Изборът на убиеца

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Котън Хоуз получи удовлетворение в деня, когато заловиха Чарлс Фетерик.

Сам Капловиц се обади в участъка в 8,27 сутринта. Хоуз бе извикан на телефона.

— Тук детектив Хоуз.

— Господин Хоуз, обажда се Сам. Сам Капловиц.

— Как сте, господин Капловиц?

— Благодаря, добре. Открих Чарлс Фетерик.

— Къде? — бързо попита Хоуз.

— Работи в „Гравюри Симпсън“. Това е в Ривърхед.

— Сигурен ли сте?

— Сигурен съм. От господин Симпсън разбрах, че е решил да го уволни. От една седмица не е идвал на работа.

— Благодаря — каза Хоуз. — Веднага се заемам с тази работа. Още веднъж благодаря.

— Няма защо. Радвам се, че можах да помогна.

Хоуз затвори телефона. Откри в указателя номера на „Гравюри Симпсън“ и позвъни. Никой не отговори. Изпи чаша кафе и позвъни отново в 9.10. Свърза се с някой си Алек Симпсън, който му каза, че Фетерик работел при него от шест месеца. Доскоро го смятал за добър работник, но преди около седмица, без да предупреди, престанал да се явява на работа. Хоуз не бе учуден от това, че денят на неявяването съвпадаше с деня, в който Хавиланд бе убит, а Фетерик — ранен. Помоли Симпсън да му даде адреса на Фетерик. Улица „Брагин“ номер 312. Хоуз си записа адреса на улица „Брагин“, благодари на Симпсън, взе служебния си револвер от горното чекмедже на бюрото и се запъти към Карела, който пишеше нещо на машина.

— Открих Фетерик — каза. — Ще дойдеш ли да го заловим?

— Смяташ ли, че ще стреля по мен? — попита Карела.

Хоуз се усмихна.

— Не е изключено. Партньорът ти е малко неопитен.

— Важното, че е надежден — каза Карела. Опипа пистолета в задния джоб. — Да вървим.

Караха мълчаливо до Ривърхед. И да бяха напрегнати, не го показаха. Когато стигнаха сградата на улица „Брагин“ номер 312, излязоха все така мълчаливо от колата. Бързо откриха името на Фетерик на пощенската кутия. Живееше в апартамент 2 А. Изкачиха се с бързи стъпки по стълбището. Този път Хоуз извади пистолета си преди Карела. Този път Хоуз свали предпазителя преди Карела. Пред вратата на апартамента Карела застана отстрани, а Хоуз зае позиция за разбиването й. Ритна ключалката и вратата се развори.

В стаята цареше тишина. От мястото, където бяха застанали, виждаха един фотьойл и ъгъла на легло.

— Няма ли го? — прошепна Хоуз.

— Май го няма.

— Прикрий ме.

С предпазливи стъпки Хоуз влезе вътре в стаята.

Ръката изскочи иззад отворената врата. Тя обгърна врата на Хоуз и го придърпа рязко към себе си. Беше твърде изненадан, за да съобрази да прехвърли Фетерик през рамото си. Успя само да извика: „Стив, изчезвай!“, преди да усети твърдото дуло на пистолета в гърба си.

— Влизай, ченге — произнесе Фетерик. — А си побягнал, а съм очистил приятеля ти.

— Изчезвай, Стив — повтори Хоуз.

Карела влезе в стаята.

— Пускайте патлаците — нареди Фетерик. — И двамата! Бързо!

Хоуз пусна пистолета си.

— Стреляй, Стив! Стреляй!

— Ще стреляш, ама ще очистя приятеля ти — предупреди Фетерик — Пускай желязото.

Карела пусна пистолета.

— Влизай — продължи Фетерик.

Карела се отдръпна от вратата и Фетерик я затвори с ритник.

— Велики ченгета — каза. — Видях ви още като паркирахте долу. Голяма работа сте.

— А сега, Фетерик? — попита Карела.

— Мръсни копелета — каза Фетерик. — Мръсни гадни копелета. Заради вас не можах да отида на лекар. Още нося куршума, вашата мама да еба. — Фетерик бе застанал зад Хоуз, забил дулото на пистолета в гърба му. Карела направи крачка към него. — Без номера — каза Фетерик. — Едно ченге вече си отиде, още няколко — все тая.

— Не си разбрал — обади се Карела. — Може да ти се размине с доживотен.

— Това живот ли е? Вече съм бил в пандиза, благодаря. Този път или ще отърва кожата, или ще отида направо на електрическия стол. Това съм решил. — Направи гримаса и се разбра, че усилието му да задържа ръката си около врата на Хоуз му причинява болка. — Мръсни гадни копелета, заради вас не можах да отида на лекар.

— Къде е майка ти, Фетерик?

— Слезе долу да купи нещо за закуска. Не я замесвай в тази работа.

— Укривателство на престъпник.

— Тя нищо не знае!

— Знае, че си ранен.

— Не знае, че е рана от куршум. За нищо не можете да я обвините. Как ме открихте? По боядисването на колата ли?

— Да.

— Трябваше да я пребоядисам. Стори ми се, че ме видяха веднъж. А тук как ме открихте?

— Не е трябвало да търсиш работа като гравьор.

— Това ми е професията.

— Ние пък мислихме, че кражбите и убийствата са ти професия — ехидно подметна Хоуз.

— Затваряй си устата! — предупреди Фетерик. Отдръпна леко пистолета, после го сръга болезнено с дулото. Хоуз се стегна.

— Да не сте решили да ми лепнете и онази работа с Ани Бун? Дето писаха вестниците?

— Ти ли беше? — попита Карела.

— Не. Алибито ми е непробиваемо. Това поне не можете да ми го припишете.

— Бъди добро момче и пусни пистолета — рече Карела.

— Защо? За да ми дадат доживотен? Как не! Вие двамата влязохте право в ковчега. Стана ли ви ясно?

— Ти си един жалък келеш — каза Хоуз. — Нямаш пипе за…

Фетерик отдръпна пак пистолета, за да сръга повторно Хоуз. Този път обаче Хоуз се бе подготвил. Щом усети, че дулото се отлепва от гърба му, той мигом се извърна рязко, премести центъра на тежестта си така, че да изблъска ръката с пистолета встрани. В същото време се наклони напред, изхвърли нагоре ръце и улови ръката, обвила се около врата му.

Автоматичният пистолет в ръката на Фетерик гръмна, но самият Фетерик вече бе във въздуха, когато това, стана, прелитайки над гърба на Хоуз. Карела беше в другия край на стаята. Хоуз успя да прехвърли Фетерик като чувал с брашно. Фетерик падна тежко по гръб, седна и се опита да насочи пистолета, когато Карела го ритна. Ритна го в ръката, така че и вторият изстрел бе даден наслуки. Хоуз междувременно бе скочил и всичките му осемдесет килограма се стовариха върху Фетерик като падаща скала. Прикова го към пода и след това започна да го удря, докато онзи изгуби съзнание. Ръката на Фетерик изпусна пистолета. Той остана да лежи на пода и да диша тежко.

— Извадихме късмет — каза Карела.

— Щеше като нищо да ни застреля — допълни Хоуз.

— Така е. Благодарих ли ти?

— Не.

— Тогава благодаря — каза Карела. — Дай сега да завлечем този боклук до колата.

Чарлс Фетерик не беше убил Ани Бун. Алибито му за нощта на десети юни бе непоклатимо като скала. Това не беше от голяма полза за Фетерик, тъй като ченгетата вече бяха събрали доказателства срещу него за едно убийство. Но в интерес на истината, не беше той убиецът на Ани Бун.