Грижи за бебето и детето

КОИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА НЕГОВАТА АКТИВНОСТ

392. Жизнерадост. Една година е вълнуваща възраст. Вашето бебе се изменя в много отношения. Променя се вкусът му към храните, начинът на придвижване, поведението му към хората, които го заобикалят, отношението му към самото него и към другите. Когато е било по-малко и безпомощно, вие сте могли да го слагате там, където е било нужно, давали сте му най-подходящите според вас играчки, хранили сте го така, както сте считали за най-полезно. През по-голяма част от времето то добродушно ви се е подчинявало. Но във възрастта към 1 година всичко става по-сложно. То като че ли започва да разбира, че не е предназначено да бъде някаква играчка през целия си живот, че то е човешко същество, личност със свои мисли и желания.

Когато предложите нещо, което не му харесва, то чувствува, че трябва да се наложи. Природата му подсказва това. То просто заявява „не“ с думи или с дела дори и за неща, които му се харесват. Психолозите наричат това явление „негативизъм“, а майките „ужасен стадий на отрицание“. Но помислете за момент какво би му се случило, ако детето никога не казваше не. То би станало робот, механичен човек. Вие не бихте издържали на изкушението постоянно да го командувате и то би спряло да се учи и развива. Когато порасне и навлезе в живота — в училище, а по-късно на работа, всеки би се възползувал от неумението му да отказва. Него никога за нищо няма да го бива.

393. Страст към изследване. Едногодишното дете е страстен изследовател. Навира се навсякъде, опипва резбата по мебелите, клати масата и всяко незаковано нещо, иска да извади всяка книга от библиотеката, катери се навсякъде, където може, вмества малки неща в големи и след това се опитва да направи обратното. Уморената майка нарича това „пъхане навсякъде“ и нейният тон показва, че това я дразни. Тя сигурно не съзнава колко важен е този период за него. Бебето трябва да открие големината, формата и подвижността на всичко в своя свят и да изпробва собственото си умение, преди да премине към следващия етап, по същия начин както трябва да завърши първоначалното училище, преди да влезе в гимназията. Това, че се „пъха навсякъде“, показва, че е умно и одухотворено.

Впрочем сигурно вече сте разбрали, че докато е будно, то никога не е спокойно. Това не е нервност, а нетърпение. То е устроено по този начин, за да може ползотворно да възприема новото и да се упражнява през целия ден.

ИЗБЯГВАЙТЕ НЕЩАСТНИТЕ СЛУЧАИ И СТРАХОВЕТЕ

394. Една година е опасна възраст. Родителите не могат да предотвратяват всички инциденти. Ако те се опитват да сторят това, тяхното внимание и загриженост биха направили детето боязливо и зависимо.

От друга страна, повечето от тежките нещастни случаи могат лесно да се предотвратят, ако знаете откъде да очаквате опасността и сте достатъчно разумни, за да я избегнете. Ето един списък на тези средства. Ниската масичка и столче са по-безопасни от високия бебешки стол за хранене. Ако използувате такъв стол, той трябва да има широка основа, за да не се прекатурва, да има каишки, за да задържа бебето, което може да се катери, и резе, което да не позволява на детето да вдига масичката. Детската количка трябва да има каишки за бебето във възрастта, когато започва да се катери. На прозорците на горните етажи трябва да се поставят решетки или да се отварят само в горната си част.

Не е разумно да се оставя бебето да пълзи и малкото дете да се разхожда из кухнята, когато се готви или сервира яденето. Има опасност да пръсне мазнина или майката да се спъне и разлее нещо горещо или пък детето да дръпне някоя нагорещена тенджера от печката. В това време най-добре е да оставяте детето в кошарката или да му направите такава от легнали столове или пък да го сложите на неговия стол. Столът или кошарката трябва да бъде надалече от печката. Бебето понякога може да пресегне неочаквано далеч. Свикнете да обръщате дръжките на тенджерите навътре. Когато сервирате яденето, слагайте кафеника или друг горещ съд в средата на масата. Същите предпазни мерки се отнасят и до газените лампи. Не употребявайте покривки, които висят надолу от ръба на масата, тъй като детето може да ги дръпне.

Бебето или малкото дете, което все още поставя в устата си разни предмети, не трябва да си играе с дребни предмети, като копчета, бобени и грахови зърна или мъниста, не трябва да яде орехи и пуканки, защото те много лесно попадат в дихателното гърло и могат да причинят задушаване. Отнемете молива или друг остър предмет, ако детето го поставя в устата си, когато играе или тича.

Свикнете винаги да проверявате температурата на водата във ваничката, преди да сложите детето, дори и да си спомняте, че вече сте го направили. Горещата вода от крана понякога причинява изгаряния. Не пипайте и не позволявайте на детето да пипа електрически уреди, докато е във ваничката или докато се държи за крана. Не оставяйте кофи с гореща вода на пода.

Електрическите шнурове трябва да бъдат в пълна изправност. Научете детето отрано да не ги дърпа или дъвче (т. 404). Залепете с лейкопласт или закрийте с тежка мебел неизползувани контакти, така че детето да не може да пъха карфица в тях. Сложете крушки в празните фасонки, които са достъпни за детето. Дръжте кибрита нависоко, та дори 3-4-годишно дете при всичкото си желание да не може да го достигне.

Кладенците, басейните, цистерните трябва да бъдат добре обезопасени.

Слагайте счупени и отворени консервни кутии в покрити кофи, които мъчно се отварят. Пускайте изхабените ножчета за бръснене в консервена кутия с прорез.

Не позволявайте на детето да се доближава до чуждо куче, тъй като в тази възраст детето може да го уплаши или да му причини болка и тогава кучето да го ухапе.

395. Приберете всички отровни вещества. Една пета от всички случайни отравяния стават през втората година. В тази „изследователска“ възраст децата обичат да опитват почти всичко независимо от вкуса му. Те особено много обичат хапчетата, приятните на вкус лекарства, цигарите и кибрита. Вие навярно ще се учудите, като прочетете списъка на веществата, които най-често причиняват сериозни отравяния у децата: аспирин и други лекарства; отрова за мишки и за насекоми; газ, бензин, бензол и течности за чистене; олово в състава на боя, която детето е изгризало от мебели или от други предмети. (Повечето бои, използувани за оцветяване на играчки и за домашни нужди, не съдържат олово. Опасността идва от външни бои, с които са боядисани перваз, веранди и т. н. и от употребяването им за пребоядисване на играчки, креватчета и други мебели.) Течности за полиране на мебели и коли. Луга и други алкални разтвори, използувани за чистене. Химикали за пръскане на растения. Препарати за чистене на печки.

Сега е времето да огледате къщата с орлов поглед или по-скоро с погледа на детето. Приберете всички лекарства. Намерете безопасни места за течностите за чистене и праховете за пране, боите за обуща, мастилото, цигарите, тютюна, химикалите за пръскане на растенията. Дръжте отровните неща в отделен долап или на полици далеч от сравнително безопасните лекарства и продуктите за готвене, така че да не сгрешите, когато бързате. Никога не давайте на детето да играе с шишенце или опаковка от лекарство или от друго отровно вещество независимо от това, колко добре е затворено. Сложете ясни етикети на всички лекарства, така че да не направите грешка при употреба. Не използувайте отрова за мишки и прахове и пасти срещу насекоми. Изхвърлете ги. Внимавайте при изхвърлянето на шишета и кутии, които са съдържали отровни вещества.

396. Предпазвайте го от страшни звуци и зрелища. Детето на 1 година може да проявява голям интерес в продължение на седмици към някои предмети, напр. към телефона, към летящите на височина самолети или към електрическите лампи. Позволявайте му да пипа и да опознава предметите, които не са опасни. Но ако някои предмети плашат детето или са опасни за него, в такъв случай е по-разумно родителите да не спират неговото внимание върху този предмет. По-добре е да се отвлече вниманието на детето с нещо друго, отколкото да се засилва страхът му.

На тази възраст бебето може да се изплаши от внезапно движещите се странни предмети и от предметите, които издават силен шум, като например книжки с нагънати в тях панорамни картинки, които изкачат от книгата при отварянето й, отваряне на чадър, включване на прахосмукачката, воя на сирена, куче, когато започне да лае и скача, свирка на влак и даже шумоленето на листата.

Не поставяйте близко до едногодишното дете тези предмети, които го плашат, докато не свикне с тях. Ако прахосмукачката го плаши, не я използувайте няколко месеца поне докато детето е в къщи. След това пак опитайте да я използувате, когато то е на известно разстояние.

397. Страх от банята. Между една- и двегодишна възраст детето може да започне да се плаши от банята, защото може да се хлъзне под водата, да му влезе сапун в очите или от това, че вижда и чува как водата изтича в канала. За да не влиза сапун в очите му, сапунисвайте го с изцедена кесийка и го изплаквайте по няколко пъти с влажна, но не много мокра кесийка. Има и специални детски шампоани, които не лютят на очите. Ако детето започне да се страхува да влиза във ваната, не го насилвайте. Може да опитате да го къпете в леген, но ако се страхува и от него, в продължение на няколко месеца го измивайте само с кесийка, докато отново се окуражи. След това започнете да го къпете във ваната, като наливате само 2–3 см вода, и го изваждайте, преди да махнете запушалката.

Ако към края на първата година вашето дете започне да се съпротивява, когато му миете лицето и ръцете след хранене, дайте му легенче с вода, за да си топи ръцете, а в това време измийте лицето му с мокра ръка.

Страхът от непознати е разгледан в т. 348 и 400; страхът от пускането на водата в клозета — в т. 380.

НЕЗАВИСИМОСТ И ОБЩИТЕЛНОСТ

398. Детето става едновременно и по-зависимо и по-самостоятелно. Това звучи противоречиво. Майката се оплаква от едногодишно дете: „То започва да плаче всеки път, щом като изляза от стаята“. Това не означава, че то добива лош навик. Просто детето расте и започва да разбира колко много зависи от майка си. Това ви причинява неудобства, но е добър признак.

Но на същата възраст, когато детето започва да чувствува своята по-голяма зависимост от майката, у него възниква желанието да действува самостоятелно, да открива нови места, да се сприятелява с непознати хора.

Наблюдавайте бебето, когато пълзи, докато майка му мие чиниите. За известно време то е доволно и си играе с няколко тенджери и тигани. След това започва да се отегчава и се отправя да изследва трапезарията. Там то пълзи под мебелите, вдига малки прашинки, опитва вкуса им и внимателно се изправя на крака, за да достигне дръжката на някое чекмедже. След известно време, то като че ли пак чувствува нужда от компания, защото изведнъж изпълзява обратно в кухнята. Понякога надделява неговото желание за независимост, понякога нуждата му от сигурност. То последователно ги задоволява. С течение на времето детето става по-смело и дръзко в своите експерименти и изследвания. То все още се нуждае от майка си, но вече не толкова често. То изгражда своята независимост, но част от неговата смелост идва от увереността, че във всеки момент може да разчита на защита от страна на майката.

Искам да подчертая, че независимостта се основава не само на свободата, която предоставяте на детето, но и на чувството на сигурност. Някои хора си представят обратното. Те се опитват да „приучат“ детето към независимост, като го държат дълго само в стая, въпреки че то плаче за компания. Струва ми се, че когато нещо се върши насилствено, детето не научава нищо хубаво.

Едногодишното дете се намира на кръстопът. Ако му се даде възможност, то постепенно става все по-независимо, по-общително с непознати (възрастни и деца), по-самоуверено, по-жизнерадостно. Но ако го ограничавате постоянно и го държите настрана от други хора, ако свикне само майката да бди над него (вж. т. 497), то сигурно ще стане „вързано за полата й“, по-срамежливо с непознатите и затворено в себе си.

Как да се насърчава неговата независимост. Когато детето се научи да ходи, време е да го сваляте от количката, когато е навън. Нищо, че ще се изцапа, така трябва да бъде. Отивайте на места, където не трябва непрекъснато да вървите след него и където то може да свикне с други деца. Ако вдигне цигарена угарка, трябва да скочите, да я вземете и да му покажете друго интересно нещо. Не го оставяйте да яде с шепа пясък или пръст, защото това дразни червата и може да предизвика заразяване с глисти. Ако слага всичко в устата си, опитайте да му дадете твърда бисквита или някакъв чист предмет, който детето обича да дъвче, за да е заета устата му. Ако държите в количката едно здраво вече проходило дете, това ще го предпази от инциденти, но задържа неговото развитие. Някои родители намират, че каишките са много удобни в тази възраст при пазаруване и ходене. Но те не трябва да се използуват, за да държат детето дълго време на едно място.

399. Пускайте детето вън от кошарката, ако то настоява. Някои деца до една година година охотно си играят в кошарката, макар и за кратко време, а други на 9 месеца вече я считат за затвор. Повечето деца с удоволствие играят в кошарката, докато се научат да ходят — към 12-15-месечна възраст. Моят съвет е да изваждате детето от кошарката, когато не се чувствува добре там, но не и при първото заплакване. Ако му дадете нещо ново и интересно за игра, то може весело да си играе там още един час. Надрастването на кошарката е постепенен процес. Отначало тя му омръзва, след като доста дълго е играло в нея. Постепенно то все по-бърже става нетърпеливо. Могат да минат месеци, преди да започне да се противи, когато го слагате в нея. Във всеки случай, пускайте го навън, щом явно му дотегне там.

400. Свиквайте го с непознати хора. На тази възраст детето по природа е недоверчиво и подозрително към непознатите, докато не ги огледа. Но след това то иска да се приближи и след време да се сприятели с тях, разбира се, по начин, който отговаря на тяхната възраст. То може просто да стои наблизо и внимателно да гледа непознатия или тържествено да му подаде нещо и след това да си го вземе обратно или пък да донесе всичко, което може да изнесе от стаята, и да го натрупа на неговия скут.

Много възрастни не се досещат да оставят малкото дете на мира, докато то ги оглежда. Те обикновено се спускат към него, говорят му непрекъснато и то трябва да се оттегли при майка си, за да търси закрила. Тогава то по-трудно събира смелост, за да се сприятели. Добре е, ако майката подсети гостенина

Фиг. 16. Когато му дотегне, пуснете го да излезе

още в началото: „То се стеснява, когато веднага му обърнете внимание. Ако поговорим известно време, то само ще дойде и ще се опита да се сприятели с вас“ (фиг. 16).

Когато вашето дете проходи, дайте му достатъчно възможност да свиква и да се сближава с непознати. Два пъти седмично всеки ден го водете в магазина, където правите покупки. По възможност всеки ден го водете на разходка там, където играят други малки деца. То още не може да играе с тях, но иска да гледа. Ако то отсега свикне да играе близо до тях, ще бъде готово за съвместна игра между 2 и 3 години. Ако до 3-годишна възраст не е било около други деца, ще минат месеци, преди да свикне с тях.

КАК ДА СЕ ОТНАСЯМЕ С НЕГО

401. Вниманието на детето лесно се отвлича и това е много полезно. Едногодишното дете с такова желание иска да опознае целия свят, че му е все едно откъде ще започне и къде ще спре. Даже и цялото му внимание да е погълнато от връзка ключове, вие можете да го накарате да я пусне, като му дадете тел за разбиване на яйца. Разумните родители използуват способността на детето лесно да се отвлича за да го насочват.

402. Как да подредите къщата, когато детето вече ходи. Когато кажете на майката, че детето е вече голямо за кошарката или за креватчето и че тя трябва да го пусне на пода, тя ще се огледа наоколо и ще каже: „Но то може да се удари или най-малкото ще обърне къщата наопаки“. Рано или късно вие трябва да пуснете детето да се движи, ако не на 10-ия то на 15-ия месец, когато проходи. Тогава то няма да бъде нито по-разумно, нито вие ще го контролирате по-лесно. На която възраст и да му дадете свобода, вие ще трябва да внесете някои промени в къщи, затова е по-добре да сторите това, когато му е дошло времето.

Как да се предпази едногодишното дете от нараняване или как поне да се опазят от повреждане мебелите и други вещи в къщи? Първо, подредете обстановката така, че детето да може да си играе с повечето от нещата, до които то може да се добере. В такъв случай да останат забранени само една четвърт от нещата. Но ако се опитате да му забраните да пипа три четвърти от нещата, вие ще подлудите и себе си, и него. Ако има с какво да се занимава, то няма много да обърне внимание на другите неща, които не трябва да пипа. Това означава, че вие ще трябва да вдигнете стъклени пепелници, вази и украшения от ниските масички и полички и да ги поставите нависоко. Ценните книги от по-долните рафтове на библиотеката трябва да се вдигат и на тяхно място да се сложат стари списания. Наредете хубавите книги плътно, така че детето да не може да ги издърпа. В кухнята сложете тенджерите и тиганите на по-ниските полици, а порцелана и продуктите — на по-високите. Една майка напълнила едно долно чекмедже до бюрото със стари дрехи, играчки и други интересни предмети и оставила бебето да го разглежда, да го изпразва и да го напълва до насита.

403. Как можете да научите детето да не пипа някои неща. Това е главният проблем между 1 и 2 години. Винаги има някои неща, които детето не трябва да пипа. На масичките има лампи и детето не трябва да ги дърпа за шнуровете; то не трябва да преобръща масичките. Не трябва да пипа горещата печка, нито да включва газовата печка или пък да излиза през прозореца.

404. Отначало не е достатъчно да кажете „не“. Само с думичката „не“ вие не можете да спрете детето, поне в началото.

Но даже и по-късно това ще зависи от вашия тон, от това, колко често го казвате и от това, дали говорите достатъчно сериозно. Това не е дума, на която можете да се осланяте, докато детето не е научило от личен опит, какво тя означава и как вие ще реагирате, ако то не ви послуша. Не се провиквайте „Не“! с предупреждаващ глас от другата стая. Това му дава избор. И то си казва: „Дали да се подчиня или да бъда мъж и да дръпна шнура на лампата?“ Помнете, че природата му го подтиква да опитва всичко и да се противопоставя на напътствията. То сигурно ще продължи да се приближава към шнура на лампата, като ви поглежда с едно око, за да види доколко ще се ядосате. Много по-разумно е първите няколко пъти, когато се приближи до лампата, веднага да отидете при него и да го дръпнете на другия край на стаята. Същевременно можете да кажете „Не!“, за да започне да научава значението му. Бързо му дайте някое списание, празна кутия или каквото и да е безопасно и интересно нещо. Няма смисъл да му подхвърляте дрънкалка, която отдавна му е омръзнала.

Да предположим, че след няколко минути детето отново се върне при лампата. Пак го дръпнете и му отвлечете вниманието веднага, твърдо, но приветливо. Същевременно кажете „Не, не!“. Седнете с него за минутка и му покажете какво може да прави с новата играчка. Ако е необходимо, този път вдигнете лампата или даже го изведете от стаята. Вие тактично, но твърдо му показвате, че сте абсолютно сигурни в своето намерение и че лампата не е за игра. Не прибягвайте до ултиматоми, до спорове, до намръщени погледи, не се сърдете. Така едва ли ще постигнете целта, а само ще засилите неговото упорство (фиг. 17).

Може би ще кажете: „Но то няма да се научи, ако не му покажа, че е лошо“. Разбира се, че ще се научи. Впрочем то по-лесно ще усвои урока, когато му се говори с делови тон и по категоричен начин. Когато вие неодобрително заклатите пръст към едно бебе, което още не разбира какво означава „не“, вашето раздразнение само засилва неговото непослушание. Няма Да е по-добре, ако хванете детето и сериозно му поговорите, защото вие го лишавате от възможността да отстъпи с достойнство или да се отвлече с нещо друго: Единственото, което му остава, е смирено да се предаде или да ви предизвика.

Спомням си за г-жа Т., която горчиво се оплакваше, че 16-месечната й дъщеря била непослушна. Точно в този момент Сузи, хубаво и смело момиченце, влезе в стаята. Г-жа Т. веднага я погледна неодобрително и каза: „Помни, че не трябва да се Доближаваш до радиото“. Сузи никак и не мислеше за радиото, но сега вниманието й се насочи именно натам. Тя се обърна и бавно тръгна към него. Г-жа Т. изпадаше в паника всеки път, когато някое от децата й проявяваше признаци на самостоятелност. Тя се ужасяваше от мисълта, че няма да може да ги контролира. В своя страх повдига въпроси, за които изобщо не би трябвало да се говори. Това напомня човек, който се учи да кара велосипед и вижда камък някъде далеч по пътя. Това толкова го обезпокоява, че той кара право към камъка.

Фиг. 17. По-добре преместете предмета и отвлечете вниманието му, отколкото да казвате: „Не, не!“

Ако едно дете се приближава към гореща печка, майката няма да седи спокойно и отдалеч да му извика с неодобрителен глас: „Не-е-е!“. Тя, разбира се, скача и го дръпва. И това е естественият начин да спре детето, ако действително иска да го спре, а не да се впусне в безплодни наставления.

405. Не бързайте и действувайте решително. Майката води всеки ден със себе си в магазина своето момченце на 1 година и 9 месеца. Но тя се оплаква, че вместо да върви направо, детето се разхожда по тротоара и се качва по стълбите на всяка къща. Колкото повече го вика, толкова повече то се бави. Когато му се скара, то тича в обратна посока. Тя се страхува, че неговото възпитание се превръща в труден проблем. Това още не е такъв проблем, но може да стане. На тази възраст детето не може да помни, че целта на разходката е отиването в магазина. Неговата природа го кара да изследва всичко, което среща по пътя си. Всяко повикване на майката го подсеща, че то трябва да отстоява своята независимост. Какво може да направи майката? Ако трябва бързо да иде до магазина, би могла да вземе детето в количката. Но ако тя използува отиването в магазина и за разходка, тя би трябвало да се забави по пътя четири пъти по-дълго време, отколкото ако е сама, и да остави детето да се отклонява тук и там. Ако тя се движи много бавно, детето непременно ще иска от време на време да я настигне.

Ето и друг проблем: време е за обяд, но малкото ви дете изцяло е погълнато от играта с пясък. Ако му кажете: „Време е да се приберем“ с тон, който означава „повече не можеш да си играеш“, то ще се съпротивява. Но ако вие весело му предложите „Хайде да изкачим стълбите“, може би само ще тръгне с вас. Но да предположим, че този ден то е уморено и отпуснато и че в къщи нищо не го привлича. То веднага почва да упорствува. Моят съвет е спокойно да го вдигнете и да го внесете в къщи на ръце, даже и да плаче и да рита като малко прасенце. Правете това уверено, като че ли му казвате: „Знам, че си изморено и сърдито. Но когато дойде време за прибиране, трябва да се приберем“. Не му се карайте; това няма да го накара да види грешката в държанието си. Не спорете с него, защото то няма да промени намерението си, а вие само ще се разстроите. Малкото дете, което се чувствува нещастно и прави сцена, се успокоява вътрешно, ако усети, че майка му знае какво да направи, без да се сърди.

406. Когато детето изпуска и хвърля предмети. На около 1-годишна възраст бебето се научава нарочно да изпуска нещата (фиг. 18). То се надвесва от стола си и сериозно пуска храна на пода или изхвърля една след друга играчките от креватчето си. След това плаче за тях. Раздразнената майка ще помисли, че нарочно я разиграва. Но то не мисли за нея. То е очаровано от новото си умение. То иска да го прави по цял Ден, както момчето иска да кара новия си велосипед. Ако вдигнете предмета, то разбира, че това е игра за двама и още повече се радва. По-добре е да не го свиквате веднага да вдигате изпуснатите играчки. Когато започне така да се забавлява, сложете го на земята. Вържете любимите му играчки за перилата на креватчето с 30 сантиметрови канапчета (ако са по-дълги, бебето може опасно да се оплете в тях). Завържете някои други играчки за количката му. Вие не бихте искали да хвърля храна от високия стол, на който седи, но то няма да почне да хвърля, докато не се е нахранило. Щом започне да хвърля храна на пода, незабавно приберете храната и го сложете долу да играе. Ако се карате на бебето да не пуска неща на земята, вие нищо няма да постигнете — само ще се разстроите.

Фиг. 18. Изпускането е ново умение

ЧАСОВЕТЕ ЗА СЪН СЕ ПРОМЕНЯТ

407. Обикновено часовете за спане се променят към 1-годишна възраст. Някои кърмачета, които заспиват към 9 часа сутринта, може да покажат, че не искат да спят сутрин, или да започнат все по-късно да заспиват. Ако бебето заспива късно сутринта, следобедният сън и съответно времето за лягане след вечеря се преместват по-късно. Детето може изобщо да откаже да спи след обяд. В този период бебето мени своите навици от ден на ден и може да се върне отново към сутрешния сън в 9 часа, въпреки че в течение на две седмици е отказвало да спи, така че не правете прибързани заключения. Трябва да се примирите с това неудобство при мисълта, че то е временно. Някои кърмачета, които не искат да спят рано сутринта, могат да се слагат в леглото към 9 часа да полежат или да поседят тихичко за известно време. Но някои бебета само се сърдят, ако ги сложите в креватчето, когато не им се спи, и вие нищо не можете да направите.

Ако на бебето му се приспива точно преди обяд, майката трябва да премести за няколко дни обяда малко по-рано — в 11,30 или даже 11 часа. Тогава дългият дневен сън ще бъде непосредствено след обяда. Но известно време, след като кърмачето е преминало към еднократен сън, било сутрин или след обяд, то може да бъде силно изморено преди вечеря. Както един мой приятел — лекар, каза: „В живота на бебето има период, когато двукратният дневен сън му е много, а еднократният не е достатъчен“. През този период можете да помогнете на бебето, като малко по-рано му давате вечерята и след това го слагате да спи.

Не оставайте с впечатление, че всички кърмачета на една и съща възраст по един и същ начин се отказват от сутрешния си сън. Едно бебе се отказва на 9 месеца, друго на 2 години спи два пъти дневно и това му се отразява добре.

ДЕТЕТО ВЕРОЯТНО ЩЕ ПРОМЕНИ ОТНОШЕНИЕТО СИ КЪМ ХРАНАТА

408. То става по-придирчиво. Във възрастта към 1 година бебето променя своето отношение към храната. То става по-придирчиво и му се яде по-малко. Това не трябва да ви учудва. Ако детето продължаваше да яде толкова много и да наддава така бързо, както малкото бебе, то би станало цяла планина. Сега то като че ли чувствува, че има възможност да огледа яденето и да се запита: „Кое изглежда хубаво днес и кое не?“ Какъв контраст в сравнение с поведението му на 8 месеца! Тогава то изпитваше страшен глад, когато дойдеше време за ядене. То жално плачеше, докато майката му връзваше лигавчето, и се навеждаше напред за всяка хапка. Нямаше значение какво му е сервирала. То бе твърде гладно, за да обръща внимание на това.

Съществуват и други причини, които го правят придирчиво. То вече започва да разбира, че е отделна личност със собствени вкусове и желания. Затова то вече става по-решително, когато отказва някоя храна, във вкуса на която по-рано то само се е съмнявало. Паметта му също става по-добра. То може би си мисли: „Дават ми да ям редовно, така че винаги имам възможност да си взема толкова, колкото искам“.

При никненето на зъби апетитът често пъти намалява, особено когато пробиват първите кътници. В продължение на дни детето може да изяжда само половината от обичайното количество, а от време на време изцяло отказва някое ядене. И накрая, може би най-важното е, че апетитът естествено се мени от ден на ден и от седмица на седмица. Ние, възрастните, знаем, че някои дни се нахвърляме на голяма чаша доматен сок, а друг път отдаваме предпочитание на граховата супа. Същото се отнася и до по-големите деца и до кърмачетата. Но у децата под една година това не личи много, защото през повечето време те са твърде гладни, за да откажат нещо.

409. Експерименти на доктор Дейвис. Доктор Клара Дейвис си бе поставила задачата да изясни какво биха яли децата, ако им се предостави възможността за избор измежду множеството разнообразни и питателни храни. Тя не започва с по-големите деца от страх, че те вече имат известни предубеждения към храната. Тя избира три бебета на възраст между 8 и 10 месеца, които са били само на кърма, и ги поставя в условия, при които е можела внимателно да ги наблюдава. Ето как ги е хранила. При всяко ядене сестрата поставяла пред децата 6 до 8 блюда с различни обикновени питателни храни. Имало е зеленчуци, плодове, яйца, каши, месо, черен хляб, мляко, вода и плодови сокове. На сестрата е било казано да помага на бебето само след като то покаже какво иска. Осеммесечното бебе се навеждало напред, потапяло юмруче в настърганото цвекло и се опитвало да го облизва от ръката си. При това на сестрата било разрешено да му даде една чаена лъжичка цвекло. След това тя трябвало отново да чака проявата на избор: цвекло или може би ябълков сок.

Доктор Дейвис установява три важни неща. Първо, бебетата, които сами избират своята храна, се развиват много добре — нито едно от тях не е много напълняло или пък много отслабнало. Второ, всяко дете в продължение на даден период е избрало меню, което според специалистите е било добре балансирано. Трето, апетитът на децата много се е променял от едно хранене на друго и в различните дни. Отделните яденета не са били добре балансирани. На няколко хранения подред кърмачето е искало предимно зеленчуци. След това предпочитало да яде продукти, съдържащи нишесте. Понякога започвало да яде прекомерно само цвекло, напр. на едно хранене то изяждало четири пъти повече, отколкото би изял възрастен човек. И след това обилно ядене не е повръщало, не го е боляло коремчето, нито е получавало разстройство. Понякога бебето е пиело по един цял литър мляко след обичайната храна, а на следващото хранене не е искало почти никакво мляко. Едно бебе на няколко пъти е изяло 6 сварени яйца след обичайното хранене. Д-р Дейвис е следила как бебетата са приемали говеждо месо в продължение на много дни. Известно време едно от децата е изяждало средна порция говеждо месо, след това апетитът му за говеждо месо се е увеличавал. Понякога в продължение на няколко дни детето е приемало четири пъти повече говеждо месо, отколкото се смята за нормално, и след това постепенно е намалявало количеството. Начинът, по който апетитът към говеждото месо постепенно се увеличавал и след това намалявал, е подсказвал на д-р Дейвис, че детският организъм е изпитвал остра нужда от някое вещество, което се съдържа в говеждото месо, и тази потребност в продължение на дни е оказвала влияние върху апетита на детето. След време д-р Дейвис проведе редица експерименти и с множество по-големи деца, даже и с болнични пациенти и установи същите резултати.

410. Какво могат родителите да научат от д-р Дейвис. Добрите резултати от този експеримент не доказват, че майката трябва да предоставя на бебето си за избор 6 или 8 блюда на всяко хранене като ордьоврите в шведски ресторант. Но те показват, че майката може да се довери на своето дете само да си избере какво да яде, ако тя му сервира разумно разнообразни и балансирани естествени, нерафинирани храни, които то в момента яде с най-голямо удоволствие. Това означава, че майката може да остави детето да яде и по-големи количества от някоя храна, която му е вкусна, без да се безпокои за последствията. Нещо повече, този експеримент показва, че майката не трябва да се тревожи, когато то временно започне да отказва някой зеленчук.

Трудно е за нас, съвременните хора, да имаме такова доверие в апетита на нашите деца. Ние твърде много сме слушали от учените какво трябва да ядем и сме забравили, че нашият организъм е знаел всичко това още преди милиони години. Всяка гъсеница знае точно какви листа са й нужни и отказва всякакви други. Еленът изминава километри до мястото, където може да намери сол, когато организмът му има нужда. Червеношийката знае какво е полезно за нейния организъм, без да е слушала нито една лекция. И затова няма нищо чудно в това, че човекът също така има известни инстинктивни познания относно това, което е полезно за него. Не искам да кажа, че детето или възрастният винаги ядат най-подходящото и че на родителите не е нужно да знаят как да съставят балансирано меню. Ако майката предлага на детето си на всяко ядене само понички и кафе, детето няма възможност да подбере добре балансирано меню независимо от силата на своя инстинкт. Важно е майката да знае ценните качества на зеленчуците, плодовете, млякото, месото, яйцата, нерафинираните зърнени храни, за да може да предложи такова разнообразие на своето дете, което да покрива всичките му нужди. Но също така важно е тя да знае, че й е необходимо да се съобразява с инстинктите на детето, че апетитът му естествено се мени, че в крайна сметка то ще си избере добре балансирано меню, ако у него не се създаде предубеждение към някои продукти.

411 . Дайте възможност на детето да се откаже временно от някои зеленчуци. Ако детето изведнъж откаже зеленчука, който е приемало охотно миналата седмица, оставете го. Ако не го уговаряте, следващата седмица или следващия месец детето отново ще се върне към него. Но ако настоявате да яде нещо, което в момента не му харесва, вие ще превърнете временното му отвращение в постоянно. Ако детето два пъти подред откаже някой зеленчук, две седмици не му го давайте. Естествено, че е неприятно за майката да купи специално за детето някаква храна, да му я приготви и сервира и то да я откаже, въпреки че до вчера я е харесвало. Трудно е за майката в такъв момент да не се разсърди и да не се наложи. Но насилването или подканването влияят зле върху отношението на детето към храната. Ако детето отказва някои зеленчуци, което често става през втората година, сервирайте му тези, които харесва. Това е разумен и приятен начин да се възползувате от голямото разнообразие на пресни и консервирани зеленчуци, които имаме. Ако отказва всички зеленчуци, но обича плодове, давайте му повече плодове. Ако приема достатъчно плодове, мляко и витамини на капки, не му липсва нищо от това, което се съдържа в зеленчуците (вж. т. 436).

412. Какво да се прави, ако на детето му омръзнат кашите. През втората година на много бебета им омръзват кашите, особено за вечеря. Не ги насилвайте. Има много заместители, които можете да предложите, те са разгледани в т. 438 и 439. Даже за няколко седмици и да се откаже от всички нишестени продукти, това няма да му навреди.

413. Не се безпокойте, ако детето понякога иска по-малко мляко. Млякото е ценна храна. Както е обяснено в т. 430, то осигурява значителна част от важните за детския организъм хранителни съставки. Но не забравяйте, че в онези части на света, където няма крави и кози, след кърмаческия период децата получават тези елементи от други хранителни продукти. Добре е също да помните, че средно 750 мл мляко на ден спокойно задоволяват нуждите на почти всяко дете между 1 и 3 години, което, иначе добре се храни. Много деца между 1 и 2 години искат поне временно да намалят това количество. Ако родителят се тревожи и подканя или насилва детето да приема повече, то постепенно ще се отврати. В крайна сметка то ще приема по-малко мляко, отколкото ако го бяхте оставили на мира. Не продължавайте да му предлагате чашата, след като откаже. При всеки отказ то се убеждава все повече, че действително не иска мляко. Даже ако изпива само по 250 мл на ден, изчакайте няколко дни и вижте дали няма да увеличи количеството. Ако продължава да пие по-малко от 750 мл на ден, има много други начини млякото да бъде включено в храната. Те са разгледани в т. 431. Във всеки един от млечните продукти млякото е също толкова хранително, колкото и прясното мляко.

Ако в продължение на един месец детето приема по-малко от 750 мл в какъвто и да е вид, майката трябва да съобщи на лекаря. Той може да предпише калций под друга форма, докато детето отново обикне млякото.

414. През този период внимавайте храненето да не се превърне в проблем. Не случайно разглеждаме естествените колебания в детския апетит на тази възраст. Проблемите, свързани с храненето, започват най-често между 1 и 2 години. Щом детето веднъж започне да упорствува и майката започне да се тревожи и сърди, работата е свършена. Колкото повече майката се дразни и го подканя, толкова детето по-малко яде. И колкото по-малко яде, толкова по-загрижена става майката. Храненето се превръща в мъчение. И това може да продължи с години. Нарастващото напрежение между родителите и детето предизвиква и други възпитателни проблеми.

Най-добрият начин да запазите добър апетит у вашето дете е да го оставите да гледа на храната като на нещо желано. Позволете му да яде повече от дадена пълноценна храна, по-малко или никак от друга, ако то иска така. Когато му приготвяте храна, подбирайте добре балансираното меню, но измежду пълноценните храни, които детето наистина обича. Не се учудвайте, че вкусът му се мени от месец на месец. Ако не можете да се консултирате с лекар относно допълнения към менюто, погледнете т. 430 и 440. Те ще ви подсетят за някои нови храни и заместители на някои от храните, които вашето дете временно не иска.

Ако не насилвате детето, много вероятно е неговото седмично меню да бъде добре балансирано като цяло, въпреки че отделни хранения могат да се окажат недостатъчно балансирани. Ако в продължение на седмици детето отказва да приема балансирано меню, трябва да се съветвате с лекар, даже и да е трудно да се свържете с него.

415. Ако детето се изправя и играе по време на хранене. Това може да бъде голям проблем даже и преди края на първата година. Причината се състои в това, че детето вече не е толкова гладно, както преди, а повече се интересува от всякакъв вид нови дейности: катерене, опипване на лъжицата, размазване на храната, обръщане на чашата, пускане на предмети на пода. Виждал съм едногодишно момченце през време на хранене да стои изправено на облегалката на високия стол или пък да се разхожда из къщата, преследвано от нещастната майка с чиния и лъжичка в ръце.

Играта по време на хранене само показва, че детето расте и че понякога майка му повече държи на неговото ядене, отколкото самото то. Това е твърде неприятно, това дразни и превръща храненето в проблем. Не ви съветвам да продължавате така. Вие сигурно сте забелязвали, че детето се катери и играе, когато частично или напълно е задоволено, а не когато още е гладно. Затова, когато детето престане да обръща внимание на храната, приемете, че то се е нахранило, приберете храната и го пуснете да слезе от стола. Правилно е да сте твърди, но няма нужда да се сърдите. Ако детето веднага се разплаче за яденето си, с което показва, че е още гладно, дайте му последна възможност. Но ако не покаже достатъчно желание за ядене, не се опитвайте да го нахраните малко по-късно. Ако много огладнява между отделните хранения, давайте му повече от обикновеното количество храна на междинното хранене или пък му подайте следващото редовно ядене малко по-рано. Ако вие спокойно прекратявате храненето, когато детето загуби интерес към него, то от своя страна ще му обръща по-голямо внимание и няма да започва да си играе, преди да се е наситило.

Искам да направя една уговорка. Едногодишното дете изпитва силно желание да си топи пръстите в зеленчуковото пюре, да размазва каша по ръцете си или капки мляко по масичката. Това не е игра. Същевременно то може да яде с охота. Не ви съветвам само за това да прекъснете храненето и да го възпирате от тези осезателни експерименти с храната. Ако се опита да обърне чинията, дръжте я здраво. Ако настоява, дръпнете я за известно време настрана или прекъснете храненето.

416. От рано го оставяйте да се храни само. Възрастта, когато детето започва само да се храни с лъжичка, зависи до голяма степен от възрастните. В своите експерименти д-р Дейвис установява, че някои от бебетата добре се хранят с лъжичка и преди едногодишна възраст. От друга страна, прекалено грижливата майка уверява, че двегодишното й дете в никакъв случай още не може да се храни само. Всичко зависи от това, кога вие ще му дадете възможност.

Повечето деца проявяват желание да се хранят с лъжичка към Края на първата година и ако имат възможност да се упражняват, много от тях на 15 месеца се справят добре сами, без чужда помощ.

Подготовката на детето за самостойно хранене с лъжичка започва още от 6-ия месец, когато държи бисквита, гризина или друга твърда храна. Към деветия месец, когато му давате нарязани храни, то иска да взема парченца и да ги слага в устата си. Бебето, на което не са разрешавали да се храни с пръсти, по-късно се научава да се храни с лъжичка (фиг. 19).

Фиг. 19. То се учи чрез пипане

Внимателното 10-12-месечно бебе може да поиска само да опре ръката си върху ръката на майка си, когато тя го храни. Но повечето бебета, когато вече нямат желание да се хранят самостоятелно, искат да изтръгнат лъжичката от ръката на майка си. Майката може да помисли, че детето капризничи, но по-добре е тя да даде лъжичката на бебето и да вземе друга. Бебето скоро разбира, че самостойното хранене е много по-сложно, отколкото вземането на лъжичката. Нужни са седмици, преди то да се научи как да гребе малко храна, и още много седмици, докато свикне да не обръща лъжичката между чинията и устата си. Детето започва да се отегчава от неуспешните опити да се храни и вместо това започва да бърка или разлива яденето . Тогава чинията трябва да се дръпне, като се оставят няколко късчета месо пред него, за да експериментира с тях.

Даже и когато се старае да се храни правилно с лъжичката, детето, без да иска, доста цапа наоколо и вие трябва да се примирите с това. Ако се тревожите за килима, постелете голяма Мушама под стола за хранене. По-удобно е да използувате чиния с двойно дъно, в което се налива топла вода. В нея храната е топла, тя по-трудно се вдига и страните й са вертикални, така че бебето по-лесно загребва храната. Бебешки лъжички с извити дръжки би трябвало по-лесно да се държат, но, струва ми се, че на детето е по-трудно да се храни с тях, отколкото с малки лъжички с права дръжка.

Напоследък се произвеждат бебешки лъжички с дебели пластмасови дръжки, оформени така, че да заемат правилно положение в бебешката ръка.

Ако детето може да се храни само, престанете да го храните вие. Сега идваме до най-важния въпрос. Не е достатъчно да дадете на бебето лъжичка и възможност да я използува. Трябва постепенно все по-често да му давате повод да я използува. Отначало то се опитва, защото иска всичко да прави само. Но след като детето види колко е сложно това, то може да се откаже, ако вие продължавате бързо да го храните. С други думи, когато детето успее да вкара малко храна в устата си, трябва да го оставите няколко минути насаме с храната, и то в началото на храненето, когато е най-гладно. Тогава апетитът му го кара да се храни. Колкото по-добре усвоява храненето с лъжичка, толкова по-дълго трябва да го оставяте да се храни само на всяко ядене.

Когато успее да изяде любимото си ядене само за 10 минути, вие трябва изобщо да престанете да го храните. Тук майките често грешат. Те казват: „То може само да яде месото и плодовете, но аз все още трябва да му давам зеленчуковото пюре, картофите и кашата“. Това е малко рисковано. Ако детето може да се справи с една от храните, то ще може да се справи и с другите. Ако вие продължавате да му давате именно тези храни, на които то не обръща внимание, вие правите все по-голяма разлика между храните, които детето иска, и онези храни, които вие искате то да яде. В крайна сметка това отнема апетита към „вашите“ храни. Но ако сервирате добре обмислено, балансирано меню от храните, които детето обича в момента, и ако го оставите напълно самостоятелно да се храни, има голяма вероятност, че в крайна сметка балансът ще бъде добър, въпреки че на някое хранене може да не приема една или друга храна.

Не се безпокойте за начина, по който детето се храни на масата. Детето само иска да се храни по-сръчно и по-чисто. То иска да премине от ядене с пръсти към хранене с лъжица и оттам към вилица веднага щом му бъде възможно, по същия начин, както му се иска да опита всяко трудно нещо, което другите правят. Доктор Дейвис е забелязала това у наблюдаваните от нея бебета и те изобщо не са били обучени. Тя посочи, че у малките кученца се проявява същото желание да се научат прилично да се хранят, без да ги учат. Отначало те стъпвали в съда с мляко и потапяли муцуните си. После те постепенно се научили да не стъпват в млякото, след това се научили да го лочат, без да потапят муцунките си и накрая грижливо да облизват мустаците си.

Доста много говорих за необходимостта да оставите детето между 12-ия и 15-ия месец да се храни самостоятелно, защото на тази възраст то само иска да се научи. Но да предположим, че майката не позволи на бебето да се храни само на тази възраст и на 21-ия месец заяви: „Ти си вече голям, време е сам да се храниш!“ Тогава детето може да не се съгласи и да има следното становище: „О, не! Мой навик и привилегия е да ме хранят“. Сега то се намира на по-висок етап от своето развитие, когато справянето с лъжицата вече не е интересно. Неговото чувство за благоприличие въстава срещу това. Майката е изпуснала златната възможност.

Не приемайте всичко това сериозно и не мислете, че има само една подходяща възраст. Не се тревожете, че детето ви не напредва достатъчно, нито го насилвайте да се храни самостоятелно, когато то няма такова желание или пък не е готово за това. Това само би създало допълнителни затруднения. Аз само подчертавам, че децата искат да придобият това умение по-рано, отколкото майките смятат и че е важно родителите постепенно да престават да хранят детето, щом като то може самостоятелно да се храни.

СЪСТАВКИ НА ХРАНАТА

Преди да говорим за храните, които децата могат да ядат ежедневно, трябва да разгледаме по-важните химически вещества, които влизат в техния състав, и как те се използуват от организма.

В известен смисъл детският организъм може да се сравни с една строяща се сграда: необходими са множество различни материали за нейното изграждане и поддържане. Но човекът може да се сравни също с машина, която работи: има нужда от гориво за енергия и от други вещества, за да работи правилно, както автомобилът се нуждае от бензин, масло, грес и вода.

БЕЛТЪЧИНИ

Мускулите, сърцето, мозъкът, бъбреците до голяма степен са изградени от белтъчини (освен водата). Костите са изградени от белтъчини, просмукани с минерални соли, които им придават необходимата твърдост подобно на нишестето, което втвърдява яките при колосване. Детето се нуждае от богата на белтъчини храна, която да обезпечи непрекъснат растеж и поддържането на жизнените му функции.

Повечето естествени храни съдържат белтъчини, някои повече, други по-малко. Особено богати на белтъчини са месото, птиците, рибата, яйцата и млякото. Те са единствените, които доставят „пълноценни белтъчини“ — те съдържат пълната гама белтъчни елементи, необходими за човешкия организъм. Ето защо детето трябва да приема средно по 700 мл мляко на ден, също така месо (или птици, риба) или яйца, но за предпочитане и двете. Следващи по важност са белтъчините, съдържащи се в нерафинираните зърнени храни, в орехите и в бобовите растения (соя, фасул, грах и т. н.). Тези белтъчини не са достатъчно „пълноценни“. Пшеницата например съдържа някои основни белтъчни елементи, бобът — други. Ако детето яде разнообразни зърнени храни и зеленчуци, те ще допълнят белтъчините на месото, рибата, яйцата, млякото, но няма да ги заместят.

МИНЕРАЛНИ СОЛИ

418. Различните минерални соли играят важна роля в структурата и функцията на всяка част от тялото. Твърдостта на костите и зъбите зависи от калция и фосфора. Веществото в червените кръвни телца, което разнася кислорода до всички части на тялото, е отчасти изградено от желязо и мед. Йодът е необходим при функционирането на щитовидната жлеза.

Всички естествени непреработени продукти (плодове, зеленчуци, месо, зърнени храни, яйца, мляко) съдържат различни ценни минерални соли. Но преработването на зърнени храни и продължителното приготовление на зеленчуците в много вода унищожава голяма част от тях. Елементите, които най-често не достигат в храната, са калций, желязо и в някои области — йод. Калцият се среща в малки количества в зеленчуците и в някои плодове, но в изобилие — в млякото (и сиренето). Желязо има в зелените листни зеленчуци, в месото, плодовете, зърнените храни, но в по-голямо количество се съдържа в яйчения жълтък и в черния дроб. В някои континентални области йодът липсва в питейната вода, в зеленчуците и в плодовете, а освен това там морската риба обикновено е в по-ограничено количество. Към готварската сол в тези райони се прибавя йод за предпазване от гушавост.

ВИТАМИНИ

Витамините са специални вещества, които в минимални количества осигуряват правилното функциониране на организма. Организмът се нуждае от тях така, както машината се нуждае от няколко капки масло или както бензиновия мотор зависи от малка електрическа искра.

419. Витамин A е необходим, за да бъдат здрави лигавиците (На дихателната, храносмилателната и отделителната система и отделни части на окото, включително тази, която ни позволява да виждаме в полумрак. Организмът черпи витамин A в големи количества от мазнините в млякото, от яйчения жълтък, от зеленчуците, от витаминните препарати. Може би единствените хора, които получават малко витамин A, са тези, които се хранят лошо, или които не могат да го извличат от храната поради тежки чревни заболявания. Поради недоимък на витамин A тези хора са изложени на силни простудни заболявания. Няма основание да се смята, че хората, които се хранят добре и вземат по-големи количества витамин A, по-рядко ще боледуват от простуда.

420. Витамин B комплекс. Учените мислеха, че има само един витамин B, с няколко функции в организма. Но когато го изучиха, се оказа, че това са поне 10 различни витамина. Но те се срещат предимно в едни и същи храни. Тъй като цялата гама от витамин B не е още известна и проучена, по-важно е хората да консумират много по-големи количества естествени храни, в които те се съдържат, отколкото да вземат витамините поотделно във форма на хапчета. Най-важни за човешкия организъм сега се смятат тиаминът, рибофлавинът, ниацинът. Всяка тъкан на организма се нуждае от тези три витамина от B-комплекса.

Тиаминът (B1 се среща в значителни количества в непреработените зърнени храни, млякото, яйцата, черния дроб, в месото и в някои зеленчуци и плодове. Той се унищожава при продължително готвене, особено когато се използува сода за хляб. Хората не получават достатъчно от този витамин, когато консумират голямо количество рафинирани нишестета и захар. Недостигът на тиамин може да предизвика липса на апетит, забавяне растежа, умора, стомашни и чревни заболявания, неврит. (Обаче има много различни причини за всички тези състояния и недостигът на тиамин не е най-често срещаната.)

Рибофлавинът се среща в големи количества в черния дроб, в млякото, яйцата, зелените зеленчуци, в непреработените зърнени храни, в маята, така че доброто хранене осигурява достатъчни за организма количества. Недостигът на този витамин предизвиква напукване на ъгълчетата на устата и на устните и други болести на кожата, устата и очите.

Ниацинът (никотиновата киселина) се среща в големи количества почти в същите храни, както и рибофлавинът (с изключение на млякото). Недостигът му предизвиква заболявания на устата, червата и кожата, които са част от общото заболяване пелагра.

421. Витамин C (аскорбинова киселина) се среща в големи количества в портокалите, в лимоните и грейпфрутите, в суровите и в правилно консервирани домати и в доматения сок, в суровото зеле. Среща се в значителни количества и в някои други плодове и зеленчуци, включително и в картофите. Той е включен в състава на много витаминни препарати. Лесно се унищожава при готвене. Необходим е за развитието на костите, зъбите, кръвоносните съдове и на други тъкани и играе важна роля при функционирането на повечето клетки в организма. Недостиг на витамин C се среща най-често при кърмачетата, хранени само с краве мляко, без добавка на портокалов или доматен сок или на витамин C под формата на препарати, и се проявява с болезнени кръвоизливи около костите, с подуване и кървене от венците. Това състояние се нарича скорбут.

422. Витамин D е необходим в големи количества за растежа, особено на костите и на зъбите. С неговата помощ калцият и фосфорът от храната преминават от червата в кръвта и се отлагат в растящите части на костите. Ето защо трябва да се прибавя витамин D към храната на децата, особено в кърмаческия период, когато растежът е особено бърз. Обичайните хранителни продукти съдържат само малки количества от него. Под действието на слънчевите лъчи витамин D се образува в кожата и така по естествен начин хората го получават, когато са на открито и са леко облечени. В страни с по-студен климат те се обличат повече и прекарват по-дълго в къщи. Освен това в тези райони слънчевите лъчи са по-полегати и се поглъщат отчасти от саждите във въздуха и от стъклата на прозорците. В такива случаи различните рибени масла и синтетични препарати са най-добрият източник на витамин D. (Рибите натрупват витамин D в черния си дроб, като ядат микроскопични растения, плуващи по повърхността на водата. Тези растения образуват витамин D под действието на слънчевите лъчи.) Недостигът на витамин О предизвиква размекване на костите, болестни изменения на зъбите, отслабване на мускулите и сухожилията. Това заболяване се нарича рахит.

Възрастните очевидно получават достатъчно витамин D от яйцата, маслото, рибата и от въздействието на слънчевите лъчи. Но детето, което не се излага достатъчно на слънце, трябва и зиме, и лете да взема витамин D под формата на специален препарат, докато продължава неговият бърз растеж. Майките се нуждаят от повече витамин D през бременността и кърменето.

ВОДА И ЦЕЛУЛОЗА

423. Водата не дава нито калории, нито витамини, но е жизнено необходима за изграждането и функционирането на организма. Тялото на кърмачето съдържа около 60% вода. Детето трябва да получава вода един или два пъти между всяко ядене, по-често в горещо време. Повечето храни също така до голяма степен са съставени от вода и по този начин хората задоволяват част от всекидневните си нужди.

424. Целулозата представлява фибрите в зеленчуците, в плодовете, в зърнените храни (триците), които червата ни не могат да смелят и всмучат. Целулозата излиза в изпражненията неизползувана, но тя е полезна в друго отношение. Тя съставлява част от чревното съдържимо, стимулира функцията на червата. Ако човек е на лека диета, напр. мляко, бульон и яйца, той ще получи запек поради недостиг на целулоза в дебелите черва.

МАЗНИНИ, НИШЕСТЕ, ЗАХАРИ

421. „Гориво“. Дотук ние разгледахме градивните материали на организма и някои други вещества, необходими за неговото правилно функциониране. А сега ще разгледаме „горивата“. Организмът е един вид мотор, който непрекъснато се нуждае от гориво, както автомобилът се нуждае от бензин. Когато човек спи, сърцето продължава да бие, червата се свиват, черният дроб, бъбреците и другите органи продължават да работят. Това е като автомобил на мъртва скорост със запален мотор. Когато човек се събуди, той се движи, работи, тича и изразходва повече гориво също като автомобила. По-голямата част от храната, която детето изяжда всекидневно, се изразходва като гориво даже и когато детето интензивно расте.

Горивни вещества са нишестето, захарите, мазнините и в известна степен белтъчините. Нишестето се състои от химическо съединение на захари. В червата то се разпада на съставните си части, преди да се усвои от организма. Поради това, че нишестето и захарите са сродни, те се обединяват под общото название въглехидрати.

426. Подкожна тлъстина. Когато човек яде повече мазнини, захар, нишесте и белтъчини, отколкото му са необходими, излишъкът се превръща в подкожна тлъстина. Когато човек приема твърде малко „гориво“, той изразходва част от собствената си тлъстина и отслабва. Тази тлъстина, която всички хора притежават в по-голяма или по-малка степен, служи не само като склад за гориво, но наред с това топли човека като одеяло.

427. Калории. Стойността на храната като гориво се измерва в калории. Водата и минералните соли нямат калории — те не съдържат гориво или енергия. Мазнините са богати на калории — два пъти повече от нишестето, захарта и белтъчините. Маслото, маргаринът, растителното масло, които са почти изцяло съставени от мазнини, сметаната И майонезата, съдържащи също така доста мазнини, са богат източник на калории.

Захарите и сиропите са също висококалорийни, защото се състоят изцяло от въглехидрати и не съдържат несмилаема целулоза.

Зърнените храни (които ядем във вид на каша, хляб, бисквити, макарони, пудинг и т. н.) и зеленчуците, съдържащи нишесте (като картофи, фасул, царевица) са висококалорийни поради голямото количество нишесте в техния състав.

Месото, птиците, рибата, яйцата, сиренето са висококалорийни поради съчетанието на белтъчини и мазнини. Повечето от нас консумират всекидневно по-малки количества от тези храни и затова получаваните от тях калории са по-малко в сравнение с калориите от зърнените храни и зеленчуците, съдържащи нишесте. Млякото е отличен източник на калории, тъй като съдържа захар, мазнини и белтъчини и защото лесно се поема в големи количества.

Пресните и варените плодове дават значително количество калории поради наличността на естествени захари в техния състав. Бананите и сушените плодове имат по-висока калорийност в сравнение с картофите. Калорийността на зеленчуците варира от средно висока до ниска. (Калориите се получават главно от нишестето и от захарите.) Зеленчуците с относително най-висока калорийност са картофите, царевицата и бобовите растения. Среднокалорийните са: грахът, цвеклото, морковите, лукът, пащърнакът, тиквата, тиквичките. Нискокалорийни са: зеленият фасул, зелето, карфиолът, целината, патладжаните, спанакът, доматите, марулята, аспержите, брюкселското зеле.

РАЦИОНАЛНО ХРАНЕНЕ

428. Отнасяйте се разумно към храненето. Стойността на храните се определя не само от калориите, витамините или от минералните соли. В крайна сметка за всеки човек е необходимо правилно балансиране между високо- и нискокалорийните храни, както и правилно съотношение между всички хранителни вещества. Ако човек обръща внимание само на едната страна от храненето и забравя другите, това ще доведе до редица нарушения в неговия организъм. Например младо момиче с фанатично упорство се старае да отслабне. Тя не яде храни, за които е чувала, че са по-висококалорийни, и се опитва да живее само със зеленчукови сокове, плодове и кафе. Ако така продължава, тя ще се разболее. Сериозна майка, но с погрешно схващане, че в храната само витамините имат значение, а нишестетата са второстепенни, сервира на детето си за вечеря само салата от моркови и грейпфрут. От такава вечеря нещастното дете не може да извлече дори калориите, необходими за един заек. Пълната майка се срамува, че детето и е слабо, и започва да му поднася само висококалорийни храни. Те още повече потискат апетита му. А като ги поема в малки количества, детето получава недостатъчно минерални соли и витамини.

429. Просто ръководство за храненето. Храненето изглежда много сложна работа, но всъщност не е. За щастие майката не е длъжна да измисля някакво съвършено меню за своето дете. Експериментите на д-р Дейвис и други показват, че самият организъм на детето в крайна сметка се стреми към осигуряване на добре балансирано меню (т. 409), при положение че не е насилвано и няма насадени предубеждения към храните и че му предлагат за избор достатъчно разнообразна, пълноценна, естествена, непреработена храна. Родителите трябва да имат обща представа за съчетаването на различни видове храни, необходими за пълноценното хранене, а също така да знаят с какво могат да заменят храните, които детето не иска. Общо казано ежедневната храна на детето трябва да включва:

1. Мляко (в какъвто и да е вид), желателно 300 мл — 1 л.

2. Месо, птици или риба.

3. Яйце (допълнителното яйце частично заменя месото и обратно, но за предпочитане е да се дават и двете — и яйце, и месо).

4. Зеленчук — един или два пъти дневно, част от него да бъде суров.

5. Плодове — 2–3 пъти дневно, поне половината да бъдат сурови, включително и портокалов сок (допълнително количество плодове могат да заменят зеленчуците и обратно).

6. Зеленчуци, съдържащи нишесте — един или два пъти дневно.

7. Черен хляб, бисквити, каша — един до три пъти дневно.

8. Витамин D (концентрат).

Сега можем да поговорим конкретно за различните видове храни.

ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ

Какви храни и на каква възраст трябва да бъдат включени в детското меню — това са индивидуални въпроси, които лекарят ще реши. Решаването на тези въпроси зависи от това, как детето понася различните храни, кои храни отказва и какви продукти се намират на пазара.

Тази глава е предназначена за родителите, които не могат редовно да се консултират с лекар и трябва задълго да разчитат на своите собствени познания. Ако сте в такова положение, осланяйте се на здравия си разум. Не мислете, че всеки вид храна трябва да се включва на точно определена възраст. Даже и през втората година новите храни трябва да се дават в постепенно увеличаващи се количества. Действувайте предпазливо, ако детето е склонно към храносмилателни разстройства.

МЛЯКО

430. Мляко след 1-годишна възраст. Млякото съдържа почти всички хранителни елементи, необходими на човека: белтъчини, мазнини, захар, минерални соли и по-голямата част от витамините. Децата, на които е осигурена добре балансирана пълноценна храна, получават повечето от тези елементи в достатъчно количество от другите храни извън млякото. Изключение прави калцият. Единствено в млякото той се съдържа в големи количества. Ето защо децата средно трябва да приемат в някакъв вид от 700 мл до 1 л. мляко на ден.

Помнете, че много деца някой ден или някоя седмица пият по-малко мляко, а друг ден или друга седмица повече. Най-сигурният начин да продължават да обичат млякото е да се оставят да пият по-малко, когато искат. Ако детето намали количеството на млякото, не го насилвайте. Ако след няколко седмици не започне да пие по 700 мл помислете в какъв друг вид можете да му давате млякото.

431. Вместо обикновено мляко. Много мляко отива за приготвянето на каша. Млякото влиза в състава на много пудинги, като се почне от подсладената извара и се свърши с млякото с гриз. Супата от зеленчук или пиле може да бъде разредена с мляко вместо с вода. Печените макарони, картофеното пюре и много други ястия се правят с мляко.

А какво да кажем за подправянето на млякото. По-добре е да се избягват всякакви подправки, ако детето приема достатъчно количество мляко в друга форма. Но ако е необходимо, в млякото може да се сложи какао или горещ шоколад, или да се сервира студено с малко шоколадов сироп. Шоколадът обаче може да предизвика някои увреждания у малките деца, така че за предпочитане е изобщо да не се употребява до двегодишна възраст, а след това да се започне съвсем постепенно. Млякото може да се подправи с ванилия или с някой от готовите препарати за тази цел. При каквато и да е подправка избягвайте прекомерното подслаждане на млякото, което може да убие апетита на детето. Пиенето на млякото през сламка или през стъклена тръбичка може да се окаже интересно за детето.

След известно време ароматизираното мляко губи част от своята привлекателност. Това най-често става, когато майката подканя детето, щом като то е изпило по-малко от една чаша. Когато родителят каже: „Пийни си още малко от шоколадовото мляко“ (или нещо подобно), детето започва да губи желание да пие такова мляко.

Сиренето е полезен млечен продукт. В 30 г сирене се съдържа почти толкова калций, колкото в 230 мл мляко. Но има две изключения. В топеното сирене има 3 пъти по-малко калций в сравнение с обикновените видове сирене; 90 г топено (крем) сирене се равняват на 230 мл мляко. В изварата има 10 пъти по-малко калций (300 г извара се равняват на 230 мл мляко).

Изварата, която съдържа много малко мазнини, е леко смилаема и може да се яде в по-големи количества, посолена или пък смесена с пасирани сурови зеленчуци или с малко желе. С богатите на мазнини сирена трябва да се започне постепенно и детето по всяка вероятност ще иска само малки количества от тях. Те могат да се сервират намазани на хляба, настъргани с други храни или пък на парченца.

Ако детето не приема мляко в никакъв вид (или е алергично към него), то трябва да получава калций под друга форма по предписание на лекаря.

Масло или обогатен маргарин трябва постепенно да се прибавят към зеленчуците и хляба към 1-годишна възраст. Към кашата, пудингите и плодовете у деца с добър апетит може постепенно да се прибавя каймак. На храносмилателната система й е нужно време, за да се приспособи към употребата на увеличени количества мазнини.

МЕСО, РИБА, ЯЙЦА

432. Месо. Повечето деца на една година ядат заедно с останалите членове на семейството кълцано или фино смляно говеждо, пилешко или агнешко месо, черен дроб, бекон, телешко и свинско месо или пък могат да продължат да консумират специалните детски месни консерви. Беконът съдържа малко белтъчини и не трябва редовно да заменя месото. Свинското месо е отличен източник на витамини, но по-голямата част от тлъстината му трябва да бъде изрязана. То трябва внимателно да се сготви, така че да бъде цялото бяло, а не розово, тъй като свинското месо може да бъде източник на заразяване с опасната болест трихиноза. По-добре е да изчакате до 2-годишна възраст, преди да започнете да давате шунка (непържена) или пък говежди кремвирши.

Множество малки деца, които обичат вкуса на месото, не го искат, ако не е накълцано или мляно достатъчно ситно. Те малко се страхуват и лесно се давят с парченца, които не се сдъвкват лесно. Затова продължавайте да давате мляно месо на детето до 5–6 годишна възраст.

433. Риба. Към 1-годишна възраст можете предпазливо да започнете да давате малко печена или сварена бяла нетлъста риба, като треска, писия, камбала. Трябва внимателно да се натроши с пръсти, за да се махнат костите. По-малките и консервираните риби може постепенно да се прибавят към 2-годишна възраст. Някои деца обичат риба и тя може да се дава вместо месо 1–2 пъти седмично. Но повечето не я обичат и не бива да се насилват.

434. Яйца. Твърдо сварени, рохки, бъркани, пържени, сготвени с други храни или сервирани в напитки яйцата са еднакво полезни. Желателно е детето да изяжда по 1 яйце на ден, а може и по 2.

Ако детето не обича месо и риба или не можете да ги купите нуждите му от белтъчини ще се задоволят от 1 л мляко на ден и 2 яйца, тъй като то получава известно количество растителни белтъчини и от зърнените храни и зеленчуците.

Ако детето не обича яйца и е алергично към тях, то трябва редовно да яде месо.

ЗЕЛЕНЧУЦИ

435. Различни видове зеленчуци. През първата година бебето вече яде повечето от следните зеленчуци: спанак, грах, лук, моркови, аспержи, тиква, домати, цвекло, целина, картофи.

Към края на първата година детето трябва постепенно да премине от пюрета към нарязани на парченца и смачкани с вилица зеленчуци. Разбира се, вие можете да продължавате да сервирате някои от зеленчуците във вид на пюрета. Грахът трябва малко да се смачква, за да не се гълтат цели зърна.

Ако до 1 година сте давали само лесно смилаеми зеленчуци, опитайте постепенно да давате и някои от по-трудно смилаемите, като зеле, карфиол, ряпа, пащърнак. Техният остър вкус може до голяма степен да се отстрани, като при варенето два пъти се смени водата. Някои деца ги харесват и ги понасят добре, но други не ги докосват. Изчакайте до 2 години, преди да дадете царевица. Малките деца не могат да сдъвкват зърната и те излизат цели с изпражненията. Използувайте само млада царевица. Когато отрязвате зърната от кочана, не режете много ниско. Тогава всяко зърно ще бъде разтворено. На 3-4-годишна възраст можете да дадете кочан царевица, като разрежете всички зърна надлъж по редовете.

Най-лесно смилаемите зеленчуци започват да се дават в суров вид между 1- и 2-годишна възраст. За деца с добро храносмилане най-подходящи са белените домати, марулята, нарязаният зелен фасул, стърганите моркови и целината. Те трябва да бъдат добре измити. Отначало давайте по малко, за да видите как детето ги понася. Можете да използувате портокалов сок или подсладен лимонов сок с малко сол за подправка.

Същевременно можете да започнете да давате сурови зеленчукови сокове. За децата, които ги понасят добре, суровите зеленчуци и зеленчукови сокове са дори по-добри от сварените, защото витамините отчасти се унищожават при варенето или пък, както и минералните соли, остават във водата.

Ако детето временно не харесва обикновените варени зеленчуци, приготвяйте зеленчукови супи от грах, домати, целина, лук, спанак, цвекло, царевица, както и супи от смесени зеленчуци.

436. Временни заместители на зеленчуците. Да предположим, че в продължение на седмици детето отказва зеленчуците под каквато и да е форма. Ще страда ли от това неговото хранене? Зеленчуците са особено ценни заради различните витамини, целулоза и минерални соли, които съдържат. Но различните плодове също така съдържат много от тези соли, витамини и целулоза. Ако детето взема витаминни препарати, мляко, месо и яйца, то получава останалата част от солите и витамините, които не се съдържат в достатъчни количества в плодовете. С други думи, ако детето не обича никакви зеленчуци, но обича плодове, не се тревожете, че му липсва нещо. Давайте му плодове 2–3 пъти на ден и за няколко седмици или месеци забравете за зеленчуците. Ако не настоявате, има голяма вероятност детето отново да започне да ги яде.

ПЛОДОВЕ

437. Плодове. През първата година на бебето вероятно са давани варени или консервирани, пасирани ябълки, кайсии, сливи, круши, праскови, ананас и сурови зрели банани, ябълки, круши. Когато детето стане на около 1 година, някои от тях трябва да се дават не пасирани, а само смачкани. Консервираните плодове за възрастни, като круши, праскови, ананас, не са подходящи за децата, понеже са много подсладени. Ако искате да дадете от тях на детето, поне излейте сиропа.

На деца с добро храносмилане сурови плодове, като портокали, праскови, кайсии, сливи, грозде без семки, обикновено се дават във възрастта между 1 и 2 години. Те трябва да бъдат добре узрели. Белете ги, докато детето стане на 3–4 години. Ако не се белят, трябва да се измият добре, за да се махнат химикалите, използувани при пръскане.

По-добре е суровите череши, ягоди, малини, къпини, боровинки да се дават след две години. Понякога ягодите причиняват изрив. Те трябва добре да се смачкват, докато детето се научи да дъвче. В противен случай детето ги гълта цели и така и излизат с изпражненията. Махайте костилките на черешите, докато детето се научи само да прави това. На която възраст и да започнете да давате от тези плодове, започвайте постепенно и спрете, ако те предизвикват някакво разстройство.

На две години внимателно започнете да давате пъпеш и диня. Започвайте с малки количества и ги смачквайте.

Сушени плодове, като сини сливи, смокини, фурми, могат да се дават неварени на 2-годишна възраст, нарязани като плодова салата или пък цели. Те трябва добре да се измиват. Тези сушени плодове дълго остават полепнали по зъбите и трябва по-рядко да се дават на детето.

КАШИ И ВЕЧЕРЯ

438. Каши. Едногодишното дете сигурно вече яде една или няколко различни каши, приготвени от детски полуфабрикати или варени също така овесени и житни каши, приготвени за останалите членове от семейството. Ако ги обича, продължавайте да му давате 1–2 пъти дневно.

Помнете, че децата обичат храната или съвсем твърда, или полутечна. Те не обичат храни с лепкава консистенция. Затова правете кашите по-редки. Ако на детето му омръзне един вид храна, опитайте друг вид, която дотогава не е обичало толкова. От време на време можете да му поднасяте сварен ориз, качамак, грис или някоя друга брашнена каша.

Често на децата им харесват по-сухите каши, защото са разнообразни и защото ги ядат по-големите деца. Най-полезни са пшеничената и овесената каша, защото са богати на витамини и на минерални соли (царевицата и оризът са по-малоценни).

439. Хлябът е също зърнена храна. Ако на детето е омръзнала обикновената каша за закуска, дайте му пълнозърнест пшеничен хляб, препечена филийка или кифла или хляб от ръжено или овесено брашно. Хлябът е също такава и толкова ценна зърнена храна, колкото и варената каша. Това, че не е топъл както кашата, не изменя храносмилателните му свойства, нито неговото усвояване. Намажете филийката с масло или маргарин (за едногодишното дете започнете с малко количество). Можете да намажете малко плодово пюре или мармелад, ако това прави хляба по-привлекателен за детето.

Въпросът за замяна на кашата изниква на вечерята и тогава майката започва да се запитва от какво трябва да се състои вечерята.

440. Вечеря. „Омръзна му все каша и плодове за вечеря и нямам представа какво да му давам“ — се оплакват често майките през втората година. Вечерята трябва да се планира лесно и да е разнообразна; не е нужно да бъде строго определена като закуската и обядът.

Ако искате да дадете на детето няколко ястия на вечеря, добре е да помните простото правило и да давате: 1. Плод или зеленчук и 2. Засищащо висококалорийно блюдо, т. е. на една вечеря да не струпвате две засищащи блюда, а на друга — само две леки.

Засищащото блюдо може да бъде сготвена, готова или суха каша, която може да стане по-привлекателна за детето, като й се прибавят резанки сварен или суров плод, дребно нарязани сушени плодове или мед.

Щом като бебето поотрасне, вместо каша могат да му се дават няколко вида сандвичи. Към 1 година детето още твърде бавно яде хляба и винаги разделя сандвича, за да изяде плънката. В началото можете да използувате ръжен, овесен или пълнозърнест пшеничен хляб. Намажете хляба с малко масло, маргарин, извара или топено крем-сирене. Можете да прибавите и малко конфитюр, желе, сладко или мед за вкус, ако с това сандвичът ще стане по-привлекателен за детето, но не Ви съветвам да мажете дебел пласт от тези захарни храни. Сандвичите могат да се правят с най-различни продукти, поотделно или в съчетание: сурови зеленчуци (зелена салата, домати, стъргани моркови или зеле), варени плодове, ситно нарязани сушени плодове, фъстъчено масло, яйце, консервирана риба, мляно месо или птиче месо. Сиренето може да се намазва, настъргва, а по-късно да се дава и на тънки филийки. Крем-сирене или малко майонеза може да се комбинира с някои от горепосочените продукти след 3-годишна възраст.

От време на време може да приготвяте за детето супа с повече ориз или фиде, градинарска или крем-супа с препечени кубчета хляб.

В допълнение към яйцето, което детето получава на закуска, или вместо него могат да се сервират яйца на очи, варени или бъркани яйца върху препечена филийка или с надробен в тях препечен хляб.

Могат да бъдат поднасяни и обикновени бисквити, за предпочитане от черно брашно, ненамазани или намазани, или натопени в топло или студено мляко. Обикновен или препечен хляб на филии или на хапки може да се сервира с топло или студено мляко и с малко сол.

От картофите може да се приготви подходящо засищащо блюдо, ако детето ги обича. От време на време могат да се използуват макарони, спагети или фиде.

Вместо засищащо първо блюдо, следвано от варени или сурови плодове, от време на време можете да сервирате за първо варени зеленчуци или пък зеленчукова или плодова салата. Второто може да бъде млечен пудинг: варен или печен крем; мляко с ориз или с тапиока или пудинг от царевично нишесте; от време на време на по-голямото дете може да се дава сладолед.

Бананът е отличен засищащ десерт за вечеря и може също така да заменя кашата на закуска.

Десерти с желатин и подсладена извара (за предпочитане с прибавени плодове) също могат да се сервират от време на време, но те не съдържат достатъчно калории, за да бъдат основно ядене.

Има деца, които никога не искат и като че ли не се нуждаят от много нишесте. Те получават достатъчно калории от млякото, месото, плодовете и зеленчуците и наддават добре. От тези храни те също така си набавят и витамини B-комплекс. С Други думи, най-малко трябва да се безпокоите за хляба, кашите и другите зърнени и нишестени храни. Можете по цели седмици да оставите детето без тях, ако то иначе се развива добре.

Родители, които вечерят рано, могат да предпочитат детето Да приема основното ядене за деня с месо, картофи, зеленчуци Заедно с тях. Ако детето ляга и заспива навреме, няма нищо лошо в това. Тогава вместо вечерята обядът става по-лекото ядене.

ПО-МАЛОЦЕННИ И НЕЖЕЛАТЕЛНИ ХРАНИ

441. Курабийки, кексове, маслени бисквити, пасти. Главното възражение срещу тези храни е, че се състоят предимно от рафинирано нишесте, захар и мазнини. Тъй като са висококалорийни, те бързо задоволяват апетита на детето, но не му осигуряват необходимите соли, витамини, целулоза и белтъчини. Понякога те се наричат „непълноценни“ храни. Те залъгват детето, като задоволяват апетита му, но го лишават от най-важните пълноценни храни, които то би могло да получи от други продукти.

Разбира се, вие не трябва да се отнасяте дотолкова отрицателно към висококалорийните рафинирани храни, че да не позволявате на детето си да яде торта на рожден ден. От гледна точка на правилното хранене е опасно не случайното, а редовното ядене на такива храни. Няма смисъл да ги приготвяте в къщи.

Пасти с плънка, еклери, крем-пити са още по-опасни. Ако пастите не се държат в хладилник, в крема им се развиват вредни бактерии, които често причиняват храносмилателни отравяния.

442. Много подсладените храни също са нежелателни. Те бързо засищат, отнемат апетита за по-добри храни и способствуват за разваляне на зъбите. Ако детето обича плодовете или кашата без добавка на захар, на всяка цена я избягвайте. Но ако малко наръсена захар или няколко капки мед ги правят по-вкусни за детето, давайте ги без разправии. Но не разрешавайте на детето да слага много захар. Желета, конфитюри, повечето консервирани плодове (освен специално приготвените за бебета) съдържат твърде много захар и най-добре е да не свиквате детето да ги консумира. Ако детето харесва филията с масло само когато на нея има конфитюр, сложете му малко само за вкус. Ако ви е удобно от време на време да му давате консервирани праскови, защото сте ги приготвили за останалите членове от семейството, излейте им сиропа. Когато се ядат редовно стафиди, фурми, сушени сливи и смокини, те не действуват добре на зъбите, защото дълго остават полепнали по тях.

443. Бонбони, сиропи, сладолед. Те са сладки, „непълноценни“ храни и предизвикват затруднения у родителите, защото най-често се консумират между отделните хранения, когато са най-вредни за зъбите и за апетита и защото много други деца ги ядат. Няма причина едно двегодишно дете да не яде от време на време хубав сладолед заедно с останалите членове от семейството. Но по-добре е да се избягва даването на бонбони между храненията и особено редовното ядене на бонбони дори за десерт. Предполага се, че бонбоните най-често предразполагат към разваляне на зъбите, защото при смукането им в продължение на известно време в устата им се образува захарен сироп.

За да не се научава малкото дете да яде бонбони, не трябва да държите бонбони в къщи, не му купувайте сироп и сладолед. По-трудно е с децата в училищната възраст, защото те вече са открили тези удоволствия. Майката не обича нейното дете да бъде изключение или „мамино детенце“. И ако детето от време на време само поиска да си купува сладки работи, по-добре е да го оставите да бъде като другите. Но ако то много обича бонбони и зъбите му са склонни към лесно разваляне, по-добре е родителите да го ограничават и да му дават само при специални случаи.

444. Причината за пристрастяването към бонбоните често се крие у родителите. Децата обичат бонбони. Техният „гладен“ растящ организъм се нуждае от допълнителни калории. Но неразглезените деца обикновено не ядат много бонбони. А някои малки деца изобщо не обичат сладки храни. В своите експерименти д-р Клара Дейвис установява, че когато децата сами си избират храната измежду множество естествени храни, те избират само разумно количество от по-сладките.

Струва ми се, че до голяма степен преувеличеното пристрастяване към бонбоните несъзнателно се предизвиква от родителите. Например майката, като се опитва да накара детето да изяде зеленчука, казва: „Няма да ядеш сладолед, докато не си изядеш спанака“ или „Ако си изядеш кашата, ще ти дам бонбон“. Когато задържате някоя храна (или награда), апетитът към нея се изостря. Ефектът е обратен на този, който майката очаква: детето намразва спанака и кашата и все повече се стреми към сладоледа и бонбоните. На шега бих казал, че единственият сигурен начин да се подкупи детето, е да се каже: „Няма да ти дам спанак, докато не изядеш сладоледа.“ Но да говорим сериозно, никога не задържайте една храна, докато другата не бъде изядена. Нека детето да мисли, че и обикновените, и сладките храни са еднакво хубави. Ако някой ден то види най-напред десерта и си го поиска, охотно му го дайте веднага.

445. Царевицата, оризът и бялото пшеничено брашно са по-малоценни от черното брашно и овеса. Даже и преди да са рафинирани, царевицата и оризът съдържат сравнително по-малко витамини и ценни белтъчини в сравнение с овеса, ръжта и нерафинираната пшеница. В процеса на рафиниране на зърнените храни голяма част от витамините, минералните соли и целулозата се отстраняват. Ето защо трябва по-рядко да употребявате рафинирани (бели) пшеничени каши, бял, необогатен хляб, макарони, спагети, фиде, обикновени бисквити (с изключение на бисквитите, направени от черно пшеничено брашно), ориз, качамак. Когато оризът се използува за каша, за пудинг или вместо картофи, по-добре е да се използува неполираният кафяв ориз. В обогатения бял хляб някои от оригиналните витамини B-комплекс са възстановени, но той не притежава всичките ценни качества на черния хляб.

Може би смятате, че преувеличавам опасността от рафинираните сладкиши и нишестените блюда. Не бих желал да станете маниак, който прави забележки на приятелите си, когато поднасят бял хляб, или пък да обикаляте магазините и да търсите само сурови нерафинирани храни. Но има много семейства, в които децата се хранят по следния начин: закуска — каша (с много захар); парче бял, препечен хляб с конфитюр; обяд — макарони, бял хляб с конфитюр; следобедна закуска — сироп със сладолед; вечеря — корнфлейкс, кейк и пудинг от царевично нишесте. Даже ако такова дете яде и зеленчуци, и плодове, и месо, и мляко, все пак 1/3 от храната му е „непълноценна“.

446. Кафето и чаят не са подходящи за деца, защото те заменят млякото и съдържат възбуждащо вещество кофеин. Повечето деца и без това са достатъчно активни и без кофеин. Добавянето на лъжичка чай или кафе към млякото на детето е оправдано, ако то, подражавайки на възрастните, го обича само по този начин. Но при повечето деца е по-лесно и по-безопасно изобщо да не им давате кафе и чай.

ЗАМРАЗЕНИ ХРАНИ

447. Замразените храни са също така полезни за децата както пресните и консервираните, ако се приготовляват правилно. При замразяване в храната настъпват химически изменения както при готвенето и тя се усвоява по-добре както от хората, така и от микробите. С други думи, сготвената или замразената храна се разваля по-бързо от обикновената сурова храна, защото в нея бактериите живеят и се размножават по-лесно.

Храните, които лесно се развалят извън хладилника, са: млякото, храните, приготвени с мляко (пудинг, сладкиши, кремове), зеленчуците, птиците и различните плънки.

ЯДЕНЕ МЕЖДУ ХРАНЕНИЯТА

448. Проявявайте здрав разум. Много от малките деца, а и някои от по-големите се нуждаят от малка закуска между храненията. Ако тя се подбира правилно и се дава в подходящи часове, не би трябвало да пречи на редовните хранения и да нарушава апетита. Плодовете, плодовите и зеленчуковите сокове се смилат най-бързо и лесно и най-малко способствуват за развалянето на зъбите. Млякото се задържа много по-дълго време в стомаха и по-вероятно е да развали апетита на детето за следващото ядене. Обаче има някои деца, които не ядат много наведнъж и огладняват и се изморяват до следващото хранене. Такива деца могат да се чувствуват по-добре, ако между храненията им се дава малко мляко. Поради това, че млякото се смила по-бавно, то поддържа тяхната енергия и при следващото хранене те имат по-добър апетит, понеже не са изтощени.

Кексовете, курабиите и сладкишите имат три недостатъка: те са висококалорийни, бедни откъм други хранителни съставки и са вредни за зъбите. Даже и обикновените бисквити и хлябът остават известно време по зъбите и не са подходящи за целта.

За повечето от тези деца е подходящо малката закуска да се даде по средата между две хранения или не по-късно от час и половина преди следващото хранене. Даже и тук има изключения. Има деца, които пият сок към 10 ч, но така огладняват и се сърдят, преди да е готов обядът, че стават нервни и дори отказват да ядат. Ако веднага щом се приберат в къщи, изпият чаша портокалов или доматен сок, дори само 20 минути преди обяда, това подобрява настроението и апетита им. Така че яденето между две хранения е въпрос на здрав разум и индивидуалните особености на всяко дете. Много деца не се нуждаят от закуски между основните хранения.

Майката може да се оплаква, че по време на редовното хранене детето й се храни лошо, а винаги иска да яде извън режима. Този проблем е възникнал не защото майката е била либерална по отношение на закуските. Напротив, във всеки такъв случай майката е подканяла или насилвала детето да яде в установените часове и не му е давала храна между храненията. Насилването по време на ядене отнема апетита. Няколко месеца по-късно може да се стигне дотам, че дори видът на трапезарията да предизвиква у детето гадене. Но след привършването на храненето (въпреки че детето е яло малко) стомахът на детето пак не се чувствува нормално; той иска храна както всеки здрав празен стомах. В такъв случай не трябва да отказвате на детето да яде между храненията, а трябва да направите храненето в установените часове толкова привлекателно, че детето Да го очаква с желание. Храната, която се предлага на детето в редовните часове, трябва да е вкусна и със своя вид да възбужда апетит. Тогава детето ще я приема с по-голямо удоволствие, отколкото това, което му се предлага между храненията.

ЗАКУСКА, ОБЕД, ВЕЧЕРЯ

449. Примерно меню

Закуска:

1. Плодове или плодов сок.

2. Каша.

3. Яйце.

4. Мляко.

Обед (или вечеря):

1. Месо, риба или птица (или допълнително яйце).

2. Зеленчук (варен или суров).

3. Картофи.

4. Суров плод (от време на време пудинг).

5. Мляко.

Вечеря (или обед):

1. Засищащо ядене, като каша, сандвичи, картофи, супа с крокети, с препечени хлебчета, с ориз или фиде и т. н., яйце с препечен хляб (или по-рядко) пудинг, макарони или спагети.

2. Зеленчук или плод, суров или сварен.

3. Мляко.

Ежедневният витаминен препарат. Плодове или доматен сок

между храненията, ако е нужно.

Хляб (пълнозърнест или от черно брашно) с яденето — по желание.