Космическият език (Мистичните учения на суфиите)

Глава 1Музика

Какво е музиката? Често използваме тази дума в ежедневието. Всъщност музиката е нещо безплътно и неуловимо, затова я обичаме толкова много. Прилича ни по нещо на неуловимото изображение на нашия Бог. Въпросът е какво е бог и къде да го открием.

Нашият Бог е източникът на нашия живот. Това, което виждаме от него с физическите ни очи, е красотата, която ни обкръжава, а тази част от него, която не се проявява пред очите ни, е вътрешната форма на красотата, посредством която Бог говори с нас. Ако успеем да чуем гласа на красотата, която ни привлича във всякакви форми, ще открием, че тя винаги говори едно — че зад всяко проявление стои съвършеният Дух — духът на мъдростта.

По какъв начин животът се проявява пред нас посредством красотата? Чрез движението. В линии, в цветове, в смяната на сезоните, в издигането и падането на вълните, във вятъра, в бурята — в цялата красота на природата съществува постоянно движение. Именно това движение поражда смяната на деня и нощта, смяната на сезоните, това движение ни дава разбирането за този аспект от живота, който наричаме време. Реално, времето на съществува. Съществува само вечността. Всичко, което обичаме, на което се възхищаваме, наблюдаваме и постигаме, е форма на живот и този живот изгражда нашето битие. Само благодарение на своята ограниченост не можем да видим пълното битие, сътворено от Бога, но светът, който обичаме, свят, проявен в цветове, линии, форма и личности е част от Божията промисъл. И когато проследим какво ни очарова в тази красота, която се проявява в безброй форми, разбираме, че това е движението, вечната промяна — с други думи — музиката.

Във всички форми в природата — цветето, планетите, звездите и земята — във всичко е въплътена идеята за хармония, за музика. Цялата природа диша — не само живите създания, а цялата природа, и само нашата склонност да сравняваме това, което за нас е живо, с това, което не ни се струва толкова живо ни заставя да забравим, че всички неща и същества живеят един съвършен живот. И знакът за живот на тази жива красота, е музиката.

Какво заставя душата на поета да танцува? Музиката. Какво заставя художника да рисува прекрасни картини, музиканта да пее прекрасни песни? Вдъхновението, което дава красота. Затова Суфиите наричат тази красота Саки, което означава „Божествен Подател“ — този, който вдъхва на всичко магията на живота. Какво е магия за Суфиите? Безкрайната красота, въплътена във формата, линиите, цветовете, във въображението, чувството и действията — във всичко суфиите откриват красотата. Всички различни форми са част от духа на то наричаме музика във всекидневния живот, за мен и архитектурата е музика, и градинарството е музика, и фермерството е музика, и рисуването е музика и поезията е музика. Във всички човешки дейности, вдъхновени от красотата, където се излива божествената благодат, съществува музика.

Сред различните изкуства музиката се смята за особено божествена, защото е миниатюрно копие на закона, действащ в цялата вселена. Ако изучаваме себе си, ще забележим, че ударите на пулса и сърцето, вдишванията и издишванията работят в ритъм. Животът зависи от ритмичната работа на целия механизъм на тялото. Диханието се проявява като глас, като слово, като звук и този звук постоянно се чува — звук извън и вътре в нас. Това също е музика. Има музика както навън, така и вътре в нас. Музиката вдъхновява не само душата на великия музикант, но и всяко дете, което току-що е дошло на света, което започва да движи своите малки ръчички и крачета в някакъв свой ритъм. Затова няма да бъде преувеличение да се каже, че музиката е езика на красотата, на който говори Бог. В нея е влюбена всяка жива душа. И когато човек опознае и осъзнае съвършенството на цялата красота в света около нас, сътворена от Божията милост, той разбира защо именно музиката, която ние сме превърнали в изкуството трябва да се нарича Божествено Изкуство.

Много хора приемат музиката като източник на развлечение и забавно прекарване на времето, а музиканта — като занаятчия. Но няма човек на този свят, способен да живее, мисли и чувства, който да не приема музиката за най-свещеното от всички изкуства, защото е това, за което живописта не може да говори ясно, а поетът трудно може да се изрази в музиката. Музиката е не само изкуство по-висше от поезията, музиката е по-висша и от религията, защото тя извисява душата на човека по-високо от така наречените външни форми на религия. Това не означава, че музиката може да заеме мястото на религията, защото не всяка душа е настроена на тази висота на трептене, което може да бъде задействано от музиката, а не всяка музика е толкова съвършена, че да отведе човека в по-висши духовни сфери от религията. За хората, които следват пътя на вътрешната вяра, музиката е съществена част от духовното развитие. Причината е, че душата, вървяща по духовния път, се намира в търсене на безформения Бог. Без съмнение, изкуството действа възвисяващо, но същевременно съдържа и форма — например поезията е изградена от думи и имена, предполагащи форма — а само музиката, при цялата своя красота, сила и очарование, може да възнесе душата над пределите на формите.

Именно затова в древни времена най-великите пророци били и велики музиканти. Индуският пророк Нарада, който същевременно е бил и музикант; Шива — богоподобният пророк, е изобретил свещената вина; Кришна винаги е изобразяван с флейта. Има една легенда за Мойсей, който чул божествената повеля на планината Синай в думите Muse ke, „Мойсей, приеми!“, а откровението, слязло до него, се състояло от тонове и ритъм и той го нарекъл със същото име: Музика. Думи като „Music“ и „Musike“ са произлезли от същата дума. Песните и стиховете на Давид били известни в продължение на векове, неговото послание било дадено под формата на музика. Орфей от гръцките митове, знаещ тайната на тона и ритъма, имал власт над скритите сили на природата. Индуската богиня на красотата и знанията Сарасвати винаги се изобразява с вина. За какво говори това? Че цялата вселенска хармония се състои от музика.

Освен естественото очарование, което притежава музиката, тя носи и магически чар, който може да се изпита и до днес. Изглежда, че човешката раса е загубила голяма част от древната наука на магията, но ако е останало нещо, то е скрито в музиката. Музиката, освен сила, е и опиянение. Ако тя опиянява тези, които слушат, колко ли силно опиянява тези, които свирят и пеят! И колко по-мощно опиянява тези, които са се докоснали до съвършенството на музиката и са медитирали над нея години и години! Тя им носи значително по-голяма радост и възторг, отколкото радостта, изпитвана от кралете при възкачването си на трона.

Според източните мислители съществуват пет различни опиянения: опиянение от красотата, младостта и силата; след това — опиянение от благосъстояние; третото — опиянение от властта, заповедите, силата да управляваш; четвъртото опиянение е опиянението от обучението, от знанието. Но тези четири вида опиянение помръкват, подобно на звездите пред слънцето, в присъствието на опиянението от музиката. Защото то затрогва най-дълбоките кътчета на човешкото същество. Музиката прониква по-далече, отколкото може да проникне всяко друго явление от външния свят. Красотата на музиката се заключава в това, че тя е както източник на творчество, така и средство за поглъщане от него. С други думи, с музика е бил създаден светът и с помощта на музиката той се връща отново към източника, който го е създал. И в научния и материален свят откриваме подобна зависимост: преди машината или механизмът да започне да се движи, в началото възпроизвеждат шум. Ние чуваме звук и след това виждаме движение — било то кораб, самолет или автомобил. В това се заключава мистицизмът на звука. Преди бебето да може да се възхищава на цветовете или на формите, то се наслаждава на звука. И ако има някакво изкуство, което може да зарадва един старец, това е музиката. Ако има някакво изкуство, което може да изпълни младежите с живот и ентусиазъм, чувства и страст, това е музиката. И в същото време тя е нещо, което дава на човека онази сила и мотивация за действие, която заставя войника да марширува под ударите на барабана и звуците на тръбата. В предания от миналото се казва, че в „Деня на страшния съд“ ще звучи тръба, преди да настъпи „краят на света“. Музиката е свързана с началото на творението, с неговото продължение и с неговия край. Мистиците от всички векове най-много от всичко са обичали музиката. Почти във всички кръгове на посветени в някакво познание във всяка част на света, музиката е била център на култа или церемонията. И тези, които достигат онзи съвършен покой, наричан Нирвана или на езика на индусите — Самадхи — го достигат много по-леко с помощта на музиката. Затова Суфиите, особено от школата Чиштия, от древни времена са приемали музиката като източник на медитация и медитирайки, с нейна помощ получавали значително по-големи резултати, отколкото хората, медитиращи без помощта на музика. Ефектът, който достигали, е разтваряне на душата, на интуитивните способности; сърцето им се отваряло за цялата красота, която е вътре и вън от човека. Музиката възвисява душата и я довежда до онова съвършено състояние, към което всеки се стреми.

Глава 2Музика на сферите

С това заглавие не искам да предизвикам празно любопитство, че ще споделя идеи, основани на суеверия. Моята цел е да насоча вниманието на тези, които търсят истината, към закона на музиката, действащ в цялата вселена, който може да бъде наречен закон на живота. Това е законът на хармонията и пропорциите, закон, осъществяващ равновесие, закон, скрит зад всички аспекти на живота, който държи цялата Вселена в равновесие и направлява съдбата й, за да може да осъществи своето предназначение.

В света много хора търсят чудеса, но колцина забелязват многото чудеса, които всеки ден се случват около нас! Колко то по-дълбоко човек гледа на живота, толкова по-широко светът се отваря пред него и всеки момент от живота му се изпълва с чудеса и великолепие. Това, което наричаме музика в нашия всекидневен език, е само една нищожна част, която нашият интелект е поел от музиката и хармонията на Вселената, хармония, която е източник и начало на всички начала. Ето защо мъдреците от всички епохи са считали музиката за свещено изкуство. В музиката виждащият може да открие картината на вселената, чрез сферата на музиката мъдрецът може да обясни тайната на природата. Тази идея не е нова и в същото време е винаги нова. Нищо не е толкова древно, толкова ново, колкото истината. Желанието на човека да търси и открива може да бъде удовлетворено в знанието на истината.

Всички религии учат, че началото на творението е звукът. Без съмнение не става дума за звуците, които използваме в ежедневието. Те не се припокриват с изначалния звук. Езикът борави с назовими предмети, а това, което не може да бъде сравнимо, няма име. Истината никога не може да бъде изказана. Мъдреците от всички времена са казвали, че не са в състояние да я изрекат точно. Музиката, която ние познаваме, е една нищожна част от музиката на Вселената. Нашето чувство за музика, нашата привързаност към нея показва, че тя живее в най-съкровените дълбини на нашето същество. Музиката стои зад работата на цялата Вселена.

Музиката е не само най-великото достижение в живота. Тя е самият живот. Хафиз, великият и прекрасен персийски поет и суфи е казал: „Много хора говорят, че животът е влязъл в човешкото тяло с помощта на музиката, но истината е, че самият живот е музика“. Казаното от Хафиз се основава на легенда, съществуваща на Изток, която разказва как Бог създал статуя от глина по Свой образ и помолил душата да влезе в нея, но душата отказала да бъде заключена — за нея е естествено свободно да лети и да не бъде ограничена и привързана към нещо. В края на краищата, душата така и не пожелала да влезе в този затвор. Тогава Бог помолил ангелите да й посвирят и когато ангелите засвирили, душата изпаднала в екстаз и за да запази този екстаз и да почувства музиката по-ясно, тя влязла в тялото. Разказват, че Хафиз споделил: „Хората казват, че след като чула песента, душата влязла в тялото, но в действителност, самата душа е песен!“ Това е прекрасна легенда, но още по-прекрасно е нейното скрито послание. Вникването в тази легенда ни дава познание за два велики закона. Първият е, че свободата е изконно присъща на душата и най-голямата трагедия на живота се състои в отсъствието на тази свобода. Другата тайна, която легендата открива за нас, е че единствената причина, поради която душата е влязла в това тяло от глина (или материя), е за да изпита музиката на живота, да я усети и преживее най-пълноценно.

Когато обобщим тези две велики тайни, тогава третата тайна — тайната на всички тайни — се появява в ума ни. Тя ни открива, че духовната част от нас се въплъщава в ограничена и земна, за да направи живота на земята по-разбираем. Затова на земята и губим и получаваме по нещо. Губим свобода, а придобиваме жизнен опит, чрез навлизане в този ограничен свят, който наричаме живот на личността. Какво ни заставя да изпитваме влечение към музиката — фактът, че цялото наше същество е музика, нашият ум и тяло, природата, в която живеем и която ни е създала, всичко, което се намира около нас е музика. Човек е част от тази музика, живее движи се и пребивава в музика. Музиката ни вълнува, привлича нашето внимание, доставя ни удоволствие, защото съответства на ритъма и тона, които удържат механизма на нашето същество в цялост. Това, което ни привлича в различните изкуства — живопис, резбарство, архитектура, скулптура или поезия — е стоящата зад тях хармония, музика. Поезията ни предлага музика под формата на ритъм и хармония на идеите и фразите. В графиката и живописта именно нашето чувство за пропорции и хармония ни донася наслада. Това, което ни призовава към природата е музиката, звучаща в нея. Музиката на природата е по-съвършена, отколкото музиката на човешкото. Разходката в гората, гледката на зеленината, течащата вода, има свой ритъм, тон и хармония и пораждат в душата ни чувство на хармония и покой. Потрепването на клоните в гората, приливът на вълните — всичко има своя музика. Ако съзерцаваме и се слеем с природата, сърцата ни се отварят за нейната музика. Ние казваме, че се наслаждаваме на природата. Но на какво в природата се наслаждаваме? На музиката. Нещо в нас се отваря от ритмичните движения, от съвършената хармония, която така рядко присъства в нашия изкуствен живот. Това извисява човек, кара го да чувства, че природата е истински храм, истинска религия. Да преживеем дори един миг в хармония с природата с отворено сърце струва колкото цял живот.

Когато човек вдигне очи към небето и види движението на звездите и планетите, той опознава закона на вибрациите и ритъма, където всичко е съвършено и неизменно. Човек осъзнава, че космическата система работи по законите на музиката и хармонията; и ако някога по някакъв начин тази хармония в космическата система се наруши, тогава в света нахлуват бедствия и разрушителни сили. Всички закони на астрологията, магията и мистицизма се основават на музиката. Същността на живота на най-просветлените души в нашия свят — например великите пророци на Индия — е музиката. Чрез музиката, която достига до нас, те се докосват до цялата вселенска музика и успяват да въодушевят и останалите. Ключът към разбирането на живота получава този, който е надарен с интуиция и вдъхновение. Пред него се откриват откровения, защото той говори с езика на музиката.

Всеки човек, идващ при нас, всеки предмет, който виждаме, ни се открива в някаква форма. Разкрива ни своя характер, природа и тайни. Всеки човек носи своето минало, настояще и бъдеще. Ние можем да разчетем неговата вселена, ако успеем да чуем музиката, която звучи в душата му. Съществува един универсален език — езикът на музиката, на нейния ритъм и тон. Ние го чуваме, но не с ушите. Дружелюбният човек излъчва хармония със своя глас, думи, движения и маниери. Недружелюбният човек чрез движенията си, чрез погледа и изражението си, чрез походката си излъчва дисхармония. Просто трябва да я забележим. Имах приятел в Индия, който много лесно се раздразваше. Веднъж, когато той дойде при мене, му казах: „Раздразнен ли си днес?“ Той попита: „Какво те кара да мислиш, че е така?“ Отговорих: „Тюрбанът ти ми разказа. Толкова неправилно си го завързал, че говори за дисхармония“. Действия на човека издават за хармонични или дисхармонични състояния.

Много неща, които могат да се узнаят и по почерка чрез разчитане на хармоничните и нехармонични криви. Те почти говорят с вас и ви разказват за настроението, в което човекът е писал. Почеркът говори за много неща — за степента на еволюция на човека, за неговото отношение към живота, за неговия характер и вътрешно състояние по време на писането. Не е нужно да четете цялото му послание, достатъчно е само да видите почерка му и буквите ще ви разкажат дали е изпълнен с хармония или го раздират противоречия.

Всяко живо същество говори по някакъв начин. Ако притежаваме проницателност ще можем да разчетем състоянието не само на човек, но и на всяко живо същество — дърво, цвете, птица. По плодовете или цветовете на дървото можем да определим каква музика блика от него. По същия начин може да доловите дали даден човек ще стане ваш приятел или ще се превърне във враг. Не ви е нужно да чакате до края на разговора — от пръв поглед личи дали е настроен дружески или не, защото всеки човек носи своя, непрекъсваща музика, която звучи ден и нощ и чрез интуицията си всеки може да я чуе. В зависимост от гамата, в която звучи, един човек ви привлича, а друг ви отблъсква.

Съществува една история за известния арабски халиф Омар. Някой искал да му причини зло. Потърсил го и чул, че Омар не живее в дворците, въпреки, че е халиф, а прекарва почти цялото си време сред природата. Този човек бил много радостен и мислел, че ще има всички възможности за изпълнение на замисъла си. Когато доближил мястото, където се намирал Омар, колкото повече се приближавал, толкова по-силно се променяло отношението му, докато накрая измъкнал кинжала и казал: „Не мога да ти причиня зло. Кажи ми, що за сила има в теб, която не ми позволява да направя това, което бях решил?“ Омар отговорил: „Моето единение с Бога“. Какво разбирал Омар под единство с Бога? Имал пред вид сънастроеност с безграничната хармония на цялата вселена. Омар бил приемник на музиката на цялата вселена. Светите хора във всички времена проявяват чувствителност и усет към музиката на цялото битие. В това е тайната, която ги превръщала в приятели на най-злите им врагове. Но тази сила не е само на праведниците. Тя се проявява във всяка личност в по-голяма или по-малка степен. Всеки демонстрира хармония или дисхармония в съответствие с това доколко е открит за музиката на вселената. Колкото повече човек е отворен за всичко прекрасно и хармонично, толкова по-силно неговият живот е възприемчив за вселенската хармония и той проявява дружеско отношение към всеки, когото среща. Самата му същност създава около него музика.

Различието между материалната и духовна гледна точка се състои в това, че според първата материята е първична и интелектът, красотата и всичко останало идва от нея. От духовна гледна точка интелектът и красотата са първични и от тях произлиза всичко съществуващо. От духовна гледна точка няма важно и неважно, защото в същността на цялото битие, в основата на всичко съществуващо лежи музиката. В корена на розата се съдържа самата роза, с нейното благоухание, форма и красота и дори и да не се проявят, те продължават да присъстват. И този, който настройва себе си не само към външното, но и към вътрешното битие и същност на всички неща, достига до същината на цялата Вселена и дори в корените може да открие и да се наслади на аромата и красотата на розата. Най-голямата грешка на този век е, че активността се е увеличила толкова много, че във всекидневния живот на човек му е останало съвсем малко място за покой. А покоят е тайната на съзерцанието и медитацията. Чрез покоя човек настройва осезанията си да достигнат до същността на живота. За целта е нужно да прочисти ума и тялото си, да култивира чувствата си, защото само фините чувства настройват душата в тази тоналност, в която звучи музиката на Създателя. Изглежда трудно, а всъщност е толкова просто. Един от най-големите дарове, с които човек е надарен, и способността да печели приятели, способността да обичаме другия, да живеем в съзвучие с него, без да се опитваме да го направим по свой образ и подобие. Колкото е по-дълбок човек, толкова повече приятели има. А дребнавостта, сковаността, отсъствието на духовно развитие потопяват човека в илюзията за собствената му изключителност и превъзходство над другите. Той се възприема като по-велик и по-добър от останалите и дружеското отношение се загубва. Такъв човек се откъсва от света и хората и в това е неговата трагедия. Такъв човек никога няма да бъде щастлив. Щастлив е този, който е способен да бъде приятел с всеки. Неговият подход към живота е отворен. Той е дружелюбен не само към хората, но и към вещите и обстоятелствата. Благодарение на това свое отношение такъв човек разширява и разрушава стените, задържащи го в собствения му затвор. Разрушавайки тези стени той се съединява с Абсолюта. Докосва се до музиката на небесните сфери и я открива във всичко, което го заобикаля — в цветовете на розата, във вятъра, в хората, в света около себе си.

Глава 3Музика на сферите(Продължение)

Какво означава да се сътвори нещо — една даденост да се превърне в нещо ново. Именно в тази двойственост се корени целият дуализъм на живота, съществуването на положително, и отрицателно начало, на изразяващо и реагиращо. В нашия дуалистичен свят дух и природа стоят лице в лице. В природата има две първични начала — звук и светлина. Отначало се проявява само светлината, но когато се задълбочим в творението, откриваме и звука. В природата светлината предшества звука, или по-точно човек първо реагира на светлината и след това идва звукът, който го затрогва по-дълбоко.

Човешкото тяло е носител на духа, то е съвършен проводник, преживяващ различните аспекти на сътворението. Това не означава, че всички останали форми, съществуващи в този свят — като предмети и други същества — не са проява на изначалния дух. Всичко във Вселената е проява на един и същ творящ дух. В поемата на Руми „Маснави“ четем, че земята, водата, огънят и въздухът за човека са предмети, но пред Бога са живи същества. Те действат по Негова заповед, както домашните животни работят под командата на стопанина. Какво представлява сътворението — фази на звука (вибрации на звука) проявяващи се по различен начин в цялото многообразие от форми на живот. Дори това, което наричаме материя или вещество и всичко, което ни изглежда неговорящо или незвучащо, в действителност е вибрация. Всичко сътворено се проявява по два начина — като воля и като реагираща матрица. Например, съществува материя (предмет) който можем да докоснем, като същевременно изживяваме и усещането за съприкосновение. Съществува звук и в същото време съществуват уши, които могат да чуват звука. Съществува светлина, безброй форми и цветове и същевременно съществуват очи, за да ги виждат. И това, което човекът нарича красота, е хармония от всичко, което изпитва.

Тогава какво е музиката? Това, което обикновено наричаме музика, е хармония от ноти. В действителност съществува музика на цветовете, музика на линиите, музика на гората, съставена от цялото многообразие от дървета и растения. Колкото по-внимателно човек наблюдава природата, толкова по-силно тя прониква в душата му, защото в нея звучи някаква неземна музика. Колкото по-широк става погледът на човека към света, колкото по-дълбоко е разбирането му за живота, толкова повече музика може да долови, музика, идваща от цялата вселена. Този, чието сърце е отворено, не се нуждае да се усамоти в гората. И сред тълпата той може да чуе музиката на дърветата.

В наше време идеите, които хората споделят, са толкова подобни, сякаш нямат индивидуални различия. Но ако изучаваме човешката природа, ще открием, че дори пианото с хилядите си акорди не може да възпроизведе многообразието на човешки натури. Едни бързо се съгласяват с другите, други все се противопоставят, някои стават приятели за миг, а други и след много години не могат да станат близки. Различните души са настроени различно, в различни октави и спазват различни норми. Понякога двама души спорят, но идва трети и ги обединява. Нима това не е част от природата на музиката? Колкото повече човек изучава хармонията в музиката и в човешката природа, привличането и отблъскването между хората, толкова по-ясно вижда, че всичко е музика.

Има още един въпрос, който трябва да се разбере. Това, което човек обикновено възприема, е светът, който вижда около себе си. Много малко хора си правят труда да помислят, че съществува нещо, стоящо зад видимия за тях свят. Повечето хора, когато чуят, че съществуват два свята, го възприемат като измислица. Но ако човек погледне дълбоко в себе си, ще открие, че не съществуват само два свята, а безброй много светове. Възприемащата част на човешкото същество в преобладаващата част от хората е почти затворена. Повечето хора получават впечатления от външната сфера. Разликата между обикновения човек и мислещата личност е следната — когато обикновеният човек чуе дума или звук, той слуша с ушите си, докато мислещият човек възприема същата тази дума със своя ум. Една и съща дума достига до ушите на единия и до сърцето на другия. Този прост показва, че единият човек живее само във външния свят, другият живее в два свята, а трети може да пребивава едновременно в много светове. Когато някой пита: „Къде са тези светове? На небесата ли или под земята?“ Отговорът е, че тези светове са там, където е и самият човек. Както е казал поетът: „Сърцето на човека, веднъж разширило се, става по-голямо от небесата“. Затова великите мислители от всички епохи са считали, че единственият принцип за пробуждане към живот е принципът на опустошението на себе си. С други думи да правим себе си по-чисти и обемни, за да вместим всички преживявания по-ясно и пълно. Трагедията на живота, всички нейни мъки и болки в основата си принадлежат на повърхността на живота. Ако някой напълно се е пробудил за живот, ако може да възприема живота, на него не му трябва да търси чудеса, не му е необходимо да общува с духове, защото всеки атом в този свят е едно чудо, когато гледаш на него с отворени очи. В отговор на въпроса, какъв е опитът на тези, които са се потопили дълбоко в живота и са се докоснали до самите дълбини в него, Хафиз отвърнал: „Не е известно колко далеч е краят на пътя, но всичко, което аз познавам, е музиката, идваща отдалеч до моите уши“ Музиката на сферите, в съответствие с гледната точка на мистика, е подобна на маяка на пристанището, който се вижда от морето и сочи на моряка, че приближава към своята цел.

Що за музика може да бъде това? Ако самата същност на живота не бе изтъкана от хармония, животът никога не би създал хармония в този свят на многообразие. Човек не би се стремил към нещо, което го няма в неговия дух. Всичко в окръжаващия свят изглежда лишено от хармония. Но в действителност, така го вижда ограничения човешки ум. Колкото по-широк става хоризонтът на нашето обозрение, на толкова повече хармония в живота си се наслаждаваме. В самите дълбини на човешкото същество хармонията на Вселената живее като съвършена музика. Затова музиката на сферите е музика, която е източник на творчество, музика, която обгръща пътуването към целта на творението. Умеят да я чуят и да й се наслаждават тези, които са се докоснали до най-съкровените дълбини на собствения си живот.

Глава 4Древната музика

Според хората от изтока, според техния начин на мислене, музиката се поражда от интуицията. Така е с всички изкуства, дори с науката. Те не идват отвън, а бликат от сърцето. С времето хората забравят това и обръщат все повече очите си навън. В древността музиката е била първият език, чрез който са общували. И до днес зверовете и птиците изразяват страсти и чувства без думи, само със звуци. Комбинациите от различни животински звуци също оказват влияние върху безчисленото множество на низши творения. Ако музиката е била първото средство за изразяване за низшето творение, това важи и за човечеството. Музиката е първото проявление на чувствата и страстите на сърцето, а също и техния последен израз — та нали това, което не може да изрази живописта, го обяснява поезията, а това, което не може да разкрие поезията, се изразява с музика. Затова за мислителите от всички векове музиката е най-висшето изражение на най-дълбокото в човека.

Ако се сравнява древната и съвременната музика, веднага открива огромната пропаст между тях, твърде широка, за да бъде измерена. Ако има нещо, даващо някаква представа за изначалната музика на човешкия род, това е източната музика, която все още носи в себе си следите на древната музика. Ако на Изток към музиката се отнасяха само като към музика, тя нямаше да бъде съхранена. Тя винаги е била част от религията и именно затова традицията се е запазила хиляди години. Може да попитате: как музиката от древните времена може да се съхрани, когато в човешката природа винаги е съществувала тенденция нещата да се променят. Отговорът е ясен, че за човечеството винаги е било трудно да променя своята религия. Всичко останало може да бъде изменено, но има нещо, което винаги се е съхранявало и това е религията. Религията на индусите изхожда от Веданта, а според Ведантата петият аспект на творението е музиката, която се нарича Сама Веда. С помощта на изучаването на индийската музика могат да бъдат открити следи от това, което е съществувало хиляди години като фин нюанс на тонове — например, четвъртинките. Чрез тях се отчитало не само нивото на звука, но се е анализирала и неговата природа и характер, почти както в химията. И днес можем да срещнем в древните традиции многообразни ефекти, свързани с различните ноти, било то сухота или лекоподвижност, хлад или топлина. Без съмнение, днес е сложно да се определи какво въздействие оказват различните звуци, защото сега различието идва от инструментите, а в онези времена бликало от природата. Днес намираме в санскритските писания безброй различни височини на тоновете на звука, които били различавани в древни времена. При отсъствие на пиано или камертони те са определяли височината на тона по звуците, издавани от различните зверове и птици. Звукът се характеризирал и с различните аспекти на една и също вещ. Така научният подход се развивал едновременно с развитието на древната индийска музика. Не можем да не се удивляваме на факта, че тези хора, живеещи така близко до природата, са развивали и науката едновременно с изкуството.

Пътят на развитие на изкуството на древните народи може да се открие на Изток дори сега. Някогашните хора са свързвали различните музикални теми с различните годишни времена, а различните звуци — с определено време от денонощието. И тъй като в този свят нищо не съществува без основание и нищо не е плод само на въображение и фантазия, съществувала е логическа закономерност за връзката на определени мелодии с определено време. Ако това е само поетична фантазия, не би продължила дълго и би повлияло върху ограничен кръг слушатели. А връзката на музиката с природата датира от векове и продължава и до днес. И в наши дни една и съща рага се изпълнява в едно и също годишно време, защото ако я пеят не навреме, тя не трогва слушателите.

Когато гледаме на музиката от метафизична гледна точка, откриваме, че това, до което съвременната наука достигна в последните години — а именно, че вибрацията е коренът на цялото творение — е било известно на древните хора и основа на всички техни науки. Те са знаели, че една-единствена сила поражда и поддържа цялото проявление, целият космос — силата на вибрациите. Именно затова и астрологията също е възникнала на базата на науката за вибрациите. Древните хора са долавяли музиката, звучаща от отделните планети и въздействието, което те оказват върху хората. Именно постоянното движение на планетите и тяхното действие на земята са залегнали в основата на рагите, на които се основава древната музика.

В санскритските древни предания са съществували стихове, имащи връзка с определени планети. Затова в съответствие с влиянието на планетите и космоса древните са съставяли своята програма и тази програма се е реализирала в продължение на години. На пръв поглед като чели влиянията на планетите са твърде слаби, за да окажат въздействие върху живота на хората, но въпреки това във всички епохи човечеството се е ръководило от планетарните влияния. За да се съхрани музиката близко до природата, е било необходимо на изпълнителя да се даде свобода да пее и свири така, както иска. Това създава безкрайно разнообразие от изпълнители. Ето защо музиката на древните винаги е била индивидуално изкуство, а не част от общото образование. Музиката на древните хора носи своите достойнства и недостатъци. Достойнствата са следните: музикантът — певец или изпълнител — никога не е бил принуждаван да пее по строго определен начин. Той винаги е бил свободен да я интерпретира в съответствие със своето вдъхновение в дадения момент. Това давало на музикантите пълна свобода да изразяват своите чувства и страсти без външни ограничения, на които да се подчиняват. Без съмнение, когато се появили много певци и изпълнители, се породила необходимост от някакъв стандарт, въпреки че този стандарт не ги ограничавал твърде много. И именно този порядък определяли като музика.

Понятието „музика“, или sangita на санскрит има три аспекта. Единият е езикът; другият — изпълнението, а третият — движението. Индусите никога не са считали науката за движението или танца за нещо отделно от музиката. Те винаги са съчетавали трите аспекта. Според това как се е развивала музиката на хората от Изтока, всеки от тези три аспекта също се е развивал. Например, маниерът на пеене на по-изтънчените хора бил съвършено друг, в сравнение с този на селяните, храмовите песни също напълно се различавали от сценичните. Съществували са не само механични различия, определени от правила и постановки, които е трябвало да се следват, но и естествени различия. Най-главното в музиката на древните хора, е че са определили различните аспекти на музиката и с това са стигнали до осъзнаване на съществуването на различни начини на изразяване на тона и ритъма, които предизвикват по-силно чувство или склонност към активност, или състояние на спокойствие и уравновесеност. Този подход, развил се в течение на много години, се сформирал в особена психологическа наука или изкуство, наречено мантра-йога. Значението на думата „йога“ е „единство“, или „връзка“, а мантра-йога означава свещен съюз между външната и вътрешната страна на живота. Йогите са открили съществуването на определени психологически възможности. Например, една от тенденциите на дишането е да излиза навън, а другата — да влиза навътре. И двете съществуват в природата — в приливите и отливите, в изгрева и залеза на слънцето. Човек открива тези две начала и в самия себе си. Вибрациите на собственото му тяло са съвършено различни сутрин и вечер. Затова йогите са регулирали ритъма на кръвообращението, на сърцето, дори всеки цикъл на дишане с помощта на вибрациите на музиката, на тона и ритъма. Те навлизат от външните вибрации към вътрешните, от звука към дишането. За обозначение на тези две неща индусите имат една и съща дума — sura, която означава едновременно и „звук“ и „дишане“. Едното преминава в другото, защото те са едно и също нещо. Дишането може да бъде определено като звук, а чуването на дишането може да бъде наречено глас.

Затова дишането и звукът не са две различни неща, ако човек е в състояние да разбере, че имат една и съща основа, ако съществува някакво обяснение, защо човек се наслаждава на музиката, която го вълнува, то е в общия им корен.

Нима музиката е само развлечение или забавление? Не, в нея има и нещо друго. Главната причина на това „нещо“ е фактът, че човек живее в постоянен, непрекъснат ритъм, който е белег за живота в него. Има един постоянен ритъм в пулса, в ударите на сърцето, дори в самото сърце. И от този ритъм зависи здравето и настроението на индивида. Този постоянен ритъм оказва на всеки човек определено въздействие. Спомням си един забавен и интересен пример. Когато джазът дойде на мода, всички казваха: „Нещо откачено дойде в обществото“, въпреки че никой не се съпротивляваше на това. Джазът все повече и повече излизаше на мода. И досега, колкото и силно човек да го ненавижда или да е предубеден спрямо него, понякога, в крайна сметка, всеки си позволява просто да постои и да го послуша поне за пет минути. По каква причина? Причината е, че в каквато и форма да е акцентираният ритъм, той съхранява своето психологическо влияние върху тялото и ума.

Един голям персийски поет и мистик е казвал, че когато се намира в определено настроение, е свикнал да обикаля в кръг около колоните в средата на дома си. Когато заговорел в такова състояние хората записвали думите му, които били съвършена поезия. Имало и един адвокат, който ако в определени моменти по време на съдебни дела не могъл да намери нужния аргумент, се завъртал в кръг и това му помагало. Но в търсенето на тайната не е задължително да стигаме до такива крайности. Често, когато човек не може да формулира идеята си, почуква с пръсти по масата и тя идва. Много хора, когато не могат да съберат мислите си, започват да крачат из стаята и като направят два или три кръга, мислите им стават по-ясни. Тези примери ни навеждат на мисълта, че човешкото тяло е механизъм, който трябва да бъде задействан регулярно. Ако по някакъв начин ритъмът спре, това означава, че ще спрат и тялото и ума. От вътрешния ритъм зависи настроението, здравето и състоянието на ума на човека. Този ритъм включва и собственото му дишане и е много тясно свързан с ритъма на неговия живот. Съществуват и определени типове звуци, които раздразват човека и оказват лошо влияние върху неговата нервна система, но съществуват и типове ритъм, които имат смекчаващо, изцеляващо и успокояващо влияние върху ума. Музиката е звук и ритъм. И ако можем да разберем природата и характера на ритъма и звука, музиката не би се използвала само за развлечение, а би станала източник на изцеление и издигане на съзнанието.

От древни времена суфиите и големите мистици са въздигали в изкуство способността за създаване на уравновесеност и хармония в живота, в ритъма на ежедневната активност. Някои суфи, поели по определен път за развитие се опитват да изживеят живота си толкова далече от света, колкото е възможно. Те са известни като дервиши. Често ги наричат факири, притежаващи голяма сила за сътворяване на чудеса и надарени с интуиция. Те са мечтатели, възлюбили Бога. Те се прекланят пред Бога в природата, особено в човешката природа. Сред многото пътища на духовно развитие при тях има един, наречен Сама — слушане на музика. Те слушат музика на събирания на посветени и на никой непосветен не се позволява да присъства на тези събирания. Те се обръщат един към друг, казвайки: „О царю на царете, О повелителю на повелителите“, въпреки че са облечени в дрипи. Те никога не мислят за утрешния ден, техните мисли са насочени единствено към настоящето, дори утоляването на жаждата и глада ги интересуват само за дадения момент. Грижата за утре оставят за утре, интересуват се само от „сега“, ако въобще се интересуват от живота. Те са тези, на които действително е дадено правото да се наслаждават на красотата на музиката, техните дух и души са отзивчиви и отворени. Те са се превърнали в средство за резонанс на музиката, която слушат, затова музиката ги докосва по съвсем друг начин в сравнение с обикновените хора, музиката докосва най-дълбоките струни на техните същества. Развълнувани, те проявяват различни състояния, наричани от суфиите Хал. Всеки от тях под действието на духа може да изпита екстаз — Ваджад — под формата на сълзи, въздишки или танц. По тази причина хората, които не разбират значението на техните танци, ги наричат стенещи дервиши или танцуващи дервиши. Златото на небесата е прах за земния човек, а златото на земята е прах за небесния. За всеки от тях златото на другия е само прах, нищо. Техните монети не се обменят взаимно. Ето защо блаженството на дервишите се разбира от много малко хора. Тяхното духовно развитие е достигнало до завидна висота. Превръщайки Бога в свой Възлюбен и виждайки Бога във величието на природата, те творят присъствието му. Както всекидневният живот е изпълнен с радости и болка, така и животът на дервишите е изпълнен и с радости, и с болка в присъствието на Бога. С помощта на концентрация, поезия и музика радостта и болката се възприемат по-дълбоко. Затова Бог е жив за дервиша. Той присъства във всичките му настроения. Когато веднъж болката на дервиша намери проява в една или друга форма на Сама — музикалната церемония — той достига до много дълбоко прозрение. Към какъвто и предмет или човек да обърне поглед такъв дервиш, той прониква до най-дълбоката същност на неговия характер, открива тайната на душата му. Целият живот за него става ясен и понятен.

Сама е била най-свещеното съкровище за суфиите. Велики поети като Руми са използвали музика в своите медитации и с нейна помощ се обучавали да сдържат и контролират дейността на тялото и ума си. Днес виждаме все по-нарастваща тенденция към неврози, предизвикана от твърде силната активност в живота. С всеки ден животът става все по-изкуствен и с всяка крачка човек все повече губи този покой, който е маята на човешката раса. Затова днес повече от всякога е необходимо отново да се преоткрие изкуството на покоя, което е изгубено, за да се подобри състоянието на цялото човечество.

Глава 5Науката и изкуството на индийската музика

Музиката, литературата и философията са близки на нашите души, каквито и да са нашите вярвания и убеждения или начинът, по който гледаме на живота. В историята на света Индия е страна, която от древността е започнала своето търсене на истината в областта на музиката, философията и поезията още от времето, когато останалият свят едва започва да прохожда в тази посока. Затова е необходимо да се изучава индийска музика, философия и поезия, за да бъде разбрана основата им. Днес лингвистите признават, че санскрит е дал началото на много езици. Възникването на науката за музиката също може да бъде открито в санскрит. В действителност, интуицията е основният източник не само на изкуството, но и на науката. Не бива да забравяме, че интуицията помага и на учения, дори и когато той не го осъзнава. Тези, които са навлезли дълбоко в своята наука, признават тази безспорна истина. Тази интуиция, която търси отговор на въпроси, касаещи нуждите на тялото и ума и изобретява вещи за ежедневна употреба, се нарича наука. Интуицията, работеща посредством красотата, претворена в различни форми от линии, цветове и ритъм се нарича изкуство. Източникът и на науката и на изкуството е един и същ — интуицията. Осъзнавайки това, индусите са основали своята музика на интуицията. Индийската музикална култура е насочена за стимулиране на интуицията и пробуждане на способността да се оценяват прекрасните звуци и думи, въплътени в прекрасни форми. В Индия са осъзнали, че животът извира от душата, затова науката, изкуството, философията и мистицизмът са насочени към една и съща цел. И не само изкуството и науката, но и професиите и търговията не са били лишени от религиозен възглед. В една страна, където дори бизнесмените и занаятчиите са имали духовна гледна точка, животът на музиканта е изпълнявал и религиозна функция.

Нито една част от света, Изток или Запад, в действителност не може да отрече божествеността на музиката. На първо място, музиката е език на душата и за двама души от различни нации няма по-добро средство за единение от музиката. Музиката обединява не само човек с човек, но и човека с Бога. Може да възникне въпрос: къде музиката обединява човека с Бога и как? Вярата в Бога има два аспекта. В първия случай човек мисли: „Може би Бог съществува“ или: „Всички вярват, че има Бог и аз също вярвам“. С разума си той не познава Бог, не го вижда пред себе си. Според него Бог е някъде високо в небесата. Съществува ли или не, човек не знае. За човек, който не притежава истинска вяра, всяко съмнение, разочарование или несправедливост могат да я разруша. Именно по тази причина хиляди и хиляди хора, някога прекланяли се пред Бога, са преставали да вярват в Него. Но съществува и друг аспект на вярата. Той се придобива чрез осъзнаване на Божественото присъствие навсякъде около нас, не само в небесата, но и в заобикалящия ни свят. Когато човек достигне тази точка, за него вярата се превръща в живо тъждество с Бога. За него Бог е не само съдник или някой, който те подкрепя в беда. Бог е приятел, който чува самотния плач на душата му и знае всички тайни, който човек пази в сърцето си — приятел, на когото може да се уповава в радост и в тъга, сега и в бъдещия живот. За музиканта именно музиката е най-добрият път за единение с Бога. Музикант, който вярва в Бог носи от неговата красота и аромат в душата си.

От метафизична гледна точка само музиката може се докосне до абсолютното, защото сама по себе си тя няма форма, която да я ограничава. Съществува още една гледна точка, че най-съкровената същност на човека е Акаша, което значи „способност“. „вместимост“. Затова всичко, което идва от външния свят към вътрешния, достига тази област. А музиката прониква по-дълбоко от всичко. Третата гледна точка гласи, че, всичко произлиза от вибрация, която в Индия наричат Nada. В Библията я наричат Слово Божие, което е било преди всичко. По този въпрос всички религии са единни. Човек обича музиката повече от всичко, защото тя е част от неговата природа. Самият човек е изтъкан от вибрация, а тя е в основата на музиката.

Съществуват два възгледа за живота: първият е, че човек се оформя като личност в зависимост от обкръжението, а вторият — че човек може да настрои сам себе си, независимо от обкръжението. Този втори аспект е присъщ на мистиците. На Изток суфиите са работели съвместно години, за да постигнат хармония. С помощта на музиката те се настройвали, както правят йогите към сферите, където желаят да пребивават. Началото на музиката в Индия е положено по времето на Шива, бога на йогите. Великият Учител на йогите е обучавал хората на науката на дишането. Суфи е бил и великият Моин-уд-Дин Чишти от Аджмир. На неговият гроб се изпълнява музика и индуси и мюсюлмани идват на поклонение. Това показва, че религията на знаещите истината, е религията на Бога, а най-чистите молитви идват от сърцето и отиват в царството на музиката. Различните методи за достигане на спокойствие и мир могат да бъдат осъществени с помощта на музиката.

Музиката на Индия може да бъде разделена на четири периода: периода на санскрит, периода на пракрити, периода на моголите и съвременен период.

Санскритският период е основан на мистиката. Периодът на пракрити е изразяване на различните емоции. В периода на моголите музиката е била под влиянието на Персия и Арабия и се е развила в съвременна музика. Всяка от двете раси в Индия, дравиди и арии, имат своя собствена музикална традиция. Дравидите или карнатичната раса, са създали музиката на Южна Индия, а ариите или индусите са създали музиката на Северна Индия. Науката за индийската музика черпи от три източника: математика, астрология и философия. Така е и при музиката на Запада, тъй като цялата наука за хармонията и контрапункта се основава на математиката. На санскрит науката за индийската музика се нарича „prestara“, което означава „математическо разположение на ритмите и ладовете“. В индийската система съществува голямо разнообразие от ладове и ритми, които се използват и в светската музика. Ладовете се наричат раги и са групирани в четири класа. Един клас има седем ноти, както в западната гама. Съществува и строй от шест ноти, в който една от нотите на нотното семейство на рагата е изключена — това предава съвършено друг ефект на октавата и оказва различно въздействие върху човешкия ум. Има и раги от пет ноти, с две пропуснати ноти. В Китай се използва гама от четири ноти, но не и в Индия. Казва се, че началото на гамите от четири или пет ноти лежи в природния инстинкт на човека, изобретил музикалните инструменти. Първият инструмент е флейтата — символ на човешкия глас. Изглежда съвсем естествено човек да вземе от гората парче тръстика и да направи четири отверстия в нея на такова разстояние, та да може лесно да положи на тях върховете на пръстите си, а след това да направи още едно Долу. Така се получила рагата с пет ноти. След време учените достигнали до знанието за вибрациите, но тази петнотна гама се е получила по естествен начин, когато човекът е поставил ръката си върху тръстиката. В този жест е олицетворена велика природна сила, оказваща огромно влияние върху човека. Човек черпи сили и вдъхновение от досега си с природата и получава много повече от нея, отколкото като се опитва изкуствено да променя света и да създава нови форми.

Астрологията е била основана върху знанието за космическите вибрации. Всичко зависи от определени вибрации на звездите и планетите — хората, нациите, расите и предметите. Голяма част от тайната сила, открита от индусите в науката на музиката е получена от астрологията. Всяка нота в индийската музика съответства на определена планета и всяка нота отразява височината на тона на който и да е звук от живия свят. В древните Веди може да се открие знание за петте елемента: земя, огън, вода, въздух и ефир, но тези понятия имат друго значение, различно от всекидневното. Например, елементът вода олицетворява течното състояние, огънят означава жар или топлина. Чрез познаване същността на елементите индусите могли да съставят раги или ладове, които се пеят или изпълняват в определено време на денонощието и без съмнение, тези, които са познавали алхимията на вибрациите, могли да творят чудеса чрез силата на музиката. Подобни песни са се пели хилядолетия и расата е развила такова чувство за възприятие на рагите, че дори и слухът на простия човек от улицата не понася сутрешна рага да се изпълнява вечер. Той може да не знае нотите, но за неговите уши тя звучи неправилно и той не е в състояние да я търпи. Това е като да се разхождаш в лятно утро на плажа във вечерна рокля! Европеецът може да каже, че това е в следствие на навик и ще бъде прав до някъде, но все пак всеки лад, който трябва да се пее в полунощ, губи своето очарование, ако се пее по обяд. Всяка планета има свое определено влияние и съществува точно определен начин, по който се говори на нея. Ако това не се отчита, музиката ще се превърне в празно развлечение и няма да може да изпълни предназначението, с което е създадена. За индуса музиката не е забава и развлечение. Тя е много повече. Тя откликва на най-дълбоките потребности на душата му.

Човек не е само физическо тяло, той притежава и ум и Душа. Тялото жадува за храна и насищайки се, изпитва временно удовлетворение, но след това отново възниква глад. Обикновено човек служи на нуждите на своето тяло и не обръща внимание на своето вътрешно същество и неговите потребности, не знаейки, че душата е най-фината част в човека. Неосъзнатите стремежите на душата се пренебрегват. Ако човек не върви по духовния път, за него този тих стремеж на душата се възприема като нещо нежелателно и го прави неспокоен или раздразнен. Той не се чувства удовлетворен, в него се поражда агресия. Човек изпитва духовен глад и изпада в депресия и отчаяние. Започва да търси някакво удоволствие в любовта към четенето, в любовта към изкуството. Душата е погребана във външния, материалния свят, но тя чувства удовлетворение и живот, единствено когато до нея се докосват фини вибрации; Най-финото нещо е духът, а материята е плътна. Музиката, която е най-финото изкуство, помага на душата да се издигне над всичко. Тя обединява душите без думи. Музиката е отвъд думите.

Индийската музика е уникална по характер — на изпълнителя или певеца е дадена съвършена свобода да изрази душата си чрез своето изкуство. Натурата на индуса носи духа на индивидуализма. Цялото съвременно образование е насочено към развиване на индивидуалността на човека, за да реализира всичко, на което е способен. Затова е всички средства човек трябва да се бори за свободата си. Еднообразието има и положителни страни, но много често парализира развитието в изкуството. Съществуват два образа на живота: еднообразие и индивидуализъм. В еднообразието има сила, в индивидуализма има красота. Ако се слуша певец, изпълнител на индийска музика, първото, което той прави, е да настрои своята тампура на определен акорд. Докато настройва тампурата, той настройва собствената си душа и това влияе по такъв начин и върху слушателите. Те често могат търпеливо да го чакат да започне. Когато се почувства настроен към своя инструмент, към неговия акорд, душата, ума и тялото на певеца се оказват в единство с инструмента. Дори чужденец с чувствително сърце, слушайки неговата песен, ще почувства този акорд, духа на певеца, въплътен в акорда. В този момент певецът е концентриран, той се е настроил към вибрацията на всички присъстващи. Не само е настроил инструмента, но е почувствал и нуждата на всички души в аудиторията, техните потребностите. Не всеки музикант може да направи това, но най-добрите могат. И когато той синтезира всичко, мистичното действие възниква от само себе. Песента му затрогва цялата аудитория, защото е отговор на душите, седящи в залата. Такъв певец не съставя програмата си предварително. Всеки бива вдъхновен да изпълни определена песен или да изсвири определен лад. Той става инструмент на цялата космическа система, отворен за цялото вдъхновение, единен с аудиторията, настроен на акорда на тампурата и това, което звучи не е само музика, а духовно чудо, което творецът дарява на хората. Традиционните древни песни в Индия, написани от великите майстори, са се предавали от баща на син. Този път на обучение е различен от западния. В Индия музиката не винаги е записана. На нея се обучават с подражание. Учителят пее, а ученикът подражава и цялата сложност и тънкост на изпълнението попива в него.

Именно мистичният аспект на музиката е бил тайната на всички религии. Великите на този свят, като Христос и Буда са идвали един-единствен път, за да бъдат пример за хората и да изразят съвършенството, което се таи в душите им. Тайната, съдържаща се във всички велики религии, която достига до света чрез великите посветени, че човек трябва да достигне до най-високите върхове на съвършенството. На това е посветен и първият урок, който музикантът дава на своите ученици. Ученикът не само подражава на своя учител, той фокусира своя дух върху духа на учителя и не само се учи, но и наследява от своя учител определено състояние. Отсъствието на духовна будност, която срещаме днес, е причината, поради която множество търсачи на истината не са стигнали до удовлетворителен отговор, защото винаги са следвали истината външно, взимали са я от книгите или по някакъв начин са я узнавали. Някога на Изток, когато малкото момче отивало да се обучава при учител, отношението и уважението към учителя били като към духовно лице. По такъв начин то се учело да цени, приема и уважава неговото знание. Прекрасно е да се чете за живота на великите певци на Индия. Те са подражавали на своите Учители и понякога са ставали по-велики от тях.

Индийската музика позволява да се тренират ума и душата, защото тя е най-добрият начин за концентрация. Когато казвате на някой човек да се концентрира върху определен обект, самият опит да се концентрира прави ума по-неспокоен. А музиката, привличаща душата, задържа ума в концентрация. Ако човек знае как да я цени, как да отдаде своя ум, задържайки всички други неща встрани, той развива силата на концентрацията по естествен начин. Освен красота в музиката, съществува нежност, вдъхваща живот на сърцето. За човек, който е отворен за фините чувства и добрите мисли, животът в света е много тежък. Понякога оказва светът оказва вледеняващ ефект, вледенява сърцето на такъв човек и тогава той изпада в депресия и губи вкуса си към живота. Самият живот, предназначен да бъде небесен, се превръща в място за страдания. Ако човек може да фокусира своето сърце върху музиката, той сякаш стопля нещо, което е било замръзнало. Сърцето се връща към своето естествено състояние, а ритъмът регулира неговите удари и възстановява здравето на тялото, ума и душата и им вдъхва живот. Радостта от живота зависи от съвършената настройка на ума и тялото.

Глава 6Вина

Един велик индийски поет изпял на санскрит възхвала вината: „О, този инструмент със струни от жили! Гледайки го, докосвайки го, чувствайки го, можеш да станеш свободен, дори ако убиеш брамин!“ А убийството на брамин се считало за най-тежкия от всички грехове. Този инструмент бил изобретен от бог Шива, чието име е и Махадева. Той дал на света опита на целия свой живот в практиките на йога и в Индия го почитат като божество. Неговите писания се считат за свещени. Достигнал висше майсторство в дихателните техники. Шива бил отшелник, живеел в планините, където, дишал свежия въздух на широките хоризонти на Изтока и произнасял мантри — думи и фрази, променящи цялото същество на човека. Шива поискал да създаде някакъв инструмент, който да се използва за достигане на висше блаженство чрез музиката. Отрязал в гората парче бамбук, взел две тикви, издълбал ги и ги привързал за бамбука. Направил струни от животински жили и ги прикрепил към инструмента. Така създал своята първа вина и практикувал в уединение с нея. Разказват, че когато един елен в гората чул неговото свирене, промълвил: „Направи струните от моите собствени вени и ги натегни на своята вина, но докато съм жив продължавай да свириш“. Махадева създал този инструмент в помощ на човешкото тяло и ум, като имал предвид различните състояния на душата сутрин, по обед, през деня, през нощта и на зазоряване. Той забелязал, че всяко време от деня и нощта оказва върху тялото и душата определено въздействие и ритъмът, присъщ на всяко време, трябва да бъде осмислен, за да се възвиси душата. Така Маха дева заложил психологическите основи на музиката. Създал наука, наречена рага, което означава „емоция“ — емоция, контролируема и използвана за най-добри цели. Когато неговата съпруга Парвати видяла инструмента, казала: „И аз трябва да изобретя своя вина“. Тя взела половин тиква и направила друг вид вина — вината на Сарасвати. Така се получили две вини — на едната свирят мъже, а на другата — жени. От този втори инструмент могат да се извлекат не само диезни или бемолни ноти, но дори и полутонове. Така музиката става по-богата. Умението да се владее науката на обертоновете е толкова сложно, че отнема цял живот.

Музикантите в Индия посвещават дванадесет часа на ден за практика на различни ритми, импровизирайки с тях. В края на деня те създават такъв психологически ефект, че това вече не е музика, а магия, която може да разтърси и проникне в самото сърце на човека. Това е мечта, медитация, същински рай. Слушайки я, човек попада в друг свят. Тази музика е почти неизвестна. Вместо да я изпълняват пред хиляди хора, музикантите събират само един, двама или трима души, способни се насладят напълно на тази музика. Ако присъства страничен елемент, музикантът не се чувства вдъхновен. Веднъж един музикант бил поканен да свири на вина. Той пристигнал и бил приветстван тържествено. Свалил калъфката от своята вина, погледнал във всички посоки и доловил някакъв дисонанс. Тогава опаковал обратно своята вина, извинил се и си тръгнал. Присъстващите се почувствали разочаровани и го помолили да свири, но отговорът бил: „Каквото и да ми давате, все едно, не съм склонен да свиря“. Това поведение е много различно от маниера на свирене на западните музиканти, чиито програми са съставени за месеци напред. Музикантът на Запад шест месеца е като завързан към изпълнението на определена програма. Той е безпомощен. Това, което прави не е музика, а механичен труд. Певецът на Изток никога не знае, че ще пее, докато не започне да пее. Той долавя атмосферата на мястото и времето и тогава започва да пее или да свири всичко, което му дойде на ум. Това е нещо особено. Не искам да кажа, че музиката от този тип трябва да бъде вселенска, универсална музика — тя просто принадлежи на някой вдъхновен човек на уединено място.

Сега музикантите в Индия загиват поради липсата на признание и разбиране. Владетелите и учителите, които са живели в миналото, високо са ценили тази музика. Днес дори в Индия хората стават все по-индустриализирани и по-материално ориентирани и музиката умира. Сега са живи само някои от музикантите на миналите времена, които могат да очароват всички слушащи, но едва ли ще просъществуват дълго. От милиони хора, са останали може би трима или четирима души, но и те ще изчезнат след няколко години. Възможно е западният свят да се пробуди за индийската музика, както сега Западът се пробужда за поезията на Изтока и започва да цени работите на такива майстори като Рабиндранат Тагор. Ще дойде време, когато хората ще търсят музика от подобен вид, но няма да я намерят — ще бъде твърде късно. Няма съмнение, че ако тази музика, тази магия, изпълнена с проникновение, бъде представена на Запад, тя ще изтръгне от корен такива неща като джаза. Струва ми се, че модерните хора се заблуждават и предават своите чувства. Съвременната музика разрушава финеса на техните усещания. Всеки ден хиляди танцуват под звуците на джазова музика и забравят за ефекта, който тя оказва върху техния дух, върху техния ум, върху най-фините им чувства. Имало един принц от Рампура, който искал да изучава музика при голям учител. Учителят познавал характера на принца, обожаващ музиката, и знаел, че много музиканти биха искали да демонстрират пред него своя талант. Затова казал: „Мога да те уча само при едно условие: не искам да слушаш никакъв музикант; който не е съвършен артист, тъй като твоето чувство за музика не трябва да бъде разрушено — трябва да бъде съхранено за изисканата музика, трябва да в състояние да оценява нейните фини нюанси“. Когато нивото на образованост на публиката не може да улови изтънчеността на изпълнителя нищо не може да се направи. Такива хора ще предпочетат джаза и няма да разберат истинската музика. Вместо да вървят напред, те се движат назад. А ако музиката, явяваща се централна тема в цялата човешка култура не помага на хората да вървят напред, това е белег за голям упадък. Звукът на вината много прилича на човешкия глас. Ако можехте да чуете звука на вината, никога не бихте помислили, че звучи инструмент. И въпреки че музиката на вината не притежава магнетизма на човешкия глас, тя е по-притегателна и по-впечатляваща от него, а цялата изисканост на човешкия глас и неговата копринена структура са доведени до съвършенство в звука на вината.

Глава 7Проявление на звука на физически план

Съвременната наука неотдавна е открила, че на определени повърхности отпечатъкът на звука може да бъде ясно видим. В действителност отпечатъкът на звука пада ясно върху всички предмети, само че не винаги е видим. За определено време той остава върху предмета, а след това изчезва. Тези, които научно са изучавали различни отпечатъци, създадени от звука, са забелязали ясни форми на листа, цветя и други природни неща и това е доказателство за истинността на вярата на древните хора в това, че съзидателният източник в своята първа крачка към проявление е можел да се чуе, а в следващата крачка е станал видим. Това също показва, че всяка форма — всичко, видимо от нас в този обектен свят е било конструирано от звука и е феномен на звука.

Когато гледаме по-дълбоко на този предмет от мистична гледна точка, виждаме, че всяка сричка е определено действие. Тъй като формата на звуците е различна, всяка сричка има свой особен ефект и затова всеки издаден пред обекта звук или всяка произнесена пред него дума зарежда този обект с определен магнетизъм. Това ни обяснява метода на лечителите, учителите и мистиците, които с властта на думите са зареждали предметите със своята лечебна сила — със силата на своите мисли. И когато този предмет е бил даван във вид на питие или храна, това е носело желания резултат. Освен това, много майстори на окултните науки, които са общували с невидими същества със силата на звука, са правели още по-забележителни неща. Със силата на звука те са създавали същества — със силата на звука са давали тяло на душата, на духа, превръщайки го в някакво същество, което не е физическо същество, а същество от висш тип. Те са наричали такива същества мувакали и са действали чрез тези същества, използвайки ги за определени цели в различни направления на живота.

Физическият ефект на звука също има голямо влияние върху човешкото тяло. Целият механизъм на тялото — мускули, циркулация на кръвта, нерви — всичко се привежда в движение със силата на вибрацията. И в него съществува резонанс за всеки звук, така че тялото на човека е жив звуков резонатор. Въпреки че с помощта на звука може лесно да се създаде резонанс в такива вещества като месинг и мед, не съществува по-добър и по-подвижен резонатор на звука от човешкото тяло. Звукът произвежда ефект върху всеки атом на тялото и всеки атом звучи в отговор, върху всички жлези, върху циркулацията на кръвта и пулса звукът има свое влияние. В Индия всяка година се отбелязва празник, на който хората почитат паметта на великите герои от миналото и се скърби за трагедията на техния живот — там се свири на особени инструменти, на определени видове барабани — понякога много лошо, понякога по-добре. И тогава някои хора, чули тези барабани, изведнъж изпадат в екстаз, защото звукът на барабана прониква непосредствено в цялата тяхна система, повдигайки я на определена височина, където те чувстват екстаз. И когато са в екстаз, те могат да скочат в огъня и да излязат от него неизгорени, могат да се режат с меч и мигновено да се изцелят, могат да гълтат огън и да не се изгорят. Това може да се наблюдава всяка година в съответното време. Те наричат такова състояние Хал. Думата „Хал“ означава „състояние“ — това е подходящ термин, защото хората, слушайки барабана, мислят за това състояние и тогава влизат в него. Не им е нужно да бъдат много образовани, за да влязат в транс или много напреднали — понякога това са съвсем обикновени хора, но звукът може да оказва върху тях такъв ефект, че изпадат в състояние на възвишен екстаз.

На един лекар от Сан Франциско, доктор Абрамсън, бил поставен въпроса за това, как става внезапното изцеление от меч по време на екстаз. Въпреки, че всички останали лекари не се съгласили с него, той интуитивно почувствал, че с помощта на вибрациите болестта може да бъде излекувана. Вместо да търси силата на вибрациите в думите, той поискал да я намери в електричеството, но принципът е същият: той взел нормата на вибрации на тялото и с такава доза електрически вибрации обработвал елементите на тялото. Започнал да получава някои положителни резултати, но този предмет изисква в известна степен столетия за своето пълно развитие. Темата е широка, а това е било само началото, затова все още няма край на грешките, но в същото време, ако човечеството се отнесе към това търпеливо, след много години може да се получи нещо, което да намери широко приложение в медицината. Примерът на хората, влизащи в екстаз, показва, че ако човек, наранил себе си, може да се излекува в същия момент, той е създал такова състояние в своето тяло, че неговите вибрации могат незабавно да изцелят всяка рана. Но когато този човек не е в такова състояние, тогава неговата рана не зараства веднага. Той трябва да се намира в това особено състояние, вибрациите трябва да работят в определена степен. На Изток има една школа на суфиите, която се нарича Рифаи. Главна цел на тази школа е увеличаване на властта на духа над материята. Такива експерименти като гълтане на огън, скокове в него или разрязване на тялото се правят само за да се добие сила и контрол над материята. Тайната на всички тези феномени е в това, че със силата на думите те се опитват да настроят своето тяло на такава висота на вибрациите, където нито огън, нито разрязване, нищо не може да докосне тялото. Щом вибрациите на техните тела станат равни на вибрациите на огъня, той няма въздействие върху тях.

Сега ще се върнем на въпроса за музиката: защо музиката оказва такъв ефект върху човека, защо някои хора по естествен начин обичат музика? Не защото са подготвени или са свикнали с нея, а защото привлекателността е естествено действие на звука. Може да попитате: защо става така, че в някои хора музиката не предизвиква никакви чувства? Защото чувството още не се е родило в тях. В деня, когато започнат да чувстват живота, те също ще започнат да се наслаждават и на музиката. Именно по тази причина мъдрите считат науката за звука най-важната наука във всички жизнени ситуации: в лечителството, в обучението, в развитието и изпълнението на всички неща в света. Именно на това основание суфиите са развили науката за Зикр, а йогите са създали Мантра шастра. Зикр не е само една определена фраза, а цяла наука на думите. В произнесената дума действат по-фини вибрации. Вибрациите на въздуха са нищо, но тъй като зад всяка дума стои дихание, а диханието има духовна вибрация, действието на диханието работи физически, докато в същото време самото дихание е електрически ток. Диханието не е само въздух, но и електрически ток, тъй като то е вътрешна вибрация. Освен значението, което думата съдържа в себе си, звукът на сричките също може да внесе добър или бедствен резултат. Тези, които знаят добре за това, могат да си спомнят няколко исторически примера, когато вследствие на грешка на поета, използвал неподходящи думи при възхвала на краля, цялото кралство било разрушено. Но все пак малко са тези, които мислят за това! Когато се казва: „Е, може и да съм казал това, но не това съм имал пред вид“ — хората вярват, че казвайки нещо те не правят нищо важно и нямат тези неща пред вид. Но дори произнесените думи, които изглеждат, че нямат значение, оказват голямо влияние върху живота. Науката за звука може да бъде използвана в образованието, бизнеса, промишлеността, търговията, политиката, за да допринесе желания резултат. Но най-доброто нейно приложение е в духовното развитие — с помощта на силата на звука или словото може да се развива духовно и да се изпитват различни степени на духовно съвършенство. Музиката е най-доброто средство за пробуждане на душата — няма нищо по-вдъхновено от нея. Музиката е най-краткият, най-пряк път към Бога, но е необходимо да се знае каква музика и как да се използва тя.

Глава 8Влияние на звука върху физическото тяло

Духовите инструменти, инструментите с животински метални струни, както и ударните инструменти, като барабани и чинели — всички те оказват свой определен, специфичен ефект върху физическото тяло. Някога мислителите са знаели това и са използвали звука за лечителство и духовни цели. Именно на този принцип е била създадена музиката на Индия. Различните раги и ноти, от които те се състоят, били предназначени за създаване на определен лечебен или възвишаващ ефект. В началото звукът се докосва до физическия план. Когато разглеждаме какъв ефект могат имат отделните ноти или звуци върху физическото тяло, това ни заставя дълбоко да се замислим за дадения предмет. Дори днес съществуват заклинатели на змии, които могат да се намерят в Индия, които свирят на своите панги, прости духови инструменти, привличат кобри и други змии отвсякъде около себе си. Този експеримент се е провеждал много често и винаги може да се види, как змиите от всякакъв вид се привличат от звука на пангата. Съществува някакво въздействие върху тяхната нервна система, което ги привлича по-близо и по-близо към звука на пангата: те излизат от дупките, в които живеят, забравяйки инстинкта, заложен във всяко същество и защитаващ го от нападение на хора или други създания. В това време те са съвършено неподвластни на инстинкта, те не виждат никого и нищо. В тях се възбужда екстаз: кобрата започва да повдига глава и я разклаща надясно и наляво и докато свири инструментът, тя продължава плавно да се люлее в екстаз.

Това ни говори, че освен психическия и духовен ефект, който звукът възпроизвежда върху човека, съществува и физически ефект. От метафизична гледна точка дишането е жизнен ток на праната. Този жизнен ток съществува също и в такива неща, като животинските струни или кожата на барабана. В тях също има част от живота и именно в тази степен техният жизнен ток може да се чуе, той докосва праната на живите създания и им придава допълнителен живот. Именно по тази причина примитивните племена, които използват само барабан или прости духови инструменти, свирейки постоянно на тях, изпадат в такова състояние, че се наслаждават на екстаза. Как възниква огромната популярност на джаза? Тя произлиза от същия принцип. Джазът не заставя мозъка много да мисли за техническата страна на музиката, той не принуждава душата да мисли за духовни неща, той не заставя сърцето да мисли по-дълбоко. Той не докосва сърцето и душата, а стига до физическото тяло, позволява му да обнови жизнената сила с помощта на определен ритъм и определен звук. Това дава на хората — имам пред вид мнозинството — голяма сила, енергия и заинтересованост, отколкото музиката, която напряга ума. Тези, които не искат да бъдат възвишени духовно, не вярват в духовни неща и не искат да се затрудняват, джазът оставя в усамотение, макар че в същото време въздейства върху всички, които го слушат.

Ако се опитате да сравните глас и инструмент, ще видите, че това е невъзможно, защото гласът е жив. Движение, поглед, съприкосновение, дори дишането, излизащо от ноздрите, не се разпростират така далеч, както гласът. Съществуват три степени на тока на дишането. Първата степен е простото дишане, вдишвано и издишвано през ноздрите. Този ток се простира навън и има определен ефект. По-голямата степен на тока на дишането е духането. Когато човек духа през устните, този ток на дишането се направлява по-интензивно, затова лечителите, разбиращи този принцип, го използват. А третата степен, която дишането е най-интензивно, има звук, защото тук дишането, излизащо под формата на звук, е оживено. В Близкия Изток сред православните християни и арменци съществува обичай да не се използва орган в църквите — те използват акорд или звук, който издават десет или дванадесет човека със затворени устни. И всеки, който го е чувал, ще каже, че те са прави — звукът на органа е значително по-изкуствен в сравнение със звука, възпроизведен от гласовете на тези хора със затворени устни. Той има такъв забележителен магически ефект, прониква така далече и толкова дълбоко в сърцето и създава такава религиозна атмосфера, че човек не чувства никаква необходимост от орган — това е естествен орган, създаден от Бога. Брамините, дори сега изучавайки Ведите, постигат не само смисъла на написаното или неговото значение, те изучават също произношението на всяка сричка, всеки звук и го правят години, години и години. Чул един път звука, браминът не мисли: „Аз съм го научил“. Не, той знае, че само многократно повторената дума създава този магнетизъм, това електричество, този жизнен ток, който е необходим и който идва благодарение само на повторението.

И така, какво въздействие създава този ток на живота, който идва чрез дишането, проявява се като глас и трогва другия човек? Той докосва петте чувства: зрение, слух, обоняние, вкус и осезание, въпреки че идва непосредствено чрез чувството на слуха. Но човек чува звука не само с ушите, той чува звука с всяка пора на тялото си. Звукът се пролива в цялото му същество и в съответствие с определено влияние забавя или ускорява ритъма на циркулация на кръвта — или възбужда нервната система или я успокоява, пробужда в човека по-силни страсти или го умиротворява, носейки му покой. В съответствие със звука се възпроизвежда определен ефект.

Затова знанието за звука може да даде на човека магически инструмент за управление, настройка, контрол и използване на живота, а също при помощ на другите хора да има най-голяма полза. Певците на древността са изпитвали ефекта от своите духовни практики отначало върху самите себе си. Те пеели една нота около половин час и изучавали ефекта, оказван от тази нота върху различните центрове на своето тяло какъв жизнен ток произвежда тя, как отваря интуитивните способности, как създава ентусиазъм, как дава допълнителна енергия, как успокоява и лекува. За тях това не била теория, а жизнен опит.

Звукът става видим под формата на излъчване. Това означава, че енергията, приемаща формата на звука, преди да стане видима, се поглъща от физическото тяло. По такъв начин физическото тяло възстановява силите си и се зарежда с нов магнетизъм. При внимателно изучаване на психология вие ще забележите, че певците притежават по-голям магнетизъм от средния човек. Защото чрез собствените си вокални практики техният глас оказва ефект върху самите тях и те създават електричество в себе си — по такъв начин се зареждат с нов магнетизъм всеки път, когато се упражняват. В това се състои тайната на магнетизма на певеца.

Приближаваме се към въпроса за това, какво е правилното и неправилното използване на звука. Всичко зависи от конкретния случай — в един случай определен звук може да бъде използван правилно, а в друг случай същият звук може да се използва неправилно. Това би могло да се определи по хармоничния или дисхармоничен ефект, възпроизведен от него. Тази височина на тона, която е естествената височина на гласа, ще бъде източник на собственото изцеление за човека, както и за другите хора, когато той пее нота с такава височина. Човек, който е намерил ключовата нота на своя собствен глас, притежава ключа към своя собствен живот. Този човек с помощта на ключовата нота на своя глас може да управлява своето битие и да помага на другите. Същевременно, обаче, съществуват множество случаи, когато това знание е недостатъчно, защото касае само този човек, неговата собствена нота и естествената височина на неговия глас.

Огромно нещастие в света на звука днес е това, че хората отиват твърде далече от естествения глас и това е предизвикано от комерсиализацията. В началото залите се строяли за стотина души, след това за петстотин, а след това за пет хиляди. Човекът е длъжен да вика, за да го чуят пет хиляди души и за да има успех, което е успех на билетната каса. Но магическото очарование е заключено в естествения глас. Всеки човек е надарен — Бог му е дал определена височина на тона, естествена нота и ако той развие тази нота, това е магия — той може да сътвори чудо. Но днес на певеца му се налага да мисли за зала, където трябва да пее и за това, колко силно трябва да вика. Един човек от Индия пристигнал в Париж и за първи път в своя живот отишъл на опера да послуша музика. Той много се старал, за да наслади на музиката. Първото, което чул, било прекрасно женско сопрано, а след това излязъл тенор или баритон, който трябвало да пее заедно с певицата. Това много досадило на човека и той възкликнал: „Погледнете, той дойде, за да развали всичко!“ Когато стигнем до същността и вътрешния принцип на звука, колкото по-близо до естественото го съхранява човек, толкова по-могъщ и по-магичен става той. Всеки мъж и всяка жена имат определена височина на гласа, но продуцентът казва: „Не, това е алт, сопрано, тенор, баритон или бас“. Той ограничава това, което не може да бъде ограничено. Нима съществуват толкова гласове? Съществуват толкова гласове, колкото души съществуват — те не могат да бъдат класифицирани. Както певецът е класифициран, той е длъжен да пее на тази височина — а ако неговата природна височина е друга, той не знае това, защото продуцентът е казал: „Това е сопрано“ и сега певецът не може да бъде нищо друго. Освен това, възможно е композиторът да не е слушал гласа на този конкретен певец и да е писал само за определена височина на гласа, а когато човек трябва да зависи от това, което е написал композиторът и да пее на предписаната височина, тогава той губи естествената височина, която има.

Но освен при пеене, дори при разговор, сред сто души вие ще намерите един, който говори със своя естествен глас и деветдесет и девет имитиращи. Те подражават на някого, въпреки че не знаят за това. Такова нещо, което намирате сред възрастните хора, ще намерите и сред малките деца. В детето съществува тенденция да променя своя начин на действие или имитира. Всеки пет или десет дни, всеки месец детето променя маниера си на говорене, своя глас и думи — то променя много неща. А къде детето се учи на тях? — От децата в училище. То вижда друго дете, ходещо по един или друг начин, или жестикулиращо, мънкащо или разговарящо по определен начин. Детето не осъзнава това, което е чуло или видяло, а след това просто прави същото — така то продължава да се променя. По такъв начин всеки човек, не осъзнавайки това, променя своя глас и така естественият глас се губи. Да съхраниш своя естествен глас означава да притежаваш огромна сила, но човек не може да го съхранява винаги. За да може гласът да има силен ефект, не е необходимо човек да бъде певец. Това, което е необходимо да прави, е да практикува науката за дишането по различни начини. Първо трябва да знае как да диша, след това — как да духа, а след това ще се научи как да възпроизвежда звук, да произнася думите. Ако се упражнява по тези три начина, той ще достигне силата, скрита във всяка душа. Не е необходимо човекът да бъде певец, но му е необходимо да отделя част от своето време, дори съвсем малко, колкото може — пет, десет или петнадесет минути на ден за своя глас, за неговото развитие.

Глава 9Гласът

Гласът показва не само характера на човека, но и за изразява неговия дух. Гласът не само се чува, но е и видим за тези, които могат да го видят — той оставя отпечатъци в ефирните сфери, които могат да бъдат наречени чуваеми, но в същото време са и видими. Гласът оставя отпечатъци на всички планове и учените, правещи експерименти със звука и записи на плочи, ще забележат, че отпечатъкът на гласа е по-жив, по-дълбок и има по-голям ефект, отколкото всеки друг звук. Другите звуци могат да бъдат по-силни от гласа, но нито един звук не може да бъде по-жив. Знаейки това, индусите от древни времена са казвали, че три изкуства създават музиката: пеенето е първото изкуство, изпълнителското изкуство е второто, а танцът — третото. Индусите са открили, че с помощта на тези три аспекта на музиката може да се достигне духовност значително по-бързо, отколкото чрез всякакви други начини и че най-краткият път за достигане на духовност е пеенето. Затова най-големите пророци на Индия са били певци, като Нарада и Тумбара. Нарада е вдъхновил Валмики, който написал Рамаяна и Махабхарата, великите индуски писания.

Съществуват три основни типа гласове: джелал, джемал и кемал. Гласът джелал означава сила, гласът джемал — красота, а гласът кемал — мъдрост. Ако внимателно следите всекидневния живот, ще забележите, че понякога, преди човек да свърши да говори, вие вече сте раздразнен. Това не е заради това, което е казал, а заради неговия глас. И вие също ще започнете да забелязвате, може би не всеки ден от вашия живот, но от време навреме, че друг човек е казал нещо веднъж и то завинаги е останало с вас, постоянно предизвиквайки прекрасно чувство, винаги успокояващо, лекуващо, възвишаващо вдъхновяващо. Лекар, посещавайки пациент, може да го изплаши и да го разболее още повече, ако гласът му не е хармоничен. Друг лекар може с гласа си така да общува с пациента, че преди да му донесат лекарство, той вече да се чувства по-добре. Лекарят дава лекарство, но се отчита именно гласът му, с който подхожда към пациента. Нима не е имало в историята на света такъв случай, че чувайки гласа на командира „Ходом марш“, хората да са марширували стотици мили с огромна сила и енергия, без да знаят с какво ще се сблъскат лице в лице? Сякаш целият страх и тревога са си отишли, а са им били дадени сила и мъжество, когато са марширували. И нима не сте чували за командири, които са давали команда: „Огън!“, а войниците се обръщали назад и стреляли в тях? Това също е гласът. Следователно, гласът е вино. Той може да бъде най-доброто вино или най-лошият ликьор. Той може да разболее човека или да го възвиси.

Разказват, че Тансен, великият певец на Индия, е творил чудеса с пеене. Тансен е бил йога — йога на пеенето, той овладял звука, затова звукът на неговия глас станал жив и благодарение на това всичко, което той искал, ставало. Много малко в света са тези, които знаят, какви чудеса стават с помощта на гласа. Ако съществува някаква следа от чудо, феномен, прославен певец, той е в гласа.

Съществуват пет качества на гласа, които са свързани с определени характери на хората: земното качество на гласа дава надежда, ободрява, съблазнява, водното качество опиянява, успокоява, лекува, възвисява, огненото качество е изразително, действа раздразнително, възбуждащо, ужасяващо и в същото време пробуждащо. Много често предупреждения се дават с глас, имащ качеството на огъня. „Огнените езици“, за които се говори в Новия Завет, говорят с такъв глас, а техните думи са предупреждение за приближаваща опасност — това като знак на тревога е пробуждало хората от сън, пробуждало към висше съзнание. След това съществува въздушно качество на гласа, което възвисява и отнася далече от земния план. Ефирното качество на гласа е убедително, извикващо и в същото време най-опияняващото. Във всеки глас: джелал, джемал или кемал, преобладава едно от тези качества и в съответствие с тези качества гласът възпроизвежда един или друг ефект. Най-забележителното нещо при изучаването на гласа е това, че по гласа можете да съдите за индивидуалната еволюция на човека, за нейната степен. На вас дори не ви е необходимо да видите човека, просто неговия глас ще ви каже, доколко човекът е развит. Без съмнение, характерът на човека е очевиден в неговия глас.

Във всяка възраст — ранно детство, детство, младост и зрялост — височината на гласа се променя. Както зрялата възраст е изражение на това, което човекът е придобил, така и гласът показва неговите достижения. Както и с всичко останало в човешкия живот, с всяка крачка в духовната еволюция също стават изменения в гласа. Всяко преживяване в живота е един вид посвещение — дори в светския живот, когато човек прави крачка напред, това преживяване променя неговия глас.

В науката за гласа може да се намери друго интересно нещо: човекът с късмет има глас, различен от гласа на този, който няма късмет. Ако съберете пет човека, които действително са доказали, че са с голям късмет и прослушате гласовете ми, ще забележите, колко голяма е разликата между техните гласове и обикновените гласове. Ако сравните гласовете на великите хора от някакъв бранш с гласовете на други, ще забележите, че съществува разлика.

Но аз имам пред вид само речевия глас. Пеенето е нещо съвършено различно, защото днес изкуството на пеене е станало толкова изкуствено, каквото само то може да бъде. Идеята на съвременното вокално изкуство се заключава в това, да се тренира гласът и да се направи различен от това, което е в естествения си вид. Тренировката на гласа сега не развива неговата естественост. Затова когато човек пее в съответствие със съвременните методи, неговият глас не е неговият собствен. Той може да има голям успех, могат да го слушат хиляди хора, но в същото време той не пее със своя естествен глас и вие не можете да забележите степента на неговата еволюция по гласа. Действителният характер на човека може да бъде видян по гласа, с който той разговаря.

Още едно нещо, което трябва да се разбере, е мекостта и силата на гласа — в един случай гласът на човека е по-мек, в друг случай по-твърд. Това говори за естественото състояние на духа в даденото време, защото понякога духът е нежен, а с нежността на духа и гласът става по-мек, понякога духът е твърд и тогава гласът става по-твърд. За да наругаете някого, не е необходимо да си давате вид, че вашият глас е твърд: той става твърд естествено. Когато симпатизирате на даден човек, искате да изразите своята признателност, любов, преданост, привързаност, не ви е необходимо специално да правите своя глас по-мек — той става мек преди да можете да почувствате, преди да можете да помислите за това. Това говори, че гласът е изражение на духа. Ако духът е мек, гласът е мек, ако духът е твърд, гласът е твърд, ако духът е силен, и гласът има сила, ако духът е изгубил своята сила, тогава и гласът я губи.

Вдъхновението избира свой собствен глас. И затова ако ораторът е длъжен да променя своя глас в съответствие със залата, в която говори, тогава вдъхновението се губи, защото когато вдъхновението започне да чувства „Това не е моят глас“, то не идва. Тогава на оратора му се налага да се бори два пъти: първо, да няма вдъхновение и все пак да говори, и второ, да го слушат всички присъстващи. Но това не може да бъде направено. В днешно време е разработен нов метод, наречен дикция или ораторско изкуство. Всеки, овладял дикцията, може да вика силно колкото десет човека и всички ще мислят, че това е забележително, но какво впечатление прави това? — Никакво. Дори високоговорителят да усилва гласа двадесет пъти, той е добър за целите на търговията и бизнеса, но когато подхождате към самия живот, към беседа и разговор с ваши приятели, това е нещо съвсем друго. Когато някой говори с друг човек или с много хора, това е случай с голямо психологическо значение, защото ехото от това звучи в космоса.

Нито една произнесена дума никога не се губи. Тя остава и вибрира, вибрира в съответствие с вложения в нея дух. Ако човек прави своя глас изкуствен, за да убеждава хората, това означава преди всичко, че той не е верен на своя дух. Това не трябва да става. По-добре е, когато човек е естествен в своята реч с отделните хора и аудиторията, отколкото когато става изкуствен. Много често хората мислят, че когато им се налага да декламират, са длъжни да се преправят, сякаш имат друг глас, че са длъжни да стават други същества, не искат да останат такива, каквито са. Но няма нищо по-прекрасно, по-убедително, предизвикващо и впечатляващо от декламацията със своя собствен глас.

Що се отнася до пеенето, съществуват определени неща, които трябва да бъдат съхранени в гласа. Колкото и силно да е развит гласа, колкото и велик и широк да е бил направен с помощта на практиката, човек е длъжен винаги да чувства отговорност за съхранението на невредимостта на своя естествен глас на всички стадии на развитие. Това не означава, че човек не трябва да има широк глас, глас с по-голям обем или силен и гъвкав глас. Всичко, което обогатява гласа, е необходимо и трябва да бъде развито с практика, но в същото време трябва винаги да се има предвид, че не трябва да се жертва естественото качество на гласа. Защото всеки човек е длъжен да знае, че не съществува друг такъв глас като неговия, и ако тази специфичност, принадлежаща на всяка душа, се загуби, възниква фалшът.

Освен това, всеки човек е инструмент в оркестъра, който е вселената, а всеки глас е музика, която произлиза от един от нейните инструменти, а всеки инструмент е създаден определен и особен, така че никой друг глас не може да заеме мястото на този определен глас. Ако притежавайки инструмента, създаден от Бога и музиката, която Бог му е предназначил свири в света, човек не позволява тази музика да се изпълнява, а развива глас, който не е неговия собствен, това, естествено е голяма загуба за него и за другите.

Съществуват различни начини за тренировка на гласа: механичен и естествен. Развитието на гласа посредством инструменти е механичен начин. Но съществува естествен начин, който древните са разбирали. Те са познавали гърма и други звуци на природата, създали са от тях седем ноти и са видели връзката между човешките същества и нотите на природата! Ето защо в древната индийска музика има ноти, които са природни, а камертонът, по който тези ноти могат да се регулират, са звуци на животни.

За стъпилите на духовния път мислители, ученици и размишляващи души представлява огромна ценност да узнаят състоянието на своя дух, съответстващо на собствения им глас. Това е барометър. От сутрин до вечер може да се наблюдава създадения от нас вътрешен климат: топъл или хладен, пролет или зима. Човешкият глас е инструмент, барометър, показващ бъдещето, защото това, което ще дойде, е реакция, резултат от създаденото и гласът ни го показва. А тези, които мислят още по-дълбоко над този предмет, ако се допитат до своя вътрешен глас, ще успеят да видят как крачка след крачка се придвижват по духовния път. Всяка крачка по духовния път предизвиква неголямо изменени. Когато изучавате това, по изменението на своя глас ще забележите, отишли ли сте далече напред или отново сте се върнали назад — гласът ви ще ви каже.

Друго нещо, най-забележителното относно гласа, е това, че ако веднъж сте работили с него и сте развивали, задълбочавали и разширявали, това ще остане с вас за месеци и години — гласът може да приеме друга форма и външен вид, но в същото време веднъж развитото ще остане с вас. Това прилича на депозит, съхраняван в банка. Може да сте забравили за него и въпреки това той е там. В деня, в който отново се докоснете до това, то ще се върне по същия път и ще се иска много малко, за да се завърши работата.

Ако гласът се е развил до духовното качество, а по-късно човек забележи, че това качество е изгубено, той не трябва да се обезкуражава и да се разочарова. Трябва да се поправи, да се старае отново да върви напред и да не съжалява, защото загубеното се възвръща. Никога не се отчайвайте, никога не губете надежда, защото то е тук, то се нуждае от леко докосване. Това е подобно на загаснала свещ: щом драснете клечка кибрит, можете да я запалите отново, защото свещта е останала същата. Гласът е светлина. Дори ако светлината стане смътна, тя не е загаснала, тя е тук. Така е и с гласа. Ако той не сияе, това означава само, че не сте го култивирали и трябва пак да работите над него и тогава ще засияе отново.

Понякога някой идва при вас и започва да ви говори за нещо, а след това произнася „хм, хм“, и казвайки още няколко думи, отново произнася „хм, хм“. Може да се е простудил, но може и да не е, защо тогава прави това? Защото има нещо, което иска да намери в ума си, но то не идва бързо — същото положение, имащо място в духа, е очевидно и в гласа. Той иска да каже нещо, но не може да го изкаже, защото умът не функционира правилно и гласът не му сътрудничи. Ако в ума съществува някакво препятствие, някаква пречка, тогава и в гласа се проявява някаква пречка.

Глава 10Тайната на звука и цвета

Привлекателността, която човек открива в цвета и звука, го заставя да се интересува от това, съществува ли зад тях скрита тайна, съществува ли език на цвета и звука, който може да бъде научен — отговорът е в това, че езикът на цвета и звука е език на душата и именно нашият външен език ни отклонява от смисъла на вътрешния език. Цветът и звукът са езикът на живота. Животът се проявява на всички различни планове на съществувание във формата на цвят и звук, но външните проявления на живота са толкова твърди и плътни, че тайната на тяхната природа и характер е погребана под тях. Защо мистиците наричат света илюзия? Защото природата на проявлението е такава, че скрива своята собствена тайна вътре в себе си и се представя в толкова твърда форма, че фиността, красотата и тайната на нейният характер се оказват скрити. Затова съществуват два противоположни типа търсачи на истината на живота, нейни ученици. Едни искат да се учат от външните проявления, други искат да открият тайната, скрита зад тях. Тези, които се учат от външното, получават външно знание.

Първият въпрос, възникващ в съзнанието на умния човек, е такъв: какво има в звука и в цвета, което повиква човека? Това са тонът и ритъма на цвета, както и звуците, които оказват влияние върху тона и ритъма на нашето битие. Нашето битие е нашата способност за резонанс с тона и ритъма, които идват от звука и цвета — тази способност ни позволява да бъдем подложени на влиянието на звука и цвета. Така на един човек се харесва един цвят, а друг отдава предпочитание на друг цвят, по същия начин хората са привличани от определен тип звук.

В пеенето един харесва баритон или бас, друг — тенор или сопрано. Има души, които са привличани от дълбоките звуци на виолончелото, но има и други, на които е интересен звукът на цигулката. Някои се наслаждават на звука на рога или тромбона, а други предпочитат флейтата. Какво означава това? — Че в нашето сърце, в нашето същество, има определена способност, вместимост и от тази конкретна особеност зависи какъв тип звук откликва в нас. В същото време това зависи от степента на еволюция на човека, неговия характер, неговата природа, от това „плътен“ или „фин“ е той, а също от неговия темперамент: има ли практична природа или е мечтателен, обича ли драмата на живота или е погълнат от обикновените жизнени проблеми.

Цветът и звукът въздействат върху човека в съответствие с неговото състояние, темперамент и еволюция и като доказателство на това служи фактът, че човек често променя своето пристрастие към цвета. Става така, че в един период от живота си той е предразположен към синьото, а в друго време предпочита оранжевия цвят. Някои обичат дълбоките тонове, а други се привличат от светлите. Това зависи от темперамента на хората и степента на тяхната еволюция.

Музиката, от какъвто и тип да е, се обръща към някого — лоша или хубава, все някой я харесва. Нима не сте виждали как децата се развличат с тенекиена кутия и пръчка? Ритъмът възниква от тяхната способност за наслаждение. Такава е и човешката природа — тя съдържа всичко: от най-възвишеното до най-низкото. Тя има толкова широки възможности, че нищо не остава вън от нея. Всичко има свое място и всичко се асимилира от човешката природа, и в същото време съществуват действие и бездействие.

Не само степента на еволюция заставя човека да променя своята привързаност към определени цветове и тонове, но също различните цветове и тонове му помагат в неговата еволюция. Макар че много често човек смята някой цвят или тон за толкова важни, че забравя стоящото зад тях и това го довежда до много суеверия, хрумвания и фантазии. Мнозина са заблуждавали простите хора, говорейки им, кой цвят съответства на тяхната душа или каква нота влияе върху техния живот. Човек винаги е готов да откликне на нещо, което озадачава или смущава ума му; той, като правило, винаги иска да бъде измамен. Той така силно се наслаждава, когато някой му говори, че неговият цвят е жълтият или зеленият, а неговата нота — е „до“, „ре“ или „фа“, че дори не се опитва да разбере защо. Това е равносилно да кажеш на някого, че неговият ден е сряда, а четвъртък е на някой друг! Всички дни са наши и всички цветове са наши. Именно човекът е господар на цялото проявление. Именно човекът е длъжен да използва всички цветове и тонове, те се намират в негово разпореждане, от него зависи да ги използва по най-добрия начин. Би било много жалко, ако сме подчинени на един цвят или тон. В това не би имало живот — това би било форма на смърт. Стълбата е създадена за нас, за да се изкачваме, а не да оставаме на една степен. Всяка степен на стълбата на цветовете и звуците е наша степен, стига да можем да я приемем.

От мистична гледна точка първият аспект, който прави интелекта съзнаващ проявлението, е звукът. Следващият аспект е светлината (цветът). Доказателство за това може да се намери в Библията, а също и във Веданта. Библията казва: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога и Словото бе Бог“ и също така казва, че в началото е било Словото, а след това Дошла Светлината. Какво е цветът? — Аспект на светлината. Във Веданта четем, че първият аспект на Създателя, източният, от който е било създадено цялото творение е бил звукът, вибрацията. В Корана е казано: „Първата повеля е била: «Бъди» и станало“. В обяснението на процеса на творението всички мистици, пророци и велики мислители на света във всички исторически епохи са отдавали първо място на звука. И ученият от съвременността се приближава вече към това. Той ще говори за лъчи, атоми, електрони и преминавайки през знанието за различните атоми на веществата, ще стигне до нещо, което нарича движение. Движението е вибрация. Ние наричаме звук ефекта на движението. Движението звучи и ние наричаме реч звука, когато той се чува. Когато речта не се чува, причината е, че не сме проявили достатъчното качество на звука. Но причината за звука е движението, а движението присъства винаги. Това показва, че съществуването на движение не зависи от качеството.

Цветът също е движение. И именно качеството на цвета го прави конкретен за нашето виждане. В същото време, макар че можем да наречем един цвят зелен, червен или жълт, всеки човек възприема цвета различно; хората не виждат еднакво фините оттенъци на цвета, защото качеството е различно във всеки от тях. Тонът съответства на качество. С други думи, тонът и цветът имат определена вибрация, но всеки от нас усеща или ги чувства посвоему. Те са различни по отношение на нас, в нашето възприятие.

Ще се върнем към концепцията за петте елемента, с която винаги са боравили мистиците и която не може да бъде обяснена със съвременни научни термини, защото мистиците придават на понятията за елементите собствено и по-дълбоко значение. Въпреки, че елементите могат да се наричат „земя“. „вода“. „огън“. „въздух“ и „ефир“, това не трябва да се разбира буквално; съгласно мистиците тяхната природа и отличителни черти са различни. Но тъй като словесния запас е ограничен, трудно е да се дадат други имена на тези елементи, макар че в санскрит има отделни думи за тях. „Ефирът“ не е ефир в научен смисъл, това е качество, вместимост. „Водата“ не е тази вода, която подразбираме във всекидневния език; това е течно състояние, течност. „Огънят“ означава отблясък или жар, сухота, излъчване, всичко живо. Всички тези понятия предполагат нещо повече от тяхното обичайно значение. Действието на петте елемента се характеризира с различни цветове и те са представени със звуци. В музикалните гами Индия и Китай рагата от пет ноти се смята за най-привлекателна и моят собствен опит говори за това, че гамата от пет ноти е значително по-трогателна от гамата от седем ноти. Гамата от седем ноти губи част от жизненото влияние, което притежава петнотната гама.

Съществува взаимозависимост между звука и цвета. В действителност те са едно — те са два аспекта на живота. Животът и светлината са едно — животът е светлина и светлината е живот, цветът е звук, а звукът — е цвят; Само когато звукът е цвят, той е по-видим и по-малко се чува, а когато цветът е звук, той се чува повече, отколкото е видим.

Изучавайки и практикувайки науката на дишането, може да се наблюдава единството на цвета и звука. Когато човек слуша нещо, негово първо пробуждане са отворените очи, за да се опита да види неговия цвят. Това не е начин да се види цвета, въпреки че цветът е език. Самият живот, който се чува, също е видим — но къде? Той е видим на вътрешен план. Когато слуша музика, той иска да види пред себе си цвят. Всяка активност на външния свят е някакъв тип реакция, някакво следствие, с други думи, сянка на активност, стояща зад нея, която ние не виждаме.

Съществуват също различия в типовете проявления на тази активност във времето. Активност, която би могла да има място дванадесет часа по-рано на фин план, сега е видима в цвят на външен план — това също обяснява влиянието на сънищата върху живота. Ефектът на нещо, видяно на сън през нощта, понякога можем да видим на сутринта или дори седмица по-късно. Това говори, че съществува някаква активност, имаща място зад сцената и която се отразява във външния живот в съответствие с това, как са насочени действията на външния живот. Тази е причината за това, защо виждащият или мистикът много често знае по-рано своето собствено състояние или състоянието на другите, знае какво е минало или какво ще стане. Защото той знае езика на звука и цвета.

И сега възниква въпросът: на какъв план знае той езика на звука и цвета? По какъв начин това се проявява пред него? Езикът на вибрациите не трябва да се ограничава с определен закон, макар че в същото време той следва определен закон. А къде мистикът вижда това? — В своето дишане. Затова цялата култура на духовното развитие е основана на науката за дишането. Какво позволява на йогите, мистиците, да видят събитията на миналото, настоящето и бъдещето? Някакъв закон преди творението, определена работа на механизъм, който е един фин механизъм. А как можем да го видим? Чрез отваряне на своето виждане на самия себе си.

Съгласно мистиците, съществуват пет качества на човешкото същество, които могат да бъдат наречени петте Акаши. Първото качество, което знае и осъзнава всеки, е това, което може да бъде наречено вместилището за храна: тялото. Другото, повече или по-малко познато, е вместилището на чувствата. Третото качество е този свят, където човек съзнава фините сили на живота, работещи вътре в самия него. Те могат да му съобщават чувствата на миналото, настоящето и бъдещето поради причината, че са ясни за неговото виждане. Човек ги вижда. Но вие можете да попитате: „Как може някой да узнае състоянието на друг?“ Действително, човек едва ли знае повече за другите, отколкото е създаден да знае за самия себе си, но съществува това трето вместилище, което много хора не осъзнават — вместилището на живота. Този, който осъзнава това трето вместилище на живота, може да направи това качество, което притежава, празно и да даде възможност животът на друг човек да се отрази в него. Той прави това, фокусирайки своя ум върху живота на друг и чрез него открива миналото, настоящето и бъдещето. Само че за това той е длъжен постави камерата на правилното място. Това е точно като фотография. Има плака — тя е чиста, защото нейното собствено качество е празно, а черното вещество, което фотографът натрупва на камерата и на своята собствена глава, е концентрация. Когато човек овладява концентрацията, той се превръща във фотограф. Той може да фокусира целия свят в една точка. Всичко това е научно, когато разбираме процеса, но става загадка, когато го поставяме пред себе си като тайна.

Всичко си остава тайна, когато не познаваме законите. Когато ги знаем, всичко е просто. Истинските търсачи на истината обичат простотата. Правилният път е прост, ясен и определен. В него няма нищо смътно. И колкото по-нататък човек отива по този път на осъзнаване на тайната на живота, толкова повече животът му се открива. Животът започва да проявява своята тайна, своята природа. Това, което се изисква от човека, е честно да следва закона на живота — нищо в този свят не е по-важно от знанието за човешката природа и изучаването на човешкия живот и това изучаване лежи в познанието на себе си. Именно познанието за себе си в действителност е познание за Бога.

Глава 11Духовно значение на звука и цвета

Изглежда, че това, до което науката достига накрая, мистицизмът разбира от самото начало, съгласно изказаното от Христос: „Най-напред търсете Царството Божие и всичко ще се изяви“. Когато чувате за съвременните открития за звука и цвета, започвате да се удивлявате. Казвате: „Какво! Ново откритие, нещо, за което ние никога не сме чували? Да, това е нещо съвършено ново“. Макар че когато отворите Библията, там е казано: „В началото бе Словото, и словото бе у Бога, и Словото бе Бог“, а ако отворите още по-древните писания на Веданта, в техните стихове ще прочетете, че в Създателя е било това слово или тази вибрация; ако вземете Корана, отново ще прочетете: „Първата повеля е била «Бъди», и станало“.

Религиите на света, пророците и мистиците, съществували преди хиляди години, са знаели тези неща. Днес човек идва с фотографска лента и казва: „Аз тук имам фотография на звука. Това показва колко важна е вибрацията и нейното действие върху лентата“. Той не осъзнава, че това е нещо, което винаги е било известно, че в духовните термини се е говорело само за това. Той не мисли за това, което се е говорело някога, а това, за което се говори днес, смята за нещо ново. Но когато осъзнаем, както е казал Соломон, че „няма нищо ново под слънцето“, започваме да се наслаждаваме на живота, виждайки за пореден път една и също мъдрост да се открива пред човека. Този, който търси истината чрез науката, този, който се стреми към нея чрез религията, този, който я намира чрез философията, този, който я придобива чрез мистицизма — по какъвто и начин да търси истината, в края на краищата ще я намери.

Веднъж в Ню-Йорк ме представиха на учен, който беше и философ, и първото, което той каза за своите достижения беше: „Аз открих душата“. Това изказване ме развесели много — макар че всички писания, мислители, мистици и пророци са твърдели това, човекът идва и казва: „Аз открих душата!“ Аз си помислих: „Да, ето ново откритие, което отдавна очакваме, нещо, което никога не сме знаели“. Такава днес е настройката на ума — детинска позиция. Когато човек погледне в миналото, настоящето и бъдещето, той вижда, че животът е безкраен, а откриващото се е това, което търсещите винаги са откривали.

Философия или наука, мистицизъм или езотеризъм — всички ще бъдат съгласни в едно, ако се докоснат до върха на своето знание, и това е, че зад цялото творение, зад цялото проявление, ако се забелязва някаква фина следа на живот, това е движението, преместването, вибрацията. Сега това движение се проявява за нас чрез два аспекта, защото сме развили две принципиални способности: зрение и слух. Единият аспект призовава слуха, а другият — зрението. Аспектът движение или вибрация, призоваващ слуха, е това, което наричаме чуто или звук. Аспектът, който призовава зрението, наричаме светлина или цвят и го считаме за видимо. Но какво фактически е източник, начало на всичко видимо, на всичко, което чуваме? Това е движението, преместването, вибрацията, и то е едно и също нещо. Затова тези, които могат да видят, забелязват цвят дори в чутото, в това, което наричаме звук, а тези, които могат да чуват, чуват дори и звука на цветовете.

Има ли нещо обединяващо тези две неща? — Да, има. А какво е то? Това е хармонията. Определен цвят не е хармоничен или лишен от хармония сам по себе си — тези усещания зависят от смесването на един цвят с други цветове, от обкръжението, в което той се намира, от това, как е разположен цветът. В съответствие с това той оказва едно или друго въздействие върху виждащия. Същото е и със звука. Не съществува хармоничен или нехармоничен звук сам по себе си — именно отношението на един звук към друг създава хармония. Затова не трябва да се определя, че това или онова е хармония. Хармонията е факт. Хармонията е резултат от отношението между цвят и цвят, отношението между звук и звук и отношението между цвят и звук.

Най-интересният аспект на това знание е как различните цветове апелират към различните хора и как различните хора се наслаждават на различни звуци. Колкото повече изучаваш това, толкова повече се забелязва връзката му с конкретните достижения в развитието на човека — например, някой открива, че на определена степен от своята еволюция е обичал един цвят, а след това е загубил контакта с него. Според големината на ръста и развитието в живота той започва да обича друг цвят. Този избор също зависи и от емоционалното състояние на човека, било то страстно, романтично, топло или хладно, доброжелателно или неприветливо. Каквото и да е емоционалното състояние, в съответствие с него е неговото пристрастие или неприязън към цветовете. Именно затова за виждащия, за знаещия е така просто да прочете характера на човека дори преди да види лицето му. На него му е достатъчно да види дрехите на човека, тъй като предпочитанието към определен цвят показва, че той му харесва, и какъв е неговият вкус. Любовта към определено цвете, към определен камък или скъпоценност, любовта към определено обкръжение, обстановка в стаята, цвят на стените — всичко говори за това, което човекът обича и предпочита. Според степента на духовно развитие се променя неговият избор на цвят. Човек се променя с всяка крачка — неговите представи, идеи за цвета се правят от другите. Някои ползват крещящи тонове, други — бледи. Причината е в това, че крещящите цветове имат интензивни вибрации, а бледите цветове имат спокойни и хармонични вибрации и в съответствие със своето емоционално състояние той се наслаждава на различни цветове.

Същото е и със звука. Всеки човек, независимо дали го знае, има предразположеност към определен звук. Тъй като повечето хора не изучават този предмет, човек обикновено остава в неведение относно тази идея и все пак всеки има особено пристрастие към определен звук. Това обяснява изказването или поверието, че всеки човек има свой звук — звук, който е сроден на неговата индивидуална еволюция. Освен всички изкуствено създадени разделения на гласовете, като тенор, бас или баритон, всеки има определена височина на тона и особена нота, на която той говори и тази определена нота е израз на неговата жизнена еволюция, изражение на неговата душа, състоянието на неговите чувства и мисли.

Слушането на определени звуци и виждането на определени цветове оказва ефект не само върху хората, но и върху животните и птиците. Цветовете имат огромно влияние и въздействие върху всички живи същества: животни, птици или хора. Те не знаят това, но влиянието на цветовете действа върху техния живот, направлявайки ги към едни или други склонности. Веднъж посетих един дом, в който се намираше някакъв клуб и един от членовете на клуба ми каза: „Много е жалко, но от мига, в който заехме този дом, в нашия комитет няма съгласие“. Аз казах: „Не е изненадващо. Виждам това“. Той попита: „Защо?“ Аз отговорих: „Тук стените са червени, те ви правят склонни към борба“. Крещящият цвят на обкръжението ви придава склонност към несъгласие, докосва емоциите и с това способства несъгласието. И именно от тази психологическа гледна точка може да се обясни древният обичай, съществуващ на Изток, когато се избира определен цвят за времето на сватба и определен цвят за други случаи и празници. Всичко това има определен смисъл, свое психологическо значение и основание.

Тъй като цветът и звукът се възприемат като отделни неща и в нас има различни чувства за тяхното възприятие, ние сме създали различия между видимите и чуваните неща, но в действителност тези, които медитират, които се концентрират, които влизат навътре в себе си, които стигат до източника на живота, започват да виждат, че зад тези пет външни чувства е скрито едно чувство и това чувство е способно да направи всичко, което искаме да реализираме или да изпитаме. Ние различаваме пет външни чувства. Те са пет, защото познаваме пет органа на чувствата. Но в действителност съществува само едно чувство. Именно това чувство чрез петте различни органа усеща живота и го различава в пет различни форми.

И така, всичко видимо и всичко чувано е едно и също. Това е, което на санскрит се нарича Пуруша и Пракрити, а в термините на суфиите — Зат и Сифат. Проявеният аспект е Сифат — „външна видимост“. Именно в проявлението на аспекта Сифат човек вижда различията и разграниченията между видимото и чуваното, но в техния реален аспект на битие те са едно и също. Според суфийските мистици планът на съществуване, където те се явяват като едно и също, се нарича Зат — това е знание на вътрешно съществуване, в което са видими източникът и целта на всички неща.

Цветът и звукът са език, който може да бъде разбран не само във външния живот, но и във вътрешния. За лекаря и химика цветът има огромно значение. Колкото по-силно човек се задълбочава в медицината и химията, толкова по-добре осъзнава важността на цвета — че всеки елемент, развитието или изменението на всеки предмет се определят по изменението на цвета. Лечителите от древността са определяли болестта по цвета на лицето и тялото. Дори днес съществуват лекари, чийто основен метод за разпознаване на недъзите на хората е цветът на очите, езика, ноктите и кожата. При всички условия именно цветът изразява състоянието на човека. Също и при предметите — тяхното състояние и изменение се познава по изменението на цвета. Психолозите определят състоянието на предметите по техния звук, а хората — по гласа. Към кой тип принадлежи човекът, към силния или слабия, какъв е неговият характер, неговите склонности и какво е неговото отношение към живота — всичко това може да се узнае и разбере по него вия глас.

Цветът и звукът са не само език, посредством който човек общува с външния живот, но и език, с помощта на който той общува с вътрешния живот. Може да се попита: как става това? Отговорът може да бъде получен от някои научни експерименти: правят се специални пластинки и говорейки до такава пластинка, човек оставя върху нея следи с помощта на звука и вибрациите, а тези следи създават или хармонични или нехармонични форми. Но всеки човек от сутрин до вечер създава невидима форма в пространството с това, което говори. Той излъчва невидими вибрации около себе си и с това създава атмосфера. Някой може да дойде у дома ви и преди да заговори, вие ще почувствате, че вече сте се уморили от него, ще поискате да се избавите от него — преди той да каже нещо или да направи нещо, вие вече сте приключили с него, искате той да си отиде, защото е създал звук в своята атмосфера и този звук е неприятен. Може да срещнете друг човек, към когото чувствате влечение, чиято дружба цените, чието присъствие търсите — около него постоянно се създава хармония. Това също е звук.

Ако казаното е истина, тогава не само външните знаци, но и вътрешното състояние е видимо и може да се чуе. Въпреки че не е видимо за очите и не се чува с ушите, то е видимо и може да се чуе от душата. Ние казваме: „Аз чувствам неговите вибрации, аз чувствам присъствието на този човек, аз чувствам симпатия или антипатия към този човек“. Съществува чувство и човек създава чувство, без да каже и да направи нещо. Затова този, чиито вибрации са лоши, дори без да прави и да казва нещо лошо, създава лоша атмосфера и вие се дразните от него. Забавно е да се види, как хората могат да дойдат при вас с жалба: „Аз нищо не съм казал, аз нищо не съм направил и въпреки това хората не ме обичат и са настроени против мен!“ Такъв човек не разбира, че работата не е само в това какво казваш или правиш — именно това, което той е, говори по-силно, отколкото това, което произнася — това е битието. Това е самият живот, имащ свой тон, свой цвят, своя вибрация той говори.

Може да се поинтересувате: какво е това и къде може да се намери? И отговорът е, че малкото, което човек знае за себе си, касае само неговото тяло. Ако попитате някого — къде е той, той ще ви покаже своята ръка, рамо, тяло, извън това той знае малко. Мнозина, ако бъдат попитани: „Какво мислите, къде се намирате във вашето тяло?“ — ще кажат: „В моя мозък“. Те ограничават себе си в тази малка физическа област, като с това правят себе си много по-малки, отколкото са в действителност. Истината е в това, че човек е индивид, обладаващ два аспекта, така както една линия има два края. Ако гледате краищата — те са два, ако гледате линията — тя е една. Единият край на линията е ограничен, другият край на линията е неограничен. Единият край е човекът, другият — Бог. Човек забравя това и знае само този край, който осъзнава и именно такова ограничено осъзнаване го прави още по-ограничен. В противен случай той би имал значително повече средства за приближаване към Безкрайното, намиращо се вътре в него самия, което е другият край на тази линия — линия, която той нарича или счита за себе си. И когато мистикът говори за самопознание, това не означава опознаване на това колко е стар човек, колко е лош или добър, прав ли е той или не — това означава знание за другата част на неговото битие, на по-дълбокия, по-финия аспект. Именно от знанието на това битие зависи изпълнението, завършването на живота.

Може да попитате: „Как да се приближим към това?“ Пътят, намерен от тези, които са търсили истината, които са се стремили към Бога, които са искали да анализират сами себе си, които са искали да съчувстват на живота, е един-единствен път и това е пътят на вибрациите. Това е този път, който е бил и за древните — с помощта на звука те са подготвяли себе си. Те са правили тези физически атоми, които постепенно са ставали мъртви, отново живи с помощта на звука, те са работили със силата на звука. Както казва Зеб-ун-Нисса: „Повтаряй постоянно това свещено име, което ще направи и теб свещен“. Индусите са го наричали мантра-йога; суфиите са му дали свое название — Вазифа. Това е силата на словото, която въздейства върху всеки атом от тялото, прави го звучащ, прави го посредник за връзка между външния и вътрешен живот.

Това, което човек осъзнава като пръв опит на своето духовно развитие, е факта, че започва да чувства общност, връзка с живите същества — не само с хората, но и с животните, птиците, дърветата и растенията. Не е приказка това, че светците са разговаряли с дърветата и растенията. Вие можете и днес да разговаряте с тях, ако се намирате във връзка. Не само древните времена са били благословени за тези стари благословии — старият благослов днес не е стар. Той е нов. Това е онова древно, което е било, е, и ще бъде; и нито едно преимущество никога не е било ограничено от някакъв отделен период на световната история. Днес човекът има същите привилегии, ако разбере, че е привилегирован. Когато сам затваря своето сърце, когато позволява да бъде затворен за живота вътре и извън себе си, без съмнение, той става изключителен, без съмнение откъсва себе си от цялото проявление, което е единно и неразделно цяло. Именно сам човек разделя себе си — животът е неразделен. И именно откриването на връзката с външния живот прави човека по-широк. Тогава той не казва за свой другар: „Това е мой другар, аз го обичам“, но казва: „Това съм аз самият, аз го обичам“. Когато достигне тази точка, може да каже, че е достигнал разбирането на любовта. Дотогава, докато казва: „Аз чувствам симпатия към него, защото е мой другар“, неговото съчувствие не се е пробудило напълно. Действителното пробуждане на неговото съчувствие става в деня, когато вижда своя другар и казва, че това е самият той. Тогава съчувствието се е пробудило, тогава съществува връзка вътре в него самия.

Човек се затваря не само от външния живот, но и от вътрешната част от себе си, която е още по-важна. Тази вътрешна част също е звук, тази вътрешна част е светлина и когато човек го осъзнае, ще научи езика, който е език на небесата, език, изразяващ миналото, настоящето и бъдещето, език, отварящ тайната и характера на природата, език, винаги приемащ и даващ божествено Послание, което пророците винаги са се опитвали да открият.

Глава 12Психическото влияние на музиката

В областта на музиката съществува огромно поле за изследване, а нейното психическо влияние е много малко известно на съвременната наука. Учили са ни, че влиянието на музиката, или звука и вибрациите, идват до нас и докосват чувствата ни отвън, но остава още един въпрос: кой е източникът на влиянието, идващ отвътре? Истинската тайна на психическото влияние на музиката е скрита в този източник — източникът, откъдето произлиза звукът.

Просто и лесно е да се разбере, че гласът има определена психическа ценност, че един глас се отличава от друг и че всеки глас има своя психическа сила. Много често някои чувстват личността, която говори от разстояние, по телефона. Чувствителният човек може да усеща ефекта на самия глас, без да вижда говорещия. И мнозина не зависят така силно от думите, както от гласа, който ги произнася. Това показва, че нивото на психическо развитие се изразява и в разговора и особено в пеенето.

На санскрит дишането се нарича „прана“ — самият живот. А какво е гласът? Гласът е дишане. Ако има нещо в човека, в човешката конструкция, което може да бъде наречено живот — това е дишането. Звукът на гласа е дишане, проявено външно. Затова човек може по-добре от всичко да изрази себе си в пеене или в това, което говори. Ако в света съществува нещо, което може да даде израз на ума и чувствата, това е гласът. Много често се случва така, че човек изговаря хиляди думи на някаква тема и това не оказва влияние, докато друг човек, изразяващ мисълта си само в няколко думи, може да направи дълбоко впечатление. Това говори, че силата е заключена не в думите, а в това, което е зад тях, в психическата сила на гласа, изхождащ от праната. В съответствие с тази сила гласът прави впечатление на слушателя.

Същото нещо може да се открие в края на пръстите на цигуларя и в устните на флейтиста. В съответствие с влиянието, идващо от неговите мисли, музикантът оказва въздействие чрез своя инструмент. Той може да бъде много умел, но ако краят на пръстите му не възпроизвежда чувството за живот, той няма да има успех. Освен музиката, която свири, влияние има и праната, или психическата сила, които той предава на това, което свири.

В Индия има изпълнители на вина, които няма нужда да свирят симфония, за да окажат влияние, за да се състои духовния феномен. На тях им е достатъчно само да вземат вината в ръка и да извлекат една нота. Щом извлекат тази нота, тя прониква все по-дълбоко и по-дълбоко. Извличайки една или две ноти, те настройват аудиторията. Звукът въздейства върху всички нерви — това е като свирене на лютня, каквато има във всяко сърце. Техният инструмент става просто източник, на който откликва сърцето на всеки човек — както на приятел, така и на враг. Позволете на най-враждебния човек да застане пред истински изпълнител на вина и той няма да може да запази своята враждебност. Щом нотите се докоснат до този човек, той няма да може да противостои на вибрациите, които се създават в него, няма да може да не стане друг. Затова в Индия такива изпълнители често са наричани не музиканти, а „магове на вината“. Тяхната музика е магия. Действително „музикална душа“ е тази душа, която е забравила себе си в музиката, както истински поет е този, който забравя себе си в поезията, а „мирска душа“ — този, който е загубил себе си в света. Божествена е тази душа, която е забравила себе си в Бога. Всички велики музиканти — Бетовен, Вагнер и много други, оставили на света произведения, които винаги ще бъдат ценени като съкровище, не са били способни да направят това, ако не бяха забравили себе си в своята работа. Те изцяло са изгубили идеята за своето собствено битие и по такъв начин са се потопили и станали едно с това, което са дошли да дадат на света. Ключът към съвършенството може да бъде намерен в забравянето на себе си.

Има различни начини за слушане на музика. Съществува едно техническо състояние, когато човек, имащ развита техника и обучен да цени хубавата музика, чувства безпокойство от музика от ниско качество. Но съществува и духовен начин, който не е свързан с техниката. Той се състои в това, просто да настроиш себе си към музиката, затова духовният човек не се вълнува от нивото на музиката. Без съмнение, колкото е по-хубава музиката, толкова е по-полезна за духовния човек, но в същото време не трябва да се забравя, че в Тибет съществуват лами, които провеждат своите концентрации и медитации под нещо подобно на тракане, звук, който не е особено мелодичен. Така развиват чувство, което с помощта на вибрации издига човека към висшите планове.

Няма по-добро средство за възвисяване на душата от музиката. Без съмнение, силата на музиката зависи от степента на духовна еволюция, до която се е докоснал човек.

Има една история за Тансен, велик музикант от двора на император Акбар. Веднъж императорът го попитал: „Кажи ми, о велики музиканте, кой е бил твой учител?“ Тансен отговорил: „Ваше Величество, моят учител е велик музикант. Нещо повече — аз не мога да го назова «музикант», аз трябва да го нарека «музика»“. Императорът попитал: „Мога ли да чуя как пее той?“ Тансен казал: „Може би — ще се опитам. Но вие не можете дори да помислите да го поканите тук в двора“. Императорът попитал: „Мога ли тогава аз да отида при него?“ Музикантът отговорил: „Неговата гордост може да въстане дори от мисълта, че е длъжен да пее пред крал“. Тогава Акбар предложил: „А мога ли да дойда като твой слуга?“ Тансен се съгласил: „Да, тогава има надежда“. Двамата отишли в Хималаите, във високите планини, където мъдрецът имал храм на музиката в пещера — той живеел с природата, настроен към Безкрайното. Когато отишли, музикантът бил на кон, а Акбар вървял пеша. Мъдрецът видял, че императорът е смирил себе си, за да дойде и чуе неговата музика и поискал да попее за него, и когато почувствал настроение за пеене, запял. А пеенето му било забележително, то било психически феномен и нищо друго. Изглеждало, сякаш всички дървета и треви в гората вибрирали — това била песен на вселената. Дълбокото впечатление, възпроизведено върху Акбар и Тансен; било повече, отколкото те можели да понесат — те достигнали до транс, покой и мир. И докато били в това състояние, Майсторът напуснал пещерата. Когато отворили очи, той вече не бил там. Императорът казал: „О, какъв странен феномен! Но къде отиде Майсторът?“ Тансен му отговорил: „Вие никога няма да го видите в тази пещера отново, защото ако веднъж човек усети вкуса на това, винаги ще го следва, дори с цената на живота си. Това е повече от всичко друго в живота“. Когато се върнали у дома си императорът попитал веднъж музиканта: „Кажи ми, каква рага, в каква тоналност пя твоят Учител?“ Тансен му казал нейното име и я изпял за него, но императорът не бил удовлетворен: „Да, това е тази музика, но не е същият дух. Защо е така?“ Музикантът отговорил: „Причината е в това, че когато аз пея пред вас, пея пред императора на тази страна, а моят Майстор пее пред Бога — в това е разликата“.

Ако изучаваме съвременния живот и ако не обръщаме внимание на огромния прогрес в науката — радио, телефон, грамофон и всички чудеса на този век — все пак ще забележим, че психическия аспект на музиката, поезията и изкуството не са толкова развити, колкото би следвало. Напротив, той се движи назад. И ако попитаме в какво е причината, отговорът на първо място ще бъде, че целият прогрес на съвременното човечество е прогрес механически, и това пречи на индивидуалния прогрес. Сега музикантът трябва да се подчинява на закона на хармонизацията и контрапункта, ако направи сам и една крачка, различна от другите, неговата музика се подлага на съмнение. Когато бях в Русия, попитах Танеев, велик музикант, който е бил учител на Скрябин, какво мисли за музиката на Дебюси. Той каза: „Не мога да я разбера“. Ние сме твърде ограничени, сковани от еднообразието, така че няма никакъв размах. Същото ще видите в света на медицината и науката.

Но особено в изкуството, където е необходима най-голямата свобода, човек е скован и еднообразен. Художници и музиканти не могат да получат признание на своите работи. Те са длъжни да следват тълпата, вместо да следват великите души. А всичко общо взето е банално, защото големите маси от хора нямат висока култура. Малцина имат добър вкус и разбират, наслаждават се и ценят красивите неща, а за художниците не е лесно да достигнат до тези ценители. По такъв начин еднообразието се е превърнало в пречка за индивидуалното развитие. Днес е необходимо, давайки образование на децата, да се преподава психологическото значение на музиката. Това е единствената надежда, единственият път, по който можем да очакваме по-добри резултати с течение на времето. Изучавайки музика, децата трябва не само да я познават, но и да знаят това, което стои зад нея и как то трябва да се преподнася.

Разбира се, съществуват две страни на този въпрос: външните условия и представянето на изкуството. Външните условия могат да бъдат повече или по-малко полезни. Музика или песен, изпълнени пред двама или трима души, които са близки по дух, съчувствени, хармонични, разбиращи и отзивчиви, предизвикват съвсем различна вибрация, създават друг ефект, различен от ефекта на същата музика или песен, изпълнени пред петстотин души. Какво означава това? — Че някои хора са подобни на инструменти — когато пред тях се представя хубава музика, те откликват, настройват се към нея, стават едно цяло с музиката, стават част от тази музика и така се създава феномен. И този феномен може да достигне най-високия идеал, очакван от музиката, който е осъзнаване или реализация на свободата на душата, това, което на Изток се нарича Нирвана или Мукти, а в християнския свят — Спасение. Тъй като в света няма нищо, което би могло да помогне в духовното развитие по-добре от музиката. Медитацията подготвя, но музиката е най-висшето състояние за съприкосновение със съвършенството.

Виждал съм чудеса, сътворени чрез психическата сила на музиката, но те са ставали само тогава, когато обкръжението е било благоприятно — пет или шест човека, лунна нощ, изгрев или залез. Изглежда, че самата природа помага да се изпълни музиката и те работят заедно, защото са едно. Ако на велик оперен певец или цигулар-солист предстои да свири пред десет хиляди човека, въпреки всички свои способности той няма да може да затрогне всяка присъстваща душа. Разбира се, това не зависи от величието на артиста. Колкото по-велик е артистът, толкова повече ще постигне. Но той трябва да отчита и това, което ще зарадва аудиторията, а няма да бъде приятно на Бог. Когато музиката стане комерсиална, нейната красота си тръгва, както и голяма част от нейното значение.

На Изток е имало времена, когато аристокрацията е полагала всички усилия, за да предпази изкуството на музиката от комерсиализация и известно време е имала успех. На музикантите не са плащали с фиксирани суми пари. Техните нужди се удовлетворявали, дори ако били екстравагантни. Музикантите чувствали, че тяхното обкръжение трябва да бъде хармонично и красиво — те били великодушни и техните врати винаги били отворени за другите. Те винаги имали дългове, но дълговете им винаги били заплащани от краля. Освен това, музикантът не бил ограничен с програма, оставяли го интуитивно да почувства какво искат хората. Той можел да го реши в момента, в който ги виждал и щом започнел да свири и пее, познавал повече. Химическото действие на техните умове му съобщавало какво искат и резултатът бил духовно пиршество.

Тайната на целия магнетизъм, изразен или чрез личността, или чрез музиката, е животът. Именно животът очарова, привлича. Това, към което винаги се стремим, е живот и именно отсъствието на живот може да се нарече отсъствие на магнетизъм. И ако музикалното обучение се преподава на основата на този принцип, то ще бъде по-успешно по своите психически резултати. Именно от здравето на физическото тяло, мислите, въображението и от сърцето, което много често е хладно и замръзнало, зависи психичното състояние на човека, и именно живота изразява човекът с края на своите пръсти с помощта на цигулката или със своя глас по време на пеене. Какво търси светът, към какво се стремят човешките души — това е животът, независимо дали идва чрез музиката, цветовете, линиите или думите. Каквото желае всеки — това е живот. Именно животът е истинският източник на изцеление — музиката може да лекува, ако в нея е вложен живот.

В това няма никаква тайна, ако човек е в състояние да разбере истината в нейната простота. Когато човек свири механично, пръстите бягат по пианото или цигулката почти автоматично, което може да създаде временен ефект, но той скоро отминава. Музиката, изцеляваща душата, е музика със смекчаващо действие. Може да се създаде смекчаващ, а може да се създаде и твърд ефект и това зависи не само от музиканта, но и от композитора, от настроението, което го вдъхновява. За човек, който осъзнава психологическото действие на музиката, ще бъде просто да разбере, в какво настроение е бил композиторът, когато е писал. Ако е вложил в музиката живот и красота, тя остава красива и даваща живот и след хиляди години. Без съмнение, школовката и квалификацията му помагат да изрази себе си по-добре, но това, което понастоящем се изисква, е живот, изхождащ от разширено съзнание, от осъзнаване на божествената Светлина, която е тайната на истинското изкуство, душата на целия мистицизъм.

Глава 13Лечебната сила на музиката

Идеята за лечение чрез музика принадлежи към началния стадий от развитието на човека. Краят на този път е достигането до духовно извисяване посредством музиката или както се нарича във Веданта — Самадхи. Ако погледнем каква е основата на всички лекарства, ако се поинтересуваме от техния състав ще открием, това че те са изградени от различните елементи, съставящи нашето физическо битие. Тези елементи присъстват в лекарствата и това, което отсъства в организма, се набавя чрез тях, т.е. ефектът, който трябва да бъде възпроизведен в нашето тяло, се възпроизвежда от тях. Те създават вибрация, необходима за нашето здраве, а ритъмът, необходим за оздравяването, се предизвиква от циркулацията на кръвта с определена скорост. Ето защо можем да кажем, че здравето е състояние на съвършен ритъм и тон.

А какво е музиката? Музиката също е ритъм и тон. Когато здравето не е наред, значи и вътрешната музика не е наред. Затова, когато вътрешната музика е нехармонична, необходима ни е помощ, за да върнем хармонията и ритъма, за да бъдем приведени в състояние на хармония. Подобен начин за лечение може да бъде разбран чрез изучаването на музиката на собствения ни живот, изучаване на ритъма на пулса на сърцето, ритъма на циркулацията на кръвта. Някои лекари определят състоянието на пациента, наблюдавайки неговия пулс, и сърдечен ритъм. И за да открие действителния недъг, лекарят, трябва да разчита на своята интуиция и на използването на своите музикални способности.

В древни времена и дори днес на Изток, откриваме две основни медицински школи. Едната е дошла от древногръцката школа чрез Персия, другата произлиза от Веданта и е основана на мистицизма. Какво лежи в основата на мистицизма? Това е законът за вибрациите. Доброто здраве се постига чрез разбиране на природата на заболяванията по ритъма и тона, които присъстват в човешкото тяло в определени пропорции. Можем да погледнем на това и по друг начин. Всяка болест има своя собствена причина, но в същото време всички болести произлизат от един и същи корен, от една причина, едно условие: това е отсъствието на живот, недостатъчност на живот. Животът е здраве. Неговото отсъствие е болест, достигаща висша точка в състоянието, което наричаме смърт. Животът в своята физическа форма, както се възприема във физическите сфери, на санскрит се нарича прана. Този живот се поддържа с храна или лекарства — това означава, че тялото се подготвя с определена храна или лекарство да бъде в състояние да диша само в този живот или да бъде в по-добро здраве или да има съвършено здраве. Но тази прана, която означава дишане, централно дишане, привлича от космоса различни елементи, присъстващи в него. Всички треви, растения, цветя и плодове също притеглят от космоса елементите, от който се състоят. Всички елементи се привличат с дишането. Затова мистиците, били те от Гърция, Персия или Индия, винаги са приемали за основа на духовното развитие културата на дишането, науката за дишането.

Дори сега на Изток ще срещнете лечители, магнетизиращи водата, храната и атмосферата. В какво е тайната на този магнетизъм? В тяхното дишане. Тяхното дишане оказва влияние върху храната и продуктите. Сред религиозните хора в Индия съществува обичай, подобен на причастието. Свети хора даряват страдащите със символични дарове и така им помагат. Силата на дишането на тези хора е толкова балансирана, толкова чиста и развита, че притегля всички елементи, всичко, което може да се получи от билки, треви, цветя и плодове. Затова от дишането може да се получи хиляди пъти повече, отколкото от лекарствата. На Изток съществуват лечители, които шепнат някакви духовни думи. Какво е шепотът? Той също е дихание, дихание с думи. В Делхи имало един лекар, който използвал този тип целителна сила при лечението на пациенти. Веднъж негов скептично настроен приятел дошъл да се консултира с него. Лекарят прошепнал няколко свещени думи пред пациента и казал: „Сега можеш да си отидеш“. Скептикът заявил, че не разбира, как такъв метод може да подобри неговото здраве и тогава лекарят направил нещо необичайно: започнал да оскърбява пациента с жестоки думи. Скептикът, разбира се, се озлобил и извикал: „Как можеш ти, който си лекар да говориш така“ Лекарят казал: „Трудно ми е, но го направих, за да ти докажа нещо. Ако моите думи могат да те направят зъл и болен, те могат и да те излекуват. Ако думите могат да направят човека болен и нещастен, те имат и силата да го хармонизират и да го доведат до добро състояние“.

Какво е музиката? Според мислителите в древна Индия съществуват три аспекта на музиката: пеене, свирене на инструмент и танц. В основата и на трите е ритъмът. Какъв е ефектът на музиката? Въздействието на музиката се състои в регулиране на ритъма на човека и настройка на собствените му вибрации към музиката, която се изпълнява. Каква тайна има в музиката, защо тя привлича хората, които я слушат? Това е създаваният ритъм. Онзи специфичен тон, който настройва душата и я повдига над депресията и отчаянието на всекидневния живот в този свят. И ако някой знае какъв ритъм е необходим за определен индивид, изпаднал в беда и отчаяние, какъв тон е нужен, до каква височина трябва да бъде повдигната душата на този човек, тогава може да го излекува чрез музика.

Може да попитате: ако музиката е ритъм, защо така често музикантите са толкова темпераментни, емоционални и така лесно могат да бъдат разтревожени? Нима не е красиво да имаш буен темперамент? Животът не е музикален, ако в него няма темперамент. Човек, който не се сърди, макар и рядко, не живее. Това е съвсем човешко — да имаш всички видове малки недостатъци. Радостта се състои в тяхното преодоляване. Музиката не е само печал, съществуват висши остави и низши октави. Музиката е всичко, музиката включва в себе си всичко, ето защо тя е по-висша дори от небесата.

Някога в Индия музиката често била ползвана за лечение. Прилагала се за изцеление на ума, характера и душата, защото именно здравето на душата носи здраве на физическото тяло. Но изцелението на физическото тяло не винаги помага на душата. Ето защо материалистичната медицинска наука понякога може да допринесе полза, но не може да удовлетвори напълно нуждите на пациента. Не искам да кажа, че европейското лечение е безполезно. В този свят няма нищо безполезно, ако знаем как да извлечем полза от това. Всички неща в този свят са необходими, всички носят и имат приложение, само ако знаем как да ги използваме правилно. Но ако оздравяването се предизвиква външно, а в същото време вътрешно болестта остава, рано или късно болестта, съхранена в тялото, отново ще се прояви навън.

Веднъж срещнах жена, която каза, че посетила много лекари заради своя неврит. За известно време се подобрявала, но недъгът винаги се завръщал. Помоли ме за помощ. Попитах я: „Има ли в света някой, когото не обичате, когото ненавиждате или чиито действия тревожат ума ви?“ Тя каза: „Да, има много хора, които не обичам и особено на един човек не мога да простя!“. „Добре — казах аз, — ето неврита, ето корена на болестта. Външно тази болка е в тялото, вътрешно се корени в сърцето“. Често причината за болестта е вътре, въпреки че, без съмнение, много неща са изявени външно. Нито едно правило не обхваща всичко.

Несъмнено, ситуацията в света се е променила през вековете и материализмът е обхванал не само Запада, но и Изтока. Използването на музиката за духовни достижения и лекуване на душата, преобладаващо в древността, днес не е често явление. Музиката се е превърнала в средство за развлечение, средство за забравяне на Бога. А чрез начина, по който човек използва нещата, проявява своите недостатъци и достойнства. Същевременно споменът за древните начини за лекуване с музика е още жив сред бедните в Индия. Там има целители, свирещи на особени инструменти. Хората отиват при тях за лечение. Свиренето на такъв инструмент пробужда в човека някакво особено чувство, което е охладняло в него и това дълбоко чувство, някога погребано, започва да излиза навън. В действителност, това е древен метод за психоанализа. Музиката помага на пациента да изрази скритата болка. Така за мнозина не е нужно да ходят на лекар. Но, без съмнение, това е непълен, незрял начин за лечение.

Веднъж един махараджа чул, че може да бъде постигнато изцеление чрез музика и организирал концерти в някои болници. В резултат от това всички болни започнали да крещят; „За Бога, тихо! Отивайте си!“ Не звучала музика, която може да ги утеши. Тя само ги заставяла да страдат по-силно. Приличала на камък, даден вместо хляб. За да се постигне изцеление чрез музика, човек трябва да открие какво е нужно на душата. На първо място, трябва да научи, какво е недъг: какви елементи не достигат, какво е тяхното символично значение, какво ментално отношение стои зад болестта. Тогава, след щателно изучаване, той може да донесе много добро на пациента с помощта на музиката. Дори ако музиката не се използва като рецепта, предназначена за определена болест, силата на болестта, пребиваваща в сърцето на човека, може да бъде намалена чрез възвисяване на неговото сърце и промяна на неговите мисли. Болестта се носи по-скоро от мисълта за болест, отколкото от самата болест. Съществуването на болест в тялото може да бъде наречено сянка на истинската болест, която човек държи в ума си. С помощта на музиката умът може да стане толкова възвишен, че да се повдигне над мисълта за болест — тогава болестта се забравя.

Вие питате: „Какъв тип музика може да излекува човека? Пеене, свирене или музика за танци?“ Пеенето е най-могъщо, защото е живо. То е прана. Гласът е самият живот. Несъмнено животът въздейства чрез инструмента при съприкосновението с него, но в пеенето се усеща непосредствен живот, дихание трогващо сърцето на слушателя. Но зад гласа трябва да има сърце, заредено като батерия с това, което е необходимо. А с какво трябва да бъде заредено? С това, което наричаме любов и симпатия — най-висшите от съществуващите сили. Човек, който е материалистичен, който се бори с околните от сутрин до вечер, който търси своята собствена изгода, който се намира в беда или тъга, който сее конфликти, не може да лекува. Лечителят трябва да бъде свободен, свободен за съчувствие, свободен за любов към своите ближни дори повече, отколкото към себе си. Какво учи на тази любов? Къде можем да се научим на нея? Къде можем да я придобием? Ключът към любовта е Бог. И когато гледаме съвременния живот с целия му прогрес, какво не достига в него? — Бог. Бог е ключът към това неограничено изобилие на любов, което се намира в сърцето на човека.

Веднъж една много благочестива и добродушна жена не могла да отговори на чукането на вратата така бързо, както би следвало и посетителката, чакаща пред вратата, започнала много нетърпеливо и свадливо да говори. Когато я попитали какво се е случило, тя се усмихнала и казала: „Тази лейди много ми се разсърди“. Когато я попитах, знае ли каква е причината, поради която тази лейди е сърдита, слугинята със съвършена невинност отговори: „Причината? Отсъствие на Бог!“

Прекрасен отговор. Където не достига Бог, там няма любов. Където има любов, там има Бог. Болката и страданието раждат недостиг на живот. Какво е живота? — Любов. Какво е любов? — Бог. От какво се нуждае всеки човек, от какво се нуждае светът? От Бога. Всичко, което ни е необходимо, ще го имаме, всичко, което ни трябва, ще добием, за да благославяме нашия живот с музика, любов, хармония, наука с правилна насоченост, жизнено благо. Всичко това е Бог. В това се крие цялата магия на живота.

Глава 14Духовно развитие с помощта на музиката

Думата „духовен“ се използва не в смисъл на доброта, добродетели, способност да се правят чудеса, или огромна интелектуална сила. Животът във всичките си измерения е изтъкан от музика и реално духовно достижение е да настроиш себе си към тази съвършена музика. Какво пречи на човека да достигне духовни висини? Плътността на неговото материално съществуване и фактът, че не осъзнава своето духовно битие. Неговото ограниченост пречи на свободното протичане и движение на силите, които са отличителна черта на живота.

Да вземе за пример плътността. Искате да извлечете от един камък звук, но камъкът не дава никакъв резонанс, не отговаря на вашето желание да възпроизведе звук. Точно обратното, струните дават отговор и желания от вас тон. Вие ги докосване и те отговорят. Съществуват предмети, даващи резонанс — вие искате да извлечете от тях звук и те откликват и правят вашата музика завършена. Същото е и с човешката природа. Един човек е тежък и несхватлив — вие му говорите нещо, но той не може да ви разбере, разговаряте, но той не слуша. Такъв човек няма да откликне на музиката, на красотата и изкуството. Това е плътността.

Друг човек е готов да цени и разбира музиката, поезията, и красотата във всички форми — именно това е пробуждане на душата, живо състояние на сърцето. Това е реално духовно достижение. Духовното достижение прави духа жив, прави го съзнателен. Когато човек не осъзнава душата и духа, а само своето материално битие, той е плътен, той е много далеч от духа.

Какво е дух и какво е материя? Разликата между дух и материя е като разликата между вода и лед: замръзналата вода е лед, а разтопеният лед е вода. Именно духът в неговата плътност наричаме материя, а материята в нейната финост наричаме дух. Веднъж един материалист ми каза: „Не вярвам в никакъв дух, душа или бъдеще. Аз вярвам във вечната материя“. Отговорих му: „Вашата вяра не се отличава много от моята, само че това, което вие наричате вечна материя, аз наричам дух. Разликата е в термините. Няма за какво да спорим, защото и двамата вярваме във вечността и като се срещнем във вечността, какво значение има, че единият я нарича материя, а другият я нарича дух? Това е един живот без начало и без край“.

Красотата се ражда от хармонията. Какво е хармония? Това е правилна пропорция, правилен ритъм. А какво е животът? — Резултат от хармонията. Зад цялото творение стои хармонията, цялата тайна на творението е в хармонията. Интелектът се стреми да достигне съвършенството на хармонията. Това, което човек нарича щастие, удобство, изгода, всичко, към което се стреми и желае да достигне, е хармония — в по-малка или по-голяма степен той се стреми към хармония. Дори при постигането на най-светските, мирски неща човек винаги желае да постигне хармония, но много често не прилага правилни методи. Предмет, който е достижим както с добри, така и с лоши методи, е един и същ, но пътят, чрез който се стремим да го постигнем, го прави добър или лош. Лош е не самият предмет, а начинът, приложен за неговото достигане.

Никой, каквото и да е мястото му в живота, не желае дисхармония. Цялото страдание, болка и тревога са недостиг на хармония. Да притежаваш духовност означава да осъзнаваш, че цялата Вселена е една симфония — в нея всеки индивид е нота, а неговото щастие е в това да стане съвършено настроен към хармонията на Вселената. Това, което прави човека думите не следването на някаква религия или предаността на някаква идея. Важен е стремежът този свят да стане малко по-добър. Съществуват много добри хора, които дори не знаят думата духовност. Пределно, първично благо е самата хармония. Различните принципи в световните религии, които учат и провъзгласяват свещеници и учители, които човек не винаги може да следва и изповядва, изхождат по естествен начин от сърцето на този, който настройва себе си към ритъма на Вселената. Всяко действие, всяка произнесена дума, всяко негово чувство и изразено мнение са хармонични — те са цялата добродетел, те са цялата религия. Това не е следване на религия — това е изживяване на религията, превръщане на живота в религия.

Музиката е миниатюра на хармонията в цялата Вселена, защото хармонията на Вселената е самият живот. Човекът също е една миниатюрна Вселена. Той демонстрира хармонични или нехармонични акорди чрез своя пулс, чрез ударите на сърцето, чрез своите вибрации, ритъм и тон. Неговото здраве и болести, неговата радост и печал — всичко говори за музика или отсъствие на музика в живота му. На какво всъщност ни учи музиката? Помага ни да породим в себе си хармонията. В това е нейната магия. Когато слушате музика, която ви харесва, тя ви настройва и ви привежда в хармония с живота. Затова човекът се нуждае от музика — той се стреми към музика.

Много хора казват, че не им е нужна музика, но в същност, те просто не са я слушали. Ако действително бяха чули истинска музика, тя би затрогнала душите им и те не биха могли да не я обичат. Ако няма любов, значи, не са я слушали достатъчно, не са успели да успокоят сърцето си и да утихнат, за да я чуят, да й се насладят и оценят. Музиката развива способност, с чиято помощ човек се научава да цени всичко хубаво и прекрасно в изкуството и науката, в поезията — във всяка форма човек може да цени аспекта на красотата. Какво лишава човека от цялата красота около него — това е тежестта на тялото и тежестта на сърцето. Той е притеглен надолу, към земята и затова всичко става ограничено. Когато преодолее тази тежест и дойде радостта, той се чувства лек. Всички добри усещания, като нежност и търпимост, всеопрощение, любов и разбирателство, всички тези прекрасни чувства идват от лекотата — лекота в ума, в душата и в тялото.

Откъде идва музиката? Откъде идва танцът? Всичко изхожда от естествения, духовен живот, който е отвътре. Когато се проявява този духовен живот, той облекчава всичко, което човек носи. Прави го спокоен, като плуване в океана на безметежността. Способността за разбиране прави човека лек. Животът е подобен на океан. Когато няма разбиране, няма възприемчивост, човек потъва, потопява се като парче желязо или камък на самото дъно на морето. Той вече не може да плува като лодка, която е празна и възприемчива.

Трудностите по духовния път идва винаги от самите нас. Човекът не обича да бъде ученик, той обича да бъде учител. Ако човек само знаеше, че величието и съвършенството на Просветлените, идващи от време на време в този свят, се е заключавало в тяхното учене като ученици, а не в учителстването! Колкото по-велик е учителят, значи толкова по-добър ученик е бил той. Той се е учил от всеки: и от великите и от дребните, мъдрите и глупците, старите и младите. Той се е учил от техния живот и е изучавал човешката природа във всички нейни аспекти. Човек, който се обучава да върви по духовния път, трябва да стане като празна чаша, за да може виното на музиката и хармонията да може да бъде излято в сърцето му.

Когато някой дойде при мен и ме попита: „Можете ли да ми помогнете духовно?“ — и аз отговарям: „Да“ — много често той казва: „Аз искам да зная, преди всичко, какво мислите за живота и смъртта, за началото и края“. И тогава аз го питам какво ще бъде отношението му, ако неговото предварително мнение не съвпада с моето. Той иска да се учи, но не иска да бъде празен. Иска да дойде до потока с вода с вече пълна чаша, желае вода, но чашата му все още е покрита от предварителните идеи. Откъде идват тези предварителните идеи? Нито една идея не може да бъде наречена нечия собствена. Всички идеи са били научени от един или друг източник, макар че с времето човек започва да мисли, че са негови открития. За тези идеи човек ще спори и дискутира. Те не го удовлетворяват напълно, но те са негово поле за битки и ще продължават да държат чашата му затворена. Затова мистиците са тръгнали по друг път. Те са изучили друго направление и това направление е самоумалението — отучване от това, на което са се научили — само така човек може да стане празна чаша.

На Изток казват, че първото нещо, което човек трябва да се научи, е как да се стане ученик. Може да си помислите, че по този начин човек губи своята индивидуалност, но какво е индивидуалността? Нима не е това, което е събрано? Какво са идеите и мненията на човека? Просто събрано знание и това знание трябва да се забрави. Може да си помислите, че характерът на ума е такъв, че това, на което човек се е научил, е гравирано върху него — как тогава да се отучи от него? Да се отучи означава да се завърши това знание. Виждаме човек и казваме: „Този човек не е хубав, не ми харесва“ — ето това е учене. Да се види по-нататък и да се намери нещо хубаво в този човек, да започнем да го обичаме и да го жалим — това е отучване. Когато видите нещо хубаво в някого, когото сте смятали за лош, значи се разобучавате. Развързали сте този възел.

В началото човек се учи с гледане с едно око, след това се учи да гледа и с двете очи и това прави погледа завършен. Всичко, което сме научили на този свят, е частично знание, но когато то има и друга гледна точка, тогава получаваме цялото знание. Това всъщност наричаме мистицизъм. То не може да бъде изразено с думи. Думите ни говорят за едната страна на нещата, другата е отвъд думите. Цялото проявление е двойствено. Тази двойственост ни прави разумни. Зад двойствеността стои единството. Ако не се издигаме над двойствеността, значи не се движим към единството и тогава няма да достигнем съвършенство, няма да достигнем духовност. Това не означава, че нашето обучение е безполезно. То има голям полза. Дава ни силата на проницателността и разпознаване на различията. Прави интелекта остър, а погледа — внимателен, така че разбираме значението, важността на нещата и тяхното използване. Всичко това е част от човешката еволюция и е полезно. Затова отначало трябва да се научим, а после да се отучим. Човек не гледа най-напред към небето, когато стои на земята. Най-напред трябва да погледне земята, да види какво му предлага тя, да я изучи и разгледа, но в същото време не си струва да се мисли, че е изпълнил целта на своя живот, гледайки само земята. Изпълнението на жизнената цел е в това да погледнеш небето.

Забележителното в музиката е, че помага на човек да се концентрира и да медитира независимо от мислите. Затова музиката е мост над пропастта между формата и безформеното. Ако има нещо интелектуално, ефективно и в същото време безформено, това е музиката. Поезията предлага форма, живописта — линия и цвят. Музиката няма никаква форма. Тя създава резонанс, който вибрира в цялото същество, повдигайки мисълта над плътността на материята. Тя почти превръща материята в дух, в нейното изначално състояние. Посредством хармонията на вибрациите, докосващи всеки атом на човешкото същество. Красотата на линиите и цветовете може да се придвижи много далече, но не по-далече от формата; радостта на аромата може да се придвижи малко по-далече, но музиката се докосва до нашето най-дълбоко, най-вътрешно битие и по такъв начин създава нов живот — живот, даващ възторг на цялото същество, възвишавайки го до това съвършенство, в което лежи претворяването и изпълнението на човешкия живот.