Конспирация Пекин

Пилотът на Халиуел рулира до района за ВИП пристигащи, където чакаше хеликоптер «Бел Джет Рейнджър» с вече въртящи се витла. На сто метра от него, близо до оранжевия кръст, който бележеше мястото, където полковник Майк Мънро щеше да паркира предния колесник на «Еър Форс 1», други двама президентски пилоти с вече поставени колани минаваха през рутинните предполетни проверки на «Марийн 1», президентския хеликоптер в маслиненозелено и бяло. Неговият много по-голям брат с неподвижни криле беше само на двадесет минути полет от «Травис» и започваше спускането си към пистата.

30.

Главната квартира на ЦРУ,

Ленгли, Вирджиния

Къртис О'Конър хвърли поглед на стенния часовник, който показваше малко преди шест следобед. Тъкмо смяташе да си тръгне, за да си легне рано, когато тихото бръмчене на частната му линия прекъсна мислите му.

— Идвам веднага — каза О'Конър в слушалката, чудейки се каква ли криза бе принудила заместник-директора на ЦРУ по операциите Том Макнамара да го вика при себе си.

Макнамара беше вторият по старшинство офицер в управлението и отговаряше за всички шпиони на ЦРУ и тайните операции в чужбина, включително изпращането на паравоенни формирования на места като Афганистан, Ирак и съвсем отскоро Иран.

— Влизай, приятелю, и сядай — каза Макнамара, насочвайки Къртис към единия от двата удобни кафяви кожени дивана. Кожената им тапицерия беше прокъсана и напукана. Вече няколко пъти мебелите бяха определяни за подмяна, но Том винаги казваше на «ония чекиджии в службата на административния директор», че ще нахлузи гарота на врата на първия, който посмее да ги пипне. Младежките му подвизи като оперативен служител бяха легенда в Ленгли — немалко чужди агенти бяха издъхнали, след като Макнамара тихо е метнал през врата им малко парче стоманена тел. Така диваните си останаха на мястото.

Емблемата на ЦРУ — орел, стъпил върху щит с компасна звезда с шестнадесет лъча, символизиращи разузнавателната информация от всички краища на света, която се събираше в Ленгли — висеше гордо на облицованата с дървена ламперия стена зад писалището, отрупано с пурпурни папки. Мощната лампа за четене на заместник-директора по операциите беше изключена и кабинетът се осветяваше от по-меката светлина на няколко елегантни настолни лампи.

— Току-що се върнах от кабинета на директора — обясни Макнамара, посочвайки с очи нагоре към седмия етаж, и се отпусна на другия диван. Заместник-директорът по операциите имаше едро, кръгло лице, косата му бе посивяла и много късо подстригана, а погледът на сините му очи пронизваше. Бившият морски пехотинец тежеше над сто килограма, гръдният му кош приличаше на варел и все още редовно изтласкваше сто и петдесет килограма в гимнастическия салон. Движеше се с изненадваща за толкова едър мъж грация и бързина. — Новият вундеркинд е говорил по телефона с вицепрезидента — добави той презрително.

Къртис и Том бяха работили дълги години заедно както в оперативни условия, така и в Ленгли, и общуването им бе много свободно. Дълбокото доверие между тях бе изковано в различни тежки ситуации. Всеки би поверил живота си на другия, но и двамата нямаха доверие на новия директор, изпратен от Белия дом да «оправи вертепа».