Вероятно по първата пешка.
И боговете са шегаджии като всички останали.
Което, казват, било друг свят.
Колкото и внимателно да е навит, винаги се размотава през нощта и връзва моторната косачка за велосипедите.
Това се случва неизменно навсякъде из мултивселената, дори на вледенени планети, покрити с течен метан. Никой не знае причината, но във всяка случайно подбрана група служители единственият ранобудник по природа неизменно е мениджърът, който винаги оставя кратки укорни бележки (или гравирани хелиеви кристали според конкретните обстоятелства) по бюрата на подчинените си. Всъщност единственото място, където това се случва по-рядко, е светът Зайрикс. И то защото в небето му светят осемнадесет слънца. Там е възможно да станеш рано само веднъж на 1789,6 години. Но дори в тези редки моменти сякаш в отговор на странен вселенски зов дребнави началници пропълзяват в офиса, понесли в пипалата си предварително приготвени малки, укорно резбовани раковини от фримпти.
Изучаването на невидимите писмена беше нова дисциплина, възникнала след откритието за двупосочната природа на Библиотечното пространство. Тавмично-математическият апарат на теорията е възсложничък, но се свежда преди всичко до факта, че всяка книга, където и да се намира, въздейства върху всички останали книги. Очевидно е и за непосветения — книгите вдъхновяват написването на книги в бъдещето и цитират книги от миналото. Но Общата теория# на Б-пространството предполага, че в такъв случай съдържанието на още ненаписаните книги може да бъде изведено от съществуващите.
# Има и Специална теория, но никой не се занимава задълбочено с нея, защото е ясно до болка, че тя е въздух под налягане.
Преди всичко тъма.
Три пъти с директно класиране, веднъж след единадесет часа допълнително надиграване и два пъти поради офейкване на останалите финалисти.
Мъжкият танц „морис“ се смята от почитателите му за весело забавление. Изпълняват го в по-особени костюми със звънчета и други шумни принадлежности. Фактът, че обичаят се е запазил от средновековието досега, е още едно печално свидетелство за човешката природа. Бел. прев.
Който освен това беше широк специалист в бракониерството, чистач на помийни ями и — донякъде — дърводелец, изповядващ принципа: „А бе, ковни му два-три пирона и ще се крепи.“
„Всички излизат“ на приблизителен латински. Бел. прев.
Ами случи се горе-долу така… Коларови бяха кротко и почтено семейство от Ланкър. Само че малко се объркваха, опреше ли до избора на имена за децата им. Отначало им се родиха четири дъщери — Надежда, Целомъдра, Разсъдливка и Щедра. В края на краищата прастара традиция повелява да дадеш на момичетата подтикващи към добродетелност имена. После обаче се роди първият им син и някаква заблуда относно традициите ги подтикна да го нарекат Гневен. Последваха го Ревнив, Зверюго и Алчен. Но животът е пълен с обрати, затова Надежда стана депресивна маниачка, Целомъдра се чувстваше чудесно в Анкх-Морпорк като една от жриците на спазарената нежност, Разсъдливка имаше тринадесет рожби, а Щедра се мъчеше да получи цял долар ресто, когато даваше седемдесет пенса. Затова пък момчетата израснаха като приветливи мъже с благ нрав. Зверюго Коларов например се отличаваше с милозливост към разни животинки.
Пондър се заблуждаваше по въпроса.
Верънс явно имаше някои общи недостатъци с Маграт.
И то не особено дълги и тежки.
Тук успяха да докажат, че тавмът, смятан доскоро за възможно най-елементарната магическа частица, се състои от резони#, иначе казано — парченца реалност. Получените досега резултати показват, че на свой ред всеки резон е съчетание от поне пет „аромата“, известни като „горен“, „долен“, „страничен“, „сексапилен“ и „ментов“.
# Буквално — „нещица“.
Леля Ог винаги го постигаше, само че неволно
Както отбелязахме по-рано в нашите летописи за Света на Диска, цели аграрни икономики са били крепени от тежкотоварната мощ на дребни възрастни женици в черни дрехи.
Такава е суровата истина. Затова хората се отдръпват почтително при минаването на кралски особи.
Жителите на Ланкър не смятат, че географията трябва да бъде претоварена с разни оригинални имена.
Троловете са силициева, а не въглеродна форма на живот и не могат да смелят човешко месо. Но винаги се намира някой, който е готов да опита.
Ако желаете, вмъкнете тук описание от рода на „топчета, намазани с лютиво до нажежаване къри“.
В случая с „Карта на градъ Анкхъ-Морпоркъ от алфата омегата“ това е „Слънчева обител за болни дракони“ на Морфичната улица. „Моля, оставяйте дарените въглища до вратата. Помнете — драконът е приятел за цял живот, а не само за една Прасоколеда.“
Тоест Шон Ог.
Тоест достатъчно голямо, за да не досаждате, но достатъчно малко, за да чуете всичко.
Морковите са, за да виждаш в тъмното, обясняваше тя, а стридите — за да имаш какво да гледаш.
Като човекоподобно с простички, но вкоренени пристрастия, Библиотекарят вярваше, че във всяко представление са абсолютно задължителни епизодите с мятането на торти, изливането на кофи с варов разтвор или свалянето на шапката, пълненето й с нещо лепкаво и поставянето й обратно на все така невъзмутимата глава, докато оркестърът свири „УАА… Уаа… уаа… уаааааа…“. И тъй като печеният фъстък е опасен и болезнен, ако бъде изстрелян с убийствена точност, анкх-морпоркските режисьори отдавна схванаха намека. Поради тази причина някои вълнуващи мелодрами придобиха малко необичаен вид, но преобладаваше мнението, че е по-добре да представиш „Кървавата трагедия на Лудия монах от Куирм (с мятане на торти)“, отколкото да оглушееш с едното ухо за няколко дни.
Съчинявал си
Изчел купища измишльотини на автори, които също си съчинявали.
„Той ми е един голям пухчо“ — гласи цитат от „Мисли за котака“ на Леля Ог.
Съдеше от позицията на познавач, защото в предишния брой на „Популярни брони“ бяха поместили обзора „Тестове на 20 модела шлемове в категорията под 50$“. Имаше втори обзор на резултатите от същите тестове: „Бойни брадви — качествата на десетте най-добри модела“. Прочете и обява, че набират половин дузина нови изпитатели.
Най-кратката единица време в мултивселената е ню-йоркската секунда. Тя се определя като периода между включването на зеления светофар и клаксона на таксито зад вас.
Това е блудство… ох, не — заблуда.
Има немалко различни рецепти за приготвянето на ланкърския плосък и кръгъл джуджешки хляб. Обединява ги стремежът да бъде създаден хранителен запас за полеви условия, който е дълготраен, лесно се натъпква в торбата и може да изкорми врага, ако бъде запратен по него с достатъчна сила. Смилаемостта на продукта е само допълнителен лукс и въпрос на избор. Повечето рецепти са ревниво пазена тайна, но за чакъла всички знаят.
Монасите от Ордена на свежарите, чийто малък, но изключителен манастир се е сгушил в наистина свежарска и закътана долина до подножието на Овнерог, подлагат новия послушник на изпитание. Въвеждат го в зала, пълна с всевъзможни дрехи, и му задават въпроса: „Синко, коя от тях е най-изискана?“ Правилният отговор гласи: „Която си избера.“
Когато драмописецът Хуел се изтърси на другия ден заедно с цялата си трупа, разказаха му произшествието и той го записа. Но после махна моментите, които не подхождаха за сцената или бяха прекалено скъпи, или му се сториха невероятни. Каквито и да бяха подбудите му, нарече пиесата „Укротяване на проклетата“, защото никой не би пожелал да гледа постановка със заглавие като „Разни случки от една лятна нощ“.