Женският празник

Екзод

Стражарят е заспал. Явява се Еврипид, с арфа в ръка; той води със себе си млада Танцьорка и Флейтист.

ЕВРИПИД

Жени, ако желаете за в бъдеще

да сключите със мене мир, настанал е

мигът, от днес нататък да не чуете

от мене лоша дума. Обявявам го.

ХОР

Защо ни даваш тези уверения?

ЕВРИПИД

Човекът, вързан тука, ми е родственик.

Ако ми го дадете, няма никога

да чуете срамотна реч. А иначе

ще кажа, щом се приберат мъжете ви

от похода, с какво се занимавате.

ХОР

Каквото можем ние, знай, съгласни сме.

Но сам ти убеждавай този варварин.

(Посочва Стражаря.)

ЕВРИПИД

Това е моя грижа.

(Към Танцьорката.)

Ти, Сърнето ми,

помни какво приказвахме на идване.

най-първо в танц мини, но поразгърдена.

(Към Флейтиста.)

Ти, Тередоне, я надуй персийската!

Докато Флейтистът свири, а Танцьорката играе, Еврипид се предрешва като бабичка.

СТРАЖАРЯТ (събужда се)

Какво е това шумно? Песни буди ме!

ЕВРИПИД (имитира бабичка)

Това момиче има упражнение,

че ще танцува в някаква компания.

СТРАЖАРЯТ

Да упрашни, да танци, аз не преши му.

Как двиши то като бълха на вълната!

ЕВРИПИД (към Танцьорката)

Добре, свали си дрешката, детето ми,

седни на коленете на стражарина,

опни нозе да те събуя.

СТРАЖАРЯТ

Хубо туй,

седай, седай, то хубо, хубо, мишенце!

Хо, твърдо му гърдишки, също репишки!

Танцьорката, гола, отново подхваща танца си.

ЕВРИПИД (към Флейтиста)

Свири по-бързо! Страх те е от скита, а?

СТРАЖАРЯТ

Красиво задник!

(Към изправения си член.)

Теб ше биям, там стоиш!

Така то! Хубаво държи се пишка ми!

ЕВРИПИД (към Танцьорката)

Добре, вземи си дрешката, че време е

да тръгнем.

СТРАЖАРЯТ (към Танцьорката)

Първо мене не целуваш ли?

ЕВРИПИД

Отлично!

(Към Танцьорката.)

Целуни го!

СТРАЖАРЯТ

Ой, ой, их-их-хих!

Език му сладко като мед атишеско.

(Към Танцьорката.)

Ти с мене спиш!

ЕВРИПИД

Ха сбогом ти, стражарино.

това не е възможно.

СТРАЖАРЯТ

Мошно, бабишко,

услуга туй направиш.

ЕВРИПИД

Драхма даваш ли?

СТРАЖАРЯТ

Тъй, тъй, то дава.

ЕВРИПИД

Хайде, дай паричката!

СТРАЖАРЯТ

Ама аз няма. Дръшай тука шанта ми.

Аз после носи тебе.

(Към Танцьорката.)

Тръгваш, моето.

(Към Еврипид.)

А ти да пази тоя старо,

(посочва Мнезилох)

бабишко.

А как е твое име?

ЕВРИПИД

Артемизия46.

СТРАЖАРЯТ

Тогава помним име: Артамуксия.

(Отвежда Танцьорката.)

ЕВРИПИД

Дотук вървя добре, хитрецо Хермесе!

(Към Флейтиста.)

Вземи това

(подава му арфата)

и беж оттука, малкият!

А аз ще го спася.

(Към Мнезилох.)

Ти бягай мъжката,

когато те отвържа, без забавяне,

към къщи, при жена си и децата си.

МНЕЗИЛОХ

Развържеш ли ме, моя ще е грижата.

ЕВРИПИД (развързва го)

Освободен си. Беж, преди стражаринът

да дойде и те хване.

МНЕЗИЛОХ

Точно тъй е, правя го.

Двамата избягват.

СТРАЖАРЯТ (връща се)

О бабишко, как мило твое мишенце,

не лошаво, любезен. Де е бабишко?

Ох, аз умряло! Де отишло старецът?

Ей, бабишко, ей, бабо! лошо правила!

Ей, Артамуксия!

Излъгал баба мен! По-бързо, бягаш ти!

(Вижда на земята чантата си и я рита.)

Ти право шанта: мене прави шантаво.

Ой, ой!

Как правим! Де тоз баба? Артамуксия!

ХОР

Не питаш ли за бабичката с арфата?

СТРАЖАРЯТ

Тъй, тъй! Видял го?

ХОР

Тръгна тя по този път,

а пък един старик я съпровождаше.

СТРАЖАРЯТ

Шафран ли имал старото?

ХОР

Твърдя ти го.

Върви оттук, ще паднат във ръцете ти.

СТРАЖАРЯТ

Проклето баба! Бягам аз по който път?

Ей, Артамуксия!

(Тича надясно.)

ХОР

Върви направо. Де търчиш? Отново ли

оттук ще гониш? Хукнал си наопаки.

СТРАЖАРЯТ

Нещастно аз! Но тишай, Артамуксия!

(Изтичва наляво.)

ХОР

Ха тичай бързо, до̀бър път към гаргите!

Но достатъчно вече играхме за днес,

та за всяка вече е време

да си иде дома. А за тази игра

Тесмофорите с дар

милосърден дано ни даруват!