Грижи за бебето и детето

КАКВО ДАВА НА ДЕТЕТО УЧИЛИЩЕТО

555. Главното, на което ни учи училището, е как да намерим своето място в живота. Изучаваните предмети са само средство за достигане на тази крайна цел. В миналото се смяташе, че ролята на училището е да научи децата да четат, пишат, смятат и да запаметяват някои факти. Спомням си думите на един известен учител, който като ученик е трябвало да научи определение за предлог: „Предлогът е дума с известно значение за място, посока, време или друга абстрактна връзка, използуван да свързва съществително или местоимение в прилагателен или адвербиален смисъл с някоя друга дума“. Разбира се, когато е запомнил това, той нищо не е научил. Човек научава само тогава, когато нещата имат определен смисъл за него. Една от задачите на училището е да направи предметите толкова интересни и живи, че децата да искат да ги изучават и да ги запомнят.

Книгите и беседите дават само ограничени знания. Човек се учи по-добре, като прилага на практика изучаваните неща. За една седмица децата ще научат повече аритметически действия, ако имат възможност да обслужват училищен магазин, ако развалят пари и водят сметки, отколкото за цял месец, като учат по учебник с безлични цифри.

Няма голяма полза от обширните познания, ако човек не умее да бъде щастлив, ако не може да се разбира с хората и не може да се справи с работата си. Добрата учителка се стреми да разбере всяко дете, за да може да му помогне да превъзмогне своите слабости и да стане пълноценен човек. Неувереното в себе си дете се нуждае от възможност да прояви своите способности. Детето, което прави пакости и обича да се хвали, трябва да се научи, че желаното признание се постига чрез честен труд. Детето, което не знае как да се сприятелява, се нуждае от помощ, за да стане общително и привлекателно. Трябва да се открие от какво се интересува едно дете, което изглежда мързеливо.

Училището не може да постигне много при една строго определена, суха програма, при която всички от класа четат заедно от страница 17 до 23 и след това решават задачите на стр. 128 от аритметиката. Тя дава резултат при средното дете, което се е приспособило към тази програма, но е твърде скучна за интелигентните ученици и е много трудна за слабите. Такава учебна програма дава възможност на момчето, което мрази книгите, да закача кламери на плитките на момичето пред него и не помага на самотното момиче или момче да стане общително.

556. Как да се направят училищните занятия живи и интересни. Ако започнете с една жива и интересна тема, можете да я използувате за преподаването на най-различни предмети. Например да вземем обучението в трети клас, чиято основна тема са индианците. Колкото повече децата научават за индианците, толкова повече искат да знаят. Читанката е история на индианците и те искат да знаят какво пише в нея. По аритметика те учат как са броили индианците и какво са използували за пари. В такъв случай аритметиката не е отделен предмет, а практическа страна на живота. Географията не е само точки по картата; това са местата, където индианците са живели и пътували, и как животът в равнините се различава от живота в горите. По естествознание децата приготвят бои от зърнести плодове, боядисват платно или отглеждат царевица. Те могат да си направят лъкове, стрели и индиански костюми.

Хората понякога се шокират от това, че училищната работа е направена интересна, защото смятат, че детето трябва да се научи да прави това, което е неприятно и трудно. Но ако се замислите за вашите познати, които преуспяват в живота, ще видите, че в повечето случаи това са хора, които обичат своята работа. Всяка работа има своя неприятна и скучна страна, но вие я вършите, защото виждате връзката с нейната интересна страна. Дарвин е бил лош ученик по всички предмети в училище. Но по-късно се е отдал на естествената история, извършил е най-старателната изследователска дейност, която светът познава, и е създал еволюционната теория. Гимназистът може да не вижда смисъл в геометрията, може да я мрази и да е слаб по този предмет. Но ако той стане летец и види нейното практическо приложение и разбере, че с нейна помощ може да се спаси животът на целия екипаж, той хвърля всичките си сили, за да я изучи. Добрите учители знаят, че у всяко дете трябва да се развие самодисциплина, за да стане то полезен гражданин. Но те знаят също така, че дисциплината не може да се наложи на ученика отвън като белезници. Тя е нещо, което се развива вътре у него в резултат на осмислянето на работата му и на чувството му за отговорност пред околните за нейното изпълнение.

557. Как училището помага на трудното за възпитание и обучение дете. Свободната и интересна програма е ценна не само защото прави уроците приятни, но и защото може да се пригоди към отделния ученик. Да вземем например едно момче, което първите две години е било в училище, където се изучават отделни предмети. Момчето е изпитвало големи затруднения да се научи да чете и пише. То е изостанало. Вътрешно се е срамувало от своите неуспехи. Външно не е признавало нищо освен това, че мрази училището. Дори и преди да тръгне на училище, то не се е разбирало много добре с другите деца. Положението се влошило от това, че момчето се е чувствувало като глупак в очите на другите. Държало се е предизвикателно. От време на време се е перчело пред класа. Учителката е смятала, че то се стреми да бъде лошо. Разбира се, по свой начин то се е опитвало да привлече вниманието на останалите върху себе си. По своему то се е опитвало да не бъде изолирано от другите деца.

То се премества в училище, където му помагат не само да чете и да пише, но и да намери своето място в колектива. Учителката научава от майката, че момчето има технически сръчности и обича да рисува. Децата заедно рисуват голяма картина за индианския живот и правят макет на индианско селище. Учителката включва момчето и в двете работи. То може да прави тези неща добре, без да проявява нервност. Времето минава и то все повече се интересува от индианците. За да нарисува добре своята част от картината и да направи правилно своята част от макета, то трябва да научи от книгите нещо повече за индианците. То иска да се научи да чете. То се старае. Новите му съученици не гледат на него като на глупак, затова че не знае да чете. Те си мислят за това, колко хубаво е нарисувал и направил макета. От време на време те са се възхищавали от добрата му работа и са търсили неговата помощ. Момчето става отзивчиво. То така дълго е жадувало за признание и приятелство. Децата го приемат и то става по-добро и общително.

558. Свързване на училището с живота. Училището желае непосредствено да запознае децата с външния свят, с работата на местните селски стопани, с дейността на търговците и работниците, така че да разберат връзката между уроците и живия живот. То урежда посещения на фабрики, кани хора да изнасят беседи и насърчава дискусиите в клас. Клас, който изучава храните, може напр. да отиде и да наблюдава събирането, пастьоризирането, бутилирането и доставянето на млякото или транспортирането и продажбата на зеленчука.

Гимназиалните ученици и студентите имат допълнителни възможности да добият знания за живота чрез своето участие в летните бригади. Група ученици или учители могат да работят във фабрика или на полето, да обсъждат и да вникнат по-добре в проблемите на различните професии и производства, в начините за тяхното разрешаване.

559. Демокрацията осигурява дисциплина. Друга цел на правилно организираното училище е да научи децата на демокрация не като патриотично мото, а като начин на живот и способ за работа. Добрата учителка знае, че не може да научи децата на демокрация само от книгите, ако тя самата се държи като диктатор. Тя насърчава учениците да помагат при решаването на даден проблем и при преодоляването на трудностите, свързани с неговото осъществяване. Те сами трябва да определят кой от тях коя част от работата да свърши. По този начин те се научават да се ценят едни други. Научават се да свършат дадена работа по този начин не само в училището, но и в живота.

Експериментите, направени с една учителка, която напътствува децата на всяка крачка, показват, че докато тя е в стаята, те се справят добре, но щом като излезе навън, много от тях спират да работят и започват да играят. Те смятат, че уроците са задължения на учителката, а не техни и когато тя излезе, те използуват възможността да се „проявят“. Тези експерименти показаха, че децата, които са взели участие при избора и планирането на работата и работят задружно, извършват почти едно и също количество работа независимо от това, дали учителката присъствува или не. Защо? Те знаят целта на работата, която извършват, и са запознати с предстоящите етапи. Те чувствуват, че това е тяхна работа, а не е работа на учителката. Всяко дете иска да извърши своя дял от работата, защото то се гордее с това, че е уважаван член на колектива, и има чувството за отговорност пред останалите.

Чрез такава дисциплина се оформят най-добрите граждани, най-ценните работници и даже най-добрите войници.

560. Сътрудничеството с други детски специалисти. Даже и най-добрите учители не могат да разрешат сами всички проблеми на своите ученици. Необходима е съвместна работа с родителите — родителско-учителски срещи и индивидуални разговори. По такъв начин родителят и учителят ще обединят своите усилия и ще споделят наблюденията си върху детето. Учителят трябва даже да може да се свърже с дружинния (пионерския — б. пр.) ръководител, с лекаря на детето и обратно. Всеки един от тях ще свърши по-добра работа, като работи заедно с другия. Особено важно е учителката да знае, ако детето има някакво хронично заболяване, какво лечение се прилага и какво тя може да направи или за какво да следи в училище. Лекарят също трябва да знае какво отражение дава болестта върху детето по време на учебните занятия, как може училището да помогне и какво лечение да предпише, за да не пречи на учебната работа.

Независимо от компетентността на учителите и родителите проблемите на някои деца могат да се разрешат само с помощта на детски психиатри. Но засега такива има в много малко училища. В някои училища има съветници, психолози или учители, които посещават учениците по домовете, специално обучени да помагат на децата, родителите и учителите, да разберат и превъзмогнат трудностите, които детето среща в училище. Когато няма съветник или психолог или когато учителката види, че проблемът има по-дълбоки корени, добре е да се потърси помощта на детски психиатър или клиника, ако има такава.

561. Какво да правим, за да имаме добри училища. Понякога родителите казват: „Хубаво е да говорим за идеалното училище, в което работата е интересна и където се изявяват най-добрите качества на всяко дете. Но в училището на моето дете всичко е доста ограничено и сухо и аз не мога да направя нищо, за да го променя“. Това не е вярно. Всеки малък и голям град има такова училище, каквото неговите граждани искат. Ако те знаят какво представляват добрите училища и настояват за тях, те ще ги имат. Така се проявява демокрацията.

Родителите могат да влязат в местното родителско-учителско дружество, редовно да посещават събранията, да покажат на учителите, директорите и възпитателите, че ще ги подкрепят, когато използуват добри методи. Те също могат да гласуват за местни длъжностни лица, които ще работят за непрекъснатото подобряване на училищата. Нито една училищна система не е идеална, но и най-добрите училища ще западнат, ако гражданите не се интересуват от тяхната учебно-възпитателна дейност. Много хора не разбират каква голяма роля играят добрите училища за изграждането на полезни за своята страна щастливи граждани. Те се противопоставят на увеличаването на бюджета за формирането на по-малки класове, за увеличаването на учителските заплати, за обзавеждането на дърводелски работилници, на лаборатории и за организиране на игри и забавления в свободното време на учащите се. Неразбирайки целта и стойността на тези предложения, те гледат на тях като на „ненужни превземки“, като мероприятия, предназначени за развлечение на децата или за да се намери работа за повече учители. Даже и от строго финансова гледна точка това е „скъп на триците и евтин на брашното“ подход. Парите, похарчени разумно за по-добри грижи за децата, се връщат стократно на обществото. Първокласните училища, които успяват да накарат всяко дете да чувствува, че то наистина принадлежи към един колектив като полезен и уважаван негов член, изключително много намаляват броя на безотговорните и престъпни личности. Стойността на такива училища се очертава още по-ясно у всички останали деца (които никога не биха станали престъпници), които заемат своето достойно място в обществото, като стават подобри работници, по-отзивчиви граждани, по-щастливи в личния си живот. Нима обществото би могло да изразходва по-целесъобразно своите материални средства!

ТРУДНОСТИ С УРОЦИТЕ

562. Има много причини за неуспех в учебната работа. Индивидуални проблеми се срещат по-често, когато училището използува строго фиксирани учебни методи, когато отношението към децата се изразява в грубо и сурово командуване и когато класовете са твърде големи, за да може да се осигури индивидуален подход към учениците.

Съществуват много причини за лошото приспособяване на самите деца. Причините могат да бъдат физиологични — дефект в зрението или слуха, умора или хронично заболяване, и психични — трудности при разпознаване на думите при четене, нервност или тревога за други неща, неумение за сработване с учителя и с другите деца. Има деца, които са прекалено интелигентни, а други, които не могат да се справят поради по-малката си интелигентност. („Бавното“ дете е разгледано в т. 789.)

Не наказвайте и не се карайте на детето, което среща трудности. Помъчете се да откриете причината. Поговорете с директора или учителя. Потърсете помощ от училищния съветник, ако има такъв, и от училищния психолог. Ако в училището няма специалисти, посъветвайте се с психиатър или психолог (т. 570).

Заведете го на медицински преглед, който включва и изследване на зрението и слуха.

563. Особено надарените деца. В клас, в който учениците учат едни и същи уроци, по-способното дете се отегчава, защото му е много лесно. Единственото разрешение като че ли е такова дете да прескочи класа. Това може да е подходящо за някое дете, което е едро за възрастта си и е достатъчно общително. В противен случай то ще бъде изолирано и ще се чувствува самотно, особено когато съучениците му навлязат в пубертета. То може би ще бъде неравностоен партньор в спортните игри или танци. Неговите интереси ще бъдат по-различни от тези на останалите деца и то няма да може лесно да се сприятелява с тях. Какъв смисъл има да влезе по-рано в гимназията или в университета, когато ще бъде един самотен човек.

В повечето случаи по-добре е надареното дете да остане в клас, съответствуващ на неговата възраст, стига училището да има по-свободна програма, която може да се обогати за по-напреднали ученици. То напр. може да чете в библиотеката по-трудни книги. Когато едно способно дете учи „за бележки“ и за да се хареса на учителя, другите деца веднага ще го нарекат „зубрач“ или „подмазвач“. Но ако то работи върху групов проект, децата още повече го ценят заради неговата допълнителна помощ. Даже и да смятате, че вашето дете е особено надарено, не се опитвайте да го премествате в клас, по-горен от този, за който училището ви съветва. Учителят най-добре знае кой клас е най-подходящ. Жестоко е за детето да бъде поставено в клас, който надхвърля неговите възможности. В крайна сметка детето се учи лошо или по-късно изостава.

Това повдига въпроса, дали е целесъобразно надареното дете да се научи да пише и да смята, преди да започне училище. Някои родители казват, че децата им задават въпроси за буквите и за числата и искат да ги научат. За някои деца това донякъде е вярно и няма нищо лошо, ако им се отговори простичко на въпросите.

Но в повечето случаи въпросът има и друга страна. Често се оказва, че родителите са по-амбициозни, отколкото предполагат, и те желаят техните деца да „блестят“. Когато детето играе детски игри или се боричка, те не обръщат особено внимание. Но когато то прояви ранен интерес към четене, очите им светват и те с ентусиазъм му помагат. Детето чувствува техния възторг и отговаря с още по-голям интерес. По този начин детето може да се отвлече от естествените за неговата възраст занимания и преждевременно да бъде превърнато в нещо като учен.

Родителите няма да бъдат добри родители, ако не се възхищават от положителните качества на своите деца. Но трябва да се прави разлика между интересите на детето и родителските надежди. Ако амбициозните родители могат честно да признаят това пред себе си и да не ръководят живота на детето съобразно своята амбиция, детето ще порасне по-щастливо, по-способно и ще бъде по-голяма гордост за тях. Това се отнася не само за ранното четене и писане, но и за насилването на детето независимо от неговата възраст да учи, да ходи на уроци по музика и балет, да се занимава със спорт или да ходи на забави.

564. Лоша учебна работа поради нервност. Всякакъв вид тревоги, трудности и семейни конфликти могат да пречат на учебните занятия на детето. Ето някои примери, които, разбира се не изчерпват всичко.

6-годишно момиченце, което изгаря от ревност към по-малкото си братче, може да бъде нервно, разсеяно, неспособно да внимава и може внезапно и безпричинно да се нахвърля върху другите деца.

Детето може да бъде разтревожено от някоя болест в къщи, може да се чувствува заплашено от раздяла на родителите или пък го безпокои неправилното разбиране на някои въпроси, свързани с пола. В първите класове детето може да се страхува от някое по-голямо дете, което го малтретира, от куче, което го лае по пътя към училището, от училищния прислужник, от някой учител със строг външен вид. Детето може и да се стеснява да декламира пред класа или пък да поиска разрешение да отиде в тоалетната. За един възрастен това са дребни неща, но за плахото 6-7-годишно дете те могат да се окажат толкова страшни, че да парализират мисловната му дейност. Непрекъснатите забележки в къщи могат да направят 9-годишното дете толкова неспокойно и нервно, че да не може изобщо да насочи своето внимание към каквото и да било.

„Мързеливото“ дете, което не полага никакви усилия да учи уроците си, обикновено съвсем не е мързеливо. Всички видове животни се раждат любознателни и пълни с ентусиазъм. Неправилното възпитание може да притъпи тези качества у детето. Има няколко причини за привидния мързел на децата в училище. Някои деца проявяват упорство, защото прекалено много са ги подканяли през целия им живот. Такива деца обаче проявяват голям интерес към своите любими занимания. Понякога детето се страхува да направи усилия в училище (или другаде, от страх да не се провали. Причина за това могат да бъдат много високите изисквания или критичното отношение на семейството към неговите постижения.

Колкото и странно да е, прекалено съзнателното дете може понякога да среща затруднения в учебната работа. То продължава да препрочита научения вече урок или написаните упражнения от страх да не би нещо да е непълно или неправилно. То винаги изостава и се тревожи.

Типично за детето, което през първите си години е било лишено от любов и сигурност в семейството е, че на училищна възраст то е неспокойно, нервно, безотговорно същество, което не може да се увлече от училищните занятия или да се сработва с учителите и учениците.

Независимо от причината на трудностите, които детето изпитва в училище, трябва да се вземат мерки в две насоки. Опитайте се да откриете причината, както е казано в т. 562. Но независимо от това, дали можете да откриете какво тревожи детето или не, чрез споделяне на своите наблюдения върху детето с учителката, вие заедно с нея ще можете да използувате неговите интереси и добри качества, за да го привлечете постепенно към колектива и неговата работа.

565. Лошо четене поради бавно развитие на зрителната памет. За нас думата „мас“ изглежда съвсем различна от думата „сам“. Но за повечето малки деца, които се учат да четат, те изглеждат твърде подобни, защото прочетено отзад напред „сам“ е „мас“ и обратно. Правят се грешки и с някои други думи. При писане се бъркат някои букви с други. Но с течение на времето децата развиват паметта си, включително и зрителната, и такива грешки стават все по-редки.

Около 10% от децата, предимно момчета, срещат големи трудности в разпознаване и запомняне на написаните думи. В продължение на няколко години те продължават да обръщат много букви и думи. На тях им е необходимо много повече време да се научат да четат прилично, а някои от тях цял живот продължават да бъркат правописа независимо от обучението.

Такива деца бързо стигат до заключението, че са „тъпи“, и започват да мразят училището, защото не могат да вървят в крак с другите. Родителите и учителите трябва да им вдъхнат увереност, като им обяснят, че това е специфична трудност на тяхната памет (така както някои деца не могат да пеят правилно), че те не са глупави или мързеливи и че след време ще се научат правилно да четат и да пишат.

На повечето от тези деца може да се помогне с повече звукови упражнения, при които децата едновременно произнасят и показват отделните букви и срички. По този начин те могат донякъде да превъзмогнат своята слабост в разпознаването на думите. Ако такава помощ не може да им бъде оказана в училище, родителите трябва да се съветват с учителката относно необходимостта от допълнителни занимания с някои учители с добър педагогически подход или с търпелив родител. Разумно е детето да бъде прегледано от детски психиатър, особено ако има и други емоционални проблеми, защото те също така играят голяма роля при затруднения в четенето.

566. Помощ при подготвяне на уроците. Понякога учителката съветва родителите детето да бъде обучавано допълнително по някой предмет, по който то изостава, а някога и самият родител стига до такова заключение. Трябва да бъдете внимателни в това отношение. Ако училището ви препоръчва добър учител и имате възможност, уредете детето ви да взема допълнителни уроци. Твърде често родителите се оказват лоши педагози не защото не знаят достатъчно или не се стараят, а защото твърде много обичат детето и лесно се сърдят, когато детето не разбира нещо. Ако детето се е объркало в уроците си, нервният родител само ще влоши нещата. Друга трудност е тази, че родителят може да му обяснява не така, както учителят. Ако в училището детето е вече объркано по този предмет, то ще се обърка още повече, ако в къщи той му се поднесе по друг, различен начин.

Не искам да кажа, че родителят не трябва никога да помага на детето, защото има случаи, когато това дава добри резултати. Моят съвет е родителите предварително да обсъдят този въпрос с учителя; ако работата с детето е безрезултатна, те трябва да се откажат от нея.

Какво трябва да правите, ако детето ви помоли да му помогнете да си приготви домашната работа? Ако някой път на детето не му е ясно нещо и се обърне към вас за пояснение, няма нищо лошо в това да му помогнете. (Родителят се радва много, когато от време на време има възможност да покаже на своето дете, че знае нещо.) Но ако детето ви кара да вършите работата му, защото не я разбира, по-добре е да се посъветвате с учителя. Доброто училище предпочита да помогне на детето да разбере и след това да го остави да разчита само на себе си. Ако учителката е много заета, за да може да му разясни, тогава може да му окажете помощ, но му помогнете да разбере своята работа, а не я вършете вместо него.

567. Страхът от училището. Понякога се случва някое дете да развие внезапен и необясним страх от училището. Това често се случва, след като е отсъствувало няколко дни поради болест или злополука, особено ако детето е заболяло или злополуката е станала в училище. Типично е детето да не знае от какво се страхува в училище. Психиатрични изследвания при такива случаи доказват, че често пъти истинската причина почти не е свързана с училището. Ако на детето свободно се разрешава да си остава в къщи, когато и по колкото иска, неговият страх от връщане в училище обикновено се засилва, тъй като към него се прибавя и страхът, че ще изостане в уроците си и че учителката и децата ще го критикуват заради отсъствието му. Най-добре е родителите му да проявят твърдост и да настоят незабавно да се върне в училището. Те не трябва да отстъпват пред физическите му оплаквания или да се опитват да накарат лекаря да извини отсъствията му. (Разбира се, то трябва да бъде прегледано от лекар.) Детето и родителите трябва да потърсят детска психиатрична помощ, ако това е възможно. В детските психиатрични клиники обикновено считат такъв случай за спешен, знаейки, че с времето положението се влошава (т. 570).

568. Детето, което не може да закусва, преди да иде на училище. Този проблем понякога възниква с учениците от първи или втори клас в началото на учебната година. Това обикновено се случва със съзнателни деца, които изпитват благоговеен страх пред новия клас и пред учителката, която ги ръководи, и не могат да ядат сутрин. Ако майката насили такова дете да яде, голяма е вероятността то да повърне по пътя или в училище. Това само ще прибави към другите смущения у детето и чувство на срам.

Най-добрият начин да се справите с този проблем е да не насилвате детето на закуска. Ако може, нека да изпие само плодовия сок и млякото, ако това е всичко, което стомахът му може да приеме; ако не може, оставете го да отиде гладно. Разбира се, това не е хубаво, но ако го оставите на спокойствие, то по-бързо ще се успокои и ще започне да закусва. Такова дете обикновено се храни добре на обяд и още по-добре на вечеря, с което то компенсира пропуснатата закуска. Като свикне с училището и с новата си учителка, то започва да изпитва глад на закуска, стига да не трябва да се бори и с майка си.

От голямо значение за стеснителното дете е при започване на училищните занятия майката да поговори за това с учителката, за да може тя да разбере и помогне за превъзмогването на неговите трудности в училището. Учителката може да направи специални усилия да бъде ласкава с детето, да му помогне да намери своето място в колектива.

569. Родители и учители. На вас ви е лесно да имате добри отношения с учителката, ако вашето дете е нейна гордост и радост и отличен ученик. Но ако то среща известни затруднения, положението е по-деликатно. И най-добрият родител, и най-добрият учител са човешки същества. Всеки се гордее със своята работа; всеки изпитва собственически чувства към детето. Всеки в душата си счита, че детето ще върви по-добре, ако другият постъпва с детето малко по-другояче. Добре е родителите от самото начало да разберат, че и учителката е чувствителна също като тях и че ще постигнат по-добри резултати, ако се държат дружелюбно и отзивчиво към нея. Някои родители съзнават, че се страхуват от среща с учителката, но не забравяйте, че и тя се страхува от тях. Главната задача на родителите е да обрисуват ясна картина на миналото на детето, на неговите интереси, да й разкажат на какво то реагира добре и на какво не и да оставят учителката сама да използува тази информация в училище. Не забравяйте да я поздравявате за всеки училищен успех на вашето дете.

ДЕТСКИ ПСИХИАТЪР

570. Психиатри, психолози и детски психиатрични клиники. У родителите може би съществува неясна представа за ролята на психиатъра и психолога и за разликата между тях. Детският психиатър е специално квалифициран лекар, който се занимава с емоционални проблеми и проблеми на поведението у децата. През XIX век психиатрите лекуваха само душевно болните и по тази причина някои хора все още не искат да се консултират с тях. Психиатрите все повече насочват своето внимание към всекидневните проблеми, тъй като се установи, че леките оплаквания обикновено водят до сериозни заболявания. По този начин те могат най-добре и най-бързо да помогнат. Не чакайте детето ви да получи силно психическо разстройство и едва тогава да се консултирате с психиатър.

Психолог е общо название за специалистите (не лекари), които се занимават с различни въпроси от психологията. Психолозите, които работят с деца, определят тяхната интелигентност и техните способности, откриват причините за затрудненията в учебния процес и средствата за тяхното отстраняване.

571. В детската психиатрична клиника психиатърът е лекар, който поема случая, опознава детето и неговите тревоги, помага му да ги осъзнае и да се освободи от тях. Той може да потърси помощта на психолога, за да се определят умствените възможности, силните и слабите страни на детето, или да препоръча допълнително обучение, ако детето напр. среща затруднения при четене.

Надявам се, че някой ден ще има психиатри и психолози към всички училища, така че децата, родителите и учителите да могат да получават тяхната специализирана помощ по всички ежедневни въпроси така лесно и естествено, както сега те я получават от обикновения лекар по въпроси, свързани с ваксинациите, храненето, предпазването от болести и т. н.