Гангстерски рап

53.

През този последен час, който Лойд Шоу прекара, агонизирайки мислено в патрулната стаичка в участъка, той ту се бе молил, ту бе ругал. Или ругатните, или молитвите помогнаха, или пък стана чудо, но отговорът дойде от само себе си. Или може би като следствие от рутинната къртовска полицейска работа.

Ако някой имаше заслуга, то тя принадлежеше на Уолтър Уонг.

Защото той беше прекарал толкова много време в Седемдесет и трети участък, че всеки тук знаеше, че работи върху случая „Ню Лотс“. Някъде около два часа през нощта, един детектив на име Джон О’Дуайър нахлу в малката стая с къс хартия в ръка.

Когато Шоу го видя, отначало си помисли, че са го изпратили, за да си искат стаята обратно. Той се стегна в очакване на този последен удар под кръста.

Но О’Дуайър просто ги попита:

— Момчета, някой от вас да иска да говори с един човек от онова място, „Ню Лотс“?

— За какво? — вдигна глава Шоу.

— Не знам. Някакъв старец е на телефона. Бил там по време на пукотевицата от колите. Човекът настоява да говори с някого.

— Нападението с колите?

— Да.

Шоу почти беше готов да каже на О’Дуайър да предаде на човека, че ще му се обади, ако прецени за нужно. Но реши, че ще е по-просто да вдигне телефона и да го направи.

— Добре, прехвърли ми го.

— Той е на трета линия.

Шоу натисна мигащия бутон.

— Тук е детектив Шоу, с какво мога да ви помогна?

— Казвам се Уилямс. Живея тук, в „Ню Лотс“.

Тишина.

— Да. Има ли някакъв проблем?

— Ами, вижте, аз вършех една работа за един от хората, които отговаряха за нещата тук.

— За кои неща?

— Нали се сещате. Продажбата и прочее.

— Продажбата?

— А-ха.

— За какъв вид работа става дума, господин Уилямс?

— Е, нищо незаконно, нали разбирате. Не беше разнасяне и продаване…

— За прах ли става въпрос?

— Точно. Не съм си цапал ръцете с тази работа.

— А какво точно сте правил за него?

— Ами, нали разбирате, плащаше ми и аз му правех разни услуги.

— Така. Значи, вие сте работил за него. И той ви е плащал.

— Но тази работа приключи.

— Да.

— Та си помислих, че и вие можете да се възползвате от услугите ми.

Шоу придърпа стола си.

— Ами сигурно можем. Но не съм толкова сигурен какво точно предлагате?

— Детектив Шоу ли казахте?

— Да. Лойд Шоу.

— Вие ли сте старшият?

— Да, господин Уилямс…

— Белилката. Викат ми Белилката. Предполагам, че е зарад бялата ми коса.

На Шоу му се дощя да изкрещи. Какво искаше този изкуфял старик? Но нещо в гласа на Уилямс, мъдрият тон или по-скоро старческото му хитруване, го възпря. А и фактът, че звучеше трезво и предпазливо, събуди интереса на Шоу.

— Значи отдавна живеете там?

— Да, така е.

— Предполагам, че сте видял какво ли не.

— Виждам почти всичко, което си струва, детектив Шоу.

— Това ли сте осигурявал на твоя работодател? Информация.

— Да, точно така.

— И за кого по-точно работехте?

— Ами, нали разбирате, не е за по телефона. Главният им, нали се сещате.

— Да не е Арчи? Арчи Рейнолдс?

— Е, не бих казал да, но не бих казал и не. Нали разбирате…

Шоу изведнъж се усети, че заговори по-бързо.

— И него вече го няма наоколо, за да се ползва от услугите ви?

— Не съвсем.

— Белилката, ако имаш информация за продаване, купувам я!

— Ще обсъдим ли цената?

— Купувам я! Не се притеснявай за цената. Ще останеш доволен от нея. Гарантирам ти го. Но нямам време да го обсъждам сега. Какво знаеш за Арчи Рейнолдс?

— Знам къде е.

— Сега?! Знаеш къде е той в момента?

Шоу вече се бе изправил на крака.

— Къде е, Белилка?

— Ами, виждате ли…

— Господин Уилямс, давам ви тържествената си мъжка дума, ще се погрижа за вас. Повярвайте ми, кажете ми и то веднага!

Уолтър се надигна. Шоу вече беше бръкнал в джоба си за връзката ключове от колата на Де Лука.

Тържественият глас на стария благодетел отекна в слушалката.

— Той е в „Ню Лотс“. Преди малко влезе в сграда Д, преди около петнадесет, двадесет минути. Това е последната сграда, нали знаете. Единствената, която все още е в предишния си вид.

— Преди двадесет минути?

— Ами, аз се опитвах да се свържа с някой…

— Сам ли беше?

— Не. Беше малко тъмно. Не можах да различа точно кой беше с него, но ако трябва да предполагам, бих казал, че беше онази жена, която ръководи центъра от другата страна на улицата. Нали разбирате, дъщерята на полицейския началник. Не знам дали го знаете.

— Да, знам го. Сега ви оставям на телефона с един от моите детективи. На него ще кажете точното си местоположение и така нататък. Ще се видим скоро, господин Уилямс. Вие сега сте в жилището си, нали?

— Да, сър.

— Останете там. Останете на телефона, продължете да наблюдавате и не мърдайте оттам!

Шоу подаде телефона на Уолтър.

— Измъкни всичко, което можеш от този човек.

— Ти какво ще правиш?

Време за решение. На живот или смърт. Нямаше път назад. Разполагаше с няколко секунди.

Шоу погледна часовника си. Ако уведомеше началството, знаеше, че щяха да мобилизират всичките си сили и Арчи щеше да ги усети. Той не можеше да поеме такъв риск. Но щеше ли да успее сам?

— Изчакваш тук двадесет минути — обърна се той към Уолтър. — Двадесет минути. След това се обаждаш в Първи полицейски участък. Даваш им информацията. Арчи Рейнолдс, засечен в сграда Д, „Ню Лотс“, с Джъстин Бъртън. Двадесет минути, броени отсега.

Шоу извика последните думи, докато тичаше надолу по стълбите.

Арчи се върна в апартамента, изливайки след себе си сгъстения от желатина бензин. Смрадливата смес покри пода и стените на стаята.

Решимостта на Джъстин се изпари. Завладя я истински ужас. Тя присви крака и се сгърчи настрани от плискащата се течност, но не успя да опази краката и бедрата си от хладната, лепкава смес. Вече почти предусещаше нечовешката болка — можеше да си представи как кожата й става на мехури и пламва, когато Арчи я подпалва.

Той постави на пода контейнера и се извърна към нея.

— Това говно го бях скатал тука преди време. Още едно контейнерче изсипах по стълбището. Външните коридори да знаеш само как са подгизнали. Скоро тук ще стане истински ад. Ще съжалявате, че сте се забъркали с Арчи Рейнолдс.

Джъстин не можеше да стори нищо друго, освен да го гледа втренчено. Умът й беше съвсем блокирал и тя стоеше занемяла, без да може дори да кимне.

— Ако извадя тоя боклук от устата ти, ще пищиш ли?

Джъстин успя да поклати глава. Каквото и да е, само да може да диша. Каквото и да е, само да забави драскането на клечката кибрит.

— Добре, сега, не се ебавай с мен, кучко. Не мърдай, докато не махна тая скапания от тебе.

Автоматичният нож щракна в ръката на Арчи и се отвори.

Той се приближи, но Джъстин остана неподвижна и той извади парцала от устата й. Тя разтърси глава и се изплю. Не изпищя. Не каза нищо. Просто остана така, прилепена до стената, и задиша през устата, поемайки миризмата на зловонната запалителна смес.

Арчи преряза колана около краката й, след което се отдръпна предпазливо назад, сякаш очакваше, че тя ще го изрита.

— Ти сега ще умреш заради това, което направи! Е, струваше ли си да умираш? Заради този твой тъп общински център?

Джъстин прочисти гърлото си и отвърна:

— А ти? Струва ли си ти също да умреш?

— Майната ти! Кой казва, че ще умра? Имам мангизи в джоба. Свивам друга кола и се разкарвам оттук, когато това място пламне. Ако ме спипат, майната му, поне няма да умра сам като теб.

Джъстин преглътна.

— Е? Кажи, струва ли си? — повтори той.

— Да.

— Защо? За да помагаш на една тайфа скапани дрогирани кучки и на сбърканите им хлапета, за които на тях и бездруго не им пука. Повечето от тия кучки оставят хлапетата си да умрат сред боклуците, стига това да означава още една лула с кока. Какво, мамка му, си мислеше, че можеш да направиш за тях?

— Да им помогна да спрат.

— Какво да спрат? Да се друсат?

— Да.

Арчи се разсмя.

— Говна! Майната ти, ти да не си се напушила бе, момиченце? Глупости! Знаеш ли какво?

— Какво?

— Тези кучки от твоя център? Те идват ей тука и си купуват говната от мене. Друсат се и после се връщат да отмъкнат каквото успеят от теб. Нищо няма да спреш.

— Но теб те спряхме, нали?

— Да бе, и кои сте тези „ние“? Ти и оня дебел задник Блум, и неговите негри мюсюлмани? Оня педераст вече е мъртъв, мила. Мюсюлманинът също. Напълних му задника с олово. Ченгетата не можаха да ме спрат. Шибаното ченге, което се навърташе около теб? Ще му пръсна задника, преди всичко тук да свърши. Просто ще го направя, мамка му, преди да се махна. Ще ми дойде точно където го искам. В момента стърчи край Хъдсън. Мога да го разкарвам из целия град, да си седя до него и да му пусна куршум в главата, когато си поискам. Ще свърша, преди да се е усетил. Мамка му! И никой не може да ме спре да подпаля и твоя задник, да срина това място до земята. Е, какво постигна, освен че бяха избити толкова хора? Нищо няма да се промени. Дрогата няма да изчезне от този квартал. И да не съм аз, ще бъде някой друг негър, който ще я шитка. Тия хора нямат нищо друго. Друсачите и не искат друго.

Джъстин прояви достатъчно благоразумие, за да не го прекъсва. Докато говореше, нямаше как да я запали.

— Нито едно шибано нещо, което ти можеш да им дадеш, няма да им е по-скъпо от праха, скъпа. Нито едно шибано нещо. Какво, по дяволите, те накара да си въобразиш, че ще успееш?

Джъстин се насили да отговори, все едно че Арчи заслужаваше отговор, разбирайки, че колкото повече говори, толкова по-дълго ще живее. Може би някой щеше да ги чуе. Може би някой щеше да забележи отвън примигващата светлина. Някъде дълбоко в себе си тя все още вярваше, че Шоу ще я намери.

— Но те са човешки същества, нали? Нима наистина смяташ, че искат да живеят по този начин? Че единственото, което им е останало, е прахът?

— Какво друго им е останало, мамка му? Работа? Семейства? Място за живеене, където няма да дойде някой и да им отнеме това, което имат при първа възможност? Ти ли ще промениш всичко това?

— Може би. Поне за малцина.

— Ха. За да го направиш, в този скапан лайнарник ще ти трябва нещо повече от ченгета и мюсюлмани. Стискало ти е много, маце, да дойдеш тук. Да предизвикаш цялата тая бъркотия. Но нищо не направи, освен че предизвика смъртта на един куп хора и само премести тая свинщина на друго място.

— Не съм съгласна. Все още смятам, че тези хора трябва да получат шанс.

— Да бе, как не! Какво знаеш ти за това, мамка му? Да си опитвала някога от прашеца? Могло е да ти свърши работа.

— Не е нужно да го опитвам, за да знам как съсипва живота на тези жени и деца.

— Да бе, жените си падат по коката, нали? — Арчи бръкна в задния си джоб и измъкна пластмасова торбичка, пълна с шишенца със сини тапи, и я хвърли на пода до Джъстин. — Това са последните. Тук бях складирал кила от тая гадост. Всички, които живеят тук, са се възползвали. Грабели са колкото могат. И ти трябва да го опиташ, преди да ти подпаля задника. Ще те издигне малко в небесата.

— Не го прави. Какво ще стане с другите хора в тази сграда? Защо трябва да го правиш? Само за да убиеш мен ли? Защо трябва да пострадат всички останали?

— По дяволите, те ще изхвърчат навън, когато подушат пожара. Ако не успеят навреме, майната им. Поне ще запомнят да не се бъркат на Арчи другия път.

— Ако го направиш, ще те хванат. Ще те издирят където и да отидеш. Просто напусни. Те не знаят къде си. Все още можеш да се измъкнеш.

— Мислиш ли, че и бездруго няма да ме издирват? Мислиш, че ще си отида кротко от тоя свят? Да си свия къдравата главица и да се измъкна, надявайки се, че белият човек няма да ме намери и да ме накара да платя? Майната му! Хайде, вдигай си задника, време е да се обадим на татенцето ти. Искаш ли да поговориш с него?

— Да.

— Тогава си вдигни задника, момиче, и не ми създавай неприятности, че ще те гръмна и ще се свърши.

Въпреки раните и вързаните си отзад ръце, Джъстин успя да се изправи на крака без помощта на Арчи.

Немаркираната кола на Албърт де Лука беше с мощен двигател, снабдена с пълен комплект мигащи фарове отпред и отзад, както и с буркан отгоре. Шоу докосна спирачката само два пъти през петте минути, които му трябваха, за да стигне до „Ню Лотс“.

Той спря колата точно пред порталната врата. Закрачи бързо към кабината на пазачите с пистолет и значка в ръцете, преди двамата охранители да успеят да го спрат.

— Полиция, отворете вратата!

Те натиснаха бутона и го пуснаха. Шоу бързо се приближи към тях.

— Извикайте Юсеф. Кажете му, че Арчи Рейнолдс е там, вътре, и че аз влизам за него. Дръжте портала затворен, докато той пристигне. Никой да не влиза или да излиза. Никой! Кажете на Юсеф. — Шоу не изчака за отговор. — Коя сграда е Д?

Пазачът посочи крайната сграда в дъното на Ямата. Шоу се втурна тичешком, взирайки се натам, мъчейки се да мерне някаква светлина, някакво движение, какъвто и да е знак, но не можа да види нищо, освен едно зловещо, тъмно, заплашително здание. Последната спирка в „Ню Лотс“.

Джъстин се извърна към масата. Арчи я бутна напред и тя залитна. Удари се в ръба на масата и се преви върху нея. Понечи да го изрита, но той ловко отстъпи настрани, след което блъсна силно главата й в плота на масата, във влажното желе на напалма. Тя усети как зловонната течност напои блузата й.

Продължавайки да притиска главата й в масата той се премести, взе клетъчния телефон със свободната си ръка и набра Първи полицейски участък. Отсреща му отговори операторката.

— Тук е Арчи, скъпа, дай ми полицейския шеф.

— Бъртън слуша.

— Тук е Арчи Рейнолдс. Къде са ми шибаните пари?

— Вие къде сте? Не можем да ви ги предадем, без да знаем къде сте.

Арчи заобиколи масата, продължавайки да притиска главата на Джъстин.

— Да бе, ама що ми се струва, че ченгетата ви са плъзнали из целия район.

— Човекът е сам. Където вие казахте. Имате думата ми…

— Майната й на думата ти!

Шоу нахлу в антрето на сграда Д. Натисна бутона на асансьора. Нищо. Нито светлина, нито звук. Затича към стълбището, дръпна вратата и се задави от острата, задушлива миризма на бензиновата смес.

Втурна се нагоре по стълбите и блъсна вратата на първата площадка. Не видя нищо, освен мрак. Върна се на стълбището, готов да извика името на Джъстин и да предупреди някого, ако имаше все още жива душа в сградата. Ала не посмя да вдига шум, за да не го усети Арчи. Миризмата ставаше все по-силна. Той инстинктивно се понесе нагоре към източника й, към източника на злото.

— Майната ти, на теб и на парите ти! — изрева Арчи. — Колко ченгета си пратил да тичат из този град бе, скапаняк? Колко скенера си наредил да засекат тоя клетъчен телефон, а? Бас държа, че имаш лодки, говняр, и че там е фрашкано с душещи ченгета? Пратил си оня задник да стърчи там с мангизите, така ли? Надявам се, че все някой ще го обере.

В ъгловия си кабинет в Първи полицейски участък, Уилям Бъртън внезапно осъзна каква беше истинската цел на човека, който държеше дъщеря му. Хората около него се стъписаха, забелязали страха, парализирал шефа им.

Нещо в него се прекърши.

— Къде е дъщеря ми? — изрева той.

Когато Арчи се измести зад Джъстин, въпреки че главата й беше прикована в лепкавата смес, тя изрита напосоки към слабините му. Опитът не сполучи. Арчи избегна ритника, макар кракът й да го засегна леко в хълбока. Това изглежда го развесели.

— О-хо! Виж я ти, кучката? Твойто момиче току-що се опита да ме ритне. Тя е ей тука, шибалник такъв, опита се да ме нападне. Трябва да я арестувате, скапанячката, за телесна повреда.

Бъртън се изправи зад бюрото си и изкрещя на техническия екип:

— Намерете го! Намерете го!

Арчи зверски изрита Джъстин между бедрата, разтваряйки краката й, за да може да застане между тях и започна да тика нарастващия си член. Джъстин се гърчеше и мъчейки се да го отблъсне, запищя:

— Махни се от мен! Махни се…

Арчи не можеше да я задържи с една ръка. Той хвърли клетъчния телефон на пода, за да може да я подхване с двете. Писъците й изпълниха кабинета на баща й.

Два етажа по-долу Шоу дочу шума от боричкането и писъците, и се затича натам. Настъпи хлъзгава буца бензинова смес и падна, удряйки коляното си в ръба на стъпалото. Изкълчи повторно глезена си и изкрещя от болка.

Сграбчи перилото на стълбата, опипа терена и се запрепъва нагоре. Дробовете го боляха, не му достигаше въздух. Сърцето му блъскаше неистово и вонята на бензин пареше гърлото му, докато се мъчеше да потисне пъшканията си, за да чуе по-добре какво става горе. Различи женски глас.

Джъстин се завъртя и загърчи с такава ярост, че накрая Арчи я блъсна с юмрук в бъбреците и болката я парализира за миг. Докато дърпаше полата й нагоре, той изрева към телефона:

— Мамка му, човече, виж я ти как се бори! Но въпреки това ще я начукам в задника и после ще й пусна куршум в главата.

Той избута полата й над бедрата и започна да сваля ципа на панталоните си.

— Човече, ама на нея й харесва. Кучката се е подмокрила! Влажна и топла е, миличката.

В ъгловия си кабинет на Първи полицейски участък началник полицията Уилям Бъртън зарева, закрещя заплахи и псувни по телефона, но те излизаха през микрофона на клетъчния телефон, паднал на пода, като тънки, слаби шумове, заглушени от отчаяния вой и писъците на дъщеря му.

В този момент обаждането на Уолтър Уонг достигна до командния център в Първи полицейски участък, добавяйки още повече объркване към царящия там хаос. Никой не чуваше нищо от лаещия смъртни заплахи към Арчи Рейнолдс Уилям Бъртън.

Арчи не чуваше нищо, освен Джъстин Бъртън.

Той измъкна члена си от панталоните. Натисна с колене между бедрата й, принуждавайки краката й да се разтворят още малко, притискайки я в масата. В отчаянието си Джъстин заопипва слепешком с вързаните си ръце, надявайки се да хване гениталиите му. Арчи се отдръпна, после хвана връвта, с която бяха вързани ръцете й и ги дръпна рязко нагоре, почти измъквайки ги от раменните стави. Така успя да я прикове към масата. Лицето й се оваля съвсем в бензиновата смес. Мазната течност възпламени отворените й рани и очите й. Тя започна да се дави.

Шоу изкачи следващата група стъпала и вече различи ясно задавените хрипове на Джъстин. Нахлу в коридора, забеляза бледата, примигваща светлина, затича се, препъна се, но вече не можеше да се спре.

— Джъстин! — изкрещя той.

Арчи се спря, нахлузи панталоните си и посегна светкавично към пистолета. Измъкна го от колана си, а с другата ръка продължи да я притиска. Опря дулото на беретата в извитата й глава.

С едно последно, отчаяно усилие, Джъстин замахна с вързаните си ръце, изви гръб и отхвърли Арчи назад. Пистолетът се отклони от главата й. В този миг Шоу нахлу в стаята и Арчи се извърна. Шоу се хвърли напред и замахна слепешком, блъскайки се в него.

Джъстин усети, че се е освободила от тежестта на Арчи върху гърба си. Чу как двамата мъже паднаха на пода. Извърна се с лице към тях и замига яростно, за да прогледне.

Арчи се приземи на хълбок, заедно с Шоу и ръката с пистолета му се оказа притисната под него.

— Шоу! — изрева Джъстин.

Шоу посегна към Арчи, без да поглежда към нея, докопа главата му, премествайки тежестта върху лявата си ръка, търсеща да докопа гърлото на Арчи. Измъкна глока с другата и се прицели в лицето му.

Джъстин изкрещя:

— Не стреляй! Бензинът!

Шоу се поколеба, Арчи използва момента, изви се яростно и го отхвърли от себе си, измъквайки беретата. Шоу изпусна глока и посегна към пистолета на Арчи. Усети как чукчето на спусъка се плъзга назад под дланта му. Успя да напъха пръст между чукчето и затвора. Помъчи се да измъкне оръжието от ръката на Арчи, но онзи му нанесе силен удар, който премаза ухото му.

— Махай се, Джъстин! — изрева Шоу. — Бягай!

Джъстин се поколеба, погледна горящата свещ и отново Шоу.

— Махай се! — изрева той.

Тя се понесе към вратата.

Шоу усети нов парещ удар, този път в слепоочието. Всеки миг щеше да изгуби съзнание. Не можеше да понесе още един такъв удар. Той пусна беретата, за да парира ново замахване. Арчи понечи да дръпне спусъка, но Шоу блъсна чело в лицето му.

Носът на Арчи изпука. Непоносимата болка само усили яростта му. Той дръпна спусъка отново и отново, но изстрел не последва. Оръжието беше празно.

Шоу се надигна да го удари, но Арчи го улучи в слепоочието с беретата.

Двамата мъже се изправиха на крака, отстъпвайки в защита.

Шоу се огледа като примигваше, за да проясни погледа си. Увери се, че Джъстин е избягала и сви надясно, за да е сигурен, че е блокирал вратата. Чу гласа й, докато тичаше по коридора и крещеше:

— Излизайте навън! Бягайте!

Арчи се приведе, дишайки на пресекулки.

— Шибаната кучка пак запя нейното: „Да спасим хо… хората“. Е, сещаш ли се, хонки17, само твоя задник няма да спаси.

Арчи запокити празната си берета към Шоу. Той се сниши и пистолетът профуча над него. Арчи посегна за ножа си. Шоу чу металическо изщракване и видя проблясването на острие досами дясното си бедро.

Арчи се приведе ниско, изхрачи кръв и слюнка към Шоу, стискайки ножа.

Усети как страхът го стисна за гърлото. По стойката му прецени, че знае как да си служи с хладно оръжие. Щеше да подходи ниско, с изтеглена назад ръка, готов да забие острието в ребрата му, да разкъса я дроб, я бъбрек…

Шоу отстъпи назад. Разбираше, че успешната блокада на ножа беше почти невъзможна. Онзи запристъпва бавно, изчаквайки го да опре гръб в стената, където нямаше да има никаква възможност за отстъпление.

Шоу се удари в стената и Арчи се усмихна, готов за фаталното замахване.

И тогава, видял зловещата, демонична усмивка на чернокожия, нещо в Шоу се преобърна. Нещо му подсказа, че часът на смъртта още не е настъпил. Той се отказа да проследи ножа. Изправи се с протегнати ръце и го подкани:

— Хайде! Хайде!

Арчи замахна лъжливо веднъж с лявата ръка. Последва светкавично промушващо движение с дясната. В опита си да избегне лъжливия удар, Шоу щеше да се наниже на ножа, насочен към стомаха му. Но той не се подлъга и пръв се хвърли към Арчи.

Дясната ръка на чернокожия се спусна към него и той се оказа твърде близо за фаталното промушване. Усети разкъсваща болка в бедрото си, но това вече нямаше значение. Двете му ръце се впиха в гърлото на Арчи.

Онзи понечи да отстъпи назад за нова атака, но Шоу изръмжа и го повдигна от пода, извъртя го и го запокити в стената. Заблъска главата му с такава сила, че мазилката се орони и не спря, докато ножът не издрънча на пода. Арчи се отпусна. Шоу падна на пода заедно с него, продължавайки да го стиска за гърлото, възседна го, стисна го още по-здраво и му изви врата. Чу как започна да се дави и да се извива немощно в ръцете му. Продължи да го натиска, надигна главата му още веднъж и я блъсна в пода. Арчи все още продължаваше да се съпротивлява. Шоу се напрегна и усети как изтръгва живота от тялото на Арчи. Помисли си за Де Лука и за Мейсън, за Импелитери и за Спърлинг. Спомни си личицата на децата, които бе видял в „Ню Лотс“ и на техните съсипани, пропаднали майки. Сети се за Джъстин. Чу Арчи да се дави в предсмъртен хрип. Усещаше, че умира в ръцете му. Отново си помисли за Джъстин. И за себе си. И тогава отпусна хватката си. Просто махна ръце от гърлото на чернокожия.

Изправи се, останал без дъх, зашеметен, и се опря, за да не падне на стената. Погледна Арчи и видя как главата му бе отметната на една страна и как дясната му ръка се придвижва нагоре към отеклото гърло. В нов изблик на сляпа ярост Шоу го изрита зад ухото, преобърна го, измъкна белезници от сакото си и ги щракна на китките му.

Намери глока, духна свещта, сграбчи го за яката и го повлече навън от потъналата в сумрак стая.

Коридорът и стълбището се изпълваха с объркани, изплашени хора, опитващи се да се измъкнат от пропитата с бензин сграда. Шоу си запробива път през тълпата, теглейки Арчи надолу.

Отначало хората от „Ню Лотс“ го пускаха да мине, мъжете, жените и децата, старите и младите, хората, които Арчи бе изтезавал, с които се бе гаврил, които бе тероризирал. Но докато стигне последната стълбищна площадка, те вече бяха разбрали кого мъкнеше зад себе си.

— Убийте това копеле! — изрева някой.

Шоу вдигна глока, държейки тълпата далече от себе си. Когато се добра до входа усети първия ритник в гърба на Арчи. Обърна се с насочен пистолет. Тълпата зад него отстъпи. Той разбра, че няма да може да измъкне тялото, ако го нападнат. Вече едва ги удържаше.

Когато го извлече под лампите на Ямата, Арчи се свести. Помъчи се да стъпи на крака, но Шоу продължи да го тегли, като не го остави да се изправи.

Добраха се до средата на Ямата и детективът го пусна. Онзи се превъртя върху асфалта и се изправи на едно коляно, мъчейки се да вдиша през отеклия си гръклян, закашля се и се задави от кръвта, която продължаваше да се лее от носа му. Със закопчани отзад ръце той с мъка се изправи. Тълпата започнала приижда. Някой хвърли камък, който го улучи в рамото. Той се обърна и изръмжа:

— Назад!

Някой се изхрачи в него, една жена се спусна и издра лицето му. Той понечи да я изрита, но тя се отдръпна невредима.

— Застреляй ме, шибалник! Ти, ченге такова, дръпни шибания спусък! — изрева Арчи.

Шоу му хвърли последен поглед, обърна се и си тръгна. Зад гърба му сякаш избухна ураган — юмручни удари, ритници, свистене на ножове. Чу се писъкът на Арчи. Шоу продължи да се отдалечава. Едва сега си даде сметка, че можеше и да не успее. Изведнъж всичкото заболя. А после усети Джъстин до себе си и я прихвана през кръста. Двамата се облегнаха един на друг, затътриха крака към желязната порта.

Полицейски сирени изпълниха нощния въздух.

Първите патрулни коли вече пристигаха. Един хеликоптер закръжи в небето над Ямата, насочил ярките си светлини към голямата площадка и люлеещата се маса от хора, струпани около Арчи.

Когато Шоу и Джъстин се добраха до портата, някой поднесе запалена клечка кибрит към прогизналите от бензин дрехи на Арчи. Докато Шоу излезе от „Ню Лотс“, обитателите му бяха превърнали Арчи Рейнолдс в кървава, полуобгоряла маса плът.