Господството на Борн

Пролог

Остров Пукет, Тайланд

Джейсън Борн си проправи път през тълпата. Триметровите тонколони от двете страни на дансинга бълваха убийствено силна музика, чийто ритъм разтърсваше тялото до най-малката клетка и ускоряваше пулса. Над подскачащите глави на танцуващите се кръстосваха разноцветните лъчи на прожекторите, преплитаха се в цветовете на северното сияние и се разпръскваха във фойерверк от комети и падащи звезди. Жената с буйната платиненоруса коса се провираше някъде пред него между кълчещите се двойки, съставени от партньори в най-различни комбинации. Борн се опита да я настигне, но бе все едно да си проправя път през мек дунапрен. Жегата бе осезаема. Палтото и косата му бяха мокри от стопилия се по тях сняг. Жената пред него ту потъваше в мрак, ту изплуваше от него като рибка, стрелкаща се по повърхността на огряно от слънцето езеро. Тя се появяваше в някакъв странен синкоп тук и там, а Борн я следваше, без да усеща пулса си под ритмичния тътен на усилвателите.

Накрая, след като се убеди, че се е запътила към тоалетната, той смени посоката, мина напряко през мелето от танцуващи тела и стигна до вратата точно когато жената се шмугна през нея. За миг отвътре го лъхна мирис на марихуана, секс и пот.

Изчака две кикотещи се млади момичета, обвити в облак от парфюм, да минат и влезе. Вътре три млади дами със сложни прически и едри подрънкващи гердани съсредоточено шмъркаха кокаин и изобщо не го забелязаха. Борн приклекна и надникна под вратите на всички кабинки до края на редицата. Само една беше заета. Той извади глока си и завинти заглушителя на дулото. Отвори вратата с ритник, тя се блъсна в преградата и докато жената с платиненорусата коса насочваше към него малка сребърна берета, калибър 22, Борн я простреля първо в сърцето, а после и в дясното око.

Още преди главата й да докосне пода, от него не беше останала и следа.

Борн отвори очи под ослепителните лъчи на тропическото слънце. Пред взора му се откри тъмносинята шир на Андаманско море. Платноходки и моторни яхти се поклащаха на котва близо до брега. Потръпна, сякаш все още се намираше в спомена си вместо на плажа Патонг в Пукет.

Къде ли се намираше онази дискотека? Кога беше застрелял жената? И коя беше тя? Жертва, посочена му от Алекс Конклин, преди да получи травмата и да се озове в Средиземно море с тежко мозъчно сътресение. Само това знаеше. Защо я бяха набелязали от „Тредстоун“? Напрегна се да събере всички късчета от спомена, но те се изсипаха през пръстите му като пясък. Спомняше си кожената яка на палтото, мократа от снега коса. Но лицето на жената? То изплуваше на пресекулки в съзнанието му заедно с отблясъците на прожекторите. За миг усети през тялото си пулса на музиката, но и той избледня като последните лъчи на залязващо слънце.

Какво беше отключило спомена?

Борн се надигна от одеялото. Докато се обръщаше, съзря силуетите на Мойра и Беренгария Морено Скидел, очертани на фона на яркосиньото небе, ослепително белите облаци и зеленикавокафявите хълмове зад тях. Мойра го беше поканила в Сонора, където Беренгария имаше estancia1, но той търсеше още по-голямо уединение от цивилизацията, затова се срещнаха преди три денонощия в този курорт на западното крайбрежие на Тайланд. Тук Мойра му разказа защо е в Сонора със сестрата на починалия наркотрафикант Густаво Морено, двете го помолиха за помощ и той се съгласи. Мойра настоя, че не бива да губят време, и Борн реши да отпътува за Колумбия на следващия ден.

Обърна се на другата страна и видя жена в ниско изрязан оранжев бански да подскача сред вълните като игриво конче. Буйната й платиненоруса коса искреше под лъчите на слънцето. Борн се загледа в мускулестия й загорял гръб, привлечен от ехото на спомена си. Тя се извърна леко встрани и всмукна от ръчно свития джойнт. За малко острият, солен бриз се смеси със сладникавата миризма на марихуаната. После тя пусна внезапно цигарата във водата. Борн проследи погледа й.

Трима полицаи вървяха по плажа. Въпреки че бяха облечени цивилно, нямаше никакво съмнение какви са. Тя помръдна, смятайки, че идват при нея, но грешеше. Търсеха него.

Без секунда колебание Борн навлезе сред вълните. Трябваше да отдалечи преследвачите си от Мойра, която щеше да се опита да му помогне, а той не искаше да я замесва. Докато се гмуркаше в прииждащата вълна, видя единия от полицаите да вдига ръка сякаш за почест. Щом изплува от водата, далеч зад линията на прибоя, установи, че е било сигнал. От двете му страни се приближаваха джетове. Освен човека зад кормилото на всеки от тях имаше по още един мъж, облечен във водолазен костюм. Отрязваха му всички пътища за бягство.

Борн заплува към „Освобождение“, малка платноходка в близост. Умът му трескаво работеше. Ако се съдеше по координацията и педантичния подход, заповедта за задържането му едва ли идваше от тайландската полиция, която не се славеше с нито едно от тези качества. Някой друг им дърпаше конците и той май се досещаше кой. Знаеше си, че вероятността „Северий Домна“ да потърси отмъщение за това, което беше причинил на тайната им организация, не е отпаднала. Само че в момента беше по-добре да отложи разсъжденията и да помисли как да се измъкне от капана и да спази обещанието си към Мойра: да се погрижи за безопасността на Беренгария.

С няколко силни замаха доплува до лодката и се прехвърли през борда. Понечи да се изправи, но внезапен дъжд от куршуми го принуди да се сниши и да припълзи до средата й, използвайки навито на руло въже за защита. Джетовете се приближиха и от тях се посипа нов порой от куршуми. Лодката се разтресе и залюля и с малко помощ от негова страна се преобърна. Борн размаха театрално ръце и се преметна през борда, сякаш е улучен.

Джетовете обиколиха няколко пъти преобърнатата лодка — търсеха дали няма да изплува — и когато тялото му не изникна отникъде, водолазите на задните седалки си сложиха маските и се преметнаха странично във водата, придържайки ги с ръка.

Скрит от погледите им, Борн риташе на място с крака под преобърнатата лодка и дишаше в кухината под корпуса й, но временното му спасение не трая дълго. В бистрата вода изплуваха облаци мехурчета, образувани при гмуркането на водолазите.

Борн бързо нави края на въжето около десния кнехт. Щом първият водолаз се появи под него, той се спусна надолу, увъртя го на клуп около врата му и дръпна с все сила. Мъжът пусна харпуна си, за да посрещне атаката, но Борн рязко дръпна маската му и за момент го ослепи. После докопа харпуна, извъртя се и простреля втория водолаз в гърдите.

Кървав облак се разпростря във водата, разнасян от течението. Борн знаеше, че не бива да го стигне. С изгарящи за въздух дробове той се издигна нагоре и изплува в хралупата под корпуса, но почти незабавно отново се спусна надолу, за да потърси останалия жив водолаз. Водата беше помътняла от съсирващата се кръв. Тялото на мъртвия гмуркач се носеше безжизнено с разперени ръце и сочещи към дъното плавници. Борн тъкмо се канеше да се обърне на другата страна, когато около врата му се пристегна здраво въжена клопка. Забил колената си в гърба му, другият водолаз опъваше с две ръце въжето. Опита се да сграбчи нападателя си, но той му се изплъзна. Въпреки че здраво стискаше устни, от устата му се процеди струйка мехурчета. Въжето силно притискаше гърлото му и не му даваше възможност да изплува.

Борн овладя инстинктивния порив да се съпротивлява. Нямаше смисъл — само щеше да се изтощи и да затегне още повече въжето около шията си. Вместо това се отпусна по течението, почти като мъртвия водолаз на метър от него, и се престори, че е загубил съзнание. Нападателят му го притегли към себе си и посегна с нож към гърлото му, но Борн успя да натисне изотзад копчето за изпускане на въздуха на кислородната му бутилка. Струята изскочи под маската с такава сила, че водолазът отвори уста, а Борн дръпна тръбата на бутилката и от нея изригна облак мехури. Въжето се охлаби около врата му и като се възползва от изненадата на мъжа, той се измъкна от примката. Извърна се и се опита да го хване за ръцете, но противникът замахна с ножа към гърдите му. Борн го изби от ръката му, ала водолазът се вкопчи в него и му попречи да изплува за въздух.

Борн докопа втория мундщук на акваланга, притисна го към устата си и си пое пареща глътка въздух. Нападателят му също се опита да хване своя мундщук, но Борн му попречи. Лицето на мъжа беше пребледняло и изтощено. Той отново замахна и безуспешно се опита да пререже тръбата за въздуха или да нарани Борн. Примигна няколко пъти и превели очи, почти безжизнен. Борн посегна към ножа, ала мъжът го пусна от ръката си и оръжието се понесе надолу към бездната под тях.

Въпреки че през мундщука на Борн постъпваше достатъчно количество въздух, той знаеше, че едва ли е останал много кислород в бутилката, след като беше натиснал копчето на регулатора. Краката на водолаза все още бяха кръстосани около него и го държаха в клопка, а въжето се беше оплело около телата им като мрежа. Борн тръгна да го разплита, но изведнъж усети някакво раздвижване във водата край себе си. От дъното сякаш се надигна някаква студена вълна и го прониза. Пред погледа му се появи акула — дълга около четири метра, сребристочерна, безпогрешно поела курс към него и двамата мъртви водолази, привлечена от вкуса на кръв и битката във водата, усетила сигурните знаци, че някъде има умряла риба, с която да се нахрани, и може би дори не само една.

Борн се завъртя с усилие, повличайки мъртвото тяло на водолаза със себе си. Успя да разкопчае кислородната бутилка на другия водолаз и трупът веднага потъна надолу сред облаците от собствената си кръв. Акулата моментално смени курса и потегли след него, отвори паст и отхапа огромно парче месо от мъртвия. Беше си спечелил отсрочка, но всеки момент към пиршеството щяха да се присъединят още хищници. Трябваше да излезе от водата преди пристигането им.

Борн разкопча колана с тежестите на водолаза до себе си и като придърпа акваланга му, намести маската върху лицето си, пое дълбоко последна глътка кислород и остави бутилката да се понесе надолу — все едно, в нея вече не беше останал въздух. Двете тела, неговото и на мъртвеца, потеглиха нагоре, закопчани в зловеща прегръдка. Борн направи нов опит да разплете въжето, но краката на водолаза, обвити около тялото му, продължаваха да му пречат и нищо не беше в състояние да го освободи.

Изскочи над водата и незабавно видя единия от джетовете върху вълните право срещу себе си. Помаха с ръка. Надяваше се, че с маската няма да го познаят и ще го помислят за един от водолазите. Джетът намали и се приближи. В този момент, успял вече да се освободи от въжето, Борн го изчака да завие и се хвана за седалката отзад. Потупа водача по коляното и потеглиха. Тялото му изскочи наполовина над водата, а скоростта разхлаби мъртвата хватка на трупа. Борн заблъска с ръце краката на водолаза, чу как някаква кост изпращя и изведнъж усети, че вече нищо не го държи.

Метна се на джета и счупи врата на водача. Преди да го избута от седалката, разкопча харпуна от колана му. Мъжът на втория джет беше забелязал станалото и тъкмо завиваше, когато Борн се насочи право към него. И тук преследвачът му взе погрешно решение. Извади пистолет и стреля два пъти, но джетът подскачаше твърде много и не можа да се прицели добре, а в това време Борн се беше приближил достатъчно близо. Той замахна с харпуна, събори противника си от седалката, прехвърли се на другия джет и хвана кормилото.

Останал сам насред синята шир, Борн натисна газта.