Кодът на Луцифер

Епилог

Ватикана

8 април 2010

Лурдс седеше в една от най-големите библиотеки в подземната мрежа под Ватикана. Отец Гейбриъл се беше настанил в едно удобно кресло насреща му. Ако не беше всичко случило се през последните няколко седмици, щеше да е като едно време, докато Лурдс все още учеше тук.

Гледаха „Дабълю Ен Ен Нюз“.

— Издирването на американския вицепрезидент Елиът Уебстър продължава — докладва говорителят. — Никой не знае как или кога вицепрезидентът е изчезнал от хотела в Саудитска Арабия, където беше държан буквално като заложник през последните няколко седмици.

— Мислиш ли, че наистина ще го открият? — попита Лурдс.

Отец Гейбриъл поклати глава.

— Не и на този свят.

— Какво ли ще стане накрая?

— Не знам. Ще напишеш ли книга за това?

— История без край? — Лурдс се усмихна. — Едва ли.

— О, значи мислиш, че можеш да пробуташ на читателите вероятността Луцифер, поне временно, да е намерил подслон в кабинета на вицепрезидента?

— Разбира се — отвърна Лурдс. — Но трябва да има финал.

— Какъв финал?

— Дали ще намерят трупа на Уебстър?

— Даваш ли си сметка, че още го наричаш „Уебстър“?

— По-спокойно ми е с това име. Може би изричането на останалите… — Той се поколеба.

— Му дава повече сили в нашия свят?

— Може би е така.

— Суеверни глупости.

Лурдс се разсмя.

— След всичко, което преживяхме и видяхме, можеш ли да го твърдиш?

— Категорично. Луцифер има толкова власт в света, колкото решим да му дадем. Нито повече, нито по-малко. Не можем да го доведем до победа, нито можем да го тласнем към поражение.

— В своя защита трябва да кажа, че последния път, когато го видях, изглеждаше съвсем сразен.

— Не. Съдбата му е решена от господ. Сатаната няма свободна воля. Господ е знаел, че Луцифер ще падне от небесата, и знае, че накрая ще бъде победен.

— Това е разговор, който може да продължи много дълго, а мен ме чака работа.

Отец Гейбриъл се ухили.

— Чака те жена, а?

— Да — призна Лурдс.

— Коя от двете?

— Всъщност и двете.

Отец Гейбриъл повдигна вежди.

— Не едновременно — рече Лурдс.

— Слава богу, че ти е останал някакъв морал.

— Макар че вероятността си заслужава да бъде проучена.

Отец Гейбриъл си запуши ушите.

— Недей! Аз съм стар човек и ти си ми като син. Блуден син, но все пак син. Наистина не мога да понеса повече разочарования.

Лурдс бръкна в раницата си и извади Свитъка на радостта в дървения цилиндър.

— Говорих с Йоаким. И двамата смятаме, че е най-добре ти да го пазиш.

— Ако Луцифер се въздигне отново.

— Именно.

Отец Гейбриъл взе цилиндъра.

— Ще се постарая с всички сили.

— Знам, че ще го направиш. — Лурдс вдигна шапката си от масата. — Сега, ако ме извиниш, отивам да обядвам сред природата. После возене с лодка и накрая — разходка в парка.

— Мислех, че искаш да си починеш.

Лурдс се изправи, нахлупи шапката си и се усмихна.

— Вещ си в занаята и струва ми се, много добре знаеш, че за грешниците почивка няма.

— Ти не си грешник. — Отец Гейбриъл се изправи и го прегърна силно. — Ти просто си неуморен. Върви сега. Сигурен съм, че ти предстоят още много приключения.

— Иска ми се да вярвам, че съм взел своя дан.

— Александрийската библиотека още те очаква някъде.

Лурдс се усмихна.

— Знам. Може би някой ден. — Той вдигна раницата си, метна я на рамо и се сбогува.