Фирмата

132

133

милион долара годишно, докато не си наранил коляното. Мич поклати глава и пак отпи от чашата. Джу-лия го ухажваше и се приближи още повече.

Оркестърът засвири още по-силно, бе време за так-цн. Половината посетители се отправиха към дъсчения дансинг под две дървета между басейна и плажа.

- Хайде да танцуваме! - изкрещя Ейвъри и граб

на своята дама.

Изтичаха между масите и скоро се изгубиха в тълпата от подскачащи и подрусващи се туристи.

Мпч усети, че Джулия се е приближила още повече-, после ръката й се плъзна по крака му.

- Искащ ли да танцуваме? - попита тя.

- Не.

- Добре. И на мен не ми се танцува. Какво ти се

прави?

Тя потърка гърди в неговата ръка н само на сантиметри от лицето му се усмихна с най-съблазнителната си усмивка.

- Не смятам да правя нито.

Мич отмести ръката й.

Оо, я не се занасяй. Хайде да се позабавлява

ме. Жена ти няма да разбере.

Слушай, много си хубава, но си губиш времето

с мене. Още е рано. Има кога да си намериш истин

ски тъпкач.

Много си сладък.

Джулия отново му пусна ръка и Мич си пое дълбоко дъх.

— Защо не се разкараш?

Моля?

Тя си прибра ръката.

Казах да се разкараш.

Жената се дръпна.

Какво ти е?

Изпитвам ужас от заразни болести. Разка-

рай се.

Защо не се разкараш ти?

Какво чудесно хрумване. Точно така, ще се раз

карам. Беше ми приятно да вечеряме заедно.

Мич грабна една чаша пунш и се отправи през танцуващите двойки към бара. Поръча си бира Ред Страни” и седна сам в един тъмен ъгъл на двора. Пла-

жът отпред бе опустял. По водата бавно се движеха светлините на десетина лодки. Отзад в карибската нощ бумтяха звуците от оркестъра Босоногите” и смехове. Хубаво е, помисли си Мич, но щеше да е още по-хубаво, ако тук беше Аби. Може би догодина щяха да прекарат отпуската си на островите. Имаха нужда да бъдат заедно, далеч от фирмата-и от къщи. Сега между двамата бе зейнала някаква пропаст. Пропаст, за която не можеха да говорят, но която и двамата чувствуваха. Тя го плашеше.

- Какво гледаш?

Гласът го стресна. Някаква жена се приближи до масата и седна до него. Беше местно момиче, тъмнокожо, със сини или лешникови очи. Мич не можеше да определи цвета им в тъмното, но те наистина бяха красиви, сърдечни и открити. Тъмната й къдрава коса бе опъната назад п падаше почти до кръста. Момичето бе екзотична смесица от черната и бялата раса, може би във вените му течеше и испанска кръв. А може би и друга. Бе с много изрязано горнище на бански, което едва покриваше едрите й гърди, и с дълга пола в ярки цветове, разделена почти до талията, така че когато момичето седна и кръстоса крака, се видя почти всичко. Не носеше обувки.

- Всъщност нищо — отвърна Мич.

Беше млада, с детинска усмивка, която откоиваше идеални зъби.

Откъде си? - попита го.

От Щатите.

Тя се усмихна и изцъка.

- То се знае. Откъде в Щатите?

Говореше с мекия, нежен, точен уверен английски на Карибите.

От Мемфис.

Тук идват мнозина от Мемфис. Дай им да се

гмуркат.

Ти тук ли живееш? - попита той.

Да. Откакто се помня. Майка ми е местна. Ба

ща ми е от Англия. Сега не е тук. Върна се. откъде

то е дошъл.

Ще пиеш ли нещо? - попита я Мич.

Да. Ром със сода.

Той отиде на бара и почака за напитките. От прн-

134

135

теснение го сви стомах. Можеше да се измъкне в мрака, да се изгуби в навалицата и да се върне в безопасната вила. Да се заключи и да почете как се укриват данъци. Да си умреш от скука! Освен това Ейвъри вече сигурно беше там с пламенната си дама. Момичето не бе опасно, мислеше той под въздействието на рома и бирата. Щяха да изпият по чашка-две и да си кажат лека нощ.

Върна се с напитките и седна колкото може по-далеч срещу девойката. Бяха сами във вътрешния двор.

Ти леководолаз ли си? - попита тя.

Не. Може да не ти се вярва, но съм тук по ра

бота. Адвокат съм и утре имам срещи в няколко

банки.

Колко ще останеш?

Няколко дни.

Беше учтив, но не се впусна в дълъг разговор. Колкото по-малко кажеше, толкова по-безопасно щеше да е. Тя отново кръстоса крака и се усмихна невинно. Мич усети, че се размеква.

На колко години си? - попита я.

На двадесет и се казвам Айлийн. Достатъчно

голяма съм.

А аз се казвам Мич.

Стомахът пак го присви и той усети, че главата му е замаяна. Сръбна бързо от бирата. Погледна часовника си.

Момичето го наблюдаваше със същата прелъсти-телна усмивка.

- Много си красив.

Нещата се развиваха бързо. Запази самообладание, каза си Мич, запази самообладание!

Благодаря.

Спортуваш ли? , -

От дъжд на вятър. Защо?

- Приличаш на спортист. Много си мускулест я

здрав.

От начина, по който натърти на здрав”, стомахът отново го присви. Мич се възхищаваше от фигурата й и се помъчи да измисли някакъв комплимент, който да не е многозначителен. Накрая се отказа.

Къде работиш? - попита я - търсеше по-безопас

на тема.

Продавачка съм в магазин за бижутерия.

Къде живееш?

В Джорджтаун. А ти къде си отседнал?

В една вила наблизо.

Мич кимна с глава и момичето се обърна наляао. Явно искаше да види вилата. Отпи от чашата си.

Защо не си на увеселението? - попита девойката.

Не съм много по увеселенията.

Харесва ли ти плажът?

Много е красив. -

- Още по-хубав е на лунна светлина.

Отново тази усмивка!

Мич не можа да й отговори нищо.

На около километър и половина оттук по плажа

има по-хубав бар -: допълни момичето. - Хайде д;з се

поразходим.

А, не, трябва да се прибирам. Имам малко рабо

та за утре.

Тя се засмя и стана.

Никой не се прибира толкова рано на Кайма-

ните. Хайде, мой ред е да те черпя едно питие.

Не, не ми се ходи.

Момичето го хвана за ръката и Мич го последва към плажа. Вървяха мълчаливо, докато Палмите” не се изгубиха от погледа им и музиката не позаглъхна. Луната бе точно над тях и сега светеше по-силно, на плажа нямаше никой. Девойката откопча полата си и я свали. Остана само с един ширит около кръста я един между краката. Нави полата си и я сложи около врата на Мич. Хвана го пак за ръката.

Нещо му подсказваше, че трябва да бяга. Да хвърли шишето бира в океана. Да запокити полата на пясъка. И да бяга като попарен. Да изтича до вилата. Да заключи вратата. Да затвори прозорците. Бягай, бягай, бягай!

Но чуваше и друг глас, който му нашепваше: отпусни се! Това е безобидно забавление. Пийни още малко. И да се случи нещо, направи си удоволствието. Никой няма да разбере. Мемфис е на хиляди километри оттук. Ейвъри няма да научи. По дяволите Ейвъри. Какво би могъл да каже? Всеки го прави. И

136

137

ка ГЛ-ч му се беше случвало веднъж в колежа, ощо не бе жензн, но в^че бе сгоден. Беше се оправдал с м.:о-го-о бтгрл и не бе последвало нищо особено. Бремето изл::-:св?тиз всичко. Аби нЯ1Маше как да узнае.

Бпггй! Бягай! Бягай!

Бяха вървели близо километър, а не се виждаше никакъв бар. Плажът бе станал по-тъмен. Един облак услудсливо закри луната. Не бяха срещали никого след Ръмхедс”. Момичето го затегли към два пластмасови плажни стола край морето.

- Хайде да си починем - каза то.

Млч допи бирата.

Не си от разговорливите - .продавам.-.девой

ката.

Какво да ти кажа? . . -

Според теб хубава ли съм?

Много хубава. Имаш и хубаво тяло.;

Тя седна в края на стола и потопи кряка вае водата. . - Хайде да поплуваме.

Аз … хм … не ми се плува.

Хайде, Мич. Обичам водата.

Ти плувай. Аз ще те гледам.

Момичето коленичи до него на пясъка и го погледна, лицето му бе само на-педя от неговото. Бавно откопча горнището на бикините н го остави да падне. Гърдите й, които сега бяха много по-големи, лежаха до левия му лакът. Тя му поднесе върха на гърдата си.

— Подръж я малко.

Беше топла, бяла и лека като перце. Мич бе като вкаменен, дишането му, допреди секунди тежко н трудно, сега съвсем замря.

Момичето влезе бавно във водата. Отзад тънкият бял ширит не скриваше нищо. Дългата, тъмна красива коса падаше чак до кръста й. Девойката нагази до колене и се обърна към плажа.

- Ела, Мич! Водата е чудна.

Отпрати му лъчезарна усмивка, която Мич улови. Той докосна горната част на бикините - знаеше, че това е последната му възможност да избяга. Но се чувствуваше замаян и слаб. Нямаше достатъчно сила да тича. Искаше просто да си седи, момичето може

би щеше да си иде. Или да се удави. Може би изведнъж щеше да дойде приливът и да я отнесе в морето.

- Хайде, Мич!

Той си свали ризата и нагази във водата. Девойката го наблюдаваше усмихната и когато Мич я доближи, го хвана за ръката и го поведе към по-дълбокото. Обхвана врата му с ръце и се целунаха. Той напипа тънките ширити. Целунаха се пак.

Момичето се дръпна рязко и без да продума, се отправи към плажа. Мич я следеше с. поглед. Тя седна на пясъка между двата стола и свали останалата част от бикините. Той се гмурна под водата и задържа дъха си сякаш цяла вечност. Когато показа глава, девойката лежеше, опряна на лакти. Мич огледа плажа и разбира се, не забеляза никого. Точно в този миг луната отново се скри зад облак. В морето нямаше нито един кораб, нито една яхта, плувец или гмуркач.

— Не мога да го направя - промълви Мич през зъби.

— Какво каза?

Не мога да го направя — изкрещя гой.

- Но аз те искам.

Не мога.

- Хайде, Мич. Никой няма да научи. Никой няма да научи. Никой няма да научи. Тръгна бавно към нея. Никой няма да научи.

Когато адвокатите поеха към Джорджтаун, на задната седалка на таксито цареше пълно мълчание. Бяха закъснели. Бяха се успали и пропуснаха закуската. И двамата не се чувствуваха особено добре. Ейвъ-ри изглеждаше направо капнал. Очите му бяха червени, а лицето - бледо. Дори не се бе избръснал.

Шофьорът спря сред множеството коли пред банка Монреал”. Горещината и влагата вече не се търпяха.

Банкерът — казваше се Рандолф Осгуд - бе набит британец с двуреден тъмносин костюм, очила с РОГОВИ рамки, огромно лъскаво чело и остър нос. Поздрави Ейвъри като стар приятел и се представи на Мич. Поканиха ги в голям кабинет аа втория етаж

138

с изглед към залива Хогсти. Вече ги чакаха две секретарки.

- Какво ти трябва, Ейвъри? - попита носово Ос-

гуд.

Да започнем с по едно кафе. Трябват ми извле

ченията от всичките сметки на Съни Капе, Ал Коша,

Долф Хемба, Рацлаф Партнърс” и Грийн Груп”,

За какъв период?

За последните шест месеца. От всичките им

сметки.

Осгуд щракна с пръсти към едната секретарка. Тя излезе и се върна с поднос, на който имаше кафе и сладкиши. Другата пищеше нещо.

Няма проблем, Ейвъри, но трябва да имаме пъл

номощно от всички изброени клиенти - рече Осгуд.

Пълномощните са в папките - отговори Ейвъри

и отвори куфарчето си.

Да, ала срокът им е изтекъл. Трябват ни нови.

За всяка сметка.

Чудесно! - Ейвъри плъзна една папка през ма

сата. — Ето ги. Сроковете на всички пълномощни са

продължени.

Той намигна на Мич.

Секретарката взе папката и подреди документите по масата. Прегледаха ги с колежката й, после гн видя и Осгуд. Адвокатите пиеха кафе и чакаха.

Осгуд се усмихна и подхвана:

Изглежда, всичко е наред. Ще имате извлече

нията. Какво друго ви трябва?

Възложено ни е да регистрираме три фирми.

Двете са на Съни Капе, а третата - на Грийн Груп”.

Ще следваме обичайната процедура. Банката ще бъ

де посредник.

Ще ви осигуря необходимите документи - ким

на Осгуд и погледна едната секретарка. - Друго?

Засега няма.

Добре. До половин час ще ви предоставим из

влеченията. Ще обядвате ли с мен?

Извинявай, Рандолф, но трябва да ти откажем.

Ние с Мич имаме друг ангажимент. Може би утре.

Мич не знаеше да са поемали някакъв ангажи

мент. .

- Защо не! - отвърна Осгуд и излезе със секре

тарките.

Ейвъри затвори вратата и си свали сакото. Отиде до прозореца и отпи от кафето.

Слушай, Мич! Извинявай за снощи. Много съ

жалявам. Напих се и ме прихвана нещо. Откъде-на-

къде ще ти пробутвам онази жена! ,

Няма нищо. Но да не се повтаря.

Няма. Обещавам ти.

Добра ли беше?

Мен ако питаш, да. Не си спомням много. Ти

какво направи със сестра й?

Каза ми да се разкарам. Отидох на плажа и се

поразходих.

Ейвъри отхапа от сладкиша и избрьса устата си.

Нали знаеш, разделих се с жената. Сигурно след

около година ще получим развод. Аз съм дискретен,

да не разлайвам кучетата покрай развода. В наша

та фирма има неписано правило - това, което вър

шим извън Мемфис, си остава извън Мемфис. Разби

раш ли?

Не се занасяй, Ейвъри! Знаеш, че няма да ка

жа на никого.

Знам! Знам!

Мич с радост чу това неписано правило, макар да се бе събудил, убеден, че е извършил най-страшното престъпление. Онова момиче не му излизаше от главата, докато той се къпеше и пътуваха с таксито, сега му бе трудно да се съсредоточи. Когато стигнаха Джорджтаун, забеляза, че се заглежда в бижутерийните магазини.

- Имам един въпрос - каза Мич.

Ейвъри кимна и продължи да дъвче.

Когато преди няколко месеца предстоеше да ме

назначат, Оливър Ламбърт, Макнайт и другите не

прекъснато ми втълпяваха, че във фирмата е недопу

стимо да се развеждаш, да ходиш по жени, да пиеш

и да си пристрастен към наркотиците, че от теб се

иска само да работиш упорито и да печелиш пари.

Вече видях упоритата работа и парите, сега обаче

виждам и други неща. Ти в какво прегрешаваш? Или

и другите го правят?

Въпросът ти не ми харесва.

140

141

Знам. Но все пак ми отговори. Заслужавам го.

Чувствувам се излъган.

И какво ще направиш? Ще напуснеш, защото

съм се напил и съм преспал с някаква курва?

И през ум не ми е минавало да напускам.

Така те искам.

Но държа да чуя отговора ти.

Да де. Прав си. Аз съм най-големият негодник

във фирмата и ще си изпатя доста, когато съобщя за

развода. Ходя по жени от време на време, но никой не

го знае. Най-малкото няма как да ме хванат. Сигурен

съм, че к други съдружници го правят, но н-е могат да

ги спипат. Е, не всичките, само някои. Повечето имат

здрави семейства и са верни на жените си. Открай

време съм си лошото момче, но ме търпят, защото съм

много способен. Знаят, че пия на обед, а понякога и

в кабинета си, знаят, че нарушавам и други свеще

ни правила, но ме направиха съдружник, защото съм

им нужен. А сега, когато зече съм съдружник, не мо

гат и с топ да ме помръднат. Не съм толкова поква

рен, Мич.

Не съм казал, че си покварен.

Не съм и съвършен. Някои наистина са съвър

шени. Те са машини, роботи. Живеят, ядат и спят за

Бендини, Ламбърт и Лок”. Аз пък обичам да се за

бавлявам.

Значи си изключение…

По-скоро да. Но нямам намерение да се изви

нявам за това.

Не съм ти искал извинение, а само разяснение.

Достатъчно ясен ли бях?

Да. Възхищавам се на откровеността ти.

- А аз - на дисциплината ти. Само силен човек може да остане верен на жена си при изкушенията, които имаше снощи. Аз не съм толкова силен. И не искам да бъда.

Изкушенията. Мич бе решил да обиколи но обед бижутерийните магазини.

Слушай, Ейвъри, не съм светец и не съм стъ-

писан. Нямам право да те съдя - цял живот са ме

осъждали. Просто бях смутен от правилата, нищо по

вече.

Правилата никога не се променят. Те са бетон.

142

Изсечени са върху гранит. Изрязани са върху камък. Нарушиш ли повечето от тях, с теб е свършено. Или ги нарушавай, но така, че да не те хванат.

- Ясно.

В кабинета влязоха Осгуд и няколко чиновници с компютърни разпечатки и цяла камара документи. Подредиха ги на купчинки по азбучен ред върху масата.

Отворихме вя работа чак до довечера - рече

Осгуд с изкуствена усмивка. Щракна с пръсти и чи

новниците изчезнаха. - Ако ви потрябвам, ще бъда

в кабинета си.

Да, благодаря - отговори Ейвъри и се наведе

над първия куп документи.

Мич си свали сакото и разхлаби вратовръзката.

Какво точно ще правим? - попита той.

Две неща. Първо ще прегледаме постъпленията

но всички сметки. Интересуват ни главно лихвеният

процент и общата сума. Ще прегледаме набързо вся

ка сметка, за да се уверим, че лихвата отива там, къ

дето трябва. Например Долф Хемба разпределя по

лучените лихви между девет банки на Бахамските

острови. Глупаво е, но смята, че така е по-добре. И

никой освен мен не може да го хване. Той държи бли

зо дванадесет милиона в тази банка, така че си стру

ва да му правим мили очи. Може и сам да си извър

ти проверката, но предпочита да я направя аз. Ня

мам нищо против, щом ми плаща по двеста и петде

сет долара на час. Ще проверим каква лихва изпла

ща банката па всяка сметка. Процентът е различен

в зависимост от редица фактори. Определя се по пре

ценка на банката, сега ще ги видим дали пипат честно.

Пък аз смятах, че честността им се разбира от

само себе си.

- Така е, но не забравяй, че освен това са и банкери. Ще проверим тридесетима сметки и когато си тръгнем, ще знаем точния баланс, получената лихва и къде е отишла. На второ място, трябва да регистрираме тук три компании. Процедурата е сравнително проста и бихме могли да го свършим и в Мемфис. Но според клиентите трябва да го направим тук. Работим с хора, които влагат милиони. За тях няколкото хиляди долара за адвокатски хонорари не са нищо.

143

Мич прегледа една разпечатка от купчината на Хемба.

Кой е този Хемба? Не съм го чувал.

Имам много клиенти, за които не си чувал. Хем

ба е голям фермер от Арканзас, един от най-едрите

земевладелци в щата.

Дванадесет милиона долара?

Толкова има само в тази банка.

Това значи огромни количества памук и соя.

Е, занимава се и с друго.

С какво?

Не знам точно. - : ; “-

Законно или незаконно?

Да кажем, че укрива от Службата за държавни

приходи двадесет милиона плюс лихвите в различни

карибски банки.

И ние му помагаме?

Ейвъри нареди документите в единия край на масата и започна да преглежда постъпленията. Мич го наблюдаваше в очакване да му отговори. Мълчанието ставаше все по-тягостно и накрая гой разбра, че няма да получи отговор. Можеше да настоява, но сметна, че за днес е задал достатъчно въпроси. Запретна ръкави н се зае с работа.

На обед научи какъв ангажимент е поел Ейвъри. Неговата дама от предната вечер го чакаше във вилата. Ейвъри предложи да си починат час-два и пол-метна, че Мич можел да хапне в едно кафене в града,

Но вместо да потърси кафенето, Мич намери библиотеката на Джорджтаун, която се намираше на четири пресечки от банката. На втория етаж му посочиха къде са периодичните издания и той откри рафта с течението на Дейли Кеймъниън”. Прерови броевете отпреди половин година и извади един с дата 27 юни. Сложи го на малка маса, от която се виждаше улицата. Погледна през прозореца. Загледа се по-внимателно. Долу стоеше човек, когото бе видял само преди няколко минути на улицата пред банката. Седеше зад кормилото на очуканата жълта кола марка Шьовет”, паркирана в тясната пресечка срещу библиотеката. Бе набит, чернокос, с вид на чужденец, по-

сеше ярка риза в зелено п оранжено и евтини тъмни очила.

Същият шьовет със същия шофьор бе спрял пред магазина за сувенири до банката, а сега, само минута по-късно, бе паркиран четири пресечки по-надолу. Някакъв местен човек на велосипед се приближи и му поиска цигара. Мъжът в колата посочи библиотеката. Островитянинът остави велосипеда и бързо пресече улицата.

Мич сгъна вестника и го мушна в сакото си. Обиколи рафтовете, намери брой на списание Нашъпъл Джиографик” и седна на една маса. Както разглеждаше списанието, се заслуша в стъпките на местния човек, който се качваше по стълбите. Онзи забеляза Мич, мина зад гърба му, поспря, за да види какво чете, после пак слезе по стълбите. Мич почака малко н се върна на прозореца. Местният човек взе още една цигара и поговори с шофьора на шьовета. Запали цигарата н подкара велосипеда.

Мич разтвори вестника на масата и прегледа уводната статия за двамата американски адвокати и техния инструктор при гмуркането, загинали при мистериозна злополука предния ден. Запомни няколко неща и върна вестника на място.

Шьоветът още чакаше. Мич мина пред него, стигна до първата пресечка и тръгна по посока на банката. Търговската част бе сбутана между сградите на банката и залива Хогсти. Улиците бяха тесни и пълни с туристи, които се движеха пеш, с мотопеди и с взети под наем тандеми. Свали сакото си и се мушна в магазин за спортни фланелки, над който имаше закусвалня. Качи се по стълбите, поръча си кока-кола и седна на терасата.

След няколко минути островитянинът с велосипеда бе на бара, поръча си бира и го загледа иззад написания на ръка лист с менюто.

Мич си пиеше колата и наблюдаваше навалицата

долу. Шьоветът не се виждаше, но той знаеше, че е

някъде наблизо. Забеляза друг човек, който гледаше

към него от улицата, после изчезна. След това една

жена. Дали не го бе хванала параноя? После шьове-

тът се показа иззад един ъгъл малко по-надолу и

бавно мина под него…

144

10. ФИРМАТА

145

Слезе в магазина за фланелки и си купи чифт тъмни очила. Вървя до следващата пресечка, после се спусна по уличката. Изтича през тъмната сянка до съседната улица и влезе в магагин за подаръци. Излезе през задната врата. Съгледа голям магазин за туристически дрехи и се вмъкна през страничния вход. Наблюдаваше улицата внимателно, но не забеляза нищо. Рафтовете бяха отрупани с шорти и разноцветни ризи - дрехи, каквито местните жители не биха си купили, ала американците харесваха. Мич предпочиташе да не е в крак с модата - бе по бели къси панталони и червен плетен пуловер. Намери чифт сламени сандали, подхождаха на шапката, която си бе харесал. Продазачката се засмя и го заведе в пробната. Мич отново погледна улицата. Нямаше нищо. Дрехите му ставаха и той попита момичето дали може да остави костюма и обувките си при нея за два часа.

- Разбира се, моя - съгласи се то.

Плати в брой, мушна в джоба й десет долара и я помоли да му извика такси. Тя му каза, че е много хубав.

Мич наблюдаваше улицата изнервено, докато пристигна таксито. Притича през тротоара и се метна на задната седалка.

Леководолазен клуб Ейбаикс Дайв Лодж” -

каза на шофьора.

Далече е, мои.

Мич хвърли двадесет долара върху предната седалка.

- Тръгвай. Наблюдавай огледалото. Ако някой ни

следи, кажи ми.

Шофьорът грабна двадесетачката.

- Дадено, мон!

Мич се смъкна на задната седалка, нахлупил новата шапка, а шофьорът си проправи път нг Медън Роуд, излезе от търговския район, мина покрай залива Хог-сти, насочи се на изток край Червения залив, напусна Джорджтаун и пое по шосето към Бодън Таун.

- От кого бягате, мон?

Мич се усмихна н свали стъклото на прозореца.

- От Службата за държавни приходи.

Стори му се, че го е измислил добре, ала шофьорът изглеждаше смутен. Спомни си. че на острова ня-

ма данъци, нито данъчни агенти. Мъжът отпред продължи да кара мълчаливо.

Според вестника инструктор на двамата загинали адвокати бил някой сн Филип Ейбанкс, син на Бари Ейбанкс, собственик на клуб за леководолазен спорт. Бил деветнадесетгодишен, когато загинал. Тримата се удавили, след като лодката им била разтърсена от взрив. От много тайнствен взрив. Телата с водолазните костюми били намерени в морето, на два н половина метра дълбочина. Нямало свидетели на взрива и никой не можел да каже защо злополуката е станала на три километра от брега, на място, където обикновено не ходят водолази. Във вестника пишеше, че имало много въпроси без отговор.

Бодън Таун бе селце на двадесет минути път от Джорджтаун. Клубът за леководолазен спорт се падаше южно от него, край запустял плаж.

- Следваше ли ни някой? - попита Мич.

Шофьорът поклати глава.

Добре се справи. Ето ти четиридесет долара. -

Мич погледна часовника си. - Наближава един. Мо

жеш ли да бъдеш тук точно в два и половина?

Разбира се, мон.

Пътят свършваше в края на плажа, където имаше покрит с бели камъни паркинг с десетина високи палми. В предната част на клуба се виждаше голяма двуетажна къща с ламаринен покрив и външна стълба, която водеше до средата на горния етаж. Наричаха я Голямата къща. Бе боядисана в светлосиньо, имаше хубави бели первази и бе отчасти покрита от виеща се лозннца и пълзящи растения. Ръчно изработената дърворезба бе боядисана в розово. Масивните дървени капаци бяха маслиненозелени. Тук бяха канцеларията и столът на клуба. Палмовите дървета вдясно се разреждаха и водеха към пътека, която заобикаляше Голямата къща и се спускаше към широка бяла скала. От двете страни на пътеката имаше десетина колиби с тръстикови покриви, където отсядаха летовниците, любители на подводния спорт. Множество постлани с дъски пътеки водеха от колибите до центъра на клуба, където край морето имаше открит бар.

Мич се отправи към бара, откъдето се носеха познатите карибски ритми и смях. Приличаше на Ръм-

146

147

хеде”, но нямаше толкова посетители. След няколко минути барманът Хенри му донесе бира Ред Страйп”.

- Къде е Бари Ейбанкс? - попита Мич.

Хенри кимна към океана и се върна на бара. На около километър се виждаше лодка, която пореше бавно тихата вода и се насочваше към брега. Мич изяде един сандвич със сирене и погледа хората, които играеха домино.

Лодката спря при дървения мостик между бара и някаква по-голяма колиба; над един от прозорците й бе изписано с цветна боя Магазин за леководолазни принадлежности”. Водолазите скочиха от лодката, понесли торбите с екипировката, и се отправиха към бара. До лодката бе застанал нисък слаб мъж, който на висок глас даваше нареждания на няколко хамали, разтоварващи върху мостика празните бутилки за сгъстен въздух. Беше с бял бейзболен каскет, инак бе почти гол, ако не се броеше изрязаният черен бански. По кафявата му, загоряла кожа личеше, че през последните петдесет години не е носил често дрехи. Мъжът надникна в магазина, подвикна на инструкторите леководолази и на хамалите, после се насочи към бара. Не обърна внимание на посетителите, отиде право при хладилника, извади бира Хайнекен”, отвори я и отпи голяма глътка.

Барманът каза нещо на Ейбанкс и кимна към Мич. Той си отвори още една бира и тръгна към масата му. Не се усмихна.

Мен ли търсите? - рече почти насмешливо.

Вие ли сте господин Ейбанкс?

Да. Какво искате?

Да поговорим.

Собственикът отпи жадно от бирата и се загледа в океана.

- Много съм зает. След четиридесет минути ще

излизам с друга лодка.

- Казвам” се Мич Макдпър. Адвокат съм от Мем-

фис.

Ейбанкс го изгледа с малките си кафяви очи. Мич бе привлякъл вниманието му.

- Е, и?

- Двамата мъже, коиго загинаха със сина ви, ми

бяха приятели. Ше ви отнема само няколко минути.

г

Ейбанкс седна на една табуретка и се опря. на лакти.

Темата не ми е много приятна.

Знам. Извинявайте.

- Полицията ми нареди да не говоря за това с

никого.

- Няма да ви издам. Повярвайте.

Ейбанкс се намръщи и погледна блестящата синя вода. Лицето п ръцете му носеха белезите на морския живот, на живот, прекаран на два метра под повърхността на водата, където Ейбанкс насочваше новаците през кораловите рифове и останките от разбити кораби.

- Какво ви интересува? попита тихо той.

Може ли да поговорим на друго място?

Да. Хайде да се поразходим.

Той изкрещя нещо на Хенри и пътьом каза няколко думи на леководолазите, насядали около една маса. Излязоха на плажа.

Нека поговорим за злополуката - подхвана

Мич.

Слушам ви. Но не съм длъжен да ви отговарям.

Какво е причинило взрива?

Не знам. Може би компресорът. Или горивото.

Не сме сигурни. Лодката бе силно повредена, пламъ

ците заличиха следите.

Ваша ли беше?

Да. От малките. Деветметрова. Приятелите ви я

бяха наели за сутринта.

Къде бяха намерени телата?

На дъл-бочина два и половина метра. Нямаше

нищо подозрително около труповете, освен че по тях

нямаше следи от изгаряния и други наранявания, кои

то да показват, че са пострадали от взрива. Всъщност

е много съмнително.

При аутопсиите е било установено, че тримата

Са се удавили.

Да. Но приятелите ви бяха с водолазните ко

стюми. Един от хората ми провери костюмите, всичко

бе наред. А двамата бяха добри водолази.

Ами синът ви?

Той не бе с костюм. Но бе ненадминат плувец,

плуваше като риба.

148

149

- Къде стана експлозията?

- Смятаха да се гмуркат около няколко рифа при

нос Роджърс Рек. Познавате лн острова?

- Не.

- Рифовете са зад Източния залив при Североиз

точния нос. Приятелите ви не се бяха гмуркали там я-

синът ми предложи да опитат. Познавахме колегите

ви добре. Бяха опитни и се отнасяха сериозно към то

зи спорт. Винаги наемаха сами лодка п плащаха от

щедро по-щедро. Държаха с тях да ходи Филип. Не

знаем дали са се гмуркали при носа. Лодката бе на

мерена в пламъци на три километра от брега, днлеч

от местата за гмуркаие.

Възможно ли е да е била отнесен з от течението?

Не. Ако е имало повреда в мотора, Филип щеше

да се свърже с нас по радиостанцията. Имаме съвре

менна апаратура и инструкторите непрекъснато под

държат връзка с леководолазния магазин. Изключено

е взривът да е станал при носа. Никой не го е вндлл

и чул, а там винаги има хора. Освен това, ако лодка

та е била повредена, как се е отдалечила на три кило

метра от брега? И най-важното, телата не бяха в нея,

не бива да го забравяме. Да предположим, че наисти

на е била отнесена навътре, защо тогаза телата бяха

на дълбочина два и половина метра? Откриха ги на

двадесет метра от лодката.

Кой?

Моите хора. Чухме новината по радиото и из

пратих неколцина души. Знаехме, че лодката е наша,

и започнахме да търсим под водата.

- Наясно съм, трудно ви е да говорите за това.

Ейбанкс допи бирата и хвърли празната бутилка в

дървен кош за отпадъци.

Да, трудно е. Но времето притънява болката.

Вие защо се интересувате толкова?

Семействата на приятелите ми задават доста

въпроси.

Горките, миналата година се запознах с же.нпге

им. Прекараха една седмица при нас. Добри хора.

Възможно е да са изследвали но район, ногата

се е случило.

150

- Възможно е. Но е малко вероятно. Лодките съ

общават, когато се местят от едно мясго за гмуркаме

на друго. Това е установена практика. Правят го всички без изключение. Уволних един инструктор,-загдето не съобщи кога е напуснал едно място и се е отпра-зил към друго. Моят син бе най-добрият инструктор на острова. Израсна в морето. Никога не би пропуснал да съобщи къде отива. Толкова е просто. Според г.оли-цаите се е случило именно това, нали трябва да намерят някакво обяснение. А нямат друго.

А как обясняват състоянието на труповете?

Не могат да го обяснят. За тях това е поредна

та злополука с водолази.

А злополука лн е?

Едва ли.

Сандалите вече бяха направили мазоли по краката на Мич и той ги събу. Обърнаха се и тръгнаха обратно.

- Щом не е злополука, какво е?

Ейбанкс вървеше и гледаше как ок-еанъг се е разпрострял към плажа. За първи път се усмихна.

Какви са другите възможности?

В Мемфис се носи слух, че вероятно има някак

ва връзка с наркотиците.

Я кажете!

Говори се, че синът ви е бял забъркан в нарко-

трафика и този ден явно е използувал яодката, за да

се срещне в морето с някой доставчик, че двамата -са

се скарали, а моите приятели са се намесили.

Ейбанкс се усмихна пак и поклати глава.

Филип ли? А, .не. Доколкото знам, никога не е

посягал към наркотиците и съм сигурен, че не е тър

гувал с тях.-Той не ое интересуваше от пари. Само от

жени и от леководолазен спорт.

Няма ли такава възможност?

Не, няма. Никога не съм чувал такъв слух, а в

Мемфис едва ли знаят повече. Островът ни е малък и

ако се говореше нещо подобно, досега щях да съм раз

орал. Това е опашата лъжа.

Разговорът бе приключил и те спряха лри 5ар1.

Искам да ви помоля нето - каза Ейбанкс. -

Не споменавайте нищо на семействата им. Не мога да

докажа истината, затова е по-добре никой да не я.

знае. Особено семействата.

Няма да кажа на никого. И аз щ-; зи помоля да

1-51

не отваряте дума за нашия разговор. Някой може да ме е проследил и да ви разпита за посещението ми. .Просто кажете, че сме говорили за подводен спорт.

Както искате.

Ние с жена мм ще дойдем другата пролет да

.прекараме .тук отпуската си. Непременно ще ви се оба

дя…

14

ЕПИСКОПАЛНОТО УЧИЛИЩЕ Сейнг Андрю” се намираше зад едноименната черква, сред залесена, идеално поддържана площ от двадесет декара в сърцето на Мемфис. Бяло-жълтите тухли, от които бе изградено училището, се показваха само тук-таме, където бръшлянът, кой знае защо, бе тръгнал в друга посока. Покрай тротоарите и малкото игрище имаше симетрични плетове от старателно подкастрен чемшир. Сградата бе едноетажна, въз формата на буквата Г” и бе скътана в сянката на десетина стари дъба. Сейнт Андрю” минаваше за най-престижното и най-скъпото частно начално училище в Мемфис. Заможните родители записваха децата си още след раждането им в списъците на кандидатите.

Мич спря беемвето на паркинга между черквата и училището. Тъмночервеното пежо на Аби беше три места по-нататък. Самолетът бе кацнал преди един час и Мич се бе отбил вкъщи, за да се преоблече в официален костюм. Смяташе да се види с жена си, после да се върне в кабинета и да поработи няколко часа - срещу сто и петдесет долара на час.

Искаше да изненада Аби тук, в училището. Дз я смае. Нещо като самозащита. Щеше само да й кчже здравей”. Бе му липсвала. Изгаряше от нетърпение да я види, затова спря пред сградата. Щеше да стои малко, колкото да докосне, да усети жена си, да й каже нещо след случката на плажа. Дали тя щеше да разбере само като го погледне? Може би щеше да го шро-чете в очите му. Щеше ли да забележи лекото напрежение в гласа му? Не, ако той я изненадаше. Не, ако се почувствуваше поласкана от посещението му.

152

Стиснал кормилото, Мич гледаше нейната кола. Какъв идиот беше! Какъв глупак! Защо не избяга Трябваше да хвърли полата на момичето върху пясъка и да избяга като попарен. Но той, разбира се, не го направи. Каза си, че никой няма да узнае. Затова сега трябваше да махне с ръка и да си втълпи, че всички го правят.

Бе обмислил всичко в самолета. Първо щеше да изчака до късно през нощта .и да каже на Аби исгпша-та. Нямаше да я лъже, нямаше желание да живее Б лъжа. Щеше да си признае и да й обясни какво точно се е случило. Тя сигурно щеше да го разбере. Боже мой, почти всеки мъж, не, всеки мъж би го направил въпреки риска. Следващата му стъпка щеше да -зависи от реакцията й. Ако Аби запазеше спокойствие и покажеше поне малко съчувствие, Мич щеше да се извини и да й обещае, че няма да се повтаря. Ако жена му си изпуснеше, нервите, той щеше да й поиска прошка и да се закълне в.Библията, че е направил грешка, която няма да повтори. Щеше да й каже, че я обича, че я боготвори, и да я помоли за още един шанс. А ако тя започнеше да събира багажа си, Мич навярно щеше да си даде сметка, че не е бивало да й признава.

Отричай! Отричай! Отричай! Преподавателят по наказателно право в Харвард, човек с радикални възгледи на име Московиц, прочул се като адвокат на терористи, убийци и хора, прелюбодействували с дена, имаше проста теория за защитата: отричай! Отричай! Отричай до дупка! Не признавай нито един факт или улика.

Мич си спомни за Московиц, докато кацаха в Маями, и разработи и втори вариант, според който трябваше да изненада Аби в училището и по-късно д л я заведе в любимия й ресторант. И да не споменава ти що, освен че се е скъсал от работа на Каймановитс острови. Отвори вратата на колата, представи си красивото; усмихнато доверчиво лице на Аби и му призля. Стомахът пак го присви. Мич тръгна бавно срещу есенния вятър към входа.

Коридорът бе безлюден и тих. Вдясно бе кабинетът “а директора. Мич почака да го забележат, но не се появи никой. Продължи бавно нататък, докато пред третата класна стая не чу напевния глас на кепа си.

153

Тя говореше за таблицата за умножение тъкмо когато Мич подаде глава през вратата и се усмихва. Аби застина, сетне се израдва. Извини се и каза на децата да стоят по местата си и да прочетат следващата страница. После затвори вратата.

- Какво правиш тук? - попита тя, ,м Мнч я грабна

и я притисна до стената.

Аби огледа нервно по коридора. . - Липсваше ми! - каза той убедено.

Притисна я силно до себе си. Целуна я по врата ц усети сладостта на парфюма й. И изведнъж са спомни отново за момичето. Ах, ти, жалка отрспко, защо не

избяга?

- Кога се върна? - попита Аби, като оправи коса

та си и пак огледа коридора.

Преди около час. Изглеждаш чудесно.

Очите й се навлажниха. Хубавите й честни очи.

Как мина командировката?

Добре. Липсваше ми. Умирам от скука, когато

не си до мен.

Аби се усмихна още по-лъчезарно и извърьл глава.

- И ти ми липсваше.

Хванаха се за ръце и тръгнаха към изхода.

Определям, ти среща за довечера - каза Мач.

Няма ли да работиш?

— Не, няма да работя. Ще ида с жена еа в любимия й ресторант. Ще ядем, ще пием скъпи вина и ще стоим до късно, после ще се приберем вкъщи и ще се

съблечем голи.

- Наистина съм ти липсвала. - А б-ч отново го це

луна по устните и огледа коридора. - Я си отивай,

докато някой не ни е видял!

Стигнаха изхода, без да се натъкна г на никого.

Мич вдъхна дълбоко от хладния въздух и бързо отиде при колата. Бе успял. Погледна Аби а очите, прегърна я и я целуна както винаги. Тя не подозизаше нищо. Беше поласкана и дори трогната.

Девашър крачеше припряно зад бюрото н смучеше пурата. Седна на изтъркания въртящ се стол и се опита да се съсредоточи върху един доклад, после скочи на крака и пак заснова напред-назад. Погледна часовника си. Обади се на своята секретарка. После на сек-

154

ретарката -на Оливър Ламбърт. Продължи да крачи.

Най-после, седемнадесет минути след определеното време, Оли мина през охраната и влезе в кабинета па Девашър.

Той се изправи зад бюрото и го изгледа.

Закъсня.

Затънал съм в работа - отговори Оля и сечна

па един износен кожен стол. - Какво толкова има?

Лицето на Девашър моментално се изкриви в хитра, зла усмивка. Той издърпа театрално едно чекмедже на бюрото и гордо метна върху писалището гслям жълт плик, който се плъзна до Оли.

- Рядко сме пипали толкова добре.

Ламбърт отвори плика и се облещи срещу големи-гс черао-бели снимки. Разгледа ги една ло гп,на, като ги държеше почти до носа си и се мъчеше да запомни всяка подробност. Девашър го наблюдаваше самодоволно.

Запъхтян, Ламбърт прегледа снимнте сше веднъж.

Направо невероятно.

Да. И ние сме на това мнение.

Кое е момичето? — попита Оли, зее така обле-

шен.

Местна проститутка. Изглежда хубавка, нали?

Ме сме я използували досега, но сто па сто ще при-

бегнем до услугите й и в бъдеще.

Искам да я видя, и то бързо.

Няма проблеми. Така си и знаех.

- Невероятно. Как е успяла?

Отначало изглеждало трудно. Казал на първото

момиче да се разкара. Ейвъри се забавлявал с едната, но онова приятелче отпратило приятелката й. Изпуснал, заведението и отишъл на барчето на плажа. Там се появило момичето. Тя е професионалиетка.

Твоите хора къде са били?

Къде ли не! Тези снимки са направени иззад ед

на палма на около три метра. Доста дзбри са, нали?

- Чудесни. Плати повечко на фотографа. Колко са се търкаляли на пясъка?

Доста дълго. Добре си пасвали.

Наистина си е направил кефа.

155

- Извадихме късмет. Плажът бил безлюден, феме

само за тая работа.

Ламбърт вдигна една снимка към тавана, точно пред очите си.

Поръча ли копия и за мен? - попита той иззад

фотографията. -

Разбира се, Оли. Знам колко ги обичаш тези не

ща.

Мислех, че Макдиър ще се окаже костелив орех.

Такъв си е, но нищо човешко не му е чуждо. И

не е глупав. Не сме сигурни, но по обед на другия ден

май е усетил, че го следим. Бил напрегнат, тръгнал да

обикаля търговската част. После изчезнал яко дим.

Закъснял с цял час за срещата си с Ейвъри в банката.

Къде е ходил?

Не знаем. Следяхме го просто от любопитство.

По дяволите, може да е седял в някоя кръчма в цен

търа на града. Но просто е изчезнал.

Не го изпускайте от погледа си. Той ме тревожи.

.. Девашър размаха друг жълт плик.

Стига си се тревожил, Оли. Сега е в ръцете ни.

Щом научи за тези снимки, поискаме ли, и човек ще

убие.

А Тарънс?

Няма и помен от него. Макдиър -гг го е спомена

вал пред никого, поне пред хората, които подслушва

ме. Понякога ни е трудно да следим Тарънс. но май

не се е вестявал отново.

Внимавай в играчката!

- Не бери грижа за мен, Оли. Ти с .ч адвокатът, паралията, баровецът, ти получаваш снимките. Ти ръководиш фирмата. Аз пък ръководя наблюдението.

Какво е положението в семейството на “Лак-

диър?

Не е много розово. Жена му се намуси. че отива

в командировка.

Какво правеше, докато него го нямаше?

- Не е от тези, дето ще си стоят у дома. Две рече-

-ри ходиха с женага на Куин в онези, гежкарскнте ре

сторанти. После на кино. Една вечер излезе, съг своя

приятелка учителка. Ходи по пазар. Обаждаше се до

ста често и на майка си. Очевидно нашият чозек не

мели с тъста и тъщата, а жена му си е наумила да из-

глади отношенията. Тя е много близка с майка си н наистина й е криво, че не са задружно щастливо семейство. Иска да идат при техните в Кгнтьки за Коледа, а се бои, че той няма да се съгласи. Има доста голямо напрежение. Доста подводни течения. Аби се оплаква на майка си, че мъжът й работи като побеснял, а майката отвръща, че го вършел, за дз им иа-триел носовете. Не ми харесва това, Оли.

Продължавай да подслушваш. Помъчихме се да

го поукротим, но той е като машина.

Да, плащате му по сто и петдесет на час, значи

наистина искате да го поукротите. Защо не накарате

всичките си сътрудници да работят само по четириде

сет часа на седмица, за да прекарват повече реме със

семействата си? Можеш да понамалиш и твоята за

плата, да продадеш един-два ягуара или малко от

диамантите на жена си, можеш да продадеш и рези

денцията си и да си купиш по-малка къта до местния

клуб.

Я млъквай, Девашър!

Оливър Ламбърт излезе сърдит от кабинета. Девашър почервеня от гръмкия си смях, после, когато остана сам, заключи снимките в един шкаф.

- Мичъл Макдиър! - каза си той с широка ус

мивка. - Вече си ни в ръчичките.

ЕДИН, ПЕТЪК ПО ОБЕД, половин месец преди Коледа Аби се сбогува с учениците в Сейнт Ан-дрю” и си тръгна за ваканцията. В един часа спря колата на паркинг, където имаше много автомобили Волво” и Беемве”, Сааб” и Пежо”, и отиде бързо под студения дъжд в препълнения ресторант, където младите богаташи се събираха сред пищната растителност, за да ядат киш, супа от черен фасул и други специалитети. От една година това бе любимото заведение на Кей Куин и днес щяха да обядват тук за втори път този месец. Кей, както обикновено, бе закъсняла.

Приятелството им бе още в начален стадий. Пред-

156

157

пазлива по п-рирода, Аби не бързаше да се сближава с кег.ознати. През тр.ите години в Харвард не бе имч-ла приятелки и се бе научила да е самостоятелна. За ьлестте месеца, откакто бяха в Мемфис, се бе запознала з черквата с няколко жени, които биха могли да й станат близки, и с една в училището, но предпочиташе да нг бърза с приятелствата.

В началото Кей Куми бе много инициативна. Нлча-са се впусна да я развежда из града и по магазините, дори яСъветваше как да обзаведе ъщата. Но Аб,и се държеше предпазливо, научаваше тю нещо пр.ч всяко гостуване и не изпускаше от очи новата си приятелка. Често гостуваха с Мич у семейството на Ку-ин. Бяха се срещали и на вечери, организирани от фирмата, когато наоколо имаше много хора. Бяха се радвали пл компанията си по време .на четири дъл-ги обедд з най-модните ресторанти, където се събираха младите и красиви мемфисчани с престижни кредитни чарти Голд ма-стър” в джоба. Кей се прехласваше по колите, хубавите къщи и дрехите, но се правеше, че ге не я интересуват. Искаше да й бъде приятелка, близка приятелка, да си споделят тайните. Аби я държеше па т;”ост-яние и я допускаше бавно до сее си.

Един джукбокс, модел 1950 година, бе поставен под масата на Аби на първата площадка до барч, където мнозина посетители отпиваха прави от питиетата си, докато чакаха да се освободят маси. Слез, десет минути Кей изплува от навалицата около входа л погледна нагоре към третото ниво на ресторанта. Аби се усмихна и й помаха.

Прегърнаха се и се целунаха лекичко по двете бузи, та да не се изцапат с червило.

Извинявай, че закъснях — рече Кей.

Няма нищо. Свикнала съм.

Заведението е претъпкано - отбеляза К.еа .1 се

огледа учудена, макар че винаги бе така. - Значм

свърши?

Да. Преди един час. Във ваканция съм до шеста

януари.

“Одобриха тоалетите си и отбелязаха колко са стройни, млади и изобщо хубави.

Тутакси заговориха за коледните почулкм, за ма^а-зини. разпродажби, деца, докато не им донесоха внно-

то. Аби си по-ръча пържени скариди, а Кей предпочете киш с цветно зеле, който й донесоха от бара, заобиколен от папрат.

Какви са плановете ти за Коледа? - понита тя.

Още никакви. Ще ми се да идем з Кентъкп ч да

видя нашите, но Мич едва ли ще се съгласи. Намекнах

му два пъти, ала той не обърна внимание.

— Още ли не мели с родителите ги?

Нищо не се е променило. Всъщност не говорим

за тоза. Не знам как да подходя.

Сигурно много внимателно.

- Да, и с много търпение. Родителите мя не бяха

нрави, но все пак имам нужда от тях. Боли ме, че

единственият мъж, когото съм обичала, не може ди

ги понася. Всеки ден се моля да стане някакво малко

чудо.

Май ти трябва голямо чудо. Толкова много ла

работи Мич, както разправя Ламар?

Не мога да сн представя някой да работи пог.е-

че. По осемнадесет часа от понеделник до петък, по

осем часа в събота н тъй като неделята е за почив

ка - само по пет-шест часа. Отделя м,л малко воеме

м неделя.

Звучиш ми отчаяна, права ли съм?

Много отчаяна. Кей. Проявявах търпение, но

сгава все по-лошо. Започвам дз се чувствувам като

вдовица. Омръзна ми да спя на дивана н дз го чакам

да се върне.

- Изляза, че му трябваш, колкото да му осигуриш

храна и секс.

- Де да беше така! Прибира се капнал, за да мис

ли за секс. За него той вече не е толкова важен. А бе

ше ненаситен. Докато следваше, се изтощавахме поч

ти де смърт. А сега го правим веднъж яа седмица, ако

имам късмет. Прибира се, яде, ако има сили, и си ля

га. Ако пък извадя голям късмет, ше поговори с мен

няколко минути, преди да заспи, Закопняла съм за

истински разговор, Кей. Прекарвам по седем часа на

ден с осемгодишна деца н мечтая за думи, които не

са от аве-три срички. Мъча се да му го обясня, но той

вече хъркй. Ти имала ли си такъв период с Ламар?

- Донякъде. Първата година работеше по седем

десет часа седмично. Май всички го прзвяг. То г нещо

158

159

като посвещаваме в братството. Като ритуал, в който трябаа да докажеш своята мъжественост. Но след една година повечето се уморяват и започват да работят по шестдесет, шестдесет и пет часа. Продължават д? работят усилено, но не в стил камикадзе, както новоназначените.

Ламар работи ли в събота?

Обикновено да, по няколко часа. Ала никога в

недели. Аз му тропнах с крак. Разбира се, когато

трябва да се спази някакъв важен срок или по време

то-, когато се събират данъците, всички работят дено

нощно. Ио Мич като че ли ги озадачава.

Изобщо не намалява темпото. Просто е каго

омагьосан. Понякога се прибира чак на разсъмване.

Само взема набързо един душ и се връща във фирма

та.

Ламар сподели, че вече е станал пословичен.

Аби отпи от виното и погледна бара.

Чудесно. Омъжена съм за една легенда.

Мислила ли си за деца?

За тях е нужен секс, нали?

Хайде, Аби, не може да е чак толкова лошо.

- Не съм готова за деца. Няма да се справя сама. Обичам съпруга си, но на този етап от живота си то-ку-впж ми съобщи, че има страшно важно заседание, и ме остави сама с родилни болки н изтекла вода. Не мисли за нищо друго освен за тази проклета адвокатска кантора.

Кей се пресегна през масата и нежно хзана ръката н У Аби.

- Всичко ще се оправи - каза тя с широка усмив

ка и умен поглед. - Първата година е най-трудна.

После пешата ще се оправят, наистина.

Аби се усмихна.

- Извинявай.

Келнерът им донесе храната, поръчаха си още вино. Скаридите бяха в сос от масло с чесън и миришеха вкусно. Студеният киш беше върху няколко листа от маруля и тънко резенче домат.

Кей бодна парченце цветно зеле и задъвка.

Нали знаеш, Аби, във фирмата много държат

служителите да имат деца.

Не ме интересува. Сега тая фирмя не ми дзпа-

да, Състезавам се с нея и постоянно губя. Пет пари не давам на какво държат. То оставаше тда ми планират семейството. Не проумявам защо си пъхат носа в неща, които изобщо не им влизат в работата. Фирмата е забулена в тайнственост, Кей. Не мо.ч да я разбера, но от тези хора ме побиват тръпки.

Искат при тях да работят щастливи адвокати

със здрави семейства.

А аз искам да си върна съпруга. Те ми го отне

мат, значи семейството ни не е здраво. Ако го оставят

а мира, сигурно ще заживеем като другите х г.а и ще

имаме къща, пълна с деца. Но не и сега.

Донесоха им виното, а скаридите на Аби изстиваха. Тя ги ядеше бавно и отпиваше от виното. Кс-й потърси по-неутрална тема.

Ламар мм каза, че миналия месец Мпч ходил

на Каймановите острови.

Да. Бяха там с Ейвъри три дни. Само по работи,

поне така ми казва. Ти ходила ли си там?

Ходя всяка година. Красиво място с разкошни

плажове и топло мо;ре. Там сме всяка година през юни,

когато свърши училището. Фирмата притежава две ог

ромни вили на самия плаж.

Мич иска да идем през март, арез пролетната

ваканция.

Непременно иди. Преди да се родят децата са

мо лежахме на плажа, пиехме ром и се любехме. Това

е една от причините фирмата да притежава вилите,

ако имате късмет, ще пътувате и със самолета й Скъ

сват се от работа, но знаят, че е необходима н , зчив-

ка.

Не ми споменавай за фирмата, Кей. Хич не ис

кам да знам какво обичат или не обичат, какво пранят

или не правят, какво насърчават и какво не.

- Нещата те се оправят, Аби. Наистина. Разбери, че твоят мъж и моят мъж са много добри адвокати, но нямаше да печелят толкова на друго място. А ние с теб щяхме да караме нови буици вместо нови пожа или мерцедеси.

Аби сряза една скарида на две и я потопи в маслото с чесън. Набоде едното парче с вилицата, после отмести чинията. Чашата й за вино бе празна.

- Знам, Кей, знам. Но в живота има много по-

160

и. ФИРМАТА

161

важни неща от голямата къща и пежотз. Тук сякаш никой не го забелязва. Кълна ти се, бяхме по-здастли-вп в двустайното студентско апартамента в Кеймбридж.

Тук сте само от няколко месеца. С времето Ми ч

ще започне да работи по-малко и животът ви ще се

нормализира. Няма да мине много, и невръстните ви

дечица ще заприпкат из задния двор. И докато се усе

тиш, Мнч ще стане съдружник. Повяраай, Аби, всич

ко ще се оправи. Преживяваш период, през който всич-

ки сме минали н сме издържали.

Благодаря ти, Кей. Дано наистинч да си прлза.

Паркът беше малък, шест-седем декара, върху склон над реката. Подредените в редица оръдия и двете бронзови статуи напомняха за храбрите бойци на Конфедерацията, сражавали се, за да спасят реката н града. Под паметника на генерал на кон се бе сгушил някакъв пияница. Кашонът и опърпаното одеяло едва ли го предпазваха от пронизващия студ и острата су-грашица. На двадесетина метра по крайбрежния булевард пъплеха коли. Беше тъмно.

Мич отиде при оръдията и се загледа в реката м мостовете към Арканзас. Закопча ципа на дъждобрана и вдигна яката си. Погледна часовника си. Зачака.

Бендини Билдинг се виждаше смътно. Мич бе паркирал колата в гараж в центъра на града и се бе върнал на реката с такси. Бе сигурен, че не са го проследили. Продължи да чака.

От ледения вятър, който духаше откъм реката, лицето му се зачерви и той се сети за зимите в Кентъки, след като бе останал без родители. Студени, жестоки зими. Зими на самота и отчаяние. Ходеше с чужди палта, дадени му от някой братовчед или приятел, които не го топлеха достатъчно. Дрехи на старо. Мнч отпъди тези мисли.

Суграшицата падаше върху косата му и отскачаше по настилката наоколо. Мич погледна отново часовника си.

Чуха се стъпки и към оръдията забърза някакъв човек. Спря, после бавно се приближи.

- Мич?

Беше Еди Ломакс в дънки и дълго палто от заеш-

ка кожа. С гъстите си мустаци и бялата каубойска шапка сякаш бе слязъл от реклама за цигари. Човекът, който пуши марлборо.

- Да, аз съм.

Ломакс се приближи от другата страна на оръдието. Стояха като часови от Конфедерапшната армия, които наблюдават реката.

Следеше ли те някой? - попита Мач.

Не. А теб?

- Не.

Мич гледаше автомобилното движение по крайбрежния булевард. Ломакс мушна ръце в дълбоките си джобове.

- Чувал ли си напоследък Рей? - попита той.

- Не. - Отговорът бе рязък, сякаш Мпч искаше

да каже: Не съм дошъл тук в тая суграшица, за да са

бъбрим глупости.” - Какво откри? - .гшита тон, без

да го гледа.

Ломакс запали цигара и сега наисгича бе като човека от рекламата на марлборо.

Добрах се до малко информация за тримата ад

вокати. Алис Наус е загинала през 1977 година при

автомобилна катастрофа. Според проокола в поли

цията е била блъсната от пиян шофьор, странното

обаче е, че шофьорът не е бил открит. Катастрофата

е станала около полунощ в сряда. Наус работила до

късно във фирмата, после си тръгнала с колата. Жи

веела в източните квартали, в Сикамор Вю, и на око

ло два километра от къщи била блъснат? челно от

тежкотоварен камион. На Ню Лъндън Роуд. Карала

хубав малък фиат, който се разбил на парчета. Не е

имало свидетели. Когато дошла полицията, камионът

бил празен, нямало и следа от шофьора. По регистра

ционните номера открили, че преди три дни е бил от

краднат от Сейнт Луис. Нямало отпечатъци от пръ

сти, нищо друго.

Търсили ли са отпечатъци?

Да. Познавам следователя, натозареп със слу

чая. Имали подозрения, но не открили никакви улики.

В кабината намерили счупена бутилка ст уиски, зато

ва решили, че катастрофата е била причинена от пи

ян шофьор, и приключили преписката.

Аутопсия правили ли са?

16?

163

Не. Било е ясно от какво е починала.

Звучи подозрително.

Дори много. И трите случая са подозрителни.

Робърт Лам е бил на лов за елени в Арканзас. С не

колцина негови приятели направили бивак в окръг

Айзард. Ходели там два-три пъти в годината по време

на ловния сезоН. След като прекарали една сутрин в

гората, всички освен Лам се върнали з хижата. Тър

сили го половин месец и го намерили з някаква кли

сура, почти затрупан с листа. Бил прострелян с сд.ш

куршум в главата, това е почти всичко, което се знае.

Изключили са възможността за самоубийство, но лоо-

сто нямало никакви улики, за да се започне разслед

ване.

Значи е бил убит?

Очевидно. При аутопсията било установено, че

куршумът е влязъл отзад в основата на мозъка и е из

лязъл отпред, отнасяйки почти цялото му лице. При

това положение е изключено да е самоубийство.

Ами ако е нещастен случай?

Възможно е. Може да го е улучил куршум, из

стрелян по сърна, но е малко вероятно. Намерили са

го доста далеч от бивака, в местност, рядко посеща

вана от ловци. Приятелите му казали, че нито са чу

ли, нито са видели други ловци сутринта, когато е из

чезнал. Говорих с шерифа, вече бивш. Той е убеден, че

става дума за убийство. Според него имало доказател

ства, че тялото е било затрупано нароччо.

Това ли е всичко?

Да, за Лам.

А Микъл?

Доста тъжна история. Самоубил :е е през 3984

година на тридесет и четири годишна възраст. Прост

релял се в дясното слепоочие с пистолет Смит и уе-

сън” 357. Оставил дълго писмо, в което пишел иа Оив-

шата си жена, че се надява да му прости, и други та

кива глупости. Сбогувал се с децата и майка си.

Наистина трогателно.

С неговия почерк ли е написано писмото?

- Не. Написано е на машина и в това няма нишо

странно, понеже Микъл пишел често на електродната

машина в кабинета си. На нея е написано писмото.

Имал ужасен почерк.

т

И какво тогава ти се струва подозрителното?

Пистолетът. Никога през живота си не е купу

вал пистолет. Никой не знае откъде се е взел, бил е

без регистрация, без сериен номер, Микъл уж бил ка

зал на един свой приятел от фирмата, че си е купил

пистолет за самозащита. Очевидно е имал лични проб

леми.

Ти какво мислиш?

Ломакс хвърли фаса върху мократа а.асгплкг. Сложи длани около устата си и започна да ги духа.

Направо не знам. Не мога да повярвам, че ад

вокат, специалист по данъчно право, който \ч разбира

нищо от оръжие, ще си купи пистолет без регистрация

или сериен номер. Ако такъв човек е решил да се сдо

бие с пистолет, ще иде в магазин за оръжие, ще по

пълни нужните документи и ще си купч хубав лъскав

нов пистолет. Намереният пистолет бил поне. десетго

дишен и е бил пипай от професионалисти.

Полицията правила ли е разследване?

Всъщност не. Започнали разследване, но го пре

кратили.

Писмото било ли е подписано?

Да, но не знам кой е потвърдил, че подписът е

на Микъл. Бил разведен от една година, бившата му

жена се върнала в Балтимор.

Мич закопча горното копче на дъждобрана и и тръска от яката си суграшицата. Тя се бе засилила и бе покрила настилката. Под цевта на оръдието вече се образуваха тънички ледени висулки. Движението по крайбрежния булевард намаля, колите се хлъзгаха и се въртяха.

Та какво ще кажеш за малката ни фирма? - по

пита Мич, загледан към реката в далечината.

Опасничка си е. За петнадесет години са загуби

ли петима адвокати. Едва ли е много сигурно да рабо

тиш в нея.

Петима ли?

С Ходж и Козински. От един източник научих,

че и около тях имало въпроси, останали без .отговори.

Не съм те наел да разследваш случая с тях.

И не ти искам да ми плащаш. П;осто ми беше

интересно.

Колко ти дължа?

164

155

Шестстотин и двадесет долара.

Ще ти платя в брой. И без разписки.

Както кажеш. Предпочитам в брой.

Мнч извърна поглед от реката и се загледа във високите здания иа три пресечки от парка. Беше му студено, но не бързаше да си тръгва. Ломакс го наблюдаваше с крайчеца на окото.

Май си загазил, моето момче.

Така ли мислиш?

Аз не бих се хванал в такава фирма. Е, не знам

всичко, което знаеш ти, и допускам, че премълчаваш

доста. Но ето че стоим тук в суграшицата, защото че

искаме да ни видят. Не можем да говорим по телефо

на. Не можем да се срещаме в твоя кабинет. Сега ве

че отказвам да се виждаме и в моята канцелария.

Смяташ, че си под непрекъснато наблюдение. Казваш

ми да внимавам и се оглеждаш да не би да следят и

мен. Петима адвокати от фирмата ви са умрели при

подозрителни обстоятелства, а ти се държиш така, ся

каш можеш да бъдещ следващият. Да, май наистина

си загазил. Й то сериозно.

А Тарънс?

Един от най-добрите им агенти, преместили са го

тук преди около две години.

Откъде?

От Ню Порк.

Пияницата се търкулна изпод бронзовия кон и падна на настилката. Изръмжа, изправи се бавно на крака, взе кашона и одеялото и пое към центъра на града. Ломакс се разкърши и го загледа тревожно.

Някакъв скитник - каза”Мич.

И двамата се поуспокоиха.

От кого се крием? - попита Ломчк-с.

Де да знаех!

Ломакс се вгледа изпитателно в лиц?то му.

- Мисля, че знаеш.

Мич не отговори.

- Слушай, не ми плащаш, за да се забъркам в та

зи история. Наясно съм. Но инстинктът ми подсказва,

че си в опасност и се нуждаеш от приятел, на когото

да се опреш. Мога да ти помогна, ако имаш нужда от

мен. Не знам кои са лошите, но съм убедил, че са мно

го опасни.

г

Благодаря - промълви Мич тихо, без да го по

глежда, сякаш бе време Ломакс да си тръгва и да го

остави още малко сам в суграшицата.

За Рей Макдиър съм готов да се хвърля в река

та, защо да не помогна п на братлето му.

Мич кимна леко, но не каза нищо. Ломакс пак запали цигара и отърси леда от ботушите си.

- Можеш да ми се обаждаш по всяко време. И се

пази. Взели са те на мушка и не си поплюват.

16

СТАРИТЕ ДВУЕТАЖНИ КЪЩИ на кръстовището на Мадисън и Купър в центъра на града бяха ремонтирани и превърнати в малки кафенета, хотели, магазини за подаръци и скъпи ресторанти. Р;!-йоиът бе известен като площад Овъртъч, тук кипеше нощният живот на Мемфнс. Театърът и книжарницата донякъде облагородяваха площада. В средата па Мадисън имаше тясна ивица, засадена с дървета. В края на седмицата тук се тълпяха студента и моряци от военноморската база, инак ресторантите, макар и посещавани, не бяха претъпкани и шумни. Полет”, приятно заведение с френска кухня, което се помещаваше във варосана сграда, бе прочуто с вината и десертите си, както и с приятния глас на певеца. След внезапното си забогатяване семейство Мякдиър се сдоби и с колекция от кредитни карти, които използуваше в най-добрите ресторанти на града. Предпочитаха Полет”.

Седнал в ъгъла на бара, Мич пиеш; кафе н наблюдаваше входа. Нарочно бе дошъл по рано. Преди три часа се обади на Аби и й определя среща тук в седем. Жена му го полита зашо, а той н отговори, че ще й обясни после. След командировката на Каймано-вите острови бе сигурен, че го следят, наблюдават и подслушват. През последния месец внимаваше какво говори по телефона, в колата не сваляше очи от огледалото за обратно виждане, подбирате думите дори вкъщи. Някой го наблюдаваше и подслушваше, бе убеден.

166

167

Аби се втурна от студа навън и затърси с поглед съпруга си в салона. Той я пресрещна пред бара н я целуна по бузата. Свали палтото й и двамата последваха салонния управител до маса на хвърлей от другите, на които вече седяха хора и се дочуваше разговорът им. Мич се огледа за друга маса, но свободни нямаше. Благодари на управителя и се настани срещу Аби.

По какъв случай сме тук? - попита тя подоз

рително.

Трябва ли да има случай, за да вечерям с же

на си?

Да. Седем часът в понеделник вечгр, а ти не си

в кабинета си. Наистина специален случай.

Един келнер се промуши между тяхнаtm и съседната маса и попита ще поръчат ли нещо за пиене. Помолиха го за две чаши бяло вино. Мич още веднъж огледа салона и през пет маси забеляза някакъв господин. Лицето му се стори познато. Когато го погледна отново, онзи се скри зад листа с менюто.

- Какво има, Мич?

Той сложи ръка върху нейната и се намръщи.

- Аби, трябва да поговорим.

Дланта й потрепна леко и тя престана да се усмихва.

- За какво? - ;

Той сниши глас.

— За нещо много сериозно. Аби въздъхна дълбоко и каза:

- Дали да не изчакаме виното? Сигурно ще имам

нужда.

Мич погледна отново към лицето зад менюто.

Не можем да говорим тук.

Тогава защо дойдохме?

Слушай, Аби, нали знаеш къде ся тоалетните?

По онзи коридор, вдясно.

Да, знам.

В дъното има заден изход. Води към пресечката

зад ресторанта. Ще те чакам отвън.

Тя не каза нищо. Смръщи вежди и присви очи. Понаведе надясно глава.

- Имай ми доверие, Аби. После ще ти обясня. Ще

те пресрещна отвън и ше намерим заведение. Тук не мога да говоря.

- Плашиш ме.

- Моля те - отсече Мич и стисна ръката й. - Всичко е наред. Ще ти донеса палтото.

Аби стана с чантата и излезе от салона. Мич погледна през рамо към човека, сторил му се познат. Б този миг той изведнъж се изправи и посрещна на масата си някаква възрастна дама. Не бе забелязал, че Аби е излязла.

На улицата зад Полет” Мич заметна жена си с палтото и посочи на изток. Заповтаря, че ще й обясни всичко. След тридесетина метра минаха между две високи огради и излязоха пред малко рестооантче с добра кухня и приятна музика. Мич погледна главния келнер, после двата малки салона и посочи маса в дъното.

- Тази маса.

Седна с гръб към стената и с лице към салона и входа. Заведението беше сумрачно. На масата горяха свещи. Двамата с Аби пак си поръчаха вино.

Тя го гледаше втренчено, наблюдаваше всяко негово движение и чакаше.

- Помниш ли едно момче на име Рик Ак.шн от Уест Кентъки”?

— Не - каза Аби, без да помръдва устни.

— Играеше бейзбол, живееше в общежитието. Май веднъж се запозна с него. Много свястно момче, учението му вървеше. Беше като че ли в отбора Боулинг 1 рийн”. Не бяхме приятели, но се знаехме

Жена му поклвти глава и продължи да чака.

- Завърши година преди нас -и отиде да следва

право в Уейк Форест. Сега работи във ФБР. И то тук,

в Мемфис. - Мич наблюдаваше дали думата ,.ФБР:

Ще й направи впечатление, но Аби не реагира. - И

днес, докато обядвах в ресторантчето па Обло на Мейн

Стрнйт, Рик сякаш изникна от земята и ми зика:

Здрасти.” Сякаш се бяхме срещнали случайно. По-

бъбрихме си малко и ето че на масата ни се .появи

друг агент, Тарънс. Откакто си взех изпита, Тарънс ме

търси за втори път. … . .

- За втори път ли …

- Да, от август насам… : —.

168

И те са … агенти на ФБР?

Да, имат значки и всичко останало. Тарънс е

обигран агент от Ню Йорк. Тук е от около две години.

Аклия е в Мемфис отскоро, от три месеца.

Какво искаха?

Донесоха виното и Мич огледа салона. Оркестърът върху малката естрада в дъното се готвеше да свиои. На бара се бяха събрали мнсжо хора, д.юре облечени и яв-но заможни, говореха неспирно. Келнерът посочи менюто, което още не бяха разтворили.

- По-късно - каза Мич грубо, после подаде: -

Аби, не знам какво искат. Потърсиха м.2 за пръв път

през август, веднага след като взех изпита и името ми

се появи във вестника.

Той отпи от виното и описа най-подробно, дума по дума, първата си среща с Тарънс в закусвалнята на Лански на авеню Юниън, предупрежденията му на кого да не вярва и къде да не говори, събранието с Лок, Ламбърт и другите съдружници. Из доми й тяхната версия, че ФБР проявявало интерес към фирмата, спомена, че е говорил за това с Ламар и г повярвал па всичко; което са му казали Лок и Ламбърт.

Аби поглъщаше всяка дума, но не питаше нищо.

И днес, както си гледам работагз и си ям на

деницата с лук, довтасва момчето, с кое го се позна

вам от колежа, и ми съобщава, че те във ФБР знаят

със сигурност: телефоните ми се подслушват, в къща

та ни има микрофони и някой във фирмата Бендинн,

Ламбърт и Лок” знае кога съм кихнал и съм ходил в

клозета. Помисли си, Аби, Рнк Аклин е преместен тук,

след като взех адвокатския изпит. Какво съвпадение,

а?

Но какво искат?

Не казват. Засега не можели. Настоявай- да съм-:

им вярвал и така нататък. Не знам, Аби, нямам пред

става какво целят. Но по някаква причина са избра

ли мен.

Каза ли на Ламар за новата среща?

Не. Не съм казвал на никого. Осзен на теб. И

нямам намерение да казвам.

Аби отпи от виното,

- И какво, телефоните ни се подслу.пват?

- Според ФБР. Но откъде знаят?

Те не са глупаци, Мич. Ако ФБР каже, че теле

фоните ми се подслушват, ще повярвам. А ти?

Вече се чудя на кого да вярвам. Лок и Ламбърт

говореха толкова смислено, когато ми обясняваха как

фирмата се бори със Службата за държавни приходи

н ФБР. Какво не бих дал да им повярвам, но нещо не

се връзва. Да го погледнем от друг ъгъл - ако фирма

та има богат и съмнителен клиент, когото ФБР е ре

шило да прослуша”, защо ФБР ще избере точно мен,

новака, който знае най-малко, и ще тръгне да ме сле

ди. Какво знам аз? Работя по преписки, които ми дава

друг. Нямам свои клиенти. Правя каквото мп -наредят.

Защо не се закачат за някой от съдружниците?

Може би искат да доносничиш за клиентите.

Няма как. Аз съм адвокат и съм се заклел да

пазя в тайна делата на клиентите си. Всичко, което

знам за някой, е строго поверително. Агентите ла ФБР

са наясно. Никой ие може да задължи адвокат да го

вори за клиентите си.

— Виждал ли си незаконни сделки? Мич сви юмруци и огледа салона. Усмихна се на жена си. Виното бе започнало да го хвзща.

- Ие съм длъжен да отговарям на такъв въпрос,

дори когато ми го задаваш ти, Аби. Но отговорът е от

рицателен. Работил съм по преписките ла двадесетина-

трндесет клиенти па Ейвъри и по няколко други, но не

съм се натъквал на нищо подозрително. Забелязал съм,

че някои приходи биват прикривани доста рисковано,

но не и незаконно. Усъмних се за банковите сметки,

които видях на Каймановите острови, ала и това не е

сериозно.

Каймановите острови! Стомахът го присви, когато тон си помисли за момичето на плажа. ГТризля му.

Келнерът пак се приближи и извърна очи към листа с менюто.

Още вино - каза Мич и посочи чашите.

Аби се наведе към свещите и п оглед н а озадачена мъжа си.

Добре, кой е монтирал в телефоните ня под-

слушвателна уредба?

Нямам представа. При първата ня среща през

август Тарънс подметна, че го е направил някой от

фирмата. Така поне го схванах. Посъветва ме да не

170

се доверявам на никого от колегите и наблегна пак, че всичко, което говоря, се подслушва м записва. От думите му излизаше, че са го сторили ге,

А какво каза Л ок?

Нищо. Не споменах за подслушването. Спестих

някои неща.

Значи някой е сложил подслушвагеляа уредба в

телефоните н в къщата ни?

Вероятно и в колите. Днес Рик Ахлин наблегна

на това. Повтаряше ми като курдисан да не отварям

дума за нищо, което не искам да бъде записано.

Мич, това е невероятно. Защо ще го прави ед

на адвокатска фирма?

Той поклати бавно глава и погледна празните чаши.

- Нямам представа, скъпа, наистина.

Келнерът сложи на масата две нови чаши за вино и застана с ръце зад гърба си.

Ще поръчате ли нещо? - попита гой.

След няколко минути - отговори Аби.

Ще ви повикаме, когато сме готови - долълнн

мъжът й.

Ти вярваш ли, Мич?

Има нещо гнило. И това не е всичко.

Тя бавно скръсти ръце върху масата и го загледа наистина уплашено. Мич й разказа за Ходж и Козин-ски - започна с Тарънс в закусвалнята, после за Кай-мановите острови и как са го следили, сетне за срещата си с Ейбанкс. Предаде й всичко, което му бе съобщил собственикът на леководолазния клуб. Разправи й за Еди Ломакс, за смъртта на Алис Наус, Робърт Лам и Джон Микъл.

Вече не ми се яде - отсече Аби, когато той пря-

ключи.

И на мен. Но сега се чувствувам по-добре, нали

си изплаках душата.

- Защо не ми каза по-рано?

— Надявах се, че ще отмине. Че Гарънс ще ме остави на мира и ще се лепне за друг. Но той няма да, ме остави. Затова са преместили в Мемфис и Рик Ак-лин. Да ме обработва. ФБР ме е нацедило да изпълня някаква мисия, за която не знам нищо.

- Зле ми е.

Трябва да бъдем внимателни, Аби. И заиааред

да живеем така, сякаш не подозираме нищо.

Не го вярвам. Слушам те, но не вярвам в това,

което ми казваш. Не може да е вярно, Мич. Искаш да

живея в къща, която се подслушва, да водя теле

фонни разговори, които се записват, а някой чува

всичко, което си говорим.

Какво предлагаш?

Да платим на Ломакс и той да провери къщата.

Мислил съм го. Но какво ще стане, ако намери

нещо? Какво, ако узнаем, че къщата се подслушва?

Ами ао той счупи някое устройство, монтирано от

тях? Тогава те, шито и да са, ще разберат, че зн;юм.

Прекалено опасно е, поне засега. Може би по-късно.

Това е лудост, Мич. Да не иокаш да търчим в

задния двор, за да си кажем две думи?

Не, разбира се. Защо да не използуваме пред

ния?

Сега не мога да оценя чувството ти за хумор.

Съжалявам. Виж, Аби, нека се държим естестве

но и известно време да потърпим. Тарънс ме убеди, че

е сериозен и няма да ме забрави. Не е но силите ми

да го спра. Нали помниш, той ме търси. Струва ми се,

че ме следят и ме дебнат. Засега най-важното е да се

държим естествено.

Естествено ли? Честно казано, напоследък не си

говорим кой знае колко вкъщи. Горките те, ееднили да

чакат някакъв смислен разговор. Е, да, приказвам до

ста на кучето.

17

СНЕГЪТ СЕ СТОПИ много преди Коледа, накваси земята и отстъпи пред традиционното за Юга време по празниците със сиво небе и студен дъжд. През последните деветдесет години в Мемфис но Коледа бе имало сняг само два пъти и до края на столетието специалистите не предвиждаха да натрупа пак.

В Кентъки имаше сняг, но шосетата бяха разчистени. Аби се обади на родителите си рано сутринта на празника, след като бе приготвила багажа. Каза им,

172

173

че пристига, ала сама. Те бяха разочаровани и предложиха да не идва и тя, ако гостуването ще й създаде неприятности. Аби обаче не се отказа. Щеше. да пътува с колата десет часа. Но едва ли щеше да има много движение и тя смяташе да пристигне на свечеряване.

Мич не каза почти нищо. Докато жена му товареше багажа в колата, разтвори сутрешния вестник на пода до коледната елха и се направи, че е погълнат от него. Кучето се скри наблизо под един стол, сякаш очакваше взрив. Бяха разгърнали подаръците и ги бяха наредили по дивана. Дрехи, парфюми, албуми, а за Аби - дълго кожено палто от лисица. За първи път през краткия им брак можеха да се поохарчат за Коледа.

Аби преметна палтото през ръката си и отиде при вестника.

Аз тръгвам - каза тихо, но твърдо.

Мич се изправи бавно и я погледна.

Защо не дойдеш с мен? - примоли се жена му,

— Може би догодина.

Бе лъжа, и двамата го знаеха. Но звучеше добре н обещаващо.

Моля те, карай внимателно.

Грижи се за кучето ми.

Бъди спокойна.

Мич сложи ръце на раменете й и я целуна по бузата. Погледна я и се усмихна. Беше красива, много по-красива, отколкото когато се ожениха. Беше на двадесет и четири години, възрастта я разхубавяваше.

Излязоха на алеята пред гаража и той й помогна да се качи в колата. Целунаха се пак и Аби потегли.

Честита Коледа, каза Мич на себе си. Честита Коледа, пожела и на кучето.

Цял час седя, загледан в стените, после хвърли два ката дрехи в беемвето, сложи Хърси на предната седалка и напусна града. Подкара на юг, излезе от Мем-фис п навлезе в Мисисипи. Шосето бе пусто, но той не снемаше поглед от огледалото за обратно виждане. Кучето започваше да скимти на кръгъл час и Мич спираше отстрани на пътя, по възможност след някои Х7.лм. Намираше дървета, зад които да се скрие и дя наблюдава шосето докато Хърси са свърши работата.

Не забелязваше нищо. След пет спирания бе сигурен, 1е не го следят. Очевидно бяха в почивка по случай Коледата.

След шест часа стигна Мобийл, а след още два пресече залива при Пенсакола и се отправи към Изумрудения бряг във Флорида. Магистралата минаваше през крайбрежните градове Навар, Форт Уолтън Бийч, Дестин и Сандестин, покрай жилищни сгради и мотели, край търговски центрове, разпрострели се на километри, сетне край увеселителни паркове и магазинчета за спортни стоки, повечето от които бяха затворени още от началото на есента. След това пътят криволичеше из местност без нито една къща, откъдето се откриваше изумителна гледка към снежнобелите плажове и блещукащите яркозелени води на залива. Източно от Сандестин магистралата се стесняваше и се отдалечаваше от брега. Близо час Мич не срещна нито една кола по двупосочния път, край който нямаше нищо освен гори и от време на време по някоя бензиностанция на самообслужване или магазинче.

По здрач подмина голямо възвишение и табела, че Панама Сити Бинч е на осем километра. Магистралата отново излезе на крайбрежието и се разклони на две - на отсечка в северна посока и на панорамен път, който минаваше направо и се наричаше Миракъл Стрип. Мич избра тридесеткилометровия панорамен път покрай водата, от двете страни на който имаше множество вили, евтини мотели, къмпинги за каравани, малки ваканционни селища, закусвални и магазини за спортни стоки. Точно това бе Панама Сити Бийч.

Повечето вили бяха празни, ала пред някои бяха спрени коли, явно имаше и семейства, дошли да прекарат коледните празници на крайбрежието, на по-топъл климат. Поне са заедно, помисли си Мич. Кучето излая и той спря при кей, където хора, дошли от Пенснлва-ния, Охайо и Канада, ловяха риба, вторачени в тъмната вода.

По панорамния път нямаше други коли. Хърси се бе залепил на прозореца, гледаше и лаеше срещу малкото светещи неонови реклами на мотелите, от които личеше, че те работят и не са скъпи. По Коледа всички заведения тук бяха затворени освен няколко кафе-

174

75

нета и мотели, чиито собственици явно бяха най-упорити.

Мич спря да сипе бензин на денонощна бензиностанция, продавачът се държеше необикновено приятелски.

Сан Луис Стрийт? - попита Мич.

Да, да - каза мъжът с акцент и посочи на за

пад. - При втория светофар надясно. Първата улица

вляво. Това е Сан Луис.

В квартала имаше само очукани каравани, които служеха за жилища. Явно не бяха помръдвали от местата си с десетилетия. Бяха наредени само на хвърлей една от друга като плочки домино. Късите тесни улички бяха задръстени със стари пикапи и ръждясали градински столове, а също с паркирани коли, повечето от които бяха излезли от употреба и изоставени. На караваните бяха облегнати мотоциклети и велосипеди, отдолу се подаваха дръжки на косачки. На една табела пишеше, че това е пенсионерско селище Сан Пед-.ро - само на километър от Изумрудения бряг”. Но по-скоро приличаше на бедно предградие на колела или на строителна площадка, осеяна с фургони.

Мич намери Сан Луис Стрийт и изведнъж почувствува, че нервите му са опънати. Улицата бе тясна и криволичеща, а караваните по нея бяха по-малки и по-очукани от другите ,.пенсионерскн жилища”. Караше бавно, следеше напрегнато номерата и забеляза, че много коли са с регистрация на други щати. Улицата бе празна, ако не се броят паркираните и изоставени коли.

Жилището с номер 486 бе едно от най-вехтите и малките. Бе почти колкото палатка. Някога караваната явно е била боядисана в сребристо, но боята се бе олющила, а покривът бе покрит с тъмнозелен мъх, който се спускаше почти до прозорците. Нямаше щори. Стъклото на прозореца над теглича бе цялото напукано и за да не се разпадне, бе залепено с изолирбанд. Над единствената врата имаше малък навес. Вратата бе отворена и през мрежата Мич видя портативен цве-тен телевизор, пред който се мярна силует на мъж.

Бе се надявал да съгледа друго. Не познаваше втН рия мъж на майка си, а сега не му беше времето да

представя. Продължи да кара, вече съжаляваше, че е дошъл.

На магистралата видя познатата емблема на Хо-лидей Ин”. Мотелът бе празен, но работеше. Спря бе-емвето страни от магистралата. На регистрацията се представи като Еди Ломакс от Дейисбъро, щата Кен-тъки. Плати в брой за единична стая с изглед към океана.

В указателя на Панама Сити Бийч намери телефоните на три заведения от веригата Уофъл Хътс”. Легна напреко на леглото и избра първия номер. Нямаше късмет. Завъртя втория и пак потърси Айда Ейнзуърт. Казаха му да почака. Той затвори. Беше единадесет вечерта. Бе спал два часа.

Минаха двадесет минути, докато дойде таксито. Шофьорът веднага заобяснява, че си е бил вкъщи и е дояждал останалото от пуйката заедно с жена си и децата, когато диспечерът го е повикал, пък все пак било Коледа и той се надявал да остане със семейството си и да не мисли за работа поне веднъж в годината. Мич подхвърли двадесетдоларова банкнота на предната седалка и му каза да замълчи.

Какво има в Уофъл Хът”, мой човек? - попи

та шофьорът.

Карайте, де!

В Уофъл Хът”, нали? - Засмя се и измърмори

нещо. Усили радиото и намери любимата си станция.

Погледна в огледалото, после през прозореца, подсвир

на и попита: - Какво те води тук по Коледа?

Търся някого.

— Кого?

Една жена.

А, всички правим това. Коя по-точно?

Една стара приятелка.

- Тя в Уофъл Хът ли е?

- - Надявам се.

Ти да не си някой частен детектив?

- Не.

Струва ми се много подозрително,

Защо не си гледаш пътя?

Уофъл Хът” бе малка правоъгълна сграда, прилична на кутия, с десетина маси и дълъг тезгях, обър-

12. ФИРМАТА

177

нат към гр-ила, където всичко се приготовляваше пред клиентите. Стената откъм масите бе остъклена и посетителите можеха да се любуват на панорамния път и вилите зад него, докато си похапнат вафли с орехи и бекон. На малкия паркинг почти нямаше места и Мич каза на шофьора да спре до сградата.

Няма ли да освободиш таксито? - попита мъжът,

Не. Не спирай брояча.

Нищо не разбирам, мой човек.

Ще ти платя.

То оставаше да не платиш.

Мич се наведе и се подпря на лакти върху предна та седалка. Броячът цъкаше тихо, докато той оглеждаше посетителите в заведението. Шофьорът поклати глава, смъкна се на седалката, но от любопитство продължи да наблюдава.

В ъгъла до автомата за цигари седяха дебели туристи с дълги ризи, бели крака и черни чорапи, пиеха кафе и говореха в един глас, както разглеждаха листа с менюто. Екскурзоводът с разкопчана рила и масивна златна верижка върху косматите гърди, с гъсти прошарени бакенбарди и бейзбоден каскет час по час извръщаше поглед към тезгяха и търсеше с очи някоя келнерка.

- Видя ли я? - попита шофьорът.

Мич не отговори, наведе се и се смръщи. Тя изникна най-неочаквано отнякъде и застана до масата с химикалка и бележник. Екскурзоводът изтърси някаква шега и дебеланковците се засмяха. Жената не се усмихна, само продължи да записва. Беше крехка и много по-слаба. Направо кльощава. Черно-бялата униформа бе впита и подчертаваше тънката й талия. Сивата й коса бе опъната назад под униформената шапчица. Бе на петдесет и една и доколкото можеше да се съди от полата, не се бе състарила. Обратното. Дори младееше. Взе поръчката, прибра бързо листа с менюто, каза нещо учтиво и изчезна, леко усмихната. Движеше се чевръсто между масите, сипваше кафе, подаваше шишенцата с кетчуп и предаваше поръчките на готвача.

Мич се отпусна успокоен. Броячът цъкаше бавно.

- Това ли е тя? - попита шофьорът.

^ - Да-

Сега какво?

Не знам.

Е, намерихме я, нали?

Мич я гледаше, без да казва нищо. Тя наля кафе на един мъж, който седеше сам. Той й рече нещо и жената се усмихна. С чудесна, нежна усмивка. Усмивка, която бе виждал хиляди пъти, загледан в тъмнината към тавана. Усмивката на майка му.

Започна да се спуска лека мъгла, на всеки десет секунди чистачките забърсваха предното стъкло. Наближаваше Бъдни вечер.

Шофьорът почукваше нервно по волана. Отпусна се още повече на седалката и смени радиостанцията.

Още колко ще стоим тук?

Малко.

Ама че странна история.

Ще ти платя.

Парите не са всичко, човече. Бъдни вечер е. Вкъ

щи ме чакат децата, на гости са дошли роднини, тряб

ва да доизядем пуйката н да допием виното, а аз вися

пред Уофъл Хът”, та ти да зяпаш през прозореца ня

каква старица.

Това е майка ми.

Какво?

Чу какво.

О, Боже! Какви ли хора не возя!

Искаш ли да помълчиш?

Готово. Няма ли да поговориш с нея? Нали е

Коледа. Намери майка си. Трябва да се видите, нали?

Не. Не сега

Мич се облегна и погледна към тъмния плаж зад магистралата.

- Да тръгваме.

На разсъмване си сложи дънки и тениска и бос изведе кучето на разходка по плажа. Вървяха на изток, към първите оранжени отблясъци, показали се над хоризонта. Вълните се разбиваха леко на двадесетина метра и се плъзгаха бавно по брега. Пясъкът бе хладен и мокър. Небето бе ясно и гъмжеше от чайки, които неспирно си говореха. Хърси изтича смело в морето, после, когато се приближи следващата разпенена вълна, се дръпна като попарен. Нали бе домашно ку-

178

179

че, искаше да проучи безкрайните пространства пясък я вода. Тичаше на сто метра пред Мич.

След около три километра стигнаха кей, огромна бетонна конструкция, вдадена на половин километър в океана. Хърси, който вече не се страхуваше, се спусна по пристана към кофа, пълна с рибки за стръв, до която стояха неподвижно двама мъже, загледани във водата долу. Мич ги заобиколи и стигна края на кея, където десетина рибари си казваха от време на време по някоя дума в очакване въдиците им да се размърдат. Кучето се потърка о крака му и спря. Слънцето изгряваше ослепително червено, искреше по водната шир и от черна я оцветяваше в зелено.

Мич се облегна на парапета и потрепери от хладния вятър. Босите му крака бяха измръзнали, по тях бе полепнал пясък. Хотелите и вилите от двете страни на плажа бяха притихнали в очакване на изгрева. На плажа нямаше никой. Няколко километра по-на-татък във водата се бе врязъл друг пристан.

От резките, точни думи личеше, че рибарите са от северните щати. Мич ги послуша колкото да разбере, че рибата не кълве. Беше се взрял в морето. Както гледаше на югоизток, си спомни за Каймановите острови, за Ейбанкс. За миг му се мерна образът на момичето. През март щеше да се върне на островите заедно с жена си - за отпуската. По дяволите момичето! Сто на сто нямаше да го види. Щеше да се гмурка с Ейбанкс и да се сприятели с него. Щяха да пият в барчето бира Хайнекен” и Ред Страйп”, да си говорят за Ходж и Козински. Щеше да следи всеки, опитал се да следи него. Сега, нали бе посветена в тайната, Аби щеше да му помага.

Човекът чакаше в мрака зад Линкълн Таун Кар. По глеждаше нервно часовника си и слабо осветения тротоар пред зданието. На втория етаж някой угаси лампата. След минута частният детектив излезе от зданието и се отправи към колата си. Човекът го последва.

- Вие Еди Ломакс ли сте? - попита го тревожно.

Ломакс забави крачка, после спря. Застанаха ли

це в лице.

- Да. А вие кой сте?

Мъжът бе бръкнал в джобовете си. Беше студено и влажно, той трепереше.

Ал Килбъри. Помогнете ми, господин Ломакс.

Здравата съм загазил. Ще ви платя още сега в брой,

колкото поискате. Само ми помогнете.

Късно е, приятелю.

Моля ви, парите са у мен. Само посочете сумата.

Трябва да ми помогнете, господин Ломакс.

Извади пачка пари от левия си джоб, готов да почне да ги брои. Ломакс погледна парите, после хвърли поглед през рамо.

За какво става дума?

Жена ми. След един час трябва да се срещне с

един мъж в мотел в Южен Мемфис. Знам номера на

стаята. Просто елате с мен и ги снимайте, когато вли

зат и излизат.

Откъде знаете?

Засякох ги по телефона. Колеги са и аз имах по

дозрения. Богат съм, господин Ломакс, а и на всяка

цена трябва да спечеля бракоразводното дело. Още се

га ще ви платя хиляда долара в брой.

Мъжът бързо отброи десет банкноти и му ги подаде. Ломакс ги взе.

Добре. Ще ида да взема фотоапарата.

Побързайте, моля ви. Ще ви плащам в брой, ста

ва ли? Без разписки.

Нямам нищо против - рече Ломакс и тръгна об

ратно към зданието.

След двадесет минути линкълнът се плъзна бавно и влезе на паркинга на Дейс Им”. Килбъри посочи стая на втория етаж в задната част на мотела, после свободното място за паркиране до кафяв пикап марка Шевролет”. Ломакс влезе внимателно на заден ход до пикапа и паркира линкълна. Килбъри пак посоча стаята, пак погледна часовника си и пак каза на Ломакс колко му е благодарен за услугата. Детективът мислеше за парите. Хиляда долара за два часа. Ей това се казва работа! Извади фотоапарата и нагласи светкавицата. Килбъри го наблюдаваше нервно и гледаше ту фотоапарата, ту стаята срещу паркинга. Изглеждаше нещастен. Говореше за жена си и за чудесните години, които са прекарали заедно, не проумявал чащз го правела.

180

181

Л ома кс слушаше и наблюдаваше редиците паркирани пред него коли. Държеше фотоапарата.

Не забеляза вратата на кафявия пикап. Тя тихо и бавно се отвори само на половин метър от него. Някакъв тип с черно поло и черни ръкавици се сви в кабината и зачака. Когато на паркинга нямаше никой, той изскочи от пикапа, отвори бързо лявата задна врата на линкълна и изстреля със заглушител три куршума в тила на Еди. Никой не ги чу.

Вече мъртъв, Еди се стовари върху волана. Килбъ-ри се отдалечи от линкълна, метна се в пикапа и от-праши заедно с убиена.

18

СЛЕД ТРИ ДНИ, през които времето не се отчиташе и не носеше пари, дни, когато никой не вършеше нищо, заточен край домашното огнище при пуйката, шунката, боровинковия сос и новите играчки, които предстоеше да бъдат сглобени, отпочиналите и под-младени адвокати от Бендини, Ламбърт и Л ок” се завърнаха, настървени за работа, в своята крепост на Фрънт Стрийт. До седем и половина паркингът бе вече запълнен. Адвокатите се бяха разположили зад масивните бюра, наливаха се с кафе, обмисляха получената поща, кореспонденцията и документите, крещяха несвързано и бясно на диктофоните. Подвикваха на секретарки, чиновници и помощник-адвокати, един на друг. По коридорите и над чашите кафе си разменяха поздрави и въпроси Как прекара Коледата?”, но колкото от любезност - празните приказки не се плащаха и не се отчитаха. Звуците на пишещите машини, вътрешната телефонна система н гласовете на секретарките се сливаха във величествено съзвучие, от което личеше, че тези хора, които знаеха цената на парите, се съвземат от коледното отегчение. Оливър Ламбърт обикаляше коридорите, усмихваше се доволно и слушаше, просто слушаше как богатството се увеличава от час на час.

По обед Ламар влезе в кабинета и се наведе над

182

писалището. Мич бе погълнат от една сделка за петрол и газ в Индонезия.

Ще обядваме ли? - попита Ламар.

Не, благодаря. Изостанал съм.

Всички сме изостанали. Я да отскочим до за

кусвалнята на Фрънт Стрийт и да хапнем нещо лю-

тичко.

А, без мен. Благодаря.

Ламар погледна през рамо вратата н се наклони още повече, сякаш за да сподели някаква страхотна новина.

Нали знаеш какъв ден е днес?

Мич погледна часовника си.

Двадесет и осми.

Точно така. А знаеш ли какво става всяка годи

на на двадесет и осми декември?

Чувствуваш се преял.

Да. И още?

Предавам се. Какво става?

Точно сега в стола на петня етаж всички съдруж

ници са се събрали за обед с печена патица и френско

вино.

Вино по обед?

Да. Случаят е много специален.

- Е, и?

- След едночасовия обед Рузвелт и Джеси Франсес

ще си отидат и Ламбърт ще заключи вратата. Ще оста

нат съдружниците, нали разбираш. Само съдружници

те. Ламбърт ще раздаде финансовия отчет за годината.

В него са включени имената на всички съдружници, а

срещу всяко име стои цифра - печалбата му за годи

ната. На втората страница е посочена чистата печалба,

след като са приспаднати разходите. После въз основа

на работата поделят баницата!

Мич не пропускаше нито дума. - И?

Миналата година парчето баница възлизаше сред

но на триста и тридесет хиляди долара. Е, тази го

дина се очаква да е още по-голямо. От година на го

дина се увеличава.

Триста и тридесет хиляди долара - повтори бав

но Мич.

Да. И това е средната цифра. Лок ще си сложи

183

в джоба почти милион. Печалбата на Виктор Милиган ще бъде втора по големина.

А за нас?

И ние ще получим по нещичко. Миналата годи

на взехме средно около девет хиляди. Зависи откога

работиш във фирмата и от продуктивността ти.

Можем ли да идем и да погледаме?

Не биха пуснали и президента на Щатите. Засе

данието уж е секретно, но всички знаем. Надвечер ще

започнат да изтичат някои сведения.

Кога гласуват кой ще бъде следващият съдруж

ник?

Обикновено днес. Но ако се вярва на слуховете,

тази година заради Марти и Джо може и да няма нов

съдружник. Следващият май трябваше да бъде Мар

ти, после бе ред па Джо. Ала сега сигурно ще изчакат

година-две.

- И кой е следващият ло ред?

Ламар се изправи и се усмихна гордо.

След една година, приятелю, аз ще стана съдруж

ник в Бендини, Ламбърт и Лок”. Аз съм следващият

по ред, затова догодина гледай да не ми мътиш водата.

Чух, че следващият е Масънгил - освен друго

то е завършил Харвард.

Масънгил няма шанс. Догодина смятам да от

читам по сто и четиридесет часа седмично и онези пи

ленца ще има да ме молят да стана съдружник. Ще

се преместя на четвъртия етаж, а Масънгил ще слезе

в сутерена при чиновниците и помощник-адвокатите.

Аз залагам на Масънгил.

Той е мухльо. Ще го ударя в земята. Я да идем

да похапнем и ще ти разкрия каква е стратегията ми.

Благодаря ти, но имам работа.

Ламар излезе от кабинета и се размина с Нина, която носеше куп книжа. Остави ги върху крайчеца иа отрупаното с документи бюро.

- Отивам да обядвам. Искате ли нещо?

- Не. Благодаря. А, една диетична кока-кола.

По обед коридорите утихнаха, секретарките бяха излезли в центъра да хапнат в някое от десетките кафенета или близките закусвални. И понеже половината адвокати бяха на петия етаж, за да преброят парите си, приятният шум на сделките поутихна.

184

Мич намери една ябълка върху бюрото на Нина и я изяде до шушка. Отвори справочника на Службата за държавни приходи, сложи го върху ксерокса зад бюрото й и го пусна. Светна червен бутон, на който пишеше: Впишете номера на преписката.” Мич се дръпва ц погледна машината. Да, беше нова, до бутона за пускане имаше друг, на който пишеше байпас”. Той го натисна с палец. От машината ревна сирена и всичките бутони засветиха в яркочервено. Мич се огледа безпомощно, не видя никого и като обезумял грабна упътването за ксерокса.

- Какво става? - чу се нечий глас над воя на ма

шината.

- Не знам! - изкрещя Мич и размаха упътването.

Лила Пойнтър, възрастна секретарка, на която не

й се ходеше да обядва навън, се пресегна зад машината и натисна едно копче. Сирената заглъхна.

Какво е това, за Бога? - извика Мич запъх

тян.

Не са ли ви казали? - попита го секретарката,

след което грабна упътването и го върна на място.

Малките й свирепи очи го пронизаха, сякаш тя го бе спипала да й бърка в чантата.

Както виждате, не. Какво става?

Имаме нов ксерокс - загъгна поучително жена

та. - Монтираха го след Коледа. Трябва да впишете

номера на преписката и чак тогава да пуснете машина

та. Секретарката е трябвало да ви обясни.

Значи няма да вади копия, ако не посоча номера?

Ами да.

А за обикновените копия, които не са от пре

писки?

Няма да правим такива. Според господин Лам

бърт пилеем луди пари за неотчитани копия. Отсега

нататък всяко копие автоматично се отчита към пре

писката. Първо вписвате номера. Машината отбеляз

ва броя на копията и ги предава в главния терминал,

където те се включват в сметката на клиента.

- А копията за лични нужди?

Съвсем отчаяна, Лила поклати глава.

Не мога да повярвам, че секретарката не ви е ка

зала всичко това.

Не ми го е казала. Защо не ми помогнете вие?

185

Г

- Имате личен код, с който пускате машината,

края на всеки месец ще ви бъде представяна сметка

за личните копия.

Мич се взря в машината и заклати глава.

А защо, по дяволите, е тази алармена система?

Господин Ламбърт обясни, че след месец ще я

изключат. Сега е нужна за хора като вас. Видял се е

в чудо. Казва, че губим хиляди долари от неотчитани

копия.

- Ясно. Сигурно са били подменени всичките ксе

рокси в сградата.

Лила се усмихна доволна.

- Да, всичките седемнадесет машини.

Мич се върна в кабинета и затърсн номера на една преписка.

В три часа следобед празненството на петия етан? приключи и съдружниците, сега много по-богати н под-пийнали, се изнизаха от стола и слязоха в кабинети-те си. Ейвъри, Оливър Ламбърт и Нейтан Лок пресякоха късия коридор до охраняваните пометения и. натиснаха бутона, Девашър ги чакаше.

Посочи столовете в кабинета и ги покани да седнат, Ламбърт ги почерпи с ръчно свити пури от Хондурас и всички ги запалиха.

Е, виждам, че сме в празнично настроение - от

беляза Девашър насмешливо. - Колко излезе? Сред

но по триста и деветдесет хиляди?

Да, Девашър - потвърди Ламбърт. - Годината

бе много успешна. - Вдъхна бавно от пурата и издуха

кръгчета дим към тавана.

Всички ли прекарахме Колелата чудесно? - рече

Девашър.

Какво имаш предвид? - попита в отговор Лок.

Честита Коледа и на тебе, Нат. Имам да ви каз

вам само няколко неща. Преди два дни се срещнах с

Лазаров в Ню Орлиънс. Той, както знаете, не празну

ва Рождество Христово. Осведомих го за положение

то тук, като наблегнах върху Макдиър и ФБР. Уверях

го, че след първата среща онзи не го е търсил пак. Той

май не повярва и ме прати да проверявам чрез техни

те източници вътре във ФБР. Не знам какво имаше

наум, но кон съм аз, че да задавам въпроси? Наред11

186

ади да следим Макдиър непрекъснато следващата поло- янгодина. Отвърнах му, че вече го правим. Не иска и да Чуе да се повтаря ситуацията с Ходж и Козински. Много го е яд, че е станало така. Макдиър не бива да ходи в командировки, освен ако поне двама от нас не гопридружават.

- След половин месец отива във Вашингтон - оба-

дл се Ейвъри.

- Защо?

В Американския данъчен институт. Има четири

дневен семинар, който искаме да минат всички нови

служители. Обещали сме му и ще се усъмни, ако от

меним пътуването.

Направихме му резервации още през септември -

добави Оли.

Ще видя дали ще убедя Лазаров - вметна Де

вашър. - Кажете ми датите, полетите и хотелската ре

зервация. Той ще има да ми трие сол на главата.

Какво стана на Коледа? - поинтересува се Лок.

- Нищо особено. Жена му отиде при родителите си

в Кенгьки. Още е там. Макдиър взе кучето и замина с

колата за Панама Сити Бийч, щата Флорида. Май оти

де да види майка си, но не сме сигурни. Бил е една

нощ в мотел на Холидей Ин” до плажа. Само той и

кучето. Доста скучно. След това се отправил към Бър-

миигам, отседнал в друг мотел на Холидей Ин”, а

вчера рано сутринта ходил в Бръши Маунтън на свиж

дане с брат си. Нищо особено.

- Какво е казал на жена си? - попита Ейвъри.

- Нищо, доколкото знаем. Няма как да чуем

всичко.

- Още кого следите? - попита отново Ейвъри.

— Подслушваме всичките, но от дъжд на вятър. Нямаме сериозни подозрения към никого освен към Мак-Диър. м то само заради Тарънс. Засега всичко е спокойно.

На всяка цена трябва да иде във Вашингтон,

Девашър - настоя Ейвъри.

Добре де. Ще го уредя с Лазаров. Ще ни накара

Да пратим пет души да го следят. Кръгъл идиот.

Заведението При летището” наистина бе край ле-Тинето. Мич го откри след три опита и спря между

187

г

два камиона с кални гуми и фарове. Паркингът ое задръстен с такива камиони. Мич се огледа и инстинктивно свали вратовръзката си. Наближаваше единадесет вечерта. Заведението бе тясно и тъмно, по боядисаните му прозорци святкаха реклами за бира.

Мич погледна бележката още веднъж, да не би да

е сгрешил.

Господин Макдиьр, моля ви, елате късно довечера в ,,Прн летището” на Уинчестър. Касае се за Еди Ло-макс. Много е важно. Тами Хемпхил, негова секретарка.”

Когато се прибра, намери бележката, мушната във вратата за кухнята. Помнеше Тами от единственото си посещение в канцеларията на Еди още през ноември. Помнеше тясната й кожена пола, огромния бюст, изрусената коса, червените устни, пушека, който излизаше през носа й. Спомни си и историята за мъжа й, Елвис.

Вратата се отвори лесно и той се вмъкна вътре. Лявата половина на салона бе изпълнена с редица билярдни маси. В мрака и черния пушек Мич забеляза отзад малък дансинг. Отдясно имаше дълъг бар като в кръчма, на който се бяха струпали каубои и каубойки -всички пиеха бира направо от бутилките. Никой не му обърна внимание. Той отиде бързо в края на бара и седна на високото столче.

- Бутилка бира - поръча на бармана.

Преди да му донесат бирата, се появи и Тами. Бе седяла и чакала на една пейка, на която имаше и други хора, до билярдните маси. Носеше тесни износени дънки, избеляла дънкова блуза и червени обувки с високи токове. Косата й беше току-що изрусена.

- Благодаря, че дойдохте - подхвана тя, като го

гледаше в лицето. - Чакам от четири часа. Не знаех

как иначе да ви намеря.

Мич кимна й се усмихна, сякаш искаше да каже: Всичко е наред, постъпила си правилно.”

Какво има? - попита той.

Тами се заозърта.

Трябва да поговорим, но не тук.

Къде предлагаш?

. - Дали да не се поразходим с колата? .. - Разбира се, но не с моята. Може да не е разумно

188

- И аз съм с кола. Стара е, но ще свърши работа.

Мич плати бирата и последва Тами. Един зяпач,

седнал близо до вратата, подметна:

- Я го виж какъв е чевръст тоя с костюма. Още

не влязъл, и грабна мацето.

Мич му се усмихна и бързо излезе навън. Като джу-цже сред големите кални возила бе спрян очукан фолкс-ваген. Тами отключи вратата, Мич се приведе на две и се вмъкна върху отрупаната с какво ли не седалка. Тя натисна пет пъти педала за газта и завъртя ключа. Мич затаи дъх, докато потеглиха.

- Къде да идем? - попита Тами.

Където няма да ни видят, помисли си Мич.

- Ти караш.

- Нали си женен? - попита момичето.

— Да, а ти?

- Да, и моят няма да разбере подобна ситуация.

Затова избрах тая дупка. Никога не идваме тук.

Каза го, сякаш те с мъжа й гледаха с лото око на тъмните съмнителни нощни заведения.

- А, и моята жена едва ли ще прояви разбиране.

Но сега не е в града.

Тами пое към летището.

- Хрумна ми нещо - каза тя притеснено - беше

се вкопчила в кормилото.

- Какво?

Чул си за Еди, нали?

- Да.

Кога се видяхте за последен път?

Десет дни преди Коледа. Беше един вид тайна

среща.

Така си и мислех. Не водеше записки за поръчка

та, която бе поел от теб. Разбрах, че така си искал. Не

ми е казал много. Но аз и Еди, ние, ъъ, ние бяхме

близки.

Мич не знаеше какво да отговори.

- Всъщност бяхме много близки. Нали разбираш?

Той изсумтя и отпи от бирата.

- И ми казваше неща, които вероятно не е бивало

да споменава. Подметна, че твоят случай бил много

странен, че някои адвокати от кантората ви са почи

нал при съмнителни обстоятелства. И смяташе, че ня-.

189

кои постоянно те следи и подслушва. Доста странно зу адвокатска фирма.

Ясно колко поверителни са били разговорите ни, помисли си Мич.

- Така е.

Тами зави, подкара по отклонението към летището и се отправи към огромния паркинг.

- След като приключи, ми рече веднъж, само вед

нъж, в леглото, че май го следят. Беше три дни пре

ди Коледа. Попитах го кой. Каза, че не знае, но спо

ред него вероятно същите хора, конто следят н теб.

Не ми съобщи много.

Тя спря близо до изхода на летището.

Кой друг би могъл да го следи? - попита Мич.

Никой. Бе добър детектив н не оставяше следи.

Нали беше бивш полицай и бивш затворник. Бе много

обигран. Плащаха му да следи някои хора и да събира

разни гадости за тях. Никой не го е следил. Никога.

Тогава кой го е убил?

Който го е следил. Във вестника пишеше, че го

спипали да следи някакъв тузар и затова му видели

сметката. Не е вярно.

Най-неочаквано Тами извади неизвестно откъде дълга цигара с филтър и я запали. Мич свали прозореца.

Имаш ли нещо против, ако пуша?

Не, само не духай срещу мен — отговори той и

посочи към нейния прозорец.

Във всеки случай съм доста изплашена. Еди бе

ше убеден, че хората, които те следят, са много опас

ни и много хитри. Много печени, така се изрази. А щом

са убили него, какво ще стане с мен? Току-виж, решат,

че знам нещо. Не съм ходила в канцеларията от деня

на убийството му. И нямам намерение да стъпвам там.

На твое място и аз бих постъпил така.

Не съм толкова загубена. Работих с него две

години и научих доста Има много откачени. Виждали

сме ги всякакви.

Как са го застреляли?

Той имаше един приятел з отдел Убийства”. Ка

за ми под секрет, че Еди е застрелян с три куршума в

главата отзад, от упор, с пистолет калибър 22. Не са

открили никакви улики. Обясни, че са пипали чисто, про

фесионално.

Мич допи бирата и остави шишето на пода до купчината празни кутии от бира. Чисто, професионално.

- Умът ми не го побира - допълни Тами. - Как

така някой се вмъкнал зад Еди, седнал е на задната

седалка и е стрелял три пъти в тила му? А той дори

не трябваше да ходи там.

— Може би е заспал и са му устроили засада. — А, не, отваряше си очите на четири, когато работеше до късно. Много внимаваше.

Има ли в канцеларията някакви папки?

8а теб ли?

Да, за мен.

Едва ли. Никога не съм виждала нищо в писмен

вид. Каза, че така си искал.

Да - потвърди той с облекчение.

Видяха как един самолет излита на север. Ц:лият паркинг се разтресе.

Наистина съм изплашена, Мич. Мога ли да ти

викам Мич?

Разбира се. Защо не.

Мисля, че са го убили заради работата, която е

вършел за тебе. Няма друго обяснение, И ако са го

убили, защото е знаел нещо, току-виж, си наумят, че и

аз съм в течение. Какво мислиш?

Не бих поемал никакви рискове.

Дали да не изчезна за известно време? Сегиз-то-

гиз мъжът ми работи по нощните заведения, ако се

налага, можем да се преместим другаде. Не съм му

казвала нищо, но сигурно трябва да му обясня. Какво

мислиш?

Къде бихте могли да отидете?

В Литъл Рок, Сейнт Луис, Нашвил. Той работи,

когато има настроение, вероятно можем да се преселим.

Тами запали нова цигара.

Пипали са чисто, професионално, повтаряше си Мич. Погледна момичето и забеляза малка сълза върху бузата му. Тами не беше грозна, но годините, прекарани по баровете и нощните заведения, си бяха казали думата. Чертите п бяха правилни и ако не беше тъй сил-чо изрусена и толкова гримнрана, сигурно щеше да е привлекателна за възрастта си. Явно наближаваше че-Ти Р н десетте.

190

191

Тами всмукна силно от цигарата и издуха облак дим през прозореца на колата.

- Май сме на един хал. По петите и на двама ни

са. Убили са толкова адвокати, сега Еди, вероятно ние

сме следващите.

Не се прави на ударен, малкият, кажи го без заобикалки!

Слушай хайде да направим така. Ще поддържа

ме връзка. Не можеш да ми се-обаждаш по телефона и

не бива да ни виждат заедно. Жена ми знае всичко

и ще й съобщя за нашата среща. Не се плаши от нея.

Пращай ми бележка всяка седмица и ми съобщавай

къде си. Как се казва майка ти?

Дорис.

Добре. Това ще е псевдонимът ти. Подписвай с

Дорис всичко, което ми -пращаш.

И писмата ги ли четат?

Не е изключено, Дорис.

19

В ПЕТ ЧАСА СЛЕДОБЕД Мич изгаси лампата в кабинета, грабна двете куфарчета и спря пред бюрото на Нина. Бе притиснала слушалката на телефона с едното рамо, докато пишеше на машината. Видя го и бръкна в някакво чекмедже, откъдето извади плик,

Ето потвърждението за хотелската резервация в

Капитъл Хилтън” - каза тя над слушалката.

Каквото съм издиктувал, е на бюрото ми - рече

Мич. - До понеделник.

Отиде на четвъртия етаж, в кабинета на Ейвъри в ъгъла, където ставаше малка революция. Едната секретарка тъпчеше папки в голямо дипломатическо куфарче. Другата говореше рязко на Ейвъри, който пък крещеше по телефона. Един помощник-адвокат изстрелваше нареждания към първата секретарка.

Ейвъри трясна телефона.

Готов ли си? - обърна се към Мич.

Теб чакам - отвърна той.

Пе мога да намеря преписката на Грийнмарк -

192

озъби се първата секретарка на помощник-адвоката.

Беше при папката на Рокони - отговори й той.

Не ми трябва папката, на Грийнмарк! - изкре

щя Ейвъри. - Колко пъти да ви казвам? Глухи ли сте?

Секретарката изгледа Ейвъри.

- Не, чувам много добре. И вие ясно казахте: Сло

жете преписката на Грийнмарк.”

- Лимузината ви чака - обади се другата секре

тарка.

- А преписката на Рокони? - попита помощннк-

адвокагьт.

- Да! Да! Казвам го за десети път. Трябва ми пап

ката на Рокони!

- Самолетът също чака - каза другата секре

тарка.

Едното дипломатическо куфарче бе затворено шумно и заключено. Ейвъри ровеше из купчина документи върху бюрото.

Къде е преписката на Фендър? Къде са всички

те папки? Защо все не мога да ги намеря?

Ето я папката на Фендър - каза първата секре

тарка и пъхна преписката в другото куфарче.

Ейвъри погледна към някакъв лист от бележник.

Добре. При мен ли са Фендър, Рокони, Кейм

бридж”, Грийн Груп”, Сънн Капе до Отаки, Бъртън

Бръдърс”, Галвстън Фрейт” и Маккуейд?

Да, да, да - отговори първата секретарка.

Тук са всичките - обади се и помощник-адвока-

тът.

Не вярвам - извика Ейвъри и грабна сакото

сп. - Да тръгваме.

Излезе, следван по петите от секретарките, помощник-адвоката к Мич. Мич носеше две дипломатически куфарчета, помощник-адвокатът - две и първата секретарка - едно. Другата записваше пътьом какво Ейвъри нека да бъде свършено, докато го няма. Всички се сместиха в малкия асансьор, за да слязат на първия , етаж. Шофьорът отвън подскочи н се хвърли да отваря врати и да реди багажа.

А1ич и Ейвъри седнаха отзад.

ФИРМАТА

193

Отпусни се, Ейвъри - подкани -Мич. - Отиваш

на Каймановите острови за три дни. Просто, се отпусни.

Точно така, точно така. Вземам работа за цял

месец. Някои клиенти са готови да ме одерат жив, заплашват да ме съдят, че не съм си свършил работата. Изоставам с-два месеца, а сега н ти заминаваш за четири дни на тоя скучен семинар по данъчно облагане във Вашингтон. Намери кога да духнеш, Макдиър!

Ейвъри отвори шкафчето и си сипа питие. Мич отказа. Лимузината навлезе в задръстения с коли крайбрежен булевард. След три глътки джин съдружникът въздъхна дълбоко.

- Продължавал образованието си! Да си умреш о

смях! - прихна Ейвъри.

И ти си го правил, когато са те назначили. Пък

и ако не се лъжа. наскоро ходи в Хонолулу на едно

седмичен семинар по международно данъчно облагане.

Или забрави?

Това бе работа. Само работа. Ти ще вземеш ли

преписките?

Разбира се, Ейвъри, От мен се очаква по осем

часа всеки ден да усвоявам поправките в данъчното за

конодателство, одобрени от Конгреса, и в свободното

си време да отчитам по пет часа дневно работа.

Ако е възможно, нека бъдат шест. Изостанали

сме, Мич.

- Вечно сме изостанали, Ейвъри. Пийни още малко.