Женският празник

Парабаза

ХОР

А сега блага дума ще кажем за нас, като пред вас парабаза.

Вярно, всеки изрича за женския род безброй унизителни думи,

че сме зло за човеците и че от нас произлизат всички неволи —

крамолите, борбите, ужасният бунт, и скръбта, и войната. Е, хайде,

щом сме зло, и то истинско, как и защо за съпруги ни взимате вие,

забранявате и да излизаме вън, и глава да подаваме само,

и желаете с толкова ревност и страст, ей така, да си пазите злото?

А излезе ли твоята малка жена или ти пред вратата я свариш,

луд лудуваш, когато би трябвало дар да принасяш от радост, че вярно

не намираш във къщи си своето зло и че то е изчезнало нейде.

Ако нейде у дружки38 на гости заспим, уморени от смях и забава,

всеки почва да търси своето зло, обикаля припряно леглата.

От прозореца, ако покажем лице, вие жадно разглеждате… злото.

Ако тя пък, засрамена, се прибере, още повече всеки желае

да се мерне отново пак същото зло. И ние съвсем очевидно

сме от вас по-добри, и то много. За туй доказателства — колкото щете.

Да докажем кои са по-лоши от нас. И така, ние казваме — вие,

вие — ние. Добре, да размислим и тъй да поставим едни срещу други

и мъже, и жени, като всеки от тях се посочва със своето име.

Навзимаха надхвърля Хармин39] по дела, и делата сами го изтъкват.

И естествено също така Клеофонт40 е по-долен и от Салабакха.

А пък с Аристомаха, оная жена, маратонката, със Стратоника —

вече толкова време нито един между вас не се хваща да спори.

Ами кой ли съветник от онзи мандат, от ланшния, може да бъде

по-добър от Евбула? Не, даже Анит не ще каже нещо подобно.

Ние гордо твърдим, че в сравнение с вас се оказваме много по-харни.

И коя ли жена ще задигне пари — петдесет таланта — държавни,

и ще влезе в града ни тържествено с впряг от коне? Да отмъкне най-много

от мъжа си торбичка със житце, и то още същия ден ще го върне.

А сред тези мъже

(посочва публиката)

ние бихме могли

да посочим не малко с подобни дела,

при това по-големи гладници от нас,

по-големи крадци и смешници от нас,

по-големи търговци на роби.

Няма спор, и наследството бащино те

не опазват грижовно, подобно на нас.

Ние пазим в изправност дори досега

и кросно, и вретено, така

и желязното копие вкъщи,

а пък други мнозина по време на бой

са захвърляли щит —

тоя сенник — от своето рамо.

Много нещо ний, жените, можем днес да укорим

у мъжете с пълно право, и особено едно.

Някоя от нас роди ли мъж, полезен за града —

командир, началник, — трябва да й се въздава чест,

и на Стении, на Скири, и на всички други дни,

празнични за нас, да им председателския стол.

А която е родила мъж негоден и страхлив,

бил той и триерарх бездарен, бил той калпав капитан,

трябва да седи смирено и с остригана глава

зад родилата храбреца. А какво се върши днес?

Майката на наш Хипѐрбол, цяла в бяло облекло

редом с майката на Ла̀мах! Ако някому даде

заем и поиска лихва, никой да не й плати,

всичко силом да й грабнат и така да й рекат:

„Няма лихви и проценти с менти41 като твоя син!“

(Хорът се оттегля към дъното на сцената.)