Женският празник

Втори епизод

Влиза бегом Клистен, женоподобен мъж

КЛИСТЕН

Жени любезни, сходни са ни нравите.

Страните ми показват — ваш приятел съм.

Та женоман съм и ви ви браня винаги.

Днес, чувайки за нещо важно, свързано

със вас, което дрънкаха по стъгдата,

дойдох да ви го известя, добавйки,

да бдите зорко, да не би нечакано

да падне страшно зло върху главите ви.

ХОР

Кажи, момче. Момче — това е правилно,

додето необрасли са страните ти.

КЛИСТЕН

Разправят, Еврипид изпратил някакъв

стар родственик на вашето събрание.

ХОР

С каква задача и с какъв предумисъл?

КЛИСТЕН

Да разузнае всички ваши планове —

какво възнамерявате да правите.

ХОР

Как? Мъж, а пък не сме го забелязали?

КЛИСТЕН

Обръснал бил го Еврипид, оскубал го

и прочее, та женска му формата.

МНЕЗИЛОХ

И вие вярвате? Та кой е толкова

глупак, че да се съгласи на скубане?

Не вярвам аз, заклевам се в богините!

КЛИСТЕН

Дрън-дрън! Не бих дошъл с това известие,

ако не бях го чул от верен източник.

ХОР

Това е страшна новина за страшна работа!

Ала, жени, не бива да бездействаме,

да дирим трябва, да претърсим всякъде,

къде седи, укрит от нашите погледи.

(Към Клистен.)

И ти търси, та с първата признателност

и втора да получиш, наш защитнико!

КЛИСТЕН (към първата жена)

Ти първата, коя си?

МНЕЗИЛОХ (тихо)

Накъде сега?

КЛИСТЕН

Ще трябва да ви проверя.

МНЕЗИЛОХ

Нещастие!

ПЪРВАТА ЖЕНА

Коя ли съм? На Клеоним жената съм.

КЛИСТЕН

Хей, вие! Тая булка да познавате?

ХОР

Познаваме я нея, гледай другите.

КЛИСТЕН

Ами коя е тая тук, с детенцето

в ръце?

ПЪРВАТА ЖЕНА

Това е дойката ми.

МНЕЗИЛОХ (тихо)

Свършен съм!

(Иска да се измъкне.)

КЛИСТЕН

Хей, ти, къде отиваш? Стой! Какво ти е?

МНЕЗИЛОХ

Пусни ме да пикая. Ей, безсрамен си!

КЛИСТЕН

Добре, върви. Пък аз съм тука, чакам те.

ХОР

Да, чакай я, но бъди и внимателен.

Едничка нея, драги, не познаваме.

КЛИСТЕН

Пикаеш много дълго!

МНЕЗИЛОХ

Да, приятелю,

пикая мъчно. Вчера мокреш ядохме.

КЛИСТЕН

Какво ми мокриш?

(Дърпа го.)

Хайде, приближавай се.

МНЕЗИЛОХ

Какво ме дърпаш. Болна съм.

КЛИСТЕН

Кажи ми ти,

мъжът ти кой е?

МНЕЗИЛОХ

Питаш за мъжа ми ли?

Хм, знаеш… онзи… там… от Котокидите33.

КЛИСТЕН

Как „онзи“? Кой?

МНЕЗИЛОХ

Е, онзи, дето някога…

на онзи, дето… оня… дето…

КЛИСТЕН

Дрънкаш май.

Тук друг път да си идвала?

МНЕЗИЛОХ

Да, бога ми,

ежегодишно.

КЛИСТЕН

А с коя сте заедно?

МНЕЗИЛОХ

С онази… ах, горко ми!

КЛИСТЕН

Празни приказки!

ПЪРВАТА ЖЕНА (към Клистен)

Дръпни се. Аз ще я разпитам хубаво

за ланшните ни обреди. Иди, натам,

за да не чуеш — че си мъж.

(Към Мнезилох.)

Кажи ми ти,

от обредите кой ни беше първият?

МНЕЗИЛОХ

Я да се сетя кой бе първи! Пийнахме.

ПЪРВАТА ЖЕНА

А после, втори?

МНЕЗИЛОХ

Пийнахме наздравица.

ПЪРВАТА ЖЕНА

Това са ти го казали. А третият?

МНЕЗИЛОХ

Ксенила пожела паница. Нямаше

цукало.

ПЪРВАТА ЖЕНА

Дрън! Клистене, идвай, ето го,

за него ни говориш ти!

КЛИСТЕН

Какво сега?

ПЪРВАТА ЖЕНА

Сега го съблечи. Говори глупости.

МНЕЗИЛОХ

На девет рожби майката събличате!

КЛИСТЕН

Ха сваляй сутиена, безобразнико!

ПЪРВАТА ЖЕНА

Ехе, каква е силна, колко яка е!

И циците не са й като нашите!

МНЕЗИЛОХ

Безплодна съм, не съм забременявала.

ПЪРВАТА ЖЕНА

Аха! А девет бяха ти дечицата!

КЛИСТЕН

Стани! Къде надолу буташ члена си?

ПЪРВАТА ЖЕНА

Надървил го! И с хубав цвят, негодникът!

КЛИСТЕН

Ама къде е?

ПЪРВАТА ЖЕНА

Мина пак отпреде му.

КЛИСТЕН

Че тук го няма!

ПЪРВАТА ЖЕНА

Върна се отзаде му.

КЛИСТЕН

Ти имаш провлак, драги! Мърда членът ти

насам-натам, по-бързо от коринтците34!

ПЪРВАТА ЖЕНА (към Мнезилох)

Мръсник такъв! Затуй ли нас ни хулеше,

а Еврипид завардяше!

МНЕЗИЛОХ

Нещастен аз!

Набърках се в такива неприятности!

ПЪРВАТА ЖЕНА

Е, ха, какво да правим?

КЛИСТЕН

Ще го вардите

внимателно, да не избяга някъде.

Пък аз ще го обадя на пританите.

(Излиза.)

ХОР

Подир всичко това ние трябва сега да запалим своите лампи

и, притегнати хубаво, като мъже, и захвърлили женските дрехи,

да подирим не се ли е вмъкнал сред нас от мъжете и друг някой още

и бегом да обходим и целия Пникс, и палатки, и ходове — всичко!

Почвайте! С нозе чевръсти първо да се устремим

и разучим тихомълком вред. И трябва при това

да не чакаме, че вече няма време за бавеж.

Трябва най-напред по-бързо да изтичаме във кръг.

Хайде, следвай всяка диря,

и дири навред, че може,

без да знаем,

тук и друг да се е скрил!

Вред отправяй зорък поглед,

и натука, и нататък,

всичко точно провери!

Ако, без да го знам, е извършил дела

светотатни, ще бъде наказан, и тъй

за другите люде ще бъде

назидателен пример за скверни дела,

за безбожнишки нрав,

и открито ще казва след туй — богове

съществуват; така

на всички ще внуши да ги почитат,

да зачитат свещения дълг и закон,

и да вършат единствено частни дела.

И ако не постъпват тъй, тогава,

като се хване някой нечестивец,

изгорен от безумство, погубен от бяс,

да върши зло, ще бъде той за всички —

и за всички жени, и за всички мъже —

доказателство явно, че скверни дела

боговете на място наказват!

Ала струва ми се, харно поразтърсихме навред.

И във всеки случай няма някой друг, наврян след нас.

Мнезилох грабва детето то ръцете на една жена.

ПЪРВАТА ЖЕНА

Аха, къде побягна? Чакай, чакай, бе!

Нещастна аз, нещастна аз! Изхули се,

като ми грабна бебето из бозката!

МНЕЗИЛОХ

Крещи! Не ще го храниш вече никога,

ако не ме оставите! На̀, ножа ми,

ще му прекъсне жилите и кървави

олтара ще обагрят те35.

ПЪРВАТА ЖЕНА

Нещастна аз!

Жени, на помощ! Ох, надайте викове

за моята победа! Не оставяйте

да ми отнемат рожбата единствена!

ХОР

Уви! Уви!

О Мойри всемогъщи, постъпка чудовищна

отново е пред мен!

Ами всичко туй е дело на безсрамник и нахал!

Ах, приятелки, ужасно, страшно нещо е това!

МНЕЗИЛОХ

Ах, как смогнах да избия свръхнахалството у вас!

ХОР

Та това не е ли ужас — че и повече дори?

ПЪРВАТА ЖЕНА

Ужас, да! Че той детето ми отне и го държи!

ХОР

И какво да речем на всичко това?

Ами той го извърши без всякакъв свян!

МНЕЗИЛОХ

И аз няма с това да приключа!

ХОР

Но като дойде, отдето

си дошъл, и ни побягна,

не очаквай да останеш

подир злото невредим!

МНЕЗИЛОХ

Не, дано това не стане! Моля всички богове!

ХОР

Кой ли, кой ли сред безсмъртните

богове ще ти помага в лошото?

МНЕЗИЛОХ

Аз няма да го дам! Напразно дрънкате!

ХОР

Ала кълна се — може би

не ще се радваш подир миг

на мръсната си хулна реч.

Че ние ще ти заплатим

за скверното ти дело както трябва.

Защото само подир миг

съдбата, променена, ще те вмъкне

в едно по-друго зло.

КОРИФЕЙКАТА

Ала ха вземи жените и надонеси дърва,

бързо, бързо да запалим тоя мръсен негодяй!

ПЪРВАТА ЖЕНА (към Хора)

Да тръгваме за съчки!

(Към Робинята си.)

Хайде, Ма̀нийо!

(Към Мнезилох.)

В главня ще те превърна днеска, знай си го!

МНЕЗИЛОХ

Пали, гори!

(Към детето.)

А ти събличай критското

дрешле, по-бързо! За смъртта си, миличко,

ще обвиняваш майка си единствена.

(Съблича го.)

Какво е туй! Момиченцето станало

на мях със вино със персийски чехлички!

Жени, ах, вий, хитруши и пияници!

Какво ли не измисляте да пиете!

Късмет сте за кръчмарите, беда за нас!

Беда за платове и за покъщнина!

Жените се връщат със съчки в ръце.

ПЪРВАТА ЖЕНА (към Робинята си.)

Я постави тук много съчки, Ма̀нийо!

МНЕЗИЛОХ

Да, постави.

(Към Първата жена.)

А ти кажи ми — ти ли го

роди това?

ПЪРВАТА ЖЕНА

Цели девет месеца

го носих.

МНЕЗИЛОХ

и го носи?

ПЪРВАТА ЖЕНА

Да, заклевам се!

МНЕЗИЛОХ

Три литра ли е? Колко?

ПЪРВАТА ЖЕНА

Що си сторил, бре?

Съблякъл си, безсрамнико, детето ми —

ей тонинко!

МНЕЗИЛОХ

Ей тонинко? Е, малко е.

На колко е? На три оки? На четири?

ПЪРВАТА ЖЕНА

На колкото е минало от празника36.

Но дай ми го.

МНЕЗИЛОХ

Това ли? Не, заклевам се!

ПЪРВАТА ЖЕНА

Ще те запалим!

МНЕЗИЛОХ

Хубаво! Палете ме!

Но на това

(Посочва детето)

ще му прережа гърлото!

(Показва нож.)

ПЪРВАТА ЖЕНА

Не, моля те! Постъпвай с мене както щеш,

но не и с него!

МНЕЗИЛОХ

Много си привързана!

Но все пак аз ще му прережа гърлото.

(Пробожда меха.)

ПЪРВАТА ЖЕНА

Уви, дете! Дай, Ма̀нийо, съдинката,

да събера кръвта на свойта рожба!

МНЕЗИЛОХ

Отдолу дръж! Таз милост е единствена.

(Налива вино в съд, който Първата жена подлага, после изтръгва съда от ръцете й, пие, а остатъка излива на земята.)

ПЪРВАТА ЖЕНА

Дано да пукнеш! Завистлив и злобен си!

МНЕЗИЛОХ

А тая кожа давам я на жрицата!

ВТОРАТА ЖЕНА

На жрицата — какво?

МНЕЗИЛОХ

Ей тук на̀, вземай го.

(Хвърля празния мех.)

ВТОРАТА ЖЕНА (към Първата жена)

Злочеста Мика, кой те похити, дете?

Кой, кой отмъкна милата ти щерчица?

ПЪРВАТА ЖЕНА (посочва Мнезилох)

Хей този тип. Но тъй като присъствуваш,

пази го, ние със Клистен отиваме,

за да обадя всичко на пританите.

(Излиза.)

МНЕЗИЛОХ

Какво е средство за избава? Хайде де!

Кой опит, кой тъкмеж? А пък виновникът

да се навре в такива неприятности

не се явява. Чакай да му пратя ли

вестител?

(Мисли.)

Зная аз едно решение

от „Паламед“37: ще пиша на лопатите

и ще ги хвърля. Да, но нямам никакви

лопати! Откъде да взема, хайде де!

Какво, ще взема куп оброчни таблички,

ще ги изпиша и разхвърля! По-добре!

и те са от дърво като лопатите!

(Тържествено.)

Вие мои ръце!

Избавително дело на вас предстои!

Вие, гладки дъсчици!

(Пише.)

Е, хайде сега,

приемете резкѝте,

глашатайки на моите мъки! Уви,

тук буква „р“ не струва!

Провървя, провървя! Де да тегля бразда?

Ха по-скоро вървете по всички страни —

и насам, и натам! Ала бързо!

(Разхвърля на всички страни дъсчиците.)