитно с очи. Той бе поканен, за да привлече вниманието.

Обичаш ли леководолазния спорт? - попита Лам

бърт - още не му излизаше от ума, че Мич е предпочел

пред самолета на фирмата авиокомпанията Делта”.

Не, но смятаме да се погмуркаме.

Има един човек при нос Ръм в северния край, ка.^-

ва се Ейдриън Бенч, притежава много добър клуб за

леководолазен спорт и чудесни инструктори, които ще

те обучат за една седмица. Ще има доста да се по

трудиш, но си заслужава.

С други думи, стой но-далеч от Ейбанкс, помисли си Мич.

Как се казва клубът? - попита той.

Ръм Пойнт Дайвърс”. Страхотен е.

Мич сви вежди, сякаш за да запомни полезния съвет. Изведнъж Оливър Ламбърт се натъжи.

- Внимавай, Мич. Сетих се за Марти и Джо.

Ейвъри и Макнайт гледаха мълчаливо в чиниите си,

уж покрусени за загиналите млади хора. Мич преглътна и едва не се надсмя над Оливър Ламбърт. Но не се ухили, дори успя да погледне тъжно, както другите. Марти и Джо, техните млади вдовици и осиротелите им деца. Марти и Джо, двама млади заможни адвокати, очистени от професионални убийци, преди да са проговорили. Марти и Джо, две многообещаващи акули, из-лапани от своите. Войлс бе посъветвал Мич да си спомня за Марти и Джо винаги когато види Оливър Ламбърт. А сега само срещу един милион от него се очакваше

да стори каквото е трябвало да направят Мартн и Джо, н то без да го надушат. Подир година друг новоназначен служител сигурно ще седи тук и ще слуша как натъжените съдружници говорят за младия Мич Макдиър, за неговата изключителна енергия и какъв прекрасен адвокат е щял да стане, ако не е била злополуката. Още колцина ли щяха да убият?

Мич искаше два милиона. И още едно-две неща.

Цял час разговаряха тежко-тежко н си похапнаха. Накрая съдружниците един по едил се извиниха, размениха по няколко думи с Мич и излязоха от стола. Казаха му, че се гордеят с него. Свързвали с него огромни надежди за бъдещето. За бъдещето на Бендини, Ламбърт и Лок”. Той се усмихна н благодари.

Докато Рузвелт поднасяше сладкиша с бананов крем и кафето, Тами Грийнуд Хемпхил от бюрото Секретарски услуги Грийнуд” спря зад лъскавото пежо на паркинга на училището мръсния си фолксваген. Остави двигателя запален. Направи няколко крачки, мушна ключ в багажника на пежото н извади тежка черна чанта. Затвори багажника и отпраши с колата си.

Аби пиеше кафе при малкия прозорец на учителската стая и се взираше през дърветата и игрището към паркинга в далечината. Почти не виждаше колата си. Усмихна се и погледна часовника. Дванадесет и половина, както бе предвидено.

Тами караше внимателно по задръстените улици към центъра. На всичкото отгоре трябваше и непрекъснато да гледа огледалото. Както обикновено, не забелязваше нищо. Спря на мястото, запазено за нея на паркинга срещу сградата на някогашната борса за памук.

Този път в чантата имаше девет папки. Тами ги нареди грижливо на сгъваемата масичка и започна да вади копия. Сигалас”, фонд Лети Плънк”, Ханди-ман Хардуер” и две папки, завързани с широка гума, върху които пишеше Преписки на Ейвъри”. Направи по две копия от всеки лист хартия в папките и старателно ги подреди. Отбеляза датата, часа и надписа върху всяка папка. Досега беше вписала двадесет и Девет папки в счетоводната книга. Мич бе й казал, че вероятно ще са около четиридесет. Тами сложи по едно копие от всяка преписка в сейфа, скрит в килера, .после

256

ФИРМАТА

257

Как е моят стар приятел Войлс? - поинтересува

се Мич.

Откровено казано, доста е притеснен. Днес ми се

обажда два пъти и ми повтори за десети път, че държи

да получи отговор. Рече, че си имал предостатъчно вре-

ме. Поуспокоих го. Споменах му за тази наша сред

нощна среща край магистралата и той направо се раз-

вълнувй. Трябва да му се обадя след четири часа. ””

— Кажи му, че един милион не ме устройва. Все се перчите, че хвърляте милиарди за борбата с организираната престъпност, тъй че ще се поохарчите малко и за мен. Какво значат за правителството два милиона долара в брой?

Значи вече искаш два милиона?

Да, два милиона. Нито цент по-малко. Искам

един. милион сега и един след време. Вече вадя копия,

от .папките, сигурно ще свърша до няколко дни. Мея

ако питаш, в тях няма нищо незаконно. Ако ги дам на

някого, ще бъда лишен завинаги от адвокатски права.

Затова, щом ти ги предоставя, ще ми платиш първия

милион. Нещо като вноска на доверието.

Как да ги платим?

Внесете ги в сметка в някоя банка в Цюрих. Но

подробностите ще обсъждаме по-късно.

Дот плъзна две чинийки на масата и сложи върху тях две чаши от различни сервизи. Почна да сипва1 кафето от около метър и опръска всичко наоколо.

А вторият милион? - попита Тарънс, без да об

ръща внимание на кафето.

Когато ние с теб и Войлс решим, че съм ви пре

доставил достатъчно документи, за да заведете дело,

ще получа половината. След като свидетелствувам в

съда за последен път, ще получа втората половина. Съв

сем справедливо, Тарънс.

- Да. Договорихме се. .-

Мич вдъхна дълбоко и се почувствува отпаднал. Бяг

ха се разбрали, бяха сключили сделка. Бяха се споразумели. Не бяха го скрепили с подписи, но договорът бе непоклатим. Мич отпи от кафето, ала не усети вку-^ са му. Бяха се споразумели за парите. Той вече фигу- рираше във ведомостта на Федералното бюро. Нямаше-1 връщане назад.

- Има още нещо, Тарънс.

Агентът наведе глава и се пообърна надясно.

- Какво?

Мич се опря на лакти и се наклони към агента.

Няма да ви струва нито цент, нито пък ще ви за

трудни.

Слушам.

- Брат ми Рей е в затвора в Бръши Маунтън. Има да излежава още седем години. Освободете го. Искам да излезе оттам.

- Това е нелепо, Мич. Можем да правим много не

ща, но не и да освобождаваме затворници. Виж, ако

бе във федерален, а не в щатски затвор, щеше да е

друго.

- Слушай, Тарънс, слушай ме добре. Ако мафията

вземе на мушка мен, няма да прости и на брат ми. И

знам, че ако директорът на ФБР реши да го измъкне

от затвора, няма да има проблеми. Сигурен съм. А

вие, приятелчета, ще измислите как да стане.

- Но нямаме власт над щатските затвори.

Мич се усмихна и отново отпи от кафето.

Джеймс Ърл Рей избяга от затвора в Бръши

Маунтън, без никой да му помага отвън.

Чудесна идея. няма що. Щурмуваме затвора ка

то командоси и измъкваме брат ти. Направо прелест!

Не се прави на интересен, Тарънс. За мене този

въпрос не подлежи на преговори.

Добре де. Ще видя какво мога да направя. Не

що друго? Има ли още изненади?

Не. Само въпроси къде ще идем и какво ще пра

вим. Къде ще се крием в началото. Къде ще се спо

тайваме по време на процесите? Къде ще изживеем

остатъка от живота си? Ей такива дребни въпроси.

Можем да ги обсъдим по-късно.

Какво ви казаха Ходж и Козински?

Малко. Имаме една тетрадка, доста дебела е, в

нея сме събрали и номерирали всичко, което знаем за

клана Моролто и за фирмата. Най-вече за далаверите

на Моролто, за организацията, основните фигури в нея,

незаконната им дейност и тъй нататък. Ще я прочетеш,

преди да се заловим за работа.

- Което, естествено, ще стане, след като си получа първия милион.

260

261

Разбира се. Кога можем да видим папките?

След около седмица. Успях да извадя копия ог

четири преписки, по които работи друг. Вероятно ще

се добера до още.

Кой прави копията?

Това не те интересува.

Тарънс се позамисли н се отказа да пита.

Колко са преписките?

Четиридесет-петдесет. Изнасям ги по няколко на

веднъж. Върху някои съм работил осем месеца, върху

други - седмица-две. Доколкото мога да съдя, всички

те са на клиенти, които не се занимават с нищо неза

конно.

С колко от тях си се срещал лично?

С двама-трима.

— Тогава не се обзалагай, че всичките са законни. Ходж нн каза, че съществуват бутафорни преписки, или преписки за изпотяване, както ги наричат съдружниците. Те се въргалят от години и всеки новоназначен служител си блъска главата с тях. Обемисти са, изис-скват стотици часое работа и създават на новобранците самочувствието, че са истински адвокати.

Преписки за изпотяване ли?

Така каза Ходж. Играта е проста, Мич. Прилъг

ват те с парите. Затрупват те с работа, която изглежда

законна и в голямата си част сигурно е законна. После,

след няколко години, без да усетиш, си се забъркал в

далаверите. Вече си затънал до гуша и няма измък

ване. Дори ти, Мич. Постъпи през юли, преди осем ме

сеца, и вероятно вече си се докоснал до някои гешеф-

ти. Не си го знаел, не си имал повод да го подозираш.

Но те вече са те оцапали.

- Два милиона, Тарънс. Два милиона и брат ми.

Агентът отпи от хладкото кафе и когато Дот мина

наблизо, си поръча кокосов сладкиш. Погледна часовника си и хвърли изпитателен поглед към тълпата шофьори на камиони, които пушеха, пиеха кафе и говореха като курдисани. Оправи тъмните си очила.

- Значи какво да кажа на господин Войлс?

- Кажи му, че ще приема едва след като се съгла

си да измъкне Рей от затвора.

- Все ще го уредим някак.

- Убеден съм.

262

Г

Кога заминаваш за Каймановите острови?

Рано в неделя. Защо питаш?

— Просто от любопитство.

Я ми кажи колко различни групи ще ме следят.

Или питам прекалено много? Сто на сто подире ми ще

се влачи цяла тълпа, а да ти призная, се надявахме

да бъдем малко сами.

Във вила на фирмата ли ще отседнете?

Разбира се.

Хич не си въобразявай, че ще бъдете сами. Там

сигурно има повече жици, отколкото на електрическо

табло. Може би и някоя и друга камера.

Звучи успокояващо. Може да прекараме две-три

нощи в леководолазния клуб на Ейбанкс. Ако сте на

близо, отбийте се да се почерпим.

Много смешно, няма що. Ако сме наблизо, ще

има някаква причина. И ти няма да я знаеш.

Тарънс изгълта сладкиша. Остави два долара на масата и се отправиха с Мич към тъмния край на паркинга. Мръсната асфалтова настилка вибрираше оЕ включените дизелови двигатели на камионите. Агентът и Мич зачакаха в мрака.

След няколко часа ще говоря с Войлс - каза

Тарънс. Защо утре следобед не си направите с жена

ти една спокойна съботна разходка с колата?

Имаш ли нещо предвид?

Да. На петдесет километра източно има град,

който се казва Хол и Спрингс. Стар е, къщите са от

преди войната между Севера и Юга. Жените обичат

да ги разглеждат от колите. Нашият приятел Лейни ще

кара яркочервен шевролет с регистрационен номер на

Тенеси. Следвай го. Ще намерим място, където да по

говорим.

Безопасно ли ще е?

Имай ни доверие. В случай че забележим или

надушим нещо, ще се разкараме. Обикаляйте града

един час и ако не видите Лейни, изяжте по един санд

вич н се приберете. Значи онези типове са някъде на

близо. Няма да рискуваме.

Благодаря. Нямате грешка.

Лейни зави край ъгъла с беемвето и скочи от колата.

263

Чисто е.

Добре - обади се Тарънс. - До утре, Мич, прил-

тен път!

Стиснаха си ръце.

По онзи въпрос няма да преговарям, Тарънс -

повтори Мич.

Викай ми Уейн! До утре!

ЧЕРНИТЕ БУРЕНОСНИ ОБЛАЦИ и дъждът отдавна бяха прогонили летовниците от Севън Майлс Бийч, когато Аби и Мич, мокри до кости и капнали от упюра, пристигнаха в луксозната вила за две семейства. Мич бе взел под наем джип мицубиши - мина на заден ход през бордюра и моравата и спря пред вход р”. Първия път бяха отседнали в сектор А”. Двете части на вилата изглеждаха еднакви с изключение на црета и част от обзавеждането. Ключът пасна, те с Аби грабнаха багажа и го хвърлиха вътре, а в това време облаците отново се сгъстиха и дъждът зашиба оДе по-силно.

Разопаковаха куфарите в главната спалня на вто-ряя етаж с дълъг балкон, който бе с изглед към мокрия пдаж. Като внимаваха какво говорят, разгледаха вилата и провериха всички стаи и килери. Хладилникът бе празен, но барчето бе добре заредено. Мич приготви две питиета, ром и кока-кола, в чест на островите. Седнаха на балкона, изпружиха крака под дъжда и загледаха как океанът се пени и плиска по брега. Ръмхедс” бе тих и едва се забелязваше в далечината. Двама местни жители седяха на бара, пиеха и гледаха морето.

Това там е Ръмхедс” - каза Мич и посочи о

чашата в ръка.

Ръмхедс” ли?

Разказах ти за него. Заведение, където летовни-;

ците пият, а местните хора играят домино.

Аха.

Аби не обърна особено внимание. Прозя се и се ,сИькиа в пластмасовия стол. Затвори очи.

264

О, Аби, колко е хубаво! За пръв път сме в чужбина, на първия си истински меден месец, а ти заспиваш десет минути, след като сме пристигнали.

- Изморена съм, Мич. Подреждах багажа цяла

нощ, докато ти спеше.

- Подреди осем куфара - шест твои и два мои. Взе

всичките ни дрехи. Нищо чудно, че не си мигнала ця

ла нощ.

Не искам да ми липсват дрехи.

Да ти липсват ли? Колко бански костюма взе?

Десет? Дванадесет?

- Шест.

- Страхотна си. По един за всеки ден. Защо не си

сложиш някой?

- Какво?

- Чу ме. Сложи си онзи синия, изрязания, само с

две ширитчета отпред, дето тежи половин грам, струва

шестдесет долара и не ти скрива почти нищо. Я да го

видя!

- Мич, навън вали. Доведе ме на този остров е

сезона на мусоните. Виж облаците. Тъмни и тежки,

изобщо не помръдват. Тази седмица няма да имам нуж

да от бански.

Мич се усмихна и започна да разтрива краката й.

Аз обичам дъжда. Всъщност се надявам да ва

ли цялата седмица. Така ще си стоим вътре, в леглото,

ще си пийваме ром и ще се гушкаме до премала.

Не думай! Нима наистина ти се прави любов?

Вече се любихме веднъж този месец.

— Два пъти.

- Мислех, че смяташ цяла седмица да плуваш я

дз се гмуркаш в морето.

- Не. Току-виж, ме причаква някоя акула.

Вятърът се усили, дъждът плискаше върху бал

кона.

- Хайде да си свалим дрехите - предложи Мич.

След един час бурята започна да утихва. Вече не валеше толкова силно, накрая дъждът спря. Небето просветля, а черните ниски облаци се насочиха от острова на североизток, към Куба. Малко преди да се скрие зад хоризонта, слънцето изведнъж отново се показа. Къщите покрай плажа и в града, вилите и хотелските

265

стаи се изпразниха; туристите тръгнаха по плажа към водата. Ръмхедс” изведнъж се изпълни с хора, дошли да поиграят на стрелички или да се почерпят. Онези, които бяха играли домино, възобновиха битките си. Оркестърът в съседното заведение Палмите” засвири

реге.

Мич и Аби поеха безцелно по мокрия пясък край водата към Джорджтаун, по-далеч от мястото, където той бе спрял с момичето. Спомняше си от време на време за него и за снимките. Вече знаеше, че е проститутка, на която Девашър е платил да го прелъсти прел скритите камери. Не очакваше да я види и този път.

Като по знак музиката спря, разхождащите се но плажа се заковаха на място, шумът в Ръмхедс” утихна н всички насочиха погледи към слънцето, което залязваше зад водата. Заедно с него към хоризонта се спуснаха сиви и бели облачета, останали след бурята. Бавно се превръщаха в оранжеви, жълти и червени сенки, отначало бледи, после изведнъж блеснаха в ос лепителни тонове. За миг небето се превърна в платно на художник, по което слънцето със смел замах нанасяше изумителните си багри. Сетне яркото оранжево кълбо докосна водата и след секунди се скри. Облаците станаха черни и безформени. Залез на Каймано-вите острови.

Много предпазливо и уплашено Аби караше бавно джина през ранното утринно движение в търговския район. Бе от Кентъки. Никога не бе карала в лявото платно. Мич я напътствуваше и следеше огледалото за обратно виждане. Тесните улички и тротоари вече гъмжаха от летовници, които зяпаха по витрините и търсеха евтини стоки - порцелан, кристал, парфюми, фотоапарати и бижута.

Мич посочи странична уличка, която не биеше яа очи, и джипът се промуши между две групи туристи. Той целуна Аби по бузата.

- Ще се срещнем тук в пет.

— Внимавай - каза тя. - Ще ида до банката, после ще полежа на плажа край вилата.

Мич затръшна вратата и изчезна между две магазинчета. Пресечката излизаше на по-широка улица, които водеше към залива Хогсти. Той се вмъкна в магазин

260

за спортни стоки с рафтове, отрупани с плажни ризи, сламени шапки и тъмни очила. Избра си риза на ярки челени и оранжеви цветя и панамена шапка. След две минути излезе бързо от магазина и се качи на минава шо такси.

- Карайте на летището - нареди той. - Бързо!

Гледайте да не ни следят.

Шофьорът не каза нищо, мина между сградите на банките и излезе от града. След десет минути спря пред летището.

Някой следеше ли пи? - попита Мич и извади

пари от джоба си.

Не, мон. Четири долара и десет цента.

Мич метна пет долара на предната седалка и бързо се отправи към аерогарата. Самолетът на местните авиокомпании излиташе за остров Брак в девет часа. В магазин за подаръци Мич си взе чаша кафе и се скри между рафтовете, отрупани със сувенири. Огледа чакалнята и не забеляза никого. Е, да, нямаше представа как изглеждат преследвачите му, но не видя никой да търси човек, когото е изгубил. Може би следяха джипа или го търсеха в търговския център.

За седемдесет и пет местни долара бе резервирал последното място в тримоторния самолет за десет пътници. Вечерта, когато пристигнаха, Аби бе направила резервация от уличен телефон. В последната секунда Мич притича през аерогарата, излезе на пистата и се качи на самолета. Пилотът блъсна вратите и ги заключи, машината се плъзна по пистата. Не се виждаха други самолети. Вдясно имаше малък хангар.

Десетината туристи се любуваха на лъсналото синьо море и по време на двадесетминутния полет почти не продумаха. Когато наближиха Брак, пилотът се превърна в нещо като екскурзовод и описа широк кръг над малкия остров. Обърна им внимание на високите зъбери, които от изток се спускаха към морето. Без тях, обясни той, островът би бил плосък като Големия Кай-ман. Приземи плавно самолета на тясната асфалтирана писта.

До малката бяла дъсчена постройка, върху чиито четири стени пишеше Летище”, чакаше човек, бял мъж, който наблюдаваше слизащите пътници. Това бе Рнк Аклин, специален агент. От носа му капеше пот,

ризата бе залепнала за гърба му. Пристъпи напред л сякаш ча себе си изрече:

- Мич!

Мич се поколеба, После тръгна към него.

Колата е отпред - допълни Аклин.

А Тарънс? - попита Мич и се огледа.

Чака те.

Колата има ли климатична инсталация?

Май не. Съжалявам.

В автомобила едвам се дишаше, двигателят се задъхваше, фаровете и мигачите не работеха. Докато караха по черния път, Аклин обясни, че на остров Брак нямало избор на коли под наем. Американското правителство било наело тази бричка само защото те с Тарънс не успели да хванат такси. Добре поне, че а последния момент намерили стая.

Спретнатите къщички бяха съвсем близо една до друга. Отпред се бе ширнало морето. Спряха на по сипан с пясък паркинг пред заведение, което се наричаше Брак Дайвърс”. Старият кей се бе врязъл въз водата, край него бяха вързани стотина лодки с най-различни размери. На запад по плажа имаше десетина колиби с тръстикови покриви и подпори половин метър над пясъка, където отсядаха леководолази, дошлл от всички краища на света. До кея се виждаше барче на открито, нямаше име, но в него човек можеше да поиграе на домино и стрелички. Между гредите по тавана висяха вентилатори, които се въртяха бавно я безшумно и разхлаждаха играчите на домино и бармана.

Уейн Тарънс седеше на масата сам, пиеше кока-кола и наблюдаваше неколцина души, които от кея товареха корабче с безброй еднакви жълти бутилки със сгъстен въздух. Дори за турист облеклото на Тарънс бе прекалено крещящо. Тъмни очила с жълти рамки, кафяви сламени сандали, очевидно купени току-щ-.;, черни чорапи, впита памучна риза на шарки в двадесет ярки цвята, лъскав къс клин, който бе доста износен и почти не покриваше мършавите му, болезнено бели крака под масата. Той махна с бутилката кока-кола към двата празни стола.

- Имаш страхотна риза, Тарънс - отбеляза Мич

твърде насмешливо.

2б

Благодаря. И твоята не е лоша.

И загара ти си го бива.

- Да, да. Трябва да се вживея в ролята си, нали

знаеш.

Келнерът се завъртя край тях в очакване да поръчат нещо. Аклин си поиска кока, Мич - кока с малка ром. И тримата се загледаха в корабчето и леководолазите, които товареха обемистата екипировка.

- Какво се случи в Холи Спрингс? - попита на

края Мич.

- Съжалявам, не можахме да се свържем. Сле

дяха те още от Мемфис, а други две коли те чакаха

в Холи Спрингс. Нямаше как да припарим до теб.

Обсъдихте ли с жена си пътуването, преди дз

тръгнете? - поинтересува се Аклин.

Ами да. Вкъщи споменахме един-два пъти за

него.

Аклин изглеждаше доволен.

- Явно са се приготвили. Близо четиридесет кило

метра ви следваше зелена кола, после се изгуби. То

гава се отказахме.

Тарънс отпи от коката и се намеси:

Късно в събота вечер самолетът на фирмата тръг

на от Мемфис и летя без междинно кацане до Голе

мия Кайман. С него явно са пътували двама-трима от

ония главорези. Самолетът излетя обратно за Мем

фис рано сутринта в неделя.

Значи са тук и ни следят?

Разбира се. Вероятно са ви следили още в са

молета, с който пътувахте с Аби. Може да са биля

мъже или жени, или и мъже, и жени. Може да е бил

някой чернокож младеж или азиатка. Кой знае? Не

забравяй, Мич, че разполагат с много пари. Двама раз

познахме. Единият е рус, около четиридесетгодишен,

висок някъде към метър и осемдесет и пет, остриган

е много късо, почти по войнишки, и е много як. При

лича на скандинавец. Движи се бързо като котка. Вче

ра го забелязахме да кара червен форд ескорт, взе го

под наем на острова.

Май съм го виждал - каза Мич.

Къде? - поинтересува се Аклин.

В барчето на летището в Мемфис вечерта, кога

то се върнах от Вашингтон. Усетих, че ме държи под

269

око, и се сетих, че съм го виждал и във Вашингтон.

Той е. И сега е тук.

А вторият кой е?

Тони Върклър, или Тони Двутошшя, както му

викаме. Той е бивш затворник, съден е за какво ли

не, главно в Чикаго. Работи за Моролто от години. Те

жи около сто и четиридесет кила и им върши чудесна

работа, защото никой не би го заподозрял, че е тръг

нал да следи някого.

- Снощи беше в Ръмхедс” — добави Аклин.

— Снощи ли? И ние бяхме там.

Корабчето с леководолазите се отдалечи тържествено от кея и се отправи в открито море. Оттатък пристана рибарите с малки лодки теглеха мрежите, моряци отплаваха с ярко боядисаните си катамарани. След спокойната сънлива утрин островът се бе пробудил. Половината лодки, завързани за кея, вече бяха излезли в морето или се готвеха да отплават.

А вие кога пристигнахте в града? - понита Мич

и отпи от питието си, в което имаше повече ром, от

колкото кола.

В неделя вечерта - отговори Тарънс, все така

вторачен в корабчето с леководолазите, което бавна

се отдалечаваше.

— Само от любопитство, колко души сте на островите?

Четирима мъже и две жени - отвърна Тарънс.

Аклин мълчеше - бе оставил шефа си да говори.

И защо сте тук? - поинтересува се Мич.

По няколко причини. Първо, искахме да говорим

с теб и да се уточним. Директорът на ФБР Войлс на

стоява да постигнем споразумение, което те устройва,

Второ, ще наблюдаваме онези приятелчета, за да уточ

ним колко от главорезите са тук. Ще използуваме та

зи седмица, за да установим самоличността им. Остро

вът е малък и е удобен за наблюдение.

И трето, искаш да почернееш, нали?

Аклин се позасмя. Тарънс се усмихна, после се смръщи.

А, не, тук сме, за да те охраняваме.

Мен?

- Да. Последния път, когато седях на тази маса,

разговарях с Джо Ходж и Марти Козински. Преди око

ло девет месеца. По-точно, в деня, преди да бъдат

убити.

- И смяташ, че са решили да очистят и мен?

- Не. Още не.

Мич махна на бармана да му донесе още едно питие. Играта на домино ставаше по-разгорещена и той наблюдаваше как местните хора спорят и се наливат с бира.

- Слушайте, момчета, докато ние си говорим, гла

ворезите, както ги наричате вие, може би следят жена

ми на Големия Кайман. Ще съм доста притеснен, до

като се върна. Та какво се разбираме?

Тарънс откъсна поглед от морето и корабчето с леководолазите и се обърна към Мич.

За двата милиона - добре, и …

То се знае, че е добре, Тарънс. Нали се раз

брахме?

Бъди спокоен, Мич. Ще ти платим един милион, когато ни дадеш всичките папки. После вече няма връщане назад, дето е думата. Вече ще си си сложил главата в торбата.

Ясно ми е, Тарънс. Ако си спомняш, аз ти го

предложих.

Но това не е кой знае каква философия. Всъщ

ност папките ти не ни трябват, защото в тях няма ни

що. Само законни преписки. Трябват ни папките с да

лаверите, Мич, папките, с които да изправим онези

приятелчета пред съда. А да се добереш до тях, ще

бъде много по-трудно. Но направиш ли го, ще ти пла

тим още половин милион. Останалото - след послед

ния процес.

— А брат ми?

- Ще опитаме.

- Това не е достатъчно, Тарънс. Обещайте, че ще го, измъкнете от затвора.

Не можем да обещаем. По дяволите, остава му

да излежава най-малко седем години.

Но той ми е брат, Тарънс. Пет пари не давам

Дали е масов убиец, който чака да му изпълнят смърт

ната присъда. Той ми е брат и ако искате да се про-

, трябва да освободите и него.

270

271

Казах, че ще опитаме, но не можем да обещаем

нищо. Няма законен, официален, легитимен н^ч-;н д-1

го освободим, затова трябва да потърсим д,р^т пъг.

Ами ако му теглят куршума по време на бягството?

Просто го измъкнете оттам, Тарънс.

Ще опитаме.

Ще включите силите и възможностите на ФБР,;

за да помогнете на брат ми да избяга от затвора, чу

ли, Тарънс?

Имаш честната ми дума.

Мич се отпусна на стола и отпи голяма глътка от питието. Бяха се споразумели. Започна да диша по-леко и се усмихна, загледан във великолепието на Карибско море.

Та кога ще получим папките? - попита Тарънс.

Помислих, че не ги искате. Нали каза, че в тях

нямало нищо.

Папките ти, Мич, ни трябват, защото, когато

имаме тях, ще имаме и теб. Ще докажеш, че ще ра

ботиш с нас, когато ни предадеш папките и се лишиш

от правото да бъдеш адвокат.

След десетина-петнадесет дни.

Колко на брой са?

Четиридесет-петдесет. Малките са дебели по два-

три сантиметра. Големите няма да се поберат на ма

сата. Не мога да използувам ксерокса във фирмата,

затова трябваше да го уредя по друг начин.

Защо да не ти помогнем с преснимането? - оба

ди се Аклин.

Няма нужда. Ако опра до вашата помощ, веро

ятно ще я поискам.

Как смяташ да ни ги предадеш? - поинтересу

ва се Тарънс.

Аклин отново бе замълчал.

- Много просто, Уейн. Щом извадя копия от всич

ките и си получа милиона, ще ви връча ключ от една

стаичка в района на Мемфис, а вие ще си ги натова

рите на пикапа.

Казах ти, ще внесем парите в банкова сметка ч

Швейцария - повтори Тарънс.

Аз пък не ги искам в Швейцария. Аз ще опре

деля как ще ми ги дадете и вие ще го направите. Ач

272

съм си заложил главата, затова и ще диктувам условията. Поне повечето от тях.

Тарънс се усмихна, изръмжа и погледна към кея.

Значи нямаш доверие на швейцарците?

По-точно, спрял съм се на друга банка. Рсбст:

с перачи на пари, не забравяй, Уейн, така че съм ста

нал спец по укриването на суми в сметки в чужбина.

Ще видим.

Кога ще се запозная с тетрадката за клана Мо-

ролто?

След като получим твоите папки и изплатим пър

вия милион. Ще те напътствуваме, доколкото можем,

но Ще действуваш главно сам. Ние с теб ще трябва да

се срещаме доста често, а това, разбира се, е твърде

опасно. Сигурно ще се наложи да се повозим няколко

пъти на автобус.

Няма проблем, но другия път аз ще седна до пъ

теката.

Разбира се. Човек, който струва два милиона, има

право да си избира мястото в автобусите.

Няма да доживея да се порадвам на парите, Уейн.

И ти го знаеш много добре.

Мич го забеляза на около пет километра от Джор-джтаун, по тясното криволичещо шосе към Бодън Таун. Въртеше се зад очукан малък фолксваген с вдигнат капак, все едно бе спрял заради повреда в двигателя. Бе облечен като местен жител, не бе с туристически дрехи. Лесно би могъл да мине за англичанин, който работи в представителството на Великобритания или в някоя банка. Бе загорял до бронзово от слънцето. Държеше гаечен ключ, сякаш преценяваше дали ще му свърши работа, и изгледа джипа, профучал по лявото платно. Беше Скандинавеца.

Смяташе, че е останал незабелязан.

Мич инстинктивно намали на петдесет километра в час, за да го изчака. Аби се обърна и загледа шосето. Десетина километра тесният път до Бодън Таун следваше бреговата ивица, после се разклоняваше и океа-. нът се скриваше от погледа. След няколко минути зеленият фолксваген на Скандинавеца се показа с голяма скорост иззад един завой. Джипът на Макдиър “е много по-наблизо, отколкото бе очаквал преслед-

18.

273

ФИРМАТА

вачът. Щом видя, че са го забелязали, той рязко намали скоростта и зави по първото отклонение, посипано с бял чакъл, към паркинга при-океана.

Мич натисна газта до дупка и отпраши към Бодън Таун. Западно от малкото селище зави на юг и след по-малко от два километра се озова до океана.

Беше десет часът сутринта и на паркинга на клуба ! Ейбанкс Дайв” почти нямаше коли. Двете сутрешни лодки с леководолази бяха отплавали преди половин час. Семейство Макдиър се отправи бързо към барчето, където Хенри вече разнасяше бира и цигари на хората, играещи домино.

Бари Ейбанкс се бе облегнал на подпората на тръстиковия покрив на барчето и наблюдаваше как двете лодки с леководолази изчезват зад острова. Всички щяха да направят по две гмуркания на места като Завоя на Бони, Дяволската пещера, Райския камък и нос Роджърс Рек, където той хиляди пъти се бе гмуркал н бе обучавал туристи. Някои от тези места бяха открити от него.

Аби и Мич се приближиха до Ейбанкс и Мич тихо

му представи жена си. Собственикът на клуба не бе 1

много любезен, но не бе и груб. Тръгнаха към малкия ^

пристан, където някакъв мъж подготвяше за плаване

деветметрова рибарска лодка. Ейбанкс излая няколко

неразбираеми команди към младежа, който или бе -1

глух, или не се страхуваше от шефа си. 1

Мич стоеше до Ейбанкс, който сега ръководеше не- щата, и посочи барчето на петдесетина метра от кея,

- Познаваш ли всички там? - попита той.

Ейбанкс погледна Мич и се намръщи.

Опитаха се да ме проследят, докато идвах на

сам. Просто ми е интересно - поясни Мич.

Всички са постоянни клиенти - отвърна Ей

банкс. - Няма непознати.

А сутринта забеляза ли непознати?

Слушай, клубът привлича какви ли не особняци.

Не си водя списък кои са странни и кои нормални.

Виждал ли си един дебел чернокос американец,

цяла канара е.

Ейбанкс поклати глава. Работникът подкара лодката назад, отдалечи се от пристана, после се насочи към хоризонта. Аби седеше на малката тапицирана пейка

274

гледаше как кеят изчезва от погледа. В найлоновата торба между краката й имаше два нови шнорхела и очила за гмуркане. Уж отиваха да се разходят, да се погмуркат и да половят риба, стига да кълвеше. Шефът “на клуба склони да ги придружи, но едва след като Мич много настоя и подметна, че трябва да обсъдят някои лични въпроси. Лични въпроси, свързани със смъртта на сина му.

От мотел Кайман Кай” край плажа, от балкона на втория етаж, пред който бе метната мрежа срещу насекомите, Скандпнавеиа наблюдаваше как двете глави с шнорхелите се показват и пак се скриват при рибарската лодка. Подаде бинокъла на Тони Върклър Двутонния, който бързо се отегчи и му го върна. Зад Скандинавеца стоеше ослепителна блондинка в цял черен бански костюм, който бе толкова изрязан над бедрата, че стигаше чак до гръдния й кош. Тя взе бинокъла. Проявяваха подчертан интерес към общия работник.

Нищо не разбирам - обади се Тони. - Ако искат

да говорят сериозно, защо им е младежът? Защо им е

оше един чифт уши?

Сигурно си приказват за гмуркане и рибарлък -

отвърна Скандинавеца.

Не знам - рече блондинката. - Обикновено Ей

банкс не си пилее времето по рибарски лодки. Предпо

чита да е с леководолазите. Трябва да има сериозна

причина, за да загуби цял ден с двама начинаещи гмур-

качи. Намислили са нещо.

Кой е младежът? — попита Тони.

Един от общите работници. Ейбанкс има десе

тина.

— После можеш ли да поговориш с него? - рече Скандинавеца.

- Няма да е лошо - одобри идеята Тони. - Покажи му нещо голичко, почерпи го. Начаса ще пропее.

Ще опитам - отвърна блондинката.

Как се казва? поинтересува се Скандинавеца.

Кийт Рук.

Кийт Рук направи завой и спря лодката до кея на нос Ръм. Мич, Аби и Ейбанкс слязоха на брега и се Отправиха към плажа. Кийт не бе поканен да обядва

275

с тях. Остана при лодката и колкото да убие времето,

започна да я мие.

Барчето Шипрек” бе на стотина метра, под сянката на няколко дървета. Бе тъмно и усойно, с мрежи върху прозорците и скърцащи вентилатори на тавана, Не звучеше реге, никой не играеше на домино или на стрелички. Обедните посетители бяха тихи, хората по масите бяха погълнати от разговорите си.

От масата на Мич се виждаше морето на север. Поръчаха си сандвичи със сирене и бира - специалитегч

на острова.

Това барче е по-различно - отбеляза тихо Мич.

Много по-различно - потвърди Ейбанкс. - И си

има основателна причина. То е свърталище на нарко-

трафикантите, които притежават доста от богаташките

къщи и вили наоколо. Довтасват на острова със соб

ствените си самолети, влагат парите си в многото ни

банки и прекарват няколко дни, за да си нагледат имо

тите.

Квартала си го бива.

Наистина. Разполагат с милиони и общуват са

мо помежду си.

Келнерката, едра хубава мулатка, тръсна на масата три ямайски бири, без да каже и дума. Ейбанкс се подпря на лакти, наведе се и сниши глава, обичайната поза, в която се разговаряше в този бар.

- Значи смяташ, че ще се измъкнеш? - попита

той.

Мич и Аби също се наведоха и събраха глави ниско над масата, точно над бирите в средата.

- Не да се измъкна, а да избягам. Ще бягам като

попарен, но на всяка цена ще се отскубна. И ми тряб

ва твоята помощ.

Ейбанкс помисли за миг и погледна нагоре. Повдигна рамене.

- Но какво очакваш от мен?

Най-после отпн от бирата.

Аби я забеляза първа. Само жена можеше да усети, че друга жена се опитва много елегантно да подслушва невинния им разговор. Бе седнала с гръб към Ейбанкс - едра блондинка, почти цялото й лице бе скрито зад евтини тъмни очила. Загледана в океана, тя слушаше напрегнато. Когато тримата се наведоха

276

г

напред, жената изправи гръб и нададе ухо. Седеше сама на маса за двама.

Аби впи нокти в крака на съпруга си и тримата замълчаха. Блондинката в черно се ослуша, после се обърна към масата си и бирата.

За една седмица на Каймановите острови Уейн Та-рънс си бе оправил гардероба. Нямаше ги вече сламените сандали, впития къс клин и хипарските очила за слънце. Нямаше ги и болезнено белите му крака. Сега те бяха яркорозови, изгорели до неузнаваемост. След три дни на остров Брак - този заден двор на тропиците, те с Аклин, командировани тук от правителството на САЩ, най-неочаквано се озоваха в евтина стая на Големия Кайман, твърде далеч от Севън Майлс Бийч и от плажа. Тук бяха разположили командния си пункт за наблюдение на семейство Макдиър и на други хора, които ги интересуваха. Тук, в мотел Кокоунът”, се настаниха в стаичка с две единични легла и без топла вода. В сряда сутринта се бяха свързали с обекта - Макдиър, и настояха да се срещнат час по-скоро. Той не прие. Бил много зает. Те с жена му карали медения си месец и нямали време за срещи. Единственото, което обеща, бе да се видят по-късно.

Във Фарът” по шосето към Бодън Таун, в четвъртък вечерта, когато Мич и Аби си похапваха риба на скара, Лейни, агентът Лейни, облечен като островитяните и приличащ на местен негър, дойде на тяхната маса и предаде нареждането. Тарънс настояваше за среща.

На Каймановите острови се внасяха пилета не от най-добро качество. Второкачествени пилета, предназначени не за местните жители, а за американските туристи, които не можеха да живеят без любимата си храна. Полковник Сандърс полагаше огромни усилия Да научи младите островитянки, и негърките, и мулаг-ките, как се пържат пилета. Не ги биваше за това.

И тъй, агент Уейн Тарънс от нюйоркския квартал Бронкс бързо уреди тайна среща в заведението за пържени пилета Кентъки Фрайд Чикън” на Големия Кай-манов остров, единственото подобно заведение тук. Смяташе, че ще е безлюдно. Но сгреши.

277

Стотина прегладнели летовници от Джорджия, Ала-бама, Тексас и Мисисипи бяха изпълнили салона и се тъпчеха с пилета с хрупкава коричка, със салата и картофено пюре. В американските ресторанти бе по-вкусно, но и тези пилета не бяха за изхвърляне.

Тарънс и Аклин седяха в едно сепаре в препълнения ресторант и нервно наблюдаваха вратата. Не бе късно да се измъкнат, ако се наложи. Имаше прекалено много хора. Най-после Мич влезе сам и се нареди на дългата опашка. Занесе порциите в червена пластмасова кутия на тяхната маса и седна. Не поздрави, не каза нищо. Започна да яде пилето и двете гарнитури, за които бе платил четири долара и осемдесет и девет цента местни пари.

- Къде беше? - попита Тарънс.

Мич се зае с едно пилешко бутче.

- На острова. Глупаво е да се срещаме тук, Таръне.

Я виж колко много посетители има.

— Ние си знаем работата.

Да, както в корейския магазин за обувки.

Много смешно, няма що. Защо не дойде да се

срещнем в сряда?

- Бях зает, не ми беше до вас. Нямам ли опашка?

-. Разбира се, че нямаш. Ако имаше, Лейни щеше

да те пресрещне иа входа.

- Тук се чувствувам неспокоен, Тарънс.

- Защо ходи при Ейбанкс?

Мич обърса устата си, както държеше бутчето. Бе доста малко.

Има лодка. Реших да идем за риба и да поплу-

ваме, затова го помолих да го уреди. Ти къде беше,

Тарънс? Да не си ни следил с някоя подводница?

Какво каза Ейбанкс?

Какво ли? Той знае много думи: ей, дай една

бира, кой ни следи? Цял куп думи.

Те ви следяха, знаеш ли?

Те ли? Кои те”? Вашите те” или техните те”?

Следят ме толкова много хора, че задръстват движе

нието.

Лошите, Мич. Онези от Мемфис, от Чикаго и Ню

Йорк. Онези, които утре ще ти видят сметката, ако се

правиш на интересен.

- Трогнат съм. Та значи ме следят? И къде съм

отвел? За риба, да поплуват? Сгига, Тарънс. Те сле-чят мен, вие следите тях, те следят вас. Ако натисна внезапно спирачката, на гърба ми ще се лепнат двадесет души. Защо се срещаме тук, Тарънс? Заведението е препълнено.

Агентът се огледа отчаян. Мич затвори кутията с пилето

Слушай, 1арънс, нервите ми са изопнати и вече

не ми се яде.

Успокой се, никой не те следеше, докато идваше

насам от вилата.

Зад мен все е чисто, Тарънс. Сигурно и зад Ходж

и Козински винаги е било чисто. Били са на чисто при

Ейбанкс. На чисто в леководолазната лодка. На погре

бенията си. За кой дявол трябваше да идваме тук, Та

рънс! Аз си тръгвам.

Добре. Кога излита самолетът ти?

- Защо? Смятате да ме следите ли? Мен ли ще следите или тях? Ами ако те проследят вас? Ами ако всичко се обърка и аз започна да следя всички?

Я не се занасяй, Мич.

В девет и четиридесет сутринта. Ще се опитам

да ти запазя място. Можеш да седнеш до прозореца,

до Тони Двутонния.

Кога ще получим папките?

Мич се изправи с пластмасовата кутия в ръце.

- След около седмица. До десет дни. И отсега на

татък никакви срещи на обществени места. Не забра

вян, че те пречукват адвокати, а не тъпи агенти от ФБР.

26

В ОСЕМ СУТРИНТА в понеделник Оливър Ламбърт и Нейтан Лок бяха пуснати зад бетонната стена на петия етаж и минаха през лабиринта от стаички и кабинети. Девашър ги чакаше. Затвори вратата след тях и им посочи два стола. Беше доста тромав. Цяла нощ бе водил дълга битка с водката и я бе загу- бил. Очите му бяха кръвясали, цепеше го глава.

- Вчера в Лае Вегас говорих с Лазаров. Обясних МУ криво-ляво зашо никак не вп се иска да уволните

278

279

ония четиримата адвокати - Линч, Соръл, Бънтин ц Майърс. Предадох му всичките ви основателни причини. Щял да си помисли, но междувременно настоява да вземем всички мерки те да работят само по чисти-преписки. Не поемайте никакви рискове и ги наблюдавайте отблизо.

Той е голям симпатяга, нали? - вметна Оливър

Ламбърт.

О, да. Страхотен е. Каза, че от месец и половина

господин Моролто питал за фирмата веднъж седмич

но. Всички били притеснени.

Ти какво му отговори?

Че засега е спокойно. И пукнатините са запуше

ни. Но едва ли ми повярва.

Какво става с Макдиър? - поинтересува се Лок.

Прекара чудесна седмица с жена си. Виждали ля

сте я по бански костюм? Не го свали цяла седмица.

Да й се ненагледаш! Направихме снимки, колкото да

се позабавляваме.

Не съм дошъл тук да гледам снимки - сряза го

Лок.

Не думай! Прекараха цял ден с онова приятелче

Ейбанкс, само тримата и един общ работник. Плици-

каха се във водата, половиха риба. И се скъсаха да

приказват. За какво, не знаем. Не успяхме да се при

ближим достатъчно. Но мен ако питате, има нещо гни

ло. Обзалагам се.

Я не се занасяй - обади се Оливър Ламбърт. -

За какво могат да си говорят освен за риба, гмурка-

не и разбира се, за Ходж и Козински? И тъй, говорили

са за Ходж и Козински. Чудо голямо!

Мич не познава Ходж и Козински, Оливър - въз

рази Лок. - Защо ще се интересува толкова от смърт

та им?

Не забравяйте - отбеляза Девашър, - Тарънс

му е казал още на първата среща, че двамата не са

загинали при злополука. И сега той се прави на Шер-

лок Хол ме.

Но няма да намери нищо, нали, Девашър?

Ами, ще намери! Пипахме безпогрешно. Е, да,

има няколко въпроса, които останаха без отговор, но

полицията на Кайманите не може да ги намери. Нито

пък нашето момче Макдиър.

280

- Тогава защо се безпокоиш? - попита Лок.

- Защото онези в Чикаго се безпокоят, Оли, а на

мен ми плащат луди пари, та също да се безпокоя тук.

ц докато приятелчетата от Федералното бюро не ни

оставят на мира, всички ще се безпокоим, ясно ли е?

- Какво друго е правил?

.;.. - Каквото се прави по време на отпуска на Кайма-новите острови. Секс, плаж, ром, малко пазаруване и разглеждане на забележителностите. Пратихме трима души на острова, на два пъти са го изтървали, но сг надявам, че не се е случило нищо сериозно. Както непрекъснато ви повтарям, не можем да следим някого по двадесет и четири часа на денонощието и да останем незабелязани. Затова понякога го даваме по-кротко.

Мислиш ли, че Макдиър е проговорил? - попита

Лок.

Знам, че лъже, Нат. Излъга за случката в ко

рейския магазин за обувки. Вие не ми вярвахте, но

съм убеден, че е влязъл в магазина по своя воля, за

да разговаря с Тарънс. Един от нашите е объркал кон

ците, приближил се е твърде много и е прекъснал крат

ката среща. Макдиър разправя друго, но тъкмо това

се е случило. Да, Нат, мен ако питаш, е проговорил.

Може би, когато се среща с Тарънс, му казва да му

се маха от главата. Може да пушат марихуана. Не

знам.

Ето на, не знаеш нищо конкретно, Девашър -

отсече Оли.

Девашър го цепеше такава глава, че му идеше да вие. Не му беше до разправии.

Но, Оли, този случай няма нищо общо с Ходж

и Козински, ако това имаш предвид. Бяхме записали

онези младоци и знаехме, че са готови да изплюят ка

мъчето. При Макдиър е малко по-различно.

Пък и работи във фирмата съвсем отскоро - от

беляза Нат. - От осем месеца, не знае нищо. Бъхтал

е хиляда часа над преписки за изпотяване” и всички

клиенти, с които се е занимавал, са чисти. Ейвъри е

внимавал извънредно много до кои преписки да го до

пуска. Разговаряли сме по въпроса.

Няма какво да каже, защото не знае нищо - до

бави Оли. - Марти и Джо знаеха къде-къде повече,

281

но те работеха тук от години. Макдиър току-що е постъпил.

Девашър леко разтриваше слепоочията си.

Значи сте назначили един тъпак. Да допуснем,

че ФБР подозира кой е главният ни клиент. Слушайте

сега. Нека си представим, че Ходж и Козински са им

предоставили достатъчно факти, за да се потвърди са

моличността на този клиент. Разбирате ли накъде бия^

Да предположим, че онези от Федералното бюро са

съобщили на Макдиър всичко, което знаят, и дори мал

ко са го разкрасили. Изведнъж нашият невеж новак

се превръща в много осведомен човек, И много опасен.

Как ще го докажеш?

Най-напред ще засилим наблюдението. Ще сле

дим жена му през цялото денонощие. Вече се обади к

на Лазаров н поисках попълнения. Настоях да прати

непознати хора. Утре отивам в Чикаго, за да уведомя

него, а вероятно и господин Моролто. Според Лазаров

Моролто има човек вътре в Бюрото, който е близък

на Войлс и е готов срещу пари да доставя информа- .

ция. Но сигурно ще иска майка си и баща си. Държат

да преценят положението и да решат как да дейст

вуват.

И ти ще им кажеш, че Макдиър се е разприказ

вал? - попита Лок.

Ще им кажа какво знам и какво подозирам. Боя

се, че ако седим със скръстени ръце и чакаме нещо по-

конкретно, ще стане твърде късно. Сигурен съм, че

Лазаров ще напира да обсъдим как да го премахнем.

Но само ще го обсъдим, нали? - поинтересува

се Оли с искра на надежда.

Опасявам се, че не, Оли.

Ресторант Пясъчният часовник” в Ню Йорк бе на Четиридесет и шеста улица, близо до пресечката с Девето авеню. Беше в тясно тъмно помещение с двадесет и две места, но се бе прочул със скъпото си меню и с това, че всеки клиент трябва да приключи с яденето за петдесет и девет минути. По стените, малко над масите, пясъчните часовници с бял пясък безшумно от-брояваха секундите и минутите, докато часовникар-ката” на ресторанта - келнерката, накрая правеше сметката и обявяваше, че времето е изтекло. Посеща-

най-често от публиката на Бродуей, ресторантът обикновено бе препълнен, а мнозина редовни клиенти чакаха отвън на тротоара.

Лу Лазаров обичаше Пясъчният часовник”, защото вътре бе тъмно и можеше на спокойствие да води лични разговори. Кратки разговори, траещи най-много петдесет и девет минути. Обичаше го, защото не бе в Малката Италия, а той не бе италианец и макар заведението да се държеше от сицилианци, не бе длъжен да им яде ястията. Обичаше го, защото бе роден и бе прекарал първите четиридесет години от живота си в квартала с театрите. После седалището на клана бе преместено в Чикаго и Лазаров бе прехвърлен там. Ио поне два пъти седмично идваше по работа в Ню Йорк и когато му предстоеше да се срещне с някой равно-поставен нему член от друг клан, винаги го канеше е Пясъчният часовник”. Тубъртини имаше същия ранг, че и малко по-висок. Не бе особено доволен, че ще се срещнат в Пясъчният часовник”.

Лазаров дойде пръв и не чака За маса. От опит знаеше, че навалицата намалява към четири следобед, особено в четвъртък. Поръча си чаша червено вино. Келнерката обърна пясъчния часовник над главата му н той започна да отмерва минутите. Лазаров седна на маса до прозореца към улицата, с гръб към другите маси. Бе едър, широкоплещест, на петдесет и осем години, бе пуснал шкембе. Облегна се върху масата, покрита с червена покривка на карета, и загледа движението по Четиридесет и шеста улица.

Слава Богу, Тубъртини бе точен. Беше се изсипала към една четвърт от белия пясък. Ръкуваха се учтиво, докато Тубъртини презрително оглеждаше тясното ре-сторантче. Хвърли изкуствена усмивка към Лазаров и погледна стола до прозореца. Щеше да седи с гръб към улицата, а това го дразнеше. И бе опасно. Но колата му с двама от неговите хора бе точно пред ресторанта. Реши да бъде любезен. Заобиколи масичката и седна.

Бе изискан. Беше на тридесет и седем години и бе зет не на друг, а на стария Палъмбо. Бе от клана. Беше женен за единствената му дъщеря. Беше елегантен и строен, с хубав загар, а късата му черна коса бе опъ-чата назад с гел. Поръча си червено вино.

282

283

27

СЪПРУГИТЕ СЕ ПОЯВЯВАХА в тихата малка крепост на Фрънт Стрийт извънредно рядко. Казваха им, че са добре дошли, но ги канеха по изключение. Аби Макдиър влезе през главния вход в приемната без покана и без предупреждение. Повтори, че трябва на всяка цена да види съпруга си. Служителят на пропуска се обади по телефона на Нина на втория етаж, след няколко секунди тя дотърча и поздрави сърдечно съпругата на шефа си. Обясни, че Мич бил в заседание. Винаги е на някакво заседание, отвърна Аби и помоли секретарката да го повика. Отидоха бързо в кабинета му, където тя затвори вратата и зачака.

Мич наблюдаЕ!аше суетнята преди поредното пътуване на Ейвъри. Секретарките се блъскаха една в друга и редяха папки по чантите, докато Ейвъри крещешз в телефонната слушалка. Мич седеше на канапето с бележник в ръка и гледаше. Съдружникът заминаваше за два дни в командировка на Големия Кайман. Датата 15 април гледаше заплашително от календара, сякаш бе взвод, готов за стрелба, а в банките на острова имало някои сметки, които били в критично състояние. Отивал само по работа, повтаряше Ейвъри. Казваше ужасен, че командировката му можела да продължи и пет дни, но нямало как, трябвало да замине. Щеше да пътува със самолета на фирмата, а едка от секретарките съобщи, че той вече го чакал.

Вероятно натоварен с банкноти, помисли си Мич.

Ейвъри затръшна телефона и грабна палтото си. На вратата се показа Нина и погледна Мич.

- Господин Макдиър, тук е жена ви. Било спешно.

Изведнъж всички утихнаха. Мич погледна безизраз

но Ейвъри. Секретарките замръзнаха. ^

Какво има? - попита той и се изправи.

В кабинета ви е - отговори Нина.

Мич, трябва да тръгвам - намеси се Ейвъри. -

Ще ти се обадя утре. Дано всичко е наред.

Дано.

Мич последва Нина по стълбите към кабинета, без да продумва. Аби седеше на бюрото. Той затвори и заключи вратата. Вторачи се в жена си.

286

.Мич, налага се да замина при родителите си.

Зашо? Какво се е случило?

Баща ми то к.у-що се обади в училището. Откри

ли са тумор в единия дроб на майка. Ще я оперират

утре.

Той пое дълбоко дъх.

- Какъв ужас!

Не я докосна. Тя не плачете.

— Трябва да отида. Взех си отпуска.

- За колко време? — попита нервно Мич.

Аби погледна към стената.

- Не знам. Нека известно време не сме заедно. Мно

го неща са ми дошли до гуша и искам да бъда сама.

Ще е добре и за двама ни.

— Нека го обсъдим.

Ти си прекалено зает, Мич. От половин година

се чудя как да подхвана някакъв разговор, но ти не

искаш да ме слушаш.

Колко време няма да те има, Аби?

- Не знам. Зависи от мама. Не, зависи от много неща.

— Един месец?

- Не знам, Мич. Просто ми е нужно малко време.

И трябва да бъда при мама.

— Дано всичко мине добре. Наистина.

Ще ида до вкъщи да взема някои неща и ща тръгна след около час.

Добре. Внимавай.

- Обичам те, Мич.

Гой кимна и изгледа жена си, докато отваряше вратата. Не се прегърнаха,

Техникът на петия етаж върна записа и натисна копчето за спешни случаи, което светеше директно в кабинета н л Девашър. Той дохвърча моментално и бър-чо сложи слушалките върху необикновено големия си череп. Послуша известно време и нареди:

- Зърни го! — Слуша мълчаливо още няколко ми-Га- после попита: - Кога се случи?

Техникът погледна цифрите върху електронното табло.

Преди две минути и четиридесет секунди. В не-кабанеч на втория етаж.

287

пол в обсег от петдесетина метра. Загледа се в млад-з блондинка и аха да се спусне към нея, когато кавалерът й се появи и тя седна на коленете му. Пиеше бирата си и продължаваше да наблюдава.

Тами си поръча още една газирана вода с малко лимонов сок и се отправи към терасата. Оня женкар веднага се вторачи в големия й бюст и я загледа как се приближава.

- Имате ли нещо против да седна тук? - попита

Ти м и.

Той се поизправи и посегна към стола.

- Заповядайте.

Какъв велик миг! От всички ненаситни донжуанов-ци, които се облизваха около бара и на терасата на Ръмхедс”, тя бе избрала него. Бе свалял и по-млади сладурчета, но сега тя бе най-зиойната в заведението.

— Казвам се Ейвъри Толсън. От Мемфис съм.

- А аз съм Либи. Либи Локс от Бирмингам.

Сега бе Либи. Имаше сестра на име Либи, майка

иа име Дорис, а тя се казваше Тами. И страшно се надяваше, че няма да се обърка. Макар да не носеше халка, имаше съпруг, който по съдебен път се бе прекръстил на Елвис и сега вероятно бе в Оклахома Сити, където се вживяваше в ролята на Краля и може би чукаше девойчета с тениски. на които пише Обичай ме нежно”.

— Какво те е довело насам? - попита Ейвъри.

Дойдох да се позабавлявам. Пристигнах сутрин

та. Отседнала съм в Палмите”. А вие?

- Лз съм адвокат, занимавам се с данъци и ако искаш, вярвай, но съм тук в командировка. Принуден съм да идвам по няколко пъти в годината. Истинско мъчение.

- Къде сте отседнали?

Той посочи вилите.

- Собственост са иа нашата фирма. Тук човек ся

почива добре.

Много са красиви.

Женкарят не се поколеба.

Искаш ли да ги разгледаш?

Тя изхихика като гимназистка,

Може би по-късно.

Ейвъри се усмихна. Лесно маце. Той обичаше островите.

Какво пиеш? - попита я.

Джин с тоник. И с малко лимон.

Ейвъри отиде на бара и се върна с напитките. Премести стола си по-близо до нейния. Сега краката им се допираха. Гърдите й бяха върху масата. Той се взря между тях.

Сама ли си?

- Да. А ти?

И аз, Какво ще правиш довечера?

Не знам.

Добре. След шест на открито в Палмите” сер

вират прекрасна храна. Най-добрите морски деликате

си иа острова. Хубава музика. Каквото си поиска чо

век. И никакви изисквания към облеклото.

Готово!

Приближиха се още повече един към друг и Ейвъ-рн най-неочаквано пъхна ръка между коленете й. Лакътят му се спря до лявата й гръд и той се усмихна. Тами също му се усмихна. Общо взето, не е чак толкова неприятно, помисли си тя. Но я чакаше работа.

Оркестърът Босоногите” засвири и празникът започна. Туристи, обикаляли по плажовете, се застичаха отвсякъде. Островитяни по летни бели сака и къси панталони разтвориха сгъваеми маси и ги застлаха с плътни ленени покривки. По плажа се разнесе уханието на варени скариди, на риба и филе от акула на скара. Ейвъри и Либи влязоха, хванати влюбено за ръце, а Палмите” и се наредиха пред бюфета.

Три часа ядоха п танцуваха, пиха, пак танцуваха и много се възпламеннха един по друг. Щом Ейвъри се напи, тя пак си поръча само газирана вода. Чакаше я работа. Към десет той едва се държеше на крака и Тами го поведе от дансинга към близката вила. Ейвъри й се нахвърли още от вратата, пет минути се Целуваха и натискаха. Успя някак да отключи и влязох а вътре.

- Още но едно питие - предложи Тами, както подобава на момиче, което си пада по удоволствията. Ейвъри отиде при барчето и й приготви джин с Той пиеше уиски с вода. Седнаха на балкона

пред голямата спалня и загледаха как нащърбената луна обагря нежното море.

Ейвъри си каза, че момичето е пило наравно с него и щом то може да се справи с още едно питие, защо да не пийне и той. Но организмът му си каза думата и Ейвърн се изниза от балкона. Уискито със сода беше на плетената масичка между тях. Тами се усмихна. Стана по-лесно, отколкото се бе надявала. Извади от оранжевия си бански костюм найлонова торбичка и пусна в чашата на домакина две таблетки хлорал хидрат. После отпи от своя джин с тоник.

- Изпий си питието, скъпи - подкани го, когато

той се върна. - И да си лягаме.

Ейвъри грабна уискито и отпи. Вкусът му бе при-тъпен вече от часове. Пак си пийна и започна да се отпуска. Главата му взе да се люшка между раменете и накрая брадичката му опря в гърдите, Ейвъри за-диша тежко.

- Спи дълбоко, любими - прошепна Тами.

След две таблетки хлорал хидрат човек с тегло

осемдесет килограма спеше непробудно цели десет часа. Тами взе чашата му да види колко от питието е останало. Не беше много. Ейвъри щеше да спи поне осем часа. Тя го смъкна от стола и го затътри до леглото, качи първо главата, после краката. Много внимателно свали синьо-жълтите къси панталони и ги остави на пода. Гледа го известно време, сетне го зави с чаршафа и одеялото. Целуна го за лека нощ.

На тоалетното шкафче намери два ключодържа-теля с единадесет ключа. На долния етаж, между кухнята и салона с изглед към морето, откри мистериозната заключена врата, която и Мич бе забелязал през ноември. Бе обходил всички стаи на горния и долния етаж и бе пресметнал, че помещението е поне пет на пет метра. Изглеждаше подозрително, защото вечно заключената врата бе метална и на нея имаше табелка с надпис Склад”. Бе единствената стая във вилата с табелка. Преди седмица те с Аби не бяха открили във втората вила подобно помещение.

На единия ключодържател имаше ключ за мерце-дес, два ключа от сградата на фирмата, ключ от къща, два ключа от апртаменти и един от бюро. Ключовете във втората връзка не бяха обозначени и доста ей

292

приличаха. Тами започна да ги опитва, четвъртият пасна. Тя затаи дъх и отключи вратата. Не я удари ток, не писна алармена инсталация. Мич й бе казал да отвори вратата, да почака пет минути и ако не се СЛУЧИ нищо, да запали лампата.

Тами чака десет минути. Десет дълги страшни минути. Според Мич първата вила бе за съдружниците и доверените им гости, а втората - за адвокатите на щат н други летовници, които трябваше да бъдат държани под наблюдение. Затова се надяваше в първата вила да няма подслушвателни устройства, камери и алармени системи. След десет минути Тами отвори вратата широко и запали лампата. Пакпочака, но нечу нищо. Помещението бе квадратно, просторно, с бели стени и гол под - в него имаше дванадесет големи огнеупорни шкафа за папки. Жената се приближи бавно до първия н дръпна горното чекмедже. Не бе заключено. Изгаси светлината, затвори вратата и се върна горе в сплнята, където Ейвъри хъркаше, потънал в дълбок сън. Беше десет и половина. Тами щеше да работи като луда осем часа и в шест сутринта да се измъкне ни лук яла, ни лук мирисала.

До бюрото в ъгъла бяха наредени три дипломатически куфарчета. Тя ги грабна, изгаси лампите и излезе от вилата. Малкият паркинг бе тъмен и празен, от него до шосето се стигаше по чакълест път. Пред двете вили, успоредно на храстите имаше тротоар, който свършваше при бялата дъсчена ограда. Вратата в нея извеждаше на тревисто хълмче, непосредствено зад него беше първата сграда на хотел Палмите”.

Вилите бяха на две крачки от Палмите”, но докато Тами стигне стая 188, тежките дипломатически куфарчета доста я измъчиха. Стаята бе на първия етаж и гледаше към басейна, а не към плажа. Запъхтяна и потна, Тами почука на вратата.

Аби веднага й отвори. Пое куфарчетата и ги сложи на леглото.

- Всичко наред ли е?

Засега да. Спи като заклан.

Тами разтърка лицето си и отвори кутия кока-кола.

Къде е?

Аби бе много делова и не се усмихна.

293

В леглото си. Смятам, че разполагаме с осем

часа. До шест.

Проникна ли в помещението? - запита Аби, ка

то й подаде къси панталони и широка памучна блуза.

Да. Вътре има дванадесет големи незаключени

. шкафа, няколко кашона и други боклуци, нищо повече.

Дванадесет?

- Да, високи и големи. Ще имаме късмет, ако ус

пеем да свършим до шест.

Бяха наели единична стая с широко двойно легло. Диванът, масичката н леглото бяха до стената, а в средата имаше мощна копирна машина. Бяха я взели под наем от едно бюро за канцеларско обзавеждане срещу безбожната сума от триста долара за денонощие, в които бе включена н доставката. Бе най-новият и най-голям ксерокс, който можеше да се наеме на острова, обясни им търговецът, който не бе във възторг, че я наемат само за един ден. Но Аби го очарова и започна да нарежда върху тезгяха стодоларо-ви банкноти. До леглото бяха оставили два кашона е общо десет хиляди листа.

Отвориха първото куфарче и извадиха шест тънки папки.

- Същите са - промърмори Тами н взе листовете от първата. - Мич каза, че много треперели на документацията си - обясни тя, както отделяше един по един десетте листа на документа - Според него тмали шесто чувство и веднага надушвали дали някоя секретарка или чиновник е пипал преписката. Затова внимавай. Работи бавно. Щом преснимаш документа, го прибери в папката така, че да се захване за старите дупки. Много е досадно. Преснимай документите един по един, колкото и да са страниците. После бавно ги подреждай по същия начин. Накрая захвани п копието, та всичко да е подредено.

Ксероксът бе толкова мощен, че за някакви си осем секунди извади копия на документ от десет страници.

Става доста бързо — зарадва се Тами.

Приключиха с първото куфарче само за двадесет минути. Тами подаде двете връзки с ключове на Аби н взе два други сака, с които отново се отправи вилата.

Аби излезе заедно с нея и заключи вратата.

де пред хотел Палмите”, при нисана, нает от Тами. Подкара покрай плажа Севън Майл и отиде в Джордж-гаун. На две пресечки от масивната сграда на Швейцарската банка, в тясна уличка със спретнати дър-венн къщи намери единствения ключар на Големия Кайманов остров, когото бе успяла да открие сама. Къщата му беше боядисана в зелено, рамките на вратите н капаците на прозорците, както и черчеветата бяха бели.

Аби спря колата на улицата и по пясъчната пътека отиде на малката веранда пред къщата, където ключарят и съседите му си пийваха н слушаха по местното радио истинско карибско реге. Щом се приближи, мъжете замълчаха, но никой не се изправи. Наближаваше единадесет часът. Ключарят й бе казал, че ще извади дубликати в работилницата отзад, че цените му са достъпни п като предплата иска седемстотин и петдесет грама ром.

- Извинявайте, че закъснях, господин Дантли. Но

ся ви малък подарък.

Аби му подаде бутилката ром. Дантли се показа от мрака и я взе. После я огледа.

- Момчета, шише ром!

Аби не разбираше какво си говорят, но очевидно компанията на верандата се израдва на бутилката скъп ром. Дантли я даде на приятелите си н заведе Аби зад къщата в работилничка, пълна с инструменти и какви ли не дреболии. От тавана висеше само една жълта електрическа крушка, край която кръжаха цели рояци комари. Аби подаде на Дантли единадесетте ключа и той внимателно ги остави върху отрупания тезгях.

- Лесна работа! - каза, без да вдига очи.

Макар че бе единадесет часът и Дантли бе пил,

той се държеше. Вероятно ромът вече не му влияеше. Ключарят си сложи дебели очила и се зае да вади и шлифова дубликатите. Свърши за двадесет минути. Връчи на Аби двете връзки с оригиналните ключове и техните дубликати.

- Благодаря ви, господин Дантли. Колко ви дъл-

Жа?

295

- Не ме затруднихте особено - проточи той, - по

един долар на ключ.

Аби му плати бързо и си тръгна.

Тами напълни двата сака с документите в горното чекмедже на първия шкаф. Пет чекмеджета, дванадесет шкафа. За осем часа трябваше шестдесет пъти да отиде при ксерокса и да се върне. В шкафовете имаше папки, бележници, компютърни разпечатки и още папки. Мич бе казал да извадят копия от всичко. Не знаеше какво точно търси, затова ги бе помолил да преснимат всичко до последния лист.

Тами угаси лампата и изтича горе да види как е любовчията. Не бе помръднал. Само похъркваше тихо.

Саковете тежаха някъде към петнадесет килограма и ръцете я боляха, когато стигна в стая 188. А трябваше да извърви разстоянието още петдесет н девет пъти - нямаше да издържи. Аби не се бе върнала от Джорджтаун, затова Тами изпразни внимателно саковете върху леглото. Отпи глътка от кок а-колата и излезе с празните сакове. Върна се във вилата. Във второто чемкедже имаше същото, както в първото. Тя подреди папките в чантите с яки ципове. Беше плувнала в пот, едвам си поемаше дъх. Пушеше по четири пакета на ден. Закле се да ги намали на два. Може би дори на един. Качи се по стълбите да провери Ейвъри. Не бе помръднал от последното й идване.

Когато се върна втория път, ксероксът потраква-ше и бръмчеше. Аби привършваше с второто дипло матическо куфарче и се готвеше да започне третото.

Извади ли ключовете? - попита Тами.

Да, всичко е наред. Как е онова приятелче?

Ако не работеше ксероксът, щеше да го чуеш

как хърка.

Тами разтвори новите папки и ги подреди на купчинка върху леглото. Избърса лицето си с мокър пешкир и пак тръгна към вилата.

Аби приключи с третото куфарче и се зае с папките от шкафовете. Тя усвои как да борави с ксерокса и след половин час работеше грациозно и бързо като обиграна служителка от бюро за копирни услуги. Вадеше копия, откопчаваше и закопчаваше листовете в

296

папките, а машината потракваше и бълваше готовите копия.

Третия път Тами се върна задъхана, от носа й капеше пот.

- Третото чекмедже - докладва тя. - Онзи продължава да хърка.

Дръпна циповете на саковете и натрупа още една спретната купчинка върху леглото. Пое си дъх, избърса лице и сложи копията от документите в първото чекмедже в една от чантите. Чак до сутринта щеше да снове между вилата и хотелската стая.

В полунощ рокгрупата Босоногите” изпя последното парче и хотел Палмите” се приготви за сън. Тихото бръмчене на копирната машина се чуваше само в стая 188. Вратата беше заключена, щорите бяха плътно спуснати и всички светлини - угасени, светеше само нощната лампа. Никой не забеляза уморената, плувнала в пот жена, която внасяше и изнасяше от стаята двата сака.

След полунощ се умълчаха. Бяха изморени, затънали в работа и уплашени, пък н нямаше какво да си кажат, най-много да обсъдят какво прави заспалият любовник. Той не помръдна до един часа през нощта, когато се обърна настрани, а след двадесет минути се опъна по гръб. Тами го проверяваше при всяко идване и все се питаше какво ще прави, ако той изведнъж отвори очи и й се нахвърли. Тя носеше в джоба на шортите парализиращ спрей, в случай че Ейвъри я нападнеше и й се наложеше да бяга. Мич не й бе казал какво точно да прави, само я бе помолил да не му позволява да се добере до хотелската стая. Бе я посъветвал да го напръска със спрея, да бяга колкото й крака държат и да крещи: Изнасилват ме!”

Но когато се върна във вилата за двадесет п пети път, Тами се убеди, че той ще спи непробудно още часове. Не стига, че трябваше да мъкне саковете като товарно муле, на всичкото отгоре се налагаше да се качва и по стъпалата - цели четиринадесет, - за да проверява донжуана. Затова реши да го наглежда па .всяко второ идване до вилата. После при всяко трето. В два след полунощ вече бяха преполовили работата, бяха преснимали папките от пет от шкафовете. Бяха направили над четири хиляди копия и лсгло-

297

то бе отрупано с купчини документи. Извадените копия бяха наредени покрай стената до дивана в седем реда, високи почти до кръста. Починаха си четвърт час.

В пет и половина първите слънчеви лъчи се показаха на изток и Аби и Тами забравиха умората. Аби закрачи още по-бързо около ксерокса и се замоли той да не се повреди. Тами разтърка прасците си н почти на бегом се върна във вилата - за петдесет и първи или петдесет п втори път, вече не помнеше. Но засега това щеше да бъде последният й преход. Ейвъри я чакаше.

Тами отвори пътната врата и както обикновено, отиде право в склада. Остави саковете на пода. Качи се тихо по стълбите, влезе в спалнята и замръзна. Ейвъри седеше на ръба на леглото, с лице към балкона. Чу стъпките й и бавно се обърна към нея. Очите му бяха подути и изцъклени. Намръщи й се.

Инстинктивно Тами разкопча късите панталони в защитен цвят н ги остави да паднат на пода.

- Хей, скъпи! - извика тя, като се стараеше да

диша нормално и да се държи като момиче, дошло да

се позабавлява. Отиде при леглото, където седеше Ей

въри. - Май си подранил. Хайде да поспим още малко.

Той пак извърна поглед към прозореца. Не каза нищо. Тами седна до него и го помилва но вътрешната страна на бедрото. Плъзна ръка нагоре между краката, но Ейвъри не помръдна.

- Буден ли си? - попита го тя.

Не получи отговор.

- Ейвъри, кажи ми нещо, мили. Нека поспим още

малко. Още е тъмно.

Той се отпусна на една страна върху леглото. Из-сумтя. Не направи опит да проговори. Само пуфтеше. После затвори очи. Тами качи краката му на леглото, и отново го зави.

Стоя до него десет минути и Ейвъри пак се раз-хърка. Тя нахлузи панталоните и изтича в Палмите”.

- Аби, Ейвъри се събуди! - съобщи паникьоса-

на. - Събуди се и отново заспа.

Аби спря и се втренчи. Дяете жени погледнаха

298

кревата, отрупан с документи, от които не бяха извадили копия.

Добре. Вземи си бързо един душ - отсече Аби

спокойно. - После се върни при него в леглото и ча

кай. Заключи вратата на склада и ми се обадя по те

лефона, когато Ейвъри се събуди и влезе в банята.

Ще продължа да вадя копия и ще се опитаме да вър

нем документите после, когато той иде на работа.

Много рисковано е.

Всичко е рисковано. Побързай!

След пет минути Тами-Дорис-Либи, облечена в яр-кооранжевия бански, пак отиде - без саковете - във вилата. Заключи входната врата н складовото помещение и се качи в спалнята. Свали горнището на банския п се пъхна под завивките.

Хъркането му я държа будна около петнадесет минути. После Тами се унесе. Седна в леглото, за да не заспи. Беше уплашена до смърт - седеше до един гол мъж, който щеше да я убие, ако знаеше какво е направила. Бе толкова капнала, че се отпусна и пак задряма.

Любовчията дойде на себе си в девет часа и три минути. Изпъшка и се търкулна към края на леглото. Клепачите му бяха залепнали. Отвори бавно очи и яркото слънце го ослепи. Изохка отново. Цепеше го глава, той имаше чувството, че ще се пръсне. Вдъхна дълбоко и от свежия въздух му запищяха ушите. Погледна дясната си ръка. Помъчи се да я вдигне, безуспешно. Най-сетне я размърда и я загледа със замъглен поглед. Опита се да фокусира най-напред дясното си око, после лявото. Часовникът.

Гледа електронния часовник близо тридесет секунди, докато разчете червените цифри. Девет и пет. Да му се не види! В девет го чакаха в банката. Пак изохка. Я, до него имаше жена!

Тами бе усетила, че се е раздвижил и пъшка, но продължи да лежи със затворени очи. Молеше се да не я докосва. Чувствуваше, че я разглежда.

Този негодник, този нехранимайко често страдаше от мархмурлук. Но като днешния не бе имал никога. Гледаше лицето на жената и се мъчеше да си спомни Дали е била добра в леглото. Друго можеше и да не

299

помни, но това не забравяше. Колкото и да бе препил, винаги помнеше жените. Наблюдава я към минута, после се отказа.

- По дяволите! - каза Ейвъри, като се изправи

и се опита да пристъпи.

Краката му бяха като от олово и не му се подчиняваха. Опря се на плъзгащата се врата към балкона.

Банята бе на около шест метра и Ейвъри реши да иде з нея. Подпираше се на бюрото и тоалетката. С триста мъки най-сетне стигна в банята. Наведе се над клозетната чиния й се облекчи.

Тами се обърна с лице към балкона. Ейвъри се върна от банята и тя го усети, че сяда откъм нейната страна на леглото. Докосна я нежно по рамото.

- Либп, събуди се!

Раздруса я, но Тамн не се помръдна.

- Събуди се, мила! - повтори Ейвъри.

Виж го ти какъв джентълмен бил! Тя му отправи нал-чаровната си сънена усмивка. Усмивката на доволната, предана жена, прекарала чудесна нощ. Усмивката на Скарлет ОХара сутринта, след като Рет я е обладал.

- Страхотен беше, миличък - изгука Тами със

затворени очи.

Въпреки болката и гаденето, въпреки вдървените крака и натежалата глава Ейвъри се почувствува горд от себе си. Беше направил впечатление на жената. Изведнъж си спомни, че наистина е бил неотразим.

Слушай, Либи, успах се. Трябва да отивам на

работа. Вече съм закъснял.

Не ти се иска, а? - засмя се Тами. Молеше се

наистина да не му се иска.

Не, не сега. Какво ще кажеш за довечера?

Ще бъда тук, миличък.

Чудесно. Трябва да взема един душ.

Събуди ме, щом излезеш от банята.

Елзъри се изправи и промърмори нещо, после заключи сратата на банята. Тами се пресегна през леглото до телефона и се обади на Аби. Тя вдигна на третото иззвъняване.

Ейвъри се къпе.

Вси-;ко нсред ли е?

го

Да. И да искаше, нямаше да може да го направи.

Защо се забави толкова?

Не можеше да се събуди.

Усети ли нещо?

Не. Не помни нищичко. Май

мах-

тресе

мурлук.

Колко ще останеш там?

Ще го целуна за довиждане, щом излезе от ба

нята. Десет, може би петнадесет минути.

Добре. Побързай.

Аби затвори телефона, а Тами се претъркули от другата страна на леглото. Записващата апаратура в таванското помещение над кухнята изщрака и върна лентата за следващия телефонен разговор.

В десет и половина бяха готови за последното щур-муване на вилата. Акцията се състоеше от три етапа. От три смели набега посред бял ден. Тами пъхна новите лъскави ключове в джоба на блузата и тръгна със саковете. Вървеше бързо, отваряше си очите на четири. На паркинга пред вилите още нямаше коли. Движението по шосето бе слабо.

Новият ключ пасна и Тами влезе вътре. Отключи с лекота и складовото помещение и след пет минути вече излизаше от вилата. Вторият и третият набег бяха също тъй бързи и успешни. Преди да напусне склада за последен път, Тами го огледа внимателно. Всичко беше в ред, точно както го бе намерила. Заключи вилата и отнесе двата празни изтъркани сака в хотелската стая.

Цял час Аби и Тами лежаха една до друга на леглото и се присмиваха на Ейвъри и на неговия махмурлук. Сега всичко или почти всичко бе минало. Бяха извършили едно съвършено престъпление. А любовчията им бе станал съучастник, макар и да не подозираше. Решиха, че са се справили лесно.

Камарата доказателства се вмести в единадесет и половина кашона. В два и тридесет гол до кръста островитянин със сламена шапка почука на вратата и съобщи, че е представител на някакъв склад. Аби му посочи кашоните. Нали нямаше закъде да бърза, човекът вДигна първия кашон и лениво го отнесе при камионетката. Като всички местни жители вършеше всичко

300

301

Тарънс остави романа под седалката п продължи да наблюдава шесето.

Къде е той?

Нима е важно, господин Тарънс? Изпрати ме,

за да поговорим по работа, вие сте тук, за да говорите

по работа. Тъй че да не протакаме.

Добре, само приказвайте тихо и ако някой се

зададе по пътеката, ме хванете за ръката и замълче

те. Дръжте се, сякаш сме женени или нещо такова,

А сега, господин Войлс - знаете ли кой е той?

Знам всичко, господин Тарънс.

— Чудесно. Та господин Войлс е много сърдит, че още не сме получили от Мич папките. Истинските папки. Нали разбирате защо са толкова важни?

Много добре.

Затова ни трябват.

А на нас ни трябва един милион.

Да, така се споразумяхме. Но първо трябва да

получим папките.

Не, споразумели сте се, господин Тарънс, ние да

получим един милион долара, където посочим, и тога

ва да ви предадем папките.

- Защо не ни вярвате?

— Точно така. Не вярваме на вас, на господни Войлс и на никой друг. Парите трябва да бъдат преведени в сметка в една банка във Фрийпорт на Бахам-ските острови. Веднага ще бъдем уведомени и ще прехвърлим сумата в друга банка. Щом я получим, ще имате папките.

Къде са те?

В един склад в Мемфис. Общо са петдесет и ед

на, опаковали сме ги в кашони. Направо ще ахнете.

Ние не си претупваме работата.

Ние ли? Виждали ли сте папките?

Разбира се. Помагах да ги подредим в кашони-

ТР. Ще намерите някои изненади в кашон номер осем.

Чудесно. Какви?

Мич успя да направи копия на три преписки, по

които работи Ейвъри Толстън и които изглеждат съм

нителни. Две от тях са свързани с компанията на

“Дън Лейя”, знае се, че е контролирана от мафията и

чрез 1986 година е регистрирана на Каймановите ост

рови с уставен капитал десет милиона долара мръс-

303

бавно като костенурка. Работата не е заек, че да избяга!

Двете жени го последваха с взетия под наем писан до склада в Джорджтаун. Аби огледа помещението н алати в брой наема за три месеца.

УЕЙН ТАРЪНС бе на последната седалка в автобуса, потеглящ в 11,40 вечерта от Луисвил за Ин-дианаполис и Чикаго. Макар агентът да седеше сам на двойната седалка, автобусът бе претъпкан. Беше петък вечер. Шофьорът бе потеглил от Кентъки половин час по-рано и Тарънс вече бе убеден, че има нещо гнило. Половин час по-рано, а никой не гъкна. Може би се бе качил на друг автобус. Или Макдиър бе размислил. Или се беше случило нещо друго. Задната седалка бе на педя от дизеловия двигател и Уейн Тарънс, нали бе от Бронкс, вече разбра защо хората, конто пътуват често по този маршрут, се бият за местата зад шофьора. Романчето от Луис Ламур се тресеше в ръцете му и накрая Тарънс го заболя глава. Половин час. И нищо.

Някой пусна водата в тоалетната от другата страна на пътеката и вратата се отвори. Тарънс усети миризмата и се извърна към отсрещното платно на шосето. Жената изникна сякаш изпод земята и се настани на седалката до него откъм пътеката. Изкашля се. Тарънс се обърна надясно и я видя. Беше я срещал някъде.

— Вие ли сте господин Тарънс?

Беше по дънки, бели гуменки и дебел износен зелен пуловер. Очите й бяха скрити зад тъмни очила.

- Да. А вие коя сте?

Жената сграбчи ръката му и я раздруса.

Аби Макдиър.

Очаквах съпруга ви.

Знам. Той реши да не идва, затова съм тук.

Хм, искаше ми се да поговоря с него.

Да, но Мич изпрати мен. Можете да ме смятате

за негова представителка.

В02

г

ни пари. Преписките са за два строителни обекта, сри-нансирани от корпорацията. Ще ги прочетете с голям интерес.

Откъде знаете, че е била регистрирана на 1\ай-

мановите острови? И за десетте милиона? Едва ли го

пише в преписките.

Не, не го пише. Имаме и други документи.

Тарънс мисли за другите документи цели десет километра. Явно нямаше да ги видят, докато Макдиър не си получи първия милион. Агентът не пита нищо повече.

- Едва ли ще сме в състояние да ви преведем су

мата, преди да сме получили папките.

Номерът беше доста евтин. Аби го разбра веднага и се усмихна.

- Защо да играем играчки, господин Тарънс? За

що просто не ни дадете парите, вместо да се залъг

ваме.

Някакъв чуждестранен студент, навярно арабин, мина бавно по пътеката и влезе в тоалетната. Тарънс замълча и се загледа през прозореца. Аби го потупа по ръката, сякаш му беше гадже. Водата изшуртя като малък водопад.

- Кога може да стане това? - попита Тарънс.

Аби вече не държеше ръката му.

Папките са готови. А вие кога можете да пре

ведете сумата?

Утре.

Тя погледна през прозореца и заговори с крайче-ца на устата.

- Днес е петък. Другия вторник в десет часа сут

ринта бахамско време прехвърляте един милион дола

ра от вашата сметка в Кемикъл Банк” в Манхатън

на сметка в банка Онтарио” във Фрийпорт. По съв

сем чист, законен път. Става за около петнадесет се

кунди.

Тарънс се смръщи и заслуша напрегнато.

А ако нямаме сметка в Кемикъл Банк” в Ман

хатън?

Сега нямате, но в понеделник ще имате. Все раз

полагате с човек във Вашингтон, който да прехвърли

сумата.

Безспорно. …::..

Чудесно.

Но защо от Кемикъл Банк”?

Така иска Мич, господин Тарънс. Имайте му

вяра, той знае какво прави.

Виждам, че си е свършил добре домашната ра

бота.

Винаги си върши домашната работа. Има п още

нещо, което не бива да забравяте. Той е много по-умен

от вас.

Тарънс изсумтя и се насили да се усмихне. Няколко километра пътуваха мълчаливо и двамата. Обмисляха следващия въпрос и следващия отговор.

Добре де - обади се Тарънс. - И кога ще по

лучим папките?

Ще ни съобщят, когато парите бъдат преведени

във Фрийпорт. В сряда сутринта до десет и половина

ще получите в канцеларията си в Мемфис пратка с бе

лежка и с ключ от склада.

Значи мога да предам на господин Войлс, че ще

имаме папките до сряда следобед?

Тя вдигна рамене и не отговори. Тарънс почувствува, че задавайки такъв въпрос, е постъпил като глупак. Бързо измисли друг, по-добър.

Трябва ни номерът на сметката във Фрийпорт.

Имам го записан. Ще ви го дам, когато автобу

сът спре.

Подробностите вече бяха уточнени. Тарънс бръкна под седалката н извади книгата. Прелисти няколко страници и се престори, че чете.

Останете още малко - рече агентът.

Някакви въпроси ли имате? - попита Аби.

Да. Може ли да поговорим за другите папки, за

които споменахте?

Естествено.

Къде са?

- Уместен въпрос. Доколкото разбрах, сте се спо

разумели първо да получим втората вноска, май по

ловин милион, срещу улики, които да са достатъчни, за

Да възбудите съдебно дирене. Онези, другите папки

9а свързани с втората вноска.

Тарънс обърна страницата.

- Значи вече… вече сте се добрали до мръсни-

305

те папки?

1^

Вече разполагаме почти с всичко, което ии е

нужно. Имаме цял куп мръсни досиета.

Къде са?

Аби се усмихна мило н го потупа по ръката.

- Мога да ви уверя, че не са в склада при чистите

папки.

- Но вече гн притежавате?

- Нещо такова. Искате ли да видите няколко?

Тарънс затвори книгата и си пое дълбоко дъх. По

гледна Аби.

- Разбира се.

- Така си и знаех. Мич спомена, че ще ви предо

ставим някои от документите на Дън Лейн” - копия

от банкови сметки, договори, протоколи, вътрешни пра

вилници, имена на служители и акционери, данни за

банкови преводи, писма от Нейтан Лок до Джоуи Мо-

родто, доста интересно четиво, което ще ви изправи

на нокти. Безценен материал. Сдюред Мич само от

преписката на Дън Лейн” ще пратите трндесетина

души на съд.

Тарънс ловеше всяка нейна дума й й вярваше.

- Кога мога да ги видя? - попита той тихо, но

припряно.

— Когато Рей излезе от затвора. Нали помните, че

и това влиза в сметката?

А, да, Рей.

А, да. Ако той не излезе на свобода, господин

Тарънс, забравете за фирмата Бендини”. Ние с Мич

ще си приберем жалкия милион и дим да ни няма.

Правя каквото мога.

Не правите достатъчно.

Това бе повече от заплаха н агентът го разбра. Отвори пак книгата и се загледа в нея.

Аби извади от джоба си малка служебна бланка на Бендини, Ламбърт и Лок” м я остави върху книгата. На гърба й бе написан номерът на сметката: 477 ДЛ-19584, банка Олтарно”, Фрийиорт.

Връщам се на седалката отпред, този двигател

е ужасен. Разбрахме ли се за вторник?

Няма проблеми, мои. В Индианаиолис ли

слезете?

-Да.

- Къде ошате?

300

с Мич се раз-

- При родителите си в Кентъки Ние

делихме.

И си отиде.

Тами се бе наредила на една от десетината дълги опашки в задушното помещение на митницата в Маями. Беше по къси панталони, сандали, къса изрязана фланелка с гол гръб, тъмни очила и сламена шапка - по нищо не се отличаваше от хилядите поуморени летовници, които се връщаха от слънчевите карибски плажове. Пред нея стояха двама младоженци, понесли торби с алкохол п парфюми, които бяха купили от безмитния магазин. Очевидно се бяха скарали. Зад Тами бяха оставени два нови кожени куфара, натъпкани с документи, с които биха могли да бъдат подведени под отговорност четиридесет адвокати. Нейният работодател, също адвокат, я бе посъветвал да си купи куфари на колелца, за да ги пренесе по-лесно през международното летище в Маями. Носеше малък сак с най-необходимото - дрехи н четка за зъби, за да не буди подозрение.

На всеки десет минути младоженците напредваха с по няколко сантиметра, а Тами ги следваше със своя багаж. Чака цял час, докато стигне гишето за митническа проверка.

Имате ли нещо за деклариране? - подвикна й

митничарят на лош английски.

Не - крясна му тя в отговор.

Той кимна към големите кожени куфари.

Какво има в тях?

Хартия. ” “

- Хартия ли?

- Да.

- Каква?

Тоалетна, помисли си Тами. Прекарах отпуската си в Карибието в колекциониране на тоалетна хартия. - Правни документи. Адвокатка съм.

- Аха!

Митничарят отвори ципа на малкия сак и надникна вътре.

307

Та ми внимателно издърпа куфарите. Те непрекъс-то климваха на една страна. Някакъв носач ги граб-На ” ги натовари заедно със сака па количката.

- Полет номер 282 на авиокомпания Делта”. За Нашвил. Изход 44 - рече му тя и му подаде банкнота от пет долара.

В полунощ срещу събота, заедно с двата куфара и сака пристигна в Нашвил. Натовари багажа на колата си и напусна летището. В предградието Брентуд спря на паркинга и домъкна един по един куфарите в едностайния апартамент.

В него нямаше никакви мебели, ако не се брои взетият под наем разтегателен диван. Тами отвори куфарите в спалнята и се зае със скучната работа да реди изобличителните документи. Мич искаше точен опис на всичко, на всяка банкова сметка, на всяка корпорация. Бе споменал, че някой ден ще намине н държи всичко да е подредено.

Два часа Тами сортира материалите. Бе седнала на пода и внимателно описваше документите. Три пъти бе ходила за един ден до Големия Кайман и стаята бе започнала да се задръства. В понеделник щеше да замине още веднъж.

Имаше чувството, че половин месец е спала някакви си три часа. Ала Мич й бе обяснил, че работата не търпи отлагане. Било въпрос на живот и смърт.

Тари Рос, известен още като Алфред, бе седнал в най-тъмния ъгъл на фоайето на хотел Финикс Ин” във Вашингтон. Срещата щеше да бъде съвсем кратка. Пиеше кафе и чакаше госта си.

Чакаше и се заричаше, че след пет минути си тръгва. Чашата трепереше в ръката му. Разплиска по масата кафе. Взираше се в нея и отчаяно се мъчеше да не се оглежда. Чакаше.

Гостът му се появи сякаш изпод земята и седна с гръб към стената. Казваше се Вини Козо, гангстер от Ню Йорк. От клана Палъмбо.

Забеляза, че ръката на Тари трепери и че той е разлял кафе.

Спокойно, Алфред! Тук е достатъчно тъмно.

Какво искаш? - изсъска Алфред.

Да пийна нещо.

Няма за кога да пием. Тръгвам си.

Отпусни се, Алфред! По-спокойно, мой човек.

Във фоайето няма жива душа. .

308

Какво искаш? - изпуфтя той пак.

Само малко информация.

Тя струва пари.

Излишно е да ми го казваш.

Приближи се един келнер и Вини си поръча коняк и вода.

Как е моят приятел Дентън Войлс? - поинте

ресува се Вини.

Гледай си работата, Козо. Тръгвам си.

Какво си се притеснил такъв? Я по-спокойно.

Само ми кажи нещо.

Говори бързо!

Алфред огледа фоайето. Чашата му бе празна, кафето се бе разплискало почти цялото върху масата. Донесоха коняка, Вини отпи голяма глътка.

- В Мемфис нещо пм мътят водата. Някои от мом

четата са разтревожени. Чувал ли си за фирмата Бен-

дини”?

Алфред поклати инстинктивно глава. В началото винаги отричаше. После уж се замисляше и отсичаше: Да.” Да, беше чувал за фирмата Бендини” и техния безценен клиент. Операция Пералня”. Войлс я бе нарекъл така и много се гордееше с чудесното си хрумване.

Вини отпи още една голяма глътка.

- Е, там има един младок на име Макдиър, Мичъл Макдиър. Работи в кантората, но го подозираме, че си има вземане-даване и с вашите хора. Нали се сещаш какво имам предвид. Смятаме, че продава информация на агентите от Федералното. Само искаме да знаем дали е вярно. Нищо повече.

Алфред слушаше уж заинтересовано, макар да му костваше доста усилия. Знаеше за това типче - Мак-Диър, п любимия му ресторант в Мемфис. Знаеше, че е говорил с Тарънс пет-шест пъти и утре, вторник, ще стане милионер.

Можеше начаса да отговори на Вини.

Ще видя какво мога да направя. Първо да уго-

ворим парите.

Вини запали цигара Салем”.

1

309

Е, Алфред, работата е напечена. Няма да се за-ме. Двеста хиляди в брой.

Алфред изтърва чашата. Издърпа носна кърпа от задния си джоб и припряно забърса очилата си.

Двеста хиляди ли? В брой?

Точно така. Колко ти платихме миналия път?

Седемдесет и пет хиляди.

Значи ме разбираш. Наистина сме загазили, А

фред. Можеш ли да помогнеш?

- Да.

- Кога?

- Дайте ми половин месец.

29

ЕДНА СЕДМИЦА преди петнадесети април стресът за работягите в Бендини, Ламбърт и Лок достигна връхната си точка и ако не бе адреналинът, те едва лн щяха да издържат. Освен това ги беше страх да не изтърват някоя подробност в данъчното законодателство и техните клиенти да изгубят един-два милиона. Беше ги страх да вдигнат телефона н да съобщят на клиента, че печалбата му вече е изчислена н за съжаление той дължи още осемстотин хиляди долара данъци. Беше ги страх, че няма да приключат до петнадесети и ще се наложи да искат продължение на срока, а от това ще последват глоби и лихви. Още в шест сутринта паркингът пред фирмата бе запълнен. Секретарките работеха по дванадесет часа на ден. Нервите на всички бяха обтегнати. Почтя не говореха.

Тъй като съпругата му я нямаше вкъщи, Мич и-общо не се прибираше. Съни Капе ругаеше как ли не Ейвърн, защото му бе казал, че дължи четиристотин и петдесет хиляди долара данъци. За печалба от дванадесет милиона. Ейвърн пък си го бе излял на Мяч и двамата отново се заровиха в документите на Капе. Мич си изсмука от пръстите два много съмнителни отбива и намали данъка на триста и двадесет хиляди долара. Капе отсече, че смята да възложи работата нз друга кантора във Вашингтон.

Когато оставаха още шест дни, поиска среша в

Ейвъри в Хюстън. Самолетът на фирмата бе свободен и Ейвъри замина с него в полунощ. Мич го закара на летището и по пътя получи нови указания.

Малко след един н половина през нощта се върна в кантората. На паркинга имаше три мерцедеса, едно беемве н един ягуар. Пазачът отвор задната врата и Мич се качи с асансьора на четвъртия етаж. Както обикновено, кабинетът на Ейвърн беше заключен. Всички съдружници държаха кабинетите си заключени. От дъното на коридора се чуваше глас. Виктор Мплпган, шеф на отдел Данъци”, ругаеше компютъра. Другите кабинети бяха тъмни н заключени.

Със затаен дъх Мпч пъхна един ключ във вратата на Ейвъри. Дръжката се завъртя и той влезе. Запали всички лампи н отиде при малката заседателна маса, където те със съдружника бяха прекарали целия ден и по-голямата част от нощта. Бяха наредени папки като тухли по столовете. Навсякъде бяха разхвърляни листове. Справочниците на Службата за държавни приходи бяха струпанн един върху друг.

Мич седна на масата и продължи да проучва документацията на Капе. Според тетрадката на Федералното бюро Капе се занимаваше със законни сделки и работеше с фирмата от осем години. Агентите от Бюрото не се интересуваха от него.

След един час Милнган млъкна, затвор! кабинета си го заключи. Слезе бързо по стълбите, без да каже лека нощ”. Мпч веднага провери всички кабинети на четвъртия етаж, после на третия. Наближаваше три часът.

До лавиците с книги при стената в кабинета на Ейвъри имаше четири масивни дъбови шкафа за папки. Мич ги бе забелязал преди доста месеци, но никога не бе виждал да ги използуват. Папките, с които работеха, бяха в трите метални шкафа до прозореца. Обикновено, когато Ейвърн подвикваше на секретарките, те ровеха в тях. Мич заключи вратата и се отправи към дъбовите шкафове. Естествено, бяха заключени. Беше взел само два мънички ключа. Първият г3сна на ключалката на единия шкаф и Мич го отвори.

От описа, който Тами бе направила на копията в

311

Нашвил, бе запомнил имената на много компании на Каймановите острови, регистрирани с мръсни пари. Прегледа папките в горното чекмедже и имената из. никнаха пред очите му. Дън Лейн”, Истпойнт” Върджин Бей”, Инланд Контрактърс”, Гълф-Са-ут”. В третото и четвъртото чекмедже откри и други познати имена. Папките съдържаха документи за кредити от банките на Каймановите острови, за банкови преводи, какви ли не договори. Особено го интересуваха Дън Лейн” и Гълф-Саут”. Тами бе преснимала множество документи на двете компании.

Взе една папка на Гълф-Саут”, в която имаше разписки за банкови преводи и за кредити, теглени от клона на банка Монреал”. Отиде до ксерокса в средата на четвъртия етаж и го включи. Докато машината загряваше, Мич се огледа. Мъртвило. Извърна очи към тавана. Нямаше камери. Лампичката за кода светна и той вписа номера на преписката на госпожа Лети Плънк. Върху бюрото му на втория етаж бе папката за данъчното й облагане, нямаше да я ощети кой знае колко, ако впишеше в сметката й няколко ксе-роксни копия. Направи сто двадесет и осем копия. Върна се при шкафа с папките. После пак при ксерокса с куп изобличителни материали за компанията Гълф-Саут”. Вкара кода на преписката на Грийнмарк”, фирма за недвижими имоти в Бартлет, щата Тенеси. Сделките й бяха законни. Изчисляваше й данъците, защо да не извади за нейна сметка няколко копия! По-точно, деветдесет и едно.

Върху писалището си бе оставил балансите с данъчните декларации на осемнадесет клиенти, които трябваше само да бъдат подписани и приложени към папките. Бе приключил шест дни преди крайния срок. Сега в сметките им щеше да включи сумата за копията от изобличителните материали, които бе извадил от досиетата на Гълф-Саут” и Дън Лейн”. Беше преписал кодовите им номера на лист от бележник, който сега бе на масата до ксерокса. След като вписа и осемнадесетте кода. използува и три кода от папките на Ламар и три на Капе.

От ксерокса тръгваше кабел, който през стената отиваше в помещение, където се съединяваше с кабелите на три други копирни машини на четвъртия етаЖ-

412

Оттам кабелът, вече по-дебел, отиваше по тавана в счетоводството на третия етаж, където компютърът вписваше в съответната сметка всяко ксерокопие, направено във фирмата. Друг съвсем невинен наглед сив кабел тръгваше от компютъра, пълзеше нагоре по стената и през тавана на четвъртия етаж стигаше на петня, където в паметта на специален компютър биваха вкарвани кодовият номер, броят на копията и на-хождението на ксерокса, който ги е направил.

В пет часа следобед на петнадесети април фирма Бендини, Ламбърт и Лок” приключи с данъчните декларации. До шест часа паркингът се опразни и скъпите автомобили се събраха на три километра от сградата пред прочутия ресторант Андъртън”, където сервираха само морска храна. Бе запазена малката бан-кетна зала, където всяка година фирмата даваше вечеря по случай петнадесети април. Бяха дошли всички служители и съдружници, дори и единадесетте, които вече се бяха пенсионирали. Пенсионерите имаха хубав загар и изглеждаха отпочинали, а съдружниците, които още работеха, бяха капнали от умора. Но всички бяха в празнично настроение и се канеха да се напият. Тази вечер щяха да бъдат забравени строгите правила за благоприличие и умерност. Според друго правило във фирмата на шестнадесети април бе забранено адвокатите и секретарките да работят.

По масите покрай стените бяха наредени подноси, отрупани със студени варени скариди и сурови стриди. Гостите бяха посрещнати с огромна бъчва, пълна с лед и бира Музхед”. Зад бъчвата имаше още десет каси. Рузвелт отваряше донемайкъде чевръсто бутилките. Късно вечерта и той щеше да се напие заедно с другите, а Оливър Ламбърт щеше да извика такси, което да го откара вкъщи при Джеси Франсес. Това беше част от ритуала.

Докато адвокатите влизаха в залата, братовчедът на Рузвелт, Боби Дребосъка, седеше пред рояла и пееше тъжни мелодии. Засега щеше да ги забавлява той. По-късно вече нямаше да има нужда от него.

Мич не обърна внимание на храната, взе ледено-студена зелена бутилка бира и седна на маса до роя-“з. Ламар отиде при него с цяла камара скариди. На-

313

блюдаваха как колегите им свалят саката и се нахвърлят върху пиенето.

Приключи ли? - попита Ламар, като се тъпче

ше със скариди.

Да. Още вчера. С Ейвъри работихме по препи

ската на Съни Капе до пет следобед. Но оправихме н

него.

Колко?

Четвърт милион.

Оо! - Ламар надигна бутилката и на един дъх

изпи половината. - Никога не е плащал толкова много.

Не, и е направо бесен. Главата не ми го поби

ра. Спечелил е дванадесет милиона, а сега се тръшка,

че трябва да плати два процента данъци.

Как е Ейвъри?

Нещо се е поуплашнл. Миналата седмица Капе

го извика в Хюстън и срещата им не е минала добре.

Тръгна в полунощ със самолета на фирмата. После ми

каза, че в четири сутринта Капе го чакал в кабинета

си, място не можел да си намери заради бъркотията с

данъците. Обвинявал за всичко Ейвъри. Заканил се,

че оттук нататък ще работи с друга фирма.

Май непрекъснато се заканва. Искаш ли бира?

Ламар стана и се върна с четири бутилки.

Как е майката на Аби?

Мич си взе една скарида и я обели.

Засега е добре. Оперирали са единия й бял

дроб.

А Аби? - попита Ламар, като спря да яде и се

загледа в приятеля си.

Държи се - отговори Мич и отпи от новата бу

тилка.

Слушай, Мич. Децата ни ходят в училището

Сейнт Андрю”. Не е тайна, че Аби си е взела отпуска.

Няма я от половин месец. Знаем го н се тревожим.

Всичко ще се оправи. Иска да бъде малко сама.

Всъщност няма нищо сериозно.

Нямало нито сериозно! Не е шега работа жена

ти да замине, без да каже кога ще се върне. Поне не

е споменала пред директора на училището.

Така е. Не знам кога ще се вьрне. Навярно след

около месец. Трудно й е да се примири, че работя тол

кова много.

314

Бяха дошли всички адвокати и Рузвелт затвори вратата. В залата стана по-шумно. Боби Дребосъка запя парчета по желание на присъствуващите.

А защо не понамалиш темпото? - попита Ла

мар.

Не съм мислил за това. Защо да го правя?

Слушай, Мич. Аз съм ти приятел. Безпокоя се

за теб. Първата година няма да спечелиш цял ми

лион.

Няма да спечеля ли, помисли си Мич. Вече го спечелих миналата седмица. За десет секунди малката ми сметка във Фрийпорт набъбна от десет хиляди на милион и десет хиляди долара. А след четвърт час сметката бе закрита, сега парите са вложени в сигурна швейцарска банка. Колко лесно се правят вече банковите преводи! И заради този един милион това ще бъде неговото първо и последно празненство по случай петнадесети април в кратката му, но забележителна адвокатска кариера. А довереният му приятел, който толкова се е загрижил за неговия брак, не след дълго сигурно ще бъде зад решетките. Заедно с всички в залата с изключение на Рузвелт. Божичко, Тарънс може тъй да се увлече, че колкото да се позабавлява, да изправи пред съда и Рузвелт, и Джеси Франсес.

После процесите, Аз, Мичъл И. Макдиър, тържествено се заклевам да говоря истината, само истината н нищо освен истината. Бог да ми е на помощ.” Ще се изправи на мястото на свидетелите и ще посочи добрия си приятел Ламар Куин. А Кей и децата ще седят на първия ред, за да омилостивят съдебните заседатели. Ще хлипат тихо.

Изпи втората бира н започна трета.

— Знам, Ламар, ио нямам намерение да работя “о-малко. Аби где свикне. Всичко ше се оправи.

Щом казваш. Кей те кани утре на бифтеци. Ще

ги печем на грила и ще вечеряме във вътрешния двор.

Ще дойдеш ли?

Да, но при едно условие. Да не говорим за Аби.

Отпде да види майка си и ще се върне. Разбрахме

ли се?

- Както кажеш.

315

Ейвърн седна от другата страна на масата с чиния, пълна със скариди. Зае се да ги бели.

Тъкмо говорехме за Капе - каза Ламар.

Тази тема не ми е приятна - отвърна Ейвъри.

Мич наблюдаваше скаридите, докато съдружникът

не натрупа малка купчинка от шест обелени. Младият адвокат ги грабна през масата п ги лапна.

Ейвъри го изгледа с уморени тъжни очи. Кръвясали очи. Опита се да измисли нещо остроумно, но се отказа н залапа скридите направо необелени.

- Жалко, че са без глави - рече той. - Много

по-вкусни са с главите.

Мич се пресегна, взе още две шепи и започна да дъвче.

- Аз пък обичам опашките. Винаги съм бил по

опашките.

Ламар спря да яде и се ококори срещу тях.

Сигурно се шегуваш.

Не - каза Ейвъри. - Като деца в Ел Пасо из

лизахме с мрежите да наловим пресни скариди. Ядях

ме ги, докато още мърдаха - хрус, хрус. Главите са

най-вкусни, защото съдържат соковете на мозъка.

Скариди в Ел Пасо?

Да. Рио Гранде гъмжи от скариди.

Ламар стана да вземе още бира. От притеснението, стреса, напрежението и умората алкохолът бързо ги хващаше и всички в залата ставаха по-буйни. Боби Дребосъка свиреше някакво старо парче. Дори Ней-тан Лок се смееше и говореше високо. Както всички останали. Рузвелт хвърли пет каси бира в бъчвата с лед.

В десет часа се разпяха. Уоли Хъдсън си свали папионката, качи се на един стол до рояла и даде тон - всички подеха шумни австралийски пиянски песни. Кендъл Махан бе следващият. Бе играл ръгби в Корнел и знаеше изумителен репертоар от мръсниш-кп бираджийски песни. Петдесет пиянски гласа запяха фалшиво, но щастливо заедно с него.