Кафенето на лунатиците

Глава 25

— Чу ли ме, ma petite? Бих могъл да убия твоя Ричард. — Той придърпа паравана на мястото му. Ковчегът и ужасяващото му съдържание бяха скрити за секунда.

— Не искаш да го направиш.

— О, напротив, искам, ma petite. Ще ми е много приятно да изтръгна сърцето му и да го гледам как умира.

Той мина покрай мен, черната риза се развяваше около него и откриваше стомаха му.

— Казах ти, не съм сигурна, че искам да се омъжа за него. Дори не съм сигурна, че ще продължим да излизаме заедно. Не е ли достатъчно?

— He, ma petite. Ти го обичаш. Мога да помириша уханието му върху кожата ти. Тази вечер си го целунала. При всичките си съмнения си го допуснала близо до себе си.

— Нараниш ли го, ще те убия, това е положението. Гласът ми беше много делови.

— Ще се опиташ да ме убиеш, но аз не съм толкова лесна плячка.

Отново седна на кушетката, а ризата му се разтвори, разкривайки по-голямата част от корема и гърдите му. Белегът от изгорено с формата на кръст беше като блестящ дефект върху безупречната му кожа.

Останах права. И без това не ми беше предложил да седна.

— Може би ще се избием взаимно. Ти избираш музиката, Жан-Клод, но веднъж започнем ли този танц, няма да спрем, докато един от нас не е мъртъв.

— Не ми е разрешено да наранявам Ричард. А на него разрешено ли му е да нарани мен?

Добър въпрос.

— Не мисля, че ще се стигне до това.

— Срещаше се с него в продължение на месеци и аз не казах почти нищо. Преди да се омъжиш за него, искам същото време.

Изгледах го.

— Какво имаш предвид под „същото време“?

— Излизай на срещи с мен, Анита. Дай ми шанс да те ухажвам.

— Да ме ухажваш?

— Да.

Продължих да го гледам. Не знаех какво да кажа.

— Опитвам се да те отбягвам от месеци. Няма да се откажа сега.

— В такъв случай ще пусна музиката и ще танцуваме. Дори и двамата да умрем, Ричард ще е пръв, това мога да ти обещая. Със сигурност да излизаш с мен не е по-лошо от това.

Имаше право и все пак…

— Не се поддавам на заплахи.

— В такъв случай призовавам чувството ти за честна игра, ma petite. Ти позволи на Ричард да спечели сърцето ти. Ако беше излизала първо с мен, дали аз щях да съм ти толкова скъп? Ако не се бе противопоставяла на взаимното ни привличане, дали щеше да погледнеш Ричард за втори път?

Не можех да кажа „да“ и да съм честна. Не бях сигурна. Бях отказала на Жан-Клод, защото не беше човек. Беше чудовище, а аз не излизах с чудовища. Но снощи бях видяла какъв би могъл да е Ричард. Бях почувствала сила, която съперничеше с тръпките по кожата ми, които предизвикваше Жан-Клод. Ставаше все по-трудно да различавам хората от чудовищата. Дори започвах да се чудя за себе си. Има повече начини да се превърнеш в чудовище, отколкото мнозинството хора осъзнават.

— Не вярвам в случайния секс. С Ричард също не съм спала.

— Не те изнудвам да правим секс, ma petite. Опитвам се да получа равно време.

— И ако се съглася, какво?

— Ами ще те взема в петък вечер.

— Като на истинска среща ли?

Той кимна.

— Може даже да открием как така срещаш погледа ми безнаказано.

— Нека просто се придържаме към нормалната среща, доколкото е възможно.

— Както искаш.

Изгледах го. Той ме погледна. Щеше да ме вземе в петък вечер. Имахме среща. Чудех се как ли ще се почувства Ричард.

— Не мога да се срещам с двама ви безкрайно.

— Дай ми няколко месеца, както си дала на Ричард. Ако не мога да те спечеля, ще се оттегля от борбата.

— Ще ме оставиш на мира и няма да нараниш Ричард?

Той кимна.

— Даваш ми думата си?

— Честната си дума.

Приех я. Това бе най-доброто предложение, което щях да получа. Не бях сигурна колко струва честната му дума, но поне ни даваше време. Време да измислим нещо друго. Не знаех какво, но трябваше да има нещо. Нещо друго освен ходенето на срещи със сбъркания Господар на града.