Катха упанишада

Втора част

1. „Едното е добро [шрея], а другото е приятно [прея]; тези двете, носещи различни резултати, оковават човека. Ако от тях се избере доброто, това е спасение; който избере приятното, пропуска целта си [желания за себе си резултат.

2. Доброто и приятното идват при човека; като ги огледа, мъдрият ги разграничава. Мъдрият избира доброто пред приятното; глупавият избира приятното от [жажда за] печалба и притежание.

3. Ти разумно пренебрегна приятните и приятно изглеждащите желания, о, Начикетас. Не попадна във веригите на богатството, в които за жалост се оковават толкова много хора.

4. Раздалечени, противопоставени и разграничени са тези, които се знаят като незнание и знание. Аз смятам Начикетас за такъв, който жадува за знание; не те разклатиха много страсти.

5. Живеещи в незнание, смятащи себе си за мъдреци и учени, глупаците безцелно тичат насам-натам като слепци, водени от слепец.

6. Преминаването отвъд не говори нищо на глупавия, безгрижния, ослепен от илюзията на богатството. Това е светът; няма отвъден — като смята така, той отново и отново попада в моя власт.

7. На мнозина не е дадено дори да чуят за него; мнозина дори когато са чули, не са разбрали. Чудесен е , който го разгласява старателно; който е разбрал неговото [съобщение]; чудесен е познаващият го, научен от старателен [учител].

8. Този [атма] не може лесно да се познае, когато се разгласява от [обикновен] човек. [Но] когато не е разгласяван от някой друг, няма [никакъв] достъп, защото той е немислимо по-дребен от най-дребната мярка.

9. Този смисъл не може да се обхване с размишление, [но] когато се обяснява на друг, той лесно се схваща. Ти го постигна, защото се придържаш към истината. Този, който задава въпроси като теб [като твоите], о, Начикетас, е скъп за нас.

10. Аз знам: това, което се нарича богатство, е преходно, а с преходното не може да се постигне непреходното. Затова аз запалих огъня Начикетас — чрез преходни неща да постигам непреходното.

11. Ти видя постигането на желанието, основата на света, безкрайността на действието, брега на сигурността, величието на прославата, широтата, опората, [но], мъдър в твърдостта, о, Начикетас, ги пренебрегна.

12. Този [атма] е трудно видим, влязъл в скритото, живеещ в сърцето, намиращ се в дълбокото, древен; който го разбира като бог чрез слизане посредством йога във вътрешния атма, изгонва радостта и мъката със сигурност.

13. Смъртният, чул и разбрал това, уловил същността и схванал финото, се радва, придобил [извор на] радост. За него е отворено обиталището на Начикетас, мисля аз.“

14. „Кажи, какво виждаш, различно от добро [дхарма] и зло, различно от извършено и неизвършено, различно от минало и бъдеще.“ [Каза Начикетас].

15. „Тази сричка, която провъзгласяват всички веди, която наричат равна на всички тапаси, заради която стават брахмачаря, тази сричка ще ти кажа накратко. Тя е ОМ.

16. Тази сричка наистина е Брахма, тази сричка е висшето, защото който познава тази сричка, има всичко, което пожелае.

17. Тази опора е най-добрата, тази опора е висшата. Който знае тази опора, е велик в света на Брахма.

18. Не се ражда и не умира познаващият [атма]. Не произлиза от никого и не става никой. Нероден, постоянен, вечен, древен, той не умира, когато загива тялото.

19. Когато убиващият мисли, че убива, когато убитият се смята за убит, и двамата се лъжат — той не убива и не умира.

20. По-малък от малкото и по-голям от голямото, атма е скрит в сърцето на хората. Без страсти, без мъчение, величието на атма се вижда чрез спокойствие [прасад].

21. Седейки, той отива в далечината, лежейки, обикаля навсякъде. Кой може да разпознае този радващ се и нерадващ се бог освен мен?

22. Мъдрият, узнаващ този, който е безтелесен в телата, стабилен в нестабилното, великия, всепроникващ атма, не познава страданието.

23. Този атма не може да се постигне чрез поучение, нито чрез разум, нито чрез много учение. Постига го само този, когото той избере, на него атма разкрива същността си.

24. Който не се е отказал от злината, който няма мир и съсредоточеност; чийто ум не е успокоен, не може да го постигне с разум [праджна].

25. Този, за когото брахманите и кшатриите — и двете [варни] са храна, подправена със смъртта — кой наистина знае къде е той?“