Женският празник

Първи епизод

ЖЕНАТА (в роля на глашатайка)

Хей, чуйте всички! Женското събрание

реши, при председателката Тимоклия,

ораторка — Сострата, протоколчица —

Лизила, да се свика заседание

на празника във чест на Тесмофорите,

на неговия втори ден, на ра̀нина,

когато сме свободни, да разгледаме

проблемата за Еврипид, как именно

да се накаже. Ние всички смятаме,

че е престъпник. Има ли оратори?

ПЪРВА ЖЕНА

Аз.

ЖЕНАТА

Но сложи венеца на главата си23.

ХОР

Шът! Внимание! Мълчете!

Тази се изкашля

по ораторски. Изглежда,

дълго ще приказва.

ПЪРВАТА ЖЕНА

Заклевам се в богините, не с някаква

амбиция взех думата, приятелки.

От дълго време страдам аз, нещастната,

когато гледам как сме злепоставяни

от Еврипид, сина на продавачката

на зеленчук24, с безчетни унижения.

Че с кой порок не е натрил челата ни?

Къде не ни е клеветил? Та стигат му

трагически актьори, хор и зрители,

да ни нарича блудници, развратници,

пияници, бъбривки и предателки,

нищожества и напаст за мъжете ни!

А те, едва се върнат от театъра,

и гледат изпод вежди, дирят няма ли

укрит любовник някъде из къщата.

Това, което някога сме вършили,

сега не може. Той внуши на нашите

мъже безброй злини. Плете ли някоя

жена венец, изглежда, че е влюбена.

Събори прибор, шетайки из къщата —

мъжът я пита: „За кого си мислеше?

Бездруго за коринтския ни гостенин25!“

Сестрата болна, ей го братът, казва й:

„Цвета ти ми се вижда подозрителен!“

Нататък. Иска някоя бездетница

да вземе чуждо — просто невъзможно е.

Мъжете край жените си насядали.

Пред старите мъже, които вземаха

девойки, той ни клевети, та старците

не искат да се женят вече, казвайки:

„За стар съпруг жената е владетелка.“26

Заради него запечатват женските

покои вече и поставят лостове,

та ни следят, и най-подир отглеждат си

молоски псета27, ужас за любовника.

И туй простете. Но каквото някога

самички стопанисвахме и вземахме —

брашно, зехтин и вино, — тези работи

са вече невъзможни. Че мъжете ни

ключета тайни носят, мръсна работа,

спартанско производство, с три езичета.

По-рано ние вратнята отваряхме,

поръчвайки халчица за три грошчета.

Но Еврипид, бедата на къщята ни,

научил ги да носят на гърдите си

печатчета със сложна червоядина.

И затова изказвам възглед: как да е

да му измислим смърт — било с отравяне,

било по други някакви си начини, —

за да умри. Туй казвам явно, другото

ще го напишем ний със секретарката.

ХОР

Никога не съм видяла

друга толкоз хитроумна,

тъй способна да говори.

Тя приказва справедливо.

Всички облици разгледа,

всичко претегли с ум и с мъдра мисъл,

тя приведе аргументи,

изнамерени добре.

Тъй че, ако заговори

сам Ксено̀къл, син Каркѝнов,

той, в сравнение със нея,

ще изглежда,

мисля, просто празнодумец.

ВТОРА ЖЕНА

И аз излизам с кратичко изказване.

Тя каза всички главни обвинения.

Ще ви река какво сама съм патила.

Умря във Кипър моят мъж, остави ми

дечица пет, които аз едвам-едвам

изхранвах, виейки венци за цветния

пазар. Добре ли, зле ли — преживявахме.

Но ето, той чрез своите трагедии

внуши, че богове не съществували,

и днес не харчим даже половината.

Затуй говоря и съветвам всички ви —

по хиляди причини накажете го!

Дивашки то ни пакости, приятелки,

отхранен сред треви и диви корени28!

Но тръгвам за пазара — трябва двадесет

венци да изплета за мъжки пирове29.

ХОР

В тази реч се проявява

нова доблест, по-блестяща

от онази.

Ей, какви ги набърбори —

все на място, все разумно,

все с една лукава мисъл,

разбираемо и ясно!

Авторът на тази дързост

трябва здраво,

с лихва да ни заплати!

МНЕЗИЛОХ

Това, че като чухте за злините му,

жени, към Еврипид възнегодувахте

и яростта преля, не е за чудене.

И аз сама — заклевам се в децата си —

го ненавиждам, ако съм на себе си.

Обаче да се разберем! Самички сме,

оттук не ще излезе нито думица.

Защо го обвиняваме чак толкова

и ни тежи, че сочи прегрешения

две-три, когато с хиляди ги имаме?

Мълча за други, ще река за себе си —

аз имам сума грехове. Най-страшен бе

грехът, когато трети ден бях женен,

а пък до мен мъжът ми спеше. Имах аз

приятел, който, като бях момиченце

седемгодишно, ми отне моминството.

Та той от страст зачука на вратата ми.

Разбрах и тайно слязох от постелята.

Мъжът ми пита: „Де отиваш?“ Казвам му:

„Стомах ме вие, мили мъжо, зле ми е,

та в нужника отивам.“ — „Е, върви тогаз!“

И той застрива хвойна, копър, мащерка.

Залях с вода, за да не скърцат, пантите,

и ей ме при любовника. Изклати ме,

прегъната до вънкашния жертвеник

и хваната за лавъра му. Виждате,

туй Еврипид не го е казвал никога.

Не казва също как се клатим с робите,

с конярите, когато друг си нямаме,

ни как, след като нощем сме се връткали,

чеснов лук дъвчем сутрин, та дохождайки

от пост мъжът, като надуши чесъна,

да не помисли нещо лошо.

(Към една съседка.)

Гледаш ли,

не го е казал! Дрънкал е за Федра ли?

Какво ни е на нас? Ала не казва той

как някоя жена, като показвала

на своя мъж наметката си — гледай я

на светлото! — облича си любовника

във нея и го пуща — туй не казва, де!

А зная друга — десет дена викала,

че ражда, и накрай купува бебенце.

А пък мъжът й тича за лекарствата,

по-бързо да роди. Донася бабичка

в гърне детето, пълна му устичката

със мед, да не пищи. По знак на бабата

онази вика: „Бягай, мъжо, почнах май

да раждам!“ А пък то — детето, ритнало

гърнето. Той, мъжът, изтичал радостен,

тя дръпнала меда, детето ревнало.

И тая мръсна бабичка изтичала

с усмивка към съпруга и му казала:

„Роди ти лъвче, лъвче, твое копие,

във всичко като тебе, и пишлето му

е също като твоето — шишарчица!“

Нима не вършим тази подлост? Вършим я!

След туй от Еврипид се възмущаваме,

макар че не търпим според делата си!

ХОР

Чудно нещо е това!

Откъде се взе пък тая?

И коя земя отхрани

тази твар дебелоока?

Тя, коварната, сред бял ден

тъй безсрамно го приказва!

Никога не бих го сметнала

за възможно между нас!

Всичко е възможно вече!

Има стара поговорка:

Надзърни под всеки камък,

че току-виж,

те ухапал… ретор скрит30!

Жените са безсрамници, природно са такива,

и няма по-голямо зло от тях, освен… жените.

ПЪРВАТА ЖЕНА

В Аглавра31 се заклевам аз, жени, не сте с ума си.

Какво, магьоса ли ви тя, или пък нещо друго,

че я оставяте така да дрънка тая чума

за всички ни? Коя от вас желае… ако няма,

с робините ще донесем самите ние пепел,

ще й ощавим тази част, за в бъдеще да знае,

самата като е жена, жените да не хули!

МНЕЗИЛОХ

Не тази част, не, не, жени! Ако законът дава

да се изкажем до една, като жени свободни,

та казах аз за Еврипид каквото смятам право,

нима оскубана от вас ще бъда аз отплата?

ПЪРВАТА ЖЕНА

Не трябва ли да си платиш? Та ти едничка дръзна

да се застъпиш за мъжа, направил много пакост

на нас, измисляйки със цел сюжети с разни лоши

жени, представя Федри той и Меланипи! Няма

у него Пенелопа, не, защото е почтена!

МНЕЗИЛОХ

Причината я зная аз: че няма Пенелопи

между сегашните жени, а до една са Федри.

ПЪРВАТА ЖЕНА

Вий слушате, нали, жени, с какво наново тази

негодница ни клевети!

МНЕЗИЛОХ

Не съм изрекла още

докрай това, което знам. Да кажа ли и друго?

ПЪРВАТА ЖЕНА

Но нямаш вече! Преди миг изтърси всичко лошо.

МНЕЗИЛОХ

Не, не, и хилядната част не съм изрекла още!

Не казах, видиш ли, това: как, с гребена в ръката,

си точим с този инструмент от виното32…

ПЪРВАТА ЖЕНА

Да пукнеш!

МНЕЗИЛОХ

… от Апату̀риите как раздаваме месото

на сводници, а пред света — уж котката…

ПЪРВАТА ЖЕНА

Ох, дрънкаш!

МНЕЗИЛОХ

… или как друга своя мъж със брадва умъртвила —

не казах. Как с треви една мъжа си подлудила,

как друга в банята си гроб направила…

ПЪРВАТА ЖЕНА

Да треснеш!

МНЕЗИЛОХ

… в Ахарна за баща си.

ПЪРВАТА ЖЕНА

Не, това е нетърпимо!

МНЕЗИЛОХ (към първата жена)

Ни как си заменила ти, когато ражда твоята

робиня, нейното момче със твоето момиче.

ПЪРВАТА ЖЕНА

В богините ти се кълна! Ти няма да харосаш!

Ще те оставя без коса!

МНЕЗИЛОХ

Смей само да ме пипнеш!

ПЪРВАТА ЖЕНА

Тогава на̀!

(Удря го.)

МНЕЗИЛОХ

Тогава на̀!

(Удря я.)

ПЪРВАТА ЖЕНА

Филиста, дръж ми плаща!

МНЕЗИЛОХ

Ти само докосни ме, аз, кълна ти се…

ПЪРВАТА ЖЕНА

Какво пък?

МНЕЗИЛОХ

Онази питчица сусам — отсам ще я изкараш!

ХОР

Я прекратете тоя спор! Забързана притичва

една жена към нас. Но млък, преди да бъде тука,

спокойно нека разберем какво ще ни говори.