Грижи за бебето и детето

СЛАБИЧКИ ДЕЦА

580. Децата могат да растат слабички по различни причини. У някои деца това е наследствена особеност. От най-ранно детство те са имали достатъчно храна, те не са болнави и не са нервни. Те просто никога не са искали да ядат много, особено по-висококалорийни храни.

Някои деца са слабички, защото са загубили апетита си поради много настояване и подканване от страна на родителите (т. 583). Други деца не могат да ядат поради нервното напрежение. У едно дете, което се страхува от вещици, от смъртта или се безпокои, че майка му ще замине и ще го остави, апетитът може силно да намалее. Ревнивото момиченце, което по цял ден се стреми да не изостане от по-голямата си сестра, изразходва много повече енергия и не е спокойно дори по време на ядене. Виждате, че нервното дете слабее по две причини:

нервността, от една страна, намалява апетита му, а, от друга — обуславя преразход на енергия.

В света има много деца, които са недохранени поради това, че родителите им не могат да намерят или нямат материална възможност да набавят подходяща храна. Съществуват някои хронични заболявания, причинени от недохранване. Но децата, които отслабват по време на някоя тежка болест, обикновено възстановяват бързо теглото си, ако не ги насилват да ядат, преди да са си възвърнали апетита.

581. Грижи за слабичкото дете. Слабото дете трябва редовно да се води на медицински преглед. Това е особено важно, ако се чувствува изморено, ако слабее или ако не наддава достатъчно на тегло.

Причините за слабост, за изоставане на теглото и лесно уморяване са по-често емоционални, отколкото свързани с физическо заболяване. Ако вашето дете е нервно или депримирано, консултирайте се с детски психиатър, поговорете с учителя му. Във всеки случай е разумно да помислите за неговите отношения с родителите, с братята и сестрите, с приятелите му и в училището. Ако воювате с детето поради лошия му апетит, правилно е да прекратите да го насилвате.

За някои от тези слабички деца е по-добре да ядат по-малко порции, но по-често.

Здравото дете може да е слабичко въпреки големия си апетит — такова е по натура. В много от тези случаи детето предпочита относително по-нискокалорийни храни, като месо, зеленчуци, плодове, и не обича тежките десерти. Някои от тези деца обаче обичат сметана и масло. Можете да прибавите повече сметана вместо мляко към кашите и крем-супите. Можете да слагате повече масло на зеленчуците и хляба. Тези промени трябва да стават постепенно, за да може храносмилателната система на детето да се приспособи към увеличените количества мазнини. Ако детето не иска, не правете тези промени — това само ще влоши апетита му.

Прибавянето на сметана и масло към храната на дете с лош апетит само в редки случаи може да му помогне да напълнее. Бедата е там, че обикновено такава мярка още повече намалява апетита му.

Ако вашето дете не поставя пред вас никакви проблеми и е слабичко още от раждането, но наддава умерено всяка година, успокойте се и го оставете. Вероятно то е такова по натура.

582. Допълнителна почивка. Ако малкото дете отслабва, става по-нервно или се изморява по-лесно от обикновено, лекарят може да препоръча допълнителна почивка в продължение на 1–2 месеца.

Това, което е почивка за едно дете, може да накара друго дете да побеснее, така че въпросът трябва да се решава индивидуално. Едно дете в училищната възраст сигурно ще се противи на всяка програма, която го прави различно от другите.

Може да му се нареди програма с тихи занимания след вечеря, при която детето да седи и да гледа телевизия, да слуша радио, да чете или да се занимава с ръчна работа.

Детето от предучилищна възраст може да вечеря в леглото и да остава там, докато заспи. Ако този режим му се представи като привилегия, а не като наказание, това ще му бъде много Приятно поне за няколко седмици. Даже и да става от време на време от леглото, то все пак ще си почива повече, отколкото ако непрекъснато тича. Ако имате време, четете му след вечеря, за да стои на едно място.

На малкото дете може да му се поднася закуска в леглото, като остава в леглото още един час. Закуската в леглото след това може да се съчетае и с вечеря в леглото.

Когато детето, което ходи на училище сутрин, се дразни, ако трябва да остане в леглото след обяд, може да си остане в къщи след обяд, като си играе спокойно, като помага на майка си в домакинската работа или се грижи за бебето.

ПРОБЛЕМЪТ ЗА АПЕТИТА

583. Кога започват проблемите с храненето. Защо толкова много деца се хранят лошо? Най-често защото майките с всички сили се мъчат да ги накарат да се хранят добре. Такива проблеми не съществуват при кученца или при малки деца, чиито майки не са запознати с въпросите на храненето и затова не се безпокоят. На шега би могло да се каже, че за да се убие апетитът у едно дете, са необходими знания и усърдна работа в продължение на месеци.

Някои деца изглежда са родени с „вълчи“ апетит, който не намалява дори и когато са болни или разстроени. Други деца имат по-умерен апетит, който лесно се влияе от тяхното здравословно състояние и от настроението им. Първородното дете обикновено расте пълничко, второто — по-слабо. Но всяко бебе се ражда с достатъчен апетит, който му осигурява здраве и подходяща за него степен на наддаване.

Бедата е там, че децата имат вроден инстинкт да упорствуват, ако ги насилват, и инстинкт да се отвращават от дадена храна, която не им е доставила удоволствие. Съществува и допълнително усложнение: хората не обичат да ядат винаги едни и същи храни. В продължение на известно време човек може да изяжда голямо количество спанак и някаква каша. Но през следващия месец той може да не иска да ги види. Някои хора винаги обичат тестени храни и сладкиши, други — само по малко. Ако имате пред вид всичко това, ще ви стане съвсем ясно как могат да възникнат проблеми, свързани с храненето на различни етапи от развитието на детето. В първите месеци бебето започва да упорствува, ако майка му го насилва да изпива повече мляко, отколкото то иска, а когато започне да яде каши — ако не му се даде възможност постепенно да свикне с тях. Много бебета стават придирчиви след едногодишна възраст — те не наддават вече толкова много, никнат им зъби и са по-упорити. Насилването още повече намалява апетита им, и то-за по-дълго време. Много често проблемите с храненето започват след боледуване. Ако майката започне да тъпче детето, преди да е възвърнало апетита си, отвращението му към храната се усилва и остава за дълго време.

Но не всички проблеми с храненето произтичат от насилване. Детето може да престане да яде от ревност към новото бебе или от други тревоги. Независимо от причината, загрижеността на майката и насилването само влошават нещата и пречат на възвръщането на апетита.

Представете си за момент, че сте на мястото на детето. За да ви е по-лесно, спомнете си последния път, когато не ви се е искало да ядете. Може би денят е бил задушен или вие сте били разстроени или ви е болял коремът. (Детето с лош апетит се чувствува така през по-голяма част от времето.) А сега представете си, че някакъв гигант, който нервничи, стои до вас и с неспокойство следи всеки залък, който слагате в устата си. Вие сте оставили вилицата, чувствувайки, че сте се наситили. Но гигантът изглежда разстроен и казва: „Ти даже не опита ряпата“. Вие обяснявате, че не ви се иска ряпа, но той като че ли не разбира вашето настроение и се държи, като че ли счита, че вие нарочно го огорчавате. Когато казва, че вие не трябва да ставате от масата, преди да изядете всичката ряпа без остатък, вие опитвате малко от ряпата, но тя ви отвращава. Тогава той грабва една супена лъжица и ви я натъпква в устата и вие се задавяте.

584. Преодоляването на трудностите при храненето изисква време и търпение. Възниква ли веднъж проблем при храненето, необходими са време, разбиране и търпение за неговото отстраняване. Щом майката е започнала да се безпокои за храненето на своето дете, тя мъчно ще се успокои, докато детето продължава да не се храни добре. А именно нейната загриженост и настойчивост са главната причина, която пречи на възвръщането на апетита. Даже и когато майката направи големи усилия да се промени, минават седмици, преди детето да възвърне апетита си. То трябва да има достатъчно време постепенно да забрави неприятните асоциации, свързани с храненето.

Апетитът на детето може да се сравни с мишка, а настояването на майката — с котка, която кара мишката да се крие в дупката си. Никой не може да накара мишката да се покаже, когато котката е наблизо. Котката трябва задълго да я остави на мира.

Д-р Клара Дейвис установи, че непредубедените по отношение на различни храни бебета си подбират по естествен начин добре балансирано меню, когато им се предложат разнообразни естествени храни. Но вие не трябва да очаквате, че едно дете, което в продължение на месеци или години не е искало дадена храна, напр. зеленчуци, изведнъж ще започне да я яде само защото му Давате свободен избор. То може да започне да яде от нея, когато е на лагер, където всички деца ядат зеленчуци, където то се чувствува гладно и където никой не се интересува дали то яде или не. Но в къщи то има твърде много асоциации, свързани със зеленчуците, и щом като ги види, то казва: „Не!“.

585. Майката също има чувства. И те са твърде силни, когато е изправена пред злоядо дете. Преди всичко тя е загрижена, че детето не се дохранва или ще загуби своята устойчивост към най-често срещаните болести. Лекарят се опитва да я убеди че злоядите деца не са по-податливи на болести, но на нея й е трудно да повярва.

От друга страна, майката се чувствува виновна, като смята че роднините й, тези на мъжа й, съседите, лекарят я считат за небрежна майка. Но това не е така. По-вероятно е те да я разберат, понеже всеки от тях има поне по едно злоядо дете в своите семейства.

Освен това неизбежно се надига чувството на досада и гняв, когато едно малко човече с претенции напълно парира всички опити на майка си да върши това, което трябва. Това е най-неприятното чувство, защото кара съзнателната майка да се срамува от себе си.

Интересен е фактът, че много от родителите на злояди деца сами са били злояди като малки. Те съзнават, че насилването не е правилно, но са безсилни да постъпват по друг начин. В такива случаи загрижеността, чувството за вина и раздразнение у родителя са останали у него още от детинство.

586. Много рядко съществува опасност за детето поради лошия му апетит. Винаги трябва да имате пред вид, че детския организъм има вроден механизъм, който определя количеството и вида на необходимите за неговия нормален растеж храни. Много рядко злоядото дете страда от недохранване, от авитаминоза или заболява от инфекциозна болест.

Но злоядото дете се нуждае от лекарски надзор: контролни прегледи, преценка на храната, която поема — съдържа ли тя всички необходими елементи, препоръки за други храни или препарати, допълващи менюто на детето, и други съвети от по-общо естество.

587. Храненето трябва да доставя удоволствие. Целта е не да се накара детето да яде, а да се създават такива условия за развитието на неговия апетит, че детето само да иска да яде.

Не му се карайте, нито го поощрявайте да яде. Не го хвалете, когато изяде много, нито го гледайте укорително, когато яде малко. Спрете да мислите за неговото ядене — това е крачка напред. Когато престане да чувствува натиск, детето може да обърне по-голямо внимание на собствения си апетит.

Понякога чувате следния съвет: „Поставете храната пред детето. не казвайте нищо и я приберете след 30 минути независимо от това, колко е изяло. Не давайте нищо до следващото ядене“. Това е чудесно, ако се провежда правилно, т. е. ако майката не се безпокои за яденето на детето и ако запазва душевно спокойствие. Но раздразнената майка понякога прилага този способ по следния начин. Тя тръсва чинията с обяда пред детето и строго му казва: „Ако не изядеш това за 30 минути, ще го прибера и няма да ти дам нищо до вечеря!“ След това тя започва да го гледа свирепо и да чака. Такава заплаха отнема и остатъка от апетит у детето. Заплашено по този начин, упоритото дете винаги може да излезе победител.

Детето трябва да яде не защото е победено в двубоя, а защото то иска да яде.

Започнете с храни, които детето най-много обича. Когато седне да се храни, трябва да му потекат лигите. Първата стъпка за създаване на такова отношение е в продължение на 2–3 месеца да му сервирате само любимите храни (като балансирате менюто, доколкото това е възможно) и да избягвате всички храни, които то открито отказва.

Ако детето ви не яде само дадена група храни, прочетете т. 430 до 440. Там е обяснено как една храна може да бъде заменена с друга, докато детето добие апетит към тази храна или докато то се отърси от своята подозрителност и напрегнатост при хранене.

588. Детето, което обича само ограничен брой храни. Някоя майка може да каже: „Тези деца, които не харесват само дадена храна, не са проблем. Моето дете яде само кюфтета, банани, портокали и плодов сироп. От време на време хапва филийка хляб или 1–2 лъжички грах и не докосва нищо друго“.

При такова злоядо дете храненето наистина е тежък проблем, но принципът е същият. На закуска му давайте нарязани банани и филийка хляб; на обяд — кюфте, 2 лъжички грах и един портокал; на вечеря — пак филийка хляб и банани. Давайте му и допълнително от храните, които иска. Известно време сервирайте различни комбинации от тези храни. Не му давайте сироп. Той отнема апетита на детето за по-ценни храни.

След 2 месеца детето с нетърпение сяда на масата и яде с желание. Тогава прибавяте 2 лъжички (не повече!) от храна, която някога е яло (но не такава, която то ненавижда). Не споменавайте нищо за новата прибавка. Не реагирайте, ако я остави. Опитайте да я сервирате пак след 2 седмици, а междувременно опитайте с друга храна. Бързината, с която прибавяте новите храни, зависи от апетита на детето и от това, как ги възприема.

589. Не правете разлика между различните храни. Оставете детето, ако иска да си сипе 4 пъти от една и съща храна (стига тя да е пълноценна) и нито веднъж от друга. Ако не иска яденето, а желае десерта, дайте му го със съвсем спокоен вид. Ако кажете: „Няма да ти дам допълнително месо, докато не си изядеш зеленчука“ или „Няма десерт, докато не си изядеш яденето“, вие убивате апетита му към зеленчука или към яденето и увеличавате желанието му за месо или за десерт Резултатите са противоположни на вашето желание.

Не е желателно детето ви да се храни едностранчиво. Но ако то е злоядо и се отнася подозрително към някои храни, то най-вероятно ще прояде повече храни, ако почувствува вашето безразличие по този въпрос.

Голяма грешка от страна на родителя е да настоява злоядото дете да опита храна, която то не обича. Ако то е заставено да хапне от храна, която най-малкото го отвращава, голяма е вероятността то никога да не измени своето отношение към нея.

Това още повече намалява удоволствието при хранене, намалява и апетита му към други храни.

Никога не го карайте на следващото ядене да яде храна, която е отказало на предишното, с това само ще си навлечете неприятности.

590. Сервирайте на детето по-малко, отколкото ще изяде, а не повече. На злоядото дете сервирайте малки порции. Ако препълните чинията му, вие му напомняте колко много то ще трябва да остави и потискате апетита му. Но ако му сервирате по-малко, отколкото ще изяде, вие го насърчавате да си поиска допълнително. По този начин вие ще му съдействувате да добие правилно отношение към храната и да я желае. Ако апетитът му е много малък, сервирайте му миниатюрни порции: една чаена лъжичка месо, една лъжичка зеленчук, една хапка хляб. Когато свърши, не го питайте „Искаш ли още?“ Оставете го само да си поиска дори за това и да е необходимо в продължение на няколко дни да му давате миниатюрни порции.

591. Нека да се храни самостоятелно, трябва ли майката да храни злоядото дете. Дете, което правилно се насърчава (т. 416), започва да се храни само между 12 и 18 месеца. Но ако загрижената майка продължава да храни детето до 2 или 4 години (при това с много подканяне), проблемът няма да се разреши, ако й се каже да спре. Детето вече няма желание да се храни само: то смята, че е в реда на нещата да бъде хранено. За него сега това е важна изява на любовта и загрижеността на майка му. Ако тя изведнъж спре, то се чувствува наскърбено и огорчено. То е в състояние за 2–3 дни да престане да яде, но никоя майка не може да издържи толкова дълго. без да предприеме нещо. Тя започва отново да го храни, но детето вече има основания да й се сърди. Ако тя отново се опита да престане да го храни, то вече знае своята сила и нейната слабост.

Детето на 2 години трябва час по-скоро да започне да се храни самостоятелно. Но привикването към самостоятелно хранене е деликатна работа, която отнема няколко седмици. Детето не трябва да остава с впечатление, че му отнемате привилегия. Детето трябва да започне да се храни само, защото то самото иска това.

Ден след ден сервирайте само любимите му храни. След като поставите чинията с яденето пред него, идете до кухнята или в съседната стая, като че ли сте забравили нещо. С всеки изминат ден се забавяйте малко повече. Върнете се и започнете да го храните, без да казвате нищо независимо от това, дали е хапнало нещо или не. Ако загуби търпение, докато сте в съседната стая и ви повика да дойдете и да го храните, озовете се веднага с приятелско извинение. То сигурно ще напредва неравномерно. След 1–2 седмици то ще бъде в състояние почти напълно да се справи с обеда само, а на следващия ден от самото начало да ви помоли да го нахраните. Изобщо не спорете по време на този процес на обучение. Ако яде една храна, не го карайте да опитва и друга. Ако детето е доволно от себе си за това, че само се е нахранило — поздравете го за това, че вече е голямо, но без излишен ентусиазъм.

Да предположим, че в продължение на една седмица вие оставяте детето само пред чинията за 10–15 минути и то не хапва нищо. В такъв случай трябва да го накарате да изгладнее. В продължение на 3–4 дни постепенно намалете наполовина количеството на храната, която му давате. Този начин би трябвало да го накара само да започне да се храни, стига да сте тактични и спокойни.

Когато детето започне редовно да изяжда самостоятелно половината си ядене, по-добре е да го насърчите да напусне масата, отколкото да го дохранвате. Няма значение, че може да е оставило някои храни. Гладът ще се изостри и скоро ще го накара да яде повече. Ако продължите да го дохранвате, то може никога да не започне да се храни напълно самостоятелно. Просто му кажете „Сигурно си се нахранило“. Ако то прояви желание да го дохраните, дайте му 2–3 лъжички и му кажете, че му стига.

След като в продължение на 2 седмици детето е започнало да се храни самостоятелно, не изпадайте в стария навик отново Да го храните. Ако някой ден детето е уморено и ви помоли да го нахраните, дайте му няколко лъжички и му кажете, че то сигурно не е много гладно.

Нарочно подчертавам този въпрос, защото има майки, които с години са хранили децата си и когато децата започнат сами Да се хранят, при първата загуба на апетит или при първата болест майките се изкушават отново да продължат да ги хранят. Тогава трябва да се започне пак отначало.

592. Трябва ли майката да стои в стаята, докато детето яде? Това зависи от детето и от това, доколко майката може да контролира своята загриженост. Ако майката винаги е стояла при детето, докато се храни, тя не може да изчезне изведнъж, без да го разстрои. Ако тя може да бъде спокойна и общителна и да не мисли за апетита на детето, добре е да остане (независимо от това, дали и тя по същото време ще се храни или не). Ако не може да престане да се безпокои за апетита на детето и да го подканя, по-добре е да не бъде в стаята. Тя трябва да излезе тактично, а не ядосано и внезапно, като всеки ден се забавя извън стаята малко повече, така че детето да не забележи промяната.

593. Никакво разиграване на представления, никакви подкупи. Родителите в никакъв случай не трябва да разиграват представления или да подкупват детето, за да яде, напр. да му разказват приказки, при всяка хапка да обещават, че татко ще се изправи на главата си, ако детето изяде спанака. Такива увещания в даден момент могат да накарат детето да изяде няколко лъжици, но в крайна сметка те убиват апетита му. Родителите трябва постоянно да увеличават подкупа, за да получат един и същ резултат. В крайна сметка за пет хапки те трябва да разиграват уморителен едночасов водевил.

Не карайте детето да яде, за да заслужи десерта си парче шоколад или някаква друга награда. Не карайте детето да яде за леля или за мама, за да порасне, за да не се разболее и т. н. С една дума, не карайте детето да яде.

Няма нищо лошо в това майката да разкаже приказка по време на вечеря или да пусне радиото, ако това е възприето в семейството, стига да не го свързвате с това, дали детето се храни добре или лошо.

594. Не е необходимо да се угажда. От казаното дотук, че детето трябва да яде по негово собствено желание, някои родители могат да добият погрешна представа. Спомням си случая с една майка, която години се разправяше със злоядата си дъщеря и на всяко хранене я подканваше, спореше с нея и я заставяше насила да яде. Когато детето стана на 7 години, майката вече разбра, че детето има нормален, но потиснат апетит и желание за добре балансирано меню, и изпадна в друга крайност. Тя стана прекалено отстъпчива. На тази възраст у детето имаше вече силно развит дух на противоречие, породен от дългата борба. Разбирайки, че майката се е примирила, то започна да й се качва на главата. То напр. изсипваше цялата захарница в кашата си, наблюдавайки с края на окото си безмълвния ужас на майка си. Преди всяко ядене майката го питаше какво желае. Ако детето кажеше „кюфтета“, тя му поднасяше кюфтета. Като ги видеше, детето казваше: „Не искам кюфтета, искам кремвирши“. И майката тичаше да купи кремвирши.

Съществува и среден път. Вие с право очаквате детето да идва за ядене навреме, да се държи прилично на масата, да се въздържа от отрицателни бележки по адрес на храната и да се храни с подобаващи за възрастта му маниери. Когато планира менюто, майката трябва да взема под внимание предпочитанията на детето, доколкото това е възможно, като има пред вид и останалите членове от семейството, или да го попита от време на време какво би желало да му приготви. Но детето не трябва да мисли, че в семейството трябва да се съобразяват само с него. Майката трябва да ограничи захарта, шоколада, сиропа, тестените и други непълноценни храни, които детето приема. Всичко това може да стане съвсем безболезнено, ако майката показва, че знае какво прави.

595. Задавяне. Едно дете, което даже след като е навършило 1 година, не може да приема други храни освен пасирани, обикновено е било хранено насила или постоянно е било подканвано. То би могло да приема и обикновена непасирана храна, но когато му я дават насила, започва да се задавя. Майките на такива деца обикновено казват: „Страшно, то може да поглъща, без да се задави цели късчета от храна, която обича. То може да погълне даже по-големи късове месо, които само отхапва от кокала“. За да се оправи едно дете, което се задавя, то преминава през три етапа. Най-напред детето трябва да се поощри да се храни напълно самостоятелно (вж. т. 416). Втората стъпка е да му се помогне да преодолее своята подозрителност към храните (вж. т. 587 до 593). Третият етап е съвсем бавно да се премине от пасирана към непасирана храна. Ако е необходимо, нека да яде пасирани храни в продължение на седмици или дори месеци, докато загуби страха си при яденето и храненето започне да му доставя удоволствие. Ако не му достави удоволствие, не му сервирайте през този период даже и мляно месо.

С други думи, детето само ще определи с каква скорост трябва да напредвате.

Някои бебета имат толкова чувствителни гърла, че се задавят и от пасирани храни. В някои случаи причината е в клисавата консистенция на храната. Опитайте да я разредите с малко мляко или вода. Или опитайте да нарежете плодовете и зеленчуците на ситно, без да ги смачквате.

ПЪЛНИТЕ ДЕЦА

596. Лечението зависи от причината на затлъстяването. Мнозина си мислят, че причината е неправилното функциониране на жлезите с вътрешна секреция, но в действителност тези случаи са много редки. Факторите, които предизвикват напълняване, са няколко: наследствеността, темпераментът, апетитът и душевното равновесие. Ако родителите и роднините на детето по двете линии са пълни хора, голяма е вероятността и то да е пълно. На спокойното дете, което не се движи много, му остават повече неизползувани калории, които се трансформират в тлъстини. Най-главният фактор е апетитът. Детето с много добър апетит което обича тестените храни, естествено ще бъде по-пълно от онова, което обича повече плодове, зеленчуци и месо. Това повдига въпроса, защо някои деца обичат големи количества висококалорийни храни. Не са известни всички причини за това, но вроденият повишен апетит на децата си проличава от самото начало. Такива деца се раждат с голям апетит и никога не го загубват независимо от това, дали са здрави или болни, дали са спокойни или разтревожени, дали предложената им храна е вкусна или не. На 2–3 месеца те са излишно дебели и остават такива поне през цялото си детство.

597. Понякога причина може да бъде и душевното състояние. Повишеният апетит, който се появява по-късно у децата, в някои случаи е резултат на нарушено душевно равновесие у детето. Това се случва напр. към седмата година при деца, които са се почувствували нещастни и самотни. В този период детето се откъсва от близката емоционална зависимост на родителите. Ако то не умее да си създаде близко приятелство с други деца, то се чувствува изоставено. Яденето на сладки и висококалорийни храни се явява донякъде като някакъв заместител на това, което му липсва. Понякога тревогите, свързани с неприятности в училището или по други поводи, карат детето да търси утеха в прекомерно ядене. Прекомерното напълняване често съпътствува пубертета. В този етап на развитие апетитът естествено се увеличава, за да се справи с бързия растеж, но в някои случаи и чувството на самотност играе роля. През този период детето става по-чувствително и по-затворено поради всичките промени, които стават с него, и това може да намали способността му да се разбира добре с другарите си.

598. Лекото напълняване е нещо обикновено между 7 и 12-годишна възраст. Не трябва да оставате с впечатлението, че всяко дете, което напълнее, се чувствува нещастно. У много деца, включително у веселите и щастливите, съществува нормална тенденция към напълняване между 7 и 12-годишна възраст. Много малко от тях напълняват прекомерно. Повечето остават пълни през двете години на бързо развитие по време на пубертета и по-късно отслабват. Много момичета напр. без никакви усилия отслабват към 15-годишна възраст. Добре е родителите да знаят за това леко напълняване и да не се тревожат, защото децата по-късно отслабват от само себе си.

Напълняването независимо от неговите причини може да се превърне в омагьосан кръг. Колкото по-пълно е детето, толкова по-трудно му е да изпитва удоволствие от движението и игрите. И колкото е по-кротко, толкова повече хранителни вещества се натрупват и се превръщат в тлъстини. Това е порочен кръг и в друго отношение. Пълното дете, на което му е неловко да се включи в общата игра, все повече се чувствува отчуждено сред децата и те започват да му се присмиват (фиг. 26).

Фиг. 26. Не е лесно да си пълен

599. Спазването на диета е много трудно. Какво трябва да се прави с излишно пълното дете. Веднага бихте казали: „Оставете го на диета“. Това звучи лесно, но в същност не е така. Помислете си за възрастните, които искат да отслабнат и не могат да спазват диета. Детето има по-слаба воля от възрастния. Ако майката остави детето на диета, това означава, че цялото семейство трябва да бъде на диета или че пълното дете трябва да се лишава от храните, които останалите членове от семейството ядат пред него и които то много обича. Много малко са пълните деца, които са достатъчно разумни, за да смятат това за справедливо. Чувството, че към тях се отнасят несправедливо, може още повече да усили апетита им към сладките неща. Въпреки че е на диета, детето може скришом да си хапва или да си купува бонбони.

Но от казаното дотук не следва, че перспективите за диета са толкова мрачни. Тактичната майка може да направи много за премахване на съблазнителните храни около детето, без да прави голям въпрос. Тя може по-рядко да прави висококалорийни десерти. Вместо бисквити и курабийки тя може да осигури плодове за лека закуска. Тя може по-често да сервира на детето неговите любими храни, от които не се пълнее. Ако детето проявява желание да пази диета, за предпочитане е да има самостоятелен разговор с лекаря. Един „мъжки“ разговор с него може да породи у детето чувството, че то само се грижи за себе си като възрастен. Впрочем всеки по-добре приема съвети за пазене на диета от външен човек. Детето не трябва да приема никакви лекарства за отслабване без лекарска препоръка и без редовен медицински контрол.

Тъй като прекаленото ядене е често пъти признак на самотност, най-полезната мярка е да проверите дали детето се чувствува щастливо и доволно в къщи, в училище и сред другарите си (т. 543).

Ако независимо от вашите усилия детето остане много пълно или продължава бързо да наддава, трябва да потърсите медицинска и психиатрична помощ. Затлъстяването е сериозен проблем за всяко дете.

600. Диетата трябва да се провежда под лекарски надзор. Самоволното пазене на диета може да завърши лошо и понякога представлява опасност през юношеския период. Например група момичета решават да пазят някаква строга диета, за която са чували. След няколко дни гладът кара повечето от тях да се откажат, но едно-две от тях могат да продължат с фанатично усърдие. Понякога се случва момичетата да отслабнат много и да не могат отново да се хранят нормално. Груповата психоза във връзка с пазенето на диета като че ли събужда у момичето дълбоко отвращение към храната, което обикновено се явява последица от някой неразрешен проблем на ранното детство. Например момиче в ранния стадий на пубертета заявява: „Станала съм много дебела“, въпреки че от слабост ребрата й се броят. Може би емоционално тя още не е готова да се превърне във възрастен човек и скрито се тревожи от развитието на гърдите си.

Дете, което мисли само за отслабване, трябва да се консултира с детски психиатър.

Ако вие или детето смятате, че то трябва да пази диета, консултирайте се най-напред с лекар. Причините са следните:

Първо, той ще определи дали диетата е необходима. Второ, подрастващите са много по-склонни да приемат съвета на лекаря, отколкото на родителя. Ако се реши, че трябва да пази диета, тя трябва да бъде предписана от лекаря. Той ще се съобрази с вкуса на детето и с възможностите на родителите, за да изработи диета, която е не само хранителна, но и изпълнима от дадено семейство. И трето, тъй като отслабването изтощава организма, всеки, който възнамерява да отслабва, трябва редовно да се преглежда, за да може лекарят да контролира скоростта на отслабването и здравето на пациента. Ако не е възможно осъществяването на редовен лекарски надзор, родителите на едно по-самостоятелно дете трябва да настояват ежедневно да приема следните храни: 750 мл. мляко, месо, пиле или риба, едно яйце, зеленчуци и два пъти плодове. Детето може да бъде уверено, че от приемането на разумно количество от тези храни не се пълнее и че те са необходими за предпазването на мускулите, костите и органите на тялото от сериозно изтощение.

Висококалорийните десерти могат да се избягват без всякакъв риск за организма. Всеки пълен човек, който иска да отслабне, трябва да ги намали до минимум. При повечето хора степента на напълняване или отслабване се определя от количеството на храните, съдържащи нишесте (каши, хляб, картофи). Всяко растящо дете се нуждае от известно количество такива храни дори и когато се опитва да отслабне. Не е разумно даже и за дебелия човек да отслабва повече от половин килограм на седмица, освен ако не е под строг лекарски надзор.

ЖЛЕЗИ С ВЪТРЕШНА СЕКРЕЦИЯ

601. Смущения в жлезите с вътрешна секреция. Съществуват няколко определени заболявания на жлезите с вътрешна секреция и има някои препарати, които оказват определено въздействие върху дейността на тези жлези. Например, когато щитовидната жлеза не отделя достатъчно секрет, физическото и умственото развитие на детето се забавя. То става лениво, има суха кожа, остра коса и груб глас. Лицето му може да изглежда подпухнало. (Недостатъчната секреция на щитовидната жлеза не предизвиква напълняване). Основната обмяна на веществата, т. е. скоростта на изгаряне на храните в организма, когато е в покой, е под нормата. Подходящи дози медикаменти от щитовидната жлеза предизвикват учудващо подобрение.

Някои хора, които са чели популярни статии върху жлезите с вътрешна секреция, смятат, че всеки нисък човек, всеки бавен ученик, всяко нервно момиче, всяко пълно момче с малки полови органи страдат от нарушени функции на жлезите с вътрешна секреция и могат да се излекуват с подходяща таблетка или инжекция. Този ентусиазъм не е оправдан от това, което е известно в науката до този момент. Болестите на жлезите с вътрешна секреция се проявяват с повече от един симптом.

В много случаи, когато момчето е малко пълно в годините преди пубертета, пенисът му изглежда по-малък, отколкото е в действителност, защото в сравнение с него бедрата му са много едри и подкожната мазнина може да скрива от неговата дължина. Повечето от тези момчета имат нормално полово развитие през пубертета и тогава много от тях отслабват (вж. точки 515 и 602).

Разбира се, всяко дете, чието телесно развитие се отклонява от нормите, което изглежда неинтелигентно, нервно или в някакво друго отношение се различава от връстниците си, трябва да бъде прегледано от компетентен лекар. Но ако лекарят открие, че стойката на детето е вродена или че психическото му състояние се дължи на неприятностите в неговото ежедневие, тогава всички усилия трябва да имат за цел да му се окаже помощ в това ежедневие, а не да се търсят чудотворни медицински средства.

СКРИТИ ТЕСТИКУЛИ (КРИПТОРХИЗЪМ)

602. Скрити тестикули. При някои новородени момчета единият или двата тестикула не са в скротума (торбичка, в която тестикулите обикновено се намират), а са някъде по-нагоре, в слабините или в коремната кухина. Повечето от тези скрити тестикули слизат надолу, в скротума, след раждането. При повечето от останалите момчета те слизат по време на пубертета, който започва средно на 13-годишна възраст. Има редки случаи, при които тестикулите не слизат сами, и при тях това се дължи на някаква пречка или аномалия в развитието.

Първоначално тестикулите се образуват в коремната кухина и се придвижват надолу в скротума малко преди раждането. Те са свързани с мускули, които могат да ги дръпнат нагоре в слабините и дори в коремната кухина. По този начин тестикулите се предпазват от нараняване при удар или от одраскване в тази част от тялото. Тестикулите на много момчета се скриват при най-малкото дразнене. Дори и охлаждането на кожата при събличане е достатъчно, за да ги накара да се скрият в коремната кухина. Опипването на скротума при преглед често ги кара да се скриват. Ето защо родителят не трябва да решава, че тестикулите са скрити само затова, че не винаги се виждат. Подходящ момент да проверите дали са на мястото си е, когато момчето е във вана с топла вода, без да пипате тялото му.

Тестикули, които, макар и рядко, се спускат в скротума, не се нуждаят от лечение, защото те ще се установят там към пубертета.

Понякога се случва само единият тестикул да е скрит. Въпреки че в този случай може да се наложи лечение, няма причина за сериозно безпокойство, защото един тестикул е достатъчен за правилното развитие на момчето. То ще може да стане баща дори и ако вторият не се покаже по-късно.

Ако единият или двата тестикула на момчето не са се появили в скротума до двегодишната му възраст, трябва да се съветвате с лекар.

Ако детето ви има скрити тестикули, не тревожете нито себе си, нито него. Важно е да не смущавате детето със загрижени погледи и чести прегледи. Много вредно е за психическото развитие на детето то да си мисли, че има някакъв дефект. Ако бъдат предписани инжекции, родителите трябва да говорят за това по начин, който възможно най-малко ще предизвика подозрение у момчето.

ЗА ПРАВИЛНАТА И НЕПРАВИЛНАТА СТОЙКА

603. Корекцията на неправилната стойка зависи от нейните причини. Правилната или неправилната стойка зависи от множество фактори. Един от тях, може би най-важният, е вродената особеност на скелета. (Вие сте виждали хора, прегърбени още от детските им години подобно на техните бащи.) Някои деца като че ли се раждат с по-слаби мускули и ставни връзки. Техните крака са със събрани колене във формата на буквата „Х“ независимо от количеството витамин D, което са получили. Други деца са много сковани и в движение, и в покой. За такива деца е трудно да се отпуснат. Някои болести, като рахит, детски паралич и костна туберкулоза, оказват влияние върху стойката. Хроничните заболявания и постоянната умора (независимо от нейната причина), които предизвикват неразположение у детето, могат да го накарат да се отпусне и прегърби. Затлъстяването и силно увеличеното тегло понякога предизвикват изкривяване на гръбнака, изкривяване на коленете навътре и плоски стъпала. Необикновената височина кара стеснителния юноша да привежда главата си. Детето с лоша стойка трябва редовно да се преглежда, за да не би у него да се развие някоя болест.

Много деца се привеждат от липса на самоувереност. Това може да е резултат от непрекъснати упреци в къщи, от трудности в училището или от недостатъчно другари и развлечения. Енергичният и уверен в себе си човек проявява това в начина, по който сяда, стои прав и ходи. Когато родителите разберат каква голяма роля играят чувствата за оформянето на стойката, тогава те ще могат да постъпват по-разумно.

Естественият импулс на родителя, който иска детето му да изглежда добре, е непрекъснато да му повтаря: „Не забравяй раменете“. „За бога, изправи се“. Но детето, което се е прегърбило от непрекъснати упреци, няма да се оправи от повече забележки. Най-добри резултати се получават, когато върху стойката се работи в училище или в клиниката, или при лекаря. Там атмосферата е по-делова, отколкото в къщи. Родителите могат много да помогнат на детето при правене на упражнения в къщи, ако то иска помощ от тях и ако те му я окажат дружелюбно. Но главната им задача е да подкрепят духа на детето, да му помогнат да се приспособи към училището, да му създадат условия за развлечения, да го накарат да почувствува своето достойно място в къщи.