Катха упанишада

Пета част

1. Този, който е отправен към града с единадесет порти, с правилна мисъл, той няма страдания, той е освободен, той се освобождава. Това е така.

2. Лебедът, обитаващ чистото небе, блестящ, той обитава небето; при жертвоприношението той обитава жертвеника. Той обитава в човека, обитава в обета, обитава в закона, обитава небесата. Породен от водите, от кравите, от закона, от планината — висшия закон [Рита].

3. Праната върви нагоре, апаната върви в обратна посока. По средата е вамана — там трябва да се търси върховния бог.

4. Когато се спуска и влиза в тялото, той се въплъщава в него; когато той се освобождава от тялото, какво остава тук долу?

5. Смъртните не живеят нито с вдишването, нито с издишването. Те живеят с друго; с него са свързани и тези двете.

6. Добре, ще те науча, о, Гаутама, за тайния, вечен Брахма, за това, което става с душата след смъртта.

7. Някои влизат в утроби, с души, насочени към тялото. Други стават постоянни [или: Шива]. [Това зависи] от делата или от познанието [им].

8. Този пуруша, будният в спящите, поражда желанията. Той наистина е чист, той е Брахма, наистина го наричат безсмъртен [или: амрита]. На него се крепят световете, и никой не е повече от него. Онова наистина е това.

9. Както огънят, един, влизайки в света, променя формата си според различните форми, така и единият атма във всички същества променя формата си според формите но е извън тях.

10. Както вятърът, един, влизайки в света, променя формата си според различните форми, така и единият атма във всички същества променя формата си според формите но е извън тях.

11. Както слънцето, око на целия свят, не придобива недостатъците извън окото, така и единият атма във всички същества не придобива страданията на света [оставайки] извън тях.

12. [Има] един властител, вътрешният атма на всички същества, който създава [цялото] множество форми. Мъдрите го виждат вътре в себе си — за тях е вечната радост, не за другите.

13. Вечен сред преходните, имащ съзнание [четана] сред безсъзнателните, единствен сред многото, този, който дава желанията. Мъдрите го виждат вътре в себе си, за тях е вечният мир, не за другите.

14. „Това е онова“ — така мислят за неизразимата висша радост. Как да се познае това? То блести ли или [само] изглежда, че блести?

15. Там не блестят слънцето, луната, звездите, не святкат мълнии, още по-малко този огън. Наистина всичко сияе след него, сияещото; всичко това блести с неговото сияние.