Такава голяма чест е смирено да се поднесе встъпление към това издание, в което история, мистицизъм, философия, религиозна символика и музикално разбиране се преплитат красноречиво. Мистичната наука за вибрациите, която лежи в основата на всички езици, на цялата музика, дори в самото творение, често не е била илюстрирана с думи, но само тя пробужда съзнание в сърцата на всички читатели: ученик или учител, музикант или познавач на музиката.
Хазрат Инаят Хан е роден в индийския град Барода в 1882 г. Бил известен в цяла Индия като певец, несравним майстор на вина и предан възродител на класическата музика на Индия. Бил е и първият, възползвал се от учебник по музика и започнал да учи по него — учебник, съчинен от неговия дядо Маула Бакши, изобретил първата система за нотен запис на индийска музика.
През 1910 г. Хазрат Инаят Хан бил поканен да изнесе първите концерти на индийска музика на Запад: първо в Америка, а след това в Париж. Сред неговите познати бил Клод Дебюси, на когото подарил мелодии, които могат да бъдат проследени в някои от симфоничните произведения на композитора.
През 1913 г. Хазрат Инаят Хан заминал за Русия, където се запознал със Сергей Толстой, син на знаменития романист граф Лев Толстой и композитора Александър Скрябин, на когото също подарил мелодии и някои от тях, в частност „Танц на Афганската сабя“, Скрябин впоследствие използвал в едно от своите симфонични произведения. По време на пребиваването си в Москва Хазрат Инаят Хан обсъжда със Скрябин създаването на симфония, която нарекли „Мистерия“ и която впоследствие била написана от композитора под вдъхновението на запознаването с понятията на мистицизма. В Москва се родила и Нуруниса — най-голямата дъщеря на Хазрат Инаят Хан (по-късно наградена с Британския георгиевски кръст и Френския кръст на войната), тя се родила в къщата срещу Великопетровския манастир, няколко месеца преди началото на Първата Световна война.
Зад тази страница на историята основно достижение на Учителя след 1914 г. е организирането на голямо движение, събиращо суфийски братя и сестри под духовния флаг за любов, хармония и красота. В същността на това безпрецедентно движение стои идеалът за достигане на духовна свобода, уникалното разкриване на философския секрет и тайнственост за благото на цялото човечество, пълно освобождение на религиозното и езотеричното знание от църковните догми и псевдо-духовната власт, като с това допринася за нов подход към духовността, нямащ нито кастови, нито вероизповеденчески различия.
Суфиското послание, което Хазрат Инаят Хан е донесъл на света, може да се сравни с космическа симфония на любовта, хармонията и красотата, пробуждаща сърцето на търсещия пътя на истината. Красотата на мелодичната песен настройва човека към мистичното разбиране на Любовта, Любящия и Възлюбения и разкриват магическата сила и мистика на звука.
Тази мистерия поднася на тялото, сърцето и душата целителна сила, особено тогава, когато настройвайки се към абстрактните идеи, човек достига медитативните сфери, където фините вибрации на невидимия свят и недоловимия звук стават духовно вдъхновение, познато на мъдреците от всички времена като неизказано Слово.
Хазрат Инаят Хан е престанал да се занимава с музика, за да предаде на човечеството тази настройка към безмълвната песен, изпълваща неговото собствено сърце и постоянно звучаща от всички негови страници:
Да отворим нашите сърца, за да чуем Твоя глас,
постоянно избликващ отвътре.
Хидаят Инаят Хан
(Син на Хазрат Инаят Хан)