Кати в Италия

Ленарт, скъпи мой!

Обичам те! Трябва да ти го кажа, защото непрекъснато мисля за това. Това е моето първо писмо до теб и би било тъжно, ако забравя да ти кажа, че те обичам. Искаш ли да знаеш колко много? О, не е толкова лесно да се каже точно колко много. Нали любовта не може да се измери и претегли, както прави неделният рибар с уловените риби, за да се хвали после пред приятели. Едно обаче мога да ти кажа със сигурност: изумена съм, че толкова много любов може да се побере в един-единствен човек. И то не много едър човек, като мен.

Спомняш ли си за злия стар император Тиберий, който си седял на остров Капри и управлявал Римската империя, като нареждал заповедите му да се предават между Капри и Рим с огнени сигнали от едно възвишение на друго?

И аз искам да направя същото. Искам да се кача на някоя висока планина и да изпратя моето пламтящо съобщение: обичам те! И после да бъде предадено по цялата земя. Ще бъде извикано от Мон Блан40 от Гауризанкар41, Килиманджаро42, Фуджияма43 и Везувий44: Обичам те! Но да седя тук и да го пиша е писмо е толкова обикновено. Обикновено писмо, което ще бъде пуснато в обикновена, прозаична пощенска кутия, ще бъде подпечатано, обработено и превозено с потискащо безразличие от кралската поща. Искаше ми се да мога да ти изпратя един облечен в пурпур вестоносец, който да ти съобщи с тръбни звуци: „Обичам те!“

Позволено ли е да обичаме толкова много един човек, или за тези случаи е предвидена глоба? Искам да кажа, мислиш ли, че боговете ще се разгневят и ще те отнемат от мен? О, велики богове, не го правете, милинки, добри богове, защото не подозирате как се измъчих, докато го получа! Той беше толкова опърничав. Има толкова лениво старо сърце… три седмици бяха необходими да му вдъхна живот и заради него дори трябваше да скоча във водата!

Хей, Ленарт, не познавам друго момиче, което да се е сгодило в самото Средиземно море. А ти? Толкова се радвам за това. Ако на някое списание му хрумне да ме интервюира: „Къде и кога вашият съпруг ви се обясни в любов?“, ще отговоря високомерно: „Докато плувах в Средиземно море!“ Трябва да признаеш, че звучи много ексцентрично.

Кати, тъкмо си мислех, че искам да те убедя да се омъжиш за мен. Но не знам как да започна. Имаш ли някакво предложение?

Ти каза това. Ще го помня, докато съм жива. Всъщност не беше кой знае какво предложение, но в моите уши то прозвуча така прекрасно, като „Песен на песните“ и всички други прочути любовни песни, взети заедно.

Седя си тук и разглеждам своя пръстен. Тюркоазите имат същия цвят като небето над Флоренция в деня, когато го видях за пръв път. Разглеждам пръстена и дъждовният Стокхолм изчезва пред очите ми. Отново стоя пред един малък магазин на Понте Векио, а ти стоиш зад мен и казваш с присмехулния си глас: „Викай по-силно, Кати!“ И сега аз те питам, Ленарт Зундман: защо си се върнал там и си купил тъкмо този пръстен? Знаел ли си още тогава, че аз съм тази, на която искаш да го подариш? Ако сега кажеш „да“, никога няма да ти простя. Никога няма да ти простя, че ме остави да се скитам през цяла Италия, без нито една обнадеждаваща дума. О, ще си получиш наказанието за това, само почакай! Всеки ден ще получаваш за обяд варена треска. Или нещо подобно! Да, да, ще помисля какво да направя.

Днес в Стокхолм вали. Плющи в прозорците, есен е. Не е ли несправедливо, че ти си още там, на слънце? Да, именно несправедливо! И все пак се радвам, че слънцето те огрява, скъпи мой. Ако можех да ти сваля слънцето, луната и звездите, щях да го направя. Няма нищо, което да не бих направила за теб. Дори, като си помисля, съм готова да се откажа от наказанието с варената треска. Мислиш ли, че тогава ще бъдеш щастлив с мен?

Човек трябва винаги да бъде влюбен, това казах снощи на Ева. И знаеш ли какво отговори тя:

Оскар Уайлд45 също е мислел така и затова човек никога не бивало да се жени.

Ужасният Оскар Уайлд! Не му разрешавам да идва тук и да ми отнема куража! Смятам, с Божията помощ, докато съм жива, да бъда влюбена. Съзнавам, че човек не може да го усеща винаги точно по този начин, но ще опитам да спася през годините нещо от своето въодушевление. Обещавам да те обичам в радост и в болка, Ленарт, дори когато е трудно. Не мога да ти обещая да ти се подчинявам, това не. Но да бъда сравнително мила с теб, се задължавам. Това стига ли? Да, струва ми се, че стига. Да върви по дяволите Оскар Уайлд! Не ме е страх!

Ева пече вафли в кухнята. Усещам уханието им чак тук. Налага се да приключвам, защото трябва да приготвя кафето за вафлите. Ах, защо те няма? Хайде, връщай се по-скоро, скъпи мой! Кати от улица „Капитен“ има честта да покани Ленарт от Помпей на една обикновена варена треска в събота след осем дни.

А дотогава бъди предпазлив. Ако видиш вулкан, който се кани да изригне, заобиколи го отдалеч заради мен. Аз си имам само теб!

Кати

P.S. Знаеш ли какво? Обичам те!