Камъче в небето

Крайният срок е достигнат

Секретарят влезе през вратата, до която беше застанал почтително часовой. На виолетовите му, подпухнали устни, играеше студена усмивка. Той се поклони на полковника и се направи, че не забелязва Арвардан.

— Сър, — обърна се полковникът към него — вече имах възможността да обсъдя с Върховния министър обстоятелствата около появяването ви тук. Мога да ви уверя, че задържането ви в гарнизона е едно голямо недоразумение и че ще бъдете освободен час по-скоро. Тук присъстващият джентълмен обаче, както предполагам знаете, отправя срещу вас обвинения, които при дадените обстоятелства, трябва да бъдат разследвани…

— Разбирам ви, полковник — кимна вежливо Секретарят. Но вече ви обясних, че този човек пребивава едва от два месеца на Земята, следователно малко е вероятно да познава така добре нашия политически живот. На тази база, подобни обвинения могат да бъдат най-малкото безпочвени.

— По професия съм археолог — намеси се гневно Арвардан, — а специалността ми е Земята и нейните древни обичаи. Така че, познанията ми в сферата на местния политически живот трудно могат да се окачествят като незначителни. Освен това, споменатите обвинения не произхождат само от мен.

Дори в този миг Секретарят избягваше да поглежда към Арвардан.

— Вярно, в инцидента е замесен един от нашите учени. Този човек съвсем скоро ще навърши своите шестдесет години, така че съвсем логично е да бъде обхванат от разни странни мании. има и още един член — с неизвестен произход и данни за слабоумие. Нито един от тримата не е човек, на чиято дума някой да повярва.

Арвардан подскочи.

— Настоявам да бъда изслушан…

— Сядайте! — нареди полковникът и в гласа му се долови неприязън. — Вече отказахте да обсъждате въпроса с мен. Късно е да променяте решението си. Доведете мъжа с бялото знаме.

Влезлият, оказа се, бе член на Обществото на Древните. Дори окото му не мигна, когато забеляза, че Секретарят присъства на срещата. Полковникът стана за да го посрещне, а след това го запита:

— От името на хората отвън ли идвате?

— Да, сър.

— Предполагам, че цялото това нелегално и бунтовно сборище е само с една единствена цел — да бъде върната свободата на вашия съгражданин?

— Точно така, сър. Той трябва да бъде освободен незабавно.

— Познах, значи. Независимо от всичко, уважението към Негово Имперско величество и гарнизонът, който защитава интересите му на тази планета, изискват хората ви да се разпръснат, преди въпросът да бъде решен.

— Полковникът е съвършено прав, братко Кори — намеси се любезно Секретарят. — Моля ви, помолете всички да се успокоят и да се разотидат. Намирам се в пълна безопасност, никой не заплашва живота ми. Ясно ли ви е? Никой. Имате думата ми на Древен.

— Много добре, братко. Радвам се, че сте в безопасност.

Човекът побърза да излезе.

— Веднага щом положението в града се успокои, ще се погрижим да ви изведем от тук — рече полковникът. — Благодаря ви за сътрудничеството и да считаме въпроса за приключен.

Арвардан отново скочи на крака.

— Възразявам. Нима ще освободите този потенциален убиец на човечеството, а същевременно ще ме задържите и дори няма да ми позволите среща с Прокуратора? Нещо, което ми се полага по право, в качеството ми на галактически поданик. Значи ли това — продължи с разкривено от гняв лице, — че обръщате повече внимание на едно земно куче, отколкото на мен?

— Полковник, — извика не по-малко разгневено Секретарят — готов съм да остана при вас, докато този човек бъде изслушан от Прокуратора — ако наистина това иска. Обвинението в предателство е нещо доста сериозно и аз държа репутацията ми да бъде чиста, когато отново се върна сред хората си. За мен ще бъде чест да докажа, че съм лоялен към Прокуратора и Империята, на която служа.

— Възхищавам се на постъпката ви, сър — рече одобрително полковникът — и ви уверявам, че дори аз не бих могъл да се държа по-доблестно на ваше място. Вашият народ може да се гордее с подобен представител. Ще опитам да се свържа с Прокуратора.

Арвардан не каза нищо, когато го поведоха обратно към килията.

Избягваше да среща погледите на останалите. Известно време седя неподвижно, захапал побелелия си юмрук.

— Е? — попита Шект.

Арвардан поклати глава.

— Май развалих всичко.

— Какво си направил?

— Изпуснах си нервите, обидих полковника и накрая не постигнах нищо… Не ме бива за дипломат, Шект. — Той сви рамене, а сетне продължи възбудено, завладян от желанието да се защити срещу възможни обвинения: — Какво можех да сторя? Балкис вече бе разговарял с полковника — как да му се доверя? Ами ако му е обещал, че ще му запази живота? Ако и той участва в заговора? Знам че звучи глупаво, но нямах право да рискувам. Затова настоявах да се срещна с Ениус.

Физикът подскочи, пресече нервно стаята и запита:

— И какво — ще дойде ли Ениус?

— Предполагам. Едно обаче не разбирам — лично Балкис помоли за това.

— Балкис помолил да дойде? Значи Шварц е прав.

— Така ли? И какво казва Шварц?

Седнал в койката си Шварц забеляза, че другите го гледат и вдигна безпомощно рамене.

— Улових мислите на Секретаря, когато го преведоха по коридора край нашата врата. Наистина е разговарял доста продължително с офицера, за когото говореше.

— Зная.

— Но не долових и следа от предателство в ума на този офицер.

— Тогава — поклати глава Бел — грешката е моя. Ще си сърбам попарата, когато дойде Ениус. Ами Балкис?

— Не почувствах нито тревога, нито страх в ума му — само омраза. И тази омраза е фокусирана главно върху нас, задето сме го заловили и сме го довели тук — въпреки волята му. Наранили сме жестоко самочувствието му и той възнамерява да си върне. Долових няколко доста живописни картинки, които си представяше в момента. Вижда се като герой, който собственоръчно поставя галактиката на колене, въпреки опитите ни да го спрем. Ще ни остави още малко да потичаме, а после смята да ни смаже и да тържествува над нас.

— Искаш да кажеш, че е готов да изложи на риск своите планове, мечтите си да погуби Империята, само за да си поиграе с нас? Това е лудост.

— Зная — кимна Шварц. — Той е луд.

— И вярва, че ще успее?

— Вярва.

— Шварц, само ти можеш да ни помогнеш. Ти и твоята дарба. Слушай сега…

Но Шект поклати глава.

— Не Арвардан, вече обсъдихме въпроса с Шварц — след като ти излезе. Дарбата, с която разполага и която не е в състояние дори да опише, все още не се поддава на нужния контрол. Може да зашемети човек, дори да го парализира, в редки случаи — да го убие. В състояние е и да контролира някои по-големи групи мускули въпреки волята на субекта. Но само това. Спомни си Секретаря — Шварц го принуди да ходи, но не съумя да се справи с гласните връзки. Не можеше дори да възстанови координацията му, за да го накара да управлява колата. На няколко пъти за малко да изгуби равновесие. Следователно, няма да успеем да поставим под контрол Ениус, за да го накараме да издаде някоя заповед, камо ли да я напише. Вече мислих за това, както виждаш… — Шект поклати глава и замълча.

Арвардан почувства, че го завладява отчаяние.

— Къде е Пола? — запита уплашено той.

— Спи отзад.

Искаше му се да я събуди… да я докосне… Толкова много неща му се искаха в този момент.

Арвардан погледна часовника си. Наближаваше полунощ — оставаха не повече от тридесет часа.

Малко след това се унесе, събуди се отново, пак заспа и призори отвори очи. Никой не дойде при тях през целия ден, имаше чувството, че душата му се е свила на топка.

Арвардан погледна часовника си. Отново наближаваше полунощ, оставаха само шест часа.

Огледа се, с безпомощен поглед. Най-сетне бяха всички — включително и Прокураторът. До него стоеше Пола, стиснала китката му с топлите си пръсти, а на лицето й се четеше умората и изтощението от последните часове — нищо на този свят не би могло да го разгневи повече от тази гледка.

Може би те всички заслужаваха да умрат — тези глупави, глупави…

Почти не виждаше Шект и Шварц. Седяха някъде отляво. Наблизо беше и Балкис, проклетият Балкис, с неговите подпухнали устни, зеленикаво петно на едната буза — сигурно го болеше ужасно, когато говореше. Арвардан се усмихна злобно при тази мисъл и неволно стисна юмруци. едва сега почувства болезнената рана на лицето си.

Ениус се беше настанил отсреща — навъсен, неуверен, почти смешен в объркването си, облечен в неизменните тромави, безформени, импрегнирани с олово дрехи.

И той беше глупав. Арвардан си помисли с омраза за всичките тези галактически чиновници, които искаха само едно — всичко да върви колкото се може по-гладко и безболезнено. Къде се бяха изгубили смелите авантюристи от преди три века? Къде?…

Оставаха само шест часа…

Осемнадесет часа по-рано Ениус беше получил доклада от гарнизона в Чика и почти незабавно се бе отзовал на призива. По пътя непрестанно си повтаряше, че въпросът не е чак толкова спешен, че комендантът на гарнизона ще се справи и без него. И въпреки всичко, отвличането на висш земен политик беше работа сериозна и нетърпяща отлагане, що се отнася до неговата намеса. А какво да каже за тези безумни, напълно безпочвени обвинения?

На всичко отгоре в инцидента беше забъркан и Шект… И то не като обвиняем, а като един от главните обвинители. Тъкмо това го объркваше най-много.

И ето, че сега седеше срещу тях, потънал в размисъл, осъзнавайки, че от неговото решение зависят много неща, включително и опасността от избухване на бунт, заплахата да изгуби положението си в двора, да унищожи всякаква дори и най-малка надежда за повишение… Що се отнася до речта на Арвардан, която бе изслушал току що, нима можеше да повярва на всичко това — нови вирусни щамове, необуздани космически епидемии? В края на краищата, ако предприеме някакви действия, оповавайки се само на тези сведения, няма ли да бъде уязвим за обвиненията на своите вишестоящи?

Не бива да забравя, че Арвардан е учен с изградена репутация.

Накрая прие да отложи за малко вземането на окончателно решение и се обърна към Секретаря:

— И така, вие няма какво да кажете по въпроса?

— Почти нищо — отвърна с безгрижен и самоуверен тон Секретарят. — Искам само да попитам, какви доказателства съществуват по предявените обвинения?

— Ваше превъзходителство, — взе думата Арвардан и в гласа му се долови нетърпение — вече ви съобщих, че този човек си призна всичко, в което го обвинявам, в деня на нашето незаконно задържане.

— Дори да се вслушате в думите му, Ваше превъзходителство, — намеси се Секретарят — не забравяйте, че това е поредното лишено от доказателства твърдение. Всъщност, единственото, за което могат да свидетелстват тези хора е, че аз бях задържан против волята ми и че моят, а не техният живот беше изложен на опасност. А сега, бих желал да задам един въпрос на главния обвинител — как той, човек пребиваващ съвсем отскоро на планетата, е бил в състояние да разкрие този план, докато вие, Ваше превъзходителство, Прокуратор с дългогодишна служба на Земята, не сте заподозрели нищо подобно?

— Има логика в думите ви — призна Ениус. — Наистина, как узнахте?

— Преди да изслушам признанията на присъстващия тук — заобяснява Арвардан, — бях предупреден за конспирацията от доктор Шект.

— Вярно ли е, доктор Шект? — Прокураторът впи поглед във физика.

— До последната дума, Ваше превъзходителство.

— А вие откъде научихте за конспирацията?

— Доктор Арвардан, — поде Шект — вече обясни доста подробно и изчерпателно принципите за работа на синапсатора, както и обстоятелствата, около смъртта на известния бактериолог — доктор Ф. Симитко. Споменатият Симитко беше член на тази конспиративна група. Разполагам със запис от самопризнанията му.

— Но, доктор Шект, самопризнанията на един умиращ човек, направени вероятно в състояние на делириум — както твърди доктор Арвардан — нямат почти никаква тежест. Само с това ли разполагате?

Арвардан го прекъсна, като удари с юмрук по масата и скочи.

— Да не сме в съда? Може би си въобразявате, че съдите някой от нас за неправилно шофиране? Нямаме време, за да преценяваме доказателствата, да ги подлагаме на анализи и да ги разглеждаме под лупа. Колко пъти ще ви казвам, че крайният срок изтича в шест часа сутринта, разполагаме с пет часа и половина за да изтрием от лицето на земята този гнусен замисъл… Познавате доста отдавна доктор Шект, нали Ваше превъзходителство? Нима смятате, че е лъжец?

— Никой не обвинява доктор Шект в съзнателна измама, Ваше превъзходителство — побърза да вметне Секретарят. — Просто добрият доктор вече е в доста напреднала възраст и напоследък е обезпокоен от наближаващия шейсети рожден ден. Опасявам се, че съчетанието на възрастта и страха биха могли да предизвикат някои леки параноидни тенденции, доста често явление тук, на Земята… Погледнете го само! Изглежда ли ви на съвсем нормален човек?

Беше прав, разбира се. Лицето на Шект беше напрегнато и изтерзано от доскорошните преживелици.

И въпреки това Шект намери сили да отвърне с уравновесен и спокоен глас:

— Трябва ли да добавям, че през последните два месеца непрестанно съм бил следен от Древните, че писмата ми се проверяват и всички мои статии минават през цензура. Очевидно и това обвинение ще бъде обяснено с така подходящия пример за параноята. За щастие, тук, сред нас се намира един човек — Джоузеф Шварц — който доброволно се подложи на синапсация в деня, когато ме посетихте в Института.

— Спомням си. — Кимна Ениус, благодарен, че поне за малко темата е сменена. — Това ли е той?

— Да.

— Не изглежда по-зле след лечението.

— Всъщност, състоянието му е подобрено значително. Лечението със синапсатора се оказа неочаквано успешно, може би това се дължеше и на факта, че този човек е притежавал феноменална памет — нещо, което не съм знаел тогава. Но по-важното е, че сега умът му е чувствителен към мислите на околните.

Ениус внезапно се наведе напред и възкликна сподавено:

— Какво? Да не искате да кажете, че може да чете мисли?

— Не е трудно да бъде демонстрирано, Ваше превъзходителство. Но, струва ми се, брат Балкис ще потвърди казаното.

Секретарят крадешком хвърли изпълнен с омраза поглед към Шект, сетне побърза да овладее чувствата си.

— Вярно е, Ваше превъзходителство — кимна навъсено той. — Този човек наистина владее известни хипнотични способности, макар да не знам със сигурност, дали ги е получил вследствие на лечението със синапсатора. Мога да добавя само, че е подложен на синапсация в обстоятелства на дълбока тайна за всички нас — факт, който сам по себе си е доста подозрителен.

— Вярно, така е — кимна тихо Шект. — Защото такива бяха нарежданията от Върховния министър.

В отговор Секретарят вдигна многозначително рамене.

— Мисля, че сега не е време за дребни заяждания — прекъсна ги Прокураторът. — Да продължим по въпроса… Какво ще кажете за Шварц? Каква връзка имат неговите телепатични или хипнотични способности със случая?

— Ей сега Шект ще каже — рече подигравателно Секретарят, — че Шварц е прочел мислите ми.

— Това ли е? Е, и какво мисли той? — обърна се Прокураторът за пръв път от началото на срещата към Шварц.

— Ами той мисли, — заговори Шварц — че по никакъв начин не бихме могли да ви убедим в правотата на нашите твърдения.

— Абсолютно вярно — кимна Секретарят. — Макар, според мен за това заключение да не се изискват телепатични способности.

— Освен това, — продължи Шварц — ви смята за пълен глупак, човек който се бои да вземе решение и предпочита да протака, човек който се надява да си спечели уважението на хората от Земята чрез мъдри решения, което ви прави двойно по-голям глупак в очите му.

Секретарят почервеня.

— Протестирам. Това е очевиден опит да ви настроят срещу мен, Ваше превъзходителство.

— Това не е толкова лесно — увери го Прокураторът. После се обърна към Шварц. — А аз какво мисля?

Шварц отвърна незабавно:

— Че дори ако наистина мога да чета мислите на хората, едва ли винаги ще съобщавам истината за тях на всеослушание.

Прокураторът вдигна изненадано вежди.

— Съвършено правилно. Потвърждавате ли обвиненията на доктор Арвардан и Шект?

— До последната дума!

— Така значи! Но докато не открием още един, надарен със способности като вашите, никакъв съд не би признал обвиненията ви — дори ако повярваме в това, че наистина сте телепат.

— Но аз мисля, че въпросът не е от компетенцията на съда — възрази Арвардан. — Става дума за оцеляването на галактиката.

— Ваше превъзходителство, — заговори развълнувано Секретарят — имам една молба. Бих искал този човек — Джоузеф Шварц — да бъде изведен от стаята.

— Защо?

— Освен че може да чете мисли, той притежава и известна хипнотична сила. Именно с помощта на тази сила аз бях заловен и парализиран. Опасявам се, че Шварц е в състояние да предприеме подобни действия отново — този път спрямо вас, Ваше превъзходителство.

Арвардан се надигна заплашително, но Секретарят повиши глас за да го надвика:

— Разпит, на който присъства лице, способно да повлияе по какъвто и да било начин — включително и чрез хипноза — на съдията, не може да бъде легитимен.

Ениус взе мигновено решение. Влезлият пазач изведе Джоузеф Шварц от стаята без никаква съпротива от страна на последния. Лицето на Шварц изглеждаше напълно равнодушно, дори безгрижно.

За Арвардан това бе последният удар.

Що се отнася до Секретарят, той използва момента за да се изправи в цял ръст — величествен, в своето зелено наметало, олицетворяващо дадената му власт.

— Ваше превъзходителство, — заговори тържествено той — всички обвинения от страна на доктор Арвардан се основават на разкритията на доктор Шект. От своя страна, доктор Шект е бил подведен от признанията на един умиращ човек, изпаднал в предсмъртен делириум. Най-странното обаче е, че тази история излиза на бял свят едва след като Шварц е подложен на лечение със синапсатора. Питам, тогава — кой всъщност е Джоузеф Шварц? До появата му на сцената доктор Шект е един уравновесен, отдаден на работата си учен. Вие самият, Ваше превъзходителство, се срещате и разговаряте с него в деня, когато довеждат Шварц за лечение. Показвал ли е някакви отклонения тогава? Намерил ли е за нужно да ви съобщи, че срещу Империята се готви предателски заговор? Споменал ли е дори една дума за предсмъртните дрънканици на някакъв умиращ биохимик? Изглеждал ли ви е обезпокоен? Човек изпълнен с подозрения? Преди малко той заяви, че лично по нареждане на Върховния министър е фалшифицирал резултатите от изпитанията на синапсатора и че не е водел никакви записки за опитите. Каза ли ви го при онази среща? Защо всички тези обвинения изплуват сега, след появата на Шварц? Пак си задавам въпроса — кой е Джоузеф Шварц? В деня, когато го довеждат, говори неразбираем език. Узнахме го по-късно, когато за първи път се усъмнихме в здравия разум на доктор Шект. И така, Шварц бил доведен от някакъв фермер, който не знаел нищо за него. Трябва да призная, че нашите проучвания също ни доведоха до задънена улица.

Ала въпреки всичко този човек е надарен с необичайни умствени способности. В състояние е да парализира от разстояние сто ярда, а отблизо и да убие. Аз самият съм изпитвал тази парализираща сила — крайниците ми бяха командвани от него, ако пожелаеше, можеше да манипулира и мислите ми. Не се съмнявам, че е манипулирал мислите на други хора. Твърдят, че съм ги задържал насила, заплашвал съм ги със смърт, признал съм пред тях, че замислям предателство срещу Империята… Но аз искам да им задам само един въпрос, Ваше превъзходителство. Ще признаят ли, че те също са били подложени на въздействието на Шварц, тоест на човека, способен да контролира мислите им? Възможно ли е предателят да е именно Шварц? Ако е така — кой всъщност е Шварц?

Секретарят седна изпълнен с увереност в своята гениалност.

Арвардан имаше чувството, чу мозъкът му се е превърнал в циклотрон и се върти на максимални обороти.

Какво да отговори? Че Шварц е човек от миналото? Че владее някакъв древен, забравен език? Но от всички присъстващи само той — Арвардан би могъл да го потвърди. Вече го обвиниха, че е станал жертва на телепатична манипулация. И наистина — откъде да знае със сигурност, че мислите му не са контролирани от друг? Кой е Шварц? С какви доказателства разполагаха за надвисналата над галактиката заплаха?

Все повече се объркваше в мислите си. Да вярва ли, че действително някъде някой крои планове срещу Империята? Той е археолог, съмненията са негова втора природа, но все пак… Истина ли е, че човечеството е възникнало от един единствен свят? Да вярва ли на една момичешка целувка? На Джоузеф Шварц?

Не можеше да мисли! Не можеше!

— Е? — запита нетърпеливо Ениус. — Имате ли нещо да добавите, доктор Шект? Или вие — доктор Арвардан?

Гласът на Пола наруши настъпилата тишина:

— Защо ги питате? Не виждате ли, че всичко е лъжа? Не разбирате ли, че този човек ни оплита в измислиците си? Зная че ще умрем и не ме е страх, но все още не е късно да го спрем… а вместо това седим тук и… и… приказваме… — тя избухна в сълзи.

— Ето че стигнахме и до женски ридания — поклати глава Секретарят. — Ваше превъзходителство, имам едно предложение. Хората, които ме обвиняват твърдят, че началото ще бъде дадено в строго определен час — мисля, че споменаха шест часа сутринта. Предлагам, да бъда задържан в гарнизона в продължение на седмица. Ако това, което твърдят е вярно, само след няколко дни до Земята ще достигнат слуховете за епидемията. И тъй като Имперските сили все още ще контролират нашата планета…

— Чудесна замяна — подхвърли иронично Шект — Земята срещу галактиката.

— Ценя живота си и този на моя народ. Ние сме заложници на нашата невинност. Готов съм незабавно да информирам Обществото на Древните, че ще остана тук доброволно, с което ще попреча за появата на различни форми на неподчинение.

Той скръсти гордо ръце.

Ениус вдигна глава, лицето му изглеждаше объркано.

— Този човек говори правдиво и…

Арвардан не можеше повече да издържа. Той се надигна, обладан от сляпа ярост и бавно закрачи към Прокуратора. Никой не знаеше какво си мисли. Дори той самият не можеше да си припомни по-късно. Пък и това не оказа никакво значение. Ениус беше въоръжен с невронен камшик. Принуден бе да го използва.

За трети път, откакато пристигна на Земята, Арвардан почувства как тялото му пламва от изгаряща болка. А след това всичко изчезна.

През часовете, прекарани от Арвардан в безсъзнание, крайният срок беше достигнат…