Катха упанишада

Първа част

1. Жадуващ [награда], Ваджашраваса отдаде всичкото си имущество. Той имаше един син на име Начикетас.

2. Макар че беше [още] юноша, докато водеха добитъка, определен за жертва [дакшина] в него се появи вяра [шраддха]. Той си помисли:

3. „Напоени с вода, напасани с трева, с издоено мляко — безсилни, безрадостни са тези светове, в които той, отдаващият ги, отива.“

4. Той каза на баща си: „Татко, на кого ще отдадеш мен?“ Повтори и потрети. [баща му] каза: „На смъртта ще те отдам!“

5. „Аз съм преди много, аз съм [и] след много. Какво [толкова] може Яма да направи с мен днес?“

6. Погледни назад как е с предишните, погледни напред как е с бъдещите. Смъртният узрява като зърно, като зърно той отново се ражда.

7. „Като принадлежащ на всички хора [т. е. огъня] влиза брахман-гостенин в къщата. Донеси вода, за да го задоволиш, о, Вайвасвата [Яма].

8. Надежда и очакване, добро поведение, жертвоприношения и заслуги, синове и добитък — всичко това отнема от човек с недостатъчно разбиране брахманът, който живее в неговата къща, без да получава храна.

9. «Тъй като си прекарал в моя дом три нощи, без да получиш храна, а си достоен за уважение гост — [моите] почитания, брахмане, бъди здрав — затова си избери три желания.»

10. «Нека да се успокои сърцето на Гаутама, той да бъде добре разположен [към мен], пуснатия да си ходи от теб, смърт. Нека той да ме поздрави радостно. Това избирам за първо от трите желания.»

11. «Както преди [отново] ще бъде весел Ауддалака Аруни, освободен от мен [от обета си]. Той ще прекара нощите щастлив, гневът му ще се потуши, след като те види освободен от пастта на смъртта.»

12. «В небесния свят няма страх, там теб те няма и там старостта не плаши [никого]. Преодолял и двете — глад и жажда, предпазен от страдание, [човек] се радва в небесния свят.

13. Ти познаваш жертвения огън, който донася [пребиваване в] небето, о ,смърт, обясни ми го на мен, вярващия, [защото] обитаващите небето се хранят с амрита; това си избирам за второ желание.»

14. «Ще ти обясня; познай чрез мен с разбиране, о, Начикетас, жертвения огън, който донася небето. Разбери го като постигане на безкрайния свят, като основа, като скрит в тайното.»

15. Той му говори за огъня, представляващ началото на света [първичния огън на вселената], и какви тухли, колко [са нужни] и как [да се подредят за изграждане на жертвен олтар]. А той повтаряше каквото му бе казано; тогава смъртта отново заговори доволен.

16. Той му заговори зарадван:“Мъдрецо [махатма], давам ти тук и веднага още един дар: този огън ще се нарича с твоето име; вземи също този многоцветен наниз от скъпоценни камъни.

17. Чрез тройно [извършване на] обреда на Начикетас, съединение с тримата [родителите и учителя] и извършване на трите дела [жертва, изучаване на Ведите и правене на помен] се преодоляват раждането и смъртта. Познал бога, достоен за почитание, този, който познава творенията на Брахма, изградил [олтаря на огъня] отива в този вечен мир.

18. Три пъти [извършил] обреда на Начикетас, три пъти познал това — този който знае това и изгражда огъня Начикетас, той отхвърля оковите на смъртта; освободен от страдания, той се радва в небесния свят.

19. Това, о, Начикетас, е твоят огън, донасящ небето, когото поиска като второ желание. Този огън хората ще нарекат на теб. Избери третото желание, о , Начикетас."

20. „Има съмнения за умрелия човек:“Той съществува" — казват едни; „Той не съществува“ — казват други. Нека бъда поучен от теб за това познание — това е третото желание, което избирам."

21. „Дори боговете някога се заблуждаваха. Не е лесно да се разбере; това е объркан въпрос.Избери друго желание, Начикетас. Не ме затруднявай; освободи ме от това желание.“

22. „Дори боговете значи са се обърквали тук, и ти, смърт, каза, че това не е лесно да се разбере. А друг, който би могъл да го обясни както теб, не може да се намери. Никой дар не е равностоен на този.“

23. „Поискай [да имаш] стогодишни синове и внуци, много стада добитък, слонове, злато и коне. Избери си голямо [парче] земя, и живей толкова есени, колкото пожелаеш.

24. Ако смяташ това за равностоен дар, избери си богатство и дълъг живот! Ще бъдеш велик на земята, о, Начикетас. Ще направя да се изпълнят всичките ти [земни] желания.

25. Всички желания, които трудно се изпълняват в света на смъртните — давам ти всички според твоята воля. Онези момичета с музикални инструменти върху колесницата — те са непостижими за хората — ще ти ги дам, нека бъдат твои слуги [но], не ме питай за смъртта.“

26. „Това има стойност за смъртния [само] до утре. [тези неща] притъпяват всички сетива [и ума]. Дори дългият живот [всъщност] е кратък; колесницата е само твоя, твои са танците и песните.

27. Човек не може да бъде удовлетворен с богатство; можем ли да искаме богатство когато сме съзрели теб? Ние ще живеем толкова, колкото ти отредиш; а за дар искам само това.

28. Кой би се радвал да получи [дори] много дълъг живот, след като се е доближил до отсъствието на старост, до безсмъртието; като разпознава кой стои под [всичко]; като размишлява за радостите от разкоша и любовта?

29. Това, в което всички са объркани, о, смърт — какво [ще бъде] при дългия път към отвъдното — това ми кажи.“