Жива душа

23

Когато маймуната домъква стол и се покатерва на него, мен ме хваща страх. На главата й има плетена, кръгла шапка, която прилича на жълъдова чашка. Маймуната жестикулира и гримасничи. Тя е шимпанзето, което наскоро идва заедно с Джордж. Присъствието й ме притеснява. Отначало не обръщам внимание на знаците й. Но няма как да й обърна гръб. А така бих искал. Когато някой тъпак ти се навира в лицето, плюе и от устата му хвърчат слюнки, какво по-естествено от това да извърнеш глава.

Но маймуната не се предава. Жестикулира все по-бавно и по-ясно:

— Казвам се Флинк. Казвам се Флинк… Името нищо не ми говори. Но за да успокоя маймуната, включвам на телепатия:

— А аз се казвам Умник.

Това не се харесва на маймуната. Отначало тя се опулва смаяна, сетне започва сприхаво да ръкомаха — като човек, брутално събуден от дълбок сън.

— Казваш се И-п-с-и-л-о-н.

— Казвам се Умник — отвръщам аз. — Не си разбрал правилно.

Маймуната отпуска дългите си ръчища, главата й, с плетената шапка, клюмва встрани, изглежда дълбоко опечалена.

— Ще си спомниш — ръкомаха тя.

Не искам да си спомням. Ще ми се да започна отначало. Напрегна ли се да си спомня нещо, получавам главоболие. Чувствам се най-добре, когато се втренча право пред себе си, без да надзъртам встрани или зад гърба си.

— Заедно по-лесно ще възкресяваме спомените си — казва маймуната.

Не знам нищо за маймуната. Тя се появява обикновено заедно с Джордж. Единствено това ми е известно. Откъде мога да имам някакво отношение към миналото й.

— Хайде да се споразумеем така — казва маймуната. — Всеки да пази спомените на другия. Ти ще ми разкажеш живота си, а аз ще си го повтарям, докато го наизустя. Ако някой път с помощта на електрически ток те върнат на нулево положение, аз ще мога да ти разкажа след това твоя живот.

— Ами аз? Сигурно ще искаш нещо в замяна?

— Да, да ми направиш същата услуга.

— Няма какво да си разправяме. Нищо не знам за теб. За самия себе си също почти нищо не знам.

— Ами! Все нещо знаеш!

Изведнъж маймуната застава нащрек. Колко е часът? Време за закуска, за визитация или за обиколката на нощния пазач, който проверява да няма забравени кранове? Маймуната скача на земята, връща стола на мястото му. Преди да си тръгне, надига се на пръсти към мен и ръкомаха:

— Двамата с теб сме приятели. Не забравяй това. Но не бива да показваме, че сме приятели. Тогава няма да ни позволяват да се виждаме.