Изборът на убиеца

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Убиецът на Ани Бун, изглежда, започваше да се тревожи.

Убиецът нямаше основания да се тревожи, защото полицията не беше стигнала доникъде. Убиецът обаче си бе спомнил за нещо и се бе опитал да изпревари полицията и може би допусна грешка.

Убиецът се обади по телефона на детето.

Убиецът се обади по телефона на Моника.

Убиецът заръча на момиченцето да не споменава за този разговор пред баба си, но то въпреки това й спомена, което стана причина Карела и Клинг да им отидат на гости.

Детето веднага позна Клинг.

— Здрасти — каза. — Намери ли я?

— Още не съм — отвърна Клинг. Предположи, че детето продължава да не знае какво се е случило с майка му. Ако пък знаеше, значи много лесно бе приело новината. — А това е детектив Карела, Моника.

— Приятно ми е — възпитано откликна момиченцето.

— Надявам се този разговор да не я травмира — каза госпожа Травейл. — Тя е още дете.

— Само ще й зададем няколко въпроса, госпожо Травейл. Това е детектив Карела.

— Разбирам — каза госпожа Травейл и кимна на Карела. — Може ли да остана?

— Разбира се — усмихна се Карела на госпожа Травейл. Клинг забеляза, че тя му отвърна с усмивка, и си зададе въпроса какво има в Карела, та жените винаги отвръщат на усмивките му. Успокои се с това, че поне Моника е негова.

— Значи някой се е обадил на детето по телефона тази сутрин, правилно ли съм разбрал? — попита Клинг.

— Да — отговори госпожа Травейл. — Тя така твърди.

— Обадиха ми се — потвърди Моника.

— Не поставям това под въпрос — продължи госпожа Травейл, като се обърна към детективите. — Но тя не е много категорична.

— Какво значи „категорична“? — попита Моника.

— Някой потърси ли те по телефона? — попита Клинг с усмивка.

— Да.

— По кое време?

— Не знам.

— Тя още не познава часовете — поясни госпожа Травейл. — Станало е тази сутрин. Днес не отиде на училище, защото ми се видя настинала. Освен това нямам вяра на б-а-щ-а й.

Госпожа Травейл произнесе думата „баща“ буква по буква.

— „Баща“ — повтори Моника, прозряла хитрината.

— След всичко, което се случи, той може да направи опит да я отвлече. Не ми се иска да я пускам да излиза от къщи.

— Дали този, който е звънял, е знаел, че тя си е у дома?

— Нямам представа.

— Човекът, който се обади, именно с теб ли поиска да говори, миличка? — попита Клинг.

— Да. Човекът каза: „Моника Бун ли е на телефона?“, а аз отговорих: „Да, Моника Бун е на телефона.“ Така започнахме разговора.

— А баба ти къде беше през това време? — попита Карела.

— Бях излязла да напазарувам — отговори госпожа Травейл.

— Човекът, който ти се обади — продължи Клинг, — мъж ли беше или жена?

— Не знам — отвърна Моника.

— Нали разговаря с него?

— Да.

— Е, не разбра ли, дали е мъж или жена?

— Не разбрах.

— Това имах предвид, като казах, че не е категорична — намеси се госпожа Травейл.

— Какво значи „категорична“? — отново попита Моника.

— Значи, че не си сигурна, миличка.

— Е да, не съм сигурна.

— Добре, чувала ли си и преди гласа на този човек?

— Не.

— Значи за пръв път го чу?

— Да.

— Що за глас беше?

— Не знам.

— Добре, ти каза, че не си разбрала дали е мъжки или женски. Беше ли дебел, плътен глас?

— Май че да.

— Като мъжки?

— Май че да.

— Но не си сигурна?

— Не. Може да е била и някоя госпожа. Не можах да разбера. Гласът беше странен. Като че ли идваше от кутия.

— Да не е говорил през носна кърпа? — Въпросът на Клинг бе отправен към Карела.

— Възможно е. Та какво ти каза този човек, Моника?

— Чакай да видя. Първо ми каза: „Моника Бун ли е?“ И аз казах: „Да, Моника Бун е на телефона.“ След това ми каза: „Как си, Моника?“ И аз отговорих: „Добре, благодаря.“ Баба ми е казала да се държа учтиво, когато говоря по телефона.

— После?

— После той каза…

— Човекът?

— Да. Не знам дали да казвам „той“ или „тя“.

— Казвай „той“ — посъветва я Клинг.

— И после той каза: „Искаш ли да бъдеш едно добро момиченце?“ И аз, то се знае, отговорих, че искам да бъда добро момиченце. И после той каза: „А ти умно момиченце ли си?“ Аз не обичам да се хваля, но казах, че съм умно момиченце.

— И после?

— После той каза: „Майка ти е получила писмо преди една седмица. В син плик. Да си го виждала някъде из къщи?“ Аз не се сетих, но отговорих: „Може и да съм. Кой се обажда?“

— И какво ти отговори човекът?

— Човекът ми отговори: „Няма значение, Моника. Аз съм приятел на твоята майка“. А аз попитах: „Кой приятел?“

— И човекът каза ли ти?

— Не. Само каза: „Приятел на твоята майка съм. Виждала ли си писмото?“ Аз си спомних тогава, че съм го виждала, защото мама много се разтревожи, като го прочете. Спомних си, че го отвори, и след това много се разтревожи. Нали знаеш какви са майките? Тревожат се от писма и от други работи.

— Да, знам — каза Клинг. — Ти каза ли на този човек, че си виждала писмото?

— Да.

— И той какво ти каза?

Седнал в креслото, Карела започна да си записва разговора. Използва две имена: „Моника“ и „Заподозрян“. Не си направи труда да записва въпросите на Клинг. Опита се да запише само репликите от телефонния разговор между Моника и заподозрения. Постара се да чуе всички възможни думи и да ги запише.

ЗАПОДОЗРЯН: Къде видя писмото, Моника?

МОНИКА: Не знам. Мама го сложи някъде.

З: Тя спомена ли ти това писмо?

М: Не, аз я видях да го чете.

З: А не ти ли каза какво пише в него?

М: Не, тя никога не ми казва какво пише в нейните писма.

З: Това писмо в син плик ли беше?

М: Да.

З: Сигурна ли си, Моника?

М: Сигурна съм, защото казах на мама: „Този син плик е много красив.“

З: А тя каза ли ти от кого е?

М: Не.

З: А опита ли се да познае от кого е?

М: Какво искате да кажете?

З: Не се ли учуди, че писмото не е подписано?

М: Не.

З: А знаеше ли от кого е?

М: Не. Кой се обажда все пак?

З: Обажда се приятел на твоята майка. Помисли си, Моника. Мама какво направи с писмото, след като го прочете?

М: Не помня.

З: Помисли.

М: Мисля, но не си спомням. Сега трябва да облека куклата си.

З: Почакай, Моника. В чантичката си ли го прибра?

М: Не, нямаше чантичка при себе си.

З: Тогава къде го прибра?

М: Не знам. Отиде да се обади по телефона.

З: На кого се обади?

М: Не знам.

З: На полицията ли?

М: Не знам. А ти знаеш ли, че съм приятел с едно ченге? Детектив е и си има пистолет.

З: Ти каза ли нещо на този детектив за писмото?

М: Не. Какво го интересува едно старо писмо? Той търсеше някакво изгубено момиченце.

З: Ти спомена ли на друг за това писмо?

М: Не. Кой се интересува от едно старо писмо?

З: А сега си помисли, Моника.

М: За какво да мисля?

З: Къде е това писмо сега?

М: Не знам.

З: Още ли е в къщата?

М: Май че да.

З: Откъде знаещ?

М: Мисля, че го видях някъде из къщи.

З: Къде?

М: Някъде.

З: Къде по-точно, Моника?

М: Не си спомням. А сега трябва да затворя телефона. Не искам куклата да настине.

З: Няма да настине. Къде е писмото?

М: Вече ви казах. Не знам. Някъде из къщи. Вие имате ли кукли?

З: Не. Мисли, Моника.

М: Мисля с всички сили. Обаче моята кукла…

З: В хола ли беше?

М: Не си спомням.

З: В трапезарията?

М: Нямаме трапезария.

З: В спалнята на мама?

М: Може би. Може да го е прибрала в бюрото си.

З: Сигурна ли си?

М: Откъде да знам? Вие задавате много въпроси.

З: Само се опитвам да помогна на майка ти. Това писмо е много важно. Тя наистина ли го прибра в бюрото си?

М: Може би.

З: А може би в гардероба?

М: Може би.

З: А ще погледнеш ли?

М: Сега ли?

З: Да.

М: Не мога веднага. Сега трябва да облека куклата.

З: А кога ще можеш да провериш?

М: Не искам да проверявам. Не ми е разрешено да ровя в маминия гардероб. Тя не ми позволява.

З: Е, няма нужда да й казваш, че си проверявала.

М: Тя ще разбере. Ще разбере още щом се върне. Сега е в отпуск.

З: Така ли?

М: Да. Баба ми каза. Ще отсъства известно време.

З: Ясно. Щом не е тук, значи няма да разбере, че си търсила нещо в гардероба й, нали?

М: Ще разбере. Мама винаги разбира. Тя знае всичко. Веднага разбира, когато лъжа. Веднага. Мама е много умна.

З: Няма да разбере, ако внимаваш. Освен това, ако намериш писмото, ще ти купя един хубав подарък.

М: Какво ще ми купиш?

З: Кукла.

М: Вече имам кукла.

З: Ще имаш две кукли.

М: Не ща две кукли. Една ми стига.

З: Добре, какво искаш?

М: Нищо.

З: Не може да няма нещо, което да искаш.

М: Има.

З: Какво?

М: Палто от визон. Мама все казва, че иска палто от визон.

З: Добре, ще ти купя палто от визон.

М: Добре.

З: А сега ще провериш, ли за писмото?

М: Не.

З: Защо? Нали…

М: Защото не искам палто от визон. Защото не искам нищо. Освен това много съм заета. Нали ви казах? Трябва да облека куклата.

З: Моника…

М: Не ми крещете. Мама каза, че не е възпитано да се крещи. Особено по телефона.

З: Моника, ако обичаш…

М: Заета съм. Дочуване.

З: Моника!

М: Какво?

З: Писмото в бюрото ли е?

М: Не знам.

З: В стаята ли е?

М: Не знам. Дочуване.

Карела огледа бележките си.

— Това ли е всичко? — попита.

— Да — каза Моника. — Затворих телефона. Трябваше да облека куклата. Освен това, да ти кажа правата, започна да ми става скучно. Винаги ми става скучно, когато говоря по телефона. Особено с възрастни. Питат те само как си и дали си се държала добре. Не умеят да разговарят по телефона. Знаеш ли, че мога да набера номера на Марджъри съвсем сама? Искаш ли да видиш как набирам номера на Марджъри?

— Не сега — каза госпожа Травейл.

— Той каза ли, че пак ще се обади? — попита Клинг.

— Не съм сигурна, че беше мъж.

— Който и да е бил, каза ли, че пак ще позвъни?

— Не. Аз затворих телефона.

— А човекът обади ли се?

— Не.

— Къде е писмото, Моника?

— Не знам. Мисля, че мама го изхвърли.

— А тогава защо си казала…

— Защото този човек много се вълнуваше за писмото. Не ми даде сърце да му кажа, че мама го е изхвърлила. А и не съм сигурна дали го е изхвърлила.

— Може ли да претърсим стаята й, госпожо Травейл? — попита Карела.

— Разбира се — отвърна госпожа Травейл.

— На мама няма да й е приятно — каза Моника с укор в гласа.

— Ние много ще внимаваме — обеща Карела.

— Въпреки това няма да й е приятно. Много внимава с дрехите си. Понякога, като си играя на медицинска сестра, използвам шаловете й вместо бинтове. Тя направо получава удар. Никак не обича да й бъркат из чекмеджетата. Много се сърди. Така че по-добре внимавайте.

— Много ще внимаваме — повтори Карела.

— Смятате ли, че това писмо е важно? — попита госпожа Травейл.

— Човекът, който е разговарял с Моника, го е смятал за важно — каза Клинг. — А и дъщеря ви го и смятала за важно. Иначе нямаше да пише писмо на Теодор по този повод.

— Писала е на Теодор? — Госпожа Травейл изглеждаше заинтригувана.

— Да — каза Клинг. — Госпожо Травейл, бях останал с чувството, че ви е симпатичен.

— Така е, много добри чувства имам към него.

— Тогава защо не му давате Моника?

— Какво? — попита Моника.

— Според мен едно дете не трябва да живее без жена — каза госпожа Травейл. — Ако иска, да ни вземе и двете, още утре ще се съглася.

— Преди малко казахте, че му нямате вяра.

— Когато става дума за Моника.

— Ани пиеше ли, госпожо Травейл?

— Разбира се, че не!

— А известно ли ви е, че господин Бун се е опитвал да вземе детето с мотивировката, че Ани била алкохоличка?

— Не, не ми е известно. Обаче не се учудвам. Обичам Теодор, но той не би се спрял пред нищо, за да вземе детето.

— Освен пред убийство — додаде Карела.

Госпожа Травейл хвърли бърз поглед към Моника.

— Проверихме неговото алиби — поясни Клинг. — Вероятно ще ви е приятно да узнаете, че е чист.

— Аз ви казах това още първия път — рече госпожа Травейл.

— За кого става дума? — попита Моника. — За татко ли?

— Да — каза госпожа Травейл. — Обичам това момче. Много ми се иска да ни вземе и двете. Мразя цялата тази история. Неприятно ми е да се занимавам със съдилища и адвокати. Обаче как иначе да го убедя, че не е прав? Толкова ми е неприятно, че съм принудена да му нямам доверие.

— Сега вече има законни права над детето.

— Възможно е — каза госпожа Травейл и сви рамене. — А какво ще кажете за човека, който е разговарял е Моника?

— Какво имате предвид?

— Дали не е той… който го е сторил?

— Възможно е.

— Какво е сторил? — попита Моника.

— Нищо — отговори Клинг.

— Има ли начин да си провери от кой телефон са се обадили? — попита госпожа Травейл.

— Изключено е. Дори докато човекът е още на телефона е проблематично проследяването. Днес телефонните връзки са автоматизирани. Ако сам е набрал номера, без помощта на телефонист, няма начин да се проследи. Дори ако го е свързал телефонист, връзката пак превключва на автоматична, и край. Полицията не успява да проследи кой знае колко разговори, госпожо Травейл. Това става предимно в детективските романи.

— Разбирам — каза госпожа Травейл, но в гласа й имаше съмнение.

— А сега може ли да хвърлим един поглед на стаята? — запита Карела усмихнато.

— Разбира се — каза госпожа Травейл и също се усмихна.

— Това може да ни отнеме известно време — продължи Карела. — Ще претърсваме основно.

Убиецът извади късмет.

Претърсиха основно, но не откриха писмото.