Катрин

Пета глава

септември, 1864 година

Шон Камерън се разболя. Години наред той се радваше на добро здраве, но сега внезапно бе съборен на легло от треска с неизвестен произход. През дългите години, прекарани заедно с Джойс, той никога не й бе позволявал да се суети около него. Беше й много задължен, че не обръща внимание на безучастната му кротка натура. Въпреки че бе добър моряк и опитен в бизнеса мъж, той не изпитваше нужда от компанията на когото и да било.

Джон не си спомняше някога да е бил истински близък с баща си. Шон просто бе глава на семейството и родител, когото трябваше да уважава и задължително да му се подчинява. И макар да не показваше чувствата си, Джон обичаше много този мъж.

За Джойс, която по природа беше общителна, не бе лесно да седи мълчаливо в компанията на съпруга си. Тя бе научила причините за неговото оттегляне от баща му, Патрик, и ги бе приела. Надяваше се някой ден, с любов и нежност да успее да заличи неприятните спомени, за които беше сигурна, че продължава да пази дълбоко в съзнанието си.

За нещастие, след почти тридесетгодишен брак. Джойс все още на моменти чувстваше този измъчен човек като непознат. Шон умееше да се държи напълно нормално дълго време, без никакви прояви на психическа нестабилност пред семейството и приятелите си. За да доставя удоволствие на Джойс, той се стараеше да бъде забавен, смееше се и се шегуваше с партньорите си в бизнеса. С други думи, слагаше си маска, за която тя единствена знаеше.

Шон Камерън беше висок, красив и с добро образование. Преди да навърши двадесет и пет, той вече беше капитан на собствен кораб. Вършеше всичко с лекота и разбираше от работата си. Баща му го бе научил на всичко онова, което смяташе за необходимо, със съзнанието, че един ден той ще наследи състояние, натрупвано с години упорити лишения. Патрик Шон Камерън желаеше неговият единствен син да бъде заможен наследник и бе успял.

На двадесет и петгодишна възраст Шон Камерън едва започваше да се наслаждава на живота. Той работеше усърдно, за да се хареса на баща си, но колкото повече работеше, толкова повече очакваха от него. Той беше пълноправен съдружник в един преуспяващ бизнес, който трябваше да остане изцяло в ръцете му след оттеглянето на Патрик. Поради това, когато стана пълнолетен му прехвърлиха всички юридически права със съответните документи.

Шон бе овладял всички тънкости на бизнеса и управлението му, но той не познаваше хората, а за любовта на практика не знаеше нищо. Беше прекарал една-две седмици в Англия, където срещна Нел. Тя беше дребна, чувствена и красива. Беше отгледана в семейство, в което бащата беше вечно пиян, а майката — третирана като слугиня и злостно обиждана. Нел бе видяла майка си да умира от многобройните рани, след жесток побой от пияния й съпруг. Поради тази причина тя мразеше мъжете. Според нея никой мъж не беше почтен. Беше се научила сама на всички женски хитрости и бе твърдо решена да вземе своето от живота. Освен това се надяваше да остави след себе си пълна разруха. Но не щеш ли, тя бе попаднала на заможния, невинен и стеснителен Шон Камерън.

Онази съдбовна утрин Шон беше излязъл да поязди, както имаше обичая да прави всяка сутрин, откакто бе пристигнал в Англия. Той обичаше морето, но да усеща твърдата земя под копитата на коня бе неговата втора трайна любов. Беше спрял, за да отпочине конят му, когато чу писъците й.

Острият отчаян вопъл го накара да се втурне към нея. Когато я съзря на земята, той помисли, че е дете.

— Боже милостиви — прошепна Шон, като коленичи до нея.

Нел беше цялата в кръв и хлипаше неудържимо.

— Помогнете ми… помогнете ми — проплака тя и го сграбчи за палтото. — Той ще ме убие.

Шон скочи на крака, но беше твърде късно. Нападателят се метна на коня му и се отдалечи в галоп навътре в гората.

Шон отново погледна към хубавото младо момиче и видя, че цялото й тяло е наранено. От лицето и гърдите й шуртеше кръв. Множеството рани бяха от камшик.

— Кой направи това?

Тя не му отговори. Беше загубила съзнание.

Шон вдигна припадналото, с кървящи рани момиче, и го отнесе в хотелската си стая. После нае съседната и повика незабавно лекар. Понеже никой не познаваше девойката, Шон се зае да се грижи за нея, докато бъде в състояние да му каже името си и къде да намери семейството й. Сигурно вече я търсеха, предположи той и тъй като искаше да помогне на близките или роднините й да я намерят, разказа за случая в хотела и в местното полицейско управление.

Когато малко по-късно се върна в стаята, младото момиче вече седеше в едно от креслата, покрито с пухеното одеяло от леглото. Камериерката бе свалила дрехите й, за да могат да почистят и превържат раните. Тя беше удряна с камшик толкова жестоко, че роклята й беше разкъсана и цялата окървавена. Тя не беше сметнала за необходимо да й я облече отново.

— Аз съм Шон Камерън — каза той и приближи към нея. — Намерих ви в гората. Ще ми кажете ли коя сте вие и какво ви се случи?

Младото момиче впери в него най-сините очи, които някога бе виждал. Лъскавите й черни коси бяха пуснати свободни и тежко падаха върху крехките й слабички рамене.

— Казвам се Нел Дженингс — отговори тя и после се запъна. — Искам да ви благодаря, господин Камерън. Съжалявам, че ви причиних всички тези неприятности. Трябва да знаете, че няма да мога да заплатя разходите, които сте направил заради мен.

Шон взе един стол от другия край на масата и седна до нея. Явно бе, че това младо създание, почти дете, се затруднява да обясни всичко докрай, но тя сведе очи и продължи:

— Сама съм на този свят и всичко, което бях спестила, баща ми го открадна.

Тя заплака и покри лицето си с ръце. После отпусна глава на гърдите си и продължи с мъка:

— Той ме би. Аз работих много за тези пари и имах смелостта да не му се подчиня, когато искаше да му ги дам. Трябваше да ме пребие, за да ги вземе.

Шон не повярва на ушите си.

— Вие може би имате и други роднини — каза той — някой, който да се погрижи за вас и да ви защити от този звяр.

Нел го погледна и тихо прошепна:

— Никого си нямам.

До този момент Шон Камерън не се бе изправял пред възможността да дава. Винаги досега той бе получавал и бе взимал всичко, което му се предлагаше. През целия си живот той трябваше само да поиска и грижливите му родители му доставяха всичко. Сърцето му се устреми към това бедно, безпомощно създание.

Той реши да й даде необходимото, за да осигури бъдещето й. Заслепен от съжаление, той нито за миг не се усъмни. И това щеше да бъде първият и единствен път в живота му, когато той позволи на сърцето си да го подведе.

— Ще остана в Англия няколко месеца — каза той на Нел, когато тя замълча. — Бих искал да се погрижа за вас и се надявам, че ще ме приемете като приятел. За мен ще бъде удоволствие да ви помогна. Аз съм достатъчно богат. Не се чувствайте задължена да ми връщате парите. Това е нещо, което искам да направя.

Нел повдигна глава и заяви с детския си гласец:

— Господин Камерън, вие изобщо не ме познавате. Просто не мога да си позволя да се товарите с моите тревоги. Вие вече направихте за мен повече от необходимото.

Шон се надигна.

— Не бих се уважавал, ако се съглася с вас — той леко повиши глас. — Да ви позволя да си тръгнете от тук съвсем сама, без да има кой да се погрижи за вас и без никакви средства за съществуване?!

Той я хвана за раменете и я повдигна от креслото. Направи го съвсем спонтанно. Всъщност не осъзна, че тя е разсъблечена. Той поначало бе доста сдържан и такава показност не му бе присъща. Сега сам се учуди защо внезапно бе решил да увери момичето в почтените си намерения. Тя трябваше да обмисли предложението му. Не можеше да я пусне да избяга, особено в сегашното й състояние. Вече му бе казала, че няма къде да отиде.

Имаше нещо трогателно в нейната слабост и безпомощност. Той искаше да узнае нещо повече за нея, да проникне в загадката, която я заобикаляше. Не би приел един отказ за окончателен. Беше изпълнен с нова решимост. Щеше да й помогне. Щеше да я убеди да приеме помощта му.

Защо в този момент от живота си се остави да бъде въвлечен в такава жалка игра, дори той самият не можеше да си обясни по-късно. Нел остави одеялото да падне на земята и погледна Шон в очите толкова нежно и невинно, колкото бе преценила, че е необходимо. Тя не си бе представяла, че кроежите й ще потръгнат толкова бързо. Когато уреждаше случайната среща, тя съвсем не бе сигурна, че той ще й предложи подкрепата си. Просто се бе надявала да се запознаят. Тя се усмихна, вътрешно убедена, че този път е намерила лесна плячка.

Шон плъзна бърз поглед по дребното бяло тяло пред себе си и беше потресен при вида на многобройните жестоки резки от камшика. На места кожата висеше разкъсана. Ужасът в очите му й подсказа, че не се беше подложила на боя напразно. Тъкмо напротив, раните се оказаха решаващи.

„Много добре — мислеше си тя. — Той е напълно готов. Съвсем скоро ще имам всичко, което притежава. Така както го гледам, трябва само да си поискам.“

Шон междувременно прецени, че да гледа голото тяло на Нел е не само грубост. Той нямаше никакво право на това. Смутено се извини, а тя му отговори тихо и неясно.

Следващите две седмици те прекараха заедно. Тя се възстановяваше, а той я бдеше непрекъснато над нея. Оставяше я сама, само когато считаше, че е необходимо, и когато тя възвърна силите си, той се увери, че е напълно и безвъзвратно влюбен в нея. С течение на времето все повече губеше способността да отказва каквото и да било на това нежно и видимо отзивчиво момиче.

В началото тя искаше дребни неща. Една нова рокля се превърна в пълен гардероб. Последва карета под наем, която Шон й купи един ден, и накрая жилище, в което да живее. Нямаше нещо, което да не би й купил само срещу една нейна усмивка и галеното уверение, че самото небе го изпратило.

Тя му позволяваше да я изненадва с подаръци, за които никога не говореше направо, а само намекваше. Добре контролираше възмущението си от разсипничеството му и така го подтикваше към още по-голяма щедрост. Казваше му да не й купува нищо повече, че вече й е дал прекалено много. Но желанието му беше да й доставя удоволствие. Всеки път виждаше върху лицето й честолюбието от подаряваните дреболии, били те скъпи или не, и това го окуражаваше.

Шон искаше да се ожени за нея. Кратковременното им познанство нямаше значение за него. Нито пък бедността й. Той не познаваше любовта и тази ловка млада жена, прекалено хитра за възрастта си, го даряваше с блаженството на рая.

— Омъжи се за мен — каза й той една вечер, след като се върнаха от театър и изискана вечеря.

Нел се обърна, погледна го и прошепна думите, които щеше да мълви през цялата нощ:

— Шон, ти не знаеш нищо за мен. Какво съм правила до сега, какъв човек съм! Всъщност нищо.

Тя обхвана лицето му с ръце и се взря в очите му.

— Аз не ти подхождам. Дори не съм и приемлива. В живота ми няма нищо, което да си струва. Аз съм това, което хората обикновено наричат „боклук“.

Тя бе довела нещата до женитба и сега, изтъквайки му само няколко аргумента против, бе укрепила желанието му. Щеше да го пипне, преди да успее да промени намеренията си. Нямаше да чакат известието да достигне до родителите му отвъд океана. Тя нямаше да си позволи да го изпусне. Семейството неминуемо щеше да се противопостави на този брак и бе почти сигурно, че ще съумеят да го разубедят. Той беше богат и влиятелен и тя се досещаше, че е възможно да се намерят негови близки, които да знаят миналото й. Затова се бе подготвила да му каже точно толкова, колкото е необходимо, за да изглежда почтена.

Нел Дженингс беше умна. Не само по женски умна. Тя притежаваше мъжка разсъдливост. Даваше си сметка, че омъжените жени нямат достъп до парите на съпрузите си. Знаеше, че ще може да харчи свободно — Шон беше щедър по природа — но общо взето щеше да си остане просто един готованец, чието богатство би могло да изчезне толкова бързо, колкото бе спечелено.

Поради тази причина Нел реши да се ожени, като си осигури равен дял от състоянието на Шон, ако събитията се развиеха благоприятно, разбира се. Тя беше разработила внимателно обмислен план за това. Една погрешна стъпка можеше да провали всичко. През целия си досегашен живот тя бе постигала всичко, което пожелаваше.

— Просто не мога да се омъжа за теб, Шон — каза тя и сведе свенливо очи. — Не мога да бъда сигурна, че ще ме искаш винаги, а няма само да ме използваш, както се случва всеки път, докато някоя друга не те очарова.

Нел беше сигурна, че действа правилно. Той се опита да възрази, но тя го прекъсна, вдигна ръка и продължи:

— Разказах ти за живота на майка си. Как беше бита и обиждана, докато накрая умря. Тя не притежаваше нищо след години тежък труд. Всичките пари, които бе спечелила и спестила, й бяха отнети. Това беше съпружеско право на баща ми. Той я принуди да краде по улиците, за да изхранва себе си и мен.

Нел го погледна отново, за да види дали казаното от нея произвежда желания ефект. Изражението върху благородното лице на Шон й подсказа, че не прави грешка. За пореден път тя сведе очи и позволи на една сълза да се търкулне по бузата й. При това обърна главата си така, че той да я забележи.

— Трябва да ме разбереш, Шон. Аз просто никога няма да се чувствам сигурна. Ти би могъл да сториш същото с мен, ако ти омръзна някога.

Шон не издържа. Взе я в прегръдките си и се опита да спре риданията, които разтърсваха нежното й телце. Тя му позволи да я успокои и след като реши, че сигурно е усетил треперенето й, продължи:

— Трябва да ти обясня как се чувствам. Не мога да отхвърля опасенията си с лека ръка. Може би след години на грижи и любов, когато съм сигурна, че съм все още желана… може би тогава няма да се страхувам да се омъжа.

Нел се настани в голямото, удобно кресло, а Шон седна точно срещу нея, без да откъсва поглед от очите й.

— Зная, че си много заможен човек, Шон — продължи тя. — Освен това, вече ме убеди колко щедър можеш да бъдеш. Страхувам се, че не ще мога да приема този брак, освен ако не се чувствам равна на теб, освен ако не съм сигурна, че няма да ми отнемат всичко, ако някой ден ти решиш, че си направил грешка.

Нел повиши леко гласа си и това го накара да потрепери. Той предусети, че тя може да изпадне в истерия.

— Моля те — каза тя, — не бих искала да живея в такова напрежение. Несигурността никога няма да изчезне. Няма да има момент, в който да не се питам защо си се оженил за мен, дали ме обичаш или пък дали продължаваш да ме обичаш, дали не съм ти омръзнала и няма ли да ме изхвърлиш отново на улицата — там, откъдето ме взе.

Беше казала достатъчно. Затова освободи чувствата си, твърде силни, за да бъдат овладени. От очите й потекоха сълзи. В същия момент Шон я грабна в прегръдките си и се опита да успокои страданието на крехкото създание, което обичаше толкова нежно.

— Нел — извика той, за да може да я чуе през риданията си. — Нел, моля те, позволи ми да те обичам, позволи ми да ти покажа, че не всички мъже са като баща ти. Зная, че ме познаваш отскоро и затова се страхуваш да ме обичаш истински и да ми се довериш… но… повярвай ми… — шепотът му заглъхна, когато зарови лице в косите й. — Искам само да те направя щастлива. Най-голямата ми награда ще бъде да виждам как забравяш миналото си и започваш нов живот с човек, който те обича. А аз наистина те обичам, Нел.

Гърлото му се сви.

— Какво, какво да направя, за да ми повярваш? Само ми кажи и аз веднага ще го сторя.

Нел усети приятна тръпка да разтърсва цялото й тяло. Беше победила. Щеше да получи своето. Само не биваше да иска неща, които да го накарат да размисли. Ех! Пожелаваше и още мъничко време за действие. На него пък пожелаваше да бъде така безумно влюбен, че всяко нейно желание да му изглежда нищожно в сравнение със собствената му страст.

До този момент между тях не бе имало интимност. Той я бе пожелавал много пъти, но никога не би си позволил подобна слабост. Не би направил нищо, което да я уплаши или нарани. Вече беше преживяла достатъчно несгоди. Когато настъпеше времето, когато се оженеха, щеше да й покаже цялата сила на любовта си. А дотогава щеше да се сдържа и да чака, така, както един джентълмен трябва да чака жената, която обича.

Нел, естествено, имаше съвсем други планове. Тя знаеше, че го привлича физически. Беше забелязвала много често жадния му поглед. Даваше си сметка, че тялото й с неговите скрити удоволствия е ключа към постигане на всичките й желания. Освен това беше убедена, че като любовник Шон няма никакъв опит, докато самата тя беше майсторка в любовта. Беше сигурна, че ще съумее да го накара да се отдаде на страстта си. Беше запалила огън, който много скоро той нямаше да може да контролира.

Нел реши да го подведе така, че той да предизвика любовния им контакт. За да успее напълно планът й, той трябваше да поеме цялата отговорност. Тя дразнеше сетивата му, докато не усетеше, че той едва сдържа мъжките си апетити, и изчакваше.

— Шон — извика един ден Нел от спалнята си, — би ли ми помогнал? Изгубих едно копче от роклята си и не мога да го намеря.

Шон, който търпеливо чакаше в дневната, скочи мигновено щом чу гласа й. Тя лазеше по пода да търси копчето, нарочно откъснато и захвърлено под леглото. Той веднага се зае да й помага и се зарадва, когато го намери. После я вдигна от пода, тя се изправи и нежно го целуна по устните.

— Благодаря ти — прошепна едва чуто и се притисна леко до него.

И Шон не издържа. Обви я с ръце. Тя го прегърна. Устните им се сляха в жадна целувка. Страстта ги обзе като буен и неудържим порой. Тя го поведе тъй изкусно, че той изобщо не се усети.

— Обичам те, Нел — шепнеше й Шон, — обичам те повече от живота си.

При тези думи Нел се разплака. За своя изненада тя откри, че не е нужно да се преструва. Сълзите се появиха от само бе си. Шон я любеше като най-желаната и скъпа жена на света. Никога преди не бе чувствала това, което изпита с него. Беше като да се родиш отново и да откриеш щастието там, където преди си виждал само тъга.

Чувствата й бяха толкова противоречиви и объркани, че се наложи да напомни на самата себе си, че всичко това е илюзия и че всъщност я интересуваха само парите му. Ако съумееше да го спечели и като мъж, толкова по-добре. Каза си, че не би имала трудности да осъществи какъвто си иска план. Но някак си, при изгледите за успех, щастието й не беше пълно. Бе очаквала нещо съвсем различно.

Ожениха се през следващата седмица. Сключиха договор, според който Нел Дженингс Камерън ставаше пълноправен съсобственик на дела на Шон от наследството на баща му.

Патрик бе писал няколко писма, откак синът му замина за Европа, за да се осведоми доколко успешно върви разширяването на бизнеса отвъд океана. Сега Шон му писа да сподели радостта си и да разкаже за новите договори и поръчки. Освен това извести, че ще се завърне у дома със съпруга.

Чарът и ласкателствата пуснати в ход при Шон, бяха удвоени за спечелването на Патрик. Седмици след тяхното завръщане той вече се гордееше не само с огромните успехи на сина си в сделките, но и с чудесния му избор на съпруга.

Шон не спомена нищо за договора, подписан с Нел при женитбата. Скоро след оттеглянето на Патрик, Нел реши да задейства плана си. Беше й омръзнало да си седи вкъщи. Искаше да се включи като съдружник в бизнеса.

— Искам да работя заедно с теб — казваше я. Какъв съдружник съм, щом само си седя у дома и получавам пари наготово.

Започнаха спорове, че е жена и за това къде е нейното място, но както обикновено Нел надделя. Тези път оръжието й бе, че няма да работи дълго, тъй като очаква дете и не би трябвало да се чувства самотна и нещастна, докато му даде живот.

Шон отстъпи, както бе убедена. Тогава със същата комбинативност, която й беше осигурила първоначално съгласието му за съдружие, тя се впусна в още по-голяма авантюра.

Колкото повече навлизаше в бизнеса, наполовина нейна собственост, плановете й се обогатяваха с нови идеи и кроежи. Все още изживяваше моменти, когато мразеше цялото мъжко съсловие и й се искаше да ги унищожи до крак, но с напредването на бременността те ставаха все по-редки.

Когато пусна в ход идеята да сложи ръка на целия бизнес и бъдещите печалби, Нел заприлича на генерал, командващ войската си. Тя имаше остър и пресметлив ум, който напълно компенсираше невежеството й. Много скоро тя се досети, че би могла да притежава всичко. Следваше целите си неуморно и нещата се подреждаха точно така, както ги бе предвидила. Не след дълго щеше да напусне Америка и да се върне Англия като богата жена. По някаква ирония на съдбата обаче сега, когато победата й беше само въпрос на време, тя вече не я желаеше.

Макар да бе обмислила и предвидила развоя на събитията от първата си среща с Шон до сега, като че ли нещо се бе променило. Беше започнала да обича съпруга си. В началото въставаше твърдо и категорично против това чувство, като си казваше, че просто добре играе ролята си. Но след като прекара цяла година с Шон, тя разбра, че го обича и се нуждае от него. Той бе всичко онова, което тя си мислеше, че никой мъж не може да бъде. Обичаше я толкова всеотдайно, че самата тя, въпреки убежденията си и твърдите си намерения, бе спечелена от нежността му. Беше успял да промени отношението й към мъжете, поне що се отнасяше до него самия.

Нел започна да изпитва вина. Фактът, че е възбудила чувствата му по нечестен начин, започна да гризе съвестта й. Никога преди не бе изпитвала угризения. Но сега, независимо от всичките си защитни аргументи, се почувства зла и подла. Опитваше се да се прикрива, но душевните страдания я принуждаваха да отбягва хората наоколо. Считаше се недостойна да принадлежи на това семейство, в което цареше искрена обич.

Нел загуби съня си и започна бързо да линее. Шон се безпокоеше, но семейният лекар го уверяваше, че това е нормално за състоянието на жена му, все пак това е първата й бременност. Уравновесеността, която й беше присъща сега започна да й изневерява. Ставаше все по нервна и припряна. Срещаше у Шон само обич и внимание и от това се чувстваше още по-виновна.

Не можеше да живее повече в измама и един тя реши да открие всичко на мъжа си. Искаше да му обясни всичките дребни уловки, с които го бе оплела в мрежите си. Искаше той да разбере колко хладнокръвно го бе мамила. Само това можеше да я облекчи. Ако след признанието й той се отречеше от нея, тя щеше да го преживее. Точно така, както бе правила с всеки друг път. Беше едва на деветнадесет години, но бе натрупала значителен житейски опит в измъкването от трудни ситуации и бе сигурна, че ще намери начин да го преживее.

— Нел, ти не знаеш какво говориш — простена той, когато тя свърши разказа си. — Това е невъзможно. Просто е невъзможно.

Чистата любов на Шон към Нел не му позволяваше да повярва, че тя го е предала. Как можеше да бъде възможно неговата мила, нежна съпруга да замисли и подготви разоряването му? Разкритието опустоши душата му и той не продума дълго време, неспособен да повярва на доказателствата, които тя му представи. Когато проговори, в гласа му имаше нечуван до този момент гняв:

— Защо? — попита Шон. — Защо искаше да ме унищожиш?

Нел отвърна поглед. Не можеше да издържи на ужасната болка в очите му, на пълното отчаяние, изписано на лицето му. Той я беше дарил с любов, с дом, с топлина, непознати от нея дотогава, и най-вече с доверие. А какво бе направила тя с тези безценни дарове? Беше ги използвала, за да подготви хладнокръвно разорението му.

Нел гледаше сломения мъж пред себе си и внезапно почувства да я залива вълна от обич към него. Недоумението, изписано на лицето му, късаше сърцето й. Отчаянието я тласна напред, тя се втурна, прегърна го несръчно и се притисна към него.

— Съжалявам — изплака тя, — толкова съжалявам, Шон. Не предполагах, че ще те обикна. Толкова дълго носих омразата в себе си, че не можех да приема любовта ти. Моля те да ми простиш, моля те!

Шон не я чуваше. Гневът му беше толкова силен, че той я отстрани грубо от себе си, без да се замисля я сграбчи за ръцете и я запрати надалеч с такава сила, че тя се удари в отсрещната стена. Глух тътен последва падането и Нел усети пареща болка дълбоко в утробата си. Когато се надигна да извика за помощ, видя, че той е напуснал стаята.

Шон извървя мили, докато се опитваше да преодолее избухналата внезапно омраза към това подло създание, което наричаше своя жена. Съзнанието му прехвърляше всички онези случки, за които Нел бе споменала, цялата й стратегия да го примами и користно да използва неговата любов и всеотдайност. Опитваше се да хвърли вината изцяло върху нея, но не можеше.

За първи път той се погледна с нейните очи — несръчен хлапак, егоистичен и лековерен, и тъй удобен за плановете, които бе кроила от самото си детство. Не беше виновна единствено тя. Таила бе омразата в себе си прекалено дълго време и навикът бе взел връх над нейните желания. Беше се впуснала в тази авантюра не по своя воля. А по-късно, ръководена от интуицията си, не бе издържала. Беше покорена от нежността и любовта му. А накрая бе разбрала, че той не прилича на никой друг, на нито един от мъжете, които бе познавала. Въпреки всичко тя го обичаше.

След като изстрада мъчително всяка своя мисъл и внимателно прецени истинските си чувства, след като Нел бе разкрила същността си, той се запъти обратно към къщи. Първоначалният му необуздан гняв бе преминал и той вече гледаше на нейното признание като желание от нейна страна да му причини болка и да го накаже. Сега тя протягаше към него ръка за помощ, търсеше покой за духа си. Нямаше нужда да му казва нищо повече. Тя би могла да си премълчи и той никога нямаше да узнае. Но Нел бе признала. Защо ли? Дали ненадейното й решение не целеше да заздрави тяхната връзка, за да могат двамата да се обичат безкористно. Шон не беше сигурен, но дълбоко в сърцето си усещаше, че каквото и да бе сторила Нел, той щеше да й прости. Обичаше я много силно и с времето щеше да превъзмогне наранената си гордост.

Бяха минали часове от излизането му и когато се завърна всички в къщата спяха. Той влезе безшумно в спалнята. Вътре цареше пълен мрак и докато търсеше свещ, Шон бе обзет от внезапен страх. Дали не бе избягала? Господи, само да е останала!

Светлината на свещта падна върху тялото на Нел, която лежеше на пода точно така, когато той бе я напуснал. Когато видя локвата кръв под нея, силен вик се изтръгна от гърлото му:

— Боже, какво направих? Какво направих?

Тялото й беше безжизнено. Докато се опитваше да я вдигне, тя простена, клепките й трепнаха и тя бавно отвори очи.

— Не — проплака Нел — не, не ме мести. Бебето ми… Шон, помогни ми…

Гласът й бе толкова слаб, че той едва отгатваше какво иска да му каже. Положи я обратно много внимателно и се втурна да вземе възглавница.

— Сега ще ти помогна, скъпа моя — стенеше той, а очите му се пълнеха със сълзи, беше уплашен. — Ще ти помогна.

Шон изтича до врата и започна да крещи, докато не се появи сънения му камериер.

— Тичай за доктор. Бързо, жена ми умира! Събуди незабавно икономката и й кажи да дойде тук веднага.

Паниката в гласа му принуди камериера да се разтича.

Но вече беше твърде късно да се помогне на Нел.

Шон коленичи до нея и се разрида. Тя се размърда и се опита да каже нещо. Беше толкова безсилна, че само устните й се помръдваха, без да се чува никакъв звук. Тя повдигна с усилие ръка и посочи нещо. После простена отново и Шон отмести погледа си в посоката, която тя сочеше.

Под кринолина й имаше малка купчинка. Шон я повдигна бързо и ахна. Там, на пода, все още с пъпна връв, беше синът му. В този момент в стаята влезе госпожа Лайдън, икономката. Шон извика за помощ. Тя вдигна бързо парче стъкло от пода, взе бебето на ръце и сряза връзката му с майката. После го обърна надолу с главата и го заплеска енергично. Шон стоеше безпомощен с надеждата да чуе плач, но това не стана.

Той се обърна към съпругата си, потънала в кръв, и я притегли към себе си.

— Нел, моля те, кажи нещо! Нел! Не умирай не можеш да умреш, не бива! Обичам те! Имам нужда от теб! Моля те Нел!

Тя отвори очи и този път той успя да чуе гласа й. През хъркащите, задавени звуци едва долови шепотът й.

— Шон, любими мой — тя потърси ръката му, а той взе нейната и я притисна към устните си — приближи се.

Той се подчини и се наведе над нея.

— Съжалявам, Шон — тя се задави. — Никога не съм направила нищо добро в живота си. Но това дете е твое. Давам ти го с цялата си любов, за всичката любов, която ти ми даде.

Нел Дженингс Камерън издъхна в ръцете на мъжа, който я обичаше и когото тя също бе обикнала. Дълбока скръб и ужасяващо чувство за вина обзеха Шон при загубата на обичните му жена и син. Повече от година изтерзаният му мозък блуждаеше и макар да се движеше сред живи, той бе мъртъв. Просто вегетираше като организъм, но не и като човешко същество. Съвестта не му даваше покой. Той не искаше да живее без Нел.

Същата година умря и майка му. Двамата с баща му бяха направили всичко, което бе по силите им, за да го върнат от въображаемия свят, където съзнанието му го бе отвело. Смъртта на майката успя да стори това. С течение на времето, когато започна да се възстановява и да се връща към предишното си здраве, Патрик намисли да му потърси друга съпруга.

Той успя да го убеди, че това ще бъде най-доброто лекарство за болестта му.

Шон не желаеше друга жена, но Патрик се тревожеше и измъчваше толкова за единствения си син, че Шон накрая склони и го остави да действа както намери за добре. Какво значение можеше да има това? Той се съгласи да се ожени за жената, която баща му избере. Би се съгласил да направи всичко, което поискат от него. Не желаеше да взема решения. Изобщо не желаеше да живее, но Патрик Камерън нямаше намерение да загубва сина си, единствения си син, на двадесет и осемгодишна възраст. Той отказваше да гледа как Шон се погубва. Възнамеряваше да му организира съвсем нов живот и се надяваше времето да излекува душата му, която засега бе само поуспокоена.