Катха упанишада

Четвърта част

1. Отвън възприема себе си самопороденият, затова се вижда отвън, а не вътре от себе си. [Затова] мъдрец, търсещ безсмъртие гледа аза [атма] отвътре, с обърнати очи.

2. Глупците следват външните желания и отиват в примката на явната смърт. Но мъдрите, които познават безсмъртието не търсят опора в нестабилността.

3. Този, който е познал формата, вкуса, мириса, звука и докосването — какво остава тук за него след това? Това е така.

4. Когато след края на съня и след края на будността вижда двете като едно, мъдрият, разбрал, че това е атма, не страда повече.

5. Който познава ядящия меда, атма, същността на живота, владетел на всичко съществуващо, той не се обърква повече. Това е така.

6. Този, който различава същностите, влиза вътре в онзи, който е роден преди огъня, роден преди водите. Това е така.

7. Този, който се разпростира чрез същностите, влиза вътре в Адитите с божествена същност, раждащи се чрез праната.

8. Джатаведас, пребиваващ в триещото се дърво като зародиш, носен от бременна жена, бива призоваван всеки ден от будните, принасящи жертва на огъня. Това е така.

9. Този, за когото слънцето изгрява и залязва — всички богове са пронизани от него; няма нищо извън него. Това е така.

10. Това, което е тук, това е и там; което е там, е също така и тук. Този, който вярва, че има различие, върви от смърт към смърт.

11. Мисълта, която може да спре това е: няма никакво различие. Този, който вярва, че има различие, минава от смърт в смърт.

12. Духът [пуруша] с размер на палец е в средата на тялото — господар на това което е било и ще бъде; той не се отвръща от себе си. Това е така.

13. Духът с размер на палец е като светлина без пушек, господар на това което е било и ще бъде; той е днес, той е и утре. Това е така.

14. Както водата, която тече по планинските урви, се изгубва, така и този, който вижда нещата различни, се губи, тичайки след тях.

15. Като чиста вода, излята в чиста вода — така, о, Гаутама, е азът [атма] на знаещият мъдрец.