Катха упанишада

Трета част

1. Двама се хранят с резултата от делата [рита] в света на [собствените] дела [свакритася]; двама пребивават в скривалището [на сърцето], във висшето вместилище. Познаващите Брахма ги наричат сянка и светлина, с пет [жертвени] огъня и троен [огън] на Начикетас.

2. Върховния, неунищожим Брахма, мостът за жертващите, които искат да преминат на отвъдния бряг — [брега] на безстрашието — дано да достигнем този [огън на] Начикетас.

3. Знай, че атма е возещият се в колесница, тялото — колесницата, знай, че разумът [буддхи] е кочияшът, умът [манас] е юздата.

4. Чувствата [индрия] са конете, а обектите им — пасище. Наслаждаващият се е съединението на атма, чувствата и ума — казват мъдреците.

5. Този, който няма познание и умът му никога не е съединен, той не може да управлява сетивата, както кочияшът — лошите [непокорните] коне.

6. А този, който има познание и е винаги със съединен ум, той управлява сетивата тъй, както кочияшът — добрите [послушните] коне.

7. Който няма познание, който е без ум, който е винаги замърсен, той не достига мястото [целта на пътуването] и се връща отново в самсара.

8. А този, който има познание, който е с ум, който е винаги чист, той достига мястото, откъдето [никой] не се ражда отново.

9. Чийто разум е кочияш, който обуздава ума си, той достига края на пътя, висшата обител на Вишну.

10. По-висш от сетивата е разсъдъкът [артха], от разсъдъка — умът, по-висш от ума е разумът [буддхи], а по-висш от разума е великият атма.

11. По-висше от великото [махат] е неизявеното [авякта], по-висш от неявното е пуруша: няма нищо по-висше от пуруша, той е най-висшият път.

12. Във всички тези същества е скрит атма, несветещ [апракашата]. Само проницателните го виждат чрез финия поглед на острия си ум.

13. Мъдрият [трябва] да контролира речта чрез мисълта, а нея — чрез същността на знанието [джана атма], а нея — чрез атма на мира [шанта атма].

14. Станете, бъдете събудени; добивайки дарове, осъзнавайте. Този път е труден и непроходим като наточеното острие на остър нож — казват мъдрите.

15. Който познава беззвучния, неосезаем, безформения, неизчезващия, безвкусния безмирисния, непреходния, безначален и безкраен, свръхвелик, постоянен [атма], той се освобождава от устата на смъртта.

16. О, Начикетас, мъдрите постигат величие в света на Брахма, като разказват и слушат това древно сказание.

17. Този, чрез когото тази висша тайна се слуша от събраните брахмани, който е старателен в обряда на помена за умрелите — той е достоен за безкраен живот, достоен за безкраен живот!