Грижи за бебето и детето

ПРИВЪРЗАНОСТ КЪМ РОДИТЕЛИТЕ

504. На тази възраст обикновено децата се ръководят по-лесно. Около 3 години момченцата и момиченцата стигат такъв етап в своето емоционално развитие, когато смятат, че майка им и баща им са чудесни хора. Те искат да бъдат като тях, да правят това, което те правят, да се обличат като тях, да употребяват същите думи. Като види майка си да мете, 2-годишното момиченце също иска да мете, но то най-вече си мисли за метлата. Когато 5-годишното момиченце се облече в майчините си дрехи, то не си мисли толкова за тях, колкото за това, че ще изглежда и ще се чувствува като майка си. То даже започва да прилича на майка си дори и когато не се старае.

Инстинктивното упорство, враждебността, готова всеки момент да излезе на повърхността, толкова характерни за детето на 1/2 години, като че ли отслабват у повечето деца след 3 години. Чувствата към родителите са не само дружелюбни, но те са топли и нежни. Но привързаността на детето към родителите не е чак толкова голяма, щото то винаги да ги слуша и да се държи добре. То все пак си е истински човек със свои собствени мисли и иска да изявява своето „аз“ дори ако заради това да трябва понякога да престъпва желанията на родителите си.

Като подчертавам колко приятни са децата във възрастта между 3 и 6 години, аз трябва да направя едно частично изключение за 4-годишните деца. В тази възраст много деца обичат да се налагат, да проявяват самонадеяност, да говорят на висок глас, да се държат предизвикателно и затова се нуждаят от твърда ръка.

505. В този период момчето иска да прилича на баща си. На 3-годишна възраст момчето започва по-ясно да осъзнава, че е момче и че ще стане Мъж като баща си. Затова то особено много се възхищава от него, от другите мъже и момчета. То внимателно ги наблюдава и упорито прави всичко възможно да бъде като тях по външен вид, държание и интереси. В своите игри то започва да кара камиони, влакове, самолети, представя си, че велосипедчето му е кола, става милиционер или пожарникар, разнася стоки, строи къщи и мостове. То имитира забележките на баща си и неговия тон, възприема неговото отношение към другите мъже и към жените, чрез своята обич и възхищение към баща си и другите мъже то се подготвя за своите морални, професионални и обществени задължения в живота.

506. Момичето иска да прилича на майка си. На тази възраст момичето разбира, че неговата съдба е да бъде жена и то с особено вълнение се стреми да бъде като майка си и като другите жени. То обръща повече внимание на домакинската работа и грижи за бебето (куклата), ако такива са заниманията на майка му. Като се грижи за куклите си, то има същото отношение и им говори със същия тон, с който майката говори на децата. То възприема отношението на майка си към мъжете и момчетата.

507. Момчетата стават романтично настроени към майките си, а момичетата — към бащите си. До 3-годишна възраст любовта на момчето към майката, както у бебето, се определя предимно от неговата зависимост от майката. Но сега тази любов става значително по-романтична като любовта на баща му. На 4 години детето твърди, че като порасне, ще се ожени за майка си. На него не му е ясно какво представлява женитбата, но то е абсолютно сигурно, че майка му е най-важната и привлекателната жена на света. Малкото момиченце, което расте като копие на майка си, изпитва също такава любов към баща си.

Тази силна, романтична привързаност помага на децата да израстнат духовно и да добият здрави чувства към противоположния пол, които по-късно ще ги насочат към сполучлив брак. Но тази привързаност има и друга страна, която създава известно нервно напрежение у повечето деца на тази възраст. У някои от тях това напрежение може да бъде значително. Когато един млад или възрастен мъж обича много една жена, без да иска, я желае само за себе си и неволно я ревнува, ако между нея и друг мъж съществува любов. Разбира се, като осъзнава любовта към майка си, на 3, 4 или 5 години, момчето осъзнава колко много тя вече принадлежи на баща му. Това вътрешно го дразни независимо от голямата преданост и възхищение, което изпитва към баща си. Понякога то тайничко желае баща му да изчезне и след това се чувствува виновно за такива „нелоялни“ помисли. С детския си разсъдък то си въобразява, че баща му изпитва същата ревност и омраза към него. То се опитва да прогони тези страшни мисли, защото в края на краищата баща му е много по-голям и по-силен, но те изплуват в сънищата му. Ние считаме, че тези смесени чувства — на любов и ревност, на страх от бащата са главната причина за кошмарите, които измъчват на сън момченцата на тази възраст (те сънуват, че ги гонят великани, разбойници, горили и други страшни същества).

Когато малкото момиченце се развива нормално, то също така се привързва към баща си и изпитва собственически чувства към него. Понякога то иска нещо да се случи с майка му (която то иначе много обича), за да остане баща му само за него. То даже може да каже на майка си: „Ти можеш да заминеш за някъде, а аз добре ще се грижа за татко“. Но след това си въобразява, че майка му го ревнува и подсъзнателно се тревожи.

Опасенията на децата, че родителите им се сърдят, се смесват с тревогите, породени от факта, че момчетата и мъжете са по-различно оформени, отколкото момичетата и жените. Това ще бъде разгледано в т. 515.

Тъй като според нас всички малки деца минават през този стадий, родителите не трябва да се безпокоят, освен ако детето започне прекалено много да се страхува и да бъде антагонистично настроено спрямо родителя от същия пол или пък ако се привърже прекалено много към родителя от противоположния пол. В такъв случай е най-добре да потърсите съвета на детския психиатър.

508. Тази привързаност няма да се задълбочи. Тази романтична привързаност на децата във възрастта между 3 и 6 години към родителя от противоположния пол може би е предназначена от природата, за да подготви чувствата на детето за бъдещия му живот като съпруг или баща или пък като съпруга и майка. Но природата не дава възможност на тази привързаност да се задълбочи и да продължава през целия живот или даже през цялото детство. На 5 или 6 години детето постепенно загубва надеждата, че ще притежава родителя за себе си, и все повече насочва своите интереси към училището, към други деца и възрастни извън семейния кръг. Тогава силната привързаност вече ще е изиграла своята роля (както пълзенето в кърмаческия период) и ще бъде надживяна.

Така че бащата, който разбира, че понякога синът му изпитва към него подсъзнателни чувства на омраза и страх, няма да му помогне, ако е бил добър към него или пък като се преструва, че в същност не обича много жена си. Впрочем, ако момчето се убеди, че баща му се страхува да бъде силен мъж, твърд баща и любещ съпруг, може да добие чувството, че майката твърде много му принадлежи и това ще породи у него чувството за виновност и страх. Освен това ще му липсва вдъхновението от един мъжествен баща, какъвто то би трябвало да има, за да развие своята собствена мъжественост и смелост.

По същия начин майката даже и да знае, че малката й дъщеря понякога я ревнува, най-добре й помага да израсне, когато постъпва като майка, която не разрешава да бъде разигравана, знае как и кога да бъде твърда и не се страхува да прояви своята любов и привързаност към съпруга си. Ето защо животът на момичето се усложнява, ако майка му е по-добра и привързана към него, отколкото баща му. Същото е валидно и в случаи, когато майката е по-близка и любеща към сина си, отколкото към съпруга си. Такива отношения отчуждават момчето от баща му и го карат да се страхува от него. По същия начин баща, който се огъва в ръцете на дъщеря си, който се държи, като че ли компанията на дъщеря му е по-приятна от присъствието на жена му и винаги противоречи на майката при нейната възпитателна дейност, в същност не помага нито на майката, нито на дъщерята. Това пречи на добрите отношения, които дъщерята трябва да има с майка си, за да израсне като щастлива жена.

впрочем съвсем нормално е бащата да бъде малко по-мек към дъщеря си, а майката — към сина си и синът да се чувствува малко по-добре с майка си, а дъщерята — с баща си, защото съществува по-малко съперничество между мъж и жена, отколкото между двама мъже или между две жени.

Аз не бих искал да накарам майките и бащите да се занимават с тези отношения толкова много, че да се чувствуват потиснати и обезпокоени. В едно обикновено семейство съществува нормално равновесие между чувствата на бащата, майката, синовете и дъщерите, което без особени усилия несъзнателно ги насочва през тези етапи на развитие. Повдигам тези въпроси, за да дам някои напътствия на онези семейства, чиито взаимоотношения не са съвсем нормални. Например на семействата, в които родителите непрекъснато се разправят за дисциплината на децата или в които момчето се срамува от момчетата и от мъжете или в които момичето проявява съвсем пренебрежително отношение към майка си.

509. Родителите могат да помогнат на децата през този романтичен, но ревнив стадий. Родителите трябва ясно, но тактично да показват, че си принадлежат един на друг, че момчето не може да притежава майка си само за себе си, нито пък момичето — баща си и че те не са шокирани от факта, че децата понякога им се сърдят за това.

Когато момчето заяви, че ще се ожени за майка си, тя може да покаже, че този комплимент я радва, но същевременно може да обясни, че вече тя е омъжена и когато момчето порасне, то ще си намери момиче на неговите години, за което ще се ожени.

Когато родителите разговарят, те не трябва да позволяват на детето да ги прекъсва. Те весело, но твърдо могат да му напомнят, че трябва да говорят за някои неща и че то също би могло да се занимава с нещо. Родителите трябва тактично да избягват прекалените изяви на взаимните си чувства пред детето, както и пред други хора, но те не трябва виновно да отскачат един от друг, ако детето неочаквано влезе в стаята.

Когато поради своята ревност момчето се държи грубо с майка си или с баща си, тя трябва да изисква от него учтивост. Но същевременно родителят може да облекчи това чувство на гняв и вина у детето, като каже, че знае защо му се сърди то (вж. т. 476).

510. Проблеми, свързани със съня във възрастта от 3 до 5 години. Детските психиатри са установили, че в много случаи затрудненията, свързани със съня на 3–, 4- и 5-годишните деца, се обясняват с романтична ревност. Детето влиза в спалнята на родителите всяка нощ и иска да легне при тях, защото подсъзнателно то не иска те да бъдат сами заедно. И за него, и за родителите е по-добре, ако веднага твърдо, но спокойно го върнат в леглото му.

ЛЮБОПИТСТВО И ВЪОБРАЖЕНИЕ

511. На тази възраст любопитството на детето е голямо. То иска да разбере всичко, което види. Въображението му е богато. То прави изводи и си вади заключения. То свързва всичко със себе си. Когато чуе за влакове, то веднага иска да знае: „Ще се кача ли аз на влак някой ден?“ Когато чуе за някоя болест, то си мисли: „Дали и аз някой ден ще се разболея от нея?“

512. До известна степен въображението е полезно. Когато едно 3- или 4-годишно дете разказва една измислена история, то не лъже в общоприетия смисъл на думата. То има живо въображение. То не съзнава къде свършва истината и къде започва въображаемото. Ето защо то обича да му се разказват и четат приказки. По тази причина то се страхува от кино и не трябва да ходи на кино.

Не трябва да му се сърдите за това, че от време на време си измисля истории, не го карайте да се чувствува виновно и самите вие не се тревожете, стига детето да е общително и щастливо с другите деца. От друга страна, ако по цял ден ежедневно то разказва за въображаеми приятели и приключения не на игра, а като че ли вярва в тях, това повдига въпроса, дали действителният му живот го задоволява. Вие ще му помогнете отчасти, ако му намерите деца от неговата възраст, с които да играе. Друг въпрос е дали отношенията му с родителите са достатъчно весели и дружелюбни. Детето се нуждае от прегръдки, от носене на гръб. То трябва да участвува в шегите и приятелските разговори на родителите. Ако възрастните около него са резервирани, то сънува за приятни и разбрани другарчета, както гладният сънува шоколад. Ако родителите са винаги недоволни, то си измисля лош другар, когото обвинява за лошите постъпки, които то е извършило или би искало да извърши. Ако детето живее изключително във въображаемия свят и до 4 години не може да свикне с други деца, трябва да се потърси помощта на психиатър, който би открил какво липсва на детето.

Понякога майката, която има богато въображение и витае във въображаемия свят, се радва на въображението на своето дете и го тъпче с приказки. Те с часове прекарват в света на феите. Игрите и приказките на другите деца са безинтересни в сравнение с нейните. Детето загубва интерес към истинските хора и неща и по-късно му е трудно да се приспособи към реалния свят. Разбира се, майката не трябва да се страхува от приказките за феи или от малко измислици, ако те са умерени.

513. Защо лъже по-голямото дете. По-голямото дете, което лъже преднамерено, представлява по-различен проблем. Първият въпрос е: „Защо трябва да лъже“. Всички и възрастни, и деца понякога изпадат в положения, при които единственият тактичен изход е малката лъжа, за която не трябва да се притеснявате.

Детето не е лъжец по природа. Когато редовно лъже, това означава, че то е много потиснато от нещо. Ако не върви добре в училище и лъже за това, то не го прави, защото му е все едно. Лъжите му показват, че това го засяга. Уроците ли са много трудни? Дали е объркано от други грижи и не може да се съсредоточи? Много ли са взискателни родителите? С помощта на учителя, училищния психолог или психиатър (т. 570) трябва да се открие причината. Не се преструвайте, че детето е успяло да ви измами. Можете внимателно да му кажете: „Не трябва да ме лъжеш. Кажи какво има, за да видим какво можем да направим“. Но то няма да може веднага да ви каже, защото и то самото няма да знае какво има. Даже и да знае, то няма веднага да каже. Нужно е време и разбиране.

СТРАХОВЕТЕ ВЪВ ВЪЗРАСТТА ОТ 3 ДО 5 ГОДИНИ

514. Въображаемите тревоги са чести на тази възраст. В предишни точки ние видяхме, че тревогите са различни в различните възрасти. Към 3-4-годишна възраст често се появяват нови страхове: страх от тъмнина, от кучета, от пожарни коли, от смърт, от инвалиди. Въображението на детето се е развило до такава степен, че то може да се постави на мястото на другиго и да си представи опасности, които в действителност не са го сполетявали. Неговото любопитство се насочва във всички посоки. Детето не само иска да знае причината за всичко, но и каква връзка има между него и тези неща. То дочува нещо за смърт. Веднага то иска да знае какво е смъртта и щом добие смътна представа, пита: „И аз ли ще умра?“

Тези страхове са по-чест и у деца, които са станали нервни вследствие разправиите, свързани с храненето или с приучването към ходене в гърне, у деца, чието въображение е изострено от страшни приказки или пък вследствие прекалено много предупреждения, деца, които не са имали достатъчно възможност да развият своята самостоятелност и общителност, деца, които са били под силната опека на своите родители (т. 497). Натрупаното у детето безпокойство в течение на неговия кратък живот сега с помощта на развитото въображение като че ли кристализира в определен страх. Не искам да кажа, че у всички деца страховете се появяват в резултат на неправилно възпитание. Струва ми се, че някои деца се раждат по-чувствителни от други и че всички деца независимо от грижите за тяхното отглеждане и възпитание понякога се страхуват от нещо. Прочетете т. 507 за чувствата на децата към родителите.

Ако вашето дете започне да се страхува от тъмнината, опитайте се да го успокоите, но не с думи, а по-скоро с вашето поведение. Не му се смейте, не бъдете нетърпеливи и се опитайте да го освободите от страха му по пътя на убеждението. Ако то поиска, оставете го да говори за това (малко деца правят това). Дайте му да почувствува, че вие искате да го разберете, но че вие сте убедени, че нищо лошо няма да му се случи. В този период трябва да сте по-ласкави към него и да го успокоявате, че много го обичате и винаги ще го защищавате. Естествено никога не трябва да плашите детето с вещици, с милиционери или с дявола. Избягвайте страшните телевизионни програми и филми и страшните приказки. Детето достатъчно се плаши от своите собствени измислици. Прекратете всякакви стълкновения по въпроси, свързани с храненето или подмокрянето през нощта. Доброто поведение се постига с последователна строгост. Не оставяйте детето да се държи лошо и след това да го карате да се чувствува виновно за това. Изявления като тези, че не одобрявате държанието му или че не го обичате, са най-тежки, особено когато детето вече се чувствува несигурно. Нека всеки ден общува с други деца. Колкото повече е заето с игри и интересни занимания, толкова по-малко ще мисли за своите вътрешни страхове. Ако иска, оставяйте вратата отворена нощно време или осигурете слабо осветление в стаята му. По такъв начин злите Духове ще останат настрана от неговото съзнание. Светлината в стаята или разговора на възрастните от хола няма да му пречат да заспи толкова, колкото неговите страхове. Когато страхът му отмине, то отново ще започне да понася тъмнината.

Трябва предварително да знаете, че на тази възраст детето ще зададе някои въпроси за смъртта. Постарайте се първото ваше обяснение да не изплаши детето. Вие можете да кажете:

„Всички хора умират. Повечето умират, когато са много стари, уморени и слаби и не им се иска повече да живеят“. Ако вие самите не се страхувате от смъртта, ще съумеете да предадете същото чувство и на детето си. Не забравяйте да го прегърнете, да му се усмихнете и да му кажете, че още много, много години ще бъдете заедно.

На тази възраст често се появява страх от някое животно, въпреки че детето няма лоши спомени от този род. Не го карайте да се доближи до някое куче, за да му покажете, че няма нищо страшно. Колкото по-настойчиво го карате, толкова повече то ще упорствува. С времето детето само ще се опита да превъзмогне своя страх и да се доближи до кучето. Детето по-бързо ще се справи само, отколкото ако го увещавате. Някои деца се страхуват от водата. Никога не тласкайте към водата (в морето или басейна) едно дете, което се съпротивлява. Наистина някои деца, след като влязат насила във водата, изведнъж изгубват страха си и водата започва да им харесва, но в повечето случаи става точно обратното. Помнете, че детето има голямо желание да влезе във водата, въпреки че се страхува от нея. Оставете го само да събере смелост.

При страх от кучета, пожарни коли, милиционери и други конкретни неща детето може да превъзмогне този страх, като си играе с подобни предмети. Тези игри помагат много. Страхът ни кара да действуваме. Организмът ни изработва адреналин, който кара сърцето да бие ускорено и доставя захар за незабавно производство на енергия. И тогава ние сме готови да тичаме като вихър или да се бием като диви животни. Тичането и борбата премахват страха. Бездействието не го отстранява. Ако дете, което се страхува от куче, изтърбуши плюшеното си кученце, то отчасти преодолява своя страх. Ако вашето дете има някакъв голям страх или различни страхове, ако през нощта го мъчат кошмари или то ходи насън, трябва да потърсите съвета на детски психиатър (т. 570).

515. Страхът от телесни повреди. Бих искал да разгледам отделно страха от телесни повреди в периода между 2 и 5 години, защото вие можете да го предотвратите или смекчите. На тази възраст детето е много любознателно, иска да знае причината за всичко, лесно се тревожи и свързва всички опасности със себе си. Ако види сакат или недъгав човек, преди всичко иска да знае какво му се е случило, след това се поставя на негово място и си мисли дали и на него не може да се случи същото. Децата се безпокоят не само от възможни телесни повреди, тях ги безпокои и причината за естествените физически различия между момчетата и момичетата.

Добре е предварително да знаете, че нормалните деца във възрастта между 2/2 и 3 години задават въпроси за телесните различия между момчета и момичета и ако не му се даде задоволителен отговор при първото запитване, то може да стигне до свои собствени тревожни заключения. Няма смисъл да чакате детето да запита: „Защо момиченцата не са като момченцата?“ — то няма да зададе такъв определен въпрос. То може да зададе някакъв неясен въпрос или само ще намекне, или ще мълчи и ще се тревожи. Не гледайте на това като на нездрав интерес към пола. Отначало за него това е като всеки друг важен въпрос. Ясно е защо не трябва да го карате да мълчи, да му се карате или пък да се изчервите и да откажете да му отговорите. По този начин ще създадете у него впечатлението, че е навлязло в опасна област, а това трябва да се избягва. От друга страна, не трябва да бъдете сериозни, като че ли изнасяте лекция. Всичко е много по-лесно. Отначало покажете на детето, че разбирате неговия страх, като му кажете, че то сигурно мисли, че момиченцето е имало пенис, но нещо му се е случило. След това се опитайте да изясните простичко и весело, че момиченцата и жените са по-различно направени, отколкото момченцата и мъжете;

те трябва да бъдат такива. Детето по-лесно схваща, като му се дадат примери. Можете да обясните, че Джони е направен като татко, като чичо Хари, като Дейвид и т. н. и че Мери е като мама, като леля Дженкинс и Хелен. (Като изброявате всички, които детето добре познава.) Малкото момиченце се нуждае от повече обяснения, защото е естествено да иска да има нещо, което може да види. Ще му помогне, ако то знае, че и майка му е направена като него и че майка му го обича точно такова, каквото е. Това може да бъде подходящо време да се обясни на момиченцата, че един ден, когато пораснат, вътре в тях ще започнат да растат техни собствени бебета и че и те ще имат гърди като мама, за да ги кърмят. За 3-4-годишното това е една интригуваща и силно вълнуваща мисъл.

ПРИЧИНИ ЗА ОНАНИЗМА

516. Не онанизъм, а любознателност. Когато едно кърмаче пипа своите полови органи, това не е онанизъм, а проява на любознателност. През второто полугодие след раждането децата откриват половите си органи, така както откриват пръстите на ръцете и на краката си и ги пипат по същия начин. След като навърши 1 година, детето разглежда тялото си с определено любопитство по няколко секунди всеки път, щом седне на гърнето. Това няма да създаде у него лош навик. Ако искате, може да отвлечете вниманието му с някоя играчка, но не го смятайте за необходимо. По-добре е да не му налагате мисълта, че то е лошо или че неговите полови органи са лоши. То трябва да има здраво и естествено отношение към цялото си тяло. Ако някоя част от тялото му го плаши, тя привлича вниманието му, то си мисли за нея и това може по-късно да доведе до лоши резултати. Освен това, ако се опитате да спрете 1-годишното дете с „Не, не“, с пляскане по ръчичката или като му отдръпнете ръчичката, това още повече засилва неговото упорство.

517. На 3 години онанизмът е свързан с душевните преживявания на детето. Между 3 и 6 години децата удивително приличат на възрастните в много отношения. Те силно и романтично обичат своите близки, особено родителите си.

Днес ние знаем, че в този период съществува някакво детско сексуално чувство, което е важно стъпало в нормалното развитие. (По-рано хората смятаха, че подобно нещо не се появява преди юношеската възраст. Може би защото самите родители не получаваха правилно полово възпитание, те затваряха очи пред половото развитие на своите деца.) Децата на 3-4-5 години изпитват физическо влечение към своите близки. Те прегръщат възрастните, които обичат, и се притискат към тях. Интересно им е да си разглеждат телата и от време на време изпитват желание да се гледат и да се пипат едно друго. Това е една от причините, поради която те обичат да играят на доктор.

Този ранен интерес към пола е естествена проява и представлява един стадий в бавния процес на развитие; интересът към пола е характерен за всички морално здрави деца, като знаете това, вие ще можете разумно да погледнете на този въпрос. Но няма защо да се безпокоите, ако детето има много други интереси освен интереса към пола, ако то е общо взето, общително и спокойно. В противен случай то се нуждае от помощ.

Вие сигурно ще бъдете учудени или шокирани, ако заварите малкото си дете, само или с другарчета, да си играе с половите органи. По-добре е просто, но категорично да изразите своето неодобрение, отколкото да се шокирате или да се сърдите. Детето трябва да разбере, че не трябва повече да прави това, но в никакъв случай не трябва да се чувствува като престъпник. Вие може напр. да кажете: „Мама не иска повече да правиш това“ или „Това не е красиво“ и да насочите децата към някое друго занимание. За нормалното дете неодобрението на майката обикновено е достатъчно, за да престане за дълго време да си играе с половите органи. През периода, когато понякога малките деца проявяват сексуален интерес, те трябва да бъдат наблюдавани, за да им се осигуряват достатъчно други занимания. Често пъти малките деца се намират под влиянието на по-голямо дете с повишен полов интерес. Естествено родителите не трябва подозрително и натрапчиво да следят детето на всяка крачка, за да го хванат на местопрестъплението.

518. На 3-годишна възраст онанизмът може да се дължи на тревога. В т. 515 бяха дадени примери за 3-годишни деца, които пипат много и загрижено своите полови органи, след като у тях се е породила тревога от разликата между двата пола. Родителите трябва да знаят, че страхът от нещо, което ще се случи или се е случило на половите органи, е една от най-честите причини за онаниране в ранната детска възраст.

Ако на такова дете му кажете, че може да се нарани, нещата само ще се влошат. Ако му кажете, че е лошо и че няма да го обичате, у него ще се създаде нов страх. Най-разумно е да се опитате да премахнете страха му още щом забележите, че се появява.

519. След 6-ата година детето само се старае да бъде добро. Децата осъзнават, че онанирането се смята за нещо лошо независимо от това, дали родителите са им го казали или не. Това е периодът, когато те стават по-съзнателни. Но не всички деца веднага се отучват от този навик. Понякога детето продължава да онанира, защото подражава на другите деца. През този период детето се стреми с всички сили да бъде като другите.

520. Във всички възрасти причина за онанизма е нервното напрежение и тревогата. Деца от най-различни възрасти могат да онанират, понякога дори и на публично място, без да усещат какво вършат. Това са обикновено нервни или неспокойни деца. Те не са станали нервни, защото онанират, а онанират, защото са нервни. Задачата е да се открие причината за тази нервност у децата, а не пряко да се атакува онанирането. Например 8-годишно момче може да се измъчва от мисълта, че болната му майка може да умре. То не може да се съсредоточи върху уроците си, разсеяно пипа гениталиите си в училище и гледа през прозореца. Някои деца не могат да се приспособяват, не знаят как да се сприятеляват с други деца и нямат близък контакт с околния свят. Откъснати от външната действителност, те трябва да живеят затворени в себе си. Такива деца и техните родители се нуждаят от помощта на детски психиатър (т. 570).

Много деца държат гениталиите си, когато им се ходи по малка нужда, особено тези, които дълго се сдържат, но това не е онанизъм.

521. Защо са вредни заплахите. Мнозина от нас са чували в детството си, че онанизмът води до психично разстройство. Това не е вярно. Тази представа е възникнала поради това, че някои младежи с тежко психично разстройство много онанират. Но те не полудяват, защото са онанирали. Прекомерното онаниране е само един от симптомите на нервното разстройство. Честото онаниране показва, че в живота на детето нещо не е в ред. Задачата на родителите е да открият причината за това.

Защо е вредно да се плаши детето, че ако онанира, то ще се разболее, ще повреди гениталиите си или ще буди отвращение у хората. Първо, нито едно от тези неща не е вярно. Второ и по-важно е, че е рисковано и вредно у детето да се пораждат силни страхове. Увереното в себе си и по-устойчиво дете няма да бъде много засегнато от такива заплахи, но чувствителното дете ги взема много близко до сърцето си. У него може да се развие такъв ужасен страх от всичко, което е свързано с пола, че ще израсне нещастно, плахо и с отвращение към женитбата и раждането на деца.

Въпреки че онанизмът не води към нервност, прекомерното неспокойствие, свързано с него, може да предизвика нервност. Имам пред вид един юноша, чиито родители ужасно се страхуваха от това, че той онанира. Те наеха за сина си компаньон, чиято работа беше да бъде непрекъснато около момчето и да го следи да не онанира. Присъствието на компаньона непрекъснато напомняше на момчето за онаниране и същевременно пораждаше у него непоносим страх от него. Това е една крайност, но тя показва колко неразумно е да се подхожда към проблема така грубо. Родителите не само трябва да избягват сериозните заплахи, но те не трябва да насочват вниманието на детето към това.

Необходимостта да се избягват строгите методи далеч не означава, че родителите не трябва да обръщат внимание на онанирането или на друга сексуална игра. Ние всички сме възпитани така, че не можем да отвикнем да не се безпокоим от него. Ние не можем да бъдем доволни от децата си, ако те правят нещо, което не ни е приятно. Даже и да можехме по някакъв магически начин да превъзмогнем нашето неодобрение (което не би било желателно), остава фактът, че децата живеят и трябва да се приспособяват към обществото, чието неодобрение не може да се премахне. Освен това има много доказателства, че всички деца, които онанират, се чувствуват виновни независимо от това, дали родителите им знаят или не, дали са казали нещо по този въпрос или не. Когато майката завари детето си да онанира, тя трябва да му каже със строг тон, че на нея това не и харесва, че тя не иска то да прави това и да се надява, че то ще спре. Майката може да обясни на детето, което се нуждае повече от успокоение, че много момчета и момичета понякога правят същото, но когато направят опит да се въздържат, обикновено успяват.

522. Защо онанирането се среща по-често в юношеската възраст. Всред юношите има повишена склонност към онаниране по съвсем понятни причини. Настъпват промени в жлезите с вътрешна секреция, които превръщат момчето в мъж, а момичето в жена. Повишената функция на жлезите влияе не само върху организма. Тя засяга също и мислите, и емоциите. Под влияние на жлезите с вътрешна секреция детето започва все повече да осъзнава своите полови желания и романтични чувства. Но в ранния период на юношеството детето още не е готово да изрази чувствата си открито. Когато порасне повече, същите импулси намират израз в романтичните приятелски отношения между момчета и момичета, в срещи, танци и ухажване. Още по-късно тези желания водят до сериозна любов и до брак.

Някои съзнателни юноши се измъчват от чувството за виновност заради онанирането, дори само от мисълта за онанизма. Такива деца се нуждаят от успокояване. Ако, общо взето, детето е щастливо, върви добре в училище и се разбира с другарите си, може да му се каже, че всички нормални млади хора изпитват също такива желания, но те се стремят да ги контролират. Това обяснение няма напълно да го освободи от неговото чувство за виновност, но ще го облекчи. От друга страна, ако детето е затворено в себе си, не се сприятелява с другари или не върви добре в училище, време е да потърсите помощ от някого, който добре разбира юношите. Най-подходящ е детският психиатър.

ПОЛОВО ВЪЗПИТАНИЕ

523. Половото възпитание започва отрано независимо от вашите желания. Често се смята, че половото възпитание означава лекция в училище или сериозен разговор с родителите в къщи. Това схващане е твърде ограничено. През цялото си детство детето научава нещо по въпросите на пола по подходящ или неподходящ начин. Въпросът за пола е много по-широк от въпроса, откъде идват бебетата. Той включва отношенията между мъжете и жените и тяхното съответно предназначение в света. Нека да ви дам два примера. Да предположим, че едно момче има неприятен баща, който се отнася грубо към майка му. Вие не можете да докажете на момчето с една лекция в училище, че бракът е съюз, основан на взаимна любов и на уважение. Неговият опит му говори друго. Когато научи за физиологичната страна на пола от учителя си или от други деца, то ще включи към нея и своята представа за мъжа, който е неприятен на жената. Или вземете примера за момичето, което расте с чувството, че е нежелано, защото смята, че родителите му предпочитат по-малкия му брат. То винаги ще мрази мъжете, защото е убедено, че в живота всичко е в тяхна полза, а жените винаги са само жертви. Неговото убеждение няма да се измени от четенето на книги и от слушането на лекции по въпросите на пола и брака. Това, което чуе или преживее, то ще го вложи в представата, която вече си е изградило. Даже и да се омъжи, то няма да се приспособи към мъжа си.

Така че половото възпитание на детето започва още когато то наблюдава отношенията между майка си и баща си, както и тяхното отношение към децата в семейството.

524. На 3-годишна възраст децата задават въпроси. Детето започва да добива по-точна представа за нещата, свързани с пола, между 2 и 3 години. Това е стадият на въпросите, през който детето се интересува от всичко. То вероятно Ще ви запита защо момчетата са устроени различно от момичетата (това е разгледано в т. 515). За него това не е въпрос, свързан с пола. Това е просто един важен въпрос. Но ако още тогава детето добие погрешна представа, по-късно представите му за взаимоотношенията между половете ще бъдат объркани.

525. Откъде идват бебетата. Този въпрос сигурно ще бъде зададен, когато наближи 3-годишна възраст. По-лесно и по-добре е да му кажете истината още отначало, отколкото да му дадете неправдоподобно обяснение, което по-късно ще трябва да промените. Опитайте се да отговорите на въпроса така просто, както е зададен. Например можете да кажете: „Бебето расте на специално място вътре в майката.“ Не е необходимо да му казвате нищо друго, ако за момента това го задоволи. Но след известно време то ще иска да знае как влиза бебето там и как излиза. Първият въпрос сигурно ще постави майката (или бащата) в неудобно положение. Тя може да помисли, че детето иска да знае нещо за зачеването и за половите връзки. Разбира се, детето няма това пред вид. То си мисли, че разни неща влизат в стомаха при ядене и се чуди дали и бебето влиза по същия начин. Един простичък отговор е, че бебето расте от малко семенце, което винаги е било у майката. Ще минат доста месеци, преди то да запита каква е ролята на бащата. Някои смятат, че от самото начало трябва да се каже на детето, че ролята на бащата е да сложи своето семенце в майката. Може би това е правилно, особено когато се касае за малко момче, което чувствува, че мъжът не играе никаква роля. Но повечето специалисти са на мнение, че не е необходимо на 3-4-годишното дете да се дава точна представа за физическата и емоционалната страна на половите взаимоотношения. Когато е задало въпроса, детето не е искало да узнае това. Необходимо е само да се задоволи неговата любознателност, и то на неговото умствено ниво.

На въпроса, как излиза бебето, може да се даде подходящ отговор в смисъл, че когато то е достатъчно голямо, излиза през специален отвор. (Добре е да изясните, че този отвор не е нито анусът, нито пикочният канал.)

526. А защо не щъркелът. Може да запитате: „А не е ли по-лесно и по-удобно да му се каже за щъркела?“ Има няколко причини, поради които не трябва. Известно е, че ако майката или лелята на едно 3-годишно дете е бременна, то може да подозира къде расте бебето, като гледа фигурата на жената и като дочува разговори на тази тема. Детето сигурно ще се озадачи и разтревожи, ако майката нервно му каже нещо, различно от онова, което то смята за вярно. Даже и ако не подозира нищо на 3 години, то ще открие цялата истина или част от нея на 5, 7 или 9 години. По-добре е от самото начало да му кажете истината, защото в противен случай по-късно то ще реши, че вие сте го излъгали. А ако то разбере, че по някаква причина вие не сте посмели да му кажете истината, това ще постави преграда между вас и ще го накара да се чувствува неловко. Тогава в бъдеще то едва ли ще ви зададе и други въпроси колкото и разтревожено да е то. Друга причина, поради която на 3-годишното дете трябва да се казва истината, е тази, че тогава то се задоволява с прости отговори. По-късно ще ви бъде по-лесно да отговорите на неговите по-трудни въпроси.

Понякога малкото дете, на което е казано къде расте бебето, обърква родителите си с това, че говори, като че ли вярва и на историята с щъркела. Или може да забърка и две, и три истории. Това е естествено. Малките деца вярват отчасти на всичко, което чуват, защото имат живо въображение. Те не се стремят като възрастните да намерят един правилен отговор и Да се освободят от другите. Не трябва да забравяте, че детето не научава нещо само от едно казване. То научава всеки път по малко и повтаря един и същ въпрос, докато се осигури, че е научило правилния отговор. При всеки следващ етап от своето развитие то е готово за нови подробности.

527. Не е нужно да му казвате изведнъж цялата истина. Трябва предварително да сте подготвени за това, че въпросите на вашето дете няма да бъдат зададени в този вид и в този момент, в който вие ги очаквате. Родителят си представя, че това ще стане при лягане за сън, когато детето е разположено към откровеност. В действителност по-вероятно е въпросът да ви бъде зададен в бакалницата или на улицата, когато разговаряте с някоя бременна съседка. Ако се случи така, не карайте детето да замълчи. Ако е възможно, отговорете му веднага. Ако не е възможно, кажете му: „Ще ти кажа по-късно, когато сме сами“. Не бъдете тържествено сериозни, когато му отговаряте. Ако то запита защо тревата е зелена или защо кучетата имат опашки, вие му отговаряте, без да се замисляте, и това създава у него впечатлението, че въпросът му се отнася до най-естественото нещо на света. Бъдете по същия начин естествени и тогава, когато отговаряте на въпроси, свързани с пола. Не забравяйте, че ако тези въпроси са свързани с някакво чувство на неловкост за вас, то за него това е задоволяване на чисто любопитство. Въпросът: „Защо бебетата не се раждат, преди хората да са женени?“ или „Защо е нужен бащата?“ могат да не бъдат зададени до 4–5-годишна възраст, освен ако детето е наблюдавало полов акт у животни. Тогава можете да обясните, че семето излиза от половия орган на бащата и отива там, където ще расте бебето. Може да мине доста време, преди детето да се опита да си представи това положение. Когато е готово за това, можете да добавите нещо със свои думи за любовта и ласките между мъжа и жената.

Малкото дете може да се натъкне на някои следи от менструация и може да помисли, че някой в къщи е наранен. Майката трябва да е готова да обясни, че всички жени имат ежемесечно такова течение и че то не се дължи на нараняване. Нещо относно предназначението на менструацията може да бъде обяснено на детето след 4-годишна възраст.

Ако детето не е задавало въпроси. Някои деца стават на 4 –5 години, без изобщо да са задавали каквито и да било въпроси. Родителите понякога смятат, че такова дете е съвсем невинно и никога не е мислило по тези въпроси. Повечето хора, които са работили отблизо с деца, са склонни да се усъмнят в това. По-вероятно е детето да е добило впечатлението, че тези въпроси са неудобни независимо от намеренията на родителите. Внимавайте при наличността на непреки въпроси, на някои намеци и малка шега, които детето използува, за да изпита реакцията на родителите. Имам пред вид няколко примера: Едно 7-годишно дете, което уж не е знаело нищо за бременността, непрекъснато е говорило полушеговито, полусмутено за големия корем на майка си. Ето една добра възможност за майката да му обясни това, което е необходимо (по-добре късно, отколкото никога). Едно малко момиченце се чудило, защо не е като момчетата, и правило геройски усилия да уринира право. Майката е имала възможност да му даде някои успокоителни обяснения, въпреки че детето не я е запитало направо. Почти всеки ден се явява удобен случай за майката да помогне на детето си да я запита за това, което то иска да знае, стига тя внимателно да се отнася към неговите косвени въпроси относно хора, животни, птици.

528. Как може да помогне училището. Ако родителите на детето са му отговорили задоволително на по-ранните въпроси, впоследствие то се връща отново към тях и иска да знае повече. Но училището също има възможност да му помогне. Много училища предоставят възможност на децата в забавачницата или в първи клас да се грижат за животни като зайци, морски свинчета или бели мишки. Това им дава възможност да се запознаят С всички страни на животинския живот — с храненето, сбиване, с любовния период, с раждането на потомството и сукането. В някои отношения е по-лесно тези неща да се научат в една ситуация, несвързана с човека, и това се явява като допълнение към наученото от родителите. Но детето сигурно ще иска да поговори с родителите си и да си изясни наученото в училище.

Добре е биологията, включително и въпросът за размножаването, да се преподават простичко в 5-ти клас. Някои от момичетата в класа вече влизат в пубертета и се нуждаят от точни знания за това, какво става с тях. Това по-научно разглеждане на въпроса в училището трябва да помогне на детето по-лесно да постави този въпрос в къщи.

529. Как да се постъпи правилно към половото възпитание у юношите. При момичетата. При повечето момичета пубертетът започва между 9 и 13 години, а при момчетата между 11 и 15 години. Независимо от това, дали училището помага чрез изучаване на курса по биология, важно е родителите да разговарят с детето до започването на пубертета. На този етап въпросът обикновено трябва да бъде повдигнат от родителите; смесените чувства на повечето юноши към родителите им са достатъчно силни, за да направят този въпрос неудобен за тях. На момичето трябва да се каже, че през следващите 2 години ще му се развие бюстът, ще му поникнат косми в областта на половите органи и подмишниците, че то ще израсне бързо на височина и на тегло, че кожата му също може да се промени и може да му излизат пъпки, че след около 2 години то ще получи първата си менструация. Много зависи от това, как ще му кажете за менструацията. Някои майки подчертават, че тя е едно голямо тегло. Погрешно е да се подчертава това на едно дете, което е още незряло и е достатъчно впечатлително. Други майки подчертават колко изнежено става момичето в такова състояние и колко много трябва да се пази. Това създава лошо впечатление, особено У момичетата, които винаги са съжалявали, че не са момчета, и у тези, които са склонни да се безпокоят за здравето си. Колкото повече лекарите са изучавали менструацията, толкова повече се е засилвало убеждението, че повечето жени и момичета по време на мензис могат да имат напълно нормален, здрав и деен живот. Рядко се случват момичета, които имат силни болки и не могат да се включват в активна дейност. Впрочем момичетата, които се безпокоят за здравето си и за менструацията, са по-склонни да изпитват силни болки. Когато момичето е на прага на зрелостта, добре е да я очаква с радостно чувство, а не с чувство на страх и неприязън. Най-добре е да му се обясни, че менструацията подготвя матката за времето, когато момичето ще стане майка.

Подаряването на колан и пакет превръзки помага на момичето да бъде в подходящо настроение през месеците, когато очаква първия си мензис. Това го кара да се чувствува голямо и способно да се справи с живота, а не да чака от живота да му причини нещо лошо.

530. Момчетата трябва да знаят, че през пубертета е съвсем естествено да имат ерекции и полюции. Бащата, който знае, че нормалното момче сигурно ще има полюции и че от време на време ще изпитва силно желание за онаниране, понякога му казва, че тези неща не са вредни, ако не се случват много често. Не е правилно родителят да определя границата между нормалното и-ненормалното дори и ако тя изглежда разумна. Бедата е там, че юношата лесно се безпокои за своята сексуалност и лесно си въобразява, че е „различен“ от другите или ненормален. Ако му се каже, че това е нормално, а онова ненормално, неговите мисли ще бъдат насочени само към пола.

531. Вашият тон трябва да бъде естествен. В повечето семейства е естествено бащата да говори със сина си, а майката с дъщерята. Това, разбира се, не е абсолютно правило. За предпочитане е, както и в по-ранното детство, да се говори за пола спокойно и непринудено, от време на време, а не да се изнася една голяма сериозна лекция. Родителят сам трябва да повдигне този въпрос рано през пубертета, защото често пъти децата не се решават първи да запитат.

Една грешка, която родителите лесно допускат (особено ако те са били възпитани в страх от всичко, което се отнася до пола), е да съсредоточават вниманието на детето върху всички опасности, свързани с взаимоотношенията между двата пола. Нервната майка може така да наплаши дъщеря си от забременяване, че горкото момиче започва изобщо да се страхува от момчетата. Или пък бащата може да вдъхне на сина си страх от венерически болести. Разбира се, детето, което влиза в пубертета, трябва да знае как става забременяването и че има опасност от болести, ако е невнимателно, но тези обезпокояващи страни на половия проблем не трябва да се поставят на преден план. Подрастващите трябва да гледат на половите взаимоотношения като на нещо здраво, естествено и красиво.

Обезпокоените родители трудно могат да повярват, че разумният, щастлив и преуспяващ юноша няма да има неприятности с половия проблем, даже и да не е бил сериозно предупреждаван — нещо, добре известно на онези, които са изучавали младите хора. Неговият здрав разум, неговото достойнство и хубаво чувство към хората, изграждани години наред, го удържат в равновесие даже и когато той преминава през един съвсем нов етап на своето развитие. Казано по друг начин, у юношата, който се свързва с лоши другари и има неприятности, в продължение на много години се е създала объркана представа за самия него и за другите.

Опасността от наплашване на едно чувствително дете се състои, от една страна, в това, че то става нервно и неспокойно, а от друга — че може да се разруши неговата способност към приспособяване при един бъдещ брак.

532. За скромността в семейството. За половин век американците са направили колосален скок от прекалената скромност на викторианския период до частичната разголеност на спортните дрехи и до нудизма в някои семейства. Повечето хора (включително и авторът) са съгласни, че днешното непринудено отношение е много по-естествено. Детските учители, детските психиатри и психолози са единодушни, че за малките деца от двата пола е полезно понякога да се виждат голи в къщи и на плажа.

Но някои малки деца твърде много се вълнуват, когато редовно виждат родителите си голи. Главната причина се състои в това, че чувствата на малките деца към родителите са много силни. Момчето обича майка си много повече, отколкото кое да е малко момиченце. То изпитва по-силна ревност и страхопочитание към баща си, отколкото към кое и да е момче. Така че видът на майка му може да възбуди малкото момче повече, отколкото трябва, а като сравнява всекидневно своето тяло с тялото на баща си, това го довежда до състояние на безсилна ярост и то чувствува своето несъвършенство и може да породи у него желание да извърши нещо насилствено спрямо бащата. След това момчето изпитва чувство на страх и виновност. Малкото момиченце, което редовно вижда баща си гол, може да изпитва излишна възбуда.

Не искам да твърдя, че всички деца обръщат внимание на голото тяло на своите родители. Не са правени проучвания у нормални деца. Но тъй като съществува такава вероятност, по-добре е родителите да са винаги облечени и да не пускат при себе си децата в банята или в тоалетната, когато ги използуват. Разбира се, не трябва да се стига до крайност. Родителят не трябва да се шокира или сърди, ако детето някога го свари в неподходящ момент. Трябва само спокойно да каже: „Почакай навън, докато се облека“. У повечето деца след 6-7-годишна възраст се появява стеснителност, която трябва да се уважава.

ДЕТСКАТА ГРАДИНА

533. Добре уредената детска градина не трябва да замества дома — тя го допълва. За повечето деца е полезно да посещават една добре уредена детска градина, но това, разбира се, не е абсолютно необходимо. Тя е особено полезна за единствено дете, за дете без много възможности да играе с други деца или което живее в малък апартамент, за дете, чиято майка има някакви трудности с него. След третата година всяко дете се нуждае от други деца не само за игра, но и за да се сприятелява и за да се разбира с тях. Това е най-важното нещо в живота му. Детето се нуждае също така от простор, за да може свободно да тича и да вика, от съоръжения за катерене, от кубчета и дъски, от кутии със строителен материал, от влакчета и от кукли. То трябва да привикне и към други възрастни извън своите родители. Много малко деца в днешно време имат всички тези възможности в къщи. Детската градина не замества дома, а само го допълва.

534. Каква е разликата между дневните ясли и детската градина. От много години съществуват дневни ясли, където работещите майки могат да оставят своите бебета и малки деца. Добрите възпитатели в яслите се стремят да разбират нуждите на децата, обичат ги, дават им играчки, ограждат ги с внимание, любов и свобода за развитие. Лошите възпитатели смятат, че най-важното е да направят децата добри чрез дисциплинарни мерки или че единствената грижа за децата е да бъдат те чисти и нахранени.

Сега е ясно, че всички малки деца, не само тези, чиито майки работят, трябва да имат възможност да бъдат заедно с други деца. Малките деца се нуждаят от пространство, от музика, от боички и от пластилин, за да се обогатяват духовно. Не е достатъчно възпитателите само да обичат децата, те трябва да ги разбират и да имат съответно образование за учители в детски градини.

535. На каква възраст може да тръгне детето в детска градина. Повечето детски градини започват да приемат деца от 3-годишна възраст. Това е подходяща възраст, ако детето ви изглежда готово за детска градина. Някои родители смятат, че в детската градина децата усвояват само някои умения, като изрязване на картинки, рисуване и др. Чувал съм някои майки да казват: „Ще изчакам детето да стане на 4 години, преди да го дам в детска градина, тогава ще има по-голяма полза.“ Това е погрешно. Уменията са много малка част от това, което дава на детето добре уредената детска градина. Там децата се учат как да се радват едно на друго, как да си помагат, те измислят и осъществяват различни планове; те имат възможност свободно да тичат, да играят и пеят. Всички тези неща са много по-важни. Детето се нуждае от тези преживявания както на 3, така и на 4-годишна възраст. Колкото по-дълго се отлагат, толкова по-трудно то ще се приспособи към тях.

Някои детски градини започват да приемат деца от 2-годишна възраст. Това дава добри резултати, ако детето е доста независимо и общително (много от децата са доста зависими до 2–3 години), ако групата е малка (с не повече от 8 деца) и ако детската учителка проявява топлота и разбиране към децата, така че те бързо да се почувствуват сигурни с нея. Но много от децата на 2 години са още много малки, за да могат редовно да посещават детска градина. Те са още зависими от майките си и се стесняват пред други деца и други възрастни. Разбира се, такива деца не трябва вечно да се държат за полите на майките си. Те трябва да бъдат там, където играят други деца, за да свикнат и да се заинтересуват от тях и да могат постепенно да се отърсят от своята зависимост. Но за това е необходимо време. Ако се съмнявате в готовността на вашето дете да посещава детска градина, поговорете с някоя детска учителка.

Има някои деца, които не са готови да посещават детска градина, защото са болнави или защото лесно се изморяват, когато са в група. Трябва да признаем, че когато играят на закрито в група, децата повече боледуват от простудни заболявания, отколкото ако играят навън с едно-две приятелчета.

’ У нас в детските градини се приемат децата след навършване на 3-годишна възраст независимо от това, дали са посещавали преди това детските ясли или са отглеждани при домашни условия. Бел. ред.

’ Става дума за остри инфекции на дихателните пътища с прояви на хрема, кашлица и други, които по-лесно се предават от едно дете на друго в детските колективи. Бел. ред.

Това не е причина здравото дете да не ходи в детска градина, защото в тази възраст то може да понесе няколко простудни заболявания в повече без сериозна вреда за здравето. Преимуществата на детската градина компенсират с лихва простудните заболявания. Друг е въпросът, когато става дума за някое изнежено дете, което винаги много тежко прекарва простудните заболявания. Що се отнася до преумората, някои деца премного се вълнуват и изморяват в началото, когато започват да посещават детската градина през есента. Но след няколко седмици повечето от тях се приспособяват добре. Ако детето не може да свикне, трябва да се опита съкратен ежедневен престой в детската градина.

536. Първите дни в детската градина. Общителното 4-годишно дете бързо свиква с детската градина и не се нуждае от предпазливо въвеждане. Различен е въпросът с някое чувствително 3-годишно дете, което все още се държи за майка си. Първия ден, когато тя го остави в детската градина, то може да не се разплаче веднага, но след известно време то ще почувствува отсъствието на майка си. Когато открие, че я няма, то може да се изплаши. На следващия ден може да не иска да тръгне от къщи. По-добре е такова дете да се въвежда в детската градина постепенно. В продължение на няколко дни майката може да стои наблизо, докато то играе, и след известно време да го прибира. Всеки ден майката и детето трябва да стоят все по-дълго време в детската градина. Междувременно детето започва да се привързва към учителката и към другите деца и това ще му създаде чувство за сигурност и тогава, когато майка му вече не остава. Понякога детето се чувствува добре в продължение на няколко дни дори и след като майката го е оставила. Но при някакво случайно нараняване то изведнъж чувствува нужда от нея. В такъв случай учителката може да помогне на майката да реши дали тя трябва да остава в продължение на още няколко дни в детската градина. Когато майката остава в детската градина, тя трябва да стои на заден план. Целта е у детето да възникне желание да влезе в групата и да забрави нуждата от присъствието на майка си.

Понякога майката се безпокои повече, отколкото детето. Ако тя три пъти му казва „довиждане“ с тревожен израз на лицето, то си казва: „Тя изглежда така, като че ли нещо страшно ще се случи, ако остана тук без нея. По-добре е да не я пускам да си отива.“ Естествено е нежната майка да се безпокои за това, как ще се чувствува детето й, когато го остави за първи път в детската градина. Нека детската учителка да ви даде съвет. Тя има голям опит.

Когато детето се бои или не иска да ходи в детската градина, където има добри възпитателки, най-добре е родителите да проявят твърдост и да обяснят на детето, че на училище се ходи всеки ден. В крайна сметка е по-полезно детето да преодолее своята зависимост, отколкото да й се покори. Когато детето се разделя много трудно с майка си, често пъти е уместно в продължение на няколко седмици бащата да го води в детската градина. Ако детето много се страхува, положението трябва да се обсъди с детски психиатър. Връзката между прекаленото опекунство и страховете е разгледана в т. 497.

537. Как реагират някои деца при постъпването им в детска градина. Някои деца в първите дни трудно се приспособяват към детската градина. Голямата група, новите другарчета, новите занимания създават у тях нервно напрежение и ги изтощават. Ако в началото вашето дете се преуморява, това не означава, че то не може да привикне към детската градина, но че трябва да направите някои компромиси, докато то свикне. Поговорете с учителката дали няма да е по-добре временно да намалите престоя му в детската градина. В някои случаи е най-добре детето да идва по-късно сутринта. По-ранното прибиране в къщи на дете, което лесно се уморява, не е за предпочитане, защото то не обича да си оставя играта по средата. Проблемът за умората през първите седмици се усложнява и от това, че някои прекалено възбудени деца не могат да заспят през обедната почивка. Задържането на детето в къщи един-два дни в седмицата може да помогне при разрешаването на този временен проблем. Някои малки деца, които започват да посещават детска градина, запазват самообладание независимо от умората, но реагират в къщи. В такъв случай е необходимо да се прояви търпение и да се поговори с детската учителка.

Учителката от детската градина трябва да бъде и обикновено е човек, който проявява голямо разбиране. Майката не трябва да се колебае да обсъжда с нея проблемите на своето дете независимо от това, дали са свързани с детската градина или не. Учителката опознава детето, от друга страна. Тя сигурно се е изправяла пред същите проблеми и в други случаи.

538. Как да се организират детски градини. Вие може би ще кажете: „Аз разбирам, че за моето дете е важно да посещава детска градина, но в нашия район няма детска градина“. Необходимо е да се намерят добре подготвени детски учителки, да се осигури пълно обзавеждане и преди всичко достатъчно голямо помещение и дворно място и всичко това струва пари. Добре Уредените детски градини никога не са евтини, защото една детска учителка може да се грижи само за ограничен брой деца. Поради това детски градини се организират най-често на частни начала, като родителите са задължени да плащат всички разноски. В някои случаи детските градини се организират от църквите, които осигуряват помещение, или пък от женски дружества с цел да се осигури практика на обучаващите се за отглеждане на деца (родители, майки и други). В много градове отделни групи родители организират кооперативни детски градини. Те наемат опитна главна детска учителка, а самите те се редуват като помощник-учители под нейно ръководство. В края на краищата достатъчен брой детски градини като част от системата за обществено обучение ще бъдат създадени само ако членовете на всяка община убедят местните власти и училищните настоятели, че те имат нужда от такива детски градини, и гласуват за онези кандидати за обществени длъжности, които публично обещаят да положат усилия за тяхното създаване.

’ У нас подобни проблеми не стоят пред родителите, тъй като държавата изцяло е поела организирането, поддържането и издръжката на детските градини, които понастоящем обхващат около 70% от децата в предучилищната възраст; родителите внасят само известна минимална такса, пропорционална на тяхното месечно възнаграждение. Бел. ред.