Грижи за бебето и детето

ПОРЯЗВАНИЯ, КРЪВОИЗЛИВИ И ИЗГАРЯНИЯ

703. Порязвания и драскотини. Най-доброто лекарство за драскотини и малки порязвания е измиването със сапун и чиста вода с парченце памук или чиста кърпа. След това обилно изплакнете сапуна с чиста вода. Ако водата, която имате, не е достатъчно чиста, промийте с кислородна вода.

Дезинфекционното средство е по-маловажно от грижливото измиване и някои лекари не го препоръчват. Не използувайте йод. Превържете раната. Единствената роля на превръзката е да запази раната чиста.

При големи порязвания трябва да се консултирате с лекар. Дори и при малки порязвания на лицето, от които могат да останат забележими белези, е желателно да потърсите помощта на хирург. Същото се отнася и до порязванията на ръцете и китките, защото има опасност от прерязване на нерв или сухожилие. За рана, която може да бъде замърсена с улична нечистотия или с пръст, размесена с тор, трябва да се покаже на лекаря. Торът често съдържа бактерии, които причиняват тетанус. Лекарят може да препоръча реваксинация против тетанус или инжектиране на антитоксин (противотетаничен серум), особено ако раната е дълбока или прободна.

Ухапвания от животни. Веднага се свържете с лекар. Междувременно окажете същата бърза помощ както при порязване. От голямо значение е да установите дали животното не е бясно. Ако животното е бясно или не може да бъде проследено, лекарят прави инжекция против бяс.

704. Превързване. Видът на превръзката зависи от големината и местоположението на одраскването или на раната. Малките готови стерилни превръзки (анкерпласт — б. пр.) са подходящи за повечето малки рани. Те обаче не се залепват за дланта. За по-големи рани и драскотини използувайте стерилна марля или сгънато чисто парче памучен плат. Закрепете го с тесни лентички левкопласт. (Малкото дете може да разхлаби превръзката много бързо.) За да има полза от нея, превръзката трябва да бъде плътно прилепнала.

Не залепяйте левкопласт около целия крак или ръка, така че двата края да се припокриват, защото по този начин може да се прекъсне кръвообращението. Ако кракът или ръката се подуят или потъмнеят след превързване, това означава, че превръзката е много стегната. Трябва веднага да се разхлаби. Можете да залепите малка готова превръзка около пръста, стига да не е стегната. Ленти от левкопласт крепят превръзката по-добре, но трябва да са достатъчно дълги.

Раната заздравява по-бързо и съществува по-малка опасност от инфектиране, ако превръзката не се сменя много често. Ако тя се разхлаби или измърси, сложете нова марля върху старата. Свалете превръзката внимателно. Отлепете я по посока на порязаното. (Например ако ръката е порязана надлъж, махнете превръзката отгоре надолу или обратно.) По този начин се намалява вероятността за разтваряне на раната. През първото денонощие раната може да пулсира, но това не е от значение. Ако по-късно стане болезнена, това може да се дължи на инфекция. В такъв случай превръзката трябва да се свали, за да се види какво става. Ако има оток или зачервяване, трябва да се прегледа от лекар.

При охлузване на колената след измиване е най-добре да се оставят непревързани до образуването на коричка. В противен случай превръзката залепва и при нейното сменяне коричката се откъртва.

Ако малкото дете се е порязало близо до устата, раната може да стане по-чиста без превръзка (по която ще се събира храна и слюнка).

705. Превързване на пръст. Най-често при децата се налага превързването на пръст, което е и най-трудно. Увийте около пръста готова превръзка, ако може да покрие раната. Ако не може, увийте пръста със стерилна марля или чисто парче плат. Закрепете марлята с две лентички левкопласт, които да обиколят целия пръст.

Вземете тясна лента левкопласт, дълга около 30 см, закрепете единия й край в основата на превръзката откъм страната на дланта и пуснете лентичката по пръста, докато стигне върха, прехвърлете отгоре до края на пръста по горната страна на ръката и китката, докато стигне до средата на предмишницата под лакътя. Когато закрепвате левкопласта от горната страна на ръката, пръстът и китката трябва да бъдат леко прегънати. В противен случай левкопластът ще опъва превръзката и пръстът няма да може да се свива. Залепете друга лента левкопласт плътно през средата на превръзката, за да крепи другата лента. (фиг. 29).

706. Кръвотечение (кръвоизлив). Повечето рани кървят малко в продължение на няколко минути. Това е полезно, защото се измиват част от попадналите микроби.

От специално лечение се нуждаят само обилното и продължителното кървене.

Кървенето на ръка или крак спира по-бързо, ако съответният крайник се вдигне нагоре. Сложете детето да легне и поставете 1–2. възглавници под крайника. Ако раната продължава да кърви обилно, притиснете я със стерилна марля или с чиста кърпа, докато кръвта спре или докато решите да я превържете. Почистете и превържете раната, докато крайникът е все още повдигнат.

Фиг. 29.

Ако раната е чиста (например при порязване с нож) и е кървила обилно, не се опитвайте да я миете, а само внимателно почистете около нея (със сапун и вода или със сапун и кислородна вода на парченце памук). Ако разрезът е все още замърсен, трябва да бъде почистен отвътре.

Когато превързвате рана, която е кървила много или все още кърви, използувайте повече слоеве марля (или нагънати чисти парченца плат), за да се образува дебела превръзка. При плътно залепване с левкопласт или увиване с бинт превръзката притиска раната по-силно и намалява вероятността за ново кървене. Това е принципът на компресивната превръзка.

707. Силно Кръвотечение. Ако от раната шурти кръв, не губете време да търсите подходящи превързочни материали. Веднага спрете кървенето с натиск и изчакайте някой друг да ви ги донесе. По възможност повдигнете крайника. Направете дебела превръзка от най-чистия материал под ръка — марля, кърпичка, или най-чистата дреха (на детето или ваша). Притиснете превръзката към раната и не отслабвайте натиска, докато дойде помощ или докато кръвта спре. Не сваляйте първоначалната превръзка. Когато тя се напои с кръв, прибавете нова отгоре. Ако кървенето поспре и имате подходящи материали, направете компресивна превръзка. Превръзката върху раната, направена от множество пластове марля или чисто нагънато парче, трябва да бъде достатъчно дебела, за да притиска раната. За пръста е достатъчна малка превръзка, но за рана на бедрото или корема е необходима доста дебела превръзка. Превържете стегнато с бинт, левкопласт или дълги ленти от какъв да е плат. Ако кръвотечението не спре от притискащата превръзка, продължете да натискате раната с ръка. Ако нямате нищо подходящо, с което да притиснете силно кървящата рана, притиснете с ръка краищата на раната или дори самата рана.

Повечето кръвоизливи дори когато са тежки, могат да се спрат с директен натиск. Ако кръвоизливът не спира и ако сте учили в курсове за първа помощ как се използува пристягането на крайника с усукана кърпа или връв, можете да го приложите. Но това много рядко се налага и не трябва да го опитвате за първи път при спешния случай. Пристягането трябва да се разхлабва всеки 30 минути.

708. Кръвотечение от носа. Има множество прости начини за спиране на кръвотечението от носа. Често пъти е достатъчно да накарате детето да седне спокойно за няколко минути. За да не погълне много кръв, нека да седи с наведена напред глава или ако лежи, обърнете главата му на една страна, така че носът му да сочи надолу. Не му разрешавайте да издухва, стиска или натиска носа си с кърпичка. Може да държи кърпичката си до носа, за да попива кръвта, но раздвижването на носа продължава кървенето.

Допирането на нещо студено до коя и да е част от главата свива кръвоносните съдове и помага за спиране на кръвотечението. Поставете нещо студено върху задната част на врата, на челото или на горната устна. Можете да използувате кърпа, натопена в студена вода, мехур с лед или студено шише от хладилника. Ако въпреки тези мерки кръвотечението не спира за 10 минути, свържете се с лекар.

Ако имате капки за нос, които свиват лигавицата на носа, намокрете с тях тампонче памук и го сложете в ноздрата. Кръвотечението обикновено идва от предната част на носа. Понякога обилно Кръвотечение от носа може да се спре, като в продължение на 10 минути внимателно и периодично се стиска долната част на носа. Отпускането трябва да става бавно и леко.

Кръв от носа може да протече най-често при удар по носа, при чоплене, при хрема и други инфекции. Ако на детето често му тече кръв от носа без явна причина, то трябва да бъде прегледано от лекар, за да се установи дали няма някое от заболяванията, които понякога причиняват кръвотечения. Ако не се открие такова заболяване, може да се наложи обгаряне на разширения кръвоносен съд, който постоянно се пука. Този кръвоносен съд може да се познае само непосредствено след Кръвотечение.

709. Изгаряния. Лечението на изгаряния се промени значително в последните години и продължава да се променя. Добре е предварително да се посъветвате с лекар, каква първа помощ да дадете в случай на изгаряне.

При изгаряне най-напред се обадете на лекаря, за да ви даде указания. Ако го няма, оставете бележка да ви се обади, щом може. Междувременно окажете първа помощ. Ако изгарянето е тежко и лекарят още не ви се е обадил, заведете детето в болница, ако тя не е много далеч.

Един задоволителен начин за оказване на първа помощ при леко изгаряне е да намажете мястото с вазелин и да го превържете хлабаво с чиста превръзка. Ако нямате вазелин, можете да използувате олио, дори и масло.

Друг, макар и по-неефикасен начин е да покриете изгореното място с марля, натопена в разтвор от вода и натриев бикарбонат — сода за пиене (една равна чаена лъжичка на една чаша вода). Превържете леко изгореното място с бинт и от време на време капвайте отгоре по малко от разтвора, докато набавите мазило (при леко изгаряне) или повикате лекар (при силно изгаряне).

Ако се образуват мехури или рана, най-добре е да се консултирате с лекар. Някои от мехурите сигурно ще се пукнат и тогава много лесно изгореното място се инфектира.

Ако се наложи да лекувате 1–2 малки мехурчета без помощта на лекар, не ги отваряйте, нито ги пробивайте с игла. Ако не ги пипате, опасността от инфекция е значително по-малка. Понякога малките мехурчета заздравяват, без да се пукнат. Дори и ако се пукнат след няколко дни, новата кожа под тях е вече добре формирана. Ако мехурът се е пукнал, добре е да изрежете отделилата се кожа. Използувайте ножичка за нокти и пинцета, които сте изварили в продължение на 10 минути. След това покрийте мястото със стерилна марля, намазана с вазелин. При инфектиране на мехура (ако се появи гной в него и червенина наоколо) непременно трябва да се консултирате с лекар. Ако това е невъзможно, отворете нагноилия мехур и направете компрес (т. 711).

Никога не слагайте йод или подобно дезинфекционно средство на изгореното място, защото това само влошава положението.

710. Слънчево изгаряне. Най-доброто средство против слънчевото изгаряне е да не го допускате. Силното слънчево изгаряне е болезнено, опасно и ненужно. Половин час излагане на преки слънчеви лъчи на плажа през лятото е достатъчен, за да се получи слънчево изгаряне на кожата у един рус, непривикнал със слънцето човек.

През първите дни е по-добре да се печете на плажа или в полето по-малко. По вида на кожата и при опипването и не може да се определи дали е достатъчно излагането на детето на слънчевите лъчи. Изгарянето се проявява едва след няколко часа. Полезно правило за първите няколко дни на плажа е да държите лицето, тялото и краката на детето покрити или на сянка, освен когато влиза във водата. Трябва да има шапка, за да пази в сянка челото и носа му, ризка, която да покрива раменете, и панталон за да предпазва краката, особено задната им повърхност, когато детето лежи по корем.

Разните масла, които обещават, че с тяхна помощ ще получите хубав тен, помагат донякъде, но не могат да предпазят кожата при прекомерното й излагане на преки слънчеви лъчи.

За да облекчите изгореното място, намажете го с крем или вазелин. При средно тежко изгаряне човек може да получи втрисане, повишена температура и да се чувствува зле. В такъв случай трябва да се консултирате с лекар, защото слънчевото изгаряне може да бъде толкова сериозно, колкото и топлинното. Изгорените места трябва да се пазят от слънцето до преминаване на червенината.

711. Влажни превръзки при кожни инфекции, докато успеете да се свържете с лекар. Ако детето има цирей, инфекция на върха на пръста или около нокътя, инфектирана рана или друг вид подкожна инфекция, трябва да го заведете на лекар. Междувременно детето трябва да си почива, за предпочитане на легло, и съответният крайник трябва да бъде повдигнат на възглавница.

Ако не можете да се свържете веднага с лекар, най-добрата първа помощ в такива случаи е влажната превръзка. Тя омекотява кожата, ускорява отварянето на инфектираното място и изтичането на гнойта и не позволява на отвора да се затвори много скоро.

Направете разтвор, като сварите една чаша вода и прибавите една изравнена супена лъжица английска сол (магнезиев сулфат) или готварска сол.

Направете доста дебела превръзка на инфектираното място и я напоете с разтвора. На всеки няколко часа, като започне да изсъхва, я намокряйте отново с разтвора.

Можете да поддържате превръзката мокра по-дълго, особено нощем, и същевременно да запазите дрехите и завивките сухи, като я покриете с полиетилен. Той трябва да бъде по-голям от превръзката и може да се закрепи с левкопласт (не опасвайте ръката или крака стегнато с левкопласт, защото може да се наруши кръвообращението).

Ако вследствие на кожна инфекция температурата на детето се повиши или ако се появят червени ивици по ръцете или краката, или го заболят лимфните възли под мишниците или в слабините, значи инфекцията взема сериозни размери и трябва да се действува незабавно. Заведете детето при лекар или в болница, дори и да трябва да пътувате цяла нощ. Съвременните лекарства са от жизнено значение в борбата с тежките инфекции.

НАВЯХВАНИЯ, ФРАКТУРИ, НАРАНЯВАНИЯ НА ГЛАВАТА

712. При навяхване обикновено има нужда от преглед и лечение. Ако детето ви си навехне глезена, сложете го да легне за половин час и повдигнете крака на възглавница. Така вътрешният кръвоизлив и подуването ще се ограничат до минимум. Ако има оток, трябва да се консултирате с лекар, защото може да има пукната или счупена кост.

Навехнатото коляно винаги трябва да се прегледа от лекар и да се лекува внимателно. Ако не обърнете внимание на едно навехнато коляно със засегнат хрущял, то може да не заздравее правилно и да ви причинява неприятности в продължение на години. Ако детето падне върху китката си и чувствува болки, когато я държи неподвижно и при движение, може да се предполага, че има счупване, дори и да няма изкривяване и оток.

Може да се каже, че всяко навяхване, при което болките не спират или което се съпровожда с оток, трябва да бъде прегледано от лекар. Това се прави не само защото може да се касае за счупване, но и защото правилно поставената шина или превръзка облекчават детето. При много навяхвания и частични фрактури в първите 1–2 часа почти няма болки, но впоследствие болката се усилва.

713. Фрактури. Крехките кости на възрастните наистина се чупят. По-меките кости на децата са склонни по-скоро да се огъват и разцепват като млади зелени клонки. При друг вид фрактури у децата се разхлабва или отчупва растящият край на костта. Най-често това се случва в областта на китката. Когато едно дете има тежка фрактура, всеки може да я забележи. Но има някои обикновени фрактури, при които липсва по-значителна деформация. Счупеният глезен може да изглежда прав, но има значителен оток и болка. След няколко часа се появява синина. Само лекарят може да различи тежко навехнатия от счупения глезен, а често пъти и той се нуждае от рентгенова снимка. Китката може да се счупи, без да се деформира дотолкова, че да разберете какво се е случило. От костите на пръстите често се отчупват парченца, когато топката на детето се удари о върха на пръстите му. Появява се само оток, а по-късно пръстът посинява. Понякога някой прешлен може леко да се пукне, когато детето падне по гръб. Няма никакви външни белези, но детето се оплаква от болки при навеждане, скачане и тичане. Общо казано, ако болките в съответния крайник продължават, ако има оток или ако се появи синина, не трябва да се изключва вероятността да има фрактура.

Избягвайте допълнително увреждане при подозрение за фрактура. Не раздвижвайте пострадалия крайник. Не разрешавайте на детето да го движи,. Ако до идването на лекаря то може да остане на мястото, където е паднало, не го пренасяйте. Ако се наложи пренасяне, сложете най-напред някаква шина на пострадалия крайник. За да е полезна, тя трябва да бъде достатъчно дълга. За наранен глезен шината трябва да бъде до коляното;

за счупване на подбедрицата тя трябва да стига до хълбока;

за счупена бедрена кост ви е необходима дъска дълга от ходилото до подмишницата. За счупена китка шината трябва да бъде дълга от върха на пръстите до лакътя; за счупване на ръката под или над лакътя шината трябва да бъде с дължина от върха на пръстите до подмишницата. За дълга шина е необходима дъска. Къса шина за малко дете може да се направи от прегънато парче картон. Когато поставяте шината, придвижвайте крайника съвсем внимателно и избягвайте разместване на счупеното място. Превържете крайника плътно към дъската на 4–6 места с носни кърпи, с лентички плат или с бинт, така че той да бъде вързан от двете страни непосредствено до счупеното място и на краищата на шината. При нараняване на гръбнака е още по-важно да не се мести пациентът. Ако се наложи да бъде преместен, използувайте носилка или врата. При вдигане на човек с наранен гръбнак той трябва да бъде прав или извит навътре. Никога не оставяйте гръбнака да се извие навън, т. е. да хлътне. Това означава, че при вдигане или при пренасяне на детето върху дюшек или друга импровизирана мека носилка, която увисва, детето трябва да бъде поставено по корем. При нараняване на врата той трябва да се държи изправен или извит назад. (Главата на детето не трябва да се навежда напред.) При счупена ключица направете превръзка от триъгълна кърпа: завържете двата края зад врата, така че ръката на детето да се подкрепя на гърдите от широкия й край.

Ако тежко наранен човек трябва да се държи известно време на студено място, завийте го с одеяла или други дрехи. Сложете одеяло и под него. Затоплянето с топли одеяла и грейки на човек в състояние на шок се счита вече за неразумно.

714. Наранявания на главата. От момента, когато бебето може да се обръща, падането по глава е чест инцидент. Когато това се случи за първи път, родителите обикновено се чувствуват виновни. Но ако детето се следи непрекъснато и никога не се допусне да падне, това означава, че грижите за него са прекомерни. Костите ще бъдат спасени, но характерът му ще бъде осакатен.

Ако, след като се е ударило по главата, бебето престане да плаче след 15 минути, ако запази цвета си и не повърне, много малка е вероятността да си е наранило мозъка. Може да му се разреши веднага да продължи своя обичаен начин на живот.

При по-силен удар на главата детето може да повърне, да загуби апетит, да побледнее за няколко часа, да прояви признаци на главоболие, заспива лесно, но бързо се събужда. Ако у детето се появят някои от тези симптоми, трябва да се свържете с лекар. Може да се наложи преглед или снимка на черепа. Детето трябва да се държи по възможност в покой в продължение на 2–3 дни и за всеки нов симптом веднага трябва да се съобщава на лекаря. Добре е да събудите детето веднъж през първата нощ след падането, за да сте сигурни, че не е в безсъзнание. Ако на другия ден детето не се е възвърнало към своето нормално състояние, трябва отново да уведомите лекаря.

Ако детето загуби съзнание веднага след падане или по-късно, трябва незабавно да бъде прегледано от лекар. Това се отнася и до случаите, когато детето не е в безсъзнание, но продължава да се оплаква от главоболие, от нарушение в зрението или ако по-късно повърне. Подутината, която се появява на главата веднага след падане, е без значение, ако няма други симптоми. Тя се образува вследствие спукване на кръвоносни съдове под кожата.

ЧУЖДИ ТЕЛА

715. Погълнати предмети. Бебетата и малките деца могат да погълнат костилки от сливи, монети, безопасни игли, маниста, копчета — с една дума, — всевъзможни предмети. Повечето от тези предмети лесно преминават през стомаха и червата, дори и разтворени безопасни игли или парченца стъкло. По-опасни са предмети като игли за шев и топлийки.

Ако вашето дете е глътнало гладък предмет, като костилка от слива, няма защо да се тревожите или да му давате хляб, за да изтласка погълнатия предмет. Преглеждайте изпражненията в продължение на няколко дни, за да сте сигурни, че предметът е излязъл. Естествено, ако детето започне да повръща или получи болка в корема или пък ако погълнатият предмет заседне в хранопровода и му причинява болка, или ако детето е погълнало някакъв остър предмет като разтворена безопасна игла или игла за шиене, трябва веднага да се консултирате с лекар.

Никога не давайте очистително на детето, което е погълнало някакво чуждо тяло. От това няма никаква полза, а може да има вреда.

716. Задушаване. Когато при вдишване или закашляне нещо попадне в дихателното гърло на детето и то се задави, обърнете го с главата надолу и го тупайте по гърба. Ако продължава да се задушава и посинее, веднага го заведете до най-близката болница или поликлиника. Нека някой да телефонира предварително. Не губете нито минута.

Заседналият в гърлото остър предмет (например рибена кост), въпреки че причинява неприятно усещане и задавяне, е по-малко опасен от предмет, който запушва гърлото и затруднява дишането. Трябва колкото се може по-скоро да заведете детето при лекар. Много пъти при прегледа чуждото тяло не може да се открие, въпреки че детето твърди, че е там. В такива случаи детето го е глътнало, но все още чувствува в гърлото драскотините, които то е причинило.

ИЗКУСТВЕНО ДИШАНЕ

717. Изкуствено дишане

1. Ако се касае за дете, което се е удавило, най-напред оставете да изтече водата от белия дроб, като държите детето в продължителност на 10 секунди по корем върху коляното си или върху някой сандък и т. н., така че главата му да бъде на 30 см по-ниско от таза.

Човек може да престане да диша поради задушаване или удавяне, ако пострада от електрически ток или при вдишване на газ. Веднага започнете изкуствено дишане. Продължавайте да го правите дори и в продължение на 2 часа, докато пострадалият започне да диша сам или до идването на медицинска помощ. Никога не правете изкуствено дишане на човек, който диша.

2. За да може въздухът свободно да преминава в белия дроб, от жизнено значение е да се освободят дихателните пътища чрез повдигане на врата и отмятане на главата.

3. През цялото време натискайте брадата на пострадалия нагоре, за да държите дихателните пътища отворени.

4. Тъй като лицето на детето е малко, може да дишате едновременно в носа и устата (ако се касае за възрастен човек, дишайте само в носа, като държите устата затворена или обратното).

5. Вдухвайте издишания от вас въздух в пострадалия не много силно. (Дробовете на малкото дете не могат да поемат целия издишан от вас въздух.) Докато поемете следващия дъх, махнете устните си, за да дадете възможност на гръдния кош на детето да се свие. След това отново вдишайте въздух в белия дроб на пострадалия.

Всеки ваш дъх влиза в белия дроб на пострадалия. При възрастния вдишвайте въздуха с естествената скорост. При дете изкуственото дишане трябва да се прави малко по-бързо и с по-краткотрайни вдишвания.

ЧУЖДИ ТЕЛА В НОСА И УШИТЕ

718. Чужди тела в носа и ушите. Малките деца често напъхват различни предмети в носа или в ушите си, например манисто или топчета хартия. При опит за изваждане трябва да внимавате да не набутате предмета твърде навътре. Не се опитвайте да вадите гладък и твърд предмет. Вие със сигурност ще го набутате още по-навътре. Ако предметът е мек и гладък и се намира достатъчно близко, може би ще успеете да го извадите с пинцета.

При наличността на чуждо тяло в носа накарайте детето да се изсекне. (Не правете това, ако детето е много малко и вместо да се изсекне, поема въздух навътре.) След малко то може да кихне спонтанно и чуждото тяло да излезе навън.

Ако предметът не излезе, заведете детето при вашия лекар или при специалист. Предмети, които остават в носа в продължение на няколко дни, обикновено предизвикват течение с неприятна миризма, примесено с кръв. При такова течение от едната ноздра винаги трябва да предполагате наличието на някакво чуждо тяло в носа.

ОТРАВЯНИЯ

719. Лекар или бърза помощ. Ако детето ви е глътнало нещо, което смятате, че може да бъде отровно, телефонирайте на вашия лекар за съвет.

Ако не можете веднага да се свържете с него, помолете да го потърсят или да ви свържат с друг лекар. Ако чакате да ви се обади, дръжте телефона затворен и междувременно прочетете следващата точка (720) за целесъобразността от предизвикване на повръщане.

Ако и след 10 мин. лекарят не се обади, може би е по-разумно да заведете детето в болница. Добре е да се обадите предварително, за да са готови да ви посрещнат. Носете отровата или нейната опаковка със себе си. По възможност също така и повърнатата храна.

Ако нямате телефон, прочетете следващата точка за това, дали да предизвикате повръщане, и веднага тръгнете за болницата или за поликлиниката. Носете отровата и по възможност повърнатата храна.

720. Дали да предизвикаме повръщане или не. Повръщането е най-добрата първа помощ при съмнения за отравяне с повечето вещества с изключение на следните:

Не предизвиквайте повръщане при поглъщане на:

петрол, течности за полиране на автомобили, бензин, течности за полиране на мебели, бензол, течности за убиване на насекоми, фенол, течности за чистене, силни киселини (сярна, азотна, солна, карболова), луга, амоняк

течности за чистене на канали, негасена вар.

Петролът, бензинът, бензолът са много вредни, когато се вдишат или попаднат в дробовете, и при повръщане може да се вдиша по-голямо количество от тях. Киселините, пепелявата вода и други разяждащи вещества при повръщане отново ще изгорят гърлото.

721. Най-простият начин за предизвикване на повръщане (но не винаги успешен) е да бръкнете с пръсти в гърлото на детето и да го накарате да се задави. Сложете го да легне по корем напреки на леглото с увиснала надолу глава. Дръжте го в това положение, докато спре да повръща. Старайте се да съберете повърнатата храна в някакъв съд, за да може лекарят да я анализира. Смело бъркайте в гърлото му и не се страхувайте да движите пръста си там в продължение на няколко секунди, за да може силно да се задави. (Лекото задавяне по всяка вероятност няма да помогне.) Бързо вкарвайте и изкарвайте пръста си, защото в противен случай детето може да ви ухапе. Докато се дави, то не може да хапе. Когато е минало известно време след последното ядене, детето ще повърне по-лесно, ако предварително му дадете чаша вода или мляко.

След като повърне, дайте му да пие отново и пак предизвикайте повръщане.

722. Други начини за предизвикване на повръщане. Ако вашето дете е достатъчно голямо, за да ви окаже съдействие, вероятно ще можете да го накарате да повърне, като му дадете да изпие една чаша вода, в която е разтворена една супена лъжица сол или чаена лъжичка горчица или достатъчно сапун, за да се получи пяна. Това се нарича средство за повръщане. След като детето е повърнало веднъж, опитайте се да го накарате да изпие още една чаша, за да повърне отново.

Съществува и още една спешна мярка, която можете да приложите при малко дете, ако сте сигурни, че е погълнало опасно количество отрова или пък ако не можете да предизвикате повръщане по гореописаните начини и ако ще се забавите повече от половин час, докато стигнете болницата или поликлиниката. Дайте му сироп от ипека (две чаени лъжички за дете над 2 години и една и половина за дете под 2 години), ако имате такъв в къщи или можете незабавно да го купите от аптеката. Ако не предизвика повръщане, давайте по още една чаена лъжичка на всеки 10 минути — до 6 чаени лъжички. След като детето повърне, не давайте повече от този сироп.

723. Не се отказвайте от медицинска помощ само защото детето изглежда добре 1–2 часа след приемането на отровата. Някои отрови (като напр. аспиринът) действуват със закъснение. В някои случаи детето се нуждае от неотлъчен медицински надзор поне в продължение на 12 часа.

724. Списък на често срещаните отравяния. Предизвикайте повръщане освен в случаите, когато то е противопоказано. Но при всички случаи се свържете с лекар.

Алонал (вж. барбитурати).

Амоняк. Не предизвиквайте повръщане (вж. луга). Амитал (вж. барбитурати).

Прах срещу мравки. Предизвикайте повръщане. Арсеник. Малки количества са опасни. Дайте мляко и предизвикайте повръщане.

Аспирин. Това е една от най-честите причини за тежко отравяне. Реакцията настъпва бавно. Предизвикайте повръщане. Детето трябва да бъде под медицинско наблюдение в продължение на 12 часа.

Атропин — капки или таблетки. Малки количества са опасни. Предизвикайте повръщане.

Автомобилна политура (течна). Не предизвиквайте повръщане.

Барбитурати. Те включват много от приспивателните таблетки, давани за възрастните. 3 хапчета, предназначени за възрастни, са опасна доза за едногодишното дете. Предизвиквайте повръщане.

Беладона (вж. атропин).

Бензол. Не предизвиквайте повръщане. Една чаена лъжичка е опасна доза за едногодишно дете.

Сублимат (обикновено във вид на сини таблетки за правене на антисептичен разтвор). Неколкократно предизвикайте повръщане. Бързината е от жизнено значение. Яйца и мляко помагат до известна степен като противоотрови.

Борова киселина — 30 мл разтвор или четвърт чаена лъжичка прах са опасни за едногодишно дете. Предизвикайте повръщане.

Камфорово масло. Предизвикайте повръщане.

Карболова киселина. Не предизвиквайте повръщане. Яйца и мляко помагат донякъде като противоотрови. Измийте лицето и устата с много вода. Половин чаена лъжичка концентриран разтвор е опасна доза за едногодишно дете.

Тетрахлорвъглерод. Не предизвиквайте повръщане.

Очистителни. „Комбинираните очистителни хапчета“ съдържат стрихнин. Три такива хапчета са опасни за едногодишно дете. Незабавно предизвикайте повръщане. Единствено каскарът, фенолфталейн или магнезиево мляко не са много отровни.

Негасена вар, поташ, сода (вж. луга).

Цигари. Една погълната цигара може да бъде опасна за едногодишното дете. Незабавно предизвиквайте повръщане.

Течности за чистене. Не предизвиквайте повръщане.

Кодеин в таблетки или сироп против кашлица, съдържащ кодеин, в дози, предписани за възрастни, може да бъде опасен за едногодишното дете. Предизвикайте повръщане.

Сиропи против кашлица. Една чаена лъжичка от готов сироп против кашлица може да съдържа цялата доза кодеин за едногодишно дете. Следователно 2–4 лъжички могат да бъдат отровни. Предизвикайте повръщане.

Крезол — вж. карболова киселина.

ДДТ. Предизвикайте повръщане.

Средства за чистене на канали (вж. луга).

Отрови за мухи (вж. арсеник.

Фовлеров разтвор (вж. арсеник).

Течности за полиране на мебели. Не предизвиквайте повръщане.

Бензин. Една чаена лъжичка е отровна доза за едногодишно дете. Не предизвиквайте повръщане.

Солна киселина. Опасна е когато не е разредена. Не предизвиквайте повръщане. Дайте 1 чаена лъжичка натриев бикарбонат (сода за пиене), разтворен в чаша вода. Разредената солна киселина, използувана в рецепти за приготвяне на лекарства при стомашни заболявания, не е много опасна.

Мастило. Някои мастила съдържат отровен химикал. Предизвикайте повръщане, ако детето е глътнало повече от една глътка. ;

Химикали за убиване на насекоми. Не предизвиквайте повръщане.

Йод. Няколко капки йодова тинктура не са опасни — те само причиняват неприятно чувство на изгаряне в устата, гърлото и стомаха. Една чаена лъжичка може да бъде опасна доза за едногодишно дете. Дайте му хляб и предизвикайте повръщане.

Желязо, хинин и стрихнин под форма на тонизиращи хапчета са честа причина за отравяния. Три хапчета са опасна доза за едногодишно дете. Не предизвиквайте повръщане.

Таблетки, съдържащи желязо, с озахарена обвивка могат да бъдат погълнати в голямо количество и са опасни. Предизвикайте повръщане.

Петрол. Една чаена лъжичка е опасна доза за едногодишно дете. Не предизвиквайте повръщане.

Газ за запалки (втечнен). Не предизвиквайте повръщане.

Луминал. Вж. барбитурати.

Луга — опасна в малки количества. Не предизвиквайте повръщане. Измийте обилно с вода лицето и устата. Дайте на детето колкото може повече сок от грейпфрут или лимон (може и подсладен, или оцет, разреден с вода — 1:3). Същото се отнася и за погълнат амоняк, сода за пране, поташ, негасена вар, сода каустик, препарати за чистене на канали.

Кибрит. Главичките на кибритените клечки и мястото за драскане не се правят вече от отровни химикали. Въпреки това не позволявайте на децата да ги слагат в устата си.

Живак във вид на метал от счупен термометър обикновено не е много опасен. Консултирайте се обаче с лекар. За други разновидности на живака вж. сублимат.

Нафталин. Предизвикайте повръщане.

Гъби. Някои сортове са отровни. Предизвикайте повръщане.

Никотин. Една погълната цигара или няколко капки от препарат за пръскане на растения, съдържащ никотин, са опасни за едногодишно дете. Веднага предизвикайте повръщане.

Азотна киселина. Вж. сярна киселина.

Фенобарбитал. Вж. барбитурати.

Фенол. Вж. карболова киселина.

Фосфор. Вж. отрова за плъхове и хлебарки.

Препарати за пръскане на растения обикновено съдържат никотин или арсен и са опасни в малки количества. Предизвикайте повръщане.

Поташ. Вж. луга.

Негасена вар. Вж. луга.

Отровите за плъхове обикновено съдържат арсен или фосфор. Количество колкото малко грахово зърно може да бъде опасно. Предизвикайте повръщане.

Отрова на прах за хлебарки може да съдържа концентриран натриев флуорид. Половин чаена лъжичка може да бъде опасна за едногодишно дете. Предизвикайте повръщане.

Боя за обувки. Някои черни пасти и бои за обувки съдържат отровни химикали. Предизвикайте повръщане.

Сънотворни лекарства. Вж. барбитурати.

Сода бикарбонат. Не е опасна.

Сода каустик. Опасна. Вж. луга.

Сода за пране. Вж. луга.

Стрихнин. Две таблетки, предписани за възрастни, могат да бъдат опасни за едногодишно дете. Предизвикайте повръщане.

Сярна киселина. Не предизвиквайте повръщане. Измийте лицето и устата обилно с вода. Дайте на детето една чаена лъжичка сода бикарбонат, разтворена в чаша вода.

Талиеви препарати. Предизвикайте повръщане.

Терпентиново масло. Предизвиквайте повръщане.

Отрови срещу бурени. Предизвикайте повръщане.