Женският празник

Четвърти епизод

Стражарят се връща заедно с Мнезилох, когото, привързан за стълб, носят Фигуранти. Последните го оставят на едно възвишение и се оттеглят.

СТРАЖАРЯТ

Тук може плачеш колкото си искаше.

МНЕЗИЛОХ

Стражарю, моля…

СТРАЖАРЯТ

Няма нужда молиш ме.

МНЕЗИЛОХ

… поотслаби ми клина.

СТРАЖАРЯТ

Туй ще правим го.

МНЕЗИЛОХ

Ох, беден аз! Ти стягаш още повече!

СТРАЖАРЯТ

Ти иска още повеш?

МНЕЗИЛОХ

Оле, олеле!

Дано да пукнеш!

СТРАЖАРЯТ

Мълкай, старец глупаво!

Ще донесъм рогозка, тебе пазим те.

(Излиза.)

МНЕЗИЛОХ

На Еврипид дължа аз тези радости!

(Забелязва в далечината Еврипид, предрешен като Персей.)

Небе! Надежда, Зевсе-избавителю!

Той май не ще ме предаде, загатва ми,

че идвайки в Персеевата фигура,

аз трябва да съм Андромеда. Прочее,

въжетата са тук. Той иде, види се,

да ме спаси. Не би долитнал иначе.

(Имитирайки Андромеда.)

Девойки мои мили,

как мога да си ида,

без да ме види скитът?

Ти, дето ми отвръщаш в пещерите,

ти чуваш ли?

Склони и позволи ми

да ида при жена си.

Безмилостен е, който ме привърза —

мен, клетия страдалец!

Едва избягал от една

изгнила баба, ще умра!

Защото скитът, моят страж,

враждебен, гибелен, стои,

привързвайки ме тук за пир на гарвани!

Ти виждаш, не за весел танц

и не сред дружки тук стоя,

не с урна във ръце,

а в гъсти, здрави мрежи съм заплетена,

жертва на чудовището Гла̀вкет.

И не със брачна песен,

а с песен на верига

за мен, жени, плачете вий.

Че тегля, клета, жребий клет

(горко на мен, горко на мен!),

и други гнусни теглила

от близък свой човек, та моля

с горещ и многосълзен адски вопъл

— ах, ах, ах, ах! —

човека, който ме обръсна пръв,

облече ме в шафрановия плащ

и ме изпрати в този храм,

където са жените.

На моя дял сурови демоне!

О, прокълнат съм аз!

И кой не ще погледне

при тая горест моите страдания?

Нека светилото огнено в етера

нещастния мене затрие!

Вече не искам да гледам безсмъртния

пламък, тъй както вися във веригите,

болка задавя ми гърлото, бързият

път към мъртвите е то.

ЕВРИПИД (невидим, имитира Ехо)

Здравей, девойко мила. Ала татка ти,

Кефея, от когото си захвърлена,

небето да погуби!

МНЕЗИЛОХ

о коя си ти,

която се смили над теглилата ми?

ЕВРИПИД

Оназ глумлива словоповторителка

Ехо, която лани в тези местности

на Еврипид в конкурса бе помощница.

Но ти, дете, си изпълнявай ролята,

плачи горчиво.

МНЕЗИЛОХ

Ти повтаряй воплите.

ЕВРИПИД

Ще се погрижа. Но почни си словото.

МНЕЗИЛОХ

Свещена Нощ!

Колко дълъг е твоят бяг

с колесницата в свода, покрит със звезди

на ефира свещен

през пресветия връх олимпийски!

ЕВРИПИД

Олимпийски!

МНЕЗИЛОХ

Защо Андромеда в такива беди

е затрупана днес?

ЕВРИПИД

Затрупана днес?

МНЕЗИЛОХ

Аз, нещастна, смъртта…

ЕВРИПИД

Нещастна, смъртта.

МНЕЗИЛОХ

Умори ме, старице, със твоя брътвеж.

ЕВРИПИД

С твоя брътвеж.

МНЕЗИЛОХ

Ти се вмъкна при мене, свидетел е Зевс,

нагло!

ЕВРИПИД

Нагло!

МНЕЗИЛОХ

Позволи, драги мой, да си кажа речта.

То е радост за мен. Хайде, спри!

ЕВРИПИД

Хайде спри!

МНЕЗИЛОХ

Хайде, поврага, марш!

ЕВРИПИД

Хайде, поврага, марш!

МНЕЗИЛОХ

Ах, беда!

ЕВРИПИД

Ах, беда!

МНЕЗИЛОХ

Брътвиш ти!

ЕВРИПИД

Брътвиш ти!

МНЕЗИЛОХ

Зареви!

ЕВРИПИД

Зареви!

МНЕЗИЛОХ

Запищи!

ЕВРИПИД

Запищи!

СТРАЖАРЯТ (връща се, като носи рогозка)

Ти какво дрънши?

ЕВРИПИД

Ти какво дрънши?

СТРАЖАРЯТ

Ще завикам притан!

ЕВРИПИД

Ще завикам притан!

СТРАЖАРЯТ

Кой беда?

ЕВРИПИД

Кой беда?

СТРАЖАРЯТ

Откъде туй глас?

ЕВРИПИД

Откъде туй глас?

СТРАЖАРЯТ

Ти дрънши!

ЕВРИПИД

Ти дрънши!

СТРАЖАРЯТ

Тебе бой!

ЕВРИПИД

Тебе бой!

СТРАЖАРЯТ

Ти смееш на мен?

ЕВРИПИД

Ти смееш на мен?

МНЕЗИЛОХ

Не съм аз, ами тая жена, ето тук!

ЕВРИПИД

Жена, ето тук.

СТРАЖАРЯТ

Де туй мръсно шена?

МНЕЗИЛОХ

Тя избяга оттук.

СТРАЖАРЯТ

Ей, ти бягъл къде?

ЕВРИПИД

Ей, ти бягъл къде?

СТРАЖАРЯТ

Аз ше казвам на теб!

ЕВРИПИД

Аз ше казвам на теб!

СТРАЖАРЯТ

Ти пак нещо ръмши!

ЕВРИПИД

Ти пак нещо ръмши!

СТРАЖАРЯТ

Туй мръсница дършиш!

ЕВРИПИД

Туй мръсница дършиш!

СТРАЖАРЯТ

Туй бъбриво шена и проклето.

Еврипид се появява.

ЕВРИПИД (имитира Персей)

О богове, в каква земя на варвари

пристигнах с полет бърз? Та посред етера,

проправяйки си път, летя с крилатите

нозе към Аргос аз, Персей, отнасяйки

главата на Горгоната.

СТРАЖАРЯТ

На писар ли

Горгон глава ти носиш?

ЕВРИПИД

На Горгоната,

ти казвам аз.

СТРАЖАРЯТ

Горгон аз казва същото.

ЕВРИПИД

Кой бряг е този и коя — девойката,

подобна на богиня? Като кораб е

привързана!

МНЕЗИЛОХ (към Еврипид)

О, съжали злочестата,

о страннико, освободи ме!

СТРАЖАРЯТ (към Мнезилох)

Млъкнеш ти!

Проклето, смей приказваш пред умирало!

ЕВРИПИД (към Мнезилох)

Девойко,

със болка гледам как висиш във въздуха!

СТРАЖАРЯТ

Не е девойко, ами грешно старец е,

и хитро и крадливо.

ЕВРИПИД (към Стражаря)

Андромеда е,

Кефеевата щерка! Дрънкаш глупости!

СТРАЖАРЯТ (повдига дрехата на Мнезилох)

Погледвай шлена — малко тебе струва де?

ЕВРИПИД (към Мнезилох)

Девойко, дай ми да допра ръката ти.

Стражарят го възпира.

Ей, ските, всички хора имат слабости,

а моята е тая, че в девойката

се влюбих.

СТРАЖАРЯТ

Тебе не завишдам никакво.

Ако на туй страна обърне задника,

аз няма завист, ако ти надупиш го.

ЕВРИПИД

Защо не даваш да спася девойката,

да паднем с нея в ложето си сватбено?

СТРАЖАРЯТ

Щом искаш много старец да нагъзило,

дъска пробиваш и отзад минаваш го.

ЕВРИПИД

Не, ще разкъсам връзките!

СТРАЖАРЯТ (размахва бича)

Ще биям теб!

ЕВРИПИД

Все пак ще го направя!

СТРАЖАРЯТ

То главата твой

с тоз мечаноша ще ти го отрязваме.

ЕВРИПИД

Какво да сторя? Де да търся доводи?

не, чужда ни е таз природа варварска.

Поднасяй нова мъдрост на невежите!

Напразен труд! Тук трябва машинация,

съобразена с него, да използувам.

(Излиза.)

СТРАЖАРЯТ

Лисица мръсен, искал измаймуни ме!

МНЕЗИЛОХ

Персее, знай, оставяш ме в нещастия!

СТРАЖАРЯТ (към Мнезилох)

Аз вижда още ти шелай да биям теб?

ХОР

Наш обичай е да викаме

в нашия хор хоролюбната

дева Палада, безбрачната.

Нашия град покровителства,

власт има в него единствена,

„Ключница“ тя се нарича.

Яви се ти, която

тираните презираш.

Вика те женският народ.

Хайде, ела и донеси

празниколюбен мир.

Идвайте кротки и благостни,

о господарки, в гората си,

дето на мъж не е дадено

да наблюдава свещените о̀бреди —

с факелен блясък разкрийте ги —

гледка безсмъртна.

Хайде, дохождайте, молим ви,

тачени законодателки.

Ако сте идвали някога

в дните предишни при нашия

зов, и сега появете се

тук, помежду ни!