Кобрата

Епилог

Скромната малка лека кола навлезе в градчето Пенингтън, Ню Джързи.

Южно от кръстовището, маркиращо центъра на градчето, шофьорът подмина старата бяла къща, чиито стени бяха обшити със застъпващи се дъски, и погледна табелата: Калвин Декстър, адвокат. Къщата беше позанемарена — също като практиката му, — но той знаеше, че ще оправи и двете

На пряката на Мейн и Уест Делауер Авеню — сърцето на Пенингтън — Декстър се поколеба какво да предпочете: силно черно кафе в „Къп оф Джо“ или нещо по-солидно в пицарията „При Вито“. После забеляза новия магазин за хранителни стоки и си спомни, че ще му трябват провизии за дома му на Чесапийк Драйв. Паркира колата, купена от автогараж близко до летището в Нюарк, където бе кацнал, и влезе в магазина.

Напълни количката с връх и отиде на касата. Там стоеше младеж, сигурно студент, който явно трябваше да заработва образованието си, както и на Декстър му се бе налагало някога.

— Нещо друго, господине?

— А, да — сети се Декстър. — Смятах да си купя няколко бутилки газирана вода.

— Ето там, в хладилния шкаф. Днес кока-колата е на промоция.

Декстър помисли малко.

— Е, може би следващия път.

Тревогата вдигна свещеникът на „Света Мария“ на Саут Ройъл Стрийт. Беше сигурен, че неговият енориаш е в Александрия, защото беше видял икономката му Мейси да се прибира с пълна с провизии количка. Но господин Деверо беше пропуснал две проповеди, което не бе правил никога. Така че след утринната служба свещеникът извървя късото разстояние до елегантната стара къща на ъгъла на Саут Лий и Саут Феърфакс.

За негова изненада вратичката в оградата около градината, макар да изглеждаше както винаги добре затворена, се отвори след леко бутване. Това вече бе странно. Г-н Деверо имаше навика първо да се осведомява кой го търси по интеркома и едва след това да натиска бутона, за да отвори.

Свещеникът тръгна по застланата с розови плочи пътека. Входната врата също беше отворена. Той надникна предпазливо вътре и се прекръсти, като видя Мейси — тя никога не бе направила никому нищо лошо, — просната на теракотените плочки в коридора с малка дупка от куршум в сърцето.

Посегна да извади мобилния си телефон и да се обади на 911 за помощ, но видя, че и вратата на кабинета е открехната. Вече треперещ от страх надникна.

Пол Деверо седеше зад бюрото в креслото си с опори за ръцете. Високата облегалка продължаваше да поддържа гърдите и главата му. Главата му всъщност беше отметната назад, а безжизнените му очи с лека изненада гледаха към тавана. По-късно съдебният патолог щеше да установи, че причината за смъртта са двете близко разположени рани в гърдите и най-вече онази в челото — явен белег, че работата е на професионалист.

Никой в Александрия, Вирджиния, така и не разбра защо. Когато научи от вечерната емисия новини по телевизията в дома си в Ню Джързи, Кал Декстър разбра. Нямаше нищо лично в случилото се, разбира се. Просто никой не можеше да се отнася с Дона по този начин.