Когато мъртвите се пробудят

Човек не би могъл да постигне много сам. Например да напише книга като тази. Пръстите ми бягаха по клавишите, за да изобразят букви, които се сливаха в думи, но сега бих искал да благодаря на всички, които ми помогнаха с останалото.

На Сюсан Спрьог-Якобсен от Съдебна медицина, Умео, която ми разказа подробно какво се случва с мъртвите тела в земята.

На болничния свещеник Стефан Бендц, с чието съдействие посетих моргата в болница „Дъндерид“, и на Кенет Улсон и Бьорн Хамберг, които ме разведоха и ми помогнаха да напиша главите, чието действие се развива именно там.

На Сара Тенгвал, микробиолог от Линшьопинг, която нарисува пред мен възможен сценарий за пробуждането на мъртвите със сложни думи като „кислородна фосфорализация“.

На Хокан Янсон от вестник „Афтонбладет“, който редактира пасажа с репортажа от гробището.

На Ян-Ерик Петерсон от издателство „Урдфонт“, който имаше смелостта да публикува този роман на ужасите, както и на редактора ми Елизабет Уотсън Старъп, която с истински ентусиазъм не спря да бди над моите езикови упражнения.

На всички, които прочетоха черновата и споделиха с мен наблюденията си: първо на Кристофер Шьогрен и Емма Бернтсон. След това на Юнтан Шьогрен и Мари Кронлунд. На Ева Монсон и Тумас Уредсон. Думите им „Бях като омагьосан. Прочетох я на един дъх“ означаваха много за мен.

Бих искал да отправя специални благодарности и на Аарон Хеглунд и Нилс Шьогрен, които успяха да ме накарат да подобря някои фрагменти от книгата.

И на Мия, разбира се. С теб няма невъзможни неща. Просто няма. На неумолимия ми критик и любимия ми поет. Думите не стигат.

Благодаря!