Космическият език (Мистичните учения на суфиите)

Тълковен речник

Аджмир — град на 375 км на югозапад от Делхи, място за поклонение, където се намира гробницата на суфи светеца Моин-уд-дин Чишти.

Акаша (санскр.) — фина, свръхчувствителна същност, изпълваща цялото пространство; небе; при суфиите — приют или помещение, а също така възможност. Фактически, тя е Всемирното Пространство, в което неотменно е заключена вечната Мислена основа на Вселената в нейните постоянно менящи се аспекти на плана на материята и обективността и от която се излъчва първото Слово или звук. „Петте акаши“ са петте признака, проявяващи се във физическия свят чрез петте органа на чувствата.

Акбар (араб.) — „велик, най-велики“, името на един от моголските императори (1542–1605), който покорил империя, заемаща голяма част от Индия и Пакистан. Той противопоставил своя образ на войнствените мюсюлмански ортодокси, предпочитайки веротърпимостта, разрешавайки бракове между хора от различна вяра и обсъждане на въпросите за религиозните вярвания между мюсюлмани, индуисти, християни и зороастрийци. След 1582 г., той формира своя „din-e-ilahi“, или „tauhid-e-ilahi“ — монотеистична вяра, обединяваща всички религии в империята.

Алгос — гръцка двойна флейта.

Аллахабад — град в Централна Индия, където се сливат реките Ганг и Ямуна.

Анахад Нада (санскр.) — „непобедим“. „ненараним“. Чакра в центъра на сърцето, „звук на Абсолюта“, при суфиите вж. Саут-е Сармад.

Арии — в дадения случай племена и народи, принадлежащи към индоиранската езикова общност.

Барода — град в източна Индия близо до Бомбай, столицата на щата Гуджарат. Градът, в който се е родил Инаят Хан.

Бенарес (Варанаси_)_ — град на брега на Ганг, един от най-древните центрове на ведическата култура на Индия, в него има множество храмове и манастири.

Бене Израел (ивр.) — „синове на Израел“, така се наричат хората, принадлежащи към юдейската, християнската и мюсюлманска религии.

Бемол (муз.) — знак, показващ, че нотата, пред която стои, трябва да се свири с половин тон по-ниско.

Бодхисатва — (санскр.) — буквално, „този, чиято същност (сатва) е станала разум (бодхи)“.

Брамин (санскр.) — представител на висшата от четирите касти в Индия; свещенослужител.

Брахман (санскр.) — безличен, висш и непознаваем Принцип на Вселената, от чиято същност произлиза всичко и в който всичко се завръща, който е вечен, безначален и безкраен.

Ваджаб (араб.) — при суфиите вид духовен екстаз, който понякога завладява вярващия.

Вазифа (араб.) — буквално „пенсия, давана на човек за минала служба“, ежедневно задание или поклонение; при суфиите название на определено суфийско упражнение.

Вайрагя (санскр.) — „отвращение“, освободеност от всички суетни привързаности и желания, отсъствие на страсти.

Валмики (санскр.) — древноиндийски светец мъдрец, смятан за автор на „Рамаяна“.

Веданта (санскр,) — мистична философска система, израснала от усилията на много поколения мъдреци да изтълкуват съкровения смисъл на „Упанишадите“ (древни трактати за произхода на Вселената, природата и същността на Божествата, връзката на духа и материята, природата на човешката душа и Егото).

Веди (санскр.) — „откровение“, свещени писания на индусите, от корена „вед“ — „зная“, или „божествено знание“, най-древният сборник от религиозни текстове, написани на санскрит. Ведите не са цялостен труд, а се състоят от отделни Веди: „Сама веда“. „Риг веда“. „Яджур веда“ и „Атхарва веда“. Всяка от Ведите и почти всеки химн в тях, са написани от различни автори, разделени от цели епохи. Всички ведически писания се делят на две големи части: „раздел на деяния и трудове“ и „раздел (божествено) знание“. „Упанишадите“ се отнасят към втората категория.

Гама (муз.) — постепенна, възходяща или низходяща последователност от звуци на всякакъв лад, звуков ред.

Гати на Зороастър (Заратустра) — „гата“ буквално означава „строфа“. „песен“. „стихотворна големина“, поеми, създадени от Заратустра и влезли като част от религиозните източници на персите (Авеста).

Гиза-и-Рух (араб.) — едно от поетичните названия на музиката.

„Гита“ на Кришна — в дадения случай се има предвид „Бхагавадгита“ (санскр.). „Бхагавад“ буквално означава „Владетел“. „Гита“ — „песен“. „химн“. „Бхагавадгита“ — „Песен на Господ (Кришна)“, част от „Махабхарата“, великият епос на Индия. Тя съдържа знаменателния диалог, в който Кришна и Арджуна, негов ученик, на полето Курукшетра беседват за висшите принципи на духовната йога. Тук Кришна е Божество, Господар на Възторга, Любовта и Бхакти, проявяващ себе си чрез единството на мъдростта и труда.

Гопи — пастирки, които слушали флейтата на Кришна и на които той се явил в техните видения (по индийските „Сказания за Кришна“)

„Десетте мисли на суфиите“ — програмен документ на Суфийското движение, съдържащ основните концептуални идеи на Инаят Хан по материали от традиционни суфи източници.

Джафар (араб,) — 1. Изкуство за приготовление на амулети и вълшебства; 2. Нумерология (наука за численото значение на буквите).

Джелал (араб.) — „достойнство, величие, слава“, при суфиите означава активен принцип на мъжката сила, в тялото на човека се отнася до дясната страна. Даоистката категория Ян.

Джемал (араб.) — „красота, изящество“, при суфиите — пасивен женски принцип, придаващ мекота, пластичност, разбиране. Лявата страна на тялото. Даоистката категория Ин.

Диез (муз.) — нотен знак, показващ повишение на нотата с полутон.

Дисонанс (муз.) — съчетание на два или няколко звука, образуващи рязко, напрегнато, „нееднородно“ съзвучие (от латинската дума „dissono“ — „безредно звуча“. Дисонантните интервали са секундата, септимата и др.

Дравиди — раса, населявала някога Южна Индия.

Дева (санскр.) — Бог, „лъчезарно“ божество, от корена „див“ — „сияя“. Небесно същество, ангел. В индуизма — небесен обитател — добър, зъл или неутрален.

Его (лат.) — „Аз“, съзнанието в човека „аз съм аз“ или чувството „аз съм“. Може да се говори за съществуването на две Его в човека: смъртно или лично, лъжовно его и Висше, Божествено и Безлично Его, което в същност е Индивидуалност.

Зат (араб.) — буквално „природа“. „същност“. „източник“, при суфиите — Единния Съществуващ, Бог или Абсолют.

Зеб-ун-Ниса — персийска поетеса.

Земзем или Замзам — свят извор в град Мека, от който мюсюлманите, извършвайки хаджилък, си наливат свята вода.

Зенд-Авеста — общо название на свещените книги на персите. „Зенд“ означава „коментар или тълкувание“, а „Авеста“ (от древноперсийското „абашта“. — „закон“.

Зикр — (zikr — урду, dhikr — араб.) — букв. „поменуване“, мантра, произнасяне на глас на молитви и божествени имена; при суфиите — название на определено упражнение.

Зороастър — велик законодател и основоположник на религия, наричана ту маздеизъм, ту магизъм, парсизъм, огнепоклонничество или зороастризъм. Родово име на велики реформатори и законодатели.

Иманентен (лат.) — буквално означава „свойствен“. „присъщ“, вътрешно присъщ на някакъв предмет или явление, произтичащ от неговата природа.

Интервал (муз.) — от латинското „intervallum“, което означава „разлика, разстояние, промеждутък“. Разстояние между два различни по височина звука.

Исм-е-Азам (араб.) — букв. „велико име“, епитет за Бога („ism“ — „име“. „a’zm“ — „велико“.

Исмахизъм — същото като Исм-а-Азам.

Кааба (Каба_)_ — мюсюлманско светилище в Мека, голям център за поклонничество. Това е неголямо съоръжение с кубична форма с едно отверстие за достъп до света. В североизточния ъгъл се намира „черният камък“ Кааба, който, както гласи легендата, паднал от небето и бил бял като сняг, но постепенно станал черен заради греховете на човечеството. „Белият камък“ — предполагаемият гроб на Исмаил — се намира в северната страна на светилището, а мястото на Авраам е на изток.

Кабала (евр.) — от еврейския корен QBL — „получавам“. 1. Съкровена мъдрост на еврейските равини от средновековието, наследена от по-древни тайни доктрини, докосващи се до божествени предмети и космогонията. 2. Древнохалдейска тайна доктрина — окултна система, предавана устно и тълкуваща еврейските Писания и библейските алегории. Един от нейните клонове се занимава с еврейските букви като образи, подобни на Звукове, Числа и Идеи.

Кавал (араб.) — „музикант“, певец; при суфиите — певец и изпълнител на духовни песни.

Кала (санскр.) — мярка за време; цикъл и собствено име, или име, дадено на Яма, цар на подземното царство и Съда над Умрелите.

Карма (санскр.) — букв. „действие“. „работа“, резултат и ритъм на минали действия и постъпки.

Карнатическа раса — същото като дравиди.

Кемал (араб.) — „съвършенство“, при суфиите това е точка между Джелал и Джемал, Вид енергия, уравновесяваща двете противоположности.

Музикален ключ — условен знак, който се поставя в началото на петолинието. До ключа се пишат знаци (диези и бемоли), указващи тоналността (точната височина на звуците в лада), в която е написано произведението.

Консонанс (муз.) — съчетание на два или няколко звука, образуващи съгласувано, слято звучене (латинското „consono“ означава „слято звучене“. В теорията на музиката консониращите интервали е прието да се разделят на съвършени (кварта, квинта, октава) и несъвършени (терца, секста).

Контрапункт (муз.) — съчетание на два или няколко самостоятелни, често контрастни, мелодични гласове. Думата „контрапункт“ произлиза от латинското „puncctum contra punctum“ — „точка срещу точка“, нота срещу нота, глас срещу глас.

Кришна (санскр.) — Аватар, син на Девака и племенник на Канса, индийски цар, който търсейки Кришна при пастирите на крави и овце, които го укривали, убил хиляди новородени младенци. Повестта за зачатието, рождението и детството на Кришна е точен прототип на историята от Новия Завет (на индийски „Сказание за Кришна“).

Кули — товарач или носач.

Лама (тибет.) — звание за жрец от висша степен, който може да бъде гуру в манастирите.

Лассия Нритя (санскр,) — женското начало в индийския танц, на което са присъщи мекота и пластичност.

Махараджа (махарадж) — велик господар.

Мажорен (муз.) — един от двата (заедно с минорния) най-разпространени в музиката ладове. Характерен признак за мажора е светлият тон, ярък, твърд, мъжествен характер на тоническото тризвучие.

Мантра (санскр.) — дословно „път“, свещени стихове от ведическите текстове, които се използват като магически формули, мистични слова, звуци, букви или числа, носещи определена сила и мощ.

„Тантра шастра“ (санскр.) — брахманистки окултни писания.

Маула Бакш или Маулабахш — второто име на чичото на Инаят Хан, блестящ индийски музикант, дадено му от гуру. Думата „Маула“ е близо до понятието „учител“, а „бакш“ означава „скъпоценност“ (санскр).

„Махабхарата“ (санскр.) — букв. „велика война“, прославена древна епична поема на Индия, която включва в себе си „Бхагавадгита“ („Небесна Песен“).

Махатма (санскр.) — букв. „Велика Душа“. Възвишени същества, високо издигнати по духовния път, които притежават пълна власт над своята природа, обладават необичайни знания и сила, напълно отъждествени с Висшия „Аз“, единни с Вселенската Душа.

Махадева (санскр.) — „велик“ (maha), „Бог“ (deva) — това име се употребява за Бог Шива.

Мевлеви орден — название на турския суфи орден, основан от Джелал-ул-дин Руми. Орденът е известен с това, че в религиозния ритуал се използват музика и танци с въртене.

Мека — град в Арабия, голяма светиня за мюсюлманите от целия свят.

Минорен (муз.) — един от двата (редом с мажорния) най-разпространени ладове в музиката. Характерен признак за минора е мекия, елегичен, печален нюанс на тоническото тризвучие.

Миран Датар — Miran Datar — велик лечител, суфийски светец, на гроба на когото в Уджайн (Ujjain) често се случват изцеления на обладаните.

Моголи — династия, управлявана в Индия около пет века и донесла тук исляма като държавна религия.

Моин-уд-дин-Чишти — велик, суфи майстор от линията Чишти. Предполагаеми дати на неговия живот са: 1142–1236 или 1135–1229. Наричали са го „Некоронованият император на Индия“. Днес неговата гробница в Аджмир (Раджастан) е едно от най-посещаваните места за поклонение, при това не само от мюсюлмани, но и от хора от други вероизповедания.

Мувакали — „опекун, попечител, представител, пазител“. При суфиите — същество от финия план, пораждащо се от ума и мислите на човека.

Мукти (санскр.) — „освобождение“.

Муршид (араб.) — духовен учител, както Гуру при индусите и при православните — Отец.

Мюрид (араб.) — послушник, ученик, последовател, както „чела“ при индусите.

Нада (санскр.) — „звук“.

Нарада (санскр.) — свят мъдрец, на когото се преписва авторството на химните на „Риг Веда“. Счита се за изобретател на инструмента вина и понякога го сравняват с гръцкия Орфей. По-късно неговото име било свързано с легендите за Кришна.

Нафс (араб.) — душа, естество, желание, персонификация, същност, „Аз“, в суфизма — лъжливо его.

Нирвана (санкр.) — буквално „угасване“, развъплъщение, вечно блаженство, угасване на осъзнаването за отделност от съществуването; при суфиите — осъществяване на свободата на душата.

Ней — турска флейта, използвана от суфиите от ордена Мевлеви по време на музикални медитации.

Панга — индийска флейта, състояща се от три части, обединени заедно, използва се за заклинание на змии.

Парвати (санскр.) — буквално, „идваща от планината“. „дъщеря на планината“, едно от нейните имена е Дурга; съпруга на Шива.

Пракрит (санскр.) — езикова група в средна Индия, възникнала от санскрит. С това име се нарича музиката, развиваща се в този период.

Полутон (муз.) — най-малкото разстояние между два различни по височина звука в съвременната европейска музикална система.

Пракрити (санскр.) — дословно, „детайлна разработка“. Природа; Природна сила; Душа на Природата; изпълняваща или действаща сила. При суфиите съпоставима с термина „Сифат“.

Прана (санскр.) — жизнена енергия, живот, жизнено дихание. При суфиите — основно или централно дихание, живот и неговата физическа форма като усещане във физическите сфери на дишането, проявено външно.

Психометрия — буквално „душевно измерение“, виждане с очите на душата или с вътрешно зрение.

Пурани (санскр.) — буквално „древни“. В индуизма — събрани символически и алегорични писания, легенди, свещени текстове. Смята се, че Пураните са съставени от Вяса, автор на Махабхарата.

Пуруша (санскр.) — Субект; Съзнателно Битие; Съзнаваща душа; същностно битие, поддържащо свиренето на Пракрити; Съзнание или Съзнаващ, намиращ се отзад, свидетел, знаещ, наслаждаващ се, поддръжник и извор, санкциониращ действията на Природата. При суфиите — свойството „Зат“.

Раджас (санскр.) — „свойство на замърсеност“, страсти и активност, една от трите гуни или деление във взаимоотношенията на материята и природата, представляваща формата и изменчивостта.

Ракс (араб) — танц. При суфиите — екстатични движения, възпроизвеждани от вярващи хора, слушащи кавали или друга духовна музика, влагащи радост в движенията.

Рага — за тук: музикален лад.

Ракшаси (санскр,) — букв. „хранещи се със сурово“, а в народните суеверия — зли духове, демони.

Рама и Сита — съпрузи, герои на „Рамаяна“. Рама е седмото въплъщение на бог Вишну.

„Рамаяна“ — древноиндийски епос, посветен на бог Рама, разказващ за това, как той върнал похитената си съпруга при себе си. Едно от свещените сказания на индуизма.

Рампур — град в Индия в долината на горното течение на Ганг.

Рифаи — суфи школа, основана от Ахмад Али ар-Рифаи в южен Иран. Множество клонове на този орден са разпръснати по целия мюсюлмански свят. По време на някои ритуали рифаи си нанасят рани, които мигновено зарастват.

Риши (санскр.) — адепти, вдъхновени. Във ведическата литература този термин се използва за обозначение на тези, чрез които са били разкрити различни мантри.

Руми — пълното име е Джелал-уд-дин-Руми („Рум“ — така се е наричала Мала Азия), а Руми означава „човек от Мала Азия“. В Турция е известен под името Мауляна (нашия Господар). Роден е в Балх през 1205 г., като голяма част от живота си е преживял в Коня (Турция), По образование бил правист и не се интересувал от суфизъм, докато не срещнал своя бъдещ учител Шамс Табризи през 1240 г. След което става знаменит суфи и поет. Руми е написал сборника от притчи в стихове „Маснави“, а след това „Диван“ („Дивани Шамс Табризи“). Той е основател на ордена Мевлеви — „Танцуващите дервиши“. Напуснал света през 1273 година.

Саади — персийски поет и писател, 1184–1291 г. Неговото истинско име е Мусли-уд-дин (Muslin-ud-Din). През целия си живот странствал из мюсюлманския свят, бил в плен на франките и се завърнал в родината си в Шираз, когато вече бил възрастен. През 1257 г. публикувал сборника със стихове „Бустан“ („Мястото на сладките аромати“, а през 1258 г. написал произведението „Гюлистан“ („Розовата градина“, където прозата се примесва от поезия. Неговите стихове са пълни с доброта, хумор и скрит символизъм, често в тях той зашифровал описание на такива състояния, каквито изпитва мистикът по своя път.

Сама (араб.) — слушане, пеене, религиозен екстаз, при суфиите — музикална среща, особено в ордена Чишти, към който принадлежи Инаят Хан.

Самадхи (санскр.) — „постигане на заедност“, съюз, медитация, в която умът придобива способността да излезе от своето ограничено състояние на бодърстваща дейност към по-висше и свободно състояние на осъзнаване, една от последните степени на йогите. Това, което при суфиите е Амал, Хахут или Хал.

Санскрит — езикът на древна Индия, на който са написани повечето свещени текстове и писания.

Сангам (санскр.) — „съединение, съвместно идване“. Свещено място както за индуистите, така и за мюсюлманите. Място в Аллахабад (Индия), където се сливат реките Ганг и Ямуна. При суфиите това е символ за обединението на душата с Бога.

Сарасвати (санскр,) — богиня; покровителка на изкуствата.

Сатва (санскр,) — чистота, доброта, една от трите гуни или трите подразделения на природата.

Саут-е-Сармад (араб.) — вечен или абстрактен, неизменен звук, музика на ангелските сфери.

Синкопиране (муз.) — звук, започващ в слабата част на такта и задържащ се на следващата силна част, като с това създава много ритмично прекъсване и внася острота в музиката.

Сифат (араб.) — хвалба, качество, атрибут. При суфиите — познаваемото, това проявление, което се опознава с помощта на „Аза“. Противоположно на Зат.

Табла — индийски ударен инструмент, състоящ се от два барабана, единият от които е метален, а другият — дървен.

Талиб (араб.) — търсач, изследовател (при суфиите вж. мюрид); Аба Талиб — името на чичото на пророка Мохамед.

Тандева Нритя (санскр.) — индийски танц с яростни жестикулации, водещи своето начало от танца на Бога Шива.

Тамас (санскр.) — качеството на тъмнина, „замърсеност“ и инертност; също и качеството на невежество. Това е най-низшата от трите гуни.

Тампура — индийски музикален инструмент, даващ постоянен, общ ток за соловите инструменти.

Тансен — 1. Известен музикант в двора на императора Акбар. Роден и погребан в Гвалиор; 2. Титла, дадена на Хазрат Инаят Хан; 3. Име на пиеса на Хазрат Инаят Хан, публикувана в списание „Sufi“ през 1916 г.

Транспониране, транспозиция (муз.) — преместване на звуците на музикално произведение с един и същ интервал нагоре или надолу, като при това се съхранява лада на произведението, но се променя неговата тоналност. Терминът произлиза от латинската дума „transpositio“ — „смяна на позиция“.

Тримурти (санскр.) — Буквално, „три лица“ или „тройна форма“ — Троица. В индийския пантеон това са трите същности — на Брахма, създател: Вишну, пазител; и Шива, разрушител. Но това е по-късна мисъл, както във Ведите Троицата се състои от Агни — бога на огъня, Ваю — на въздуха и Сурия — на Слънцето. По същество тези три „личности“ Тримурти са трите атрибута на тази вселена, диференцирана духо-материя, самосъздаваща се, самосъхраняваща се и саморазрушаваща се, с цел възраждане и усъвършенстване.

Тумбара певци — име, давано на небесните деви Гандхарва.

Увеличени интервали (муз.) — интервали, чиято големина е с повече от полутон, в сравнение с чистите интервали на същото название.

Намалени интервали (муз.) — интервали, чиято големина е намалена с полутон в сравнение с чистите интервали на същото наименование, употребявани в източната музика.

Френология — наука, определяща характера и способностите на човека по структурата на неговия череп.

Фуга (муз.) — Многогласно полифонично произведение, основано на имитациите или на последователното изложение и развитие на теми в различни гласове. Латинската дума „fuga“ означава „бяг, бягство“.

Халиф (араб.) — заместител, наместник, приемник, духовен и светски глава на мюсюлманска общност.

Хал — екстатично състояние, което суфиите могат да преживеят по време на молитва или слушане на музика. Състояние на Божествен Възторг.

Хамса, Hamsa (санскр.) — мантра, означаваща, единство на Бога и човека.

Хафиз (Хафш, Хафез, истинско име Шамседдин Мохамед) — знаменит персийски поет от XIV век, получил пълно богословско образование и прославил се като „хафиз“ (човек, знаещ Корана наизуст), в своето творчество е използван образна структура и символиката на традиционната суфийска поезия.

Хиндустани — език, на който говорят в северните провинции на Индия, принадлежи на културата на моголите.

Хроматична гама (муз.) — последователно движение на звуците по полутонове.

Чиштия школа — суфи школа, наречена на името на нейния основател Моин-уд-див-Чишти.

Шамс Табризи — тайнствен дервиш, поет и мистик когото през 1244 г. среща Джелал-уд-дин Руми и става негов ученик.

Шариф-уд-Дин (Джафар Шариф) — индийски поет от XIX век.

Шива (санскр.) дословно, „добър“. „благ“. „благоприятстващ“. Благославящ; третото лице на индуистката Троица; неговото име се асоциира, в частност, с работата по разрушението за последващото възраждане на по-висок план. Шива е покровител на всички йоги и като такъв се нарича Маха Йога — велик аскет. Титулите му са многозначни: Трилочана — Триок, Махадева — Велик Бог и др.