Космическият език (Мистичните учения на суфиите)

Глава 1Безшумният живот

Животът на Абсолюта, от който възниква всичко, което може да се почувства, види и усети и в който всичко се връща след време, е безмълвен, неподвижен и неизменен живот, наричан сред суфиите Зат.

Всяко движение, възникващо от този безмълвен живот, е вибрация и създател на вибрации. Вътре в една вибрация се създават множество вибрации — както движението поражда движение, така и този тих живот става активен, във всеки момент създава все по-голяма и по-голяма активност и така губи изначалния покой на безмълвния живот. Именно степента на активност на тези вибрации е смятана за различни планове на съществуването. Тези планове сякаш се различават един от друг, но в действителност те не могат да бъдат напълно разделени и създадени отделно един от друг. Дейността на вибрациите ги прави все по-плътни — земята е родена от небесата.

Царствата на минералите, растенията, животните и хората са постепенни изменения на вибрациите, а вибрациите на всеки отделен план се отличават от другите по своето тегло, ширина, дължина, цвят, въздействие, звук и ритъм. Човекът е не толкова формиран от вибрации, а живее и се движи в тях — те го обкръжават, както рибите са обкръжени от вода и той ги съдържа в себе си, както съдът съдържа водата. Неговите настроения, предпочитания, дела, успехи, неуспехи — всички условия на живота зависят от определена активност на вибрациите, били те мисли, емоции или усещания.

Именно насочеността на активността на вибрациите определя цялото разнообразие на нещата и съществата. Тази вибрационна активност е основа на усещанията и източник на всичко: удоволствие и болка, прекратяването на нейното противоположно усещане. Всички усещания са предизвикани от определена степен на активност на вибрациите.

Съществуват два аспекта на вибрациите — фин и плътен — като и двата съдържат различни нива. Едни се възприемат с душата, други с ума, а трети с очите. Това, което усеща душата, са вибрациите на чувствата, постижимото с ума са вибрациите на мислите, а това, което виждат очите, са вибрации, кристализирали от своето ефирно състояние и превърнали се в атоми, които се проявяват в този физически свят и съставляват неговите елементи: ефир, въздух, огън, вода и земя.

Най-фините вибрации не се възприемат дори и с душата. Всъщност душата се състои от тези вибрации; и тяхната активност я прави съзнателна.

Творението е започнало с активност на съзнанието, която може да се нарече вибрация и всички вибрации от изначалния източник са еднакви, различават се само по тон и ритъм и зависят от по-голямото или по-малко количество сили, стоящи зад тях. На нивото на звука вибрациите предизвикват разнообразие от тонове, а в света на атомите — многообразие от цветове. Събирайки се заедно, вибрациите стават доловими за слуха и с всяка крачка към повърхността те се умножават, а според степента на своето развитие се материализират. Звукът дава на съзнанието доказателство за своето съществуване, макар че именно активната част на съзнанието се превръща в звук. Опознаващият опознава сам себе си, с други думи, съзнанието наблюдава своя собствен глас.

Именно за това човек е така привързан към звука. Всички неща са получени и формирани от вибрации и имат скрит в себе си звук, подобно на огъня, скрит в кремъка. Всеки атом във Вселената се изповядва със свой тон: „Моят изначален източник е звукът“. Ако ударите някое твърдо или празно звънко тяло, то ще отвърне: „Аз съм звук“.

Звукът има свое раждане, смърт, пол, форма, планета, божество, цвят, детство, младост и зрялост, но това значение на звука, което е в абстрактната сфера, извън границите на сферата на конкретното, е източник и основа на всеки звук.

Както цветът, така и звукът влияе върху човешката душа в съответствие със закона на хармонията — към фината душа се отнася цветът, а към още по-фината — звукът. Тонът има хладно или топло действие, в съответствие със своите елементи, тъй като всички елементи са създадени от различни степени на вибрации. Звукът може да окаже желателно или нежелателно влияние върху човешкия ум и тяло, а също така има и лечебен ефект, ако липсват билки и лекарства, чието начало също са вибрациите.

Проявлението е формирано от вибрации, като планетите са главно проявление и всяка планета има свой собствен тон — всяка нота представлява една планета. По този начин всеки човек има определена нота, съответстваща на неговата планета по рождение — по тази причина определен тон привлича конкретен човек според нивото на неговата еволюция. Всеки елемент има присъщ за самия него звук; в по-финия елемент полето се разширява, а в по-плътния се свива. То е различимо при първия и неопределено при втория.

Земята има различни аспекти на красота, както и разнообразие в нейните звуци. Височината на звука на земята се намира на повърхността, неговата форма е подобна на полумесец, а цветът му е жълт. Звукът на земята е неясен и монотонен и създава трептения, активност и движение в тялото. Всички струнни инструменти, било с метални или жилни струни, както и ударните инструменти, каквито са барабаните, чинелите и така нататък, представят звука на земята.

Звукът на водата е дълбок, неговата форма е змиевидна, а цветът — зелен и най-добре може да бъде чут в рева на морето. Звуците на течаща вода, планински ручеи, шумът и потропването на дъжда, звукът на вода, изливаща се от кана в съда или бутилката в чаша, всички те имат меко и живо въздействие и пораждат въображение, блянове, мечти, привързаност и емоции.

Инструментът, наречен джалтаранг, се състои от китайски купички или чашки, които са разположени по определен начин, различават се по размер и са напълнени с вода пропорционално на желаната гама — колкото повече е водата, толкова по-нисък е тонът и обратното. Тези инструменти имат трогателно въздействие върху емоциите на сърцето.

Звукът на огъня е много висок, неговата форма е усукана, а цветът — червен. Той може да бъде чут при гръмотевица, изригване на вулкан, в пращенето на пламъка, във взривяването на снаряд, в звука от стрелбата на автомати, пушки и оръдия. Всички тези звуци могат да пораждат страх.

Звукът на въздуха е колебаещ се, неговата форма е зигзаг, а цветът — светлосин. Този глас се чува по време буря, когато духа вятър, както и в шепота на утринния бриз. Неговото въздействие е разрушително, разпиляващо и пронизващо. Звукът на въздуха намира израз във всички духови инструменти, направени от дърво, мед или бамбук. Той проявява тенденция да запалва огън в сърцето, както пише Руми за флейтата в своята поема Маснави. В индийското изкуство Кришна често се изобразява с флейта в ръцете. Звукът на въздуха превъзхожда всички други звуци, защото е жив и във всеки свой аспект неговото влияние предизвиква екстаз.

Звукът на ефира е заключен в самия себе си и съдържа всички форми и цветове. Това е основата на всички звуци, това е оттенък, полутон, който не прекъсва. Негов инструмент е човешкото тяло, защото само с помощта на тялото той се проявява. Въпреки че е всепроникващ, той е тих и неосезаем. Този звук се проявява пред човека според това как той изчиства своето тяло от материални качества. Тялото може да се превърне в инструмент, когато се освободи вътрешно пространство, когато всички негови вътрешни кухини и вени са свободни — тогава звукът, съществуващ в космоса, започва да се проявява и във вътрешността. Екстазът, озарението, покоят, безстрашието, възторгът, радостта и откровението са действия на този звук. В някои хора той се проявява неочаквано сам, в други — когато са в негативно състояние, предизвикано от болест на тялото или ума; но това не носи полза нито на едните, нито на другите, напротив — прави ги ненормални. Този звук извисява само съществата, които му се откриват с помощта на духовни практики, известни на мистиците.

Смесеният звук на земя и вода притежава нежност и деликатност. Звукът на земя и огън предизвиква рязкост, звукът на земя и въздух има сила и мощ. Звукът на вода и огън е жив и подвижен. Звукът на вода и ефир има мек, успокояващ ефект. Звукът на огън и въздух има ужасяващ и застрашаващ ефект. Звукът на огън и ефир има разрушаващ и освобождаващ ефект. Звукът на въздух и ефир създава мир и покой.

Глава 2Вибрации

Безшумният (неосезаем) живот се усеща на повърхността чрез дейността. Безшумният живот се проявява като смърт, в сравнение с активния живот на повърхността. Само мъдреците предпочитат вечния живот пред постоянно променящата се и подвижна природа на смъртния живот. Животът на повърхността изглежда реален, защото именно в този живот човек може да изпита цялата радост.

В безшумния живот няма радост, само покой. Изходното битие на душата е покоят, а нейната природа е радостта и тези две свойства работят едно срещу друго. В това е скрита причината за цялата трагедия на живота. Изначално душата няма опит. Тя започва да го придобива, когато започне да отваря очи за външния план и ги държи отворени, наслаждавайки се на живота на повърхността, докато не бъде удовлетворена. Тогава душата затваря очи за външния план и постоянно търси покоя — изначалното състояние на нейното битие.

Вътрешната, основната част на всяко същество е създадена от фини вибрации, а външната — от по-плътни. По-фината част наричаме дух, а по-плътната — материя. Духът е по-малко подложен на изменения и разрушение, отколкото материята. Всичко, което живее, е дух, всичко, което умира е материя; всичко, което умира в духа е материя и всичко, което живее в материята, е дух. Всичко, което може да се види и възприеме, е живо, въпреки че е подложено на смърт и разрушение и всеки миг се разпада на своите по-фини елементи. Човешкият възглед е толкова замъглен от осъзнаването на привидния свят, че духът, който живее реално, се оказва прикрит под обвивките на материята, а неговото истинно битие — скрито. Именно постоянно нарастващата активност поражда материализация на вибрациите, а постоянното намаляване на вибрациите ги превръща отново в дух.

Променяйки се от фино към по-плътно, вибрациите преминават през пет различни фази: елементите ефир, въздух, огън, вода, земя, всеки от които има свой вкус, цвят и форма. По този начин елементите оформят колело, което ги повдига на повърхността, всеки в своето време. С всяка крачка в своята активност те се променят и отдалечават един от друг; и именно благодарение на обединението на техните вибрации възниква множеството на нещата в обективния свят. Законът, който ги заставя да се разсейват, е наричан от човека разрушение.

Вибрациите се превръщат в атоми, а атомите генерират това, което ние наричаме живот — по такъв начин става така, че групирайки се благодарение на природното влечение, те формират живия организъм, а когато диханието се прояви чрез форма, тялото става съзнателно. Във всеки човек е скрито множество от фини и малки същества: в неговата кръв, в мозъчните клетки, в кожата и на всички нива и планове на неговото съществуване. Както във физическото тяло на човека се раждат и отглеждат множество микроби и бактерии, които също са живи същества, така и в неговия ментален план живеят множество същества, наречени мувакали или елементали. Тези още по-фини организми се раждат от собствените мисли на човека — както бактериите живеят в неговото физическо тяло, така и елементалите обитават неговата ментална сфера. Човек често си въобразява, че мислите са безжизнени, но той не вижда, че те са по-живи от физическите микроби и имат свое раждане, детство, младост, зрялост и смърт. Те служат на човека или му вредят в съответствие с тяхната природа. Суфиите ги създават, придават им форма и ги контролират. Те ги тренират и управляват през целия си живот, те са тяхната армия и изпълняват техните желания. Както бактериите формират физическото същество на човека, а елементалите — неговия ментален живот, така и ангелите съставляват неговото духовно съществуване. Те се наричат Фаришта.

По правило вибрациите имат дължина и ширина и могат да продължават съществуването си както като най-малката частица мигновение, така и като голяма част от времето на съществуването на Вселената. Когато се разпространяват, те създават различни форми, фигури и цветове, една вибрация създава друга — от една вибрация се пораждат милиарди. По такъв начин съществуват кръгове под кръгове и кръгове под кръгове, всеки от които формира вселената. След своята манифестация всяка вибрация се слива със своя изначален източник. Областта на влияние на вибрациите съответства на фиността на нивото, в което започва дадена вибрация. Казано по-просто, ако словото, произнесено с устните, може да достигне до ухото на слушателя, то мисълта, изхождаща от ума, се разпростира по-далече, прониквайки от един ум в друг. Вибрациите на ума са по-силни от вибрациите на думите. Откровените чувства на човешкото сърце могат да проникнат в сърцето на друг, те говорят в тишината, разпространявайки се в пространството, така че самата атмосфера на присъствие на човека говори за неговите мисли и емоции. Вибрациите на душата са най-мощните и далеч разпространяващи се, те текат като електрически ток от душа към душа.

Всички неща и същества във вселената са свързани едно с друго, видимо или невидимо, а чрез вибрациите се установява връзка между тях на всички планове на съществуване. Един пример: ако някой кашля на събрание, мнозина започват да правят същото, подобно е и с прозявката. Това също е приложимо и към смеха, възбудата и депресията. Това показва, че вибрациите предават състоянието на едно същество на друго. Следователно, този, който ги вижда, може да знае миналото, настоящето и бъдещето и да възприема състоянието на всички планове на съществуване.

Вибрациите действат чрез струната на общността, съществуваща между човека и неговото обкръжение и откриват миналите, настоящите и бъдещи условия — това обяснява защо воят на кучетата предсказва смърт, а цвиленето на конете — приближаване на опасност. Не само животните демонстрират това, но дори и растенията по време на скръб започват да умират, а цветовете увяхват, макар в при щастливи времена да растат и разцъфват. Причината, поради която растенията и животните могат да възприемат вибрациите и знаят за приближаващи събития, а в същото време човекът не ги осъзнава, е в това, че той сам е ослепил себе си чрез своя егоцентризъм. Влиянието на вибрациите си остава на стола, върху който човек седи, на леглото, в което спи, в дома, където живее, в дрехата, която носи, в храната, която яде и дори на улицата, по която минава.

Всяка емоция възниква от интензивността на вибрациите, които, активирани в различни направления, пораждат различни емоции. Главна причина за всяка емоция е дейността. Всяка активна вибрация повдига съзнанието на самата повърхност, а мъглата, възникнала от тази активност, се събира в облаци, които ние наричаме емоции. Облаците на емоциите затъмняват ясния поглед на душата. Затова казват, че страстта е „сляпа“. Излишъкът от активност на вибрациите не само ослепява, но и отслабва волята, а слабата воля притъпява ума и тялото.

Именно състоянието на вибрациите, на които е настроен човек, се смята за нота на неговата душа. Различните качества на тези ноти пораждат разнообразие от тонове, разделяни от мистиците на три различни степени. Първо, степента, произвеждаща сила и мъдрост, която може да се изобрази като спокойно море. Второ, степента на средна активност, която поддържа всички неща в движение и е равновесие между силата и слабостта и която може да се изобрази като вълнуващо се море. Трето, степента на висока активност, разрушаваща всичко предизвикваща цялата слабост и слепота — тя може да се представи като бурно море.

Виждащият разпознава височината на тона в активността на всички неща и същества, както музикантът знае в какъв ключ е написана всяка отделна мелодия. Атмосферата на човека говори за нивото на активност на неговите вибрации.

Ако активността на вибрациите се контролира правилно, човек може да изпита цялата радост на живота и в същото време да не бъде поробен от него. Най-трудно от всичко е да се контролира активността, когато, веднъж започнала, тя се увеличава — това е равносилно да се опитаме да контролираме коня, който хуква, захапал повода. Но именно в контрола се заключава всичко, което се нарича майсторство.

Просветлените и мъдреците разпростират своя покой не само върху мястото, на което се намират, но и по цялата местност, която обитават — градът или страната, където живеят се потопяват в мир, в съответствие със силата на вибрациите, излъчвани от техните души. Това е причината, поради която връзката с добрите и лошите, с висшите или нисши класи има огромно влияние върху живота и характера на човека. Вибрациите, мислите и чувствата сами създават, осигуряват и подготвят всички необходими средства за своето проявление на повърхността. Например, човек има желание да яде риба, но вместо да я поръча, той може много силно да мисли за нея и по този начин неговите мисловни вибрации говорят в менталните уши на готвача, предавайки му това желание и е възможно това силно чувство дори да привлече към дома му търговец на риба. По такъв начин мислите на мъдреците изграждат тяхната съдба в съответствие със силата, мощта и чистотата на техните умове. Необходимо е определено ниво на сила на мислите за получаване на определен резултат: много динамит е необходим за взривяването на една скала, но значително повече е количеството му, необходимо, за да се изкопае тунел в планината.

Количеството време, през което се задържа мисълта, е силно свързано с нейното изпълнение, тъй като вибрациите на мислите трябва да бъдат активни определено време, за да донесат конкретен резултат. Определено време е необходимо за изпичането на хляб и ако се избърза, хлябът ще бъде суров, а ако закъснеете, навярно ще изгори. Ако опериращият с мислени вибрации изгуби търпение, силата на мисълта ще се загуби, дори ако е била на половината път от своята цел или дори близо до успеха. Обратното, ако се влага твърде много сила в мислите за изпълнение на определено нещо, тя го разрушава по време на подготовката.

За да се предадат мисли и чувства на друг човек е необходимо да се съблюдават тези правила, които са приложими за гласа и словото. Колкото по-силно говори някой на събрание, толкова повече внимание привлича и присъстващите искат или не искат го слушат. По такъв начин суфиите изпращат вибрациите на своите мисли и чувства и те естествено се стоварват с огромна сила и мощ върху всеки ум, на когото попаднат. Както сладостта на гласа има победоносна сила, така се предава и нежността на мислите и чувствата. Мисловни вибрации, към които е добавена произнесена дума, се удвояват по сила, а заедно с физическото усилие тяхната мощ се утроява.

Разумът е като огън — той дава светлина на мислите, но прегрятата мисъл губи своята сила, както жарта може да отслаби физическото тяло — разумът поражда съмнение, което разрушава силата на мисълта, преди да бъде в състояние да изпълни целта си.

Интензивността на силата на мисълта се състои в увереността или вярата. Умът поражда бъркотия, а съмнението изхвърля вълните на мисловните вибрации, които се разсейват и отиват в различни направления поради недостига на свързващи сили. Никога не трябва да мислиш и говориш против желанието си, тъй като това отслабва вибрациите на мислите и най-често носи съвсем противоположни резултати.

Множество мисли, възникващи в едно и също време, естествено отслабват силата на ума и нито една от тях няма шанса да съзрее, както близнаците често са несъвършени, а тризнаците рядко оживяват.

Дисхармоннята между желанието и идеала често предизвиква смут в живота, тъй като те постоянно работят един срещу друг. Когато някой говори, мисли или чувства добро или лошо за друг, това, осъзнато или неосъзнато, достига до духа на този човек с помощта на силата на вибрациите. Ако сме обидени на някого, но не показваме това нито с думи, нито с действие, все едно не ще успеем да скрием обидата, тъй като вибрациите на нашето чувство по пряк път достигат до човека и той, колкото и далече да се намира, започва да чувства нашето неудоволствие. Същото става и с нашата любов или удоволствие: колкото и да се стараем да ги прикрием в думи и постъпки, невъзможно е да ги скрием. Това обяснява древната поговорка, че дори стените имат уши — в действителност това означава, че дори стената не може да бъде непроницаема за вибрациите на мислите. Суфиите отделят особено внимание на добрите и лошите желания на хората. Те постоянно се стараят с всички средства, намиращи се в техните възможности, да привлекат добрите пожелания на другите, били те достойни или недостойни.

Интензивната дейност поражда силни вибрации, наричани в суфийските термини джелал; нежността при действията предизвиква меки вибрации, наричани джемал. Първата активност действа като сила и мощ, а втората — като красота и изящество. Конфликтът между двете сили се нарича кемал и не предизвиква нищо, освен разрушение. Нормите за правилно и неправилно, концепцията за добро и зло, идеята за грях и добродетели се разбират различно от хората от различните раси, нации и религии — поради това е много трудно да се разпознае законът, управляващ тези противоположности. Същевременно той става по-ясен с разбирането на закона за вибрациите. На повърхността всяко нещо и всяко същество изглеждат отделни един от друг, но на всеки план под повърхността те все повече се приближават един към друг и на най-дълбокия план стават едно. Затова всяко нарушение на покоя дори на най-малката част на повърхността на съществуването влияе върху цялото отвътре. Всяка мисъл, дума или действие, които нарушават покоя, са лоши, зли или греховни, а ако пораждат покой, са верни, добри и добродетелни. Животът е подобен на купол и неговата природа също е куполообразна. Нарушението на покоя на най-малката част на живота нарушава покоя на цялото и се завръща като проклятие върху човека, който го е предизвикал. Всеки покой, създаван на повърхността, успокоява цялото и също се завръща във вид на покой към неговия създател.

Това е философия за възнаграждение от висшите сили за благодеянията и наказание за лошите постъпки.

Глава 3Хармония

Хармонията е източник на проявлението, причина за неговото съществуване и посредник между Бога и човека.

Покоят, към който се стреми всяка душа и който е истинната природа на Бога и крайната цел на човека, не е нищо друго, освен резултат от хармонията.

Това показва, че без чувството за хармония всички жизнени достижения са напразни. Именно достигането на хармония се нарича рай, а нейното отсъствие — ад. Само който овладее това, разбира живота, а този, на когото това не достига, е глупак, независимо от цялото друго знание, което той.

Суфиите смятат за много важно достигането на хармония и вярват, че светлината е за ангелите, а тъмнината за дявола и че хармонията е необходима на човешкото същество за запазване на равновесието в живота.

Съществуват три аспекта на хармония: вечен, универсален и индивидуален. Вечната хармония е хармонията на съзнанието. Тъй като тя сама по себе си е вечна, всички неща и същества живеят и се движат в нея и все пак тя си остава далечна, неизменна и спокойна. Това е Бога на вярващия и Бога на знаещия.

Всички вибрации, от най-фините до най-плътните, се поддържат заедно от тази хармония, всеки атом на проявлението, съзиданието и разрушението участва в нейното поддържане. В края на краищата, нейната сила привлича всяко същество към безкрайния покой.

Силата на хармонията влече човека в две противоположни посоки: към Безкрайното и към проявлението. Той осъзнава по-малко първата, отколкото втората, а обръщайки се с лице към едната посока, изпуска от погледа си другата. Безкрайното, което е същностния дух на всичко, в края на краищата привлича всичко към себе си. Суфиите смятат за много важна хармонията с Безкрайното, която те осъзнават или осъществяват, предавайки се на волята на Бога, Възлюбения.

Съществуването на суша и вода: суша за водата и вода за сушата, привличането на небесата и земята — всичко показва вселенската хармония. Привличането между слънцето и луната, космическият ред на звезди и планети, свързани и взаимодействащи си една с друга, движещи се и действащи по определен закон, регулярната смяна на годишните времена, нощта, следваща деня, и денят, отстъпващ на свой ред място на нощта, зависимостта на едно същество от друго, обособеността, привличането и асимилацията на петте елемента — всичко потвърждава вселенската хармония.

Мъжът и жената, звярът и птицата, растението и камъкът, всички видове неща и същества са свързани помежду си и се привличат едно към друго в акордите на хармонията. Ако което и да е същество или нещо, дори и най-безполезните, бъдат изгубени в тази вселена на безкрайно разнообразие, това ще бъде като нота, изпаднала от песен. Както казва Саади: „Всяко същество е родено с определена цел и светлината на тази цел е запалена в неговата душа“. Глад, мор и бедствия, урагани, наводнения, изригване на вулкани, войни и революции — колкото и ужасни да изглеждат те на човека, в действителност съществуват за регулиране на вселенската хармония.

В Индия обичат да разказват историята за това, как веднъж жителите на някакво село, страдащи от суша, се събрали заедно пред храма на своя Бог и започнали да се молят през годината да паднат достатъчно дъждове.

Глас от невидимото отговорил: „Каквото и да правим Ние — то е за подобрение на Нашата цел, вие нямате право да се месите, о, хора!“. Но те отново замолили за милост и правили това все по-настойчиво. Тогава дошъл отговор: „Вашите молитви, пости и жертвоприношения Ни подтикнаха да ви дарим толкова дъждове през тази година, колкото вие желаете“. Хората радостни се върнали по домовете си. През есента работили усърдно на полетата и след това, като подготвили земята и посели семената, започнали да се молят за дъжд. Когато решили, че е паднал достатъчно дъжд, отново прибегнали до молитвата и дъждът спрял. По такъв начин била отгледана идеална реколта от зърно и всички обитатели на тази местност се радвали. През тази година било отгледано толкова много зърно, колкото никога по-рано, но когато реколтата била събрана, мнозина, които яли от това зърно, умрели.

В объркването си жителите отново се обърнали към Бога и заридали ниско, преклонени пред храма: „Защо Ти прояви към нас толкова гняв, след като ни оказа такава велика милост?“ Бог отговорил: „Това не беше Нашият гняв, а вашата глупост да се месите в Нашите дела. Понякога Ние пращаме суша, а в друго време — наводнение, поради което част от вашата реколта може да бъде унищожена, но Ние имаме свои причини да постъпваме така, защото по този начин всичко, което е отровно и нежелателно в реколтата, се унищожава и остава само това, което е благоприятно за съхранението на вашия живот“.

Селяните паднали на колене в смирение и молитва, казвайки: „Ние никога вече няма да се опитваме да управляваме делата на вселената, Ти си Създател и Ти си Управител, ние сме Твои невинни деца и само Ти знаеш, какво за нас е най-доброто“.

Създателят знае как да управлява Своя свят, какво да поражда и какво да разрушава.

Съществуват два аспекта на индивидуална хармония: хармония между тялото и душата и хармония между личностите.

Душата се наслаждава на удобствата, изпитвани от външният „аз“, човекът е толкова погълнат от тях, че пренебрегва истинния комфорт за душата. Това го заставя да бъде неудовлетворен от всички преходни удобства, на които може да се наслаждава, но без да разбира това, той свързва причината за своето недоволство с някакви неудовлетворени желания на своя живот. Осъществяването на всички земни страсти дава преходно удовлетворение, но поражда тенденция към по-голямо — в тази борба човек не обръща внимание на удовлетворяването на душата и е зает постоянно с търсене на земни наслаждения и удобства, лишавайки душата от нейното истинно блаженство. Истинното наслаждение на душата е в любовта, хармонията и красотата, резултат от които са мъдростта, тишината и покоят. Колкото по-постоянни стават те, толкова по-силно е удовлетворението на душата. Ако в своето ежедневие човек изследва всяка постъпка, отразяваща в душата неприятна картина на самия него и пораждаща мрак и неудовлетворение, и ако от друга страна съзнателно следи за всяка, мисъл, дума или действие, пораждащи вътрешна любов, хармония и красота, и за всяко чувство, пораждащо мъдрост, тишина и покой, тогава пътят към хармонията между душата и тялото може да бъде разбран много леко и двата аспекта на живота ще бъдат удовлетворени — както вътрешният, така и външният.

Удовлетворението на душата е значително по-важно от удовлетворението на тялото — то е по-дълготрайно. По̀ такъв начин мисълта, речта и действието могат да бъдат подредени и хармонията влиза в сила с помощта на настройката на тялото и душата.

Следващият аспект на лична хармония се проявява при контакт на един човек с друг. Всяко същество има индивидуално его, създадено от неговите собствени илюзии. Това ограничава възгледа на човека, който се насочва само към своите собствени интереси и съди за хубавото и лошото, високото и ниското, полезното или вредното за себе си и другите с помощта на този свой ограничен поглед, който обикновено е непълен и повече въображаем, отколкото истинен. Тази тъмнина е породена от затъмнението на душата от външния „аз“. Затова човек е сляп за своите недостатъци, както и за достойнствата на другите — вярната постъпка на друг човек изглежда неправилна в неговите очи, а собствената грешка — правилна. Това е обичайното състояние на човечеството, докато воалът на тъмнината не бъде вдигнат от очите.

Нафс, егото на личността, е причина за дисхармония както със самия себе си, така и в отношенията с другите, показвайки своята неуправляемост във всички аспекти на живота. Лъвът, царят на животните, най-силният и могъщият, никога не е радостен обитател на гората, защото е недружелюбен дори към животните от собствения си род. Два лъва никога не се приветстват един друг по приятелски начин, тъй като техният нафс е твърде силен и въпреки че лъвът е господарят на всички животни, той е роб на собствените си страсти, които правят живота му неспокоен. Нафсът на тревопасните животни, като овце и кози, е по-мек — по тази причина те са безвредни едни за други и дори хармонични, живеейки в стада. Хармонията и симпатията, съществуващи между тях, им позволяват да разделят своите радости и печал, но те лесно стават жертва на дивите животни в гората. Майстори от миналото, като Мойсей и Мохамед, винаги са обичали да се грижат за своите стада в пустинята, а Исус Христос е говорел за себе си като за Благ Пастир, а свети Йоан Кръстител е говорел за Божия Агнец, безобиден и невинен, готов за жертвоприношение.

Нафсът на птиците е още по-мек, затова на едно дърво могат да живеят множество различни видове като едно семейство, възпявайки в унисон възхвала на Бога и летейки наоколо в хиляди ята. Сред птиците могат да се намерят такива, които намират своя избраник и живеят заедно, хармонично изграждат гнезда, последователно мътят яйца и вземат взаимно участие във възпитанието на децата. Често те се опечаляват и тъгуват за смъртта на своя съпруг. Нафсът на насекомите е още по-малък, те се движат едно след друго, без да си причиняват никаква вреда, живеят заедно милиони семейства, без да различават приятели и врагове. Това показва, че силата на нафса нараства с всяка крачка от природната еволюция, достига най-връхна точка при човека и създавайки дисхармония през целия негов живот, докато не бъде сведен до състояние на вътрешна тишина, покой и чувство на хармония с другите. Всеки човек има характерна черта, съответстваща на неговия нафс. Един е като тигър, друг прилича на куче, трети напомня котка, а четвърти лисица. По такъв начин човекът напомня със своята реч, мисли и чувства за зверовете и птиците, ако състоянието на неговия нафс е сродно с тяхната природа и от време на време дори е външния си вид той напомня за тях. Безусловно, неговият стремеж към хармония зависи от еволюцията на неговия нафс.

Когато човекът започне ясно да вижда живота, светът му се представя като гора, пълна със сражаващи се, убиващи и преследващи се едно друго диви животни.

Съществуват четири типа хора, съчетаващи се хармонично помежду си в съответствие с различните степени на тяхната еволюция: ангелски, човешки, животински и демоничен. Ангелският тип търси небесата, а човешкия тип се сражава в света. Човек с животински склонности се наслаждава на земните удоволствия, а демоничният тип е въвлечен в причиняване на вреда, с което създава ад за себе си и за другите. Човекът, търсещ по пътя на еволюцията, се проявява ангелски, а животинското развитие го спуска на дяволското ниво.

В музиката законът за хармонията се заключава в това, че близките ноти не образуват съзвучен или съгласуван интервал. Това се обяснява със забраната на брак между близки родственици поради тяхната близост по кръв. Като правило, хармонията е в контраста. Мъжете се сражават с мъже, жените се карат с жени, но мъжът и жената, като правило, се хармонизират един с друг и пълното единство създава съвършена хармония.

Във всяко същество постоянно действат петте елемента и във всяка индивидуалност един доминира по-силно. Затова мъдреците определят пет различни човешки натури в съответствие с доминиращия в тях елемент. Понякога два или повече елемента в по-голяма или по-малка степен доминират в човешкото същество.

Хармонията на живота може да се изучи така, както и хармонията на музиката. Ухото трябва да се тренира да различава както тона, така и словото, скритото в тях значение и да познава от смисъла на словото и тона на гласа дали това е истинно слово или фалшива нота, да различава сарказма и искреността, думите, казани на шега и сериозните, да разбира разликата между искрения поклон и лицемерието; да отличава скромността от смирението, усмивката от присмеха и високомерието от гордостта. Действайки така, слухът става трениран, както в музиката и човекът знае точно проявяват ли се неговите собствени тон и слово, а така също и дали словото на другите е истинно или лъжливо. Човек трябва да се научи в какъв тон изразява определени мисли и чувства и с какъв глас. Понякога трябва да говори с висок глас, понякога е необходим мек тон. За всяка дума е необходима определена нота и за всяко изказване — определена височина на тона. В същото време е необходимо правилно използване на естествена нота, диез или бемол, а също и отчитане на ключа.

Съществуват девет различни аспекта на чувства, всеки от които има определен начин на изразяване: веселостта се изразява с жив тон; мъката — с патетичен тон; страхът — с разтърсващ глас; милостта — с нежен глас; удивлението — с възторжен тон; отвращението — с настойчив тон; лекомислието — с лек тон; влечението — с дълбок тон; безразличието — с гласа на тишината.

Нетренираният човек се смущава от това. Той шепне думи, които трябва да бъдат чути от всички и произнася високо тези, които трябва да останат тайни. За едни неща е необходимо да се говори с висок тон, друг изисква по-нисък. Трябва да се отчита мястото, времето, броя на присъстващите хора, техния тип и еволюция и да се говори в съответствие с разбирането на другите. Казано е: „Говорете с хората на техния собствен език“ С детето трябва да се беседва по детски, с младите трябва да се произнасят само подходящи за тях думи, със старите е необходимо да се говори в съответствие с тяхното разбиране. Изразяването на нашите мисли трябва да бъде последователно и постепенно, не трябва всички да се управляват е един и същ тембър. Именно отчитането на особеностите на хората отличава човека от животното.

Трябва да разберете, че ритъмът е равновесие между речта и действието. Човек трябва да говори в подходящо време, в противен случай тишината е по-добра от говоренето. От нас се изисква дума на съчувствие към чуждата болка и поне усмивка, когато другият се смее. Човек може да наблюдава възможността за промяна на темата на разговора, но никога да не го променя внезапно, а изкусно да съчетава два предмета с хармонична връзка.

Трябва също търпеливо да се изчаква, докато говори другият, както и да се сдържат своите думи, когато мисълта неуправляемо се втурва напред, за да я удържаме в ритъм и под контрол по време на изразяването. Трябва да отделяме важните думи, отчитайки силния и слабия акцент. Необходимо е да избираме правилната дума и начин на изразяване, да регулираме скоростта и да знаем как да спазваме ритъма. Някои хора започват да говорят бавно и постепенно толкова увеличават скоростта, че речта им става несвързана. Казаното е приложимо към всички действия в живота.

Като изучават музиката, суфиите тренират и слуха и гласа си в хармония с живота. Тренировката на гласа се състои в това, да бъдем съзнателни по отношение на всяка произнесена дума: нейният тон, ритъм, значение и съответствие със случая. Думи на утешение, например, трябва да се произнасят с бавен ритъм, с мек глас и съчувствен тон. При произнасяне на думи за команда е необходим жив ритъм, мощен и ясен глас.

Суфиите избягват неритмични действия, удържат ритъма на своята реч под контрола на търпението, не произнасят нито дума по-рано от вярното време, не дават отговор преди въпросът да е завършен. Те смятат противоречащата дума за дисонанс и дори се стараят да разрешат споровете в съзвучен акорд. Тенденцията да се противоречи се развива в страст и човек влиза в противоречие дори със собствените си идеи, ако са изказани от други.

За да отстояват хармонията, суфиите дори модулират, превеждат своето изказване от един ключ в друг, съгласяват се с идеите на другия човек, гледайки на предмета от гледната точка на говорещия, вместо от своята собствена. Те създават основа за всеки разговор, съответстваща на встъплението, като с това подготвят ушите на слушателя към съвършен отклик. Суфиите следят за всяко свое движение и изразяване, както и за чуждите, стараейки се да създадат съзвучен акорд на хармония между себе си и другите.

Постигането на хармония в живота отнема повече време и изисква по-сериозно обучение, отколкото простата тренировка на слуха и постановка на гласа, макар че тя се овладява по същия начин както музикалното знание. За слуха на суфиите всяка изказана дума прилича на нота, която е истинна, ако е хармонична, и невярна, ако е нехармонична. Те правят гамата на своята реч мажорна, минорна или хроматична в съответствие с изискванията на ситуацията, а думите им са или диезни или бемолни, или естествени в съответствие със закона за хармонията. Например: прями, вежливи или тактични маниери на тяхната реч приличат на мажорна, минорна или хроматична гама, представяйки превъзходство, уважение или равенство. По такъв начин те предприемат произволни разнообразни ходове, за да удовлетворят изискванията на момента и ситуацията, вървят стъпка по стъпка, съгласяват се и дори се изказват против, но независимо от това запазват закона за хармонията в разговора. Нека погледнем на двама души като на две ноти: хармонията между тях създава интервали или съзвучия (консонанси) или дисонанси, завършени или незавършени, мажорни или минорни, понижения или повишения — като отношения между двама души.

Интервалите между различните класи на обществото, убежденията, кастите, расите или религиите, както и различията във възрастта или степените на еволюция, съвсем ясно изразяват този закон. На мъдрия човек му е по-лесно да бъде в хармония със своя глупав слуга, отколкото с човек, наполовина умен и считащ себе си за непогрешим. Еднакво вероятно е мъдрият човек да бъде далеч от щастието в общество на глупци и обратно. Гордият човек винаги ще се кара с горделивеца, но ще поддържа скромния. Възможно е също горделивецът да е съгласен по общите въпроси на гордостта, като гордост за расата или произхода.

Понякога интервалът между несвързани ноти се запълва от промеждутъчна нота, пораждаща съзвучен акорд. Например, дисонансът между мъжа и жената може да бъде премахнат с помощта на връзката с детето, или разногласията между братя и сестри могат да бъдат разрешени от намесата на майката или бащата.

По такъв начин, колкото и нехармонични да са двама души, с помощта на междинна връзка се формира съзвучен акорд, пораждащ хармония. Глупавият човек е негъвкава нота, умният човек е гъвкав. Първият се прилепва към своите идеи, пристрастия, враждебност и убеждения, добри или лоши, вторият ги прави диезни или бемолни, повишава или понижава тона и височината и са хармонизира с другите според изискванията на ситуацията. Ключовата нота винаги е в хармония с всяка нота, тъй като тя има всички ноти в своята гама. По такъв начин суфиите се настройват към хармония с всеки, добър или лош, мъдър или глупав и стават подобни на ключовата нота.

Всички раси, нации, класи и народи приличат на музикална мелодия, основана на един акорд, където ключовата нота — общият интерес — ги задържа в единна хармонична връзка.

Изучавайки живота, суфиите изучават и практикуват природната хармония. Те установяват хармония със себе си, с другите, с вселената и с безкрайността. Те отъждествяват себе си с другите и виждайки себе си във всяко същество, не придават значение нито на упреците, нито на възхвалите, а приемат, че изхождат от самите тях. Ако човек изтърве тежък товар и нарани собствения си крак, той няма да вини своята ръка или крак. Точно така суфиите търпеливо ще се отнасят към вредата, причинена им от другите, смятайки, че вредата е излязла от тях самите. Те използват контрапункт, смекчавайки неприятните думи на другия и ги превръщат във фуга.

Суфиите гледат на недостатъците на другите като приемат, че хората просто не знаят нищо по-добро. Те скриват недостатъците на другите и премълчават всички факти, които могат да предизвикат дисхармония, водят постоянна борба с нафса, корена на всяка дисхармония и единствен враг на човека. Побеждавайки този враг човек придобива власт над самия себе си и това му донася съвършеното овладяване на цялата вселена, защото стената, стояща между него и Всемогъщия, е разрушена. Нежността, мекотата, уважението, смирението, скромността, самоотвержеността, отговорността, търпимостта и всеопрощението се смятат от суфиите за атрибути, създаващи хармония както в душата на човека, така и в душата на другия. Високомерието, гневът, порокът, привързаността, алчността и ревността са шестте основни източника за дисхармония. Нафс единственият създател на дисхармония, става толкова по-силен, колкото по-снизходителни сме към него. Колкото повече се удовлетворяват неговите желания, толкова повече той е удовлетворен. В някои моменти той показва на съществото своето удовлетворение от изпълнените изисквания, но малко по-късно вече изисква все повече и повече, докато животът на човека се превърне в тежко бреме. Мъдрият вижда този враг, знае кой е подстрекателя за всички беди, но всички останали винят другите за своите житейски неуспехи.

Глава 4Име

Разнообразието от вещи и същества и особеностите, които ги правят различни едно от друго, довеждат до необходимостта от имена. Името дава представа за формата, фигурата, цвета, размера, качеството, количеството, чувството и смисъла на вещите и съществата и не само за възприеманите и постижимите, но дори и за намиращите се отвъд пределите на възприятията и постиженията — то е по-важно от всички неща. Съществува велика тайна, скрита в името, независимо дали е на човек или на нещо друго: то е формирано в съотношение с миналите, настоящи и бъдещи условия на това същество или предмет, за това Джафар3 ще ви каже за условията, в които се намира човекът.

Цялата тайна е скрита в името. Знанието за всичко се основава на постигането на това име. Всяко знание, лишено от име, е непълно. Майсторството зависи от знанията — човек не може за управлява нещо, за което няма знание. Цялата благословия и облаги, получавани от земята и небесата, се добиват с помощта на майсторство, което зависи от знанието — знание, зависещо от името. Човек, не знаещ имената на нещата, е невеж, а невежият е безсилен, защото няма власт над това, за което няма знание.

Причината за човешкото величие е в мащаба на знанието, с което човек е бил надарен, а тайната на знанието лежи в опознаването на човека като различен между нещата и съществата. Това му дава превъзходство не само над всички създания на земята, но дори и над ангелите, небесните сили. Коранът обяснява това със следните думи: „И ето, казал Господ твой на ангелите: «Аз поставям на земята наместник.» Те попитали: «Нима Ти поставяш на нея този, който там ще твори безчестие и ще пролива кръв, докато ние възнасяме възхвала за Теб и Те славим». Той отговорил: «Наистина, Ние знаем това, което вие не знаете!» И научил Адам на имената на всички неща, а след това показал тези неща на ангелите и казал: «Съобщете ми техните имена, ако вие сте прави». Те отговорили: «Хвала на Теб! Ние знаем само това, което Ти си ни научил. Наистина, Ти си знаещ, мъдър!» Той казал: «О, Адам, съобщи им техните имена!» И когато Адам дошъл, той им съобщил техните имена“.

Всяко име открива пред виждащия миналото, настоящето и бъдещето на това нещо, което е скрито зад името. Името ни говори не само за формата, но и за характера. Смисълът на името играе важна роля в човешкия живот: гласните и съгласните звуци в името, ритъмът, природата на съставящите го букви, мистичните числа, символа на планетата, както и коренът, от който е получено то и ефектът, който възпроизвежда — всичко това разкрива своята тайна на виждащия.

Смисълът на името има огромно влияние както над неговия притежател, така и над другите хора. От звученето на буквите и съставените от тях думи мистикът може да разбере много за характера и съдбата на човека. Умният човек, обикновено получава представа за името само от звученето на буквите, които го съставят: красиво ли е то или безобразно, меко или твърдо, съзвучно или дисонантно, но той не знае какво го прави такова, само разбиращият знае защо е такова.

Буквите, поотделно или заедно, се произнасят гладко или със затруднение и имат съответно влияние както върху човека, който ги произнася, така и върху другия. Гладките и мекозвучащи имена възпроизвеждат мек ефект, както върху говорещия, така и върху слушащия, докато твърдозвучащите оказват противоположно влияние. Човек естествено нарича меките неща с гладки имена, а твърдите неща с твърдозвучащи имена, като например: „цвете“ и „скала“. „мъх“ и „кремък“ и така нататък.

Езикът и особено името говорят за класата на хората и за характерните черти на семействата, общностите и расите. Гласните играят голяма роля в имената и в тяхното влияние. Е и И означават джемал, женско качество на мекота, изящество, мъдрост, красота и възприемчивост; О и У са вибрации джелал, мъжко качество на сила и изразителност. А означава кемал и изразява съвършенство, в което са съсредоточени заедно тези качества. При съставянето на имена изброените гласни възпроизвеждат ефект, съответстващ на мястото им в името, било то в началото, в центъра или в края.

На санскрит съдбата се нарича Карма и обозначава, ритъма на миналите постъпки. Влиянието на ритъма, внушен от името, възпроизвежда въздействие както върху същността, обозначена от него, така и върху тези, които я наричат с това име. Равномерността на ритъма дава баланс, докато неравномерността предизвиква загуба на равновесие. Красотата на ритъма украсява характера на човека.

Под ритъм се разбира как започва името и как завършва, равномерно или неравномерно са разположени сричките, къде стои ударението. В зависимост от това дали ударението пада върху началото, средата или края на името, се променя ефектът; играещ роля в характера и съдбата на човека. Ритъмът на името предполага важно нещо в живота: равновесие или неговата загуба. Отсъствието на равновесие дава непълноценност на характера, предизвиква нещастие в живота.

Числото на буквите играе огромна роля в името на човека. Четното число говори за красота и мъдрост, а нечетното показва любов и сила.

Числото играе голяма роля в живота и особено в името. Всяка буква на името има свое числово значение — в източната го наричат джафар. Според тази система се дават имена на хората, предметите и зданията, които не само отразяват времето на тяхното основаване и завършване, но комбинацията на тези числа оказва върху виждащия мистичен ефект.

Имената имат физическо влияние върху техните притежатели и дори върху тяхното обкръжение. Имената на елементалите, джиновете, свещените имена на Бога, праведните имена на пророците и светците, написани в съответствие със законите на тяхното числово значение, действат като магическо заклинание за достигане на различни жизнени цели, а с помощта на комбинацията на такива имена, написани или повтаряни в тяхната числена форма, се правят чудеса.

Всяка буква, поотделно или в бъдещ състав на дума, създава изображение, което говори на виждащия за своята тайна. Например, X изобразява кръст, а О — нула — и двете имат своето значение. Азбуката, използвана в настоящето, е изопачаване на изначалните азбуки, дори на старите арабски и персийски писмености, които могат да се намерят по арките, стените, в гънките на дрехите, медните съдове и килимите, и са много съвършени и красиви. Огромно символично значение може да се открие в шрифтовете на санскрит, китайски, японски и другите древни езици. Всяка линия, точка и крива имат своето значение. Древните са свикнали да пишат всяко име не с различни букви, а като изображение на това, което са искали да изразят. Изображението се разделяло на няколко части, а всяка част се считала за израз на конкретен звук и по такъв начин била създадена азбуката. Зад това разделение истинското изображение се губело, но определено сходство все още може бъде открито.

Дори днес, когато имаме най-изопачената форма на писменост, по външния вид на конкретно име все още може да се прочете за живота на човека, неговия характер и съдба, на какъвто и език да е написано то. Например, име започващо с И говори за силно и справедливо его, уникалност и любов на Бога, стремеж към истината. Е показва внимателна и свенлива натура, както и интерес в три направления.

Както една буква създава изображение, така и цялата дума създава рисунка. Идеята за Аллах изхожда от човека и във формата на дланите може да се прочете Аллах.

Християнското име има по-голямо влияние от фамилията. Понякога прозвищата имат още по-голям ефект. Въздействието на името съответства на неговото използване — колкото повече се използва, толкова по-силен е ефектът. Съкратените имена като Мей за Мери или Бил и Уили за Уилям, намаляват действието на името. Имена, дадени по имената на Светци, имат двоен ефект — самото име и от волята на даващия го.

Великият индийски музикант Маула Бакш, получил името си от факир, който бил очарован от неговата музика — то означава „Бог благославя“. След приемането на това име той имал успех навсякъде, където отидел и бил благословен със заслуги и награди, като редки дарове от Бога.

Могат да се намерят много примери за това, как промяната на името предизвиква пълна промяна в живота на човека. В Библията четем, че благословия за Яков било името Израил, дадено му от ангелите.

В Корана към Мохамед постоянно се обръщат с особени имена, всяко име има свое влияние не само върху живота на Пророка, но и върху неговите последователи, които са приели и работели мистично с всички тези имена. Суфиите познавали мистичната ценност на тези имена от векове. Сред суфиите муршидьт дава на своите ученици имената Талиб или Мюрид, и с времето те добиват тъждественост с тези имена.

Глава 5Форма

Светлината, от която произлиза целият живот, съществува в три аспекта — светлина, проявяваща се като интелект, абстрактна светлина и слънчева светлина. Активността на единната светлина се проявява в тези три различни аспекта. Първият, наречен бавен, е като „тъмна“ активност във вечната светлина, която може да се нарече съзнание или интелект. Светлината се проявява като интелект, когато пред нея няма нищо, което може бъде съзнавано — когато нещо съзнавано се намира пред нея, интелектът става съзнание. Нормалната активност на светлината на ума поражда светлината на абстрактното, докато абстрактният звук се превръща в светлина. Тази светлина е факел за виждащия, който пътешества към вечната цел. Тази светлина в своята интензивна активност е като слънце. Нито един човек не е готов да повярва, че интелектът, абстрактната светлина и слънцето всъщност са едно и също, макар че езикът не си противоречи сам на себе си и всичко това винаги се е наричало с името на светлината.

Тези три аспекта на единната светлина формират идеята, стояща зад доктрината за Троицата, както и за Тримурти, съществуваща сред индусите от хиляди години преди християнството, като определя три аспекта на Единния — Единният, проявяващ се в трима. Материята се развива от лъча до атома, но дотогава съществува като вибрация. Това, което човекът вижда, приема като нещо съществуващо, а това, което не вижда, сякаш не съществува за него. Всичко, което човекът възприема, вижда и чувства, е материя, а това, което е източник и причина на всичко, е дух.

Философията на формите може да се разбере с изучаване на процеса на проявление на невидимия живот във видим. Както фините вълни на вибрациите пораждат звук, плътните пораждат светлина. По такъв начин невидимият, непостижим и неосезаем живот постепенно се проявява, в началото става чуваем, след това — видим, и това е начало и единствен източник на всички форми.

Слънцето е първата форма, видима за очите, начало и източник на всички форми на обективния свят — древните са му се покланяли като на Бог и можем да проследим началото на всички религии в тази праисторическа религия. Можем да проследим тази прамайчина философия в думите на Шамс Табризи: „Когато слънцето показало своето лице, се появили лицата и формите на всички светове. Неговата красота е показала тяхната красота — в неговата яркост те започнали да сияят — така с помощта на неговите лъчи сме ги видели, опознали и назовали“.

Всички милиарди цветове във вселената са преди всичко различни степени и оттенъци на светлината, създател на всички елементи, която така прекрасно украсява небесата със слънца, луни, планети и звезди, която е създала земята и водата с всички красоти на низшите сфери, притежаващи тъмни и ярки части, които човекът е нарекъл светлина и сянка. Слънцето, луната, планетите и звездите, светенето на електричеството, по-малко ярката светлина на газ, лампи, свещи, въглища и дървета — всичко това е слънцето, възникващо в различни форми. Слънцето се отразява във всички неща, било то обикновено камъче или светещи диаманти, а тяхното сияние зависи от способността им за отражение. Това показва, че само светлината е единствен източник и причина за цялото творение. „Бог е светлината на небесата и земята“, казва Коранът, а в Битие четем: „И рече Бог: да бъде светлина. И стана светлина“.

Всички форми, на какъвто и план да съществуват, се създават по закона на родството. Всеки атом привлича към себе си атом на същия елемент. Всеки положителен атом привлича отрицателен атом от същия елемент, а отрицателният привлича положителен и всяко привличане е характерно и различно. Тези атоми се групират заедно и създават формата. Атомите от абстрактния план се групират заедно и създават форми на светлина и цветове. Тези и други различни форми на фините сили на живота са открити за погледа на виждащия, формите на менталния план се състоят от атоми от този план — те са видими с умствения поглед и се наричат въображение. На физически план този процес може да се види в по-конкретна форма.

На абстрактен план мистикът вижда как един или друг елемент доминира в определено време, било ефир, въздух, огън, вода или земя. Всеки елемент във фините сили на живота става понятен по отношение на своята активност и цвят, а различните форми на светлината говорят за неговата степен на активност. Например, чувството за хумор се развива в по-голям хумор, а тъгата — в по-дълбока печал. Същото става с въображението — всяка приятна мисъл увеличава радостта и се развива в още по-приятна мисъл, а всеки неприятен въображаем образ израства и става по-интензивен. Отново на физически план виждаме, че не само хората обитават заедно градове и села, но дори животните и птиците живеят на стада и ята, въглищата се намират във въглищни залежи, златото — в златни жили, гората се състои от хиляди дървета, а в пустинята едва ли ще се намери и едно. Всичко това доказва силата на сходството, която събира и групира родствени атоми и прави от тях безкрайни форми, като с това създава илюзия пред очите на човека, поради която той забравя единния източник за проявлението на разнообразие.

Направлението, което приема всеки елемент за създаване на форми, зависи от природата на неговата активност. Например активността, следваща хоризонтално направление, показва елемента на земята, при направление надолу — елемента на водата, при направление нагоре — елемента на огъня. Активността, движеща се в зигзагообразно направление, показва елемента на въздуха, а формата, приета от ефира, е неопределена и мъглива. По такъв начин природата на всички неща става очевидна за виждащия техните форми и очертания, а от техните цветове може да се определи техния елемент, жълтият е цветът на земята, зеленият — на водата, червеният — на огъня, синият — на въздуха, сивият — на ефира. Смесването на тези елементи създава цветове с безчислени оттенъци и тонове, а разнообразието на цветове в природата ражда очевидната идея за безграничността на живота.

Всяка активност на вибрациите поражда определен звук в съответствие с нейния резонантен свод и в съответствие с емкостта на шаблона, по който е създадена формата. Това обяснява смисъла на древното индийско понятие Нада Брахма, което означава „Бог Създател“ и „звук“. По закона на съзиданието и разрушението, както и на увеличаването и намаляването, различните форми на този обективен свят се групират заедно и се променят. При съсредоточено изучаване на постоянното групиране и разсейване на облаците могат да се видят множество форми за няколко минути и това е ключ към аналогичния процес, който се наблюдава в цялата природа. Съзидание и разрушение, увеличаване и намаляване на формите — всичко това става под влияние на закона за времето и пространството. Всяка форма се очертава и променя по този закон, тъй като всяка субстанция се различава в съответствие с дължината, ширината, дълбочината, височината и очертанието на шаблона, в който тази форма е създадена, а нейните черти се формират в съответствие с впечатлението, създадено за нея. Необходимо е време младото и нежно листо да стане зелено, след това да се превърне в червено или жълто, и именно пространството прави водата канал, извор, езеро, поток, река или океан.

Разликите в чертите на различните раси могат да бъдат обяснени със закона за времето и пространството, съчетани с климатичните и расови причини. Афганците са подобни на обитателите на Пенджаб, а сингалите — на жителите от Мадрас. Арабите са с черти сходни с персийците, а китайците приличат доста на японците. Тибетците приличат на жителите на Бутан, а бирманците много приличат на сиамците. Всичко това доказва, че близостта на земите, които те обитават, е основна причина за сходството на техните черти. Колкото по-голямо е разстоянието в пространството, толкова по-голяма е и разликата в чертите на хората. Подобието във формите на микробите, червеите и насекомите се обяснява със същата причина. Близнаците си приличат повече, отколкото другите деца.

Формата в по-голямата си част зависи от отражението — именно отражението на слънцето заставя луната да изглежда кръгла като слънце. Всички низши творения се развиват по този закон. Животните, които се намират в обкръжението на човека и го срещат ежедневно, започват да приличат на него. Човек грижещ се за животни, започва да напомня за тях, дворцовият полковник има войнишка стойка, а слугинята в женски манастир с времето започва да прилича на монахиня.

Всички неща са подложени на изменение, нито едно от тях не е такова, каквото е било в предишния момент, макар че изменението му може да бъде незабележимо, тъй като ние забелязваме само проявените изменения. В цветето протича изменение от пъпка към цъфтене, а в плода — от незряло състояние към зряло. Дори камъните се променят, а някои от тях се променят забележимо дори в течение на двадесет и четири часа.

Времето оказва огромно влияние върху всички неща и същества — това може да се види по изменението от детство към юношество и от зряла възраст към старост. Затова на санскрит времето се нарича Кала — разрушение. Никаква промяна не е възможна без разрушение, затова разрушението може да бъде описано като изменение. Всички неща, естествени и изкуствени, които виждаме днес, се отличават силно по своята форма от това, което са били преди хиляди години и това може да бъде забелязано не само в такива неща като плодове цветя, птици и животни, но и в човечеството — тъй като с течение на времето структурата на човека е била подложена на различни промени.

Формата на човека се разделя на две части, всяка от които има свои особени атрибути. Главата е духовното тяло, а долната част — материалното тяло. В сравнение с другите части на тялото главата е значително по-важна — именно по нея един човек може да познае друг, главата е единствената отличителна част на човека. Лицето е отражение на човешката природа и условията на живот, а също на миналото, настоящето и бъдещето. Когато попитали, ще изгори ли лицето в пламъците на ада, Пророкът отговорил: „Не, лицето няма да изгори, тъй като Аллах е казал: «Ние сме създали човека по Наш образ».“

Сходството между нещата и съществата, между зверовете и птиците, между животните и човека може да ни разкрие много неща за тайната на тяхната природа. Науките френология и физиология били открити не толкова благодарение на изследването на живота на хората с различни черти, а главно благодарение на изучаването на сходствата, съществуващи между тях и животните. Например човек, имащ черти на тигър, ще има природа, стремяща се към господство, смелост, ярост и жестокост. Човек с лице, приличащо на кон, по природа ще бъде подчинен, човек с лице на куче ще има предразположеност към дрязги, а лице като на мишка говори за робуване.

Съществуват четири източника, които влияят върху човешкото лице и форма на тялото и именно те обясняват промените, протичащи с формите на хората. Тези източници са следните: на първо място, неотменните атрибути на неговата душа; след това — влиянието на това, което човекът е наследил; след това — впечатленията от неговото обкръжение; и накрая — впечатлението от него самия — от неговите мисли и деяния, дрехите, които носи, храната, която яде, въздуха, който диша и начина на живот, който води.

Първият от тези източници е неподвластен за човека — той няма избор — не е било желанието на тигъра да бъде тигър, както маймуната не е избирала да бъде маймуна и младенецът не е избирал да се роди момче или момиче. Първият източник, определящ човешката форма, зависи от неотменими атрибути, привнесени от неговата душа.

Думите никога не могат да изразят адекватно мъдростта на Създателя, който не само е създал и оформил света, но е дал на всяко същество форма, подходяща за неговите потребности. Животните от студените зони са осигурени с тлъстини за защита от студа, на животните от тропиците е дадена друга подходяща форма, морските птици имат криле, пригодени за море, а земните са снабдени с криле, подходящи за сушата. Птиците и зверовете имат форми, съответстващи на тяхното житейско поведение. Формата на човека свидетелства както за неговата степен на еволюция, за неговата природа, неговото минало и настояще, така и за неговата раса, нация и обкръжение, характер и съдба.

Във втория случай човек наследява красотата или нейната противоположност от своите предци, а третият и четвъртият източник формира сам и тук формата му зависи от това, какво сам ще създаде. Създаването на тази форма зависи от равновесието и регулярността на неговия живот и от впечатленията, получени от него от света — в съответствие с приетото от него отношение към живота всяка негова мисъл и действие добавят, отнемат или придвижват на друго място атомите на неговото тяло, като по този начин формират мускулите и линиите на формите и чертите.

Например, лицето на човека говори за неговата радост или печал, доволство или недоволство, искреност или неискреност и за всичко, което е развито в него. Чертите на главата му говорят на френолога за условията на неговия живот. Съществува форма в мислите и чувствата, която поражда красив или безобразен ефект. Това е природата на еволюция на всички същества (от най-низшите до най-висшите степени на проявление) — развитие чрез връзка с по-съвършена форма. При контакта си с човека животните придобиват следи от сходство с него, а приближаващите се до човека в своето развитие са подобни на примитивните хора. Това може да бъде разбрано с помощта на съсредоточено изучаване на чертите на хората от миналото и подобренията, които са станали в тях.

Природата на творението е винаги прогрес в посока към красотата. „Бог е прекрасен и Той обича красотата“, казва Коранът. Природата на телата е да се разкрасяват, природата на ума е да има прекрасни мисли, стремежът на сърцето е към прекрасни чувства. Затова младенецът трябва да расте по — прекрасен с всеки изминал ден, а невежеството се стреми да стане разум. Когато движението върви в обратна посока, това показва, че човекът е загубил пътя на естествения прогрес. Съществуват две форми на движение — природна и изкуствена, и втората е копие на първата.

Глава 6Ритъм

Движението е смисъл на живота, а законът за движението е ритъм. Ритъмът е живот, преоблечен в движение и във всеки свой облик той сякаш привлича вниманието на човека: от бебето, на което се харесва движението на дрънкалките и което се успокоява от люлеенето на люлката, до възрастните, чиито игри, спорт и развлечения притежават по един или друг начин скрит ритъм, било то тенис, крикет, голф, бокс или борба. Интелектуалният отдих на човека, като поезията и музиката, вокална или инструментална, има ритъм както самият му дух и живот.

На санскрит има едно изказване, че тонът е майка на природата, но ритъмът е неин баща. Веднъж привикнало редовно да получава храна, бебето я иска в същия час; въпреки че все още няма представа за време. Това се обяснява с фактора, че самата природа на живота е ритъм. Бебето започва своя живот на земята с движения на ръчичките и крачетата, с което показва ритъма на своята природа и илюстрира философия, която учи, че ритъмът е признак на живот. Предразположеността към танц, присъща на всеки човек, също потвърждава тази вродена природа на красотата, която избира ритъма за свой израз.

Ритъмът поражда екстаз, който е необясним и несравним с никакъв друг източник на опиянение. Именно затова танцът винаги е бил най-очарователното средство за прекарване на времето при всички народи, цивилизовани и диви и на него се наслаждават еднакво и светци и грешници. Расите, проявяващи тенденция към силно акцентиран ритъм, би трябвало да са енергични по природа. Джазът е дошъл от негрите, а синкопирането е тайната на очарованието на джаза и естествен израз на ритъма на тази раса. Неговият ритъм пробужда някакъв живот както в изпълнителя, така и в аудиторията и именно любовта към този живот прави джаза толкова популярен. Танците на много диви племена в различни части на света притежават рязко изразен ритъм и това доказва, че ритъмът произхожда не от културата, а от природата. Сред европейците испанци, поляци, унгарци и руснаци имат най-голяма предразположеност към ритъма. Тайната на успеха на руския балет и испанския танц се заключава в техния изискан ритъм. От азиатските раси музиката на монголците в значителна степен е основана на ритъма, той е по-определен в тяхната музика, отколкото мелодията. В турската и персийска музика ритъмът също така отчетливо е изразен, а в арабската съществува огромно разнообразие от ритми.

Същевременно именно в Индия културата на ритъма е достигнала съвършенство. Добрият музикант в Индия импровизира мелодията, съхранявайки това темпо по време на цялата импровизация. За да станеш изкусен музикант в Индия е необходимо да овладееш не само гамата на рогата, но и ритъма на талата. Като раса индийците по своята природа са склонни към ритъм — техният танц Тандева Нритя, танцът на Юга, е израз на ритъма чрез движение.

В индийската музикална наука съществуват пет различни ритъма, които са били получени чрез изучаване на природата:

1. Чатура, четиритактен ритъм, изобретен от Девите, или божествените хора.

2. Тишра, тритактен ритъм, изобретен от Ришите, или светиите.

3. Кханда, петтактен ритъм, изобретен от Ракшасите.

4. Мишра, ритъм от седем такта, изобретен от хората.

5. Санкриан, ритъм от девет такта, изобретен от класата на търговците.

Махадева, великият Бог на Йогините, бил танцьор на Тандева Нритя, а неговата съпруга Парвати танцувала Лассия Нритя. В традициите на индусите едно от най-свещените предания е мистичната легенда за Шри Кришна, танцуващ с Гопи. Историята разказва как Кришна, очарователен млад Бог на индусите, се разхождал сред своите пасящи стада крави и всички млади пастирки, привлечени от неговата красота и очарование, го молили да потанцуват с него. И той обещал на всяка млада девойка, която го молела, да танцува с нея в пълнолунна нощ. В тази нощ се събрали шестнадесет стотици Гопи и Кришна извършил чудо, когато застанал като отделен Кришна пред всяка Гопи и всички те танцували със своя възлюбен Бог в едно и също време.

В исляма, където музиката, танците, всички развлечения и лекото прекарване на времето са строго забранени, съществува предание, разказващо как по време на празник Пророкът извикал своята жена Айша да погледа танца и да послуша музиката на някакви улични музиканти. В това време дошъл великият халиф и бил шокиран като видял, как Пророкът, забраняващ подобни неща, сам е разрешил изпълнение на музика пред своя дом. Когато халифът спрял музиката на уличните музиканти, казвайки, че това е домът на Пророка, Мохамед ги помолил да продължат, казвайки им, че днес е празник и няма сърце, което не би могло да бъде докоснато от движението на ритъма.

В традициите на суфиите съществува един свещен танц на духовния екстаз Ракс — широко разпространен дори сега сред суфиите на изток. Неговото възникване се проследява до времето, когато съзерцаването на Създателя запечатало така дълбоко прекрасната реалност на неговото видение в сърцето на Джелал-уд-Дин Руми, че той се оказал напълно погълнат от Цялостната и единична иманентност на природата и направил ритмично завъртане, което заставило полите на облеклото му да направят кръг, заедно с ръцете и шията му. Именно споменът за този момент на видение се прославя в танците на дервишите.

Дори низшите творения, зверовете и птиците, винаги изразяват радостта си в танц — когато птици като пауна осъзнават своята красота и красотата на обкръжаващата ги гора, те изразяват своята радост в танц. Танцът извиква страст и емоции във всички живи създания.

На Изток, особено в Индия, където животът на хората от векове се е базирал на психологически принципи, в кралските процесии впечатлението от кралското величие се създавало в умовете на хората с помощта на биене на барабани. Такова биене на барабани имало и по време на сватбени церемонии и служби в храмовете. За да събудят в човека тази част от неговата емоционална природа, която спи, суфиите използват ритмична практика, обхващаща в ритъм целия механизъм на тялото и ума. При всички хора, съзнателно или несъзнателно, съществува склонност към ритъм. Сред европейските нации изразяването на удоволствие се демонстрира с пляскане на ръце, жестът за прощаване се заключава в помахване с ръка, а това също създава ритъм.

Всеки труд или работа, колкото и тежки и сложни да са, с помощта на силата на ритъма се правят по-леко по един или друг начин. Тази идея открива за мислещия средство за още по-дълбоко изучаване на живота.

Ритъмът във всякакъв облик, с изговаряне или с игра или с развлечение, или с поезия, или с музика, или с танц е самата природа на цялата човешка същност. Когато целият механизъм на тялото работи ритмично, ударите на пулса, сърцето, главата, циркулацията на кръвта, глада и жаждата — всичко показва ритъм и именно нарушаването на ритъма е болест. Когато детето плаче и майката не знае какво го безпокои, тя го взема на ръце и го потупва по гърба. Това вкарва в ритъм циркулацията на кръвта, пулса на сърцето и целия механизъм на тялото и успокоява детето. Детската игра „Каравай, каравай, когото искаш избирай“, известна в целия свят в една или друга форма, лекува детето от капризност, поставяйки цялото му същество в ритъм.

Затова лекарите залагат много повече на измерването на пулса, отколкото на нещо друго, когато се опитват да установят истинската природа на заболяването, както и чрез изследване на ударите на сърцето и движението на дробовете напред и назад.

Ритъмът играе най-важната роля не само в тялото, но и в ума: промяната от радост към печал и обратно, възникването и изчезването на мисли — цялата работа на ума демонстрира ритъм, а състоянието на обърканост и безизходност може да се обясни с отсъствие на ритъм в ума.

В древни времена източните лечители и особено индийците, при лечението на пациент от недъг с психологически характер, известен като обладаване или омагьосване, възбуждали емоционалната природа на пациента с изразителен ритъм на своя барабан и пеене и в същото време заставяли пациента да си клати главата нагоре и надолу в такт с музиката. Това пробуждало неговите емоции и го заставяло да разказва за тайната на своя недъг скрит дотогава под покривалото на страха, условностите и обществените норми. Увлечен в ритъма, пациентът се изповядвал за всичко на своя лечител и той бил способен да открие източника на неговото заболяване.

Думите „замислен“ и „невнимателен“ обозначават ритмично и неритмично състояние на ума, а равновесието, което е единствената поддържаща сила в живота, се съхранява с помощта на ритъма. Дишането, което поддържа ума и тялото в единство и свързва ума и душата, се изразява в съхранение на ритъма във всеки момент, по време на бодърстване и в съня — вдишването и издишването могат да се сравнят с движението и люлеенето на махалото на часовника. Тъй като цялата сила и енергия се придобиват чрез дишане и дишането е знак за живот, а неговата природа е в това, да тече последователно наляво и надясно, това доказва, че ритъмът има изключително значение в живота.

Тъй като ритъмът е присъщ на човека по рождение и поддържа неговото здраве, от ритъма зависят всички жизнени начинания на човека: неговите успехи и неуспехи, неговите правилни и неправилни действия — всичко се обяснява с изменението на ритъма. При птиците инстинктът за летене е ритмично движение с крилата и тази склонност към ритмични съкращения помага на рибите да плуват, а на змиите да пълзят.

Внимателното наблюдение показва, че цялата вселена е единен механизъм, работещ по закона за ритъма — надигането и спускането на вълните, приливите и отливите, нарастването и намаляването на луната, възвишенията и падините, смяната на годишните времена, движението на земята и планетите — цялата космическа система и устройството на цялата вселена работят под действието на закона за ритъма. Ритмичните цикли с големи и малки взаимопроникващи цикли поддържат в своите отклонения цялото творение.

Това демонстрира източника на проявление: движението се поражда от неподвижния живот и всяко движение задължително има двоен аспект. Когато вдигате палката, едно движение образува две точки: тази, от която започва, и тази, в която завършва — една силна, а другата слаба; в съответствие с тях диригентът би преброил „едно, две“. „едно, две“, силен акцент и слаб акцент — едно движение с две действия, всяко от които е определено и отделено от другото. Тази тайна е скрита под двойния аспект на всички фази и форми на живот — смисълът, причината и значението на целия живот се намират в ритъма.

Съществува психологическа концепция за ритмите, използвани в поезията или музиката, която може да се обясни така: всеки ритъм има определено влияние не само върху физическото и менталното тяло на поета или този, за когото е написана поезията, върху музиканта или този, за когото се пее песента, но дори и върху техните жизнени дейности. Съществува поверие, че ритъмът може да донесе успех или неуспех на поета, музиканта или слушателя. Идеята е в това, че ритъмът е скрит в корена на всяка дейност, съзидателна или разрушителна, затова от ритъма на тази дейност зависи съдбата на начинанието. Изрази, които използваме във всекидневния живот, като „той закъсня“ или „това беше направено твърде бързо“, или „това беше направено навреме“ говорят за влиянието на ритъма върху начинанията.

Събития като гибелта на „Титаник“, поразителните промени, станали по време на последната война, могат при внимателно изучаване да бъдат обяснени с ритъма, работещ в менталната и физическата сфери. За индийците съществува знак, че когато човек повиква някого от присъстващите, трябва или да щракне с пръсти, или да плесне с ръце. Скритото значение на този ритуал е в това, че се забавя ритъмът — щракайки с пръсти или пляскайки с ръце човек довежда ритъма назад в неговото изначално състояние.

Когато чете Корана мюсюлманското дете, движи главата си напред и назад — народът счита, че това е поклон на уважение към свещените думи, но психологическата причина е, че това му помага да запомни Корана, като регулира кръвообращението и превръща мозъка в инструмент на възприятие, както понякога разтръскват бутилка, когато я пълнят, за да се създаде повече място. Този ефект може да се наблюдава и когато човек кима с глава, когато се съгласява се с идеите или я поклаща, когато не може да приеме нищо повече.

Механизъм от всякакъв технически тип, работещ сам по себе си, е създаден и продължава да работи по закона за ритъма и това е още едно доказателство за факта, че целият механизъм на вселената е основан върху закона за ритъма.

Глава 7Музика

Когато обръщаме внимание на музиката на природата, забелязваме, че всяко нещо на земята внася своя дял в нейната хармония. Дърветата радостно клатят клони в ритъм с вятъра, шумът на морето, шепотът на бриза, свистенето на вятъра в скалите, хълмовете и планините, проблясъкът на мълнии и гръмотевици, хармонията на слънцето и луната, движението на звездите и планетите, цъфтежът на растенията, падането на листата, смяната на утрини и вечери, дни и нощи — всичко това се открива за този, който вижда музиката на природата.

Насекомите имат свои концерти и балети, а птичите хорове в унисон пеят свои хвалебствени химии. Котките и кучетата имат свои вечерни концерти, вълците и лисиците събират свои soirées musicales — „музикални вечери“ в гората, а тигрите и лъвовете провеждат свои опери в пустинята.

Музиката е единственото средство за разбиране сред птиците и зверовете. Това може да се види в градацията на височините и значението на тембъра, начина на настройка, броя на повторенията и продължителността на различните звуци, по това как те предават на своите близки създания призив за присъединяване към ятото или предупреждение за приближаваща опасност, обявяване на война или любовно чувство, усещане на привързаност или неудоволствие, изразяване на страст, ярост, страх или завист, като създават свой собствен език.

В човека дишането има неизменен тон, а ударите на сърцето, пулса в тялото и главата постоянно поддържат ритъма. Младенецът се отзовава на музиката дотогава, докато се научи, да говори — той движи своите ръчички и крачета в такт и изразява радост и болка в различни тонове.

В началото на сътворението на човечеството не е съществувал езикът, на който говорим сега, имало е само музика. Отначало човекът изразявал своите мисли и чувства с ниски или високи, кратки или продължителни звуци. Дълбочината на неговия тембър говорела за сила и мощ, а височината на тона изразявала любов и мъдрост. Човекът предавал искреност или неискреност, разположение или неразположение, удоволствие или неудоволствие с помощта на многообразие от музикални изражения. Докосването с език на всякакви точки в устата, отварянето и затварянето на устните по всевъзможни начини пораждало разнообразие от звуци. Като се групирали, звуците създавали думи, придаващи различни значения при различните начини на изразяване. Това постепенно превърнало музиката в език, но езикът никога няма да може да се освободи от музиката.

Дума, казана е един тон, показва подчиненост, същата дума, произнесена с друг тон, изразява команда. Дума, произнесена с определена височина на звука, може да говори за доброта, същата дума, казана с друга височина, може да изразява студенина. Думи, казани в определен ритъм, демонстрират готовност, но същите думи, произнесени с друга скорост, могат да изразяват неготовност. До ден-днешен е невъзможно да се овладеят древните езици санскрит, арабски и иврит просто с помощта на изучаване на думи, на тяхното произношение и граматика, защото е необходимо да се знае определено ритмично и тонално изразяване. Думата, сама по себе си, често е недостатъчна за това, да предаде ясно смисъла. Изучаващият езика може да забележи това при съсредоточено изследване. Дори съвременните езици не са нещо друго, а опростена музика. Нито една дума от никой език не може да бъде произнесена по един и същ начин, без разлика в тембъра, тона, ритъма, акцента, паузите и прекъсванията. Дори най-простият език не може да съществува без музика в него — музиката дава конкретен израз. По тази причина на чужд език рядко се говори съвършено — думите са научени, но музиката още не е овладяна.

Езикът може да бъде наречен опростена музика — музиката е скрита в него, както душата е скрита в тялото — с всяка крачка към опростяването езикът е губел част от своята музика. Изучаването на древните традиции показва, че първите божествени послания били дадени в песни, като например, Псалми на Давид, Песен на песните на Соломон, Гатите на Заратустра и Бхагават Гита на Кришна.

Когато езикът ставал по-сложен, той сякаш добивал едно крило — чувството за тембър, а отваряйки другото крило — чувството за ритъм — се разпервал. Това превърнало поезията в предмет различен и отделен от музиката. В древни времена религиите, философиите, науките и изкуствата били изразявани с поезия. Частите на Ведите, Пураните, Рамаяна, Махабхарата, Зенд Авеста, Кабалата и Библията са написани в стихове, както и различни произведения на изкуството и науката на древните езици. Сред писанията само Коранът е написан изцяло в проза, но дори той не е лишен от поезия. На Изток съвсем неотдавна с поезия са писани не само манускрипти по наука, изкуство и литература, но дори и учебните материали се излагали в поетична форма.

На следващия стадий човекът освободил езика от „веригите“ на ритъма и направил от поезията проза. Въпреки, че освободил езика от сдържащите го тембър и и ритъм, духът на музиката все още съществува в него. Човек предпочита поетичната декламация и изразителното четене на проза, което е доказателство, че душата търси музика дори в произнесеното слово.

Проникновената песен на майката успокоява детето и го приспива, а живата музика съживява тялото и го въвлича в танц. Именно музиката удвоява смелостта и силата на войника, маршируващ по бойното поле. На Изток, когато керваните пътешествали от едно място към друго за поклонение, по време на преходите хората пеели. В Индия кулите пеят по време на работа и ритъмът на музиката олекотява тежкия им труд.

В една древна легенда се разказва, как ангелите пеели по заповед на Бога, за да заставят непокорната душа да влезе в тялото на Адам. Душата, опиянена от песните на ангелите влязла в тялото, към което се отнасяла като към затвор.

Всички спиритуалисти, които са прониквали в дълбочините на това явление, осъзнавали, че не съществува друго по-добро средство за привличане на духовете от техните свободни планове на външен план, от помощта на музиката. Те използвали различни инструменти, които извикват определени духове и пеели песни, имащи особено влияние върху някой дух, с когото искали да контактуват. Не съществува друга подобна магия, освен магията на музиката, която да има по-силно влияние върху човешката душа. Човек има вроден вкус към музиката и изначално този вкус може да бъде открит дори в бебетата. Музиката е позната на бебето от люлчините песни, но докато расте в този свят на илюзии, неговият ум се поглъща от толкова много различни предмети, че то губи тази склонност към музиката, която е обладавала душата му. Възрастният човек се наслаждава и високо цени музиката в съответствие с неговото ниво на еволюция и с обкръжението, в което се е родил и израснал. Човек, живеещ в пустинята, пее свои прости напеви, а градският човек — свои популярни песни. Колкото по-чист става човек, толкова повече се наслаждава на нежна музика. Характерът на всеки човек създава склонност към музика, сходна с него — веселият човек обича лека музика, сериозният човек предпочита класика, интелектуалецът намира удоволствие в технически сложна музика, а простакът е удовлетворен от своите барабани.

Съществуват пет различни аспекта в изкуството на музиката: популярен — който предизвиква движение на тялото, технически — който удовлетворява интелекта, артистичен — който притежава красота и изящество, призоваващ — който вика сърцето, възвишаващ, в които душата слуша музиката на сферите.

Въздействието на музиката зависи не само от майсторството, но и от еволюцията на изпълнителя. Нейният ефект върху слушателя зависи и от неговите знания и еволюция, затова значението на музиката е различно за всеки човек. За самодоволния човек няма шансове за прогрес, защото той удовлетворено се вкопчва в своя вкус, съответстващ на състоянието на неговата еволюция, отказвайки да се повдигне малко по-високо от сегашното ниво. Този, който постепенно се придвижва напред по пътя на музиката, накрая придобива най-висше съвършенство. Нито едно друго изкуство не може така да вдъхновява и изпълва с благоухание личността, както музиката — любителят на музика рано или късно достига най-възвишеното поле на мисли.

Индия е съхранила мистицизма на тембъра и тоналността, открити от древните и нейната музика сама говори за това. Индийската музика е основана на принципа рагата, което я прави сходна с природата. Тя е избегнала ограниченията на техниката, като е приела метода на чистото вдъхновение.

Рагите се получават от различни източници: математическия закон за многообразието, вдъхновението на мистиците, въображението на музикантите, песните на природата, свойствени за хората, обитаващи в различни части на света и идеализациите на поетите — всичко това създава света на рагите, наричани съответно: раг — „мъж“. рагини — „жена“. путра — „синове“ и бхарджа — „девойки“.

Рага е мъжка тема заради нейната съзидателна и позитивна природа. Рагини е женска тема в съответствие с нейните отчетливи и фини качества, Путри са теми, получени от смесването раги и рагини — в тях може да се намери сходство и с рагите и с рагините, от които са родени, Бхарджа е тема, която отговаря на путра: Съществуват шест раги и тридесет и шест рагини по шест принадлежащи на всеки раг; чехиридесет и осем путри и четиридесет и осем бхарджи и всички те съставят едно семейство.

Всяка рага има своя собствена „администрация“, включваща мукха — „вожд“, ключова нота; вада — „крал“, основна нота; самвад — „министър“, подчинена нота; анувад — „слуга“, съзвучна нота; вивад — „враг“, дисонантна нота. Това дава на този, който изучава рагата, ясна концепция за нейното използване. Всяка рага има свой образ, различен от другите. Това говори за високия полет на въображението.

Поетите са описвали музиката на рагите точно както изображението на всеки аспект на живота ясно се откроява във въображението на интелектуалеца. Древните богове и богини са били просто изображения на различни аспекти на живота и за да бъде изучено поклонението пред иманентността на Бога в природата, за да бъде почитан Бог във всеки аспект на Неговото проявление, тези изображения са били поставяни в храмовете. Тази идея е разработена в изображенията на рагите, които при фино въображение създават тип, форма, фигура, действие, изражение и ефект на идеята.

Всеки час на деня и нощта, всеки ден, седмица, месец, сезон имат свое влияние върху физическото и ментално състояние на човека. По такъв начин и всяка рага има власт над атмосферата, както и над здравето и ума на човека — подобен ефект е установен в различните периоди на живота, подложени на влиянието на космическия закон. С помощта на знанието за законите на времето и рагите мъдреците ги свързали в съответствие един с друг.

Древната традиция ни дава потресаващи примери за въз-действието на музиката: птиците и животните били очаровани от флейтата на Кришна, скалите се размивали от песента на Орфей; рагата „Дипак“, изпята от Тансен, запалила всички факли, а самият той изгорял в своя вътрешен огън, който запалила в него песента му. Дори днес в Индия заклинателите на змии ги запленяват с помощта на панга. Всичко това ни показва колко дълбоко е трябвало да се потопят древните в най-загадъчния океан — океана на музиката.

Тайната на композицията е в поддържането на тона непрекъснато и толкова дълго, колкото е възможно, превеждайки го през различни степени, както дишането поддържа живота и носи изящество, сила и магнетизъм. Прекъсването може да разруши неговия живот, грация, сила и магнетизъм. Съществуват ноти, които се нуждаят от по-продължителен живот, а други — от по-кратък, в съответствие с техния характер и предназначение.

В една истинска композиция се вижда в миниатюра музиката на природата. Ефектите на гръм, дъжд, буря и картините на хълмове и реки правят музиката реално изкуство. Въпреки, че изкуството е импровизация на тема природа, все пак то е автентично само тогава, когато съхранява близостта с природните закони. Музиката, изразяваща природата и характера на личността, нацията или расата, стои още по-високо. Най-висшата и най-идеална форма на композиция е тази, която изразява живот, характер, емоции и чувства, тъй като този вътрешен свят е видим само за умствения поглед. Геният използва музиката като език, за да може без помощта на думите да изрази напълно това, което желае да направи известно. Тъй като музиката е съвършен и универсален език, тя може да изрази чувствата по-понятно от всеки диалект.

Музиката губи своята свобода, ако бъде подчинена на закона на техниката, но в своята свещена музика мистиците не обръщат внимание на мнението на света и освобождават както композицията, така и импровизацията от ограниченията на техничността.

Изкуството на музиката на Изтока се нарича Кала и има три аспекта: гласов, инструментален и изразяващ движение.

Вокалната музика е смятана за най-висше изкуство, защото е естествена — ефектът, възпроизведен от инструмента, който е преди всичко и машина, не може да се сравни с човешкия глас. Колкото и да са съвършени струните, те не могат да възпроизведат това впечатление върху слушателя както гласът, който излиза от душата като дихание и се изнася на повърхността чрез ума и гласовите органи на тялото. Когато душата иска да изрази себе си в гласа, първоначално поражда активност в ума, а умът с помощта на мислите проектира фините вибрации в менталния план — те трябва по някакъв начин да се развият и преминат във вид на дихание през стомаха, дробовете, устата, гърлото и носа, заставяйки през цялото време въздуха да вибрира, докато не се появи на повърхността като глас. Затова гласът естествено изразява позицията на ума, истинна или лъжлива, искрена или неискрена.

Гласът има този магнетизъм, който инструментът не притежава, защото гласът е идеален природен инструмент, по чийто образ са моделирани всички инструменти в света. Ефектът, възпроизведен чрез пеене, зависи от дълбочината на чувствата на пеещия. Гласът на певец, умеещ да съчувства, е съвършено различен от гласа на безсърдечния. Колкото и изкуствено да е бил развит гласът, той никога не би могъл да предаде чувство, изящество и красота, докато сърцето също не бъде развито.

Пеенето има двоен източник на вдъхновение: изяществото на музиката и красотата на поезията. Ефектът, възпроизведен върху слушателя, е пропорционален на това, как певецът чувства думите, които пее или как неговото сърце акомпанира на песента.

Въпреки че звукът, произведен от инструмент, не може да бъде възпроизведен от гласа, все пак инструментът е абсолютно зависим от човека. Това ясно обяснява как душата използва ума и как умът управлява тялото — дори ни се струва, че сякаш работи тялото, а не умът, а душата не се забелязва никъде. Когато човек чува звук от инструмент и вижда, ръката на изпълнителя, той не вижда нито ума, ръководещ изпълнението, нито феномена на душата. С всяка крачка от вътрешното битие към повърхността се извършва видимо подобрение, което изглежда положително, макар че всъщност всяка крачка към повърхността води със себе си ограничение и зависимост.

Няма вещ, която да не може да бъде проводник на звука, въпреки че тонът се проявява по-ясно чрез звънко тяло, отколкото чрез плътно, тъй като първото е отворено към вибрациите, а второто е затворено. Предметите, даващи чист звук, демонстрират живота, а плътните тела, изпълнени с вещество, изглеждат мъртви. Резонансът е съхранение на тона, именно рикошетът на тона възпроизвежда ехото. Всички инструменти са създадени на този принцип, разликата е само в качеството и количеството на тона, които зависят от конструкцията на инструмента. Инструментите перкусии като табла или барабан, подхождат за практическа музика, а струнните инструменти — сита, цигулка или арфа — са предназначени за артистична музика. Вината е била конструирана специално за концентрация на вибрациите: тя дава слаб звук, понякога чуван само от изпълнителя, и се използва при медитации.

Ефектът на инструменталната музика зависи също и от нивото на еволюция на човека, който чрез върховете на пръстите си изразява с помощта на инструмент степента на своето развитие — неговата душа говори чрез инструмента. Състоянието на ума на човека може да бъде прочетено по докосването на инструмента от него — какъвто и голям експерт да е той, но само с помощта на чистото умение, без развито вътрешно чувство той няма да може да създаде изящество и красота, които извират от сърцето.

Инструментите на вятъра, като флейта и алгос, изразяват особено ясно сърдечно качество, тъй като на тях се свири с дихание, което е самият живот — затова те запалват огъня на сърцето.

Инструментите с жилкови струни имат жив ефект, защото произхождат от живи създания, имали някога сърца, а инструментите с изтеглени струни имат вълнуващ ефект, инструментите перкусии, като барабан, оказват стимулиращо и оживяващо въздействие върху човека.

Следваща по значимост след вокалната и инструменталната музика е двигателната музика на танца. Движението е природата на вибрациите. Всяко движение съдържа в себе си мисъл и чувство. Това е вродено изкуство в човека — първото удоволствие в живота на младенеца е да развлича себе си с движения на ръчичките и крачетата — слушайки музика, детето започва да се движи. Дори зверовете и птиците изразяват своята радост в движение. Паунът, горд с усещането за своята красота, изразява тщеславие в танца, кобрата разтваря качулката си и поклаща своето тяло, слушайки музиката на пангата. Всичко това доказва, че движението е знак за живот и че именно акомпаниментът на музиката задвижва и изпълнителя и зрителя.

Мистиците винаги са гледали на този предмет като на свещено изкуство. Давид танцува пред Господ, а боговете и богините на гърците, египтяните, будистите и брамините са изобразявани в различни пози, всяка от които притежава определено значение и философия, имащи отношение към великия космически танц, който е еволюция.

Дори и днес сред суфиите на Изток танцът присъства на техните свещени срещи, наричани Сама, тъй като той е резултат на радост. По време на Сама дервишите дават изказ на своя екстаз в Ракс, към който присъстващите се отнасят с голямо уважение и почитание и който сам по себе си е свещена церемония.

Изкуството на танца се е изродило силно поради злоупотреба с него. В по-голямата си част хората танцуват най-често в търсене само на развлечение или упражнение и често използват неправилно това изкуство поради своето лекомислие.

Настройката и ритъмът са склонни да създават предразположеност към танц. Сумирайки всичко, може да се каже, че танцът е изящен израз на мисли и чувства без произнасяне на думи. Той може да се използва също за оказва въздействие върху душата, като с движението създава пред нея една идеална картина. Когато красотата на движението се приема за присъствие на божествения идеал, танцът става свещен.

Музиката на живота демонстрира своята мелодия и хармония в нашия всекидневен опит. Всяка произнесена дума е или истинна или лъжовна нота в съответствие с гамата на нашия идеал. Тембърът на една личност е твърд като хорн, докато тембърът на друг е мек като високите ноти на флейтата.

Постепенният процес на цялото творение от нисшите към висшите степени на еволюция и неговото изменение от един аспект към друг, е виден като музика, в която мелодията транспонира от един ключ към друг. Дружбата и враждата между хората, техните симпатии и антипатии са съзвучия и дисонанси. Хармонията на човешката природа и тенденцията към привличане и отблъскване приличат на ефекта на консонантните и дисонантни интервали в музиката.

В нежността на сърцето тонът се превръща в полутон, а при разбито сърце тонът се разбива на микротонове. Колкото по-нежно става сърцето, толкова по-пълен става тонът, колкото повече сърцето се втвърдява, толкова по-мъртво звучи то.

Всяка нота, всяка гама и всяка мелодия угасват в определено време и в края на опита на душата настъпва финалът, но впечатлението остава, като концерт в съня пред сияйния поглед на съзнанието.

В музиката на Абсолюта басът — полутонът или андертонът продължава постоянно, но на повърхността този полутон е приглушен и скрит под различните ключове на всички инструменти на музиката на природата. Всяко същество с живота идва на повърхността и след това отново се завръща там, откъдето е дошло, както всяка нота се завръща в океана на звука. Андертонът на това съществуване е най-силният и най-тихият, най-високият и най-ниският, той потиска всички инструменти с тих или силен, висок или нисък тон, докато всичко постепенно не се слее в него. Този андертон съществува винаги.

Тайната на звука е мистицизъм, хармонията на живота е религия. Знанието за вибрациите е метафизика, а анализът на атомите — наука. Хармоничното съчетание на всичко това е изкуство. Ритъмът на формите е поезия, а ритъмът на звука е музика. Музиката е изкуство на изкуствата и наука на всички науки, тя съдържа в себе си източника на цялото знание.

Музиката е наричана божествено или звездно изкуство не толкова заради това, че се използва в религиите или обредите, или защото тя сама по себе си е универсална религия, но заради нейния финес в сравнение с всички други изкуства и науки. Всяко свещено писание, свято изображение или изказано слово слага отпечатък на своето тъждество в очите на душата, но музиката се представя пред Душата, без да създава, никакъв отпечатък, принадлежащ на този обективен свят — без имена, без форми — като подготвя душата към осъзнаване на Безкрая.

Знаейки това, суфиите, наричат музиката „Гиза-и-Рух“, рана за душата, и я използват като източник на духовно съвършенство, защото музиката запалва огън в сърцето и пламъкът, израстващ от него, озарява душата. В своите медитации суфиите извличат значително по-голяма полза от музиката, отколкото от което и да е друго нещо. Тяхното предано и медитативно отношение ги прави внимателни към музиката, която им помага в духовните разкрития. С помощта на музиката съзнанието първо се освобождава от тялото, а след това от ума. Ако това е изпълнено, нужна е още една крачка за постигане на духовното съвършенство.

Суфиите през всички векове са имали определен интерес към музиката, където и да са живели, Руми е приемал особено това изкуство поради своята голяма преданост. Той слушал стихове на мистиците за любовта и истината, изпявани от музиканти каввали под акомпанимента на флейти.

Суфиите визуализират обекта на своята преданост в ума, който се отразява в огледалото на тяхната душа. Сърце, факторът на чувствата, има всеки, но не при всеки това сърце е живо. Суфиите съживяват сърцето, давайки израз на своите изпепеляващи чувства в сълзи и въздишки. По такъв начин облаците джелал — силите, събиращи се според ръста на тяхното психично развитие — падат чрез сълзите като дъждовни капки и небето на тяхното сърце става чисто, позволявайки на душата да сияе. Това състояние се счита от суфиите за свещен екстаз.

От времето на Руми музиката станала част от обредите на Суфи Ордена Мевлеви. Огромно мнозинство от хора, поради своите тесни ортодоксални възгледи, отхвърляли суфиите и им се противостояли заради свободата на мислите, при това тълкували невярно учението на Пророка, което забранява злоупотребата с музика, но не музиката в истинното значение на тази дума. По тази причина езикът на музиката бил създаден от суфиите по такъв начин, че само посветените могат да разберат смисъла на песните. Мнозина на Изток слушат и се наслаждават на тези песни, без да разбират какво означават те в действителност.

Разклонение на този орден пристигнало в Индия в древни времена, и било известно като суфийската школа Чиштия. Тя постигнала огромна слава благодарение на Хваджа Моин-уд-дин Чишти, един от най-големите мистици, известни някога на света. Няма да бъде преувеличено да се каже, че той фактически е живял чрез музиката и дори днес, въпреки че тялото му е в гробницата в Аджмир, вече от много векове в нея винаги присъства музиката, изпълнявана от най-добрите певци и музиканти в страната. Това показва превъзходство на славата на нисшестоящият и свят човек пред нищетата на прославените крале: единият е имал много вещи пред живота си, които изчезнали със смъртта му, а в същото време славата на светия човек, постоянно нараства.

Днес музиката преобладава в школата Чиштия, чиито членове провеждат медитативни музикални събирания, наричани Сама или Каввали, На тях те медитират над своя идеал за преданост, съответстващ на тяхното ниво на еволюция и увеличават огъня на своята преданост по време на слушането на музика.

Виджат, свещения екстаз, който суфиите изпитват по време на Сама, е съюз с Желаното. Съществуват три аспекта на този съюз, изпитван от суфиите с различни степени на еволюция. Първият е съюз с почитания идеал на този план на земята, който предстои пред преданите, било то обектен план или план на мисли. Тогава сърцето на предания, пълно с любов, възхищение и благодарност, е в състояние да визуализира формата на своя идеал на преданост по време на слушането на музика.

Втора крачка в екстаза и по-висок аспект на съюза е съюзът с красотата на характера на идеала, независимо от формата. Песента за слава на характера на идеала помага на любовта на предания да се излее и изпълва неговия съд.

Третият стадий на екстаз е съюз с божествения Възлюблен, най-висшият идеал, който е извън ограниченията от имена и форми, достойнства и заслуги, с когото постоянно търсят съюз и който душата достига накрая. Тази радост е необяснима. Когато думите на тези души, които са достигнали вече съюза с божествения Възлюбен, пеят на този, който стъпва на пътя на божествената любов, той вижда всички знаци на пътя, описани в тези стихове и това е велика поддръжка за него. Възхвалата на Единния, толкова идеализиран, толкова различен от идеала на света като цяло, го изпълва с радост, стояща отвъд думите.

Екстазът се проявява в различни аспекти. Понякога суфиите може да са облени в сълзи, понякога въздишат, понякога изразяват себе си в Ракс, в движение. Тези, които присъстват на събиранията Сама, се отнасят към всичко това с уважение и почит, защото екстазът се смята за божествена благодат. Въздишките на предания изчистват неговия път в невидимия свят, а неговите сълзи отмиват вековни грехове. Всички откровения следват след екстаз, всички знания, които книгата никога не може да побере в себе си, които езикът никога не може да изрази, нито учител да предаде — идват до него само.

Глава 8Абстрактният звук

Суфиите наричат абстрактния звук Саут-е Сармад, цялото пространство е изпълнено с него. Вибрациите на този звук са твърде фини, за да бъдат чути или видими за материалните уши и очи, тъй като очите трудно виждат формите и цветовете на ефирните вибрации на външния план. Това, което Мохамед е чул в пещерата Гар-е Хира, когато се потопил дълбоко в своя божествен идеал, било именно Саут-е Сармад, звука на абстрактния план. Коранът споменава този звук в думите „Да бъде! И всичко станало.“ Мойсей е чул същия звук в планината Синай, когато разговарял с Бога, Същото Слово било чуто от Христос в пустинята, когато бил приет в лоното на своя Небесен Отец. Шива е чул аналогичен Анахад Нада по време на своето Самадхи в пещерата в Хималаите.

Флейтата на Кришна символизира този звук. Той е източник на цялото откровение за Майсторите, на които се открива отвътре. Именно затова те знаят и учат една и съща истина.

Суфиите постигат минало, настояще и бъдеще и всички неща в живота, ако са в състояние да узнаят направлението на звука. Всеки аспект на което и да е битие, в което се проявява звукът, поражда съответстващ ефект на живота, тъй като активността на вибрациите има особено влияние във всяко направление. Знаещият тайната на звука знае тайната на цялата вселена. Който е последвал напевите на този звук, забравя всички земни разграничения и различия и достига истинната цел, в която са съединени всички Благословени от Бога. Пространството съществува вътре в тялото, както и извън него — тялото е в пространството, а пространството е в тялото.

По такъв начин звукът на абстрактното винаги присъства вътре, наоколо и навсякъде около човека. По правило, човекът не го чува, защото неговото съзнание е напълно съсредоточено върху материалното съществуване. Човекът се оказва дотолкова погълнат от своите преживявания във външния свят, опосредствани от физическото тяло, че пространството, е всички негови чудеса на светлината и звука, изглежда пред него пусто.

Това лесно може да бъде разбрано, ако се изучава природата на цвета. Съществуват множество цветове, които са съвършено определени сами по себе си, но бъдат ли смесени с други с още по-ярки оттенъци, стават мътни. Дори ярките цветове, украсени богато със злато, сребро, диаманти или перли, служат преди всичко за фон на тези ослепителни украшения. Такъв е и абстрактният звук в сравнение със звуците на външния свят. Ограничената сила на земните звуци е толкова конкретна, че затъмнява влиянието на абстрактния звук върху слуха, въпреки че в сравнение с него звуците на земята са по-груби и приличат на барабан в сравнение с фино свистене. Когато мистикът започне да чува абстрактният звук, всички останали звуци остават неразличими за него.

Във Ведите звукът на абстрактното се нарича Анахад — това означава „неограничен звук“. Суфиите го наричат Сармад, което означава опиянение. Тук думата „опиянение“ се използва за обозначаване на нещо възвишено, състояние на свобода на душата от нейните земни окови. Тези, които могат да чуват Саут-е Сармад и медитират над него, са неподвластни на никакви нещастия, тревоги, печал, страхове и болести, тяхната душа е освободена от плена на чувствата и физическото тяло. Душата на слушащият се преизпълва със съзнание, а неговият дух се превръща в батерия, поддържаща движението на цялата вселена.

Някои се научават да слушат Саут-е Сармад в уединение на морския бряг, до реката, на хълмовете и в долините, други го долавят, седейки в планинските пещери или блуждаейки постоянно по горите и пустините, оставайки в диви местности, далеч от места, посещавани от много хора.

Йогините и аскетите надуват синг (хорни) или в шанкх (раковини), чиито звуци пробуждат в тях този вътрешен тон. С тази цел дервишите свирят на нее или алгос (двойна флейта). Камбаните и гонговете в църквите и храмовете са предназначени да напомнят на мислещия за този свещен звук и да го въведат във вътрешния живот.

Този звук се проявява чрез десет различни аспекта вследствие на неговото преминаване през десет различни тръби на тялото: той звучи като гръм, като грохот на морето, като звън на камбани, като звук на течаща вода, като жужене на пчели, като чуруликане на врабчета, като вина, като свистене или като звук на шанкх, докато окончателно не стане Ху, най-свещеният от всички звуци.

Този звук Ху е начало и край на всички звуци, независимо дали изхождат от човек, птица, звяр или вещ. Внимателното изучаване ще докаже този факт, който може да бъде осъзнат дори ако слушате звука на парна машина или мелница, като в същото време ехото на камбаните и гонговете дава типична илюстрация на звука Ху.

Висшето същество е било назовавано с различни имена в различните езици, но мистиците го знаят като Ху — естествено име, не създадено от човека, единственото име на Безименния, което постоянно провъзгласява цялата природа. Звукът Ху е най-свещеният, мистиците го наричат Исм-е Азам, с името на Най-Висшия, защото той е начало и край на всеки звук и фон на всяка дума. Думата Ху е дух на всички звуци и всички думи и тя е скрита в тях като дух в тяло. Тя не принадлежи на нито един език, но и нито един език не може да я отмине. Само това е истинното име на Бога, за което нито един човек, нито една религия не може да претендира като за своя собственост. Тази дума се произнася не само от човешките същества, но я повтарят зверове и птици. Всички вещи и същества провъзгласяват това име на Господа, както всяка жизнена активност изразява явно или неявно именно този звук. Това е тази Дума, която се споменава в Библията като съществуващо до момента, в който светлината е обляла битието: „В началото бе Слово и Словото бе у Бога и Словото бе Бог“.

Тайната на Ду е отворена за суфиите, които вървят по пътя на посвещението. Истината, знанието за Бог, се нарича при суфиите Хакк. Ако разделим думата Хакк на две части, нейните асонантни звуци ще бъдат Ху и Ек: Ху означава Бога или Истината, Ек на езика хиндустани означава „един“, а заедно те изразяват Единния Бог, което всъщност е и Единната Истина. Хакикат на арабски език означава „същностна истина“. Ха̀ким означава „майстор“, а Хакѝм — „знаещ“, и всички тези думи изразяват същностни характеристики на живота.

Алук е свещената дума на Вайрагите, индийски адепти, които са я използвали в значението „свещена песен“. В думата Алук са изразени две срички: Ал означава определителен член (the), а Хак — истина — заедно тези срички означават Бога — източникът, от който изхожда всичко.

Звукът Ху се оказва ограничен в думата Хам, тъй като буквата „м“ затваря устните. Тази дума на хиндустани означава ограничение, защото Хам е „аз“ или „ние“, двете думи означават его. Думата Хамса е свещена дума на Йогините, озаряваща егото със светлината на реалността. Думата Хума на персийски означава митична птица. Съществува поверие, че ако птицата Хума кацне за миг на нечия глава, това е знак, че този човек ще стане крал. Но истинското обяснение е друго — когато мислите на човека са толкова развити, че разбиват всички ограничения, той става като крал.

Разбира се, езикът е твърде ограничен, за да може да опише състоянието на Най-Виещия и затова дава условно понятие, че човекът става нещо като крал. В старите традиции се казва, че Зороастър е бил роден от дървото Хума. Това се обяснява с думите от Библията: „Ако някой не е роден от вода и Дух, не може да влезе Царството Божие“. В думата Хума сричката Ху представлява духа, а в арабския думата мах означава вода. В английски език думата „Human“ (човек) обяснява два факта, характерни за човечеството: „Hu“ означава „Бог“, а „man“ означава „ум“ — тази дума е дошла от санскритската мана („ум“) и символизира обикновения човек. Обединението на тези две думи представя идеята за Богосъзнаващия човек. С други думи, Ху — Бог — съществува във всички неща и същества, но именно с помощта на човека Той става известен. Затова може да се каже, че „Human“ означава Богосъзнаващ, Богоразбиращ или Богочовек. Думата Хамд означава „хвала“. Хамид — „достоен за хвала“. Мохаммад — „възхваляващ“. Името на Пророка на исляма предава неговото отношение към Бога.

Хур на арабски означава „Небесна красота“, реалното значение на тази дума е израз на небесната красота. Думата Зухур означава „Божие проявление“, особено в природата. Ахура Мазда е името на Бога, известно на зороастрийците. Думата Ахура предполага сричката Ху, на основата на която е построено цялото име.

Всички тези примери предават Божественото начало на думата Ху, означаваща живот на Бога във всяко нещо и всяко същество.

Хай на арабски означава „вечен“, а Хай-ат — „живот“, двете думи обозначат вечната природа на Бога. Думата Хувал предполага идеята на вездесъщността, а хувва е прототип на думата „Ева“ — символ на проявление, както „Адам“ е символ на това, което стои зад това явление, на санскрит те се наричат Пуруша и Пракрити.

Йехова е било изначално Яхува: Я означава думата Ох (О!), Ху значи „Бог“, а звукът А представлява проявление. Ху е начало на звука, но когато звукът за пръв път приеме форма на външен план, той става „А“, затова, буквите alif или apha се считат за първо изражение на Ху, изначалната дума. Санскритската азбука, както и азбуките на повечето други езици, започват с буквата а, както й името на Бога в някои от тях. Вследствие на това звукът А предава значение на единица или „пръв“. Буквата а се произнася без помощта на зъбите или езика и на санскрит винаги обозначава отсъствие.

А възниква на повърхността, когато езикът се повдига и докосва небцето при произнасяне на буквата л (лам) и звукът завършва на м (мим), произнасянето на което затваря устните. Тези три същностни букви на азбуката в Корана са сведени заедно като тайна. Когато А се задълбочава чрез айн, се формира думата илм, която означава „знание“. Оттук произлиза Алим — „знаещ“. Алам предава състояние или условие на съществуване, което е опознато.

Когато alif — първата, и lam — централната, букви застанат заедно, те образуват думата All, което в арабския език означава определителен член (the). В английския за „All“ се подразбира значението на пълната и абсолютна природа на съществуването.

Думата Аллах, означаваща на арабски „Бог“, е разделена на три части и може да бъде интерпретирана като „Единния, който произлиза от нищото“. Ел, или Еллах, имат същото значение, както и Аллах. Думите, които могат да се намерят в Библията — Елой, Елохим и Алелуя — се съотнасят към думата Аллах.

Думите Ом, Омен, Амен и Амин, които се произнасят във всички молитвени домове, имат същия източник: звукът А в основата на думата изразява начало, М в средата означава край, Н — последната буква е ре — ехо на звука М, тъй като М винаги завършва с носов звук, произнасянето на който означава живот.

В думата Ахуд, означаваща „Бог“. „единствено Същество“, съзвучно са въвлечени две значения. А на санскрит означава „отсъствие“, а Худд в арабския значи „ограничение“.

От този източник произхождат думите „Wahdat“. „Wahdaniat“, „Hadi“. „Huda“ и „Hidayat“. „Hahdat“ означава „съзнаващ само себе си“. „Wahdaniat“ e „знание за себе си“. „Hadi“ — проводник; „Huda“ — „насочвам“. „Hidayat“ означава „ръководство“.

Колкото повече суфиите слушат Саут-е Сармад, звука на абстрактното, толкова повече тяхното съзнание се освобождава от всички ограничения на живота. Душата изплува над физическия и ментален план без някакви специални усилия от страна на човека, което говори за нейното спокойно и умиротворено състояние — неговият поглед става мечтателен, а изражението на лицето — сияещо, той изпитва неземна радост и възторг Ваджад или екстаз. Когато екстазът го изпълни, той не осъзнава физическия план, нито менталния. Това „небесно вино“, за което пишат всички суфи поети, изобщо не прилича на преходните опиянения на този смъртен план. Небесната благодат се ражда в сърцата на суфиите, техните умове са изчистени от греховете, а телата им — от всички нечистотии и за тях се открива път към невидимия свят, те започват да получават вдъхновения, озарения, интуиция, впечатления и откровения без ни най-малки усилия от тяхна страна. Те повече не зависят от книги и учители, защото божествената мъдрост, светлината на тяхната душа, Светия Дух започват да сияят над тях. Както казва Шариф: „Със светлината на моята душа аз разбрах, че красотата на небесата и пищността на земята са всъщност ехо на Твоята вълшебна флейта“.