Катрин

Петнадесета глава

юни, 1865

Шон и Джойс се върнаха. Пристигнаха преди пладне, следвани от няколко каруци, натоварени с мебели и нови тоалети, купени от Джойс в Ню Йорк за предстоящия сезон в Мейн.

Госпожа Камерън бе убедена, че човек може да купи всичко, което пожелае, от Ню Йорк Сити и затова почти не пазаруваше от другаде. Съгласяваше се да прекара лятото тук само заради съпруга си, защото знаеше, че той обича фамилното имение.

Шон също се забавляваше от суетнята и гъмжилото на големия град, а още повече го радваше удоволствието на жена му. Той жертваше време и безропотно понасяше посещенията при разни шивачи. Понеже чувстваше, че никога не ще може да й дари любовта си, той съзнателно се стремеше да компенсира това по други начини.

Джойс го бе направила щастлив, или поне много по-щастлив, отколкото би бил, ако нея я нямаше. А освен това го бе дарила и с двама чудесни сина. Странно колко различни бяха и същевременно колко си приличаха. Ричард беше горд и привързан към семейството си, а Джон — доста затворен, но с чувство за отговорност към дома и родителите си, която съперничеше с тази на бащата на Шон.

Джон беше почти копие на Патрик. Острият ум, който се криеше зад кротката външност на дядото, явно му бе донесъл такъв голям успех в бизнеса.

Тази година в Ню Йорк светският сезон се отличаваше с особена активност и тъй като краят на войната не се виждаше, хората се забавляваха неудържимо. Бяха посетили много соарета, които рязко се прекратяваха при вестта за смъртта на близък човек. Но вместо това да сложи край на приемите, те се превърнаха във всеобщо безумие.

Шон и Джойс споделяха веселието без лични страхове. Вече бяха загубили единия си син и тъй като оставаше само още един Камерън, който да носи името на рода, не им се наложи да го пратят в съюзническите войски. Дейността му в Англия бе повече от достатъчна в изпълнение на дълга му към родината.

Забавите приключиха внезапно с убийството на президента Линкълн. Шон и Джойс останаха още известно време в Ню Йорк, за да приключат с всичко и да се сбогуват с приятелите си.

За щастие след завръщането на Джон от „европейската катастрофа“ — както Джойс наричаше престоя му далеч от семейството — той се подчини на родителската воля да заеме мястото си на наследник в предприятията „Камерън“. Шон подробно бе обяснил, че ако убият и него, всичко щеше да пропадне, а Джойс проля потоци от сълзи, така че Джон нямаше друг избор, освен да се съгласи. Шон не се съмняваше, че ако синът му бе отишъл да воюва в състоянието, в което се бе завърнал при тях, нямаше да преживее и един месец. Всъщност той бе успял да превъзмогне съсипващите го преживявания и да си позволи да заживее отново с тези, които го обичаха само благодарение на търпеливите грижи от страна на майка му и баща му. Джон се опита да забрави грешките си. Шон прекара много часове с него, много повече, отколкото бе отделял за сина си преди тази негова криза. Той се поставяше на мястото на момчето и споменът за това какво бе изживял сам му помогна да смекчи сърдечната болка, с която — той беше сигурен — синът му се бори.

Когато научиха новината, че Джон е направил камериерката Кати своя любовница, Джойс пожела незабавно да заминат за имението. Беше сигурна, че ще успее да убеди сина си да се откаже от тази авантюра, толкова неподходяща за мъж с неговото положение. Фамилията Камерън се ползваше с много добро име и тя не искаше близки и познати да им се присмиват заради долния произход на момичето. Ако си беше взел актриса или дори професионална компаньонка, обществото щеше да го приеме. Но камериерка? Това бе нечувано и съвсем неприемливо. Това просто нараняваше изисканата, чувствителност на Джойс.

Шон попречи на жена си. Той също не одобри действията на сина си, но не можеше да го упреква за това, че си е избрал жена от по-долно потекло. Самият той бе постъпил по същия начин в младостта си. Бе изживял неповторимо щастие с Нел и сега не можеше да лиши сина си от подобно преживяване. Ако Кати му бе необходима и той я желаеше, кои бяха те, за да пречат на решението му. Шон харесваше Кати. Тя беше красива, стеснителна и много жизнена. Красотата й правеше избора на Джон напълно обясним.

Шон спори със съпругата си близо две седмици и накрая наложи волята си. Единствено това бе попречило на Джойс моментално да се върне в Сийл Харбър. Колкото по-дълго отсъстваха, толкова повече научаваше тя за връзката му с Кати от неговите писма. И в крайна сметка отказа да се намеси.

Безспорно Джон бе достатъчно зрял, за да прави това, което намери за добре. След опустошителната му връзка в Европа тя дори се радваше, че е решил да даде шанс на друга жена, независимо коя е тя.

Колкото повече мислеше върху това, толкова повече се убеждаваше, че Джон е избрал Кати не само заради нейната красота. Тя не можеше да представлява заплаха за него — той винаги щеше да си остане неин господар. След като премина през тези дълги месеци през най-различни чувства, Джойс разбра, че той би се чувствал най-добре с жена, която винаги да помни мястото си и никога да не прекрачва границата. И тя реши да приеме Катрин Маршъл така, както би приела всяка друга жена, с която той би имал интимна връзка. Естествено си даваше сметка за мъжката природа на сина си. В това отношение й бе все едно дали ще бъде Кати или някоя друга.

Когато най-после имаше възможност да разговаря и с двамата, Джойс се оказа съвсем неподготвена за ситуацията, в която попадна. Опита се да прикрие своето чувство за превъзходство с фамилиарност, но не успя нито за миг да заблуди Кати. Момичето веднага разбра, че я търпят единствено заради категоричността на Джон по отношение на собствения му избор. Шон не бе казал почти нищо по време на срещата им и Кати не беше сигурна дали той я приема. Беше се държал любезно и на няколко пъти се опита да я защити от хапливите забележки на съпругата си. Кати реши, че поне той ще бъде сърдечен с нея, а не защото държи на сина си, както Джойс. Тя остана потресена, когато ги видя прегърнати пред всички да вървят към конюшните, когато те с Шон приближаваха имението. Не можеше да разбере сина си. Според нея момичето трябваше да стои далеч от него, освен през нощта. Тази демонстративна близост и убеждението на прислугата, че двамата са женени, надхвърляше разбиранията й.

Веднага щом родителите му пристигнаха, Джон нахлу в дневната, влачейки Кати след себе си. Той я представи първо на Шон. Тя направи елегантен реверанс. После той се обърна към майка си:

— Нали познаваш Катрин Маршъл, майко — каза той. — Новата господарка на къщата.

Всъщност Джон не се шегуваше, но Джойс не пропусна случая да се разсмее неудържимо. Кати избяга от стаята разплакана.

Младият Камерън съжали, че не се бе изразил по-точно, но смехът на майка му го вбеси и той я заля с поток от думи. Никога преди не й бе говорил с неуважение, но сега крещеше срещу нея като че ли тя беше някаква безмозъчна идиотка. Думите му я разплакаха и само благодарение намесата на Шон случката не прерасна в трагедия.

Когато Джон влезе в стаята, Кати почти беше опаковала вещите си. Той плъзна поглед от чантата към мокрото й от сълзи лице и веднага разбра какво е намислила. Моментално я грабна в прегръдките си.

— Не можеш да направиш това! Няма да ти позволя! — избухна той с надеждата да я изплаши и тя да се откаже от намерението си. — Вече поговорих с майка си относно нетактичността си и веднага бих я изпратил обратно в Ню Йорк, ако пожелаеш. Но не мога да ти позволя да ме напуснеш. Тази къща е моя, така ще изгоня от тук всеки, който не те уважава.

Той повдигна главата й и видя, че сълзите й са пресъхнали.

— Моля те, Кати! Прости ми, че те представих толкова несръчно. Не исках да те нараня.

Кати го погледна и преглътна с мъка.

— Ти си готов да отпратиш родителите си заради мен? — попита тя и избърса една сълзица от бузата си.

— Да — отвърна Джон искрено. — И всеки друг, който може да попречи на нашето щастие. Вече съм ти казвал, че искам да си с мен, но досега не съм имал възможност да ти покажа колко сериозни са чувствата ми. Моля те, позволи ми да ти докажа колко си ми необходима. Кажи ми какво искаш да направя за теб и аз ще го направя. Моля те, Кати!

Заля я мощна вълна от чувства. Сълзите й рукнаха отново, но този път не от отчаяние. Напротив, почувства се по-щастлива от всякога. Наистина не му беше безразлична. Щом бе готов дори да изгони родителите си заради нейното щастие… Колената й омекнаха и тя щеше да се свлече на пода, ако Джон не я държеше здраво. Той я вдигна без усилие на ръце и седна край огъня с Кати в скута си.

— Е — каза той и я обърна към себе си, за да може да я гледа в очите, — какво искаш да направя за теб?

Тя обви ръце около врата му и допря лицето си до неговото.

— Моля те, Джон — прошепна тя, — не искам между теб и родителите ти да има враждебност. Сигурна съм, че майка ти не беше нарочно груба. Не е нужно да пропъждаш от този дом тези, които не уважават избора ти. Убедена съм, че госпожа Камерън нямаше за цел да нарани чувствата ми. На нейно място аз сигурно също бих се присмяла на думите ти.

Тя лекичко се усмихна, а Джон я притисна още по-плътно до себе си. Дали поради бурните чувства, които току-що бе преживял или от мисълта, че Джон държи на нея повече, отколкото бе показвал до този момент, Кати не разбра, но го пожела отчаяно. Копнееше болезнено за допира на тялото му, за онова безпаметно и всепоглъщащо състояние, до което само той можеше да я доведе — нежната и същевременно мъжествена любовна страст, която бе събудила всичките й женски инстинкти. Не можеше да овладее желанието си. Беше прескочила бариерата, която чувството за вина й поставяше. Искаше интимните му ласки и беше уверена, че ще се погрижи да ги има по-често.

Лежаха прекалено изтощени да говорят, но пламъкът, който ги изгаряше, нямаше да загасне още дълго време. Джон беше дал всичко от себе си, а Кати го бе приела с неподозирана алчност. В бурята на страстта си тя дори не бе усетила конвулсиите в корема си и обилното изпотяване. Тези неща я разтревожиха едва по-късно.

До този момент не беше сигурна, че е бременна. Внезапно надвисналата опасност да го загуби обаче, бе просветлила по някакъв начин съзнанието й. Тя се обърна, за да скрие тревогата си от Джон.

— Много съм уморена — прошепна тя едва чуто. — Моля те, иди при родителите си и ме остави да си почина малко. Иначе ще изляза от строя поне за няколко дена.

Джон се усмихна при спомена за дивната им страст. Той се наведе и нежно я целуна по бузата преди да се облече и да я остави да поспи.

В момента, в който той излезе от стаята, тя се опъна на леглото и постави възглавницата под себе си. Отпускането на мускулите я облекчи веднага. Взе от нощното шкафче влажна кърпа и я сложи на челото си. Затвори очи. Единственото нещо, за което знаеше, че помага в тежки моменти, бе молитвата.

Кати остана на легло почти три седмици. Когато Джон се върна в стаята, намери я в безсъзнание. Той се метна на коня и като вихър препусна да доведе лекар. Когато пристигнаха, тя бавно започваше да идва на себе си. До леглото й седеше госпожа Бейтс. Възрастната жена бе използвала цялото си умение да предотврати спонтанния аборт, чиито признаци бе разпознала веднага.

Когато двамата мъже влязоха, Кати тъкмо й обясняваше на колко месеца предполага, че е бебето. За щастие тя успя да прогони Джон от стаята и двете с госпожа Бейтс убедиха лекаря да прояви разбиране към състоянието на Кати. Казаха му, че тя няма съпруг и го помолиха да прецени много внимателно каква диагноза да постави. След доста дълъг разговор лекарят най-накрая се съгласи да се съобрази с желанието им и да представи болестта й пред Джон и родителите му в по-различна светлина.

Доктор Фостър беше порядъчен човек. Той се съгласи с двете жени, само защото се опасяваше, че най-вероятно Кати ще загуби детето си. Защо тогава трябваше да плъзват излишни клюки?

Кати му беше безкрайно благодарна за обяснението пред Джон, че страда от женско заболяване, малко комплицирано от нервен стомах. Клиничните симптоми съвпадаха, а назначенията за лечение включваха почивка на легло, тишина и добра храна.

В края на първата седмица Кати почувства, че няма да загуби бебето. Но тя остана в леглото още две седмици, за да бъде абсолютно сигурна. През цялото това време мозъкът й усилено работеше за сметка на тялото, което беше длъжно да бъде в покой. Как щеше да съобщи на Джон? Дали той щеше да се зарадва на новината? Дотолкова ли я обичаше, че да я направи своя жена въпреки разликата в социалното им положение?

Зададе си много пъти въпроса, каква би била реакцията му, и все повече се страхуваше, че ще откаже да се ожени за нея.

Хедър Маршъл бе отгледала три деца като любовница на виден мъж. Вярно бе, че той ги издържаше, но Кати за нищо на света не искаше детето й да живее нейния и на сестрите й живот. Не, не и собственото й дете!

Майка й ги бе дарила с любов и внимание, но клеймото на незаконороденото дете беше такъв тежък товар, че Кати още не можеше да го преодолее. Не знаеше дали изобщо някога ще може. Просто го бе забутала дълбоко в съзнанието си, там, където нямаше да й причинява постоянно болка. Но самият факт, че не бе споделила с никого това, дори и с госпожа Бейтс, говореше недвусмислено колко се срамува, че нейният баща не беше съпруг на майка й.

Джон я бе разпитвал много малко за нейните родители и за детството й. Беше му отговорила само на няколко въпроса. Каза му, че знае много малко за баща си, който бил доста затворен човек. Но с радост му беше разказвала за майка си, сестрите си и съвместния им живот.

Все повече губеше надежда, че Джон ще постъпи правилно и ще узакони детето. Беше й признал откровено, че между тях не може да се говори за брак и че на практика подобно нещо е неосъществимо. Беше й казал, че я е избрал, за да запълни някаква празнина в живота му. За нещастие, сигурно тя не включваше бащинството.

Седмица след като се надигна от постелята Кати реши, че е чакала достатъчно момента, за да сподели новината с бащата на детето, което очакваше. Тя хапна доста на вечеря и Джон я остави да си почива, както бе постъпвал през цялото време на боледуването й. Той се грижеше за нея, не позволяваше никой друг да я къпе и обслужва. Любовта му прозираше във всичките му действия. Беше мил косата й, разтриваше я с гореща мазнина, а вечер й четеше, докато заспи.

Не бе лягал при нея от началото на заболяването й. Усещаше по някакъв начин, че е допринесъл за състоянието й, за което се досещаше въпреки старанието й да се прикрива.

Той отвори междинната врата едва след полунощ.

— Не спиш ли, съкровище мое? — попита я меко като видя, че още не е угасила лампата.

— Не — отговори Кати. — Мога ли да поговоря с теб за малко?

— Разбира се. Какво има?

Кати стана от леглото и притеснена се приближи. Изведнъж се оказа, че тя не знае как да му съобщи, че ще става баща. Страхът от отказ залепваше устата й. Усети, че заеква и не е в състояние да контролира чувствата си. На два пъти започна, без да може да довърши. Накрая забеляза, че му предава нервността си и събра кураж.

— Джон, бременна съм!

Последва дълго мълчание, след това изражението му се промени. Изглеждаше й абсолютно чужд. Милото лице изчезна и на негово място се появи злобна маска. Кати нямаше представа какво се бе случило. Какво толкова бе казала, та той изведнъж се превърна в звяр.

Той пристъпи към нея. Кати се отдръпна. Лицето му бе застинало в грозна гримаса, а в очите му блестяха зли пламъчета. Кати за първи път го виждаше такъв.

Той я рязко я сграбчи със стоманени пръсти. Тя сподавено проплака. Сърцето й подскочи в гърдите.

— Чие дете носиш? — изрева Джон. — Чие е? — повтори той и я блъсна на леглото с единствено движение на ръката си. — Ще го убия! — изсъска той и се надвеси над нея.

Кати не можеше да отговори. Тя само го гледаше със страх и недоумение.

— Зададох ти въпрос и искам незабавно да ми отговориш! — изкрещя Джон.

Кати се усъмни дали го е чула правилно. Защо й задаваше такъв въпрос? От къде можеше да му дойде на ум, че нейното дете не е и негово?

— Джон — запъна се тя, — знаеш, че е твое.

— Така ли? И откъде? Само защото ти казваш, така ли? Слушай, скъпа, случайно знам, че не е възможно да бъде мое, така че най-добре ми кажи кой е бащата, защото — Бог ми е свидетел — в противен случай ще те убия!

Кати се разплака от гняв. Тя се изправи срещу него. Нямаше да се остави. Какво можеше да стори, ако той не искаше да й повярва? Защо изобщо се съмняваше в нещо толкова очевидно?

— Джон — каза тя умолително, — никога не съм била с друг мъж, освен с теб.

Тя се приближи към него, а той стисна юмруци сякаш се канеше да се нахвърли върху й. Но тя продължи.

— Знаеш, че не съм напускала къщата без теб, че не бих… Как можеш изобщо да ми задаваш такъв въпрос? Мислех, че ме обичаш… поне малко.

Не можеше да говори повече. Тялото й трепереше, тя не можеше да го контролира. Той не й вярваше, но тя нямаше представа защо. Нима не допускаше, че след нощите, прекарани в любов, може да се появи дете? Да не би пък да смяташе, че не е способен да направи дете?

Кати стоеше вече смело пред него. Нямаше да успее да я принуди да се извинява за състоянието си. Как си позволяваше дори да предположи, че бащата е друг? Гневът й растеше, а с него гласът й стана твърд и рязък.

— Не ти дължа никакви обяснения, Джон Камерън — започна тя горчиво, — но за сметка на това имам какво да те питам. Ако това дете, което нося, не е твое, може би се е появило от само себе си? Така ли? Когато ме направи своя любовница, бях на седемнадесет години — макар да беше неотдавна, изглежда ми цяла вечност. Тогава бях невинна и до мен не се е докосвал никой друг мъж, освен ти. Ако ти не си бащата, това ще е първото дете на тази земя, родено без зачатие.

Тя отстъпи назад. Лицето на Джон отново се промени. Гневът му бе заменен от пълно недоумение. После се разсмя с буен, налудничав смях, който я накара да отстъпи още една крачка. Той започна да се разхожда напред-назад, разтърсван от смях, че тя се уплаши, че е обезумял.

— Джон! — изкрещя Кати. — Престани!

Той спря да се разхожда и я погледна. Очите му бяха овлажнели, сякаш с мъка сдържаше сълзите си. Протегна ръка и я притегли към себе си. За момент я задържа в прегръдките си, без да продума, а после отхлаби прегръдката си само толкова, че да я погледне в очите.

— Бяха ми казали, че никога няма да имам деца. Мислех, че съм повреден. Виждаш ли, наложи се да се подложа на една операция. Тогава съм бил само на шест години… и… е, нормално е да не съм разбирал — той отпусна ръцете си и отиде до огъня.

— Сега няма да ти обяснявам с подробности — каза той по-спокойно. — Но можеш да бъдеш сигурна, че ако тази бременност е изненадваща за теб, за мен тя е истински шок! Просто не мога да повярвам!

Джон остана неподвижен няколко минути, опитвайки се да осмисли проведения разговор. Тя му е съобщила, че ще става баща, а той бе отрекъл. Спомни си за болестта й и разбра какво я бе причинило. Беше се разминала на косъм от помятането. Би било много по-лесно, ако това се бе случило, помисли си Джон, защото просто не можеше да я остави да роди детето, в никакъв случай. Най-накрая се обърна и срещна въпросителния й поглед.

— Съжалявам Кати. Прости ми, че се държах отвратително — измърмори той. — Просто не бях наясно, че притежавам подобна мъжка способност. Бяха ми казали, че никога няма да стана баща и до този момент не съм имал причини да се съмнявам в това. Съжалявам за реакцията си. Трябваше да съобразя.

Кати почти не го чуваше. А тя единствено се тревожеше, че той може да не се ожени за нея. И през ум не бе й минавало, че ще се усъмни в бащинството си.

Усети слабост. Преживяното беше твърде болезнено за нея и тя беше длъжна да го изхвърли за известно време от съзнанието си, ако искаше да запази бебето, което вече я беше измъчило достатъчно.

Тя бавно се приближи до стола пред камината и се отпусна върху него. Джон веднага застана до нея и притегли другия стол да седне.

— Кати — захвана той колебливо. Не знаеше как да подходи към темата, която щеше да причини болка и на двама им. — Не бива да раждаш това дете. Сега не мога да ти обясня защо, знам, че ще ме помислиш за луд, но трябва да ми се довериш.

Кати бе убедена, че не е чула правилно.

— Какво каза? — попита тя ужасена.

Скочи на крака. Джон също скочи, хвана я за раменете и я накара отново да седне.

— Стой там и ме слушай! — заповяда той. — Има много сериозна причина да не раждаш това дете, повярвай ми. Трябва да знаеш, че не бих те помолил за това, ако не се налагаше.

Джон се втренчи в очите й. В тях имаше страх, нещо повече — ужас.

— Мислиш ме за луд за това, което казах и сигурно съм. Но, повярвай ми, това дете ще ни донесе само мъка.

Джон й се молеше да го разбере. Говореше за операция, за заминаване за известно време като разрешение на проблема им. Използва цялото си красноречие да я убеди, че това което иска от нея, е необходимо, но Кати само го гледаше с празен поглед. Как се осмеляваше да й предлага подобни неща? Луд ли беше?

— Не искам да те слушам! — изкрещя тя и отново скочи на крака.

Втурна се край него към вратата. Не можеше да го понася. Но се върна.

— Ти ми говори, но нищо не ми каза. Кажи ми защо не мога да родя това дете? Дай ми една основателна причина да убия едно невинно бебе.

Стоеше пред него непокорна и усещаше прилив на сили, които не подозираше, че притежава.

— Страхуваш се да не ти се присмиват заради незаконното ти дете ли? — наивно попита тя.

Не му даде време да отговори, а продължи да го напада така, че Джон не знаеше какво да каже.

— Не е това…

Кати не го остави да продължи.

— Не искам никаква операция, Джон, и няма да го направя — тя крещеше срещу него. — Не можеш да ме принудиш да се откажа от детето си. Да, моето дете! — продължи тя по-спокойно и уверено. — Искам го и ще го родя. Няма нещо, което да ми кажеш за да промениш намеренията ми. Как можеш да бъдеш толкова студен и безчувствен към детето, което е частица от теб и мен? Какъв човек си, да убиеш едно бебе, без дори да му дадеш възможност да се роди?

И двамата мълчаха известно време, за да подредят хаотичните си мисли. Явно бе, че Джон се бори със себе си. Тя трябваше да му покаже колко е чудовищно предложението, което бе направил. Ако не за нея самата, тя трябваше а му покаже какво щеше да причини на самия себе си.

Когато най-после проговори, гласът й беше успокояващ и убедителен.

— Не би ли могъл да се ожениш за мен, Джон? — попита го плахо. — Ако се оженим, няма да има значение дали ще имам едно дете или дузина. Знам, че не ме обичаш — каза тя и сведе глава, за да не го гледа в очите. — Знам също, че нямаме еднакво социално положение. Но какво значение има това сега? Детето ни ще има име, а ако не искаш да остана с теб, аз мога да си отида. Ние никога няма да ти пречим. Е! Не е ли това по-добра идея? Не е ли, Джон? — попита тя с молба.

След дълга пауза той проговори с мек и спокоен глас. Сложи ръце на раменете й и се взря в насълзените й очи.

— Не мога да се оженя а теб, Кати — каза той шепнешком. — Аз вече съм женен.

Кати усети как стаята се завъртя. Прилоша й, главата й се замая. Отдръпна се от него и седна на стола. Не беше очаквала той да се зарадва на новината за детето така, както се радваше тя, но това, че той е женен, я потресе. Не бе имало и намек за някаква предишна връзка, нито веднъж, през цялото им съжителство.

Тя дори забрави как стана така, че той й го каза. Почувства се измамена, жестоко излъгана. Сякаш я беше пребил и после изоставил. Съдбата на нероденото й дете беше вече решена. Тя не можеше да се промени. Този проблем, който не бе само неин, сега мина на заден план. Знаеше, че ще намери сили да постъпи правилно. Не можеше да погуби едно невинно бебе. Но защо той бе крил, че е женен? Защо никога не бе споменавал съпругата си? В нея се надигна възмущение, което й даде кураж.

— Не си ми споменавал, че имаш съпруга, Джон — каза Кати хладно. — Къде е тя?

Чакаше отговора му. Виждаше, че се опитва да преодолее някаква задръжка. Щеше ли да й каже? Дали щеше да реши, че тя заслужава да й обясни?

Знаеше, че няма да е трудно мястото й да бъде заето от някоя друга. Просто не й се искаше да го повярва. Задуши я непоносима болка. Джон отиде до огнището и се вгледа в огъня.

— Веднага не мога да отговоря на въпросите ти — почти се даваше от усилието, което правеше. — Достатъчно е да знаеш, че имам съпруга и поради това брак между нас е изключен. Но още по-страшното е, че аз дори не съм Камерън!

Тя не повярва на думите му.

— Какво означава „не съм Камерън“? Кой си ти тогава? Какво ми говориш?

— Аз съм син на луд човек, Кати, на първия братовчед на майка ми, Джонатан. Ако родиш нашето дете, то вероятно ще има мозъчно увреждане. Не мога да позволя това да се случи. Това ще нарани твърде много хора, които обичам. Просто не мога — повтори той и потрепери.

След миг Джон продължи, но сякаш говореше на себе си.

— Толкова го обичам, а той дори не знае, че не съм му роден син. Не бих могъл да го нараня. Не и сега. Преживял е толкова неща. Майка ми никога не би ми казала, ако не… О, какъв е смисълът — простена той, отметна глава и се отпусна на стола край камината.

После прокара пръсти през косата си, като че ли това можеше да му помогне да намери точните думи.

— Аз целият съм фалшив, Кати — поде той наново. — Върнах се само, защото Ричард ме помоли преди смъртта си. Нали разбираш, баща ми е твърде болен, за да ръководи предприятията, а Ричард трябваше да отиде на война. Шон никога не е бил силна личност, трябва да разбереш това. И ако научи, че майка ми го е предала… че аз не съм негов син… може да реши, че не си струва да живее. Това може да го убие. Как да поема такъв риск?

Кати не знаеше какво да мисли за неговата история. Не разбираше нищо. Как би могло раждането на детето й да унищожи баща му? Какво значение имаше фактът, че Шон не му е роден баща? Тя го гледаше, опитвайки се да вникне в страданието му. Като че ли цялата му увереност и логичност се бяха изпарили и оставили след себе си само черупката на онзи интелигентен мъж, който тя познаваше. Съчувстваше му. Винаги бе смятала, е силният е той, а тя слабата. Сега, при тази внезапна смяна на ролите, можеше да изпитва само съжаление към човешката развалина, която се гърчеше пред очите й. Изпитваше ли наистина някакви чувства към него? Обичаше ли го? Не беше сигурна. Разбираше само, че страда заедно с него и че по някакъв начин тя има вина за сегашното му страдание. Искаше да му помогне, ако е възможно, но как?

Беше си представяла, че разрешението на проблема й е лесно. Сега разбра, че съществуват много повече неща, за които не бе подозирала. Погледна го с надеждата, че ще съумее да облекчи болката му.

— Моля те, Джон — прошепна Кати. — Няма нужда да ми казваш нищо повече. Аз ще се оправя сама. Не се чувствай задължен да ми помогнеш. Моя е грешката, че забременях. Бях твоя любовница по собствено желание, имах много възможности да избягам от тук. Знаех, че появата на детето е въпрос на време, но ми беше толкова хубаво с теб, че не исках да те напусна. Стъпках гордостта си и пренебрегнах убежденията си, за да живея живота, който ти направи толкова привлекателен за мен. Когато ти ме взе, аз бях само една прислужница, но ти ме промени. Научи ме на радостта да бъдеш желан. Ти ме завладя с всички тези красиви неща, които никога не бих могла да си позволя. Бях изправена пред най-простата дилема на света — тежък труд и бедност, от една страна, и животът на дама, от друга. Ти ми даде много и сега аз съм много привързана към теб.

Джон я придърпа в скута си и зарови лице в косите й.

— Много си мила да поемаш вината върху себе си, но аз знам, че ти нямаш нищо общо с всичко това. Аз съм изцяло виновен за всичко. Не те моля да ми простиш, но искам да знаеш какво ме накара да постъпя така. Поне това ти дължа!

Джон се облегна назад с мрачно изражение.

— Майка ми е била влюбена в своя братовчед Джонатан от детинство. За нещастие семейното състояние било проиграно на комар от себичния й баща. Не е могла да се ожени за Джонатан. Неговото семейство е било бедно, въпреки че не винаги е било така. Принудили Джонатан да се ожени за друга жена, независимо че той също обичал майка ми. Джойс не можела да донесе нито пари, нито имущество като зестра, а и двете неща липсвали на братовчеда. Нито един от тях не е могъл да се възпротиви и Джойс само гледала как любимият й си отива завинаги от нея.

Джонатан имал слаба психика, но тъй като двамата му братя умрели още невръстни деца, той останал единствената надежда на родителите си. Важно било да се ожени за богата жена, за да не умрат от глад или пък да бъдат принудени да се унижат, като потърсят работа.

Кати слушаше внимателно. Когато той се поколеба дали да продължи, тя стана и сипа две големи чаши бренди. Предложи едната на Джон и той я пое с благодарност. Тя седна на пода пред него в очакване да продължи.

— По онова време Джойс била само на шестнадесет години — той отпи от чашата си. — Дълго време тя отказвала всички предложения, но щом Патрик й предложил да стане съпруга на единствения му син, богатството и осигуреността, които фамилията Камерън носели, се оказали решаващото изкушение. Състоянието на Шон, което изисквало внимание и търпеливи грижи, облекчило до голяма степен душевните й терзания. Тя била твърде млада, но уверена в себе си и притежавала по природа житейски опит. Успяла да помогне на баща ми и го върнала към живота със своята жизненост, вероятно наследена от дедите й.

Джон за миг замълча. После продължи:

— Въпреки че винаги е била любяща и грижовна съпруга, сърцето й не било свободно — тя вече го била дала на Джонатан и щяла да го обича до смъртта му… Шон не страдал от това, че жена му не го обича, понеже той самият не можел да й отдаде цялото си сърце. Част от него било разбито от първата му женитба и последвалата я трагедия. След раждането на Ричард Джойс изпаднала в депресия. Лекарите отдавали състоянието й на раждането, но тя помолила Шон да я пусне да погостува на семейството си. Точно тогава той бил в разгара на крупна сделка. Ричард останал при него, а Патрик завел Джойс у дома й и я оставил там почти четири месеца. През това време тя подновила връзката си с Джонатан. Все още била много влюбена в него и не могла да устои на мъжките му желания. След като бил изгубен за нея като съпруг и при мисълта, че може би няма да има друг път възможност да бъде с него, тя му позволила да я люби. А аз, скъпа моя, съм плод на тази връзка.

Джон се изправи, наля си още бренди и седна отново.

— Баща ми не знае, че аз всъщност не съм негов син — в гласа му се усети напрежение. — Майка ми се прибрала у дома веднага щом се усъмнила, че може да е бременна. Тя признала всичко пред дядо ми и той я посъветвал да остави нещата така. Била в самото начало на бременността си и не било трудно да се представи всичко за напълно естествено след месец-два.

Кати улови презрение в гласа му, което измести предишната болка. Той замълча и тя трябваше да го насърчи.

— Продължавай, Джон — прошепна му едва чуто.

— Когато съм се родил, посъветвали майка ми — не зная точно кой, било докато пак била в дома на родителите си — да ме обяви за стерилен. Заминала за Англия като използвала претекста, че майка й е на смъртно легло, а всъщност искала да види възлюбения си Джонатан, който междувременно бил настанен в психиатрична клиника. Но той се обесил преди нейното пристигане. Тогава аз съм бил на една година. Джонатан живял цели пет години в някакъв свой, измислен свят и накрая не издържал. Колкото и странно да изглежда, той оставил писмо за Джойс, което тя веднъж ми даде да прочета. Беше зле написано, но без съмнение бе писано от човек, който е напълно с разума си. Самоубил се е едва след като нестабилната му психика взела връх над желанието за живот. Бракът му се оказал пълен провал и той станал толкова нетърпим, че накрая баща му предпочел да го затвори в лудница, за да не петни фамилното име Дали се е самоубил, за да се спаси от ужаса на това място, или — както майка ми очевидно вярва — поради действително мозъчно разстройство, това никой никога няма да узнае.

Той въздъхна.

— Каква точно е била болестта му, наистина не знам. Но Джойс смята, че е достатъчно сериозна, за да не ми позволява да я предавам на бъдещо поколение. Вярно или не, съзнанието й не може да приеме, че тя ще допусне раждането на внучета с умствени дефекти. Тя прекалено много ме обича и не ще разреши да страдам заради собствената й слабост. Възможно е дори само роднинската връзка между двамата ми родители да допринесе за психическата нестабилност на евентуалното ми поколение. Джойс е скрила изневярата си от Шон и след смъртта на Джонатан не вижда никаква основателна причина да създавам поколение и да правя всички около себе си нещастни. В случай на някакъв психически дефект в детето, Шон би могъл да се досети. Той е разбрал, че съм се родил не съвсем в определеното време и освен това е знаел за любовта на Джойс към Джонатан, знаел е и за неговото заболяване въпреки усилията й да го скрие.

Джон спря за малко, за да прегърне Кати.

— Виждаш, че не можеш да родиш това дете, нали, Кати? То не само ще бъде незаконородено, но най-вероятно психически нездраво. Ще ти донесе само мъка.

Кати изпита истинско състрадание към този мъж, постепенно завладял тялото и душата й. Изглеждаше смазан и състарен. Не можеше да увеличава мъките му.

Искаше да го успокои поне за известно време. Щеше да се наложи да състави някакъв план. Не можеше да остане в тази къща. Вече бе решила да остави бебето, така че трябваше да намери подходящо място, за да го роди, без да навреди на Джон и родителите му. Нямаше да бъде трудно да обясни заминаването й. В края на краищата, тяхното съжителство не беше благословено.

Да го загуби сигурно щеше да й причини страдания, но не биваше никога да се връща обратно. Самата тя беше живяла като незаконно дете и не можеше да позволи дори едно слабо психически създание да живее по този начин.

Върна се назад към детството си. Стори й се, че би било много по-добре, ако тяхната майка им беше казала, че баща им е умрял. Тогава поне биха могли да си представят, че някога са били желани и обичани, а не че са плод на забранена любов.

Джон реши да се разходи на плажа. Кати отказа да го придружи и си легна, за да обмисли всички въпроси, които трябваше да реши преди да предприеме нещо.

Лежа будна почти през цялата нощ. Прехвърляше вариант след вариант, но се отказваше от всички. Само за едно беше сигурна: Джон нямаше да й позволи да роди детето, ако останеше при него. Щеше да намери някакъв начин да я убеди и да я подчини на желанието си, както бе успял да промени отношението й към безнравствената им връзка. Имаше силна воля и знаеше как да се справя с нея. Ако останеше с него, щеше да постъпи според волята му. Трябваше някак да го заблуди, за да може да му се изплъзне. Нямаше да бъде лесно, но беше длъжна да го направи. Трябваше!

Когато Джон се прибра, тя вече спеше и не го усети. Съзнанието й беше измъчено от мислите, затова сънят не я отмори. Тя се събуди като пребита. Чувстваше се зле. Слънцето вече изгряваше и тя заключи, че е около шест. Изми се на мивката в стаята си, сложи си чиста ленена роба и тихичко влезе в стаята на Джон.

Беше заспал в голямото кресло до леглото. Тя отиде до него, седна върху леглото и се загледа в лицето му. Нервното напрежение сковаваше красивите му черти дори и в съня и Кати реши да го събуди. Трябваше да действа колкото може по-бързо. Имаше да върши толкова много неща!

— Джон — каза тя нежно. — Джон, събуди се. Искам да говоря с теб.

Той моментално отвори очи и сънено я погледна.

— Какво има? — попита той.

— Нищо, просто исках да знаеш, че ще постъпя както пожелаеш — тя полегна върху леглото, за да скрие сълзите си. — Ако не искаш да раждам това дете, аз ще направя каквото е необходимо.

Надяваше се, че думите й звучат убедително. Ако той само за миг се усъмнеше, всичките й планове щяха да пропаднат.

— Моля те, погрижи се да уредиш нещата. Аз ще се подчиня — шепотът й заглъхна и една сълза се търкулна по бузата й.

Джон скочи на крака и застана до леглото. Падна на колене пред нея, обгърна я с ръце и сложи глава в скута й.

— Любима мой — простена той. — Съжалявам, че трябва да позволя това да ти се случи. Знам, че никак не ти беше лесно да свикнеш с този начин на живот. Толкова съжалявам, но не можех да ти предложа нищо по-добро, а така отчаяно те желаех.

Той я притискаше силно към себе си и Кати усети колко е напрегнат.

— Майка ми разказа всичко това малко след женитбата на Ричард… Когато Мелиса забременя, бяхме очаровани, че ще има кой да продължи фамилията и да поеме имението някой ден. Защо тя ми довери истината, защо ми разкри, че Шон не ми е роден баща, и досега не мога да разбера. Дядо ми завеща всичко на Ричард, но той и без това имаше това право като първороден. Не се обидих — винаги е било така. Но когато той ни съобщи за очакваното дете, Джойс почувства вина. Аз винаги съм обичал децата и тя знаеше, че искам да имам свои деца. Но не искаше да храня напразни надежди, че това може да се осъществи, затова ми разказа всичко, аз поне си мисля, че беше за това.

Джон за миг се замисли.

— Може би е сгрешила, но вече е твърде късно да обмислям какво бих направил със себе си, ако не знаех. И тъй, след завършване на колежа аз заминах за Европа, за да си почина, както смятаха всички. Бях тъй дълбоко засегнат от признанието на майка ми, че исках да се махна далеч от всички. За мен беше твърде болезнено да живея сред хората, с които бях прекарал целия си живот, след като така изненадващо бях разбрал, че моето място не е сред тях. Бях решен да си създам собствен живот, да се свържа с друго семейство, да си намеря съпруга и да започна нов живот. Не исках да се връщам повече, не исках и да виждам отново роднините си, които всъщност не ми бяха такива. Знам, че е било глупаво, но това за мен беше единственият начин да облекча болката и гнева, които ме тормозеха. В Англия срещнах Елизабет Баристър… Беше много млада, красива и ужасно разглезена. Баща й любезно ме покани у тях на вечеря същата вечер. Тогава се запознах с момичето, което по-късно стана моя съпруга. Елизабет се държа мило, изискано и много естествено, без изобщо да се натрапва. Сигурно само една жена би могла да прозре намеренията й. Наблюдаваха я строго, не й позволяваха никакви волности. Тогава аз не знаех, но тя през цялото време е търсела подходяща партия да се ожени, за да се освободи от постоянния надзор. Беше общителна и страстна натура. Изглежда, че семейството й трудно е овладявало темперамента й в очакване на подходящ кандидат, който да я поеме в ръцете си. И аз като последен глупак веднага се хванах на въдицата.

Джон се размърда, но не пусна Кати и нито веднъж не я погледна. Явно бе, че още преживява този период от живота си и не иска Кати да забележи болката му.

— След като сервираха вечерята, всички гости бяха поканени в салона. Имаше организиран бал. Докато се хранехме, Елизабет се наведе към мен и ми каза, че иска да поговорим насаме. Няколко минути по-късно тя се извини и излезе.

Аз я последвах, като изчаках достатъчно време да не събудя подозренията на останалите. Минах през предверието и се озовах точно зад дневната. Когато се приближих, тя ме повика и без да каже нито дума, ме прегърна и ме целуна изненадващо опитно за възрастта си. През цялото време си мислех, че се държи странно. Беше вълнуваща, а на мен ми бе забавно и приятно, че ме намира привлекателен толкова, че да рискува да я хванат и строго да я накажат за непристойното й поведение.

Бях лесна плячка за мрежите на Елизабет. Никога дотогава не ми се бе случвало подобно нещо. Тя ме беше примамила да й направя предложение за женитба и аз не я разочаровах. Тогава просто не можех да повярвам, че съдбата е толкова благосклонна към мен и съм намерил разрешението на проблема, с който бях пристигнал отвъд океана.

Семейство Баристър знаеше малко за мен, всъщност само това, че принадлежа към небезизвестната „империя Камерън“. Бях приет незабавно и сватбата бе уредена тъй бързо, че дори нямах време да се убедя, че Елизабет е жената, която търсех.

Аз знаех много малко за жените. Елизабет ме караше да мисля, че съм най-желания мъж на света и че едва ли не през целия си живот ме е чакала да я открия. Не я обичах, но тя ме уверяваше, че любовта ще дойде с времето. Бях се превърнал в самото очакване за промяна в живота ми, а тя бе завладяла изцяло сетивата ми. Изобщо не се усъмних в прибързаната женитба.

Джон въздъхна така, сякаш се упрекваше за наивността си. Хвърли бегъл поглед към Кати, после сведе очи и продължи:

— След сравнително кратък меден месец ние се установихме и аз се захванах с едно предприятие за дървообработване. Наблизо имаше обширни гори и пълноводна река. Купих земята много евтино. Наех работници, за кратко време научих всичко, свързано с тази дейност. Получи се истински обещаващ концерн и аз се гордеех с постижението си.

Не разбирах защо Елизабет се сърди на отсъствията ми, след като работех толкова упорито за нашето общо бъдеще. Тя започна да предизвиква скандали, не ми говореше дни наред. Потънал в грижите по предприятието, аз я оставих да прави каквото пожелае. Тя започна да прекарва времето си извън компанията на други жени. Къде ходеше и какво правеше, аз не я питах. Задоволяваше ме това, че тя е щастлива и скандалите свършиха. Елизабет не се опитваше да бъде добра съпруга и да се грижи за домакинството, но аз отстъпих и в това отношение. Знаех, че не мога да я даря с дете и затова й предоставих свободата да си намери други занимания.

Всичко започна да се разпада преди още да е изминала година от женитбата ни. Съпругата ми изглежда беше срещнала някой, който харесваше повече от мен. Не й беше трудно да се оправя с моя благ нрав и започна да си урежда срещите под собствения ми покрив.

Всички освен мен знаеха за измамата, а когато и аз най-накрая научих, не можех да направя нищо. Елизабет си бе събрала багажа и ме бе напуснала, оставяйки след себе си само една бележка, с която ми съобщаваше адреса, на който да изпращам издръжката й. Тя не ми позволи да се разведа, като ме заплаши, че само ако опитам, ще направи такъв скандал, че ще се чуе и отвъд океана. За нещастие, аз сам й бях дал оръжие в ръцете — бях й казал, че съм неспособен да стана баща.

Статутът й на омъжена жена й даваше свободата, за която тя винаги бе мечтала. За нея това беше щит срещу общественото неодобрение. За по-малко от година аз успях да скъсам връзките си и с двете си семейства. За едното сам бях решил, считайки че нямам право, а другото бях избрал прекалено бързо, за да очаквам лоялност. Елизабет изискваше от мен да не се развеждаме и аз не възразих. Можех да я принудя да се върне при мен, но вече не я желаех.

Не бях подготвен за драматичните промени. Когато в крайна сметка предприятието ми се провали, почувствах се почти облекчен. Сега нямах нищо, което да ме свързва с тях. Исках да бъда оставен на мира.

Оказа се, че отново съм ерген, но вече без свободата да с оженя. Изненада ме факта, че и нейните, и моите родители приеха новината за раздялата ни, без дори да проявят любопитство за причините. Семейство Баристър оставиха дъщеря си да отиде където си пожелае. Бяха доволни, че тя вече не е тяхна, а моя грижа. А Шон и Джойс, макар и да пишеха загрижени писма, даже не намекваха, че имат желание да се върна при тях.

Джон вдигна глава и Кати забеляза блясъка в очите му. Това бяха отдавна минали събития, но болката и огорчението не бяха го напуснали и досега. Кати седеше неподвижно, не искаше да го прекъсва. Надяваше се поделените чувства да облекчат поне малко страданието му. Промяната в гласа му показа, че се е поуспокоил.

— Три месеца изпращах пари на Елизабет и на четвъртия ми върнаха чека. От тогава не съм чувал нищо за нея. По това време войната в Америка беше започнала и Ричард ме натовари да снабдявам корабите му с така необходимите хранителни припаси и амуниции за съюзническата армия. Самият той не можеше да ръководи операциите, защото воюваше. Печалбата беше голяма и аз не можех да откажа на моя полубрат. Реших да приема предложението.

През двете години, докато Ричард беше във войската, аз допринесох не малко за успеха на армията и едновременно реализирах огромни печалби. Върнах се у дома, едва когато практически повече беше невъзможно за корабите да прекосяват океана. Скоро след това Ричард загина и аз трябваше да поема отговорността за предприятията „Камерън“. Нямаше кой друг. Не можех да ги изоставя. Преглътнах гордостта си и се завърнах в имението, за да заживея живота, който никога не се бе променял в действителност, освен в собственото ми въображение и то единствено поради криво разбраното ми чувство за достойнство.

Шон беше единственият баща, когото познавах и аз го обичам истински. Обстоятелството, че не съм заченат с неговото семе, изведнъж ми се стори съвсем незначително. Той ме беше отгледал като собствен син и вярваше, че съм такъв. Аз узрях до голяма степен след завръщането си от Англия. Напуснах дома си като разглезено, самодоволно момче, а се върнах зрял и полезен мъж. Или поне се надявам, че е така.

Джон вдигна глава. Кати видя с облекчение избистрените му очи. Беше го слушала напрегнато и не бе пропуснала нито една промяна в интонацията му, която следваше хода на чувствата. Той беше силен човек, но беше преминал през много голямо изпитание.

Джон я беше обладал против волята й, беше я принудил да живее с него по начин, от който тя се отвращаваше в началото. Но с течение на времето се научи да го разбира. Все още не беше сигурна, че това, което изпитва към него, действително е любов, но при сложилите се обстоятелства това вече нямаше значение.

— Хубаво е, че ми разказа за Елизабет — каза тихо Кати и докосна косите му. — Щеше ли да се ожениш за мен, ако беше свободен?

Джон не отговори. Вместо това той я притегли към себе си и започна да я целува неистово, с някаква дива страст, която го доведе до непоносима възбуда. „Обича ли ме? — питаше се Кати, докато го прегръщаше. — Или е само това?“

Мислите й бяха погълнати от желанието. Джон имаше нужда от нея и тя искаше да му достави удоволствие, без да се интересува от причините.

Той я галеше ласкаво, целувките му сякаш трябваше да я възмездят за тежката неправда, която бе извършил спрямо нея. Страстта му се беше смесила с болката и Кати усети как при мисълта, че това е последната им близост, сърцето й изтръпна. Никога повече нямаше да изпита това омагьосващо усещане. Отдаде му се жадно. Искаше едновременно да се отдръпне и завинаги да го задържи в обятията си. Лежеше на пода до него и тръпнеше от допира му. Телата им се сляха бързо, нямаше време за предварителни ласки. Състоянието и на двамата изискваше незабавно удовлетворение. Той я галеше с обич, от която сърдечната й болка се стопи. Всяка част от него излъчваше мъжественост. Независимо от това, че бе изпитвала върху себе си бързата му избухливост и грубостта му, Кати знаеше, че е много любвеобилен. Зад редките гневни избухвания се спотайваше добро и отзивчиво сърце. В потока на желанието Кати не можа да се въздържи и да не му прошепне:

— Обичам те!