Космическият език (Мистичните учения на суфиите)

Глава 1Сила на словото

В Библията пише: „В началото бе Словото, и Словото бе в Бога и Бог беше Слово“. Пише също, че Словото е Светлина и когато е слязла тази Светлина, се е появило цялото творение. Това не са просто религиозни стихове. За мистика, за виждащия, в тях е скрито най-дълбокото откровение.

Първата фраза ни казва, че ако съществува нещо, което можем да изразим, можем да го направим единствено чрез слово. Втората фраза обяснява друг аспект на тази тайна — за да позволим на душата, обгърната от тъмнината на този илюзорен свят, да излезе на светлина, най-напред е необходимо слово. Това означава, че изначалният Дух е бил скрит в тайната на Словото и че в тайната на Словото може да се открие проявлението на тайната на духа.

Има мисли, които можем да обмисляме с години — всеки път със свежо вдъхновение. Такава е мисълта, че първото проявление на живот е било слуховото изражение или звук. Било е Слово. Когато сравняваме такова тълкувание с философията на Веданта, забелязваме, че са идентични.

От много векове йогите и виждащите в Индия се покланят на Словото-Бог, или на Звука-Бог и около тази идея е построен целият мистицизъм на звука и произнасянето. Не само индусите, но и семитските народи са осъзнавали огромната важност на словото. Свещеното Име и Свещеното Слово винаги са били почитани в юдейската религия. Така е и в исляма — велика религия, чийто мистицизъм едва сега започват да откриват на Запад. В него съществува доктрината за исмахизма, доктрината за мистичното слово. Зороастрийците, чиято религия им е била дадена много преди Буда или Христос и които са загубили много от своите учения с течение на времето, все пак запазили своите свещени слова.

Днес санскрит е от доста време мъртъв език, но индийските йоги в своите медитации все още използват санскритски думи поради силата на звука и вибрациите, съдържащи се в тях.

Колкото по-дълбоко се потопяваме в тайната на живота, толкова повече забелязваме, че цялата негова тайна е скрита в това, което назоваваме с думи. Цялата окултна наука, всички мистични практики са основани на науката за словото или звука. Човекът е загадка във всички аспекти на своето битие — не само в ума или в душата, но и в това, което наричаме тяло. Човешкото тяло, казват суфиите, е храм Божий, и това не са само думи, а убеждение, защото ако човек изучава тялото си от мистична гледна точка, забелязва, че то е твърде фино и всеобхватно и е в състояние да действа, разбира и чувства значително повече, отколкото той може да си представи.

Душата изразява своите способности чрез определени центрове в тялото на човека и както съществуват части от сушата, които никога не стават плодородни почви, защото до тях не достига водата, така става и с тези центрове, когато диханието не достига до тях. Те са интуитивни, пълни с покой и равновесие, те са центрове на озарение, дори и никога да не бъдат пробудени, тъй като човек диша само с тези части на своето тяло, с които извършва действия. Ако сравните неговото съществувание с онази пълнота, която може да получи чрез духовно развитие, той е жив само на половина.

Можем да сравним това със ситуация, при която човек живее в голям град, без да знае, че там има множество прекрасни неща, които никога не е виждал. Съществуват много хора, които пътешестват по далечни страни, а не познават своята собствена. Така и човек се интересува от всичко, което носи красота и радост и все пак не знае, че източникът на всичко е в самия него.

Човек диша, но диша повърхностно. Както дъждът, който пада на земята, храни малките растения и прави почвата плодородна, така и дишането — същността на цялата енергия — пада, подобно на дъжда върху всички части на тялото. Същото става и с ума, но човек рядко може да усети тази част от диханието, която ускорява ума — осезаемо е само това, което чувства тялото. А за обикновения човек то е неосезаемо дори и в тялото. Той познава само това, което се проявява във формите на входовете и изходите на ноздрите. Обикновено само това се има предвид, когато се говори за дишане.

Когато изучаваме науката за дишането, първото, което забелязваме, е, че дишането може да се чуе. То е истинско слово в. А това, което наричаме слово, е само по-щателно произнесено дихание, модулирано от езика и устните. В кухините на устата дишането става глас — изначалното състояние на словото е дишането. Ако кажем: „В началото бе диханието“, това ще е същото както ако кажем: „В началото бе Словото“.

Първото проявление е бил Бог и от него е произлязло всичко. То е разнообразно изражение на този единен живот: едно цвете, цъфтящо с толкова много венче листчета, едно дихание, изразяващо себе си в толкова много думи. Свещената идея, въплътена в цвета на лотоса, изразява същата философия — символизирай множеството животи в един Бог.

Както казва Библията: „В Бога живеем, движим се и пребиваваме“. Когато човек е отделен от Бога в своите мисли, неговата вяра е безполезна за него, неговото преклонение не му носи никаква полза, тъй като всички форми на поклонение и вяра трябва да доближават човека към Бога, а това, което отделящо човека от Бога, няма стойност.

Какво прави словото свещено и значимо? Нима не всяко слово е свещено? Но за кого е свещено? За чистите и възвишени души, за които всяка дума диша с името на Бог, но не и за обикновения човек. Има души, намиращи се на такава степен на еволюция, когато всяка дума е свещено Име. Когато един учител дава метод, той го дава не за възвишените души, а за начинаещите и затова думите се подбират и дават на учениците от наставник — Гуру или Муршид — както когато лекар дава рецепта, знаейки какво е заболяването и с каква цел се дава. Хафиз казва: „Приеми всяко наставление, давано от твоя Учител, защото той знае какъв е твоят път и къде е твоето благо“.

Мистиците придават огромна важност на броя повторения на каквото и да било, тъй като числата са наука и всеки брой повторения има определено значение. Едно повторение означава едно нещо, а няколко — нещо съвсем друго както в медицината една таблетка може да излекува, а десет могат да разрушат живота.

Когато Христос е повелявал въздържане от напразни повторения, той не е имал предвид, както често се мисли, използването на свещеното Име в поклоненията и религиозните практики. Сред семитските народи съществувал обичай, който и досега съществува на Изток, хората постоянно да използват името на Бог по улиците и пазарите. Те просто са го въвели в търговията и в бизнеса, в спорове и диспути и именно против такава злоупотреба на най-святото име е говорел Христос.

В повтарянето лежи тайната на силата, затова най-голямата грешка е, когато хората лекомислено използват пътя на духовната култура или за удовлетворяване на ежедневни интереси или като хоби и учат по някакви съмнителни книги или инструкции, които им се дават. Ако се опитват да практикуват, изхождайки само от такова знание, рискуват живота си. Ако центърът, който трябва да се пробуди в определен период от еволюцията на човека, се пробуди преди нужното време, той би могъл да причини беди.

Съществуват определени думи, привличащи, притеглящи благословията в живота — някои вдъхват сила, някои донасят избавление от трудности, други дават мъжество и сила.

Има думи, които могат да лекуват, други носят утешение и покой, а някои възпроизвеждат още по-голям ефект. Затова, ако човек се нуждае от покой и отдих, а използва думи, допринасящи сила и мъжество, той ще стане още по-неспокоен. Това е равносилно да дадеш на някого тонизиращо лекарство при треска.

Възниква въпросът: какво точно прави словото могъщо? В какво се състои неговата сила; в значението, вибрацията, начина на използване или в знанието на учителя, който наставлява ученика да го повтаря?

Отговорът е, че едни думи обладават сила вследствие на своето значение, други — чрез вибрациите, които възпроизвеждат, а трети — поради влиянието, което оказват върху различни центрове. Съществуват думи, дадени от светци, мъдреци и пророци, вдъхновено потекли от Бога. В тях цялата благословия и цялата тайна е как да се прояви в живота желаното от душата. Ако съществува някакъв феномен или чудо, той е в силата на словото. Тези, които познават тази сила, които я владеят, никога не я показват на другите. Духовното постижение не е нещо, което може да се представи пред другите като шоу, за да се докаже неговата реалност.

Това, което е реално, е доказателство само по себе си, това, което е много ценно и важно, не се нуждае да бъде преувеличавано в очите на хората. Реалното е реално, а скъпото е скъпо само по себе си, то не се нуждае нито от обяснения, нито от защита.

Най-голямата: тайна на мистицизма е да знаеш всичко, да владееш всичко, да достигнеш до всичко и да бъдеш тих, колкото повече постига ученикът, толкова по-смирен става, но когато някой по някакъв начин прави своето постижение средство за доказване на своето превъзходство над другите, това показва, че в действителност той не достигнал далече. Може да носи искра в себе си, но факелът не е запален. Сред индусите има поговорка, че дървото, даващо много плодове, се навежда ниско.

Думите имат силата да вибрират в различни части на човешкото тяло. Има думи, отразяващи се като ехо в сърцето, има други, отразяващи се в главата. Трети имат власт над тялото. С помощта на определени думи могат да се ускоряват или успокояват различни емоции. Съществува и наука на сричките, притежаваща особено въздействие.

Вагнер само е повторил учението на древните мистици на Изтока, когато е казал, че този, който знае закона на вибрациите, знае цялата тайна на живота.

Глава 2Силата на звука(Продължение)

Мистикът, знаещ ценността на словото, намира това слово най-напред в самия себе си, защото цялото знание, което човек притежава в света е познаване на себе си. Например, музиката се изпълнява навън, но къде се осъзнава? Осъзнава се вътре. Добра или лоша дума се изговаря навън, но къде се осъзнава? Осъзнава се вътре. Тогава къде се намира осъзнаването на това проявление, на това творение, което стои пред нас във всички свои аспекти? Това осъзнаване се намира вътре.

В същото време, човек продължава постоянно да греши. Вместо да търси осъзнаване вътре в себе си, той винаги иска да го намери навън. Това прилича на човек, който иска да види луната, но я търси на земята. Дори да я търси хиляда години, гледайки земята, никога няма да я види. Трябва да вдигне очи и да погледне небето. Така е и с този, който търси тайната на живота навън — никога няма да я намери, защото тайната на живота може да бъде намерена само вътре. И източникът и целта са вътре и именно там търсещият ще ги намери.

Какво е звук? Нещо външно ли е или нещо вътрешно? Външният звук се чува само защото възниква вътрешен звук, а когато звукът от вътрешността замлъкне, тялото не може да чуе външен звук. Днес човек толкова е привикнал към външния живот, че му е трудно дори да помисли за това, да поседи в уединение. А когато е сам, той се занимава с вестник или с радио. Постоянно занимавайки се с външния живот, човек загубва своята привързаност към вътрешния живот. Животът става повърхностен и в резултат идва разочарование. В този свят няма нищо по-привлекателно от формата на звука, видян или чут като вътрешен звук. Защото това, до което се докосват чувствата, което е познато с ума на човека, е ограничено във времето и като въздействие и такъв начин не оказва влияние извън своите собствени предели.

Тайната на живота се докосва не само до материалния план. Тя отива много по-далеч. Тайната е в дишането и именно продължителността на дишането и пулса поддържат функционирането на тялото. Изглежда хората в древни времена са имали много по-големи познания за тази тайна, от днес. Какво означава лирата на Орфей? Символ на човешкото тяло, изобразено като лира, предназначена да се свири на нея. Когато тази лира не се осъзнава, когато не се разбира, когато не се използва за правилна цел, тогава тялото не носи ползата, за която е било сътворено и не изпълнява предназначението, за което е било създадено.

Дишането означава много повече от това, което знае ученият — той осъзнава само вибрацията на въздуха, излизащ навън и влизащ навътре и не вижда по-нататък. Ударите на сърцето, главата, пулсът — всичко има ритъм. Човек много рядко осъзнава, че всичко зависи от този ритъм. Целият живот зависи от него. Начинът, по който диша човек, е тайна сама по себе си, дори не е само тайна, а и израз на цялата тайна, нещо, от което зависи психологията на живота. Медицинската наука хиляди години се е основавала на откриването на физическите заболявания на тялото чрез неговия ритъм и дишане. Древната медицина е знаела, че здравето зависи от ритъма на вибрациите. И днес отново е дошло време, когато лекарите се опитват да открият закона на вибрациите, от който зависи здравето на човека.

Ако човешкото тяло е лира, тогава всяка произнесена от човека дума, всяка чута от него дума оказва влияние не само върху тялото му, но и върху неговия ум. Ако човек постоянно нарича себе си или слуша как другите го наричат глупак, той ще стане глупак, дори да е бил мъдър. Вярно е и, че ако глупакът постоянно бива наричан мъдър, с времето ще стане мъдрец.

Името на човека оказва ефект върху живота му. Често може да се види как то въздейства върху неговата съдба и кариера, защото човек слуша определено име всеки ден. Нима не се случва човек, говорейки смешни неща, да започне да се смее, а говорейки тъжни — да започне да плаче. Ако е така, какъв ефект оказва всяка произнесена във всекидневието дума върху самия човек и върху неговото обкръжение!

Това обяснява, че древният предразсъдък относно непроизнасянето на нещастни или нежелателни думи има смисъл. На Изток учат детето да помисли, преди да произнесе дадена дума, тъй като всяка дума оказва психологическо въздействие. Много често хората, четейки поема, възпяваща великата любов, песен, носеща печал или разказваща трагедия, се поддават на нейното влияние и в живота им става обрат, той също се поддава на въздействие.

Човек, говорещ за своята болест, разбира се, изпитва тази болест. Много често съм слушал как хората говорят, че щом болката съществува, значи е реална; как може да бъде отричана? Забавно е да се слуша, защото истинската реалност е толкова далече, а нашият всекидневен живот е такъв, че от сутринта да вечерта ние само това правим — да я отричаме. Ако човек открие къде се заключава истината, какво е истината, ако знаеше за нея и я виждаше, би разбрал, че в реалността всичко останало не съществува.

Ако изучаваме тайната, стояща зад тази идея, стигаме до признаване на силата на словото. Тайната на словото е метафизична наука, която трябва да бъде изучавана. Дълбочината на всяка дума е твърде различна и ако човек произнася стотици думи на ден, как мислите, нима всяка дума ще притежава еднаква сила. Не, силата и ефектът на определена дума зависят от състоянието, в което е човекът. Те зависят от дълбочина, която влага в думата и с това се обуславят нейната сила и светлина. Например, винаги ще можете да откриете, че словото на човек, имащ навика да лъже, да бъде неискрен, няма сила, а словото на този, който говори с убеденост, който е искрен и говори истина, притежава мощ. Неговото слово носи светлина. То трогва дълбоко. Понякога гласът на човека е пълен с печал и разбива сърцето, неговото слово е пълно с искреност и притежава сила да затрогва, да прониква дълбоко. Такъв е ефектът му върху слушателя. Но ако вземем лекомисления човек, който е недълбок, който е недостатъчно сериозен в живота: всичко, което говори и прави, се намира на повърхността. Той в никого няма да всели увереност, защото сам не я притежава.

Словото има сила, съответстваща на просветлеността на душата. Тогава това слово идва не от ума на човека, а от дълбочините, от някаква тайнствена част, скрита от човешкия ум. И именно такива думи могат да се прочетат в свещените писания, във фрази от типа „мечове на пламъка“ или „езици на пламъка“. Независимо дали говори поет или пророк, когато словото извира от неговото горящо сърце, то се разгаря, подобно на горящ пламък. В съгласие с Божествения Дух, намиращ се в това слово, то има живот, сила и вдъхновение. Помислете за живите слова от древността, помислете за живите слова, които могат да се прочетат в писанията, живите слова на светите хора, на просветлените — тези слова, и досега са живи. Те ще живеят вечно. Това е музика, това е магия, а магията съществува във всички времена. Когато и да се повторят такива думи, те ще притежават същата магия и същата сила.

Думите, произнесени от просветлени души във всички времена, са се съхранявали от техните ученици. В която и част на света да са се раждали или да са живели тези мъдреци, това, което са позволявали да падне като слово, е било събирано като истински перли и се е съхранявало като писание. И затова на Изток последователите на различните религии използват словото на просветлените по време на молитви и не им е нужно да ги превеждат на своя собствен език. Словата, казани от великите, са се съхранявали с векове, за да могат да бъдат използвани при медитация.

Има още по-голяма и велика тайна на словото. Не толкова значението на словото и не толкова този, който го произнася, а само по себе си словото притежава, динамична сила. Мистици, мъдреци и търсещи от всички времена, знаейки тайната на свещеното слово, са се стремили винаги към него. Целият медитативен живот на суфиите е построен върху тайната на словото. Самата, дума „Суфи“, според обясненията на посветените е свързано със „София“, което означава „мъдрост“, но мъдрост не във външния смисъл на думата, защото светското умуване не може да бъде мъдрост, а в_сакралния смисъл. Интелектът, който много често е бъркан с мъдростта, е само илюзия за мъдрост. Мъдрост е това, което се узнава отвътре, а интелектът е това, което се придобива отвън.

Мъдростта е форма, в която душите, достигнали реализация, се опитват да възприемат и обяснят за себе си словото, което са срещнали в живота. Мъдростта е обяснение на живота, давано от някого, чиято гледна точка е станала друга, защото той гледа на живота в слънчева светлина. Човек по-бързо достига тази гледна точка не само чрез изучаване на законите, но и чрез общуване с тези, които вече имат тази определена гледна точка. Потопявайки се дълбоко в живота, човек стига до осъзнаването на истината. За дълбокото потопяване в живота има път или процес. Възможно е лесно или трудно човек самостоятелно да намери в града, мястото, което търси, може да го търси в различни посоки и накрая да го намери, но ако попита някого, който знае това място, ще го открие много по-бързо.

Източникът на мъдростта е горе, източникът на интелекта — долу, и затова методът или процесът, който човек приема за достигане на мъдростта, не е аналогичен на този, който приема за придобиване на интелект. Накратко казано, дори хората да са достигали мъдрост чрез различни методи, все пак голямата тайна за достигане на Божествена мъдрост е в тайната на словото.

Глава 3Силата на словото(Продължение)

Идеята за силата на словото е толкова стара, колкото Ведите. Съвременният свят се събужда за нея чрез това, което наричаме психология. Посредством психологията съществува възможност за изследване на това древно съкровище, което търсачите на истината са развивали на Изток хиляди години.

Днес човекът гледа на психологията като на страничен предмет, като на нещо, способно да помогне на медицината. Но ще дойде ден, когато човечеството ще погледне на психологията така, както са гледали на нея хората от Изтока: като на нещо главно в религията и духовното развитие.

Що се отнася до силата на словото, новата идея идва от различни места под различни имена и се заключава в това, че повторението на определена дума или фраза може много силно да помогне в изцелението на определени болести. Днес психологическата наука на Запада само преоткрива това. А будистите от векове са повтаряли различни мантри, седейки в своите храмове, произнасяли са ги по две и повече хиляди пъти на ден. Какво да кажем за индуистите, които са съхранили своите вековни свещени мантри и заклинания. Макар че езикът е вече мъртъв заклинанията са живи до ден-днешен. Какво да кажем за юдеите, все още съхраняващи своите свещени песни, които са наследили от пророците на Бене Израил? И какво да кажем за мюсюлманите, повтарящи от векове Корана по няколко пъти на ден? Помислете за тайната, стояща зад повтарянията на католическите мистици!

Привържениците на Зороастър, персите, чиято религия датира от преди осем хиляди години, все още отстояват своите свещени слова и произнасят своите молитви по няколко пъти дневно, повтаряйки и повтаряйки. А съвременният човек прочита днешния вестник, изхвърля го, а на другия ден купува друг!

Без съмнение, във факта, че милиони хора са толкова привързани към мантрите и ги повтарят ден след ден, през целия си живот, без никога да се уморяват от това, е скрит огромен смисъл. Ако това е религиозен фанатизъм, както го наричат някои, тогава, никой не би могъл да продължи тези повторения толкова дълго, както нито едно пиянство, нито едно отравяне не може да продължи по-дълго, отколкото трае неговото влияние, и когато отмине, човек бива лишен от илюзиите.

Това доказва, че зад повторението на думите е скрита тайна и в деня, в който човекът я достигне, ще открие великата тайна на живота. Един от начините за разбиране на тази тайна е да се задържи в ума факта, че е необходим отражател зад източника на светлина, за да направлява светлината цялостно, както е необходим отражател за гласа — знае го всеки звукорежисьор. Духовният учител дава на ученика упражнения, които ученикът повтаря и повтаря, за да може да приведе този отражател в правилно състояние и за да могат всички възможности на пълния глас да се изявят навън.

Това е материалната страна на въпроса, но има и психологическа. Ние много рядко изследваме този въпрос, заобикаляме го всеки път, когато се сблъскаме с него. Все забравяме, че не само органите на физическото тяло имат качеството да отразяват, но и умът, и това, което наричаме чувства, може да бъде отражател. Например, когато човек говори неистина, ние естествено чувстваме, че мирише лошо и не можем да го повярваме. Колкото и силен да е този глас, колкото и да държи на своите лъжи, тъй като са лъжи, ние чувстваме, че миришат глупаво, защото психологическата сила на ума работи като отражател. В подобни случаи тя действа не така, както иска лъжещият човек, тъй като неговият ум в дадения случай не стои зад нея.

Вземете обичайната фраза от типа „благодаря“ или „много съм ви благодарен“ — ако в продължение на целия ден десет човека ви кажат това, ще почувствате, че всеки от тях притежава различна сила, защото, ако отражателят не придава силата, която човек влага в думите си, може хиляда пъти да ви кажат „толкова съм ви благодарен“ и да няма никакъв ефект.

Съществува друг начин да се погледне на въпроса: да предположим, че един човек ви казва нещо и вие отчасти му вярвате, а когато друг човек ви каже същото нещо дори петдесет пъти, не сте склонен да му повярвате. Каква е причината? Не сме подготвени да чуем дадените думи. Трябва да се подготвим да осъзнаване не само това, какво говорим, но и това, което чувстваме, начина на изразяване, да откриваме каква сила е скрита зад нашия изказ, какво сила го поражда, за да може словото да проникне в сърцето на човека.

Тогава възниква въпрос: как може по най-добър начин да подготвим себе си за ефективно произнасяне на определена дума? Изразявайки се символично, човек може да произнесе пред хората една и съща дума сто пъти и тя да остане „желязна“ дума, може да я каже петдесет пъти и тя да бъде „медна“ дума, може да я каже двадесет пъти и тя ще е „сребърна“ дума, а друг човек може да я каже само веднъж и думата да бъде „златна“. Ако някой иска да ви убеди, може да говори, да говори, да говори, може да спори, да доказва и да привежда стотици аргументи, за да му повярвате, но колкото повече иска вие да му повярвате, толкова по-малко ви убеждава. А друг човек може ви каже нещо дребно само веднъж и вие да изречете зарадвано: „Да, вярвам, разбирам и съм убеден“.

Как да подготвим себе си? Как да подготвим отражателя за това да възпроизведе впечатление със словото? Йогите и суфиите са открили определени техники, помагащи на психологическото развитие. Чрез Тях човек по естествен начин става все по-искрен и убеден и всичко, което говори, носи сила.

Може би тези практики нямат значение от гледна точка на постановката на гласа, но те притежават огромна важност от психологическа гледна точка. Практиките, за които става дума са концентрация, медитация, съзерцание и реализация.

Що се отнася до древните думи, изучаващите езици ще открият, че тези думи могат да бъдат проследени до един и същ източник. Колкото повече се задълбочаваме в древните езици, толкова повече психологическо значение започваме да откриваме в тях и съвременните езици ни се струват изопачения. Удивително е колко много думи в езиците, на които се говори днес, идват от древните езици и колко много имена произлизат от тях.

В древните езици думите са се формирали с интуиция, а съвременните езици се основават на граматиката, създадена от човека. Източникът на древните езици е чисто интуитивен и те са сформирали език, който е действен, основан на жизнения опит на човека и е по-мощен от думите на езиците, на които говорим днес. Древните слова притежават по-голяма сила, когато биват повтаряни и велико чудо може да се сътвори, когато човек е овладял такива думи под ръководството на учител, разбиращ този път.

Всеки гласен звук носи дълбок психологически смисъл и структурата на всяка дума има химическо и психологическо въздействие. Йогите използват определени думи, които повтарят сутрин и вечер и посредством това достигат озарение и изпадат в състояние на екзалтация. Именно тази наука суфиите от древността наричат Зикр — наука за получаването на определени резултати с помощта на повтаряне на определени думи и фрази. Химикът може да има всички съществуващи лекарства, но ако някой дойде и вземе не това лекарство, което е необходимо, а което му харесва, може не да се излекува, а да се убие.

Много по-сложно и по-отговорно е повторението на определени психологически думи и фрази. Лекарят отговаря за това да даде на конкретния човек подходящо за неговото състояние лекарство. На Изток човек търси гуру или муршид, както го наричат суфиите, който притежава опит с психологическите предписания и ученикът приема това, което муршидът му предписва. В началото муршидът установява „диагнозата“ на човека и в съответствие с неговата еволюция му предписва дума или фраза, с помощта на повторението на която човекът може да достигне желаната цел. Тези, които имат някакъв опит в постановката на гласа, знаят, че в началото учителят не дава никакви песни, а само определени звуци и ноти и особен начин за упражнение — практика, с помощта на която се развива гласът.

В суфизма съществуват определени думи, считани за свещени и вярващият човек ги знае, но те са свещени, защото притежават психологическо значение и с помощта на тяхното повторение се възпроизвежда определен ефект.

Много е интересно да се види, че науката сякаш се събужда за разбирането на значението на вибрациите и на техния феномен. Съвременните системи все още не са много развити, но целта е да се определи състоянието на вибрациите във физическото тяло, за да може правилно да се отнасяме с него, да се лекува по научен метод.

Когато виждаме, че подобни системи са били разработвани от древните мистици и окултисти и са изпитвани хиляди години от безброй хора, става ясно, че тези системи трябва да носят удовлетворителни резултати и да дават на мнозина това богатство, което от векове се е съхранявало като светиня от търсачите на истината.

Суфийското движение е направило този източник достъпен за хората от Запада, които искат да достигнат до това съкровище и посредством сериозно изучаване и практика да придобият отблясък от тази истина, която са обладавали древните мистици.

Глава 4Силата на словото(Продължение)

Няма по-важно средство за възвисяване на съзнанието на човека и нищо по-полезно и значително по пътя на духовното достижение, от повтарянето на правилна дума. Когато изследваме старите традиции, откриваме, че от времето на древните учители на Индия, живели хиляди години преди Христос, се е практикувало повторение — повторението на свещена дума. Във всички велики периоди, когато в страните са ставали религиозни реформи, на силата на словото се е придавала огромна важност — например, във времето, когато е била създадена юдейската религия и по време на ранното християнство.

Мистични думи се използват в различни езици, но те не принадлежат на нито един език. Вземете за пример фразата, използвана в практиката на Зикр. Днес можете да я намерите в арабския език и да помислите, че е дошла от Арабия, но тя се използва и в персийския език и човек, който не знае арабски, може да помисли, че произхожда от Персия. Съществува и в индийските езици и човек, който не знае за нейното съществуване в другите езици, може да помисли, че е индуистка. Съществува и в иврит. Състои се от същите думи, които е произнесъл Христос като свои последни думи.

Великите души, които са идвали на земята преди Христос, мистици, чиито източник е била древната школа на Египет, също са повтаряли тази фраза. Съществуват достатъчно доказателства, че по времето на Авраам, който е бил посветен в школата на Египет, тези думи вече са се използвали.

Може да се попита: какво съдържа думата, как помага и защо? В отговор ще кажа, че няма по-жив израз на самия живот от словото, тъй като гласът е изразителна проява на дишането, а дишането е самият живот. Следователно, произнесеното слово произвежда ефект не само върху другите, но и върху самия човек, а всяка дума, изказана от някого, има влияние не само върху неговото тяло, но и върху ума и духа. Ако някой произнесе нетактична или глупава дума, тя не само ще обиди другия, но може да причини истинска вреда и на самия него.

Много често човек в песимистично или в раздразнено състояние може да изрази желание за смърт или провал или да поиска нещо да се случи. Ако само знаеше какъв ефект притежават такива желания, би се ужасил. Ако когато изпитва болка, човек се въздържи от изказвания като „боли ме“, той ще допринесе на себе си много добро. Ако човек се срещне с неуспех и се въздържи да каже „не ми върви“, това вече ще бъде голямо постижение.

Защото, когато човек „затъне“ в съществуването на нещо нежелателно, той само му удължава живота. И когато казва: „Ох, аз чаках и чаках и чаках, но моят кораб никога няма да дойде“ — той задържа своя кораб на разстояние, неговият кораб никога няма да бъде в пристанището. А този, който дори да не вижда кораба, казва: „Приближава се, той се приближава“ — той го призовава и корабът пристига.

И така, това, което казах, се отнася до смисъла на обикновените думи. Мистичните думи имат значително по-голямо значение от думите, използвани в ежедневния език. Мистичните думи са произлезли от три различни източници: интуитивен, научен и астрологичен. Интуитивните думи са дошли като внезапни излияния на душите, осъзнаващи Бога. Всяка дума или фраза, идващи от душите, отворени към цялата Вселена, са нещо, което носи значително по-голяма сила, от обикновените думи. Освен духовните хора може и сред вашите приятели да има човек, чиято дума да има тежест и сила, а в същото време друг човек, който може да произнесе хиляди думи, които да влизат в едното ухо и да излизат от другото. Така е, защото един човек говори с устата, в друг — със сърцето, а трети — с душата. В това е голямата разлика.

Може да се попита: възможно ли е духовният човек интуитивно да произнесе дума, имаща сила? Отговорът е — душата може така да се настрои към вибрациите на Вселената, че да чуе гласа на сферите и това, което самата тя говори, да стане подобно на ехо на цялата Вселена. Човекът, който вибрира в такта на Вселената, става като радиоприемник, чрез който се предава нейния глас. Интуитивният източник е лично достижение.

А научният аспект, дълбокото изучаване на човешката анатомия ще покаже, че съществуват нежни нервни центрове, върху които може да се повлияе само с определени вибрации и от които зависи равновесието и здравето на ума и тялото. Много често хората са били излекувани от болести с помощта на звученето, повторението на научни думи, защото такива думи давали на определен център вибрацията, необходима, за да се съживи.

Ако се задълбочим в науката на думите, ще открием, че всеки гласен и съгласен звук притежава собствено, особено въздействие върху ума и тялото. Много често откривате, че преди да сте видели човека, само чувайки неговото име, получавате някаква представа за това какъв е той. Това показва, че името на човека може да окаже голямо влияние върху неговия характер.

Значението на астрологическия аспект е твърде широка тема, свързана с всички изкуства и науки. Гласните звуци и някои думи имат връзка с астрологията — използвайки определена дума, човек извиква определена планета, за да намали нейното влияние, ако е неблагоприятно или да увеличи нейната сила, ако е благоприятна. Затова в Индия името на човека се дава в съответствие с индуската астрологическа наука.

Много свещени писания свидетелстват за силата на думите, но къде е отишло знанието на тази наука, така добре известна на пророците от всички времена? Науката на словото е загубена, за голяма част от човечеството. Причината е в това, че човек е ангажирал себе си със земни неща и с това е загубил древното изкуство. Какво е намерила душата, загубвайки тази велика наука, тази мистична тайна — нарастваща глухота, която се увеличава толкова повече, колкото повече преобладава материалният живот. При това, във всички периоди на живота са съществували мислители, служители на Бога, работещи осъзнато или неосъзнато, за които е било ясно, че ако словото бъде загубено, ще бъде загубена тайната на живота.

Може би това звучи малко преувеличено. Съществуващото слово не може да бъде загубено. Само човек е загубил своята способност да знае, да чува това слово. Човекът вече не чува слово от небето, той го слуша от земята. В резултат се е появил бум на материалната наука. Всички велики изобретения на това време, подобно на чудеса, са дошли до великите умове, които са общували с материята и материята, а тя им говорила лице в лице. Всички велики изобретения са отклик на желанието на земята за общуване между великите умове и материята. Така че е било загубено не словото, а посоката.

Човек постоянно се учи в предметния свят да създава вещи, които може да докосне и да направи разбираеми, но му е много трудно да повярва в непонятни, непостижими за ума неща. По такъв начин той се е отделил от тайната на живота. Независимо от всичко, ако във всеки период от световната история човек е изследвал дълбочините на живота, той е намирал това, към което се е стремил с помощта на общението с вътрешния живот, в артистичното самоизразяване и в общението с небесата. Кое осъществява връзката? Това е словото.

Когато пророкът Мохамед чувствал потребност от общение, той излизал извън града и оставал в усамотение на върха на планината — понякога, присядайки и оставайки през цялото време на колене, прекарвал там две-три денонощия. Какво е намерил накрая? Открил, че някакъв глас започнал да говори с него, глас появил се като отговор на неговата душа.

Душата му се промъкнала напред, проникнала през всички плацове на съществуването и се докоснала до източника на всички неща. Но как е дошъл отговорът и в каква форма — дошъл отвсякъде: от вятъра, от водата, от атмосферата и въздуха — всичко дало все същия отговор.

Това преживяване не е ограничено от определени обстоятелства или определено време. Дори в нашия всекидневен живот има моменти, когато изпитваме печал и ни се струва, че всичко в света, дори гласовете на зверовете и птиците извикват тъга. След това отново идва време на дълбока радост — тогава и слънцето помага, като дава радост и облаците, закриващи слънцето също носят радост. Студ, жега, приятел, враг — всичко помага и носи радост.

За мистика този свят е подобен на свод, на купол, в кой то ехото отразява всичко, което се говори под него. Това, кое то се говори с устните, достига до всичко, не само до ушите, това, което се говори със сърцето, достига до сърцето. Словото прониква толкова далече, колкото може, а това зависи от източника, който го произвежда и от дълбочината, от която се повдига. Затова суфиите от всички векове са обръщали голямо внимание на словото, знаейки, че словото е ключ към тайната на целия живот, към тайната на всички планове на съществувание. Няма нищо, което да не е могло да бъде изпълнено, да не е трябвало да бъде узнато с помощта на словото. Затова главна и централна тема на езотериката и мистицизма е словото.

Какво е словото? Това, което произнасяме? Това ли слово? Не, това е само повърхността на словото. Нашите чувства са слово, нашия глас, нашата атмосфера е слово. Съществува поговорка: „Това, чрез което се изявявате, говори по-силно, от това, което произнасяте.“ Това показва, че дори когато човек не говори, говори душата му. Как предсказатели на съдбата узнават бъдещето? Те го слушат. Те казват, че четат по линиите на ръката, по разположението на планетите, по постъпките на хората. Но всичко това е слово. Защото слово означава изразяване: изразяване с глас, с думи, с форма, с цвят, с линия, с движение. Именно така ние виждаме, че всичко е единно в езотеричната страна на мистицизма. Разбира се, много хора на Запад казват, че за тях е много сложно да медитират в рамките на техния свят — имат толкова много задължения и занимания. Моят отговор е, че именно по тази причина още повече се нуждаят от медитация.

Слушал съм много хора да казват, че в тях има силно желание да отдават своето време и мисли на духовни занимания, но тъй като не са достигнали до този начин на живот, който да освободи ума им за подобни занимания, те смятат, че не могат да достигнат до нещо духовно. И аз виждам разумност в техните аргументи, защото е съвършено вярно, че в този свят — такъв е животът днес — е сложно да се съществува без пари. Материалните неща дори в духовните общности не могат да се правят без пари. Ако искам да изнеса лекция, но нямам помещение, това би било невъзможно. И ако ги нямаше обявите във вестниците, никой не би узнал за лекциите или само двама-трима души ще бъдат така добри да дойдат и да ме слушат. Затова е естествено, човек да мисли по такъв начин и не следва да бъде порицан. Но в същото време, когато ние гледаме на това от друга гледна точка, виждаме, че всеки момент, загубен в очакване на духовно придобиване, е най-голямата от мислимите загуби. И ако човек продължава да мисли: „Ще дойде ден и аз ще променя своя живот и ще последвам нещо висше, нещо духовно“ — този ден никога няма да дойде. Човек е длъжен да направи това днес, точно сега, вместо да твърди: „Ще го направя утре“. Иначе ще съжалява.

Животът се разтваря, времето преминава. Часове, месеци, години се изплъзват, преди човек да осъзнае това. Но за този, който разбира значението на времето, духовното достижение е на първо място. Както е казвал Христос: „Търсете най-напред Царството Божие и Неговата правда и всичко това ще се приложи към вас.“ Аз не ви казвам: „Оставете всичко, за да се стремите към духовни неща“. Духовното достижение не лишава човека от материални придобивки. Само трябва да се помни, че духовните са на първо място. И за да станем духовни, не е задължително да захвърлим светския живот или всичко, което е хубаво, красиво и значително от гледна точка на материалния свят. Соломон с цялото свое богатство не е бил по-малко мъдър. На човек не му е необходимо да захвърли всичко, което има, за да стане духовен. И ако някой мисли така, жалко за него. Почакайте, преди да кажете: „Ще чакам, докато дойде моят кораб и тогава ще стана духовен“ — кой знае кога ще дойде корабът? Никога не е късно да се започне духовния път, но в същото време никога не е твърде рано. В момента, когато човек помисли: „Вече е твърде късно, длъжен съм да започна“ — той наистина е длъжен да се отправи на път и да премине през всички изпитания и тежести на този път, с увереността, че няма нищо неизпълнимо, когато приеме духовния път.

Човек може да каже, че е длъжен да преодолее много слабости. Начинът да се овладеят слабостите е чрез медитацията. Когато съществуват много задължения в живота, самият ум на човека му говори, че е по-добре да се медитира и да се направят тези задължения по-леки. Безпокойството не помага на човек да реши проблемите си. Той трябва да бъде достатъчно силен, за да поеме своята отговорност и да я носи на плещите си.

Съществуват думи, известни на мистиците и непринадлежащи на никой език, въпреки че думите на много езици водят началото си от тези мистични думи. С помощта на тези думи човек развива две способности: виждане и чуване. Под виждане, разбирам не виждане с очите, а проникновение. Именно проникващата способност на погледа прави човека виждащ и в това е истинският смисъл на думата ясновидство. В наши дни хората толкова силно злоупотребяват с тази дума, че никой повече не иска да я използва. Но в света не е останала и една дума, с която не е злоупотребявано. Ако сме толкова чувствителни към думите, тогава трябва да се откажем от целия език.

Под чуване аз не подразбирам слушане, слух. Имам предвид отзивчивост: отзивчивост към земята и небесата, отзивчивост към всяко влияние, помагащо да открием душата. Чрез отзивчивост и проникновение, придобити посредством силата на словото, накрая човек достига целта — целта, която е предмет на желание и копнеж на всяка душа.

Глава 5Силата на словото(Продължение)

Във всички съвременни езици може да се проследи един основен език, който е майчин. Без съмнение, сега е сложно да се установи точната връзка между езиците, въпреки че съотношението между един език и други показва, че човешката раса в началото е имала общ език. Някои лингвисти твърдят, че този език е бил санскрит, други казват, че преди санскрит е имало един друг език.

Историците изказват различни мнения, но метафизиката ни учи, че в началото е съществувал само един език и от него са произлезли всички останали. Историкът не може да се нарече историк, ако не даде название на езика, който се счита за първичен, но за метафизика това няма значение. Той единствен разбира и знае, че навярно е съществувал само един език и не се вълнува, че не знае названието му.

Този пръв език е бил по-естествен от по-сложните езици, които познаваме днес. Вземете за пример езиците на птиците и животните. Те не са граматически, те са естествени изражения на техните чувства и потребности. И чрез естествен израз другите животни от вида разбират предупреждението, че трябва да се защитават или да напуснат мястото, където се намират, предупреждение за смърт или опасност, за промяна на времето, наближаване на буря или дъжд. Те имат определен начин за изразяване на възбуда, страст, гняв и раздразнение, които чувстват в даден момент. Всичко това не е механичен език, това е естествено изражение, естествен език.

Примитивният език на човечеството е бил език на чувствата, на тяхното естествено изражение, както и примитивните изображения (figures). Ако се върнем хиляда години назад, ще открием, че името, названието на всеки предмет се е изписвало във вид на някаква картинка, изобразяващи този предмет. Сега, след хиляди години, тези символи и форми са се изменили, думите на този примитивен език също са се изменили, но този, който може да вижда в дълбочината на живота, ще съумее да проследи някаква форма, звук и дума, дошли от изначалната човешка раса.

Особеност на изначалния език на човечеството е, че всяка дума, всеки звук са предавали не само смисъла, съществуващ в ума на този, който ги е произнесъл, но и неговите чувства или настроения, отправени към слушащия. И с развиването на тази наука древните са започнали да разбират, че звукът във формата на глас е залегнал в основата на човешкия живот.

Именно гласът показва дали човек е суров или нежен, волеви или слаб, всяка черта от характера му може да бъде разбрана чрез неговия глас. Степента на еволюция, неговите склонности и състояния в даден момент също могат да се открият чрез гласа му. Словото може да изрази чувство или състояние — настоящето битие на човека — много по-силно от лицето или движенията му. Основното нещо в човешкия живот може да бъде открито чрез неговото дишане, тъй като гласът е преди всичко израз на дишането. А когато гласът се изразява външно, това става във формата на слово. Той има и някаква вътрешна проява, която оказва ефект върху ума на човека, върху неговото тяло и душа.

Съществуват определени части от човешкото тяло, които могат да се смятат за фактори на интуитивните чувства и когато посредством гласа, словото и дишането тези части се активират, човек започва да изпитва по-пълно усещане за живота. Ако този човек — художник, музикант, писател или научен гений — какъвто и да е, е развил своите естествени способности, той може да ги изрази в своето изкуство или наука по-пълно.

Пазейки тази тайна в ума си, древните хора са разработили науката Йога. С помощта на повторението на гласни звуци, определени думи и чрез особен начин на дишане те са докоснали вътре в себе си центровете, свързани с интуитивните способности. Така било не само в миналото. Школата на суфиите, водеща своето начало от древните школи на Египет, където е бил посветен Авраам, все още съществува и все още използва думи, съхранили своята древна сила. Суфиите се отнасят към тази свещена идея не като към нещо обикновено, не я разпространяват сред хора, които биха злоупотребили с нея, защото, ако остър меч попадне в ръцете на дете, последствията ще бъдат печални. Ако на човек, който не се е издигнал над алчността, гордостта и тщеславието, се даде цялата съществуваща сила, как ще я използва той? Какво ще прави с нея? Затова в школите в началото учениците се обучавали на морална култура и правилни отношения към близките си. Суфиите вярвали и все още вярват, че всяка придобита сила трябва да се използва само с една цел и тази цел е приближаване до Бог. Ако силата не се използва за тази цел, а за собствени егоистични стремежи, по-добре човек да остане лишен от тези сили! По тази причина в древните школи, зад които стои древната традиция и които са призвани да помогнат на човечеството да се приближи към Бога, се дават посвещения.

Какво означава посвещението? Това е увереност от страна на учителя и доверие от страна на ученика. Посвещение не се дава на този, който е любопитен и е дошъл, за да изпита учителя, или който е дошъл да провери има ли в определен метод, в определен култ истина или не. Ако такъв човек случайно получи посвещение, той изцяло преминава през него и ненамирайки нищо, излиза през вратата, от която е влязъл. Защото тази съкровищница е магическо здание, това е дом, където може да се намери всяко съкровище и все пак крадецът не може да го намери. Той ще премине през този дом, ще го обиколи, но няма да види нищо и ще си отиде с празни ръце. Защото истината е само за този, които е искрен. Именно на гладния трябва да се дава храна, именно на жадния трябва да се дава вода. На човек, който не е гладен, храната не носи полза, водата няма да удовлетвори потребностите на този, който не изпитва жажда.

Ако човек иска да знае тези неща, за да развие магнетична сила, да удовлетвори своите амбиции, да добие власт, влияние или да получи повече блага, отколкото има в своя живот, тогава всичко е безполезно. Защото словото и особено свещеното слово е ключ и както е казано в Библията „И в началото бе Словото“, така и последния ключ също е слово.

Именно словото е било начало на творението и именно словото открива тайната на сътвореното. Различните центрове на интуицията, вдъхновението и еволюцията се отключват чрез свещеното слово.

Учените са открили, че радиосъобщенията могат да проникнат през пространството без каквито и да е промеждутъчни средства, но някой ден те ще открият истината, известна на мистиците вече от хиляди години, че човек сам е инструмент, приемник и предавател на такова радио, което стои по-високо от всички други видове радио.

Идеята за радиото може да ни обясни много възможности, които в противен случай са трудни за осъзнаване, а именно, че нито една произнесена дума не се губи, тя съществува и може да бъде уловена. Това потвърждава казаното по-горе — свещеното слово носи такава сила, че нищо, било то разстояние, космос, въздух или море не може да му попречи да достигне и влезе в сърцата, които могат да го уловят. Разликата е в това, че радиото се използва от тези, които искат да общуват помежду си, но живеят в различни държави, а тайната на словото е известна на тези, за които общуването между различните части на света е нищо, тяхната цел е в общуването между този свят и другите светове.

Макар словото да е било първо, в началото не е имало някакво особено слово, имало е само живот и съществувание. Когато говорим за това, че има „този“ свят и „друг“ свят, е само за наше удобство. Това е наше предположение, наш начин за различаване на различните измерения. Но какво в действителност е измерение? Това е концепция и във всеки случай — форма на съществуване.

Аналогично стои и въпросът с времето. В действителност няма такова нещо като време. Просто ние сме създали определена концепция за него. Има само съществувание, има безкрайна продължителност на живота. По такъв начин това, което наричаме „този“ свят и „онзи“ свят, в действителност са само наша концепция, обозначаваща това, което скрива външния свят от нашите физически очи, с които сме привикнали да гледаме на живота. Но има само едно съществувание, един живот — безкраен и вечен.

Ние знаем, че думите могат да се предават по радиото от едно място на друго, това ни доказва, че ако има само едно съществувание, един живот, тогава в „този“ свят или в „онзи“ свят, тук или в бъдещето, контактът е възможен за нас, но е възможен само по един начин — като човек настрои себе си в така, че да може да живее цялостно.

Словото съдържа много лъжи и всяко хубаво нещо се имитира и това изкривява неговата същност. Затова всичко записано е фалшиво. Тъй като в умовете на хората съществува огромно желание да знаят нещо за реалността, много институти, общества и групи използват това и се опитват да говорят за неща, които сами не разбират. Днес можем да преброим стотици групи, които се опитват да събудят вярата в Бога, обучавайки се на това, което наричат „духовно общуване“ или връзка с духове. Но постъпвайки така, те крадат, изкривяват тази свещена наука, това най-велико чудо, което може истински да се осъзнае и реализира само чрез достигане на Царството Божие.

Глава 6Изгубеното слово

Изгубено слово е символична фраза, използвана от мистиците на Изток и от мъдреците във всички векове. Много духовни и мистични школи са били създадени, за да разберат този определен проблем, но (и това е факт) който и да е решил този проблем, много малко е говорил за него.

На Изток разказват древната история, че в една страна някога съществувала стена на тайните. Ако някой се изкачвал на тази стена, за да погледне оттатък, вместо да се върне и да разкаже какво вижда, той се усмихвал, скачал там и никога не се връщал назад. Така на хората от тази страна им станало много любопитно да узнаят, що за тайна се намира зад стената. Веднъж, когато един човек се изкачил на стената, те приковали краката му с вериги и го задържали, за да не може да скочи оттатък. Когато погледнал към другата страна, той също изпаднал във възторг от това, което видял и се усмихнал, а тези, които стояли в подножието на стената, желаещи да узнаят, какво ще разкаже, го издърпали назад. За тяхно голямо разочарование, той загубил речта си.

Тайната на живота притежава огромно очарование, всяка душа се стреми да я узнае, но когато някой иска да обясни тайната на живота, думите изчезват, стават недостатъчни, неадекватни. Съществуват множество причини за това безмълвие. Първата причина е, че когато човек, видял това, което се намира от другата страна на стената, се връща обратно, той се озовава сред деца. Всички неща, на които хората придават огромна важност и значение, му се виждат непотребни и смешни. За него истина и факт са две различни неща, а за всички останали истина и факт са едно и също нещо.

Последователите на различни вери и религии, които имат несъвпадащи мнения и идеи, спорят и доказват и с това отделят себе си един от друг. Нима като спорят, те се различават в осъзнаването, е реализацията на истината? Не. Всички различия и спорове се предизвикват от различни факти. Съществуват много факти, но само една истина, има много звезди и едно слънце, и когато слънцето изгрее, звездите избледняват. За този, пред когото е изгряло слънцето, за когото се е проявила истината, фактите имат малко значение. Светлината на истината, падаща върху фактите, ги заставя да изчезнат.

Ние често срещаме глухонеми хора — хора глухи и неми. Това говори, че глухотата, и немотата са свързани и от определена гледна точка да бъдеш глух е същото като да бъдеш ням. То е като двата края на една линия: когато гледате само краищата, можете да ги обозначите като „глух“ и „ням“, когато гледате на линията в цялост, тя е една. Точно такова е и възприятието и изражението на същността на двата края на една линия. С други думи, речта и слухът са едно и също. Ако е загубено едното, загубва се и другото.

Разликата между науката и мистицизма е незначителна; тя е само в дължината на пътя: науката може да измине едно разстояние, мистицизмът отива по-далече. Разглеждайки идеята на творението от материална гледна точка, ученият стига до осъзнаването, че съществуват определени елементи, които предизвикват творчество и формират всевъзможни обекти. Когато развива тази идея, той стига до молекулите, атомите и електроните, след това идва до вибрациите и спира тук. Той казва, че в основа на цялото творение е движението, а най-финия аспект на движението наричаме вибрация.

Ведантата говори за Нада Брахма, звукът-Бог, имайки предвид, че дума, звук или вибрация е творящият аспект на Бога. Това показва, че мистикът не се отличава много от учения, който твърди, че движението е основа на цялото творение. Когато човек наблюдава това сходство между концепциите на съвременните учени, мистиците и учителите от древните времена, той започва да се съгласява със Соломон, че няма нищо ново под слънцето. Разликата е, че мистиците от древността не са създавали ограничения, наричани движения или вибрации, а са проследявали източника в божествения дух.

В съответствие с гледната точка на мистика, това, което е съществувало преди творението, е съвършеният Съществуващ. Съвършен не в обичайния смисъл на думата. Във всекидневните разговори ние наричаме много ограничени неща съвършени, а в духовния смисъла на тази дума. Духът на съвършенството е по-висш от думата. Под Божествено съвършенство мистикът подразбира съвършенството на красотата, мъдростта и силата, съвършенството на любовта и съвършенството на поко. Но в същото време там, където има очи, трябва да има и предмет, който може да се гледа, да му се възхищаваме — така се изпълнява предназначението на очите. Там, където съществуват уши, трябва да има и звук, който може да се чуе, за да се наслаждаваме на неговата красота — в това е същността на съществуването на ушите.

Така за съвършения Съществуващ, за да осъзнае Своето собствено съвършенство, е било необходимо да сътвори ограниченото съвършенство, подобно на Неговото Същество. Това става по пътя на разделението на единния принцип на три аспекта. Това в действителност е и тайната, стояща зад идеята за троицата: виждащ, видимо и поглед.

Задача на биологията и другите науки е детайлното обяснение на постепенното развитие на творението. Но схемата, предлагана от, мистиците на всички времена, е в това, че в началото е било сътворено царството на минералите, след това на растенията, на животните, а най-накрая на хората. Те са учели, че зад всеки от тези процеси на развитие има определена цел, която води творението към достигане на определено нещо.

Но при изучаването на целия процес на развитие на минералното, растителното, животинското царство и човека, виждащият открива нещо, което е било загубено, но което може отново да се появи. Какво е загубено? Какво е това, което мистиците изразяват чрез символичната фраза „Изгубеното слово“. Какво ги заставя да говорят, че словото е изгубено? Това, че в началото е било Словото: съществувало е движение, вибрация и съзнание за съвършеното Битие. Дори от научна гледна точка скалите не са били създадени, преди да е възникнало проявлението. Отначало е дошла вибрацията, след това се появили скалите.

Разликата между мистичната и научната гледна точка е, че ученият твърди, че интелектът е еволюирал от скалите по пътя на постепенния процес, а мистикът казва, че скалата е била само степен на интелект, интелектът е бил в началото, а скалата е дошла след това.

Целият процес на проявление предполага, че той е насочен към една и съща цел. Съществуват две гледни точки към това: едната е, че планината някога може да се превърне във вулкан или дървото може веднъж да даде плодове и по такъв начин целта на неговото съществуване да бъде изпълнена. Другата гледна точка, която вероятно е по-съвършена, е, че камъните и дърветата, животните и човека — всички работят за една цел и целият процес на творение работи за нея. Каква всъщност е целта, за която работи всеки аспект на творението? Какво чакат горите и дърветата? Какъв момент? Какво нещо? Какво търсят всички животни, освен храна? Какво придава важност на всяка човешка дейност, чието изпълнението води към следваща? Всичко е едно, но скрито под много форми. Това е търсене на словото, на изгубеното слово. Колкото повече се развива творението, толкова по-силно е неговото желание да чуе това слово.

Така, както съществува постепенен процес на еволюция от царството на минералите към царството на хората, така съществува и постепенен процес на развитие от определено състояние на еволюция на човека към състояние на съвършенство. Какво заставя човека да желае да чуе думи на възхищение или възхвали, които го удовлетворяват? Защо му е приятно да слуша гласа, думите на свой приятел? Какво го очарова в музиката и поезията и какво му носи радост? Това е все същото изгубено слово, приемащо различни форми.

Струва ни се, че в началото творението е било глухо и нямо — имам предвид в началото на материалното творение. Какво е породило болката, на осъзнаването да бъдещ глух и ням? Това е духът на съвършенството, който е бил съвършен във възприятията и израженията. Това, което казва Джелал-уд-дин Руми за душата в „Маснави“, обяснява цялата трагедия на живота. Макар че всеки човек, всяка душа изпитва болка в определена степен и всяка душа описва причината за тази болка по свой начин, все пак зад различните причини се крие една причина и тя е, че душата се намира в плен. С други думи, причината е, че словото е било изгубено.

Душите на различните стадии на еволюция се опитват да търсят това изгубено слово по обичайния път и пътищата, които са били създадени за търсене на това слово, са се превърнали в правилни и неправилни пътища, в грехове и добродетели. По тази причина мъдрият човек е търпелив към всеки, тъй като вижда, че всяка душа има свой собствен път. Той знае, че всички души се стремят към едно — да открият изгубеното слово.

Нито една душа обаче, няма да получи удовлетворение, докато не се докосне до съвършенството, за което се говори в Библията: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отеца ваш небесен“. С други думи, Божият дух преминава през различни фази, за да осъзнае това съвършенство и макар то да е ограничено в сравнение със съвършенството на собственото Битие на Бога, все пак е постижимо. И носи удовлетворение.

Какво обяснение може да бъде дадено на това съвършенство? Какво е това? Какъв е този опит? Това съвършенство никога не може да се обясни с думи: очите на душата ще се отворят и изгубеното слово ще дойде в „ушите на душата“ от всички страни. Поетите на Изтока са изобразявали това в прекрасни образи и истории, подобни на историята за Рама и Сита. Те са описвали радостта от това съвършенство като състоянието на влюбения, който е загубил своята любима и отново я е намерил. Но нито един образ не може да изрази тази идея по-добре от образа на човек, изгубил своята душа и после я намерил отново.

Глава 7Космическият език

Има хора, които знаят предварително, че предстоят наводнения, дъждове и промени на времето, за всевъзможни природни бедствия. Как го узнават? Несъмнено, съществуват знаци, превръщащи се в думи за тези, които могат да ги прочетат и по тези знаци те могат да разберат приближаването на природните събития. За тези хора знаците са езика на природата, а за хората, които не ги разбират, това са просто безсмислици.

Как да се обясни фактът, че хората, които познават не само астрономията, но и астрологията, могат да виждат в движенията на планетите и звездите, съответстващи на хората, тяхното минало, настояще и бъдеще. Просто съществуват знаци, указващи миналото, настоящето и бъдещето, както и думи и по тях те откриват приближаващите събития. Френолозите могат да разберат нещата по формата на главата, тези, които разбират физиономика, могат да прочетат по лицето неща, за които никой никога не им е говорил. Има и такива хора, които познават хиромантията — знаците на ръцете говорят така подробно, както и формата на лицето.

Съществуват и естествени ситуации, когато, например, майката разбира езика на малкото дете, което още не е способно да говори. Неговите сълзи и усмивки, неговия поглед обясняват на майката настроението му, радостта и недоволството, болките и желанията му. Сърцето на любящия познава радостта, тъгата и промяната в настроенията на възлюбения и без думи. Има лекари, които благодарение на своя жизнен опит, са станали толкова изкусни, че преди пациентът да произнесе и една дума, вече знаят какъв е проблемът му. Има бизнесмени, чиито бизнес така е потръгнал, че само човек да влезе в магазина им и вече знаят дали ще купи или ще си отиде с празни ръце. За какво става дума? — Какъвто и да е нашият жизнен път, нашата професия, бизнес или занятие, освен всичко, съществува и някакво чувство вътре в нас, което може да разбира език, говорещи без думи.

Има още един предмет, тясно свързван с казаното — всичко в живота говори, всичко може да бъде чуто, да общува, независимо от привидното безмълвие. Това, което всеки от нас на своя език нарича „дума“, е само словото, което можем да чуем. Това, което чуваме със слуха, е само това, което можем чуем с ушите, защото не знаем, че може да се чуе и друго. На света няма нищо безмълвно. Всичко съществуващо в този свят говори, независимо дали нас е живо или не. Затова слово е не само това, което чуваме. Всичко е слово.

Истинското значение на думата слово е живот. Има ли нещо, което не е живот, дори да е безмълвно? Да вземем за пример човек, който не знае тайната на планетите и тяхното влияние, тяхната природа и характер — какво могат да му кажат те? — Нищо. Той знае, че съществуват планети и това е всичко. Колко далеч може да отиде астрономията, ако човек, който я изучава, може да каже само, че планетите оказват влияние върху времето и сезоните. Астрологът може да чуе гласа на планетите по-ясно и може да каже, че планетите оказват определено влияние върху човека, върху неговия живот. Получава се така, че на един човек планетата мълчи, на друг шепти, а на трети говори силно.

Така е и с физиономиката — за някого човекът е загадка, друг узнава нещо по неговите черти, а за трети той прилича на отворена книга. Един лекар смята за необходимо да проведе изследване на пациента с помощта на всички видове уреди; друг предпочита да попита пациента за неговото състояние, а трети просто го поглежда и вече знае за него повече от самия пациент.

Нима не става същото и с изкуството? Виждаме, че един човек идва в картинната галерия, гледа различни картини, но забелязва само цветове и линии. Харесва му да ги гледа и това е всичко. Друг човек, който вижда историческата стойност на картината, е заинтересован по-силно от първия, защото картината му е казала повече. За трети човек картините са живи. Той не само вижда картината, той общува с нея. Чете в нея значението, смисъла, вложени от художника, тя се открива пред погледа му. По такъв начин, чрез посредничеството на картината, мислите или идеалът на един човек стават известни за друг. Точно така за един човек музиката е шум, група от ноти, начин за прекарване на времето и род развлечение. На друг тя носи някаква радост, някакво удоволствие — той чувства музиката. Но има трети човек, който вижда душата на изпълняващия, вибрацията и духа на този, който е написал тази музика, дори ако е била създадена преди хиляда години.

Нима всичко не ни говори? Било чрез изкуството, науката или във всяка друга форма, животът проявява себе си. Ако човек може да го разбере, би могъл да разбере всичко. Този, който не го разбира, няма да разбере нищо, неговото чувство е затворено, това е равносилно, да бъдеш глух. Неговото чувство за общуване с нещата е притъпено и той не разбира. Ако човек не чува, не трябва да казва, че животът е безмълвен, ако човек не може да чувства смисъла на живота, не трябва да твърди, че животът няма смисъл. Словото е навсякъде, словото говори постоянно.

Под „слово“ се подразбира не това слово, което се чува с ушите. Под слово се подразбира всичко, което се предава, което се изразява и което идва като откровение — това, което човек чува с ушите, помирисва с носа, усеща като вкус или докосва с различни сетива, всичко, което е постижимо, е слово. С други думи, мисията на живота се състои в това да се предаде нещо и всичко, което се предава, е слово, независимо с какви чувства го приема човек.

Словото не зависи само от петте сетива — вкус, слух, зрение, обоняние и осезание. Ние сме привикнали да ги наричаме така, защото ги усещаме чрез пет различни органа, но в действителност съществува само едно — усещането за живота чрез механизма на петте външни осезания. Тъй като животът се изпитва чрез тези пет различни направления, жизненият опит остава разделен на пет отделни преживявания — животът става видим, може да се докосне, да се чуе, да се помирише или да се изпробва на вкус. Но освен тези пет аспекта, с помощта на които сме привикнали да слушаме това слово, съществува и друг начин за неговото чуване, независим от петте усещания. Този начин на слушане на словото се нарича интуитивен. Когато срещнете непознат, вие не можете да кажете, че сте виждали или чували този човек, че го познавате, дали сте удовлетворени или неудовлетворени, дали предизвиква у вас симпатия или антипатия, а казвате, че у вас е останало определено впечатление. Това показва, че съществува език отвъд пределите на чувствата, език, който ние сме в състояние да разберем, ако единното чувство е отворено в определена степен. Някои хора никога не са изпитвали подобно нещо, други са го изпитвали в малка степен, някои съзнателно, някои несъзнателно, но когато дойде нещастие, печал или неуспех, човек обикновено го чувства.

Несъмнено човек, който притежава нежно сърце, голямо съчувствие и любов, е по-способен да изпита това чувство и настроение. Това чувство може да се нарече интуиция — нещо независещо от чувствата. Възможно е жената да го усеща по-силно от мъжа. Много често жената казва на мъжа: „Чувствам това, чувствам, че нещо ще има успех или ще претърпи неуспех“ — а когато той я попита за причината, тъй като мъжът е много разумно същество, тя само ще повтори: „Чувствам го“. Това е език, който тя разбира, но мъжът не го чува.

Съществува друг тип опит, друго преживяване. Той е достъпен не само за духовни или много възвисени хора, известен е и на художника и на изобретателя. Дори човек да не вярва в това, то си съществува и се проявява. Това е усетът как точно да се създаде някое изобретение, как да оформи някоя нова система или план, как да напише поема. Хората могат да свързват достиженията на великите изобретатели с това, че те са изучавали механика и достиженията им са резултат от наученото. Но съществуват хиляди студенти, които изучават механика, а далече не всеки става изобретател.

Този, който действително достига, създава нещо, несъмнено го създава с помощта на вдъхновение. Може да попитате всеки художник, живописец, график, певец, танцьор, писател, поет: „Можете ли винаги да направите това, което искате, толкова съвършено и толкова прекрасно, както понякога успявате?“ Отговорът ще бъде: „Не, никога не знам кога и как ще бъде направено нещо. Идва вдъхновението и тогава мога всичко. Но ако не дойде — нищо не се получава“. Поетът може в продължение на шест месеца да се опитва да напише поема — тази, която жадува неговата душа, все да не успява и в един миг да я завърши, ако вдъхновението почука на вратата. На великите музиканти също не им трябва дълго време, за да напишат своите най-прекрасни произведения, своите шедьоври. Това, което им е отнело много време за написване има по-малко значение — именно написаното от тях за няколко мига вдъхновение остава и ще живее вечно.

Така е и с всички аспекти на изкуството — то зависи от вдъхновението. Човек може да стане бъде високо квалифициран в дадена сфера, но това не е изкуство. То е нещо механично и, значи, мъртво. Единственото живо изкуство е изкуството идващо от живия източник, а този жив източник се нарича вдъхновение. Какво е вдъхновението? На тази дума е посветена цялата книга. Това е слушането на свещеното слово, което идва отвътре, и което човек долавя и изразява във форми, линии, цветове, ноти, думи или нещо друго. Но най-интересното и най-прекрасно нещо — е, че еднакво вдъхновение може да споходи едновременно няколко души. Един го рисува във формата на линии, друг го отразява в ноти, трети го написва с думи, четвърти го рисува в цветове. Това показва, че артистично вдъхновение е онзи изобретателен гений, който може във всяка форма да въплъти смисъла на живота. Има ли нещо, на което да се оприличи вдъхновението. Това е красотата, вибрацията, мъдростта, хармонията. Вдъхновението е енергия, защото носи велика радост, която блика от художника или изобретателя; то е мъдрост, защото носи разбиране за изпълнението и завършването на замисленото; то е светлина, защото огрява сътвореното и няма вече тъмнина и непонятност; то е хармония, защото именно чрез хармонията се достига красотата.

Съществува още една форма да достигнем до великото озарение, до велико пробуждане на душата, и тази форма може да се изобрази във вид на човек, движещ се в огромна стая, пълна с всевъзможни неща. В нея няма светлина, с изключение на светлината, идваща от прожектора в неговата собствена ръка. Ако той насочи тази светлина към музика — музиката става ясна за него, ако насочи светлината към словото — словото става ясно за него, ако насочи светлината към цветовете — всички цветове стават ярки и различими, ако насочи светлината към линиите — всички линии се групират в хармонична и прекрасна форма стават видими за него.

Прожекторът може да става все по-голям и неговата светлина може да се разпространи все по-далече. Може да бъде насочен към миналото и миналото да стане толкова ясно, каквото е било за пророците от древните времена. Може да бъде насочен към бъдещето — и тогава човек може да проникне в него. Тази светлина може да бъде насочена към хората — и хората могат да станат за него подобни на отворена книга. Той може да бъде насочен към предметите — и предметите могат да му открият своята природа и тайна. И ако тази светлина бъде насочена навътре в себе си — тогава Висшият Аз ще бъде отворен за него и той ще може да стане просветлен в съответствие със своята собствена природа и характер.

Именно тази форма на опит, този начин на познание може да бъде наречен откровение. Чрез него човекът може да изпълни целта на своя живот или както казват мистиците, да намери изгубеното слово. Всяко дете се ражда с плач — неговият плач говори за това, че нещо е загубило. Какво е то? — Загубило е словото. Затова нещата, които вижда, не му говорят нищо. То се оказва само и заблудено в един нов свят, където не знае защо е било изпратено. Но когато започне да разпознава майка си и обкръжаващите го хора, отделни цветове и линии, всичко в този свят започва да му говори. То започва да опознава вещите с ръце, уши, нос и уста и така започва да открива вътрешното слово.

Именно това общуване поддържа живота. Не храната и питиетата правят човека жив, а общуването чрез различните чувства, до онзи предел, когато той успее разбере какво му нашепва Вселената. Това общуване прави човека жив. Когато мислим за своя живот, когато сравняваме болката, пренесена от нас, с радостта, която сме изпитали, делът на радостта е много малък. И дори за тази малка частица радост се налага да платим и по такъв начин тя се превръща в страдание. Ако природата на живота е такава, как бихме могли да живеем, ако го няма това общуване, тази връзка, ако не е Словото, което в по-голяма или по-малка степен слушаме от всички вещи и от самата природа?

Намирането, осъществяването на тази връзка се проявява в откритието, че няма нито една стена, нито една бариера вътре в нас или между нас и окръжаващия свят. Към това откритие е устремена нашата душа. Чрез това откритие идва откровението! Това е и целта на целия живот на земята.