Грижи за бебето и детето

ХОДЕНЕ ПО ГОЛЯМА НУЖДА

367. Готовността на детето за поставянето му на гърне е индивидуална и зависи от възрастта. От това, което някои хора казват, можете да добиете впечатлението, че бебетата могат да се приучат да ходят в гърне или в клозет само чрез големите усилия на родителите. Но в същност е много по-лесно. Общо взето, с увеличаване на възрастта им бебетата постепенно започват да контролират червата и пикочния мехур. Това, което майката трябва да прави, е да наблюдава детето си, да види какъв етап на готовност е достигнало и да го поощри. Най-напред трябва да се разбере, че при отделните бебета през различните възрасти има индивидуални съществени различия във функционирането на червата и на пикочния мехур; различно е и отношението на децата към гърнето.

368. Едни деца се изхождат редовно, други нередовно. През първата година повечето бебета като че ли не обръщат особено внимание на тези функции. Когато дебелото черво е пълно, изпражненията излизат с леко напъване, така че майката едва го забелязва.

Някои кърмачета съвсем редовно ходят по голяма нужда — пръв или единствен път през деня няколко минути след закуска. Това е, защото пълният стомах стимулира активността на целия чревен тракт, особено след дългата нощна почивка. Доста лесно е да се улови този момент при кърмаче, което се изхожда редовно. Но това още не означава, че вие сте го научили да ходи на гърне. Защото през първата година то още едва ли разбира какво става. В същност по това време майката е тази, която се е научила, а не бебето. То само свиква с гърнето.

Други кърмачета ходят веднъж или няколко пъти, но в различно време на деня. Докато са толкова нередовни, е безполезно да се започва поставянето на гърне през първата година. Толкова често ще трябва да слагате детето на гърне и да го оставяте толкова дълго време, че сигурно това ще го раздразни и ще го накара да се противи.

369. През втората година. Желанието на детето да зарадва майката. През втората година настъпват няколко важни промени у децата, които до голяма степен улесняват поставянето им на гърне. На този етап детето постепенно осъзнава своята привързаност към майка си и му е приятно да я зарадва. Ако тя дружелюбно му покаже, че би желала то да използува гърнето и че се гордее с него, след като то успешно се изходи, това е силен стимул за приучването му. Обаче има и противодействуващи фактори.

370. Чувството за собственост и упорство през втората година. Рано през втората година детето започва повече да усеща състоянието на червата си. То по-преднамерено може да се задържа или да се напъва. Ако види изпражненията си — в гърнето, в клозета или на земята, а това може да се случи, когато няма пелена, — то добива лично, собственическо чувство към тях. Детето разбира, че са негови — то ги е произвело и изпитва някаква гордост от това. Ако майка му е жена, която му съчувствува, то може да отиде до съседната стая и да я повика, за да може и тя да се възхити. Рано през втората година то още не е придобило чувството за отвращение и ако има възможност, може да си играе с тях или да лапне малко от тях, както поставя в устата си всичко друго.

Но много бебета, които с готовност са използували гърнето в продължение на няколко месеца, изведнъж се променят между 12-ия и 14-ия месец. Такова бебе сяда покорно, но не се изхожда, докато седи. Веднага щом стане, то се изхожда в ъгъла или в гащичките си. Майката казва: „като че ли всичко е забравило“. Струва ми се, че детето не забравя толкова лесно. По-скоро чувството му за собственост към изпражненията е станало по-силно и то просто не желае да ги остави в гърнето, в клозета или на майка си. Освен това на тази възраст то желае да върши всичко само, по свой собствен начин и това се отнася й до ходенето по нужда. То се стиска, поне докато седи на гърнето, защото за него гърнето символизира разделяне с изпражненията.

Ако майка му стане по-настойчива, това засилва убеждението му, че трябва да пази по-упорито своята собственост. Ако тя се ядоса и се опита с клизма или със супозитории да го накара да се изходи или пък ако то види, че изпражненията му пропадат в клозета с пускането на водата, то още по-загрижено може да се стиска следващия път, като че ли се мъчи да спаси част от тялото си.

Не всички бебета, свикнали с гърнето, изкарват такъв „бунтовен“ период през втората година. Това по-често се случва с по-настойчивите бебета — особено с момчетата. Много зависи също и от това, дали майката е поощрявала детето при своите усилия или му се е налагала.

371. През втората половина на втората година (от 18-ия до 24-ия месец) децата сами искат да бъдат поставени на гърне.

Голяма част от децата започват да казват, когато им се ходи по голяма или малка нужда, било с възприетата в семейството дума или с многозначителни изръмжавания. При някои това се случва и преди 18-ия месец, при други едва след 2-годишна възраст.

Съществуват няколко фактора, които карат детето да казва, и те се различават при отделните деца. Ако майката редовно е поставяла детето на гърнето, то постепенно приема част от нейната загриженост във връзка с това. Ако тя тактично поощрява детето да й казва кога му е нужно да седне на гърненцето, неговото желание да й угоди изостря вниманието му навреме да поиска. Но има и деца, които сами започват да казват, че искат да ходят по нужда, без майките им да са ги учили и да са ги молили за това. Някои от тях към края на втората година започват да се чувствуват неудобно, когато са изцапани и мокри или започват да се отвращават от вида и миризмата на изпражненията. Ако майката е подсказала на детето, че когато се изпусне в гащичките, това е лошо и неприятно, детето също се научава да мисли така. Но в други случаи, когато майката не е показвала своето отвращение към изпражненията, у детето независимо от това се появява това чувство. Това ни кара да мислим, че неприятното чувство и отвращението от изцапаните гащички идват естествено у децата на определен етап от тяхното развитие, макар и в различна степен.

372. Към 2-годишна възраст детето се стреми да подражава. Друг фактор, който играе голяма роля при научаването на детето да се изхожда в гърне, е подражанието. Някое дете, чиято майка никога не го е слагала на гърне, може изведнъж да обърне внимание на факта, че неговото братче и сестриче или приятелче си служат с гърне, и да настоява и него да поставят на гърне. Когато детето разбере това, то ще се заеме с голям ентусиазъм и ще се научи за два дни само да ходи по голяма и по малка нужда. Впрочем в първите дни това може дори да стане досадно: детето е толкова гордо с новото си постижение, че иска да сяда на гърнето всеки 10 минути.

373. Последният етап — да върши всичко само. Даже когато детето стигне стадия винаги да казва, когато му се ходи по нужда, то все още очаква майка му да му смъкне дрехите и го постави на гърнето. Може да се счита, че едно дете действително ходи само в гърне едва когато то върши всичко — отначало Докрай — самостоятелно, а това обикновено става между 2 и 2 1/2 години. Много зависи от това, дали майката го поощрява Да върши всичко само и доколко лесно може да си смъкне дрехите. Даже и докъм 3-годишна възраст детето може понякога Да се изпусне в гащичките, когато играе навън, когато е далеч от къщи или когато има диария.

374. Отношението на родителите към приучването на детето да ходи в гърне е също така важно и различно, както и отношението на детето. На единия край са родителите, които не придават голямо значение на това приучване и биха предпочели да го отложат за по-късно. Те не се безпокоят от това, че трябва да сменят изцапаните пелени до двегодишна възраст, а понякога и по-късно. На другия край са старателните родители, които смятат, че за развитието на детето и за формирането на неговия характер е много важно то да бъде чисто и сухо. Те се стараят възможно най-рано да приучат детето да ходи в гърне. На тях им е много неприятно да почистват детето от изпражненията и те, без да искат, се дразнят от детето, което продължава да се цапа след 1–1 1/2 години. Всички ние като родители попадаме някъде между тези два полюса. Различното отношение към поставянето на детето на гърне често пъти ни отвежда до нашето собствено детство, доколкото се е настоявало върху нашето собствено приучване. Повечето от нас са склонни да отглеждат и възпитават децата си така, както те самите са били отглеждани и възпитавани. Ако не отглеждаме децата си според собствените си убеждения, ние няма да сме доволни от тях.

375. Ако родителите се страхуват да помогнат. Проблемът за приучването на детето към ходене в гърне се усложни в резултат на някои по-нови проучвания на психиатри, психолози и педиатри.

При своите наблюдения върху повишената нервност у възрастни и деца психиатрите са дошли до заключение, че прекалено ранното и строго приучване на детето към ходенето в гърне, което по-рано беше широко практикувано, понякога превръща детето в крайно упорит човек, прекалено много придирчив към чистота и спретнатост. Педиатрите са наблюдавали някои майки, преминали през дълъг, безуспешен и мъчителен период на приучване с първото си дете и са се чувствували обезсърчени да започнат същото и с второто дете: тези майки са били учудени, че второто им дете изведнъж само се е научило да ходи в гърне към 2-годишна възраст. Това даде надежда на някои педиатри (включително и на мен), че ако могат да убедят родителите да изоставят прекалено настойчивите опити, децата сами могат да се справят. Но когато ние, лекарите, препоръчвахме този метод, открихме, че изчакването детето само да прояви инициатива не е било уместно при някои родители — особено при такива, които вярваха в ранното приучаване и са го отлагали само поради съветите на лекаря, или пък при родители, които, страхувайки се да не прекалят с приучването, изобщо не поощряваха детето.

376. Методи за приучване. Не смятам, че има единствен правилен начин за приучване. Това, което дава резултат при някои родители и при някои деца, може да бъде неподходящо при други. При всеки подход от време на време има неуспехи. Важното е да сте на ясно със себе си, да знаете как различните деца могат да реагират, да следите за готовността на вашето дете и да използувате поощрението вместо порицанието.

По-рано родителите практикуваха главно един метод. Още от първите месеци поставяха гърне, когато бебето се изхождаше. Но с това не се постигаше много, защото минаваха много месеци, преди бебето да разбере каква е работата и да започне доброволно да участвува в тази процедура. Главният недостатък на тези ранни опити е, че поощряват майката да преувеличава важността на приучването към гърне, да стане прекалено взискателна в това отношение и да забрави, че главната цел е да се осигури участието на детето. Струва ми се, че е по-разумно да оставите бебето на спокойствие и да не му се сърдите, докато не поотрасне малко, за да разбира за какво става дума и поне да може да сяда самостоятелно.

377. Метод за приучване на бебето към изхождане в гърне през второто полугодие на първата година. Ако бебето винаги се изхожда по едно и също време на деня, някои родители започват да го слагат на гърнето във възрастта между 7 и 12 месеца. Това е подходящ метод за родители, които искат да започнат приучването възможно най-рано. По това време бебето вече може да седи стабилно и удобно и до известна степен контролира долната част на тялото си. Ако детето се изхожда 10 минути след закуска, целта се постига бързо и лесно и малка е вероятността бебето да стане нетърпеливо от това, че трябва да седи на гърнето много дълго. Разбира се, това е само първият етап на приучването, защото до 1 година бебето още не разбира какво прави и в никакъв случай не може да бъде държано отговорно. То само свиква да седи на гърнето и там да изпитва усещания, свързани с ходенето по нужда. Това може да се нарече подготовка за приучване. Ако бебето се изхожда още веднъж през деня, по-добре е да не го поставяте на гърне, защото сигурно няма да бъде по едно и също време.

Ако първото ходене на бебето през деня е съвсем нередовно, по-добре и на тази възраст да не го слагате на гърне. В противен случай ще трябва да го поставяте на гърнето толкова често и да го държите на гърнето толкова дълго, че то сигурно Ще се притесни и ще упорствува. (Децата на около една година са естествено твърде неспокойни.)

378. Метод за привикване на детето през първото полугодие на втората година. Значителна част от родителите започват да поставят децата на гърне през първото полугодие на втората година. Детето като че ли доста е пораснало, започва да забелязва частите на тялото си, да обръща внимание на ходенето по малка и голяма нужда. Ако то ходи по голяма нужда по едно и също време на деня, може да го слагате на гърне за 5–10 минути. Когато то се изходи там, това му прави известно впечатление и майката може да увеличи задоволството му, като го похвали. С течение на времето то все повече ще се гордее със своето постижение. Това вече се доближава до действителното научаване, защото детето разбира, че върши някаква работа и че мястото за изпражненията е именно в гърнето.

Този подход към приучването рано през втората година е успешен в повечето случаи, особено ако детето е послушно. най-честият проблем се състои в това, че у детето скоро се развива такова чувство за самостоятелност и за собственост към неговите изпражнения, че може в продължение на седмици или месеци да отказва да съдействува на усилията на майката. Не трябва да забравяте, колко чувствително е детето на тази възраст към своите права и своето достойнство (особено ако то обича да се налага) и затова трябва да се отнасяте тактично и дружелюбно и да го насърчавате да ходи в гърне, а не да го тероризирате. Преодоляването на упорството е разгледано в т. 381.

379. Метод на изчакване. Много родители предпочитат да не проявяват голяма активност при приучването на детето към ходене в гърне, а да изчакат, докато детето прояви по-голям интерес — към средата или края на втората година. Тази възраст ми се струва най-естествена.

Някои деца на тази възраст усещат, че им се ходи по голяма или малка нужда, и си казват, без да са ги учили.

Деца на 1 година и 6 месеца, които не казват, но редовно ходят по голяма нужда след закуска, могат да се слагат на гърнето за кратко време. Всеки ден, когато детето се изходи, майката може да изрази своето задоволство и да го помоли да й каже, когато отново му се ходи по нужда. Смисълът е, че на тази възраст то по-бързо ще възприеме това.

Ако на детето му са неприятни и даже отвратителни изцапаните гащички, докато го почиства, майката може да му обясни, че ако следващия път й каже предварително, за да може да го сложи на гърне, гащичките му ще бъдат сухи и чисти като у възрастните.

Ако детето ходи нередовно по голяма нужда и не проявява никакъв интерес, нито отвращение към замърсените гащички, в края на втората година майката може част от деня да го остави по гащички или без гащички (ако в стаята няма килим), за да разбере, когато то се изходи. Тогава може да го насърчи да каже следващия път.

Майката трябва постепенно и внимателно да насърчава детето да казва, когато му се ходи по нужда, и обикновено трябва това насърчение да се повтаря в продължение на няколко седмици, преди детето да разбере неговия смисъл. Отначало детето може да започне да казва, след като е свършило. Това означава действителен прогрес, въпреки че на родителя не изглежда така. Детето трябва да бъде похвалено затова, че е казало, и да бъде насърчено да каже отново, за да го поставят навреме на гърнето и да не трябва да го почистват.

Майката винаги трябва да се държи дружелюбно, да насърчава детето и да бъде оптимистична за следващия ден. Тя може да му разказва как тя и татко, братята, сестричетата и приятелите използуват клозета, как то всеки ден израства и колко хубаво е да ходи с чисти и сухи гащички. Не искам да кажа, че всеки ден трябва да му четете цяла проповед, а просто да му напомняте.

За всичко това се изисква много търпение. Някои дни майката се дразни от това, че няма никакъв очевиден прогрес. Ако се убедите, че усилията ви са напразни, прекратете опитите за няколко дни или седмици. По-добре е да не се дразните. Старайте се да не се карате, да не засрамвате детето, да не го наказвате. Ако насърчението не даде резултат, по-строгите мерки само ще ви върнат назад.

380. В клозета или в гърнето. Много бебета от самото начало свикват с детска седалка, която се прикрепва към клозетната дъска. Ако се използува такова приспособление, за предпочитане е към него да има опора за краката, така че бебето да се чувствува по-стабилно. Една разумна предпазна мярка през втората година е майката да изчака детето да излезе от клозета, преди да пусне водата. Повечето 1-2-годишни отначало са очаровани от пускането на водата и искат сами да я пускат, но по-късно някои от тях се плашат от силната вода, която отнася изпражненията, и се страхуват да седнат на дъската. Някои може би се страхуват, че могат да паднат вътре и да изчезнат. Други, изглежда, се тревожат от изчезването на онова, което те смятат част от себе си.

Според мен до 2–2 1/2 години е по-добре да се използува детска седалка над гърне близо до земята. Детето е много по-приятелски разположено към малък предмет, който му принадлежи и на който може само да сяда. Краката му опират на пода, и няма височина, която да го кара да чувствува несигурност. До двегодишна възраст изсипвайте гърнето и пускайте водата, след като детето излезе.

Детската седалка, предназначена за закрепяне към клозета, може да се приспособи за гърнето, като й се поставят крачета.

Струва ми се, че е добре детето да си поиграе със седалката няколко дни, преди да започне да си служи с нея. Можете да му обясните за какво служи тя, но отначало не го карайте да я използува. Оставете го да сяда на нея, когато иска, да я разнася, да се сближи с нея. Когато му хареса и започне да се гордее с нея като лично негова, то може да се опита да я използува по предназначението й. Ако не, вие му предложете това.

381. Ако детето се съпротивява в процеса на приучването. Най-леката форма на съпротива беше разгледана в т. 370: детето не се изхожда, докато е на гърнето, а след като стане от него.

Ако това упорство продължи много седмици и се засили, детето може да се стиска не само на гърнето, но и през останалата част на деня, ако успее. Този тип запек се нарича психически. Това рядко нанася вреда на организма, но показва състоянието на нервната система.

Понякога това упорство може да се смекчи, ако майката стои с детето, докато е на гърнето, и му прави компания, като от време на време го насърчава. С други думи, ако го забавлявате, можете да сломите упорството му. Ако след 10 минути няма резултат, по-добре е да не продължавате, а да оставите детето да стане. Ако след малко детето се изходи на пода или в гащичките, майката, без да иска, се ядосва; но ако тя не забравя, че за детето това изглежда най-добрият начин да покаже колко голямо и независимо се чувствува, би могла да го приеме с по-голямо чувство за хумор. Най-добрият подход е да насърчи детето, като му каже, че може би утре ще го направи в гърнето като голямо момче. Тя не трябва да се учудва, ако упорството трае няколко седмици. Разбира се, няма смисъл да се говори все едно и също всеки ден. По-добре е за известно време да не обръщате внимание и след това някой ден да опитате отново, когато ви се стори, че детето се чувствува по-голямо и по-сговорчиво.

Тъй като в този стадий малкото дете с нежелание се разделя от изпражненията си, защото ги смята за твърде ценна собственост, може да помогне вашето напомняне, че ако се раздели с тези изпражнения, утре ще направи други, а също така в други ден и в по-други ден.

Ако упорството се засили, детето може да не иска да седне на дъската или изобщо да влезе в клозета. Ако само леко се съпротивява, майката може да успее да го накара чрез дружелюбен разговор и отвличане на вниманието. Ако детето се противи много, това показва, че наистина се плаши да се изходи и би било грешка да го насилвате. По-добре е известно време да не повдигате този въпрос и всеки две седмици да му напомняте с дружелюбен и насърчителен тон, че някой ден то също като другите деца ще използува клозета. Следете деня, в който детето ще прояви по-голяма готовност. От друга страна, ако майката е много боязлива и никога не говори по този въпрос, у детето може да се засили убеждението, че това, което тя го кара да прави, не е хубаво или е опасно. Когато майката от време на време му напомня с ласкав тон, това му помага да възвърне предишното си убеждение, че ходенето по нужда в клозета или в гърнето е обикновена проява на порастването и даже нещо, с което детето може да се гордее.

В някои случаи детето може да бъде насърчено да гледа по друг начин на приучването да ходи в гърне, като му се предложат нови дрешки за награда: напр. красиви гащички за момиченцата вместо обикновените бели памучни гащи, а за момче някое костюмче, което му харесва. Понякога децата се въодушевяват, като видят други малки приятелчета гордо да използуват клозета или гърнето.

382. Страх от болезнено твърди изпражнения. Понякога детето постепенно или изведнъж започва да изхожда болезнено твърди изпражнения. Не всички изпражнения са болезнени. Малките твърди топчета — резултат на така наречения еластичен запек — рядко предизвикват болки. Болки обикновено причиняват твърдите, големи и дебели изпражнения. При излизане те може да одраскат или да разцепят края на разтегнатия анус. Когато това се случи, много вероятно е цепнатината да се увеличава при всяко следващо ходене по нужда. Това е твърде болезнено и ако изпражненията остават твърди, рагадата може да не зарасне в продължение на няколко седмици. Ясно е защо детето, което изведнъж е изпитало такива болки, се страхува, че те ще се повторят, и затова с всички сили се старае да избягва ходенето по голяма нужда. Ако детето успее да се стиска в продължение на няколко дни, изпражненията стават още по-твърди. Получава се омагьосан кръг.

Ако изпражненията на детето стават твърди, особено през Втората година (когато то е особено чувствително), трябва веднага да се уведоми лекарят, за да препоръча изменение в храненето или подходящо лекарство. Обикновено помага яденето на сини сливи или на сока от тях, ако детето ги обича. Също така помагат каша, хляб и бисквити от черно пшеничено брашно и особено овесените ядки.

Донякъде ще помогне успокояването на детето с това, че вие знаете за неговите болки, но че те няма да се повторят, понеже изпражненията са вече омекнали от лекарството.

Ако детето продължава да се страхува и упорствува или продължава да има болки, лекарят трябва да го прегледа, за да установи дали има незаздравяваща рагада (цепнатина). При това понякога се налага да се разтегне анусът под упойка.

383. Какво трябва да се избягва при упорит отказ на детето да ходи на гърне. Въпреки че майката се ядосва и дразни, когато детето упорствува срещу ходенето в гърне, добре е да помни, че някои работи само влошават нещата. Ако въпреки неговия отказ да ходи в клозета, тя го кара да сяда все по-често и да седи там все по-дълго, това само ще засили неговото упорство. Ако гневът на родителя не подействува веднага, той само кара детето да се чувствува виновно, без да го поправи. Ако вие постоянно карате детето да се срамува и искате да събудите у него отвращение, все едно няма нищо да постигнете. Но по този начин вие ще направите от него един прекалено придирчив човек, който се страхува да се наслаждава на живота или да започне нещо ново, който веднага пада духом, ако не всичко е както трябва.

За детето, което лесно се научава да ходи по нужда в гърне, няма опасност при правене на клизми или поставяне на супозитории, които лекарите понякога предписват. Но по време на приучването, когато детето оказва съпротива и ревностно си пази изпражненията, ако майката в отчаяние прибегне до клизма или супозитории, детето се бори разярено и ужасено, като че ли майка му иска да премахне част от тялото му. В такива случаи от психологическа гледна точка много по-безопасно е да се използува вътрешно слабително средство, ако лекарят сметне за необходимо.

ПРИУЧВАНЕ КЪМ ХОДЕНЕ ПО МАЛКА НУЖДА В ГЪРНЕ

384. Готовност на детето към приучването му. В известен смисъл приучването към уриниране в гърне е по-трудно или поне се постига по-бавно, отколкото приучването към ходене по голяма нужда в гърне. По-лесно е за човек в коя да е възраст да задържа изпражненията, отколкото урината си. Докато към 2-годишна възраст повечето от децата вече ходят по голяма нужда в гърне (ако искат), много 2 1/2-годишни все още доста често се подмокрят през деня или през нощта. От друга страна, децата рядко се противят на дневното уриниране в гърне. Когато те физически са в състояние да регулират функцията на своя пикочен мехур, те с готовност го правят. Те не отказват да седнат на гърне и да се изходят по малка нужда. Като че ли те нямат такова собственическо отношение към урината както към изпражненията.

385. Между 12-ия и 18-ия месец пикочният мехур започва да задържа повече урина. При повечето бебета през първата година и първите месеци на втората година пикочният мехур автоматично и доста често се изпразва. След това започва по-дълго да задържа урината. Към 15-ия и 16-ия месец майката с изненада и удоволствие забелязва, че детето й е сухо цели 2 часа, обикновено по време на сън. Това не е резултат на някакви усилия към приучване, а се дължи на развитието на мехура на бебето. Това ясно се вижда при някои бебета, които на 12 месеца престават да се мокрят нощно време, преди майките им изобщо да са ги поставяли на гърне. Общо взето, момчетата по-бавно се приучват към уриниране в гърне в сравнение с момичетата. У някои 2-годишни деца пикочният мехур все още доста често се изпразва, понякога всеки половин или един час.

Въпреки че у много деца на 15–18 месеца пикочният мехур може да задържа урината в продължение на 2 часа, това още не означава, че те са се научили да ходят в гърне. Ако майката помни кога детето е ходило по малка нужда и постъпва тактично, тя може да успее навреме да постави детето на гърне няколко пъти на ден. Но съвсем необикновено е за дете на тази възраст да запомни, че трябва да уринира в гърнето и навреме да сигнализира. То не го съзнава достатъчно добре.

386. Често децата започват да казват, че искат да ходят по малка нужда между 18-ия и 24-ия месец. В тази възраст някои деца започват да усещат пълния пикочен мехур и съобщават това с някаква дума или дават някакъв специален знак на майката. На тази възраст по-често сигнализират онези деца, чиито майки доста редовно са ги поставяли на гърнето и с това са насочили вниманието на детето. Впрочем първите няколко седмици детето казва, след като се е подмокрило. За някои майки това изглежда безпредметно, а други даже подозират, че детето го прави нарочно, за да ги дразни, но те не трябва да гледат песимистично. Просто отначало детето повече усеща мокрите гащички, отколкото пълният пикочен мехур. Неговите намерения са добри и то върши всичко, което е по неговите сили в момента, и скоро ще казва навреме, ако забележи, че усилията му се оценяват.

Но даже и след като детето започне да казва, то все още доста често ще си мокри гащичките. Понякога то е твърде заето, за да усети пълния пикочен мехур, освен ако майка му не следи в кои часове детето уринира и му напомня своевременно. То все още не е стигнало до последния етап, когато казва навреме, и вече е добило достатъчно сръчност и отговорност само да отиде до гърненцето, да си свали гащичките и т. н. Наблюденията върху децата показват, че даже на 2 1/2 години повечето от тях все още често се мокрят и че много деца не могат да поемат цялата отговорност даже към 3-годишна възраст.

387. Метод, при който майката от началото на втората година забелязва времето, когато детето уринира. Има два принципни подхода при приучването към уриниране в гърне. Когато майката предпочита да започне възможно най-рано (така, както редовно е започнала да слага детето на гърне за голяма нужда към края на първата и началото на втората година), тя може да започне да поставя детето на гърне, ако забележи, че детето остава сухо в продължение на два часа. В такъв случай можете да сте почти сигурни, че: 1) пикочният мехур е достатъчно функционално укрепнал и вие няма да се опитвате да го приучвате към нещо, за което той още не е готов;

2) два часа след последното уриниране пикочният мехур на вашето дете ще бъде пълен, което значи, че детето скоро ще бъде готово да уринира и няма да е необходимо да го държите дълго на гърнето;

3) вашите опити за приучване няма да бъдат неочаквани и обучението ще става постепенно, защото отначало много рядко ще го намирате сухо след 2 часа, но с течение на времето ще намирате детето сухо все по-редовно.

Повечето от децата за първи път започват да остават сухи след 2 часа по време на дневния си сън. Някои остават сухи по друго време на деня, а други за първи път остават сухи през нощта чак до сутринта.

388. Ако майката изчаква детето само да я уведоми. Родители, които предпочитат да не бързат с приучването към гърне (които също така изчакват детето само да поиска да ходи по голяма нужда в гърне през втората половина на втората година), естествено изчакват и с приучването към уриниране. Детето, което между 18-ия и 24-ия месец се е научило да казва за голяма нужда, обикновено месец по-късно усеща пълния пикочен мехур и казва на майка си, особено ако тя го насърчава за това.

Ако майката чака детето само да се научи, към края на втората година то почти едновременно ще се научи да ходи и по малка, и по голяма нужда. Както вече споменах, това може да ви досажда в течение на няколко дни, защото детето може всеки 10 минути да иска да седне на гърненцето с надежда, че пак ще ходи, за да ви достави удоволствие, гордо със своето ново постижение.

Искам да добавя следното: майка, която предпочита да изчака, докато детето само прояви интерес към гърнето, не трябва да счита, че напомнянето от нейна страна е погрешно и ще попречи на метода. Повечето деца към края на втората година охотно искат да се отзоват на желанията на майката, ако тя ги изразява дружелюбно и ако се съобразява с възрастта на детето.

389. Някои деца не могат да ходят по малка нужда извън дома. Понякога се случва, че детето през втората година така свиква с гърнето си, че не може да ходи по малка нужда другаде. Не можете да го накарате нито с добро, нито с лошо. Рано или късно то сигурно ще си намокри гащите, но за това не трябва да му се сърдите. Ако мехурът е болезнено препълнен, но детето не може да се изходи, сложете го за половин час в топла вана. Това по всяка вероятност ще подействува. Не забравяйте тази възможност, когато пътувате с детето и ако е необходимо, носете със себе си гърнето му. Добре е отрано да свикне детето да уринира на различни места, включително и навън.

390. Подмокряне през нощта. Множество неопитни и опитни родители считат, че за да остава детето сухо до сутринта, трябва да го вдигнат през нощта. Те питат: „След като детето почти не се мокри през деня, кога трябва да започнем да го вдигаме да ходи по малка нужда през нощта?“ Това е погрешна представа. В същност от ваша страна не са нужни никакви усилия, за да остава детето сухо. Детето по естествен начин спира да се мокри нощно време, когато неговият пикочен мехур достигне известна степен на функционална зрелост, стига да не е нервно или упорито и да се съпротивлява на приучването към ходене на гърне (т. 679). Това ясно личи от факта, че около 1 % от бебетата на 1-годишна възраст, независимо че се подмокрят през деня, остават сухи през цялата нощ, въпреки че майките не са положили никакви усилия за това. Към края на втората и началото на третата година много деца престават да се мокрят нощем, преди да са се научили да се контролират добре през деня. Пикочният мехур може да задържа урина по-дълго по време на сън, отколкото през деня, защото бъбреците автоматично произвеждат по-малко урина — когато човек е спокоен и спи, урината е по-концентрирана.

Повечето деца престават да се мокрят нощем между 2 и 3 години, по-малко деца — между 1 и 2 години, а някои — едва след 3 години. Момчетата обикновено по-дълго се мокрят в леглото, отколкото момичетата, по-нервните деца престават да се подмокрят по-късно от спокойните. Понякога това е наследствена проява.

Аз мисля, че родителите не трябва да предприемат нещо, за да остава детето сухо през нощта. Естественото развитие на пикочния мехур и приучването на детето през деня да ходи по Малка нужда в гърнето, благодарение на което у него се оформя Разбирането, че пикочта трябва да бъде в гърнето, са напълно Достатъчни в повечето случаи. Разбира се, добре е, ако родителите споделят гордостта на детето и го хвалят, когато се събуди сутрин сухо.

Някои родители предпочитат да се заемат по-активно и започват да вдигат детето в 22 часа, щом като то привикне да ходи на гърне през деня. Възможно е по този начин малко по-бързо да се прекрати нощното мокрене, тъй като изпразненият мехур вече не е толкова препълнен сутринта. Някои деца лесно се будят и веднага се изхождат; други се будят мъчно и мъчно се изхождат или даже се сърдят. Струва ми се, че ако родителите имат затруднения, трябва да престанат да вдигат децата от леглото.