Каин и Авел

40.

Авел беше изненадан, че почти не изпитва задоволство от окончателната си победа.

Джордж се опита да го убеди да замине за Варшава, където да потърси парцел за новия „Барон“, но на него не му се ходеше. Вече остаряваше и се страхуваше да не би да умре някъде в чужбина и да не види никога повече Флорентина. С месеци не проявяваше никакъв интерес към делата в хотелската верига. Когато на 22 ноември 1963 година Джон Ф. Кенеди бе убит, той стана още по-потиснат и притеснен за съдбата на Щатите. Накрая Джордж все пак го убеди, че едно пътуване в чужбина няма да му навреди и когато се върне, нещата може би ще му се сторят малко по-розови.

Авел замина за Варшава, където подписа строго поверителен договор за строежа на първия хотел от своята верига в комунистическия свят. Варшавяни бяха изумени колко добре владее Авел полски, а той се гордееше, че е изпреварил зад желязната завеса „Холидей Ин“ и „Интерконтинентал“. Още му се искаше… Но това си бяха напразни мечти, в което се убеди и самият Авел, когато Линдън Джонсън назначи Джон Гроновски — първия посланик на САЩ от полски произход във Варшава. Сега вече нищо не му носеше удовлетворение. Беше разгромил Каин и бе загубил дъщеря си — дали и Каин имаше същото усещане за своя син?

След Варшава обиколи надлъж и шир света — отсядаше в своите хотели, проверяваше как върви строежът на новите. Откри първия „Барон“ в Кейптаун в Южна Африка, после замина за Германия, където откри хотел и в Дюселдорф.

Прекара половин година в любимия си „Барон“ в Париж, където денем се разхождаше по улиците, а вечер ходеше на опера с надеждата да съживи щастливите спомени за Флорентина.

Накрая след дългото изгнаничество си тръгна от Париж и се върна в Щатите. На международното летище „Кенеди“, докато слизаше по металната стълбичка на самолета, никой не го позна — беше се сгърбил и бе нахлупил ниско върху плешивата си глава черна шапка. Джордж — верният, честен Джордж, бе дошъл да го посрещне — изглеждаше доста остарял. Докато пътуваха към нюйоркския „Барон“, както винаги му съобщи какво ново има в хотелската верига. Печалбите били по-високи от всякога, младичките директори на хотелите във всички по-големи страни на света се надпреварвали да показват добри резултати. Седемдесет и два хотела, в които работеха двайсет и две хиляди души. Авел обаче не слушаше. Вълнуваше го само едно — какво става с Флорентина.

— Добре е — съобщи Джордж, — в началото на следващата година идва в Ню Йорк.

— Защо? — развълнува се Авел.

— Отваря магазин на Пето авеню.

— На Пето авеню ли?

— Единайсетият магазин „Флорентина“ — поясни Джордж.

— Виждал ли си се с нея?

— Да — призна си той.

— Добре ли е, щастлива ли е?

— И двамата са много добре и са щастливи, жънат успех след успех. Трябва да се гордееш много с тях, Авел. Внукът ти е момче за чудо и приказ, а внучката ти е голяма красавица. Същата е като майка си на нейните години.

— Ще дойде ли да ме види? — попита Авел.

— А ти ще се видиш ли с мъжа й?

— Не, Джордж. Не мога да се срещна с него, поне докато баща му е жив.

— Ами ако ти умреш пръв?

— Не вярвай на всичко, което четеш в Библията.

Продължиха мълком нататък към хотела, после Авел вечеря сам в своята стая.

Половин година не излезе от мансардния апартамент в хотела.

41.

Когато през март 1967 година Флорентина откри новия си бутик на Пето авеню, там сякаш се бе стекъл целият град, освен Уилям Каин и Авел Розновски.

Отидоха и Кейт, и Луси, след като оставиха Уилям да мърмори в леглото.

Джордж също остави Авел сам в апартамента, за да присъства на празненството. Беше се опитал да го убеди да дойде и той. Авел изсумтя, че дъщеря му била открила без баща си десет магазина, щяла да открие и единайсетия без него. Джордж му каза, че е вироглав стар глупак, и тръгна сам към Пето авеню.

Когато пристигна в магазина — великолепен съвременен бутик с дебели мокети и шведски мебели последна мода, напомнящи за начина, по който Авел изпипва всичко до най-малките подробности, Джордж видя Флорентина в дълга синя рокля с вече прочутото „Ф“ върху яката. Тя му поднесе чаша шампанско и го представи на Кейт и Луси Каин, които си бъбреха със Зофя. Кейт и Луси очевидно бяха щастливи и за изненада на Джордж попитаха как е Авел Розновски.

— Казах му, че е вироглав стар глупак, щом не иска да присъства на такова празненство. Господин Каин тук ли е? — поинтересува се той.

Остана много доволен от отрицателния отговор на Кейт.

Уилям промърмори, ядосан на „Ню Йорк Таймс“, че Джонсън само отбивал номера във Виетнам, после сгъна вестника и стана от леглото. Облече се бавно и се погледна в огледалото. Приличаше на банкер. Свъси се. Че на какъв друг да прилича? Сложи си дебелия черен балтон, нахлупи старото бомбе, взе черния бастун със сребърната ръкохватка, останал му в наследство от Рупърт Корк-Смит, и закрета към улицата. Излизаше за пръв път сам от три години след последния тежък сърдечен пристъп. Прислужницата се изненада, когато го видя да тръгва без придружител.

Пролетната вечер беше необичайно топла, но Уилям не бе напускал къщата от доста време и му стана студено. Вървя доста дълго, докато стигне ъгъла на Пето авеню и Петдесет и шеста улица — пред магазина на Флорентина имаше много народ и той реши, че няма сили да си проправя път. Застана на тротоара и загледа как хората се забавляват. В красивия магазин на Флорентина влизаха младежи, щастливи и развълнувани. Някои от момичета бяха облечени в модните напоследък къси поли, внос от Лондон. „Какво ли още ни чака?“, помисли Уилям и точно в този миг видя сина си, който разговаряше с Кейт. Беше станал мъж за чудо и приказ: висок и самоуверен, излъчваше властност, с която приличаше на дядо си. Но имаше толкова много хора, които сновяха напред-назад и Уилям така и не разбра коя е Флорентина. Стоя близо час — наслаждаваше се на оживлението и съжаляваше горчиво за годините, които заради своята упоритост бе пропилял.

По Пето авеню излезе вятър. Уилям беше забравил колко студено понякога е през март. Вдигна яката. Трябваше да се прибира, защото всички щяха да дойдат на вечеря и той за пръв път щеше да види Флорентина и внуците. Внука си, малката Анабел и баща им, своя любим син. Беше казал на Кейт, че се е държал като последния глупак, и й бе поискал прошка. Тя му бе отвърнала само: „Винаги ще те обичам“. Флорентина му беше пратила писмо. Много великодушно. Беше проявила разбиране. Накрая бе добавила: „Изгарям от нетърпение да се запозная с вас“.

Уилям наистина трябваше да се прибира. Кейт щеше да му се сърди, ако разбереше, че е излизал в това студено време. Но му се искаше да види откриването на магазина, и бездруго довечера щеше да бъде с всички тях. Реши все пак да си тръгва и да ги остави да се порадват на събитието. После, по време на вечерята, щяха да му разкажат всичко. Той не смяташе да им споменава, че също е идвал, искаше това да си остане негова тайна.

Обърна се, отправи се към къщи и видя на няколко метра от себе си старец с черен балтон, нахлупена шапка и шал около врата. И на него му беше студено. Уилям си помисли, че е твърде студено за старци, после се запъти към човека. Точно тогава зърна на китката му, малко под ръкава сребърна гривна. Изневиделица в съзнанието му като светкавица изникна всичко и той за пръв път си даде сметка кой всъщност е този мъж. Първо в хотел „Плаза“, сетне в Бостън, след това в Германия и сега на Пето авеню. Човекът се обърна и тръгна към него. Явно беше стоял дълго на тротоара, лицето му беше почервеняло от вятъра. Впери в Уилям сини очи, които не можеха да бъдат сбъркани с ничии други. Двамата вече бяха само на няколко крачки един от друг. Докато се разминаваха, Уилям вдигна шапка да поздрави стареца, който му отвърна със същото. После, без да казва и дума, всеки си продължи по пътя.

„Трябва да се прибирам, докато не са ме изпреварили“, рече си Уилям. Радостта от срещата с Ричард и с двамата му внуци щеше да осмисли отново живота му. Искаше му се да опознае Флорентина и да й поиска прошка — надяваше се снаха му да проумее онова, което самият той почти не разбираше. Всички разправяха, че била чудесно момиче.

Стигна на Шейсет и осма улица в Ийст Сайд, извади ключа и отвори входната врата. Заръча на прислужницата да включи осветлението в цялата къща и да запали камината, та гостите да се чувстват добре дошли. Беше доволен и много, много уморен.

— Дръпни завесите и запали свещите на масата в трапезарията — допълни той. — Днес имаме много поводи да празнуваме.

Вече изгаряше от нетърпение да дойдат и останалите. Седна в тапицирания с виненочервена кожа стар фотьойл до огъня в камината и щастлив, се замисли за вечерта, която му предстоеше. Внуци, години, които е пропуснал. Кога ли малкият му внук е казал за пръв път „пет“? Тъкмо сега имаше възможност да погребе миналото и да помоли за прошка, с която да живее в бъдеще. Стаята му се стори много уютна и топла след студения вятър навън, но той не съжаляваше, че е излизал.

Подир няколко минути на долния етаж настана суматоха и прислужницата дотърча да каже на Уилям, че синът му вече е тук. Ричард Каин бил в антрето заедно с майка си, жена си и двете най-прелестни дечица, които прислужницата била виждала. После момичето изхвърча от стаята да се увери, че вечерята ще бъде поднесена навреме. Тази вечер господин Каин сигурно държеше всичко да мине като по ноти.

Ричард влезе в стаята заедно с Флорентина, която направо грееше.

— Татко! — извика той. — Нека те запозная със съпругата си.

Уилям Лоуел Каин на драго сърце би се обърнал, за да го посрещне, но вече не можеше. Беше мъртъв.

42.

Авел остави плика на нощното шкафче до леглото. Още не се беше облякъл. Напоследък рядко ставаше преди обяд. Опита се да вдигне подноса със закуската от коленете си и да го остави на пода, но трябваше да се наведе, а това не бе по силите на вдървеното му тяло. Накрая изтърва с трясък подноса. Както винаги напоследък. Но вече не се притесняваше от такива неща. Отново взе плика и прочете за втори път приложеното писмо:

— „Покойният господин Къртис Фентън, навремето изпълнителен директор на банка «Континентал Тръст», Ласал стрийт, Чикаго, ни упълномощи да ви изпратим при определени обстоятелства приложеното писмо. Бъдете така любезен да потвърдите, че сте го получили, като подпишете приложеното копие и ни го върнете в самоадресирания плик.“

— Проклети адвокати — изруга Авел и разкъса плика с писмото.

Авел вдигна слушалката на телефона върху нощното шкафче.

— Намерете ми Джордж — нареди той. — Трябва да се облека.

43.

На погребението на Уилям Лоуел Каин се стекоха много хора. От едната страна на Кейт стояха Ричард и Флорентина, от другата — Вирджиния и Луси. Ако беше жива, баба Каин би останала много доволна, че присъстват и трима сенатори, петима конгресмени, двама епископи, повечето директори на водещи банки и издателят на „Уолстрийт Джърнъл“. Освен това тук бяха Джейк Томас и всички членове на управителния съвет на банка „Лестър“ — бяха свели глави и се молеха на Бога, в Когото Уилям никога не бе вярвал.

Никой не забеляза двамата старци, които стояха, също свели глави, в края. Бяха позакъснели и веднага след опелото си тръгнаха. Единият мъж, който накуцваше, се стори познат на Флорентина и тя го каза на Ричард. Двамата не споделиха с Кейт Каин подозренията си.

Няколко дни по-късно по-високият мъж отиде да се види с Флорентина в магазина й на Пето авеню. Беше чул, че си заминавала за Сан Франциско, и искаше да я помоли да му помогне, преди да си тръгне. Младата жена го изслуша внимателно и с радост откликна.

На другия ден следобед Ричард и Флорентина Каин отидоха в хотел „Барон“. Джордж Новак ги посрещна и ги придружи до четирийсет и втория етаж. След десет години Флорентина едвам позна баща си, който седеше в леглото с очила, едва крепящи се на върха на носа, и гледаше все така предизвикателно. Поговориха си за отминалите щастливи дни, двамата се посмяха малко и плакаха много.

— Извинявай, Ричард — каза Авел. — Поляците са сантиментално племе.

— Знам, децата ми са половин поляци — отвърна младият мъж.

По-късно вечеряха заедно — поръчаха си великолепно телешко печено в чест на, както се изрази Авел, блудната дъщеря. Той отвори дума и за бъдещето и как вижда развитието на хотелската верига.

— Трябва във всеки хотел да имаме магазин „Флорентина“ — рече старецът.

Тя се засмя и се съгласи.

Авел изказа съболезнованията си за кончината на бащата на Ричард, разкри в подробности грешката, която е допускал толкова години, и сподели как и през ум не му е минавало, че Уилям Каин е тайният му благодетел — сега би дал всичко, само и само да има възможност да му благодари лично.

— Той щеше да разбере — успокои го Ричард.

— Знаете ли, в деня, когато почина, се срещнахме — каза Авел.

Флорентина и Ричард го погледнаха изненадани.

— Точно така, срещнахме се — потвърди възрастният мъж. — Разминахме се на Пето авеню, беше дошъл на откриването на магазина ти. Поздрави ме, като вдигна шапка. Беше достатъчно, повече от достатъчно.

Авел имаше само една молба към Флорентина: след девет месеца двамата с Ричард да го придружат до Варшава, където щеше да бъде открит поредният нов хотел от веригата „Барон“.

— Представяш ли си! — възкликна отново развълнуван Авел и забарабани по масичката. — „Барон“ във Варшава! Това е хотел, който може да бъде открит само от един човек — от собственика на веригата.

През следващите няколко месеца Ричард и Флорентина гостуваха редовно на Авел и тя отново се сближи много с баща си. Авел се възхищаваше на Ричард и на здравия разум, с който бе белязано всяко начинание на дъщеря му. Обожаваше внука си. А малката Анабел беше… Как ли му казваха напоследък? А, да, тя беше върхът. Авел не помнеше някога през живота си да е бил толкова щастлив и се зае да крои планове как ще се завърне победоносно в Полша, за да открие „Барон“ във Варшава.

Половин година по-късно от предвиденото председателката на управителния съвет и собственичка на „Барон“ откри поредния хотел от веригата във Варшава. Точно както навсякъде по света, и в полската столица пусковите срокове не се спазиха.

В първата си реч като собственичка на „Барон“ тя заяви пред гостите, че се гордее с великолепния хотел, но е и натъжена, задето баща й е починал и не може също да присъства на откриването.

В завещанието си Авел бе оставил на Флорентина всичко, с изключение на малка вещ, описана като рядка гравирана сребърна гривна с неуточнена стойност, на която пише „Барон Авел Розновски“.

Тя беше наследена от внук му Уилям Авел Каин.