Монаси, плувнали във лой,
и монахини на диета,
кибици, фукльовци безброй,
слугини, знаещи секрета
за свалянето на корсета,
и куртизанки с галещ глас,
и самовлюбени контета —
за прошка моля всички аз.
Жени (и то какви — от сой!)
със напращели деколтета,
мъже, налитащи на бой,
и акробати по гащета,
освирквани и от хлапета,
че ни разсмиват час по час
със глупости на търкалета —
за прошка моля всички аз.
Но ненамерил миг покой
сред развилнелите се псета,
от глад претръпнал в студ и в зной,
какво му пука на поета!
Бих пръднал (мамка им проклета!)
на техния фасон със бяс,
но като дупката девета
за прошка моля всички аз.
Да бъдат бити тия псета
с какво ли не и час по час,
докато станат на парчета —
за прошка моля всички аз.