Игра на криеница

Глава 117

— Идвай веднага, Дженина! — изкрещя Чарли от кабинета си в седем без десет в събота сутринта.

Вдигнах глава от възглавницата и въздъхнах, като чух умалителното име, което Чарли ми измисли на връщане от сватбеното ни пътешествие предния месец.

Лицето на Чарли бе първото, което видях, когато дойдох в съзнание в болницата в деня след нападението на Питър, и последното, което виждам всяка вечер оттогава. Той не само че ми прости, но и стори невъзможното: помогна ми да простя сама на себе си.

Не бях очаквала и подобна реакция от шефа и от фирмата ми. Том ми оказа неоценима подкрепа и разбиране, след като всичко излезе наяве. Дори получих картичка и от Джъстин Харис — от Антигуа, където се бе преместил, след като го оправдали напълно. Заедно с покана да го посетя когато поискам.

Доста щеше да почака. Поне засега нямах никакви намерения да се връщам скоро в района на Карибско море.

— Дженина! — провикна се повторно Чарли.

Изсулих се от леглото и пристъпих в коридора.

— За какво се е развикал? — надникна Ема със сънлива усмивка от втората спалня на новия ни апартамент в Горен Уест Сайд.

— Нямам представа — отвърнах и забелязах с радост, че торбичките под очите й са изчезнали. Напоследък и кошмарите й бяха взели да намаляват. И тя, като мен, се връщаше постепенно към нормалния живот. Малко ни оставаше да се отърсим и от последните си спомени от Питър.

— Дженина! — за трети път изкрещя Чарли, докато влизах в кабинета му. — А, дойде най-после.

— Какво има?

— Ще празнуваме — скочи от стола си Чарли.

И натисна един от клавишите на лаптопа си. Принтерът изписука продължително, после взе да плюе страница след страница.

— Свърших! — обяви победоносно Чарли. — Книгата ми най-после е готова.

— Наистина ли! Поздравявам те! О, Папа Чарли! — Мляснах го по бузата. — Чакай обаче. За какво става дума в прословутата ти книга? — попитах кокетно, при все че от година вече редактирах проклетия му ръкопис.

Ставаше дума за една крайно лирична детективска история, развиваща се в Далас, където Чарли бе израснал. Чарли се оказа невероятен талант. Ако бях на мястото на Джон Гришам, щях яко да се притесня.

— Окей — рече Чарли и халатът му заприлича на магьоснически плащ, когато вдигна ръцете си. — Ето как ще я представя на Спилбърг. Разказва се за едно младо, много привлекателно момиче, което кара пролетната си ваканция в Южна Флорида.

Което си беше чиста шега, естествено. Но реших да му угодя. От тук нататък бях готова на всичко за Чарли.

— Млада мацка от рода на Жизел Бюндхен ли? — попитах и пак го целунах.

— Точно така — подчертано ми кимна Чарли. — Която се влюбва в един невероятно красив мускулест адвокат.

Грабнах го за бицепса.

— Роман със сексапилен адвокат, значи? Отсега започва да ми харесва. Ще има ли и процес?

— Нещо още по-хубаво ще има — отвърна Чарли. — Ще спасят един осъден на смърт.

При което аз се разсмях.

— И ще живеят ли всички щастливо завинаги? — попитах.

Чарли мълчеше. Обхвана с длан наболата си брадичка, замисли се и вдигна поглед към тавана.

— Това ще разберем от продължението — рече ухилен по някое време.