Колчан, пълен със стрели

Нарушен порядък

Септимий Хораций Корнуолски се оказа недостоен за името си. С такова име той трябваше да е министър на кабинет, адмирал, или най-малкото селски дякон. Всъщност Септимий Хораций Корнуолски бе просто исков разпоредител в главния офис на застрахователна компания „Пруденшъл“ ООД, на „Холборн Барс“ 172, Източен Централен Лондон.

Вината за имената на Септимий би могла да се припише на неговия баща, който поназнайваше нещо за адмирал Хораций Нелсън, на майка му, която бе суеверна, и на неговия прапрапрадядо, който по непотвърдени сведения бил втори братовчед на известния главен губернатор на Индия. След завършване на училище Септимий — мършав, анемичен, преждевременно олисяващ младеж — започна работа в застрахователната компания „Пруденшъл“, тъй като един негов преподавател го посъветвал, че това е едно чудесно начало за млад човек с неговата квалификация. Малко по-късно, след като поразмисли, Септимий изпита известно безпокойство, защото дори той си даваше сметка, че не притежава никаква квалификация. Въпреки това той бавно се издигна от момче за всичко до исков разпоредител (не толкова с катерене по стълбицата, колкото със значителни почивки на всяко стъпало), което му донесе грандиозната титла на помощник заместник-управител (отдел „Искове“).

Септимий прекарваше деня си в една кутийка от стъкло на шестия етаж, определяйки платимите суми по искове и препоръчвайки най-различни плащания, някои от тях достигащи и до един милион лири. Чувстваше, че ако седи мирен (един от любимите изрази на Септимий), би могъл след още двайсет години да стане управител (на отдел „Искове“) и да бъде ограден със стени, през които не се вижда, както и да разполага с килим, чийто десен е по-различен от малките квадратчета в близки нюанси на зелено. Възможно бе дори да полага някои от онези подписи върху чековете за един милион лири.

Септимий живееше в Севъноукс със своята съпруга Норма и двете си деца, Уинстън и Елизабет, които посещаваха местното общообразователно училище. Щяха да учат в класическата гимназия, редовно уведомяваше той своите колеги, но лейбъристкото правителство бе сложило край на всичко това.

Септимий управляваше своето ежедневие чрез набор от неизменни помощни практики, подобно на примитивен микропроцесор, макар че смяташе себе си за велик последовател на традицията и дисциплината. Тъй като ако не друго, беше поне човек на навика. Ако по някаква необяснима причина от КГБ биха решили да премахнат Септимий, всичко, което трябваше да направят, бе просто да го поставят под наблюдение в продължение на седмица и щяха да са осведомени за всяка негова стъпка през цялата работна година.

Всяка сутрин Септимий ставаше в 7:15 и навличаше един от своите два тъмни костюма на ситни точки. Излизаше от дома си на Палмерстън Драйв №47 в 7:45, след като е изял своята неизменна закуска от едно рохко яйце, две препечени филийки и две чаши чай. Пристигайки на първи перон на гарата в Севъноукс, той си купуваше новия брой на „Дейли Експрес“ и се качваше на влака в 8:27 към Канън стрийт. По време на пътуването Септимий четеше вестника си и изпушваше две цигари, след което пристигаше на Канън стрийт в 9:07. Отиваше пеша до офиса, настаняваше се зад бюрото си в своята стъклена кутийка на шестия етаж и се захващаше с първия очакващ решението му иск до 9:30. Правеше своята кратка почивка за чаша кафе в 11:00, позволявайки си лукса да изпуши още две цигари, когато за пореден път гощаваше колегите си с въображаемите постижения на своите потомци. В 11:15 се връщаше на работното си място.

В 13:00 напускаше Великата готическа катедрала (друг негов израз) за един час, който прекарваше в кръчма на име „Хавелок“, където изпиваше четвърт „Карлсберг“ светло с няколко капки лимон и изяждаше порция от ястието на деня. След като приключеше с обяда си, отново изпушваше две цигари. В 13:55 се връщаше към застрахователните документи до петнайсетминутната почивка за чай в 16:00, която представляваше пореден повод за още две ритуални цигари. Точно в 17:30 Септимий вземаше чадъра си и подсиленото метално куфарче с инициалите С. Х. К. в сребристо и си тръгваше, заключвайки два пъти стъклената кутийка. Докато минаваше през машинописния отдел, обявяваше с механична веселост „До утре по същото време, момичета“, изтананикваше няколко такта от звука на музиката в слизащия асансьор и после се озоваваше навън сред буйния поток от чиновници, залял Хай Холбърн. Поемаше целеустремено към спирката на Канън стрийт, почуквайки с чадър по тротоара, докато се разминаваше с банкери, спедитори, търговци на петрол и брокери, не без задоволство смятайки себе си за част от великото Лондонско Сити.

Щом стигнеше на гарата, Септимий си купуваше брой на „Ивнинг Стандард“ и кутия с десет цигари „Бенсън & Хеджис“ от щанда на Смит и ги слагаше върху вече прибраните в куфарчето документи от „Пруденшъл“. Отиваше на пети перон и се качваше в четвъртия вагон на влака от 17:50, като всеки път заемаше своето любимо място до прозореца по посока на движението в затворено купе, до оплешивяващия господин с неизменния „Файненшъл Таймс“, срещу елегантната секретарка, която четеше дълги любовни романи до някоя си спирка след Севъноукс. Преди да седне, изваждаше от куфарчето си своя „Ивнинг Стандард“ и новата кутия „Бенсън & Хеджис“, поставяше ги върху страничната облегалка на мястото си и качваше куфарчето и сгънатия си чадър на багажника над главата си. След като се настанеше, отваряше кутията цигари и изпушваше първата от двете, определени за пътуването, докато четеше „Ивнинг стандард“. След това му оставаха още осем, които да изпуши, докато хване влака от 17:50 на следната вечер.

Щом влакът пристигнеше на неговата спирка, той измърморваше едно „приятна вечер“ на своите спътници (единствените думи, които изричаше през цялото пътуване) и слизаше, поемайки направо към своята къща близнак на Палмерстън Драйв №47, за да се озове пред входната врата малко преди 18:45. Между 18:45 и 19:30 довършваше четенето на вестника си или проверяваше домашните на децата си, цъкайки загрижено, когато откриеше някоя грешка, или въздишайки тежко, когато не можеше да проумее новата математика. В 19:30 неговата „добра господарка“ (друг любим негов израз) му сервираше на кухненската маса ястието на деня от „За жената“ или любимата му вечеря от три рибни крокети, наричани „пръсти“, с грах и пържени картофи. Тогава той заявяваше: „Ако Господ смяташе, че рибите трябва да имат пръсти, щеше да ги дари с ръце“, засмиваше се, заливайки обилно продълговатите парчета риба с доматен сос, и изяждаше вечерята си под акомпанимента на своята съпруга, рецитираща събитията от деня. В 21:00 гледаше истинските новини по Би Би Си 1 (никога не гледаше Ай Ти Ви) и в 22:30 се отправяше към леглото си.

Този установен ред се съблюдаваше година след година с прекъсвания само за ваканциите, за които естествено Септимий отново си имаше установен ред. Коледната ваканция прекарваха при родителите на Норма в Уотфорд, а останалите заедно със сестрата и зетя на Септимий в Епсъм, докато през лятото — най-съществената част от годината за тях — цялото семейство отиваше на организирана двуседмична почивка в Олимпийския хотел на Корфу.

Септимий не само харесваше своя начин на живот, но и се чувстваше дълбоко нещастен, ако по някаква причина установеният от него ред понесеше и най-малка промяна. Нямаше съмнение, че това еднообразно съществуване е удовлетворително за него. Септимий определено не представляваше материал, върху който някои автори изграждат своите саги от двеста хиляди думи. При все това имаше един случай, в който неизменният ред на Септимий бе не просто нарушен, а направо разбит.

Един следобед в 17:27, когато Септимий приключваше с последния иск за деня, неговият непосредствен началник — заместник-управителят, го повика за консултация. Поради тази брутална липса на съобразяване Септимий успя да си тръгне от офиса няколко минути след шест. Въпреки че всички от машинописния отдел вече си бяха тръгнали, той поздрави празните бюра и безмълвните пишещи машини с неизменното „до утре по същото време, момичета“ и изтананика няколко такта от „Еделвайс“ на слизащия асансьор. Точно когато излизаше от Великата готическа катедрала, навън заваля. Септимий с неохота разтвори своя акуратно свит чадър и вдигайки го над главата си, се устреми напред през локвите с надеждата, че ще успее да хване влака в 18:32. Щом пристигна на Канън стрийт, побърза да се нареди на опашка за своите обичайни вестник и кутия цигари, прибра ги в куфарчето си и се втурна към пети перон. За още по-голямо негово раздразнение високоговорителят точно съобщаваше с привидно съжаление, че тази вечер три влака вече са спрени от движение заради преднамерено закъснение.

Все пак Септимий успя да си пробие път между суетящите се тълпи към шестия вагон на някакъв влак, който не фигурираше в никакво разписание. Установи, че вътре е пълно с хора, които изобщо не бе виждал до момента, и което бе още по-лошо — почти всички места бяха вече заети. Всъщност единственото свободно място, което успя да открие, се намираше в средата на влака и бе срещу посоката на движение. Той метна куфарчето си и смачкания чадър на багажника над главата си и с неохота се смести на седалката, след което се огледа наоколо. В купето имаше още шестима пътници и нито едно познато лице. Някаква жена с три деца бе заела изцяло местата отсреща, а вляво от него дълбоко спеше възрастен мъж. От другата му страна, приведен към прозореца и вперил поглед навън, седеше младеж на двайсетина години.

В първия момент Септимий не можа да повярва на очите си. Младежът бе облечен в черно кожено сако и прилепнали джинси и нещо си подсвиркваше. Тъмните му, наплескани с гел коси бяха сресани нагоре при челото и зализани отстрани, а единствените два цвята от екипировката му, които си подхождаха, бяха на якето и ноктите. Но най-лошото за човек с чувствителната природа на Септимий бе лозунгът, изписан с габъри за ботуши на гърба на якето му. „Хайл Хитлер“, заявяваше безсрамно той върху изрисуван в бяло нацистки знак и сякаш това не стигаше, ами под свастиката в златно грееха думите: „Майната ви!“.

„Накъде отива тази страна?“ — помисли си Септимий. Трябваше да върнат задължителната военна служба за нарушители като този. Самият той навремето не бе призован да отбие своя военен дълг заради плоските си стъпала.

Септимий реши да не обръща внимание на този субект, взе кутията „Бенсън & Хеджис“ от страничната облегалка до себе си, запали цигара и разгърна „Ивнинг Стандард“. После върна кутията на облегалката, както винаги, знаейки, че преди да стигне Севъноукс, ще изпуши още една. Когато влакът най-накрая излезе от гарата на Канън стрийт, облеченият в черно младеж се обърна към Септимий и втренчен нахално в него, грабна кутията с цигари, взе си една, запали я и забълва кълбета дим. Септимий не можеше да повярва, че ставащото е действителност. Вече се канеше да изрази възмущението си, когато си даде сметка, че никой от обичайните му спътници не е в купето, за да го подкрепи. Размисли над положението за миг и реши, че Сдържаността е по-добрата част от Доблестта (поредна любима фраза на Септимий).

Когато влакът спря на Петс Уд, Септимий остави вестника, макар че едва ли бе прочел и дума, и както правеше почти винаги, извади втора цигара. Запали я, дръпна си и вече се канеше да се върне към „Ивнинг Стандард“, когато младокът сграбчи ъгъла на вестника и в крайна сметка двамата вече разполагаха с по половин вестник. Този път Септимий не се сдържа и се огледа из купето за подкрепа. Децата отсреща взеха да се кискат, а майка им нарочно извърна очи от ставащото, явно без всякакво желание да се намесва. Старецът вляво от Септимий сега хъркаше. Септимий реши да съхрани кутията цигари, като я прибере в джоба си, но в този миг младокът се хвърли към тях, взе си още една, запали я, дръпна си силно, нарочно издуха дима право в лицето на Септимий и после отново остави кутията върху страничната облегалка. Свирепият поглед, с който Септимий го удостои в отговор, изразяваше не по-малка злост от онази, която успя да регистрира през сивата мъгла. Скърцайки със зъби от ярост, той се върна към „Ивнинг Стандард“ само за да установи, че му се е паднала частта със свободните работни места, коли втора употреба и спортния раздел — все теми, към които не проявяваше абсолютно никакъв интерес. Единствената му компенсация все пак бе увереността, че спортът бе точно разделът, който онзи грубиян наистина искаше. И без друго, както се бе разтреперил от безчинствата на своя съсед, Септимий вече не бе в състояние да чете.

Мислите му сега бяха насочени към намиране на подходящо отмъщение и постепенно в главата му се оформи план, благодарение на който у младока, беше убеден Септимий, нямаше да остане и капка съмнение, че добродетелта понякога трябва да се заплаща (перифраза на една от любимите сентенции на Септимий.) Той се усмихна леко и нарушавайки обичайната си практика, взе трета цигара, след което предизвикателно върна кутията на облегалката. Младокът угаси своя фас и сякаш приемайки предизвикателството, грабна кутията, извади нова цигара и я запали. Това ни най-малко не съкруши Септимий; той припряно задърпа от цигарата, бълвайки кълбета дим, угаси я трескаво в пепелника, преди да е изпушил последната четвърт, извади следваща и я запали незабавно. Надпреварата стана ожесточена, тъй като оставаха само още две цигари. Макар и с доста пафкане и давене, Септимий успя пръв да изпуши своята четвърта цигара. Приведе се напред, загърбвайки черното яке, и угаси фаса в пепелника под прозореца. Купето сега бе изпълнено с дим, децата отсреща взеха да кашлят, а жената размахваше ръце, прилична на вятърна мелница. Без да й обръща внимание, Септимий не изпускаше от очи кутията цигари, докато се преструваше, че чете за шансовете на „Арсенал“ в шампионата за купата на ФА.

Тогава Септимий си спомни максимата на маршал Монтгомъри, че изненадата и времевият разчет в окончателния анализ са оръжията на победата. Докато младокът допуши четвъртата си цигара и угаси фаса, влакът бавно навлезе в гара Севъноукс. Младокът се пресегна, но Септимий се оказа по-бърз. Бе предвидил следващия ход на врага и сега сграбчи кутията цигари. Извади деветата, постави я между устните си, запали я бавно и с наслада, дръпна с всички сили и после издуха дима право в лицето на своя противник. Слисан, нахалникът се втренчи в него. Тогава Септимий извади последната цигара, смачка я между палеца и показалеца си и стри тютюна, оставяйки малките късчета да се посипят обратно в празната кутия. После я затвори акуратно и с красноречив жест остави кутийката на страничната облегалка. Продължавайки същото движение, взе от своето празно място спортната част на „Ивнинг Стандард“, разкъса страниците наполовина, после на четвъртини, на осмини и накрая на шестнайсетини, след което изсипа малките квадратчета на спретната купчина в скута на младежа.

Влакът спря на гарата. Тържествуващ, нанесъл своя решителен удар срещу мълчаливото мнозинство, Септимий свали чадъра и куфарчето си от багажника над главата си и се обърна, за да излезе от купето.

В хода на тази маневра куфарчето се чукна в страничната облегалка пред него и капакът се отвори рязко. Всички в купето се втренчиха в съдържанието му. Вътре, върху документите на „Пруденшъл“, лежаха прилежно сгънат брой на „Ивнинг Стандард“ и неотворена кутия цигари „Бенсън & Хеджис“.