Катрин

Двадесет и втора глава

Госпожа Даниълс и Торн пристигнаха на следващия ден следобед. Беше се захладило и Кати потръпваше в памучната си рокля. Джон стоеше до нея притеснен. Надяваше се, че решението им да се оженят ще бъде посрещнато от Каролин със същата радост, с каквато той самият чакаше събитието.

Джон много харесваше госпожа Даниълс и знаеше, че Кати изпитва такова уважение към възрастта жена, каквото беше изпитвала към покойната си майка. Каролин я беше спасявала всеки път в миговете на най-голяма нужда и беше много привързана към бъдещата му съпруга.

Госпожата остана очарована от новината. Тя се надяваше това да се случи, беше се молила те двамата да се съберат, докато тя отсъстваше. Тя добре знаеше, че през цялото време Кати мислеше за Джон и страдаше от отсъствието му.

Торн беше напълнял за тези шест седмици и малкото му телце се беше закръглило. На Коледа щеше да навърши две годинки. Бяха изчакали достатъчно дълго, преди да му създадат истински дом, помисли си госпожа Даниълс.

Торн пое големия плик с лакомства, които Джон настоя да вземат със себе си на гарата, и положи значителни усилия да изяде всичко, докато стигнат до хотела. Кати му позволи да погълне толкова, колкото може, без да му прилошее, защото имаше повод да празнува и макар да бе твърде малък, за да разбира щастието й, тя държеше скорошното му сдобиване с баща да бъде отбелязано.

През целия път Джон държа Торн в скута си и Кати долови вълните нежност, които преливаха от бащата към сина. Щеше да стане прекрасен родител и да обсипва детето си с внимание. Радваше му се и благодареше на Бога, че не бе позволил безумното му желание да бъде изпълнено. Детето бе напълно здраво. Усмихнатото му личице и радостните сини очи омайваха Джон. Нямаше да може да му откаже нищо. А и как би могъл, Торн толкова приличаше на майка си?

Госпожа Даниълс нямаше търпение да сподели новините от срещата с роднините на съпруга си и след като сложиха Торн да спи, Джон поръча да донесат вечерята в стаите им.

Каролин беше прекарала чудесно, а малкият бе подложен на такова внимание, че си бе въобразил, че е най-важният човек в дома. Той беше очаровал всички с енергията и веселието си.

Каролин се беше запознала с по-малкия брат на мъжа си, двете му сестри и един племенник, Ендрю Макинис. Тя се беше привързала много към Ендрю. Беше научила, че майка му — по-възрастната сестра, е починала предната година, последвана само два месеца по-късно от баща му. Зимата била тежка и нито един от двама им не успял да се пребори с коварната болест, която отнела живота им.

Ендрю скоро навършил шестнадесет години. Бил чудесен, червенокос момък. Обикнал веднага добрата и сърдечна Каролин и преди да напусне Шотландия, тя успяла да накара роднините му да й обещаят, че ще пуснат момчето да отиде да живее при нея в Америка. Тя ги уверила, че ще му даде добро образование и чудесни възможности при сегашното си финансово състояние.

Момчето се зарадвало неимоверно — не само от възможността да отиде в Америка, но и защото се било привързало към леля си Каролин. Ендрю бил дълбоко покрусен от смъртта и на двамата си родители за толкова кратко време. Той бил още млад и отворил свободно сърцето си за обичта на милата жена.

Каролин смяташе, че е направила отлично пътешествие с изключение на значителното разглезване на Торн. Но тя беше сигурна, че Кати ще се справи много бързо с него. Тя беше добра майка.

Кати толкова се зарадва за приятелката си че не можа да сдържи сълзите си. Пристигането на Ендрю в Америка беше дар от Бога. Разбира се, Каролин имаше Кати и Торн, но един истински роднина, за когото да се грижи, щеше да й върне удовлетворението, че е полезна, което не чувстваше след смъртта на синовете си. Ендрю щеше да пристигне в Париж само след две седмици.

Кати и госпожа Даниълс обсъдиха заедно сватбата.

Планираха съвсем скромно празненство — само двойката младоженци и тя като свидетел. Кати обходи Париж, за да си хареса сватбен тоалет. Не можеше да бъде бяла, но тя избра розова коприна със съвсем блед оттенък. Роклята беше с висока, права якичка, поръбена с дантела, дълги бухнали ръкави и подчертана талия, която да прилепва към тънкия й кръст.

Тя подбра много къс дантелен воал, който отпред покриваше само очите й, а отзад падаше върху раменете. Щеше да го закрепи с две големи диамантени фиби, които Джон й бе подарил вечерта след пикника. Той я бе помолил да ги сложи и тя гореше от нетърпение да го направи.

Същата вечер Джон беше дошъл в стаята й малко преди девет. Беше чукал няколко пъти, докато Кати се разбуди от дрямката си и отвори вратата.

— Струва ми се, че прекъснах съня ти, скъпа — каза той. — Помислих си, че може да си гладна и поръчах вечеря в моята стая. Ще ми доставиш ли удоволствието да я споделиш с мен?

Кати погледна намачканите си поли и се усмихна.

— С удоволствие ще споделя вечерята ви, сър — подразни го тя. — Ако имате добрината да ми дадете няколко минутки да се преоблека и да се подготвя за компанията ви. Не би ми подхождало да вечерям с вас в този вид, особено след като вие сте толкова докаран.

Джон се засмя и се настани в един стол, за да я изчака. Знаеше, че Кати ще се приготви бързо. Тя винаги се бе справяла сръчно след като си наумеше нещо, винаги го постигаше, при това бързо и задоволително. Самият той никога не се туткаше, затова оценяваше това й качество.

Беше сервирано за двама, а единствената светлина в стаята идваше от свещника, поставен в средата на масата. Около него красиво бяха подредени цветя и пастелните им цветове багреха пламъка с чудни отблясъци. Беше спокойно и уютно.

Поднесоха вечерята минути след като те бяха влезли. Тя просто се зачуди как бе успял да прецени толкова точно колко време ще се забави тя с обличането. Усмихна се на проницателността му.

При вида на изобилието от ястия Кати прихна. Джон беше прекалено разстроен по време на пикника и хапна едва-едва, но явно сега имаше намерение да навакса загубеното.

Кати опита от всичко. Не беше се излъгала относно апетита му — много малко от храната бе върната обратно в кухнята.

След като масата бе раздигната, Джон я настани на дивана пред камината, която прислужникът запали преди да се оттегли. Той допълни чашата й с тъмно бургундско вино.

— За началото на новия ни съвместен живот! Ти си всичко, което един мъж може да желае, скъпа. Аз съм истински късметлия.

Джон остави чашата си на масата, наведе се и целуна Кати за ухото. После постави и нейната чаша до своята.

— Днес следобед те попитах дали ме обичаш — подхвана той. — Казах ти, че е без значение дали наистина ме обичаш или не, но не бях искрен. Искам любовта ти, Кати… И няма да се задоволя с по-малко.

Преди Кати да успее да му отговори, той я прегърна. Тя облегна глава на гърдите му и дочу забързаните удари на сърцето му. Искаше любовта й, но беше ли готов да й предложи своята. Не й бе известно. Но в момента това нямаше значение. Тя вдигна глава и го погледна в очите.

— Аз те обичам отдавна, Джон — прошепна тя и усети как ръцете му я притискат.

Той не продума. Държеше я здраво и се наведе да я целуне. Целувката му беше нежна като летен бриз, но влудяваща. Нежността се примеси с пронизваща тръпка и усещането бе неизпитвано от нея до тогава. Устните му бяха жадни и любещи.

— Любов моя — мълвеше Джон, — толкова дълго крия любовта си към теб дълбоко в себе си, без да имам смелост да я призная. Ти знаеш, че те пожелах в момента, в който те видях за пръв път, но не знаеш, че те обикнах скоро след това. Не ти го казвах, защото не се надявах на съответни чувства след всичко, което ти причиних. Наистина ли ме обичаш, Кати? — не можеше да повярва той.

— Да, Джон — отговори тя. — Много те обичам и трябва да призная, че щях да бъда много нещастна, ако ти не ме обичаше.

Доплака й се. Разговаряха цяла нощ, обясняваха си един на друг защо бяха крили любовта си и когато накрая Джон й подари диамантените фиби, Кати се разплака. Не толкова защото беше изумена от прелестта на подаръка, а защото Джон сподели, че ги е избрал, за да й напомни за първата им любовна нощ, когато тя прие жестокостта му и отвърна на неговото насилие така, че го обвърза завинаги като със здраво въже.

Джон целуваше мокрите й от сълзи бузи, поглъщайки солените капчици. Кати обхвана лицето му с ръце и притегли устните му към своите. Пожела го неудържимо и желанието й се предаде и на него. Той я грабна на ръце и я занесе в спалнята, свали внимателно дрехите й и я покри с целувки.

Джон усети как страстта я поглъща. Дишаше тежко. Целувките му я караха да тръпне и тя пусна ръка надолу по слабините му, докато го чу да се задъхва. Никога преди не си бе позволявала подобна дързост, но сега искаше да почувства възбудата, която предизвикваше у него и която заплашваше да удави и двамата.

Джон се разтресе от допира й и моментално проникна в нея. Правеше го съзнателно бавно, с мощни, но все пак нежни движения. Задоволяваше желанието й, после пак я възбуждаше, а тя стенеше в несвяст.

Когато се облече за сватбената церемония, Кати едва успя да овладее възторга си.

— Започвам нов живот — прошепна тя, докато се оглеждаше в огледалото. — Ще имам семейство.

Това бе нещото, за което винаги беше мечтала и винаги й бе отказвано. Беше обичана и желана и това я правеше още по-красива.

Малкият параклис беше пълен с цветя. Тази сутрин Кати още не беше виждала Джон. Госпожа Даниълс не й позволи, обяснявайки, че било хубаво булката да бъде очаквана и лицето й да не се вижда поне един цял ден. Кати не беше убедена, че трябва да я послуша, но решиха да се пошегуват с желанието й.

Преди двете с Каролин да потеглят към параклиса, Кати получи в стаята си малък букет бледорозови рози и една библия в бяла, кожена подвързия. На вътрешната страница имаше надпис с почерка на Джон. Той беше попълнил имената на двамата и на първото им дете на определените места. Тя се просълзи от радост.

Джон беше наел гувернантка да заведе Торн в църквата, а Кати и госпожа Даниълс бяха откарани с малка, бяла карета, покрита с бели цветя и бръшлян. Дори юздите на конете бяха окичени със зеленина и на двете жени им трябваха няколко минути, да се съвземат при вида на такова разточителство.

Джон чакаше при портите, за да придружи Кати по пътеката между редовете до свещеника. Тя беше радостна, че лицето й е скрито зад воала. Сълзите, които беше сдържала цяла сутрин, напираха в очите й и заплашваха да рукнат всеки миг.

Когато й помагаха да слезе от каретата, Кати затрепери от вълнение, но Джон я стисна здраво и неговото усмихнато, спокойно лице и вдъхна увереност за тържествения момент.

Тя напрегнато слушаше думите на свещеника. Бързината на церемонията я изненада. Толкова често в сънищата си беше шептяла това „Да!“, че й се стори, че вече е полагала брачната клетва и тази не се отнася до нея. Стоеше вдървено до Джон и едва когато той повдигна воала и леко я целуна, тя се върна към действителността и осъзна какво се е случило. Мечтата й се беше сбъднала.

Целият хол в апартамента на Джон беше изпълнен с кошници с цветя, а масата бе отрупана с толкова много храна, та Кати си помисли че Джон би могъл да покани половината Париж да се нахрани.

Гости на празненството бяха не богатите и известни личности на града, а служителите на хотела. Беше поканил лично всеки един да сподели радостта им и бе уредил да бъдат освобождавани от служебните си задължения по няколко наведнъж, за да поздравят новобрачната двойка.

Нарекоха ги „лудите американци“, но това само ги развесели, а Кати не можеше да си обясни какво го бе подтикнало към такъв жест. Той не беше поканил нито една знаменитост на празника, но въпреки това получиха много благопожелания от хотелския персонал. Всичко беше чудесно и Джон бе успял за пореден път да я изненада.

Кати си помисли, че странностите на съпруга й в младежките му години навярно са докарвали до лудост майка му, имайки предвид специалните изисквания на Джойс по отношение представянето им в обществото. Сигурно бе предизвиквал смут със странното си поведение, но несъмнено той се ръководеше от собствените си разбирания, а не от правила и условности.

За медения им месец се погрижи Джон. Кати знаеше само, че ще пътуват първо по суша, а след това по море до няколко пристанища. Кати си взе всички дрехи, за които прецени, че може да й потрябват, и очакваше с нетърпение усамотението на каютата.

Чувстваше се пълноценна — най-после се беше приобщила някъде и се радваше на това скъпоценно усещане. Джон я обичаше и това бе повече, отколкото имаше право да иска.

Когато приключи с багажа, Кати падна на колене. Не беше се молила от дълго време, но сега изпитваше необходимост да се помоли.

— Благодаря ти, Господи — прошепна тя, — Ти ми даде повече, отколкото заслужавах и аз покорно Ти благодаря.

Молитвата й бе кратка, но тя изпита огромно облекчение, че се е отблагодарила на всевишния, комуто дължеше щастието си.

Почукването на вратата я изтръгна от вглъбяването. Тя отвори бързо. Беше Джон, а до него носачът, дошъл да отнесе багажа им до файтона, който чакаше пред хотела. Кати потръпна от вълнение, като ги видя. Тя беше притежание на Джон, но не като прислужница, а като съпруга. Нямаше да бъде никога повече самотна и нямаше нужда да се бори с трудностите на живота съвсем сама. Не можеше да скрие щастието си и Джон стисна ръката й, като едновременно с това я целуна по челото.

— Побързай — смъмри я той добродушно. — Заради теб може да изпуснем връзката. Надявам се, че няма да бъдеш от онези жени, които трябва непрекъснато да бъдат подканвани, за да бъдат точни.

Кати привърши бързо последните приготовления и те излязоха заедно, нетърпеливи да потеглят. Госпожа Даниълс и Торн ги чакаха във фоайето на хотела. Кати се натъжи, че трябва отново да го остави, толкова скоро след пътуването му до Шотландия. Бяха прекарали заедно само една седмица и отново се разделяха.

Госпожа Даниълс беше настояла те и Джон да заминат сами.

— Нали не искате всички да разберат, че вече имате дете, а пък току-що сте се оженили? — попита тя.

Кати разбираше, че тя е права, но въпреки това й се доплака. Сбогуваха се набързо и преди Кати да има възможност да се осведоми за плановете на Джон, той й помогна да се качи във файтона и потеглиха.

Още докато напускаха града, Кати бе обзета от доволство, че е съпруга на мъжа, когото обича. Тя се улови, че го наблюдава така, сякаш го вижда за първи път. Въпреки големия му ръст, движенията му бяха плавни като нейните. Джон държеше ръката й и често й се усмихваше, докато файтонът подскачаше и се друсаше по пътя. Когато стигнаха до пристанището, нощта вече падаше. Корабът трябваше да ги откара към Средиземноморието.

Пристигнаха навреме. Наоколо гъмжеше от хора, а това означаваше, че корабът всеки миг е готов да вдигне котва. Показаха им тяхната каюта. Кати се изненада от луксозното й обзавеждане. Не беше голяма, но съдържаше всичко необходимо за удобството им. Отдясно беше широкото легло, а отляво — малка кушетка и печка. Точно пред кушетката се намираше малка масичка, а на нея имаше списания, плодове и бутилка шампанско.

Кати тъкмо се бе заела с багажа, когато корабът се отдели от кея. Тя се подпря на стената да запази равновесие и после продължи работата си.

— Вечерята ще бъде сервирана след половин час — информира я Джон.

Той взе бутилката шампанско, погледна Кати и попита.

— Да пийнем ли по чаша вино?

Тя го погледна и се почувства горда. „Какъв представителен мъж — помисли си тя. — Странно защо досега не съм забелязвала колко е красив.“

— Да, благодаря — отговори тя и пое чашата.

Джон седна на кушетката и я придърпа до себе си.

— За нашите бъдещи дни — вдигна той тост. — Нека са изпълнени с любов и щастие.

Кати премигна да задържи една сълза и изпи виното на един дъх. Джон моментално й наля втора чаша и тя се отпусна назад, за да се наслади на топлината, която се разля по тялото й. Заговори открито и свободно за бременността си и първата година при Форбис, а Джон я слушаше. Беше му споменавала бегло за този период по време на предишните им разговори, но й се стори важно да му открие, че не беше се доближавала до друг мъж.

Джон я прекъсна, като протегна ръка за бутилката и наля отново.

— Не е нужно да ми обясняваш нищо, Кати — каза той тихичко. — Ако се беше появил друг мъж, вината щеше да бъде изцяло моя и не бих могъл да те виня, че си потърсила другаде утеха.

Внезапно той се изправи и прекоси каютата. Когато се обърна, изражението му беше сурово.

— Сега си моя и аз винаги ще те пазя. Но сега, когато вече ми принадлежиш, ако ти се осмелиш да погледнеш друг мъж, уверявам те, че горчиво ще съжаляваш!

Лицето му се беше променило. Явно чувствата му бяха необуздани и искаше да я притежава напълно. Кати потръпна от погледа на съпруга си. Гневът му изчезна толкова бързо, колкото се беше появил, и той се усмихна и хвана ръката й.

— Ела — каза й, — да отидем да вечеряме с останалите.

Щом Кати се изправи, главата и се завъртя. Полюшкването на кораба, като че ли се беше засилило. Тя се хвана за Джон, за да не залита. Не усещаше краката си. Уж стоеше права, а пък не бе съвсем уверена.

Когато той я пусна, тя залитна назад и седна обратно на кушетката, потъвайки в меките възглавници. Погледна Джон — в очите му проблясваха присмехулни пламъчета.

— Какво не ми е наред, Джон? — попита тя. — Защо се смееш? Толкова глупаво ли изглеждам?

Той я повдигна и предложи ръката си за подкрепа.

— Смея се, защото ме развеселявате, мадам. Просто ми се струва, че шампанското ти дойде малко множко, това е всичко. Искаш ли да поръчам вечерята тук?

Кати се усмихна облекчено.

— Може ли, Джон? — попита тя плахо. — Наистина се безпокоя, че ще бъда много несръчна в това състояние и ще се изложа…

Джон се ухили широко, явно потискайки напушилия го смях.

— Вашите желания са закон за мен, госпожо!

Той се поклони и това я разсмя. Целуна я лекичко по устните и й помогна отново да седне.

— Ще се забавя само една минута. Чакай ме тук.

Кати кимна и той излезе. Върна се бързо с две момичета от персонала. Само след няколко минутки всичко беше готово. На масата се появиха множество покрити съдове с топли ястия. Джон предложи стол на Кати, после се настани срещу нея. Момичетата се измъкнаха тихичко.

Газената лампа не гореше. Стаята беше осветена единствено от двете свещи върху масата. Кати забеляза малка кутийка в чинията пред себе си и се учуди как е попаднала там, без тя да забележи. До нея имаше картичка с надпис „Благодаря“. И нищо повече. Ръцете й леко трепереха, докато повдигна капачето.

Кати ахна. Вътре проблясваше огърлица от сапфири и диаманти.

— О, Джон! — тя беше трогната до сълзи. — Колко е красива!

— Но далеч не колкото теб, любов моя — прошепна Джон. — Синьото ще прелива с цвета на очите ти. Нали ти харесва?

— О, Джон, изумителна е — заекна тя. — Но аз не съм приготвила подарък за теб.

Запита се защо не й бе дошло наум да му купи подарък. Имаше достатъчно време, но просто не й бе хрумнала подобна мисъл.

— Това не е сватбен подарък, Кати — каза Джон. — На картичката пише „Благодаря“. Сапфирите са за най-хубавия, най-ценния подарък, който един мъж може да получи от една жена — нашето дете.

Кати усети буца в гърлото си.

— Той е чудесно дете — каза тя. — И ако такава е волята божия, аз ще те даря с още много други. С радост — добави тя и потърси очите му. Те горяха.

Джон сложи ръка върху нейната.

— Ще направя всичко, което зависи от мен, Господ да помогне — и той се хлапашки захили. — Хайде да почваме преди храната съвсем да изстине. Не ми се ще да изяждам тези вкусотии на закуска.

Кати се усмихна на намека му и те се заеха с вечерята. Джон си достави удоволствието да опита по малко от всичко. Кати хапваше, само за да му прави компания. Нямаше апетит. Беше развълнувана от вниманието му и през цялото време си мислеше колко малко всъщност познава характера му.

Когато приключиха, Кати не можа да сподави прозявката си. Денят беше уморителен, а шампанското и полюшването на кораба допълнително я караха да се чувства приятно отмаляла.

Каютата им беше много удобна, но когато се огледа, Кати изпита притеснение. Нямаше никакъв параван или нещо подобно и тя просто не разбираше как ще се подготви за първата си брачна нощ в присъствието на Джон. При мисълта, че трябва да се съблече пред него, Кати се изчерви. Тя започна да изважда тоалетните си принадлежности от чантата и той моментално се размърда.

— Искате ли да се оттегля, госпожо? — попита той.

— Имаш ли нещо против? — отвърна тя неуверено.

— Ни най-малко, скъпа — прошепна той. — Ти си лягай. Аз ще се кача за малко на палубата.

Той излезе, без да се бави и я остави сама. Тя свали бързо дрехите си и облече синя нощница, която много й отиваше и деликатно подчертаваше прелестите й. Пусна косите си да се разпилеят свободно.

Кати остави една свещ на масичката до леглото и се мушна под завивките. Известно време вниманието й бе ангажирано от странни шумове — корабът проскърцваше, вълните се разбиваха в борда, долитаха приглушените гласове на другите пасажери.

Времето течеше бавно и тя започна да се безпокои. Въртеше се в леглото. На няколко пъти стана, после отново лягаше. Джон се бавеше вече много време и тя се разтревожи какво би могло да го задържи.

„Сигурно разбира, че мина достатъчно дълго време — мислеше си тя. — Къде ли се дяна?“

Кати стана от леглото. Засуети се из каютата, прибра и подреди всичко. Когато нямаше повече какво да прави, тя взе една книга и се опита да се съсредоточи в разказа.

Прочете няколко страници и разбра, че не е разбрала нищо, затова захвърли книгата на масичката. Бяха минали два часа откакто Джон беше излязъл. Мина й през ум, че може да му се е случило нещо. Помисли да се облече и да отиде да го потърси, но веднага се отказа. Той бе напълно самостоятелен и способен да се грижи за себе си, и щом не се връщаше при нея, явно не му се искаше. Сигурно някъде другаде ставаше нещо по-интересно.

Обзе я гняв. Бяха вече женени и той можеше да я люби, когато пожелае, явно затова не бързаше да използва и най-малката възможност. Тя щеше да чака, а той да се връща, когато пожелае, и да се наслаждава на тялото й. Беше постигнал целта си. Принадлежеше му и можеше да се възползва от правата си, когато му се прииска. Освен това, вече бе сигурен, че бащинството му е узаконено и можеше да постъпва с майката както намери за добре.

Мислите й блуждаеха. Запита се дали пък Джон не я бе излъгал, че я обича. Колкото и да се мъчеше да пропъди натрапчивата идея, спомените не й даваха мира. Джон знаеше точно какво да каже и какво да направи. Възможно ли бе всичко да е скалъпено, само и само да я накара да се омъжи за него?

Бяха му нужни точно шест седмици да я убеди, че трябва да се оженят. Първо се бе опитал да си я върне като любовница. Когато не успя, използва единствената останала възможност.

Сега разбираше, че я бе направил своя съпруга по принуда. Изведнъж й просветна. Беше й казал, че трябва да се оженят до седмица. Не я беше попитал, а й беше казал. Беше я забавлявал шест седмици, явно се беше изморил да я убеждава, че я обича. Какво ли би станало, ако тя бе поискала по-дълъг срок? Навярно щеше да се върне в Америка и да забрави цялата история.

Седмици наред тя беше пропъждала неприятните спомени от съзнанието си с надеждата, че Джон се е променил и никога повече няма да й напомни за егоизма и невероятните си прищевки. Сега, оставена сама през първата си брачна нощ, Кати си спомняше само лошото, което някога я бе принудило да избяга от него.

Въображението й се развихри, а и тя не направи опит да го възпре. Женската й гордост бе наранена и в нея се надигна възмущение. Не беше равна с него — в представите му щеше да си остане прислужница завинаги независимо колко пари имаше. Социално стоеше по-долу от него — никога нямаше да бъде достойна за вниманието и възхищението му. Беше я направил своя съпруга, но очевидно смяташе да се отнася към нея като с любовница.

„Ако дори за минута си е въобразил, че ще бъда като парче глина в ръцете му, което да моделира както си пожелае, жестоко се лъже — помисли си Кати. — Няма да се превръщам в негово удобство. Скоро ще разбере, че не може да ме заблуждава така, както прави с клиентите си в бизнеса. Вече не съм неграмотна и няма да търпя да ме използва.“

Кати преглътна сълзите си. Обзе я решителност и това повдигна духа й. Не беше сразена. Той не беше победител.

Тя духна свещта, придърпа завивката плътно до брадичката си и затвори очи с надеждата по-скоро да се унесе. Ядосваше се на Джон, но още повече се ядосваше на себе си. Беше паднала в капана му, но не беше уловена. Щеше да промени стратегията си. Нямаше да бъде покорна и безпомощна. Щеше да му покаже, че не само той има желания. Тя също ги имаше. Скоро Джон щеше да разбере, че е сгрешил в очакванията си тя да се подчинява на всяко негово хрумване. Нещата се бяха променили и тя никога повече нямаше да приема нещо, без да е убедена в необходимостта му. Ако някой трябваше да се промени, то това щеше да е той.

Горе на палубата Джон попадна на двама пияни пасажери. Изглежда единият беше изненадал жена си с другия. И двамата не бяха съвсем на себе си от количеството погълнато вино и Джон прецени, че ако не се намеси, единият от тях скоро ще се намери във водата.

Опита се да им обясни, че на следващата сутрин нещата ще изглеждат различни, но нищо не беше в състояние да обуздае пиянската им омраза. Бяха решени да се бият до смърт.

След продължителна размяна на удари, някои от които доста тежки, те се споразумяха да послушат съвета му и да си изяснят положението сутринта, на трезва глава.

Така Джон се забави повече, отколкото беше имал намерение и се притесни, че Кат може да се разтревожи.

„Какво ли си мисли вече? — безпокоеше се той. — Е, няма значение, бързо ще я успокоя.“

Той очакваше с нетърпение допира на тялото й и няколко пъти почти бе готов да оставя пияните мъже на съдбата им и да си тръгне, но не го направи, защото беше сигурен, че без намесата му можеше да се случи нещастие.

Когато влезе, в каютата беше тъмно. Запали свещта и веднага забеляза, че Кати е заспала дълбоко. Дългата й руса коса беше красиво разпиляна по възглавницата. Мекотата на кожата й на светлината на свещта и приятният аромат наоколо възбудиха сетивата му.

Той я наблюдава няколко минути с наслаждение. Беше много разочарован, че не се бе опитала да остане будна през първата им брачна нощ, но знаеше, че е уморена от тежкия ден, а освен това бе пийнала в повечко шампанско.

Колкото й да я желаеше, сърце не му даде да я събуди.

„По-рано бих грабнал завивката и бих я обладал, без много да се замислям — надсмя се на себе си той. — Наистина съм се променил, макар че сега повече би ми се искало да си бях останал същия.“

Той се промъкна внимателно до нея на леглото и прегърна мекото й тяло. Беше с гръб към него и Джон усети мириса на рози в косите й. Започна нежно да я милва, надяваше се да я събуди с ласките си. Но тя не помръдна и Джон реши да поспи, ако може.

— Лека нощ, любима — прошепна той и я целуна по тила. — Имаме цял живот да се обичаме и да се любим.

Кати продължи да се прави на заспала. Беше направила неимоверно усилие, за да не се поддаде на нежността му, но беше решила, че е длъжна да издържи. Иначе всичките й планове щяха да се провалят.

Когато Кати се събуди и се облече, Джон още спеше. Не беше спал истински от седмици. Обърна се с гръб към него и повдигна косата си на едри букли по последна мода. После облече рокля, която наистина я правеше възхитителна.

Джон беше разочарован, че не бяха се любили през нощта, но реши да навакса загубеното незабавно. Нямаше закъде да бързат. Тя можеше да се облече и по-късно.

Кати се обърна и срещна погледа му. Все още му беше ядосана. Беше решила да не участва в игрите му. Смяташе да му покаже, че не е господар, за какъвто се мислеше. След като беше постъпил подло и я бе накарал да повярва, че я обича и че се е променил, а всъщност си бе останал същият властен егоист, той си заслужаваше такова отношение.

Джон й се усмихна и се надигна на лакът.

— Добро утро, обич моя — каза той.

— Добро ли е? — попита тя иронично.

— Ами поне от тук така изглежда — отговори Джон. — Ела при мен и ще ти покажа.

— Нямам такова намерение — каза Кати. Стоеше достатъчно далеч, за да я достигне. — Вече се облякох и искам да закуся, ако ми кажеш къде се намира трапезарията.

Тя взе чантичката си и продължи:

— Снощи те чаках доста дълго време, което употребих за размисли. Реших, че няма да ми бъде трудно да зачертая и теб, и любенето с теб от съпружеските си задължения.

Джон не повярва на ушите си.

— Решила си какво? — извика той и скочи от леглото.

— Чу ме добре — отвърна Кати. — Сега, когато съм ти съпруга, а не любовница, ти не можеш да се разпореждаш с мен под заплахата от наказания.

Тя се обърна с лице към него в мига, когато посегна да я сграбчи за раменете. Ръката му силно я удари по бузата. Кати само успя да вдигне ръце в защита.

— Съжалявам — извини се бързо Джон. — Стана случайно, ти се обърна прекалено рязко. Заболя ли те?

Той понечи да хване ръката й, но Кати се дръпна вбесена.

— Казах ти, че стана случайно, Кати — извика той, раздразнен от упорството й. — Ела тук сега и ми обясни.

— Случайно! — изкрещя Кати. — Няма ли да бъде по-честно да си признаеш, че за теб боят е средство да постигнеш целта си? Твоята втора природа. Просто не успя да се овладееш навреме, нали?

Джон я гледаше втрещен. Какво й ставаше? Той поклати глава и промърмори под носа си.

— Започвам да си мисля, не моят баща, а твоят е бил безумен… Нищо не разбирам? Какво има? — повиши глас той.

Кати изтича до вратата на каютата, но преди да успее да я отвори, Джон я затръшна с крак.

— Къде си мислиш, че ще отидеш? — викна той, вече истински ядосан. — Ако си мислиш, че можеш да си отиваш и да се връщаш, когато ти скимне само защото сме женени, ще трябва добре да размислиш.

Той я сграбчи грубо за ръката и я запрати върху кушетката. После застъпи с коляно възглавницата до нея, за да не може да бяга.

— Сега — каза той, — кажи ми защо е всичко това. Какво ти става? Какво съм направил?

Кати го изгледа решително. Беше се надъхала с увереност през нощта и въпреки неизгодната си поза, не се страхуваше от него. Вече беше обявила намеренията си и смяташе да се придържа към тях. Нямаше да се предава, освен ако сама не решеше.

Кати го изгледа студено и каза:

— Не желая да ти обяснявам действията и решенията си. Нямаш право да ме задържаш тук против волята ми. Аз съм съпруга, а не затворничка. За последен път ме измами.

Джон се опита да я прекъсне, но тя не му обърна внимание.

— Ти си жесток, подъл и себичен. И аз те мразя! Ако не ме беше подмамил с ухажването си, щях да си спомня всички твои недостатъци, които ти прикриваше много внимателно, за да ти повярвам, че ме обичаш, преди да се омъжа за теб. Сега знам, че всичко е било театър, за да ме поставиш отново в подчинено положение. Е, просто няма да стане, Джон Камерън, това е всичко!

Тя бутна крака му от кушетката и се изправи на сантиметри от него. Погледна го смело в очите и продължи:

— Не се страхувам от теб и ако пожелаеш да сложиш край на този брак, който вече започна да ме разочарова, аз няма да те спра. Оправях се много добре и без теб и смея да твърдя, че ще мога и занапред.

Лицето на Джон беше развълнувано. Той я хвана за раменете и я разтърси.

— Млъкни! — извика той. — Млъкни и ме изслушай! Или — Господ ми е свидетел — ще ти покажа точно колко жесток, подъл и себичен мога да бъда!

Гласът му моментално прекрати нападението й.

— С дръзките си нападки ти току-що отне всичко онова, което аз съм щял да ти отнема. Казваш, че съм те подвел, но не ми обясняваш как. Казваш, че съм жесток, подъл и себичен и че ме мразиш, а вчера ми каза, че ме обичаш. Кой кого подвежда? Ако някой трябва да бъде ядосан, това съм аз. Ами че ти си се превърнала в една истерична, опърничава жена! Деспотична, арогантна, разпореждаща се малка кучка, която не иска да дава никакви обяснения. Ти си въобразяваш, че аз трябва да дам обяснение. Добре, с удоволствие, ако разбера защо си се развилняла така. Въпреки че се съмнявам, че ще приемеш каквото и да било обяснение, ако изобщо се вредя да ти го дам. Е, какво те разстрои?

Кати стоеше изправена, макар коленете й да се подгъваха. Питаше се дали не бе сгрешила. Беше несигурна, но вече не можеше да отстъпи.

— Добре — продължи Джон, — недей да се заблуждаваш, нямам намерение да се откажа, нито да се оставя да бъда обиждан или да слушам брътвежите ти, когато решиш да се правиш на обидена за някаква глупост. Ако не ми кажеш какво те е разстроило, аз нищо не мога да направя. Ти си моя съпруга и законът ми дава известни права над теб. Ако си се мислела за моя затворничка, докато ми беше любовница, скъпа, дълбоко грешиш. Тогава аз нямах правото да те задържам и да те принуждавам да правиш неща, които не са по волята ти. Но това е вече минало. Сега ми принадлежиш и аз имам това право. Такъв е законът!

Той отдръпна ръцете си и каза на Кати да седне. Тя се подчини и той се наведе над нея. Присви очи и заговори с дразнещо тих глас.

— Ще живееш с мен, както се полага на съпруга, доброволно или не. И физически, и по закон ти ще бъдеш моя жена, ако аз пожелая така. Нямаш избор. Надявам се да си ме разбрала добре, защото не желая да го обяснявам повторно. Разбра ли? Отговори!

Кати го погледна с всичката омраза, на която бе способна. Наблюдаваше го като чужд човек, а не като любим. Не можеше дори да избяга от него. Бяха насред океана.

— Да, разбрах — отговори тя, без да сведе поглед. — Ти ми обясни съвсем ясно. Бих искала обаче да узная едно нещо, какво ще направиш следващия път, за да ме нараниш? Много си изобретателен в това отношение.

Забележката й даде резултат. Джон стана и се отдалечи, поклащайки глава.

— Ти си непредсказуема — промърмори той. — Просто не зная как да се оправям с теб.

После се обърна и се върна обратно.

— Моля те, Кати — започна Джон по-спокойно, — моля те, да седнем и да обсъдим случилото се. Мисля, че най-малкото, което ми дължиш, е обяснение. Едва вчера ти толкова искаше да станеш моя съпруга. Защо вече не желаеш? Не усещаш ли, че е много неразумно да криеш това в себе си? Не мога да се защитя, ако не ми кажеш какво съм направил. Моля те!

Кати прие ролята на защитаващ се. Разбра, че е трябвало да обясни раздразнението си в самото начало. Какво ли я бе накарало да се държи по този начин? Но просто не можеше да се принуди да обясни. Беше разочарована и се бе почувствала пренебрегната от отсъствието му през брачната им нощ. Беше позволила на въображението и чувството си за малоценност да я направят мнителна. Настоящото отношение към Джон се дължеше единствено на собствената й обърканост и сега се затрудняваше да си го признае. Как би могла? Той щеше да й се присмее.

— Не искам да говорим повече за това, Джон — каза тя тихо и спокойно. — Имам причини за това. На теб ще ти се сторят незначителни, затова не искам да ги споделям. Можеш да си мислиш, каквото си искаш. Ако вече не възразяваш, отивам да закуся.

Тя се промъкна покрай него и за нейна изненада той не я спря. Кати излезе от каютата и се отправи към трапезарията. Толкова беше разстроена от случилото се помежду им, че на няколко пъти спираше да си поеме въздух, за да не припадне.

„Трябва да се успокоя — помисли си тя. — Ако искам бракът ми да оцелее, трябва да се науча да се контролирам.“

Постоя малко, загледана в спокойните води на океана, докато укроти нервите си и се убеди в необходимостта от това, което току-що бе решила. И все пак, нямаше да го остави да й се налага, дори да я пребиеше от бой. Въпросът беше принципен и ако преди малко се бе почувствала виновна за кавгата, сега се чувстваше права заради принципа.

Докато се обличаше, Джон прехвърли в мислите си всичко казано от Кати. Той така и не разбираше причината за внезапното й избухване, но беше сигурен, че е само гневен изблик, а не проява на нещо сериозно. Всъщност, не повярва на нито една нейна дума. Егоизмът му не позволяваше. Знаеше, че е сгрешил в нещо. Щом тя не желаеше близостта му, той нямаше да настоява, въпреки че имаше право на това. Беше чакал дълго време да стане негова жена и беше положил неимоверни усилия да получи развод и да я открие. Но най-вече той наистина я обичаше. Нямаше да захвърли с лека ръка всичко, което беше постигнал с мъка и понякога против желанието й.

Ако не друго, то поне беше научил колко жестоко е постъпил с нея, като я бе направил своя любовница, подпомогнат от своята сила и от нейната слабост. Отнел й беше девствеността и самоуважението. Последното тя си бе възвърнала и щеше да го брани на всяка цена.

Джон завърши сутрешния си тоалет и се усмихна на себе си. „Да видим докога ще продължи да играе игричките си. Не може да не разбира, че няма шанс да спечели. Но мога да я оставя да си мисли, че ме е победила… Е, поне за известно време.“

Беше премислил всичко и се отправи уверено към трапезарията да се присъедини към сърдитата си съпруга.